Държавен вестник, брой 103 от 28.XII

Чл. 40. (1) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие.

(2) Поправителното въздействие се осъществява чрез:

1. осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените;

2. реализиране на включените в съдържанието на наказанието ограничения;

3. ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените;

4. осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените;

5. организиране на трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Места за изпълнение на наказанието лишаване от свобода са затворите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Към затворите могат да се създават затворнически общежития от закрит и открит тип, поправителни домове за непълнолетни и арести.

(3) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития поправителното въздействие се осъществява диференцирано по отношение на настанените в тях отделни категории осъдени.

Чл. 42. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се настаняват осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда, включително и доведените в изпълнение на разпореждане на прокурор по чл. 340, ал. 5 и чл. 354, ал. 7 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Арестите са места за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) Лицата по ал. 2 могат да се настаняват в затворите, поправителните домове и затворническите общежития от закрит тип по реда, предвиден в този закон.

Чл. 43. (1) Местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, по собствена инициатива или по предложение на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(2) Всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

(3) ((*), отм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 44. (1) Местата за лишаване от свобода се оборудват с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения.

(2) Лишените от свобода се предупреждават за възможността да бъдат използвани охранителни и технически средства, включително аудиовизуални системи, за контрол на поведението.

Чл. 45. (1) Условията за създаване и закриване на места за лишаване от свобода се оценяват от комисия, назначена от министъра на правосъдието.

(2) Съставът на комисията по ал. 1 се предлага от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и включва специалисти в областта на строителството, охраната и охранителната техника, медицинското обслужване, прехраната и бита.

(3) Комисията по ал. 2 изготвя технически задания за построяване на нови места за лишаване от свобода или за преустройство и реконструкция на съществуващите.

Чл. 46. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Омбудсманът може да препоръчва на министъра на правосъдието да бъде закрит, реконструиран или разширен определен затвор, затворническо общежитие, поправителен дом или арест, където поради висока степен на пренаселеност или лоши хигиенно-битови условия не може да се осъществява поправително въздействие или съществува опасност за увреждане на физическото или психическото здраве на задържаните лица.

(2) Препоръката по ал. 1 се внася в едномесечен срок в Министерския съвет от министъра на правосъдието. В тримесечен срок Министерският съвет обявява взетите мерки за решаването на проблемите.

Чл. 47. (1) В затворите новопостъпилите лишени от свобода се настаняват в приемно отделение, където престояват от 14 денонощия до един месец.

(2) Осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост, се настаняват отделно от останалите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Постъпилите от арестите лица се настаняват в приемното отделение на затвора за срок до 7 денонощия.

Чл. 48. (1) При настаняването на лишените от свобода в приемното отделение се записват данните, свързани със:

1. личността на новопостъпилия;

2. основанията за настаняване в местата за лишаване от свобода;

3. деня и часа на приемането;

4. описание на личните вещи на новопостъпилия;

5. следи от наранявания и оплаквания за упражнено физическо насилие;

6. здравословното състояние на новопостъпилия при спазване на изискванията за поверителност на медицинските данни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Новопостъпилите лишени от свобода се фотографират и се изземват българските им лични документи. Ако българските лични документи не са налице, се отбелязват причините за тяхната липса.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Началникът на затвора или оправомощени от него лица могат да събират и обработват лични данни на лишените от свобода при спазване на правилата за защита на личните данни.

Чл. 50. (1) На новопостъпилите лишени от свобода незабавно се осигурява възможност да уведомят близките си.

(2) Ако лишените от свобода не са в състояние да уведомят близките си поради заболяване, неграмотност или други причини, уведомяването се извършва от администрацията на затвора при изявено изрично съгласие от новопостъпилото лице.

Чл. 51. (1) Лишените от свобода чужди граждани се информират на разбираем език за:

1. правото за среща с представител на дипломатическата или консулската служба на държавата, чиито граждани са;

2. правото им да ползват правна помощ и защита от съответните дипломатически или консулски служби - за лицата без гражданство и гражданите на чужди държави, които нямат представителства в Република България;

3. условията за трансфер в държавата, чиито граждани са, и компетентните за това органи.

(2) За постъпването на лишени от свобода, които не са български граждани, незабавно се уведомява Министерството на външните работи.

Чл. 52. (1) В приемното отделение лишените от свобода се информират на разбираем език относно правилата за вътрешния ред и дисциплината, както и за основните им права и задължения.

(2) По искане на лишения от свобода информацията по ал. 1 му се предоставя писмено.

Чл. 53. По време на престоя в приемното отделение лишеният от свобода може да поиска консултация за решаването на лични проблеми, свързвани с опазването и съхраняването на имуществото, трудови, семейни и други въпроси, възникнали по повод привеждането на присъдата в изпълнение.

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) В срок до два работни дни за всеки новопостъпил лишен от свобода се съставя лично досие, което съдържа документи и данни, свързани с постъпването в затвора и привеждането на присъдата в изпълнение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) В досието по ал. 1 се съхраняват и данни, необходими за незабавното уведомяване на пострадалия в случаите, когато лишеният от свобода:

1. избяга;

2. временно ще напусне мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при мярка за поощрение по чл. 98, ал. 1, т. 6 - 9;

3. бъде освободен в случаите на чл. 176.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" определя длъжностните лица, които могат да се запознават с данните от личното досие, както и реда и начина за предоставяне и използване на съдържащата се в него информация.

Чл. 55. (1) Новопостъпилите лишени от свобода са длъжни да съдействат при извършването на санитарно-хигиенен контрол, медицински преглед и психологическо изследване.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Преди изтичането на срока за престой в приемното отделение за всеки новопостъпил се изготвя оценка на риска от рецидив и от вреди, относно личностните особености, здравословното състояние и работоспособност и препоръки за бъдещата групова или индивидуална работа. Оценката се изготвя от съответния социален работник, лекаря на затвора и психолога.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Задължително психологическо изследване се провежда на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, на осъдени с наложено наказание над 10 години лишаване от свобода, както и на лишените от свобода с идентифициран по системата за оценка на риска "много висок" и "висок" риск от вреди. В останалите случаи изследване се провежда по мотивирано искане на инспектор по социална дейност и възпитателна работа.

Чл. 56. (1) Иззетите вещи на лишените от свобода при постъпването им се изпращат с тяхно съгласие и за тяхна сметка на близките им, ако не подлежат на унищожаване или конфискуване, или им се предоставят, ако лишените от свобода имат право и са изявили желание да ги ползват по време на изтърпяване на наказанието.

(2) Лишените от свобода могат да разполагат с парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната.

(3) Сумите над размера, посочен в ал. 2, се внасят на влог на името на лишения от свобода в посочена от него банка или с негово съгласие се изпращат на близките му.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) (1) Съдът определя първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, както следва:

1. специален режим - на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна;

2. строг режим на осъдените на лишаване от свобода:

а) за повече от 5 години за умишлени престъпления;

б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията;

в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години;

3. общ режим - във всички останали случаи.

(2) Съдът може да определи първоначален строг режим и в случаите по ал. 1, т. 3, когато осъденият се е укривал в хода на наказателното производство.

(3) Съдът може да определи първоначален общ режим и в случаите по ал. 1, т. 2, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност.

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва:

1. в затворите - осъдените с първоначално определен специален режим;

2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип - осъдените с първоначално определен строг режим;

3. в затворническите общежития от открит тип - осъдените с първоначално определен общ режим.

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) (1) Жените изтърпяват наказанието лишаване от свобода в отделни затвори и затворнически общежития.

(2) Непълнолетните лишени от свобода се настаняват в поправителни домове, отделно за момчета и момичета.

(3) Лишените от свобода чужди граждани изтърпяват наказанието в затвори и затворнически общежития, определени със заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Със заповед на началника на затвора могат да се обособяват отделения за настаняване на лишени от свобода с висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност, както и безопасността на другите лишени от свобода и на служителите.

Чл. 61. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)

Чл. 62. (1) Преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията":

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода;

2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;

3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти;

4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;

5. (нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

(2) Лишените от свобода не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Постановените от административния съд определения и разпореждания в производството по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Определението на съда е окончателно.

(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62, ал. 1, т. 1, 4 и 5.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Заповедта за преместване или отказът за преместване подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Постановените от административния съд определения и разпореждания в производството по ал. 2 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Определението на съда е окончателно.

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) (1) Лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.

(3) В заповедта за преместване началникът на затвора се произнася и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл. 65.

(4) Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването ѝ чрез началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно. Когато съдът не уважи жалбата, последваща молба може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на заповедта.

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Постановените от административния съд определения и разпореждания в производството по ал. 4 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Определението на съда е окончателно.

Чл. 64а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) (1) Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворническо общежитие от открит тип, могат да бъдат премествани в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато:

1. грубо или системно нарушават установения ред;

2. за тях са налице данни за подготвяне на бягство или друго престъпление;

3. системно се отклоняват от работа;

4. влияят отрицателно върху останалите.

(2) Преместването по реда на ал. 1 се извършва от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието по предложение на началника на затвора след вземане на становище на лицата по чл. 64, ал. 2.

(3) Окръжният съд се произнася еднолично с определение, което не подлежи на обжалване.

(4) След изготвяне на предложението началникът на затвора може да разпореди преместване на осъдения в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип до произнасянето на съда.

Чл. 65. (1) Режимът в местата за лишаване от свобода спомага за осъществяване целите на наказанието.

(2) В затворите и в затворническите общежития от закрит тип се прилагат общ, строг и специален режим.

(3) В затворническите общежития от открит тип се прилагат общ и лек режим.

Чл. 66. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването ѝ пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Постановените от административния съд определения и разпореждания в производството по ал. 2 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Определението на съда е окончателно.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Когато лишеният от свобода изтърпява наказание по две или повече присъди, по отношение на които не може да се определи общо наказание, минимумът по ал. 1 се изчислява от сбора на наказанията, но не повече от 30 години лишаване от свобода.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) По-нататъшното заменяне на режима със следващия по-лек може да бъде постановено след изтърпяване на не по-малко от 6 месеца след предходното заменяне.

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Режимът може да бъде заменен със следващия по-тежък, когато лишеният от свобода грубо или системно нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно върху останалите:

1. в рамките на определения от съда първоначален режим - с мотивирана заповед на началника на затвора, по собствена инициатива или по предложение на заместник-началника по режимно-охранителната дейност, на ръководителя на направлението за социални дейности и възпитателна работа или на началника на съответното затворническо общежитие; началникът на затвора изисква становището на всяко от изброените лица;

2. в следващия по-тежък от определения от съда първоначален режим - от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието по предложение на началника на затвора.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Заповедта по ал. 1, т. 1 подлежи на оспорване пред окръжния съд по местоизпълнение на наказанието в 14-дневен срок от връчването ѝ. Съдът се произнася еднолично с определение, което не подлежи на обжалване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Когато по реда на ал. 1, т. 1 е определен специален режим, се прилага чл. 198, ал. 4.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Режимът може да бъде заменен с по-лек, след като е бил заменен с по-тежък след изтичане на 6 календарни месеца от поставянето на лишения от свобода на по-тежък режим.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Тежко болните лишени от свобода, на които е определен специален или строг режим, а също и бременните жени и кърмачките, на които е определен строг режим, със заповед на началника на затвора се поставят на общ режим, докато трае това им състояние.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) По предложение на началника на затвора окръжният съд по местоизпълнение на наказанието може да определи специален режим на лишени от свобода, които са настанени в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно нарушават установения ред, влияят отрицателно върху останалите лишени от свобода и представляват реална опасност за сигурността им.

(2) На лишените от свобода жени специален режим може да бъде определен само като първоначален.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Когато по реда на ал. 1 е определен специален режим, се прилага чл. 198, ал. 4.

Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) При преместването на лишени от свобода от затворническо общежитие от открит тип в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип по предложение на началника на затвора съдът може да постанови осъденият да изтърпява наказанието на строг режим.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Ако няма внесено предложение от началника на затвора за замяна на режима в строг или съдът откаже да го уважи, при преместването на осъдения в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип той се поставя на общ режим.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)

Чл. 70. (1) Лекият режим не може да бъде определен като първоначален.

(2) Ако осъденият изтърпява наказание в затворническо общежитие от открит тип на лек режим, той може да бъде преместен в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип само ако режимът му бъде заменен с общ.

Чл. 71. (1) В затворите и в затворническите общежития от закрит тип лишените от свобода се поставят при усилен надзор и охрана, работят само в района на съответния затвор или затворническо общежитие и по изключение - на обособени външни охраняеми обекти.

(2) Лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, поставени на строг режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, освен ако не са налице условията по чл. 198, ал. 5 за настаняване в общи помещения с другите лишени от свобода.

Чл. 72. (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип, се поставят при смекчен надзор и могат да работят извън района на общежитието без охрана. Те провеждат свиждания без заграждения с възможност за свободен достъп до посетителите.

(2) Със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на отделни лишени от свобода може да бъде разрешавано да нощуват на работните обекти извън общежитието. Контролът и проверката в тези случаи се възлагат на началника на съответното общежитие.

(3) Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието в затворнически общежития от открит тип, могат да:

1. ползват медицинска помощ в лечебните заведения извън местата за лишаване от свобода, включително стационарно лечение без охрана;

2. присъстват на културни, спортни, религиозни и други мероприятия, провеждани в населеното място по местонахождение на общежитието, по ред, определен от началника на общежитието;

3. се обучават в училища по местонахождението на общежитието, включително да бъдат включвани в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията заедно със свободните граждани.

Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)

Чл. 74. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)

Чл. 75. Лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата:

1. от които са лишени с присъда;

2. които са им отнети или ограничени изрично със закон;

3. чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието.

Чл. 76. (1) Лишените от свобода могат да искат информация за:

1. въпроси, свързани с изпълнението на присъдата;

2. размера на изтърпяната част на наказанието;

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на наказанието, както и предсрочно и условно предсрочно освобождаване.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Лишените от свобода могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор. Те могат да се срещат с адвокатите насаме, по всяко време на денонощието да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време през деня.

(3) Срещите на лишените от свобода с адвокати могат да бъдат наблюдавани, но разговорите им не могат да бъдат слушани и записвани.

Чл. 77. (1) По време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа.

(2) По възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява.

(3) Участието в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание.

Чл. 78. (1) За всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.

(2) Частта от възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на министъра на правосъдието.

(3) На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.

Чл. 79. (1) Продължителността на работния ден на лишените от свобода се определя съобразно разпоредбите на трудовото законодателство. Лишените от свобода се ползват от намален работен ден наравно със съответните категории работници и служители.

(2) Полагането на извънреден труд се разрешава със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" до размера, установен в трудовото законодателство.

(3) Със съгласието на лишените от свобода главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да разреши отделни групи лишени от свобода да работят на 6-дневна работна седмица. В тези случаи работата през 6-ия работен ден не се смята за извънреден труд.

(4) Лишените от свобода имат право на непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа и непрекъсната седмична почивка не по-малко от 38 часа, а при производства с непрекъсната работа и при промяна на смените - не по-малко от 24 часа.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Лишените от свобода не работят в празнични дни освен заетите в обслужващата и комунално-битовата дейност, както и в случаите на бедствия и аварии, при които положеният труд се смята за извънреден.

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) С изрично писмено съгласие на лишените от свобода администрацията на затвора може да им възлага доброволен неплатен труд за:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) благоустройство, поддържане и хигиенизиране на помещенията и района на затворническото заведение извън дежурствата по поддържане на реда и хигиената;

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) благоустройство, поддържане и опазване на културни, исторически или архитектурни паметници, на държавни или общински обекти;

3. възстановяване на щети, причинени от пожари и стихийни бедствия, или предотвратяване на аварии;

4. организиране и провеждане на курсове за ограмотяване, творчески, културни, спортни и други дейности от лишени от свобода, които притежават съответната квалификация или умения;

5. (нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) други дейности.

(2) Времето, през което лишените от свобода са положили доброволен труд, се зачита за намаляване срока на наказанието.

Чл. 81. (1) През дните на занятията лишените от свобода ученици се освобождават от работа един час по-рано.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Началникът на затвора може да освобождава от работа ученици еднократно за срок до 30 дни за подготовка и полагане на изпити за:

1. завършване на клас в самостоятелна или индивидуална форма на обучение;

2. завършване степен на образование и/или придобиване на професионална квалификация.

(3) През времето, когато лишените от свобода са освободени от работа по реда на ал. 1 и 2, те се ползват от правата на работещи, но не получават възнаграждение.

Чл. 82. (1) Лишените от свобода, които през последните 10 месеца са работили най-малко 8 месеца, имат право на годишна почивка в размер 14 работни дни. Заетите на работа в особено вредни и опасни производства имат право на допълнителна неплатена почивка в размер, установен за съответните категории работници и служители.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) В срока, необходим за получаване на годишна почивка, се включва и времето, през което лишеният от свобода е прекъснал работа поради болест, бременност или раждане, професионално заболяване или трудова злополука.

(3) Времето на годишната почивка на лишените от свобода им се зачита за работни дни.

Чл. 83. (1) Времето, когато лишените от свобода не работят поради трудова злополука или професионално заболяване, им се зачита за работни дни.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на лишените от свобода, които умишлено са причинили разстройство на здравето си.

(3) Лишените от свобода жени имат право на почивка в случай на бременност и раждане в размерите, установени за платения отпуск на работничките и служителките. Времето на почивката им се зачита за работни дни.

Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) По предложение на министъра на правосъдието Министерският съвет приема наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода.

(2) Лишените от свобода имат право на:

1. безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите;

2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието;

4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

(3) Работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Бременните жени и майките получават усилена дажба храна по специална таблица по време на бременността и 10 месеца след раждането. По предписание на лекаря болните получават диетична храна.

Чл. 85. (1) Бременните жени и кърмачките са под системен медицински контрол и се поставят в подходящо обзаведени и отговарящи на необходимите хигиенни изисквания помещения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Децата на лишените от свобода жени до навършване на една година могат да останат при майките си в детските ясли към затвора.

Чл. 86. (1) Лишените от свобода имат право на:

1. престой на открито не по-малко от един час на ден;

2. свиждания не по-малко от два пъти месечно;

3. кореспонденция;

4. парични суми за задоволяване на лични нужди;

5. телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Началникът на затвора или на затворническото общежитие може да забрани за срок до 6 месеца свижданията, кореспонденцията или телефонната връзка с лица, които оказват отрицателно влияние върху лишения от свобода, с изключение на тези контакти с възходящи, низходящи, съпруг, братя и сестри, защитници и повереници или с лице, с което се намират във фактическо съжителство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) По време на свижданията лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си.

(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в място за лишаване от свобода, което не е най-близо до постоянния им адрес, могат да ползват правата на свиждане и телефонна връзка при по-благоприятни условия, определени със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 87. Лишените от свобода могат да получават и четат вестници, списания и книги и да изучават чужди езици. Те могат да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от свобода.

Чл. 88. (1) Лишените от свобода могат да създават и да публикуват свои авторски произведения.

(2) През свободното си време лишените от свобода могат да се занимават с творческа дейност.

(3) На изявени специалисти може да бъде разрешено да се занимават само с творческа дейност по ред, установен от министъра на правосъдието. Това време им се зачита за работни дни.

(4) За изобретенията, рационализациите, литературните и художествените си произведения лишените от свобода получават хонорар в пълен размер и се ползват от другите права, предвидени в съответните закони.

Чл. 89. (1) Лишените от свобода могат да сключват граждански брак.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Времето и мястото на бракосъчетанието, когато се извършва в място за лишаване от свобода, се определят от съответния началник.

Чл. 90. (1) Лишените от свобода могат да подават молби и жалби, както и да се явяват лично пред началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(2) При наличието на изрично писмено пълномощно от името на лишените от свобода молби и жалби могат да подават адвокати и неправителствени организации.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Пощенските разходи за кореспонденцията на лишените от свобода са за тяхна сметка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) За лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Молби и жалби, подадени повторно, се разглеждат, ако съдържат нови обстоятелства.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Лишените от свобода не носят дисциплинарна отговорност за подадените молби и жалби.

Чл. 91. (1) Лишените от свобода могат да бъдат фотографирани, филмирани или записвани от средствата за масово осведомяване само с тяхно съгласие.

(2) Лишените от свобода могат да подават молби и жалби до печатни и електронни медии и да се срещат с журналисти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Представителите на електронни и печатни медии могат да бъдат допускани в местата за лишаване от свобода и да провеждат интервюта с осъдени лица с разрешение на началника на затвора.

(4) Отказите за достъп могат да се обжалват пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(5) На територията на местата за лишаване от свобода не се разрешава заснемането на рекламни видеоклипове, модни ревюта и филмови продукции.

(6) Музикални видеоклипове могат да бъдат заснемани само по авторски творби на лишените от свобода.

Чл. 92. (1) На лишените от свобода се извършва задължителен обиск при:

1. влизане и излизане от мястото за лишаване от свобода;

2. отиване и връщане от работните обекти;

3. постъпване и освобождаване от наказателна килия;

4. отиване и връщане от свиждане;

5. постъпване и изписване от болнично заведение;

6. (отм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) За предотвратяване на престъпления и на други нарушения лишените от свобода могат да бъдат подлагани на обиск с разрешение на началника на затвора.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Когато началникът на затвора отсъства, разрешението за обиск се дава от ръководителя на дежурната част.

Чл. 93. (1) Обискът на лишените от свобода не може да се извършва по начин, унижаващ тяхното достойнство.

(2) Обискът се извършва от специално обучени длъжностни лица, които са от същия пол с лишения от свобода.

(3) Обиск на интимните части на лишения от свобода може да се извършва само от медицинско длъжностно лице.

Чл. 94. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Обиск на служители и граждани, които влизат в затвора, може да се извършва с изрична писмена или устна заповед на началника по ред, определен с правилника за прилагане на закона, когато има основание да се смята, че внасят забранени вещи.

Чл. 95. (1) Претърсвания на спални, работни и други помещения в местата за лишаване от свобода се извършват от служители на охранителния състав в присъствието на лишени от свобода или на техен представител, които са настанени в съответните помещения или ги ползват.

(2) За извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в който се отразяват резултатите от провеждането им. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от лишения от свобода.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) В случаите по чл. 92, ал. 1, т. 1, когато лишените от свобода напускат и влизат в затворническото заведение през деня многократно с оглед домакинското обслужване или за друга дейност по осигуряването, обискът се отразява в специален дневник, като не се съставя протокол за обиск, освен ако бъдат открити вещи, чието притежание, ползване или държане не е разрешено.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) За неуредени случаи при извършването на обиск и претърсвания се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 96. Лишените от свобода са длъжни да:

1. изпълняват възложената им от администрацията работа;

2. се грижат за опазване на имуществото;

3. спазват установените за тях правила;

4. изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;

5. оказват съдействие при проверка за употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества.

Чл. 97. Лишените от свобода не могат да:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит тип - и пари;

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат;

3. (доп. - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 17.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях;

4. упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им;

5. употребяват спиртни напитки и наркотични вещества;

6. играят игри, които нарушават вътрешния ред, правата на другите лишени от свобода, добрите нрави или се организират с цел получаване на възмездни услуги;

7. получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание или проповядващи национална, етническа, расова или религиозна омраза;

8. провеждат митинги и групови протести;

9. провеждат събрания, които не са разрешени от администрацията;

10. се придвижват не по определения ред във и извън района на местата за лишаване от свобода;

11. (нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) възпрепятстват наблюдението на помещенията, които обитават, както и да затрудняват по какъвто и да е начин дейността на служителите по наблюдение на поведението им.

Чл. 98. (1) За подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани със:

1. писмена похвала;

2. заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание;

3. извънредна хранителна пратка;

4. парична или предметна награда;

5. удължено свиждане за срок до 4 часа;

6. свиждане с близките извън затвора, затворническото общежитие или поправителния дом за срок до 12 часа;

7. месечен домашен отпуск до две денонощия;

8. домашен отпуск до 5 денонощия;

9. ползване на годишната почивка извън затворническите общежития от открит тип.

(2) Лишените от свобода могат да получават една хранителна пратка месечно. Извънредната хранителна пратка освен като самостоятелна награда може да бъде разрешена и при ползването на свиждане или домашен отпуск.

(3) Паричната награда се разрешава за задоволяване на лични нужди с парични средства над минималната работна заплата, с която лишените от свобода разполагат месечно. Паричната награда не може да бъде по-голяма от 200 лв. за срок от един до три месеца.

(4) Месечните свиждания на лишените от свобода са с продължителност до 40 минути. Удължените свиждания се провеждат в специално обзаведени помещения.

(5) Със свиждания извън съответното място за лишаване от свобода могат да бъдат наградени лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип или са поставени на общ режим и изтърпяват наказание в затвор или в затворнически общежития от закрит тип.

(6) С месечен домашен отпуск до две денонощия могат да бъдат наградени лишените от свобода на общ режим, които изтърпяват наказание в затворническите общежития от открит тип. Лишените от свобода на лек режим ползват месечния домашен отпуск до две денонощия по право.

(7) С ползването на годишната почивка извън затворническото общежитие от открит тип могат да бъдат наградени лишените от свобода на лек режим. Наградата включва ползването на целия размер на годишната почивка или част от нея, определена от началника на съответния затвор.

(8) Наградата домашен отпуск до 5 денонощия не може да се дава на лишени от свобода на строг режим, ако не са изтърпели фактически повече от една година от наложеното им наказание.

(9) Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието на специален режим, не могат да бъдат награждавани с домашен отпуск.

Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Наградите се дават със заповед на началника на затвора, а тези по чл. 98, ал. 1, т. 1 - 6 - и със заповед на началника на затворническото общежитие или на поправителния дом. Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да дава всички предвидени в закона награди.

(2) Времето, през което лишените от свобода ползват домашен отпуск или годишна почивка, се зачита за изтърпяване на наказанието.

(3) Ако по време на ползването на наградата домашен отпуск или годишна почивка се получат данни за извършване на престъпления или отклоняване от изпълнение на наказанието, домашният отпуск или годишната почивка се прекратява със заповед на началника на затвора, който уведомява незабавно прокурора.

Чл. 100. (1) Дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

(2) За дисциплинарно нарушение се смята:

1. неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място;

2. неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица;

3. грубо нарушаване на хигиената в спалните помещения и помещенията за общо ползване, както и на правилата за охрана и безопасност на труда;

4. завръщане след срока на домашния отпуск или прекъсването, както и използването на времето за прекъсване изпълнението на наказанието не по предназначение;

5. неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон;

6. опити за бягство и отклонение от местата за лишаване от свобода или работните обекти;

7. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава;

8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) опит за внасяне в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на оръжие, наркотични вещества или други вещи, които могат да послужат за бягство или нападение.

(3) Когато извършеното дисциплинарно нарушение съдържа признаци на престъпление от общ характер, наред с налагането на дисциплинарно наказание преписката се изпраща в съответната прокуратура.

Чл. 101. Дисциплинарните наказания са:

1. писмено предупреждение;

2. извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни;

3. отмяна на награда, която не е ползвана;

4. забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода;

5. лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца;

6. лишаване от право на месечен домашен отпуск на лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворнически общежития от открит тип, за срок до три месеца;

7. изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия;

8. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно до 14 денонощия в продължение до три месеца.

Чл. 102. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) С оглед на здравословното състояние на нарушителя изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание може да бъде отложено до оздравяването му.

Чл. 103. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) По време на престоя в наказателна килия лишените от свобода нямат право на ползване на хранителни пратки.

(2) Условията в наказателната килия и вещите, които наказаните могат да държат и ползват, се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл. 193 и от началника на поправителния дом.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Началниците на затворнически общежития могат да налагат дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 1 - 6, а по т. 7 и 8 - за срок до 5 денонощия.

(3) Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да налага всички предвидени в този закон наказания.

Чл. 105. (1) Преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят.

(2) За едно нарушение лишеният от свобода може да бъде наказван само веднъж.

Чл. 106. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Дисциплинарните наказания не се налагат, ако е изтекла една година от извършване на нарушението или два месеца от откриването му.

(2) Наложените дисциплинарни наказания не се изпълняват, ако са изтекли три месеца от издаването на заповедта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, ако изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание е отложено по реда на чл. 102, ал. 3.

(4) Ако на един лишен от свобода са наложени две или повече наказания изолиране в наказателна килия и не е изтърпяно нито едно от тях, престоят на лишения от свобода в наказателната килия може да бъде удължен до 20 денонощия, но не повече от общия брой на дните, с които е наказан.

Чл. 107. (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание може да бъде отложено условно за срок до три месеца, ако лишеният от свобода не е бил наказван дисциплинарно през последните 6 месеца по чл. 101, т. 7 и 8 и изпитателният срок по предходното наказание е изтекъл.

(2) Ако в определения изпитателен срок наказаният извърши ново нарушение, той изтърпява отделно и отложеното наказание. В противен случай той се смята за ненаказван.

Чл. 108. Ако по време на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода покаже добро поведение, началникът на съответното място за лишаване от свобода може да го освободи от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание.

Чл. 109. (1) Ако в продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Когато лишеният от свобода е наказван за нарушение, извършено в срока по ал. 1, той се смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок след изтърпяване на последното наказание.

Чл. 110. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 - пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта.

(2) Жалбата по ал. 1 се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание. Подадената след срока жалба се връща на подателя срещу разписка и се оставя без разглеждане.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако министърът на правосъдието, главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" или началникът на затвора разпоредят друго.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Министърът на правосъдието, главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и началникът на затвора се произнасят по жалбата в срок един месец от постъпването ѝ.

(5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Компетентният да разгледа жалбата орган се произнася с мотивирано решение, с което:

1. отменя заповедта;

2. отхвърля жалбата и потвърждава оспорената заповед;

3. отменя заповедта и връща преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания.

Чл. 111. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването ѝ.

(2) Жалбата по ал. 1 се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание, който може сам да отмени заповедта. Когато не я отмени, той я изпраща най-късно до изтичането на три дни на съда заедно със съответните материали.

(3) Съдът разглежда делото незабавно, но не по-късно от три дни от получаването на материалите, еднолично, с участието на органа, издал заповедта, жалбоподателя или негов защитник. Неявяването без уважителни причини на органа, издал заповедта, или на защитника не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на жалбоподателя, ако той заяви, че не желае да се яви или явяването му е невъзможно по здравословни причини.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако съдът разпореди друго.

(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта, и се произнася с решение, което се обявява на страните в съдебно заседание.

(6) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) С решението си съдът може да:

1. потвърди заповедта;

2. отмени заповедта;

3. отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагането на закона.

(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Решението на съда е окончателно.

(8) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Определението на съда е окончателно.

Чл. 112. (1) При изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин.

(2) За осигуряване на лична безопасност при изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват шлемове, щитове, бронирани жилетки и други средства за индивидуална защита, които са на въоръжение в Министерството на вътрешните работи.

Чл. 113. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да употребяват физическа сила само когато това е абсолютно необходимо в следните случаи:

1. при явно неподчинение и/или отказ да се изпълни законово нареждане или забрана;

2. при физическа съпротива, нападение или посегателство върху техния живот или върху живота на друго лице;

3. за предотвратяване на бягство при задържане или конвоиране на лишен от свобода, ако той окаже съпротива или не се подчинява.

(2) Употребата на физическа сила включва и използването на бойни приложни техники.

Чл. 114. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Употребата на помощни средства се допуска когато е абсолютно необходимо, ако резултатът не може да бъде постигнат с използване на физическа сила:

1. за освобождаване на заложници;

2. за освобождаване на завзети помещения и сгради, съоръжения и транспортни средства;

3. за пресичане на групово нападение, барикадиране или за прекратяване на буйство или друг вид агресивно поведение;

4. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) при задържане на лишен от свобода;

5. когато в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност лишеният от свобода да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице.

(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни пояси, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори, халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие, устройства за отваряне на помещения, служебни кучета, водометни и въздухоструйни машини и други, които са одобрени от министъра на вътрешните работи и са на въоръжение в Министерството на вътрешните работи; сълзотворни, парализиращи и други химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Извън случаите по ал. 1 употребата на белезници се допуска и когато това е необходимо при конвоиране на лишен от свобода.

Чл. 115. (1) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя.

(2) При използването на физическа сила и помощни средства държавните служители от местата за лишаване от свобода са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване на живота на лицата, срещу които са насочени.

(3) Използването на физическа сила и помощни средства се прекратява незабавно, след като бъде овладяна обстановката.

(4) По отношение на лишени от свобода в напреднала възраст или с видими физически или психически недостатъци употребата на физическа сила и помощни средства се допуска само в случаите на внезапно нападение, задържане, освобождаване на заложници и завзети територии, както и при групови неподчинения, когато са изчерпани всички други средства.

Чл. 116. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) В местата за лишаване от свобода може да се употреби оръжие само когато това е абсолютно необходимо като крайна мярка за:

1. пресичане на бягство;

2. защита от нападение, застрашаващо живота и здравето, както и при освобождаване на заложник;

3. отблъскване на групово или въоръжено нападение.

(2) По отношение на лишени от свобода непълнолетни или жени може да се употреби оръжие само при въоръжено нападение.

Чл. 117. (1) Физическа сила, помощни средства и оръжие се използват след изрично предупреждение.

(2) Служителите от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие само ако са преминали през специален курс на обучение.

(3) След употребата на физическа сила, помощни средства и оръжие служителите от местата за лишаване от свобода са длъжни да окажат помощ на ранените и пострадалите.

Чл. 118. (1) Помощните средства и оръжие се използват след нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или ареста. В извънработно време нареждането се дава от командира на дежурната част. При внезапно нападение и внезапно възникнали обстоятелства решението се взема от служителя.

(2) За употребата на физическа сила, помощни средства или оръжие се съставя доклад и се уведомява незабавно съответният прокурор.

Чл. 119. (1) В случаи на природни бедствия, епидемии, пожари, наводнения, въоръжени нападения и бунтове в местата за лишаване от свобода министърът на правосъдието може да въведе допълнителни ограничителни мерки до 30 денонощия.

(2) Допълнителните ограничителни мерки се прилагат при условията на пропорционалност между характера на опасността и естеството на съответната мярка и включват: ограничаване или забрана на достъпа до местата за лишаване от свобода на външни лица, на свижданията, домашните отпуски, престоя на открито, провеждането на колективни мероприятия, образователни, спортни, културни или религиозни дейности.

(3) За възстановяване на реда в местата за лишаване от свобода в случаите по ал. 1 може да се поиска съдействие от специализираните сили на Министерството на вътрешните работи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Участието на специализираните сили на Министерството на вътрешните работи се разрешава от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице по искане от министъра на правосъдието.

Чл. 120. (1) Когато е необходимо за предотвратяване на бягство, посегателство върху живота или здравето на други лица, както и на други престъпления, със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" лишеният от свобода може да бъде изолиран в единична килия за срок до два месеца без право на участие в колективни мероприятия.

(2) Заповедта на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по ал. 1 подлежи на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на затвора в тридневен срок от обявяването ѝ на лишения от свобода при условията и по реда на чл. 111.

(3) За началото на изолирането в единична килия и за освобождаването се уведомява съответният прокурор.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Преди предложението за изолиране в единична килия лишеният от свобода се изслушва от началника на затвора, като в предложението се отразява проведеното изслушване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Ако по време на изолирането лишеният от свобода покаже добро поведение или отпаднат основанията за изолирането му, органът, издал заповедта, го освобождава от изолация, преди да е изтекъл определеният срок.

Чл. 121. (1) Когато лишеният от свобода отказва да приема храна и това създава опасност за живота или здравето му, по предписание на лекаря се вземат необходимите медицински мерки.

(2) За случаите по ал. 1 се уведомява съответният прокурор.

Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Предметите и парите, държането на които не е разрешено, или не е установено чия собственост са се изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора.

(3) Заповедта се обявява на лишения от свобода срещу подпис. Той може да я обжалва в 14-дневен срок от запознаването при условията и по реда на чл. 111.

Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) За вредите, които лишените от свобода са причинили на затвора при или по повод изпълнение на възложената им работа, ако извършеното не съставлява престъпление, те носят имуществена отговорност в размер на причинената вреда, но не повече от полагащата им се част от основното месечно възнаграждение за съответния вид работа.

(2) Имуществената отговорност се налага независимо от дисциплинарната отговорност за същото деяние.

Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Имуществената отговорност по чл. 123 се реализира чрез удръжки от полагащото се на лишения от свобода възнаграждение въз основа на заповед на началника на затвора, издадена до един месец от откриване на причинената от затворника вреда, но не по-късно от 6 месеца от причиняването ѝ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Удръжки не могат да се правят преди изтичане на 14 дни от датата на писменото уведомяване на лишения от свобода. Ако в същия срок той оспори основателността или размера на обезщетението, удръжки не се правят, а спорът се отнася от администрацията в 7-дневен срок пред районния съд по местонахождението на затвора.

(3) Съдът се произнася еднолично с решение, което не подлежи на обжалване.

Чл. 125. За липсващи дрехи, обувки, спални принадлежности и други предмети, дадени им за лично ползване, лишените от свобода отговарят в пълен размер. Стойността на липсващите вещи се удържа от възнаграждението по реда, установен в чл. 124, ал. 1. В тези случаи не се прилага разпоредбата на чл. 124, ал. 2.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Ако при условията на чл. 123, ал. 1 лишеният от свобода причини вреда на трето лице, имуществена отговорност носи затворът. Когато третото лице е възложител на работа, изпълнявана от лишения от свобода, Държавно предприятие "Фонд затворно дело" отговаря в размера на намалената отговорност на причинилия вредата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) В случаите по ал. 1 затворът или Държавно предприятие "Фонд затворно дело" може по установения в чл. 124 ред да удържа на лишения от свобода или да иска от него връщане на платеното, но не повече от размера на намалената му имуществена отговорност.

Чл. 127. За неуредените в този закон въпроси относно пълната имуществена отговорност и намалената имуществена отговорност на лишените от свобода се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Чл. 128. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права. Вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

(3) Условията и редът за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.

Чл. 129. (1) Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(2) Лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти.

(3) Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

Чл. 130. (1) Лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са:

1. специализирани болници за активно лечение;

2. лечебни заведения за извънболнична помощ - медицински центрове.

(2) Дейността на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода се координира и контролира от министъра на правосъдието.

(3) Министърът на здравеопазването осъществява методическото ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода и съдейства за осигуряването на медицинска и дентална помощ на лишените от свобода.

Чл. 131. (1) В специализираните болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода се разкриват:

1. диагностично-консултативен блок с консултативно-приемни кабинети и лаборатории;

2. стационарен блок;

3. болнична аптека;

4. административно-стопански блок.

(2) Стационарният блок включва отделения с легла за болнично лечение на лишените от свобода. В отделенията се обособяват сектори за лечение на лишени от свобода жени.

Чл. 132. (1) В специализираните болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода се лекуват:

1. лишени от свобода с остри и обострени хронични заболявания, които не могат да бъдат лекувани амбулаторно;

2. болни, за които има опасност за живота им или за влошаване на здравословното им състояние;

3. лица с неустановена диагноза, изискваща клинично наблюдение и лабораторно изследване.

(2) В специализираните болници за активно лечение се приемат за лечение лишени от свобода от цялата страна.

Чл. 133. (1) Медицинските центрове се създават към затворите, затворническите общежития и поправителните домове.

(2) Към всеки медицински център се откриват до 10 легла за краткотрайно лечение.

Чл. 134. (1) В медицинските центрове се осъществяват:

1. спешна медицинска и дентална помощ;

2. първична медицинска помощ;

3. специализирана извънболнична медицинска помощ;

4. дентално обслужване;

5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода;

6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода.

(2) Директорът на медицинския център има право на неограничен достъп до наказателните килии и другите места за изолирано настаняване на лишените от свобода.

(3) Директорът на медицинския център дава становище и изготвя медицински справки за здравословното състояние на лишените от свобода.

Чл. 135. (1) Лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато:

1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение;

2. се налага лечение на инфекциозни заболявания;

3. са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) При спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания изпращането се извършва с устно нареждане на началника на затвора.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Охраната, транспортирането и лечението на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се организира и осъществява под ръководството на началника на затвора, затворническото общежитие или поправителния дом.

Чл. 136. (1) За подпомагане на медицинското обслужване на лишените от свобода може да се привличат консултанти от други лечебни заведения.

(2) За консултация по конкретен повод предложението се прави от директора на болницата или медицинския център и се утвърждава от началника на съответното място за лишаване от свобода.

Чл. 137. (1) При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя.

(2) Директорът на болницата или на медицинския център е длъжен да запознае съответния специалист с медицинската документация по случая.

(3) Становището на специалистите от другите лечебни заведения има консултативен характер. Те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението.

Чл. 138. (1) Към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се създава медицинска комисия, която:

1. дава становища относно наличието или липсата на условия за лечение на лица със здравословни проблеми, по отношение на които предстои да бъде приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода;

2. дава заключения по жалби на лишени от свобода за лечение извън лечебните заведения към местата за лишаване от свобода срещу откази да се предложи или продължи прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или изменение на мярката за неотклонение задържане под стража по здравословни причини;

3. прави предложения за помилване на лишени от свобода по здравословни причини.

(2) Съставът на медицинската комисия по ал. 1 се определя със заповед на министъра на правосъдието или оправомощен от него заместник-министър, съгласувана с министъра на здравеопазването.

(3) За подпомагане работата на медицинската комисия може да се привличат консултанти от други лечебни заведения.

Чл. 139. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Всеки лишен от свобода след постъпването му се подлага на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) При получаване на данни или установяване на следи от насилие лицето се освидетелства и се предприемат мерки за оказване на медицинска помощ. Случаят се докладва незабавно на съответния началник, който уведомява прокурора, упражняващ надзора за законност.

Чл. 140. (1) На всеки лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации.

(2) За всички лишени от свобода се осигуряват условия за доброволно, анонимно или конфиденциално консултиране и изследване за ХИВ/СПИН.

(3) Изследвания за ХИВ/СПИН могат да бъдат назначени и от директора на болницата или медицинския център. В тези случаи лишеният от свобода може да откаже изследването.

Чл. 141. (1) За ХИВ/СПИН позитивните лишени от свобода се осигурява конфиденциалност за техния здравен статус.

(2) Текущото медицинско наблюдение, специализираните лабораторни изследвания и антивирусното лечение се осъществяват съвместно със специализираните лечебни заведения за СПИН.

Чл. 142. (1) При констатиране на инфекциозни заболявания до изпращането на лечение в специализирани лечебни заведения болните се настаняват в изолирани помещения.

(2) Туберкулозно болните се лекуват в пневмофтизиатричното отделение на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода.

Чл. 143. (1) Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа.

(2) Болните с температура, с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Лишените от свобода, изолирани в наказателна килия, се посещават от медицински специалист всеки работен ден. Медицинският преглед се извършва на място, освен ако случаят налага друго.

(2) По искане на лицата по ал. 1 прегледът се осъществява незабавно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Извършените прегледи се удостоверяват в съответните писмени документи, които се прилагат към медицинското досие на осъденото лице.

Чл. 145. (1) След употреба на физическа сила, помощни средства или оръжие лекарят е длъжен да окаже незабавна медицинска помощ на пострадалото лице и подробно да регистрира причинените увреждания, ако има такива.

(2) При самонаранявания или опити за самоубийство на лишените от свобода незабавно се оказва необходимата медицинска помощ.

Чл. 146. (1) Когато прецени, че са налице причини от здравословен характер, директорът на лечебното заведение препоръчва да се:

1. удължи престоят на открито или да се промени характерът на възложената работа;

2. отмени или да се отложи изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание;

3. настани на лечение в специализирано лечебно заведение.

(2) В наредбата за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се предвиждат специални разпоредби за жените и непълнолетните съобразно техните специфични нужди и състояния.

Чл. 147. (1) При съмнения за психично разстройство на лишен от свобода се провеждат клинично-психологически и психиатрични изследвания за уточняване на диагнозата.

(2) Страдащите от психични разстройства, които се нуждаят от болнично лечение, се настаняват в специализираната болница за активно лечение към местата за лишаване от свобода.

(3) При констатирана невменяемост лишеният от свобода се изпраща на лечение в специализирано психиатрично заведение.

Чл. 148. Лишените от свобода със зависимости или суицидни прояви се водят на отчет от лекаря психиатър и инспектор-психолога. За тях се изготвят специализирани програми за третиране.

Чл. 149. (1) Цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода.

(2) Лекарства с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза.

(3) Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието на лекаря на съответното лечебно заведение и под негов контрол.

Чл. 150. (1) Медицинските специалисти в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода изпълняват задълженията на здравни инспектори и дават предписания относно:

1. количеството и качеството на храната и качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди;

2. годността и чистотата на дрехите и спалните принадлежности;

3. хигиената и чистотата на помещенията и на настанените в тях лишени от свобода;

4. състоянието на осветлението, отоплението, канализацията и проветряването на спалните и работните помещения;

5. здравословните и безопасните условия на труд на лишените от свобода и възлагането на работа в съответствие с тяхното здравословно състояние;

6. спазване на противоепидемичния режим на работа в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) При констатирани нарушения от санитарно-хигиенно естество здравните инспектори издават предписания за отстраняването им, които са задължителни за началниците на затворите.

Чл. 151. (1) На лишените от свобода се осигуряват условия за:

1. поддържане на косата и бръснене;

2. хигиена на ръцете и краката;

3. къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира;

4. задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично.

(2) Под контрола на медицински специалист ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните и помещенията за общо ползване.

Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Осъдените, обвиняемите и подсъдимите задължително се включват в програма за адаптация към условията в затворите непосредствено след постъпването им в тях.

(2) Програмата за адаптация е с продължителност до три месеца.

(3) При реализирането на програмата за адаптация на лишените от свобода се предоставя информация на достъпен за тях език относно целите и формите на социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода.

Чл. 154. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) По време на престоя в приемното отделение всеки осъден се включва в програмата за адаптация, изготвя се оценка на риска от рецидив и от вреди и първоначален доклад.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Първоначалният доклад включва:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) оценка на риска от рецидив и риска от вреди;

2. фактори, формиращи риска от рецидив;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) предложения за запълване на личностни дефицити и ограничаване на факторите, формиращи риска от рецидив и риска от вреди.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) За лицата с психиатрични и ментални отклонения, за които е невъзможно да се извършат диагностичните дейности по ал. 1, се провежда психиатрично и психологическо изследване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Обвиняемите и подсъдимите, настанени в приемното отделение, се включват в програмата за адаптация и за тях се изготвя анализ на риска от вреди.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Правилата за оценка на риска от рецидив и риска от вреди се утвърждават от министъра на правосъдието.

Чл. 155. (1) Оценката на осъдения се променя в зависимост от поведението на лишения от свобода.

(2) Въз основа на оценката на осъдения се правят предложения за:

1. промяна в режима на изтърпяване на наказанието;

2. преместване в затворническо заведение от по-лек или в съответно по-тежък тип;

3. условно предсрочно освобождаване.

Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) След приключване на програмата за адаптация за всеки осъден се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата, който включва дейности и програми за въздействие за ресоциализация на осъдения.

(2) Индивидуалният план за изпълнение на присъдата се изготвя въз основа на:

1. вида и характера на извършеното престъпление;

2. размера на наложеното наказание;

3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) оценката на осъдения и факторите, които формират риска от рецидив и от вреди;

4. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) първоначалното място за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

(3) Индивидуалният план за изпълнение на присъдата има за цел:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) включване на осъдения в програми и дейности за личностна промяна и отстраняване на факторите, които формират риска от рецидив и от вреди;

2. превеждане за изтърпяване на наложеното наказание в затворническо заведение от по-лек тип;

3. условно предсрочно освобождаване.

(4) За всеки осъден се изготвя годишен доклад за резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата.

Чл. 157. (1) Специализираните програми за индивидуална и групова работа се реализират от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа съвместно със служителите от останалите направления на дейност, доброволци и външни експерти с подходяща подготовка.

(2) Специализираните програми имат за цел:

1. мотивиране и насърчаване на законосъобразно поведение;

2. повишаване на социалната компетентност и изграждане на поведенчески умения;

3. преодоляване на зависимости;

4. (отм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.)

(3) Участието на осъдените в специализирани програми е доброволно. Сътрудничеството им в процеса на ресоциализация се насърчава.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Специализираните програми за индивидуална и групова работа се утвърждават от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 157а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Преди освобождаване лишените от свобода се включват в програма за подготовка за живот на свобода.

(2) Програмата за подготовка за живот на свобода е с продължителност от един до три месеца.

(3) При реализиране на програмата по ал. 1 с всеки осъден се изработва план за действие, включващ реалистични и практически стъпки за справяне в условията на свободен живот.

Чл. 158. Индивидуалната работа с осъдените включва:

1. информиране относно правния и социалния статус и възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието;

2. подпомагане за решаване на проблемни ситуации и изграждане на умения за преодоляване на трудности;

3. насочване и посредничество към външни организации за решаване на конкретни проблеми;

4. мотивиране към активно участие и сътрудничество в подготовката за живот на свобода.

Чл. 159. (1) В местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни, обучителни и квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат равен достъп.

(2) Участието на лишените от свобода в образователни, обучителни и квалификационни дейности се отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание.

Чл. 160. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Училищата в местата за лишаване от свобода се откриват, преобразуват и закриват от министъра на образованието и науката по предложение на министъра на правосъдието. Те осъществяват своята дейност според държавните образователни стандарти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Директорите и учителите в местата за лишаване от свобода се назначават по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.

Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Учебните планове и учебните програми се утвърждават при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Дейността на училищата в местата за лишаване от свобода се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Завършена степен на образование, придобита квалификация по професия или част от професия се удостоверяват с документ, утвърден от Министерството на образованието и науката.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) За нуждите на училищата в местата за лишаване от свобода Министерството на правосъдието осигурява и предоставя собствен сграден фонд.

Чл. 162. (1) Лишените от свобода до 16-годишна възраст подлежат на задължително обучение в училищата към местата за лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст, се обучават в училищата по ал. 1 по тяхно желание.

(3) Образователните, обучителните и квалификационните дейности в местата за лишаване от свобода включват:

1. общо и професионално образование;

2. професионално обучение;

3. ограмотителни и професионални курсове;

4. социално образование.

(4) Формите, в които се осъществяват дейностите по ал. 3, са:

1. дневна;

2. вечерна;

3. задочна;

4. индивидуална;

5. самостоятелна.

Чл. 163. (1) В местата за лишаване от свобода се създават условия за творчески и културни дейности и за развитие на физическата култура на лишените от свобода.

(2) За реализиране на дейностите по ал. 1 могат да се привличат външни организации и доброволци.

(3) Обменът на творчески, културни и спортни прояви между местата за лишаване от свобода се организира и провежда по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 164. (1) По възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито.

(2) При неблагоприятни условия спортните игри и упражнения се провеждат на закрито.

(3) За лишените от свобода непълнолетни, жени и отделни категории мъже могат да бъдат организирани туристически излети, посещения на културни мероприятия и спортни прояви извън местата за лишаване от свобода.

Чл. 165. (1) Във всеки затвор, затворническо общежитие и поправителен дом се създава библиотека, до която се осигурява достъп на всички лишени от свобода.

(2) Библиотечният фонд се попълва и обновява периодично. В библиотеката се подреждат и предоставят за ползване националните и международните правни актове, които уреждат наказателно-изпълнителната дейност.

(3) На лишените от свобода се осигурява възможност за абониране за издания на местните и националните печатни медии. Служебният абонамент за лишените от свобода се утвърждава от министъра на правосъдието.

Чл. 166. (1) На лишените от свобода се осигурява възможност за удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за ползването на съответна литература.

(2) Удовлетворяването на религиозните потребности не може да нарушава реда в местата за лишаване от свобода.

Чл. 167. (1) В местата за лишаване от свобода се осигурява достъп на духовни лица от религиозните общности, регистрирани в Република България.

(2) Духовното лице може да се среща насаме с лишения от свобода.

(3) Лишените от свобода не могат да бъдат принуждавани да участват в религиозни служби и обреди.

(4) Изповядващите различни религии имат равни права.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) В местата за лишаване от свобода могат да се назначават на щатна длъжност духовни лица от вероизповеданието, изповядвано от преобладаващия брой лишени от свобода, изтърпяващи наказание в съответния затвор.

Чл. 168. (1) Дейностите в местата за лишаване от свобода се провеждат при активното и организирано участие на лишените от свобода.

(2) За дейностите по ал. 1 лишените от свобода избират самодейни органи, могат да организират и провеждат събрания и други общи мероприятия с разрешение на съответния началник на затвор, затворническо общежитие или поправителен дом.

Чл. 169. (1) Самодейните органи на лишените от свобода развиват инициативността на осъдените и съдействат на администрацията при организирането и провеждането на различните дейности в местата за лишаване от свобода.

(2) Членовете на самодейните органи са представители на лишените от свобода пред администрацията и се избират чрез тайно гласуване.

(3) Броят на членовете и структурата на самодейните органи се утвърждават от началника на затвора, затворническото общежитие или поправителния дом.

Чл. 170. (1) Работата по ресоциализацията на лишените от свобода се подпомага от представители на наблюдателни комисии, комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, териториални структури на Министерството на труда и социалната политика, граждански и религиозни сдружения и неправителствени организации.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Наблюдателните комисии се създават към общинските съвети. В състава им се включва пробационен служител и представител на затвора.

(3) Съставът на наблюдателните комисии се утвърждава от председателя на общинския съвет, който ръководи непосредствено или чрез свой представител дейността на наблюдателната комисия.

Чл. 171. (1) Наблюдателните комисии:

1. осъществяват обществен контрол на дейността на местата за лишаване от свобода;

2. подпомагат ресоциализацията на лишените от свобода, включително чрез иницииране на социални услуги на територията на общината;

3. правят предложения за изменяне на режима, преместване на лишените от свобода в затворнически заведения от по-лек или по-тежък тип или за условно предсрочно освобождаване;

4. правят предложения и дават мнения по искания за помилване;

5. подпомагат семействата на лишените от свобода;

6. съдействат за настаняване на работа и битовото устройване на освободените от местата за лишаване от свобода.

(2) Членовете на наблюдателните комисии могат да посещават местата за лишаване от свобода, да се срещат с лишените от свобода, да се запознават с необходимите им документи, да изискват и получават информация от администрацията на местата за лишаване от свобода.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Предложенията и препоръките на наблюдателните комисии са задължителни за началника на затвора. При неизпълнение на предложение или препоръка на наблюдателната комисия въпросът се отнася към главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(4) Издръжката на наблюдателните комисии се осигурява от общинските съвети.