Държавен вестник, брой 66 от 14.VIII

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. контролът на продуктивните качества и признаци, обект на селекция, и определянето на развъдната стойност на чистопородни животни от вида "говеда" и "биволи", наричани по-нататък "животните";

2. условията за използване на животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите от тях за разплод;

3. условията и редът за вписване в родословните книги на животните и редът за воденето им;

4. условията и редът за издаване на зоотехнически сертификат за животните и за спермата, яйцеклетките и ембрионите от тях;

5. търговията с животните, както и със сперма, яйцеклетки и ембриони от тях.

Чл. 2. (1) Селекция и репродукция с животните по чл. 1, т. 1 се извършва от развъдни организации и от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) в случаите по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Закона за животновъдството (ЗЖ).

(2) Не може да се забранява и ограничава издаването на разрешение за дейност на развъдни организации, при условие че са изпълнени изискванията по чл. 29 и 29а ЗЖ.

(3) Развъдните организации представят в ИАСРЖ описание на методите за извършване на контрола на продуктивните качества, описание на вида продуктивност, статистическия метод за анализ и използваните генетични параметри за всеки оценяван показател и друга информация, свързана с дейностите по селекция и репродукция.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Министерство на земеделието, храните и горите изпраща на Европейската комисия и на официалните органи на държавите - членки на ЕС, списък на развъдни асоциации.

Чл. 3. Наредбата не се прилага при внос на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони от тях, които са предназначени за технически или научни опити, извършвани под контрол на компетентните органи.

Чл. 4. (1) Контролът на продуктивните качества и признаци, обект на селекция, включва следните зоотехнически показатели:

1. млечна продуктивност;

2. месна продуктивност;

3. репродуктивни качества;

4. екстериор.

(2) Методите за извършване на контрола по ал. 1 са:

1. преценка по произход;

2. преценка по собствена продуктивност на животното;

3. преценка по продуктивност на потомството.

Чл. 5. (1) Контролът на млечната продуктивност на животните се извършва в развъдни ферми и стопанства, като отчитането на данните се извършва в съответствие с принципите и методите, приети и публикувани от Международния комитет за контрол на животните (ICAR).

(2) Контролът на млечната продуктивност се извършва ежемесечно, като резултатите се отразяват в контролен лист.

(3) Контролът на показателите по ал. 1 се извършва от специалисти със специалност "Животновъдство", със средно или висше образование.

Чл. 6. (1) Контролът на месната продуктивност на животните се извършва в развъдни ферми, стопанства и кланици.

(2) В зависимост от използвания метод по чл. 4, ал. 2 развъдната организация определя броя на тестваните животни и изготвя протокол, който съдържа:

1. обекта по ал. 1 и неговото технологично оборудване;

2. възрастта на животните, определени за приемане, и възрастта на животните, с които те ще се сравняват;

3. продължителността на периода за адаптация;

4. продължителността на периода за контрол на продуктивните качества;

5. вида на фуражите и системата на хранене на животните;

6. данни за собственика на животните;

7. дата на съставяне на протокола и подпис на съставителите.

Чл. 7. (1) Минималният брой показатели, които се отчитат при преценката по собствена продуктивност и по продуктивност на потомството на животните, предназначени за месо, са: живо тегло, развитие на мускулатурата (конформация), среднодневен прираст, усвояване на фуражите и кланичен анализ.

(2) При контрол на месната продуктивност в кланици може да се отчетат живото и кланичното тегло, продажните цени, клас на трупа съгласно скалата S(EUROP).

(3) Контролът на показателите по ал. 1 се извършва от специалисти със специалност "Животновъдство", със средно или висше образование.

(4) Контролът на показателите по ал. 2 се извършва от класификатори на кланични трупове.

(5) Получените данни за показателите по ал. 1 и 2 се изпращат в развъдните асоциации от лицата по ал. 3 и 4 за обобщаване и анализ.

Чл. 8. (1) Контролът на репродуктивните качества на животните се извършва в развъдни ферми и стопанства и включва:

1. заплодяемост;

2. лекота на отелване;

3. междуотелен (калвинг) период;

4. продължителност на продуктивния живот и възраст на бракуване.

(2) Контролът на показателите по ал. 1 се извършва от специалисти със специалност "Животновъдство", със средно или висше образование.

Чл. 9. (1) Преценката по екстериор се извършва в развъдни ферми и стопанства от специалисти със специалност "Животновъдство", със средно или висше образование и включва:

1. едрина;

2. крупа;

3. крайници;

4. виме и цицки.

(2) При преценка на екстериора могат да бъдат отчетени и други критерии, включени в селекционните програми на развъдните организации.

Чл. 10. (1) Развъдната стойност на животните се определя от специалисти с висше животновъдно образование по следните показатели:

1. млечна продуктивност за животните от млечните породи;

2. месна продуктивност за животните, предназначени за производството на месо;

3. млечна и месна продуктивност за животните с комбинирано направление.

(2) При определяне на развъдната стойност е разрешено включването и на показатели за репродуктивните качества, екстериор на животните и други признаци.

(3) Развъдната стойност на животното се определя въз основа на установените показатели за неговата продуктивност и/или за продуктивността на неговите родственици.

(4) При определяне на развъдната стойност на животните се използват статистически методи, приети от ICAR.

(5) Надеждността на развъдната стойност се определя чрез коефициент за надеждност.

Чл. 11. (1) Развъдните организации публикуват данните за развъдна стойност, коефициент на надеждност и датата на тяхното изчисляване.

(2) Организациите по ал. 1 установяват генетичните дефекти на животните и публикуват получените резултати в собствен бюлетин или каталог.

Чл. 12. (1) Биците, предназначени за изкуствено осеменяване, се подлагат на преценка на развъдната стойност. Получените данни се публикуват в бюлетини или каталози, издавани от получилите разрешение развъдни организации.

(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за бици от породи, застрашени от изчезване.

Чл. 13. (1) При оценка на млечната продуктивност задължително се изследват признаците: количество мляко, съдържание на мазнини и протеини.

(2) Минималната надеждност на развъдната стойност на биците за изкуствено осеменяване за млечна продуктивност съгласно признаците по ал. 1 е минимум 0,5 (50%).

Чл. 14. (1) Оценката на признаците за месна продуктивност на биците, предназначени за изкуствено осеменяване по методите на чл. 4, ал. 2, се извършва чрез:

1. преценка по собствена продуктивност - в развъдни ферми;

2. преценка по качества на потомството и/или на преките родственици - в развъдни ферми;

3. преценка на потомството и/или на преките родственици чрез обективно сравнение на биците - в стопанства, тържища и кланици.

(2) Преценките по ал. 1 се извършват по методика, одобрена от развъдната организация.

(3) Когато при оценка на месна продуктивност се отчита признакът кланично тегло, в оценката се включват и признаците за качество на месото, растежна способност и междуотелен период.

Чл. 15. Дейностите по чл. 13 и 14 се извършват от лицата, посочени в чл. 7, ал. 3 и 4.

Чл. 16. (1) Не може да се забранява и ограничава:

1. допускането за официално тестване на чистопородни бици или използването на спермата им в количества, необходими на получилите разрешение развъдни организации за извършване на такива тестове;

2. използването на одобрени за изкуствено осеменяване чистопородни бици или на тяхната сперма съответно;

3. използването на яйцеклетки и ембриони от чистопородни женски животни от вида "говеда" и "биволи".

(2) При възникване на спор относно използваните методи в чл. 10 - 14 развъдните организации могат да поискат експертно становище от ИАСРЖ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството в едномесечен срок изготвя становището по ал. 2 и го предоставя на заинтересуваната развъдна организация и на компетентното структурно звено в Министерство на земеделието, храните и горите.

(4) На основание становището по ал. 2 компетентното структурно звено в едномесечен срок може да подаде молба до Постоянния комитет по зоотехника за откриване на процедура и решаване на спора.

Чл. 17. Не може да се забранява или ограничава използването на чистопородни женски животни от вида "говеда" и "биволи" за целите на развъждането, както и използването на чистопородни бици за естествено осеменяване при наличие на зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати.

Чл. 18. (1) За изкуствено осеменяване се използват само чистопородни бици, които отговарят на следните изисквания:

1. идентифицирани са съгласно Регламент 1760/2000/ЕС и/или съгласно идентификационната система за нуждите на селекцията и репродукцията;

2. вписани са в родословната книга;

3. са с доказан произход чрез кръвен или ДНК тест;

4. преминали са през официалните тестове съгласно чл. 13 - 14.

(2) Чистопородни бици в рамките на една преценка се допускат, при условие че:

1. са спазени изискванията по ал. 1, т. 1, 2 и 3;

2. преценката е в рамките на селекционната програма на развъдната организация.

(3) За естествено покриване се използват само чистопородни бици, които отговарят на изискванията по ал. 1, т. 1, 2 и 3.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Искане за използване на чистопородни бици за изкуствено осеменяване могат да правят само центрове за изкуствено осеменяване, одобрени и регистрирани от Българската агенция по безопасност на храните съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 20. (1) Родословната книга се води от организациите по чл. 2. В родословната книга се вписват чистопородните разплодни животни, за да се удостоверят произходът, продуктивността и генетичната им стойност.

(2) Критериите за вписване в родословната книга на чистопородните разплодни животни са:

1. наличие на идентификация съгласно Регламент 1760/2000/ЕС;

2. доказан произход;

3. данни за продуктивността;

4. определена развъдна стойност.

Чл. 21. (1) Родословната книга съдържа главен и допълнителен раздел.

(2) Главният раздел може да съдържа подраздели, в които се вписват животни със сходни продуктивни качества.

(3) Развъдната организация може да вземе решение за животни в страната или които произхождат от друга държава - членка на ЕС, и притежават специфични характеристики, отличаващи ги от популацията на същата порода, да бъдат вписвани в допълнителния раздел на родословната книга за породата, към която принадлежат, ако отговарят на следните изисквания:

1. идентифицирани са съгласно Регламент 1760/2000/ЕС и правилата за водене на родословната книга на страната на произход;

2. отговарят на характеристиките на породата, определени в селекционната програма на страната на произход;

3. имат минимума от продуктивни качества, необходими за осъществяване на селекционната програма.

(4) В случаите по ал. 3, т. 2 и 3 при вписването в допълнителния раздел на родословната книга задължително се посочва, че животното принадлежи към съответната порода, но е с неизяснен произход, или е в резултат на одобрена от развъдната асоциация селекционна програма.

(5) Животно от женски пол, чиито майка и майка на майката (ММ) са вписани в допълнителния раздел в съответствие с ал. 3, и чиито баща и баща на бащата (ББ) и баща на майката (БМ) са вписани в главния раздел съгласно ал. 3, е чистопородно разплодно животно и се вписва в главния раздел на родословната книга.

Чл. 22. Развъдната организация назначава специалист с висше образование по специалност "Животновъдство", който води родословната книга.

Чл. 23. (1) Развъдната организация не може да откаже вписването в родословната книга на чистопородни разплодни животни, ако те произхождат от друга държава - членка на ЕС, при условие че животните отговарят на изискванията за вписване в родословната книга.

(2) Не може да се забранява и ограничава създаването на родословни книги, при условие че са изпълнени изискванията по чл. 29, ал. 1 от Закона за животновъдството и чл. 20 и 21.

Чл. 24. (1) Развъдните организации и ИАСРЖ в случаите по чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗЖ издават:

1. зоотехнически сертификат за животни по чл. 1, т. 1;

2. зоотехнически сертификати за сперма, яйцеклетки и ембриони, получени от животните по т. 1.

(2) Зоотехническите сертификати по ал. 1 доказват произхода, продуктивните качества и генетичната стойност на животните.

Чл. 25. Зоотехническият сертификат се издава по образец съгласно приложение № 1 и съдържа:

1. издаващ орган;

2. наименование на родословната книга, входящ номер в родословната книга, система за идентификация на животните, идентификационен номер за нуждите на селекцията и репродукцията, номер на ушната марка на животното;

3. дата на раждане, порода и пол на животното;

4. произход на животното, включващ родителите и прародителите;

5. име и адрес на собственика на животните и на лицето, което ги отглежда;

6. всички налични резултати от тестовете за контрол на продуктивните качества и от оценката на развъдната стойност на самото животно и на неговите родители и прародители;

7. дата на изкуствено осеменяване или дата на естествено покриване и идентификация на бика за бременните животни;

8. дата и място на съставяне;

9. подпис, име и длъжност на лицето, изготвило сертификата.

Чл. 26. Зоотехническият сертификат за сперма от чистопородни разплодни животни се издава при търговия по образец съгласно приложение № 2 и съдържа:

1. данните по чл. 25, отнасящи се до животното, което дава спермата;

2. информация, позволяваща идентифициране на спермата, брой на дозите, дата на вземането ѝ, произход на спермата (име и адрес на центъра за съхранение на сперма), предназначение на спермата (име и адрес на получателя), подпис, име и длъжност на лицето, изготвило сертификата.

Чл. 27. (1) Зоотехническият сертификат за ембриони или яйцеклетки от чистопородни разплодни животни се издава при търговия по образец съгласно приложение № 3 и съдържа:

1. данните по чл. 25, отнасящи се до животното, от което са получени ембрионите или яйцеклетките;

2. информация, която позволява идентификация на ембрионите или яйцеклетките, брой яйцеклетки или ембриони, дата на събиране на яйцеклетките или на вземането на ембрионите, произход (име и адрес на центъра за трансфер на ембриони и яйцеклетки), предназначение (име и адрес на получателя), подпис, име и длъжност на лицето, изготвило сертификата.

(2) Ако има повече от една яйцеклетка или от един ембрион в една пайета, това трябва да бъде отбелязано върху нея.

(3) В случая по ал. 2 всички яйцеклетки и ембриони трябва да имат един и същ произход.

Чл. 28. Всяка развъдна организация издава за всяко чистопородно разплодно животно от вида "говеда" и "биволи", което е включено в селекционната ѝ програма, зоотехнически сертификат в срок до 10 дни от вписването на животното.

Чл. 29. (1) Търговията с чистопородни животни от вида "говеда" и "биволи" за разплод или със сперма, яйцеклетки и ембриони от тях не може да бъде забранявана или ограничавана на зоотехнически и генеалогични основания освен произтичащите от тази наредба.

(2) Търговията с чистопородни животни от вида "говеда" и "биволи" за разплод, сперма, яйцеклетки и ембриони се осъществява при наличие на зоотехнически сертификат или сертификат за произход.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Търговия със сперма в рамките на Общността се извършва само когато спермата е получена, обработена и съхранена в центрове за изкуствено осеменяване и центрове за съхранение на сперма, одобрени и регистрирани от Българската агенция по безопасност на храните съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, при наличие на следните изисквания:

1. бикът, от който е получена спермата, отговаря на изискванията по чл. 18, ал. 1;

2. спермата е идентифицирана;

3. спермата се придружава от зоотехнически сертификат и ветеринарномедицински сертификат.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Търговия с яйцеклетки и ембриони в рамките на Общността се извършва само когато са получени в центрове за трансплантация на ембриони, одобрени и регистрирани от Българската агенция по безопасност на храните съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, при наличие на следните изисквания:

1. да произхождат от чистопородни животни, които са вписани в родословна книга;

2. да са идентифицирани;

3. да бъдат придружени от зоотехнически сертификат и ветеринарномедицински сертификат.

Чл. 32. Внасянето от трети страни на чистопородни животни от вида "говеда" и "биволи" за разплод се извършва под контрола на ИАСРЖ, при условие че животните са:

1. вписани в родословна книга на страната износител, която се води от развъдна организация, отговаряща на изискванията по чл. 44а ЗЖ;

2. придружени със зоотехнически сертификат, доказващ произхода и продуктивните им качества;

3. придружени с ветеринарномедицински сертификат съгласно чл. 56, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

4. придружени с документ, доказващ, че животните ще бъдат вписани в родословна книга, водена в Европейската общност, след изтичането на карантинния период.

Чл. 33. (1) Внасянето на яйцеклетки и ембриони в страната от трети страни се осъществява под контрола на ИАСРЖ при спазване на следните изисквания:

1. яйцеклетките и ембрионите произхождат от животно, което е вписано в родословна книга на страната износител, която се води от развъдна организация, отговаряща на изискванията на чл. 44а ЗЖ;

2. яйцеклетките и ембрионите са придружени от зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати.

(2) Внасянето на сперма в страната от трети страни се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. ако произхожда от животно, което е вписано в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната износител, които се водят от развъдна организация, отговаряща на изискванията по чл. 44а ЗЖ;

2. ако произхожда от животно, което е било предмет на контрол на продуктивните качества и има определена развъдна стойност;

3. ако е придружена от зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати.

(3) Вносителят организира съхраняването на внесените сперма, яйцеклетки и ембриони при спазване на Закона за ветеринарномедицинската дейност.