Държавен вестник, брой 97 от 19.XI

Чл. 1. С наредбата се уреждат изискванията, на които трябва да отговарят ценните книжа, за да бъдат допуснати и да се търгуват на официален пазар, организиран от регулиран пазар, който е разположен или функционира на територията на Република България, както и редът и начинът за допускането им.

Чл. 2. Тази наредба не се прилага за ценни книжа, издадени от държавите членки или от техни регионални или местни органи.

Чл. 3. (1) Ценни книжа могат да бъдат търгувани на официален пазар, ако отговарят на изискванията на Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актовете по прилагането им и е взето решение от съответния компетентен орган на регулирания пазар за допускането им до търговия на официален пазар.

(2) В правилника за дейността на регулирания пазар могат да бъдат предвидени по-строги или допълнителни изисквания от предвидените в наредбата по отношение на ценните книжа, съответно допълнителни изисквания за техния емитент, които се прилагат за всички или за определена категория емитенти, както и изключения от тези изисквания.

(3) Допълнителните или по-строги изисквания по ал. 2 по отношение на ценните книжа се прилагат спрямо емитенти, които са подали заявление за допускане на ценните книжа до търговия на официален пазар, само ако тези изисквания са били публикувани по подходящ начин от регулирания пазар преди подаване на заявлението.

(4) Допускането до търговия на официален пазар на ценни книжа, издадени от лице със седалище в друга държава членка, не може да бъде извършвано под условие ценните книжа да са вече допуснати до търговия на официален пазар, организиран от регулиран пазар, който е разположен или функционира в държава членка.

Чл. 4. (1) За допускането на акции до търговия на официален пазар емитентът на акциите трябва да отговаря на следните изисквания:

1. правното положение на емитента да бъде в съответствие с приложимото законодателство на държавата по седалището му както по отношение на неговото учредяване, така и по отношение на дейността му съгласно неговите устройствени актове;

2. произведението на броя на акциите, за които се иска допускане до търговия на официален пазар, и прогнозираната им пазарна цена, а в случаите, когато тази цена не може да бъде определена - собственият капитал на емитента, включващ основния капитал, резервите и печалбата или загубата от последната финансова година, да е в размер на не по-малко от левовата равностойност на 1 000 000 евро;

3. емитентът да е публикувал или представил своите годишни финансови отчети в съответствие с приложимото законодателство на държавата по седалището му за предходните три финансови години преди подаване на заявлението за допускане до търговия на официален пазар.

(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага при допускане до търговия на официален пазар на последваща емисия акции от същия клас, като вече допуснатите до търговия.

(3) Регулираният пазар може да допусне акции, които не отговарят на изискването по ал. 1, т. 2 до търговия на официален пазар, ако прецени, че е налице подходящ пазар за съответните акции. Преценката по изречение първо се извършва въз основа на критерии, определени в правилника за дейността на регулирания пазар.

(4) Регулираният пазар може да допусне акции до търговия на официален пазар, без да е спазено изискването по ал. 1, т. 3, ако емитентът е публикувал поне един годишен финансов отчет и регулираният пазар прецени, че това ще е в интерес на емитента или инвеститорите и че инвеститорите разполагат с необходимата информация, за да могат да вземат обосновано решение относно емитента и акциите, за които се иска допускане до търговия на официален пазар.

Чл. 5. (1) Акциите, за които се иска допускане до търговия на официален пазар, трябва да отговарят на приложимите законови и подзаконови нормативни актове в държавата, в която са издадени.

(2) Акциите трябва да бъдат свободно прехвърляеми и напълно изплатени.

(3) В случаите, когато за придобиването на определени акции се изисква предварително одобрение, те могат да бъдат допуснати до търговия на официален пазар само ако това изискване не засяга нормалното функциониране на пазара.

(4) Когато допускането на акциите до търговия на официален пазар е предшествано от първично публично предлагане, първият ден на търговия може да бъде определен само след изтичане на крайния срок на подписката.

Чл. 6. (1) Към датата на допускане до търговия на официален пазар на емисия акции достатъчен брой от тези акции трябва да бъдат разпространени сред публиката в една или повече държави членки с цел осигуряване на ликвидност.

(2) Счита се, че сред публиката са разпространени достатъчен брой акции, когато:

1. най-малко 25 на сто от общия брой акции от същия клас акции - предмет на допускане до търговия на официален пазар, са разпространени сред акционери, притежаващи пряко не повече от 2 на сто от общия брой гласове в общото събрание; или

2. предвид големия брой акции от същия клас и степента на тяхното разпространение сред публиката на пазара ще бъде осигурена ликвидност на акциите с по-нисък процент от този по т. 1.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато акциите ще се разпространяват сред публиката чрез регулирания пазар. В този случай регулираният пазар може да разреши допускане до търговия на официален пазар, ако достатъчен брой акции ще бъдат разпространени чрез регулирания пазар в кратък период от време.

(4) Когато се иска допускане до търговия на официален пазар на последващи емисии акции от същия клас като вече допуснатите до търговия, регулираният пазар може при преценката си дали достатъчен брой акции са разпространени сред публиката да вземе предвид разпространението сред публиката на всички издадени акции от този клас, а не само на акциите от последващата емисия.

(5) В случаите, когато акции са допуснати до търговия на официален пазар в една или повече трети държави, регулираният пазар може да ги допусне до търговия на официален пазар, ако достатъчен брой акции са разпространени сред публиката в тази държава или държави.

Чл. 7. Заявлението за допускане на акции до търговия на официален пазар трябва да се отнася до всички издадени акции от същия клас.

Чл. 8. (1) Налични акции, издадени от емитент, чието седалище е в друга държава членка, се допускат до търговия на официален пазар, ако отговарят на изискванията, приложими в тази държава членка.

(2) В случаите, когато наличните акции не отговарят на изискванията на законодателството на Република България, регулираният пазар, на който акциите се допускат до търговия на официален пазар, разкрива публично тази информация.

(3) Наличните акции, издадени от емитенти от трета държава, които се допускат до търговия на официален пазар, трябва да дават достатъчно гаранции за защита на инвеститорите.

Чл. 9. Акции, издадени от емитент, чието седалище е в трета държава, които не са допуснати до търговия на официален пазар в държавата по неговото седалище или в държавата, където основно са разпространени акциите, не се допускат до търговия на официален пазар. Изискването по изречение първо не се прилага в случаите, когато регулираният пазар прецени, че недопускането на ценните книжа до търговия на официален пазар в тези държави не е поради необходимост да бъдат защитени интересите на инвеститорите.

Чл. 10. Депозитарни разписки, представляващи акции, могат да бъдат допуснати до търговия на официален пазар само ако емитентът на акциите и депозитарните разписки отговарят на изискванията по чл. 4 - 8.

Чл. 11. (1) За допускането на дългови ценни книжа до търговия на официален пазар правното положение на емитента трябва да бъде в съответствие с приложимите законови и подзаконови нормативни актове както по отношение на неговото учредяване, така и по отношение на дейността му съгласно неговите устройствени актове.

(2) Дългови ценни книжа се допускат до търговия на официален пазар, ако отговарят на приложимите законови и подзаконови нормативни актове в държавата, в която са издадени.

(3) Дългови ценни книжа се допускат до търговия на официален пазар, ако са свободно прехвърляеми и напълно изплатени.

(4) Когато допускането на дълговите ценни книжа до търговия на официален пазар е предшествано от първично публично предлагане, първият ден на търговия може да бъде определен само след изтичане на крайния срок на подписката.

(5) Изискването по ал. 4 не се прилага за дългови ценни книжа, издавани продължително или периодично, когато крайният срок на подписката не е определен.

Чл. 12. Заявлението за допускане на дългови ценни книжа до търговия на официален пазар трябва да се отнася до всички дългови ценни книжа от една емисия, които осигуряват еднакво право на вземане.

Чл. 13. (1) Налични дългови ценни книжа, издадени от емитент, чието седалище е в друга държава членка, се допускат до търговия на официален пазар, ако отговарят на изискванията, приложими в тази държава членка.

(2) В случаите, когато наличните дългови ценни книжа не отговарят на изискванията на законодателството на Република България, регулираният пазар, на който дълговите ценни книжа се допускат до търговия на официален пазар, разкрива публично тази информация.

(3) Наличните дългови ценни книжа, издадени от емитенти от трета държава, които се допускат до търговия на официален пазар, трябва да дават достатъчно гаранции за защита на инвеститорите.

Чл. 14. (1) Общата номинална стойност на дълговите ценни книжа, които се допускат до търговия на официален пазар, не може да бъде по-малка от левовата равностойност на 200 000 евро. Предходното изречение не се прилага за дългови ценни книжа, издавани продължително или периодично, когато общата стойност на облигационната емисия не е определена.

(2) Регулираният пазар може да допусне до търговия на официален пазар дългови ценни книжа, за които изискването по ал. 1 не е изпълнено, ако прецени, че е налице подходящ пазар за съответните дългови ценни книжа. Преценката по изречение първо се извършва въз основа на критерии, определени в правилника на регулирания пазар.

Чл. 15. (1) Конвертируеми дългови ценни книжа и дългови ценни книжа с варанти могат да бъдат допуснати до търговия на официален пазар само ако свързаните с тях акции вече се търгуват на този пазар или на официален пазар, организиран от друг регулиран пазар, функциониращ редовно, признат и публично достъпен, или се допускат до търговия на тези пазари едновременно.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага, ако регулираният пазар прецени, че притежателите на конвентируеми дългови ценни книжа или дългови ценни книжа с варанти имат на разположение цялата информация, необходима за формиране на оценка относно стойността на акциите, за които тези дългови ценни книжа се отнасят.

Чл. 16. Разпоредбите по чл. 11, ал. 3 и 4, чл. 12 и чл. 13, ал. 3 се прилагат съответно и за дълговите ценни книжа, издадени от трети държави, техни регионални и местни органи или публични международни институции.

Чл. 17. Изключенията по чл. 3, ал. 2, чл. 4, ал. 3 и 4, чл. 5, ал. 3, чл. 6, ал. 4 и 5, чл. 9, чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 2 се прилагат общо за всички емитенти, когато обстоятелствата, даващи основание за прилагането им, са сходни.

Чл. 18. (1) Заявлението за допускане на емисия ценни книжа до търговия на официален пазар трябва да посочва дали едновременно се подава или е подадено заявление за допускане на същите ценни книжа до официален пазар в друга държава членка, както и дали ще се подава заявление за допускане на ценните книжа до такъв пазар в друга държава членка.

(2) В случаите по ал. 1, когато заявление за допускане до търговия на официален пазар на същите ценни книжа е подадено едновременно или в рамките на кратък период от време на официален пазар, организиран от регулиран пазар и в друга държава членка, или когато заявлението се отнася за ценни книжа, които са вече допуснати до търговия на официалния пазар, организиран от регулиран пазар в друга държава членка, регулираният пазар уведомява компетентния орган в съответната държава членка за полученото заявление и предприема необходимите мерки за ускоряване на процедурата и за намаляване на формалностите и допълнителните изисквания за допускането на ценните книжа.

(3) Когато заявлението за допускане на ценни книжа се отнася до депозитарни разписки, представляващи акции, заявлението се разглежда само ако емитентът на разписките предлага подходящи мерки за защита на инвеститорите.

(4) Регулираният пазар може да постави специфични изисквания за допускане на ценни книжа до търговия на официален пазар, когато това се налага, за да бъдат осигурени интересите на инвеститорите. В този случай регулираният пазар уведомява заявителя незабавно.

Чл. 19. (1) Регулираният пазар може да откаже допускане до търговия на официален пазар, ако прецени, че поради обстоятелства, свързани с емитента, интересите на инвеститорите могат да бъдат увредени.

(2) Регулираният пазар може да откаже допускане до търговия на официален пазар на ценни книжа, които са вече допуснати до търговия на официален пазар, организиран от регулиран пазар, който е разположен или функционира на територията на друга държава членка, когато емитентът не спазва задълженията, произтичащи от допускането на ценните книжа до търговия на официален пазар в съответната държава членка.

(3) Отказът за допускане на ценни книжа до търговия на официален пазар се обжалва пред Арбитражния съд при регулирания пазар в 14-дневен срок от постановяване на решението.

Чл. 20. (1) С цел да осигури защитата на инвеститорите и стабилността на пазара във връзка с търговията на официален пазар регулираният пазар може да:

1. изиска от емитента да му представи определена информация;

2. задължи емитента да публикува дадена информация в определени от него форма и срок;

3. публикува дадена информация по собствена инициатива и след представяне на обяснение от емитента в случаите, когато емитентът не е изпълнил задължението си по т. 2;

4. спре търговията с ценните книжа на емитента;

5. прекрати търговията с ценните книжа, когато прецени, че при конкретните обстоятелства не е възможна тяхната нормална търговия.

(2) Регулираният пазар може да оповестява всяка приложена мярка и наложена санкция за нарушаване на задълженията на емитента, свързани с допускането на ценните книжа до търговия на официалния пазар.

Чл. 21. (1) Лицата, които са извършили нарушения на наредбата, както и лицата, които са допуснали извършването на такива нарушения, се наказват съгласно чл. 127 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

(2) Актовете за констатираните нарушения на наредбата се съставят от упълномощени от заместник-председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от заместник-председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.