Държавен вестник, брой 23 от 23.III

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. здравните изисквания към говеда и свине при придвижване и транспортиране между Република България и държавите - членки на Европейския съюз (ЕС);

2. изискванията за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат животните по т. 1;

3. изискванията, които се прилагат при обмен на говеда и свине между Република България и държавите членки;

4. изискванията за въвеждане на система за надзор;

5. допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят говедата и свинете при придвижването или транспортирането им.

(2) Наредбата не се прилага за диви прасета.

Чл. 2. Придвижване и транспортиране на говеда и свине между Република България и държавите членки се разрешава от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) със сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар, при условие че:

1. е извършена проверка за идентичност и клиничен преглед от официален ветеринарен лекар в рамките на 24 часа преди напускането на район от територията на страната, от която територия произхождат говедата и свинете, и при прегледа не са установени никакви клинични признаци на болест;

2. говедата и свинете не произхождат от животновъден обект или район, който по здравни причини е обект на забрана или ограничения, засягащи съответния вид;

3. говедата и свинете са идентифицирани съгласно изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД);

4. говедата и свинете не са предназначени за клане и не са предмет на други ограничения по силата на действаща програма за ликвидиране на заразна болест;

5. говедата и свинете отговарят на изискванията по чл. 3, 4 и 5.

Чл. 3. (1) При придвижването на говеда и свине от мястото на произход до мястото на предназначението им не се допуска контакт с двукопитни животни с различен здравен статус.

(2) Говедата и свинете се транспортират в превозни средства, отговарящи на изискванията на Наредба № 26 от 2006 г. за условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им (ДВ, бр. 23 от 2006 г.) и по чл. 16, ал. 2.

Чл. 4. Говедата и свинете се придружават по време на транспортирането до крайното им местоназначение със здравен сертификат по приложение № 1.

Чл. 5. (1) Сертификатът по чл. 4 се издава по съответен образец - приложение № 1, от официален ветеринарен лекар след извършване на клиничен преглед на говедата и свинете и въз основа на извършени инспекции, визити и контрол в животновъдния обект, от който произхождат, или в събирателен център.

(2) По отношение на говеда и свине, идващи от одобрен събирателен център, издаването на сертификат се извършва на основание на:

1. официален документ, съдържащ необходимата информация, попълнен от официалния ветеринарен лекар за стопанството на произход;

2. сертификата, съдържащ се в приложение № 1 и заверен от официалния ветеринарен лекар за стопанството на произход.

(3) По отношение на говеда и свине, които произхождат от одобрен животновъден обект, участващ в система за надзор по чл. 20, издаването на сертификат се извършва на основание:

1. официален документ, съдържащ необходимата информация, попълнена от одобрения ветеринарен лекар за стопанството на произход;

2. сертификат по приложение № 1 и заверен от одобрения ветеринарен лекар за стопанството на произход.

(4) За документите по т. 1 и 2 официалният ветеринарен лекар гарантира, когато е приложимо, че допълнителните гаранции, предвидени в настоящата наредба, са изпълнени.

(5) Официалният ветеринарен лекар, отговарящ за събирателния център, извършва необходимите проверки на животните, пристигащи в центъра.

(6) Официалният ветеринарен лекар регистрира придвижването на животните в системата Трейсис в деня на издаване на сертификата.

Чл. 6. (1) Транзитното преминаване през събирателен пункт в Република България на говеда и свине, транспортирани от една държава членка за друга държава членка, се допуска, при условие че има попълнен от официален ветеринарен лекар на държавата на произход сертификат, отговарящ на съответните изисквания.

(2) Официалният ветеринарен лекар, отговорен за събирателния център на транзита, попълва нов сертификат, който се предоставя на държавата членка на крайно местоназначение, като поставя поредния номер на оригиналния сертификат и го прилага към оригиналния сертификат или към официално заверено копие от него.

(3) Срокът на валидност на сертификатите по ал. 2 е съгласно посочения в чл. 4, т. 2.

Чл. 7. (1) Говедата и свинете, предназначени за разплод, освен на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5 отговарят и на следните изисквания:

1. пребивавали са в животновъдния обект на произход в продължение на 30 дни преди товаренето им, а ако са на възраст под 30 дни - не са напускали обекта на произход от момента на раждането им;

2. когато се внесени от трета страна, отговарят на изискванията по тази наредба;

3. когато преминават като транзит през одобрен събирателен център в Република България, периодът на събиране на говеда и свине извън животновъдния обект по буква "а" е не повече от 6 дни;

4. придружават се от сертификат и се транспортират възможно най-бързо до държавата членка на крайното им местоназначение, когато са говеда и свине, внасяни от трета страна в държава членка, която не е страна на крайното им местоназначение;

5. когато говедата и свинете от трета страна са били настанени в животновъден обект и не са го напускали 30 дни след настаняването.

(2) Внесените от трета страна говеда и свине не могат да бъдат въведени в животновъдния обект, докато ветеринарният лекар, който отговаря за съответния обект, не констатира, че те не застрашават здравния статус на останалите животни в обекта.

(3) Официалният ветеринарен лекар проверява спазването на изискванията по ал. 1 чрез официалната идентификация и водената документация за говедата и свинете.

Чл. 8. Предназначените за разплод говеда, освен на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5 отговарят и на следните изисквания:

1. произхождат от официално признато за свободно от туберкулоза стадо, а когато са по-възрастни от 6 седмици, са показали отрицателен резултат за туберкулоза при изследването с интрадермален туберкулинов тест, извършен през предхождащите напускането на стадото на произход 30 дни, съгласно посоченото в приложение № 2, т. 32, буква "г";

2. ако произхождат от държава членка или част от нея, официално признати за свободни от туберкулоза, или от държава членка или част от нея, които имат официално одобрена от Европейската комисия програма за надзор, извършването на теста по т. 1 не е задължително;

3. когато се касае за некастрирани говеда, по-възрастни от 12 месеца и идващи от официално признато за свободно от бруцелоза стадо, те са показали резултат под 30 аглутинационни международни единици (МЕ) бруцели на милилитър от аглутинационен тест (или която и да е друга процедура за изследване, одобрена от Постоянния ветеринарен комитет (ПВК), след приемане на съответните протоколи), проведен през 30-те дни, предхождащи напускането на стадото на произход, съгласно посоченото в приложение № 3, т. "А";

4. тестът по т. 3 или всеки друг тест, одобрен след приемане на съответните протоколи по процедурата на ПВК, е задължителен за говедата, които произхождат от държава членка или част от нея, които са официално признати за свободни от бруцелоза, или от държава членка или част от нея, която има одобрена система за надзор;

5. идват от официално свободен от ензоотична левкоза по говедата животновъден обект и ако са на възраст над 12 месеца, са изследвани с отрицателен резултат за левкоза чрез индивидуално изследване, извършено през 30-те дни, предхождащи напускането на животновъдния обект на произход, съгласно посоченото в приложение № 4;

6. изследването по т. 5 не е задължително, ако говедата произхождат от държава членка или част от нея, официално признати за свободни от ензоотична левкоза, или от държава членка или част от нея, която има одобрена програма за надзор;

7. в нито един момент между напускането на стадото на произход и пристигането им в мястото на крайно местоназначение животните не са били в контакт с говеда, които са с различен здравен статус.

Чл. 9. Говеда, предназначени за клане, трябва в допълнение на изискванията по чл. 2, 3, 4, 5 и 6 да произхождат от стада, които са официално свободни от туберкулоза, официално свободни от ензоотична левкоза по говедата и в случай на некастрирани говеда - от стада, които са официално свободни от бруцелоза.

Чл. 10. (1) Говедата и свинете, предназначени за клане, които при пристигането си в Република България директно са отведени в кланица, се колят в съответствие с ветеринарно-здравните изисквания не по-късно от 72 часа от пристигането им.

(2) Говедата и свинете, предназначени за клане, които при пристигането си в Република България с крайно местоназначение са отведени в събирателен център, се изпращат директно в кланица и се изколват не по-късно от 3 работни дни от пристигането им в събирателния център.

(3) В периода между тяхното пристигане в събирателния център и пристигането им в кланицата говедата не трябва да влизат в контакт с двукопитни животни, различни от онези, които изпълняват условията по тази наредба.

Чл. 11. (1) Директорите на регионалните ветеринарни служби (РВМС) в Република България незабавно уведомяват генералния директор на НВМС при поява на клинични признаци, съмнителни за наличие на някоя от болестите по приложение № 5.

(2) Всяка година до 31 май НВМС изпраща в Европейската комисия подробна информация за възникналите на нейна територия през предходната календарна година болести по приложение № 5, и по приложение № 6, вкл. и подробно описание на извършваните програми за мониторинг и ликвидиране на тези болести.

Чл. 12. (1) Националната ветеринарномедицинска служба, ако изпълнява задължителна национална програма за контрол на една от заразните болести, изброени в приложение № 5, за цялата или част от територията й, може да представи програмата на Европейската комисия, посочвайки по-специално:

1. разпространението на болестта в страната;

2. причините за провеждане на програмата, значимостта на болестта, направените разходи за нея и вероятните ползи от нейното прилагане;

3. географския район, върху който тази програма ще се прилага;

4. категориите на статус, които ще се прилагат към животновъдни обекти, стандартите, които трябва да се достигнат за всяка отделна категория, и процедурите за изследване, които ще се използват;

5. процедурите за мониторинг на изпълнението на програмата и резултатите от които се представят в Европейската комисия най-малко един път годишно;

6. действията, които трябва да се предприемат, ако по някаква причина съответният животновъден обект или предприятие загуби своя статус;

7. действията, които се предприемат, ако резултатите от изследванията, извършени в съответствие с изискванията на програмата, са положителни.

(2) Представените от НВМС програми може да се изменят или допълват от Европейската комисия в зависимост от епизоотичната обстановка.

Чл. 13. (1) Когато територията на страната или част от нея е свободна от посочените в приложение № 6 болести, НВМС представя в Европейската комисия документация за:

1. естеството на болестта и историята на нейната поява на територията на страната;

2. резултатите от надзорните изследвания, основани на серологични, микробиологични, патологоанатомични или епизоотични изследвания, при които нормативните разпоредби изискват те да са обект на задължително информиране на НВМС;

3. периода, през който е бил провеждан този надзор;

4. периода, през който е действала забрана за ваксиниране срещу тази болест, както и географския район, за който тази забрана се отнася;

5. мероприятията, чрез които е установено отсъствието на тази болест.

(2) Допълнителните гаранции, които Европейската комисия определя след одобрението на програмата по чл. 12, ал. 1, са задължителни за Република България при обмен на говедата и свинете с държави членки.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява Европейската комисия за нови огнища на болестта.

Чл. 14. (1) Събирателните центрове се одобряват, ако отговарят на условията по ал. 2.

(2) Директорът на РВМС одобрява събирателния център по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, при условие че:

1. е снабден със:

а) съоръжения за товарене и разтоварване;

б) съоръжения за поене и хранене, място за настаняване на животните;

в) съоръжения за инспектиране;

г) съоръжения за изолиране;

д) оборудване за почистване и дезинфекция на помещения и превозни средства;

е) помещения за съхранение на фураж, тор и постеля;

ж)система за събиране на отпадъчните води;

з)кабинет за ветеринарния лекар по т. 3;

и) помещение, предназначено изключително за тази цел, когато се използва като събирателен център;

2. всички съоръжения по т. 1 са от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране;

3. са осигурени условия за извършване на необходимите прегледи и проверки;

4. има сключен договор с ветеринарен лекар за обслужване на говедата и свинете;

5. е с капацитет, който позволява да се съберат най-малко 40 броя животни.

(3) Всеки одобрен събирателен център се контролира от официален или одобрен ветеринарен лекар, определен от директора на съответната РВМС, на чиято територия се намира.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия копие от регистъра на одобрените събирателни центрове.

Чл. 15. (1) В одобрения събирателен център се допускат говеда и свине, при условие че събирателният център е:

1. разположен в район, който не е обект на забрана или ограничения за придвижване на говеда и свине;

2. почистен и дезинфекциран преди използването му, като това се контролира от официалния или одобрения ветеринарен лекар, отговарящ за събирателния център.

(2) В одобрения събирателен център се допускат говеда и свине, предназначени за развъждане и клане, от собственика или лицето, което отговаря за събирателния център, ако те са:

1. официално идентифицирани;

2. от стада, които са официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза или са предназначени за клане, съгласно чл. 9.

3. съпроводени от здравни документи или сертификати за животинските видове и категории животни съгласно приложение № 1.

(3) Събирателният център е редовно инспектиран (минимум веднъж месечно), за да се гарантира, че изискванията за одобрение продължават да бъдат изпълнявани.

(4) От собственика или отговорното за събирателния център лице се изисква въз основа на придружаващите документи на животните или на идентификационните номера или маркировка на животните да вписват в регистър или в база данни и да съхраняват за период от най-малко три години следната информация:

1. името на собственика, произхода, дата на влизане и напускане, номер и идентификация на говедата или регистрационния номер на стопанството на произход или стадото на произход на прасета, влизащи в центъра, и местоназначението, за което са предназначени;

2. регистрационния номер на превозвача и номера на разрешителното на камиона, доставящ или събиращ животни от центъра.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба регистрира всеки одобрен събирателен център, съгласно чл. 137 ЗВМД. Одобрението може да бъде ограничено до определен вид или до животни за разплод или животни за клане. Националната ветеринарномедицинска служба уведомява Европейската комисия за списъка на одобрените събирателни центрове и за всяка актуализация.

(6) Националната ветеринарномедицинска служба преустановява или оттегля одобрението съгласно чл. 138, ал. 1, в случаи че не се спазват изискванията по този член или на други разпоредби от наредбата. Одобрението може да бъде възстановено, когато НВМС се увери, че събирателният център е в пълно съответствие с всички разпоредби по тази наредба.

(7) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия по време на дейността на събирателните центрове да има достатъчно одобрени ветеринарни лекари, които да изпълняват всички задължения.

Чл. 16. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава придвижване и транспортиране на говеда и свине от превозвачи, получили лиценз за превоз на животни по реда на чл. 165, ал. 4, и с транспортни средства, одобрени по чл. 162, ал. 1 ЗВМД.

(2) Говедата и свинете се транспортират при следните условия :

1. транспортното средство е конструирано по начин, непозволяващ животинските екскременти, постеля или храна да се процедят или изпаднат от него;

2. транспортното средство е почистено и дезинфекцирано незабавно след всяко транспортиране на говеда и свине или че за всеки продукт, които би могъл да се отрази на здравето на животните и ако е необходимо преди всяко ново товарене на животни да се извършва дезинфекция с дезинфектанти, официално одобрени от НВМС.

(3) Превозвачите имат подходящи почистващи и дезинфекциращи съоръжения, одобрени от РВМС по ред, определен чрез инструкция от НВМС, включително съоръжения за съхраняване на отпадъци и тор или осигуряват документално доказателство, че тези операции са изпълнени от друга служба, одобрена от НВМС.

(4) Превозвачът е задължен да поддържа регистър, съдържащ следната информация, която се съхранява за период най-малко три години:

1. места и дати на товарене и име или наименование и адрес на стопанството или събирателния център, от където животните са били натоварени;

2. места и дати на доставка и име или наименование и адрес на получателя;

3. видове и брой транспортирани говеда и свине;

4. дата и място на дезинфекциране;

5. подробности на придружаващи документи (серийни номера и т.н.).

(5) Превозвачите писмено гарантират, че пратките от говеда и свине в нито един момент между напускането на стопанствата или събирателните центрове на произход и пристигането по местоназначение не са влизали в контакт с животни с по-нисък здравен статус.

(6) Националната ветеринарномедицинска служба задължава превозвачите писмено да декларират:

1. всички необходими мерки за изпълнение по тази наредба да се предприемат и по-специално разпоредбите, установени в този член, относно подходящата документация, която придружава говедата и свинете;

2. транспортирането на говедата и свинете е поверено на персонал, който притежава необходимите умения, професионална компетентност и познания.

(7) При транспортиране на говедата и свинете се спазват изискванията на Наредба № 26 от 2006 г. за условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им.

Чл. 17. (1) Чрез поддържане на регистър НВМС гарантира пред Европейската комисия, че всички търговци са регистрирани и одобрени по реда на чл. 71 ЗВМД и имат издаден номер на одобрение, ако извършват търговия само с говеда и свине, които са:

1. идентифицирани;

2. предназначени за развъждане и идват от стада, официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и левкоза, или предназначени за клане, съгласно чл. 9.

(2) За целите по ал. 1 търговците гарантират, че говедата и свинете са надлежно идентифицирани и са придружени от здравни документи, подходящи за съответните видове.

(3) Допуска се придвижване и транспортиране на идентифицирани говеда и свине, които не отговарят на изискванията по ал. 2, само когато:

1. се отвеждат директно в кланица, без да преминават през други места или съоръжения, като клането им се извършва възможно най-бързо и са взети необходимите мерки за предотвратяване разпространяване на болест;

2. са предприети мерки, когато пристигнат в кланицата, да не влизат в контакт с други животни и да се колят отделно от другите животни в кланицата.

Чл. 18. (1) Търговците на говеда и свине водят дневник, съдържащ:

1. име на собственика, произход на говедата и свинете, дата на закупуване, категория, брой и идентификация на говедата или регистрационен номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход на закупените животни;

2. регистрационен номер на превозвача, регистрационен номер на превозното средство, с което са транспортирани говедата и свинете;

3. име и адрес на купувача и крайно местоназначение на животните.

(2) Търговците на говеда и свине съхраняват копия от маршрутните планове на превозвача, копия от ветеринарните сертификати, придружаващи животните, и дневника по ал. 1 за срок 3 години.

(3) Търговците, които настаняват говеда и свине в собствени помещения:

1. осигуряват персонал, преминал обучение по прилагане и спазване на изискванията на тази наредба и изискванията за защита и хуманно отношение към животните, който да се грижи за говедата и свинете;

2. сключват договор с правоспособен ветеринарен лекар, който да извършва необходимите изследвания на говедата и свинете;

3. вземат всички необходими мерки за предотвратяване на разпространението на болести.

Чл. 19. (1) Помещенията на търговеца за животни по чл. 18, ал. 3 се одобряват по реда на чл. 137 ЗВМД.

(2) Помещенията по ал. 1 се одобряват, при условие че:

1. са под контрол на официален ветеринарен лекар;

2. са разположени в район, който не е обект на забрана за придвижване на говеда и свине;

3. разполагат със:

а) място за изолиране на говедата и свинете в случай на поява на огнище на заразна болест;

б) подходящи съоръжения за разтоварване и ако е необходимо за подходящо подслоняване на говедата и свинете, като са осигурени условия, за тяхното поене с вода, хранене и за предоставянето на всякакво необходимо лечение; тези съоръжения са лесни за почистване и дезинфекция;

в) място за приемане и съхраняване на отпадъци от тор и постеля;

г) система за събиране на отпадъчните води.

(3) Съоръженията по ал. 2, т. 3 са от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране.

(4) Преди използване помещенията се почистват и дезинфекцират.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба прекратява или оттегля одобрението в случай на неизпълнение на този член или други разпоредби по тази наредба или други наредби относно здравните ограничения. Одобрението може да бъде възстановено, когато НВМС се увери, че търговецът напълно изпълнява всички съответни разпоредби на наредбата.

(6) Националната ветеринарномедицинска служба извършва редовни инспекции, за да гарантира пред Европейската комисия, че изискванията на настоящия член се изпълняват.

Чл. 20. (1) Националната ветеринарномедицинска служба въвежда система за надзор, която съдържа следните данни за:

1. стадата;

2. собственика или което и да било друго физическо или юридическо лице, отговарящо за съответния животновъден обект;

3. одобрения ветеринарен лекар или официално упълномощения ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект;

4. съответната РВМС;

5. официално одобрените от НВМС диагностични лаборатории;

6. компютърна база данни;

7. официалните ветеринарни лекари, които контролират кланиците, и официалните ветеринарни лекари, контролиращи одобрените събирателни центрове.

(2) Основна цел на системата по ал. 1 е да осъществи официално класифициране на животновъдните обекти, да поддържа актуалността на тази класификация чрез провеждане на редовни проверки, да събира епизоотични данни и да осъществява мониторинг върху болестите.

(3) Системата по ал. 1 е задължителна за всички животновъдни обекти на територията на страната. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава въвеждането в действие на тази система върху част от територията, съставена от един или няколко съседни района. Когато се ползва правото за прилагане на такова облекчение, придвижванията на говеда и свине към такава част от територията от други райони, които не са включени в тази система, са обект на разпоредбите по тази наредба.

(4) В системата по ал. 1 се регламентират правата и задълженията на ветеринарните лекари, които контролират и обслужват животновъдните обекти, на собствениците на животновъдните обекти, както и на всички други участници в тази система, включително и лицата, издаващи ветеринарните здравни сертификати.

(5) Системата по ал. 1 се утвърждава със заповед на генералния директор на НВМС и се представя на Европейската комисия за одобрение.

Чл. 21. (1) Във връзка с въвеждане на системата за надзор по чл. 20 собствениците на животновъдни обекти са длъжни:

1. да осигуряват ветеринарно обслужване на обекта чрез договор с регистриран в РВМС практикуващ ветеринарен лекар;

2. при съмнение за наличие на заразна болест или болест, подлежаща на задължително обявяване, незабавно да уведомяват ветеринарния лекар по т. 1;

3. незабавно да уведомяват одобрения ветеринарен лекар за всички новопристигнали в неговия животновъден обект животни, за да дадат възможност на официално упълномощения ветеринарен лекар да провери дали статусът на стопанството може да бъде запазен;

4. да изолират говедата и свинете преди допускането им в животновъдния обект.

(2) Официалният ветеринарен лекар, обслужващ обекта:

1. редовно актуализира познанията си;

2. предоставя на собственика на животновъдния обект информация и съдействие за изпълнение на всички мерки, осигуряващи запазването на здравния статус на животновъдния обект в съответствие с програми, утвърдени от НВМС;

3. спазва изискванията за:

а) идентифициране и здравно сертифициране на животните от стадото, на животните, приемани в животновъдния обект, и на животните, предназначени за изнасяне;

б) задължително докладване на РВМС за заразните болести по животните, както и на всички други рискови фактори, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях или със здравето на хората;

в) установяване на причината за смърт на говедата и свинете и изпращане на проби в лабораториите за изследване;

г) хигиенните условия на стадото и на отделните единици за производство на селскостопански животни.

(3) Ако правилното функциониране на системата изисква това, НВМС може да ограничи отговорността на ветеринарния лекар по ал. 2 до определен брой стопанства или до определена географска област.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба съставя списъци на одобрени ветеринарни лекари и на одобрени стопанства, участващи в мрежата. Ако НВМС констатира, че участник в мрежата повече не изпълнява условията по ал. 1 и 2, неговото одобрение се спира или отнема, без да се отменят наказателните мерки, които могат да бъдат приложени.

Чл. 22. (1) Регистърът, предвиден в системата по чл. 20, ал. 1, съдържа следната информация за всяко животно:

1. идентификационен код;

2. дата на раждане;

3. пол;

4. порода, вид и цвят на космената покривка;

5. идентификационен номер на майката или когато е внесено от трета страна, идентификационния номер, който му е даден след инспектиране, проведено по реда на Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006 г.), и отговарящ на идентификационния номер на произход;

6. идентификационен номер на животновъдния обект, в който е родено животното;

7. идентификационните номера, имената и адресите на собствениците на всички животновъдни обекти, в които животното е пребивавало, както и датата на всяка промяна на такъв животновъден обект;

8. дата на смърт или клане.

(2) Всеки животновъден обект има идентификационен номер, състоящ се от не повече от 12 цифри, отделно от кода на държавата и името и адреса на стопанина.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по всяко време за проверка на следната информация:

1. идентификационните номера на всички животни от вида говеда, които присъстват в съответния животновъден обект, или когато се отнася за групи прасета - регистрационния номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход, както и номера на ветеринарно-здравния сертификат, когато такъв се прилага;

2. списък на всички свързани с всяко говедо промени на животновъдните обекти, като се започне от животновъдния обект на раждане или на животновъдния обект на внос, когато животното е внесено от трета страна, като за групите прасета това е регистрационният номер на последния животновъден обект или последното стадо, а за внесените от трети страни животни - животновъдният обект на внос.

(4) Данните по ал. 3 се съхраняват в продължение на най-малко 3 години след смъртта на говедата или след въвеждането на запис, като това се отнася и за записи на прасета.

Чл. 23. (1) Ако се установи, че изискванията по тази наредба не са били спазени, РВМС, на чиято територия е установено нарушение, предприема всички мерки за опазване на здравето на говедата и свинете и разпространението на болестта.

(2) Регионалната ветеринарномедицинска служба предприема мерки за:

1. приключване на пътуването или за връщане на говедата и свинете към първоначалния пункт на изпращане по най-прекия маршрут, при условие че този вид действия не би застрашил допълнително здравето или хуманното отношение към животните;

2. настаняване на говедата и свинете на подходящо място, където да получат необходимите грижи в случай на прекъсване на пътуването;

3. предприемане на действия за клане на говедата и свинете; местоназначението и използването на животните след клане се определят:

а) в съответствие с разпоредбите по Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.);

б) в съответствие с разпоредбите по Наредба № 20 от 2006 г. за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване (ДВ, бр. 18 от 2006 г);

в) когато се прилагат разпоредбите по Наредба № 20 може да се даде срок на собственика или негов представител с цел привеждане в съответствие с нормите, преди да се прибегне до последната възможност.

Чл. 24. Животновъден обект, в който се отглеждат говеда, е официално свободен от туберкулоза, ако:

1. всички говеда в животновъдния обект не показват клинични признаци за туберкулоза;

2. всички говеда над 6-седмична възраст са реагирали отрицателно на най-малко две интрадермални изследвания с туберкулин, направени в съответствие с приложение № 2, първото - 6 месеца от ликвидирането на заразяването в животновъдния обект, а второто - 6 месеца по-късно, или, ако стадото е било събрано единствено от говеда, които произхождат от официално свободни от туберкулоза стада, първото изследване се провежда най-малко 60 дни след събирането, а второ не се изисква;

3. след извършването на първото изследване по т. 2 нито едно говедо над 6-седмична възраст не е било въведено в животновъдния обект, освен ако не е реагирало отрицателно на интрадермално изследване с туберкулин, проведен и оценен съгласно приложение № 2 и изпълнен или 30 дни преди, или 30 дни след датата на неговото въвеждане в животновъдния обект; в последния случай животното трябва да бъде физически изолирано от другите животни от стадото, за да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с другите животни, докато не се докаже, че резултатът е отрицателен.

Чл. 25. (1) Статусът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект по чл. 24 се запазва от НВМС, ако:

1. условията по чл. 24, т. 1 и 3 се спазват;

2. говедата, които се въвеждат в животновъдния обект, произхождат от обекти, признати за официално свободни от туберкулоза;

3. всички говеда в животновъдния обект, с изключение на телетата на възраст под 6 седмици, родени в същия животновъден обект, се изследват за туберкулоза всяка година в съответствие с посоченото в приложение № 2.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да промени честотата на профилактичните изследвания за контрол на туберкулозата на територията на страната или на част от нея:

1. ако общият брой, определен от НВМС на 31 декември всяка година, на говеждите стада, които са заразени с туберкулоза, не превишава повече от 1 % за съответния район през двугодишен период на наблюдение, интервалът на извършване на изследването за туберкулоза може да се увеличи на две години, а мъжките животни, предназначени за угояване в стадото, които се отглеждат отделно, не се подлагат на туберкулиново изследване, при условие че идват от официално свободни от туберкулоза стада и НВМС гарантира, че мъжките животни, предназначени за угояване, няма да бъдат използвани за разплод, а ще бъдат изпращани директно за клане;

2. ако общият брой на говеждите стада, които са заразени с туберкулоза, определен от НВМС на 31 декември всяка година, за определен район, не превишава повече от 0,2% средно през последните двегодишни периоди на надзор, интервалът между рутинните тестове може да бъде увеличен на 3 години;

3. ако процентът на заразени стада говеда за определен район не е повече от 0,1 % средно през двата последни тригодишни периода на надзор, интервалът между рутинните тестове може да бъде увеличен на четири години и/или възрастта, на която животни трябва да преминат през тези тестове, може да бъде увеличен на 24 месеца.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да увеличи честотата на интрадермалното изследване на територията на страната или на част от нея, в случай че има увеличено заразяване от туберкулоза по говедата.

Чл. 26. (1) Статусът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се преустановява със заповед на генералния директор на НВМС, когато:

1. не се изпълняват изискванията по чл. 24;

2. животното се счита, че е реагирало положително на рутинен туберкулинов тест, или в случай на туберкулоза е бил диагностициран при рутинен следкланичен преглед.

(2) В случая по ал. 1 статусът остава преустановен, докато всички останали животни на възраст над 6 седмици не реагират отрицателно на най-малко два официални интрадермални туберкулинови теста в съответствие с приложение № 2, първият, направен най-малко два месеца след заколване на последното положително реагирало говедо от стопанството, а вторият - най-малко 42 дни след първия.

(3) Ако по време на интрадермално туберкулиново изследване едно или повече говеда реагират положително и няма данни, че болестта туберкулоза е причина за тази реакция, реагиралите говеда се проучват подробно, като се проследява и проверява движението на всички реагирали говеда в стадото и всяко предишно стадо, в което са пребивавали, като се извършват всички изследвания, включително подходящи следкланични тестове и лабораторни изследвания.

(4) Докато изследванията се извършват, официалният статус на свободното от туберкулоза стадо се преустановява до получаването на резултати от лабораторните изследвания или туберкулиновите тестове, които да изключат наличието на туберкулоза по говедата. Ако наличието на туберкулоза не е потвърдено, статусът на стадото може да бъде възстановен.

(5) Ако рутинният тест на стадото по чл. 25, ал. 1, т. 3 не е бил направен навреме, статусът на стадото не се прекъсва, при условие че тестът е направен не по-късно от 60 дни от деня, когато е трябвало да бъде направен първоначално и при условие че последващите тестове се осъществят в съответствие с първоначалния график.

(6) Стадото включва говеда с неустановен статус, както е описано в приложение № 2, т. 32, буква "б". В този случай статусът на стадото остава преустановен, докато статусът на всяко говедо в него не бъде изяснен.

Чл. 27. (1) Статусът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема със заповед на генералния директор на НВМС, ако се потвърди наличието на туберкулоза чрез изолирането на Микобактериум бовис (M.bovis) при лабораторно изследване.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба отнема статуса, ако:

1. не са спазени изискванията по чл. 24;

2. са открити типични изменения за туберкулоза при следкланичен преглед;

3. епизоотологичното проучване доказва наличие на заразяване;

4. е необходимо с цел контролиране на туберкулозата по говедата.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба проследява и проверява всяко стадо, за което се счита, че има епизоотична връзка със заразения животновъден обект.

(4) Статусът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема със заповед на генералния директор на НВМС до извършване на механично почистване и дезинфекция на помещенията и съдовете и всички животни, по-възрастни от 6 седмици, реагират отрицателно на две последователни изследвания за туберкулоза, като първото се извършва най-малко 60 дни, а второто - най-малко четири месеца и не повече от 12 месеца след отстраняването на последното положително реагирало говедо.

Чл. 28. (1) Територията на Република България или район от нея се признава за официално свободна от туберкулоза, ако:

1. относителният дял на заразените стада говеда не е повече от 0,01% в продължение на 6 последователни години и най-малко 99,9% от стадата са били обявени за официално свободни от туберкулоза в продължение на 10 години;

2. всяко говедо е идентифицирано;

3. на всички говеда, предназначени за клане, се извършва кланичен месопреглед от официален ветеринарен лекар;

4. спазени са процедурите за преустановяване и отнемане на статута на официално свободно от туберкулоза стадо.

(2) При промяна в положението по отношение на туберкулоза в страната или регион от нея Европейската комисия може да приеме решение за отнемане на статуса на свободна от туберкулоза територия.

Чл. 29. (1) Територията на Република България или район от нея запазват официалния статус на свободни от туберкулоза, ако условията по чл. 28, ал. 1 продължават да се спазват.

(2) Ако има данни за значителна промяна в ситуацията по отношение на туберкулозата в Република България или район от нея, който е бил признат, като официално свободен от туберкулоза, Европейската комисията може да вземе решение за прекъсване или възстановяване на статуса, което изисква да бъдат провеждани редовни интрадермални изследвания с туберкулин.

Чл. 30. (1) По смисъла на този член "говеда" са всички говеда по § 2, т. 2 с изключение на мъжки говеда за угояване, при условие че те са от официално свободни от бруцелоза стада и че НВМС гарантира, че мъжките говеда за угояване няма да се използват за разплод, а ще бъдат изпращани директно за клане.

(2) Животновъден обект, в който се отглеждат говеда, е официално свободен от бруцелоза, ако:

1. в него няма говеда, които са били ваксинирани срещу бруцелоза, с изключение на женски говеда, ваксинирани най-малко преди 3 години;

2. всички говеда са били свободни от клинични признаци на бруцелоза за най-малко 6 месеца;

3. всички говеда над 12-месечна възраст са били подложени на едно от следните изследвания с отрицателни резултати в съответствие с приложение № 3:

а) два серологични теста по чл. 41 през интервал от повече от 3 месеца и по-малко от 12 месеца;

б) три теста на млечни проби през 3-месечни интервали, следвани най-малко 6 седмици по-късно от серологичен тест по чл. 41;

4. всяко говедо идва от стадо със статус на официално свободно от бруцелоза и в случай на говеда, по-възрастни от 12 месеца, които са показали бруцелозен титър min 30 IU на аглутинация за милилитър, когато е даден тест за серумна аглутинация в съответствие с приложение № 3, или е реагирало негативно на всеки друг тест, одобрен от Европейската комисия, през 30-те дни преди или 30-те дни след датата на въвеждането в стадото; в последния случай животното трябва да бъде изолирано физически от другите животни в стадото по такъв начин, че да се избегне прекият или косвеният контакт с другите животни, докато не се покаже, че резултатът е отрицателен.

Чл. 31. (1) Животновъден обект запазва официалния си статус на свободен от бруцелоза, ако в него ежегодно се извършва едно от следните изследвания в съответствие с приложение № 3 и резултатите са отрицателни:

1. три ринг теста, проведени на интервали от три месеца;

2. три млечни ЕЛАЙЗА теста, проведени през интервали от три месеца;

3. два ринг теста, проведени през интервали от три месеца, следвани от серологичен тест, посочен в чл. 41, най-малко шест седмици по-късно;

4. два млечни ЕЛАЙЗА теста, проведени през интервал от три месеца, следвани от серологичен тест, посочен в чл. 41, най-малко шест седмици по-късно;

5. два серологични теста, проведени през интервал от три месеца и не повече от 12 месеца.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може за територията на цялата страна или на част от нея, която не е официално свободна от бруцелоза, но където всички стада говеда са обект на официална програма за борба с бруцелоза, да измени честотата на рутинните тестове, както следва:

1. ако не повече от 1 % от животновъдните обекти са заразени, може да е достатъчно да се изпълнят всяка година два млечни ринг теста или два млечни ЕЛАЙЗА теста през интервал от най-малко три месеца, или един серологичен тест;

2. ако най-малко 99,8 % от животновъдните обекти са били признати за официално свободни от бруцелоза за най-малко четири години, интервалът между проверките може да бъде удължен до две години, ако всички животни, по-възрастни от 12 месеца, са тествани или тестовете могат да бъдат ограничени за животни, по-възрастни от 24 месеца, ако животновъдните обекти продължат да бъдат изследвани всяка година; проверките трябва да бъдат направени, като се използва един от серологичните тестове, посочени в чл. 41.

(3) Всички говеда, въвеждани в животновъдния обект, произхождат от животновъдни обекти с официален статус на свободни от бруцелоза, и в случай на говеда, по-възрастни от 12 месеца, са показали бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици (IU) на един милилитър, когато е правен серумен тест за аглутинация в съответствие с приложение № 3, или са реагирали отрицателно на всеки друг тест, одобрен от Европейската комисия, през 30-те дни преди или 30-те дни след датата на въвеждане в животновъдния обект. В последния случай животното трябва да бъде изолирано физически от другите животни в животновъдния обект по такъв начин, че да се избегне прекият или косвеният контакт с другите животни, докато не се покаже, че резултатът е отрицателен.

(4) Изследването по ал. 3 не се изисква за Република България или район от нея, когато процентът на заразените с бруцелоза животновъдни обекти не превишава 0,2 % за най-малко две години и когато животното произхожда от официално свободен от бруцелоза животновъден обект в Република България или район от нея и по време на транспортиране не е влизало в контакт с говеда с по-нисък статус.

(5) Независимо от посоченото по ал. 3 и 4 говеда от свободен от бруцелоза животновъден обект могат да бъдат въведени в официално свободен от бруцелоза животновъден обект, ако са на възраст най-малко 18 месеца и ако са ваксинирани срещу бруцелоза и ваксината е била поставена преди повече от една година.

(6) Животните по ал. 5 трябва да са показали през 30-те дни преди въвеждането бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и отрицателен резултат на теста за свързване на комплемента или друг тест, одобрен съгласно процедурата, установена в чл. 30, ал. 2. Въпреки това, ако женско говедо от свободно от бруцелоза стадо е въведено в официално свободно от бруцелоза стадо говеда съгласно разпоредбите по ал. 5, това стадо се счита за свободно от бруцелоза в продължение на две години от датата, на която животното е било въведено.

Чл. 32. (1) Официалният статус на свободно от бруцелоза стадо се преустановява със заповед на генералния директор на НВМС, ако:

1. не се изпълняват условията, посочени в чл. 30 и 31;

2. в резултат от лабораторните изследвания или на основание клинични признаци има съмнение за едно или повече говеда, че са заразени с бруцелоза, съмнителните животни са били заклани или изолирани по начин, по който да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с другите животни.

(2) Когато говедото по ал. 1, т. 2 е било заклано и вече не е на разположение за изследване, преустановяването може да бъде вдигнато, ако са изследвани всички говеда над 12-месечна възраст в животновъдния обект с два серумни теста за аглутинация, направени в съответствие с приложение № 3, и са показали бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър. Първото изследване се провежда най-малко 30 дни след отстраняването на животното, а второто - най-малко 60 дни по-късно.

(3) Когато говедото по ал. 1, т. 2 е изолирано от животните в животновъдния обект, то може отново да бъде въведено в животновъдния обект и статусът на животновъдния обект се възстановява след:

1. серумен аглутинационен тест, който е показал титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър и е дал отрицателен резултат на реакция за свързване на комплемента;

2. отрицателен резултат на всяка друга комбинация от изследвания, одобрени от Европейската комисия.

Чл. 33. (1) Статусът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект се отнема, ако в резултат на лабораторни изследвания или епизоотични изследвания се потвърди наличието на зараза от бруцелоза в животновъдния обект.

(2) Статусът на животновъдния обект не се възстановява, докато всички налични в него говеда в момента на възникването на заразата не бъдат заклани или в животновъдния обект се изследват всички животни, по-възрастни от 12 месеца, с отрицателни резултати на две последователни изследвания на интервали от 60 дни, като първият се прави не по-малко от 30 дни след отстраняването на положително реагиралото говедо.

(3) В случай на говеда, които са били бременни по време на възникване на заразата, последното изследване се извършва най-малко 21 дни, след като последното бременно животно по време на възникване на заразата се е отелило.

Чл. 34. Животновъден обект с говеда е свободен от бруцелоза, ако:

1. отговаря на условията по чл. 30, ал. 2 и ако има ваксинирани животни, ваксинацията е била извършена, както следва:

а) женските говеда са били ваксинирани преди шестмесечна възраст с ваксина от живи щамове 19 или преди 15-месечна възраст с ваксина 45/20, която е била официално инспектирана и одобрена, или

б) с други ваксини, одобрени от Европейската комисия;

2. говедата на възраст под 30 месеца, които са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, могат да дадат резултат от серумен тест за аглутинация, надвишаващ 30 международни аглутиниращи единици, но не повече от 80 международни аглутиниращи единици за един милилитър, при условие че при реакция за свързване на комплемента са показали резултат, по-малък от 30 ЕИО единици, а в случай на женски животни, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 ЕИО единици във всички останали случаи.

Чл. 35. Животновъден обект с говеда запазва статуса си на свободен от бруцелоза, ако:

1. говедата в него са изследвани съгласно чл. 31, ал. 1;

2. говедата, които се въвеждат в животновъдния обект, отговарят на изискванията по чл. 31, ал. 3 и 4 или:

а) произхождат от животновъден обект със статус на свободен от бруцелоза, а в случай на говеда над 12-месечна възраст са показали през 30-те дни преди или в изолация след въвеждане в животновъдния обект по-малко от 30 международни аглутинирани единици за един милилитър, когато са изследвани със серумен тест за аглутинация и отрицателен тест за свързване на комплемента в съответствие с приложение № 3;

б) произхождат от животновъдни обекти със статус на свободни от бруцелоза, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, ако те покажат резултат на серумен тест за аглутинация, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици на аглутинация за един милилитър, при условие че на реакцията за свързване на комплемента са показали резултат, по-малък от 30 ЕИО единици в случай на женски животни, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 ЕИО единици във всички останали случаи.

Чл. 36. (1) Статусът на свободен от бруцелоза животновъден обект се преустановява със заповед на генералния директор на НВМС, ако:

1. условията по чл. 34 и 35 не са спазени;

2. в резултат на лабораторни изследвания или на клинични признаци за едно или повече говеда над 30-месечна възраст съществуват съмнения за заразяване с бруцелоза, съмнителното животно е било заклано или изолирано по начин, по който да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с други животни.

(2) Когато говедото по ал. 1, т. 2 е било изолирано, то може отново да бъде въведено в животновъдния обект и статусът на животновъдния обект се възстановява, ако животното покаже серумен аглутинационен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и отрицателен резултат на реакцията за свързване на комплемента или по друго изследване, одобрено от ЕК.

(3) Когато говедата по ал. 1, т. 2 са заклани и вече не са на разположение за изследване, преустановяването може да бъде отменено след извършване на два серумни теста за аглутинация, направени съгласно приложение № 3 на всички говеда в животновъдния обект над 12-месечна възраст и те са показали титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър. Първото изследване се извършва най-малко 30 дни след отстраняването на животното, а второто - най-малко 60 дни след това.

(4) Ако говедата, които ще бъдат изследвани по ал. 2 и 3, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, те могат да се считат за незаразени, ако покажат резултат на серумен тест за аглутинация, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици на аглутинация за един милилитър, при условие че на теста за свързване на комплемента са показали резултат, по-малък от 30 ЕИО единици в случай на женски говеда, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 ЕИО единици във всички останали случаи.

Чл. 37. (1) Статусът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект се отнема, ако в резултат на лабораторни изследвания или епизоотични проучвания се потвърди наличието на зараза от бруцелоза в животновъдния обект. Статусът на животновъдния обект не се възстановява, докато всички налични в него говеда към момента на възникването на заразата не бъдат заклани или животните от животновъдния обект са били изследвани и всички неваксинирани животни, по-възрастни от 12 месеца, са показали отрицателни резултати на две последователни изследвания на интервал 60 дни, като първото се извършва не по-малко от 30 дни след отстраняването на положително реагиралото говедо.

(2) Ако говедата, които ще бъдат изследвани съгласно ал. 1, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, те могат да се считат за незаразени, ако покажат бруцелозен титър, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици на аглутинация за един милилитър, при условие че на реакцията за свързване на комплемента са показали резултат, по-малък от 30 ЕИО единици в случай на женски говеда, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 ЕИО единици във всички останали случаи.

(3) В случай на говеда, които са били бременни по време на възникването на заразата, последното изследване трябва да бъде извършено най-малко 21 дни, след като последното бременно животно по време на възникване на заразата се е отелило.

Чл. 38. Националната ветеринарномедицинска служба декларира пред Европейската комисия, че територията на Република България или район от нея са официално свободни от бруцелоза, ако отговарят на следните условия:

1. не са регистрирани случаи на аборт вследствие на зараза от бруцелоза и не е изолиран B. abortus за поне три години и поне 99,8 % от животновъдните обекти имат статут официално свободни от бруцелоза всяка година за 5 последователни години, като изчисляването на този процент се осъществява на 31 декември от НВМС на всяка календарна година; когато се извършва клане на цялото стадо, а изолираните инциденти, намерени при епизоотичните проучвания, се дължат на въвеждането на говеда от други държави членки или райони от тях и животновъдните обекти, чийто статус на официално свободни от бруцелоза е бил преустановен или отнет поради причини, различни от съмнение за заболяване, следва да бъдат игнорирани за целта на изчисляването, при условие че НВМС изготвя годишен архив и го представя на Европейската комисията в съответствие с чл. 11, ал. 2;

2. съществува система за идентифициране, която прави възможно идентифицирането на животновъдните обекти по произход и транзит за всяко говедо;

3. съобщаването на случаи на аборт е задължително и те се проучват от НВМС.

Чл. 39. При спазване на чл. 40 територията на Република България или район от нея, официално обявени за свободни от бруцелоза, запазват този статус, ако:

1. условията по чл. 38, т. 1 и 2 са спазени и всеки случай на аборт, при който има съмнение, че се дължи на бруцелоза, задължително се проучва от НВМС и се изследва лабораторно;

2. всяка година за първите 5 години след придобиването на статуса всички говеда, по-възрастни от 24 месеца, в не по-малко от 20 % от животновъдните обекти, са били изследвани и са реагирали отрицателно на серологичен тест, осъществен в съответствие с приложение № 3, или в случаи на говеда, предназначени за мляко, изследването на млечните проби е съгласно приложение № 3;

3. за всяко говедо със съмнение, че е заразено с бруцелоза, се известява НВМС и то преминава през официално епизоотично проучване за бруцелоза, в което са включени два серологични кръвни теста, включително реакция за свързване на комплемента и микробиологично изследване на съответни проби;

4. през периода на съмнение, който продължава до получаване на отрицателни резултати от изследванията, предвидени по т. 3, статусът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект по произход или транзит на съмнително заразеното говедо и животновъдните обекти, свързани епизоотично, следва да бъде преустановен;

5. при възникване на огнище от бруцелоза и разпространение всички говеда се колят; животни от останалите възприемчиви видове се изследват чрез подходящи тестове, а помещенията и оборудването се почистват и дезинфекцират.

Чл. 40. Националната ветеринарномедицинска служба докладва в Европейската комисия за всеки случай на бруцелоза, появил се в територията на Република България или в район от нея, признати за официално свободни от бруцелоза. При данни за значителна промяна в положението по отношение на бруцелоза на територията на Република България или район от нея, които официално са били признати за официално свободни от бруцелоза, Европейската комисия може да предложи статутът да бъде преустановен или отнет, докато не се изпълнят изискванията, посочени в нейното решение.

Чл. 41. Официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е стадо, в което:

1. няма никакви доказателства както клинични, така и в резултат от лабораторен тест за случаи на ензоотична левкоза по говедата в стадото и нито един такъв случай не е бил потвърден в предходните две години;

2. всички животни над 24-месечна възраст са реагирали отрицателно през предходните 12 месеца на два теста, изпълнени в съответствие с приложение № 4 в интервал най-малко 4 месеца;

3. изпълнява условията по т. 1 и се намира в официално свободна от ензоотична левкоза по говедата държава членка или регион.

Чл. 42. Едно стадо запазва официалния си статут на свободно от ензоотична левкоза по говедата, при условие че:

1. условията по чл. 41 продължават да се изпълняват;

2. всички животни, въведени в стадото, произхождат от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо;

3. всички животни над 24-месечна възраст продължават да реагират отрицателно на тест, изпълнен в съответствие с приложение № 4, проведен през интервал 3 години.

Чл. 43. Статутът на официално свободно от левкоза стадо се прекратява, ако не са изпълнени условията по чл. 42.

Чл. 44. Статутът на официално свободно от левкоза стадо остава прекратен, докато не бъдат изпълнени следните изисквания:

1. едно животно от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е реагирало положително на един от тестовете по приложение № 4 и:

а) животното, реагирало положително, е заклано и ако е крава - всяко теле, което тя е родила, е заклано под контрола на НВМС;

б) останалите животни в стадото са реагирали отрицателно на серологичен тест, изпълнен в съответствие с приложение № 4, най-малко 3 месеца след отстраняване на положителното животно и всички родени от него телета;

в) извършено е епизоотично проучване в стадото и всяко стадо, което е епизоотично свързано с инфектираното стадо, се подлага на мерките по буква "б";

2. Националната ветеринарномедицинска служба може да направи изключение от задължението за клане на телето на заразената крава, когато то се е отглеждало отделено от неговата майка след отелване; в този случай телето се подлага на изискванията по т. 3;

3. при повече от едно животно от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо, реагирало положително, или потвърдена инфекцията в стадото:

а) животните, реагирали положително, и ако те са крави - и техните телета, се изколват под контрола на НВМС;

б) всички животни на възраст над 24 месеца се изследват до получаването на два теста с отрицателна реакция, изпълнени съгласно приложение № 4, през интервал най-малко 4 месеца и не повече от 12 месеца;

в) всички други говеда в стадото на възраст под 24 месеца остават в стопанството до достигане на 24-месечна възраст и се изследват съгласно буква "б";

г) извършено е епизоотично проучване в стадото и всяко стадо, което е епизоотично свързано с инфектираното стадо, се подлага на мерките по буква "б";

4. Националната ветеринарномедицинска служба може да направи изключение от задължението за клане на телето на заразената крава, когато то се е отглеждало отделено от неговата майка след отелване; в този случай телето се подлага на изискванията по т. 3.

Чл. 45. (1) Официално свободен от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ) е животновъден обект, в който:

1. не са установени клинични признаци, патологоанатомични изменения за ЕЛГ и положителни резултати от лабораторните изследвания през последните две години;

2. при двукратни лабораторни изследвания на всички говеда на възраст над 24 месеца, извършени през предшестващите 12 месеца с интервал между изследванията не по-малък от 4 месеца, всички говеда са реагирали отрицателно;

3. изпълнява изискванията по т. 1 и се намира в официално свободна от ензоотична левкоза държава членка или район.

(2) Животновъдният обект запазва официалния си статус за свободен от ЕЛГ, ако:

1. се изпълняват изискванията по ал. 1, т. 1;

2. всички говеда, въведени в обекта, произхождат от стада, официално свободни от ЕЛГ;

3. всички говеда над 24 месеца са показали отрицателен резултат при изследване по метод по приложение № 4, извършен през интервал 3 години;

4. говедата, предназначени за разплод, въведени в стадото и произхождащи от трети страни, са внесени в страната съгласно изисквания по Наредба № 13 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни (ДВ, бр. 17 от 2006 г.).

Чл. 46. (1) Статусът на признат за свободен от ЕЛГ животновъден обект се прекратява, ако:

1. не са изпълнени изискванията по чл. 45;

2. в резултат на лабораторно изследване или по клинични признаци възникне съмнение, че едно или повече говеда са заразени с ЕЛГ.

(2) Статусът на животновъден обект по ал. 1 се възстановява, ако:

1. животното, което е реагирало положително, в случай че е крава, и всяко теле, което тя е родила, се отстраняват от стадото и се колят, като се извършва месопреглед под контрол на НВМС;

2. всички говеда в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две серологични изследвания, извършени най малко през 4 и не по-малко от 12 месеца и най-малко 3 месеца след отстраняване на положително реагиралото животно, включително и потомството му;

3. проведено е епизоотично проучване, при което са получени отрицателни резултати и всички стада, епизоотично свързани със заразеното стадо, се изследват.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискването за клане на телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от своята майка незабавно след отелването му. В този случай телето следва да е изследвано съгласно т. 3.

(4) Когато повече от едно говедо реагира положително на едно от изследванията по приложение № 4 или има съмнение за заболяване при повече от едно говедо в стадото, статусът се възстановява, ако:

1. всички говеда, които са реагирали положително, а в случай че са крави - и техните телета, се изпращат за клане под контрол на НВМС;

2. всички говеда в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две изследвания за ЕЛГ, извършени през най-малко 4 месеца и не по-малко от 12 месеца;

3. всички други говеда в стадото са идентифицирани и оставени в животновъдния обект до 24-месечна възраст, след което са изследвани за ЕЛГ, с изключение на случаите, когато НВМС разреши такива животни да се изколят под официален надзор;

4. извършено е епизоотично проучване, от което са получени отрицателни резултати за наличие на ЕЛГ при всички стада, епизоотично свързани със заразеното стадо.

(5) Разпоредбата по ал. 4, т. 1 не се прилага при телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от своята майка незабавно след отелването му. В този случай телето се изследва съгласно ал. 2, т. 3.

(6) Признаването и отнемането на статуса се извършва от НВМС по реда на чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 1.

Чл. 47. Територията на Република България или част от нея се признава от Европейската комисия за свободна от ЕЛГ, ако:

1. се изпълняват изискванията по чл. 45, ал. 1 и най-малко 99,8 % от стадата с говеда са признати за свободни от ЕЛГ;

2. не е имало случай на заразяване с ЕЛГ през последните 3 години и наличието на тумори със съмнение за ЕЛГ задължително се обявяват на НВМС и изследват;

3. всички говеда на възраст над 24 месеца от най-малко 10 % случайно избрани стада са били изследвани за ЕЛГ с отрицателен резултат през предшестващите 24 месеца;

4. всички говеда над 24 месеца са изследвани с отрицателен резултат за ЕЛГ;

5. всеки метод, който с 99 % сигурност показва, че по-малко от 0,2 % от стадата са били заразени.

Чл. 48. (1) Територията на Република България или район от нея, обявени за официално свободни от ЕЛГ, запазват статуса си, ако:

1. всички заклани говеда преминават през кланичен месопреглед, при което всички открити тумори, които биха могли да са причинени от вируса на ЕЛГ, са изпратени за лабораторно изследване;

2. Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за всички случаи на ЕЛГ, които са се появили в отделните региони;

3. всички говеда, реагирали положително на изследванията за ЕЛГ, са заклани и животновъдните обекти, от които те произхождат, са поставени под ограничения до възстановяване на статуса им;

4. всички говеда на възраст над 24 месеца се изследват веднъж през първите 5 години след получаване на статута за официално свободна територия от ЕЛГ или през първите 5 години след получаване на този статус с достоверност 99 %, че по-малко от 0,2 % от стадата са заразени;

5. през последните 3 години не е имало нито един случай на ЕЛГ в едно стадо от 10 000 броя животни и НВМС извършва серологично изследване на 1 % от всички говеда над 12-месечна възраст в избрани случайно животновъдни обекти всяка година.

(2) Статусът на територията на Република България или на район от нея на официално свободна от ЕЛГ се отменя, ако в резултат на изследванията за ЕЛГ по ал. 1 се открият данни за промяна на ситуацията по отношение на ЕЛГ.