Държавен вестник, брой 5 от 19.I

Чл. 1. С наредбата се уреждат:

1. условията и редът за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ);

2. формата и съдържанието на сертификатите;

3. условията и редът за вписване в публичния регистър, воден по наредбата, на подлежащите на вписване обстоятелства и начинът за получаване на информация от регистъра.

Чл. 2. Сертификатите за произход се издават от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричана по-нататък "комисията", като официални непрехвърляеми документи, удостоверяващи производителя, количеството електрическа енергия, произведена от ВЕИ, периода на производство, производствената централа и нейната мощност.

Чл. 3. Като произведена от ВЕИ се счита само електрическата енергия, за която е издаден съответен сертификат за произход.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Производителите на електрическа енергия от ВЕИ, независимо дали подлежат на лицензиране по Закона за енергетиката, са длъжни да подадат в комисията писмено заявление за издаване на сертификат за произход в срок до един месец след изтичане на периода, за който се иска издаване на сертификат за произход, по образец съгласно приложение № 1.

(2) Писменото заявление по ал. 1 съдържа:

1. трите имена и данни по документа за самоличност за физическите лица, съответно фирмата и код по БУЛСТАТ/ЕИК за юридическите лица и едноличните търговци - производители;

2. местонахождението и наименованието на производствената централа;

3. количеството електрическа енергия, за което се изисква сертификат за произход;

4. енергийния източник;

5. описание на производствената централа и технологията на производство;

6. общата инсталирана мощност на производствената централа;

7. мощността на съоръженията за производство на електрическа енергия от ВЕИ;

8. периода, за който е произведена електрическата енергия, за което се иска сертификат за произход;

9. датата на въвеждане в експлоатация на производствената мощност;

10. номера на лицензията за производство на електрическа енергия - при наличие на такава;

11. друга допълнителна информация, свързана с процеса на производство.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат и:

1. данни за произведеното количество електрическа енергия от отделните съоръжения в производствената централа;

2. при производство в централа, използваща различни енергийни източници - данни, които удостоверяват количеството електрическа енергия, произведена при използване на ВЕИ;

3. копия от фактури, издадени при продажбата на съответното количество електрическа енергия;

4. документ за платена такса;

5. данни за местонахождението на уредите за търговско измерване и на регистриращите контролни уреди.

(4) Данните по ал. 3, т. 1 и 2 производителите представят в справка по утвърден от комисията образец.

(5) Данните по ал. 2, т. 2 и 9, както и данните по ал. 3, т. 5 се подават само при подаване на заявление за издаване на сертификат за произход за първи път.

(6) При настъпване на промяна в данните и обстоятелствата по ал. 5 производителят е длъжен да уведоми писмено комисията в 7-дневен срок от нейното настъпване, като приложи писмено съответните доказателства.

(7) Производител на електрическа енергия от ВЕИ подава заявление по ал. 1 за всяка отделна централа, която експлоатира.

Чл. 5. (1) Подадените заявления и приложенията към тях се проверяват за съответствие с изискванията на наредбата в 10-дневен срок от постъпването им.

(2) В случаите, когато се установи, че заявлението или приложенията към него не отговарят на изискванията на наредбата, на заявителя се изпраща писмено съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности.

(3) В случай че нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 2, преписката се прекратява с резолюция на председателя на комисията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Заявление, подадено след изтичането на срока по чл. 4, ал. 1, се оставя без разглеждане и преписката се прекратява с резолюция на председателя на комисията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Заявителят се уведомява писмено за прекратяването на производството по ал. 3 и 4.

Чл. 6. (1) Комисията може да проверява обстоятелствата по преписката служебно.

(2) При осъществяване на дейността по ал. 1 държавните органи, енергийните предприятия и длъжностните лица са длъжни да оказват необходимото съдействие на комисията.

Чл. 7. (1) В случаите на разглеждане на заявление от производител за издаване на сертификат за произход за първи път комисията се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпване на заявлението или от отстраняване на нередовностите по него, когато заявителят е лицензиран производител, и в двумесечен срок, когато заявлението е подадено от нелицензиран производител.

(2) В случаите на разглеждане на всяко следващо заявление комисията се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпване на заявлението или от отстраняване на нередовностите.

(3) В случай че в сроковете по ал. 1 и 2 по обективни причини не е проведено заседание на комисията, решението се взема на първото следващо заседание.

Чл. 8. (1) Комисията издава сертификати за произход по образец съгласно приложение № 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Един сертификат се издава за количеството електрическа енергия, произведена от ВЕИ, в рамките на една календарна година за производители с мощност до 1 MW включително и в рамките на едно полугодие за производители с мощност над 1 MW.

Чл. 9. (1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, до издаването на сертификат за произход изкупуват от производители цялото количество електрическа енергия, заявено като произведено от ВЕИ, по утвърдени от комисията преференциални цени.

(2) Условията и редът за извършване на плащанията, включително в случаите на систематични или значителни отклонения между количествата, регистрирани със сертификат за произход, и количествата, за които са извършени плащанията по ал. 1, се уреждат с договорите за изкупуване на енергия.

Чл. 10. Комисията отказва издаване на сертификат за произход при:

1. непълнота, неточност или недостоверност на предоставените от производителя данни;

2. несъответствие с нормативните изисквания за определяне на количеството електрическа енергия като произведено от ВЕИ.

Чл. 11. Сертификатите за произход съдържат следните задължителни реквизити:

1. вид на сертификата;

2. уникален номер, съдържащ регистрационния номер на производителя и пореден номер на издадения му сертификат;

3. орган, издал сертификата за произход;

4. дата на издаване, период на производство на електрическата енергия;

5. количество електрическа енергия, произведено от ВЕИ;

6. технология на производство на електрическа енергия, произведена от ВЕИ;

7. производствената централа и общата инсталирана мощност на централата;

8. инсталирана мощност на съоръженията, произвеждащи електрическа енергия;

9. име на производителя и код по БУЛСТАТ/ЕИК.

Чл. 12. (1) Решението за издаване на сертификат за произход се отменя, а издаденият сертификат се обезсилва по инициатива на комисията, когато документ или документи, въз основа на които е издаден, са признати от компетентен орган за неистински или ако комисията установи, че титулярят на сертификата е представил неверни сведения, послужили като основание за издаването му.

(2) Комисията може да отмени решението за издаване и да обезсили сертификат за произход в едногодишен срок от издаването му.

Чл. 13. Комисията създава, поддържа и публикува на своята електронна страница в интернет регистър на сертификатите за произход.

Чл. 14. (1) Регистърът на сертификатите за произход съдържа данни за производителите, включително наименованието и местонахождението на централата, и издадените и отменените сертификати за произход.

(2) Вписванията в регистъра се извършват въз основа на решенията на комисията.

(3) Вписването на обстоятелствата за съответния производител се извършва въз основа на данните, съдържащи се в документите, представени пред комисията или служебно събрани от нея.

(4) Вписванията се извършват от длъжностни лица, определени от председателя.

Чл. 15. (1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране вписва в регистъра на сертификатите за произход производителите на електрическа енергия от ВЕИ, издадените или обезсилените им сертификати в срок до 5 работни дни от приемането на съответното решение.

(2) В регистъра на сертификатите за произход се вписват и признатите от комисията по реда на глава четвърта сертификати за произход, издадени в държави - членки на Европейския съюз.

Чл. 16. (1) Комисията признава сертификатите за произход, издадени в държави - членки на Европейския съюз, при условията на взаимност. Сертификатите за произход, издадени в държава - членка на Европейския съюз, служат като доказателство за достоверността на удостоверените с тях факти и обстоятелства.

(2) Всеки отказ на комисията за признаване на сертификати за произход по ал. 1, включително в случаите на отказ по причини, свързани с предотвратяване на измама, се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии и се мотивира.

(3) При влязъл в сила акт на комисията, който постановява отказ за признаване на сертификати за произход, спорът може да се отнесе до Европейската комисия.

Чл. 17. (1) Лице, което иска признаване в Република България на сертификат за произход, издаден в друга държава - членка на Европейския съюз, подава писмено заявление, за което в комисията се образува преписка.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага копие на сертификата, негов легализиран превод и данни, позволяващи идентификацията на заявителя и на органа, издал сертификата, включително данни за представителите им и техните адреси за кореспонденция.

(3) В едномесечен срок комисията извършва служебна проверка на обстоятелствата по преписката, като изисква информация от съответния орган, издал сертификата.

(4) Комисията се произнася с решение в 10-дневен срок от получаване на информацията по ал. 3.