Държавен вестник, брой 44 от 12.VI

§ 1. В заглавието на наредбата и в чл. 1, ал. 1 след думите "зоологически градини" се добавя "и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни".

§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения:

1. В ал. 1:

а) след думите "зоологически градини" се добавя "и центровете за отглеждане и размножаване на защитени видове животни";

б) в т. 2 след думата "осигуряват" се добавя "достатъчно пространство за", а след думите "двигателно поведение" се поставя запетая и се добавя "съобразено с вида, размера и броя на животните";

в) в т. 4 накрая след запетая се добавя "като обитаемото пространство се структурира чрез дървета, растителни островчета, хълмове, големи камъни или други пространствени елементи, които да го доближават максимално до естествените условия на живот, характерни за съответния вид, и да предложат максимално разнообразна среда за обитание";

г) точки 8 и 9 се изменят така:

"8. позволяват максимално удовлетворяване на етологичните нужди на животните, като им предоставят необходимата социална среда и достатъчно лично пространство за всеки индивид;

9. предотвратяват бягството на животни чрез изграждане на две последователни врати на огражденията за животни и други бариери (електропастири, водни или сухи ровове, огради с подходяща височина и др.), непозволяващи изпускането на животните извън предназначеното за тях ограждение, както и премахване на обекти, които биха подпомогнали възможно бягство."

2. В ал. 2 се правят следните изменения:

а) след думата "управителите" се добавя "по ал. 1", а думите "на зоологически градини" се заличават;

б) в т. 4. накрая се поставя точка и се добавя "Животните не трябва да имат пряк допир с отоплителните уреди."

§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 думата "осигуряване" се заменя с "обслужване".

2. Създава се ал. 5:

"(5) За осъществяване на ветеринарномедицинското обслужване от лицата по ал. 3 зоологическата градина трябва да има:

1. ветеринарна клиника (лечебница) на място, или

2. ветеринарна амбулатория (кабинет) на място и сключен договор с външна ветеринарна клиника (лечебница)."

§ 4. В чл. 6, ал. 2 думата "помещения" се заменя с "ограждения".

§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:

1. Думата "клетката" се заменя с думите "вътрешното помещение".

2. В т. 1 след думата "ограждения" се добавя "с височина 2,50 м, съоръжени с кльон, монтиран под 45°".

§ 6. В чл. 11 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думата "клетката" се заменя с "обитаемите пространства";

2. Точка 8 се отменя.

§ 7. Създават се раздели V и VI:

"Раздел V

Отглеждане на яйцеснасящи и торбести бозайници

Чл. 11а. (1) Външното пространство при отглеждането на яйцеснасящи и торбести бозайници отговаря на следните изисквания:

1. да е оградено с бетонна ограда с гладки стени с височина 1,20 м и основа, вкопана в земята на един метър дълбочина, като основата на цялата клетка е от бетон, подсилен с арматура или мрежа, върху който се насипва минимум 1 м пръст, при ехидните и вомбатите;

2. да е оградено с мрежа, решетка или дървена ограда с височина 1 м при кенгуровите плъхове, от 1,8 до 2,0 м при кенгурата, оборудвана отгоре с кльон, монтиран под 45°, или сух ров, като:

а) над мрежата и до нея няма дървета поради опасност от бягство на катерещите се по дърветата видове;

б) оградата няма стърчащи части, които могат да причинят наранявания;

в) оградата има остър ъгъл, който да спомага за улавяне на животните;

г) основата на оградата е захваната по начин, който не позволява промушване под мрежата, като при кенгуровите плъхове основата е вкопана в земята на минимум 0,5 м дълбочина;

3. хищните торбести, опосумите и едрите видове посуми се отглеждат в телени и частично затворени волиери с достъп до вътрешно помещение или вътрешни волиери, като:

а) за изграждането се използва мрежа с размер на отворите 25/25 мм за едрите посуми и 12 мм/12 мм за захарните катерици, която не позволява навлизане на дребни гризачи при растителноядните видове;

б) подът е от бетон, покрит с пръст, за да се избегне прокопаването му от ровещите видове;

4. дребните посуми могат да се отглеждат в кафези или добре вентилирани терариуми;

5. в случайте по т. 1 и 2 се избягва ограждането с електопастир или воден ров.

(2) Външното пространство се обзавежда върху почвена покривка, като се осигуряват:

1. чакълести, рохкави и добре укрепени площи за ходене пред обора и в самия него;

2. неукрепени площи, насипани с пясък, предназначени за лежане и търкаляне;

3. постоянно наличие на трева за паша и прясна вода;

4. сенчести площи с дървета и постройки за предпазване от силно слънце;

5. каменни конструкции за катерене за скалните кенгура с пукнатини и пещери;

6. добре дренирано пространство с изградени подземни ходове при вомбатите;

7. добре структурирани пространства с дървени конструкции за катерене на дървесните видове.

Чл. 11б. Вътрешните помещения за видовете по чл. 11а се изграждат:

1. сухи с твърд под, насипан със слама или сено, съоръжени с дървени нарове за лежане, като при кенгурата се избягва ползването на скари;

2. при вомбатите с основа на стените от бетон или камък на височина 1,20 м, които да не позволяват на животните да копаят в тях;

3. с хранилки и поилки, закрепени посредством фундамент в земята, при кенгурата, като се избягва поставянето на решетъчни хранилки.

Чл. 11в. Освен изискванията по чл. 11a и 11б в съоръженията, в които се отглеждат животните:

1. се осигуряват възможности за разделяне на отглежданите екземпляри при нужда;

2. се поставят дървени гнездови къщички за живеещите в хралупи видове, като за материал за конструирането им не се използват силно миришещи лепила, токсични растения, третирана дървесина и метални листове.

Раздел VІ

Отглеждане на гризачи

Чл. 11г. (1) Обитаемите външни пространства при отглеждането на гризачи се ограждат с ограда от мрежа, решетка, стъклена преграда или ров с бетонна външна стена с височина:

1. за видовете от род Hystrix - 1,20 м;

2. за мари, агути и капибари - 1,80 м.

(2) Добре катерещите се видове се отглеждат в телена или частично затворена волиера, като стените се изработват от мрежа, стъкло и други материали, които не позволяват да бъдат изгризани от животните.

(3) Основната площ на огражденията по ал. 1 и 2 е с бетон или друга твърда основа, покрита с естествена настилка, а когато пространството в случаите по ал. 1 се огражда с ров, основната площ може да бъде изцяло от земна маса.

(4) Мишевидните гризачи се отглеждат в добре затворени и вентилирани терариуми с твърд под, насипан със слама, пясък, сено или чамови стърготини, осигуряващи разнообразна среда, като предлагат:

1. система от тунели, пещери и кътове, изградени от тръби, гнездови камери и подобни или подов материал, в който могат да копаят тунели за усамотяване и криене;

2. система от катерушки, клони, полици, колела и люлки на различна височина;

3. места за наблюдения.

(5) Морските свинчета, прерийните кученца могат да се отглеждат в клетки, заграждения със стъклена ограда с височина 1 м, с бетонова основа, покрита с естествена настилка, или добре вентилирани терариуми.

(6) Във външното и вътрешното пространство се осигуряват със:

1. сенчести площи с дървета и навеси за предпазване от силно слънце и течение;

2. дървени конструкции за катерене за дървесните видове и за прикритие на живеещите предимно на земята видове;

3. водно пространство, като подстъпите към съоръженията за къпане се снабдяват с рампа или ниски стъпала;

4. пясъчни площадки за тоалет;

5. рохкава почва за копаене, като дебелината на слоя се определя от размера и броя на отглежданите животни, с възможности за прокопаване на тунели и изграждане на леговища;

6. допълнителен твърд естествен материал за гризане за поддържане на зъбите;

7. изкуствени гнезда, застлани със сух материал, като стърготини, сено и слама; гнездата да бъдат повече от възможните двойки, отглеждани в използваното пространство."

§ 8. В глава трета "Отглеждане на птици" се създават раздели IV, V, VI, VII и VIII:

"Раздел IV

Бягащи птици

Чл. 21а. (1) Бягащите птици се отглеждат в заградени дворове с ограда с височина минимум 1,8 м, с осигурени закрити помещения.

(2) Оградата е със здрава конструкция, като носещите колони са забити минимум 40 см в земята. Оградната мрежа е солидна с отвори не по-големи от 50 х 50 мм.

(3) За всяка двойка се осигуряват две съседни външни ограждения с проход с широчина 1,5 м, за да бъдат разделяни птиците, когато няма поносимост между мъжките и женските в периода след излюпване и отглеждане на малките до тяхното израстване. Между двете ограждения се осигурява визуална връзка.

(4) Изискването по ал. 3 не се прилага за щраусите, които отглеждат малките си в семейна група.

Чл. 21б. Външното пространство се обзавежда така, че да предлага:

1. възможности за отстъпление и защитни зони;

2. естествена подова покривка, както и места, насипани с пясък за къпане, съобразени с големината на птицата, като при казуарите да има и малък плитък воден басейн;

3. навес за защита от неблагоприятни климатични условия, като силно слънце и дъжд;

4. места за мътене според вида на птицата;

5. озеленяване с храсти и ниски дървета, като се избягват отровни за птиците растителни видове.

Чл. 21в. Закритото помещение се осигурява със:

1. достатъчно дневна светлина, като прозорците, до които птиците имат непосредствен контакт, се обезопасяват с мрежи;

2. лесен за почистване и дезинфекция бетонов под, насипан с пясък, дребен чакъл (0,5 - 2 мм) или дървени кори, които периодично се подменят;

3. гнездови площадки за мътене, насипани с пясък или сено;

4. отопление за видовете, които не могат да издържат на ниски температури.

Чл. 21г. Външното и вътрешното помещение се осигуряват със съоръжения за изолиране на птиците по време на подаване на храна и почистването на клетката през периода на отглеждане на малките.

Раздел V

Отглеждане на пингвини

Чл. 21д. (1) При отглеждане на пингвини външното и вътрешното пространство се осигуряват със:

1. сух участък, достатъчен да събере всички отглеждани птици, да позволи да има териториални спорове между тях и да предлага достатъчно гнездова територия през размножителния период; участъкът може да е изграден от лед, бетон, пясък, камъни и чакъл, полиуретан, прах, фибростъкло, трева и др.;

2.басейн за плуване и къпане, като в случай че се предвидят канали между два отделни басейна или разширения, широчината им да позволява свободно разминаване на две птици;

3. пространство за изолация, необходимо при принудително създаване на двойки, поведенчески проблеми, отглеждане на пилетата от двамата родители и здравни проблеми;

4. карантинна зона за новодошли или болни птици, отделена от основната експозиция, разполагаща с отделна въздушна и водна система, с минимум сухо пространство за една птица 1 м2 и басейн със същата площ и дълбочина 1 м.

(2) Външното пространство:

1. се снабдява с осигуряващи сянка конструкции и пръскачки за охлаждане на пространството при температури над 29,4° С;

2. се осигурява срещу навлизане на хищници.

(3) Вътрешното пространство се снабдява със:

1. филтрираща въздуха система с филтри, които могат да задържат спори по 10 микрона;

2. охладителна система за поддържане на минусови температури за полярните видове.

(4) Крановете, сифоните и преливниците на басейна се покриват, за да се избегне прекият достъп на птиците до тях.

Чл. 21е. (1) За осигуряване на социална среда по чл. 2, т. 8 пингвините се отглеждат в групи от най-малко 3 двойки от един и същи вид.

(2) При спазване на изискването по ал. 1 птиците могат да се отглеждат в смесени експозиции от няколко вида пингвини, рибарки от вида Larosterna inca, синеок корморан (Phalacrocorax atriceps spp) и гага (Somateria mollissima).

Раздел VІ

Отглеждане на водоплаващи птици

Чл. 21ж. (1) При отглеждане на водоплаващи птици външното и вътрешното пространство, както и тропическите къщи се снабдяват с воден басейн, размерът на който зависи от размера и броя отглеждани птици.

(2) Водните басейни по ал. 1 са:

1. с достатъчна големина за броя на птиците;

2. частично озеленени с водна, а около него със сухоземна растителност, които да осигуряват места за гнездене;

3. отделени от посетителите с тревна площ;

4. с дълбочина минимум 0,50 - 0,80 м за патици и гмурци и 1,50 м за пеликани и лебеди;

5. снабдени с плуващи или постоянни острови за почивка или гнездене на птиците, застлани с естествени материали, като папур, тръстика, сено и др.;

6. с дървени конструкции за гнездене на кормораните.

Чл. 21з. Водоплаващите птици могат да се отглеждат в смесени експозиции от различни видове птици и бозайници при спазване на условията по чл. 26, ал. 1.

Раздел VІІ

Отглеждане на щъркелоподобни и жеравоподобни птици

Чл. 21и. При отглеждането на чаплови и жеравоподобни птици външното пространство:

1. се огражда с ограда с височина минимум 3,7 м, снабдена с кльон, монтиран под 45°, ако птиците са с нарушена летателната способност поради отстраняване на карпометакарпуса на едното крило или по друга причина;

2. е телена или частично затворена волиера в случай на напълно здрави птици;

3. е с осигурен достъп до закрито помещение за тропическите видове;

4. е с мрежа, непозволяваща на птиците да промушват главата си през отворите й;

5. е с вкопана в земята основа на оградата, за да не позволява проникването на хищници;

6. е с ъгли на оградата, които да спомагат за улавяне на птиците.

Чл. 21й. (1) Външното пространство се обзавежда така, че да предлага:

1. възможности за отстъпление, визуални бариери за намаляване на ефекта на безпокойство от близкия контакт с хора и защитни зони;

2. естествена подова покривка, както и места, насипани с пясък за къпане, съобразени с големината на птицата, като при водолюбивите видове има плитък воден басейн с увеличаваща се дълбочина от 20 до 60 см за жеравите и 45 - 70 см за фламингите;

3. навес с три плътни стени за защита от неблагоприятни климатични условия, като при видове, издръжливи на зимни условия, може да се ползва като единствено убежище, без да се изгражда отоплено вътрешно помещение;

4. дървета или други конструкции, на които да се разположат гнездови платформи за гнездещите по дърветата видове;

5. за фламингите обширно кално пространство за гнездене и ходене, както и пространство за хранене с диаметър 1 - 1, 5 м и дълбочина 15 см, отделено от основния басейн по т. 2.

(2) При оформянето на пространството по ал. 1 за отглеждане на фламинго не се използват големи камъни, чакъл, храсти, лен, върби и палми.

Чл. 21к. Вътрешното помещение при отглеждането на чаплови и жеравоподобни птици отговаря на следните изисквания:

1. сухо с твърд под, насипан със пясък или дървени стърготини;

2. осигурява кацалки с различна дебелина в зависимост от размера на птиците, разположени така, че да има свободна дълга отсечка за летене;

3. осветено е добре от дневна светлина или оборудвано с изкуствено осветление с параметри на дневното;

4. включва плитък воден басейн с увеличаваща се дълбочина от 20 до 60 см и големина, съответстваща на размера и естествените изискванията на птиците;

5. предлага визуален контакт на обслужващия персонал с птиците.

Раздел VІІІ

Отглеждане на кокошеви птици и гълъбови птици

Чл. 21л. (1) Кокошевите и гълъбовите птици се отглеждат във:

1. частично затворени волиери с открити фронтове с мрежа с малки отвори, които не позволяват проникване на дребни гризачи и птици или излизане извън техните рамки на новоизлюпени пилета и осигуряват възможности за движение и летене;

2. тропически къщи.

(2) При отглеждане на тропическите видове на открито волиерата е с вътрешно отопляемо помещение или връзка с тропическа къща.

(3) Изключения от ал. 1, т. 1 се правят за обикновен паун (Pavo cristatus) и токачка (Numida meleagris), които могат целогодишно да се отглеждат свободно на територията на зоологическата градина.

Чл. 21м. Вътрешно волиерата се обзавежда така, че да са осигурени:

1. възможности за отстъпление и защитни зони, където птиците да се крият;

2. естествена подова покривка, както и места, насипани с пясък за къпане, съобразени с големината на птицата;

3. пръти или дървета за кацане и нощуване, разположени така, че да са предпазени от замърсяване с екскременти;

4. места за мътене според вида на птицата - различни дървета, укрития на земята;

5. озеленяване с храсти и ниски дървета, които да изпълняват функцията за места за гнездене и почивка, като се избягват отровни за птиците растителни видове;

6. навес за защита от неблагоприятни климатични условия, като силно слънце и дъжд, или достъп до вътрешно помещение;

7. плитък басейн за къпане на гълъбовите птици.

Чл. 21н. Вътрешните помещенията се изграждат така, че да осигуряват:

1. достатъчно дневна светлина, като прозорците, до които птиците имат непосредствен контакт, да са обезопасени с мрежи;

2. лесен за почистване и дезинфекция бетонов под, насипан с пясък, дребен чакъл (0,5 - 2 мм) или дървени кори, които периодично се подменят;

3. пръти за кацане и нощуване, разположени така, че да са предпазени от замърсяване с екскременти и да не са над поилки и хранилки;

4. лесни за почистване съдове за хранене и къпане на птиците;

5. места за мътене според вида на птицата.

Чл. 21о. Тропическите къщи отговарят на изискванията по чл. 21м, т. 1, 2, 3, 4 и 5 и чл. 21н, т. 1 и 4 и предлагат места с малки плитки басейни или локви за къпане на птиците.

Чл. 21п. Кокошеви птици могат да се отглеждат в смесени експозиции с гълъбови, туракови или дребни пойни птици."

§ 9. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 3 се изменя така:

"3. при използване на изкуствен източник на светлина с лъчиста топлина осветителните тела:

а) се закрепват по начин, подходящ за съответния вид животни, по който те могат оптимално да използват топлината на мястото, където прекарват времето си, като се избягва получаване на изгаряне; продължителността на осветяване на терариума за тропическите видове е около 12 часа дневно;

б) се монтират в най- светлата част на терариума в случай на отглеждане на активни през деня видове, които в природата използват пряка слънчева светлина, за да поемат топлина;

в) с температура на повърхността над 50° C са снабдени с предпазни решетки или се поставят така, че животните да не могат да влязат в пряк допир с тях;".

2. В т. 6 накрая след запетая се добавя "като за видовете, които приемат вода от капки, попаднали върху телата им, или от заобикалящите ги предмети, се осигурява достъп до капеща вода или се извършва ежедневно пръскане с вода;".

3. Създава се т. 7:

"7. които в естествени условия изпадат в хибернация, на равни годишни интервали се осигуряват условия за това по начин, който отговаря на естествения им цикъл, и след преминаване на съответна подготовка чрез постепенно намаляване на температурата на средата и намаляване на дажбите от храна и вода."

§ 10. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. В т. 1 след думата "земен" се поставя запетая и се добавя "пясъчен или друг естествен", а на края на изречението след запетая се добавя "в който ровещите се видове да могат изцяло да се заравят;".

3. Точка 3 се изменя така:

"3. има водни басейни, осигуряващи плавен преход от сушата към водата и обратно и притежаващи обем, достатъчен животните да натопят цялото си тяло и който може да се ползва от всички обитатели на терариума по едно и също време (приложение № 3);".

4. Създава се ал. 2:

"(2) В терариума се осигурява микроклимат с условия, подобни на тези в естествените местообитания на съответния вид, като:

1. се обособяват зони с различна температура, така че животните да могат да избират и да прекарват времето си в различните зони, за да поддържат оптимална телесна температура;

2. при отглеждане заедно на няколко животни всички те да имат възможност да използват отоплените места по едно и също време;

3. температурата на отопленото място не превишава 50°C."

§ 11. В чл. 25 се създават ал. 5 и 6:

"(5) За осигуряване на безопасността на посетителите и за предотвратяване на бягство на животните вратите, капаците и плъзгащите се стъклени панели на терариумите, предназначени за змии и гущери, се затварят плътно и се заключват.

(6) В случай на отглеждане на отровни видове влечуги на терариумите се поставят предупредителни табели за отровни и опасни влечуги."

§ 12. Създава се глава пета:

"Глава пета

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ В СМЕСЕНИ ЕКСПОЗИЦИИ

Чл. 26. (1) Смесени експозиции се съставят от различни видове и групи животни в ограждения, позволяващи отглеждане на по-голям брой животни, които отговарят на следните условия:

1. в природата обитават едно и също местообитание, където се срещат в естествени смесени стада или групи или са с различно вертикално разпределение в местообитанията;

2. не се отнасят помежду си като хищници и жертви;

3. не са агресивни помежду си;

4. има осигурени укрития, помещения и места за раждане на малките за всеки отделен вид.

(2) Пространството при смесените експозиции се изчислява като сума от минимално изискваното пространство за всеки един вид поотделно.

Чл. 27. Освен възможните смесени експозиции по чл. 21е, чл. 21п и приложения № 1, 2 и 3 при прилагането на разпоредбите по чл. 26, ал. 1 не се изключват смесени експозиции и от други видове, които не са изрично посочени."

§ 13. В § 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В определението "Частично затворена волиера" думите "места за седене на птиците" се заменя с "места за седене на животните" .

2. В определението "Терариум" след думите "съоръжение за отглеждане на" се добавя "дребни торбести бозайници, гризачи и".

3. Накрая се създава определение за тропическа къща:

"Тропическа къща" е затворена солидна постройка или оранжерия, предназначена за настаняване и отглеждане на тропически видове животни и растения, представляваща конструкция с изграден от подсилено стъкло покрив и плътни и/или стъклени стени, в която целогодишно изкуствено се поддържа висока влажност и температура. При необходимост в нея могат да се строят телени или частично затворени волиери, терариуми и да се ограждат пространства с оглед отделяне на видове, които не могат да живеят в смесени експозиции с останалите видове, обитаващи това пространство."

§ 14. В приложение № 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Таблица "Хищници (Carnivora), Кучета (Canidae)" се изменя така:

"

"

б) В таблица "Хищници (Carnivora), Порови (Mustelidae), ред Европейска видра (Lutra lutra) след думите Язовец (Meles meles)" се добавя "Американски язовец (Taxidea taxus)";

в) В таблица "Хищници (Carnivora), Котки (Felidae), редове Леопард (Panthera pardus) и Рис (Lynx lynx)" в колона "Социално устройство" думите "На двойки" се заменят с "На двойки, когато животните са добре социализирани / съвместими";

г) В таблица "Нечифтокопитни (Perissodactyla), ред Коне (Equidae)" в колона "забележки/особености" накрая се добавя "Коне на Пржевалски (E. Przewalskii) да не се отглеждат в смесени експозиции с други видове тревопасни (камили, говеда, елени и др.) , освен ако ограждението е с големина няколко хектара и е добре структурирано.";

д) Таблица "Чифтокопитни (Artiodactyla), Кухороги (Bovidae)" се заменя така:

е) В таблица "Камили (Camelidae)" в колона "забележки/особености" след думите "коне на Пржевалски" се добавя в скоби "виж. таблица Коне (Eqiudae)";

ж) добавят се следните таблици:

"

"

§ 15. В приложение № 2 се добавят следните таблици:

"

"