СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ТУРКМЕНИСТАН ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (Утвърдено с Решение № 244 от 9 април 2009 г. на Министерския съвет. В сила от 2 юни 2009 г.)
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ТУРКМЕНИСТАН ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
(Утвърдено с Решение № 244 от 9 април 2009 г. на Министерския съвет. В сила от 2 юни 2009 г.)
Обн. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2009г.
Правителството на Република България и правителството на Туркменистан, наричани по-нататък договарящи се страни,
желаейки да съдействат за развитие на икономическото сътрудничество между държавите на договарящите се страни в области, представляващи взаимен интерес на основата на равенството и взаимната изгода,
изразявайки своята готовност да укрепват и развиват взаимноизгодно сътрудничество,
признавайки важността на приемането на дългосрочни мерки за развитие на сътрудничеството и укрепване на връзките между държавите на договарящите се страни на различни равнища и особено на равнище стопански субекти,
се договориха, както следва:
Член 1
1. В рамките на националните законодателства, вземайки предвид международните задължения на своите държави, договарящите се страни ще осъществяват всички възможни мерки за развитие и усъвършенстване на икономическото сътрудничество във всички области, които могат да представляват за тях взаимен интерес и взаимна изгода.
2. Това сътрудничество ще бъде насочено в частност към:
а) укрепване и диверсификация на икономическите връзки между държавите на договарящите се страни;
б) поощряване на нови и разширяване на съществуващите делови контакти между стопанските субекти на договарящите се страни с цел развитие на съвместни проекти;
в) поощряване на взаимодействието между компетентните органи на договарящите се страни с цел изграждане и интензификация на различни форми на икономическо сътрудничество.
Член 2
1. Сътрудничеството, предвидено в член 1 на това споразумение, ще се осъществява между договарящите се страни в частност, но не само, в следните области:
а) промишленост (машиностроене, металургия, преработващи отрасли, електроника, електромашиностроене, химическа и нефтопреработваща промишленост, фармацевтика);
б) енергетика;
в) селско стопанство (растениевъдство и животновъдство, хранително-вкусова промишленост);
г) инвестиционна дейност;
д) технологии и иновации;
е) научноизследователска и опитно-конструкторска дейност;
ж) строителство и производство на строителни материали;
з) охрана на околната среда;
и) транспорт и логистика;
к) туризъм;
л) образование;
м) здравеопазване;
н) горско стопанство.
2. Договарящите се страни ще се консултират с цел определяне на приоритетните области на сътрудничеството.
Член 3
1. Икономическото сътрудничество, предвидено в това споразумение, трябва да се осъществява предимно на основата на споразумения и договори между българските и туркменистанските стопански субекти в съответствие със законодателството на държавите на договарящите се страни.
2. Договарящите се страни ще предприемат всички усилия за създаване на благоприятни условия с цел разширяване на икономическото сътрудничество, в частност чрез:
а) създаване на благоприятен инвестиционен климат;
б) съдействие за обмен на икономическа информация;
в) съдействие за установяване на контакти между техните стопански субекти;
г) съдействие за организиране на изложби, панаири и симпозиуми, които се провеждат на територията на държавите на договарящите се страни.
Член 4
С цел усъвършенстване на развитието на икономическото сътрудничество съответните органи на договарящите се страни ще прилагат усилия, насочени към обезпечаване на обмена на информация относно:
а) законодателството, регулиращо икономическата дейност, в това число в сферата на инвестициите, държавните поръчки и търгове, стандартизацията и сертификацията, лицензирането, защитата правата на промишлената собственост, авторските и сродните права, а също така в други сфери, представляващи взаимен интерес;
б) участието в международни икономически организации и интеграционни образувания, а също така в процеси, свързани с включването в тези организации и образувания;
в) мерките за обмена на стоки и услуги, насочени към сближаването на потенциални партньори от държавите на договарящите се страни, в това число сведения за съответните преференции и отстъпки при участие при организирането на изложби, панаири, икономически мисии, а също така за системите за икономическа информация.
Член 5
1. Договарящите се страни създават Междуправителствена българо-туркменистанска комисия за икономическо сътрудничество (по-нататък "комисия") с цел осъществяването на контрол за хода на изпълнение на това споразумение.
2. Към задачите на комисията, в частност, но не само, се отнасят:
а) периодично провеждане на обзори, подготовка на анализи за състоянието и перспективите на икономическото сътрудничество;
б) разработване на нови предложения, насочени към развитие на икономическото сътрудничество;
в) разглеждане на спорните въпроси, свързани с развитието на икономическото сътрудничество или възникващи в процеса на прилагане на това споразумение, подготовка на предложения за тяхното решаване, а също така приемане на превантивни мерки за регулиране на възможните спорни въпроси в такива случаи;
г) информиране на деловите кръгове на държавите на договарящите се страни за възможностите за инвестиране, а също така обмен на информация за действащото законодателство по въпросите, отнасящи се към това споразумение и засягащи неговата реализация.
3. Комисията се формира от представители на договарящите се страни на паритетна основа. Заседанията на комисията се провеждат по предложение на която и да е от договарящите се страни в съгласувани по дипломатически канали срокове и място, но не по-рядко от един път в годината.
4. Комисията оценява развитието и резултатите на сътрудничеството в рамките на това споразумение и изработва препоръки за постигане целите на споразумението.
5. При необходимост комисията може да приема решения за създаването на подкомисии и работни групи за съдействие за реализацията на задачите на това споразумение.
6. Комисията утвърждава регламент за работа, определящ нейната дейност, реда за разпределение на разходите и работните езици.
Член 6
Разпоредбите на това споразумение не засягат международните задължения на договарящите се страни. Неговото действие не засяга също така задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
Това споразумение не може да се тълкува или използва с цел анулиране или оказване на друго негативно въздействие върху задълженията, произтичащи от споразумения, сключени между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Туркменистан, от друга страна.
Член 7
Спорните въпроси, възникващи между договарящите се страни при използване и тълкуване на това споразумение, а също така при нарушаване на задълженията от някоя от Договарящите се страни, предвидени в това споразумение, се решават по пътя на преговори и консултации между договарящите се страни.
Член 8
В това споразумение, съгласувано между страните, могат да се внасят изменения или допълнения, които ще се оформят в отделни протоколи като неотделима част от него и влизащи в сила по реда, предвиден в член 9 на това споразумение.
Член 9
Това споразумение влиза в сила от датата на последното писмено уведомление за изпълнение от договарящите се страни на вътрешните правни процедури, необходими за влизането му в сила, и се сключва за неограничен срок.
Всяка договаряща се страна може да прекрати действието на това споразумение чрез писмено уведомление до другата договаряща се страна. Действието на споразумението се прекратява след изтичане на шест месеца от датата на получаването на уведомлението от другата договаряща се страна.
Прекратяване на действието на това споразумение предсрочно няма да оказва влияние на изпълнението на програми и договори, сключени по време на неговото действие, освен в случаите, когато договарящите се страни се договорят за друго.
Изготвено в гр. Ашхабад на 19 декември 2008 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български, туркменски и руски език, като всеки от тях има еднаква сила. В случаите на възникване на различия при тълкуването на разпоредбите на това споразумение предимство има текстът на руски език.