Държавен вестник, брой 15 от 21.II

Чл. 1. (1) Този закон урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България.

(2) Държавата осигурява закрилата на културното наследство независимо от местонахождението му.

Чл. 2. (1) Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.

(2) Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост.

(2) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на Закона за общинската собственост, са общинска собственост.

(3) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не представляват публична държавна или общинска собственост, са частна собственост.

Чл. 3. (1) Този закон има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на неговата закрила;

2. децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;

3. публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство.

(2) Правото на достъп до културното наследство е възможност да се ползват културните ценности, като се осигури физически или интелектуален достъп до тях, без да се увреждат или подлагат на риск.

(3) Държавата, общините и частните лица създават условия и гарантират на всяко лице равен достъп до културни ценности.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавната политика по опазване на културното наследство се провежда от министъра на културата във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания, и гражданското общество.

Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Държавата организира опазването на културното наследство при бедствия и въоръжени конфликти. Дейностите по опазване на културни ценности, собственост на Българската православна църква или на другите регистрирани вероизповедания, се извършват с тяхно участие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Опазването на културните ценности в случаите по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.

Чл. 6. Културно наследство са:

1. наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;

2. исторически обекти и комплекси;

3. архитектурни обекти и комплекси;

4. етнографски обекти и комплекси;

5. образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;

6. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) природни ценности (образци), включително антропологични останки, открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения;

7. индустриално наследство;

8. произведения на изящни и приложни изкуства;

9. народни занаяти;

10. документално наследство;

11. аудио-визуално наследство;

12. устна традиция и език;

13. книжовни и литературни ценности;

14. обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;

15. музика, песни и танци;

16. народна медицина;

17. кулинарни и еноложки традиции;

18. народни игри и спортове.

Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.

(2) Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Не са културни ценности по смисъла на този закон:

1. машинно сечени монети и монетовидни предмети, които нямат значение за научните изследвания и експозиционната стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности;

2. машинно произведени предмети, които не носят подпис или знак на своите автори или са произведени в големи количества, не притежават значима културна, научна или художествена стойност или не са свързани с историческа личност или събитие;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) произведения на изкуството, собственост на техните автори, или такива, които не са по-стари от 50 години;

4. антикварни предмети, непредставляващи произведения на изкуството, които не са по-стари от 100 години, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности;

5. остатъчен материал - отпадъчна субстанция, получена вследствие от човешка дейност, която няма функционално или художествено предназначение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) По предложение на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице предмети с важно историческо, културно или научно значение по ал. 4 могат да бъдат идентифицирани по реда на този закон като културни ценности.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация.

(2) Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.

Чл. 9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда.

Чл. 10. Движимото културно наследство обхваща всички останали културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл. 9 и 42, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им.

Чл. 11. (1) Националната система по опазване на културното наследство включва държавните и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания.

(2) Органите и организациите по ал. 1 осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, висшите училища, творчески съюзи, професионални сдружения и други неправителствени организации.

(3) Органите и организациите по ал. 1 и 2 осъществяват дейностите в съответствие с целите на този закон и национална стратегия за културното наследство, приета от Министерския съвет.

Чл. 12. (1) Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Стратегическите цели за управление и опазване на културното наследство се включват в стратегията по чл. 2а от Закона за закрила и развитие на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересовани научни и културни организации, юридически лица с нестопанска цел и регистрирани вероизповедания.

(3) Министерският съвет:

1. (отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)

2. приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;

3. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.)

4. създава държавни културни институти по предложение на министъра на културата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) С решение на Министерския съвет:

1. недвижими археологически културни ценности - публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомства и общини за осъществяване на дейности, свързани с опазването и представянето на културни ценности, за срок до 10 години по предложение на министъра на културата;

2. се извършва замяна на имот със статут на недвижима културна ценност с категория "световно значение" или "национално значение", деклариран или регистриран по реда на този закон, когато е собственост на физически или юридически лица, с равностоен имот - частна държавна собственост, или с право на строеж върху имоти - частна държавна собственост. Въз основа на решението на Министерския съвет ръководителят на съответното ведомството издава заповед и сключва договор за замяна.

(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 4, т. 1 министърът на културата сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.

(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите, свързани с опазване на недвижимите културни ценности по ал. 4, т. 1, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности се извършват в съответствие с изискванията на този закон от археологически или специализиран исторически музей със седалище на територията на съответната община, а в случай че няма такъв - от най-близкия регионален музей, като отношенията между музея и ведомството или общината се уреждат с договор.

(7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет се извършва предаването и приемането на имота с протокол по образец, утвърден от министъра на културата. Срокът за предаването и приемането на имота се определя с решението на Министерския съвет.

(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Недвижимите културни ценности, предоставени за управление по реда на ал. 4, т. 1, не могат да се използват не по предназначение или да се предоставят за управление на трети лица.

(9) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) При нарушаване на забраните по ал. 8 или при извършени нарушения, свързани с неизпълнение на задължения по този закон, правото на управление се отнема.

(10) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Приходите от културни ценности постъпват по бюджета на съответното ведомство или община и се разходват за дейности по опазване на културни ценности, консервация и реставрация, за музейни и други дейности, свързани с опазването на културното наследство.

Чл. 13. (1) Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания могат да правят предложение до министъра на културата за регистриране на културни ценности, които са от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания в съответствие с разпоредбите на този закон.

(2) Органите по ал. 1 след съгласуване с министъра на културата приемат правила за управляваните от тях културни ценности и създават органи за управлението им в съответствие с режимите за тяхното опазване.

(3) Ежегодно до 30 юни Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания представят на министъра на културата доклад за дейността си по опазване на културните ценности за предходната година.

Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14 - ДВ, бр. 54 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството:

1. прави предложения за вписване на недвижими културни ценности в Списъка на световното наследство;

2. предоставя статут на недвижими културни ценности;

3. предоставя статут на национално богатство на движими културни ценности;

4. издава разрешения за извършване на теренни археологически проучвания;

5. издава разрешения за създаване на частни музеи;

6. издава удостоверения за регистрация на лица, които осъществяват търговска дейност с културни ценности;

7. издава разрешения за изработване на копия и реплики на културни ценности;

8. издава разрешения за представяне на културни ценности в национални и международни изложби;

9. възлага и приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;

10. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) изпълнява правомощията на концедент при възлагане на концесии за недвижими културни ценности - държавна собственост;

11. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) издава разрешения за износ съгласно Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата (ОВ, L 39/1 от 10 февруари 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент 116/2009", и разрешения за временен износ на движими културни ценности;

12. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) координира, организира и контролира дейността по:

а) връщането на незаконно изнесените движими културни ценности - национално богатство;

б) опазване на културното наследство, свързано с българската история и култура, извън територията на Република България;

в) мониторинг на недвижими културни ценности;

г) методология и определяне на режими за опазване на недвижимите културни ценности и тяхната среда;

д) (нова - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) дигитализация на културното наследство;

13. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) съгласува:

а) (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) заданията за проектиране, плановете за опазване и управление, устройствените планове, техните изменения, специфичните правила и нормативи към тях и инвестиционните проекти - за единични и групови недвижими културни ценности, в техните граници и охранителни зони в предвидените от този закон случаи;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) заданията за проектите на музейни сгради, постоянните експозиции на музеите и условията за провеждане на конкурси за директори на регионални и общински музеи;

в) (доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или премахване;

14. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) упражнява правото на държавна собственост върху културни ценности;

15. (нова - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) разпорежда временно съхранение на движими културни ценности от национални, регионални и общински музеи и обществени колекции във фондовете на други музеи - при липса на условия за опазване, както и при закриване на музея или обществена колекция;

16. (предишна т. 15, изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) води регистри на движимите културни ценности - национално богатство, на елементите на нематериалното културно наследство, на музеите и други регистри, предвидени в този закон;

17. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) осъществява и други правомощия, определени в закона.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Експертните съвети, предвидени в този закон с дейности в областта на културното наследство, се назначават от министъра на културата. Съставите, дейността и организацията на работата им се уреждат с правилници, издадени от министъра на културата. Заседанията на съветите се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Министерството на културата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Проектите и инициативите по ал. 1, т. 13, буква "в" се съгласуват след решение на Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към министъра на културата.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство.

(2) Инспекторатът осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове, свързани със:

1. извършване на теренни и подводни археологически проучвания;

2. териториално-устройствена защита на недвижимите културни ценности;

3. опазване на движимите и недвижимите културни ценности в музеите;

4. извършване на консервация и реставрация на движимите и недвижимите културни ценности;

5. изпълнение на сключените концесионни договори;

6. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) опазване на книжовни и литературни културни ценности, съхранявани в библиотечните и архивните колекции - ръкописи, архивни документи и старопечатни издания;

7. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) извършване на сделките с движимите културни ценности.

(3) Инспекторатът контролира и изпълнението на изискванията на този закон от физическите и юридическите лица при условията и по реда на действащото законодателство.

Чл. 16. (1) Инспекторатът се състои от централно управление и регионални инспекторати по опазване на културното наследство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Регионалните инспекторати се създават във всеки един от регионите за планиране от ниво 2 по смисъла на Закона за регионалното развитие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Правомощията на инспекторите в регионалните звена се осъществяват в региона за планиране от ниво 2 по ал. 2.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Областните управители на територията на района по ал. 2 създават материални и организационно-технически условия за дейността на инспекторите.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г.) Структурата, функциите и числеността в централното управление и регионалните инспекторати се определят с устройствения правилник на Министерството на културата, а минималните изисквания за заемането на длъжностите "инспектор" - с Класификатора на длъжностите в администрацията.

Чл. 17. (1) Кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на територията на съответната община, като:

1. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2016 г.) оказват съдействие при извършването на дейности по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културните ценности съобразно правомощията си, както и извършват други дейности, определени в този закон;

2. създават обществен съвет за закрила на културното наследство като съвещателен орган към общината;

3. (нова - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) изпълняват правомощията на концедент при възлагане на концесии за недвижими културни ценности - общинска собственост.

(2) Общинските съвети:

1. приемат стратегия за опазване на културното наследство на територията на съответната община в съответствие с националната стратегия по чл. 12, ал. 2;

2. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.)

3. създават общински фонд "Култура" при условията и по реда на Закона за закрила и развитие на културата;

4. приемат правилници за устройството и дейността на общинските музеи, след съгласуване с министъра на културата;

5. осигуряват финансиране чрез целеви средства в общинския бюджет на дейностите по ал. 1, т. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) За изпълнение на дейностите по ал. 1, т. 1 в рамките на утвърдената численост на общинската администрация се създават звена в регионите за планиране от ниво 2, определени в Закона за регионалното развитие:

1. за Югозападен район - Столична община;

2. за Южен централен район - Община Пловдив;

3. за Югоизточен район - Община Бургас;

4. за Североизточен район - Община Варна;

5. за Северен централен район - Община Велико Търново;

6. за Северозападен район - Община Плевен.

(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2016 г.) Звената по ал. 3 се състоят от най-малко три лица, които отговарят на изискванията на чл. 164, ал. 1 и 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Звената по ал. 3 могат да издават писмени становища по чл. 84, ал. 2, т. 2 за недвижими културни ценности, които не са категории "световно" и "национално" значение, намиращи се в общините от съответния регион за планиране от ниво 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2016 г.) Звената по ал. 3 работят под методическото ръководство на НИНКН, чийто представител участва в подбора на специалистите по опазване на недвижими културни ценности, които работят в тях.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е държавен културен институт с национално значение и извършва дейност в областта на опазване на недвижимото културно наследство, включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Националният институт за недвижимо културно наследство е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата.

(3) За осъществяване на функциите си НИНКН може да създава териториални звена.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Националният институт за недвижимо културно наследство:

1. подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство;

2. провежда дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство, включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство;

3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2016 г.) изготвя предварителни и заключителни оценки и мотивирани предложения за деклариране и за предоставяне на статут на недвижими културни ценности;

4. прави предложение до министъра на културата за определяне на режимите за опазване на недвижимите културни ценности;

5. извършва специализирано документиране на недвижими културни ценности и на наличната информация за тях;

6. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2016 г.) води публичен регистър на недвижимите културни ценности, включително в електронен вид, по ред, определен в наредбата по чл. 50, ал. 2, поддържа национален документален архивен фонд, включително в електронен вид и организира информационен център;

7. създава и поддържа специализирана карта и регистри по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър на недвижимото културно наследство;

8. издава документи и дубликати, предоставя справки и копия на архивни материали;

9. поддържа и развива информационна система за недвижимото културно наследство;

10. изготвя проекти на планове за опазване и управление, експертизи, планови задания, пилотни проекти и други по недвижимото културно наследство по искане на физически и юридически лица;

11. осъществява и други дейности, определени в закон.

(2) За извършване на дейностите по ал. 1, т. 8 НИНКН събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Устройството и дейността на НИНКН се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 21. (1) Центърът за подводна археология е държавен културен институт в областта на опазване на подводното археологическо наследство на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Центърът за подводна археология е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. Созопол към министъра на културата.

Чл. 22. Центърът за подводна археология:

1. подпомага министъра на културата при упражняването на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на културното наследство под вода;

2. (нова - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) издирва, изучава, идентифицира, опазва и представя културни ценности, открити под вода, с познавателна, образователна и естетическа цел;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) координира дейностите, свързани с управлението и изследването на подводното археологическо наследство;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) поддържа регистър на подводните културни ценности.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Устройството и дейността на Центъра за подводна археология се определят с правилник, издаден от министъра на културата.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Музей се създава при наличие на:

1. културни ценности, идентифицирани по реда на наредбата по чл. 107, ал. 1, които могат да бъдат представяни във вид на музейна експозиция;

2. сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняването на движимите културни ценности, определени с наредбата по чл. 34, ал. 6, и условия за представянето на движимите културни ценности, определени с наредбата по чл. 185;

3. постоянен източник за финансиране дейността на музея (издръжка на сградата и персонала и средства за дейности за издирване, изучаване, опазване и представяне на движимите културни и природни ценности и образци);

4. специалисти с необходимата квалификация съгласно класификатора по чл. 37, ал. 2.

(2) Музеи могат да се създават:

1. за представяне на личности, дейности, явления и събития, както и с тематично обособени групи от произведения на изкуството, предмети и образци, които нямат качество на движими културни ценности или не са придобили качество на такива, но в съвкупност представляват научен, културен, обществен, религиозен или туристически интерес;

2. при наличие на сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняване и представяне на предметите по т. 1.

(3) Създаването на музеи по ал. 2 и представянето на техните фондове в експозиции се урежда по ред, определен с наредба, издадена от министъра на културата.

Чл. 26. (1) По тематичен обхват музеите са:

1. общи, чиято дейност тематично обхваща различни области на знанието и изкуството и се осъществява на основата на различни по своята класификация културни ценности, включени в основния им фонд;

2. специализирани, чиято дейност обхваща една област на знанието или изкуството, обособен дял от нея или отделна тема от общественото развитие или природата и се осъществява на основата на включени в основния му фонд културни ценности, които по своята класификация определят тематичния му обхват.

(2) По териториален обхват на дейност музеите са:

1. национални, които осъществяват дейността си на територията на цялата страна;

2. регионални, които осъществяват дейността си на територията на две или повече общини;

3. местни, които осъществяват дейността си на територията на една община.

(3) Териториалният обхват и методическите функции на националните и регионалните музеи се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(4) Тематичният и териториалният обхват на местните музеи се определят с акта за създаването им.

Чл. 27. (1) По форма на собственост музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие.

(2) Държавните музеи се създават и осъществят дейността си въз основа на предоставени от държавата културни ценности, сграден фонд и ежегодна държавна субсидия.

(3) Регионалните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата или общината културни ценности, сграден фонд и се финансират по реда на чл. 40.

(4) Общинските музеи се създават и осъществят дейността си въз основа на предоставени от общината културни ценности, сграден фонд и се финансират от общинския бюджет.

(5) Археологически културни ценности, както и други движими културни ценности - държавна собственост, могат да се предоставят възмездно или безвъзмездно за ползване и на регионалните и общинските музеи.

(6) Частните музеи се създават и финансират от физически или юридически лица въз основа на законно придобити от тях движими културни ценности.

(7) Държавата и общините могат да създават съвместно или с физически или юридически лица музеи със смесено участие. Тези музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза - музейна дейност.

(8) При музеите със смесено участие отношенията между страните се уреждат с учредителен акт, с който се определят правата и задълженията им при условията на чл. 25. Проектът на учредителен акт се съгласува с министъра на културата в тримесечен срок от искането.

Чл. 28. (1) Държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата.

(2) Музеите могат да имат филиали, които се създават, преобразуват и закриват при условията и по реда, предвидени за съответния музей. Устройството и дейността на филиалите се определят с правилника на музея, към който са създадени.

(3) Държавните музеи, които притежават характеристиките по чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, могат да придобият статут на държавни културни институти с национално значение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Към музеите се създават научни групи от специалисти с научна степен или заемащи академична длъжност. Научните групи се подчиняват в методическо отношение на специализираните научни институции. Редът за създаването и дейността им се определя с наредба на министъра на културата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Директор на държавен, регионален или общински музей може да бъде лице:

1. с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от съответното професионално направление и

2. с професионален опит:

а) за държавни и регионални музеи - 5 години професионален опит в съответното професионално направление;

б) за общински музеи - три години професионален опит в съответното професионално направление.

(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Правоотношенията с директорите на музеи по ал. 5 възникват въз основа на конкурс за срок от 5 години, освен в случаите, когато в специален закон е предвидено друго. Конкурсът за директор на държавен музей към Министерството на културата се провежда по реда, предвиден в наредбата по чл. 5, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата, а за общинските и регионалните музеи - от комисия, назначена по реда на Кодекса на труда, в състава на която се включват трима представители на съответната община, трима директори на национални и/или регионални музеи и един представител на Министерството на културата.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Устройството и дейността на музеите се определят с правилници:

1. издадени от министъра на културата - за държавните музеи, създадени към министъра на културата;

2. издадени от ръководителя на ведомството - за държавните музеи, създадени към ведомства;

3. приети от общинския съвет - за регионални и общински музеи и музеи със смесено участие;

4. одобрени от собственика на музея - за частни музеи.

(2) В случаите на ал. 1, т. 2 и 3 правилниците се издават след съгласуване с министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.

Чл. 30. (1) Частните музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза - музейна дейност. Те осъществяват дейност след получаване на разрешение от министъра на културата.

(2) Разрешението за извършване на музейна дейност се издава въз основа на заявление, към което се прилагат и:

1. (отм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.)

3. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) удостоверение за съдебна регистрация, ако липсва вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) документи, удостоверяващи наличието на изискванията по чл. 25, ал. 1, т. 1 - 4:

а) план на сградата за музеи с обозначени пространства за експозиция, фондохранилища, санитарни помещения за персонала и за посетители, работни помещения и лаборатория;

б) наличие на сигнално-охранителна техника, система за пожароизвестяване и средства за пожарна безопасност;

в) проект на бюджет за издръжка на сградата и персонала и средства за дейности за издирване, изучаване, опазване и представяне на движимите културни ценности и природни образци;

г) списък на музейните длъжности с необходимата квалификация съгласно класификатора по чл. 37, ал. 2;

5. проект на устройствен правилник за дейността на музея.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Документите по ал. 2, т. 4, удостоверяващи изискването по чл. 25, ал. 1, т. 1, се проверяват служебно, като в заявлението се посочва наименованието на музея, извършил идентификацията на културните ценности, и номерът и датата на удостоверението по чл. 98, ал. 3.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) При установяване на нередовности или непълноти в документите заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок от 10 работни дни за отстраняване на нередовностите или непълнотите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) В двумесечен срок от постъпване на заявлението министърът на културата издава или с мотивирана заповед отказва да издаде разрешение.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Разрешението за извършване на музейна дейност може да бъде отнето с мотивирана заповед на министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората, когато частният музей системно нарушава изискванията на този закон.

(7) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Актовете по ал. 5 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 31. Музеите се ръководят независимо от вида на организацията и формата на собственост:

1. методически - от Министерството на културата;

2. в административно-организационно отношение - от кмета на общината или собственика;

3. в научноизследователската дейност - от Българската академия на науките и съответните ведомствени и научноизследователски институти и учреждения.

Чл. 32. (1) В Министерството на културата се създава и води регистър на музеите, в който служебно се вписват:

1. националните, регионалните и общинските музеи - въз основа на акта за тяхното създаване;

2. частните музеи - въз основа на разрешението, издадено от министъра на културата;

3. музеите със смесено участие - въз основа на съдебно решение за вписване в съответния регистър.

(2) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистъра по ал. 1, както и редът за вписване се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)

Чл. 34. (1) Музеите формират основен, обменен и научно-спомагателен фонд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Движимите културни ценности - национално богатство, формират Национален музеен фонд. Дейностите, свързани с управление на фонда, се определят в наредбата по ал. 6.

(3) В основния фонд се включват придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение - национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват.

(4) В обменния фонд се включват движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват, както и многократно повтарящите се културни ценности от основния му фонд.

(5) В научно-спомагателния фонд се включват предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Редът за формирането, управлението и идентификацията на музейните фондове се определя в наредба, издадена от министъра на културата.

Чл. 35. (1) Основната дейност на музея е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности.

(2) Музеят издава научни, научнопопулярни и рекламни материали, както и осъществява оценителна дейност на културни ценности - собственост на други юридически или физически лица.

(3) Музеят може да извършва и друга стопанска дейност, когато тя е свързана с основната му дейност.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Националните и регионалните музеи с оглед на тематичния си обхват оказват методическа помощ на общинските, частните музеи, музеите със смесено участие и на обществените колекции.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите по чл. 35, ал. 1 и чл. 36 се извършват от лица, които притежават професионална квалификация съгласно изискванията, посочени в класификатора по ал. 2.

(2) Министърът на културата утвърждава класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане.

Чл. 38. (1) Директорите и служителите в националните, регионалните и общинските музеи и в музеите със смесено участие нямат право да придобиват колекции или отделни културни ценности от тематичния обхват на музея, освен по наследство, което се декларира в едномесечен срок от приемането на наследството.

(2) Директорите и служителите в музеите по ал. 1 подават декларация по образец, утвърден от министъра на културата, за притежаваните от тях културни ценности при заемане на длъжността.

(3) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват търговска дейност с културни ценности от тематичния обхват на музея.

Чл. 39. Музеите се финансират със средства от:

1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) държавния бюджет и бюджетите на общините;

2. учредителите им;

3. собствени приходи;

4. събрани държавни такси за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати;

5. защитени проекти по международни и национални програми;

6. дарения, завещания, спонсорство.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Държавните музеи се финансират от държавния бюджет чрез бюджета на ведомството, към което е създаден музеят.

(2) Регионалните музеи се финансират от:

1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) общините, на чиято територия е седалището им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от държавния бюджет;

2. вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните музеи развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети.

(3) Общинските музеи се финансират от бюджета на съответната община.

(4) Частните музеи се финансират със средства на учредителите им.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Музеите със смесено участие се финансират със средства от държавния бюджет или бюджета на съответната община и собствени средства на учредителите им.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенни разпоредители с бюджет.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)

Чл. 42. (1) Нематериално културно наследство са:

1. устни традиции и форми на изразяване, включително и езикът като носител на нематериално културно наследство;

2. художествено-изпълнителско изкуство;

3. социални обичаи, обреди и празненства;

4. знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;

5. знания и умения, свързани с традиционните занаяти.

(2) В Министерството на културата се води регистър на нематериалното културно наследство по ред, определен с наредба на министъра на културата.

Чл. 43. (1) Към министъра на културата се създава Национален съвет за нематериално културно наследство, който:

1. подпомага разработването на стратегия за опазване и популяризиране на традиционната българска култура и фолклор;

2. предлага мерки за прилагане на международни актове в областта на нематериалното културно наследство, по които Република България е страна;

3. предлага мерки за усъвършенстване на системите за опазване на нематериалното културно наследство;

4. дава препоръки по въпроси, свързани с проблеми на опазването, съхраняването и популяризирането на нематериалното културно наследство;

5. предлага за утвърждаване от министъра на културата елементите на нематериалното културно наследство, които да бъдат включени в национален представителен списък на нематериалното културно наследство.

(2) Съставът, функциите и дейността на съвета се определят с правилник, издаден от министъра на културата.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) Идентификацията на нематериалното културно наследство е научно-изследователска дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, като за неговата класификация и категоризация се прилага съответно глава шеста, раздел II.

Чл. 44. Културните организации, създадени за опазване на нематериалното културно наследство и придобили статут на центрове на ЮНЕСКО, имат право на субсидия от държавния бюджет.

Чл. 45. Класификацията на недвижимите културни ценности се извършва въз основа на:

1. тяхната принадлежност към определен исторически период;

2. научната и културната област, към която се отнасят;

3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) пространствената им структура и териториален обхват.

4. степента на застрашеност.

Чл. 46. Според принадлежността им към определен исторически период недвижимите културни ценности са: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време.

Чл. 47. Според научната и културната област, към която се отнасят, недвижимите културни ценности са:

1. археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;

2. исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;

3. архитектурно-строителни: сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност;

4. художествени: произведения на изящните и приложните изкуства - неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;

5. урбанистични: обособими части от селищна територия и селищни образувания, чиито елементи са пространствено свързани и могат да се разграничат топографски;

6. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) културен ландшафт: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;

7. парково и градинско изкуство: исторически паркове и градини от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;

8. етнографски: материални свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи и вярвания, които са свързани с пространствената среда;

9. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) културен маршрут: съвкупност от историческо трасе на традиционен път с включените към него обекти на недвижимото културно наследство и ландшафти.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Според пространствената структура и териториалния обхват недвижимите културни ценности са:

1. единични;

2. групови:

а) ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда;

б) комплекс - разновидност на ансамбъла, чиито елементи са функционално свързани;

в) (нова - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) серийни - състоящи се от два или повече обекта на недвижимото културно наследство, независимо от тяхното местоположение и обединени от ясни културни, времеви, социални и/или функционални връзки;

г) (предишна б. "в" - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) историческо селище - урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или няколко епохи;

д) (предишна б. "г" - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) историческа зона - обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория, наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи;

е) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., предишна б. "д" - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) археологически резерват - обособима територия или част от акватория, наситена с разкрити при археологически проучвания или подлежащи на разкриване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически структури, нива и културни напластявания.

Чл. 49. Според степента си на застрашеност недвижимите културни ценности са:

1. културни ценности в риск - за които съществува потенциална заплаха от нанасяне на щети или унищожаване поради:

а) разположение в земетръсни зони, зони на мащабни строителни проекти, в близост до територии с голям риск от наводнения или прогресиращи промени от геологически, климатични и други природни фактори;

б) опасност от избухване на въоръжен конфликт и терористични нападения;

2. застрашени културни ценности - за които съществува реална опасност от нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради:

а) бърз разпад на оригиналната им субстанция, водеща до сериозна промяна в структурата;

б) бързо влошаване на състоянието на околната среда;

в) видима загуба на автентичния вид.

Чл. 50. (1) Според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:

1. "световно значение" - вписаните в Списъка на световното наследство;

2. "национално значение" - археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;

3. "местно значение" - свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;

4. "ансамблово значение" - поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;

5. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) "за сведение" - самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Редът за определяне категорията на недвижимите културни ценности по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Статутът на археологическите резервати по ал. 1, т. 2 се определя с този закон, като те са посочени в списък съгласно приложението.

Чл. 51. Класификацията на движимите културни ценности се извършва въз основа на:

1. тяхната принадлежност към определен исторически период;

2. научната и културната област, към която се отнасят.

Чл. 52. Според принадлежността им към определен исторически период движимите културни ценности са: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време.

Чл. 53. Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са:

1. археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността ѝ или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията;

2. етнографски: движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура;

3. исторически: движими вещи, свързани с исторически събития и с живота и дейността на изтъкнати личности;

4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) художествени: произведения на изобразителните изкуства във всичките им техники и разновидности, включително образци на филателията;

5. природни: образци от флората, фауната, палеонтоложки и минерални образувания;

6. технически: произведения на техническата култура;

7. архивни: документи с културно и научно значение, независимо от времето, мястото, носителя и техниката на създаването им;

8. книжовни: ръкописни културни ценности до края на 18 век, старопечатни редки и ценни издания, които притежават научна, културна, полиграфическа или библиографска стойност;

9. литературни: документални и веществени културни ценности, свързани с цялостната история на литературата.

Чл. 54. (1) Според научната и културната стойност движимите културни ценности могат да получат статут на национално богатство.

(2) Национално богатство е културна ценност с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от следните критерии:

1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда;

2. да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност;

3. да е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на обществото.

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)

(3) Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.

Чл. 147. (1) Археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания.

(2) Теренните проучвания на археологическите ценности се осъществяват в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода.

(3) Теренните проучвания на археологически ценности се извършват чрез деструктивни и недеструктивни методи. Недеструктивните методи на изследване се прилагат при всяка възможност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В методическо отношение теренните проучвания на археологически ценности са:

1. издирване на археологически обекти - недеструктивен метод и начален етап от археологическото проучване, чрез който се разпознават археологическите ценности;

2. археологически разкопки - деструктивен метод на теренно археологическо проучване, чрез който се изясняват основните характеристики на археологическите обекти - хронология, вид и граници;

3. археологическо наблюдение - установяване на наличието на археологически структури на дадено място.

(5) В организационно отношение теренните проучвания на археологически ценности са:

1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) редовни - планират се за решаване на определена научна задача и за целите на интегрираната консервация;

2. спасителни - извършват се при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.

(6) Теренните проучвания се извършват по ред, определен с наредба на министъра на културата.

Чл. 148. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Теренните проучвания на археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Когато теренните проучвания са спасителни или се извършват с цел издирване на археологически обекти с недеструктивни методи, разрешението за тях, с изключение на случаите по ал. 3, се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания или от оправомощен от него със заповед член на съвета. За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява министъра на културата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Теренни проучвания в Република България, включени в международни научноизследователски проекти или планирани с участието на лице по чл. 150, ал. 3, се одобряват с разрешение на министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Средства за извършване на теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България. Средства за извършване на теренни археологически проучвания могат да се предвиждат и в бюджетите на общините и на ведомства, както и да се осигуряват от чуждестранни културни, научни или университетски институции при участие в научноизследователски проекти по ал. 3 и в случаите по чл. 150, ал. 3 или от други източници.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване.

Чл. 149. (1) Съветът за теренни проучвания се състои от председател - директора на НАИМ при БАН, и членове:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) двама представители на Министерството на културата, един от които е представител на инспектората по чл. 15;

2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) четирима представители на НАИМ при БАН;

3. един представител на Центъра за подводна археология;

4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) един представител на НИНКН;

5. двама представители на висшите училища, в структурата на които има катедри по археология;

6. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) двама археолози от държавните и общинските музеи в страната;

7. (нова - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) един от националните администратори на Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България".

(2) Членовете на съвета по ал. 1, т. 2, 5 и 6 са хабилитирани лица в научна специалност "археология".

(3) Съставът на съвета се назначава от министъра на културата по предложение на съответните органи и организации, представени в него.

(4) Съветът за теренни проучвания дава:

1. експертно становище за даване и отнемане на разрешение за извършване на археологически теренни проучвания;

2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) становища за сключване на международни договори, свързани с теренни археологически проучвания.

(5) Съветът взема решения с мнозинство две трети от членовете.

Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Разрешение за извършване на теренно археологическо проучване се издава на лице, което:

1. притежава образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "археология" или "магистър" по специалност "археометрия", след придобита бакалавърска степен по "археология", или

2. притежава научна степен по археология или заема академична длъжност по специалност "археология";

3. има най-малко две години професионален опит като заместник-ръководител на теренно археологическо проучване;

4. е в договорни отношения с българска културна, научна или университетска институция, дейността на която е свързана с опазване на археологическото наследство;

5. представи писмена препоръка от хабилитирано лице по съответния профил в археологическата наука в случаите, когато заявителят не е хабилитирано лице и когато кандидатства за разрешение за теренно археологическо проучване за първи път.

(2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Лицата, които отговарят на изискванията по ал. 1, т. 1 - 3 се вписват в регистър към Министерството на културата. Редът за водене на регистъра се определя с наредбата по чл. 147, ал. 6.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Когато договорните отношения по ал. 1, т. 4 са с чуждестранна културна, научна или университетска институция в областта на археологията, теренните проучвания се извършват под ръководството на лице, получило разрешение по ал. 1.

Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Разрешение за извършване на теренни проучвания се издава въз основа на заявление от лице по чл. 150, ал. 1.

(2) За провеждане на археологическо издирване към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) копие на договор с български културен и/или научен институт или висше училище, дейността на които е свързана с опазване на археологическото наследство;

2. работна програма за теренното проучване и документ, удостоверяващ неговото финансиране;

3. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях, или декларация, че не се предвижда ползване на такива средства.

(3) За провеждане на археологически разкопки към заявлението се прилагат:

1. описание на обекта на проучване и обосновка;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) копие на договор с български културен и/или научен институт или висше училище, дейността на които е свързана с опазване на археологическото наследство;

3. работна програма за теренното проучване, документ, удостоверяващ неговото финансиране, както и за теренна консервация;

4. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях, или декларация, че не се предвижда ползване на такива средства;

5. писмено съгласие на собственика, концесионера или ползвателя на имота;

6. декларация, че лицето не участва в концесия на предвидената за проучване недвижима културна ценност.

(4) Когато заявлението е за извършване на спасителни теренни проучвания, заявителят представя и мотивирано становище на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство или на директора на съответния музей, а в случаите по чл. 160, ал. 2 се прилага и одобрен протокол от комисията по чл. 160, ал. 3.

(5) Към заявлението за издаване на разрешение за теренно проучване заявителят представя и:

1. документ за предаване на археологическите находки от предходни теренни проучвания, издадени на заявителя, в държавен, регионален или общински музей;

2. удостоверение за предадена теренна документация по чл. 153, ал. 2;

3. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) документ, удостоверяващ наличието на охрана на археологическия обект за времето на фактическо присъствие на проучваната територия.

Чл. 152. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Разрешението е със срок на действие в рамките на календарната година, в която е издадено, и съдържа:

1. трите имена на лицето, утвърдено за научен ръководител;

2. трите имена на лицата, утвърдени за негови заместници;

3. индивидуализация и идентификация на обекта на проучванията;

4. основни научни цели на проучването;

5. метод на проучването;

6. възможност за използване на специални технически средства по ред, определен с наредбата по чл. 147, ал. 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Собствениците на средствата по ал. 1, т. 6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по чл. 147, ал. 6.

(3) Регистрираните специални технически средства по ал. 2 се използват само за извършване на теренни проучвания или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в нормативен акт.

Чл. 153. (1) Лицето, получило разрешение за извършване на теренно проучване, е длъжно да:

1. прилага съвременна методика на проучване;

2. изготви теренна документация;

3. осигури охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното проучване;

4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) осигури финансово и организационно теренна консервация, чрез която да се предотврати увреждане и разрушаване на находките, както и загуба на свързана с тях информация, която се извършва с участието на съответен специалист, вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1;

5. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) осигури възстановяване на външния вид на археологическия обект, когато теренното археологическо проучване няма да продължи, освен в случаите, когато има друго решение, взето по реда на този закон;

6. предаде движимите археологически находки в държавен или общински музей;

7. представи подробен научен доклад за резултатите в срок до месец март на следващата година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Екземпляр от теренната документация, включително за проведената теренна консервация се предава задължително в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН, НИНКН и в съответния музей, на чиято територия се извършва проучването, преди началото на следващия археологически сезон.

(3) Лицето, получило разрешение за теренно проучване, има изключително право на първа публикация на получените резултати.

(4) Правото на първа публикация е за срок 10 години, който започва да тече от момента на прекратяване на теренното проучване.

Чл. 154. Инспекторатът към Министерството на културата упражнява контрол по чл. 15, ал. 2, т. 1.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Информацията от теренните археологически проучвания се включва в Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България" в годината на провеждането им. Информацията се съхранява в НАИМ при БАН, НИНКН и в Министерството на културата.

(2) Редът за създаване, поддържане и предоставяне на информацията по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата.

Чл. 156. (1) Разрешение за теренни проучвания не се издава:

1. когато не са изпълнени изискванията по чл. 150 и 151;

2. когато е отнето разрешението за теренни проучвания и не е изтекъл срокът, за който е отнето;

3. на лице, което е концесионер на недвижимата културна ценност.

(2) Издадено разрешение за теренни проучвания се отнема от министъра на културата при неспазване на изискванията на този закон, установено по надлежния ред. Разрешението се отнема за срок една година.

Чл. 157. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението за отказ или за отнемане на разрешение за теренни проучвания може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 158. (1) Издирените при теренни проучвания движими археологически ценности се предават в държавния или общински музей, предприел теренното проучване, или в най-близкия до мястото на откриването им държавен или общински музей, в който има условия за тяхното съхраняване.

(2) Предаването на археологическите находки се оформя в предавателно-приемателен протокол, подписан от ръководителя на теренното проучване и от директора на съответния музей.

Чл. 158а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) За приемане на приключили теренни археологически проучвания или приключил техен етап, включително при възникнала необходимост от временно преустановяване на теренните проучвания върху целия терен, определен с разрешението по чл. 148, или върху част от него, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице назначава експертна комисия.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава по искане на ръководителя на проучването или на директора на съответния музей.

(3) Ръководителят на проучването представя на комисията по ал. 1 доклад с научна оценка за разкритите археологически структури. Въз основа на доклада и на проведения оглед комисията по ал. 1 съставя протокол, с който предлага последващи действия и временни мерки за опазване.

(4) В зависимост от степента на проученост на археологическия обект комисията може да предложи с протокола изготвяне на предварителна оценка по чл. 57, ал. 3 или заключителна оценка по чл. 61, ал. 1.

(5) При спасителни теренни археологически проучвания комисията въз основа на доклада с научната оценка на ръководителя на проучването изготвя предварителна оценка на разкритите недвижими археологически структури. Когато от изготвената оценка се установи, че археологическите структури:

1. притежават признаци на недвижими културни ценности - с протокола по ал. 3 комисията предлага провеждане на процедура по деклариране;

2. не притежават признаци на недвижими културни ценности - с протокола по ал. 3 комисията предлага на министъра на културата да издаде заповед за отнемане на статута на обекта по чл. 2а, ал. 1 и освобождаване на терена.

(6) Протоколът по ал. 3 се одобрява със заповед от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър. Предложените с протокола действия и временни мерки за опазване на археологическата ценност са задължителни за изпълнение.

(7) Условията за приемане на теренните археологически проучвания се определят в наредбата по чл. 147, ал. 6.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Издирени археологически обекти подлежат на деклариране по реда на чл. 58 и предоставяне на статут на културни ценности по реда на глава пета, раздел ІІІ.

(2) Режимите за опазване на обектите по ал. 1 се предлагат от междуведомствена комисия, назначена със заповед на министъра на културата, и се определят по реда на чл. 64. В комисията се включват представители на Министерството на културата, НИНКН, НАИМ при БАН, съответния регионален музей, областните и общинските администрации и всички заинтересовани ведомства.

Чл. 160. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За случайно открити или намерени движими археологически обекти, както и антропологични останки се прилагат съответно чл. 93 - 95.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилага чл. 72.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) В 14-дневен срок от уведомяването по чл. 72, ал. 5 министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър назначава комисия, която да предложи последващи действия. С одобряване на протокола на комисията министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър дава задължителни предписания за необходимите дейности по проучване и опазване на структурите и находките.

Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти.

(2) В процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози. В случай на откриване на археологически обекти се прилагат чл. 148 и 160.

Чл. 161а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Собствениците и ползвателите на поземлени имоти, в които се намират археологически обекти, при необходимост осигуряват достъп на компетентните държавни органи и на лицата, получили разрешение за извършването на теренно проучване за осъществяване на дейностите по проучване и опазване на обектите.

(2) В случаите по ал. 1 държавните органи или лицето, получило разрешение за извършване на теренно проучване, уведомяват писмено собственика на имота най-малко 7 дни преди започване на дейностите. Когато собственикът е с неизвестен адрес или не е намерен на адреса си, уведомлението се поставя на видно място в имота и в сградата на общината или кметството, на чиято територия се намира имотът.

(3) На собствениците и ползвателите на имотите се дължи обезщетение за времето, в което са извършвани дейностите по ал. 1, ако се възпрепятства или преустановява тяхната дейност, извършвана законосъобразно в имота. Условията за осигуряване на достъпа по ал. 1 и размерът на обезщетението се определят с писмено споразумение, сключено със собственика или ползвателя на имота, и е за сметка на бюджета на теренното проучване.

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В случаите по чл. 160, ал. 2, както и при издирени в резултат на теренни проучвания археологически културни ценности министърът на културата и собственикът на земята могат да сключат договор за учредяване вещно право на ползване върху земята, където са открити археологическите културни ценности.

(2) Ако не се постигне съгласие по ал. 1, министърът на културата може да предприеме действия по отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато с определените по реда на чл. 64 режими за опазване на недвижими археологически културни ценности не се допуска извършване на строителни, благоустройствени, селскостопански или други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност и земната основа, се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2.

Чл. 163. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Консервация и реставрация, както и адаптацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им.

Чл. 164. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по:

1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност в областта на консервацията и реставрацията и имат три години професионален опит в тази област;

2. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност "Архитектура" със специализация по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство и три години професионален опит в тази област или специалност "Архитектура" и 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство;

3. (предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация или с приложение в процеса на консервация и реставрация и имат най-малко 5 години професионален опит в същата област.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Лица, които не отговарят на изискването за професионален опит, могат да осъществяват дейности по консервация и реставрация само под непосредственото ръководство на лицата по ал. 1.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Консервация и реставрация на движими културни ценности в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра по ал. 1, се извършва само при наличие на необходимите условия за съответната дейност, определени с наредбата по чл. 168.

Чл. 165. (1) В Министерството на културата се създава и поддържа публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.

(2) При подаване на искане за регистрация се прилагат и документи относно обстоятелствата по чл. 164, ал. 2, определени с наредбата по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В едномесечен срок от получаване на искането министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице разпорежда вписване в регистъра или отказва да извърши регистрация, ако лицето не отговаря на условията по чл. 164, ал. 2. На вписаното в регистъра лице се издава удостоверение за регистрация.

Чл. 166. (1) В музеите, висшите училища, научните и културните организации може да се извършват дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности само под ръководството на лице, вписано в регистъра по чл. 165.

(2) Отношенията между собственика на културна ценност и музея, висшето училище, научната и културната организации или лицето, вписано в регистъра по чл. 165, се уреждат с писмен договор.

(3) Лицата, извършили дейностите по консервация и реставрация, могат да публикуват резултатите от тази дейност след получаване на писмено съгласие на собственика.

Чл. 167. (1) Дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство се извършват с разрешение на министъра на културата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Министърът на културата издава разрешението или с мотивирана заповед отказва издаването му в 30-дневен срок от постъпването на искането по ред, определен с наредбата по чл. 168.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Редът по ал. 1 не се прилага за музеи с наличие на лаборатория или ателие за извършване на дейности по консервация и реставрация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) В случаите, когато музей не разполага с условията по ал. 3, дейността се осъществява в лаборатория или ателие на лице, вписано в регистъра по чл. 165, и след сключване на писмен договор.

Чл. 167а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) (1) За издаване на разрешение по чл. 167, ал. 1 се подава заявление до министъра на културата, писмено или по електронен път, по образец съгласно наредбата по чл. 168. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. проект на договор за извършване на дейности по консервация и реставрация на движимата културна ценност;

2. предавателно-приемателен протокол;

3. констативен протокол, придружен с подробна фотодокументация за състоянието на културната ценност при приемането й;

4. проект за консервационно-реставрационна намеса;

5. план-сметка за дейностите;

6. информация, доказваща необходимите условия за извършване на дейността в лаборатория или ателие.

Чл. 167б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) (1) Заявлението по чл. 167а, ал. 1 с приложените към него документи се разглежда в 14-дневен срок от постъпването му от Специализирания експертен съвет по чл. 177б, ал. 1.

(2) Когато заявлението и приложените към него документи не отговарят на изискванията, заявителят се уведомява писмено да отстрани нередовностите или непълнотите в срок 10 работни дни от съобщението с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.

(3) Срокът по чл. 167, ал. 2 започва да тече след отстраняването на нередовностите или непълнотите.

(4) При неотстраняване на нередовностите или непълнотите в срока по ал. 2 производството по подаденото заявление се прекратява.

(5) След разглеждането на представените документи Специализираният експертен съвет по чл. 177б, ал. 1 изготвя мотивирано становище с предложение до министъра на културата за издаване или отказ за издаване на разрешение.

Чл. 167в. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Министърът на културата с мотивирана заповед отказва издаването на разрешение в случаите, когато:

1. искането на заявителя е в противоречие с целите на този закон;

2. извършването на консервационно-реставрационни дейности ще наруши условията за поддържане на оптималния режим за опазване на културната ценност и/или може да доведе до нейното физическо увреждане.

Чл. 167г. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Издаденото разрешение се отнема с мотивирана заповед от министъра на културата при констатирани нарушения на този закон по предложение на Инспектората за опазване на културното наследство.

Чл. 167д. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Актовете по чл. 167в и 167г подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 168. Условията и редът за осъществяване на дейностите по консервация и реставрация на движими културни ценности се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 169. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Проектите за консервация, реставрация и адаптация на единични или групови архитектурни обекти - недвижими културни ценности, се изготвят от проектанти по чл. 230, ал. 1 от Закона за устройство на територията, които отговарят на изискванията по чл. 164.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2016 г.) Проектите за консервация и реставрация на археологически обекти се изготвят от лицата по ал. 1 и при задължителното участие на лицата, получили разрешение за извършване на археологически проучвания, удостоверено с подпис върху графичните материали.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Проектите за консервация и реставрация на художествените културни ценности, на недвижими културни ценности - парково и градинско изкуство, и на културния ландшафт задължително се изготвят от лица, регистрирани за съответната консервационно-реставрационна дейност.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Строителният надзор върху изпълнението на инвестиционните проекти по ал. 1 и 2 се осъществява с участието на лица, включени в регистъра по чл. 165.

Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Заданията за проектиране и проектите за консервация и реставрация на недвижими културни ценности се съгласуват по реда на глава пета, раздел V.

Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Обхватът и съдържанието на документации по извършването на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности се определят с наредба на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 172. (1) Културните ценности могат да бъдат възпроизвеждани в копия, реплики и предмети с търговско предназначение.

(2) Всички действия по изработване на копия, реплики или предмети с търговско предназначение се извършват при условия, гарантиращи физическото запазване и защитата от посегателства върху културната ценност.

(3) Действията по изработването на копия, реплики или предмети с търговско предназначение, които налагат непосредствен контакт или въздействие върху културната ценност, се извършват от лицата по чл. 164.

Чл. 173. (1) Копието е новосъздадена вещ, която възпроизвежда максимално точно визуалните и размерни характеристики на културната ценност.

(2) Копията задължително се маркират със знак, обозначаващ ги като копие.

Чл. 174. (1) Копията се изработват само за музейни цели.

(2) Копие на културна ценност може да бъде изработено:

1. когато това се налага по съображения за нейната сигурност;

2. при липса на условия за представянето ѝ в експозиция;

3. при липса на условия за съхраняването ѝ, поради което тя е предоставена на друг музей;

4. при необходимост от експонирането ѝ в повече от един музей;

5. при интерес от експониране на културна ценност - собственост на физическо или юридическо лице.

(3) Броят на копията на една културна ценност не може да бъде по-голям от:

1. три - за движимите културни ценности;

2. едно - за недвижимите културни ценности.

(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и при изработване на копие на част от недвижима културна ценност.

Чл. 175. (1) Репликата е новосъздадена вещ, която възпроизвежда визуално характеристиките на културната ценност, но задължително се различава от нея по размер най-малко с една десета.

(2) Репликата задължително се маркира със знак, обозначаващ я като реплика.

(3) Реплика може да се изработва за представителни и образователни цели.

Чл. 176. (1) Предмет с търговско предназначение е този, който се отличава от културната ценност по размер не по-малко от една десета и детайли, които могат да съдържат и нови елементи.

(2) При условията на ал. 1 могат да бъдат изработвани и предмети с търговско предназначение, възпроизвеждащи отделни елементи на културна ценност.

Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) Копия, реплики и предмети с търговско предназначение могат да се изработват само след съгласие от собственика на недвижимата културната ценност, съответно от лицето, на което е предоставено правото на управление, а за културни ценности, съхранявани във фондовете на музеи, библиотеки и архиви - от директора на съответната институция. Отношенията между собственика, съответно лицето, на което е предоставено правото на управление, и музея, библиотеката или архива се уреждат с възмезден договор при спазване на изискванията на Закона за авторското право и сродните му права.

(2) Копия и реплики на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство се изработват само с разрешение на министъра на културата. Разрешенията се вписват в регистрите по чл. 68 и по чл. 102.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Копията на движимите културни ценности - национално богатство, се включват в научно-спомагателния фонд на съответния музей.

(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Движими културни ценности, собственост на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания, се възпроизвеждат в копия, реплики и предмети с търговско предназначение съгласно каноните на съответното вероизповедание.

Чл. 177а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) (1) За издаване на разрешение по чл. 177, ал. 2 се подава заявление до министъра на културата, писмено или по електронен път, по образец съгласно наредбата по чл. 178. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. историческа справка за културната ценност;

2. писмено съгласие на собственика, съответно на директора, на музея;

3. специализирано заснемане на недвижимата културна ценност, подробна фотодокументация и проект за изработване на нейно копие или реплика;

4. описание на технологичния процес на изработването и начина на изпълнението на копието или репликата на културната ценност.

Чл. 177б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) (1) Към министъра на културата се създава Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение и национално богатство в копия или реплики.

(2) Структурата и организацията на работа на съвета се определят с правилник, утвърден от министъра на културата.

Чл. 177в. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) (1) Заявлението по чл. 177а, ал. 1 с приложените към него документи се разглежда в 14-дневен срок от постъпването му от Специализирания експертен съвет по чл. 177б, ал. 1.

(2) Когато заявлението и приложените към него документи не отговарят на изискванията, заявителят се уведомява писмено да отстрани нередовностите или непълнотите в срок 10 работни дни от съобщението с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.

(3) Срокът по ал. 1 започва да тече след отстраняване на нередовностите или непълнотите.

(4) При неотстраняване на нередовностите или непълнотите в срока по ал. 2 производството по подаденото заявление се прекратява.

(5) След разглеждането на представените документи Специализираният експертен съвет по чл. 177б, ал. 1 изготвя мотивирано становище с предложение до министъра на културата за издаване или отказ за издаване на разрешение.

(6) В едномесечен срок от подаването на заявлението министърът на културата издава разрешение или с мотивирана заповед отказва издаването му.

(7) Разрешението се издава със срок на действие една година.

(8) В случаите, когато преди започване на изработването е необходима процедура за съгласуване по този закон и одобряване на устройствен план и/или на инвестиционен проект по Закона за устройство на територията, срокът за изработване започва да тече от датата на издаването на разрешението за строеж и съответства на срока по чл. 153 от същия закон.

Чл. 177г. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Министърът на културата отказва издаването на разрешение в случаите, когато:

1. искането на заявителя е в противоречие с целите на този закон;

2. искането на заявителя за изработване на копие не отговаря на условията на чл. 174, ал. 2;

3. искането на заявителя за изработване на реплика не отговаря на условията на чл. 175, ал. 3;

4. вече съществува допустимият брой копия на съответната културна ценност - при искане на разрешение за изработване на копие;

5. изработването на копие или реплика ще наруши условията за поддържане на оптималния режим за опазване на културната ценност и/или може да доведе до нейното физическо увреждане.

Чл. 177д. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Издадено разрешение се отнема с мотивирана заповед от министъра на културата при констатирани нарушения на този закон по предложение на Инспектората за опазване на културното наследство.

Чл. 177е. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Актовете по чл. 177в, ал. 6 и чл. 177д подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 178. Условията и редът за изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 179. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) Създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел, включително за създаване, издаване и разпространение на научни трудове и публикации, е свободно.

(2) Създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 178 въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности - с директора на съответния музей.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) Създаването на изображения на археологически недвижими културни ценности с мозайки, стенописи или скални рисунки се извършва при спазване на условията, определи с предписанията за опазването им.

(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) Възпроизвеждането изцяло или отчасти в изображение или по друг начин на новооткрити и/или новопроучени археологически културни ценности се извършва при спазване на изискванията на Закона за авторското право и сродните му права. Проучвателят не може да откаже съгласие при възпроизвеждане, в случай че то е необходимо за проектантска дейност по смисъла на глава пета, раздел V при спазване на авторските му права.

Чл. 180. (1) Представянето на културните ценности е дейност по разкриване и популяризиране на културната и научната им стойност пред обществото.

(2) Представянето на културните ценности се осъществява при условия и по начин, които не поставят под заплаха физическата цялост и състоянието на културните ценности и не ги застрашават от посегателства.

Чл. 181. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавата осигурява трайно обозначаване на недвижимите културни ценности, вписани в Списъка на световното наследство, с идентификационни табели, носещи емблемата на световното наследство и логото на ЮНЕСКО, както и датата на вписване на културната ценност.

(2) Собствениците на недвижими културни ценности от национално значение осигуряват трайното им обозначаване.

(3) По своя инициатива собствениците на останалите категории недвижими културни ценности могат да извършват обозначаването им.

(4) Видът и съдържанието на знака на идентификационните табели по ал. 1 и знаците за обозначаване по ал. 2 и 3 се изработват по образец, утвърден от министъра на културата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Монтирането на идентификационните табели в границите или охранителните зони на културните ценности се извършва след съгласуване по реда на чл. 84.

Чл. 182. (1) Музеите осъществяват представянето на движими културни ценности чрез постоянни или временни експозиции.

(2) Музеите са длъжни да дават ясна информация за представените движими културни ценности чрез означаването им, надписи, издаване на пътеводители и каталози за експозициите и други информационни материали.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В случаите, когато представянето е свързано с транспортиране, задължително се предприемат мерки с оглед застраховането или осигуряването на държавна гаранция, специалната опаковка и охраната на движимите културни ценности.

(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавната гаранция за временни експозиции, представящи движими културни ценности в страната и в чужбина, се отпуска с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата за всеки конкретен случай. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на културата подписва гаранционно писмо.

Чл. 183. (1) Всеки музей може да включва временно в свои експозиции културни ценности от други музеи или на физически или юридически лица, както и да организира представянето на експозиции на други музеи и лица, или съвместни експозиции с тях.

(2) Музеите могат да организират временни експозиции или да предоставят временно движими културни ценности от основния си фонд за представяне в чужбина при условията на глава шеста, раздел VI.

(3) Министърът на културата може да задължи държавен или общински музей да предостави движими културни ценности за участие във временни експозиции в страната и в чужбина. Когато музей предостави свои културни ценности за представяне в чужбина, той трябва да получи съответстваща на неговото участие част от договорената цена за представянето.

(4) Отношенията между страните по ал. 1, 2 и 3 се уреждат с договор.

Чл. 184. (1) Физически и юридически лица, собственици на регистрирани движими културни ценности, могат да организират представянето им временно или постоянно.

(2) При представяне на движими културни ценности по ал. 1 в чужбина се прилагат разпоредбите на глава шеста, раздел VI.

Чл. 185. Условията и редът за представяне на културните ценности се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 186. (1) (Доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Музеите осигуряват дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители, както и в изпълнение на противоепидемични мерки, определени със закон или въведени с акт на държавен орган.

(2) Музеят публично обявява дните и часовете за посещение.

(3) Музеите осигуряват подходящи условия за достъп до музейните експозиции на хора с увреждания.

Чл. 187. (1) За индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети.

(2) Цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган.

(3) В акта за създаване на музея или с решение на финансиращия орган, съответно на собственика на музея, може да бъде предвиден безплатен вход за посещение на експозициите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Държавен или общински музей осигурява безплатен вход за категории посетители, определени в правилника за устройството и дейността на съответния музей.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Деца, учащи се, хора с увреждания и техните придружители заплащат намалени цени или се освобождават от заплащане на входен билет.

Чл. 188. (1) Всяка дейност по опазването и представянето на културните ценности се документира.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В случаите, когато дейност по опазването се извършва от експерти - външни лица, те са длъжни да предоставят безвъзмездно екземпляр от изготвените в процеса на работа документи на НИНКН или съответния музей.

Чл. 189. Създадените документи по чл. 188 формират:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) национален документален архив към НИНКН - за недвижимите културни ценности;

2. научен архив към съответния музей - за движимите културни ценности.

Чл. 190. (1) Архивите по чл. 189 са постоянно попълваща се съвкупност от документи, отразяващи етапите в процеса на изпълнението на дейностите по опазването и представянето им, независимо от времето, начина и мястото на създаването им, както и от вида на носителя им.

(2) Създаването, поддържането, съдържанието, съхраняването и използването на архивите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 191. (1) Научният архив към съответния музей включва:

1. документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

2. отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и други;

3. документите за извършените от тях теренни археологически проучвания;

4. научната и справочна документация: научни паспорти и картотеки.

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея, който го е създал, и не подлежи на предаване на органите за управление на Националния архивен фонд освен при закриването на музея без правоприемство.

Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) При упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите:

1. извършват проверки на място или по документи;

2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като:

а) (нова - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок;

б) (предишна б. "а" - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения;

в) (предишна б. "б" - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство;

3. съставят актове за установяване на извършени административни нарушения.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Прилагането на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите. Принудителните административни мерки се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Принудителните административни мерки по ал. 2 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Инспекторите имат право на достъп до подлежащите на контрол обекти на културното наследство, както и да изискват необходимите документи във връзка с упражняване на правомощията им по този закон.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Инспекторите са длъжни да:

1. отразяват точно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;

2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваните проверки;

3. не разгласяват данни от извършените проверки;

4. използват информацията от проверките само за целите на административнонаказателното производство.

Чл. 193. Лицата, спрямо които се извършва проверка по чл. 192, ал. 1, са длъжни да:

1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;

2. оказват съдействие на длъжностните лица при упражняване на техните правомощия;

3. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства.

Чл. 194. (1) При осъществяване на своята дейност инспекторите могат да си взаимодействат с органите на Министерството на вътрешните работи, Агенция "Митници", Държавна агенция "Национална сигурност", прокуратурата, други държавни и общински органи, както и с физически и юридически лица.

(2) Начините на взаимодействие с органите по ал. 1 се уреждат с инструкции на министъра на културата и ръководителите на съответните органи.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Инспекторите, длъжностните лица от НИНКН и от музеите подават декларация по образец, утвърден от министъра на културата, за търговски, финансов или друг делови интерес, който те или свързани с тях лица имат във връзка с функциите им по този закон.

(2) Декларацията по ал. 1 се подава ежегодно до 31 март пред органа по назначаване или работодателя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) При промяна на декларираните обстоятелства след подаване на декларацията по ал. 2 лицата по ал. 1 са длъжни в 7-дневен срок да уведомят органа по назначаване или работодателя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират пред органа по назначаването или пред работодателя наличието на частен интерес по конкретен повод във връзка с осъществяване на свое правомощие или задължение по служба. Декларацията се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба.

(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Лице по ал. 1 се отстранява от изпълнение на задължение по служба, когато е налице частен интерес по конкретен повод.

(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено от изпълнение на задължение по служба и от органа по назначаването или от работодателя, ако той смята, че е налице частен интерес по конкретен повод. Наличието или липсата на конфликт на интереси се преценява за всеки конкретен случай.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 2, 3 и 4 или при установено наличие на конфликт на интереси по съдебен ред органът по назначаване или работодателят налага дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, съответно по чл. 188, ал. 3 от Кодекса на труда.

(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Конфликт на интереси е налице, когато търговски, финансов или друг делови интерес поражда основателни съмнения в безпристрастността на лицата по ал. 1 при надлежното изпълнение на функциите им или упражняване на правомощията им.

(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) За неуредените въпроси се прилага Законът за противодействие на корупцията.

Чл. 196. (1) Длъжностно лице, което не подаде декларация в срока по чл. 38, ал. 1 и 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.)

Чл. 197. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 1, т. 1 за недвижима културна ценност с категория "национално значение" или "местно значение", както и за декларираните недвижими обекти по чл. 59, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 1, т. 1 за недвижима културна ценност, включена в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България, или за недвижима културна ценност с категория "световно значение", се наказва с глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличен търговец и на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

(4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2016 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 3 и 4, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

(5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Когато деянието по ал. 3 и 4 е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 5000 лв., а имуществената санкция е в размер от 3500 до 5500 лв.

Чл. 198. Който не предприеме незабавни действия за обезопасяването на недвижима културна ценност или не уведоми компетентните органи по чл. 72, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

Чл. 199. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 72, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 150 до 1500 лв.

Чл. 200. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Който реализира инвестиционен проект или извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не изпълни указанията по чл. 83а, ал. 6, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 10 000 до 15 000 лв., а имуществената санкция е в размер от 30 000 до 50 000 лв.

Чл. 200а. (1) (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г., предишен текст на чл. 200а - ДВ, бр. 52 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Който унищожи или повреди културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2016 г.) Който не изпълни задължението си по по чл. 71, ал. 2 в определения срок, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.

Чл. 200б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Длъжностно лице, което разреши или допусне унищожаването или повреждането на културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 3000 до 6000 лв.

Чл. 200в. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Който унищожи или повреди археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(2) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства или земекопна техника, глобата е в размер от 7000 до 15 000 лв., а имуществената санкция - в размер от 7000 до 20 000 лв. В тези случаи използваните специални технически средства или земекопна техника се отнемат в полза на държавата.

Чл. 200г. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Длъжностно лице, което не изпълни в законоустановения срок задълженията си по чл. 84, ал. 7, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 200д. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Който реализира инвестиционни проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или премахване без съгласуване с министъра на културата въз основа на решение на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства по чл. 14, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.

Чл. 201. Длъжностно лице по чл. 94, ал. 1, което след като е уведомено за намерена вещ, не извърши оглед и не поеме нейното съхранение, се наказва с глоба в размер от 300 до 500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Чл. 202. (1) (Предишен текст на чл. 202 - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) Длъжностно лице, което не издаде удостоверение в срока по чл. 98, ал. 3 или не направи предложение в срока по чл. 99, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) Който като член на комисията по чл. 96, ал. 3 или лице, вписано в регистъра по чл. 96, ал. 4, писмено даде невярно експертно заключение по чл. 98, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, и се заличава от регистъра по чл. 96, ал. 4.

Чл. 203. Който не уведоми за промяна на собствеността на регистрирана културна ценност в срока по чл. 102, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв.

Чл. 204. Колекционер, който не изпълни задължение по чл. 110, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв.

Чл. 205. Който не изпълни задълженията си по чл. 112, т. 1, се наказва с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Чл. 206. (1) Който извършва възмездни прехвърлителни сделки с неидентифицирани и нерегистрирани движими културни ценности, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Вещта, предмет на нарушението по ал. 1, се отнема в полза на държавата.

Чл. 207. (1) Който извършва възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности - национално богатство, без да уведоми министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 30 000 до 50 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 40 000 до 60 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Вещта, предмет на нарушението по ал. 1, се отнема в полза на държавата.

Чл. 208. Който извършва правни сделки с движими културни ценности, неинвентирани в основния или обменния фонд на съответния музей или с инвентирани в основния или обменния фонд в нарушение на чл. 114, ал. 2 и 3, се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Чл. 209. На лице, което извършва търговска дейност с движими културни ценности без регистрация по чл. 116, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.

Чл. 210. На лице, което не уведоми за промяна на обстоятелствата, вписани в регистъра, в срока по чл. 116, ал. 6, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.

Чл. 211. На лице, което не изпълни задължение по чл. 117, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. 212. На лице, което извършва търговия с движими културни ценности чрез търг без разрешение на министъра на културата по чл. 120, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.

Чл. 213. На лице, което не уведоми в срока по чл. 120, ал. 7 за настъпила промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешение за извършване на търговия чрез търг, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. 214. На лице, което организира търг с движими културни ценности, без да уведоми министъра на културата по реда на чл. 122, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

Чл. 215. На лице, което в срока по чл. 123 не публикува обявление за търга, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 216. Длъжностно лице, което допусне участие на музей на търг без разрешение на министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Чл. 217. (1) Който изнесе извън границите на страната движима културна ценност без разрешение или без сертификат за износ, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция, в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Вещта, предмет на нарушението по ал. 1, се отнема в полза на държавата.

Чл. 218. Който наруши разпоредбата на чл. 129, ал. 3, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Който извършва теренни проучвания на археологически ценности без разрешение по чл. 148, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на юридическо лице или на едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 12 000 до 25 000 лв.

(2) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства, земекопна техника или транспортни средства, глобата е в размер от 5000 до 15 000 лв., а имуществената санкция - от 15 000 до 30 000 лв. В тези случаи специалните технически средства и техника се отнемат в полза на държавата.

(3) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 глобата е в размер от 12 000 до 25 000 лв., а имуществената санкция - от 15 000 до 30 000 лв.

(4) При повторно извършване на нарушенията по ал. 2 глобата е в размер от 15 000 до 35 000 лв., а имуществената санкция - от 25 000 до 50 000 лв.

Чл. 219. (1) (Предишен текст на чл. 219 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не извърши регистрация по чл. 152, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 300 до 500 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Специалните технически средства - предмет на нарушението по ал. 1, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 220. Който наруши разпоредбите на чл. 153, ал. 1, т. 3, 4 и 6, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 221. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не вземе мерки за запазване на откритите структури и находки и не уведоми незабавно съответния орган по реда на чл. 160, ал. 1 и 2, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Който осъществява инвестиционни проекти в територии по чл. 161, ал. 1, изречение първо без извършване на предварително археологическо проучване, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.

(2) Който извършва строителни работи на археологически обекти, разкрити при археологически проучвания, без провеждане на теренни археологически проучвания по чл. 161, ал. 1, изречение второ, се наказва с глоба в размер от 12 000 до 25 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лв.

(3) Който извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по чл. 161, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.

Чл. 222. (1) Който осъществява дейности по консервация и реставрация или изготвя проекти за консервация и реставрация, без да е вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което осъществява дейности по консервация и реставрация без непосредствено ръководство на лице, вписано в регистъра по чл. 165, ал. 1.

Чл. 223. (1) (Предишен текст на чл. 223 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който извършва дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности - национално богатство, без разрешение на министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато деянието по ал. 1 е довело до увреждане на културната ценност, глобата е от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 224. Който извършва действия по изработването на копия, реплики или предмети с търговско предназначение, които налагат непосредствен контакт или въздействие върху културната ценност, без да е вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 225. (1) Който изработва копия на културна ценност в нарушение на изискванията на чл. 173 и 174, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което изработва реплика в нарушение на изискванията на чл. 175.

(3) Средствата за извършване на нарушенията по ал. 1 и 2 се отнемат в полза на държавата.

(4) Вещите по ал. 1 и 2 се отнемат в полза на държавата.

Чл. 226. Който изработва копия, реплики или предмети с търговско предназначение без съгласие на собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 226а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който с търговска цел създава, използва и разпространява изображения на културната ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и други изображения или използва изображението като търговска марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама без сключен договор със собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

Чл. 227. Който изработва копия или реплики на културни ценности със световно или национално значение или национално богатство без разрешение на министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв, а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 228. Който не предприеме необходимите мерки по чл. 182, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.

Чл. 228а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Който осъществява дейност като музей без разрешение по чл. 30, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е от 1000 до 1500 лв., а имуществената санкция - от 1500 до 2000 лв.

Чл. 228б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не изпълни приложена принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. - за физическо лице, а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 228в. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За други нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, освен ако извършеното не съставлява престъпление, глобата е в размер от 200 до 2000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 300 до 5000 лв.

Чл. 229. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица - инспектори, а в случаите по чл. 217 - от митническите органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Петдесет на сто от сумите от глоби и имуществени санкции постъпват по сметката на Национален фонд "Култура" за проекти, свързани с опазване на културното наследство, а останалите 50 на сто - по бюджета на Министерството на културата.

Чл. 230. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.