Държавен вестник, брой 8 от 25.I

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

Чл. 1а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2018 г., в сила от 10.08.2018 г.) (1) Тази наредба се прилага и по отношение на български граждани - военнослужещи в състава на многонационални формирования или които заемат длъжности в задгранично представителство на Република България, в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея.

(2) За лицата по ал. 1 възнагражденията и обезщетенията се изплащат въз основа на заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която се водят на отчет и доволствие.

(3) Удостоверенията по чл. 17, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 се издават от:

1. длъжностното лице по чл. 71у, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - за български граждани - военнослужещи в състава на многонационални формирования или които заемат длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната;

2. най-старшия военнослужещ, който изпълнява функциите на старши национален представител (Senior National Representative - SNR) в съответното командване, щаб или друга структура - за българските граждани - военнослужещи, които заемат длъжности в задгранично представителство на Република България, в международна организация или друга международна инициатива извън територията на страната.

(4) Когато не е определено длъжностно лице по ал. 3, т. 1 или лице, което изпълнява функциите на старши национален представител по ал. 3, т. 2, удостоверенията по чл. 17, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 се издават от директора на дирекция "Управление на човешките ресурси в отбраната" - МО.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Възнагражденията и обезщетенията се изплащат лично на военнослужещите, като се превеждат по банкови сметки, посочени от тях. Информация за начислените възнаграждения и направените удръжки им се предоставя по електронен път чрез използваните в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия информационни услуги.

Чл. 3. Възнагражденията на военнослужещите се начисляват от датата на встъпване в длъжност, обявена със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура.

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Месечните възнаграждения на военнослужещите се изчисляват за работни дни при нормална продължителност на работното време 8 часа дневно и при 5-дневна работна седмица.

(2) Възнагражденията на военнослужещите при отработен непълен работен месец се изплащат пропорционално на фактически отработените дни.

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) В случаите по чл. 202, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определеното дневно възнаграждение по ал. 1 се намалява пропорционално на времето, в което военнослужещите са били призовани/определени като страна, свидетел, вещо лице или съдебен заседател, в съответствие с издадения документ съобразно правилата за документооборота в съответния съд или орган.

Чл. 5. (1) При промяна на местослуженето на военнослужещия се издава удостоверение по образец (приложение № 1) за начисленото възнаграждение.

(2) Удостоверението по ал. 1 заедно с книжката за служебния (трудовия) стаж се представя от военнослужещия в новото военно формирование или съответна структура.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) В случаите, когато с акт на министъра на отбраната са променени размерът на основното месечно възнаграждение и/или размерите на допълнителни възнаграждения от дата, предхождаща преместването на военнослужещия, и той не е получил увеличението, разликата се начислява и изплаща във военното формирование или съответна структура, където е служил преди преместването.

Чл. 6. (1) При отклонение от военна служба или отстраняване от длъжност изплащането на възнагражденията на военнослужещия се спира за времето, през което се намира в отклонение, съответно е отстранен от длъжност.

(2) За спиране на плащането се издава заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която се посочва началото на отклонението, съответно отстраняването от длъжност.

(3) Изплащането на възнагражденията се възобновява на основание на заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, считано от датата на фактическото явяване на военнослужещия във формированието или съответната структура, съответно преустановяването на отстраняването от длъжност.

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) В случаите на отстраняване от длъжност на основание чл. 158, ал. 1 и чл. 158а, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) изплащането на възнагражденията се възобновява на основание заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура от датата на възстановяването на военнослужещия на длъжност, като за времето на отстраняването същият получава обезщетение, определено по реда на чл. 158, ал. 2 и чл. 158а, ал. 2 ЗОВСРБ.

Чл. 8. При освобождаване от военна служба изплащането на възнагражденията на военнослужещите се прекратява от датата на отчисляването им от списъчния състав на военното формирование или съответната структура.

Чл. 9. (1) Военнослужещите получават до 50 % от полагащото им се основно месечно възнаграждение до 10-о число на текущия месец, а останалата част от дължимото брутно месечно възнаграждение - до 25-о число на текущия месец, като се приспадат извършените авансови плащания.

(2) Военнослужещите получават полагащите им се обезщетения при средна/тежка телесна повреда или при смърт, причинени при или по повод изпълнение на военната служба, съгласно чл. 233, ал. 1 и 2 ЗОВСРБ - до 30 работни дни от датата на получаване във военното формирование или съответната структура на решението на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 17, ал. 1.

(3) Военнослужещите получават полагащите им се обезщетения при освобождаване от военна служба в следните срокове:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 18.12.2012 г.) обезщетение по чл. 227 ЗОВСРБ - до 30 работни дни от датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав на военното формирование или съответната структура;

2. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 18.12.2012 г.)

3. за неползван платен годишен отпуск съгласно чл. 199 ЗОВСРБ - до 30 работни дни от датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав на военното формирование или съответната структура;

4. за неспазен срок на предизвестие съгласно чл. 168 ЗОВСРБ - до 30 работни дни от датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав на военното формирование или съответната структура.

(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 18.12.2012 г.) В случаите на недостиг на средства за съответния отчетен период при изплащане на обезщетения по чл. 227 ЗОВСРБ над 4 брутни месечни възнаграждения, по изключение се допуска разсрочено плащане, като 4 брутни месечни възнаграждения се изплащат в срока по ал. 3, т. 1, а остатъкът от обезщетението се изплаща до 6 месеца от датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав и в рамките на съответната бюджетна година.

Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10 - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Размерите на основното месечно възнаграждение на военнослужещите се обявяват поименно със заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) В заповедта по ал. 1 се посочват размерите на възнаграждението за присвоеното звание и възнаграждението за заемана длъжност с включено в него размер на възнаграждението за "ключова длъжност" при определянето ѝ като такава по реда на чл. 212, ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) При дисциплинарно наказание "понижаване във военно звание с една степен за срок от шест месеца до една година" военнослужещите получават възнаграждение за военно звание в размер на основното месечно възнаграждение, определено за военното звание, в което са понижени, от датата на налагане на дисциплинарното наказание до неговото изтичане или заличаване.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) На военнослужещите, назначени на длъжности, изискващи по длъжностно разписание висше и старше офицерско звание и притежаващи военно звание с една степен по-ниско от изискващото се за длъжността по длъжностно разписание, се определя основното месечно възнаграждение в съответствие с притежаваното от тях военно звание и за заеманата длъжност.

Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) (1) В случаите по чл. 215 от ЗОВСРБ размерът на допълнителното възнаграждение на военнослужещия се определя по реда на чл. 212 от ЗОВСРБ и е 25 на сто от месечното възнаграждение за длъжността и притежаваното военно звание на замествания военнослужещ.

(2) В случаите по чл. 216 от ЗОВСРБ размерът на допълнителното възнаграждение на военнослужещия се определя по реда на чл. 212 от ЗОВСРБ и е 25 на сто от месечното възнаграждение за вакантната длъжност и притежаваното от военнослужещия военно звание.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) На военнослужещите, взети в специални или временни задгранични щатове на министъра на отбраната, се изплаща основно месечно възнаграждение в съответствие с последната заемана длъжност и присвоеното им военно звание преди вземането им в специалния или временния задграничен щат.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) (1) Когато по силата на акт на министъра на отбраната от определена дата са увеличени основните и/или допълнителни възнаграждения, а военнослужещият, към или след тази дата е бил в платен годишен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен годишен отпуск по реда на чл. 204 от ЗОВСРБ, възнаграждението за отпуска се преизчислява към размера на увеличеното възнаграждения по реда на чл. 204 и разликата се доплаща.

(2) Редът по ал. 1 се прилага и спрямо военнослужещите по чл. 12.

Чл. 13. (1) Прослуженото време на военна служба при формиране на допълнителното възнаграждение за продължителна служба по чл. 213 ЗОВСРБ се удостоверява с книжката за служебния (трудовия) стаж на военнослужещия.

(2) При определяне на прослуженото време по ал. 1 се зачита и прослуженото време като кадрови военнослужещи по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм., ДВ, бр. 35 от 2009 г.), както и прослуженото време като офицери и сержанти на действителна военна служба по отменения Закон за всеобщата военна служба в Република България (отм., ДВ, бр. 112 от 1995 г.).

Чл. 14. (1) Допълнителното възнаграждение за продължителна служба се изплаща от първо число на месеца, следващ този, през който е придобито правото.

(2) В месечните ведомости за заплати на военнослужещите се вписва прослуженото време на военна служба в години, месеци и дни, определено към първо число на месеца, за който се начислява заплатата.

Чл. 15. При допълнително представяне на документи за прослужено време на военна служба по-високият размер на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се изплаща от първо число на месеца, следващ този, през който са представени документите.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г., в сила от 01.10.2011 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2021 г., в сила от 01.05.2021 г.)

Чл. 16. Обезщетението за тежка или средна телесна повреда, причинена при или по повод изпълнение на военната служба по чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ, както и обезщетението при смърт на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения по чл. 233, ал. 2 ЗОВСРБ, се изплаща въз основа на заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в което служи пострадалият военнослужещ или в което е служил починалият военнослужещ, след положително решение на министъра на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице.

Чл. 17. (1) Правоимащите подават заявление чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура до министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице за вземане на решение за изплащане на обезщетенията по чл. 233 ал. 1 и 2 ЗОВСРБ.

(2) В случаите на претендиране на право на обезщетение по чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. удостоверение за обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, издадено от командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, където е служил военнослужещият към момента на настъпване на телесната повреда; към удостоверението се прилагат и влезли в сила актове на органи на съдебната власт по производства, водени по случая;

2. медицинско заключение на Централната военномедицинска комисия при Военномедицинската академия за характера и степента на увреждането на военнослужещия;

3. (нова - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) становище на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, където е служил военнослужещият към момента на настъпване на телесната повреда, за намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за увреждането.

(3) В случаите на претендиране на право на обезщетение по чл. 233, ал. 2 ЗОВСРБ към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. удостоверение за обстоятелствата, при които е загинал военнослужещият, издадено от командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, където е служил военнослужещият; към удостоверението се прилагат и влезли в сила актове на органи на съдебната власт по производства, водени по случая;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) препис от акт за смърт на военнослужещия;

3. удостоверение за наследници и/или родствени връзки, издадено от съответната община (кметство).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) След разформироване на български контингент за участие в мисии и операции извън територията на страната удостоверенията по ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 3, т. 1 се издават от командира на Съвместното командване на силите.

(5) Екземпляри от решението по ал. 1 се изпращат до командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, както и до правоимащите лица.

Чл. 18. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Удостоверенията по чл. 17, ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 1 и ал. 4 се издават в срок до 10 работни дни от датата на поискване от правоимащите лица.

Чл. 19. След изплащане на обезщетението командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура предприема действия по предявяване на регресен иск или издаване на заповед по чл. 410, ал. 1 ГПК при наличие на данни за лица, виновно причинили увреждането или смъртта.

Чл. 20. (1) При определянето на размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба по реда на чл. 228, ал. 2 ЗОВСРБ се вземат предвид освен военната служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 35 от 2009 г.) и:

1. прослуженото време по чл. 13, ал. 2 - в съотношение 1 година за 1 година;

2. срокът на редовната (наборната) военна служба или алтернативната военна служба в съотношение 5 години за 3 години;

3. времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на редовната (наборната) военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство до 31.XII.2007 г. в съотношение 5 години за 3 години;

4. трудовият (служебният) стаж, придобит или зачетен по други нормативни актове, като 5 години от трета категория труд или 4 години от втора категория труд, или 3 години от първа категория труд се превръщат в 3 години от първа категория труд.

(2) Превръщането на служебния (трудовия) стаж от трета и втора категория труд в първа категория труд се извършва съгласно приложение № 2.

Чл. 21. При изплащане на обезщетение при последващо освобождаване от военна служба от броя на полагащите се брутни месечни възнаграждения към датата на освобождаване от военна служба се приспада броят на получените при предишните освобождавания брутни месечни възнаграждения.

Чл. 22. (1) Паричните обезщетения при освобождаване от военна служба по чл. 227, ал. 1 и чл. 199 ЗОВСРБ се изплащат на основание заповедта на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура за отчисляване от списъчния състав.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) В заповедта за отчисляване от списъчния състав се посочват основанието за освобождаване от военна служба, размерите на дължимите парични обезщетения поотделно, както и намаляването на общия размер на дължимата сума със сумата, евентуално дължима от военнослужещия по чл. 258, ал. 1 във връзка с ал. 4 и чл. 260, ал. 1 във връзка с ал. 5 ЗОВСРБ. Заповедта се съгласува с финансовата служба, финансовия контрольор и юрисконсулта, обслужващи военното формирование или съответната структура.

Чл. 23. (1) Обезщетението по чл. 227, ал. 1 и чл. 199 ЗОВСРБ се начислява в отделна ведомост, която се съхранява към ведомостта за заплатите за съответния месец, през който е изплатено обезщетението.

(2) Във ведомостта, по която освободеният военнослужещ е получил последното си месечно възнаграждение, срещу името му се записват номерът и датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав, размерът на еднократното обезщетение и датата (датите) на изплащане на обезщетението, както и номерът на ведомостта, по която е изплатено обезщетението.

Чл. 24. Обезщетението за неспазения срок на предизвестието по чл. 163 и 164 ЗОВСРБ се определя, като брутното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 234 ЗОВСРБ, умножено по броя на месеците в срока на предизвестието, се раздели на броя на работните дни в този срок и се умножи по броя на работните дни за неспазения срок.

Чл. 25. (1) Обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл. 199 ЗОВСРБ се изплаща въз основа на заповедта на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура за отчисляване от списъчния състав, в която се посочват броят на работните дни, за които се полага обезщетението, и размерът на същото.

(2) Размерът на полагащия се отпуск в работни дни в годината на освобождаване на военнослужещия от военна служба се определя пропорционално на прослуженото време до датата на отчисляване от списъчния състав, като размерът на полагащия се платен годишен отпуск в работни дни за годината се дели на броя на работните дни за съответната година и се умножава по броя на работните дни до датата на отчисляване от списъчния състав.

(3) Обезщетението за неползван платен годишен отпуск се определя, като брутното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 234 ЗОВСРБ, се раздели на средномесечния брой работни дни за годината и се умножи по броя на работните дни платен годишен отпуск, за които се полага обезщетение. Средномесечният брой работни дни се определя, като броят на работните дни за годината на освобождаване от военна служба се раздели на 12.

Чл. 26. (1) Обезщетението, на което военнослужещият има право при отмяна на освобождаването му от военна служба от съда съгласно чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ, се формира по реда на чл. 234 ЗОВСРБ.

(2) В случай че през периода, за който военнослужещият има право на обезщетение по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ, същият е работил на по-ниско платена работа, той представя документ от работодателя (органа по назначаване), удостоверяващ периода, през който е работил по трудово или служебно правоотношение, и размера на брутното месечно възнаграждение, което е получавал. Военнослужещият представя и копие от трудовата (служебната) си книжка.

(3) Обезщетението по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ се изплаща след връщане, съответно прихващане, на полученото при отмененото от съда освобождаване от военна служба обезщетение по чл. 227 ЗОВСРБ.

Чл. 27. (1) Със заповедта за възстановяване на длъжност в случаите по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ до военнослужещия се отправя покана за връщане на полученото обезщетение по чл. 227 ЗОВСРБ в 14-дневен срок от възстановяването му на военна служба.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочва, че в случай на неизпълнение на отправената покана, до военнослужещия ще бъде отправено писмено изявление за прихващане на дължимите суми.

Чл. 28. (1) Изявленията за прихващане по чл. 27, ал. 2 се подписват от командирите (началниците) на военните формирования или ръководителите на съответните структури, където е възстановен военнослужещият.

(2) В случай че вземането на военнослужещия не е изцяло погасено чрез извършеното прихващане, на същия се изплаща дължимият остатък от обезщетението по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ.

(3) В случай че дължимите от военнослужещия суми не са изцяло погасени чрез извършеното прихващане, командирът (началникът) на съответното военно формирование или ръководителят на съответната структура предприема необходимите действия по събиране на същото.