Държавен вестник, брой 53 от 11.VII

§ 1. В чл. 2, ал. 5 се правят следните изменения:

1. Създава се нова т. 6:

"6. използваните методи за оценка на ефективността на хеджирането и източниците на информация за тази оценка;".

2. Досегашните т. 6, 7 и 8 стават т. 7, 8 и 9.

§ 2. В чл. 4 се създава т. 5:

"5. със сключване на хеджиращата сделка не се нарушават инвестиционните ограничения, предвидени в КСО."

§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4 след думите "(ДВ, бр. 86 от 2006 г.)" се добавя "(Наредба № 9)".

2. В ал. 8 думата "активите" се заменя с "нетните активи".

§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да определя всеки работен ден стойността на пазарния риск на хеджиращите инструменти и на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна по сключени форуърдни валутни договори и договори за лихвен суап и да изготвя ежедневно справка за стойността на риска, съдържаща данни съгласно образеца по чл. 9, ал. 4."

2. Създава се нова ал. 3:

"(3) Стойността на пазарния риск на фючърсните договори, форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап се определя по метода на пазарната оценка и е равна на текущата експозиция на пенсионния фонд по съответния договор, към която се прибавя добавка, изчислена съгласно ал. 5. Текущата експозиция по договора е абсолютната величина на пазарната стойност на договора, оценена съгласно чл. 10а, ал. 1, 3, 4 или 5 от Наредба № 9 и в съответствие с правилата за оценка на активите и пасивите на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване за деня, за който се отнася оценката на стойността на пазарния риск, когато тази пазарна стойност е положителна, и нула, когато е отрицателна."

3. Създават се ал. 4 - 6:

"(4) Стойността на пазарния риск на опцията е равна на текущата експозиция на пенсионния фонд към базовия актив на опцията, към която се прибавя добавка, изчислена съгласно ал. 5. Текущата експозиция към базовия актив на опцията се определя чрез делта еквивалента, който е произведение от пазарната стойност на базовия актив за деня, за който се отнася оценката на стойността на пазарния риск и делта коефициента на опцията, публикуван за същия ден от регулирания пазар, на който тя се търгува.

(5) Добавката по ал. 3 и 4 се изчислява като процент от стойността на базовия актив (договореното количество, умножено по договорената цена) или от условната главница в зависимост от вида на базовия актив и остатъчния срок до падежа на съответния договор, съгласно следната таблица:

(6) Когато договорът за лихвен суап съдържа условия за периодичен сетълмент по всички оставащи плащания към предварително определени дати и преразглеждане на условията на договора, така че стойността на договора да бъде нула на тези дати, остатъчният срок до падежа по този договор за целите на ал. 5 се определя спрямо следващата определена дата за периодичен сетълмент и преразглеждане на договора. За договори, отговарящи на тези условия и с общ остатъчен падеж над една година, се прилага минимален процент 0,5 на сто."

4. Досегашната ал. 3 става ал. 7.

§ 5. В чл. 9, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 8 се изменя така:

"8. методи за оценка на ефективността на хеджирането, определени според целите и стратегията на хеджирането и управлението на риска; пенсионноосигурителните дружества могат да прилагат следните методи:

а) метод на сравнение на основните характеристики и елементи на хеджирания актив и хеджиращия инструмент; този метод се използва само при хеджиране, при което основните характеристики на хеджирания и хеджиращия инструмент са идентични в много голяма степен;

б) метод на компенсиращите се промени ("dollar offset"), при който се сравняват измененията в стойността или паричните потоци на хеджиращия инструмент с измененията в стойността или паричните потоци на хеджирания актив, дължащи се на хеджирания риск;

в) метод, базиран на регресионен анализ; с този метод се оценява дали и доколко промените в стойностите на хеджирания актив и хеджиращия инструмент имат висока степен на корелация; независимата променлива отразява промените в стойността на хеджирания актив, дължащи се на хеджирания риск, а зависимата променлива отразява промените в стойността на хеджиращия инструмент, като се използват реалните количества от хеджирания актив и хеджиращия инструмент; методът, базиран на регресионен анализ, изисква оценката на следните статистически показатели:

аа) наклон на кривата на регресия, който трябва да бъде отрицателен и със стойност между [-0,8; -1,25];

бб) коефициент на детерминация (R2), който определя степента на корелация или каква част от промените в стойността на хеджиращия инструмент могат да се обяснят с промените в стойността на хеджирания актив, дължащи се на хеджирания риск; коефициентът трябва да бъде по-голям от 0,96, тъй като тази стойност е еквивалентна на компенсиращи промени в стойността на хеджирания актив и хеджиращия инструмент по метода "dollar offset" в рамките на [80%; 125%];

вв) статистическа валидност на зависимостта между хеджиращия инструмент и хеджирания актив по отношение на хеджирания риск, измерена чрез F статистиката; зависимостта трябва да бъде статистически значима при интервал на доверителност от 95 на сто и по-голям."

2. Създава се т. 10:

"10. оценка на влиянието на хеджиращите сделки върху рисковия профил на портфейла на фонда чрез метода на редуциране на вариацията, при който се сравняват промените на справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция с промените в справедливата стойност или паричните потоци на самия хеджиран актив. За изчисляване на показателя за ефективност при този метод се използва следната формула:

1 - А/B,

където:

А е сумата на повдигнатите на квадрат периодични промени в комбинираната позиция;

B - сумата от повдигнатите на квадрат периодични промени на хеджирания актив."