Държавен вестник, брой 44 от 12.VI

Чл. 1. С правилника се уреждат обществени отношения, свързани със:

1. условията и реда за провеждане на конкурсите за назначаване на военна служба, както и за придобиване и повишаване на военната квалификация на лицата, приети на военна служба;

2. условията и реда за присвояване, повишаване и понижаване във военно звание, минималния и максималния срок за престояване във военно звание и в длъжност;

3. условията и реда за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите и за ротацията на старшите офицери;

4. условията и реда за кандидатстване и за назначаване на вакантните длъжности в реорганизираните или в други военни формирования;

5. условията и реда за даване на научни звания и за заемане на научно-преподавателски длъжности на академичния състав на военните академии и на висшите военни училища;

6. условията и реда за кандидатстване и обучение във военно или гражданско висше училище и докторантура в България и в чужбина от военнослужещите и цивилните служители;

7. условията и реда за награждаване на военнослужещите и цивилните служители;

8. реда за разрешаване и ползване на отпуск от военнослужещите за неговото отлагане и прекъсване;

9. реда за провеждане на дисциплинарното производство, за налагане, изпълнение и заличаване на дисциплинарните наказания на военнослужещите;

10. реда за ползване и съхраняване на служебните дела на военнослужещите.

Чл. 2. (1) Въоръжените сили в мирно време се комплектуват с военнослужещи, както следва:

1. завършили висши военни училища в страната и в чужбина;

2. завършили обучение стипендианти за нуждите на Министерството на отбраната;

3. завършили граждански средни или висши училища.

(2) Военнослужещите са офицери, сержанти (старшини) и войници (матроси).

Чл. 3. (1) На военна служба със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице се приемат завършилите редовна форма на обучение във висшите военни училища и стипендиантите за нуждите на Министерството на отбраната.

(2) За приемане на военна служба завършилите висши военни училища и стипендиантите за нуждите на Министерството на отбраната подписват декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 141, ал. 1, т. 4 - 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и за липсата на обстоятелствата по чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 4. (1) Приемането на военна служба на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 3 се извършва чрез конкурс.

(2) Приемането на военна служба на български граждани в служба "Военна информация" и служба "Военна полиция" се извършва при условия и по ред, определени с правилниците по чл. 100, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(3) Конкурсът по ал. 1 се обявява със заповед на министъра на отбраната.

(4) В заповедта по ал. 3 се определят:

1. длъжностите, за които се организира конкурсът;

2. длъжностното лице, отговорно за провеждането на конкурса;

3. редът и начинът за провеждане на конкурса.

(5) Конкурсът се обявява най-малко в един национален всекидневник и в структурите на Агенцията по заетостта в населеното място, където е вакантната длъжност. Обявата съдържа:

1. наименованията и броя на вакантните длъжности;

2. изисквания за заемане на длъжността;

3. изискващото се ниво за достъп до класифицирана информация за длъжността;

4. наличие на възможност за заемане на длъжността от жени;

5. населеното място, където се намира формированието, и неговия военнопощенски номер;

6. длъжностното лице, отговорно за провеждането на конкурса;

7. начина на провеждане на конкурса;

8. необходимите документи;

9. място и срок за подаване на документите.

(6) Конкурсът се провежда чрез изпити и събеседване.

Чл. 5. (1) На конкурс по чл. 4 могат да се явяват лица, които отговарят на условията на чл. 141 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Лицата по ал. 1 подават заявление за участие в конкурса до длъжностното лице, отговорно за провеждането му, в определените в обявата място и срок. Към заявлението се прилагат документи за заемането на съответната длъжност, определени в заповедта по чл. 4, ал. 3.

(3) При подаването на заявлението кандидатът подписва декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 141, ал. 1, т. 4 - 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и за липсата на обстоятелствата по чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 6. (1) Длъжностното лице по чл. 4, ал. 4, т. 2 назначава комисия за допускане до участие и комисия за провеждане на конкурса.

(2) Комисията за допускане до участие в конкурса:

1. извършва проверка на подадените документи;

2. допуска до конкурса кандидатите, които отговарят на условията на конкурса;

3. връща документите на кандидатите, които не са допуснати до участие в конкурса, като мотивира отказа.

(3) Комисията за провеждане на конкурса:

1. провежда конкурса при условията и по реда, определени в заповедта по чл. 4, ал. 3;

2. изготвя протокол, в който класира кандидатите според показаните резултати;

3. писмено уведомява кандидатите за резултатите от класирането и връща документите на некласираните кандидати.

(4) Некласираните кандидати имат право на жалба пред длъжностното лице, отговорно за провеждането на конкурса, в 7-дневен срок от уведомяването. Длъжностното лице следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Решението му е окончателно.

(5) Комисията изпраща протокола по ал. 3, т. 2 по команден ред с предложение за приемане на военна служба на лицата, класирани на първо място за съответните длъжности, до министъра на отбраната или до оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 7. (1) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за приемане на военна служба и назначаване на длъжност.

(2) Екземпляр от заповедта по ал. 1 се изпраща на длъжностното лице по чл. 4, ал. 4, т. 2.

(3) Длъжностното лице по чл. 4, ал. 4, т. 2 връчва срещу подпис на лицето, спечелило конкурса, заповедта по ал. 1.

(4) След връчването на заповедта за приемане на военна служба лицето полага военна клетва, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.

Чл. 8. (1) Военнослужещият постъпва на служба по местоназначението си в 10-дневен срок от датата на връчване на заповедта за приемане на военна служба.

(2) Командирът (началникът) запознава военнослужещия със задълженията на длъжността, установени в длъжностната характеристика, и изисква от него да попълни декларации по чл. 150, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по образци, утвърдени от министъра на отбраната.

(3) Командирът (началникът) и военнослужещият подписват акт за встъпване в длъжност.

(4) Изпълнението на военната служба започва с встъпването в длъжност.

Чл. 9. (1) В 30-дневен срок от датата на встъпване в длъжност военнослужещият се изпраща на курс за провеждане на начална военна подготовка:

1. във висшите военни училища - за офицерите;

2. в сержантските (старшинските) професионални колежи - за сержантите (старшините);

3. в учебните центрове - за войниците (матросите).

(2) Началната военна подготовка приключва с изпити за проверка на придобитата военна квалификация. Ако военнослужещият не издържи изпитите, правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява на основание чл. 165, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(3) Началната военна подготовка на военнослужещите от служба "Военна информация" и служба "Военна полиция" се извършва при условия и по ред, определени с правилниците по чл. 100, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 10. (1) Сключилите договори като стипендианти на Министерството на отбраната и завършили пълния курс на обучение се приемат на военна служба.

(2) В 30-дневен срок след встъпване в длъжност лицата по ал. 1 се изпращат на курс за провеждане на начална военна подготовка.

Чл. 11. Военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се приемат на военна служба при условията и по реда на чл. 262 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Заповедта за приемане на военна служба се съгласува с министъра на отбраната по предложение на административния ръководител на съответния съд или прокуратура.

Чл. 12. (1) Военнослужещите се назначават и преназначават на длъжности, определени в длъжностните разписания.

(2) Длъжностните разписания се изготвят въз основа на Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и съдържат следните задължителни елементи:

1. наименованието на длъжността;

2. необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация;

3. съответстващото военно звание;

4. минимално образование или образователно-квалификационна степен;

5. квалификация;

6. военноотчетна специалност;

7. код за военно звание и степен;

8. код за длъжността;

9. зачислено оръжие, бойна и друга техника.

(3) Длъжностните разписания по ал. 1 се изготвят, изменят и съхраняват при условия и по ред, определени със заповед на министъра на отбраната.

(4) Допълнителните изисквания за заемане на длъжността се определят в длъжностната характеристика.

Чл. 13. (1) Длъжностната характеристика се изготвя въз основа на длъжностното разписание и е неразделна част от него.

(2) Редът за изготвяне, изменяне и съхраняване на длъжностните характеристики се определя с акт на министъра на отбраната.

Чл. 14. Длъжностната характеристика определя изискванията, организационните връзки и взаимоотношения, необходими за изпълнение на длъжността, и съдържа:

1. наименованието на длъжността;

2. изискванията за заемане на длъжността:

а) образование;

б) придобита специалност;

в) образователно-квалификационна степен;

г) научна степен;

д) научно звание;

е) военна квалификация;

ж) допълнителна професионална квалификация;

з) ниво на чуждоезикова подготовка;

и) военноотчетна специалност;

к) код за военно звание и степен и код за длъжността;

л) длъжности, от които може да се заеме длъжността;

м) длъжности, които могат да се заместват от тази длъжност;

н) максимален срок за престояване на длъжността;

о) място за изпълнение на службата;

п) организационни връзки и взаимоотношения (в кое организационно звено е длъжността, на кого военнослужещият е непосредствено подчинен, кого ръководи, кой го замества);

р) зачисленото му оръжие;

3. изисквания за познаване на основни нормативни и други актове;

4. изискваното минимално ниво за достъп до класифицирана информация;

5. други специфични изисквания;

6. функционални задължения на военнослужещите за мирно и военно време.

Чл. 15. Със заповедта за приемане на военна служба на военнослужещия се присвоява военно звание или се обявява военното звание по резерва и се назначава на длъжност, като:

1. на лицата, които не притежават военно звание по резерва, се присвоява военно звание "редник" ("матрос"), "младши сержант" ("старшина II степен") или "лейтенант";

2. лицата, които притежават военно звание по резерва, съответстващо на званието на длъжността по длъжностното разписание, се приемат на военна служба с притежаваното военно звание;

3. лицата, които притежават военно звание по резерва, по-ниско от изискващото се за длъжността, се повишават в следващото по степен военно звание;

4. на лицата, които притежават по-високо военно звание по резерва от изискващото се за длъжността, се присвоява военното звание, изискващо се за длъжността по длъжностно разписание.

Чл. 16. (1) На курсантите, завършили висшите военни училища, се присвоява офицерско звание "лейтенант" и се назначават на длъжност.

(2) Курсантите, които не са издържали държавните изпити, в срок до 3 месеца се подготвят и се явяват на поправителна сесия.

(3) На курсантите, които не са издържали държавните изпити или не са защитили дипломните си работи на редовната и поправителната сесия, се присвоява военно звание "офицерски кандидат" и се назначават на сержантска (старшинска) длъжност. След успешно полагане на държавните изпити или след защита на дипломната работа се повишават във военно звание "лейтенант" и се назначават на офицерска длъжност.

(4) Курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и завършилите висшето военно училище, на които заповедите за приемане на военна служба са отменени по реда на чл. 152 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани, при условията и по реда на чл. 260, ал. 2 и 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 17. (1) На курсантите, завършили висшите военни училища, се предлагат вакантни длъжности в Министерството на отбраната в съответствие с придобитата военноотчетна специалност.

(2) Ако на курсант не може да бъде предложена длъжност в съответствие с придобитата военноотчетна специалност, на него му се предлага друга длъжност и му се осигурява курс за преквалификация.

Чл. 18. (1) На кадетите, завършили сержантски (старшински) професионален колеж, се присвоява сержантско звание "младши сержант" ("старшина II степен") и се назначават на сержантска длъжност.

(2) Кадетите, които са прекъснали обучението или не са издържали държавните изпити на редовната и поправителната сесия, се назначават на войнишки длъжности.

(3) Кадетите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на професионалните колежи, или напуснали по собствено желание по време на обучението възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани, при условията и по реда на чл. 260, ал. 3 и 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 19. Военнослужещите се повишават във военно звание последователно.

Чл. 20. Минималният срок за престояване във военно звание е:

1. "редник" ("матрос") - 1 година;

2. "младши сержант" ("старшина II степен") - 3 години;

3. за всички останали сержантски звания - 5 години;

4. "лейтенант" - 3 години;

5. "старши лейтенант" - 4 години;

6. "капитан" ("капитан-лейтенант") до "подполковник" ("капитан II ранг") включително - 5 години;

7. "полковник" (капитан I ранг) - 4 години

8. за висшите офицерски звания - до 3 години.

Чл. 21. (1) Максималният срок за престояване във военно звание е:

1. за войниците (матросите) и сержантите (старшините) - до назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание, или до навършване на пределна възраст;

2. "лейтенант" - 5 години;

3. "старши лейтенант" - 7 години;

4. за всички останали офицерски звания - до назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание, или до навършване на пределна възраст.

(2) Изискванията на ал. 1, т. 2 и 3 не се прилагат за военнослужещи от кариерно поле "професионално" и за научно-преподавателския и научноизследователския състав от висшите военни училища и военните академии.

Чл. 22. Военнослужещият може да бъде повишен в следващо военно звание, ако са налице следните условия:

1. след изтичане на минималния срок за престояване във военно звание по чл. 20;

2. притежава изискуемото за съответната длъжност образование и квалификация;

3. не е получил атестационна оценка "не е подходящ за повишение";

4. заема или се назначава на длъжност, изискваща по-високо военно звание.

Чл. 23. (1) Във военно звание "майор" ("капитан III ранг") или "подполковник" ("капитан II ранг") се повишават офицерите, завършили военна специалност във военна академия или приравнени на нея висши училища и колежи в чужбина и ако са налице изискванията на чл. 22.

(2) Изискванията на ал. 1 не се прилагат за офицерите от кариерно поле "професионално" и за научно-преподавателския и научноизследователския състав.

Чл. 24. (1) В офицерско звание "полковник" ("капитан I ранг") се повишават офицерите, завършили стратегически курс или приравнен на него курс в чужбина, ако са налице изискванията на чл. 22.

(2) Във висше офицерско звание се повишават офицерите след завършен генералщабен курс или приравнен на него курс в чужбина, ако са налице изискванията на чл. 22.

(3) Изискванията на ал. 1 и 2 не се прилагат за офицерите от кариерно поле "професионално".

Чл. 25. (1) Министърът на отбраната внася в Министерския съвет предложения за длъжностите в министерството, изискващи висши офицерски звания, за назначаване и освобождаване на висши командни длъжности и за удостояване на офицери от министерството с висши офицерски звания.

(2) Предложенията по ал. 1 се правят след разглеждане в Съвета по отбрана.

Чл. 26. (1) Офицерите, с изключение на тези от висшия команден състав, се повишават във военно звание със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Сержантите (старшините) и войниците (матросите) се повишават във военно звание със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица.

Чл. 27. (1) Военнослужещите се понижават във военно звание при наложено дисциплинарно наказание "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година".

(2) Понижаването във военно звание се извършва със заповед на длъжностното лице, което налага дисциплинарното наказание.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Чл. 28. (1) В структурите по управление на човешките ресурси от централната администрация на Министерството на отбраната, Съвместното оперативно командване, щабовете по подготовката на видовете въоръжени сили, в Щаба по осигуряването и поддръжката, във висшите военни училища и военните академии и в службите по чл. 100, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се определят кадрови съветници, които консултират военнослужещите при планиране на кариерното и кадровото им развитие.

(2) Кадровите съветници по ал. 1 и военнослужещите, за които отговарят, се определят със заповед на министъра на отбраната.

(3) За сержантския и войнишкия състав тези функции се изпълняват от главните сержанти (флагманските старшини).

Чл. 29. (1) Кариерното развитие на офицерите се осъществява чрез последователно заемане на длъжности в определени кариерни области и полета.

(2) Кариерната област обхваща длъжностите, изискващи определена военноотчетна специалност, придобита във висше военно училище.

(3) Кариерното поле обхваща длъжностите, изискващи определена военна специалност, придобита във военна академия.

(4) Кариерните полета са:

1. командно-щабно;

2. логистично;

3. комуникационно-информационно;

4. административно;

5. професионално.

(5) Със заповед на министъра на отбраната се определят съответните специалности за отделните кариерни полета по ал. 4.

(6) Кариерно поле "професионално" обхваща длъжностите, изискващи определена гражданска специалност (юристи, финансисти, метролози, лекари, служители от службите по чл. 100, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и др.).

Чл. 30. (1) Кариерното развитие на офицерите, завършили военна академия, се осъществява на длъжности, изискващи старши офицерски звания в съответното кариерно поле.

(2) Извън случаите по ал. 1 офицерите от кариерно поле "професионално" могат да заемат длъжности и да се повишават в старши офицерски звания след придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по съответната гражданска специалност.

(3) Слушателите, които не са издържали държавните изпити или не са защитили дипломните си работи на редовната и поправителната сесия, се назначават на длъжност в обхвата на притежаваното военно звание. След успешно полагане на държавните изпити или защита на дипломните работи те се назначават на длъжности, изискващи придобитото образование и квалификация.

Чл. 31. (1) В кариерното развитие на старшите офицери се прилага принципът за ротация.

(2) Ротацията се осъществява чрез назначаване на длъжности:

1. в едно управленско ниво в различни военни формирования и административни структури;

2. в различни управленски нива;

3. извън територията на страната за срок не по-малък от една година.

(3) При ротацията по ал. 2, т. 2 офицерите се назначават на длъжност:

1. от по-ниско управленско ниво в по-високо - в обхвата на притежаваното военно звание;

2. от по-високо управленско ниво в по-ниско - в обхвата на притежаваното военно звание или с повишаване в следващо военно звание.

Чл. 32. (1) Кадровото развитие на сержантите (старшините) се осъществява чрез последователно заемане на длъжности в определени професионални области.

(2) Професионалната област обхваща длъжностите, изискващи определена професия, придобита в професионален сержантски (старшински) колеж.

(3) Професионалните области са:

1. командна;

2. логистична;

3. техническа;

4. административна;

5. инструкторска;

6. други - по професии, по които не се извършва обучение в професионалните сержантски (старшински) колежи (санитарни инструктори, метролози, служители от службите по чл. 100 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и др.).

Чл. 33. Длъжностното развитие на войниците (матросите) се осъществява в съответствие с придобитата в учебните центрове военноотчетна специалност.

Чл. 34. Военнослужещите се назначават и преназначават на длъжности:

1. по време на годишното разместване:

а) по Регистъра на вакантните длъжности за офицери и сержанти;

б) по предложение на комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите;

2. по списък:

а) на определените длъжности за випускниците на военните академии, военните училища и професионалните сержантски (старшински) колежи в страната и в чужбина и за стипендиантите на Министерството на отбраната - след завършване на обучение;

б) на определените длъжности за военнослужещите, завръщащи се от изпълнение на военна служба извън територията на страната по чл. 74, ал. 1, т. 2 и 3;

3. при спечелване на конкурс;

4. по списък на вакантните длъжности в реорганизираните или други военни формирования по чл. 167 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

5. през цялата година:

а) по решение на министъра на отбраната;

б) по подаден рапорт - за длъжности, изискващи войнишки звания;

в) по предложение на ръководителите на службите по чл. 100, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

6. при организационно-щатни промени - по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

Чл. 35. Военнослужещите се преназначават на длъжност от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица при:

1. назначаване на по-висока длъжност;

2. назначаване на равна длъжност;

3. назначаване на по-ниска длъжност.

Чл. 36. Военнослужещите се преназначават на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното от тях военно звание:

1. по подаден рапорт от военнослужещия;

2. в случаите по чл. 54;

3. при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация.

Чл. 37. (1) Организационно-щатните промени се извършват еднократно в календарната година по време на годишното разместване на военнослужещите.

(2) Заповедта за организационно-щатни промени се издава от министъра на отбраната не по-късно от 6 месеца преди датата на годишното разместване.

Чл. 38. (1) Организацията по годишното разместване на военнослужещите се определя със заповед на министъра на отбраната.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава не по-късно от 5 месеца преди датата на годишното разместване.

Чл. 39. (1) Структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната изготвя Регистър на вакантните длъжности за офицери и сержанти.

(2) Отделно от Регистъра на вакантните длъжности по ал. 1 се изготвят списъците по чл. 34, т. 2.

(3) Командирите (началниците) на военни формирования и ръководителите на административни структури представят вакантните длъжности в сроковете, определени в заповедта по чл. 38, ал. 1.

(4) Редът и сроковете за изготвяне, актуализиране и изпращане на Регистъра на вакантните длъжности до военните формирования се определят в заповедта по чл. 38, ал. 1.

(5) Регистърът на вакантните длъжности се изготвя и в електронен вид в Автоматизираната информационна система на Министерството на отбраната.

(6) Регистърът на вакантните длъжности в служба "Военна полиция" и служба "Военна информация" не подлежи на обявяване с другите вакантни длъжностни в Министерството на отбраната.

Чл. 40. (1) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административна структура в Министерството на отбраната запознава военнослужещите с Регистъра на вакантните длъжности за офицери и сержанти.

(2) Редът за подаване на рапорти за назначаване на длъжност от военнослужещите е, както следва:

1. военнослужещият подава рапорт до длъжностното лице по ал. 1; рапортът се завежда в съответната регистратура;

2. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административна структура отразява становището си на рапорта и го изпраща по команден ред заедно със заверено копие или препис от документите по атестиране и кадрова справка до структурата по личния състав, осигуряваща работата на съответната комисия по чл. 57, ал. 1;

3. всяка командна инстанция отразява своето мнение на гърба на рапорта или на отделен лист, който се завежда към рапорта, без да се спира движението на рапорта;

4. оригиналните документи на военнослужещия, посочил в рапорта си няколко длъжности, се изпращат до структурата по личния състав, осигуряваща работата на съответната комисия по чл. 57, ал. 1.

(3) В рапорта военнослужещият посочва не повече от три длъжности, включени в Регистъра на вакантните длъжности.

Чл. 41. (1) Структурата по личния състав на военното формирование и на административните структури на Министерството на отбраната изготвя списък на военнослужещите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или длъжност, както и наименованието на техните длъжности и го изпраща по команден ред до структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната.

(2) Заверено копие или препис на документите на военнослужещите от списъка по ал. 1, от атестирането и кадрова справка се изпращат до структурата по личния състав, обслужваща работата на съответната комисия по чл. 57, ал. 1.

(3) Длъжностите, заемани от военнослужещите по ал. 1, вакантните длъжности и тези, които се овакантяват през календарната година поради навършване на пределна възраст, се обявяват в Регистъра на вакантните длъжности след изготвяне на списъците по чл. 34, т. 2.

Чл. 42. (1) На випускниците на военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи след успешно завършване на обучението се предлагат длъжности за избор от списъка по чл. 34, т. 2, буква "а".

(2) Изборът на длъжностите по ал. 1 се извършва по реда на класирането.

(3) Условията и редът за класиране на випускниците се определят със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 43. (1) Научно-преподавателски и преподавателски длъжности във военните академии и висшите военни училища са:

1. за хабилитирани лица - доцент (старши научен сътрудник II степен) и професор (старши научен сътрудник I степен);

2. за нехабилитирани лица - асистент (научен сътрудник III степен), старши асистент (научен сътрудник II степен) и главен асистент (научен сътрудник I степен).

(2) Длъжностите по ал. 1 се заемат чрез конкурс и избор за щатно осигурени места, които се обявяват със заповед на министъра на отбраната.

(3) Заповедта по ал. 2 се издава въз основа на решение на научния (факултетния) съвет на военната академия или на висшето военно училище и по предложение на академичния съвет.

(4) Конкурсът по ал. 2 за нехабилитирани лица се провежда чрез изпит и избор.

(5) Кандидатите за участие в конкурсите подават до началника на военната академия или на висшето военно училище документи по ред, определен със заповедта по ал. 2.

Чл. 44. (1) До участие в конкурса за научно звание "асистент", "научен сътрудник" и "преподавател" се допускат военнослужещи, които отговарят на условията на чл. 97, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Конкурсът за научно звание "доцент" или "старши научен сътрудник II степен" и "професор" или "старши научен сътрудник I степен" се провежда при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

(3) Документите на кандидатите по ал. 1 се разглеждат в 7-дневен срок след изтичане на срока за подаването им от комисия, назначена със заповед на началника на военната академия или висшето военно училище.

(4) Когато на конкурса по ал. 1 се явят един или повече кандидати с научна степен, защитили дисертация по съответната научна специалност, те не полагат изпит, а се провежда избор от научния (факултетния) съвет.

(5) Ако по реда на ал. 4 не бъде избран нито един от кандидатите с научна степен, провежда се изпит, в който участват всички кандидати.

Чл. 45. (1) Конкурсният изпит по чл. 43, ал. 4 се провежда от комисия, която включва три хабилитирани лица или доктори на науките по същата научна специалност, единият от които е началникът (ръководителят) на катедрата (секцията, клиниката), за чиито нужди е обявен конкурсът. При липса на достатъчно хабилитирани лица или доктори на науките член на комисията може да бъде и лице с образователна и научна степен "доктор".

(2) В 7-дневен срок след приключването на изпита комисията представя писмен доклад във факултетния (научния) съвет, а за Военномедицинската академия - академичния съвет, само за издържалите изпита с успех най-малко много добър (5,00).

(3) В 7-дневен срок от обявяване на резултатите от изпита кандидатите могат да правят писмени възражения до началника на съответното висше военно училище или на военната академия по решението на комисията по ал. 2.

(4) В едномесечен срок от представянето на доклада на комисията факултетният (научният) съвет, а за Военномедицинската академия - академичният съвет, провежда избора и неговото решение е окончателно.

(5) Спечелилите конкурса за научно звание "асистент" и "научен сътрудник" се назначават в едномесечен срок от избора със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(6) Спечелилите конкурса за научно звание "доцент" или "старши научен сътрудник II степен" и "професор" или "старши научен сътрудник I степен" се назначават на длъжност най-късно 3 месеца след решението за техния избор със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(7) След назначаването на длъжност лицата по ал. 5 преминават педагогически курс по програма, утвърдена от академичния съвет на съответното висше военно училище или на военната академия.

Чл. 46. (1) Академичните съвети на висшите военни училища и военните академии избират нехабилитираните лица от академичния си състав на по-висока научно-преподавателска или преподавателска длъжност по предложение на началниците (ръководителите) на основни звена, ако са атестирани, че могат да бъдат повишени, и отговарят на едно от следните условия:

1. за "старши асистент" или "научен сътрудник II степен:

а) имат най-малко две години стаж като "асистент" или "научен сътрудник III степен";

б) имат стаж по специалността след завършване на висше военно училище най-малко 4 години (от тях най-малко една година като "асистент");

2. за "главен асистент" или "научен сътрудник I степен":

а) имат най-малко 3 години стаж като "старши асистент" или "научен сътрудник II степен";

б) имат образователна и научна степен "доктор";

в) имат 8 години стаж по специалността след завършване на висше военно училище, от които най-малко две години като научен сътрудник, асистент или преподавател.

(2) В правилниците за устройството и дейността на висшите военни училища и военните академии могат да се определят и допълнителни изисквания за заемане на длъжностите по ал. 1.

Чл. 47. Випускниците на военните училища могат да кандидатстват за заемане на длъжности за научно звание "асистент" или "научен сътрудник", след като прослужат 5 години в Министерството на отбраната, а випускниците на военните академии - след като прослужат две години в Министерството на отбраната.

Чл. 48. (1) В случаите по чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите в срока на предизвестието могат да кандидатстват за длъжност от списъка по чл. 34, т. 4, обявен със заповед на министъра на отбраната, при спазване на следната процедура:

1. подават рапорт до командира (началника) или административния ръководител на съответното военно формирование или административна структура, където се водят на отчет и доволствие;

2. длъжностното лице по т. 2 отразява своето становище на рапорта и го изпраща заедно със заверено копие от документите по последното атестиране и кадрова справка до структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав), осигуряваща работата на съответната комисия по чл. 57, ал. 1.

(2) В рапорта военнослужещият посочва не повече от три длъжности от списъка по ал. 1.

(3) Рапортите се разглеждат в срока, определен в заповедта по ал. 1.

Чл. 49. Минималният срок за престояване на длъжности, изискващи военни звания:

1. за войници (матроси) и сержанти (старшини) - една година;

2. за офицери с военно звание "лейтенант" и "старши лейтенант" - една година;

3. за офицери с военни звания от "капитан" ("капитан-лейтенант") до "полковник" ("капитан I ранг") включително - две години;

4. за офицери от висшия команден състав - една година.

Чл. 50. (1) Максималният срок за престояване на длъжности, изискващи военни звания:

1. за офицери от висшия команден състав - 5 години;

2. за офицери с военни звания от "капитан" ("капитан-лейтенант") до "полковник" ("капитан I ранг") включително - 5 години;

3. за офицери с военно звание "лейтенант" и "старши лейтенант" - 10 години;

4. за войници (матроси) и сержанти (старшини) - до преназначаване на друга длъжност или до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание.

(2) За офицерите от кариерно поле "професионално" и от научно-преподавателския и научноизследователския състав максималният срок за престояване на длъжността е до преназначаване на друга длъжност или до навършване на пределна възраст за присвоеното военно звание.

(3) След изтичане на мандата им военнослужещите, назначени на изборни длъжности, се назначават на длъжността, която са заемали до избора.

Чл. 51. (1) По предложение на непосредствения командир (началник) или административен ръководител офицерите, сержантите (старшините) и войниците (матросите) на военна служба могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ съответно друг офицер, сержант или войник от военното формирование или административната структура при условията и по реда на чл. 215 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ако отговарят на изискванията на длъжностната характеристика за длъжността на отсъстващия военнослужещ. Срокът на заместването не може да бъде по-дълъг от срока на отсъствието на титуляря и не повече от една година.

(2) По предложение на непосредствения командир (началник) или административен ръководител офицерите, сержантите (старшините) и войниците (матросите) от постоянния резерв (резервисти) могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ офицер, сержант или войник на военна служба от военното формирование. Резервистите следва да отговарят на условията на чл. 270 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и да са сключили договор по реда на чл. 271 и 272 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Срокът на заместването не може да бъде по-дълъг от срока на отсъствието на титуляря и не повече от една година.

Чл. 52. (1) По предложение на непосредствения командир (началник) или административен ръководител офицерите, сержантите (старшините) и войниците (матросите) на военна служба могат да бъдат назначавани еднократно като временно изпълняващи длъжността съответно на друг офицер, сержант или войник от военното формирование или административната структура при условията и по реда на чл. 216 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ако отговарят на изискванията на длъжностната характеристика за вакантната длъжност. Срокът на изпълнение на задълженията на вакантната длъжност е до назначаване на титуляр, но не по-дълъг от датата на годишното разместване и не повече от една година.

(2) При назначаване на военнослужещ като временно изпълняващ длъжността, в случай че вакантната длъжност изисква по-високо военно звание, то не се присвоява.

Чл. 53. Военнослужещите, взети в разпореждане на министъра на отбраната по специални щатове или подали рапорт за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 162, т. 1, чл. 163 и 169 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, не могат да бъдат назначавани да заместват други военнослужещи по реда на чл. 51 или да изпълняват задълженията на вакантна длъжност по реда на чл. 52.

Чл. 54. (1) На военнослужещите с трайно професионално заболяване или увреждане, получено при или по повод изпълнение на военната служба, установено от лекарска експертна комисия от Военномедицинската академия, вследствие на което не могат да изпълняват служебните си задължения, им се предлагат при възможност други подходящи длъжности.

(2) Военнослужещите жени, които са бременни или кърмачки и извършват неподходяща за състоянието си работа, изпълняват служебните си задължения при облекчени условия в съответствие с предписанието на здравните органи.

(3) Военнослужещите жени могат да се откажат от правата си по ал. 2 с писмена декларация.

(4) Военнослужещите се назначават на длъжността по ал. 1 след писмено съгласие от тяхна страна.

(5) В случаите по ал. 1, когато на новата длъжност военнослужещите получават по-ниско възнаграждение, те получават обезщетение, равняващо се на разликата между възнаграждението за старата и възнаграждението за новата длъжност до освобождаване на военна служба.

(6) Условията и редът за установяване на професионалните заболявания и увреждания с трайни последици, получени при или по повод изпълнение на военната служба, както и списъкът на подходящите длъжности, които могат да заемат лицата по ал. 1, се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 55. (1) Военнослужещи жени, които са бременни или майки на деца до 3 години, не могат да бъдат командировани освен с тяхно писмено съгласие.

(2) Правата на майката по ал. 1 могат да се ползват от самотните бащи - военнослужещи.

Чл. 56. (1) През работно време военнослужещите подлежат на задължителни и/или внезапни изследвания за употреба на алкохол или злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества. Редът за установяване употребата на алкохол и злоупотребата с наркотични вещества се определя от министъра на отбраната.

(2) Командирът (началникът) на военното формирование или административният ръководител може да отстрани временно от служба военнослужещ, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, или след употреба на алкохол или злоупотреба с наркотични вещества.

(3) Отстраняването от служба се извършва с писмена заповед на командира (началника) в момента на установяване състоянието на военнослужещия, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения.

(4) Срокът за отстраняване от служба по ал. 3 е до възстановяване на годността за изпълнение на задълженията от военнослужещия.

Чл. 57. (1) Офицерите и сержантите (старшините) се преназначават на длъжност и се повишават във военно звание в случаите по чл. 34, т. 1 и 4 въз основа на решение на комисията за кариерно развитие на военнослужещи със старши и младши офицерски звания и на комисията за кадрово развитие на военнослужещи със сержантски (старшински) звания.

(2) Редът и организацията на работа на комисиите по ал. 1, критериите за оценяване на показателите и редът за класиране на кандидатите се определят с акт на министъра на отбраната.

(3) На завършилите военна академия, военните училища и професионалните сержантски (старшински) колежи се предлагат длъжности от комисии, назначени със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 58. Военнослужещият се преназначава на длъжност в обхвата на притежаваното военно звание:

1. след изтичане на минималния срок за престояване в длъжност;

2. при атестационна оценка "подходящ за преназначаване на длъжност в обхвата на притежаваното звание";

3. притежава необходимото образование и образователно-квалификационна степен и квалификация;

4. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 59. Военнослужещият се преназначава на длъжност и се повишава във военно звание:

1. след изтичане на минималния срок за престояване в длъжност и звание;

2. не е получил атестационна оценка "не е подходящ за повишение";

3. притежава необходимото образование и образователно-квалификационна степен и квалификация;

4. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 60. (1) За всяко от старшите офицерски звания със заповед на министъра на отбраната се назначава комисия за кариерно развитие на военнослужещите със старши офицерски звания по чл. 57, ал. 1, която се състои от председател, 7 членове и технически секретари.

(2) За председатели и членове на комисиите по ал. 1 се предлагат военнослужещи, които отговарят на следните изисквания:

1. за председател на комисия:

а) да притежава по-високо военно звание от званието, за което се извършва изборът;

б) да не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. за членовете на комисии:

а) да притежават военното звание, за което се извършва изборът, и да са престояли в същото звание не по-малко от 3 години или да притежават по-високо военно звание;

б) да не изтърпяват дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(3) Предложенията по ал. 2 се правят от началника на отбраната, от главния секретар на Министерството на отбраната, от командващия на Съвместното оперативно командване и от началниците на щабове по подготовката на видовете въоръжени сили и на Щаба по осигуряването и поддръжката.

(4) Организацията по номинирането на председателите и членовете на комисиите по ал. 1 се създава от структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната.

(5) Комисиите по ал. 1 извършват избор на военнослужещите за назначаване на длъжности в обхвата на всяко от военните звания "майор" ("капитан III ранг"), "подполковник" ("капитан II ранг") и "полковник" ("капитан I ранг").

Чл. 61. (1) Със заповед на министъра на отбраната от военнослужещите, предложени по реда на чл. 60, ал. 2, се определят 3-ма председатели, 15 членове и технически секретари за всяка една от комисиите по чл. 60, ал. 1.

(2) В деня на започване работа на всяка от комисиите по чл. 60, ал. 1 по лотариен способ се определя председател и 7 членове от военнослужещите по ал. 1.

Чл. 62. (1) Комисиите по чл. 60, ал. 1 провеждат заседанията си последователно в низходящ ред на военните звания.

(2) Комисиите по ал. 1 проверяват съответствието на военнослужещите с изискванията на длъжностите и ги класират за заемане на вакантните длъжности в обхвата на съответното военно звание.

(3) Документите на кандидатите, които не отговарят на изискванията, се връщат с мотивиран отказ от председателя на комисията по ал. 1.

(4) Документално-техническото осигуряване на комисиите се осъществява от технически секретари от структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната.

Чл. 63. (1) След приключване работата на комисията техническият секретар изготвя протокол за всяка длъжност.

(2) Протоколите по ал. 1 се изпращат във военните формирования или административните структури, от които са разглежданите офицери.

(3) Председателят на комисията следи за спазването на процедурата, проверява класирането на кандидатите, запознава членовете на комисията с класирането и подписва протоколите по ал. 2.

Чл. 64. (1) След приключване работата на съответната комисия по реда на чл. 58 - 63 се изготвя списък на останалите вакантни длъжности и списък на офицерите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност.

(2) За длъжностите от списъка по ал. 1 комисията класира офицерите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност, и изготвя протокол за всяка длъжност.

(3) Военнослужещите, на които не може да бъде предложена длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната им квалификация, се запознават с решението на комисията срещу подпис.

Чл. 65. (1) Длъжностите, изискващи младши офицерски звания, се разглеждат от комисията за кариерно развитие на военнослужещи с младши офицерски звания.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава в Съвместното оперативно командване и в щабовете по подготовката на видовете въоръжени сили, в Щаба по осигуряването и поддръжката, във военните академии и висшите военни училища и в другите структури по чл. 77, ал. 2, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със заповед на съответния командир (началник) или административен ръководител.

(3) Комисията по ал. 1 се състои от председател и 7 членове, които отговарят на следните изисквания:

1. за председател на комисията се назначава военнослужещ, който:

а) е офицер със старши офицерско звание;

б) не изтърпява дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" или по-тежко;

2. за членове на комисията се назначават офицери, които:

а) притежават военно звание "капитан" (капитан-лейтенант) или по-високо;

б) не изтърпяват дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" или по-тежко.

(4) Комисията по ал. 1 извършва дейността си по реда на чл. 62 - 64.

Чл. 66. (1) Документално-техническото осигуряване на комисиите по чл. 65, ал. 2 се осъществява от съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав).

(2) Структурата по ал. 1 внася документите на кандидатите за разглеждане в комисията.

Чл. 67. (1) Длъжностите, изискващи военно звание "офицерски кандидат", се разглеждат от комисия за кадрово развитие на офицерските кандидати.

(2) Комисия по ал. 1 се назначава:

1. в Съвместното оперативно командване, в щабовете по подготовката на видовете въоръжени сили и в Щаба по осигуряването и поддръжката - със заповед на съответния командир (началник);

2. в централната администрация на Министерството на отбраната, във военните академии и във висшите военни училища и в другите структури по чл. 77, ал. 2, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - обща комисия със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Всяка от комисиите по ал. 2 се състои от председател и 5-има членове, които отговарят на следните изисквания:

1. за председател на комисията се назначава военнослужещ, който:

а) притежава офицерско звание;

б) не изтърпява дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" или по-тежко;

2. за членове на комисията се назначават военнослужещи, които:

а) притежават военно звание "офицерски кандидат" или по-високо;

б) не изтърпяват дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" или по-тежко.

(4) Комисиите по ал. 2 извършват дейността си по реда на чл. 62 - 64.

Чл. 68. (1) Документално-техническото осигуряване на комисиите по чл. 67, ал. 2 се извършва от съответните структури по управление на човешките ресурси (по личния състав).

(2) Структурата по ал. 1 внася документите на кандидатите за разглеждане в комисията.

Чл. 69. (1) Длъжностите, изискващи военно звание от "младши сержант (старшина II степен)" до "старшина (мичман)" включително, се разглеждат от комисията за кадрово развитие на сержанти (старшини).

(2) Комисията по ал. 1 се назначава:

1. в Съвместното оперативно командване, в щабовете по подготовката на видовете въоръжени сили и в Щаба по осигуряването и поддръжката - със заповед на съответния командир (началник);

2. в централната администрация на Министерството на отбраната, във военните академии и висшите военни училища и в другите структури по чл. 77, ал. 2, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица;

3. във военните формирования - бригади (бази) и полкове - със заповед на съответния командир (началник).

(3) Всяка от комисиите по ал. 2 се състои от председател и 5-има членове, отговарящи на следните изисквания:

1. за председател на комисията се назначава военнослужещ, който:

а) е с офицерско звание;

б) не изтърпява дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" или по-тежко;

2. за членове на комисията се назначават военнослужещи, които:

а) притежават военно звание "старшина (мичман)" или по-високо;

б) не изтърпяват дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" или по-тежко.

(4) Всяка от комисиите по ал. 2 извършва дейността си по реда на чл. 62 - 64.

Чл. 70. (1) Документално-техническото осигуряване на комисиите по чл. 69, ал. 2 се извършва от съответните структури по управление на човешките ресурси (по личния състав).

(2) Структурата по ал. 1 внася документите на кандидатите за разглеждане в комисията.

Чл. 71. (1) Работата на всяка от комисиите по чл. 57, ал. 1 започва след окончателното приключване на дейността на комисията за по-високото военно звание.

(2) Решенията на комисиите по чл. 57, ал. 1 са окончателни.

(3) Копия на протоколите с решенията на комисиите се изпращат във военните формирования или в административните структури по местослуженето на разглежданите военнослужещи.

(4) Ръководителят на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) на военното формирование или административната структура запознава военнослужещия с решението срещу подпис.

Чл. 72. Въз основа на протоколите на комисиите по чл. 71, ал. 3 съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) изготвя проекти на заповеди за преназначаване и повишаване във военно звание на военнослужещите и ги предлага по команден ред на длъжностните лица по чл. 26.

Чл. 73. (1) Войниците (матросите) се преназначават на длъжност по подаден рапорт със заповед на командира (началника) на военното формирование.

(2) В случаите, когато новата длъжност е в друго военно формирование, войникът подава рапорт до командира (началника) на военното формирование, в което служи. При положително становище командирът (началникът) изпраща рапорта във военното формирование, в което е вакантната длъжност.

Чл. 74. (1) Военнослужещите от Министерството на отбраната изпълняват военна служба извън територията на страната:

1. в състава на български или многонационални формирования;

2. в задграничните представителства на Република България;

3. на национални или международни длъжности в щабове и/или органи на международни организации или на други международни инициативи.

(2) Със заповед на министъра на отбраната военнослужещите се освобождават от заеманата длъжност, вземат се във временен задграничен щат на министъра на отбраната, назначават се на длъжностите и се командироват в съответната държава.

(3) След приключване изпълнението на военна служба извън територията на страната военнослужещите се назначават от министъра на отбраната или от оправомощените от него длъжностни лица, както следва:

1. военнослужещите, които изпълняват военна служба извън територията на страната по ал. 1, т. 1 - на заеманите преди командироването длъжности;

2. военнослужещите, които изпълняват военна служба извън територията на страната по ал. 1, т. 2 и 3 - на длъжност в съответствие с притежаваните военно звание и квалификация по реда на чл. 34, т. 2, буква "б".

Чл. 75. (1) В случаите по чл. 74, ал. 1 военнослужещите изпълняват военна служба извън територията на страната в състава на въоръжени военни формирования, при участие на Република България в операции и мисии, при условията на раздел II от глава трета на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Статусът на военнослужещите по ал. 1 се определя за всяка конкретна мисия в съответствие с принципите и нормите на международното право, приложимия международен договор и националното законодателство.

(3) Подборът на военнослужещите и на военните формирования по ал. 1 и подготовката им се извършват при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(4) При нарушаване на военната дисциплина по време на мисията военнослужещият може да бъде откомандирован от района на мисията от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице. Разходите по завръщането са за сметка на откомандирования.

Чл. 76. (1) В случаите по чл. 74, ал. 1, т. 2 военнослужещите изпълняват военна служба в дипломатическите представителства на Република България в друга държава или в международни правителствени организации.

(2) Службата на военния аташе към дипломатическите представителства може да включва: аташе по отбраната, военни аташета по видовете въоръжени сили, помощник военни аташета, секретари и технически сътрудници.

(3) Подборът на военнослужещите за назначаване на длъжностите по чл. 74, ал. 1, т. 2 се извършва при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(4) Статусът на военнослужещите, назначени на длъжности по чл. 74, ал. 1, т. 2, се определя в съответствие с принципите и нормите на международното право, международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство.

(5) Дейността на военнослужещите в дипломатическите представителства и мисии на Република България се определя с акт на министъра на отбраната и министъра на външните работи.

Чл. 77. (1) В случаите по чл. 74, ал. 1, т. 3 военнослужещите изпълняват военна служба във или към щабове или органи на международни организации, или във връзка с участието на Република България в международни договори и инициативи.

(2) Статусът на военнослужещите, назначени на длъжности по чл. 74, ал. 1, т. 3, се определя за всеки конкретен случай в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, постигнатите конкретни договорености с приемащата страна и изискванията за заемането на съответната длъжност, както и с националното законодателство.

(3) Подборът на военнослужещите за назначаване на длъжностите по чл. 74, ал. 1, т. 3 се извършва при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(4) Военнослужещите изпълняват служебните си задължения в съответствие със съществуващите правилници за вътрешния ред в приемащата организация и длъжностната характеристика за заеманата длъжност.

(5) В заповедта за назначаване се определя длъжностното лице, което изпълнява функциите на непосредствен командир (началник) на военнослужещия за срока на изпълнение на длъжността извън територията на страната.

(6) Срокът на командироване на лицата по чл. 74, ал. 1, т. 3 се определя в съответствие с изискванията и правилата на приемащата държава за конкретната длъжност или по взаимна договореност между нея и Министерството на отбраната.

Чл. 78. Материалното и социалното осигуряване на военнослужещите, назначени на длъжности по чл. 74, ал. 1, се урежда с акт на Министерския съвет.

Чл. 79. Военнослужещите се освобождават от длъжност при:

1. преназначаване на друга длъжност;

2. вземане в специален щат или във временен задграничен щат на министъра на отбраната;

3. прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба.

Чл. 80. Правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява:

1. на офицерите от висшия команден състав - с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет; указът на президента се приподписва от министър-председателя; изпълнението на указа се възлага на министъра на отбраната;

2. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица;

3. на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица.

Чл. 81. (1) За освобождаване на офицер от висшия команден състав министърът на отбраната внася предложение в Министерския съвет.

(2) Изпълнението на указа за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на офицер от висшия команден състав се възлага със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 82. (1) Правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява със заповед за освобождаване от военна служба.

(2) В случаите по чл. 85, т. 12 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява по предложение на началника на отбраната.

Чл. 83. (1) Заповедта по чл. 82 задължително съдържа:

1. длъжностното лице, което я издава;

2. правните и фактическите основания за прекратяване на правоотношението;

3. разпоредителна част, която съдържа:

а) права и задължения, ред за изпълнение;

б) разпоредби за зачисляване в мобилизационния резерв или за снемане от отчет;

в) срок за сдаване на длъжността;

г) имуществени последици от прекратяване на правоотношението;

д) срок и орган, пред който може да се обжалва заповедта.

(2) Срокът за сдаване на длъжността може да бъде от 3 работни дни до два месеца в зависимост от спецификата на длъжността.

(3) Заверени копия от заповедта по ал. 1 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден ред.

(4) Ръководителят на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) на военното формирование или на административната структура запознава военнослужещия със съдържанието на заповедта и със срока за сдаване на длъжността срещу подпис.

(5) Срокът за сдаване на длъжността започва да тече от следващия работен ден от запознаването на военнослужещия със заповедта.

(6) След сдаването на длъжността командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура връчва заповедта за освобождаване от военна служба при условията и по реда на чл. 170 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В случаите по чл. 170, ал. 2, изречение второ от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България заповедта се счита връчена с удостоверяването на отказа или с получаването на препоръчано писмо с обратна разписка.

(7) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура издава заповед за отчисляване на военнослужещия от списъчния състав на формированието считано от деня на връчване на заповедта по ал. 6.

(8) Ръководителят на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) на военното формирование или на административната структура връчва на военнослужещия заверено копие от заповедта за отчисляване от списъчния състав на формированието.

(9) Когато в мотивите на заповедта за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба се съдържат факти и сведения, съставляващи класифицирана информация, на военнослужещия се връчва препис-извлечение от заповедта, което не съдържа такава информация.

(10) Препис от заповедите по ал. 1 и 7 се изпращат в съответното военно окръжие в 30-дневен срок.

Чл. 84. (1) Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 162, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (по взаимно съгласие на страните) се извършва при спазване на следната процедура:

1. военнослужещият подава рапорт по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекрати правоотношението по изпълнение на военна служба;

2. всяка командна инстанция отразява своето становище на гърба на рапорта или на отделен лист, който се завежда към рапорта;

3. рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да прекратява правоотношението по изпълнение на военна служба; от датата на завеждане на рапорта тече 30-дневен срок за вземане на отношение по рапорта и за уведомяване на военнослужещия;

4. длъжностното лице, което има право да прекрати правоотношението за изпълнение на военна служба, взема отношение по рапорта и уведомява военнослужещия в срока по т. 3;

5. при положително становище към рапорта в срока по т. 3 се изготвя проект на заповед за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба.

(2) В случай че в 30-дневен срок от завеждането на рапорта по ал. 1, т. 3 заповедта не бъде връчена на военнослужещия, се счита, че предложението не е прието.

(3) Предложение за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба по взаимно съгласие може да отправи и длъжностното лице, което има право да прекрати правоотношението. Предложението се отправя лично до военнослужещия и му се връчва срещу подпис от ръководителя на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) във военното формирование или в административна структура с отбелязване на датата на връчване. Ако в 30-дневен срок от получаване на предложението военнослужещият не вземе отношение по него и не уведоми писмено длъжностното лице за съгласието си, се счита, че предложението не е прието.

Чл. 85. (1) Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 162, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при навършване на пределна възраст от военнослужещия) се извършва при спазване на следната процедура:

1. командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на административни структури до 31 октомври на предходната година изготвят списък на военнослужещите, които навършват пределна възраст за притежаваното военно звание през следващата година, и го представят по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекрати правоотношението по изпълнение на военна служба;

2. за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба се изготвя и подписва заповед, с която правоотношението се прекратява считано от датата на навършване на пределната възраст.

(2) При промяна на военното звание на военнослужещия командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура изпраща донесение по команден ред до структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав), обслужваща длъжностното лице, което има право да освободи военнослужещия от военна служба, за заличаването му от списъка по ал. 1, т. 1.

(3) В случаите по чл. 160, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите могат да продължат да заемат длъжностите и след навършване на пределната възраст по предложение на началниците на висшите военни училища или на военните академии, или ръководители на административни структури в Министерството на отбраната. Предложенията се изпращат до органа по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната не по-късно от 3 месеца преди датата на навършване на пределната възраст. Решение се взема за всеки конкретен случай от министъра на отбраната.

(4) Правоотношението по изпълнение на военна служба на военнослужещия, който е навършил пределна възраст за притежаваното военно звание, се прекратява, независимо дали е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 86. (1) Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 162, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при настъпила негодност за военна служба) се извършва въз основа на експертно решение или заключение от военномедицинските органи или психолози, което е окончателно и не подлежи на обжалване.

(2) Експертното решение или заключението по ал. 1 се изпращат до длъжностното лице, което има право да прекрати правоотношението по изпълнение на военна служба на военнослужещия.

(3) Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба по ал. 1 се извършва от датата на връчване на заповедта, при условие че не се ползват правата по чл. 309, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В случаите на ползване на това право прекратяването на правоотношението по изпълнение на военна служба се извършва от датата на завършването на курса.

(4) Заповедта за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба се издава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице не по-късно от 30 дни от датата на издаване на експертното решение или заключението по ал. 1.

Чл. 87. (1) Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 162, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при преминаване на платена изборна длъжност с изключение на случаите по чл. 187, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се извършва при спазване на следната процедура:

1. военнослужещият, избран на платена изборна длъжност, е длъжен да представи по местослужене документ за избора в 5-дневен срок от датата на избора;

2. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура издава заповед за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба с военнослужещия.

(2) В случаите, когато прекратяването на правоотношението не е в неговите правомощия, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура в 3-дневен срок изготвя предложение, с което запознава военнослужещия, и го изпраща по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекрати правоотношението по изпълнение на военна служба.

Чл. 88. (1) Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 162, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при отказ на военнослужещия да приема предложената му длъжност по реда на чл. 206, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се извършва при спазване на следната процедура:

1. след изтичане срока на договора по чл. 206, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на военнослужещия се предлага длъжност, съответстваща на притежаваното военно звание и квалификация;

2. при отказ на военнослужещия да приеме предложената му длъжност командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура издава заповед за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба.

(2) В случаите, когато прекратяването на правоотношението по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на административната структура, се прилага процедурата по чл. 87, ал. 2.

Чл. 89. (1) За прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 162, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените на Република България (поради неявяване на военнослужещия за заемане на длъжността в срока по чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се изпраща донесение от командира (началника) на военното формирование или от ръководителя на административната структура директно до длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на правоотношението по изпълнение на военна служба.

(2) Заповедта за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба се издава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 90. (1) За прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба на основание чл. 162, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради смъртта на военнослужещия) командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура изпраща донесение, придружено с акт за смърт, в 7-дневен срок от датата на получаване на акта за смърт.

(2) Донесението по ал. 1 се изпраща директно до структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) на длъжностното лице, което има право да прекрати правоотношението по изпълнение на военна служба.

(3) Длъжностното лице по ал. 2 издава заповед за прекратяване на правоотношението по военна служба, с която военнослужещият се снема от отчет считано от датата на смъртта.

Чл. 91. (1) Прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба на основание чл. 163 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (с писмено предизвестие на военнослужещия до министъра на отбраната, съответно до оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се извършва с рапорт на военнослужещия.

(2) Рапортът по ал. 1, придружен с кадрова справка, се изпраща директно в 7-дневен срок от командира на военното формирование до длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на правоотношението по изпълнение на военна служба.

(3) С рапорта военнослужещият уведомява длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, че след изтичането на срока на предизвестието едностранно прекратява правоотношението.

(4) Срокът на предизвестието е 3 месеца и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието.

(5) Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната, съответно на оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Оттеглянето се извършва с рапорт.

(6) Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощеното от него длъжностно лице след изтичане срока на предизвестието.

Чл. 92. (1) Военнослужещите, чиито правоотношения за изпълнение на военна служба се прекратяват на основание чл. 164 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се вземат в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната и им се отправя писмено предизвестие.

(2) С предизвестието си по ал. 1 министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице уведомява военнослужещия, че са налице законоустановени основания, поради което едностранно прекратява правоотношението за изпълнение на военна служба след изтичане срока на предизвестието.

(3) Срокът на предизвестието е 6-месечен, освен ако в решението на Народното събрание по чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е определен друг срок.

(4) В срока на предизвестието военнослужещият сдава длъжността и ползва правата си по чл. 309, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(5) Предизвестието се връчва на военнослужещия срещу подпис с отбелязване на датата на връчване. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден след връчването му.

(6) Предизвестия не се връчват на военнослужещите, които са в отпуск за временна неработоспособност.

(7) В случаите на пълна или частична ликвидация предизвестията на материалноотговорните лица се връчват след окончателното сдаване на материалните средства, а на членовете на ликвидационната комисия - след утвърждаването на акта за ликвидация на военното формирование или административната структура.

(8) Правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице след изтичане срока на предизвестието.

Чл. 93. Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване на числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание) се извършва при наличието на едно от следните условия:

1. решение на Народното събрание за съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования и е издадена заповед на компетентните длъжностни лица, с която се организира изпълнението на решението на Народното събрание;

2. акт на Министерския съвет за пълна или частична ликвидация и е издадена заповед на компетентните длъжностни лица, с която се организира изпълнението на акта на Министерския съвет;

3. заповед на министъра на отбраната за извършване на организационно-щатни промени в структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и утвърдено ново длъжностно разписание.

Чл. 94. С влизането в сила на акта по чл. 93 военнослужещите, чиито длъжности са съкратени, се предлагат от командирите (началниците) на военни формирования или от административните ръководители за отправяне на предизвестие за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 95. (1) Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако военнослужещият не отговаря за тях) се извършва при наличието на акт на министъра на отбраната за промяна в изискванията за заемане на длъжността по длъжностното разписание.

(2) При промяна на изискванията за заемане на длъжността структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) на военното формирование или административната структура установява съответствието на военнослужещия с променените изисквания за длъжността, като съставя протокол, който се утвърждава от командира (началника) или от административния ръководител.

(3) При установяване на несъответствие командирът (началникът) на военното формирование или административният ръководител предлага военнослужещия за отправяне на предизвестие за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 96. (1) Прекратяване на служебното правоотношение по изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради изтичане на максималния срок за престояване във военно звание и невъзможност да се предложи длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната квалификация на военнослужещия) се извършва при наличие на следната процедура:

1. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура запознава срещу подпис военнослужещия с решението на съответната комисия за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите по чл. 57, ал. 1 за липсата на възможност да му бъде предложена длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната му квалификация;

2. в 3-дневен срок след запознаването командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура издава заповед за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба.

(2) В случаите, когато прекратяването на правоотношението не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на административната структура, се прилага процедурата по чл. 87, ал. 2.

Чл. 97. Прекратяване на служебното правоотношение по изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради изтичане на максималния срок за престояване в длъжност и невъзможност да се предложи длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната квалификация на военнослужещия) се извършва по реда на чл. 96.

Чл. 98. (1) Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване) се извършва от министъра на отбраната, съответно от оправомощено от него длъжностно лице, по мотивирано предложение на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на административна структура.

(2) Предложението по ал. 1, придружено със справка за осигурителен стаж, се изпраща по команден ред до министъра на отбраната или до оправомощеното длъжностно лице.

(3) Длъжностното лице по ал. 2 се произнася по предложението в 30-дневен срок от получаването му.

(4) При положително решение длъжностното лице по ал. 2 издава заповед, с която военнослужещият се освобождава от заеманата длъжност, взема се в разпореждане по специален щат и му се отправя писмено предизвестие за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба.

(5) В срока на предизвестието военнослужещият сдава числящото му се имущество и ползва правата си по чл. 309, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 99. (1) Както военнослужещият, така и длъжностното лице, което е отправило предизвестие за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба, може да прекрати правоотношението и преди да изтече срокът на отправеното предизвестие, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

(2) Правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява, след като е изплатено обезщетението по ал. 1.

Чл. 100. (1) Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба без предизвестие на основание чл. 165, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при отпадане на основанието за приемане на военна служба по чл. 141, ал. 1, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се извършва, при условие че е налице влязъл в сила акт за придобиване на друго освен българско гражданство от военнослужещия.

(2) Правоотношението по изпълнение на военна служба в случаите по ал. 1 се прекратява при спазване на следната процедура:

1. командирът (началникът) или административният ръководител изготвя предложение за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба, към което прилага копие от акта по ал. 1;

2. предложението се изпраща по команден ред до длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба.

(3) Правоотношението се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба.

Чл. 101. (1) За прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 165, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (когато след приемането на военна служба лицето не завърши обучението за придобиване на военна квалификация) се изпраща донесение от длъжностното лице, отговорно за провеждане на обучението, до командира (началника) на военното формирование или до ръководителя на административната структура, където служи военнослужещият.

(2) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура издава заповед за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба.

(3) В случаите, когато прекратяването на правоотношението по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на административна структура, се прилага процедурата по чл. 87, ал. 2.

Чл. 102. Правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява с връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и военнослужещият се освобождава от военна служба на основание чл. 165, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 103. (1) Правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 165, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се прекратява от датата на регистриране на военнослужещия като кандидат за изборна длъжност от политическа партия или коалиция в избори за президент, вицепрезидент на Република България, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници или кметове.

(2) В случаите по ал. 1 командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура издава заповед за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба, а когато прекратяването на правоотношението не е в неговите правомощия, се прилага процедурата по чл. 87, ал. 2.

Чл. 104. (1) Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 165, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при установяване на несъвместимост по чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се извършва със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на административната структура след представяне на документи, удостоверяващи съответните обстоятелства.

(2) В случаите, когато прекратяването на правоотношението по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на административната структура, се прилага процедурата по чл. 87, ал. 2.

(3) Правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява на основание чл. 165, т. 5 във връзка с чл. 188, ал. 2, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България само ако военнослужещият откаже да заеме друга предложена му подходяща длъжност в съответствие с присвоеното военно звание и ако няма подходяща вакантна длъжност.

Чл. 105. Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява на основание чл. 165, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (когато военнослужещият в продължение на повече от 3 месеца не покрие нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната) при спазване на следната процедура:

1. след провеждане на годишния изпит за покриване на нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административна структура съставя протокол, в който се отразяват резултатите от изпита;

2. на военнослужещите, непокрили нормативите за физическа годност, се определят не по-малко от три дати за явяване на изпит за покриване на нормативите за физическа годност в рамките на 3 месеца от датата на годишния изпит по т. 1;

3. военнослужещите, непокрили нормативите за физическа годност в срока по т. 2, се освобождават от военна служба по реда на чл. 87, ал. 1, т. 2 и ал. 2;

4. на военнослужещи, които по здравословни причини, установени от медицинските органи на работоспособността, или поради служебна командировка не са се явили на годишния изпит по т. 1, им се назначава допълнителна дата до края на календарната година и се прилага процедурата по т. 1, 2 и 3.

Чл. 106. (1) Правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 165, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация) се прекратява със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на административна структура в 5-дневен срок от получаване на документа, удостоверяващ отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация.

(2) В случаите, когато прекратяването на правоотношението по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на административната структура, се прилага процедурата по чл. 87, ал. 2.

Чл. 107. (1) Прекратяване на служебното правоотношение по изпълнение на военна служба на основание чл. 165, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при изтичане на максималния срок за престояване на военно звание и отказ на военнослужещия да заеме предложената му длъжност, съответстваща на неговите образование и професионална квалификация) се извършва при спазване на следната процедура:

1. ръководителят на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) на военното формирование или на административната структура запознава военнослужещия с решението на съответната комисия за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите по чл. 57, ал. 1, с което му се предлага длъжност, съответстваща на неговите образование и професионална квалификация;

2. при отказ на военнослужещия да заеме предложената длъжност по т. 1, удостоверен с протокол от проведена беседа, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура издава заповед за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба.

(2) В случаите, когато прекратяването на правоотношението по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на административна структура, се прилага процедурата по чл. 87, ал. 2.

Чл. 108. Прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 165, т. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност и отказ на военнослужещия да заеме предложената му длъжност, съответстваща на неговите образование и професионална квалификация) се извършва по реда на чл. 107.

Чл. 109. (1) Несъответствие на военнослужещия с изискванията за заеманата длъжност по смисъла на чл. 165, т. 10 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е налице при наличие на едно от следните обстоятелства:

1. военнослужещият притежава военно звание, по-високо от изискващото се по длъжностното разписание;

2. военнослужещият не притежава изискващите се по длъжностно разписание и длъжностната характеристика образование, образователно-квалификационна степен, научна степен и научно звание.

(2) Несъответствието по ал. 1 се установява от структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) с протокол, който се утвърждава от командира (началника) на формированието, съответно от ръководителя на административната структура.

(3) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура издава заповед за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба.

(4) В случаите, когато прекратяването на правоотношението по ал. 2 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на административната структура, се прилага процедурата по чл. 87, ал. 2.

Чл. 110. (1) Прекратяване на служебното правоотношение по изпълнение на военна служба на основание чл. 169 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от военнослужещи, придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, се извършва при спазване на следната процедура:

1. военнослужещият подава рапорт по команден ред, придружен със справка за осигурителния му стаж и кадрова справка; в рапорта военнослужещият изявява желанието си или нежеланието си да се ползва от правата си по чл. 309, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. министърът на отбраната се произнася по рапорта в двумесечен срок от датата на завеждане на рапорта в регистратурата;

3. при положително решение на министъра на отбраната правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(2) В случаите, когато военнослужещите ползват правата си по чл. 309, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, военнослужещите се вземат в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната за времето на курса.

Чл. 111. (1) При отмяна на освобождаването от военна служба от съда военнослужещият получава обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, след представяне на документ от Агенцията по заетостта или писмена декларация, че не е работил по трудово или по служебно правоотношение през този период. Когато през това време военнослужещият е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата във възнагражденията.

(2) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура, където е възстановен военнослужещият:

1. издава заповед, с която възстановява военнослужещия, или изготвя писмено предложение до длъжностното лице, което има право да възстанови военнослужещия на заеманата или на друга подходяща длъжност;

2. изготвя писмено донесение по команден ред до длъжностното лице, имащо правомощия да издаде заповед за възстановяване на военнослужещия, ако длъжността, на която трябва да бъде възстановен, е съкратена или са променени изискванията за заемането й, на които военнослужещият не отговаря, и няма друга подходяща длъжност; към донесението се прилага протокол от проведената беседа;

3. структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) към длъжностното лице, имащо правомощия да издаде заповед за възстановяване, предлага на военнослужещия подходяща длъжност в подчинените структури срещу подпис.

(3) Длъжностното лице, имащо право да възстанови военнослужещия, издава заповед, с която обявява решението на съда и възстановява военнослужещия на длъжност считано от влизането в сила на съдебното решение. Военнослужещият, който в момента заема тази длъжност, се освобождава от нея и се назначава на друга подходяща длъжност или се взема в специален щат на министъра на отбраната до осигуряването на подходяща длъжност.

(4) В случай че длъжността, която е заемал военнослужещият преди освобождаването от военна служба, е съкратена и не може да му бъде предложена подходяща вакантна длъжност или е отказал да заеме предложената му такава длъжност, военнослужещият се взема в щат на министъра на отбраната за отправяне на предизвестие за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(5) В случай че изискванията за длъжността, която е заемал военнослужещият преди освобождаването от военна служба, са променени и той не отговаря на тях, не може да му бъде предложена подходяща вакантна длъжност или е отказал да заеме предложената му длъжност, военнослужещият се взема в щат на министъра на отбраната за отправяне на предизвестие за прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. За прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба се прилага процедурата по чл. 95, ал. 2 и 3.

Чл. 112. (1) Министърът на отбраната със заповед обявява всеки специален щат и военнослужещите, които могат да се вземат в него.

(2) Военнослужещите, взети в специален щат на министъра на отбраната, получават основно месечно възнаграждение по чл. 212 и допълнително възнаграждение за продължителна служба по чл. 213 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в съответствие с присвоеното военно звание и степен за последната заемана длъжност, а допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба - при условия и по ред, определени в акт на министъра на отбраната.

Чл. 113. (1) За ползването на платените годишни отпуски от военнослужещите се изготвя план-график.

(2) План-графикът се изготвя с отчитане желанията на военнослужещите, годишните задачи на формированието и възможностите за пълноценното използване на почивната и спортната база, санаториалните и профилактичните заведения към Министерството на отбраната.

(3) План-графикът се изготвя до края на предходната календарна година и се утвърждава от командира (началника) на военното формирование или от ръководителя на административната структура.

Чл. 114. Командирите (началниците) или ръководителите на административни структури при необходимост могат да разрешават ползването на платените годишни отпуски извън посоченото в план-графика време, но в рамките на календарната година.

Чл. 115. (1) Командирите (началниците) и ръководителите на административни структури са длъжни да осигуряват ползването на годишния отпуск в съответната календарна година. Ползването на платения годишен отпуск със съгласието на военнослужещия може да се отложи в случаите на служебна необходимост.

(2) Когато отпускът е отложен, командирите (началниците) и ръководителите на административни структури са длъжни да осигурят на военнослужещите ползването му във време, когато е отпаднало основанието за отлагане на отпуска, но най-късно през следващата календарна година.

Чл. 116. (1) Военнослужещият ползва платен годишен отпуск след подаване на писмен рапорт по команден ред до командира (началника) или до ръководителя на административната структура, който разрешава отпуска.

(2) На основание на рапорта се изготвя заповед, в която задължително се посочват времето на отпуска, точният адрес на местопребиваването по време на ползването на платения годишен отпуск, начинът, по който да бъде уведомен при необходимост, както и военнослужещият, който ще изпълнява задълженията му по време на неговото отсъствие.

Чл. 117. (1) Когато възникне право за ползване на друг вид платен отпуск по време на ползването на платения годишен отпуск, ползването на платения годишен отпуск от военнослужещия се прекъсва по писмен доклад на военнослужещия или на прекия му началник.

(2) Ползването на платения годишен отпуск може да се прекъсва с писмена заповед на командира (началника) или на ръководителя на административната структура, разрешил отпуска, в която се посочват:

1. основанието за прекъсването;

2. времето и мястото за явяване на военнослужещия.

(3) Уведомяването на военнослужещия за прекъсване на платения му годишен отпуск се извършва по реда на уставите на въоръжените сили.

(4) При прекъсване на платения годишен отпуск по ал. 2 пътуването на военнослужещите до мястото на явяване и обратно до мястото на ползване на отпуска е за сметка на Министерството на отбраната.

(5) Остатъкът от отпуска се ползва веднага след отпадане на основанието за прекъсване въз основа на заповед на съответния командир (началник) или административен ръководител.

Чл. 118. (1) Военнослужещите имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен от военномедицинските експертни органи или от органите на експертизата на работоспособността в съответствие с Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 89 и 96 от 2005 г. и бр. 23 от 2007 г.).

(2) Военнослужещите, ползвали максималния размер на отпуска поради временна неработоспособност по Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г., се представят пред Централната военна медицинска комисия за определяне на годността за военна служба по ред, определен с наредба на министъра на отбраната.

(3) Решението по ал. 2 се изпраща до командирите (началниците) на военните формирования, където служат военнослужещите, или до съответния ръководител на административна структура.

Чл. 119. (1) Отпускът за временна неработоспособност прекъсва друг вид разрешен отпуск.

(2) По време на отпуск за временна неработоспособност военнослужещите не могат да бъдат освобождавани от военна служба, освен по взаимно съгласие на страните, при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Чл. 120. За ползването на другите законоустановени платени отпуски военнослужещите прилагат към рапорта си документите, даващи право на такъв отпуск.

Чл. 121. (1) За ползването на неплатен отпуск с продължителност до 30 дни в една календарна година военнослужещите подават рапорт до съответния командир (началник) на военно формирование или ръководител на административна структура.

(2) Неплатеният отпуск се разрешава по преценка на командирите (началниците) или ръководителите на административни структури при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.

(3) Неплатен отпуск може да се ползва, след като вече е използван полагащият се платен отпуск.

Чл. 122. (1) За ползването на неплатен отпуск с продължителност до 6 месеца веднъж за целия период на службата военнослужещите подават рапорт по команден ред до министъра на отбраната.

(2) Отпускът по ал. 1 може да се ползва, ако военнослужещите са прослужили не по-малко от 10 години в Министерството на отбраната.

(3) Отпускът по ал. 1 може да се ползва еднократно.

(4) Отпускът по ал. 1 се отразява в азбучната служебна карта на военнослужещия.

Чл. 123. (1) Военнослужещите имат право да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен във висши военни и граждански академии, училища и колежи в страната и в чужбина.

(2) За обучение във висши граждански и военни училища в страната военнослужещите могат да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен след получаване на разрешение от министъра на отбраната.

(3) Рапорт за разрешение по ал. 2 се подава по команден ред до министъра на отбраната, придружен с обосновано становище за необходимостта от обучението и препоръка в годишната атестация за провеждане на такова обучение.

(4) Военнослужещите, получили разрешение и приети за обучение по ал. 2, ползват допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши граждански и военни училища по условията на чл. 197, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(5) Военнослужещите, които не са получили разрешение за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен във висши граждански и военни училища в страната, могат да се обучават за собствена сметка, без да ползват допълнителен платен отпуск по условията на ал. 4.

Чл. 124. (1) Офицерите могат да кандидатстват за обучение във военна академия, ако притежават военно звание "капитан" ("капитан-лейтенант"), в което са престояли не по-малко от 3 години.

(2) Офицерите могат да се обучават в генералщабна академия или генералщабен курс или курс със статут, приравнен на генералщабна академия (генералщабен курс), ако притежават военно звание "полковник" ("капитан I ранг"), в което са престояли не по-малко от една година.

(3) Изискванията на ал. 1 и 2 следва да са налице към момента на започване на обучението.

(4) Офицери могат да кандидатстват за обучение във военна академия не по-късно от навършване на 38-годишна възраст за редовна форма на обучение и 43-годишна възраст за задочна и дистанционна форма на обучение, а в генералщабна академия или генералщабен курс или курс със статут, приравнен на генералщабна академия (генералщабен курс) - не по-късно от навършване на 49-годишна възраст. Възрастта за кандидатстване за обучение във военна академия и в генералщабен курс (академия) се определя към 31 декември в годината на кандидатстване.

Чл. 125. (1) Офицери с висше медицинско образование могат да кандидатстват за придобиване на медицинска специалност най-рано две години след приемане на военна служба.

(2) Военнослужещите, на които е разрешено да се обучават по специалността "Право" и които са се дипломирали и са определени за назначаване на длъжности, изискващи юридическа правоспособност, се назначават в специален щат на министъра на отбраната за преминаване на стаж като "съдебен кандидат".

(3) За времето на стажа военнослужещите по ал. 1 получават основно месечно възнаграждение за последната заемана от тях длъжност, допълнително възнаграждение за продължителна служба, а допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд при изпълнение на военната служба - при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

Чл. 126. (1) Военнослужещите могат да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователната и научна степен "доктор" след разрешение от министъра на отбраната.

(2) Условията и редът за приемане и обучение на докторанти в Министерството на отбраната, както и темите за докторантура, формата, научните специалности, обучаващите организации и заявителите за обучение се обявяват ежегодно с акт на министъра на отбраната.

(3) За редовни докторанти се приемат военнослужещи с висше образование, не по-възрастни от 43 години, а за задочни - 47 години, към 31 декември в годината за кандидатстване, положили конкурсен изпит по специалността с успех не по-нисък от много добър (5,00).

(4) Заявителят осигурява длъжност на завършилите редовна форма на обучение по ал. 2.

Чл. 127. (1) Редът за кандидатстването и приемът на чуждестранни граждани за обучение във висшите военни училища и военни академии се определят със споразумение за военно сътрудничество в областта на обучението.

(2) Военнослужещите могат да се обучават във военни училища, академии и колежи на други държави при условия и по ред, определени от министъра на отбраната в съответствие със споразуменията за военно сътрудничество в областта на обучението.

Чл. 128. (1) Придобитото образование във военни училища, академии и колежи в чужбина се признава при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Министърът на отбраната със своя заповед приравнява квалификацията, придобита във военни училища, академии и колежи в чужбина, към квалификацията, която се получава във висшите военни училища и академии в страната.

Чл. 129. (1) Войниците (матросите) и сержантите (старшините) могат да кандидатстват за обучение във висши граждански и военни училища след прослужване на 3 години военна служба и разрешение от министъра на отбраната.

(2) Войниците (матросите) могат да се обучават в професионалните сержантски (старшински) колежи след прослужване на 3 години военна служба и номиниране от преките си командири (началници).

(3) Кандидатите по ал. 2 подават рапорт по команден ред.

(4) За времето на обучението в професионалните сержантски (старшински) колежи военнослужещите се освобождават от длъжност и се вземат в специален щат на министъра на отбраната, като се водят на доволствие във военните формирования, които са ги изпратили на обучение.

Чл. 130. (1) Военнослужещите могат да се обучават в курсове за придобиване, повишаване на квалификацията и за преквалификация.

(2) Условията и редът за кандидатстване за обучение в курсовете по ал. 1 се определят с наредба на министъра на отбраната.

(3) В "стратегически курс" могат да се обучават офицерите с военно звание "подполковник", ако са престояли не по-малко от две години в това звание.

Чл. 131. Военнослужещите, които се обучават във военна академия в редовна форма на обучение, се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на обучението.

Чл. 132. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на цивилните служители от Министерството на отбраната се извършват във военни и граждански академии, училища и центрове в страната и в чужбина.

(2) Цивилните служители, завършили граждански училища, чиито функционални задължения изискват допълнителна квалификация, която се придобива във висше военно училище или академия, преминават курс за придобиването й.

Чл. 133. (1) Цивилните служители имат право с разрешение на органа по назначаването или на работодателя да кандидатстват и да се обучават във военни и граждански академии, училища и центрове в страната и в чужбина в съответствие със споразуменията за сътрудничество в областта на обучението.

(2) Цивилните служители могат да се обучават във:

1. задочна форма на обучение - във военни академии, висши военни и граждански училища в страната и в чужбина, за придобиване на образователна и научна степен "доктор";

2. задочна и дистанционна форма на обучение - във военни академии, висши военни и граждански училища в страната, за придобиване на образователно-квалификационна степен.

Чл. 134. Кандидатстването, обучението и придобиването от цивилните служители на образователна и научна степен "доктор" се извършват при условията и по реда, определени в Закона за научните степени и научните звания и в Закона за висшето образование, след разрешение на министъра на отбраната по предложение на работодателя или на ръководителя на административна структура.

Чл. 135. Условията и редът за обучение на цивилни служители в курсове за придобиване и повишаване на квалификация се определят с наредбата по чл. 130, ал. 2.

Чл. 136. (1) Обучението на цивилни служители в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията се утвърждава от министъра на отбраната в ежегоден план.

(2) Зачисляването на цивилните служители в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията в съответствие с утвърдения план се извършва от организационната структура, финансираща обучението.

Чл. 137. (1) На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност цивилни служители. Министърът на отбраната е длъжен да осигури обучението им в едногодишен срок от встъпването им длъжност.

(2) Цивилните служители по служебни правоотношения подлежат на специализирано обучение.

Чл. 138. Правата и задълженията на цивилните служители и организацията на обучението във военните академии и висшите военни училища се определят с правилниците за устройството и дейността на военните училища.

Чл. 139. (1) Военнослужещите могат да бъдат награждавани с награди и отличия за високи постижения в службата и за заслуги към отбраната от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Наградите и отличията са израз на оценка за приноса на военнослужещите при изпълнението на служебни задачи и на други дейности, свързани с функциите на Министерството на отбраната.

Чл. 140. Военнослужещите могат да бъдат награждавани със следните награди и отличия:

1. обявяване на благодарност;

2. грамота;

3. парична награда;

4. предметна награда;

5. хладно оръжие;

6. поименно лично оръжие;

7. наградни знаци.

Чл. 141. (1) Наградите са индивидуални и колективни.

(2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения и от значимостта на постигнатите крайни резултати.

(3) Не може да бъде награждаван военнослужещ за времето на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4 - 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 142. Началникът на отбраната може да награждава военнослужещи от Българската армия с наградите по чл. 140, т. 1 - 5.

Чл. 143. Главният секретар на Министерството на отбраната може да награждава военнослужещите от централната администрация на министерството с награда по чл. 140, т. 1.

Чл. 144. Командващият на Съвместното оперативно командване, началниците на щабовете по подготовката на видовете въоръжени сили и началникът на Щаба по осигуряването и поддръжката могат да награждават подчинените им военни формирования и военнослужещи с наградите по чл. 140, т. 1 и 4.

Чл. 145. Командирите (началниците) на военни формирования и ръководителите на административни структури могат да награждават подчинените им военни формирования и военнослужещи с награда по чл. 140, т. 1.

Чл. 146. (1) С парична награда по чл. 140, т. 3 могат да награждават:

1. министърът на отбраната - до две основни месечни възнаграждения за индивидуални награди и до 4 основни месечни възнаграждения за колективни награди;

2. началникът на отбраната по предложение на длъжностните лица по чл. 144 - до едно основно месечно възнаграждение за индивидуални награди и до две основни месечни възнаграждения за колективни награди - военнослужещите от Българската армия.

(2) Министърът на отбраната може да награждава и с предметни награди на стойност до посочените в ал. 1 размери.

Чл. 147. (1) За особени заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани с поименно лично оръжие, което не се облага с данък.

(2) Предложенията за награждаване се правят по команден ред.

Чл. 148. Най-високата професионална награда в Министерството на отбраната е "Награден знак", който се връчва от министъра на отбраната.

Чл. 149. Предложенията за награждаване с наградите по чл. 140 се представят по команден ред в съответната структура по управление на човешките ресурси не по-късно от 30 дни преди датата на награждаване.

Чл. 150. (1) За високи постижения в работата цивилните служители в Министерството на отбраната могат да бъдат награждавани с отличия и с награди.

(2) Право да награждават с отличия и с предметни награди имат министърът на отбраната, главният секретар на Министерството на отбраната, командирите (началниците) на военни формирования и ръководителите на административни структури.

(3) Предложенията за награждаване се правят от преките ръководители до длъжностното лице по ал. 2.

Чл. 151. Цивилните служители могат да бъдат награждавани със:

1. грамота;

2. парична награда;

3. предметна награда;

4. наградни знаци.

Чл. 152. (1) В рамките на утвърдените средства за награди по бюджета на Министерството на отбраната с парични награди могат да награждават:

1. министърът на отбраната - до две основни месечни възнаграждения - за цивилните служители в Министерството на отбраната;

2. командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структурите по чл. 77, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до едно основно месечно възнаграждение за цивилните служители от подчинената структура или военно формирование.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 могат да награждават и с предметни награди до размера на посочените в същата алинея суми.

Чл. 153. (1) Виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина.

(2) Дисциплинарната отговорност е лична.

Чл. 154. (1) Военнослужещ, нарушил военната дисциплина, се наказва с предвидените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

(2) За едно и също нарушение на военната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 155. Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. мъмрене;

3. строго мъмрене;

4. предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година;

5. понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година;

6. предупреждение за уволнение;

7. уволнение.

Чл. 156. (1) Дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се налага от преките командири (началници).

(2) Дисциплинарното наказание "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" се налага от длъжностните лица, имащи правата да присвояват съответното военно звание.

(3) Дисциплинарното наказание "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" се налага от длъжностните лица по ал. 2 или от длъжностните лица с една степен по-ниска.

(4) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват правоотношението за изпълнение на военна служба.

(5) Дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" се налага от длъжностните лица по ал. 4 или от длъжностните лица с една степен по-ниска.

(6) Когато длъжностно лице по ал. 1 - 5 няма право да издава писмена заповед, то изготвя предложение за налагане на дисциплинарно наказание по команден ред.

(7) Началникът на отбраната може да налага дисциплинарни наказания по чл. 155 на военнослужещите, спрямо които има правомощия по назначаване и освобождаване от военна служба.

(8) Министърът на отбраната може да налага всички дисциплинарни наказания по чл. 155.

Чл. 157. Дисциплинарното наказание "понижаване на военното звание с една степен за срок от една година до 6 месеца" не се налага на военнослужещи, притежаващи военно звание "лейтенант", "младши сержант" (старшина II степен) или "редник" (матрос).

Чл. 158. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението.

(2) Дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган.

Чл. 159. (1) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в случаите по чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "уволнение", съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или приема писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган.

(3) Извършването на служебна проверка по ал. 2 не е задължително, ако нарушението е установено с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда.

Чл. 160. (1) Основание за назначаване на служебна проверка извън случаите по чл. 159, ал. 2 и 3 може да бъдат:

1. съобщения до министъра на отбраната от държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани;

2. публикации и предавания в средствата за масово осведомяване;

3. рапорти, докладни записки и донесения за констатирани инциденти и нарушения от длъжностни лица и цивилни служители от Министерството на отбраната;

4. непосредствено разкриване.

(2) Не са основания за назначаване на служебна проверка анонимни сигнали за извършени нарушения.

Чл. 161. (1) Служебна проверка се назначава с писмена заповед на министъра на отбраната, на прекия командир (началник) или на административния ръководител.

(2) Когато прекият или непосредственият командир (началник) няма право да отдава писмени заповеди, той изготвя предложение, което изпраща по команден ред до командира (началника), който има право да издава писмени заповеди.

(3) Служебната проверка се извършва от назначена комисия. За председател и членове на комисията за извършване на служебната проверка се назначават военнослужещи с военно звание, равно или по-високо от това на нарушителя.

Чл. 162. (1) За дейността си комисията изготвя протокол, който съдържа:

1. данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина;

2. описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място, начин на извършване);

3. вредни последици и причинна връзка с нарушението;

4. данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение;

5. причини и условия, довели до извършване на нарушението;

6. предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание.

(2) Към протокола се прилагат всички събрани доказателства и писмени обяснения.

Чл. 163. (1) В срок до 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 162, ал. 1 длъжностното лице по чл. 161, ал. 1, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която:

1. запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание;

2. изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения.

(2) В беседата могат да вземат участие председателят и членовете на комисията за извършване на служебната проверка. За беседата се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица.

(3) Отказът на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата се удостоверява с подписите на двама военнослужещи.

(4) Писмените обяснения на военнослужещия се прилагат към протокола.

(5) Установеното от служба "Военна полиция" самоволно отклонение от военна служба и напускане на страната от военнослужещия без надлежно разрешение е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" без спазване на процедурите по ал. 1 - 4 и чл. 168.

Чл. 164. (1) Командирът (началникът), назначил служебната проверка, оценява събраните доказателства и обстоятелства, както и направеното предложение за наказание.

(2) Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението.

(3) Настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение.

(4) Обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, обхващат фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките, довели или способствали за неговото извършване.

(5) Степента на вината се определя от това, дали дисциплинарното нарушение е извършено умишлено или по непредпазливост.

Чл. 165. (1) В случаите, когато определеното дисциплинарно наказание е в правомощията на командира (началника), той издава заповед, с която налага дисциплинарно наказание в установените в чл. 249 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срокове.

(2) В случаите, когато командирът (началникът) прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение е необходимо да се наложи дисциплинарно наказание, което не е в неговите правомощия, най-късно 5 дни след приключването на служебната проверка той изготвя предложение за дисциплинарно наказание, което изпраща по команден ред до компетентните длъжностни лица по чл. 156.

Чл. 166. (1) Предложението за вида на наказанието по чл. 165, ал. 2 не обвързва длъжностното лице, в чиито правомощия е налагането на наказанието. То има право на преценка за вида на наказанието съобразно данните, които се съдържат в преписката.

(2) В случай че предложеното дисциплинарно наказание е в правомощията на длъжностното лице, то е длъжно да издаде заповед за дисциплинарно наказание в 10-дневен срок от получаване на предложението. В този срок то може да извърши и допълнителна служебна проверка, ако прецени, че това е необходимо.

(3) Предложението по ал. 1 не може да се задържа от инстанция повече от 5 дни.

Чл. 167. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

(2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

(3) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Обжалването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не спира нейното изпълнение.

(5) Екземпляр (копие) от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се изпраща във формированието, където служи военнослужещият.

(6) В случай че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от по-старши командир (началник), екземпляр (копие) от заповедта се изпраща и на командира (началника), назначил служебната проверка.

Чл. 168. (1) Ръководителят на структурата по личния състав във формированието, където служи нарушителят, връчва заверено копие от заповедта за дисциплинарното наказание срещу подпис, като отбелязва датата и часа на връчване.

(2) При отказ военнослужещият да се запознае със заповедта срещу подпис тя му се обявява в присъствието на двама военнослужещи, което се удостоверява с подписите им.

(3) При невъзможност заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде връчена лично на военнослужещия командирът (началникът) я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Чл. 169. (1) При налагане на дисциплинарно наказание "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" военнослужещият остава на заеманата длъжност и получава заплата за най-високата степен за по-ниското военно звание от притежаваното военно звание.

(2) За срока на изтърпяване на наказанието военнослужещият носи отличителни знаци за военното звание, в което е понижен.

(3) Срокът за изтърпяване на наказанието не се признава за срок за престояване в звание.

(4) След изтичане срока на наложеното наказание по ал. 1 военнослужещият възстановява правата си за военното звание, притежавани до налагане на наказанието.

Чл. 170. За срока на изтърпяване на дисциплинарните наказания "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година", "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" и "предупреждение за уволнение" военнослужещият не може да бъде:

1. назначаван на по-висока длъжност и повишаван във военно звание;

2. награждаван за годишни резултати;

3. изпращан на курс за квалификация за заемане на по-висока длъжност;

4. допускан до кандидатстване за обучение във военна академия или в генералщабен курс (академия);

5. допускан до кандидатстване за обучение в граждански или висши военни училища;

6. допускан до кандидатстване в докторантура.

Чл. 171. (1) Дисциплинарните наказания "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се заличават след изтичане на 6 месеца от датата на налагане на наказанието.

(2) Дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" се заличава след изтичане на една година от датата на налагане на наказанието.

(3) Дисциплинарните наказания "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" и "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" се заличават с изтичането на срока на наказанието.

(4) Заличаването на дисциплинарните наказания се отразява в картона за награди, отличия и наказания на военнослужещия.

Чл. 172. (1) Командирът (началникът) или ръководителят на административната структура може да заличи предсрочно наложено дисциплинарно наказание, когато са изтекли две трети от срока на наложеното наказание, за показани високи резултати от военнослужещия при изпълнение на военната служба и видимо наказанието е изпълнило своята положителна роля.

(2) Дисциплинарното наказание се заличава предсрочно с писмена заповед на командира (началника), наложил наказанието, което се отразява в картона за награди, отличия и наказания на военнослужещия.

(3) Заличаването има действие занапред.

Чл. 173. В Министерството на отбраната се изготвят и водят служебни дела за военнослужещите.

Чл. 174. Служебното дело на военнослужещия съдържа:

1. първи раздел:

а) автобиография;

б) копия или заверени преписи от дипломи за завършено образование;

в) копия или заверени преписи от дипломи и свидетелства за научни степени и звания;

г) свидетелства и удостоверения за участие в квалификационни курсове у нас и в чужбина;

д) свидетелства и удостоверения за владеене на чужди езици;

е) копия на документи за трудов стаж преди приемане на военна служба;

ж) разрешения за достъп до класифицирана информация;

з) копие или препис от заповедта за приемане на военна служба;

и) заповеди, удостоверения и сертификати за заемане на международни длъжности и за участие в мисии и операции;

2. втори раздел:

а) служебни характеристики;

б) атестации;

в) протоколи или удостоверения от резултатите от изпит по физическа подготовка;

г) служебен картон за поощрения, отличия и наказания;

3. трети раздел:

а) азбучна служебна карта (АСК);

б) снимка в цял ръст; след всяко ново военно звание се добавя нова снимка;

в) картон за ползване на служебното дело или на документи от него;

г) писмено съгласие за предоставяне и обработване на данни;

д) опис на служебното дело.

Чл. 175. (1) Служебното дело на военнослужещия се изготвя от структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) при приемането му на военна служба.

(2) Служебното дело получава уникален инвентарен номер от Регистъра за отчитане на служебните дела.

(3) Служебното дело се завежда в книга за отчитане на служебните дела.

(4) Редът за изготвяне на Регистър за отчитане на служебните дела и начинът на определяне на уникалните инвентарни номера на служебните дела се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 176. (1) Книгата за отчитане на служебните дела се води общо за всички военнослужещи, като се разделя на офицери, сержанти и войници.

(2) Книгата по ал. 1 се извежда в регистратурата на военното формирование.

Чл. 177. (1) За всеки военнослужещ се води само едно служебно дело, което се съхранява във формированието, в което служи.

(2) Служебните дела на командирите (началниците) на военни формирования се съхраняват и водят в старшата командна инстанция.

(3) Служебните дела по ал. 1 и 2 се съхраняват по реда за съхранение на документите, съдържащи лични данни по Закона за защита на личните данни.

Чл. 178. (1) Съставянето и актуализирането на служебните дела се извършват от определените за това длъжностни лица от структурите по личния състав.

(2) Основание за изменения и допълнения в служебното дело са:

1. промени във военното звание и квалификация, обявени със заповед или издадени документи по пълномощия на длъжностни лица по преминаване на службата;

2. документи, издадени от съда или от органите на централната и териториалната администрация, относно семейното положение;

3. заповед на съответния командир (началник) на военнослужещия, с която се обявява промяната на фамилия, име и презиме.

(3) Военнослужещите представят документи по ал. 2 в структурата по личния състав в 14-дневен срок от издаването им.

(4) За всяко изменение в служебното дело длъжностното лице, което го е нанесло, се подписва, като посочва документите, въз основа на които е нанесена поправката, и прилага копие от тях.

Чл. 179. (1) При прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба служебното дело на военнослужещия се съхранява във военното формирование до 3 години.

(2) Азбучните служебни карти на военнослужещите по ал. 1 с приложени копия на разрешенията за достъп до класифицирана информация се изпращат във военното окръжие по постоянен адрес на военнослужещия.

(3) След изтичането на срока по ал. 1 служебните дела на военнослужещите се изпращат в съответния архив.

(4) В документите по ал. 3 се включват:

1. автобиография;

2. копие на азбучна служебна карта;

3. служебен картон за поощрения, отличия и наказания;

4. последна атестация.

(5) При освобождаване от военна служба на офицери със звание "полковник" ("капитан I ранг") и по-високи копие от служебното дело се изпраща в структурата по управление на човешките ресурси на министъра на отбраната.

(6) След навършване на пределна възраст за отчет в мобилизационния резерв азбучните служебни карти се изпращат от военните окръжия в съответния архив.

Чл. 180. Достъп до служебните дела се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Чл. 181. (1) Военнослужещият има право на достъп до служебното си дело.

(2) При освобождаване от военна служба военнослужещият има право да получи заверено копие от служебното си дело с изключение на документите, представляващи класифицирана информация.