Държавен вестник, брой 52 от 10.VII

Правителството на Република България и правителството на Малта, по-нататък наричани "договарящи страни",

Желаейки затвърждаване на приятелските отношения и насърчаване на сътрудничеството между държавите и по-конкретно, вземайки предвид общото желание за засилване на полицейското сътрудничество помежду им;

Целейки разширяване на полицейското сътрудничество по линия на международните ангажименти, поети от двете държави по отношение на зачитането на основните права и свободи, каквито са Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни;

Имайки предвид, че международната организирана престъпност представлява сериозна заплаха за социално-икономическото развитие на договарящите държави и че съвременното развитие на международната организирана престъпност застрашава функционирането на институциите;

Имайки предвид, че борбата с трафика на хора, ограничаването на незаконното влизане и излизане на и от територията на държавите, нелегалната имиграция, както и разбиването на организираните мрежи, участващи в тези незаконни действия, са повод за безпокойство от страна на правителствата и парламентите на държавите на договарящите страни;

Имайки предвид, че незаконното производство и разпространение на упойващи и психотропни вещества застрашават здравето и сигурността на гражданите;

Имайки предвид, че само по себе си хармонизирането на релевантната законова уредба не е достатъчно за ефективното противодействие на нелегалната миграция;

Имайки предвид, че ефективното международно полицейско сътрудничество в областта на организираната престъпност и нелегалната миграция, по-специално чрез обмен и обработка на информация, е от решаващо значение за борбата и превенцията на тези престъпления;

Разбирайки, че тази необходимост налага редица подходящи мерки и наличие на тясно сътрудничество между договарящите страни,

се споразумяха за следното:

Определения

Член 1

За целите на това споразумение долупосочените термини имат следното значение:

1. Международен трафик на хора:

а) всяко намерение за улесняване на влизането, транзитното преминаване, пребиваването и напускането на територията на договаряща страна с цел принуждаване към извършване на действия, по-специално чрез употреба на сила или заплахи или прибягвайки до измама, злоупотреба с власт или други форми на натиск, по начин, по който за засегнатото лице да не остава друга възможност освен да се подчини на натиска;

b) експлоатиране на лице по какъвто и да било начин при пълното съзнание за условията, при които лицето е влязло, преминало или пребивавало на територията на държава, която е страна по това споразумение.

2. Сексуална експлоатация на деца:

Престъпленията, описани в член 34 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г., включително създаването, продажбата и други форми на разпространение на детска порнография и притежаването на такива материали за лични цели.

3. Техническо подпомагане:

Техническо подпомагане е логистичното подпомагане, предоставяно на правоохранителните органи и на имиграционните власти.

4. Престъпления, свързани с ядрени и радиоактивни вещества:

Престъпленията, посочени в член 7 (1) от Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, подписана във Виена и Ню Йорк на 3 март 1980 г.

5. Изпиране на пари:

Престъпленията, посочени в член 6 (1) до (3) на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, подписана в Страсбург на 8 ноември 1990 г.

6. Организирана престъпност:

Всички престъпления, извършени от "престъпна организация", представляваща създадено за определен период от време обединение на повече от две лица, действащи съгласувано за извършване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или заповед за задържане за минимален срок от четири години или с по-тежко наказание, независимо дали те са цел сами по себе си или са средство за получаване на материални облаги и в определени случаи имат за цел оказване на неправомерно въздействие върху работата на държавните органи.

7. Лични данни:

Всяка информация, отнасяща се до физически лица с установена или с неустановена самоличност (субект на данни); лице с установена самоличност е това, което може да бъде идентифицирано пряко или косвено чрез идентификационен номер или с помощта на един или повече фактори, специфични за неговата физическа, физиологическа, психическа, икономическа, културна или социална идентичност.

8. Обработване на лични данни:

Всяка операция или набор от операции, извършвани с лични данни, включващи или не автоматизирана обработка, като събиране, записване, организиране, съхраняване, приспособяване или изменяне, възстановяване, справки, използване, разкриване чрез предаване, разпространение или друг начин за предоставяне, подреждане или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване.

9. Упойващи вещества:

Отнася се за всяко едно от веществата, естествени или синтетични, фигуриращи в приложения I и II на Единната конвенция за упойващите вещества, подписана в Ню Йорк на 30 март 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.

10. Психотропни вещества:

Отнася се за всяко едно от веществата, естествени или синтетични, както и за всеки естествен материал, фигуриращи в приложения I, II, III и IV от Конвенцията за психотропните вещества от 21 февруари 1971 г.

11. Незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества:

Производството и трафикът на упойващи и психотропни вещества в нарушение на разпоредбите на Конвенцията за упойващите вещества, подписана на 30 март 1961 г., на Конвенцията за психотропните вещества, подписана на 21 февруари 1971 г., или на Конвенцията на ООН срещу незаконния трафик на наркотични и психотропни вещества, подписана на 19 декември 1988 г.

12. Неотложни въпроси:

Една молба се счита за неотложна, когато формалната административна процедура, провеждана от централните органи, може да възпрепятства или да затрудни предотвратяването на престъплението или провеждането на разследването.

Сфери на сътрудничество

Член 2

1. Договарящите страни се ангажират да осъществяват в съответствие с разпоредбите и условията на това споразумение полицейско сътрудничество в най-широк аспект.

2. Договарящите страни си сътрудничат по всички въпроси, отнасящи се до превенцията, ограничаването и преследването на престъпления, свързани с организираната престъпност, и по-специално:

2.1. престъпления срещу живота, физическата неприкосновеност и здравето;

2.2. престъпления, свързани с производството и незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори;

2.3. нелегална имиграция;

2.4. трафик на хора и сексуална експлоатация на деца;

2.5. изнудване;

2.6. кражба, трафик и незаконна търговия с огнестрелни оръжия, боеприпаси, взривни вещества, радиоактивни вещества, ядрен материал и други опасни вещества;

2.7. фалшифициране (изработване, подправяне, преправяне и разпространение) на парични знаци и други разплащателни средства, чекове и ценни книжа;

2.8. престъпления срещу търговския и финансовия оборот;

2.9. престъпления срещу собствеността, в т. ч. кражби, трафик на произведения на изкуството и предмети с историческа стойност;

2.10. престъпления срещу околната среда;

2.11. кражба, незаконна търговия и трафик на моторни превозни средства, подправяне и използване на подправени предмети и документи, свързани с превозни средства;

2.12. престъпления, свързани с изготвяне и разпространение на порнографски материали;

2.13. компютърни престъпления;

2.14. изпиране на пари.

3. Тежките престъпления, произтичащи от организираната престъпност, които не са посочени в член 1, се подлагат на преценка от компетентните национални служби в съответствие с националните законодателства на съответните държави.

Член 3

Договарящите страни също така си сътрудничат по отношение на:

1. издирването на изчезнали лица и разпознаването на неидентифицирани трупове;

2. издирването на територията на едната страна на откраднати, липсващи, присвоени или изгубени предмети на територията на другата страна.

Член 4

Компетентни органи за изпълнение на това споразумение са:

1. за Република България: министърът на вътрешните работи и надлежно упълномощени от него длъжностни лица;

2. за Малта: министърът на правосъдието и вътрешните работи и/или надлежно упълномощени от него длъжностни лица.

Член 5

Договарящите страни осъществяват сътрудничество в областите, споменати в чл. 2 и 3, чрез:

1. обмен на информация от сфери, попадащи в рамките на компетентността на правоохранителните органи и имиграционните власти;

2. обмен на оборудване;

3. осигуряване на техническа и научна помощ, ноу-хау, както и специализирана техника;

4. обмен на опит;

5. оказване на помощ и организиране на професионални обучения в съответствие с изложените по-долу условия.

Обмен на информация

Член 6

Договарящите страни си оказват съдействие и взаимно си гарантират тясно и постоянно сътрудничество. Те извършват обмен на всякаква релевантна и съществена информация. Това сътрудничество може да се осъществява посредством постоянен контакт чрез посредничеството на офицери за връзка, които да бъдат назначени.

Член 7

1. Договарящите страни се ангажират да си предоставят съдействие чрез полицейските си служби в съответствие с изискванията на националните си законодателства и в рамките на тяхната компетентност с цел превенция и разследване на наказуеми деяния, освен ако националното законодателство на замолената договаряща страна не предвижда молбата да бъде отнесена или предоставена за изпълнение от органите на съдебната власт.

2. В определени случаи всяка договаряща страна в съответствие с националното си законодателство и при съответната инициатива съобщава информация на другата договаряща страна, която се счита необходима за последната, с цел съдействие за превенция и ограничаване на престъпленията, посочени в член 2 на това споразумение, или за предотвратяване на заплахите за обществения ред и сигурност.

Член 8

Всяка информация, предоставена от замолената договаряща страна, може да бъде използвана от молещата договаряща страна единствено за целите, посочени в това споразумение.

Член 9

1. Молби за съдействие и отговори на тези молби се обменят чрез централните органи, посочени от всяка от договарящите страни, компетентни в областта на международното полицейско сътрудничество и имиграцията. В случай че молбата не може да бъде изпълнена в необходимия срок по горепосочения канал, тя може по изключение и в случай на спешност да бъде предадена от компетентните органи на молещата договаряща страна директно на компетентните органи на замолената страна, която може да отговори незабавно. В такива изключителни случаи молещият орган трябва да информира възможно най-бързо централния орган, упълномощен от замолената страна по въпросите на международното сътрудничество, за директната молба, обосновавайки спешността.

2. Компетентните министри на договарящите страни посочват централните органи, компетентни в областта на международното сътрудничество, и определят условията на взаимната помощ.

Член 10

Въпросите, свързани с обмена и защитата на класифицирана информация между договарящите страни, са предмет на отделно споразумение между двете държави.

Член 11

1. Договарящите страни могат да изпращат за определен срок или за неопределен период от време офицери за връзка в другата договаряща страна.

2. Изпращането на офицери за връзка за определен или неопределен срок има за цел подпомагане и ускоряване на сътрудничеството между договарящите страни, по-конкретно посредством оказване на съдействие:

а) чрез обмен на информация във връзка с превенцията и пресичането на престъпността;

b) свързано с изпълнението на задачи, възложени на органите, отговарящи за наблюдението на външните граници и имиграцията;

c) свързано с изпълнението на задачи от органите, отговарящи за предотвратяването на заплахи за обществения ред.

3. Офицерите за връзка имат съвещателни и подпомагащи функции. Те нямат юрисдикция самостоятелно да извършват полицейски действия. Те предоставят информация и изпълняват задачи съгласно указанията на изпращащата държава и на договарящата страна, в която са назначени. Те редовно докладват на централния орган, ръководещ полицейското сътрудничество, на договарящата страна, в която са били назначени.

4. Компетентните министри на договарящите страни могат да се споразумеят офицерите за връзка на едната договаряща страна, назначени в трета държава, да представляват интересите и на другата договаряща страна.

Защита на личните данни

Член 12

1. Във връзка с прилагането на това споразумение обработката на лични данни е предмет на съответните национални законодателства на всяка от договарящите страни.

2. По отношение обработката на лични данни в изпълнение на това споразумение договарящите страни осигуряват ниво на тяхната защита в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лица по отношение на автоматизираната обработка на лични данни от 28 януари 1981 г. и Препоръка R (87) 15 от 17 септември 1987 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно използването на лични данни в полицейския сектор.

3. По отношение обработката на лични данни, обменяни в изпълнение на това споразумение, се прилагат следните разпоредби:

а) молещата договаряща страна не използва тези данни извън целите, посочени в споразумението, за които се предоставят такива данни;

b) данните могат да се използват само от съдебните органи, служби и институции, изпълняващи задачи или функции в обхвата на целите, изложени в това споразумение, и по-конкретно в съответствие с чл. 2 и 5; страните взаимно си предоставят списък на структурите, използващи информацията;

c) договарящата страна, която предоставя данни, следи за верността и пълнотата им и гарантира, че данните се съхраняват само за необходимото време; ако се установи, по инициатива на изпращащата страна или по молба на засегнатото лице, че предоставената информация е неточна или не е трябвало да бъде изпращана, молещата договаряща страна или страни следва да бъдат незабавно уведомени, след което да се пристъпи към поправяне или унищожаване на данните;

d) договаряща страна не може да се освободи от отговорност по своето вътрешно право по отношение на засегнатото лице на основание, че другата договаряща страна е предоставила неточна информация;

e) изпращането и получаването на лични данни трябва да се отразява в регистър; договарящите страни си предоставят списъци с органите или службите с право да правят справки в регистъра;

f) достъпът до данните се урежда от вътрешното законодателство на договарящата страна, до която засегнатото лице отправя молбата си; информацията може да бъде предоставена на лицето след получаване на предварително разрешение от договарящата страна, която е източник на данните;

g) договарящата страна, за която са предназначени данните, не ги използва за цели, различни от посочените от замолената договаряща страна, и спазва условията, поставени от тази договаряща страна;

h) информация, получена по силата на това споразумение, може да се предоставя на трета страна само с изричното съгласие на договарящата страна, която е източник на информацията;

i) договарящите страни се ангажират да осигуряват конфиденциалността на получената съгласно споразумението информация освен в случаите, посочени в буква "h".

4. По отношение на предоставянето на данни се прилагат следните разпоредби:

а) данни могат да бъдат предоставяни само на полицейските органи и на имиграционните власти; изпращането на информация на други органи със същите цели е допустимо само след получаване на предварителното съгласие на договарящата страна, която предоставя данните;

b) по искане на договарящата страна, която е предоставила данните, договарящата страна, за която данните са предназначени, предоставя информация относно използването им и резултатите, получени въз основа на тези данни.

Член 13

Разпоредбите на това споразумение се прилагат и в случаите на обмен на лични данни посредством офицер за връзка, посочен в член 10.

Изключение

Член 14

1. Всяка договаряща страна има право да откаже съдействие или да го обвърже с определени условия, ако оказването на съдействие може да застраши суверенитета, сигурността, обществения ред или други съществени държавни интереси.

2. Страната, която отказва съдействие, трябва да уведоми за това другата страна в рамките на 30 дни, като посочи причините за отказа.

Член 15

1. Договарящите страни се ангажират да си оказват съдействие в областта на професионалната подготовка и техническа подкрепа по въпроси, свързани с полицейската дейност.

2. Договарящите страни се споразумяват да обменят опит във всички области, посочени в това споразумение.

3. Условията за оказване на съдействие се определят чрез споразумение между компетентните министри на договарящите страни.

Прилагане на споразумението

Член 16

1. Компетентните органи на договарящите страни могат да сформират постоянни или временни работни групи за разглеждане на въпроси, отнасящи се до ограничаването и превенцията на престъпленията, посочени в член 2, и обхвата на сътрудничеството по член 3, и при необходимост да правят предложения с цел подобряване, ако е необходимо, на практическите и техническите аспекти на сътрудничеството между договарящите страни.

2. Разходите по осъществяване на сътрудничеството се покриват от всяка от страните, освен ако между надлежно упълномощените представители на страните не е уговорено друго.

Уреждане на спорове

Член 17

Всички противоречия във връзка с тълкуването и прилагането на това споразумение се уреждат от смесена съвещателна комисия, съставена от представители на компетентните органи на договарящите страни. Те се срещат периодично по искане на някоя от договарящите страни с цел улесняване разрешаването на проблеми, произтичащи от тълкуването и прилагането на това споразумение.

Заключителни разпоредби

Член 18

Изпълнението на това споразумение се извършва в съответствие с националното законодателство на всяка договаряща страна.

Член 19

Всяка от страните може да отправи предложение до другата страна за изменение на това споразумение. Измененията на това споразумение се извършват по взаимно съгласие.

Член 20

1. Договарящите страни се уведомяват писмено по дипломатически път за изпълнението на конституционните изисквания, необходими за влизане в сила на това споразумение.

2. Споразумението влиза в сила 60 дни след датата на получаване на последното уведомление. Това споразумение се сключва за неопределен срок. Всяка от договарящите страни може да прекрати споразумението, като информира писмено за това другата страна по дипломатически път. Споразумението се прекратява шест месеца след предаването на съобщението.

В потвърждение на горното долупосочените, надлежно упълномощени лица, подписаха това споразумение.

Подписано в Брюксел на 25 септември 2008 г., в два оригинални екземпляра, всеки от които на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила.