Държавен вестник, брой 27 от 9.IV

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от ХLI Народно събрание на 25 март 2010 г.

Издаден в София на 7 април 2010 г.

Подпечатан с държавния печат.

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 март 2010 г.

Уважаеми дами и господа народни представители,

С приетия на 25 март 2010 г. Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се цели усъвършенстване и опростяване на процеса на доказване, ограничаване на формализма и ускоряване на наказателното производство. Тези изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс са необходими и очаквани от обществото. Същевременно отделни разпоредби бяха предмет на остри спорове, породени от стремежа законовите мерки срещу престъпността да бъдат така добре премислени, че да не поставят в опасност ценностите на демократичното общество и правата на гражданите.

Приветствам такива промени в НПК, като включването на полицейските органи в Министерството на вътрешните работи в състава на разследващите органи, изричното признаване на докладите и приложените към тях документи относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите като писмено доказателствено средство, както и възможността органите на досъдебното производство и съдът да поискат тези материали от директора на службата. Намирам за положително и предвиждането на облекчена процедура при предявяване на обвинението и предявяване на разследването, възможността за прочитане в съдебно заседание при определени условия на обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля, дадени пред орган на досъдебното производство, и основаването на осъдителна присъда върху тях, и други промени, които отговарят на поставената цел.

Но отделни новоприети разпоредби крият риск от съдебни грешки и осъдителни присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, водят до нарушаване на правото на защита и пораждат опасения за ограничаване на правата на гражданите.

С § 8, т. 2 и т. 3 от ЗИД на НПК се правят изменения и допълнения на чл. 94. Съгласно измененията в ал. 4 прокурорът или съдът може да назначи на обвиняемия резервен защитник въпреки неговото несъгласие и независимо че е упълномощил друго лице за свой защитник. И това - извън случаите по ал. 1 на задължително участие на защитник. Промяната противоречи на чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право "да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор", а също и на чл. 14, т. 3, буква "d" от Международния пакт за граждански и политически права. Промените в чл. 94 не кореспондират и с чл. 55, ал. 1, който урежда възможността обвиняемият да има защитник като негово право, и чл. 96, регламентиращ възможността обвиняемият във всеки момент да се откаже от защитник, както и да замени един с друг. Когато упълномощеният защитник не се яви по неуважителна причина, ще бъде заместен от резервния, назначен от прокурора. При липсата на доверие обвиняемият ще бъде принуден по-скоро да се защитава от натрапения резервен защитник, отколкото да разчита на него да отстоява интересите му. С новата ал. 6 се създава възможност резервният защитник да упражнява своите процесуални права без съгласие на обвиняемия. Тази уредба не кореспондира с чл. 98, ал. 2, възлагащ на защитника задължението да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Обвиняемият всъщност понася неблагоприятни последици от чуждо, на договорения защитник, поведение. Опасявам се, че с § 8, т. 2 и т. 3 се нарушава правото на защита на обвиняемия и равенството на страните.

С § 22, т. 1 от ЗИД на НПК се изменя чл. 177, ал. 1 и се създава възможност осъдителна присъда да се основава само на данните от специални разузнавателни средства (СРС) и показания на свидетели с тайна самоличност. Не се държи сметка за вътрешно присъщата особеност на доказателствените средства и способи на доказване със специален или таен характер, свързана с ограничаването на основни принципи на наказателното производство, които в своята взаимна връзка и обусловеност са гаранция за разкриването на обективната истина. Именно заради това фактите, установени с такива доказателствени средства и способи на доказване, задължително трябва да бъдат подкрепени с други доказателства. Още повече, че с настоящия ЗИД на НПК самоличността на служителя под прикритие може да остане неизвестна дори за прокурора и съда (§ 11, чл. 123а, ал. 3), а данни от СРС могат да се използват и когато са събрани преди образуването на наказателно производство (§ 22, чл. 177, ал. 3). Не е взета предвид и вероятната хипотеза, при която свидетелят с тайна самоличност може да е същият, който присъства по СРС, при което ще има привидно наличие на два отделни източника. Посочените особености, а още повече комбинацията на няколко от тях по конкретно дело не могат да не поставят под сериозно съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал, събран единствено със СРС и разпит на свидетел с тайна самоличност.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Предвид изложените по-горе мотиви и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, като оспорвам разпоредбите на § 8, т. 2 и т. 3 и § 22, т. 1 от него.