СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО И НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (Утвърдено с Решение № 482 от 16 юли 2007 г. на Министерския съвет. В сила от 21 май 2009 г.)
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО И НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
(Утвърдено с Решение № 482 от 16 юли 2007 г. на Министерския съвет. В сила от 21 май 2009 г.)
Обн. ДВ. бр.45 от 16 Юни 2009г.
Правителството на Република България и правителството на Руската федерация, наричани по-нататък "договарящи страни",
ръководейки се от положенията на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, подписан на 4 август 1992 г. в София,
желаейки да укрепят приятелските отношения между Република България и Руската федерация,
с цел по-нататъшно укрепване и развитие на икономическите и научно-техническите връзки между Република България и Руската федерация,
се споразумяха за следното:
Член 1
Всяка договаряща страна в съответствие със законодателството на своята държава съдейства за развитието на икономическото и научно-техническото сътрудничество с другата договаряща страна на принципите на равенството и взаимната изгода.
Член 2
Икономическото и научно-техническото сътрудничество в рамките на това споразумение се осъществява в следните области, представляващи взаимен интерес:
а) промишленост, в т. ч. машиностроене, електроника, електротехника, металургия, парфюмерийно-козметично и фармацевтично производство, химическа, нефтопреработваща, хранително-вкусова, лека и други отрасли на промишлеността;
б) енергетика, в т.ч. атомна, развитие на инфраструктурата и системите за транспортиране на енергоносители, строителство и модернизация на енергийни обекти, реализация на проекти в газовия и нефтения сектор, в топло- и електроенергетиката;
в) туризъм и туристическа индустрия, санаторно-курортно дело;
г) строителство и строителна индустрия;
д) транспорт и логистика;
е) телекомуникации и информационни технологии;
ж) технологии и свързаната с тях научноизследователска, проектно-конструкторска и иновационна дейност;
з) селско стопанство;
и) горско стопанство;
к) инвестиционна дейност;
л) опазване на околната среда;
м) здравеопазване;
н) образование, наука;
о) военно-техническо сътрудничество.
Член 3
Договарящите страни осъществяват сътрудничеството, предвидено в член 2 на това споразумение, чрез:
а) активизиране на взаимодействието в икономическата и научно-техническата област между органите на изпълнителната власт, професионалните организации и деловите кръгове на държавите на договарящите страни;
б) съдействие на контактите между търговско-промишлените палати, организациите на работодатели и предприемачи и други организации, обединяващи стопански субекти;
в) поощряване разширяването на междурегионалното сътрудничество;
г) обмен на икономическа информация, както и информация за законодателството, регулиращо икономическата, инвестиционната и научно-техническата дейност, защитата на интелектуалната собственост и друга информация, представляващ взаимен интерес;
д) стимулиране създаването на нови и разширяване на съществуващите контакти между деловите кръгове, както и насърчаване на взаимните пътувания и срещи на предприемачи и представители на научно-техническата сфера;
е) поощряване обмена на бизнес информация, участието в международни панаири и изложби, съдействие при организирането на мероприятия с участието на представители на деловите кръгове (семинари, конференции, симпозиуми);
ж) обмен на информация за програми и проекти, съдействие при участие на предприемачите от държавите на договарящите страни в тяхната реализация;
з) съдействие за повишаване ролята на малките и средните предприятия в двустранните икономически отношения, в сферата на научно-техническото сътрудничество и иновациите;
и) развитие на консултантските, юридическите, техническите и други експертни услуги в областта на двустранните икономически отношения и научно-техническото сътрудничество;
к) съдействие за развитие на по-тесни делови връзки между финансовите и банковите структури на държавите на договарящите страни;
л) съдействие за развитие на двустранната инвестиционна и иновационна дейност;
м) разширяване сътрудничеството на пазарите на трети страни;
н) обмен на специалисти и технически персонал, тяхното обучение.
Член 4
Компетентните органи на държавата на едната договаряща страна в съответствие със законодателството на своята държава оказват на стопанските субекти на държавата на другата договаряща страна съдействие при осъществяване от тях на икономическа и научно-техническа дейност на територията на своята държава в рамките на това споразумение.
Член 5
1. Договарящите страни създават Междуправителствена българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество (по-нататък - Междуправителствена комисия).
2. Основни задачите на Междуправителствената комисия са:
а) разглеждане състоянието на двустранното икономическо и научно-техническо сътрудничество;
б) подготовка на предложения за по-нататъшно развитие на икономическото и научно-техническото сътрудничество;
в) разработка на предложения за подобряване условията на икономическото и научно-техническото сътрудничество между стопанските субекти на държавите на договарящите страни;
г) обсъждане на въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на това споразумение.
3. Междуправителствената комисия се състои от българска и руска части, ръководени от председатели. Всяка договаряща страна определя председателя на своята част на Междуправителствената комисия. Съставите на българската и руската част на Междуправителствената комисията, включително техните секретари, се формират в съответствие със законодателството на държавите на договарящите страни. На заседанията на Междуправителствената комисия могат да бъдат поканени съветници и експерти.
За обсъждане на отделни въпроси Междуправителствената комисия може да създава работни групи и да определя техните задачи.
4. Заседанията на Междуправителствената комисия се провеждат при необходимост като правило един път годишно, последователно в Република България и в Руската федерация.
По инициатива на един от председателите може да бъде свикано извънредно заседание на Междуправителствената комисия или проведена среща на председателите.
5. Председателите на българската и руската част на Междуправителствената комисия се договарят за свикването и съгласуват дневния ред на поредното заседание на Междуправителствената комисия не по-късно от един месец преди провеждането му. При съгласие на председателите на заседание на Междуправителствената комисия могат да бъдат разгледани въпроси, невключени в дневния ред.
6. Работни езици на заседанията на Междуправителствената комисия са български и руски език. Решенията на Междуправителствената комисия се оформят в протоколи на български и руски език.
7. Въпросите, свързани с дейността на Междуправителствената комисия в периода между нейните заседания, се обсъждат в работен порядък от председателите на Междуправителствената комисия. Решаването на организационните въпроси за дейността на Междуправителствената комисия се обезпечава чрез взаимодействие между секретарите на българската и руската част на Междуправителствената комисия.
Член 6
1. Интересите в сферата на икономическите отношения на всяка от договарящите страни на територията на държавата на другата договаряща страна обезпечават:
а) от българска страна на територията на Руската федерация - съответното структурно подразделение на Посолството на Република България и консулските учреждения на Република България в Руската федерация;
б) от руска страна на територията на Република България - търговското представителство на Руската федерация в Република България, представляващо съставна част на Посолството на Руската федерация в Република България,
чиито статути се регулират съответно от разпоредбите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. или Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г.
2. В случай на необходимост всяка от договарящите страни може със съгласието на другата договаряща страна да учредява на територията на държавата на тази друга договаряща страна служби на посолството/отделения на търговското представителство на своята държава, занимаващи се с въпроси на икономическото сътрудничество между Република България и Руската федерация.
Член 7
1. Това споразумение не накърнява правата и задълженията на всяка от държавите на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които Република България и Руската федерация са страни, както и от тяхното членство в международни организации.
2. В случай на противоречие между разпоредбите на това споразумение и разпоредбите на Споразумението за партньорство и сътрудничество, учредяващо партньорство между Руската федерация, от една страна, и Европейските общности и техните държави членки, от друга страна, подписано на 24 юни 1994 г. на о. Корфу, се прилагат разпоредбите на посоченото споразумение за партньорство и сътрудничество.
Член 8
Разногласията между договарящите страни по тълкуването и прилагането на това споразумение се разрешават чрез консултации или преговори между тях.
Член 9
По взаимно съгласие на договарящите страни в това споразумение могат да бъдат внесени изменения, оформени в отделни протоколи.
Член 10
1. Това споразумение влиза в сила от деня на получаването на последното писмено уведомление за изпълнението от договарящите страни на вътрешнодържавните процедури, необходими за неговото влизане в сила.
2. Това споразумение се сключва за неопределен срок.
3. От датата на влизане в сила на това споразумение прекратява действието си Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за образуване на Междуправителствена българо-руска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество от 4 август 1992 г.
4. Всяка договаряща страна може да прекрати действието на споразумението чрез изпращане по дипломатически път до другата договаряща страна на писмено уведомление за това. Действието на споразумението се прекратява след изтичане на шест месеца от датата на получаване на такова уведомление от другата договаряща страна.
Изготвено в Москва на 8 май 2007 г. в два екземпляра, всеки на български и руски език, като двата текста имат еднаква сила.