Държавен вестник, брой 64 от 18.VII

Чл. 9. (1) Винетната такса на територията на Република България се заплаща в левове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2010 г., в сила от 18.09.2010 г.) Потребителите могат да заплащат винетни такси при преминаване на границата на Република България на съответния граничен пункт в левове или евро.

Чл. 10. Собственикът или ползвателят на пътно превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като преминава по тях или по техни участъци с пътното превозно средство, само когато е заплатена винетна такса за съответния период и на предното стъкло на пътното превозно средство е залепена валидна винетка.

Чл. 11. Винетната такса се заплаща от всяко българско или чуждестранно физическо лице или юридическо лице - собственик или ползвател на пътно превозно средство, което за определен период ще ползва републиканските пътища или техни участъци.

Чл. 12. (1) Срещу заплащане на винетната такса, определена с тарифата по чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата, на потребителя се издават платежен документ и винетка, която доказва правото на ползване на републиканските пътища за определен период.

(2) Винетките са годишна, месечна и седмична. За пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2 от Закона за пътищата се издават и дневни винетки.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Годишната винетка е с валидност от 1 януари на текущата година, за която е издадена, до 31 януари следващата година.

(4) Месечната винетка е с валидност един календарен месец считано от датата на издаването й.

(5) Седмичната винетка е с валидност 7 дни считано от датата на издаването й.

(6) Дневната винетка е валидна за деня, който е обозначен на нея чрез перфорация.

Чл. 13. За различните категории пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата се издават различни винетки по чл. 12, ал. 2.

Чл. 14. (1) Пътни превозни средства, предназначени за теглене на полуремаркета, се считат за пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с над 2 оси, независимо от броя на осите и от това дали полуремаркето е прикачено или не.

(2) В случаите, когато пътно превозно средство по чл. 10а, ал. 7, т. 2 от Закона за пътищата, без тези, предназначени за превоз на пътници, се движи с прикачено ремарке, потребителят е длъжен да заплати допълнителна винетна такса, като закупи втора винетка по чл. 12, ал. 2 за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на републиканските пътища от пътното превозно средство с прикаченото ремарке.

Чл. 15. (1) Винетният стикер е удостоверителен знак, който се залепва на мястото, определено в чл. 16, в превозното средство, за което е предназначен, и неговото наличие е основание за допускане на съответното превозно средство до движение по републиканските пътища на Република България или до техни участъци, определени от Министерския съвет.

(2) Водачите на моторни превозни средства са длъжни незабавно да свалят винетните стикери с изтекъл срок.

Чл. 16. Винетката се състои от две части - едната част - винетен стикер, се залепва на видно място на долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно средство, а другата част се съхранява от водача на пътното превозно средство и е доказателство за платената винетна такса за ползване на републиканските пътища.

Чл. 17. Винетните стикери се различават в зависимост от вида на пътното превозно средство, за което са предназначени, и от срока, за който е платена винетната такса.

Чл. 18. Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява със заповед графичното оформление на различните групи и видове винетки.

Чл. 19. Валидизацията на месечната, седмичната и дневната винетка представлява маркировка, направена с механично устройство на предвидените за това места, в съответствие с годината, месеца и датата, от които стартира валидността на винетката, в зависимост от категорията на превозното средство и продължителността на валидност.

Чл. 20. Валидизацията на месечните, седмичните и дневните винетки се извършва от продавача въз основа на данните за вида на превозното средство и срока, за който ще бъде винетката, предоставени от платеца на негова собствена отговорност.

Чл. 21. Запазването на целостта на винетния стикер, съответстваща на категорията на превозното средство и продължителността на валидност, както и на втората част съгласно чл. 16 е задължение на водача на превозното средство.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 09.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Винетки могат да се закупуват от централното управление и от областните управления на Агенция "Пътна инфраструктура", от специализираното звено на Агенция "Митници" на граничните контролно-пропускателни пунктове или от дистрибутори въз основа на сключен договор с Агенция "Пътна инфраструктура".

Чл. 23. (1) Когато при напускане на страната се установи, че чуждестранен потребител е превишил периода на ползване на републиканските пътища, за който е заплатил винетна такса, той е длъжен да заплати стойността на винетката за превишения период, но не по-малко от стойността на винетната такса за най-краткия срок за съответната категория пътно превозно средство.

(2) Когато при напускане на страната се установи, че местен потребител не е заплатил винетна такса, той задължително заплаща стойността на винетната такса за най-краткия срок за съответната категория пътно превозно средство, освен когато постоянният адрес на потребителя е в населеното място, на чиято територия се намира съответният граничен пункт.

Чл. 24. Пътно превозно средство има право да преминава по републиканските пътища или пътни участъци, посочени в списъка по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, срещу заплащане от собственика или ползвателя му на такса за изминато разстояние - ТОЛ такса.

Чл. 25. Размерът на ТОЛ таксата се определя с тарифа на Министерския съвет в левове или евро и се заплаща в левове, а за пътни превозни средства с чуждестранна регистрация се допуска заплащане и в евро. При определяне размера на ТОЛ таксата се отчитат условията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, както и разпоредбите на наредбата.

Чл. 26. Министерският съвет определя ТОЛ таксите при спазване принципа на възстановяване само на инфраструктурните разходи. Среднопретеглената ТОЛ такса се обвързва със строителните разходи, разходите за експлоатация и за поддържане на съответната инфраструктура. Среднопретеглената ТОЛ такса може да включва и възвръщаемост на капитала или търговска печалба, основана на пазарните условия. Взетите предвид разходи могат да бъдат възстановявани частично или изцяло посредством събирането на ТОЛ такси.

Чл. 27. (1) Без да са в противоречие със среднопретеглените ТОЛ такси, посочени в чл. 26, нивата на ТОЛ таксите могат да се променят с оглед намаляване на щетите върху околната среда, ограничаване на задръстванията, минимизиране на повредите по инфраструктурата, оптимизиране използването на съответната инфраструктура или насърчаване безопасността на движението, при условие че тази промяна:

1. е съответстваща на поставената цел;

2. е прозрачна и недискриминираща, особено по отношение на националността на превозвача, страната или мястото на регистрация на превозвача или на превозното средство и началната или крайната точка на транспортната операция;

3. не е предназначена за генериране на допълнителни приходи от ТОЛ такси; всяко нарастване на приходите, водещо до среднопретеглени ТОЛ такси, които не са в съответствие с чл. 26, се неутрализира чрез изменения в структурата, като това се извършва в рамките на две години след изтичане на счетоводната година, в която допълнителните приходи са генерирани;

4. е съобразена с максималния праг на гъвкавост, посочен в ал. 2.

(2) Нивата на ТОЛ таксите могат да се променят според екологичните категории на моторните превозни средства съгласно приложение № 2 към § 1, т. 19 от Закона за пътищата, включително нивото на РМ и NOx, така че нито една ТОЛ такса да не надвишава с над 100 на сто таксата, събирана от еквивалентни превозни средства, които отговарят на най-стриктните стандарти за вредни емисии.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 09.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява цялостната дейност по изграждането, въвеждането в експлоатация, експлоатацията и поддържането на системата от съоръжения и технологично оборудване, предназначени за събиране на ТОЛ такси, наричана по-нататък "ТОЛ система".

(2) Когато Министерският съвет в съответствие с чл. 11, ал. 1 от Закона за пътищата предвиди правото на концесионер да събира и да придобива в собственост постъпленията от ТОЛ таксите, дейностите по изграждането, въвеждането в експлоатация на системата от съоръжения и технологично оборудване, предназначени за събиране на ТОЛ такси, се извършва от концесионера в съответствие с концесионния договор.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 09.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Събирането на ТОЛ таксите се извършва на определените за това места от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура" или на концесионера.

Чл. 30. Основни елементи на ТОЛ системата са:

1. части от крайните участъци на републиканските пътища по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, върху които се устройват ТОЛ площадки;

2. пътни възли - участъци от републиканските пътища по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, които ги свързват с други пътища, заедно с ТОЛ площадки;

3. изградените на ТОЛ площадките контролни пунктове, представляващи съвкупност от съоръжения и постройки, обслужващи ТОЛ системата;

4. системи за заплащане на ТОЛ такси и за преброяване, контрол и управление на трафика.

Чл. 31. (1) Контролните пунктове на ТОЛ системите осигуряват:

1. наличие на достатъчен брой ленти за преминаване и гишета за заплащане с цел осигуряване на нормална пропускателна способност;

2. осигуряване на лента за преминаване на пътни превозни средства с извънгабаритни товари;

3. наличие на технически средства, които да осигуряват възможност за идентифициране, отчитане и съхраняване на информацията за всички преминаващи пътни превозни средства.

(2) В случаите по чл. 11, ал. 1 от Закона за пътищата участъците от републиканските пътища по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, на които се разполагат елементите на ТОЛ системата, включително контролните пунктове, се определят в съответствие с концесионния договор.

Чл. 32. (1) За нуждите на ТОЛ системата пътните превозни средства се разпределят в категории според броя на осите, габаритите и масата им или други класификационни характеристики.

(2) Класификационните характеристики на пътните превозни средства отразяват степента, в която пътните превозни средства увреждат пътя, и се определят съгласно приложение № 1.

Чл. 33. (1) ТОЛ системите са затворена и отворена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 09.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Изборът или промяната на системата по ал. 1 се извършва от Агенция "Пътна инфраструктура" или от концесионера в съответствие с концесионния договор.

Чл. 34. (1) Затворена ТОЛ система е системата, при която се осъществява контролиран достъп и заплащане на ТОЛ такса за действително изминатото разстояние при преминаването на пътните превозни средства през изходните контролни пунктове на републиканските пътища по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата.

(2) На входния контролен пункт на водача на пътното превозно средство се издава документ, удостоверяващ мястото на влизане.

(3) На изходния контролен пункт водачът е длъжен да представи документа по ал. 2 и да заплати ТОЛ таксата по ал. 1.

Чл. 35. (1) Отворена ТОЛ система е системата, при която се осъществява свободен достъп до отделен пътен участък на републиканските пътища по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата и заплащане на фиксирана ТОЛ такса при преминаване на пътното превозно средство през съответния контролен пункт. Размерът на фиксираната ТОЛ такса съответства на цената за преминаване през целия участък, прилежащ към съответния контролен пункт.

(2) Пътните превозни средства влизат във и излизат от пътищата по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата през изградените пътни възли на съответния пътен участък, като при преминаване през контролния пункт заплащат ТОЛ таксата по ал. 1.

Чл. 36. (1) Електронна система за събиране на ТОЛ такси е системата, която осигурява извършването на електронен контрол при влизане и излизане от републиканските пътища по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, както и заплащане на ТОЛ таксата по електронен път.

(2) Електронната система може да се прилага само в съчетание със затворена или отворена система.

Чл. 37. (1) Електронните системи за събиране на такса за изминато разстояние използват една или повече от следните технологии:

1. позициониране чрез спътник;

2. мобилни комуникации по стандарт GSM-GPRS (справка GSM TS 03.60/23 060);

3. микровълнова технология 5,8 GHz.

(2) Операторите, които предоставят услуги за електронно събиране на такса за изминато разстояние, предоставят на заинтересуваните потребители бордова апаратура:

1. подходяща за работа с всички електронни системи за събиране на такса за изминато разстояние в държавите - членки на Европейския съюз;

2. които използват технологиите, посочени в ал. 1;

3. които могат да се използват във всички видове превозни средства.

(3) Бордовата апаратура при спазване изискванията на ал. 1 може да бъде подходяща и за други технологии, при условие че това не води до допълнителни разходи за потребителите или не е източник на дискриминация между тях. При необходимост бордовата апаратура може да бъде свързана и към електронния скоростомер на превозното средство.

Чл. 38. (1) За заплатената ТОЛ такса на лицето се издава платежен документ.

(2) ТОЛ таксите могат да се заплащат в брой или по електронен път.

Чл. 39. Запазването на целостта на документа, удостоверяващ действително изминатото разстояние или размера на заплатената ТОЛ такса, е задължение на водача на пътното превозно средство.

Чл. 40. (1) Когато се установи, че собственик или ползвател на пътно превозно средство преминава по платен пътен участък, без да е заплатил дължимата такса или без документ по чл. 38, ал. 1, той заплаща размера на таксата за най-дългото разстояние, прилежащо към съответния контролен пункт, за съответната категория пътно превозно средство.

(2) Когато се установи, че собственик или ползвател на пътно превозно средство не представи документи за превозното средство, необходими за доказване на информацията относно съответната екологична категория, той заплаща пълния размер на таксата по чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата.

Чл. 41. (1) Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние работи съвместно и поддържа връзка със системите по чл. 37.

(2) По пътищата, за използването на които се събира такса за изминато разстояние чрез електронна система, таксата за изминато разстояние може да се събира и чрез други средства, като се гарантира безопасността.

(3) Оперативната съвместимост на съществуващите технологии за събиране на такса за изминато разстояние осигурява пълната съвместимост и интерфейси на тези технологии с технологиите, посочени в чл. 37, ал. 1, и на апаратурите им една с друга.

(4) Използването на лични данни, необходими за действието на европейската услуга за събиране на такса за изминато разстояние, се извършва, като се защитават основните права и свободи на гражданите, включително личният живот, и при спазване на разпоредбите на Закона за защита на личните данни и на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ, L 201 от 31 юли 2002 г.).

Чл. 42. (1) Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние обхваща цялата пътна мрежа на Общността, върху която се събира такса за изминато разстояние чрез електронна система.

(2) Електронна услуга за събиране на такса за изминато разстояние се определя чрез:

1. възможността всички оператори и/или издатели на средства за разплащане да предоставят услугата;

2. набор технически стандарти и изисквания към предоставяне на услугата;

3. еднотипен абонаментен договор между клиентите и операторите и/или издателите на средства за разплащане, които предоставят услугата; договорът дава достъп до цялата мрежа и може да бъде подписан при оператора на каквато и да е част от мрежата и/или при издателя на средства за разплащане.

(3) Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние не зависи от пътните такси.

(4) Договорите за европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние могат да бъдат сключвани независимо от мястото на регистрация на превозното средство, националността на участниците в договора и зоната или точката от пътната мрежа, за която се дължи пътната такса.

(5) Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние позволява да се развие интермодалност без неблагоприятни условия за други видове транспорт.

Чл. 43. (1) Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние има елементите, посочени в приложение № 2.

(2) Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние използва технологиите по чл. 37, ал. 1, като използва публично достъпни спецификации.

(3) Решенията, свързани с определяне на европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние, се вземат от Европейската комисия, подпомагана от Комитета за електронно пътно таксуване по чл. 5, ал. 2 от Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността (ОВ, L 166 от 30 април 2004 г.). Тези решения могат да бъдат взети само ако се постига оперативна съвместимост в техническите, юридическите и търговските елементи на европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние.

(4) Апаратурите за европейската услуга за електронно пътно таксуване отговарят на изискванията на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (ОВ, L 91 от 7 април 1999 г.) и на Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно електромагнитната съвместимост (ОВ, L 139 от 23 май 1989 г.).

Чл. 44. Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние, която е посочена в чл. 41 - 43 и е различна от националните услуги за електронно събиране на такса за изминато разстояние в държавите - членки на Европейския съюз, гарантира оперативната съвместимост върху цялата територия на Европейската общност за потребителите на електронни системи за събиране на такса за изминато разстояние, които са били вече въведени в държавите - членки на Европейския съюз, и на тези, които ще се въведат и отговарят на изискванията на наредбата.

Чл. 45. Пътно превозно средство има право да преминава по съоръженията, изброени в списъка по чл. 10, ал. 4 от Закона да пътищата, само срещу заплащане от водача на такса за ползване на съоръжения.

Чл. 46. (1) Таксата за ползване на съоръжения по чл. 45 се заплаща от водача на пътното превозно средства в левове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2010 г., в сила от 18.09.2010 г.) Водачите на чуждестранни пътни превозни средства могат да заплащат таксата по ал. 1 и в евро.

Чл. 47. В случаите, когато Министерският съвет в съответствие с чл. 11, ал. 1 от Закона за пътищата предвиди права на концесионер да събира и да придобива в собственост постъпленията от таксите за ползване на съоръжения от списъка по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата, дейностите по изграждането, въвеждането в експлоатация на системата от съоръжения и технологично оборудване, предназначени за събиране на тези такси, се извършва от концесионера в съответствие с концесионния договор.

Чл. 48. (1) Заплащането на таксата по чл. 45 се извършва на контролно-пропускателни пунктове преди или след преминаване по съоръжението.

(2) За заплащането на таксата по ал. 1 на водача на пътното превозно средство се издава платежен документ. Когато заплащането се извършва на входа на съоръжението, водачът е длъжен да съхранява платежния документ до напускане на съоръжението.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 09.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Събирането на таксите за ползване на съоръжения се извършва от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура", на Агенция "Митници" или на концесионера.

Чл. 50. (1) Таксата за специално ползване на републиканските пътища или на част от тях се заплаща за извършване на дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като:

1. изграждане на:

а) търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях;

б) площадки за оказване на пътна помощ срещу заплащане и на пътни връзки към тях;

в) рекламни съоръжения;

г) нови подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя, с изключение на тези, предназначени за обслужване експлоатацията на пътя;

2. експлоатация на:

а) търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях;

б) площадки за оказване на пътна помощ срещу заплащане и на пътни връзки към тях;

в) рекламни съоръжения;

3. ремонт на подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя, с изключение на тези, предназначени за обслужване експлоатацията на пътя;

4. временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя.

(2) Превозването на тежки и извънгабаритни товари се извършва срещу заплащане на такса за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 09.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Когато специалното ползване е по чл. 50, ал. 1, т. 4 и по ал. 2 и обхваща различни републикански пътища, един от които е предоставен на концесия, таксите се определят в две части, които се заплащат съответно по сметка на Агенция "Пътна инфраструктура" и на концесионера.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 09.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) На специално определени места за обявления в централната администрация и в областните пътни управления на Агенция "Пътна инфраструктура" се предоставя информация за съответния републикански път, който е предоставен на концесия, за концесионера, на когото е възложено събирането на пътните такси, и се обявяват сметките по чл. 52, ал. 3. Сметките се обявяват и в обслужващите банки на Агенция "Пътна инфраструктура" и на концесионера.

Чл. 52. (1) Таксите по чл. 50, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и по ал. 2 са еднократни и се заплащат преди издаване на разрешението за съответното специално ползване.

(2) Таксите по чл. 50, ал. 1, т. 2 са годишни и се заплащат изцяло или на равни тримесечни вноски до 10-о число на текущото тримесечие.

(3) Таксите по чл. 50 се заплащат, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 09.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) по сметка на Агенция "Пътна инфраструктура", или

2. по сметка на концесионера в случаите по чл. 11, ал. 1 от Закона за пътищата.