Държавен вестник, брой 42 от 9.VI

Чл. 1. С тази наредба се регламентират правилата за поддържане в техническа изправност и правилата за безопасна експлоатация на електрическите уредби и съоръжения на потребителите на електрическа енергия, наричани по-нататък "потребители".

Чл. 2. Наредбата се прилага за електрически уредби и мрежи с напрежение до 220 kV, осветителни уредби, кондензаторни уредби, акумулаторни уредби и други електрически съоръжения, елементи на енергообзавеждането.

Чл. 3. Наредбата не се прилага за електрическите уредби, мрежи и съоръжения на енергийни предприятия, които се експлоатират по Наредба № 9 от 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (ДВ, бр. 72 от 2004 г.).

Чл. 4. (1) С наредбата се определят съществените изисквания и правила за провеждане на нормална, икономична и безаварийна експлоатация на енергообзавеждането на потребителите.

(2) При провеждане на експлоатацията по ал. 1 потребителите в качеството им на ползватели на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа освен изискванията по тази наредба се спазват и изискванията на правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

(3) В съответствие с изискванията на наредбата ръководителят на предприятието осигурява разработването на вътрешни експлоатационни инструкции с конкретни изисквания и правила от съответните нормативни актове, техническата документация на производителите и ги утвърждава.

Чл. 5. При провеждане на техническата експлоатация по чл. 4 осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на персонала, както и пожарната и аварийната безопасност се уреждат с нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани с тях.

Чл. 6. Разпоредбите по наредбата са задължителни за персонала, който ръководи, контролира и провежда техническата експлоатация на енергообзавеждането, както и за персонала на външни фирми, извършващи работи във връзка с нея.

Чл. 7. Персоналът по чл. 6 е длъжен да:

1. осигурява нормална, безаварийна и икономична работа на енергообзавеждането;

2. спазва оперативно-диспечерската дисциплина;

3. изпълнява тази наредба, вътрешните инструкции и другите нормативни актове, свързани с нея.

Чл. 8. (1) Техническата експлоатация на енергообзавеждането се осъществява от персонал, преминал специално обучение и проверка на знанията за заеманата длъжност.

(2) В зависимост от обема и сложността на работите по техническата експлоатация по ал. 1 ръководителят на предприятието създава специализирано енергийно звено с необходимия персонал.

(3) Допуска се техническата експлоатация да се осъществява по договор от външна специализирана организация/фирма.

(4) За пряко изпълнение на задълженията по организация и провеждане на техническата експлоатация ръководителят на предприятието назначава отговорно лице, наричано по-нататък "енергетик", а за потребители със специализирано енергийно звено - "главен енергетик".

(5) Енергетик може да не се назначава, когато електрическите уредби и съоръжения са за напрежение до 1000 V и потребителите не извършват производствена дейност.

(6) Когато не е назначен енергетик, задълженията му се възлагат на лице от управленския персонал, което може и да не е със специално образование, но да е преминало обучение и проверка на знанията по тази наредба.

Чл. 9. Организацията на техническата експлоатация обхваща:

1. управление на персонала;

2. оперативно обслужване;

3. технически контрол;

4. техническо обслужване, ремонт и модернизация;

5. управление и контрол на енергийната ефективност;

6. поддържане и съхраняване на техническа и оперативна документация.

Чл. 62. (1) Ръководителят на предприятието организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергообзавеждането.

(2) Постоянният контрол се осъществява от оперативния и оперативно-ремонтния персонал, а периодичният - от отговорните за техническата експлоатация длъжностни лица.

(3) Контролът се осъществява по обем и вид в съответствие с изискванията по тази наредба и вътрешните инструкции.

(4) Резултатите от проведения контрол се отбелязват в дневници - за обходи и огледи, за установени дефекти, за разпореждания и др.

Чл. 63. (1) Техническият контрол за състоянието на енергообзавеждането се разделя на:

1. първоначален - извършва се преди въвеждане в експлоатация;

2. периодичен, пореден - извършва се в сроковете, определени с нормативни актове, тази наредба и инструкциите на производителите;

3. извънреден - извършва се след извеждане от експлоатация за повече от 12 месеца, модернизация и реконструкция, авария или пожар, инцидент или по предписание на техническите надзорни органи.

(2) Резултатите от контрола, наричани "техническо освидетелстване", се документират с протокол и запис в паспорта на съоръженията и/или мрежите с посочване срока на следващото техническо освидетелстване.

Чл. 64. Техническото освидетелстване се извършва от комисия, назначена от ръководителя на предприятието. За участие в комисията могат да се привличат и специалисти от лицензирани фирми.

Чл. 65. При техническото освидетелстване се оценява състоянието на енергообзавеждането, установяват се сроковете и условията на експлоатация, както и необходимите мерки за осигуряване на проектния ресурс на работа на енергообзавеждането.

Чл. 66. Забранява се експлоатацията на енергообзавеждане с установени опасни дефекти, открити при извършване на технически контрол, както и с изтекъл срок на техническо освидетелстване.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) Министърът на енергетиката определя със заповед длъжностни лица, които осъществяват контрол:

1. за техническото състояние и експлоатацията на енергообзавеждането;

2. за спазване на оперативната дисциплина и на наредбите за определяне на условията за присъединяване към съответната мрежа, преустановяване на присъединяването или снабдяването с енергия, границите на собственост между производители и потребители;

3. при разследване на причините за крупни аварии или пожари и груби технологични нарушения в експлоатацията.

Чл. 68. Ръководителят на предприятието осигурява:

1. безпрепятствен достъп на упълномощените длъжностни лица за осъществяване на контрол върху техническото състояние и експлоатацията на енергообзавеждането в обекта;

2. необходимите условия за извършване на проверката и предоставя необходимите документи, свързани с нея.

Чл. 69. (1) Ръководителят на предприятието организира извършването на техническо обслужване, планови и извънпланови ремонти, модернизация и реконструкция на енергообзавеждането.

(2) За дейностите по ал. 1 ръководителят на предприятието осигурява необходимите:

1. финансови средства, ремонтна документация, специализирани инструменти и приспособления;

2. резервни части и материали за техническо обслужване и ремонти;

3. система за осигуряване на качеството;

4. изготвя план, съгласуван с териториалните органи за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 70. В зависимост от приетата структура за техническо обслужване и ремонти функциите за подготовката и изпълнението им се разпределят между съответните звена и изпълнители, включващи:

1. отделите за подготовка на ремонтите;

2. ремонтния персонал и звената за ремонти;

3. фирмите за специализиран ремонт.

Чл. 71. (1) Техническото обслужване и плановите ремонти се извършват във вид и по обем, осигуряващ поддържането в изправно и работоспособно състояние на енергообзавеждането, като се отчита фактическото състояние, променящите се условия на работа и периодичните възстановявания.

(2) За плановите ремонти се разработват графици - годишни, тримесечни и месечни.

(3) Периодичността на ремонтите се определя съобразно техническото състояние на съоръженията, изискванията на нормативните актове и предписанията на производителите, както и приетата система за ремонт.

(4) Времетраенето на ремонтите се определя съобразно вида на ремонта и производствената програма на предприятието.

Чл. 72. (1) Ръководителят на предприятието назначава комисия за оценяване състоянието на съоръженията преди започване на ремонта. Показателите, които трябва да бъдат постигнати след извършване на ремонта и по които се оценява качеството му, се разработват в техническата документация по ремонта или се записват в договорите с външните изпълнители.

(2) Конструктивни изменения на сгради, основни съоръжения и електрически схеми се разрешават само след съгласуване с проектанта и специализираните държавни контролни органи.

Чл. 73. (1) След основен ремонт съоръженията се приемат от комисия по програма, съгласувана с изпълнителите и утвърдена от ръководителя на предприятието.

(2) Енергообзавеждане, на което е извършен основен ремонт, подлежи на изпробване под товар с продължителност не по-малка от 24 h.

(3) Когато при изпробването по ал. 2 се открият дефекти, които възпрепятстват работата с номинален товар или изискват незабавно спиране, ремонтът се смята за незавършен до отстраняване на дефектите, след което изпробването се повтаря.

Чл. 74. (1) При приемане на съоръжения след ремонт се извършва оценка на ремонта, включваща качество на изпълнените ремонтни работи и постигнатите качествени показатели.

(2) Оценката по ал. 1 се извършва на два етапа:

1. предварителна - след изпробването под товар при предавателно-приемателните изпитвания;

2. окончателна - след получаване на резултатите от едномесечната гаранционна експлоатация, по време на която е завършила проверката на работата при всички експлоатационни режими и са проведени следремонтни изпитвания и настройки.

(3) При окончателната оценка се преценяват:

1. съответствието на техническото състояние на ремонтираните възли, механизми и системи с изискванията по тази наредба и на действащата техническа нормативна уредба;

2. постигнатата стабилност и надеждност в работата при едномесечната гаранционна експлоатация;

3. постигнатите технико-икономически показатели и съответствието им с предвидените.

Чл. 75. Досиетата за извършените ремонти, модернизации и подобрения и съпровождащата ги документация се съхраняват до извеждане на съоръженията от експлоатация.

Чл. 76. Ръководителят на предприятието разработва и изпълнява организационно-технически мероприятия за повишаване на енергийната ефективност на енергообзавеждането, които включват:

1. изготвяне на инструкции, таблици и графици за ефективно управление на технологичните режими;

2. упражняване на контрол на ефективността на работата по определени технико-икономически показатели (ТИП), определени в практиката и техническата документация;

3. извършване на периодичен анализ на ТИП за оценяване състоянието на съоръженията, режимите на работа, разхода на електрическа енергия и ефективността на извършените организационно-технически мероприятия;

4. водене на отчетност - сменна, месечна, годишна, на получената и обработена технико-икономическа информация.

Чл. 77. (1) Ръководителят на предприятието осигурява разработването на нормативни енергийни характеристики на енергообзавеждането, които съдържат най-малко:

1. показатели за икономична и ефективна работа на съоръженията;

2. данни, необходими за оптимално разпределение на товарите между съоръженията;

3. условията, при които са разработени, и качеството на електрическата енергия;

4. поправките за отклоненията от нормалната схема и работните параметри.

(2) В енергийните характеристики по ал. 1 се документират отчитаните данни за показателите:

1. специфичен разход на енергия за единица произведена продукция;

2. технологичен разход на енергия за собствени нужди.

Чл. 78. (1) При експлоатацията на енергообзавеждането ръководителят на предприятието използва и съхранява следната документация:

1. актове за приемане на енергообзавеждането в експлоатация;

2. генерален план с нанесени сгради, съоръжения, пътища, включително и на подземните кабелни мрежи;

3. утвърдена проектна документация - технически проект, чертежи, обяснителни записки и др., с всички последвали изменения;

4. изпълнителни работни схеми и чертежи;

5. технически паспорти на енергообзавеждането;

6. сертификати на съоръжения и материали, подлежащи на задължителна сертификация;

7. експлоатационни инструкции;

8. длъжностни инструкции;

9. документация, която се изисква от държавните контролни и надзорни органи.

(2) Пълен комплект от документацията по ал. 1 се описва и съхранява в технически архив. При промяна на собственика/ползвателя документацията се предава в пълен обем на новия собственик/ползвател, който е длъжен да осигури нейното съхраняване.

(3) За всяко производствено структурно звено се изготвя списък на необходимите инструкции, технологични и оперативни схеми.

(4) Извършените в процеса на експлоатацията изменения в оперативните и технологичните схеми своевременно се нанасят в екзекутивните чертежи от упълномощени длъжностни лица, които се подписват и отбелязват датата на внасяне на изменението.

(5) Направените изменения по ал. 4 се довеждат до знанието на персонала със запис в специален дневник за разпореждане.

(6) Изпълнителните схеми се проверяват за съответствие с фактическото им състояние най-малко веднъж на две години.

(7) Списъците с необходимите документи за структурните звена и експлоатационните инструкции се преразглеждат най-малко веднъж на 3 години, а също и при излизане на нови наредби, правила, технически условия и др.

Чл. 79. (1) За обслужващия персонал се осигуряват необходимите вътрешни инструкции и схеми за работните места.

(2) Инструкциите се подписват от ръководителя на структурното звено и се утвърждават от ръководителя на предприятието или упълномощено от него лице.

(3) В инструкциите за експлоатация на енергообзавеждането, системите и техническите средства за управление, контрол и защита се записват:

1. кратка характеристика за предназначението, устройството и действието;

2. параметрите за нормална експлоатация, разрешените технологични отклонения в работата на съоръженията, ограничителните стойности на параметрите за безопасна експлоатация;

3. редът за пускане, спиране и обслужване;

4. действията на персонала при нарушение на нормалната експлоатация;

5. редът за извършването на прегледи, ремонти и изпитвания;

6. специфичните изисквания за безопасност при работа на персонала.

Чл. 80. Оперативният дежурен или оперативно-ремонтният персонал, който обслужва електрообзавеждането, разполага със:

1. еднолинейна електрическа схема или схема-макет;

2. оперативен дневник;

3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията;

4. дневник за релейните защити и автоматика;

5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;

6. дневник за разпорежданията;

7. дневник за повредите на съоръженията;

8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;

9. бланки за превключвания;

10. списък на лицата, които имат право на едноличен оглед и/или проверки в електрическите уредби и мрежи и право да издават оперативни разпореждания;

11. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.

Чл. 81. Оперативната документация по чл. 80 може да се допълва от ръководителя на предприятието съобразно местните условия и технологични особености на обекта.

Чл. 82. Воденето на оперативната документация ежедневно се проверява от главния енергетик/енергетика, който предприема мерки за отстраняване на констатираните дефекти и нарушения в нормалната работа на енергообзавеждането и персонала.

Чл. 83. Оперативната документация, диаграмите на регистриращата апаратура и оперативните разговори, записани на магнитен носител, както и документите от оперативно-информационния комплекс на автоматизираните системи за управление подлежат на строг отчет и се съхраняват по определен ред, както следва:

1. записите на регистриращата апаратура - 3 години;

2. записите на оперативните разговори при нормални режими на работа - 10 денонощия, ако няма указание за удължаване на този срок;

3. записите на оперативните разговори при аварии и други нарушения в работата - 3 месеца, ако няма указание за удължаване на този срок.

Чл. 84. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за техническата експлоатация на силови трансформатори, автотрансформатори и реактори, наричани общо "трансформатори".

(2) Монтажът на трансформаторите се изпълнява в съответствие с Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (обн., ДВ, бр. 90 и бр. 91 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2007 г.) и инструкциите на производителя.

Чл. 85. (1) Експлоатацията на трансформаторите, натоварването по ток, нивата на напрежение, температурата, характеристиките на маслото и параметрите на изолацията се осъществява съгласно техническите характеристики на производителя и нормативните изисквания.

(2) Системата за охлаждане, регулаторите на напрежението, масленото стопанство и другите елементи да се поддържат в изправно състояние.

Чл. 86. (1) На казана на еднофазните трансформатори се означава цветът на фазата, към която са присъединени.

(2) На казаните на трифазните трансформатори и на средния от групата еднофазни трансформатори се поставят трайни надписи с поредния номер на трансформатора в подстанцията, мощност и напрежение.

Чл. 87. На вратите на трансформаторните помещения и на клетките се поставят предупредителни табелки по установените образци и форма. Вратите се заключват.

Чл. 88. (1) Трансформаторните помещения и килии се вентилират за осигуряване на нормална работа на трансформаторите при номинален товар през всяко време на годината.

(2) Относителната влажност на въздуха и колебанията на температурата се поддържат в допустимите граници, посочени в инструкцията на производителя.

Чл. 89. (1) Трансформаторните помещения се оборудват с противопожарни средства и инсталации съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Маслосъбирателните устройства, дренажите и маслопроводите под трансформаторите се поддържат в изправно състояние.

Чл. 90. Нивото на маслото в разширителния съд на неработещ трансформатор трябва да съответства на нанесените върху него контролни знаци, отговарящи на температурата на маслото в трансформатора.

Чл. 91. (1) Принудената циркулация на маслото в системата за охлаждане на трансформатора се осигурява непрекъснато и независимо от натоварването на трансформатора.

(2) Не се разрешава експлоатацията на трансформатори с принудена циркулация на маслото без сигнализация за спирането на циркулацията на маслото, охлаждащата вода или вентилаторите.

(3) Налягането на маслото в маслоохладителя се поддържа по-високо от налягането на охлаждащата вода.

(4) Допуска се за трансформаторите с принудено охлаждане режим на работа със спряна циркулация на маслото или охлаждащата вода или със спрени вентилатори. Продължителността на този режим се определя с вътрешни инструкции след изпитванията и инструкциите на производителя.

Чл. 92. (1) При включване в действие на водно-масленото охлаждане на трансформаторите редът за включване на помпите е: маслената помпа, а след това - водната. Водната помпа се включва при температура на маслото не по-ниска от +10°C.

(2) При спиране на охлаждането редът за изключване на помпите е обратен на този по ал. 1.

(3) При експлоатацията на трансформаторите не се допуска замръзването на маслоохладителя, помпите и водните магистрали.

Чл. 93. (1) По паспортните данни за всеки трансформатор се определя максимално допустима температура на горните слоеве на маслото. За трансформатори без принудена циркулация на маслото тази температура е не по-висока от +95°C. При товари, по-малки от номиналните, температурата на маслото не трябва да превишава температурата на околния въздух с повече от 60°C.

(2) Обслужващият персонал следи температурата на горните слоеве на маслото по монтираните термометри и термосигнализатори и повишението на налягането при херметичните трансформатори, като при налягане над 50 kPa се намалява натоварването на трансформатора.

(3) Трансформаторите, снабдени с вентилатори за въздушно охлаждане, могат да работят със спрени вентилатори, ако температурата на горните слоеве на маслото не превишава +50°C и товарът им е по-малък от номиналния. При температура на маслото над +55°C или товар, равен на номиналния, независимо от температурата на маслото вентилаторите се включат автоматично.

Чл. 94. Допуска се в аварийни режими кратковременно претоварване по ток на трансформаторите при всички режими на охлаждане независимо от предшестващото натоварване и температура на охлаждащата среда, ако не е посочено друго в инструкцията на производителя, в следните граници:

Чл. 95. При претоварване на трансформаторите над допустимите стойности дежурният персонал предприема тяхното разтоварване в съответствие с вътрешните инструкции.

Чл. 96. На трансформаторите със степенувана изолация, които имат намалена изолация на неутралата и за които се допуска да работят със заземена чрез вентилен отвод неутрала, се предвижда релейна защита, изключваща възможността той да работи в участъци на мрежа с изолиран или неефективно заземен звезден център.

Чл. 97. (1) Преди включване под напрежение на излезли от текущ или основен ремонт трансформатори се извършва оглед и изпитване в съответствие с приложение № 4.

(2) Резултатите от огледа и изпитването по ал. 1 се оформят в протоколи и се записват в досието на трансформатора.

Чл. 98. Възможността за включване на трансформатор под напрежение без сушене, а също и необходимостта от сушене се определят по указанията на производителя.

Чл. 99. (1) При автоматично изключване на трансформатор от действието на газова или диференциална защита включването му под напрежение се извършва след отстраняване на причината за изключването.

(2) При изключване, което причинява прекъсване на електроснабдяването, се допуска едно повторно включване на трансформатора в случаите, когато има диференциална и газова защита и изключването е станало само от една от тези защити и трансформаторът няма видими признаци за повреда.

(3) При появяване на сигнал от газовото реле задължително се извършва оглед на трансформатора. При откриване в газовото реле на горими газове трансформаторът се изключва до установяване на причината за газоотделянето.

(4) Ако газът в релето е безцветен и при проверка не гори, трансформаторът може да остане включен под наблюдение от оперативния персонал.

Чл. 100. За да се намалят загубите на електрическа енергия, за всяка уредба се определя и се спазва оптималният брой на паралелно работещите трансформатори в зависимост от товаровия график.

Чл. 101. Паралелна работа на трансформаторите се допуска при следните условия:

1. да имат еднакви групи на свързване, а отношението между мощностите им е не по-голямо от 1:3 или 1:4;

2. коефициентите на трансформация са еднакви или се различават с не повече от ±0,5%;

3. напреженията на късо съединение се различават с не повече от ±10% от средната аритметична стойност на напрежението на късо съединение на включените в паралелна работа трансформатори;

4. да са сфазирани.

Чл. 102. Токът в неутралния проводник на страна ниско напрежение на сухи трансформатори със свързване на намотките "звезда-звезда" не трябва да надвишава номиналния ток на трансформаторите с повече от 25%.

Чл. 103. Допуска се при експлоатацията на маслени и сухи трансформатори системно претоварване, големината и продължителността на което се определят по инструкциите на производителя.

Чл. 104. (1) Огледи на трансформаторите без изключване на напрежението се извършват:

1. в уредби с постоянен дежурен персонал - един път на денонощие;

2. в уредби без постоянен дежурен персонал - един път на месец, а в трансформаторните постове - един път на 3 месеца.

(2) В зависимост от конкретните условия, конструкции, режим на работа и състояние на трансформаторите посочената в ал. 1 периодичност на огледите на трансформаторите без изключване може да бъде изменяна от енергетика.

(3) Извънредни огледи на трансформаторите се извършват:

1. при рязко изменение на температурата на околния въздух;

2. при всяко изключване на трансформаторите от действието на газовата или диференциалната защита.

(4) При огледите на трансформаторите се проверяват:

1. показанията на термометрите и манометрите;

2. наличие на теч на масло и съответствие на нивото му с околната температура;

3. състоянието на маслоохлаждащите и маслосборните устройства, състоянието на изолаторите;

4. състоянието на шините и кабелите за нагряване на контактните съединения;

5. изправността на сигнализацията и на предпазителите;

6. състоянието на заземителните проводници;

7. състоянието на маслопречистващите устройства, термосифонните филтри и влагопоглъщащите устройства;

8. състоянието на трансформаторните помещения.

Чл. 105. (1) Текущи ремонти с изключване от работа се извършват:

1. на трансформаторите в разпределителни подстанции - по вътрешни инструкции, не по-малко от един път на година;

2. на трансформаторите, разположени в зони със силно замърсяване - по вътрешна инструкция;

3. на всички останали трансформатори - по необходимост, не по-малко от един път на три години.

(2) При трансформатори с превключватели на намотките за регулиране на напрежението под товар се извършват профилактични прегледи или ремонти на регулиращото устройство след определен брой превключвания в съответствие с изискванията на инструкцията на производителя.

Чл. 106. Основни ремонти с преглед на магнитопровода се извършват:

1. на трансформаторите в подстанциите - първия път не по-късно от 10 години след включването им в експлоатация, а след това - според необходимостта в зависимост от резултатите от измерванията и състоянието на трансформатора в срокове, определени от енергетика;

2. на останалите трансформатори - съобразно резултатите от измерванията/диагностиката.

Чл. 107. (1) Плановопрофилактичните прегледи на трансформатори по обем и срокове се извършват според разработените местни инструкции и системи за ремонт.

(2) Обхватът на изпитванията при планово- профилактичните прегледи е в съответствие с приложение № 4.

Чл. 108. Трансформаторите се изключват при констатиране на:

1. силен неравномерен шум в трансформатора;

2. постоянно нарастване на загряването на трансформатора при нормално натоварване и охлаждане;

3. изхвърляне на масло от разширителния съд или разкъсване на диафрагмата на изпускателната тръба;

4. изтичане на масло, което е причинило понижаване на нивото под граничното ниво на маслото при температура - 20°C;

5. при спешна необходимост да се смени маслото, установена чрез лабораторен анализ.

Чл. 109. При експлоатация на маслонапълнени електросъоръжения се поддържа запас от електроизолационно масло в обем, определен с вътрешна инструкция.

Чл. 110. Намиращото се в експлоатация изолационно масло се подлага на лабораторни изпитвания:

1. не по-малко от един път на 3 години - за трансформаторите, работещи с термосифонни филтри;

2. след основен ремонт на трансформаторите;

3. един път в годината - за трансформаторите, работещи без термосифонни филтри.

Чл. 111. Извънредни проби за определяне на пламната температура на маслото се вземат от трансформаторите при всяко откриване на горящ газ в газовото реле.

Чл. 112. Проби от маслото не се вземат от измервателни трансформатори за напрежение до 20 kV и силови трансформатори с мощност до 63 kVА и напрежение до 10 kV, като маслото им се сменя съобразно резултатите от профилактичните изпитвания на изолацията.

Чл. 113. Непосредствено преди наливането на ново или регенерирано сухо електроизолационно масло то се изпитва по изискванията на стандартите за киселинно число, реакция на водния разтвор, съдържание на механични примеси и има пробивно напрежение не по-ниско от:

1. за съоръжения с номинално напрежение до 10 - 25 kV;

2. за съоръжения с номинално напрежение 20 - 30 kV;

3. за съоръжения с номинално напрежение 110 и 220 - 40 kV.

Чл. 114. Електроизолационното масло в експлоатация като правило отговаря на следните изисквания:

1. киселинното число е не по-голямо от 0,25 mg КОН;

2. реакцията на водния разтвор е неутрална, като се допуска съдържанието на водоразтворими киселини да не надвишава 0,01 mg КОН и 0,03 mg КОН за трансформатори до 630 kVА;

3. няма механични примеси, установени чрез визуална оценка;

4. понижението на температурата на възпламеняване спрямо първоначалната стойност е не повече от 5°C;

5. няма суспендиран въглерод в маслото на трансформаторите, а в маслото на прекъсвачите се допуска незначително количество;

6. пробивното напрежение, определено по действащите стандарти, е не по-ниско от:

а) за съоръжения с номинално напрежение до 10 - 20 kV;

б) за съоръжения с номинално напрежение 20 - 25 kV;

в) за съоръжения с номинално напрежение 110 и 220 - 35 kV;

7. тангенсът на ъгъла на диелектричните загуби (tg d) на маслото на трансформаторите е не по-голям от 2% при 20°C и от 7% при 70°C.

Чл. 115. (1) Допуска се смесване на трансформаторни масла с подобен произход и от една и съща марка.

(2) Смесването на масла с минерален произход се проверява за съвместимост на маслата.

(3) Допуска се за трансформаторни масла доливане до 5% от общото количество на маслото в съоръжението без проверка за съвместимост с изключение на съоръженията с напрежение 220 kV и по-високо.

Чл. 204. Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на силови кабелни линии за напрежение до 110 kV, наричани "кабелни електропроводи" (КЕ).

Чл. 205. (1) Кабелният електропровод се приема и въвежда в експлоатация по ред, определен в нормативни актове.

(2) За КЕ се съставя досие, което съдържа най-малко следната документация:

1. проект на КЕ с всички внесени отклонения от проекта и с кого са съгласувани;

2. изпълнителен, екзекутивен чертеж на трасета с означенията на координатите на КЕ по отношение на съществуващите основни съоръжения или по отношение на специално установените знаци по цялата дължина на трасето;

3. актове за скритите работи, включително актовете за пресичане и сближаване на кабелите с всички подземни комуникации, а също и актове за монтажа на кабелните муфи и за огледа при полагането на кабела в кабелния канал преди заравянето му;

4. протоколи за изпитванията на КЕ след полагането им;

5. монтажни чертежи с означения на местата и отклоненията от проекта при направата на крайните кабелни глави и апаратурата за поддържане на постоянно налягане на маслото за КЕ с напрежение до 110 kV;

6. актове за изпълнение на антикорозионни мероприятия и на защита от блуждаещи токове.

Чл. 206. При приемане в експлоатация на основно ремонтиран КЕ се извършват изпитвания в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, в т.ч.:

1. определяне целостта на жилата и сфазировката им;

2. определяне на активните съпротивления на жилата на кабела и на работните им капацитети за КЕ с напрежение 20 kV и по-високо;

3. измерване съпротивлението на заземителите на корпусите на крайните муфи и на металните конструкции в кабелните шахти;

4. измерване на равномерното разпределение на товарите между паралелно работещи кабели;

5. проверка на действието на монтираните уредби за антикорозионна защита от блуждаещи токове;

6. изпитване на изолацията с постоянен ток с повишено напрежение.

Чл. 207. (1) Всеки КЕ има свой единен за мрежата номер или наименование. Ако линията се състои от няколко паралелни кабела, всеки от тях има един и същ номер и допълнителна буква: А, Б, В и т. н.

(2) На територията на предприятието подземните КЕ се маркират посредством пикетажни колчета (блокчета):

1. на всеки 100 m от трасето;

2. над кабелните муфи;

3. в местата на пресичанията с други подземни съоръжения;

4. при изменение на посоката на трасето.

Чл. 208. За всеки КЕ при въвеждането му в експлоатация се установяват максималните токови товари в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Тези товари се определят за участъците на трасето с най-лоши условия за охлаждане, ако дължината на участъка е по-голяма от 10 m.

Чл. 209. Температурата на загряване на кабелите се проверява предимно на участъците от трасето с най-лошо охлаждане във време и срокове, установени с вътрешни инструкции.

Чл. 210. (1) Вентилацията на кабелните колектори, тунели и шахти се проверяват периодично. Температурата на въздуха в колекторите, тунелите и шахтите лятно време да не превишава температурата на външния въздух с повече от 10°C.

(2) При необходимост за намаляване на риска от възникване и разпространение на пожари в кабелните тунели се предвижда допълнителна огнезащита на кабелите със специални технически обмазки.

Чл. 211. Кабелни електропроводи с напрежение 6 ё 10 kV, които работят с по-нисък товар от номиналния, могат кратковременно да се претоварват съгласно данните на производителя.

Чл. 212. (1) Допуска се в авариен режим КЕ с напрежение до 10 kV да се претоварва съгласно данните на производителя.

(2) Не се допуска претоварване на КЛ с напрежение 20 ё 35 kV.

Чл. 213. Разрешава се претоварване на маслонапълнените КЕ с напрежение 110 kV съгласно инструкциите на производителя.

Чл. 214. (1) За КЕ с напрежение 110 kV с проекта се установяват границите и скоростта на допустимите изменения на налягането на маслото.

(2) При излизане извън посочените граници КЕ или отделна негова секция се изключва.

(3) Включването на КЕ или секция по ал. 2 се допуска само след изясняване на причините за недопустимото увеличаване на налягането на маслото.

Чл. 215. (1) В мрежи с изолиран или неефективно заземен звезден център се допуска КЕ да работят в режим с еднофазно земно съединение до неговото отстраняване, като незабавно дежурният в разпределителната подстанция уведомява дежурния диспечер на преносното/разпределителното предприятие, под чието ръководство ще продължи работата по отстраняване на земното съединение.

(2) Максималната допустима продължителност на режима с еднофазно земно съединение се определя от производителя на кабела или съответния стандарт.

Чл. 216. (1) Товарите на КЕ и напрежението в различните точки на мрежата се измерват най-малко два пъти годишно, в т.ч. един път в периода на върховия товар.

(2) Въз основа на измерванията по ал. 1 се уточняват режимите и схемите на работата на КЕ. За контролиране на максималния товар се монтират амперметри.

Чл. 217. (1) Огледите на КЕ с напрежение до 35 kV се извършват, както следва:

1. трасета на положените в земята кабели - съгласно вътрешни инструкции най-малко един път на три месеца;

2. кабели, положени в колектори, тунели и по мостове - най-малко един път на три месеца;

3. крайни кабелни глави на линии с напрежение над 1000 V - един път на шест месеца, на линии под 1000 V - един път годишно; огледите на кабелни глави, монтирани в трафопостове, разпределителни пунктове и в подстанции, се извършват едновременно с огледите на другите съоръжения;

4. кабелни шахти - два пъти годишно;

5. подводни кабели - съгласно местни инструкции.

(2) Сроковете за огледите на КЕ от инженерно-техническия персонал се определят съобразно местните условия.

(3) При наводнения и силни дъждове се извършват извънредни обходи.

Чл. 218. (1) Огледите на трасето и съоръженията на маслонапълнените кабелни електропроводи с напрежение 110 kV се извършват, както следва:

1. трасета на положени в земята кабели - два пъти месечно;

2. положени в колектори и тунели кабели - един път на три месеца;

3. кабелни шахти със спирателни или полуспирателни муфи - един път на три месеца;

4. апаратури за поддържане на постоянно налягане на маслото в кабелите, които имат сигнализация за изменение на налягането на маслото - един път месечно;

5. апаратури за поддържане на постоянно налягане на маслото в кабелите, които нямат сигнализация за изменение на налягането на маслото - съгласно вътрешни инструкции.

(2) Установените по време на огледите нередности се вписват в дневник за огледите.

Чл. 219. (1) Тунелите, колекторите, каналите и другите съоръжения на КЕ се поддържат чисти. Кабелите и металните конструкции, върху които са положени кабелите, при необходимост се боядисват с антикорозионни вещества.

(2) В тунелите и колекторите, в които може да попадне вода, се монтират средства за изпомпване на подпочвените и дъждовните води.

Чл. 220. Ръководителите на предприятията, на територията на които се извършват изкопни работи близо до трасето на кабелните електропроводи, осигуряват лица за контрол на дейността.

Чл. 221. (1) В районите на електрифицирания железопътен транспорт - трамваи, железопътни линии и др., се извършва проверка на състоянието на кабелите, като се измерва и големината на блуждаещите токове.

(2) Периодичността на проверките е два пъти през първата година от експлоатацията на КЕ или ВЕ на железопътния транспорт, а след това - съгласно приложение № 7 - табл. 1.

Чл. 222. (1) При откриване на опасни потенциали и плътности на блуждаещите токове по КЕ се вземат мерки за предотвратяване разрушаването на кабелите от електрокорозия, като при това се има предвид и необходимостта от защита на кабелите от почвена или химическа корозия.

(2) Защитните уредби се наблюдават в съответствие с вътрешна инструкция.

Чл. 223. Основният ремонт на КЕ се извършва по график, разработен въз основа на огледите и изпитванията и одобрен от енергетика.

Чл. 224. (1) Ремонтните работи по крайни кабелни муфи се разрешават само при изключен и заземен от двете страни кабел.

(2) Ремонтът на крайни и съединителни кабелни муфи в разпределителните уредби и по КЕ се извършва само при пълно изключване и заземяване на линиите.

Чл. 225. (1) Разкопаване на кабелните трасета или извършване на изкопни работи близо до тях се извършва само след предварително разрешение на собственика или субекта, който ги експлоатира.

(2) По време на изкопните работи се осигурява надзор от упълномощено лице от ръководителя на предприятието за запазването на кабелите, тяхното укрепване против провисване и защита от механични повреди.

(3) Мястото на изкопните работи се обезопасява с поставяне на сигнални лампи, предупредителни ленти и знаци.

Чл. 226. (1) На изпълнителя на работата се посочва точното разположение на кабелите, разяснява се начинът на работата и се взема от него писмено потвърждение, че е получил посочените сведения и указания.

(2) При механизирано разкопаване се осигуряват всички необходими мерки за защита на кабелите от механични повреди.

Чл. 227. (1) Когато при направата на изкопи се открият кабели или други комуникационни съоръжения, трасетата на които не са отразени в схемите, изкопните работи се прекратяват от ръководителя на обекта до изясняване на положението и получаване на указания от техния собственик или субекта, който ги експлоатира.

(2) Направата на изкопи и канали в места, където са положени кабели и подземни съоръжения, се извършва с повишено внимание.

Чл. 228. (1) Разкопаването на дълбочина, по-голяма от 0,4 m, в местата, където са положени кабели, се извършва внимателно, като се има предвид, че най-малката дебелина на земния слой около кабела е 0,25 m.

(2) При навлизане в земния слой по ал. 1 пръстта се изважда от кабелния канал много внимателно и само с лопата.

(3) В случаите по ал. 2 не се използват кирки и други остри инструменти.

Чл. 229. (1) Не се разрешава разкопаване/разравяне на кабели със земекопни машини, ако разстоянието до кабелите е по-малко, а също използването на въздушни пистолети за разравяне на почвата над кабелите на дълбочина, по-голяма от 0,4 m, при нормална дълбочина на полагане на кабелите.

(2) Не се разрешава използване на клинове и други подобни инструменти на разстояние, по-малко от 5 m от трасето на кабелите.

(3) Преди започване на работа под надзор на упълномощено лице от персонала на предприятието/организацията, експлоатиращо КЕ, се извършва контролно разкриване на кабелите за уточняване на разположението и дълбочината им и се поставя временно ограждане, ограничаващо обсега на действие на строителните работи. При пробиване със сонди и извършване на взривни работи се дават специални инструкции.

Чл. 230. (1) Металните брони, екрани и мантия на силова линия се заземяват в началото и в края на линията.

(2) Допуска се заземяване само в единия край на линията, ако тя е с ограничена дължина и след извършена техническа обосновка за загубите в линията и величината на напрежението в незаземения край.

(3) Незаземеният край на КЕ се третира като проводник под напрежение и се спазват правилата по техническа безопасност при манипулация и работа по нея.

Чл. 231. (1) В процеса на експлоатацията най-малко един път на две години КЕ за напрежение до 35 kV се изпитват с постоянен ток с високо напрежение съгласно приложение № 7 - табл. 2.

(2) След ремонтни работи по КЕ и разкопавания близо до кабелните трасета се извършват извънредни изпитвания.

Чл. 232. (1) Продължителността на периодите между две поредни изпитвания на КЕ, които работят в тежки условия, и непригодността на кабелите се определят от енергетика съобразно местните условия.

(2) Изпитването на положени в земята кабели, които нямат електрически пробиви в експлоатацията или при профилактичните изпитвания в продължение на 5 и повече години, се определя от енергетика, като се вземат предвид местните условия, но най-малко един път на три години.

Чл. 233. (1) Кабелните електропроводи, положени в тунели, канали, колектори, в сградите на електрическите централи и подстанции, които не са подложени на корозия, механични повреди (закрити трасета), нямат съединителни муфи и монтирани на открито крайни муфи с остаряла конструкция, се изпитват най-малко един път на три години.

(2) Изпитването на кабелите, захранващи агрегати, се извършва по време на основните ремонти на агрегатите.

Чл. 234. Паралелно работещите кабели в подстанциите могат да се изпитват, без да се отсъединяват от шините.

Чл. 235. За да се предотвратят електрически пробиви вследствие на изсушаване на изолацията във вертикално положени участъци на кабели за напрежение 20 ё 35 kV, тези кабели периодично се подменят съгласно указанията на производителя.

Чл. 236. (1) Повредените в процеса на работата или изпитванията КЕ в най-кратък срок се възстановяват и включват в работа.

(2) Образци от повредените кабели и кабелни муфи се подлагат на лабораторни изследвания за установяване на причините, предизвикали повредите, и за разработване на мероприятия за тяхното предотвратяване.

(3) При рекламации пред производителя образци от кабелите с производствени дефекти се пазят за експертизи.

Чл. 237. Лабораториите на организациите, които експлоатират КЕ, се снабдяват с апарати, уреди и подвижни измервателни и изпитвателни уредби за:

1. изпитване на действащите и новите кабелни линии и други съоръжения на мрежата;

2. провеждане на мрежови измервания и определяне на местата на повредите на КЕ;

3. изпитване на щанги, ръкавици, боти и други защитни средства.

Чл. 238. (1) При пълно прогаряне на КЕ, положени в сгради, тунели и колектори, се осигурява наблюдение, като се спазват изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа.

(2) Кабелните електропроводи с напрежение 110 kV се изпитват само след съгласуване с преносното/разпределителното предприятие.

Чл. 239. За всеки КЕ се осигурява паспорт, съдържащ техническите данни на линията, който системно се попълва със сведенията за изпитванията, ремонтите и експлоатацията на тази линия.

Чл. 240. Преместването, огъването и изместването - без повдигане на кабели и пренасянето на муфи, се извършват съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа.

Чл. 241. Допуска се изместването на багерен и шлангов кабел, намиращ се под напрежение, от обслужващия персонал, работещ с диелектрични ръкавици и боти или със специално захващащо устройство с електроизолационни захващащи елементи.

Чл. 242. Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на електродвигатели за променлив и постоянен ток.

Чл. 243. Изборът и монтажът на електродвигателите, пусково-регулиращата апаратура, средствата за измерване, устройствата за защита и всички електрически и спомагателни съоръжения към тях съответстват на изискванията по Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и на условията на околната среда, в която се експлоатират.

Чл. 244. (1) Изводите на статорната и роторната намотка и кабелните глави се защитават - предпазват от случаен допир.

(2) Въртящите се части на машините - преводни колела, съединители, вентилатори, открити части на валове, се предпазват с огради, снемането на които по време на работа се забранява.

Чл. 245. (1) На електродвигателите и задвижваните от тях механизми се поставят стрелки, показващи посоката на въртене.

(2) Върху електродвигателите и пускорегулиращите устройства се поставят надписи, указващи задвижваните механизми или агрегати.

Чл. 246. За електродвигателите с принудително смазване на лагерите се предвижда защита, която да изключва електродвигателя при повишение на температурата на лагерите или при прекъсване на подаването на смазка.

Чл. 247. (1) Защитата на електродвигателите се изпълнява в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(2) На електродвигателите, които е възможно да се претоварват по технологични причини, се поставя защита срещу претоварване, която действа на сигнал, автоматично разтоварване или изключване.

(3) Когато от действието на защитата изключи електродвигател на отговорен механизъм и липсва резерв, допуска се повторно включване на електродвигателя след щателна проверка на схемата на управление, защитата и самия двигател.

Чл. 248. (1) Напрежението на шините на разпределителните устройства, от които се захранват електродвигателите, се поддържа в границите 100 ё 105% от номиналното.

(2) За осигуряване на дълготрайна експлоатация на електродвигателите не се препоръчва работата им при напрежение над 110% и под 90% от номиналното.

(3) Допуска се работа на електродвигателите с номинална мощност при изменение на честотата на захранващата мрежа в границите ±2,5%, ако това не нарушава работата на задвижвания механизъм.

(4) Номиналната мощност на електродвигателите се запазва при едновременно отклонение на напрежението в границите ±10% и честотата в границите ±2,5% от номиналните стойности, ако при работа с повишено напрежение и понижена честота или номинално напрежение и повишена честота сумата от абсолютната стойност на отклонението на напрежението и честотата не надвишава 10%.

Чл. 249. На местните електротабла, захранващи електродвигателите, се монтират волтметри или сигнални лампи, указващи наличието на напрежение.

Чл. 250. На таблата за захранване или управление на електродвигателите се монтират амперметри за контрол на статорния ток при асинхронни двигатели, възбудителния ток при синхронните двигатели и котвения ток при постояннотоковите двигатели, когато те задвижват отговорни механизми и агрегати, работещи с променливо натоварване или при възможност за технологично претоварване.

Чл. 251. Честотата на цикъла пускане - спиране на асинхронните двигатели с накъсо съединен ротор се определя от инструкцията на производителя.

Чл. 252. (1) Електродвигателите, намиращи се продължително време в резерв, периодично се оглеждат и изпитват по график от специализирания персонал на звеното на предприятието или енергетика.

(2) Възможността за включване на електродвигателите без сушене се определя чрез коефициента на абсорбация.

Чл. 253. (1) Вертикалната и надлъжната съставляваща на вибрациите, измерени на лагерите на електродвигателя, куплиран със задвижвания механизъм, съответстват на допустимите стойности, дадени в инструкциите на производителя.

(2) Периодичността за измерване на вибрациите на лагерите на електродвигателите на отговорни механизми се определя с местни инструкции.

Чл. 254. Постоянният контрол на: натоварването на електродвигателите, вибрациите, температурата на лагерите, входящия и изходящия въздух в двигателите със затворена система на вентилация, грижите за състоянието на лагерите, операциите по пускането, регулирането и спирането, се извършват от обслужващия персонал.

Чл. 255. (1) Електродвигателят се изключва незабавно от мрежата при:

1. нещастен случай с човек или при опасност от поражение от електрически ток;

2. появяване на дим или огън от електродвигателя или неговата пусково-регулираща апаратура;

3. вибрации над допустимите граници, които застрашават целостта на електродвигателя;

4. авария в задвижвания механизъм;

5. нагряване на лагерите над допустимата температура, посочена в инструкцията на производителя;

6. значително намаляване на скоростта на въртене, съпроводено с бързо нагряване на електродвигателя.

(2) В местни инструкции могат да бъдат посочени и други случаи, при които електродвигателите се изключват аварийно.

Чл. 256. Профилактичните огледи, изпитвания и ремонти на електродвигателите се извършват от специализирания персонал на предприятието или от лицензирана външна фирма.

Чл. 257. (1) Периодичността за извършване на текущите и основните ремонти на електродвигателите се определя от енергетика и се утвърждава от ръководителя на предприятието.

(2) Преди всеки планов ремонт се извършват предремонтни изпитвания на електродвигателите за диагностика, а след ремонтите - следремонтни изпитвания.

(3) Обемът на изпитването на електродвигателите се извършва съобразно приложение № 8 или местни инструкции.

Чл. 258. (1) Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на заземителните уредби, предназначени за функциониране на електрическите уредби и електропроводи, за защита срещу поражения от електрически ток и за мълниезащита, както и за мерките за защита срещу поражения от електрически ток и видовете проверки и сроковете за тяхното извършване.

(2) Заземителните уредби се проектират, изпълняват и въвеждат в експлоатация в съответствие със специализираната нормативна уредба.

(3) Защита срещу поражения от електрически ток се избира и изпълнява в съответствие с Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 259. (1) За всяка заземителна уредба в нормална експлоатация се създава техническо досие, съдържащо:

1. документите, съставени при нейното изграждане и въвеждане в експлоатация;

2. документите за извършените ремонти и изменения;

3. резултатите от проверките за състоянието на заземителната уредба и мерките за отстраняване на установените несъответствия.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 включват:

1. изпълнителни чертежи и схеми на заземителната уредба с разположението на подземните й елементи;

2. актове за подземните работи по полагането на елементите на заземителната уредба;

3. протоколи за предавателно-приемателните изпитвания на заземителната уредба по норми и обем, предвидени в специализираната нормативна уредба.

(3) Документите по ал. 1, т. 2 включват чертежи и схеми на заземителната уредба с означения на местата на извършените ремонти и изменения, както и актове за подземните работи, ако са извършвани такива.

(4) Документите по ал. 1, т. 3 включват протоколи за проведените периодични и извънредни проверки на:

1. съпротивлението на заземителите спрямо земя;

2. непрекъснатостта на заземителните проводници;

3. състоянието на положените в земята елементи на заземителната уредба.

Чл. 260. Техническото състояние на заземителната уредба се проверява периодично в обхват и срокове, определени от енергетика.

Чл. 261. (1) Периодичните проверки включват:

1. външен оглед на видимите части на заземителната уредба;

2. оглед за целостта на веригите между заземителя и заземените съоръжения и отстраняване на прекъсвания и лоши контакти;

3. оглед на местата за присъединяване на преносими заземители в стационарни електрически уредби;

4. оглед на маркировката на заземителите, на заземителните и защитните проводници, на заземителните и защитните клеми;

5. проверка на съединенията на заземителната уредба с естествените и изкуствените заземители;

6. измерване на съпротивлението на заземителите спрямо земя;

7. измерване на съпротивлението на неутралния проводник спрямо земя - в мрежи с директно заземен звезден център, в които се използва зануляване;

8. проверка за състоянието на пробивните предпазители;

9. проверка за степента на корозиране на намиращите се в земята елементи на заземителната уредба чрез разкопаване.

(2) Проверките по т. 1 - 5 се извършват визуално, като правило заедно с огледа на електрическите съоръжения.

(3) Сроковете по т. 6 са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от една година.

(4) Сроковете по т. 7 са съгласно проекта на съответната електрическа уредба, но не по-дълги от пет години.

(5) Състоянието на пробивните предпазители се проверява при всяко тяхно задействане.

(6) Сроковете за извършване на проверките за степента на корозиране са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от 10 години.

Чл. 262. Когато преходното съпротивление на заземителите и специфичното съпротивление на почвата се измерват през лятото - при голямо изсъхване на почвата, или през зимата - при замръзнала почва, измерените стойности се коригират със сезонен коефициент. Когато за мълниезащитните заземители е нормирано импулсно съпротивление, се прилага и съответният импулсен коефициент, определен в специализираната нормативна уредба.

Чл. 263. (1) Извънредни проверки на съединенията на заземителната уредба с естествените и изкуствените заземители и измерване на съпротивлението им спрямо земя се извършват след всеки техен ремонт.

(2) Извънредни проверки на пробивните предпазители се извършват при всеки ремонт на съоръженията или при преместването им.

Чл. 264. (1) Установените при проверките неизправности и несъответствия с изискванията, както и необходимите мерки за отстраняването им, със срокове за изпълнение, се вписват в оперативния дневник и в документацията на заземителната уредба.

(2) Максимално допустимите стойности на съпротивленията спрямо земя са дадени в приложение № 9.

Чл. 265. (1) Защитата срещу поражения от електрически ток по отношение на директен допир се поддържа в състояние, равностойно на това при въвеждането на съответната уредба в експлоатация.

(2) Техническото състояние на защитата при директен допир се проверява визуално, в обхват и срокове, определени от енергетика.

Чл. 266. (1) Защитата срещу поражения от електрически ток по отношение на индиректен допир се поддържа в състояние, равностойно на това при въвеждането на съответната уредба в експлоатация.

(2) Съпротивлението на електрическата изолация на тоководещите части по отношение на достъпните за допир токопроводими части на електрическите уредби, включително и на приемниците на електрическа енергия, се проверява периодично в обхват и срокове, определени от енергетика.

(3) Съпротивлението на електрическата изолация в уредбите с напрежение до 1000 V се проверява с мегаомметри за напрежение 500 V. Допуска се използване и на мегаомметри за напрежение 1000 V, но не се препоръчва.

(4) Минимално допустимата стойност за съпротивление на изолацията за уредби с напрежение до 1000 V като правило е 0,5 МW, а за вторични вериги за управление, защита, измерване и пр. - 1,0 МW, ако в нормативен акт или в проекта не е предвидена по-голяма стойност.

(5) Съпротивлението на изолацията се измерва:

1. за главни разпределителни табла, разпределителни табла, командни табла и табла за управление на машини и съоръжения, табла за осветление и други подобни - в изключено положение на приемниците на електрическа енергия, захранвани от тези табла;

2. за силови и осветителни инсталации - в участъците до съседните или след последните защитни апарати или стопяеми предпазители, отсъединени приемници на електрическа енергия;

3. за вторични вериги за управление, защита, измерване и пр. - за всяко отделно отклонение от шини и вериги за захранване, като към изпитваните вериги трябва да бъдат присъединени всички нормално свързани с тях бобини на контактори и релета, вторични намотки на измервателни трансформатори и др.;

4. за приемниците на електрическа енергия - между всеки тоководещ проводник, включително неутралния проводник, и достъпните за допиране токопроводими части (корпуса или масата) на приемника.

Чл. 267. (1) В електрически уредби с директно заземен звезден център за напрежение до 1000 V, в които се прилага зануляване, ефективността на зануляването периодично се проверява съобразно критериите и показателите, определени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(2) За стационарните електрически уредби импедансът на защитния контур "фаза - защитен проводник" или "фаза - проводник PEN" се измерва и оценява с периодичност, определена:

1. в проекта за електрическата уредба или за съответната част от нея;

2. във вътрешни инструкции, които отразяват специфичните особености на отделни приемници на електрическа енергия, както и след основен ремонт на уредбите;

3. от енергетика - но най-малко веднъж на пет години.

(3) За електрическите уредби с временен характер на монтаж и експлоатация импедансът на защитния контур "фаза - защитен проводник" или "фаза - проводник PEN" се измерва и оценява:

1. при всяко първоначално въвеждане в експлоатация на уредби, съоръжения, машини, апарати, инсталации и др.;

2. след всяко преместване и въвеждане в експлоатация на ново работно място на съоръжения, машини, апарати и др.;

3. след ремонти и преустройства, оказващи влияние върху ефективността на зануляването.

Чл. 268. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защита от токове с нулева последователност, на периодична проверка подлежат:

1. изправността на защитния прекъсвач;

2. съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване;

3. електрическата връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване.

(2) Изправността на защитния прекъсвач за токове с нулева последователност се проверява, като при нормално захранен и поставен във включено положение прекъсвач се натиска бутонът за проверка, при което прекъсвачът трябва да изключи. Проверката се извършва в срокове, препоръчани от инструкциите на производителя, съпровождащи защитния прекъсвач, или в срокове, определени от енергетика, съобразно местните условия.

(3) Проверката за съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване се извършва чрез измерване и съпоставка с максимално допустимата стойност, определена като отношение на допустимото напрежение при допир за конкретните условия и номиналния ток на задействане на защитния прекъсвач, в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от една година.

(4) Проверката за електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване се състои в измерване съпротивлението на защитния проводник между корпуса и защитната клема, разположена най-близо до мястото на инсталиране на защитния прекъсвач, и се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(5) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 2 може да се извършва със специализиран уред, който дава възможност за проверка на задействането на прекъсвача с измерване на тока на задействане и/или времето за изключване.

(6) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 3 и 4 може да се извършва общо, със специализиран уред, който дава възможност за проверка без задействане на защитния прекъсвач, с измерване на съпротивлението на предпазното заземяване и/или на допирното напрежение.

(7) Проверките по ал. 5 и 6 се извършват съобразно инструкцията на производителя на съответния специализиран уред.

Чл. 269. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защита от опасно напрежение, на периодична проверка подлежат:

1. изправността на защитния прекъсвач;

2. съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване;

3. електрическата връзка между защитаваните приемници на електрическа енергия и защитния прекъсвач;

4. електрическата връзка между защитния прекъсвач и предпазното заземяване;

5. отсъствието на електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване.

(2) Изправността на защитния прекъсвач за опасно напрежение се проверява, като при нормално захранен и поставен във включено положение прекъсвач се натиска бутонът за проверка, при което прекъсвачът трябва да изключи. Проверката се извършва в срокове, препоръчани от инструкцията на производителя, съпровождаща защитния прекъсвач, или в срокове, определени от енергетика, съобразно местните условия.

(3) Съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване се проверява чрез измерване на съпротивлението спрямо земя на съответната клема на защитния прекъсвач и съпоставяне с максимално допустимата стойност, определена от инструкцията на производителя, съпровождаща защитния прекъсвач. Проверката се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от една година.

(4) Електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и защитния прекъсвач се проверява чрез измерване на съпротивлението на защитния проводник между корпуса на приемника и съответната защитна клема на защитния прекъсвач, в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(5) Отсъствието на електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване се проверява чрез измерване съпротивлението между корпуса на приемника и предпазното заземяване, в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(6) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 2 може да се извършва със специализиран уред, даващ възможност за проверка на задействането на прекъсвача, с измерване на напрежението на задействане и/или времето за изключване и допирното напрежение. Проверката се извършва съобразно инструкцията на производителя на съответния специализиран уред.

Чл. 270. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защитно разделяне, на периодична проверка подлежи съпротивлението на защитно разделената верига спрямо веригата на захранващата мрежа.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(3) Когато в електрическа уредба с напрежение до 1000 V, в която се прилага защитно разделяне, се използва и устройство за контрол на съпротивлението на изолацията спрямо земя - устройство за контрол на изолацията, на периодична проверка подлежи и изправността на защитното устройство. Проверката се извършва съобразно инструкцията на производителя на защитното устройство в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от три години.

Чл. 271. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага безопасно свръхниско напрежение чрез защитно разделяне на токов кръг за свръхниско напрежение, на периодична проверка подлежи съпротивлението на веригата/веригите за безопасно свръхниско напрежение спрямо останалите електрически вериги на захранващата мрежа.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от три години.

Чл. 272. (1) С тази глава се определят изискванията за техническа експлоатация на всички устройства за защита от атмосферни и комутационни пренапрежения на електрическите уредби за променливо напрежение до 220 kV.

(2) Устройствата за защита от пренапрежения удовлетворяват изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 273. Системите за защита от пренапрежения се комплектуват със следната техническа документация:

1. екзекутивен проект за защитната инсталация, съгласуван с преносното/разпределителното предприятие и с органите за пожарна и аварийна безопасност;

2. протоколи за изпитване на вентилните отводи до и след монтажа им;

3. протоколи за монтиране на тръбните отводи;

4. протоколи за измерването на преходното съпротивление на заземленията на защитните устройства.

Чл. 274. Предприятията, които експлоатират защитните устройства, разполагат с актуални схеми и данни за:

1. разположението на вентилните, тръбните и искровите отводи (тип на отвода, разстояние по ошиновката от вентилните отводи до защитаваните електрически съоръжения - силовите и измервателните трансформатори, разединителите и др.);

2. заземителните съпротивления на стълбовете, на които са монтирани мълниезащитни устройства;

3. специфичното електрическо съпротивление на почвата в близост до подстанциите и по трасето на линиите на територията на електрическите уредби;

4. пресичането на въздушните електропроводи с други електропроводни и съобщителни линии, отклонения от въздушни мрежи, положени кабели и др.;

5. степента на замърсяване на изолацията на електрическите уредби и електропроводите.

Чл. 275. (1) Проверка с демонтиране на тръбните отводи, които през зимния период се оставят включени, се извършва един път на три години.

(2) Върхова ревизия без демонтиране на тръбните отводи в зоните с интензивно замърсяване се извършва по местна инструкция.

(3) След преминаване на гръмотевичния сезон задействалите отводи се подлагат на извънредна проверка след демонтиране.

Чл. 276. (1) Средствата за защита от пренапрежения се проверяват всяка година преди настъпване на гръмотевичния сезон.

(2) Вентилните отводи за защита на въртящи се машини задължително се изпитват ежегодно.

Чл. 277. При профилактични изпитвания на вентилните отводи се извършва:

1. измерване на съпротивлението на отводите с мегаомметър за 2500 V - един път на три години и при ремонт на съоръжението, към което е включен отводът; оценката за състоянието на отвода се извършва чрез съпоставяне на стойността на съпротивлението с резултатите от предишните измервания;

2. измерване на тока на проводимостта при прилагане на постоянно напрежение; измерванията се извършват за всички отводи един път на 3 години, а също и след разместването им или след основен ремонт; извънредни измервания се извършват и в случаите, когато измерванията с мегаомметър показват значително - 30% и повече, изменение на съпротивлението на отвода;

3. измерване на пробивното напрежение на искровите междини при промишлена честота - един път на шест години.

Чл. 278. Оглед на тръбните отводи, мълниезащитните въжета и линейната изолация се извършва от земята при:

1. всеки пореден обход на ВЕ;

2. изключване на ВЕ или при задействане на устройството за АПВ след гръмотевична буря, ако има съмнение за пробив в изолацията - земно съединение.

Чл. 279. Оглед на средствата за защита от пренапрежения на електрически уредби се извършва:

1. в подстанции с дежурен персонал - по време на поредния обход, а също и след гръмотевична буря, причинила трайно земно съединение;

2. в подстанции без постоянен дежурен персонал - при огледа на всички съоръжения.

Чл. 280. Тръбните отводи, монтирани на изводите в подстанциите, се оглеждат от дежурния персонал периодично заедно с основните съоръжения, а също и след гръмотевична буря в района на подстанцията.

Чл. 281. (1) В мрежи, които работят с компенсация на капацитивните токове, се допуска напрежение на несиметрия не по-голямо от 0,75% от фазното напрежение.

(2) При нормален режим без земно съединение се допуска напрежение спрямо земя на звездния център на мрежата, ненадвишаващо:

1. продължително време - 15% от фазното напрежение;

2. за един час - 30% от фазното напрежение.

(3) Намаляването на напрежението на несиметрия и напрежението спрямо земя на звездния център се постига чрез изравняване на капацитетите на фазите спрямо земя.

Чл. 282. Не се допуска изключване на дъгогасителните реактори при земно съединение в мрежата.

Чл. 283. Ръководителите на предприятията, които се захранват от мрежа с компенсация на капацитивните токове, незабавно уведомяват оперативния персонал на електроенергийната система за измененията в конфигурацията на собствените си мрежи, за да се пренастроят своевременно дъгогасителните реактори.

Чл. 284. Трансформаторите и другите електрически съоръжения в трансформаторните подстанции с напрежение 6 ё 20 kV, които се захранват от въздушни електропроводи, се защитават от атмосферни пренапрежения чрез един комплект метално-окисни вентилни отводи, монтирани на страната на по-високото напрежение на трансформатора, на въвода или на шините на подстанцията, и с един комплект вентилни или искрови отводи на страна 0,4 kV. Допуска се и монтирането на отводите на първия стълб на изводите 0,4 kV.

Чл. 285. Преходът от ВЕ с напрежение 20 kV към кабелен електропровод, трансформаторен пост или РУ се защитава от пренапрежения с вентилни отводи, поставени на прехода "въздушен електропровод - кабелен електропровод", като заземителните клеми на вентилните отводи се свързват с металната обвивка на кабела и към земя.

Чл. 286. (1) Неизползваните намотки за ниско напрежение на силовите тринамотъчни трансформатори се съединяват в симетрична схема "звезда" или "триъгълник" и се заземяват в звездния център или в произволно избрана точка на намотките, ако не е предвидена защита на тези намотки от пренапрежения.

(2) Неизползваните намотки за средно напрежение се защитават с вентилни отводи на всяка фаза независимо от схемата на свързването на намотките.

Чл. 287. Ежегодно преди настъпването на гръмотевичния период се извършва проверка на схемите на мълниезащитата, като се отбелязват извършените или предстоящите изменения.

Чл. 288. (1) За защита от комутационни пренапрежения електрическите мрежи средно напрежение (СрН) работят със заземен звезден център през дъгогасителен реактор или активно съпротивление, както и смесено.

(2) Защита от комутационни пренапрежения и заземяване на звездния център се налага при капацитивен ток на земно съединение, по-голям от 10 А.

Чл. 289. Начинът на заземяване на звездния център се избира в зависимост от вида на мрежата и съотношението на кабелната и въздушната част, както следва:

1. въздушни мрежи - чрез дъгогасителен реактор или комбинирано с активно съпротивление;

2. кабелни мрежи - чрез активно съпротивление;

3. смесени мрежи - чрез активно съпротивление, когато кабелната част е по-голяма от 40% от общата дължина на мрежата, и комбинирано - когато кабелната част на мрежата е по-малка от 40%.

Чл. 290. Звездният център на мрежи с напрежение 6 ё 10 kV с директно присъединени към тях генератори и/или двигатели се заземява през активно съпротивление, когато капацитивният ток при земно съпротивление е по-голям от 5 А. При необходимост се вгражда устройство за създаване на изкуствен звезден център.

Чл. 291. При ток на земно съединение 50 А и по-голям се поставят най-малко два дъгогасителни реактора.

Чл. 292. С тази глава се определят изискванията за техническа експлоатация на кондензаторните уредби, които се използват за повишаване на фактора на мощността и за регулиране на напрежението в електрическите уредби с честота 50 Hz и с напрежение от 0,22 до 10 kV чрез паралелно включване на кондензаторите към приемниците на реактивна електрическа енергия.

Чл. 293. Главата не се отнася за кондензаторни уредби за надлъжна компенсация, за специални уредби и за различните видове електрически филтри.

Чл. 294. При доставяне на нови кондензатори се прави оглед на техническото им състояние, оформя се акт за приемане и се проверяват изправността на корпуса, изолаторите, контактните изводи, клемата за заземяване на корпуса за кондензатори, които нямат съединен с корпуса извод, наличието на табелки с технически данни и теч на масло.

Чл. 295. В помещенията за кондензаторни батерии се осигуряват:

1. принципна еднополюсна схема на уредбата с данни за номиналния ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, част от уредбата или цялата кондензаторна батерия, съответно за настройката на максималнотокова защита, в случай че се използва защитно реле;

2. термометър или друг уред за измерване на температурата на околния въздух;

3. щанга за разреждане на кондензаторите;

4. противопожарни уреди и съоръжения, съгласувани с органите за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 296. Термометърът или датчикът на уреда за измерване на температурата се разполага в най-горещото място на помещението на кондензаторната уредба между кондензаторите така, че да бъде осигурена възможност за наблюдаване на показанията му без изключване на кондензаторите и без снемане на предпазните огради.

Чл. 297. Паспортът на батерията съдържа списък на кондензаторите с данни за поредния номер, производствения номер, датата на монтажа, номиналното напрежение, мощността и капацитета на всеки кондензатор според табелката от производителя.

Чл. 298. За осигуряване на най-икономичен режим на работа на електрическата мрежа и за поддържане на нивото на напрежението се използва автоматично регулиране на мощността на кондензаторната уредба чрез включване и изключване на цялата уредба или на отделни нейни секции.

Чл. 299. (1) Монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността на кондензаторните батерии с мощност над 150 kVAr е задължително.

(2) На кондензаторните батерии с мощност до 100 kVAr се монтира един амперметър, а над 100 kVAr - три амперметъра.

Чл. 300. Временно до монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността се допуска ръчно включване и изключване на кондензаторните батерии или на отделни техни секции от дежурния персонал по график, изготвен от енергетика на предприятието и съгласуван с преносното/разпределителното предприятие.

Чл. 301. (1) Забранява се работата на кондензаторните уредби в предприятия, работещи на две смени през нощните часове и в празничните и почивните дни, а на три смени - в почивните дни.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за предприятия с непрекъснат работен цикъл.

Чл. 302. (1) За икономия на електрическа енергия се препоръчва кондензаторните уредби за напрежения над 1000 V да работят без постоянно включени разрядни съпротивления, а с автоматично присъединяване на последните в момента на изключване на кондензаторите.

(2) Когато за секциониране на кондензаторните батерии се използват комутационни апарати за изключване на отделните им секции под напрежение, на всяка секция се монтират комплект разрядни съпротивления.

(3) Не се изисква външни разрядни съпротивления за кондензатори с вградени разрядни съпротивления.

Чл. 303. (1) Забранява се включването и изключването на кондензаторни уредби за напрежение над 1000 V посредством разединители.

(2) Всички операции по включването и изключването на кондензаторните батерии се извършват в съответствие с изискванията на наредбата и на нормативните актове по безопасност и здраве на труда при експлоатацията на електрически уредби и съоръжения.

(3) Преди изключване на кондензаторната уредба чрез външен оглед се установява изправността на разрядното устройство.

Чл. 304. Забранява се извършването на каквито и да е работи, при които е възможно допиране до тоководещи части на изключена кондензаторна уредба, включително контролно разреждане на кондензаторите, независимо от наличието на общи разрядни съпротивления към кондензаторната батерия, до изпълнението на общите изисквания за безопасност и здраве при работа.

Чл. 305. (1) Контролно разреждане на кондензаторите се извършва с метален прът, здраво закрепен към изолираща щанга.

(2) Изолационните и защитните качества на щангата са еднакви с качествата на щангите за оперативни превключвания в уредбите със същото номинално напрежение, каквото е напрежението на кондензаторната уредба.

Чл. 306. Изгорелите или неизправните предпазители се подменят при изключена кондензаторна батерия и след контролно разреждане на всички кондензатори на батерията с разреждаща щанга.

Чл. 307. (1) При индивидуална защита контролното разреждане се извършва чрез последователно свързване накъсо на изводите на всеки кондензатор от батерията.

(2) При групова защита се извършва разреждане на всяка група кондензатори, а при една обща защита се свързват накъсо общите шини на батерията.

Чл. 308. (1) При повторно автоматично изключване на кондензаторната уредба включване на кондензаторите се разрешава само след отстраняване на причината, предизвикала изключването.

(2) Повторно включване на кондензаторна батерия за напрежение 660 V и по-ниско се допуска след не по-малко от 5 min и при условие, че остатъчното напрежение на батерията е не по-високо от 50 V.

Чл. 309. (1) Огледите без изключване на кондензаторните уредби с напрежение до и над 1000 V се извършват с периодичност, установена от местни инструкции, но най-малко:

1. един път на месец - за уредби с мощност под 500 kVAr;

2. един път на 10 дни - за уредби с мощност над 500 kVAr.

(2) По време на огледа на кондензаторната уредба се проверяват:

1. изправността на предпазните огради, състоянието на ключалките, липсата на странични предмети;

2. липсата на прах, замърсявания, пукнатини в изолаторите;

3. температурата на околния въздух;

4. липсата на подувания на стените на корпусите на кондензаторите и следи от изтичане на кондензаторно масло; наличието на маслени петна не може да бъде причина за снемане от експлоатация на тези кондензатори;

5. целостта на стопяемите вложки (чрез външен оглед на предпазителите от открит тип);

6. стойността на тока и равномерността на натоварването на отделните фази на кондензаторната батерия;

7. стойността на напрежението на шините на кондензаторната уредба или на шините на най-близкото разпределително устройство;

8. изправността на веригата на устройството за разреждане;

9. изправността на всички контакти на тоководещите шини, заземяването, разединителите, прекъсвачите и др.;

10. наличието и изправността на блокировките за безопасност;

11. наличието и качеството на защитните средства - разрядна щанга, диелектрични ръкавици и др. и на противопожарните уреди и съоръжения.

Чл. 310. (1) Извънредни огледи на кондензаторните уредби се правят при появяването на разряди, шум в кондензаторите, при повишаване на напрежението на клемите или температурата на околния въздух до максимално допустимите стойности.

(2) Всички огледи и откритите по време на огледите неизправности в кондензаторните батерии се отбелязват в експлоатационния дневник.

(3) При оглед на включена кондензаторна уредба се забранява снемането или отварянето на предпазните огради.

Чл. 311. Почистването на повърхността на изолаторите, кондензаторите, апаратурата и корпусите от прах и друго замърсяване се извършва при изключена батерия и с периодичност, определена от енергетика.

Чл. 312. Забранява се експлоатацията на кондензаторите:

1. ако напрежението на шините, към които са включени кондензаторите, превишава 110% от номиналното напрежение на кондензаторите;

2. при температури на околната среда извън допустимия диапазон за кондензаторите от дадения тип;

3. при наличие на пукнатини по стените на кондензаторите;

4. при неравномерно натоварване на фазите на кондензаторната уредба над 10% от средната стойност на тока;

5. при ток на батерията, превишаващ 130% от номиналната му стойност;

6. при изтичане на масло от кондензаторите;

7. при повреждане на порцеланов изолатор.

Чл. 313. Текущ ремонт на кондензаторните уредби за напрежение до и над 1000 V се извършва при изключена уредба и най-малко един път годишно.

Чл. 314. Текущият ремонт на кондензаторите включва:

1. проверка на степента на затягането на гайките в контактните съединения;

2. проверка с омметър на целостта на стопяемите вложки;

3. външен оглед на качеството на връзките със заземителния контур;

4. почистване на повърхността на изолаторите, корпусите на кондензаторите, апаратурата и металните арматури от прах и други замърсявания;

5. измерване на капацитета на всеки кондензатор при кондензатори за напрежение над 1000 V;

6. проверка с мегаомметър за липса на корпусно съединение в кондензаторите;

7. запояване с мек припой на местата със следи от просмукване на масло, включително на местата на монтиране на проходните изолатори към капаците на кондензаторите;

8. подмяна на бракуваните секции на батерията или на отделни кондензатори;

9. изпробване на действието на релейната защита и на задвижването на прекъсвачите.

Чл. 315. При оглед или основен и текущ ремонт на основните съоръжения на приемниците на електрическа енергия - електродвигатели и трансформатори, към клемите на които непосредствено са включени кондензаторни батерии, монтирани в едно и също помещение с тези съоръжения, се извършва едновременно оглед или ремонт на тези кондензатори.

Чл. 316. (1) Капацитетът на кондензаторите се измерва с точност не по-малка от 2% и се оформя в протокол за получените резултати.

(2) При увеличаване на капацитета на кондензаторите вследствие на остаряване на диелектрика, съответно при увеличаване на активния ток, кондензаторната батерия се изключва.

(3) Граничното увеличаване на капацитета се дава от инструкцията на производителя.

Чл. 317. (1) Периодичността, обхватът и нормите за изпитване на кондензаторните уредби са съгласно приложение № 10.

(2) Профилактичните изпитвания с високо напрежение с промишлена честота се извършват по време на основните ремонти.

(3) На изпитване с напрежение с промишлена честота се подлагат само кондензатори с номинално напрежение до 10 kV.

Чл. 318. Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на стационарни киселинни и алкални акумулаторни батерии (отворен тип), както и за новия тип сухи капсуловани, необслужваеми батерии.

Чл. 319. Осветлението за помещенията на акумулаторните батерии се избира съгласно изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 320. Устройствата за отопление и вентилация на акумулаторните помещения се избират в съответствие с нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност и изискванията на производителя на акумулаторната батерия.

Чл. 321. В акумулаторните помещения се осигурява температура на въздуха не по-ниска от +10°C.

Чл. 322. Вратата на помещението на акумулаторната батерия се отваря навън и е постоянно заключена.

Чл. 323. На вратите на акумулаторното помещение се поставят табели с предупредителни надписи съгласно изискванията на наредбите за техническа и пожарна безопасност.

Чл. 324. За зареждане на акумулаторната батерия се използва зарядно устройство с мощност и напрежение, достатъчни за зареждането до 90% от капацитета и в продължение на не повече от 6 до 8 h.

Чл. 325. Токоизправителни уредби, които се използват за зареждане на акумулаторни батерии, се захранват от страната на променливия ток чрез разделителни трансформатори.

Чл. 326. (1) При земно съединение в мрежата на оперативния ток се вземат мерки за незабавното му отстраняване.

(2) Не се допуска работа под напрежение по мрежата на оперативния ток, ако в нея има земно съединение, освен при търсене на мястото на земното съединение.

Чл. 327. В нормални експлоатационни условия напрежението на шините за оперативен постоянен ток се поддържа с 5% по-високо от нормалното напрежение на приемника на електрическа енергия.

Чл. 328. (1) Минималното изолационно съпротивление, при което се разрешава експлоатацията на акумулаторната батерия, в зависимост от номиналното й напрежение е, както следва:

(2) Устройството за контрол на изолацията на шините за постоянен оперативен ток действа на сигнал при понижаване на изолационното съпротивление на полюсите, при стойностите:

Чл. 329. (1) Акумулаторната уредба с батерии от киселинен и алкален тип се комплектува със следното оборудване:

1. ареометри и термометри за измерване на гъстотата и температурата на електролита;

2. преносим волтметър за постоянен ток с обхват от 0 до 3 V;

3. преносима взривобезопасна лампа с предпазна решетка;

4. стъклен съд за доливане на електролит с вместимост от 1,5 до 2 l;

5. предпазни стъкла за покриване на акумулаторните елементи;

6. костюм от вълнен плат, гумени ръкавици, престилки, галоши, защитни очила;

7. съд с разтвор от сода бикарбонат за киселинните акумулатори и съдове с разтвор от борна киселина и технически вазелин - за алкалните акумулатори;

8. проводник за шунтиране на елементите на батерията;

9. волтметър с вилка за измерване под товар на елементите на батериите.

(2) За уредби без постоянен оперативен персонал се допуска посоченото в ал. 1 да бъде във вид на преносим комплект.

Чл. 330. (1) Акумулаторните уредби се обслужват от специално обучен персонал.

(2) Във всяка акумулаторна уредба се води дневник за извършените цикли на разряди и изравнителни заряди и измерените стойности на изолационното съпротивление, капацитета на батерията и напрежението на отделните елементи.

(3) Сроковете за контрол на основните параметри на акумулаторните уредби се определят с вътрешна инструкция, съобразена с техническите изисквания на производителите.

Чл. 331. (1) Акумулаторната батерия се експлоатира в режим на постоянен подзаряд.

(2) Периодичността, обхватът и нормите за изпитване на акумулаторните уредби са дадени в приложение № 11.

Чл. 332. (1) Смукателно-нагнетателната вентилация в помещенията на акумулаторна батерия се включват преди започване на зареждането на батерията и се изключват след пълното отделяне на газовете, но не по-рано от 1,5 h след завършване на зареждането. Смукателната инсталация блокира зарядното устройство и изключва работата му при спиране на вентилацията.

(2) Киселинните батерии, работещи в режим на постоянен подзаряд, се експлоатират без тренировъчно изпразване и изравнително презареждане.

(3) Веднъж на три месеца се извършва дозареждане на киселинните батерии с напрежение 2,3 V на елемент. Дозареждането се прекратява, след като плътността на електролита във всички елементи достигне 1,20 ё 1,21.

Чл. 333. Оглед на акумулаторните уредби (с отворен тип акумулатори) се извършва:

1. от дежурния персонал - един път на денонощие;

2. при експлоатация без постоянен дежурен персонал - едновременно с огледа на съоръженията, а също и от специално определено лице - по график, одобрен от енергетика.

Чл. 334. Акумулаторните батерии от сух тип, изработени по технология AGM (електролитът в акумулаторния елемент е обездвижен в порест сепаратор от фибростъкло), и от типа VRLA (всеки елемент е снабден с еднопосочен вентил (клапан) за регулиране на вътрешното му налягане) се експлоатират в съответствие с инструкциите на производителя.

Чл. 335. В помещенията, където са разположени сухите акумулаторни батерии, не се допуска:

1. попадане на директна слънчева светлина;

2. повишаване на температурата над + 40°C.

Чл. 336. (1) Капацитетът на сухите акумулаторни батерии се определя от производителя за работа при температура на околния въздух 20°C. При друга температура капацитетът се актуализира с въвеждане на корекционен коефициент "К":

(2) Полярността на сухата акумулаторна батерия се проверява при всеки цикъл (зареждане - разреждане).

(3) При годишната проверка на капацитета на батерията се проверява зададеното токоограничение на зарядното устройство.

(4) За зареждане на сухи акумулаторни батерии се използват токоизправители с широчинно-импулсна модулация, изградени на базата на блокова структура, която гарантира зареждане на батерията и захранване на приемниците на електрическа енергия дори при авария в някой модул на импулсния токоизправител.

Чл. 337. При проверка степента на натягане на междуелементните връзки (препоръчително 8 Nm) се извършва почистване от прах и замърсяване и допълнително смазване с технически вазелин.

Чл. 338. Текущ ремонт на акумулаторните батерии се извършва по вътрешна инструкция.

Чл. 339. Основен ремонт на акумулаторните уредби се извършва при необходимост в зависимост от състоянието им, режима и времетраенето на работа в експлоатация.

Чл. 340. Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на устройствата на релейните защити, автоматиката и телемеханиката (РЗА и Т), собственост на потребители.

Чл. 341. (1) Обемът и организацията на РЗА и Т съответстват на разпоредбите по Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(2) Експлоатацията на устройствата по ал. 1 се извършва от персонала на електролабораторията или от енергийния персонал на предприятието/организацията, или от специално обучено и допуснато до такава работа лице, или от специализирана фирма по договор.

Чл. 342. (1) Намиращите се в експлоатация устройства на РЗА и Т са постоянно въведени в работа.

(2) Изключение по ал. 1 правят устройствата, които по своя принцип на действие се въвеждат в работа, когато съоръженията са изключени.

(3) Въвеждането в действие и извеждането на РЗА и Т, които се намират под контрола на висшестоящия дежурен персонал, се извършват само с негово разрешение.

(4) Силовите електросъоръжения, въздушните и кабелните електропроводи могат да се намират под напрежение само ако е въведена релейна защита, действаща при всички видове повреди.

Чл. 343. При наличие на бързодействащи основни защити, в това число на защити на шините, всички операции за включване на електропроводите, шините и съоръженията след ремонт и след продължителен престой без напрежение, както и операциите за превключване на разединители, се извършват след въвеждане в действие на тези защити.

Чл. 344. Разрешението за въвеждане на дадено устройство в работа се оформя със записване в дневник за РЗА и Т, като се подписва от представители на предприятието/организацията и на лабораторията, извършила настройката на устройството.

Чл. 345. В предприятията/организациите, които експлоатират РЗА и Т, се комплектува следната техническа документация:

1. паспорти (протоколи) за всички устройства на РЗА и Т;

2. инструкции за експлоатацията за всеки тип устройство;

3. данни за чувствителността и селективността на релейните защити, представени във вид на карти, таблици, диаграми, настройки и характеристики за действителния режим на работа на електрическите мрежи.

Чл. 346. (1) Настройващите се релета и помощни уредби на РЗА и Т се пломбират, с изключение на тези, които се настройват от оперативния персонал в зависимост от режима на работа и от схемите на първичните свързвания.

(2) Релетата, апаратите и помощните устройства на РЗА и Т, с изключение на тези, които се настройват от оперативния персонал, се отварят само от персонала, обслужващ РЗА и Т, или от оперативния персонал - ако има нареждане, което се записва в оперативния дневник.

Чл. 347. Таблата и пултовете за управление, таблата на РЗА и Т и сигнализацията имат на лицевата и на задната си страна надписи, които посочват тяхното предназначение в съответствие с единните диспечерски наименования, а монтираните върху тях апарати - надписи или маркировка съгласно схемите на свързване.

Чл. 348. (1) Свързващите проводници имат маркировка до клемореда и до клемите на апаратите и уредите съгласно монтажните схеми.

(2) Контролните кабели имат маркировка в краищата си, в местата на разклоненията и пресичанията на групи кабели, при преминаване през стени, тавани и т. н. и по трасето - на всеки 50 ё 70 m.

(3) Краищата на свободните жила на контролните кабели се изолират.

Чл. 349. (1) Не се разрешава съпротивлението на изолацията на всички проводници спрямо земя и помежду им във веригите на РЗА и Т и във всички други вторични вериги с работно напрежение, по-високо от 60 V, да е по-малко от 1 MW, измерено с мегаомметър 1000 V.

(2) Съпротивлението на изолацията на вторичните вериги за напрежение 60 V и по-ниско, които се захранват от отделен източник, се поддържа не по-ниско от 0,5 МW, измерено с мегаомметър 500 V.

(3) Изолацията на вторични вериги, съдържащи полупроводникови (микропроцесорни) устройства, се проверява съгласно инструкциите на производителя, като се вземат мерки за предотвратяване на повреждането им.

Чл. 350. (1) При първото включване и при първата планова проверка на изолацията спрямо земя всеки клон на електрически свързаните вериги на РЗА и Т и на всички вторични вериги, с изключение на тези за напрежение 60 V и по-ниско, се изпитват с променливо напрежение 1000 V в продължение на една минута.

(2) Изолацията на веригите на газовите защити се изпитва с напрежение 1000 V и между жилата на контролните кабели при изключено газово реле.

(3) В процеса на експлоатация изпитването с променливо напрежение 1000 V или с мегаомметър за напрежение 2500 V се извършва един път на три години. Веригите и елементите за напрежение 60 V и по-ниско не се изпитват с променливо напрежение 500 V.

Чл. 351. Всички правилни и неправилни задействания, както и отказите на устройствата на РЗА и Т, а също неправилната работа и отказите на устройствата за автоматично регулиране и телемеханика се отчитат и анализират от обслужващия персонал.

Чл. 352. (1) При пълна проверка на устройствата на РЗА и Т освен задължителните за конкретния вид уредби се извършват и:

1. изпитване на изолацията;

2. оглед на състоянието на апаратурата и вторичните вериги;

3. притягане на всички клеми в токови, напреженови и управляващи вериги;

4. проверка на настройките и на другите основни параметри на защитите;

5. изпробване на устройствата в действие.

(2) При частична проверка се извършват:

1. измерване на съпротивлението на изолацията;

2. оглед на състоянието на апаратите и на вторичните вериги;

3. изпробване на действието на устройствата.

(3) Проверките на РЗА и Т без изключване от работа на основните съоръжения се извършват по косвени методи.

Чл. 353. (1) Релейните защити, автоматиката и телемеханиката и вторичните вериги се проверяват периодично съгласно местните инструкции.

(2) Пълни планови проверки се извършват най-малко един път на три години едновременно с ремонта на съответните първични вериги и силови съоръжения. Периодичността на частичните проверки се определя от енергетика в зависимост от местните условия в периода между пълните проверки.

(3) При неправилно действие или отказ на уредбите за РЗА и Т се извършват допълнителни, следаварийни проверки по специална програма.

(4) Проверка на намиращи се в работа релейни защити може да се извърши само ако тези защити са дублирани - резервирани с други защити.

Чл. 354. (1) Работите по устройствата на РЗА и Т се извършват при точно спазване на правилата по техника на безопасност, след като персоналът е преминал специално обучение и има право на самостоятелна работа в съответните уредби.

(2) Работите по действащи табла и във веригите на РЗА и Т се извършват с вземане на предпазни мерки за грешни изключвания на съоръженията и само с изолирани инструменти.

(3) Забранява се изпълнението на работите по ал. 1 и 2 без наличието на съответните схеми.

(4) След завършване на работите се проверяват изправността и правилното свързване на вторичните вериги чрез изпробване на уредбата в действие - пряко или косвено.

Чл. 355. Забранява се извършването на работи, предизвикващи силно сътресение в близост или по таблата, на които е разположена релейна апаратура.

Чл. 356. (1) Не се допуска работа на токовите трансформатори с отворени вторични намотки. Те са винаги затворени през релета, апарати или са съединени накъсо.

(2) Вторичните вериги на токовите трансформатори и напреженовите трансформатори се заземяват само в местата, предвидени в проекта.

Чл. 357. (1) За изпитванията, извършени при планови или аварийни проверки на РЗА и Т, се съставят протоколи, като резултатите се вписват в паспортите и в дневника за РЗА и Т.

(2) Измененията в схемите се вписват в паспорт-протокол и в дневника за РЗА и Т, като се коригират принципните и монтажните схеми и инструкцията за експлоатация.

Чл. 358. Проверките и изпитванията на РЗА и Т са съгласно приложение № 12.

Чл. 359. (1) Таблата и пултовете за управление на РЗА и Т и апаратите, монтирани върху тях, периодично се почистват от прах от специално инструктиран персонал.

(2) Устройствата и апаратите в открито изпълнение се почистват от прах само от персонала, който ги обслужва, или от инструктирани лица от оперативния персонал.

Чл. 360. Периодичните проверки на изправността на РЗА и Т се извършват от обслужващия, дежурния персонал по специална инструкция, като резултатите се записват в оперативния дневник.

Чл. 361. (1) От телеуправление към местно управление се преминава само с разрешение на диспечера или на енергетика.

(2) Отделни вериги на телеуправлението се извеждат от действие, като се откачат краищата им.

Чл. 362. Не се допуска на клеморедите на пултовете, таблата и други подобни съоръжения да се намират една до друга клеми, случайното свързване на които може да предизвика включване или изключване на прекъсвачи или други апарати.

Чл. 363. (1) Повредите по контролни кабели с метална обвивка или съединяването на жилата им се извършват, като металната обвивка се възстановява с помощта на херметични муфи.

(2) Не се допуска общият брой на муфите по един кабел да е по-голям от дължината на кабела в метри, разделена на 50.

(3) Всяка муфа се регистрира, като се записва името на лицето, извършило обработката.

Чл. 364. Вторичните вериги на напреженовите трансформатори без веригите на уредбите за автоматично регулиране на възбуждането и веригите за постоянен и променлив оперативен ток селективно се защитават чрез максималнотокови защити - предпазители със стопяема жичка и автоматични предпазители.

Чл. 365. Изолацията на жилата на контролните кабели в участъците от края на разделката до клемореда има допълнително защитно покритие за предпазването й от разрушаващото действие на въздух, светлина или масла.

Чл. 366. Експлоатационните условия на апаратите на РЗА и Т и електрическите измервания са в съответствие с изискванията на стандартите и инструкциите по експлоатация - за допустима температура, влажност, вибрации и др.

Чл. 367. По всички въпроси, незасегнати в тази наредба и отнасящи се до експлоатацията на устройствата за РЗА и Т в предприятия/организации, са в сила изискванията на Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи.

Чл. 404. Енергийните масла, които се приемат и съхраняват в енергийните обекти, подлежат на входящ и периодичен контрол.

Чл. 405. (1) Енергийните масла се приемат на партиди.

(2) Всяка получена партида от масло се придружава от свидетелство за качество - сертификат.

Чл. 406. (1) На съхраняваното в масленото стопанство трансформаторно масло се извършва съкратен лабораторен анализ най-малко веднъж на 3 години.

(2) На трансформаторните масла всяка година се извършва изпитване по показателя "пробивно напрежение".

Чл. 407. (1) Енергийните масла могат да се съхраняват до 5 години от датата на производството им при спазване на предписанията за съхраняване. Синтетичните масла се съхраняват само в оригиналната опаковка на производителя.

(2) След изтичането на гаранционния срок за съхраняване енергийните масла могат да се употребяват само след извършване на пълен анализ и сравнение с показателите за нови масла.

Чл. 408. (1) Преди наливане или доливане в съоръженията маслата се пречистват от механични примеси и вода.

(2) Пречистеното трансформаторно масло се подлага на съкратен лабораторен анализ, включително и за пробивно напрежение.

Чл. 409. Допуска се запълване на силови трансформатори с напрежение до 220 kV с експлоатационно трансформаторно масло при: стойност на киселинното число не по-висока от 0,05 mg KOН/g, коефициент на диелектричните загуби tg d - в нормите за експлоатационни масла, и пълно съответствие на останалите показатели по БДС IЕС 60296.

Чл. 410. Стойностите на показателите на синтетичните трансформаторни масла отговарят на изискванията на производителя на съоръжението, за което е предназначено.

Чл. 411. (1) Трансформаторните масла по време на експлоатацията се контролират в обем и периодичност, указани във вътрешна инструкция за експлоатация и контрол на трансформаторни масла.

(2) Смесването на трансформаторните масла от различен минерален произход се извършва само след изпитване за съвместимост.

(3) Допуска се доливане на трансформаторно масло до 5% от общото количество масло в трансформаторите без проверка за съвместимост.

(4) Не се допуска смесване на масла от синтетичен произход с масла от минерален произход.

Чл. 412. Смазочните материали за спомагателните съоръжения се подлагат на периодичен контролен анализ по показателите:

1. за масла (индустриални, хидравлични и др.) - кинематичен вискозитет, пламна температура, съдържание на вода и механични примеси;

2. за пластични смазки - съдържание на вода и механични примеси.

Чл. 413. (1) Резултатите от лабораторните анализи на маслата в основните енергийни съоръжения се документират и съхраняват в техническата документация на маслонапълнените съоръжения.

(2) От резултатите на анализите се определят мерките за профилактика на маслото и за диагностика на състоянието на съоръженията.

Чл. 414. Отработените трансформаторни и други масла се събират, съхраняват и предават за регенериране по съответния ред, като не се допуска смесването и замърсяването им с горива, вода и др.

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) За нарушения или неизпълнение на разпоредбите на тази наредба контролните органи, определени от министъра на енергетиката, съставят актове на контролираните лица и обекти съгласно правомощията по чл. 78, ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката.