Държавен вестник, брой 26 от 6.IV

Република България и Република Корея (наричани по-долу "страните"),

желаейки да осигурят по-ефективно сътрудничество между двете страни в предотвратяването и ограничаването на престъпността и да улеснят връзките между двете страни в областта на екстрадицията, като сключат договор за екстрадиция на лица, извършили престъпления,

се споразумяха за следното:

Задължение за екстрадиция

Член 1

Всяка страна се съгласява да екстрадира в другата при наличие на молба и съобразно разпоредбите на този договор всяко лице, което е търсено за досъдебно производство, съдебно производство или изпълнение на наказание на територията на молещата страна за деяние, подлежащо на екстрадиция, и което лице се намира на територията на замолената страна.

Престъпления, за които извършителят подлежи на екстрадиция

Член 2

1. За целите на този договор престъпления, за които извършителят подлежи на екстрадиция, са тези, които в момента на отправяне на молбата са наказуеми според законите и на двете страни с лишаване от свобода за срок най-малко една година или с по-тежко наказание.

2. Когато молбата за екстрадиция се отнася за лице, осъдено на лишаване от свобода от съд в молещата страна за подлежащо на екстрадиция престъпление, екстрадиция се разрешава само ако е останал срок за изтърпяване на наказанието най-малко 6 месеца.

3. За целите на този член при определяне дали едно деяние е престъпление по законите и на двете страни:

(а) няма значение дали законите и на двете страни поставят действията или бездействията, съставляващи престъплението, в рамките на една и съща категория престъпления или назовават престъплението с един и същ термин; и

(б) се взема предвид цялостното действие или бездействията, за които е обвинено лицето, чиято екстрадиция се търси, и няма значение дали според законите на двете страни съставните елементи на престъплението са различни.

4. Когато се иска екстрадиция на лице за престъпление, свързано с данъчното законодателство, митата, контрола върху обмена на чуждестранна валута или други закони, свързани с държавните приходи, не може да бъде отказана екстрадиция на основание, че законодателството на замолената страна не налага същия вид данък или такса или не съдържа законови разпоредби относно данъците, таксите или контрола върху обмена на чуждестранна валута от същия вид както законите на молещата страна.

5. Когато престъплението е извършено извън територията на молещата страна, екстрадиция се разрешава, когато законодателството на замолената страна предвижда наказание за престъпление, извършено извън нейната територия при подобни обстоятелства.

6. Ако молбата за екстрадиция се отнася за няколко отделни престъпления, всяко от които е наказуемо по законите на двете страни, но някои от които не изпълняват условията по ал. 1 и 2 на този член, за последните престъпления екстрадиция се разрешава, ако лицето може да се екстрадира за поне едно подлежащо на екстрадиция престъпление.

Задължителни условия за отказ

Член 3

Не се разрешава екстрадиция по този договор в следните случаи:

(а) за политическо престъпление или престъпление, свързано с политическо престъпление, с изключение на престъпленията, които по силата на международни договори, по които и двете държави са страни, не се считат за политически;

(б) когато престъплението, за което се иска екстрадиция, е престъпление по военното законодателство, но не е престъпление по наказателното законодателство;

(в) когато срещу търсеното лице има производство в молещата страна пред извънреден съд или когато екстрадицията е поискана за изпълнение на присъда, постановена от такъв съд;

(г) когато срещу търсеното лице е проведено производство и то е осъдено или оправдано на територията на замолената страна за престъплението, за което се иска екстрадиция;

(д) ако лицето, чиято екстрадиция се иска, има или е придобило според законодателството на всяка една от страните имунитет срещу наказателно преследване или налагане на наказание по каквато и да е причина, включително давност или амнистия;

(е) когато замолената страна има съществени основания да вярва, че молбата за екстрадиция е отправена с цел преследване или наказание на търсеното лице по причина, свързана с неговата раса, религия, гражданство, пол или политически убеждения, или че положението на лицето може да се утежни поради някоя от горните причини;

(ж) когато лицето, чиято екстрадиция се иска, е било или би могло да бъде подложено в молещата държава на мъчение или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, или ако лицето не е получило или не би получило минимални гаранции в наказателния процес, както е предвидено в чл. 14 от Международния пакт за граждански и политически права.

Смъртно наказание

Член 4

1. Когато престъплението, за което се иска екстрадиция, е наказуемо със смърт според законите на молещата страна и не е наказуемо със смърт според законите на замолената страна, замолената страна отказва екстрадиция, освен ако молещата страна не предостави гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако бъде наложено, няма да бъде изпълнено.

2. Когато молещата страна предостави гаранции съгласно този член, че смъртното наказание, ако е наложено от съдилища в молещата страна, няма да бъде изпълнено.

Факултативни основания за отказ

Член 5

Може да бъде отказана екстрадиция по този договор при всяко от следните обстоятелства:

(а) когато престъплението, за което се иска екстрадиция, е под юрисдикцията на замолената страна и тази страна ще проведе наказателно производство за това престъпление;

(б) когато търсеното лице е оправдано или осъдено с влязъл в сила съдебен акт в трета държава за същото престъпление, за което се иска екстрадиция, и ако е осъдено, постановената присъда е изпълнена изцяло или не може да бъде изпълнена;

(в) когато в изключителни случаи замолената страна, като взема предвид също така тежестта на престъплението и интересите на молещата страна, счита, че поради състоянието на търсеното лице неговата екстрадиция би била несъвместима с хуманитарните принципи;

(г) когато компетентните органи на замолената страна са решили да не образуват или да прекратят производството срещу лицето за престъплението, за което е поискана екстрадиция; или

(д) когато присъдата на молещата страна е постановена задочно, осъденият не е бил надлежно призован за съдебното производство или не е имал възможност да организира своята защита и няма или няма да има възможност делото да бъде преразгледано в негово присъствие.

Екстрадиция на собствени граждани

Член 6

1. Страните не са длъжни да екстрадират свои собствени граждани по този договор, но замолената страна може да екстрадира такова лице, ако счита това за правилно.

2. Ако е отказана екстрадиция единствено на основание гражданството на търсеното лице, по молба на молещата страна замолената страна предава случая на своите компетентни органи за разследване.

3. Гражданството се определя към момента на извършване на престъплението, за което се иска екстрадиция.

Молба за екстрадиция и необходимите документи

Член 7

1. Молба за екстрадиция се предава в писмена форма по дипломатически път или директно между централните органи. Централен орган за Република България е Министерството на правосъдието. Централен орган за Република Корея е Министерството на правосъдието или служител, определен от министъра.

2. Във всички случаи молбата за екстрадиция се придружава от:

(а) документи, заявления или друг вид информация, която описва самоличността, включително, ако е възможно, физическо описание, снимка и/или пръстови отпечатъци, гражданството и вероятното местонахождение на търсеното лице;

(б) изложение на фактите по случая, включително времето и мястото на извършване на престъплението и посочване на всички извършени процесуални действия;

(в) посочване на законите, регламентиращи основните елементи и състава на престъплението;

(г) посочване на законите, регламентиращи наказанието за престъплението; и

(д) посочване на законите, свързани с давностните срокове за преследване или изпълнение на наказанието за престъплението.

3. Когато молбата за екстрадиция се отнася за лице, което още не е осъдено, тя се придружава също от:

(а) копие от заповедта за арест или задържане, издадена от съдия или друг компетентен съдебен орган на молещата страна;

(б) информация, с която се установява, че търсеното лице е лицето, за което се отнася заповедта за арест или задържане; и

(в) описание на действията или бездействията, за които се твърди, че образуват състава на престъплението, и подкрепящи доказателства, които дават достатъчно основание да се обвини търсеното лице в извършването на престъплението, за което се иска екстрадиция.

4. Когато молбата за екстрадиция се отнася за лице, което е осъдено, тя се придружава също от:

(а) копие от решението, постановено от съд в молещата страна, съдържащо присъдата и наложеното наказание, доказателство за влизане в сила на присъдата и каква част от нея остава да се изтърпи;

(б) копие от заповедта за арест или заявление, че лицето подлежи на задържане на основание на издадената присъда;

(в) информация, с която се установява, че търсеното лице е лицето, което е признато за виновно; и

(г) описание на действията или бездействията, образуващи състава на престъплението, за което лицето е обвинено.

5. Всички документи, които молещата страна трябва да представи съгласно разпоредбите на този договор, се заверяват и придружават от превод на официален език на замолената страна или на английски език.

6. За целите на този договор един документ е заверен, ако той е:

(а) подписан от съдия или друг компетентен орган на молещата страна; и

(б) подпечатан с официалния печат на компетентните органи на молещата страна.

Допълнителна информация

Член 8

1. Ако замолената страна прецени, че предоставената информация, придружаваща молба за екстрадиция, не е достатъчна да позволи разрешаване на екстрадицията в съответствие с този договор, тя може да поиска допълнителна информация, която да бъде предоставена в рамките на разумен срок, поставен от нея.

2. Ако лицето, чиято екстрадиция се търси, е под арест и предоставената допълнителна информация не е достатъчна в съответствие с този договор или не е получена в рамките на посочения срок, това лице може да бъде освободено от ареста. Такова освобождаване не погасява правото на молещата страна да отправи нова молба за екстрадиция на същото лице.

3. Когато лицето е освободено в съответствие с ал. 2 от този член, замолената страна уведомява за това молещата страна възможно най-скоро.

Предварителен арест

Член 9

1. В случай на спешна необходимост всяка страна може да поиска предварителен арест на търсеното лице до представянето на молбата за екстрадиция. Молбата за предварителен арест може да бъде предадена по дипломатически път или директно между централните органи.

2. Молбата за предварителен арест е писмена и съдържа:

(а) описание на търсеното лице, включително информация за гражданството на това лице;

(б) местонахождението на търсеното лице, ако е известно;

(в) кратко изложение на фактите по случая, включително, ако е възможно, времето и мястото на извършване на престъплението;

(г) посочване на нарушената норма от съответния закон;

(д) заявление за съществуването на заповед за арест или задържане под стража или на присъда срещу търсеното лице; и

(е) заявление, че ще последва молба за екстрадиция на търсеното лице.

3. Молещата страна се уведомява незабавно за резултата от нейната молба и причините за отказ.

4. Лице, което се намира под предварителен арест, може да бъде освободено след изтичане на 45 дни от датата на предварителното задържане съобразно този договор, ако замолената страна не е получила официална молба за екстрадиция и съпътстващите документи, изисквани съгласно чл. 7 от този договор.

5. Фактът, че исканото лице е било освободено от арест съгласно ал. 4 на този член, не е пречка да се извърши последващ арест и екстрадиция на това лице, ако молбата за екстрадиция и съпътстващите документи се представят на по-късна дата.

Опростена екстрадиция

Член 10

Когато търсеното лице съобщи на съд или на други компетентни органи на замолената страна, че е съгласно със заповед или друг постановен съдебен акт за екстрадиция, замолената страна може да предприеме всички необходими мерки за ускоряване на екстрадицията до степен, позволена от нейните закони.

Конкуриращи се молби

Член 11

Когато са получени молби от две или повече държави, включително от другата страна, за екстрадиция на едно и също лице за същото или за различни престъпления, замолената страна решава съгласно изискванията на нейното законодателство в коя от тези държави да екстрадира лицето и уведомява тези държави за своето решение.

Решение по молбата

Член 12

1. Замолената страна обработва молбата за екстрадиция в съответствие с процедурите, предвидени в нейното законодателство, и незабавно съобщава за своето решение на молещата страна по дипломатически път или между централните органи.

2. При всеки пълен или частичен отказ да се изпълни молбата за екстрадиция се посочват основанията за това.

Предаване на лицето

Член 13

1. Замолената страна предава търсеното лице на компетентните органи на молещата страна на място на територията на замолената страна, приемливо и за двете страни.

2. Молещата страна приема търсеното лице от територията на замолената страна на датата, за която двете страни са постигнали съгласие.

3. Ако обективни за някоя от страните обстоятелства възпрепятстват предаването или приемането на лицето, което ще бъде екстрадирано, тя съобщава за това на другата страна и в този случай не се прилага разпоредбата на ал. 2 на този член. Двете страни вземат решение за определяне на нова дата за предаване или приемане при условията на този член. Ако лицето не бъде прието на новата дата, замолената страна може да освободи лицето 30 дни след тази дата и може да откаже екстрадиция за същото престъпление.

Отложено или временно предаване

Член 14

1. Когато срещу исканото лице се води наказателно производство или същото изтърпява присъда в замолената страна за престъпление, различно от това, за което се иска екстрадиция, замолената страна може, след като постанови решение по молбата за екстрадиция, да отложи предаването на това лице до приключване на наказателното производство или изтърпяването на цялата или част от постановената присъда. Молещата страна се уведомява за такова отлагане.

2. До степен, позволена от нейното законодателство, замолената страна може вместо да отложи предаването да предаде временно търсеното лице за целите на наказателното производство в молещата страна в съответствие с условия, определени между страните. Лице, което е върнато в замолената страна след временно предаване, може окончателно да бъде предадено на молещата страна за изтърпяване на постановена присъда в съответствие с разпоредбите на този договор.

Предаване на имущество

Член 15

1. До степен, позволена от законодателството на замолената страна и съобразно правата на трети лица, които надлежно се защитават, цялото имущество, което е намерено на територията на замолената страна, придобито в резултат от престъплението или което може да бъде необходимо като доказателство, ако молещата страна поиска това, може да бъде предадено в случай, че екстрадицията е допусната.

2. Съгласно ал. 1 на този член посоченото имущество може, ако молещата страна поиска това, да бъде предадено на молещата страна дори ако екстрадицията не може да бъде извършена поради смърт, изчезване или бягство на търсеното лице.

3. Замолената страна може временно да отложи предаването на имуществото по ал. 1 на този член, ако то е необходимо в производства, образувани във връзка с други наказателни дела, до приключването на тези производства.

4. Когато законодателството на замолената страна или защитата на правата на трети лица изисква това, всяко предадено по този начин имущество се връща на замолената страна, без да се заплащат такси, след приключването на производствата, ако тази страна поиска това.

Защита на поверителна информация

Член 16

Замолената страна, ако е поискано, прави всичко необходимо за запазването на поверителността на молбата за екстрадиция, нейното съдържание, придружаващите я документи и всяко действие, предприето във връзка с молбата. Ако молбата не може да бъде изпълнена, без да се наруши изискването за поверителност, замолената страна информира молещата страна за това, като последната впоследствие решава дали въпреки това молбата трябва да бъде изпълнена.

Принцип на особеността

Член 17

1. Лице, екстрадирано по този договор, не може да бъде задържано, съдено или наказвано в молещата страна за престъпление, извършено преди предаването, с изключение на:

(а) престъплението, за което екстрадицията е допусната, или за друго или по-леко наказуемо престъпление, включващо престъпление, основано на същите факти, на основа на които е допусната екстрадицията, ако такова престъпление подлежи на екстрадиция; или

(б) престъпление, за което замолената страна е съгласна за задържането на лицето, за образуването на наказателно производство срещу него или за наказанието му; молещата страна представя молба за получаване на съгласие, която се придружава от изискваните съгласно член 6 документи и показанията на екстрадираното лице във връзка с престъплението, ако има такива; екстрадираното лице може да бъде задържано от молещата страна за такъв срок, какъвто разреши замолената страна, докато се обработва молбата.

2. Лице, екстрадирано по този договор, не може да бъде повторно екстрадирано от молещата страна в трета държава за престъпление, извършено преди предаването на това лице, освен ако замолената страна се съгласи за това.

3. Алинеи 1 и 2 на този член не се прилагат, ако екстрадираното лице:

(а) се завърне доброволно на територията на молещата страна, след като я е напуснало; или

(б) не напусне територията на молещата страна в рамките на 45 дни от датата, на която лицето е свободно да напусне, освен по независещи от него причини.

Уведомяване за резултатите

Член 18

Ако замолената страна желае това, молещата страна предоставя информация относно наказателното производство или изпълнението на наказанието на екстрадираното лице или повторното екстрадиране на това лице в трета държава.

Транзит

Член 19

1. Доколкото е позволено от нейното законодателство, транспортирането на лице, екстрадирано от трета държава към всяка една от страните през територията на другата страна, може да бъде разрешено на основание на писмена молба, изпратена по дипломатически път или директно между централните органи. Молбата съдържа описание на транспортираното лице, включително неговото гражданство, и кратко описание на фактите по случая. Лице, прехвърляно транзитно, може да бъде държано под стража по време на транзита.

2. Не се изисква разрешение за транзит, когато се използва въздушен транспорт и не се предвижда кацане на територията на страната на транзита. Ако се случи непредвидено кацане на територията на тази страна, тя може да изиска от другата страна да представи молба за транзит по смисъла на ал. 1 на този член. Страната на транзита задържа лицето, което ще бъде транспортирано, до продължаване на транспортирането, при условие че молбата се получи до 96 часа след непредвиденото кацане.

3. Разрешението за транзит включва разрешение за придружаващите длъжностни лица да получат помощ от властите в страната на транзита във връзка със задържането на лицето под стража.

4. Когато едно лице е задържано под стража съгласно ал. 3 на този член, страната, на чиято територия то е задържано, може да нареди лицето да бъде освободено, ако транспортирането продължи извън рамките на разумен период от време.

Задължения по международни договори

Член 20

Този договор не нарушава правата и задълженията на страните, произтичащи от международни конвенции или договори, по които те са страни.

Разходи

Член 21

1. Замолената страна поема разходите по отношение на всякакви процедури под нейна юрисдикция, възникнали във връзка с молба за екстрадиция.

2. Замолената страна поема разходите, възникнали на нейна територия, във връзка с ареста и задържането на лицето, чиято екстрадиция се иска, или във връзка с отнемането и предаването на имущество.

3. Молещата страна поема разходите, възникнали във връзка с прехвърлянето на лицето, чиято екстрадиция е допусната, от територията на замолената страна, включително разходите за транзита.

Консултации

Член 22

1. Страните се консултират по молба на една от тях относно тълкуването и прилагането на този договор.

2. Компетентните органи на двете страни могат да се консултират една с друга директно във връзка с решаването на конкретни случаи и за развиване и подобряване на процедурите за изпълнение на този договор.

Влизане в сила и прекратяване

Член 23

1. Този договор подлежи на ратифициране и влиза в сила на 30-ия ден след датата, на която са разменени ратификационните документи.

2. Този договор се прилага за всички молби, представени след влизането му в сила, дори когато съответните действия или бездействия са извършени преди датата, на която той влиза в сила.

3. Всяка от страните може да прекрати този договор с писмено предизвестие по дипломатически път по всяко време. Прекратяването влиза в сила 6 месеца след датата, на която е дадено предизвестието.

В свидетелство на горното долуподписаните лица, надлежно упълномощени за това от съответните техни правителства, подписаха този договор.

Съставен в два екземпляра в София на 1 октомври 2008 г. на български език, на корейски език и на английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на разлика в тълкуванието приоритет има текстът на английски език.