УКАЗ № 257 ОТ 19.09.2007 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
УКАЗ № 257 ОТ 19.09.2007 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
Обн. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет от ХL Народно събрание на 14 септември 2007 г.
Издаден в София на 19 септември 2007 г.
Подпечатан с държавния печат.
МОТИВИ
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на някои разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет от Народното събрание на 14 септември 2007 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Законът за автомобилните превози е приет, за да уреди обществените отношения, свързани с условията и реда за осъществяване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили. Правилата на закона важат както за български, така и за чуждестранни превозвачи. С него се урежда контролът при осъществяването на превозите и особените правила при договорите за превоз на пътници и товари.
Приетият от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози има като основна цел хармонизирането на българското законодателство с правилата, съдържащи се в правото на Европейския съюз в областта на транспортната политика, и по-специално с някои разпоредби относно времето за управление, почивките, контрола и принудителните административни мерки. Прие се да отпадне удостоверението за обществен превоз на пътници и товари за моторно превозно средство, когато превозвачът използва лиценз на Общността.
Приетите изменения и допълнения в тази насока могат да бъдат оценени като положителни, тъй като целят намаляване и предотвратяване на нарушения на правилата за движение по пътищата, дължащи се на негодни превозни средства или преумора на водачите.
Наред с тези положителни качества на закона не могат да бъдат пропуснати някои въпроси, които предизвикаха сериозен обществен и медиен интерес. Те се отнасят до уредбата на случайните превози на деца или ученици само през светлата част на денонощието.
Приетите § 9 и 12 имат за цел да ограничат извършването на вътрешни и международни случайни превози на деца или ученици само през светлата част на денонощието с автобуси, които имат издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт. Това задължение естествено подлежи на контрол и при неизпълнение се предвиждат съответните санкции. В същото време законодателят изключва от обхвата на административнонаказателната отговорност лицата, извършващи, допускащи или разпореждащи трансфери извън светлата част на денонощието.
Досегашната уредба предвиждаше санкции за всякакви пътувания в тъмната част на денонощието. Изключването на наказанията в хипотеза, която не е категорично определена по своите параметри, създава възможности за превратно тълкуване и заобикаляне на закона. От друга страна, наличието на задължения без контролен механизъм и без наказания води до ограничаването на възможностите на съответните компетентни органи да осигуряват прилагането и спазването на закона.
Подобно законодателно решение не допринася за пълноценното прилагане в действащото законодателство на конституционния принцип, прогласен в чл. 14 от Конституцията на Република България, че децата се намират под закрилата на държавата. Закрила от страна на държавата се изразява в създаването на особени условия за израстването и свободното им развитие.
Трудно се възприема § 12, с който се създава чл. 29б. Неговата редакция ограничава приложното поле на задължението за извършване на международни случайни превози на деца или ученици само през светлата част на денонощието единствено до българските превозвачи. В отменения чл. 29а, ал. 2 от закона това задължение е било формулирано общо, без разлика дали превозвачът е българско или чуждестранно лице.
Съмнения предизвиква и фактът, че необходимостта от удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм при извършване на случайните превози се установява при превоза на деца или ученици, а не като общо задължение, както беше досега.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Като се ръководя от гореизложените мотиви, оспорвам § 12, § 25 и § 29 от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет от Народното събрание на 14 септември 2007 г., с които се създава чл. 29б и се изменят съответно чл. 93, ал. 5 и чл. 96б, ал. 1, и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам този закон за ново обсъждане в Народното събрание.
