Държавен вестник, брой 18 от 20.II

Правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция, наричани по-нататък "договарящи страни",

Разбирайки, че при ползотворното сътрудничество е възможно да се наложи обмен на класифицирана информация между договарящите страни,

Желаейки да създадат правила, регулиращи взаимната защита на класифицирана информация, които ще се прилагат спрямо бъдещи споразумения за сътрудничество и класифицирани договори, които ще се изпълняват между договарящите страни, съдържащи или включващи класифицирана информация,

се договориха за следното:

Определения

Член 1

За целите на това споразумение:

(1) "Класифицирана информация" е информация, независимо от формата, естеството или начина й на пренасяне, създадена или в процес на създаване, на която е определено ниво на класификация за сигурност и която в интерес на националната сигурност и в съответствие с националните закони и подзаконови актове изисква защита.

(2) "Ниво на класификация за сигурност" са категориите, които според националните закони и подзаконови актове характеризират значимостта на класифицираната информация, нивото на ограничаване на достъпа до нея и нивото на защитата й от договарящите страни, а също така и категориите, въз основа на които се маркира съответната информация.

(3) "Разрешение за достъп"/"Удостоверение за сигурност" е положително решение, произтичащо от процедура по проучване, което установява лоялността и надеждността на физическо или юридическо лице, както и други аспекти на сигурността в съответствие с националните закони и подзаконови актове. Това решение дава право на достъп до класифицирана информация на физическото или юридическото лице и му дава възможност да борави с класифицирана информация на определено ниво.

(4) "Страна източник" е договарящата страна, включително всички публични или частни субекти под нейна юрисдикция, която предоставя класифицирана информация на другата договаряща страна.

(5) "Страна получател" е договарящата страна, включително всички публични или частни субекти под нейна юрисдикция, която получава класифицирана информация от страната източник.

(6) "Компетентен орган по сигурността" е националният орган по сигурността, който в съответствие с националните закони и подзаконови актове на съответната договаряща страна провежда държавната политика за защита на класифицираната информация и упражнява общ контрол в тази сфера, както и други компетентни органи със задължения по имплементирането на това споразумение. Тези органи са изброени в чл. 3 на това споразумение.

(7) "Контрагент" е физическо или юридическо лице, което има правоспособност да сключва договори.

(8) "Класифициран договор" е договор между двама или повече контрагенти, който съдържа или предполага достъп до класифицирана информация.

(9) "Принципът "необходимост да се знае" е необходимостта да се даде достъп до класифицирана информация във връзка със служебни задължения и/или за изпълнението на конкретна служебна задача.

(10) "Трета страна" е държава или международна организация, която не е договаряща страна по това споразумение.

(11) "Нарушаване на мерките за сигурност" е действие или бездействие, противоречащо на националните закони и подзаконови актове, водещо до или даващо възможност за нерегламентирано разкриване, злоупотреба, увреждане, унищожаване или загуба на класифицирана информация или подозрение за това.

Нива на класификация за сигурност

Член 2

(1) Договарящите страни приемат, че следните Нива на класификация за сигурност са еквивалентни и съответстват на Нивата на класификация за сигурност, определени в националните закони и подзаконови актове на съответната договаряща страна:

(2) Информация на Кралство Швеция, носеща само маркировката "HEMLIG", се третира като "СЕКРЕТНО" в Република България, освен ако не бъде поискано друго от страната източник.

(3) Класифицирана информация на Република България, маркирана с Ниво на класификация за сигурност "ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ" или "ПОВЕРИТЕЛНО", се защитава като "HEMLIG" от други органи на Кралство Швеция, различни от тези в областта на отбраната, освен ако не бъде поискано друго от страната източник.

(4) Страната източник уведомява незабавно страната получател за всякакви промени в Нивото на класификация за сигурност на предоставената класифицирана информация.

Компетентни органи по сигурността и сътрудничество в областта на сигурността

Член 3

(1) Националните органи по сигурността на договарящите страни са:

За Република България:

- Държавна комисия по сигурността на информацията

За Кралство Швеция:

- Военна служба за сигурност.

(2) Националните органи по сигурността на договарящите страни взаимно си предоставят информация и данни за служебни контакти на компетентните органи по сигурността.

(3) Компетентните органи по сигурността взаимно си предоставят информация относно действащите закони и подзаконови актове, регулиращи защитата на класифицираната информация.

(4) При поискване компетентните органи по сигурността, в съответствие с националните си закони и подзаконови актове, си сътрудничат при извършване на процедури по проучване за издаване на разрешения за достъп/удостоверения за сигурност.

(5) С цел постигането на по-тясно сътрудничество при изпълнението на това споразумение компетентните органи по сигурността могат да провеждат консултации по молба на един от тях.

(6) Службите за сигурност (включително Националните разузнавателни служби) на договарящите страни могат да си обменят директно помежду си оперативна и разузнавателна информация в съответствие с националните си закони и подзаконови актове.

Национални мерки

Член 4

(1) В съответствие с националните си закони и подзаконови актове договарящите страни предприемат всички съответни мерки за защита на класифицираната информация, която е съвместно създадена или обменяна, директно или косвено, съгласно това споразумение. На тази класифицирана информация трябва да бъде осигурено същото ниво на защита както на националната класифицирана информация със съответстващо Ниво на класификация за сигурност.

(2) Страната получател следва да предприеме всички законови мерки, за да предотврати разкриването или употребата на предоставената класифицирана информация за друго освен за целите и в рамките на ограниченията, заявени от страната източник.

(3) В съответствие с националните си закони и подзаконови актове страната получател може да предоставя класифицирана информация, поискана от трета страна, само с изричното писмено съгласие на страната източник.

(4) Достъпът до класифицирана информация се дава само на тези лица, които имат издадено съответно разрешение за достъп, инструктирани са относно защитата на класифицираната информация и при спазване на принципа "необходимост да се знае".

(5) Договарящите страни взаимно си признават съответните разрешения за достъп/удостоверения за сигурност и се информират взаимно относно последващи промени в тях.

(6) Страната източник следва:

а) да осигури маркирането на предоставената класифицирана информация с подходящ гриф за сигурност в съответствие с чл. 2;

б) да информира страната получател относно условия за предоставяне или ограничения за използването на класифицираната информация, където е приложимо;

в) да информира страната получател за последващи промени в нивото на класификация за сигурност на предоставената класифицирана информация.

(7) Страната получател следва:

а) да предостави Ниво на класификация за сигурност на класифицираната информация, съответно на нивото, дадено от страната източник;

б) да осигури маркировките за сигурност да не се променят, освен ако това е разрешено писмено от страната източник.

(8) Договарящите страни своевременно се информират взаимно за настъпили промени в националните закони и подзаконови актове, които ще повлияят върху защитата на класифицираната информация. В тези случаи договарящите страни се информират в съответствие с чл. 3, ал. 3, за да обсъдят възможните изменения в настоящото споразумение. Междувременно класифицираната информация се опазва според клаузите на споразумението, с изключение на случаите, когато има други договорености в писмена форма.

Предаване на класифицирана информация

Член 5

(1) Класифицирана информация се предава чрез използването на дипломатически или военни куриери или по други начини в съответствие с изискванията на националните закони и подзаконови актове на договарящите страни. Страната получател трябва писмено да потвърди получаването на класифицираната информация.

(2) Класифицирана информация може да се предава чрез защитени телекомуникационни системи, мрежи или други електромагнитни средства, одобрени от компетентните органи по сигурността и разполагащи със сертификат, издаден съгласно националните закони и подзаконови актове на съответната договаряща страна.

(3) Други одобрени средства за предаване на класифицирана информация могат да се използват само по взаимна договореност между компетентните органи по сигурността.

Превод, размножаване и унищожаване

Член 6

(1) Класифицирана информация с Ниво на класификация за сигурност "СТРОГО СЕКРЕТНО" / "HEMLIG/TOP SECRET" / "HEMLIG av synnerlig betydelse for rikets sakerhet" се превежда или размножава единствено с писмено разрешение на съответния компетентен орган по сигурността на страната източник.

(2) Всички преводи на класифицирана информация следва да носят гриф за сигурност, съответстващ на оригиналния.

(3) При размножаване на класифицирана информация всички оригинални грифове за сигурност също се размножават или отбелязват на всяко копие. Броят на копията се ограничава в рамките на необходимия брой за служебни цели.

(4) Страната източник може изрично да забрани размножаването, видоизменянето или унищожаването на класифицирана информация чрез отбелязване върху съответния носител на класифицирана информация или последващо писмено уведомление. Ако унищожаването на класифицираната информация е забранено, то тя се защитава съгласно нейното Ниво на класификация за сигурност или се връща на страната източник.

(5) В случай на извънредна ситуация, при която е невъзможно да се защити или върне класифицирана информация, създадена или предоставена в съответствие с това споразумение, класифицираната информация се унищожава незабавно. Страната получател уведомява съответния компетентен орган по сигурността на страната източник за унищожаването на класифицираната информация във възможно най-кратък срок.

Класифицирани договори

Член 7

(1) Класифицирани договори се сключват и изпълняват в съответствие с националните закони и подзаконови актове на всяка договаряща страна. При поискване съответният компетентен орган по сигурността на всяка договаряща страна предоставя информация за това, дали предложеният контрагент има издадено разрешение за достъп/удостоверение за сигурност, съответстващо на изискваното Ниво на класификация за сигурност. Ако предложеният контрагент не притежава разрешение за достъп/удостоверение за сигурност, съответният компетентен орган по сигурността на всяка договаряща страна може да поиска контрагентът да бъде проучен.

(2) Класифицираният договор следва да съдържа ръководство за изискванията по сигурността и за Нивото на класификация за сигурност на всеки елемент на класифицирания договор. В това ръководство страната източник уточнява коя класифицирана информация ще бъде предоставена на или създадена от страната получател.

(3) Договори, сключени с контрагенти, съдържащи класифицирана информация с ниво "ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ" / "HEMLIG/RESTRICTED", следва да съдържат подходяща клауза, определяща минималните мерки, които трябва да се приложат за защитата на такава класифицирана информация. Разрешение за достъп/удостоверение за сигурност за такива договори не е необходимо.

Посещения

Член 8

(1) Посетителите получават предварително разрешение от съответния компетентен орган по сигурността на държавата домакин само при условие, че са получили достъп до класифицирана информация в съответствие с техните национални закони и подзаконови актове и ако имат необходимост от достъп до класифицирана информация или до помещения, където класифицирана информация се създава, обработва или съхранява.

(2) Процедурите за осъществяване на посещения се договарят между съответните компетентни органи по сигурността на договарящите страни.

(3) Искането за посещение съдържа следната информация:

а) име на посетителя, място и дата на раждане, номер на паспорт (лична карта);

б) националност на посетителя;

в) длъжност или титла на посетителя и наименование на организацията, която той/тя представлява;

г) разрешение за достъп на посетителя до съответно ниво на класификация;

д) цел и планирана дата(и) на посещението;

е) наименование на организациите и обектите, за които е поискано да бъдат посетени.

(4) Компетентните органи по сигурността на договарящите страни могат да се договорят да създадат списъци на лица, одобрени да осъществяват многократни посещения. Тези списъци могат да са валидни за първоначален период от дванадесет месеца. След като тези списъци са одобрени от компетентните органи по сигурността на договарящите страни, сроковете на определените посещения се уговарят директно със съответните органи на организациите, които ще бъдат посетени от тези лица, в съответствие с договорените срокове и условия.

Нарушаване на мерките за сигурност

Член 9

(1) В случай на нарушаване на мерките за сигурност националният орган по сигурността на страната получател трябва да информира своевременно националния орган по сигурността на страната източник и да инициира необходимото разследване. При необходимост другата договаряща страна оказва съдействие при разследването.

(2) Във всички случаи другата договаряща страна трябва да бъде информирана за резултатите от разследването и да получи окончателния доклад за причините и размера на нанесените щети, както и за предприетите мерки.

Разходи

Член 10

Всяка от договарящите страни понася съответно разходите, възникнали при изпълнението на нейните задължения по настоящото споразумение.