КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ВСИЧКИ ФОРМИ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖЕНИТЕ, ПРИЕТА ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ НА 18 ДЕКЕМВРИ 1979 Г. (Ратифицирана с Указ № 1944 от 18 септември 1981 г. - ДВ, бр. 76 от 198
КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ВСИЧКИ ФОРМИ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖЕНИТЕ, ПРИЕТА ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ НА 18 ДЕКЕМВРИ 1979 Г.
(Ратифицирана с Указ № 1944 от 18 септември 1981 г. - ДВ, бр. 76 от 1981 г. - ДВ, бр. 76 от 1981 г. В сила за България от 10 март 1982 г. Оттегляне на резервата по чл. 29, ал. 1 със закон на Народното събрание от 5 май 1992 г. - резервата е оттеглена на 24 юни 1992 г.)
Обн. ДВ. бр.17 от 2 Март 2010г.
Държавите - страни по тази конвенция,
отбелязвайки, че Уставът на Организацията на обединените нации отново утвърди вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност и в равноправието на мъжете и жените,
отбелязвайки, че Всеобщата декларация за правата на човека потвърждава принципа за недопускане на дискриминация и провъзгласява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и че всеки човек трябва да притежава всички права и всички свободи, провъзгласени в нея, без каквато и да било разлика, в това число и разликата по отношение на пола,
отбелязвайки, че държавите - страни по международните пактове за правата на човека, имат задължението да осигурят равноправното осъществяване на всички икономически, социални, културни, граждански и политически права на мъжете и жените,
вземайки под внимание международните конвенции за поощряване на равноправието на мъжете и жените, сключени под егидата на Организацията на обединените нации и специализираните агенции,
отчитайки също резолюциите, декларациите и препоръките за поощряване на равноправието на мъжете и жените, приети от Организацията на обединените нации и специализираните агенции,
изразявайки същевременно загриженост, че въпреки тези разнообразни документи все още съществува значителна дискриминация по отношение на жените,
напомняйки, че дискриминацията на жените нарушава принципите за равноправие и уважение на човешкото достойнство, препятства участието на жените наравно с мъжете в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страните им, представлява пречка за увеличаване благосъстоянието на обществото и семейството и все повече затруднява пълното разкриване на възможностите на жените да допринесат за благото на своите страни и човечеството,
проявявайки загриженост от това, че в условията на бедност жените имат най-малък достъп до продоволствие, здравеопазване, образование, професионална подготовка и възможности за трудова заетост, както и до други потребности,
изразявайки убеденост в това, че установяването на нов международен икономически ред, основан на равенство и справедливост, значително ще спомогне за насърчаване на равнопоставеността между мъжете и жените,
подчертавайки, че премахването на апартейда, всички форми на расизма, расовата дискриминация, колониализма, неоколониализма, агресията, чуждестранната окупация и господство и намесата във вътрешните работи на държавите е необходимо за пълното осъществяване на правата на мъжете и жените,
потвърждавайки, че укрепването на международния мир и сигурност, отслабването на международното напрежение, взаимното сътрудничество между всички държави независимо от техните социални и икономически системи, всеобщото и пълно разоръжаване и особено ядреното разоръжаване при строг и ефикасен международен контрол, утвърждаването на принципите за справедливост, равенство и взаимна изгода в отношенията между страните и осъществяването на правата на народите, намиращи се под чуждестранно и колониално господство и чуждестранна окупация, на самоопределение и независимост, както и уважението на националния суверенитет и териториалната цялост на държавите ще спомогнат за социалния прогрес и развитие и като резултат от това ще спомогнат за постигането на пълно равенство между мъжете и жените,
изразявайки убеденост в това, че пълното развитие на всяка страна, благосъстоянието на целия свят и делото на мира изискват максималното участие на жените наравно с мъжете във всички области,
съзнавайки значението на приноса на жените за благосъстоянието на семейството и за развитието на обществото, неполучил досега пълно признание, социалното значение на майчинството и ролята на двамата родители в семейството и за възпитанието на децата и съзнавайки, че ролята на жените във възпроизводството не трябва да бъде причина за дискриминация, а възпитанието на децата изисква съвместна отговорност на мъжете и жените и обществото като цяло,
съзнавайки, че за постигането на пълно равенство между мъжете и жените е необходимо да се промени традиционната роля както на мъжете, така и на жените в обществото и семейството,
изразявайки решимост да прилагат принципите, провъзгласени в Декларацията за премахване на дискриминацията по отношение на жените, и с тази цел да приемат необходимите мерки за премахване на такава дискриминация във всички нейни форми и прояви,
се споразумяха за следното:
Част първа.
Член 1
За целите на тази конвенция понятието "дискриминация по отношение на жените" означава всяко различие, изключване или ограничаване по признак на пола, което има за следствие или цели намаляване на признанието или непризнаване на осъществяването или упражняването от жените, независимо от тяхното семейно положение, въз основа на равноправието на мъжете и жените, на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област.
Член 2
Държавите страни осъждат дискриминацията по отношение на жените във всички нейни форми, изразяват съгласие незабавно и с всички подходящи средства да провеждат политика за премахване на дискриминацията по отношение на тях и за тази цел се задължават:
а) да включат принципа на равноправие на мъжете и жените в своите национални конституции или друго съответно законодателство, ако това още не е било направено, и да осигурят с помощта на закона и други съответни средства практическото осъществяване на този принцип;
б) да приемат съответни законодателни и други мерки, включително и санкции, когато това е необходимо, забраняващи всякаква дискриминация по отношение на жените;
в) да установят юридическа защита на правата на жените на равна основа с мъжете и да осигурят с помощта на компетентните национални съдилища и други държавни учреждения ефективна защита на жените срещу всеки акт на дискриминация;
г) да се въздържат от извършване на каквито и да са дискриминационни прояви или действия по отношение на жените и да гарантират, че държавните органи и учреждения ще действат в съответствие с това задължение;
д) да приемат всички надлежни мерки за премахване на дискриминацията по отношение на жените от страна на което и да е лице, организация или предприятие;
е) да приемат всички подходящи мерки, в това число и законодателни, за изменение или отменяне на действащи закони, постановления, обичаи и практики, които представляват дискриминация по отношение на жените;
ж) да отменят всички разпоредби от наказателното си законодателство, които представляват дискриминация по отношение на жените.
Член 3
Държавите страни приемат във всички области и конкретно в политическата, социалната, икономическата и културната област всички подходящи мерки, включително законодателни, за осигуряване на пълното развитие и прогреса на жените с цел да им се гарантира осъществяване и упражняване на правата на човека и основните свободи на равноправна основа с мъжете.
Член 4
1. Приемането от държавите страни на временни специални мерки, насочени към ускоряване установяването на фактическо равенство между мъжете и жените, не се смята за дискриминационно според определението на тази конвенция, но то в никакъв случай не трябва да довежда до запазване на неравноправни или диференцирани стандарти; тези мерки трябва да бъдат отменени, когато бъдат постигнати целите на равенството на възможностите и равноправното отношение.
2. Приемането от държавите страни на специални мерки, насочени към защита на майчинството, включително мерките, съдържащи се в тази конвенция, не се счита за дискриминационно.
Член 5
Държавите страни приемат всички надлежни мерки с цел:
а) да се променят социалните и културните модели на поведение на мъжете и жените с цел постигане изкореняване на предразсъдъците и премахване на обичаите, както и цялата останала практика, основана на идеята за непълноценността или превъзходството на един от половете или стереотипите за ролята на мъжете и жените;
б) да гарантират, че семейното възпитание включва правилно разбиране на майчинството като социална функция и признаване на общата отговорност на мъжете и жените във възпитанието и развитието на своите деца и при условие, че във всички случаи интересите на децата бъдат преобладаващи.
Член 6
Държавите страни вземат всички надлежни мерки, включително и законодателни, за предотвратяване на всички видове търговия с жени и експлоатация на проституцията с жени.
Част втора.
Член 7
Държавите страни предприемат всички необходими мерки за премахване на дискриминацията по отношение на жените в политическия и обществения живот на страната и конкретно им осигуряват, при равни условия с мъжете, правото:
а) да гласуват във всички избори и референдуми и да бъдат избирани във всички обществено избрани органи;
б) да участват във формулирането и осъществяването на политиката на правителството и да заемат обществени и държавни постове, както и да осъществяват всички обществени и държавни функции на всички равнища на държавното управление;
в) да участват в дейността на неправителствени организации и асоциации, занимаващи се с проблемите на обществения и политическия живот на страната.
Член 8
Държавите страни вземат всички необходими мерки, за да осигурят на жените възможност при равни условия с мъжете и без каквато и да е дискриминация да представляват своите правителства на международно равнище и да участват в работата на международните организации.
Член 9
1. Държавите страни предоставят на жените равни права с мъжете по отношение придобиване, изменение или запазване на тяхното гражданство. По-конкретно те осигуряват, в случаи на встъпване в брак с чужденец или промяна на гражданството на съпруга по време на брака, да не се налага автоматична промяна на гражданството на жената, да не остане без гражданство или да не бъде принудена да приема гражданството на съпруга.
2. Държавите страни предоставят на жените равни права с мъжете по отношение гражданството на техните деца.
Част трета.
Член 10
Държавите страни вземат всички необходими мерки за премахване дискриминацията по отношение на жените с цел да им осигурят равни права с мъжете в областта на образованието и по-конкретно да осигурят въз основа на равенството на мъжете и жените:
а) еднакви условия за ориентация при избор на професията или специалност, достъп до образованието и получаването на дипломи в учебните заведения от всички категории както в селските, така и в градските райони; това равенство трябва да бъде осигурено в предучилищното, общото, техническото и висшето образование, както и във всички форми на професионалната подготовка;
б) достъп до еднакви програми на обучение, еднакви изпити, преподавателски състав с еднаква квалификация, училищни помещения и оборудване с еднакво качество;
в) отстраняване на всяка стереотипна концепция за ролята на мъжете и жените на всички равнища и във всички форми на обучение чрез поощряване на съвместното обучение и други видове обучения, които ще спомагат за постигането на тази цел, и по-конкретно чрез преразглеждане на учебните помагала и училищните програми и адаптацията на методите за обучение;
г) еднакви възможности за получаване на стипендии и други помощи за образование;
д) еднакви възможности за достъп до програми за продължаване на образованието, включително програми за разпространение на грамотността сред възрастните и програми за функционална грамотност, насочени по-конкретно към възможно най-бързо намаляване на разрива в знанията на мъжете и жените;
е) намаляване броя на девойките, които не завършват училище, и разработка на програми за девойки и жени, преждевременно напуснали училище;
ж) еднакви възможности за активно участие в спортните занятия и физическата подготовка;
з) достъп до специална информация от образователен характер с цел съдействие за осигуряване на здравето и благосъстоянието на семействата, включително информация и консултации за семейно планиране.
Член 11
1. Държавите страни вземат всички необходими мерки за премахване на дискриминацията по отношение на жените в областта на заетостта с оглед осигуряване, на равноправна основа между мъжете и жените, еднакви права и по-конкретно:
а) право на труд като неотменно право на всички хора;
б) право на еднакви възможности при наемане на работа, включително прилагане на еднакви критерии на подбора при наемането;
в) право на свободен избор на професията или вида работа, на напредване в длъжността и гарантиране на заетостта, както и на ползване на всички привилегии и условия на работа, на получаване на професионална подготовка и преподготовка, включително обучение, професионална квалификация на повишено равнище и редовна преподготовка;
г) право на еднакво възнаграждение, включително получаването на премии, на равно отношение за труд с еднаква стойност, както и на еднакво отношение в оценяване на качеството на работа;
д) право на социално осигуряване, особено в случаи на пенсиониране, безработица, болест, инвалидност, при старост и в други случаи на загуба на трудоспособност, както и право на платен отпуск;
е) право на здравеопазване, на безопасни условия за работа, включително за съхранение на функцията на възпроизводство.
2. За предотвратяване дискриминацията по отношение на жените поради встъпване в брак или майчинство и гарантиране на ефикасно право на труд държавите страни вземат съответните марки, за да:
а) забранят посредством налагане на санкции уволняването от работа въз основа на бременност или отпуск по бременност или дискриминацията при уволнение предвид семейното положение;
б) въведат платени отпуски или отпуски със съпоставими социални помощи по бременност без загубване на предишното място на работа, старшинството и социалните помощи;
в) поощряват предоставянето на необходимите допълнителни социални услуги, за да се позволи на родителите да съчетават изпълнението на семейните задължения с трудовата дейност и участието в обществения живот, конкретно чрез създаване и разширяване на мрежа от учреждения за отглеждане на деца;
г) осигурят на жените особена защита по време на бременност при онези видове работа, чиято вредност за тяхното здраве е доказана.
3. Законодателството, засягащо защитата на правата, залегнали в този член, периодически се разглежда в светлината на научно-техническите знания, а също така се преразглежда, отменя или разширява, доколкото това е необходимо.
Член 12
1. Държавите страни вземат всички необходими мерки за премахване на дискриминацията по отношение на жените в областта на здравеопазването с оглед осигуряване, на основа на равноправието между мъжете и жените, достъп до медицинско обслужване, включително по отношение на семейното планиране.
2. Независимо от разпоредбите на алинея 1 държавите страни осигуряват на жените подходящо обслужване при бременност, раждане и след него, предоставяйки, когато това е необходимо, безплатни услуги, както и задоволително хранене в периода на бременност и кърмене.
Член 13
Държавите страни вземат всички необходими мерки за премахване на дискриминацията по отношение на жените в други области на икономическия и социалния живот с цел осигуряване въз основа на равноправието между мъжете и жените на еднакви права, конкретно:
а) право на семейни помощи;
б) право на получаване на заеми, кредити срещу недвижими имоти и други форми на финансово кредитиране;
в) право на участие в мероприятия, свързани с почивката, спортните занимания и във всички области на културния живот.
Член 14
1. Държавите страни вземат под внимание особените проблеми, с които се сблъскват жените, живеещи в селски райони, и значителната роля, която те играят в осигуряването на икономическото благосъстояние на своите семейства, в това число тяхната дейност в нестоковите сектори на икономиката, и вземат всички необходими мерки за осигуряване прилагането на разпоредбите на тази конвенция по отношение на жените, които живеят в селски райони.
2. Държавите страни вземат всички необходими мерки за премахване на дискриминацията по отношение на жените в селските райони, за да осигуряват въз основа на равноправието между мъжете и жените участието им в развитието на селските райони и в получаването на облаги от това развитие, и по-конкретно осигуряват на тези жени правото:
а) да участват в разработването и осъществяването на планове за развитие на всички равнища;
б) да имат достъп до съответното медицинско обслужване, в това число до информация, консултации и обслужване по въпросите за семейно планиране;
в) да ползват непосредствено благата на програмите за социално осигуряване;
г) да получават всички видове подготовка и формално и неформално образование, включително функционална грамотност, както и да ползват услугите на всички средства на общинското обслужване и консултативните служби по селскостопански въпроси за повишаване на техническото им равнище;
д) да организират групи за взаимопомощ и кооперативи с цел да получат еднакъв достъп до икономически възможности чрез наемна работа или самостоятелна трудова дейност;
е) да участват във всички общински дейности;
ж) да имат достъп до селскостопански кредити и заеми, търговски услуги, подходяща технология и еднакъв статут в поземлените и аграрните реформи, както и в плановете за презаселване на земите;
з) да се ползват от подходящи условия за живот, особено жилищни условия, санитарни услуги, електро- и водоснабдяване, както и транспорт и средства за съобщения.
Част четвърта.
Член 15
1. Държавите страни признават принципа на равнопоставеност на жените с мъжете пред закона.
2. Държавите страни предоставят на жените еднаква с мъжете гражданскоправна способност и еднакви възможности за нейната реализация. Те конкретно им осигуряват равни права при сключване на договори и управление на имущество, както и еднакво отношение към тях на всички етапи от съдебната практика на съдилищата и трибуналите.
3. Държавите страни се споразумяват, че всички договори и всички други частни документи от всякакъв вид, които имат за своя правна последица ограничаване на правоспособността на жените, се считат за невалидни и нищожни.
4. Държавите страни предоставят на мъжете и жените еднакви права по отношение на законодателството, отнасящо се до преместването на лицата и свободата при избора на местожителството.
Член 16
1. Държавите страни вземат всички необходими мерки за премахване на дискриминацията по отношение на жените по всички въпроси, засягащи брака и семейните отношения, и в частност осигуряват на основата на равнопоставеност на мъжете и жените:
а) еднакви права за встъпване в брак;
б) еднакви права за свободен избор на съпруг и за встъпване в брак само по тяхна воля и пълно съгласие;
в) еднакви права и задължения по време на брака и при неговото разтрогване;
г) еднакви права и отговорности на мъжете и жените като родители независимо от тяхното семейно положение по въпроси, засягащи техните деца; във всички случаи интересите на децата са преобладаващи;
д) еднакви права свободно и отговорно да решават за броя на децата и периодите между тяхното раждане и достъп до информация, образование, както и до средства, които ще им позволят да осъществят това право;
е) еднакви права и отговорности да бъдат опекуни, попечители, доверители и осиновители на деца или да осъществяват аналогични функции, когато те са предвидени от националното законодателство; във всички случаи интересите на децата са преобладаващи;
ж) еднакви лични права като съпруг и съпруга, в това число право на избор на фамилно име, професия и занятие;
з) еднакви права на съпрузите по отношение на притежаването, придобиването, управлението, използването и разпореждането с имуществото както безплатно, така и срещу заплащане.
2. Сгодяването и бракът на дете нямат юридическа сила и се вземат всички необходими мерки, в това число законодателни, с цел определяне на минималната брачна възраст и задължителна регистрация на браковете и актовете за гражданско състояние.
Част пета.
Член 17
1. За разглеждане на напредъка в осъществяването на тази конвенция се учредява Комитет за премахване на дискриминацията по отношение на жените (по-долу наричан "комитет"), включващ в момента на влизане на конвенцията в сила осемнадесет, а след нейната ратификация или присъединяването към нея на тридесет и петата държава страна, двадесет и трима експерти, притежаващи високи морални качества и компетентност в областта, попадаща в обхвата на тази конвенция. Тези експерти се избират от държавите страни сред техните граждани и изпълняват функциите си в лично качество, като при това се взема под внимание справедливото географско разпределение и наличието на различни видове цивилизации и основни правни системи.
2. Членовете на комитета се избират с тайно гласуване от списък на лица, предложени от държавите страни. Всяка държава страна има право да предложи едно лице от своите граждани.
3. Първоначалните избори се провеждат след шест месеца от датата на влизане в сила на тази конвенция. Най-малко три месеца преди срока за провеждане на всеки избор Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпраща до държавите страни писмо с предложение да представят своите кандидатури в срок до два месеца. Генералният секретар подготвя списък, в който в азбучен ред са внесени всички предложени по този начин лица с посочване на държавите страни, които са ги номинирали, и представя този списък на държавите страни.
4. Изборите за членовете на комитета се провеждат на заседание на държавите страни, свикано от Генералния секретар в Главната квартира на Организацията на обединените нации. На това заседание, за което се изисква кворум от две трети от държавите страни, за лица, избрани в комитета, се считат онези кандидати, които получават най-голям брой гласове и абсолютно мнозинство гласове на представителите на държавите страни, присъстващи и вземащи участие в гласуването.
5. Членовете на комитета се избират за четири години. Същевременно мандатът на деветимата членове, избрани на първите избори, изтича след две години; незабавно след провеждането на първите избори имената на тези деветима членове се избират с жребий от председателя на комитета.
6. Избирането на петима допълнителни членове на комитета се провежда в съответствие с разпоредбите на алинеи 2, 3 и 4 от този член след ратификацията или присъединяването към Конвенцията на тридесет и петата държава. Мандатите на двама от допълнителните членове, избрани по този начин, изтичат след изминаването на две години; имената на тези двама членове се избират с жребий от председателя на комитета.
7. За попълване на неочаквано освободили се вакантни места държавата страна, чийто експерт е престанал да изпълнява функциите си като член на комитета, назначава друг експерт от своите граждани при условие на одобрение от страна на комитета.
8. Членовете на комитета получават утвърждаваното от Общото събрание възнаграждение от средствата на Организацията на обединените нации по реда и условията, установявани от Общото събрание с оглед важността на задълженията на комитета.
9. Генералният секретар на Организацията на обединените нации предоставя необходимия персонал и материални средства за ефективно осъществяване на функциите на комитета в съответствие с тази конвенция.
Член 18
1. Държавите страни се задължават да представят на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за разглеждане от комитета доклад за законодателните, съдебните, административните и други мерки, приети от тях в изпълнение на разпоредбите на конвенцията, и за прогреса, постигнат в тази връзка:
а) в срок от една година от датата на влизане на тази конвенция в сила за заинтересована държава;
б) след това най-малко на всеки четири години, както и тогава, когато комитетът помоли за това.
2. В докладите могат да се посочват фактори и трудности, оказващи влияние върху степента на изпълнение на задълженията по тази конвенция.
Член 19
1. Комитетът утвърждава свои собствени процедурни правила.
2. Комитетът избира длъжностните си лица за срок от две години.
Член 20
1. Комитетът ежегодно провежда заседания по правило в продължение на период, непревишаващ две седмици, с цел разглеждане на докладите, представени в съответствие с член 18 от тази конвенция.
2. Заседанията на комитета по правило се провеждат в Главната квартира на Организацията на обединените нации или във всяко друго подходящо място, определено от комитета.
Член 21
1. Комитетът чрез посредничеството на Икономическия и Социалния съвет ежегодно представя на Общото събрание на Организацията на обединените нации доклад за своята дейност и може да внася предложения и препоръки от общ характер, основани върху изучаване на доклади и информации, получени от държавите страни. Такива предложения и препоръки от общ характер се включват в доклада на комитета наред със забележките на държавите страни, ако има такива.
2. Генералният секретар препраща докладите на комитета на комисията за положението на жените за нейна информация.
Член 22
Специализираните агенции имат право да бъдат представени при разглеждане прилагането на такива разпоредби от тази конвенция, които влизат в сферата на тяхната дейност. Комитетът може да предложи на специализираните агенции да представят доклади за прилагането на конвенцията в области, влизащи в сферата на тяхната дейност.
Част шеста.
Член 23
Нищо в тази конвенция не засяга каквито и да било разпоредби, насочени към постигане на равноправие между мъжете и жените, които биха могли да се съдържат:
а) в законодателството на държава страна, или
б) в която и да е друга международна конвенция, договор или спогодба, които са в сила за тази държава.
Член 24
Държавите страни вземат всички необходими мерки на национално ниво за постигане на пълна реализация на правата, признати в тази конвенция.
Член 25
1. Тази конвенция е открита за подписване от всички държави.
2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации се определя за депозитар на тази конвенция.
3. Тази конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
4. Тази конвенция е открита за присъединяване за всички държави. Присъединяването се осъществява чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 26
1. Молба за преразглеждане на тази конвенция може да бъде представена по всяко време от всяка държава страна чрез писмено съобщение, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
2. Общото събрание на Организацията на обединените нации, ако признае за необходимо приемането на мерки, взема решение за това, какви именно мерки трябва да се вземат по отношение на такава молба.
Член 27
1. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден след депозирането при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесетия ратификационен документ или документ за присъединяване.
2. За всяка държава, която ратифицира тази конвенция или се присъедини към нея след депозиране на двадесетия ратификационен документ или документ за присъединяване, тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден след депозирането на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.
Член 28
1. Генералният секретар на Организацията на обединените нации получава и разпраща на всички държави текста на резервите, направени от държавите в момента на ратификацията или присъединяването.
2. Не се допуска резерва, несъвместима с целите и задачите на тази конвенция.
3. Резервите могат да бъдат оттеглени по всяко време чрез съответно уведомление, адресирано до Генералния секретар, който информира за това всички държави страни. Такова уведомление влиза в сила от деня на неговото получаване.
Член 29
1. Всеки спор между две или няколко държави страни относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, нерешен чрез преговори, се предава по молба на една от страните за решаване от арбитраж. Ако в срок от шест месеца от момента на подаване на молбата за арбитраж страните не са постигнали съгласие относно организирането на арбитражното производство, всяка от тези страни може да отнесе посочения спор до Международния съд чрез подаване на молба в съответствие със Статута на Съда.
2. Всяка държава страна може при подписването или ратифицирането на тази конвенция или присъединяването си към нея да заяви, че не се счита обвързана с разпоредбите на алинея 1 от този член. Другите държави страни не са обвързани от въпросните разпоредби по отношение на държава страна, направила такава резерва.
3. Всяка държава страна, направила резерва в съответствие с алинея 2 от този член, може по всяко време да оттегли резервата си чрез уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 30
Тази конвенция, чиито текстове на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език имат еднаква сила, се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.
