СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КАБИНЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА УКРАЙНА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА (Утвърдено с Решение № 183 от 25 март 2003 г. на Министерския съвет. В сила от 16 май 2007 г.)
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КАБИНЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА УКРАЙНА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА
(Утвърдено с Решение № 183 от 25 март 2003 г. на Министерския съвет. В сила от 16 май 2007 г.)
Обн. ДВ. бр.71 от 31 Август 2007г.
Правителството на Република България и Кабинетът на министрите на Украйна, наричани по-долу "договарящи страни",
Изразявайки своята загриженост от увеличаващия се ръст на престъпността, особено на организираната престъпност,
Убедени в голямото значение на сътрудничеството между държавните органи, отговарящи за опазване на сигурността и обществения ред, за осигуряване на ефективна борба срещу всички видове престъпления и особено срещу организираната престъпност,
Като се стремят да изградят оптимални правила, форми и мерки както за оперативна работа, така и за предприемане на превантивни действия от страна на споменатите по-горе органи,
Като отчитат необходимостта от действия в съответствие с нормите на международното право и разпоредбите на националното законодателство, основавайки се на принципите за равенство, взаимно зачитане и полза,
Желаейки да съгласуват действията си в борбата срещу международната организирана престъпност в съответствие със съвременните условия,
се споразумяха за следното:
Член 1
(1) Договарящите страни в съответствие с националните си законодателства си сътрудничат в следните области:
1.1. борба с тероризма;
1.2. борба с организираната престъпност;
1.3. борба с незаконния трафик и търговия на оръжие, боеприпаси, взривни и отровни вещества, стоки и технологии с възможна двойна употреба - военна и гражданска, ядрени материали и източници на йонизиращо лъчение;
1.4. борба срещу незаконния трафик и търговия с наркотични вещества и прекурсори;
1.5. борба с фалшифицирането на парични знаци, с фалшифицирането на други разплащателни средства, ценни книжа, финансови документи, а също така и прокарването им в обращение и незаконното им използване;
1.6. борба с престъпленията в стопанската и финансовата сфера, включително с престъпленията, свързани с избягване плащането на данъци, с легализиране на доходи, придобити от престъпна дейност, и с корупцията;
1.7. борба с контрабандата и митническите правонарушения;
1.8. борба с престъпленията срещу личността, както и с престъпленията, свързани със собствеността;
1.9. издирване на изчезнали лица и идентифициране на лица и трупове с неустановена самоличност;
1.10. издирване на лица, заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпления, а също и на лица, които се опитват да избегнат наказателна отговорност или изтърпяване на наложените им наказания;
1.11. борба с престъпления, свързани с предмети с културна и историческа стойност и изделия от скъпоценни метали и минерали;
1.12. борба с кражбите, трафика и незаконната търговия с моторни превозни средства;
1.13. борба с трафика и търговията с жени и деца за целите на сексуалната им експлоатация;
1.14. борба с нелегалната миграция;
1.15. борба с престъпленията в сферата на компютърната информация.
(2) Сътрудничеството между договарящите страни се осъществява съобразно нормите на тяхното действащо законодателство, преди всичко в следните форми:
1. изпълнение на искания за служебна помощ;
2. обмен на материали, научно-техническа информация, както и резултати от експертизи;
3. обмен на информация за системите за оперативен отчет и полицейска регистрация и възможността за използването им;
4. обмен на опит и сътрудничество в областта на професионалната подготовка на специалисти;
5. обмен на информация относно престъпни групи, действащи на територията на България и Украйна;
6. обмен на законодателни и нормативни актове на договарящите страни, оказване на съдействие при получаване на образователна и методическа литература;
7. периодични срещи на представители на компетентните органи на договарящите страни за анализ на сътрудничеството във всички области и на всички нива;
8. доставки на специална техника, използвана в борбата с престъпността.
(3) Исканията, предвидени по това споразумение, а също и отговорите на тези искания са в писмена форма. В спешни случаи искането може да бъде предадено устно с непосредствено писмено потвърждение.
(4) Това споразумение не е пречка за договарящите страни да регламентират и развиват други взаимно приемливи форми на сътрудничество.
(5) Това споразумение не засяга правата и задълженията на договарящите страни по действащи договори за правна помощ по наказателни дела и за екстрадиция.
Член 2
(1) Компетентни органи на договарящите страни, отговарящи за изпълнение разпоредбите на това споразумение, са:
За Република България:
- министърът на вътрешните работи;
- директорът на Агенция "Митници" към Министерството на финансите;
- директорът на Дирекция "Бюро за финансово разузнаване" на Министерството на финансите;
- директорът на Национална служба "Полиция" на Министерството на вътрешните работи;
- директорът на Национална служба "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи.
За Украйна:
- Министерството на вътрешните работи;
- Главната прокуратура;
- Службата за държавна сигурност;
- Комитетът за охрана на държавната граница;
- Държавната данъчна администрация;
- Държавната митническа администрация.
(2) Компетентните органи на договарящите страни организират срещи на специалисти за оценяване на сътрудничеството, а също и неговото подобряване.
(3) С цел реализиране разпоредбите на това споразумение компетентните органи на договарящите страни сключват допълнителни протоколи, които определят специфичните направления на сътрудничеството, а също и начините за връзка.
Член 3
(1) При прилагането на сътрудничеството в рамките това споразумение е задължително да се спазват законовите разпоредби на договарящата страна, към която е отправено искането.
(2) Компетентните органи на договарящите страни изпращат своите служители на територията на държавата на другата договаряща страна, за да координират дейността по разкриване на престъпленията.
Член 4
С цел защита на взаимно предаваните лични данни в рамките на сътрудничеството по това споразумение договарящите страни, като съблюдават националните законодателства на своите държави, спазват следните условия:
1. Договарящата страна, която е получила данните, може да ги използва само за целите и при условията, определени от договарящата страна, която ги е предоставила.
2. Договарящата страна, която е получила данните, информира договарящата страна, която ги е предоставила, за тяхното използване и за постигнатите резултати.
3. Личните данни могат да бъдат предавани само на държавните органи, натоварени с опазването на сигурността и обществения ред. Предоставянето на данни на други органи, трета страна или юридически и физически лица е възможно само в случай на писмено съгласие на договарящата страна, която е предоставила данните.
4. Договарящата страна, която предоставя данните, взема решение за това, дали предоставянето на исканите данни е необходимо и целесъобразно, и съблюдава предоставените данни да са верни и точни. При това е необходимо да се спазва националното законодателство на държавата на другата договаряща страна, с което предоставянето на данни може да бъде ограничено или забранено. Ако допълнително се установи, че са били предоставени неверни данни или данни, които не е трябвало да бъдат предоставени, трябва незабавно да данните. Последната е длъжна да коригира неверните данни или ако се касае за данни, които не е следвало да бъдат предоставени, трябва да ги унищожи.
5. Лицето, относно което трябва да бъдат или вече са били предадени данни, получава по негова молба информация за предадените данни и за целта, за която ще бъдат използвани, при условие че това е допустимо от националното законодателство на държавите на двете договарящи страни.
6. Договаряща страна, която предоставя данните, съобщава при тяхното предаване на другата договаряща страна сроковете за заличаване на данните, които са определени от националното законодателство на нейната държава. Независимо от тези срокове данните, отнасящи се до отделни лица, трябва да бъдат заличени, ако вече не са необходими.
Член 5
(1) Всяка договаряща страна може изцяло или частично да откаже предоставянето на служебна помощ под формата на предоставяне на информация или извършване на други действия, ако това застрашава суверенитета, сигурността или други значими интереси на държавата й или ако това противоречи на националното законодателство и на задължения по действащи международни споразумения.
(2) В случаите, предвидени по алинея 1 на този член, договарящите страни незабавно се информират относно отказа за предоставяне на помощ, включително и за причините за отказа.
Член 6
(1) Всяка договаряща страна предлага преговори относно съществените условия, отнасящи се до предоставянето на помощ, които другата договаряща страна се задължава да спазва.
(2) Всяка договаряща страна осигурява съхраняването на информацията, получена от другата договаряща страна като секретна, ако тази информация съобразно нормите на държавата на другата договаряща страна има конфиденциален характер и е определена като такава.
(3) Материалите, информацията, техническите и други средства, предоставени в рамките на това споразумение, се предават на трети държави само ако договарящата страна, която ги предоставя, потвърди своето съгласие в писмена форма.
Член 7
Всяка договаряща страна поема разходите, възникващи на нейната територия, свързани с реализацията на това споразумение, освен ако не е постигната друга договореност.
Член 8
Компетентните органи на договарящите страни по чл. 2 в интерес на изпълнението на това споразумение си сътрудничат пряко в рамките на своите компетенции.
Член 9
При изпълнението на това споразумение договарящите страни използват български, украински и руски език, освен ако не е уговорено друго за всеки конкретен случай.
Член 10
Това споразумение не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които техните държави са страни.
Член 11
(1) Това споразумение се сключва за неопределен срок от време и влиза в сила от датата на получаване на втората от нотите за изпълнението от договарящите страни на националните процедури, които са необходими за влизане в сила на споразумението.
(2) По взаимно съгласие на договарящите страни в това споразумение могат да бъдат внасяни изменения и допълнения, които се оформят писмено и влизат в сила в съответствие с процедурата, посочена в ал. 1.
(3) Действието на това споразумение може да бъде прекратено от всяка от договарящите страни. В такъв случай споразумението се прекратява след изтичането на 6 месеца от датата на получаване по дипломатически път на писменото уведомление за прекратяване на споразумението от другата договаряща страна.
Изготвено в София на 4 септември 2001 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български, украински и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е текстът на руски език.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Изх. № 04-02-116
Министерството на външните работи на Република България поднася своите почитания на Посолството на Украйна в София и има честта да го уведоми за изпълнението от българска страна на националните процедури, необходими за влизането в сила на Споразумението между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество в борбата с престъпността, подписано на 4 септември 2001 г. в София.
В тази връзка Министерството на външните работи би било благодарно почитаемото Посолство да го информира за изпълнението от украинска страна на националните процедури за влизането в сила на споразумението.
Същевременно във връзка с допусната явна грешка в текста на български език на горецитираното споразумение Министерството на външните работи би желало да предложи на украинската страна грешката да бъде коригирана чрез размяна на ноти на договарящите се страни, а именно: в чл. 4, ал. 4, изречение трето от българския текст да бъде включен пропуснатият израз "да се съобщи това на договарящата страна, получила данните".
При изразено писмено съгласие на украинската страна с предложението на българската страна тази нота и нотата-отговор на почитаемото Посолство ще представляват поправка на констатираната явна грешка в чл. 4, ал. 4 от българския текст на Споразумението между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество в борбата с престъпността, подписано на 4 септември 2001 г. в София, като бъдат считани за неразделна част от него.
Министерството на външните работи на Република България се ползва от случая да поднови пред Посолството на Украйна в София уверенията в отличната си към него почит.
София, 30 април 2003 г.
До
Посолството на Украйна
София
ПОСОЛСТВО НА УКРАЙНА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 6133/112-1107
Посолството на Украйна в Република България поднася своите почитания на Министерството на външните работи на Република България и има честта в отговор на нотата на Министерството на външните работи на Република България № 04-02-116 от 30 април 2003 г. да информира за следното:
Украинската страна не възразява срещу внасянето в чл. 4, ал. 4, изречение трето от българския текст на Споразумението между Кабинета на министрите на Украйна и правителството на Република България за сътрудничество в борбата с престъпността (подписано на 4 септември 2001 г. в София) пропуснатият израз "да се съобщи това на договарящата страна, получила данните".
Ръководейки се от разпорежданията на пункт в) т. 1 на чл. 79 на Виенската конвенция за правото на международните договори от 1969 г. нотата на Министерството на външните работи на Република България и нотата-отговор на Посолството на Украйна в Република България ще представляват взаимното съгласие на двете страни относно внасянето на измененията и ще бъдат неразделна част от гореспоменатото споразумение.
Посолството на Украйна се ползва от случая, за да поднови пред уважаемото Министерство уверенията в отличната си към него почит.
София, 20 октомври 2003 г.
До
Министерството на външните работи
на Република България
София