Държавен вестник, брой 83 от 22.X

Чл. 9. (1) Дейността по допингов контрол в Република България се осъществява от Националната комисия за допингов контрол със седалище София.

(2) Националната комисия за допингов контрол е специализиран контролен орган по смисъла на чл. 66, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта.

Чл. 10. (1) Националната комисия за допингов контрол се състои от 13 членове, включително председател и заместник-председател.

(2) В отсъствие на председателя неговата дейност се осъществява от заместник-председателя.

(3) Съставът на Националната комисия за допингов контрол се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(4) Членове на Националната комисия за допингов контрол могат да бъдат само дееспособни лица - български граждани, които имат висше образование и не са наказвани за нарушения на антидопинговите правила.

(5) Съставът на Националната комисия за допингов контрол се състои от лица с медицинско или юридическо образование, спортни специалисти и експерти. Лицата с медицинско или юридическо образование, както и експертите трябва да имат не по-малко от 5 години стаж по съответната професия.

Чл. 11. Заседанията на комисията са редовни, ако присъстват повече от 2/3 от нейните членове.

Чл. 12. Комисията взема решения с обикновено мнозинство - половината плюс един от присъстващите членове.

Чл. 13. Националната комисия за допингов контрол:

1. организира и провежда допингов контрол на лицата по чл. 6;

2. приема годишен план за провеждане на допингов контрол;

3. изисква данни от българските спортни организации, необходими за провеждане на допингов контрол;

4. поддържа регистър на спортистите, подлежащи и преминали допингов контрол, както и на получените резултати;

5. определя състава на антидопинговите екипи;

6. разпространява действащия Списък на забранените допинг вещества и методи съгласно Международния стандарт на Световната антидопингова агенция и своевременно информира българските спортни организации за момента на влизането му в сила;

7. уведомява Държавната агенция за младежта и спорта, Българския олимпийски комитет и Световната антидопингова агенция при констатиране на допинг нарушения;

8. следи и отчита изпълнението на наказанията, наложени от българските спортни организации, за нарушаване на антидопинговите правила;

9. прави предложения до председателя на Държавната агенция за младежта и спорта за налагане на санкции на спортни организации във връзка с допинг нарушения;

10. разработва програми и провежда антидопингови кампании;

11. подпомага и насърчава разработването и реализирането от Държавната агенция за младежта и спорта, Националната комисия за допингов контрол и Българския олимпийски комитет на антидопингови програми;

12. осъществява международно сътрудничество в качеството си на Национална антидопингова организация;

13. следи за спазване на международните стандарти за допингов контрол;

14. изготвя анализ и прави предложения до председателя на Държавната агенция за младежта и спорта за развитието на дейността по допинговия контрол;

15. ежегодно до края на февруари изготвя и представя на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта доклад за своята дейност за предходната календарна година;

16. поддържа своя интернет страница.

Чл. 14. (1) Председателят на Националната комисия по допингов контрол разпределя дейността в следните комисии:

1. Контролно-медицинска;

2. Дисциплинарна;

3. Етично-информационна.

(2) При необходимост за подпомагане работата на комисиите могат да се привличат външни експерти и сътрудници.

Чл. 15. (1) Контролно-медицинската комисия е в състав от петима членове, включително председател. В комисията задължително се включват лица с медицинско и юридическо образование.

(2) Контролно-медицинската комисия има следните правомощия:

1. провежда обучение на лица за придобиване право на участие в дейността на антидопинговите екипи;

2. поддържа регистър на членовете на антидопинговите екипи;

3. контролира спазването на международните стандарти за допингов контрол;

4. издава или отказва разрешения на спортисти за терапевтична употреба на вещества и методи, включени в Забранителния списък;

5. при установяване на положителен аналитичен резултат от проба "А" проверява документацията по вземане, транспортиране и предаване на допинг пробите в Лабораторията за допингов контрол, провежда първоначалното изслушване и уведомява съответната спортна организация чрез председателя на Националната комисия за допингов контрол за временно спиране на състезателните права на спортиста;

6. при положителна проба "А" възлага на Лабораторията за допингов контрол провеждане на процедура по анализ на проба "Б";

7. уведомява председателя на Националната комисия за допингов контрол и Дисциплинарната комисия при констатирани допинг нарушения.

(3) В 3-дневен срок от констатиране на нарушение на антидопинговите правила или от решението за отказ за издаване на разрешение за терапевтична употреба председателят на комисията уведомява заинтересуваните лица.

(4) Решенията по постъпили искания за издаване на разрешения за терапевтична употреба се утвърждават от председателя на Националната комисия за допингов контрол.

Чл. 16. (1) Дисциплинарната комисия е в състав от трима членове, включително председател. В комисията задължително се включват лица с медицинско и юридическо образование.

(2) Дисциплинарната комисия е независима при вземането на решения, като се подчинява единствено на действащите нормативни актове.

(3) Дисциплинарната комисия има следните правомощия:

1. изслушва заинтересуваните страни;

2. произнася се по постъпилите искания и жалби с решение, с което ги уважава или отхвърля;

3. определя вида и размера на наказанията, които спортните организации следва да наложат на лицата, извършили нарушения на антидопинговите правила.

(4) Член на Дисциплинарната комисия не може да участва при разглеждане на конкретен случай на нарушение на антидопинговите правила, ако се явява "свързано лице" по смисъла на наредбата с някое от лицата, извършило нарушение.

(5) Решенията на Дисциплинарната комисия се довеждат до знанието на съответната спортна организация и на заинтересуваните лица.

Чл. 17. (1) Етично-информационната комисия е в състав от трима членове, включително председател.

(2) Етично-информационната комисия има следните правомощия:

1. следи за спазване на етичните норми при осъществяване на допингов контрол в страната в съответствие с Етичния кодекс на Световната антидопингова агенция;

2. сезира председателя на Националната комисия за допингов контрол и Дисциплинарната комисия при възникнали нарушения от морално-етично естество;

3. дава разрешение на Лабораторията за допингов контрол за извършване на изследване по смисъла на чл. 26, ал. 1;

4. разработва и подпомага реализирането на антидопингови програми;

5. разработва образователни програми, провежда информационни антидопингови кампании и подготвя издаване на рекламни материали, свързани с тях;

6. след съгласуване с председателя на Националната комисия за допингов контрол предоставя информация за нейната дейност на средствата за масово осведомяване;

7. подпомага осъществяването на международното сътрудничество на Националната комисия за допингов контрол;

8. решенията на комисията се утвърждават от председателя на Националната комисия за допингов контрол.

Чл. 18. Председателят и заместник-председателят на Националната комисия за допингов контрол могат да присъстват на заседанията на комисиите.

Чл. 19. (1) Процедурата по вземане и предаване на проби за допингов контрол се осъществява от антидопингови екипи при спазване правилата на Международния стандарт за допингов контрол.

(2) По предложение на Контролно-медицинската комисия председателят на Националната комисия за допингов контрол утвърждава със заповед регистъра на лицата, имащи право да участват в антидопингови екипи.

(3) Съставът на всеки отделен антидопингов екип се определя със заповед на председателя на Националната комисия за допингов контрол, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(4) В състава на антидопинговите екипи не могат да бъдат включвани лица, които:

1. са наказвани за нарушения на антидопинговите правила;

2. са членове на Националната комисия за допингов контрол;

3. работят в Лабораторията за допингов контрол;

4. работят по трудово правоотношение или на граждански договор към спортна организация, както и когато представляват или са членове на ръководен орган на спортна организация.

(5) Антидопинговият екип е в състав не по-малко от двама членове, от които единият е председател.

(6) При едновременна работа на няколко антидопингови екипа на един и същ спортен обект или съоръжение със заповед на председателя на Националната комисия за допингов контрол се назначава координатор на екипите.

Чл. 20. Антидопинговият екип:

1. взема проби от биологичен материал от спортистите, подлежащи на допингов контрол;

2. констатира нарушения при спазване на антидопинговите правила в дейността на спортисти и длъжностни лица от спортно-техническия или медицинския екип на спортист или отбор;

3. попълва цялостната документация, свързана с вземане на допинг проби и с констатиране на нарушения, и носи отговорност за правилното отразяване на всички данни;

4. отговаря за правилното вземане, съхранение и своевременно предаване на пробите в Лабораторията за допингов контрол.

Чл. 21. Организаторите на състезания са длъжни да осигурят условия за работа на антидопинговите екипи.

Чл. 22. На територията на Република България лабораторният анализ на допинг проби се извършва от Лабораторията за допингов контрол към Държавната агенция за младежта и спорта при спазване на Международните стандарти за антидопинг лабораториите.

Чл. 23. (1) Лабораторията за допингов контрол анализира проби за откриване на забранените вещества и методи, включени в Забранителния списък по чл. 7, ал. 1, и други субстанции съгласно програмата за наблюдение на Световната антидопингова агенция.

(2) Всяка допинг проба не може да се използва за друга цел освен за целите, описани в ал. 1, без писменото съгласие на спортиста.

(3) Лабораторията за допингов контрол извършва анализ на допинг проби от международни състезания, провеждани на територията на страната, след получаване на оторизация от Международната спортна организация и при наличие на акредитация от Световната антидопингова агенция.

Чл. 24. Лабораторията за допингов контрол:

1. приема взетите от антидопинговите екипи допинг проби и ги анализира;

2. оформя цялостната документация, свързана с приемането и анализа на допинг пробите, и носи отговорност за правилното отразяване на всички данни;

3. предава екземпляри от протоколите за извършените анализи на допинг пробите на председателя на Националната комисия за допингов контрол и на председателя на Контролно-медицинската комисия;

4. води регистър на получените допинг проби и на резултатите от анализа и ги съхранява;

5. провежда изследвания в областта на анализа на допинг проби;

6. осъществява информационен обмен с антидопингови лаборатории от други държави.

Чл. 25. Лабораторията за допингов контрол има право да притежава, съхранява и използва по предназначение само за лабораторни цели референтни унифицирани субстанции, включително биологичен материал от спортисти и доброволци, във връзка с изпълнение на основната й функция - анализ на допинг вещества.

Чл. 26. (1) Лабораторията за допингов контрол има право да изследва биологични проби от доброволци, приели лекарствени продукти, разрешени за употреба, но определени като допинг в спорта, след разрешение на Етично-информационната комисия към Националната комисия за допингов контрол.

(2) Събраната по смисъла на ал. 1 референтна колекция от биологични проби-образци се използва от Лабораторията за допингов контрол само и единствено за доказване на наличието или отсъствието на вещества от Забранителния списък в допинг пробите на спортистите по чл. 7, ал. 1.

(3) Всяко изследвано лице по смисъла на ал. 1 подписва декларация за информирано съгласие.

(4) Изследването по ал. 1 не се смята за клинично изпитване.

Чл. 27. (1) На допингов контрол подлежат:

1. по време на състезание:

а) при индивидуалните спортове - класиралите се на първите три места и други спортисти по жребий;

б) при колективните спортове - чрез жребий се определят по двама спортисти и по един за резерва от всеки отбор от заявените за участие в срещата;

в) всеки спортист, поставил световен, европейски или национален рекорд;

2. извън състезание:

а) спортисти, участващи в тренировъчен процес, включително такива, изтърпяващи наказания за употреба на допинг вещества;

б) спортисти, значително подобрили постиженията си в рамките на 6 месеца от последния официално регистриран техен резултат;

в) спортисти, чиито треньори са водили подготовката на други спортисти с положителни допинг проби.

(2) Когато при извършен по реда на ал. 1 допингов контрол бъдат установени нарушения на антидопинговите правила от двама или повече спортисти от един и същ отбор, се извършва разширен допингов контрол, който може да обхване всички спортисти от отбора.

Чл. 28. (1) Спортните организации представят до 31 декември в Националната комисия за допингов контрол информация за местонахождението през цялата следваща календарна година на всички спортисти, картотекирани от тях.

(2) При промяна на местонахождението на отделни спортисти организацията е длъжна незабавно да уведоми Националната комисия за допингов контрол. В случай че спортист промени местонахождението си по собствена инициатива, той незабавно уведомява съответната спортна организация и Националната комисия за допингов контрол.

(3) Националната комисия за допингов контрол може по всяко време да изисква допълнителна информация от съответната спортна организация за местонахождението на отделни спортисти.

Чл. 29. Тегленето на жребий за определяне на спортисти за допингов контрол при индивидуалните спортове се извършва от ръководителя на антидопинговия екип съвместно с главния съдия на състезанието, а при колективните спортове - и с по един представител на отборите, при:

1. индивидуалните спортове - преди започване на състезанието - за определяне на дисциплините и/или категориите, и в края на състезанието - за определяне на спортистите;

2. колективните спортове:

а) за футболни срещи жребият се тегли по време на редовната почивка между полувремената;

б) за останалите колективни спортове - в последната почивка преди края на състезанието.

Чл. 30. При определяне на спортистите, подлежащи на допингов контрол по време на състезание, могат да присъстват представители на Националната комисия за допингов контрол, съответните спортни организации и организационните комитети на състезанието.

Чл. 31. Изборът на спортистите, подлежащи на допингов контрол по чл. 27, се извършва без предизвестие.

Чл. 32. (1) Всеки спортист, определен за допингов контрол, е длъжен да се яви пред антидопинговите екипи, дори и при отказ от участие в състезанието или тренировката.

(2) Определен за допингов контрол спортист се освобождава от ръководителя на антидопинговите екипи и дежурния лекар, когато спортистът е прекратил участието си в срещата или тренировката по медицински показания и е транспортиран до здравно заведение. Ръководителят на антидопинговите екипи и дежурният лекар изпращат писмен доклад за това до председателя на Националната комисия за допингов контрол.

(3) В случаите, когато спортист е прекратил участието си в състезанието по медицински показания, на допингов контрол подлежи предварително изтеглената резерва.

Чл. 33. Процедурата по вземане на допинг проби се осъществява по начин, който гарантира целостта, сигурността и идентичността на пробата, при зачитане на личната свобода и достойнство на спортиста.

Чл. 34. (1) Вземането на допинг пробите се извършва в специално оборудвано за целта място, наричано допинг станция.

(2) Допинг станцията трябва да осигурява уединено даване на допинг пробата от спортиста и възможност за контрол от членовете на антидопинговите екипи с цел недопускане на нейното манипулиране.

Чл. 35. При известяване за допингов контрол и вземане на допинг проби членовете на антидопинговите екипи са длъжни да се легитимират с официален документ, издаден от председателя на Националната комисия за допингов контрол.

Чл. 36. (1) По време на състезание определените за допингов контрол спортисти се известяват писмено непосредствено след приключване на участието им в спортната дисциплина.

(2) Оригиналът на известието за допингов контрол се прилага към протокола за взетата допинг проба.

(3) Формулярите за известие за допингов контрол, както и протоколът за вземане на допинг проба трябва да съответстват на Международния стандарт за допингов контрол.

Чл. 37. При провеждане на допингов контрол извън състезание антидопинговите екипи установяват местонахождението на определения спортист и му връчват известието за допингов контрол, като посочват мястото и времето, определени за даване на допинг пробата.

Чл. 38. (1) Спортистите, определени за допингов контрол по време на състезание, се явяват в допинг станцията за контрол незабавно след връчване на известието.

(2) Спортистите, определени за допингов контрол, които имат непосредствено участие и в друго състезание или дисциплина, се явяват в допинг станцията незабавно след завършване на последното си участие в състезание или дисциплина.

(3) Спортистите, определени за допингов контрол извън състезание, се явяват в допинг станцията за контрол в срока, посочен в известието.

Чл. 39. (1) Всеки спортист, определен за допингов контрол, има право да се яви в допинг станцията заедно с придружител - лекар, треньор или служебно лице, а при международни състезания се допуска и преводач.

(2) Спортист, ненавършил 18-годишна възраст, има право да бъде придружен в допинг станцията освен от лицата по ал. 1 и от един от законните си представители.

(3) Спортист с увреждания има право да бъде придружен в допинг станцията освен от лицата по ал. 1 и от лице, посочено от него.

(4) Лицата, придружаващи спортиста, могат да присъстват при процедурата по вземане на пробата, освен при физиологичните действия на спортиста по даване на уринна проба.

Чл. 40. (1) Спортистът се явява с документ за самоличност със снимка - лична карта, военна книжка, шофьорска книжка или акредитационна карта за спортно състезание.

(2) Спортистът няма право да напуска допинг станцията без разрешение от ръководителя на антидопинговите екипи, докато не приключи процедурата по вземане на допинг пробата. В случай че получи разрешение за временно напускане на допинг станцията, спортистът задължително се придружава от член на антидопинговите екипи за времето на отсъствието му.

Чл. 41. Ръководителят или член на антидопинговите екипи задължително обяснява на спортиста и неговите придружители последователността на действията при процедурата за вземане на пробата.

Чл. 42. При вземането на допинг проби използваните от антидопинговите екипи комплекти технически пособия трябва да са одобрени от Националната комисия за допингов контрол и да отговарят на следните изисквания:

1. всеки комплект да бъде с уникален номер;

2. системата на запечатване на пробите да осигурява невъзможност за тяхното манипулиране;

3. да осигуряват анонимност на спортистите, дали пробите;

4. да бъде гарантирана тяхната стерилност и еднократната им употреба.

Чл. 43. (1) Процедурите за вземане на кръвни допинг проби съответстват на международно признати стандартни предпазни мерки.

(2) Вземане на кръвна проба се извършва от член на антидопинговия екип с медицинска квалификация.

(3) Взетото количество кръв трябва да отговаря на съответните изисквания за анализ на пробата. Запечатаните кръвни проби се съхраняват в съответствие с Международния стандарт за вземане на кръвни проби.

Чл. 44. (1) Възраженията за допуснати пропуски от антидопинговите екипи по вземането на пробите, по процедурата на затваряне и за други нарушения на наредбата се отбелязват в протокола за взетата допинг проба.

(2) Вписаните в протокола възражения на спортиста по процедурата за вземане на проба се съобщават на Контролно-медицинската комисия допълнително в писмена форма от ръководителя на антидопинговите екипи не по-късно от 24 часа след приключване на процедурата.

Чл. 45. (1) След даването на последната допинг проба от спортистите, определени за допинг контрол, антидопинговите екипи осигуряват транспортиране на пробите, гарантиращо тяхната цялост, идентичност и годност до предаването им на Лабораторията за допингов контрол.

(2) Допинг пробите се транспортират за анализ в Лабораторията за допингов контрол в специални запечатани транспортни контейнери, съпроводени с всички необходими документи.

(3) Транспортирането на допинг пробите се осъществява от член на антидопинговите екипи, който доставя транспортните контейнери в Лабораторията за допингов контрол по най-бързия и сигурен начин.

(4) В празнични и почивни дни, както и при извънредни обстоятелства, които не позволяват предаването на допинг пробите в Лабораторията за допингов контрол, транспортните контейнери се предават на заместник-председателя на Националната комисия за допингов контрол за съхранение в централната допинг станция. Контейнерите с уринни проби се съхраняват при температура, не по-висока от -15°С, в хладилна камера, която се заключва и се запечатва от заместник-председателя на Националната комисия за допингов контрол.

Чл. 46. (1) Членът на антидопинговите екипи, който е транспортирал допинг пробите или ги е предал за съхранение в централната допинг станция, ги предава в Лабораторията за допингов контрол заедно с предназначената за лабораторията документация. Предаването се извършва с предавателно-приемателен протокол, който се изготвя в два екземпляра - един за Лабораторията за допингов контрол и един за Националната комисия за допингов контрол.

(2) Членът на антидопинговите екипи предава на председателя на Контролно-медицинската комисия документацията от взетите допинг проби, която не е предназначена за Лабораторията за допингов контрол, заедно с екземпляра от протокола по ал. 1.

Чл. 47. Процедурите за вземане на допинг проби се конкретизират с Правилника за дейността на Националната комисия за допингов контрол в съответствие с Международния стандарт на Световната антидопингова агенция.

Чл. 48. (1) Допинг пробите се приемат за анализ от служител на Лабораторията за допингов контрол, който проверява целостта на печатите на транспортния контейнер и на пробите, както и документите, съпътстващи пробите.

(2) Допинг пробите се приемат от Лабораторията за допингов контрол в специално закодирани бутилки с уникален номер, осигуряващи анонимността на спортиста.

(3) Предадените допинг проби се изследват, ако няма причини за отказ от страна на Лабораторията за допингов контрол.

(4) Лабораторията за допингов контрол отказва изследване на проба в следните случаи:

1. липсва или е нарушена целостта на запечатването върху транспортния контейнер или върху допинг пробата;

2. нарушена е целостта на бутилката с допинг пробата;

3. съществува несъответствие между броя на допинг пробите и документите, които ги съпътстват;

4. в документите, съпровождащи пробите, или върху самите проби е отбелязано името, поставен е подпис, инициали или друг знак, който би могъл да разкрие самоличността на спортиста;

5. съществуват различия между кодовите номера на пробите и тези, записани в съпроводителните документи към тях;

6. съществуват видими разлики между уринните проби "А" и "Б" - цвят, мътност, наличие на утайка;

7. количеството и рН на уринната проба са различни от изискванията на лабораторията;

8. уринните проби са с относително тегло, равно или по-малко от 1,005, измерено с рефрактометър в лабораторията след отварянето на проба "А".

(5) Невалидността на пробата или пробите се вписва в протокола по чл. 46, ал. 1, който се подписва от члена на антидопинговите екипи и от приемащия служител от Лабораторията за допингов контрол.

Чл. 49. В своята работа Лабораторията за допингов контрол използва:

1. собствен екип от квалифицирани специалисти;

2. унифицирани методи и научни разработки, одобрени от Световната антидопингова агенция, за откриване на допинг вещества;

3. собствена референтна колекция от биологични проби и референтни субстанции за доказване наличието или липсата на забранени вещества и методи, включени в Забранителния списък, удостоверяващи еднозначно верността на получените резултати от допинг пробите.

Чл. 50. (1) За резултатите от изследваните допинг проби се съставя протокол в 3 екземпляра, който се подписва от ръководителите на екипите, извършили анализите, и от ръководителя на лабораторията.

(2) Ръководителят на лабораторията предава протоколите от аналитичните изследвания на председателя на Националната комисия за допингов контрол и на председателя на Контролно-медицинската комисия.

Чл. 51. (1) При отрицателен резултат от изследването на проба "А" председателят на Националната комисия за допингов контрол писмено уведомява спортиста чрез съответната спортна организация.

(2) Документацията за допинг проби с отрицателен резултат се съхранява от Националната комисия за допингов контрол и от Лабораторията за допингов контрол за срок две години считано от датата на вземане на допинг пробите. Пробите се съхраняват от Лабораторията за допингов контрол за срок 3 месеца считано от датата на предаване на протокола с резултата на Националната комисия за допингов контрол при условия, гарантиращи запазването на химическия им състав.

(3) Невалидните проби по смисъла на чл. 48, ал. 4 се съхраняват при подходящи условия от Лабораторията за допингов контрол за срок 3 месеца считано от датата на предаване на протокола с резултата на Националната комисия за допингов контрол.

Чл. 52. (1) При констатиране на положителен резултат от изследването на проба "А" протоколът от анализа и цялата документация, свързана с вземането на допинг пробата, се внасят за разглеждане от Контролно-медицинската комисия.

(2) Контролно-медицинската комисия извършва предварителна проверка за правилността на проведените процедури по вземане, транспортиране и предаване на допинг пробата. При проверката комисията събира и обсъжда всички обстоятелства по случая, включително чрез изслушване на спортиста и на лицата, участвали във вземането, транспортирането и предаването на пробата, както и на ръководителя на лабораторията във връзка с анализа на пробата.

Чл. 53. (1) Контролно-медицинската комисия не провежда изслушване и обявява резултата за невалиден, когато:

1. е констатирано съществено нарушение на процедурите за вземане, транспортиране, предаване и анализ на допинг пробата;

2. спортистът има валидно разрешение за терапевтична употреба на забраненото вещество или метод, открити в допинг пробата, и тяхната концентрация не надвишава съществено допустимите терапевтични граници.

(2) Когато е необходимо да се установи дали положителният резултат не се дължи на физиологично или патологично състояние на спортиста, Контролно-медицинската комисия назначава допълнителни медицински изследвания и не провежда изслушване до тяхното приключване.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 Контролно-медицинската комисия писмено уведомява за своите решения спортиста и съответната спортна организация.

Чл. 54. (1) Когато не са налице условията по чл. 53, Контролно-медицинската комисия насрочва провеждане на изслушване на заинтересуваните лица, за което по конфиденциален начин им връчва писмено уведомление чрез съответната спортна организация.

(2) Ако Контролно-медицинската комисия след приключване на изслушването и обсъждането на всички обстоятелства по случая установи, че не са налице основания за анулиране на резултатите от допинг пробата, тя уведомява спортната организация чрез председателя на Националната комисия за допингов контрол за временно спиране на състезателните права на спортиста.

(3) Спортната организация уведомява спортиста за резултата от проба "А" и за своето решение относно временно спиране на състезателните му права.

(4) Председателят на Националната комисия за допингов контрол писмено уведомява спортиста чрез съответната спортна организация за правото на спортиста да поиска извършване на контролен анализ на проба "Б".

(5) Спортистът има право да подаде писмена молба до Националната комисия за допингов контрол за извършване на контролен анализ на проба "Б" в 5-дневен срок след получаване на уведомлението по ал. 4. Ако спортистът не подаде молба в определения срок, председателят на Националната комисия за допингов контрол назначава контролен анализ в 7-дневен срок.

Чл. 55. (1) Контролният анализ се извършва от Лабораторията за допингов контрол и се насрочва не по-късно от 7 дни след получаване на молбата на спортиста или искането на Националната комисия за допингов контрол.

(2) Спортистът и съответната спортна организация се уведомяват за деня и часа на провеждане на контролния анализ. Провеждането на контролния анализ може да бъде отложено по писмено взаимно споразумение между спортиста, Националната комисия за допингов контрол и Лабораторията за допингов контрол.

(3) Контролният анализ се извършва от екип, който не е участвал при анализа на проба "А".

Чл. 56. (1) По искане на спортиста контролният анализ може да бъде извършен от друга антидопингова лаборатория.

(2) В случаите по ал. 1 редът за извършване на контролния анализ се определя съобразно правилата на съответната лаборатория, като всички разноски са за сметка на спортиста.

Чл. 57. (1) При отваряне на проба "Б" за провеждане на контролен анализ могат да присъстват:

1. спортистът или нотариално упълномощено от него лице;

2. представител на спортната организация, към която е картотекиран спортистът;

3. председателят на Националната комисия за допингов контрол, заместник-председателят или член на Контролно-медицинската комисия;

4. ръководителят на Лабораторията за допингов контрол.

(2) Екипът от Лабораторията за допингов контрол, който ще извършва контролния анализ, отваря пробата "Б" и попълва протокол за потвърждаване на нейната идентичност, който се подписва от лицата по ал. 1.

(3) Спортистът или упълномощеният негов представител има право да присъства в лабораторията в продължение на цялата аналитична процедура, при условие че не възпрепятства и не влияе върху процеса на извършването й.

(4) Ако спортистът или другите лица по ал. 1 не се явят в Лабораторията за допингов контрол в определения ден и час, представителят на Националната комисия за допингов контрол разрешава извършването на анализа в тяхно отсъствие.

Чл. 58. (1) Резултатът от контролния анализ е окончателен.

(2) Ако контролният анализ не потвърждава резултата от анализа на проба "А", резултатът от допинговия контрол се обявява за отрицателен и процедурата се приключва. В този случай Контролно-медицинската комисия незабавно уведомява съответната спортна организация чрез председателя на Националната комисия за допингов контрол.

(3) Ако резултатът от контролния анализ потвърждава резултата от анализа на проба "А" и е установена употребата на забранени допинг вещества или методи, Контролно-медицинската комисия внася в Дисциплинарната комисия предложение за образуване на дисциплинарно производство. В този случай стойността на контролния анализ се заплаща от спортиста и/или от съответната спортна организация.

(4) Всички лица, участвали или присъствали при провеждането на контролния анализ, са длъжни да не разгласяват информацията, станала им известна във връзка и по повод процедурата, до официалното удостоверяване с протокол на резултата от анализа на проба "Б".

Чл. 59. Ръководителят на Лабораторията за допингов контрол предава протокола от контролния анализ на председателя на Националната комисия за допингов контрол и председателя на Контролно-медицинската комисия.

Чл. 60. Документите, свързани с допинг проби с положителен резултат, се съхраняват от Националната комисия за допингов контрол и от Лабораторията за допингов контрол за срок от 5 години считано от датата на вземане на допинг пробите. Пробите се съхраняват от Лабораторията за допингов контрол при условия, гарантиращи запазването на химическия им състав, за срок от 6 месеца считано от датата на предаване на протокола с резултата на Националната комисия за допингов контрол.

Чл. 61. (1) Употребата на допингови вещества и методи, както и другите нарушения на антидопинговите правила противоречат на спортната и медицинската етика.

(2) Допинг нарушения са:

1. наличие на забранено вещество, негови метаболити или маркери в биологична проба, взета от тялото на спортиста;

2. използване или опит за използване на забранено вещество или метод;

3. отказ, неявяване или избягване на даване на проба от спортист, определен за допингов контрол по време на състезание или извън него;

4. непредоставяне от спортиста или спортната организация на информация на Националната комисия за допингов контрол за местонахождението му;

5. фалшифициране или опит за фалшифициране на процедура по допингов контрол от лице, което е участвало или присъствало на процедурата;

6. притежаване на забранено вещество или метод от:

а) спортист;

б) спортно-техническо лице;

7. пренасяне, разпространение или продажба на забранено вещество или метод от:

а) спортист;

б) спортно-техническо лице;

8. предписание за употреба от спортист на забранено вещество или метод, направено от лице, което е в медицинския или спортно-техническия екип на спортиста;

9. подбуждане, съдействие или прикриване като съучастие от лице по т. 6 и 7 за нарушаване на антидопинговите правила.

Чл. 62. Не могат да бъдат санкционирани лица за нарушенията по чл. 61, ал. 2 след изтичане на 8 години от констатиране на нарушението.

Чл. 63. Не е налице нарушение по чл. 61, ал. 2, т. 1, когато:

1. концентрацията на откритите вещества и методи не надвишава предварително определените количествени граници в Забранителния списък на Световната антидопингова агенция;

2. когато спортистът е получил разрешение за терапевтична употреба на откритите забранени вещества или методи и концентрацията им не надвишава съществено терапевтично определената доза;

3. когато употребата на откритото забранено вещество или метод е следствие от предприети спешни медицински мерки, възпрепятстващи тежки увреждания на спортиста;

4. когато по неоспорим начин се установи, че забранено вещество или метод е произведено ендогенно от организма на спортиста.

Чл. 64. (1) Санкциите по наредбата се налагат независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда в друг нормативен акт.

(2) За повторно нарушение на антидопинговите правила от спортисти или спортно-технически лица санкцията е окончателно лишаване от права с изключение на случаите, посочени в този раздел.

Чл. 65. (1) Нарушение на антидопинговите правила, извършено от спортист по време на състезание или във връзка с него, води до анулиране на индивидуалните му резултати, постигнати на това състезание, включително отнемане на медали, точки и награди от ръководния орган на проявата.

(2) В случай че констатираното нарушение не е оказало влияние върху резултатите, постигнати преди неговото извършване, те се запазват. В този случай се вземат под внимание резултатите от предишни допинг проби, взети от спортиста по време на същото състезание.

Чл. 66. (1) Спортист, извършил нарушение по чл. 61, ал. 2, т. 1, 2 или 6, се наказва с лишаване от състезателни права при първо нарушение за срок две години, а при повторно нарушение - окончателно.

(2) Спортно-техническо лице, извършило нарушение по чл. 61, ал. 2, т. 6, се наказва в сроковете по ал. 1 с лишаване от права.

(3) Когато забраненото вещество или метод е определено в Забранителния списък като специфична субстанция поради честото му наличие в медикаменти или незначителния му допингиращ ефект, срокът на санкцията по ал. 1 се определя, както следва:

1. при първо нарушение - минимално - официално предупреждение без лишаване от състезателни права, и максимално - лишаване от състезателни права за срок до една година;

2. при повторно нарушение - лишаване от състезателни права за две години;

3. при трето нарушение - окончателно лишаване от състезателни права.

Чл. 67. Спортист, определен за допингов контрол, който откаже даване на допинг проба, не се яви или избегне даване на проба, се наказва с лишаване от състезателни права при първо нарушение за срок две години, а при повторно нарушение - окончателно.

Чл. 68. Спортист, който по собствена инициатива промени местонахождението си и не уведоми за това Националната комисия за допингов контрол и съответната спортна организация, се наказва с лишаване от състезателни права за срок от 3 месеца до една година. За повторно нарушение санкцията е две години.

Чл. 69. (1) Спортист, който по какъвто и да е начин фалшифицира или се опита да фалшифицира процедурата по допингов контрол, се наказва с лишаване от състезателни права при първо нарушение за срок две години, а при повторно нарушение - окончателно.

(2) Спортно-техническо лице, извършило нарушение по ал. 1, се наказва с лишаване от права съобразно определените в нея срокове.

Чл. 70. (1) Спортист, извършил нарушение по чл. 61, ал. 2, т. 7, се наказва с лишаване от състезателни права за срок 4 години. Ако нарушението е извършено повторно, санкцията е окончателно лишаване от състезателни права.

(2) Спортно-техническо лице, извършило нарушение по чл. 61, ал. 2, т. 7, се наказва с лишаване от права в сроковете, предвидени в ал. 1.

Чл. 71. Лице, извършило нарушение по чл. 61, ал. 2, т. 8, се наказва с лишаване от права за срок 4 години. Ако нарушението е извършено повторно, санкцията е окончателно лишаване от права.

Чл. 72. За нарушение по чл. 61, ал. 2, т. 9 се налага санкция лишаване от състезателни права, съответно лишаване от права за срок 4 години при първо нарушение. Когато нарушението е повторно, лишаването от права е окончателно.

Чл. 73. (1) Лице, извършило престъпление по чл. 61, ал. 2, т. 8 или 9 спрямо малолетен или непълнолетен спортист, се наказва с окончателно лишаване от права.

(2) В случай че се констатират данни за престъпление от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс, Националната комисия за допингов контрол е длъжна да сезира компетентните държавни органи.

Чл. 74. Лице с две последователни нарушения, като второто е извършено от него, преди да бъде уведомено за първото, се наказва със санкцията, предвидена за по-тежкото нарушение.

Чл. 75. (1) Спортист, в чиято допинг проба е установено наличието едновременно на специфична субстанция и на друго забранено вещество или метод, се наказва със санкцията по чл. 66, ал. 1.

(2) Спортист, на когото повторно при допинг проба е открито наличие на забранено вещество или метод, като при една от двете проби веществото или методът е бил специфична субстанция, се наказва за повторното нарушение с лишаване от състезателни права за срок от 2 до 3 години. Същото наказание се налага и в случай че едното нарушение е наличие на специфична субстанция, а другото е по чл. 61, ал. 2, т. 3 или 5.

Чл. 76. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства размерът на санкциите по този раздел може да бъде намален, както следва:

1. при лишаване от права или от състезателни права за определен срок санкцията се намалява наполовина;

2. при окончателно лишаване от права санкцията се намалява на 8 години.

(2) По реда на ал. 1 се намалява санкцията на спортист, който е оказал съдействие на органите за допингов контрол при разкриване или доказване на нарушения по чл. 61, ал. 2, т. 6 - 9.

Чл. 77. Срокът за лишаване от състезателни права започва от датата на решението на Дисциплинарната комисия, като от него се приспада срокът на временното им спиране.

Чл. 78. Спортист, наказан с лишаване от състезателни права за повече от 4 години, може след изтичане на четиригодишния период да участва в регионални прояви по спорт, различен от спорта, в който той се е състезавал по време на извършване на нарушението, ако проявата не е етап от държавно или международно първенство.

Чл. 79. (1) При установени по време на състезание нарушения на антидопинговите правила от двама или повече спортисти от един и същ отбор по колективен вид спорт се уведомява спортната организация, за да анулира постигнатия от отбора резултат и да наложи санкция.

(2) При нарушения от двама или повече спортисти от един и същ отбор по спорт, който не е колективен, Националната комисия за допингов контрол уведомява съответната спортна организация за налагане санкция на отбора.

Чл. 80. Националната комисия за допингов контрол предлага на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта да наложи санкции на спортна организация, включително спиране или прекратяване на финансирането й, когато:

1. не представи информация по чл. 8 и чл. 28, ал. 1 и 2;

2. не изпълни влязло в сила решение за наказване на спортист или спортно-техническо лице по реда на наредбата;

3. не предприема мерки срещу употребата на допинг и това е довело до многократни нарушения от картотекирани от нея спортисти или спортно-технически лица в администрирания от нея спорт.

Чл. 81. По време на срока за спиране или лишаване от състезателни права спортистът подлежи на периодичен извънсъстезателен контрол и е длъжен при поискване да предоставя на Националната комисия за допингов контрол информация за местонахождението си.

Чл. 82. (1) Срокът за спиране или лишаване от състезателни права на спортиста спира да тече, ако той заяви, че прекратява спортната си дейност. В този случай спортистът не подлежи на допингов контрол.

(2) Ако спортистът писмено поиска отново да бъде картотекиран, остатъкът от срока на санкцията продължава да тече от датата на възстановяване на правата му.

Чл. 83. (1) Председателят на Националната комисия за допингов контрол незабавно изпраща решението за налагане на санкция по наредбата на съответната спортна организация.

(2) Спортната организация взема решение за налагане на наказание в съответствие с определената от Националната комисия за допингов контрол санкция. Решението се взема в 7-дневен срок, като копие от акта се изпраща на Националната комисия за допингов контрол и на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

Чл. 84. Лицензираните български спортни организации са органите, изпълняващи влезлите в сила решения за налагане санкции на лица, нарушили антидопинговите правила.

Чл. 85. (1) Дисциплинарната комисия образува и разглежда производства при установени допинг нарушения.

(2) Производството пред Дисциплинарната комисия започва по предложение на Контролно-медицинската комисия или по жалба на лицето, уличено в извършване на допинг нарушение.

(3) Контролно-медицинската комисия внася предложение в 7-дневен срок от приключване на процедурата за установяване на допинг нарушението.

(4) Лицето, уличено в извършване на допинг нарушение, може да подаде жалба в 7-дневен срок от получаване на уведомлението по чл. 15, ал. 3.

(5) Подаването на жалба не отменя наложеното временно спиране на състезателните права.

Чл. 86. (1) Преди образуване на производството Дисциплинарната комисия служебно проверява допустимостта на подаденото предложение или жалба.

(2) Предложението или жалбата се оставят без разглеждане:

1. когато са подадени след изтичане на срока по чл. 85, ал. 3 или 4;

2. когато са подадени от неоправомощено лице или от лице, което няма правен интерес;

3. когато подадената жалба бъде оттеглена.

Чл. 87. (1) Дисциплинарната комисия образува производството и насрочва изслушване на страните в 14-дневен срок от постъпване на предложението на Контролно-медицинската комисия или жалбата от уличеното лице. Комисията писмено уведомява страните за датата, часа и мястото за провеждане на изслушването чрез председателя на Националната комисия за допингов контрол.

(2) Спортист или спортно-техническо лице, уличено в допинг нарушение, може писмено да признае извършеното нарушение и да се откаже от изслушване.

(3) Участници в производството са Дисциплинарната комисия, Контролно-медицинската комисия, уличеното лице, негови упълномощени представители, както и преводач, в случай че то е чуждестранен гражданин.

(4) На изслушването освен страните в производството могат да присъстват и представители на българската и международната спортна организация, на Българския олимпийски комитет и на Световната антидопингова агенция.

(5) Неявяването на някоя от страните не е пречка за провеждане на изслушване и приключване на производството.

Чл. 88. Дисциплинарната комисия може да отложи провеждането на изслушване по мотивирано искане на някоя от страните, когато е необходимо събиране на допълнителни доказателства.

Чл. 89. (1) В дисциплинарното производство тежестта на доказване се разпределя, както следва:

1. Контролно-медицинската комисия трябва по несъмнен начин да докаже извършване на допинг нарушение;

2. лицето, уличено в извършване на допинг нарушение, трябва да докаже наличието на обстоятелства, които пораждат обосновано съмнение във вината му или във валидността на проведените процедури за установяване на допинг нарушението;

3. Контролно-медицинската комисия трябва да докаже, че наличието на обстоятелствата по т. 2 не опорочава процедурата по установяване на нарушението и не влияе върху констатациите от нея.

(2) В производството по отказ за издаване на разрешение за терапевтична употреба спортистът трябва да докаже, че забраненото вещество или метод е абсолютно необходимо за неговото лечение или възстановяване.

(3) Всяка от страните взема становище по доводите, изложени от ответната страна, като се допускат писмени и устни доказателствени средства.

Чл. 90. (1) Дисциплинарната комисия се произнася с решение в срок до 30 дни от приключване на изслушването.

(2) Решението по ал. 1 трябва да бъде мотивирано и подписано от всички членове на комисията, взели участие в производството. Когато член на комисията подпише решението с особено мнение, той прилага към него писмено становище.

(3) Решението задължително се съгласува с председателя, а в негово отсъствие - със заместник-председателя на Националната комисия за допингов контрол.

(4) Решението се съобщава от председателя на Националната комисия за допингов контрол на страните по делото и на съответната спортна организация в тридневен срок от обявяването му.

Чл. 91. Участието на всяка от страните в производството е за нейна сметка.

Чл. 92. (1) Решенията на Дисциплинарната комисия се обжалват пред Българския спортен арбитраж по реда на Правилника за решаване на споровете на Българския спортен арбитраж, приет от Българския олимпийски комитет.

(2) В случаи, възникнали на международно състезание, или в случаи със спортисти на международно ниво решението може да бъде обжалвано единствено пред Арбитражния спортен съд в съответствие с разпоредбите, приложими пред този съд.

Чл. 93. Производството пред Българския спортен арбитраж започва по жалба от лице, на което е определено наказание по решение на Дисциплинарната комисия, или от спортист, на когото е отказано издаване на разрешение за терапевтична употреба.

Чл. 94. Право да подават жалби имат:

1. лице с определено от Дисциплинарната комисия наказание, което не е влязло в сила, или негов пълномощник;

2. спортист, на когото е отказано разрешение за терапевтична употреба.

Чл. 95. Жалбите се подават в 14-дневен срок от получаване на решението на Дисциплинарната комисия или уведомлението от Контролно-медицинската комисия за отказ за издаване на разрешение за терапевтична употреба.

Чл. 96. (1) Българският спортен арбитраж се произнася с решение в срок до 3 месеца от приключване на изслушването.

(2) Решението не подлежи на обжалване.