Държавен вестник, брой 7 от 19.I

Чл. 5. (1) Инвестиционен посредник е лице, което по занятие предоставя една или повече инвестиционни услуги и/или извършва една или повече инвестиционни дейности.

(2) Инвестиционни услуги и дейности са:

1. приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти, включително посредничество за сключване на сделки с финансови инструменти;

2. изпълнение на нареждания за сметка на клиенти;

3. сделки за собствена сметка с финансови инструменти;

4. управление на портфейл;

5. предоставяне на инвестиционни консултации на клиент;

6. поемане на емисии финансови инструменти и/или предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение за записване/придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка;

7. предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменимо задължение за придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка;

8. организиране на многостранна система за търговия.

(3) Инвестиционните посредници могат да предоставят и следните допълнителни услуги:

1. съхраняване и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителска дейност (държане на финансови инструменти и на пари на клиенти в депозитарна институция) и свързаните с нея услуги като управление на постъпилите парични средства/предоставените обезпечения;

2. предоставяне на заеми за извършване на сделки с един или повече финансови инструменти, при условие че лицето, което предоставя заема, участва в сделката при условия и по ред, определени с наредба;

3. консултации на дружества относно капиталовата структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги, свързани със сливания и покупка на предприятия;

4. предоставяне на услуги, свързани с чуждестранни средства за плащане, доколкото те са свързани с предоставяните инвестиционни услуги;

5. инвестиционни изследвания и финансови анализи или други форми на общи препоръки, свързани със сделки с финансови инструменти;

6. свързани с поемане на емисии финансови инструменти;

7. по ал. 2 и т. 1 - 6 във връзка с базовия актив на деривативни финансови инструменти по чл. 3, т. 2, букви "г", "д", "е" и "и", доколкото са свързани с предоставянето на услуги по т. 1 - 6 и по ал. 2.

Чл. 6. (1) Предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности по занятие може да осъществява само акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление на територията на Република България, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник от комисията при условията и по реда на закона и на актовете по прилагането му.

(2) Предоставяне на една или повече инвестиционни услуги и извършване на една или повече инвестиционни дейности по занятие може да се осъществява и от банка, която е получила лиценз за извършване на такива услуги и дейности от Българската народна банка.

Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Инвестиционните посредници, с изключение на банките, не могат да извършват по занятие други търговски сделки освен тези по ал. 2 и 3.

(2) Инвестиционните посредници, които извършват инвестиционни услуги и дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6, могат да извършват и сделки с чуждестранни средства за плащане, ако са получили лиценз при условията и по реда на действащото законодателство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Инвестиционните посредници, които имат право да извършват инвестиционни дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3, може да оферират пряко за собствена сметка, а инвестиционните посредници, които имат право да извършват инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, т. 2 - да оферират за сметка на клиенти, в търгове за двудневен спот при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1031/2010", след разрешение от комисията, издадено по реда на чл. 13, ал. 4.

(4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Инвестиционните посредници, които искат да извършват дейност по ал. 3 за сметка на клиенти, трябва да:

1. притежават начален капитал не по-малко от 1 000 000 лв.;

2. поддържат собствен капитал най-малко равен на размера по т. 1 по всяко време след издаване на разрешението.

(5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Инвестиционните посредници, получили разрешение по реда на чл. 13, ал. 4, извършват дейността по ал. 3 при спазване изискванията на Регламент (ЕС) № 1031/2010.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Инвестиционните посредници, с изключение на тези по ал. 2, 3, 5 и 6, трябва да разполагат с начален капитал не по-малко от 1 500 000 лв. Инвестиционните посредници, в чийто лиценз е включено извършването на дейността по чл. 5, ал. 2, т. 8, трябва да разполагат с начален капитал не по-малко от 1 500 000 лв.

(2) Инвестиционен посредник, който не извършва нито една от инвестиционните услуги и дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6, но който държи пари или финансови инструменти на клиенти и който предлага една или повече от услугите по чл. 5, ал. 2, т. 1, 2 или 4, трябва да разполага с начален капитал не по-малко от 250 000 лв.

(3) Инвестиционен посредник, в чийто лиценз не е включено държането на пари или финансови инструменти на клиенти и не извършва инвестиционните услуги и дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6, трябва да разполага с начален капитал не по-малко от 100 000 лв.

(4) За целите на ал. 2 и 3 поддържането на позиции във финансови инструменти извън търговския портфейл с цел инвестиране на собствен капитал не се смята за извършване на дейност по чл. 5, ал. 2, т. 3.

(5) Инвестиционен посредник, който не е лицензиран да предоставя допълнителни услуги по чл. 5, ал. 3, т. 1 и който предоставя само една или повече от инвестиционните услуги по чл. 5, ал. 2, т. 1, 2, 4 и/или 5, и който няма право да държи пари или финансови инструменти на клиенти, и за който поради тази причина не могат да възникнат задължения към клиенти, трябва да отговаря на едно от следните изисквания:

1. да разполага с начален капитал в размер не по-малко от 100 000 лв.;

2. да има застраховка "Професионална отговорност", валидна на цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, или друга съизмерима гаранция, която покрива вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на задълженията му, свързани с неговата дейност като инвестиционен посредник; минималната застрахователна сума на застраховката е в размер на левовата равностойност на 1 000 000 евро - за всяка застрахователна претенция, и левовата равностойност на 1 500 000 евро - за всички застрахователни претенции за една година;

3. да е налице комбинация от изискванията, посочени в т. 1 и 2, която да осигурява ниво на покритие, аналогично на това по т. 1 или 2.

(6) Местни дружества по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 575/2013", които за извършваната от тях дейност желаят да бъдат лицензирани по реда на този закон и да се ползват от правата по чл. 15, ал. 4, трябва да разполагат с начален капитал в размер не по-малко от 100 000 лв.

(7) Началният капитал на инвестиционните посредници, с изключение на тези по ал. 5 и 6, се състои от един или повече от елементите, посочени в чл. 26, параграф 1, букви "а" - "д" от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(8) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 - 6 трябва да бъде внесен при подаване на заявлението за издаване на лиценз, а останалата част - в 14-дневен срок от получаване на писмено уведомление по чл. 14, ал. 4.

(9) Инвестиционните посредници издават само безналични акции с право на един глас. Ако инвестиционният посредник е дружество с ограничена отговорност, всеки съдружник има толкова гласове в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Инвестиционният посредник трябва да притежава собствен капитал, който е адекватен на поетите от него рискове, свързани с дейността му, и определен при спазване изискванията на този закон, актовете по прилагането му и Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Инвестиционен посредник, лицензиран да предоставя инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6, е длъжен да отговаря на изисквания за ликвидност съгласно този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 г. и актовете по прилагането им.

(3) Други изисквания към инвестиционните посредници относно капитала, капиталовата адекватност и ликвидност, видовете капиталови буфери, които трябва да поддържат, условията и редът за тяхното формиране и актуализиране, както и за освобождаване от задължението за поддържане на капиталови буфери, условията и редът за освобождаване от изискванията за ликвидност, за воденето на отчетност и оповестяването на информация от инвестиционните посредници, както и надзорът за спазването на тези изисквания се определят с наредба, както и с Регламент (ЕС) № 575/2013. С наредбата могат да бъдат определени и финансовите инструменти, които инвестиционните посредници могат да държат за собствена сметка, в случаите, когато извършват инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, т. 2.

(4) Инвестиционният посредник е длъжен да отстрани посочените от заместник-председателя непълноти и други несъответствия с приложимите нормативни изисквания, включително с Международните стандарти за финансово отчитане, допуснати в отчетите за капиталова адекватност и ликвидност, както и във финансовите отчети, регистри и други счетоводни документи в определен от заместник-председателя разумен срок.

Чл. 9. Годишният финансов отчет на инвестиционния посредник се заверява от регистриран одитор. Резултатите от извършената от одитора проверка на годишния финансов отчет се отразяват в отделен доклад по образец, утвърден от заместник-председателя, който се включва в годишния отчет.

Чл. 10. (1) Инвестиционният посредник е длъжен да образува фонд "Резервен", средствата в който не могат да бъдат по-малко от 10 на сто от капитала. Когато средствата във фонд "Резервен" спаднат под този минимален размер, дружеството е длъжно да ги възстанови в срок до една година.

(2) До попълването на фонд "Резервен" инвестиционният посредник отнася в него най-малко една пета от печалбата след облагането ѝ с данъци и преди изплащането на дивиденти. Дружеството може да използва за попълване на фонда и други източници, предвидени в устава или с решение на общото събрание.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.)

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Заместник-председателят извършва преглед на правилата, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от инвестиционния посредник съгласно този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им, като отчита техническите критерии за надзорен преглед и оценка, и оценява рисковете, на които е изложена или предизвиква дейността на инвестиционния посредник. Редът, начинът и техническите критерии за извършване на прегледа и оценката се определят с наредба.

Чл. 11. (1) Инвестиционният посредник се управлява съвместно най-малко от две лица, които отговарят на изискванията по ал. 2. Те могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.

(2) Лице, което е член на управителния или контролния орган на инвестиционния посредник или управлява дейността му, трябва да:

1. притежава висше образование и професионален опит, необходим за управление на дейността на инвестиционния посредник съобразно заявените по чл. 5, ал. 2 и 3 услуги и дейности;

2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

3. не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;

4. не е обявявано в несъстоятелност или да не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност;

5. не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до трета степен включително или по сватовство до трета степен с друг член на управителен или контролен орган на дружеството и да не се намира във фактическо съпружеско съжителство с такъв член;

6. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;

7. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.) не е било през последната една година преди акта на съответния компетентен орган член на управителен или контролен орган на дружество, на което е бил отнет лицензът за извършване на дейност, подлежаща на лицензионен режим от комисията или от Българската народна банка или от съответен орган на друга държава, освен в случаите, когато лицензът е бил отнет по искане на дружеството, както и ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред;

8. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г.) не са му налагани административни наказания през последните три години за извършено грубо нарушение на този закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 596/2014", Регламент (ЕС) № 575/2013 или актовете по прилагането им или съответното законодателство на друга държава;

9. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г.) не са му налагани административни наказания през последните три години за нарушения на този закон, на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им или съответното законодателство на друга държава, които се квалифицират като системни;

10. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.) не е освобождавано от длъжност в управителен или контролен орган на дружество по този закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране или Закона за дружествата със специална инвестиционна цел или съответното законодателство на друга държава въз основа на приложена принудителна административна мярка, освен в случаите, когато актът на комисията е бил отменен по надлежния ред.

(3) Член на управителен или контролен орган на инвестиционен посредник, както и лице, оправомощено да го управлява или представлява, трябва да бъде лице, което се ползва с добра репутация и не застрашава управлението на инвестиционния посредник, интересите на инвеститорите и не възпрепятства инвестиционния надзор.

(4) Изискванията на ал. 2 - 3 се прилагат и за физическите лица, които представляват юридически лица - членове на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник.

(5) Изискванията на ал. 2 - 3 се прилагат и за всички други лица, които могат да сключват самостоятелно или съвместно с друго лице сделки за сметка на инвестиционния посредник.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 2, т. 3 - 10 се удостоверяват с декларация. Обстоятелството по ал. 2, т. 2 се установява служебно за български граждани, а за чужди граждани - със свидетелство за съдимост или с аналогичен документ.

(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата по ал. 2 и 5 подлежат на одобряване от комисията преди вписването им в търговския регистър, а лицата по ал. 4 - преди определянето им за представители на юридическите лица - членове на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник. Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася в 15-дневен срок от подаване на заявлението с приложени към него документи, удостоверяващи спазването на определените изисквания за тези лица. За целите на ал. 2 заместник-председателят извършва и справка в базата данни за административните санкции, поддържана от Европейския банков орган (ЕБО). Комисията отказва да издаде одобрение, ако някое от тези лица не отговаря на изискванията на този закон или ако с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции.

(8) Професионален опит по смисъла на ал. 2, т. 1 е налице, ако лицето е работило не по-малко от:

1. една година в предприятия от небанковия финансов сектор или в банки, при положение че задълженията му са били свързани с основната дейност на тези предприятия, или

2. три години в държавни институции или други публичноправни субекти, чиито основни функции включват управление и контрол на държавни или международни публични финансови активи или управление, контрол и инвестиране на парични средства по фондове, създадени с нормативен акт;

3. (нова - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) шест месеца в банки и/или предприятия по т. 1 и една година и 6 месеца в държавни институции и/или публичноправни субекти по т. 2.

(9) Комисията прилага принудителната административна мярка по чл. 118, ал. 1, т. 5, когато лице по ал. 2 - 5 престане да отговаря на изискванията на ал. 2 или 3.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) В състава на управителния и контролния орган се включват лица с необходимите знания, умения и професионален опит, съответстващи на спецификата на осъществяваните от инвестиционния посредник дейности и основните рискове, на които той е или може да бъде изложен.

(2) Членовете на управителния и контролния орган на инвестиционния посредник отделят достатъчно време, за да осигурят надлежното изпълнение на възложените им функции.

(3) Членове на управителния и контролния орган на инвестиционния посредник могат да бъдат и лица, които участват в управлението на други юридически лица, ако това не възпрепятства ефективното изпълнение на задълженията им в управлението на инвестиционния посредник. Ограниченията за участие едновременно в управлението на инвестиционния посредник и на други лица, както и условията и редът за освобождаване от тези ограничения се определят с наредба.

Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., предишен текст на чл. 11а - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Лице, което притежава квалифицирано участие в инвестиционен посредник, трябва да има добра репутация, професионален опит и финансова стабилност съобразно квалифицираното си участие и при спазване на другите изисквания, установени в този закон.

Чл. 12. Изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които по договор непосредствено извършват сделките с финансови инструменти и предоставят инвестиционни консултации, както и редът за придобиване и отнемане на правото да упражняват такава дейност се определят с наредба.

Чл. 13. (1) За извършване по занятие на една или повече услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от лица, които не са банки, се изисква да е издаден лиценз от комисията.

(2) За издаване на лиценз по ал. 1 се подава заявление по образец, към което се прилагат:

1. уставът или дружественият договор;

2. данни за капитала по чл. 8;

3. програма за дейността на дружеството, включваща данни за дейността, която дружеството предвижда да извършва, както и за неговата вътрешна организация;

4. данни за лицата по чл. 11;

5. общи условия, приложими към договорите с клиентите;

6. правилата за личните сделки с финансови инструменти на членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник и на служителите на инвестиционния посредник;

7. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) данни за лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано участие в дружеството - заявител, както и за броя на притежаваните от тях гласове; лицата представят писмени декларации по определен от заместник-председателя образец относно действителните им собственици и произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни, и заплатените от тях данъци през последните 5 години;

8. данни за други лица, с които заявителят се явява свързано лице;

9. други документи и данни, определени с наредба.

(3) В случаите, когато инвестиционен посредник иска да извършва услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3, които не са включени в неговия лиценз, той трябва да подаде заявление до комисията за разширяване обхвата на лиценза, към което прилага документите по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5, както и други документи и сведения, определени с наредба.

(4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Когато инвестиционен посредник иска да извършва дейността по чл. 7, ал. 3, той трябва да подаде заявление до комисията, към което прилага документите по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5, както и други документи и сведения, определени с наредба. Заявлението може да бъде подадено едновременно със заявлението по ал. 2, като в този случай комисията се произнася по подадените заявления с отделни решения.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) В случаите, когато пазарен оператор иска да бъде лицензиран да организира многостранна система за търговия и лицата, които управляват дейността на многостранната система за търговия, са едни и същи с лицата, които управляват дейността на регулирания пазар, смята се, че тези лица отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 2 и 3.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Комисията издава лиценз на пазарен оператор за организиране на многостранната система за търговия, ако той отговаря на съответните изисквания по тази глава, с изключение на чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 7.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Комисията се произнася по заявлението по:

1. член 13, ал. 2 и 3 - в срок до три месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - в срок един месец от получаването им;

2. член 13, ал. 4 - в срок до един месец от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - в срок един месец от получаването им;

3. член 13, ал. 4, подадено едновременно със заявление по чл. 13, ал. 2 и 3 - в срок до три месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - в срок един месец от получаването им.

(2) Въз основа на представените документи комисията установява дали са спазени изискванията за издаване на искания лиценз, съответно за разширяване обхвата на издаден лиценз. Ако представените данни и документи са непълни, неточни, несъобразени с нормативните изисквания или е нужна допълнителна информация или доказателства за верността им, комисията изпраща съобщение за констатираните непълноти и несъответствия или за исканата допълнителна информация и документи.

(3) В случаите по чл. 111, ал. 1 и 2 комисията изисква мнението на съответния компетентен орган, като срокът по ал. 1 започва да тече от датата на получаване на поисканото мнение. Комисията се произнася не по-късно от 6 месеца от получаване на заявлението и поисканите по реда на ал. 2 допълнителни сведения и документи.

(4) Срокът по ал. 1 и 3 се смята за спазен, ако в съответния срок комисията уведоми писмено заявителя, че ще издаде лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник, съответно ще разшири обхвата на издадения лиценз, ако в 14-дневен срок от получаване на уведомлението заявителят удостовери, че:

1. встъпителната вноска във Фонда за компенсиране на инвеститорите е внесена;

2. изискуемият капитал по чл. 8 е изцяло внесен.

Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Комисията издава лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности по занятие, съответно за разширяване на обхвата на издаден лиценз или разрешение по чл. 7, ал. 3 само ако прецени, че заявителят отговаря на изискванията на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Комисията може да не издаде лиценз, съответно да откаже разширяване на обхвата на издаден лиценз, за част от заявените услуги и дейности по чл. 5, ал. 2, за които прецени, че заявителят не отговаря на изискванията на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им.

(3) Лицензът по ал. 1 определя изчерпателно инвестиционните услуги и дейности, които лицето има право да извършва. Лицензът може да включва право за извършване на една или повече от услугите по чл. 5, ал. 3. Лицензът не може да бъде издаден само за предоставяне на услугите по чл. 5, ал. 3.

(4) Лицензът по ал. 1 дава право на извършване на посочените в него услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство чрез учредяване на клон или при условията на свободното предоставяне на услуги, освен ако комисията изрично е разрешила извършването им и в трети държави.

(5) Комисията може да издаде лиценз за извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 на територията на Република България чрез клон на юридическо лице от трета държава, при условие че:

1. лицето има право по националното си законодателство да извършва тези услуги и дейности, и

2. органът, контролиращ пазара на финансови инструменти в държавата, където лицето е регистрирано, упражнява надзор върху него на консолидирана основа.

(6) Когато е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, комисията може да признае лиценза за извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3, издаден на юридическо лице от трета държава.

(7) Лицето от трета държава има правата и задълженията на инвестиционен посредник, за който Република България е държава членка по произход, доколкото в закона не е предвидено друго.

(8) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Комисията уведомява за издадения лиценз на инвестиционен посредник Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).

Чл. 16. (1) Комисията отказва издаването на лиценз, съответно разширяването на обхвата на издаден лиценз, ако:

1. (доп. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) капиталът на заявителя не отговаря на изискванията на чл. 8 и 8а;

2. някой от членовете на управителния или на контролния орган на дружеството или от лицата по чл. 11, ал. 2, 4 и 5 не отговаря на изискванията на този закон, ако с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;

3. лице, което притежава пряко или непряко квалифицирано участие в заявителя, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;

4. общите условия по чл. 13, ал. 2, т. 5 не осигуряват в достатъчна степен интересите на инвеститорите;

5. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;

6. лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано участие в дружеството - заявител, са направили вноски със заемни средства;

7. не бъде внесена встъпителната вноска във Фонда за компенсиране на инвеститорите;

8. поради свързаност между заявителя и други лица могат да възникнат съществени затруднения за упражняването на ефективен надзор от комисията;

9. нормативните актове, приложими в трета държава, регулиращи дейността на свързано със заявителя лице, или трудности при тяхното прилагане създават пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията, съответно на заместник-председателя;

10. от съдържанието на програмата за дейността или от други документи на заявителя е видно, че основната част от дейността ще бъде осъществявана на територията на друга държава членка, а искането за получаване на лиценз от комисията е с цел да се избегнат по-строгите изисквания към инвестиционните посредници в държавата членка, на чиято територия заявителят възнамерява да извършва дейност;

11. (нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) по нейна преценка дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му надеждност и финансова стабилност;

12. (нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) по нейна преценка размерът на притежаваното имущество на лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя;

13. (нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) произходът на средствата, с които лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, са направили вноски, не е ясен и законен;

14. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) заявителят не отговаря на другите изисквания, установени със закона, с Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 14 комисията отказва издаването на лиценз само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

(3) Освен в случаите по ал. 1 комисията може да откаже издаването на лиценз на инвестиционен посредник от трета държава да извършва услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 на територията на Република България чрез клон, ако прецени, че осъществяваният върху този инвестиционен посредник надзор на консолидирана основа от съответния компетентен орган в държавата по седалището му не съответства на изискванията, установени с този закон и актовете по прилагането му.

(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Комисията може да откаже издаването на лиценз, ако не могат да се идентифицират действителните собственици на акционер с квалифицирано участие.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Отказът на комисията да издаде лиценз се мотивира писмено.

(6) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Комисията отказва издаването на разрешение по чл. 7, ал. 3 в случаите по ал. 1, т. 1, 5, 10, 11 и 14. За отказа се прилагат съответно ал. 2 и 5.

Чл. 17. В случаите на отказ заявителят може да подаде ново заявление за получаване на лиценз за извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Лице, което не притежава лиценз за извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 съгласно изискванията на този закон, не може да използва в своето наименование, в рекламната си или друга дейност думи на български или на чужд език, означаващи извършване на дейност като инвестиционен посредник.

(2) Не се издава лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на заявител с наименование, което наподобява наименованието на съществуващ в страната инвестиционен посредник.

Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 62 от 2017 г.) Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър дружеството, съответно правото да се извършват услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 в неговия предмет на дейност, след като ѝ бъде представен издаденият от комисията лиценз.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2017 г.) Лицето, получило лиценз за извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3, подава заявление за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията в срок до 7 дни от получаване на лиценза.

Чл. 20. (1) Комисията отнема издадения лиценз, ако инвестиционният посредник:

1. не започне да извършва разрешените услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 в срок 12 месеца от издаването на лиценза или изрично се откаже от издадения лиценз;

2. е представил неверни данни, които са послужили като основание за издаване на лиценза, или е използвал други неправомерни способи за получаване на лиценз;

3. престане да отговаря на условията, при които е издаден лицензът;

4. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г.) и/или лица по чл. 11 са извършили и/или са допуснали извършването на нарушение по чл. 32, ал. 1 и 2 от Закона за Комисията за финансов надзор, по чл. 35, ал. 1, по чл. 14 и 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им;

5. не е изпълнил приложената принудителна мярка по този закон или в случаите по чл. 77о, ал. 1 от Закона за публичното прилагане на ценни книжа.

(2) Комисията може да отнеме издадения лиценз, ако:

1. инвестиционният посредник не е извършвал разрешените услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 повече от 6 месеца;

2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) инвестиционният посредник престане да отговаря на изискванията за капиталова адекватност или ликвидност на закона, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им;

3. финансовото състояние на инвестиционния посредник е трайно влошено и той не може да изпълнява задълженията си;

4. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г.) инвестиционният посредник и/или лица по чл. 11 са извършили и/или са допуснали извършването на системни нарушения на този закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им;

5. от осъществяваната дейност на посредника е видно, че основната част от дейността се извършва на територията на друга държава членка, а е получен лиценз от комисията с цел да се избегнат по-строгите изисквания към инвестиционните посредници в другата държава членка;

6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) ако предприетите оздравителни мерки по чл. 23а са останали без резултат;

7. (нова - ДВ, бр. 62 от 2017 г.) е взела решение по чл. 77б, ал. 1, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Комисията може да отнеме разрешението по чл. 7, ал. 3, ако инвестиционният посредник:

1. не започне да извършва дейност съгласно издаденото разрешение по чл. 7, ал. 3 в срок 12 месеца от издаването му, изрично се откаже от издаденото разрешение или не извършва дейност съгласно разрешението повече от една година;

2. е представил неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

3. престане да отговаря на изискванията за издаване на разрешението или за извършване на дейността съгласно издаденото разрешение и в продължение на три месеца не се приведе в съответствие с тези изисквания;

4. извърши и/или допусне извършването на грубо нарушение или на системни нарушения на изискванията за осъществяване на дейността съгласно разрешението.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Комисията уведомява писмено дружеството в 7-дневен срок от вземането на решение за отнемане на лиценза.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) След влизане в сила на решението за отнемане на лиценза комисията незабавно отправя искане до Агенцията по вписванията за образуване на производство за ликвидация на дружеството, а когато то има и друг предмет на дейност - за заличаване на тази част от предмета му на дейност, или до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, и предприема необходимите мерки за уведомяване на обществеността.

(6) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Комисията уведомява за решението за отнемане на лиценза ЕОЦКП.

(7) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) В случаите по ал. 3 се прилагат съответно ал. 4 и 5 и чл. 21 - 23.

(8) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Извлечение от решението на комисията за отнемане на лиценза на инвестиционен посредник по чл. 8, ал. 1 и 2 се публикува в "Официален вестник" на Европейския съюз, както и в два национални ежедневника на всяка държава членка, в която съответният инвестиционен посредник има клон. Извлечение от решението се предоставя на български език.

Чл. 21. (1) Инвестиционният посредник е длъжен в 7-дневен срок от решението на общото събрание за неговото прекратяване или за отказ от дейността, при изтичане на срока, за който е учреден, както и при настъпването на други основания за прекратяване, предвидени в неговия устав или дружествен договор, да поиска от комисията отнемане на издадения лиценз.

(2) Заедно с искането по ал. 1 инвестиционният посредник представя и план за уреждане на отношенията му с клиентите. Планът включва прехвърляне на клиентските финансови инструменти, пари и други активи при посочен от клиентите инвестиционен посредник, който е дал съгласие.

(3) Когато условието по ал. 2, изречение второ не е налице, планът трябва да предвижда прехвърляне на клиентските финансови инструменти, пари и други активи в депозитарна институция, включително чрез откриване на нови сметки на отделните клиенти.

(4) Разходите по осъществяване на плана за уреждане на отношенията с клиентите са за сметка на инвестиционния посредник.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Комисията отнема лиценза на инвестиционния посредник след уреждане на отношенията му с неговите клиенти и след представяне на удостоверение, издадено от Фонда за компенсиране на инвеститорите, за липса на задължения на инвестиционния посредник към фонда.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Агенцията по вписванията образува производство по ликвидация, съответно заличава от предмета на дейност на дружеството извършването на услугите и дейностите по чл. 5, ал. 2 и 3, след отнемане на лиценза за извършване на дейност като инвестиционен посредник и получаване на искането по чл. 20, ал. 5.

(7) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Ликвидация по ал. 1 на инвестиционния посредник по чл. 23а не е пречка за предприемане на оздравителни мерки или за откриване на производство по ликвидация.

Чл. 22. (1) Извън случая по чл. 21, ал. 1, в срок три работни дни от узнаване за вземането на решение за отнемане на лиценза инвестиционният посредник уведомява своите клиенти за това решение и за възможността да посочат друг инвестиционен посредник, при който да се прехвърлят техните финансови инструменти, пари и други активи.

(2) В срок 5 работни дни от изтичането на срока по ал. 1 инвестиционният посредник прехвърля клиентските финансови инструменти, пари и други активи при условията на чл. 21, ал. 2, изречение второ, ал. 3 и 4.

(3) С вземане на решението за отнемане на лиценза комисията може да задължи инвестиционния посредник да извърши действията по ал. 2 в по-кратък срок. Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник по реда на чл. 118 - 121 да предприеме и други конкретни мерки за защита на интересите на неговите клиенти.

(4) За действията си по ал. 2 и 3 инвестиционният посредник уведомява:

1. своите клиенти - в срок три работни дни от извършването им;

2. комисията - в срок три работни дни от изтичане на срока по ал. 2 или от изтичане на срока, определен с решението по ал. 3.

Чл. 23. (1) Инвестиционният посредник няма право да извършва услугите и дейностите по чл. 5, ал. 2 и 3 след отнемане на издадения му лиценз, както и след съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.

(2) Заместник-председателят може да разпореди извършването на проверки и да прилага принудителни административни мерки по чл. 118 до заличаването на дружеството от търговския регистър, а когато то има друг предмет на дейност - до окончателното уреждане на отношенията с неговите клиенти.

(3) Всички документи и друга информация, свързани с извършените от инвестиционния посредник услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 2, се съхраняват за срок 5 години:

1. от инвестиционния посредник, когато той не се заличава от търговския регистър, като срокът започва да тече от отнемането на лиценза;

2. от друго лице, за което се уведомява комисията, като срокът започва да тече от заличаването на инвестиционния посредник от търговския регистър; уведомяването се извършва от инвестиционния посредник, чийто лиценз е отнет, в 14-дневен срок от отнемането на лиценза.

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Оздравителни мерки са мерките, които имат за цел да запазят или възстановят финансовото състояние на инвестиционен посредник по чл. 8, ал. 1 и 2 и които биха могли да засегнат съществуващите права на трети лица, включително мерки, свързани с възможност за спиране на плащания, спиране на изпълнителни действия или намаляване на вземанията. Тези мерки включват и прилагане на инструментите за преструктуриране и упражняване на правомощията за преструктуриране по Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници или по съответно приложимо законодателство на друга държава членка.

(2) Мерките по ал. 1 са прилаганите от комисията, съответно от заместник-председателя и компетентните органи на друга държава членка мерки в качеството им на надзорни органи и органи за преструктуриране.

(3) В случай че се прилага чл. 115 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, разпоредбите на чл. 23б, ал. 3 не се прилагат.

(4) Разпоредбите на този раздел се прилагат за субектите по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 7 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Комисията, съответно заместник-председателят, са компетентни органи по прилагане на оздравителни мерки спрямо инвестиционен посредник по чл. 23а, включително спрямо неговите клонове в други държави членки.

(2) Условията и процедурата за прилагането на такива мерки, както и правните им последици се уреждат от българското законодателство, освен ако не е предвидено друго.

(3) Когато прилага оздравителни мерки спрямо инвестиционен посредник по чл. 23а, който има клонове в други държави членки, комисията уведомява незабавно преди прилагането на мерките компетентните органи на тези държави членки за решението си, а когато това е невъзможно - едновременно с прилагането им. В уведомлението комисията посочва последиците от прилагането на мярката.

(4) Актовете на комисията, съответно на заместник-председателя, за прилагане на оздравителни мерки се публикуват на интернет страницата на комисията и в два централни ежедневника в Република България в срок до два работни дни от датата на издаването им.

(5) Извлечение от актовете на комисията, съответно на заместник-председателя, за прилагане на оздравителни мерки, включително актовете за прилагане на оздравителни мерки спрямо клон на инвестиционен посредник от държава членка, се публикува в "Официален вестник" на Европейския съюз, както и в два национални ежедневника на всяка държава членка, в която съответният инвестиционен посредник има клон. Извлечението от акта се предоставя на български език.

(6) Резюмето на акта по ал. 4 следва да съдържа описание на правните и фактическите основания за издаването на акта, името и адреса на съда, пред който актът може да бъде обжалван, както и срока за обжалване.

Чл. 23в. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Преди да приложи оздравителни мерки спрямо клон на инвестиционен посредник от трета държава, който има клонове и на територията на една или повече държави членки, комисията уведомява компетентните органи на тези държави членки за намерението си да приложи оздравителни мерки спрямо такъв клон, както и техните последици. В случаите, когато не е възможно предварително уведомяване на компетентните органи, комисията ги уведомява незабавно след прилагането на мерките.

Чл. 23г. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Оздравителните мерки, предприети от компетентен орган на държава членка спрямо инвестиционен посредник, лицензиран в тази държава членка, се признават пряко и без формалности в Република България и от момента, в който подлежат на изпълнение, имат действие спрямо клона на този инвестиционен посредник, извършващ дейност в Република България, както и спрямо третите лица в Република България. Правните последици на оздравителните мерки се уреждат от законодателството на съответната държава членка, освен ако в този закон е предвидено друго.

(2) Лицата, които администрират на територията на Република България оздравителни мерки, предприети от компетентен орган на държава членка, се ползват със същия статут и правомощия, каквито имат според законодателството на тази държава членка. Тези лица прилагат българското законодателство при реализацията на активи на инвестиционния посредник на територията на Република България и при уреждането на трудови правоотношения, възникнали на територията на Република България.

(3) Оздравителните мерки, предприети от компетентен орган на държава членка спрямо клон на инвестиционен посредник, лицензиран в трета държава, се признават пряко и без формалности в Република България и от момента, в който подлежат на изпълнение, имат действие спрямо третите лица в Република България.

Чл. 23д. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Компетентни за ликвидация или за откриване на производство по несъстоятелност на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, са българските съдебни или административни органи. Решението на тези органи има действие и спрямо клоновете на инвестиционния посредник в други държави членки.

(2) Освен ако в този закон е предвидено друго, по отношение на производството по ликвидация и производството по несъстоятелност на инвестиционния посредник, лицензиран в Република България, се прилага българското законодателство, включително относно:

1. движимите вещи, които са обект на производството, и правния режим относно движимите вещи, придобити от инвестиционния посредник след откриване на производството;

2. правата на инвестиционния посредник и правомощията на неговия ликвидатор;

3. условията, при които могат да се правят прихващания;

4. последиците от откриването на производството върху текущите договори, по които инвестиционният посредник е страна;

5. действието на производството върху делата, водени от отделни кредитори срещу инвестиционния посредник;

6. вземанията, които се предявяват към инвестиционния посредник, както и правния им режим, ако те са възникнали след откриване на производството;

7. реда и изискванията за предявяване и приемане на вземанията към инвестиционния посредник;

8. правилата относно разпределението на набраните парични средства от осребряването на активи, поредността на вземанията на кредиторите на инвестиционния посредник, както и правата на кредиторите, които са получили частично удовлетворение след откриването на производството по несъстоятелност в резултат на реализация на вещни обезпечения или чрез прихващане;

9. условията за прекратяване на производство по несъстоятелност и последиците от това;

10. правата на кредиторите след прекратяване на производството;

11. режима относно разноските в производството;

12. условията и реда за обявяване на правните актове, увреждащи интересите на кредиторите, за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими спрямо тях.

Чл. 23е. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Комисията уведомява своевременно компетентния орган на съответните държави членки, в които инвестиционният посредник осъществява дейност чрез клон, че е започнала ликвидация, като го информира за последиците, произтичащи от тях.

(2) Редът за уведомяване по ал. 1 се прилага и в случаите на прекратяване на клон в Република България на инвестиционния посредник със седалище в трета държава, когато същият инвестиционен посредник има открит клон и в друга държава членка. В тези случаи комисията и компетентният орган координират действията си в рамките на производството със съответните компетентни административни и съдебни органи в другите приемащи държави членки.

Чл. 23ж. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Поканата на ликвидатора по чл. 267 от Търговския закон е със заглавие на всички официални езици на Европейския съюз "Покана за предявяване на вземане. Срокове, които трябва да бъдат спазени.".

Чл. 23з. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Всеки кредитор в производството по ликвидация, включително когато е публичен орган, има право да предяви вземанията си или да представи възражение във връзка с тях на официалния език или на един от официалните езици на съответната държава членка. В този случай предявяването на вземането става под заглавие на български език "Предявяване на вземане".

(2) Ликвидаторът имат право да изиска представянето на превод на български език на документите по ал. 1.

(3) Освен ако в закон е предвидено друго, всеки кредитор по ликвидацията изпраща копия от удостоверяващите вземането му документи, ако има такива, и посочва вида на вземането, датата на възникването и размера му, позоваването на привилегия, предоставеното вещно обезпечение или правото на задържане, както и какви активи са обхванати от обезпечението му.

(4) Вземанията на всички кредитори на инвестиционния посредник по чл. 23а, за който се извършва ликвидация, се третират равнопоставено и имат поредност на изплащане въз основа на едни и същи критерии независимо от това, дали са възникнали на територията на Република България или на територията на други държави членки.

Чл. 23и. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Ликвидаторът редовно и по подходящ начин информира кредиторите на инвестиционния посредник по чл. 23а, за когото се извършва ликвидация, относно хода на производството.

Чл. 23к. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) При прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителни процедури за инвестиционния посредник по чл. 23а правните последици се уреждат, както следва:

1. за трудовите договори и отношенията, свързани с тях - от законодателството на държавата членка, приложимо към съответния трудов договор;

2. за договорите, даващи право на ползване или придобиване на недвижима вещ - от законодателството на държавата членка по местонахождението на вещта, според което се определя и кои вещи са недвижими и движими;

3. за правата на инвестиционния посредник във връзка с недвижима вещ, кораб или самолет, които права подлежат на регистрация в публичен регистър - от законодателството на държавата членка, където се води регистърът.

Чл. 23л. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителни процедури спрямо инвестиционен посредник по чл. 23а не засяга произтичащи от вещни обезпечения права на кредитори или на трети лица във връзка с материални или нематериални активи, включително недвижими или движими, индивидуално или родово определени вещи или съвкупности от вещи, които принадлежат на инвестиционния посредник по чл. 23а, но се намират на територията на друга държава членка по време на прилагането на тези мерки или на откриването на прекратителната процедура за инвестиционния посредник по чл. 23а.

(2) Правата по ал. 1 включват правото:

1. да иска осребряване или да осребри активи и да се удовлетвори от получените при осребряването приходи, включително когато активите са обект на залог или ипотека;

2. на предпочтително удовлетворение, включително по силата на залог върху вземане или по силата на прехвърляне на вземане като обезпечение;

3. на лицето, което има права върху вещ, да изисква нейното връщане или възстановяване от този, който я владее или ползва без правно основание;

4. на ползване на плодовете на предоставените като обезпечение активи.

(3) Право, вписано в публичен регистър и противопоставимо на трети лица, по силата на което може да бъде придобито право по ал. 1, се смята за право по ал. 1.

(4) Разпоредбата на ал. 1 не изключва възможността да се иска обявяване на определени правни актове за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими по реда на чл. 23д, ал. 2, т. 12.

Чл. 23м. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за инвестиционния посредник по чл. 23а, който е купувач на вещ, не засяга правата на продавача върху тази вещ по договор за продажба със запазване на собствеността до пълно изплащане на цената, когато по времето на прилагането на тези мерки или на откриването на прекратителна процедура за инвестиционния посредник по чл. 23а вещта се е намирала на територията на друга държава членка.

(2) Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за инвестиционния посредник по чл. 23а, който е продавач на вещ по договор по ал. 1, не дава основание за разваляне или прекратяване на договора, ако вещта е била доставена, както и не представлява пречка за придобиване на собствеността върху вещта от купувача, когато по времето на прилагането на тези мерки или на откриването на прекратителната процедура за инвестиционния посредник по чл. 23а вещта - предмет на покупко-продажбата, се е намирала на територията на друга държава членка.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не изключват възможността да се иска обявяване на определени правни актове за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими по реда на чл. 23д, ал. 2, т. 12.

Чл. 23н. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за инвестиционния посредник по чл. 23а не засяга правото на кредиторите ѝ за прихващане на свои вземания срещу вземания на инвестиционния посредник по чл. 23а към тях, когато са налице условията за това съгласно закона, приложим към вземането на инвестиционния посредник по чл. 23а.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не изключва възможността да се иска обявяване на определени правни актове за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими по реда на чл. 23д, ал. 2, т. 12.

Чл. 23о. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) При прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за инвестиционен посредник по чл. 23а приложимото законодателство е:

1. за правото на собственост или други права върху финансови инструменти по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 50, буква "б" от Регламент (ЕС) № 575/2013, съществуването или прехвърлянето на които права предполага вписването им в регистър, в сметка или в централизирана депозитарна институция, която се намира или се води в държава членка - законодателството на държавата членка, където се намира или се води съответният регистър, сметка или централизирана депозитарна институция;

2. за споразуменията за нетиране - законодателството, което се прилага към договора, който предвижда нетиране при спазване на разпоредбите на чл. 100 и 103 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници или съответно законодателство на държава членка;

3. за споразуменията за обратно изкупуване - законодателството, което се прилага към договора за обратно изкупуване, при условие че не се нарушава т. 1 при спазване на разпоредбите на чл. 100 и 103 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници или съответно законодателство на държава членка;

4. за сделките, извършвани на регулиран пазар - законодателството, приложимо към договора относно тези сделки, при условие че не се нарушава т. 1;

5. за висящите съдебни дела относно вещи или права, отнети от инвестиционния посредник по чл. 23а - законодателство на държавата членка, където се води съответното дело.

Чл. 23п. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Лицата, които администрират оздравителни мерки, ликвидаторът или друг компетентен съдебен или административен орган на изпращащата държава предприемат всички необходими мерки за вписване на оздравителните мерки или за започване на прекратителна процедура за инвестиционния посредник по чл. 23а в съответния търговски, имотен или друг публичен регистър на територията на Република България в случаите, когато тази регистрация е задължителна съгласно българското законодателство.

(2) Разноските по вписването се смятат за част от разноските по оздравителните мерки или по прекратителната процедура за инвестиционния посредник по чл. 23а.

Чл. 23р. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Разпоредбата на чл. 23д, ал. 2 не се прилага към правилата за обявяване за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими на актове, увреждащи всички кредитори, когато лицето, ползващо се от акта, представи доказателства, че към акта, увреждащ всички кредитори, се прилага законодателството на друга държава членка и това законодателство не допуска оспорването на съответния акт в конкретния случай.

(2) Когато оздравителна мярка, определена от съдебен орган, съдържа правила относно нищожност, унищожаемост или непротивопоставимост на актове, увреждащи всички кредитори, които актове са били извършени преди прилагането на самата мярка, правилото по чл. 23г, ал. 1, изречение второ, не се прилага в случаите по ал. 1.

Чл. 23с. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Действителността на акт, сключен след прилагането на оздравителна мярка или след започването на прекратителна процедура за инвестиционен посредник по чл. 23а, по силата на който инвестиционният посредник по чл. 23а се разпорежда възмездно с недвижима вещ, кораб или самолет, подлежащи на регистрация в публичен регистър, или с финансови инструменти по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 50, буква "б" от Регламент (ЕС) № 575/2013, или права по такива инструменти, съществуването или прехвърлянето на които предполага вписването им в регистър, в сметка или в централизирана депозитарна институция, която се намира или води в друга държава членка, се определя от законодателството на тази държава членка, където се намира тази вещ или се води регистърът, сметката или депозитарната институция.

Чл. 23т. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Всички лица, които дават или получават информация във връзка с уведомителните или консултативните процедури по този раздел, са длъжни да опазват професионалната тайна.

(2) Алинея 1 се прилага, в случай че не намира приложение чл. 116 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Чл. 23у. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Решението на компетентния орган в държава членка за назначаването на лице, което администрира оздравителните мерки или прекратителните процедури за инвестиционен посредник по чл. 23а, лицензиран в държавата членка, има действие на територията на Република България. Лицата доказват своето назначение с представяне на заверен препис от акта за назначаването, придружен от превод на български език, който не се легализира.

(2) Назначените лица по ал. 1, както и упълномощените от тях лица имат право да упражняват правомощията си, които произтичат от законодателството на държавата членка, и спрямо клона на инвестиционния посредник по чл. 23а на територията на Република България, освен ако в този закон е предвидено друго. Те подпомагат кредиторите на съответния инвестиционен посредник по чл. 23а в Република България във връзка с упражняването на техните права.

(3) Когато упражняват правомощията си на територията на Република България, назначените лица по ал. 1 са длъжни да спазват българското законодателство, включително процедурите за осребряване на активите и предоставяне на информация на работниците и служителите. При упражняването на тези правомощия те не могат да упражняват принуда или да разрешават правни спорове.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Инвестиционният посредник изгражда и поддържа вътрешна организация в съответствие с естеството, обхвата и сложността на извършваната от него дейност, като прилага и осигурява:

1. организационна структура с ясно зададени, прозрачни и последователни нива на отговорност;

2. подходящи системи за вътрешен контрол, включително надеждни административни процедури;

3. квалифициран персонал, материално, техническо и програмно осигуряване;

4. условия за извършването на инвестиционните услуги и дейности, непрекъснато и редовно, и в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му;

5. условия за предотвратяване и установяване на конфликти на интереси, а когато такива конфликти възникнат - за справедливо третиране на клиентите, разкриване на информация и предотвратяване увреждането на интересите на клиентите;

6. условия за спазване на съществуващите правила за лични сделки в инвестиционния посредник;

7. условия за съхраняване на цялата информация за извършените услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3;

8. условия в случаите, когато държи финансови инструменти и парични средства на клиенти, за спазване изискванията на чл. 34;

9. условия за незабавно и точно изпълнение на клиентски нареждания, както и за изпълнение на идентични нареждания по реда на постъпването им;

10. условия за запазване на клиентския интерес в случаите на обединяване на нареждания;

11. ефективни стратегии и политики за установяване, управление, наблюдение, оценка и докладване на рисковете, на които е изложен или може да бъде изложен и за водене на счетоводна отчетност;

12. ефективни правила за ограничаване на риска при възлагане на изпълнението на важни оперативни функции или услуги по чл. 5, ал. 2 и 3 на трето лице;

13. ефективни процедури за контрол и защита на информационните системи;

14. политики и практики за възнагражденията на лицата, които работят за инвестиционния посредник, като изискванията към политиката за възнагражденията и нейното оповестяване се определят с наредба;

15. подходящи и ефективни процедури за подаване на вътрешни сигнали от служителите на инвестиционния посредник за нарушения в инвестиционния посредник, които следва да осигурят:

а) защита от несправедливо третиране на служителите на инвестиционния посредник, които подават сигнали за нарушения;

б) защита на личните данни в съответствие със Закона за защита на личните данни за лицето, което подава сигнала за нарушение, както и на личните данни на лицата, за които се сигнализира, че са извършили нарушението;

в) гарантиране на поверителност във всички случаи за лицата, които подават сигнали за нарушения, освен ако нарушаването на поверителността се налага в предвидени от закон случаи при последващо досъдебно или съдебно производство.

(2) Инвестиционният посредник прилага системи за вътрешен контрол, административни и счетоводни процедури, които позволяват по всяко време проверка за съответствието на дейността на инвестиционния посредник с правилата, приети в съответствие с този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им.

(3) Стратегиите и политиките по ал. 1, т. 11 за установяване, управление, наблюдение и докладване на рисковете, на които е изложен или може да бъде изложен инвестиционният посредник, включват и рисковете, породени от макроикономическата среда, в която инвестиционният посредник действа при съответната фаза на икономическия цикъл.

(4) Вътрешната организация по ал. 1 се определя с правила, приети от управителния орган на инвестиционния посредник, чието минимално съдържание се определя с наредба. Правилата трябва да осигуряват изпълнение на идентични клиентски нареждания по реда на постъпването им. Инвестиционният посредник извършва периодичен преглед на правилата най-малко веднъж годишно, а при необходимост - и на по-кратък период от време.

(5) Инвестиционният посредник определя подходящи съотношения между постоянните и променливите възнаграждения на лицата, които работят за инвестиционния посредник, като променливите елементи на възнагражденията не надхвърлят 100 на сто от постоянните елементи.

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Управителният, съответно контролният орган на инвестиционния посредник, в зависимост от вътрешното разпределение на функциите:

1. отговаря за ефективното и надеждно управление на инвестиционния посредник в съответствие с нормативните изисквания, включително за подходящото разпределение на задълженията и отговорностите при определяне на организационната структура, за приемането на правилата по чл. 24 и за контрола за тяхното изпълнение, както и за предотвратяване и установяване на конфликтите на интереси;

2. одобрява и контролира изпълнението на стратегическите цели на инвестиционния посредник и на стратегията относно риска и вътрешното управление;

3. осигурява целостта и непрекъснатото функциониране на системите за счетоводно и финансово отчитане, включително финансови и оперативни контроли, и съответствие на дейността с нормативните изисквания и приложимите стандарти;

4. ръководи и контролира изпълнението на изискванията съгласно този закон относно разкриването и предоставянето на информация;

5. отговаря за упражняването на ефективен контрол спрямо висшия ръководен персонал;

6. контролира и периодично оценява ефективността на системите за управление в инвестиционния посредник, като при необходимост предприема необходимите мерки за отстраняване на констатираните несъответствия.

(2) Инвестиционните посредници, които извършват дейност на територията на Република България, предоставят на комисията информацията по чл. 435, параграф 2, буква "в" от Регламент (ЕС) № 575/2013 в срок три дни от датата на нейното оповестяване.

(3) Критериите, на които инвестиционният посредник трябва да отговаря, за да се смята за значим с оглед на размера, вътрешната организация, характера, обхвата и сложността на извършваната от него дейност, се определят с наредба.

(4) Инвестиционните посредници, които са значими с оглед на размера, вътрешната организация и характера, обхвата и сложността на извършваната от тях дейност:

1. създават комитет по възнагражденията;

2. създават комитет по риска;

3. изпълняват други изисквания, определени с наредбата по ал. 3.

Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Инвестиционният посредник е длъжен да разполага с отдел за вътрешен контрол, който функционира независимо и осъществява постоянен контрол за спазване от страна на лицата, на които е възложено управлението на инвестиционния посредник, и от всички други лица, които работят по договор за инвестиционния посредник, на този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им. Структурата, организацията, правомощията и взаимоотношенията на отдела за вътрешен контрол с другите органи и лица, работещи за инвестиционния посредник, се определят с правила, приети от управителния орган на инвестиционния посредник.

Чл. 24в. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) В случай на подадено от клиент лимитирано нареждане с предмет акции, допуснати до търговия на регулиран пазар, което не се изпълнява незабавно съгласно действащите пазарни условия, инвестиционният посредник е длъжен, освен ако клиентът даде изрично други нареждания, да улесни възможно най-ранното изпълнение на подаденото нареждане, като го оповести публично по начин, достъпен и за другите участници на пазара.

(2) Задължението по ал. 1 се смята за изпълнено от инвестиционния посредник с предаване на лимитираното нареждане на регулиран пазар и/ или многостранна система за търговия.

(3) В наредба може да бъде предвидено, че инвестиционният посредник може да не спази задължението по ал. 1, ако обемът на нареждането не съответства на нормалния пазарен обем.

Чл. 24г. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Съхраняваната от инвестиционния посредник информация за сключените сделки с финансови инструменти за сметка на клиент трябва да съдържа данни най-малко за самоличността на клиента и за предприетите действия по изпълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

(2) Инвестиционният посредник съхранява информацията за извършените услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 най-малко 5 години.

Чл. 24д. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) С разрешение на комисията по предложение на заместник-председателя:

1. инвестиционен посредник, който не извършва нито една от инвестиционните услуги и дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6 и който изпълнява нареждания на клиенти във връзка с финансови инструменти, може да държи такива инструменти за собствена сметка;

2. могат да бъдат ограничени изискванията към инвестиционен посредник за поддържането на вътрешен план за възстановяване при влошено финансово състояние;

3. инвестиционен посредник, който е значим, може да бъде освободен от изискването за създаване на комитет по риска;

4. инвестиционен посредник може да определи различно ниво на съотношение между постоянните и променливите елементи на възнагражденията от това по чл. 24, ал. 5;

5. инвестиционен посредник може да бъде освободен от ограничения за участие едновременно в управлението на инвестиционния посредник и на други лица.

(2) С решение на комисията по предложение на заместник-председателя могат да бъдат освободени инвестиционни посредници от едно или повече от задълженията им във връзка с поддържането на капиталови буфери.

(3) Условията и редът за издаването на разрешенията по ал. 1 и на решението по ал. 2, както и редът за издаване на разрешенията и одобренията по Регламент (ЕС) № 575/2013 се определят с наредба.

Чл. 25. (1) Преобразуване на инвестиционен посредник може да бъде извършено само след предварителното одобрение от комисията.

(2) За издаване на одобрение по ал. 1 се подава заявление до комисията, към което се прилагат документи и данни, определени с наредба.

(3) Комисията издава или отказва да издаде одобрение по ал. 1 в срок един месец от получаване на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - от получаването им. Член 14, ал. 2 се прилага съответно.

(4) Комисията отказва да издаде одобрение, ако преобразуването по ал. 1 не отговаря на изискванията на закона, заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание или не са осигурени интересите на клиентите на инвестиционния посредник.

(5) Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър промяната по ал. 1, след като ѝ бъде представено издаденото от комисията одобрение.

(6) Инвестиционният посредник уведомява заместник-председателя за всяка промяна в общите си условия по чл. 13, ал. 2, т. 5. Към уведомлението се предоставя пълният текст на общите условия и протоколът на управителния орган за тяхното приемане. Ако приетите промени не отговарят на изискванията на този закон и актовете по прилагането му, заместник-председателят има право да изиска в едномесечен срок от представянето на общите условия отстраняване на установените непълноти, несъответствия и противоречия.

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Инвестиционен посредник, с изключение на тези по чл. 1, ал. 1, т. 2 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, представя на комисията за одобрение оздравителна програма при значително влошаване на финансовото му състояние. Изискванията към оздравителната програма и редът за одобряването ѝ, както и редът за одобряването на плановете за възстановяване се определят с наредба.

Чл. 25б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.)

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Всяко физическо или юридическо лице или лица, действащи съгласувано, които са взели решение да придобият пряко или непряко квалифицирано участие в инвестиционен посредник, трябва да уведомят писмено комисията преди придобиването.

(2) Изискването на ал. 1 се прилага и за всяко физическо или юридическо лице или лица, действащи съгласувано, които са взели решение да увеличат впоследствие пряко или непряко квалифицираното си участие, така че то да достигне или да премине праговете от една пета, една трета или една втора от капитала или от гласовете в общото събрание на инвестиционен посредник или така, че в резултат на това увеличение инвестиционният посредник да стане тяхно дъщерно дружество.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да прехвърли пряко или непряко участие, така че да не притежава повече квалифицирано участие в инвестиционен посредник, трябва да уведоми писмено комисията, преди да извърши прехвърлянето. Изискването по изречение първо се прилага и в случаите, когато в резултат на прехвърлянето правото на глас или участието на това лице в капитала на инвестиционния посредник ще спадне под една втора, една трета или една пета или инвестиционният посредник ще престане да е дъщерно дружество на това лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, чието участие в инвестиционен посредник спадне под праговете съгласно ал. 1 в резултат от действие на трето лице или на друго обстоятелство, за което те не са знаели и не са могли да узнаят преди намаляване на тяхното участие, са длъжни незабавно, след като узнаят за това, да уведомят комисията.

(3) Към уведомлението по ал. 1 и 2 лицата прилагат данни за участието, което имат или ще имат преди и след прехвърлянето, както и други данни и документи, определени с наредба.

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата по чл. 26 подават до комисията уведомление, в което посочват участието в капитала, съответно в гласовете от общото събрание, които възнамеряват да придобият, както и участието, което ще имат след придобиването. Към уведомлението лицата прилагат и други данни и документи, определени с наредба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията в срок два работни дни от получаване на уведомлението и на всички изискуеми данни и документи съгласно ал. 1 изпраща на лицето писмено потвърждение за извършеното от него уведомление, в което посочва датата, на която изтича срокът за произнасяне по уведомлението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случаите, когато към уведомлението по ал. 1 не са приложени всички необходими данни и документи, комисията по предложение на заместник-председателя изпраща в срока по ал. 2 писмено съобщение за това на лицето, в което се посочват данните и документите, които трябва да бъдат приложени.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя извършва оценка на придобиването въз основа на уведомлението в срок до 60 работни дни от датата на писменото потвърждение по ал. 2.

Чл. 26в. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако представените документи са непълни, неточни, несъобразени с нормативните изисквания или са необходими допълнителна информация или доказателства за верността на представените данни, комисията по предложение на заместник-председателя в срока за извършване на оценката, но не по-късно от края на 50-ия работен ден от този срок, изпраща съобщение за констатираните непълноти и несъответствия или за исканата информация и документи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Срокът за извършване на оценката от комисията спира да тече за периода от датата на поискване на информацията и документите съгласно ал. 1 до получаване на отговор от лицето. Спирането на срока не може да бъде за по-дълъг период от 20 работни дни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Спирането на срока за извършване на оценката от комисията може да бъде за период до 30 работни дни в случаите, когато лицето е:

1. със седалище или постоянен адрес, или подлежи на регулиране извън Европейския съюз, или

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) физическо или юридическо лице, което не подлежи на надзор съгласно Директива 2004/39/ЕО, Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ, L 302/32 от 17 ноември 2009 г.), наричана по-нататък "Директива 2009/65/ЕО", Директива 92/49/ЕИО, Директива 2002/83/ЕО, Директива 2005/68/ЕО и Директива 2013/36/ЕС.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Извън случаите по ал. 1 - 3 всяко последващо изискване на допълнителна информация от лицето във връзка с извършване на оценката от комисията не води до спиране на срока.

Чл. 26г. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случаите на придобиване или увеличаване на квалифицирано участие по чл. 26 комисията по предложение на заместник-председателя може да издаде забрана за извършване на придобиването, ако установи, че не са изпълнени изискванията на чл. 26д или ако информацията, предоставена от лицето, е непълна, заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание или ако не може да се идентифицират действителните собственици на акционер с квалифицирано участие, застрашено е стабилното управление и сигурността на инвестиционния посредник или не са осигурени по друг начин интересите на клиентите на инвестиционния посредник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията уведомява писмено лицето за решението си по ал. 1 в срок два работни дни от вземане на решението и в рамките на срока по чл. 26б, ал. 4, като прилага и мотивите за решението си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) По искане на лицето или по инициатива на комисията мотивите за издаване на решението по ал. 1 се оповестяват публично.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако не издаде забрана съгласно ал. 1, комисията по предложение на заместник-председателя може да определи срок, в който да бъде извършено придобиването, както и да удължи при необходимост този срок.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако в срока по чл. 26б, ал. 4 комисията не издаде забрана за извършване на придобиването и не уведоми за това лицето писмено, лицето може да придобие заявеното участие в инвестиционния посредник.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, придобили или увеличили квалифицираното си участие, преди комисията да се произнесе по подаденото уведомление, съответно преди изтичането на срока за произнасяне, или въпреки забраната за извършване на придобиването, както и в случаите, когато не са подали уведомление по чл. 26 преди придобиването, нямат право да упражняват правото си на глас в общото събрание на инвестиционния посредник.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ограничението по ал. 6 не се прилага, ако лице, придобило или увеличило квалифицираното си участие, без да е спазило изискването на чл. 26, ал. 1, уведоми в срок 7 работни дни от придобиването комисията за това и комисията е потвърдила придобиването при спазване изискванията на закона.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случай че лица, притежаващи квалифицирано участие в инвестиционния посредник, могат да навредят на стабилното управление и сигурността на инвестиционния посредник, комисията по предложение на заместник-председателя може да наложи временна или окончателна забрана за упражняването на право на глас от тези лица в общото събрание на инвестиционния посредник.

Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя извършва оценка на придобиването, съответно на увеличаването на квалифицираното участие, с оглед осигуряване на стабилното и благоразумното управление на инвестиционния посредник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При извършване на оценката комисията отчита очакваното влияние на лицето върху инвестиционния посредник и преценява дали лицето е подходящо и финансово стабилно. Преценката се извършва при прилагане на следните критерии:

1. репутация на лицето;

2. репутация и професионален опит на лицата, които ще ръководят дейността на инвестиционния посредник в резултат на придобиването;

3. финансовата стабилност на лицето във връзка с видовете дейности, които инвестиционният посредник извършва или предвижда да извършва;

4. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) дали инвестиционният посредник ще е в състояние да изпълни или да продължи да изпълнява изискванията на този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им, на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати и по-конкретно дали групата, част от която той ще стане след придобиването, има структура, която позволява да бъде упражняван ефективен надзор и ефективен обмен на информация между компетентните органи и определяне и разпределение на отговорностите между тях;

5. дали могат да бъдат направени обосновани предположения, че във връзка с придобиването е или предстои да бъде извършено изпиране на пари или финансиране на тероризма по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, или че ще бъде увеличен рискът от такова действие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията може да издаде забрана за извършване на придобиването само ако има основателни причини да смята, прилагайки критериите по ал. 2, че лицата не са подходящи или ако информацията, която лицето е представило, е непълна.

Чл. 27. (1) Инвестиционният посредник извършва услугите и дейностите по чл. 5, ал. 2 и 3 за сметка на клиента въз основа на писмен договор с него.

(2) При извършване на услугите и дейностите по чл. 5, ал. 2 и 3 инвестиционният посредник е длъжен да действа честно, справедливо и като професионалист в съответствие с най-добрите интереси на своите клиенти, както и да ги уведомява за рисковете от сделките с финансови инструменти.

(3) Инвестиционният посредник е длъжен да уведомява своите клиенти за съществуващата система за компенсиране на инвеститорите във финансови инструменти, включително за нейния обхват и за гарантирания размер на клиентските активи, а при поискване да предостави данни относно условията и реда за компенсиране.

(4) Информацията, която инвестиционният посредник дава на клиентите си, както и на потенциални клиенти, включително в рекламните си материали и публичните изявления на членовете на управителните и контролните органи на посредника и на лицата, работещи по договор за него, трябва да е разбираема, вярна, ясна и да не е подвеждаща. Рекламните материали на инвестиционния посредник трябва ясно да са означени като такива.

(5) Инвестиционният посредник предоставя по подходящ начин и при спазване на ал. 4 на своите клиенти или на потенциални клиенти следната информация:

1. данни за инвестиционния посредник и за предлаганите от него услуги, включително дали извършва дейност или сключва сделки с финансови инструменти за своя сметка;

2. финансовите инструменти - предмет на предоставяните от посредника инвестиционни услуги, и предлаганите инвестиционни стратегии;

3. предупреждение за рисковете, свързани с инвестиции в инструментите по т. 2 или по отношение на конкретни инвестиционни стратегии;

4. местата на изпълнение на сделките;

5. видовете разходи за клиента и техния размер;

6. други обстоятелства, определени с наредба.

(6) Информацията по ал. 5 се предоставя на клиента по начин, който му позволява да разбере естеството и рисковете на инвестиционната услуга и на предлагания конкретен финансов инструмент, осигуряващ вземането впоследствие на основано на информираност инвестиционно решение. Тази информация може да се предоставя в стандартизирана форма.

(7) Инвестиционният посредник е длъжен да предоставя на клиентите си достатъчно информация за предоставената услуга, включително за разходите за сделките и услугите, предоставени за сметка на клиента, когато това е приложимо.

Чл. 28. (1) При извършване на услуги по чл. 5, ал. 2, т. 4 и 5 инвестиционният посредник изисква от клиента, съответно от потенциалния клиент, информация за неговите финансови възможности, инвестиционни цели, знания, опит относно услугите по чл. 5, ал. 2, т. 4 и 5 и за готовността му да рискува, както и да актуализира тази информация. Инвестиционният посредник няма право да извършва услугите по чл. 5, ал. 2, т. 4 и 5 за клиент, който не е предоставил информацията по изречение първо.

(2) При предоставяне на услугите по ал. 1 инвестиционният посредник се ръководи от получената по ал. 1 информация.

(3) При предоставяне на инвестиционни услуги, различни от посочените в ал. 1, инвестиционният посредник изисква от клиента, съответно от потенциалния клиент, информация за неговите знания и опит по отношение на предоставяната услуга, както и да актуализира тази информация.

(4) Въз основа на информацията по ал. 3 инвестиционният посредник преценява дали предлаганата инвестиционна услуга е подходяща за клиента, съответно за потенциалния клиент. Ако въз основа на получената по ал. 3 информация инвестиционният посредник прецени, че предлаганата инвестиционна услуга няма да е подходяща, той предупреждава за това писмено клиента, съответно потенциалния клиент.

(5) В случай че клиентът, съответно потенциалният клиент, не предостави информацията по ал. 3 или предоставената информация е недостатъчна за извършване на преценката по ал. 4, инвестиционният посредник е длъжен писмено да уведоми клиента, съответно потенциалния клиент, че не може да прецени дали предлаганата инвестиционна услуга е подходяща за него.

(6) Инвестиционният посредник, предоставящ инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, т. 1 и/или 2, може да предоставя такива услуги на клиент, без той да предостави информацията по ал. 3, ако:

1. предмет на услугите са акции, които са допуснати до търговия на регулиран пазар или на еквивалентен пазар на трета държава съгласно списък на Европейската комисия, облигации или други дългови ценни книжа, с изключение на тези облигации или други дългови ценни книжа, които закрепят деривативен инструмент, инструменти на паричния пазар, дялове на колективни инвестиционни схеми и други некомплексни финансови инструменти;

2. услугата се предоставя по инициатива на клиента или на потенциален клиент;

3. клиентът или потенциалният клиент е уведомен писмено, че инвестиционният посредник няма да спазва задълженията по ал. 4;

4. инвестиционният посредник спазва изискванията за третиране на конфликт на интереси.

(7) Изискванията по ал. 1 - 6 не се прилагат, когато инвестиционната услуга се предлага като част от финансов продукт, който се регулира от правото на Европейската общност или от общи европейски стандарти във връзка с кредитни институции или потребителски кредити относно оценка на риска за клиентите и/или изискванията за предоставяне на информация.

Чл. 29. (1) При извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 инвестиционният посредник предприема всички необходими действия за установяване на потенциалните конфликти на интереси между:

1. инвестиционния посредник, включително лицата по чл. 11, ал. 2 и 5, всички други лица, които работят по договор за него, и свързаните с него чрез контрол лица, от една страна, и клиентите му, от друга страна;

2. отделните му клиенти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Ако въпреки прилагането на правилата по чл. 24, ал. 4 продължава да съществува риск за интересите на клиента, инвестиционният посредник не може да извършва дейност за сметка на клиент, ако не го е информирал за общото естество и/или източници на потенциалните конфликти на интереси.

Чл. 30. (1) Инвестиционният посредник изпълнява нареждането на клиента в най-добър интерес на клиента. Инвестиционният посредник е изпълнил това си задължение, ако е положил разумни усилия да установи най-добрата за клиента цена съгласно условията на нареждането, размер на разходите, вероятност за изпълнение, както и всички други обстоятелства, свързани с изпълнението на нареждането. При конкретни инструкции от страна на клиента инвестиционният посредник трябва да изпълни поръчката, следвайки тези инструкции.

(2) Инвестиционният посредник приема, актуализира и уведомява клиентите си за политиката за изпълнение на клиентски нареждания, осигуряваща изпълнение на задълженията по ал. 1, както и за съществени промени в тази политика.

(3) Политиката по ал. 2 включва информация за местата за изпълнение на клиентските нареждания (вид финансов инструмент), предимствата и недостатъците на всяко място на изпълнение (според обема, цената и разходите на изпълнение) и за местата, на които посредникът може да постигне най-добро изпълнение. В политиката за изпълнение се включват най-малко местата за изпълнение, които позволяват на инвестиционния посредник да получава постоянно най-добрите възможни резултати за изпълнението на нарежданията на клиентите си.

(4) Инвестиционният посредник не може да изпълнява нареждания за сметка на клиенти, ако те не са дали своето предварително съгласие със следваната политика от посредника.

(5) Инвестиционният посредник е длъжен да изпълнява клиентските нареждания съобразно приетата политика за изпълнение и своевременно да уведомява клиента за промени в тази политика.

(6) Когато политиката за изпълнение на нареждания предвижда възможност нареждания на клиенти да се изпълняват и извън регулиран пазар или многостранна система за търговия, нарежданията могат да бъдат изпълнявани по този начин само ако клиентите на посредника са предварително уведомени и са дали изрично съгласие за това.

(7) По искане на клиент инвестиционният посредник е длъжен да докаже, че е изпълнил нарежданията съобразно обявената политика по ал. 2.

(8) Инвестиционният посредник следи за ефективността на политиката за изпълнение на нареждания и в случаите, когато е възможно, отстранява установените от него нередовности. Инвестиционният посредник извършва периодична проверка дали включените в политиката за изпълнение на нареждания места за изпълнение осигуряват най-доброто изпълнение на нареждането на клиентите, както и дали се налагат промени.

Чл. 31. (1) Инвестиционен посредник, извършващ инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, т. 1, 2 и 3, може да сключва сделки с приемливи насрещни страни, без да е длъжен да спазва изискванията по чл. 27, ал. 4 и 7, чл. 28, 30 и чл. 33, ал. 2 по отношение на конкретните сделки или съответната допълнителна услуга, пряко свързана с тези сделки.

(2) Всеки субект, определен като приемлива насрещна страна по този закон, може изрично да поиска да не се смята за такава страна изцяло или за конкретна сделка.

Чл. 32. (1) Инвестиционен посредник, извършващ инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2 или допълнителни услуги за сметка на трето лице съгласно нареждане от друг посредник, има право да получи информацията за третото лице, събрана от този посредник.

(2) Инвестиционният посредник, по чието нареждане се извършват услугите по ал. 1, носи отговорност за пълнотата и точността на предоставената информация.

(3) Инвестиционен посредник, извършващ инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, има право да получи и да се позове на препоръките, предоставени на трето лице от другия посредник по отношение на услугата.

(4) Инвестиционният посредник, по чието нареждане се извършват услугите по ал. 3, носи отговорност за правилността на препоръките, предоставени на клиента.

(5) Инвестиционният посредник по ал. 1 и 3 носи отговорност за изпълнението на нареждането, по което е сключена сделка въз основа на получените информация и препоръки по ал. 1 и 3.

(6) Инвестиционен посредник не може да прехвърля изпълнение на инвестиционни и допълнителни услуги за сметка на клиент към друг посредник, както и изпълнението на важни оперативни функции на трето лице, ако по този начин ще се осуети осъществяването на ефективен вътрешен контрол или възможността на комисията да реализира надзорните си функции.

(7) Случаите, в които инвестиционният посредник може да прехвърля важни оперативни функции и изпълнението на инвестиционни услуги за сметка на клиент към друг посредник, се определят с наредба.

Чл. 33. (1) Инвестиционният посредник завежда в специален дневник по реда на постъпването им всички нареждания на своите клиенти.

(2) Инвестиционният посредник е длъжен да изпълнява незабавно, честно и точно приетите клиентски нареждания, включително да спазва реда на постъпване на идентични нареждания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Дневникът по ал. 1 се води на хартиен и/или на магнитен носител.

(4) За всяка сделка се отбелязват името или наименованието на страните по нея, времето на сключване, както и други данни, определени с наредба.

(5) Инвестиционният посредник е длъжен да регистрира в съответен дневник по реда на сключването им сделките с финансови инструменти не по-късно от края на работния ден.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Инвестиционният посредник поддържа архив на всички сделки, услуги и дейности, извършени от него, и документира системите и процесите, които използва за изпълнение изискванията на този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им по начин, който позволява на комисията и на заместник-председателя при упражняване на надзорните си функции да установят, че инвестиционният посредник изпълнява задълженията си, включително по отношение на клиентите и потенциалните клиенти.

Чл. 34. (1) Инвестиционният посредник е длъжен да отдели своите финансови инструменти и парични средства от тези на клиентите си. Инвестиционният посредник не отговаря пред кредиторите си с финансовите инструменти и паричните средства на своите клиенти, както и с ценни книжа, които са базови спрямо депозитарни разписки.

(2) Инвестиционният посредник не може да съхранява при себе си паричните средства на своите клиенти.

(3) Инвестиционният посредник депозира паричните средства на своите клиенти във:

1. централна банка;

2. кредитна институция;

3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2017 г.) кредитна институция, лицензирана в трета държава;

4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2011 г.) колективна инвестиционна схема, получила разрешение за извършване на дейност съгласно Директива 2009/65/ЕО, или друго предприятие за колективно инвестиране, което подлежи на надзор от компетентния надзорен орган в държава членка, ако отговаря на следните условия:

а) основната ѝ/му инвестиционна цел е да поддържа определена средна нетна стойност на активите (нетна печалба) или нетна стойност на активите, равна на привлечения от инвеститорите капитал плюс печалба;

б) инвестира набраните парични средства изключително в инструменти на паричния пазар с най-висок възможен кредитен рейтинг, даден от агенция за кредитен рейтинг, чийто падеж или остатъчен срок до падежа е не повече от 397 дни, или в инструменти с постоянна доходност, близка до тази на предходните инструменти, или в инструменти, чийто среден остатък до падежа е 60 дни; допълнително може да инвестира паричните средства в банкови депозити;

в) осигурява ликвидност на същия ден или сетълмент на следващия ден.

(4) Инвестиционният посредник може да депозира паричните средства на своите клиенти в лицата по ал. 3, с които се явява свързано лице само ако клиентите са дали писмено съгласие за това.

(5) Инвестиционният посредник съхранява финансовите инструменти на своите клиенти в депозитарна институция по клиентски сметки към сметката на инвестиционния посредник или по сметки, открити към сметката на трето лице, при условия и по ред, определени с наредба.

(6) Инвестиционният посредник редовно уведомява клиентите си за наличностите и операциите по сметките за парични средства и за финансовите инструменти, които съхранява, и за условията на договорите за тяхното съхраняване.

(7) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2016 г.) Не се допуска принудително изпълнение и учредяване на обезпечения върху паричните средства и финансовите инструменти на клиенти за задължения на инвестиционния посредник.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 42 от 2016 г.) Освен в случаите, определени с наредба, инвестиционният посредник няма право да използва:

1. за своя сметка паричните средства и финансовите инструменти на своите клиенти;

2. за сметка на свой клиент парични средства или финансови инструменти на други клиенти;

3. за сметка на клиент свои парични средства или финансови инструменти.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 42 от 2016 г.) Съхранението и регистрацията на държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар, се осъществява при условията и по реда на Закона за държавния дълг и актовете по прилагането му.

Чл. 35. (1) При осъществяване на дейността си инвестиционният посредник е длъжен да пази търговската тайна на своите клиенти, както и техния търговски престиж.

(2) Членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник и лицата, работещи по договор за него, не могат да разгласяват, освен ако не са оправомощени за това, и да ползват за облагодетелстване на себе си или на други лица факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките за финансови инструменти и за пари на клиенти на инвестиционния посредник, както и всички други факти и обстоятелства, представляващи търговска тайна, които са узнали при изпълнение на служебните и професионалните си задължения.

(3) Всички лица по ал. 2 при встъпване в длъжност или започване на дейност за инвестиционния посредник подписват декларация за спазване на тайната по ал. 2.

(4) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и за случаите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.

(5) Освен на комисията, на заместник-председателя и на оправомощени длъжностни лица от администрацията на комисията, както и на регулирания пазар, на който е член - за целите на контролната им дейност и в рамките на заповедта за проверка, инвестиционният посредник може да дава сведения по ал. 2 само:

1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила 01.01.2016 г.) със съгласието на своя клиент;

2. (нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила 01.01.2016 г.) по реда на дял втори, глава шестнадесета, раздел ІІІа от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила 01.01.2016 г.) по решение на съда, издадено при условията и по реда на ал. 6 и 7.

(6) Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 2 по искане на:

1. прокурора - при наличие на данни за извършено престъпление;

2. министъра на финансите или оправомощено от него длъжностно лице - в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

3. директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, когато:

а) се представят доказателства, че проверяваното лице е осуетило извършването на ревизия или проверка или не води необходимата отчетност, както и ако в нея има съществени непълноти;

б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице;

4. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и директорите на териториалните ѝ дирекции;

5. директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, когато с акт на орган на агенцията е установено, че:

а) ръководството на проверяваната организация или лице осуетява извършването на финансова инспекция;

б) в проверяваната организация или лице не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;

в) има данни за липси или престъпления;

г) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени при финансова инспекция вземания;

д) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на проверяваната организация или лице;

6. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) директора на Агенция "Митници" и началниците на митниците, когато:

а) с акт на митнически орган е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;

б) с акт на митнически орган е установено митническо нарушение;

в) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установено от митнически орган вземане, събирано от него, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви или други;

г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническия орган обект;

7. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) директора на Главна дирекция "Национална полиция" или директора на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - за целта на разследването по образувано наказателно производство;

8. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или оправомощено от него длъжностно лице - когато това е необходимо за защита на националната сигурност;

9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или упълномощено от него длъжностно лице - в случаите по чл. 143е, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) Районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока за разкриване на сведенията по ал. 2. Решението на съда не подлежи на обжалване.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) По писмено искане на директора на Националната следствена служба, на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на главния секретар на Министерството на вътрешните работи инвестиционните посредници предоставят информация за наличностите и движението по сметките на дружествата с над 50 на сто държавно и/или общинско участие.

(9) При наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари главният прокурор или оправомощен от него заместник може да поиска от инвестиционните посредници да предоставят сведенията по ал. 2.

Чл. 36. (1) Инвестиционният посредник осигурява възможност за своите професионални клиенти по раздел I от приложението да се ползват от по-висока степен на защита, която се предоставя на непрофесионалните клиенти. Инвестиционният посредник уведомява професионалния клиент по раздел I от приложението преди началото на предоставяне на инвестиционни услуги, че въз основа на получената от клиента информация той се смята за професионален клиент и по отношение на него ще се прилагат правилата за професионалните клиенти, освен ако инвестиционният посредник и клиентът не уговорят друго.

(2) Инвестиционният посредник уведомява професионалния клиент по раздел I от приложението, че има право да поиска промяна в условията на договора с цел осигуряване по-висока степен на защита за клиента.

(3) Инвестиционният посредник осигурява по-висока степен на защита за клиент по раздел I от приложението по негово искане, когато клиентът прецени, че не може правилно да оцени и управлява рисковете, свързани с инвестирането във финансови инструменти.

(4) По-високата степен на защита по ал. 3 се предоставя въз основа на писмено споразумение между инвестиционния посредник и клиента по раздел I от приложението, в което изрично се посочват конкретните услуги, дейности, сделки, финансови инструменти или други финансови продукти, във връзка с които на клиента ще се осигурява по-висока степен на защита.

(5) По-високата степен на защита по ал. 3 осигурява на клиента по раздел I от приложението, че няма да се смята за професионален клиент за целите на приложимия режим към дейността на инвестиционния посредник.

Чл. 37. (1) Клиентите, извън тези по раздел I от приложението, включително държавните органи и частните индивидуални инвеститори, могат да поискат спрямо тях да не се прилагат правилата за извършване на дейност от инвестиционните посредници, които осигуряват по-висока степен на защита за клиентите.

(2) Инвестиционният посредник може да третира клиент по ал. 1 като професионален клиент, ако са налице критериите по т. 1 на раздел II от приложението и е спазена процедурата по т. 2 на раздел II от приложението. За клиент, за който са изпълнени условията по изречение първо, не се смята, че притежава знанията и опита на клиентите по раздел I от приложението.

(3) Инвестиционният посредник не прилага съответните правила, които осигуряват по-висока степен на защита за клиентите, само ако въз основа на оценката му за опита, уменията и знанията на клиента може да направи обосновано заключение, че съобразно характера на сделките или услугите, които клиентът възнамерява да ползва или да сключва, клиентът може да взема самостоятелни инвестиционни решения и да преценява рисковете, свързани с тях.

(4) Оценката по ал. 3 може да се извършва съгласно условията и реда за оценка, предвидени за лицата, които управляват дейността на инвестиционните посредници, застрахователите или кредитните институции, съгласно правото на Европейската общност. В случаите, когато клиентът по ал. 2 няма самостоятелен управителен орган, на оценка подлежи лицето, което има право да сключва самостоятелно сделки за сметка на юридическото лице.

(5) Когато клиент на инвестиционния посредник е определен като професионален клиент въз основа на процедура и съобразно критерии, аналогични на тези по раздел II от приложението, този член не се прилага.

(6) Инвестиционният посредник прилага подходящи писмени вътрешни процедури и политики за определяне на клиентите като професионални.

(7) Клиентите на инвестиционния посредник, определени като професионални съгласно ал. 1 - 6, са длъжни да уведомяват инвестиционния посредник за всяка промяна в данните, послужили като основание за определянето им като професионални клиенти.

(8) В случаите, когато инвестиционният посредник в хода на извършваната от него дейност установи, че клиент, определен като професионален съгласно ал. 1 - 6, е престанал да отговаря на условията по т. 1 от раздел II на приложението, при които е определен като професионален клиент, инвестиционният посредник предприема необходимите мерки за прилагане на по-високата степен на защита по отношение на този клиент съгласно вътрешните процедури и политики по ал. 6.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Инвестиционният посредник уведомява комисията за сключените от него сделки с финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, при първа възможност, но не по-късно от края на работния ден, следващ деня на сключване на сделката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Уведомлението по ал. 1 може да се извърши пряко от инвестиционния посредник или от трето лице, действащо от негово име. Уведомлението по ал. 1 може да се извърши и чрез система за търговия или чрез отделна система за отчетност, одобрени от комисията, или чрез регулирания пазар или многостранната система за търговия, посредством чиято търговска система е сключена сделката. В случаите по изречение второ, когато уведомяването за сделките се извършва директно от системата, ал. 1 не се прилага.

(3) Комисията предоставя информацията по ал. 1 на компетентната институция по отношение на най-относимия пазар за тези финансови инструменти. Комисията предоставя тази информация, когато я е получила в качеството си на компетентен орган на приемащата държава, и на компетентния орган на държавата по произход, освен ако компетентният орган заяви, че не желае да получава тази информация.

(4) Инвестиционният посредник, който сключва извън регулиран пазар и многостранна система за търговия сделки с акции, допуснати до търговия на регулиран пазар, е длъжен да оповести публично информация за вида, емисията, броя и единичната цена на финансовите инструменти - предмет на сделката, за валутата на сделката, датата и часа на сключването ѝ, като посочи, че сделката е сключена извън регулиран пазар и многостранна система за търговия.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Оповестяването по ал. 4 трябва да бъде извършено при разумни търговски условия по един от следните начини:

1. публикуване на информацията чрез технически средства на регулирания пазар, на който акциите се търгуват, в случай че този пазар допуска такова оповестяване;

2. технически средства на многостранната система за търговия, на която акциите се търгуват;

3. публикуване на информацията на интернет страницата на инвестиционния посредник или по друг общодостъпен начин.

(6) Оповестяването по ал. 4 трябва да бъде извършено:

1. до три минути от сключването на сделката, ако сделката е сключена в рамките на търговската сесия на най-относимия пазар или в рамките на обичайните часове за търговия на инвестиционния посредник;

2. преди откриването на следващата търговска сесия на най-относимия пазар или незабавно след началото на обичайните часове за търговия на инвестиционния посредник, ако този момент настъпва по-рано, извън случаите по т. 1.

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Всички инвестиционни посредници, с изключение на инвестиционните посредници по чл. 8, ал. 5, оповестяват ежегодно, поотделно за Република България, държавите членки и третите държави, в които имат дъщерни дружества или са установили клонове, следната информация на консолидирана основа:

1. наименование/я, описание на дейностите и географско местоположение;

2. размер на оборота;

3. брой служители на пълен работен ден (еквивалентна база);

4. финансов резултат от дейността преди данъчно облагане;

5. начислени данъци върху финансовия резултат от дейността;

6. получени държавни субсидии, ако има такива;

7. доходност на активите, получена като отношение на нетната печалба към общото балансово число.

(2) Информацията по ал. 1 подлежи на независим финансов одит и се публикува като приложение към годишния финансов отчет на индивидуална или когато е приложимо, на консолидирана основа.

Чл. 38б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Инвестиционният посредник уведомява Национална агенция по приходите за сделките по придобиване на акции на публични дружества от дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици по смисъла на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици.

(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява от инвестиционния посредник по електронен път в 7-дневен срок от сключването на сделката.

Чл. 39. (1) Инвестиционният посредник уведомява комисията за:

1. откриване или закриване на клон;

2. изменение на наименованието, вписано в издадения лиценз, както и за изменение на седалището или адреса на управление;

3. изменения и допълнения в устава или дружествения договор и в другите документи, които са послужили като основание за издаване на лиценза на инвестиционния посредник;

4. промени в състава на лицата по чл. 11;

5. други обстоятелства, определени с наредба.

(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява от инвестиционния посредник в 7-дневен срок от вземането на решението, от внасянето или узнаването на изменението или допълнението, а в случаите, когато обстоятелството подлежи на вписване в търговския регистър - от вписването.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Инвестиционният посредник уведомява комисията за всяко придобиване или прехвърляне на участие съгласно чл. 26 и чл. 26а в срок един ден от узнаването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Инвестиционният посредник предоставя в комисията два пъти годишно - към 30 юни и 31 декември, в 10-дневен срок от посочените дати списък на лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано участие, както и данни за притежаваните от тях гласове в общото събрание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.) Когато установи, че лице, притежаващо участие в инвестиционен посредник съгласно чл. 26, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции, комисията по предложение на заместник-председателя може да издаде забрана за лицето да упражнява правото си на глас в общото събрание на инвестиционния посредник.

Чл. 41. (1) Чуждестранни лица, имащи право по националното си законодателство да извършват услугите и дейностите по чл. 5, ал. 2, които при условията на чл. 15, ал. 5 и 6 или като клиенти на инвестиционен посредник, за който Република България е държава по произход, са придобили финансови инструменти на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица, са длъжни да идентифицират клиентите си и извършените за тяхна сметка сделки пред комисията в срок три работни дни от писменото искане.

(2) Задълженията за периодично уведомяване на комисията от чуждестранните лица по ал. 1, придобили ценни книжа на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица, се определят с наредба.

Чл. 42. (1) Одиторът на инвестиционния посредник уведомява незабавно комисията за всяко обстоятелство, което му е станало известно при извършване на одита и което се отнася до инвестиционния посредник и съставлява съществено нарушение на този закон и на актовете по прилагането му, или може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на инвестиционния посредник, или представлява основание за отказ за изразяване на мнение, основание за изразяване на резерви или основание за изразяване на отрицателно мнение.

(2) Одиторът на инвестиционния посредник уведомява комисията и за всяко обстоятелство по ал. 1, което му е станало известно при извършването на одит на свързано лице с инвестиционния посредник.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, в подзаконов нормативен акт или в договор.

Чл. 43. Други изисквания към дейността на инвестиционните посредници, насочени към защита на интересите на клиентите и стабилността на пазара за финансови инструменти, включително за определена вътрешна организация и предотвратяване конфликти на интереси, предотвратяване и разкриване на пазарни злоупотреби, за водене на отчетност, за обработка и съхранение на информация, за сключване и изпълнение на договори с клиенти, за тяхното съдържание и за разкриване на информация пред клиенти, се определят с наредба.

Чл. 44. (1) Инвестиционен посредник, който действа като систематичен участник по отношение на акции, допуснати до търговия на регулиран пазар и за които съществува ликвиден пазар, е длъжен да публикува своите оферти за тези акции.

(2) В случай че за акциите няма ликвиден пазар, инвестиционният посредник по ал. 1 предоставя оферти само при поискване от клиент.

(3) Инвестиционният посредник по ал. 1 приема, оповестява и спазва правила, които по обективен и недискриминационен начин уреждат:

1. начина за определяне на клиентите, които могат да получават оферти по ал. 1 и 2, еднакъв за всички клиенти;

2. условията, при които може да откаже установяването или да прекрати отношения с клиенти по т. 1;

3. ограничения относно броя на сделките на един клиент;

4. ограничения относно общия брой на сделките на всички клиенти за определен период от време, ако броят и/или обемът на нарежданията на клиентите значително надвишават установените норми.

(4) Инвестиционният посредник по ал. 1 може да откаже да встъпи в или да прекрати съществуващи търговски отношения с инвеститори по търговски съображения, като кредитен статус на инвеститора, риск от неизпълнение на задълженията по сделката от насрещната страна и окончателен сетълмент на сделката.

Чл. 45. (1) За конкретна акция офертата включва:

1. вид на офертата;

2. цена "купува" и/или "продава" за размер, не по-голям от стандартния пазарен размер за съответния клас акции;

3. размер на офертата.

(2) Цените на акциите по ал. 1 се съобразяват с пазарните условия за съответната акция. Акциите се групират в класове на базата на средноаритметичната стойност на поръчките, изпълнени на пазара за всеки клас акции. Стандартният пазарен размер за всеки клас акции е средноаритметичната стойност на нарежданията, изпълнени на пазара на този клас акции, включени в него. Пазарът за всеки клас акции се състои от всички нареждания за тези акции, изпълнени в Европейския съюз, с изключение на акциите, чийто размер е по-голям от обичайния пазарен размер за тях.

(3) Инвестиционен посредник по чл. 44, ал. 1 има право да определя размера или размерите, в рамките на които ще отправя оферти, при условие че те са близки до цените по сравними оферти за същите акции, обявени на регулиран пазар, многостранна система за търговия или от друг систематичен участник.

(4) Инвестиционният посредник по чл. 44, ал. 1 е длъжен да съхранява информация за оферираните цени за период, не по-кратък от една година от отправяне на офертата.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Комисията, когато е компетентна институция на най-относимия пазар за определени акции, определя ежегодно и оповестява класа акции, към който принадлежат, като взема предвид средната аритметична стойност на изпълнените нареждания за тази емисия акции. Комисията публикува информацията на интернет страницата си и я предоставя на ЕОЦКП.

Чл. 46. (1) Систематичните участници са длъжни да оповестяват периодично, по достъпен начин и при разумни търговски условия офертите си периодично и непрекъснато по време на обичайните часове за търговия на инвестиционния посредник по някой от начините, посочени в чл. 38, ал. 5.

(2) Систематичните участници имат право по всяко време да осъвременяват офертите си.

(3) При изключителни пазарни условия систематичен участник може да оттегли офертите си.

Чл. 47. (1) Систематичните участници са длъжни да изпълняват съобразно изискванията на чл. 30 подадените от непрофесионални клиенти нареждания за акции, по отношение на които посредникът е систематичен участник, по оферираните цени към момента на получаване на нареждането.

(2) Систематичният участник изпълнява нареждания на професионални клиенти за акции, по отношение на които е систематичен участник, по оферираните цени към момента на получаване на нареждането.

(3) Систематичният участник може да сключва сделки за сметка на свои професионални клиенти и при по-добра цена от оферираната, ако цената е близка до пазарните условия и нарежданията са в размер, по голям от размера, обичайно изпълняван за сметка на непрофесионални клиенти.

(4) Систематичният участник може да изпълнява нареждания на професионални клиенти при цена, различна от оферираната, по отношение на сделки с предмет няколко ценни книжа или по отношение на нареждания, които не са направени по текуща пазарна цена.

Чл. 48. (1) Систематичен участник може да изпълни нареждане на клиент на обща стойност, по-голяма от общата стойност на единствената публикувана от него оферта или на офертата с най-висока обща стойност, но по-ниска от стандартния пазарен размер, в пълен размер на оферираната цена, ако не са налице предпоставките по чл. 47, ал. 2 - 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Систематичен участник, който е публикувал оферти на различна обща стойност и получи нареждане от клиент между посочените стойности, може да изпълни нареждането по една от оферираните цени при спазване изискванията на чл. 24в и чл. 33, ал. 2, ако не са налице предпоставките по чл. 47, ал. 2 - 4.

Чл. 49. Този раздел се прилага за систематични участници, които търгуват само в рамките на стандартния пазарен размер.

Чл. 50. (1) Други изисквания към дейността на инвестиционните посредници - систематични участници, се определят с наредба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Член 24в, ал. 3, чл. 33, ал. 6, чл. 38, ал. 2, 3 и 4, чл. 44, 45, чл. 47, ал. 3 и 4 и чл. 49 се прилагат при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1287/2006.

Чл. 51. (1) Инвестиционен посредник, който организира многостранна система за търговия, е длъжен заедно със спазване изискванията на чл. 24, ал. 1 и чл. 27, ал. 2 да приеме и прилага ясни и задължителни за всички участници в многостранната система за търговия правила за законосъобразна, честна и организирана търговия и обективни критерии за изпълнение на нарежданията.

(2) Инвестиционният посредник по ал. 1 е длъжен да осигури и поддържа необходимите отношения за улесняване на сетълмента на сделките, сключени чрез организираната от него многостранната система за търговия.

(3) Инвестиционният посредник по ал. 1 е длъжен да приеме и да прилага ясни правила относно:

1. изискванията към участниците в многостранната система за търговия;

2. инструментите, които могат да бъдат търгувани чрез организираната от него многостранна система за търговия, включително гарантиращите наличието на публично достъпна информация, осигуряваща вземането на информирано инвестиционно решение от участниците в системата, съобразно вида на участниците и търгуваните чрез системата инструменти;

3. сетълмента на сделките, сключени чрез многостранна система за търговия, и информиране на участниците в системата за задълженията им във връзка със сетълмента на сключените от тях сделки.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Изискванията на чл. 24в, чл. 27, ал. 2 и 4 - 7, чл. 28, 30 и чл. 33, ал. 2 не се прилагат за сделки, сключени чрез многостранна система за търговия съгласно правилата на системата, както и в отношенията между участниците в системата и между тези лица и организатора на многостранната система за търговия във връзка с ползването на многостранна система за търговия. Участниците в системата не са освободени от спазването на посочените изисквания в отношенията си с клиенти, когато за тяхна сметка сключват сделки чрез такава система.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя може да приложи принудителна административна мярка на основанията, посочени в чл. 118, за временно или окончателно спиране на търговията с определен финансов инструмент чрез организираната многостранна система за търговия от инвестиционния посредник по ал. 1.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г.) В случаите, когато ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар, се търгуват и на многостранна система за търговия без съгласието на емитента, той не е длъжен да разкрива предвидената в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти и в актовете по прилагането им финансова информация по отношение на тази многостранна система.

(7) За организиране на многостранна система за търговия на държавни ценни книжа на територията на Република България се изисква предварително одобрение от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка на правилата за допускане до търговия, на критериите за изпълнение на поръчките, регистрацията и сетълмента на държавните ценни книжа.

Чл. 52. (1) Инвестиционният посредник по чл. 51, ал. 1 трябва да упражнява контрол за спазването от участниците в организираната от него многостранна система за търговия на правилата по чл. 51, ал. 1 и 3, както и да поддържа вътрешна организация, която позволява упражняването на такъв контрол.

(2) Инвестиционният посредник по чл. 51, ал. 1 е длъжен незабавно да уведоми комисията за:

1. извършените от участници в организираната от него многостранна система за търговия нарушения на правилата по чл. 51, ал. 1 и 3;

2. създадените от лица по т. 1 предпоставки за извършване на нарушения на правилата по чл. 51, ал. 1 и 3;

3. действията на лица по т. 1, които съставляват пазарна злоупотреба.

Чл. 53. (1) Инвестиционният посредник по чл. 51, ал. 1 е длъжен да оповестява публично и при разумни търговски условия непрекъснато в обичайните часове за търговия на организираната от него многостранна система за търговия текущите цени "купува" и "продава", както и количеството на направените оферти чрез системата за акции, търгувани на регулиран пазар.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя може да освободи инвестиционния посредник по чл. 51, ал. 1 от задължението по ал. 1 по отношение на нареждания с обем, по-голям от обикновения пазарен обем за този вид акции, както и в други случаи според модела на пазара и вида на нарежданията при условията на чл. 18 - 20 на Регламент (ЕО) № 1287/2006.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Инвестиционният посредник по чл. 51, ал. 1 е длъжен да оповестява публично и при разумни търговски условия информация за емисията, броя и единичната цена на търгувани на регулиран пазар акции - предмет на сделката, за валутата на сделката, датата и часа на сключването ѝ при спазване изискванията на чл. 27 и 30 на Регламент (ЕО) № 1287/2006.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Изискването на ал. 3 не се прилага, когато за конкретна сделка могат да бъдат приложени одобрени от комисията по предложение на заместник-председателя правила за отложено оповестяване на информация, включително за сделки с обем, по-голям от обикновения пазарен обем за този вид акции, като в този случай се прилагат сроковете, предвидени в тези правила.

(5) Изискването на ал. 3 не се прилага за сделки, които се оповестяват публично чрез средствата на регулиран пазар.

Чл. 54. (1) Инвестиционният посредник по чл. 51, ал. 1 уведомява комисията за сключените чрез организираната от него многостранна система за търговия сделки с финансови инструменти най-късно до края на следващия работен ден.

(2) Уведомленията по ал. 1 трябва да съдържат за всяка сделка:

1. вид и емисия на финансовия инструмент;

2. вид сделка;

3. брой на финансовите инструменти - предмет на сделката;

4. единична цена;

5. дата и час на сключване на сделката;

6. данни за страните по сделката;

7. друга информация, определена с наредба.

(3) Комисията регулярно или при поискване предоставя на Министерството на финансите и на Българската народна банка информация относно сделки с държавни ценни книжа, извършени на многостранна система за търговия.

Чл. 55. (1) Инвестиционен посредник по чл. 51, ал. 1, който възнамерява да предоставя дистанционен достъп до организираната от него многостранна система за търговия на участници, установени на територията на друга държава членка, предварително уведомява комисията за държавата членка, в която възнамерява да извършва тази дейност.

(2) Комисията предоставя информацията по ал. 1 на съответния компетентен орган на приемащата държава в едномесечен срок от получаването ѝ, като при поискване предоставя и информация за установените на територията на тази държава членка участници в организираната многостранна система за търговия от инвестиционния посредник по чл. 51, ал. 1.

Чл. 56. Инвестиционен посредник, който организира многостранна система за търговия в друга държава членка, може да предоставя дистанционен достъп до организираната от него многостранна система за търговия на участници, установени на територията на Република България.

Чл. 57. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Инвестиционен посредник по чл. 51, ал. 1 има право да използва централен съконтрагент, клирингова къща или система за сетълмент на друга държава членка с цел осигуряване на клиринг и сетълмент на сделки, сключени чрез организираната от него система, след предварително одобрение от комисията по предложение на заместник-председателя. По отношение на търговията с държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар, комисията издава такова одобрение след предварително съгласие на министъра на финансите и на управителя на Българската народна банка.

(2) За издаване на одобрение по ал. 1 се подава заявление, към което се прилагат документи и данни, определени с наредба.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията издава или отказва да издаде одобрение по ал. 1 в срок един месец от получаване на заявлението, а когато са поискани допълнителни сведения и документи - в срок един месец от получаването им. Член 14, ал. 2 се прилага съответно.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията отказва да издаде одобрение, ако действието по ал. 1 би попречило на функционирането на организираната от инвестиционния посредник многостранна система за търговия, не е осигурен бърз и ефективен сетълмент или техническите условия не позволяват доброто функциониране на системата.

Чл. 58. Други изисквания към дейността на инвестиционните посредници, свързана с организирането на многостранна система за търговия, се определят с наредба.

Чл. 59. Изискванията на този раздел се прилагат и за пазарния оператор, когато организира многостранна система за търговия.

Чл. 60. (1) Инвестиционен посредник, който има лиценз за извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 и възнамерява да създаде клон в държава членка, наричана по-нататък "приемащата държава", трябва предварително да уведоми за това комисията. Всички клонове, създадени от инвестиционния посредник в приемащата държава, се смятат за един клон.

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:

1. посочване на приемащата държава, в която инвестиционният посредник възнамерява да създаде клон, както и неговия адрес;

2. програма за дейността, включваща информация за услугите и дейностите по чл. 5, ал. 2 и 3, които инвестиционният посредник ще извършва в приемащата държава, както и организационната структура на клона;

3. името на управителя на клона.

(3) Комисията предоставя на съответния компетентен орган на приемащата държава информацията по ал. 2 в срок един месец от уведомяването по ал. 1, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - в срок един месец от получаването им, както и информация за действащата в страната система за компенсиране на инвеститорите във финансови инструменти, в която инвестиционният посредник участва. Комисията уведомява незабавно инвестиционния посредник за предоставянето на информацията по изречение първо.

(4) Комисията може да откаже в срока по ал. 3 да предостави информацията по ал. 2 на съответния компетентен орган на приемащата държава с решение, ако административната структура или финансовото състояние на инвестиционния посредник не осигуряват интересите на инвеститорите, за което уведомява незабавно инвестиционния посредник. Комисията предоставя на инвестиционния посредник мотивите за своето решение в срок до три месеца от получаване на цялата информация по ал. 2.

(5) Инвестиционният посредник може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава след получаване на уведомление от съответния компетентен орган на приемащата държава, съответно след изтичане на два месеца от уведомяването по ал. 3 на съответния компетентен орган на приемащата държава, ако в този срок не е получил уведомление.

(6) Инвестиционният посредник, който е създал клон на територията на приемаща държава, уведомява писмено комисията за всяка промяна в данните и документите по ал. 2 най-малко един месец преди осъществяване на промяната.

(7) Комисията уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава за промените по ал. 6, както и за всяка промяна, свързана с действащата в страната система за компенсиране на инвеститорите във финансови инструменти, в която инвестиционният посредник участва.

Чл. 61. (1) Инвестиционен посредник, който възнамерява да извършва разрешените услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 в приемаща държава при условията на свободно предоставяне на услуги, без да открива клон на територията ѝ, предварително уведомява за това комисията.

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:

1. посочване на приемащата държава, в която инвестиционният посредник възнамерява да извършва дейност;

2. програма за дейността, включваща данни за услугите и дейностите по чл. 5, ал. 2 и 3, които инвестиционният посредник ще извършва в приемащата държава.

(3) Комисията предоставя информацията по ал. 2 на съответния компетентен орган на приемащата държава в едномесечен срок от получаването ѝ, като уведомява за това инвестиционния посредник.

(4) Инвестиционният посредник може да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава, след като бъде уведомен от комисията за предоставянето на информацията по ал. 3.

(5) Инвестиционният посредник уведомява писмено комисията за всяка промяна в данните и документите по ал. 2 най-малко един месец преди осъществяване на промяната. Комисията уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава за промените по изречение първо.

Чл. 62. (1) Комисията, съответно заместник-председателят, упражнява надзор върху дейността на инвестиционния посредник, извършвана в приемащата държава чрез клон или при условията на свободното предоставяне на услуги.

(2) Когато съответният компетентен орган на приемащата държава уведоми комисията за извършени нарушения от инвестиционния посредник по ал. 1, комисията, съответно заместник-председателят, предприема необходимите мерки и уведомява за това компетентния орган на приемащата държава.

(3) Комисията, съответно заместник-председателят, при упражняване на надзорните си правомощия може да извърши проверка на място в клона на инвестиционния посредник, след като предварително уведоми съответния компетентен орган на приемащата държава.

Чл. 63. Комисията незабавно уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава за отнемането на издадения на инвестиционния посредник лиценз за извършване на дейност.

Чл. 63а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г. (*)) (1) При постъпило искане от компетентния орган на приемащата държава членка за определяне на клон на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, като значим комисията съвместно с компетентния орган на приемащата държава членка или с консолидиращия надзорен орган, ако има такъв, взема решение за определяне на даден клон като значим в срок два месеца от получаване на искането.

(2) Определянето на клон на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, за значим не засяга правомощията и функциите на комисията и на заместник-председателя по този закон.

(3) Комисията предоставя на компетентния орган на приемащата държава членка информацията по чл. 72к, ал. 2, т. 3 и 4 и изпълнява задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 3 в сътрудничество с компетентния орган на държавата членка по произход.

(4) При възникване на извънредна ситуация съгласно чл. 72д, ал. 1 комисията уведомява централните банки - членове на Европейската система на централните банки, Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и органите по чл. 25, ал. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Чл. 63б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г. (*)) (1) Комисията предоставя на компетентните органи на приемащата държава членка, в която е открит значим клон на инвестиционен посредник, лицензирани в Република България:

1. информация за резултатите от оценките на риска за тези инвестиционни посредници и където е приложимо - по чл. 72б, ал. 1, т. 1;

2. решенията по чл. 118, ал. 1, т. 10 - 22 и ал. 3, доколкото са от значение за съответния клон.

(2) Комисията консултира компетентните органи на приемащите държави членки, в които са открити значими клонове на инвестиционни посредници, лицензирани в Република България, относно оперативните планове за възстановяване на ликвидността, ако това е от значение за оценка на ликвидния риск, произтичащ от експозиции, деноминирани в местната парична единица в приемащата държава членка.

Чл. 63в. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г. (*)) (1) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е създал значим клон в друга държава членка и чл. 72ж - 72и не се прилагат, комисията създава и председателства надзорна колегия от компетентни органи от тези държави членки с цел улесняване на сътрудничеството по чл. 63а, ал. 3 и 4 и по чл. 116а. Надзорната колегия се създава и извършва дейността си въз основа на писмени правила, определени от комисията след консултация със съответните компетентни органи.

(2) Комисията определя компетентните органи, които ще участват във всяко заседание или дейност на надзорната колегия, като отчита значението на тези органи за надзорната дейност, която ще бъде планирана или координирана, включително възможното въздействие върху финансовата стабилност в съответните държави членки съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 63а, ал. 3 и 4.

(3) Комисията предоставя предварително на всички членове на надзорната колегия информацията относно организацията на заседанието, основните въпроси, които ще се обсъждат, и действията, които ще се разглеждат. Комисията предоставя своевременно на всички членове на надзорната колегия и цялата информация относно взетите на тези заседания решения и предприетите мерки.

Чл. 64. Инвестиционен посредник, чието седалище е в държава членка и който е получил лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник в съответствие с правото на Европейската общност от съответния компетентен орган на тази държава членка, наричан по-нататък "инвестиционен посредник от държава членка", може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на Република България чрез клон или при условията на свободното предоставяне на услуги. Допълнителни услуги могат да се предоставят само заедно с инвестиционна услуга и/или дейност. Всички клонове, създадени от инвестиционния посредник в Република България, се смятат за един клон.

Чл. 65. (1) В срок два месеца от получаването на информация от съответния компетентен орган за инвестиционен посредник от държава членка, който възнамерява да създаде клон на територията на Република България, комисията уведомява инвестиционния посредник за получаването на информацията.

(2) Инвестиционният посредник от държава членка може да създаде клон и да започне дейност на територията на Република България след получаване на уведомление от комисията по ал. 1, съответно след изтичането на срока по ал. 1, ако в този срок не е получил уведомление.

Чл. 66. Инвестиционен посредник от държава членка, който възнамерява да извършва разрешените услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 на територията на Република България при условията на свободно предоставяне на услуги, без да създава клон, може да започне да извършва дейност, след като комисията получи информация от съответния компетентен орган относно програмата за дейността на инвестиционния посредник в Република България и системата за компенсиране на инвеститорите, в която посредникът членува.

Чл. 67. (1) Инвестиционният посредник от държава членка е длъжен да спазва изискванията на закона и актовете по прилагането му, които са приложими за неговата дейност, включително да съхранява цялата информация за извършваните услуги и дейности на територията на Република България.

(2) Инвестиционният посредник от държава членка е длъжен да представя в комисията и да публикува на български език в Република България всички документи и информация съгласно изискванията на този закон и актовете по прилагането му.

(3) При извършване на дейност в Република България инвестиционният посредник от държава членка трябва да използва наименованието, под което извършва дейност в държавата членка, където е неговото седалище, като посочи държавата членка по произход.

(4) Инвестиционни посредници, лицензирани в друга държава членка, имат право на достъп до централен съконтрагент и системи за клиринг и сетълмент на територията на Република България при същите условия, както и инвестиционните посредници, лицензирани в Република България. Централният съконтрагент и операторите на системи за клиринг и сетълмент имат право да откажат достъп по изречение първо само при наличието на законово основание за това.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Комисията, съответно заместник-председателят, упражнява надзор върху дейността на инвестиционния посредник от държава членка, извършвана чрез клон в Република България, за спазване изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 7, чл. 24в, ал. 1 и 3, чл. 24г, чл. 27, 28, 30, 33, 38 и раздел III от тази глава, както и на актовете по прилагането им.

(2) Компетентният орган на държавата членка, в която инвестиционният посредник по чл. 64 е получил лиценз, при упражняване на надзорните си правомощия може да извършва проверки на място в клона на инвестиционния посредник, след като предварително уведоми комисията.

Чл. 68а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Комисията може да поиска от консолидиращия надзорен орган, ако има такъв, или от компетентния орган от държавата членка по произход определен клон на инвестиционен посредник, различен от инвестиционен посредник по чл. 95 от Регламент (ЕС) № 575/2013, лицензиран в държава членка, чрез който осъществява дейност в Република България, да се смята за значим. В искането се посочват причините за определяне на клона за значим, като изрично се отбелязва и следната информация:

1. дали пазарният дял на съответния клон на инвестиционния посредник от гледна точка на държаните клиентски активи надвишава две на сто в Република България;

2. възможното въздействие от спирането или прекратяването на дейността на инвестиционния посредник върху пазарната ликвидност, платежните системи и системите за клиринг и сетълмент в Република България, и

3. размерът и значението на съответния клон, като се взема предвид броят на клиентите му спрямо финансовата система на Република България.

(2) Комисията съвместно с компетентния орган на държавата членка по произход и с консолидиращия надзорен орган, ако има такъв, вземат решение за определяне на даден клон като значим в срок два месеца от постъпване на искането.

(3) Ако в срока по ал. 2 не бъде постигнато съвместно решение, Комисията взема самостоятелно решение в срок два месеца от изтичане на срока по ал. 2. Комисията предоставя решението на консолидиращия надзорен орган и на компетентния орган от държавата членка по произход.

(4) Решенията по ал. 2 и 3 се мотивират, като в тях се посочват становищата на консолидиращия надзорен орган и/или на компетентния орган от държавата членка по произход.

(5) Определянето на клон на инвестиционен посредник от държава членка за значим не засяга правомощията и функциите на комисията и на заместник-председателя по този закон.

(6) Комисията, съответно заместник-председателят сътрудничат на компетентния орган от държавата членка по произход при изпълнение на задълженията му съгласно чл. 112, параграф 1, буква "в" от Директива 2013/36/ЕС.

Чл. 68б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Когато в Република България е създаден значим клон на инвестиционен посредник със седалище в друга държава членка, Комисията се консултира с компетентните органи на държавата членка по произход относно оперативните планове за възстановяване на ликвидността, ако това е от значение за оценка на ликвидния риск, произтичащ от експозиции, деноминирани в местната парична единица.

(2) Когато компетентните органи на държавата членка по произход не са консултирали комисията или когато в резултат на консултацията комисията смята, че оперативните планове за възстановяване на ликвидността не са адекватни, тя може да се обърне към ЕБО и да поиска съдействие в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331/12 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Комисията осъществява надзор на консолидирана основа върху инвестиционните посредници, групите, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност или на холдингите със смесена дейност, които имат за дъщерно дружество инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Група е налице, когато предприятието майка е инвестиционен посредник и има за дъщерни дружества други инвестиционни посредници, кредитни институции и/ или финансови институции.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) В обхвата на надзора на консолидирана основа съгласно този раздел се включват и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и управляващите дружества по начина и в степента, в която са включени финансовите институции.

(4) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Инвестиционните посредници, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност или холдингите със смесена дейност, които са обект на надзор на консолидирана основа от страна на комисията, въвеждат вътрешни правила, процедури и механизми за спазване изискванията на чл. 11а, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 11 - 14, ал. 2, 4 и 5, чл. 24а, 25а и 25б и в дъщерните си дружества, включително в тези, които не са обхванати от този закон. Правилата, процедурите и механизмите трябва да са последователни и добре интегрирани и да позволяват дъщерните дружества да изготвят всякакви данни и информация от значение за целите на надзора.

(5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност предоставят цялата необходима информация на комисията за установяване спазването на изискванията на този закон и на актовете по прилагането му и на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и за разследване на нарушения на тези изисквания.

(6) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Когато инвестиционен посредник, който е институция майка от Европейския съюз, или инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг майка от Европейския съюз или от финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, докаже пред комисията, че прилагането на изискванията за въвеждане на правила, процедури и механизми по ал. 5 е незаконосъобразно съгласно законодателството на третата държава, в която е установено съответното дъщерно дружество, те не се прилагат за това дъщерно дружество.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Комисията осъществява надзор на консолидирана основа в случаите, когато:

1. инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е институция майка в държава членка или институция майка от Европейския съюз;

2. предприятието майка на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз, финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз или финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка;

3. предприятието майка на инвестиционен посредник и на кредитна институция, лицензирани в Република България, е финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз, финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз или финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, когато инвестиционният посредник е с по-голямо балансово число от кредитната институция.

(2) Когато финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка е учреден в Република България и е предприятие майка на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, както и на още една или повече институции, лицензирани в други държави членки, надзорът на консолидирана основа се осъществява от комисията.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато предприятията майки на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, и на институция или институции, лицензирани в друга или други държави членки, обхващат повече от един финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалища в различни държави членки и които имат във всяка от тези държави членки за дъщерни дружества кредитни институции. В този случай консолидираният надзор се упражнява от компетентния орган, лицензирал кредитната институция с най-голямо балансово число.

(4) Когато финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност е предприятие майка на повече от една институции, лицензирани в Европейски съюз, и нито една от тези институции не е лицензирана в държавата членка, в която финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност е учреден, надзорът на консолидирана основа се осъществява от комисията, ако институцията с най-голямо балансово число е инвестиционен посредник, лицензиран в Република България. Този инвестиционен посредник се смята за контролиран от финансов холдинг майка от Европейския съюз или от финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз.

(5) По споразумение с компетентните органи на съответните държави членки комисията може да не приложи условията по ал. 2 - 4, ако прилагането им е неподходящо с оглед участващите институции и относителната значимост на тяхната дейност в отделните държави. В споразумението се определя компетентният орган, който ще осъществява надзор на консолидирана основа. Преди сключване на споразумението комисията дава възможност на инвестиционния посредник, който е предприятие майка, съответно на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, учредени в Република България, или на инвестиционния посредник, който се явява институцията с най-голямо балансово число, в определен от нея срок да изрази своето мнение.

(6) По искане на компетентен орган комисията може да участва в консултации и да подписва споразумения относно определянето на компетентен орган, който ще осъществява надзор на консолидирана основа съгласно ал. 5. В този случай комисията може да започне да осъществява надзор на консолидирана основа, без да са налице условията по ал. 2 - 4.

(7) Комисията уведомява Европейската комисия и ЕБО за сключените споразумения по ал. 6, съгласно които тя ще осъществява надзор на консолидирана основа.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Лицата, избрани за членове на управителния или на контролния орган на финансов холдинг или на финансов холдинг със смесена дейност, трябва да бъдат с добра репутация и да притежават професионален опит, необходим за управление на дейността на холдинга. Член 11а се прилага съответно.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) В случаите, когато е консолидиращ надзорен орган съгласно този раздел, в допълнение на задълженията съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 комисията:

1. координира събирането и разпределението на относима или съществена информация в условията на действащо предприятие и в извънредни ситуации;

2. планира и координира надзорната дейност в сътрудничество със съответните компетентни органи;

3. планира и координира надзорната дейност в сътрудничество със съответните компетентни органи, а при необходимост - и с централните банки, при подготовката на действия в случай на извънредна ситуация, включително неблагоприятно развитие на състоянието на финансовите пазари, като при възможност се използват установени канали за връзка при управлението на кризи.

(2) Планирането по ал. 1, т. 3 включва мерките по чл. 72к, ал. 2, т. 4 и чл. 72л, ал. 1, изготвянето на съвместни оценки, изпълнението на планове за непредвидени обстоятелства и информиране на обществеността.

(3) В случаите, когато съответните компетентни органи не сътрудничат на комисията в степента, необходима за изпълнението на задълженията ѝ по ал. 1, тя може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО.

Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Извън случаите по чл. 69 и 70, когато в надзора на консолидирана основа попада инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, и компетентният орган, който осъществява надзора на консолидирана основа, не изпълнява разпоредби на националното си законодателство, въвеждащи изискванията на чл. 112, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС, комисията може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО.

Чл. 72б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) В случаите, когато съгласно чл. 69 и 70 комисията е консолидиращ надзорен орган или когато не е, но в надзора на консолидирана основа попада инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, който е дъщерно дружество на институция майка от Европейския съюз, на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, комисията предприема необходимите действия в рамките на своите правомощия за постигането на съвместно решение с другите компетентни органи относно:

1. прилагането на нормативните изисквания за определяне на адекватността на собствения капитал на групата институции на консолидирано ниво по отношение на финансовото състояние и рисковия профил на тази група, както и на изискуемото ниво на собствения капитал за прилагането на чл. 118, ал. 1, т. 11 към всяко лице от групата институции и на консолидирана основа; в този случай решението се взема в срок 4 месеца, след като комисията, когато е консолидиращ надзорен орган, представи на останалите заинтересовани компетентни органи доклад, съдържащ оценка на риска на групата институции, съответно в срок 4 месеца, след като съответният компетентен орган, упражняващ надзор на консолидирана основа, представи аналогична информация;

2. мерките за третиране на всички важни въпроси и съществени констатации, свързани с надзора върху ликвидността, както и с адекватността на организацията и третирането на рисковете и във връзка с необходимостта от специфични за конкретната институция изисквания за ликвидност; в този случай решението се взема в срок един месец, след като комисията, когато е органът, упражняващ надзор на консолидирана основа, представи доклад, съдържащ оценка на профила на ликвидния риск на групата институции, съответно в срок един месец, след като съответният консолидиращ надзорен орган представи аналогична информация.

(2) При вземането на решение по ал. 1 се отчита оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от компетентните органи.

(3) Решението по ал. 1 се изготвя в писмена форма, мотивира се подробно и се предава от комисията, когато тя е консолидиращ надзорен орган, на компетентния орган, упражняващ надзор спрямо институцията майка от Европейския съюз. В случай на разногласие, по искане на някой от останалите заинтересовани компетентни органи, комисията се консултира с ЕБО. Комисията може да се консултира с ЕБО и по своя инициатива.

Чл. 72в. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) В случай че компетентните органи не достигнат до съвместно решение в сроковете по чл. 72б, решението се взема на консолидирана основа от комисията, когато тя е консолидиращ надзорен орган, след отчитане оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от съответните компетентни органи. Ако в сроковете по чл. 72б, ал. 1 някой от компетентните органи е отнесъл въпроса до ЕБО, комисията взема решението си съобразно решението на ЕБО по чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(2) В случаите, когато комисията упражнява надзор на индивидуална или подконсолидирана основа спрямо дъщерни дружества на институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз, или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, при вземане на решения по ал. 1 тя взема предвид становищата и препоръките, дадени от консолидиращия надзорен орган, както и решението на ЕБО по чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 г.

(3) Решенията по ал. 1 и 2 се изготвят в писмена форма, мотивират се подробно, като отчитат оценката на риска, становищата и резервите на другите компетентни органи. Комисията предоставя решението по ал. 1 на съответните компетентни органи и на институцията майка от Европейския съюз.

Чл. 72г. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Комисията прилага съвместните решения по чл. 72б, както и решенията на другите компетентни органи, аналогични на решенията по чл. 72в.

(2) Решенията по чл. 72б и 72в се преразглеждат ежегодно или при извънредни обстоятелства, ако компетентен орган, отговарящ за надзора върху дъщерни дружества на институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз, или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, отправи писмено и обосновано искане към комисията за актуализиране на решение по ал. 1. В този случай преразглеждането се извършва съвместно с компетентния орган, отправил искането.

Чл. 72д. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) При възникване на извънредна ситуация, включително в случаите по чл. 18 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, или при неблагоприятно развитие на пазарите, което може да застраши ликвидността на пазара и стабилността на финансовата система в Република България или в друга държава членка, в която са лицензирани дружества от групата или са установени значими клонове, комисията, когато е консолидиращ надзорен орган, информира незабавно ЕБО и органите по чл. 25, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор, като им предоставя цялата информация от значение за изпълнението на техните функции.

(2) Ако за целите на надзора на консолидирана основа, упражняван от комисията, е необходима информация, която вече е била предоставена на друг компетентен орган, за да се предотврати повторното ѝ предоставяне на заинтересованите компетентни органи, комисията я изисква от съответния компетентен орган, когато това е възможно.

Чл. 72е. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) За целите на надзора на консолидирана основа комисията сключва писмени споразумения за координация и сътрудничество с компетентните органи за надзор в съответните държави членки. Комисията може да поеме отговорност за изпълнението на допълнителни надзорни задачи, когато това е предвидено в съответното споразумение.

(2) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е дъщерно дружество на институция от държава членка, комисията може въз основа на споразумение по чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 с компетентния орган на институцията майка от Европейския съюз да му делегира отговорността за надзора върху инвестиционния посредник - дъщерно дружество.

(3) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е дружество майка на институция в държава членка, комисията може въз основа на споразумение по чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 със съответния компетентен орган да поеме отговорност за надзора над институцията - дъщерно дружество.

(4) Комисията уведомява ЕБО за сключването и съдържанието на споразуменията по ал. 2 и 3.

Чл. 72ж. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Комисията, когато е консолидиращ надзорен орган, създава надзорни колегии на компетентните органи за улесняване изпълнението на функциите по чл. 72 - 72г и осигурява подходящо ниво на координация и сътрудничество, а при необходимост - и участие на съответните компетентни органи на трети държави, когато е целесъобразно, при спазване на изискванията за поверителност и на правото на Европейския съюз. В надзорните колегии могат да участват и компетентните органи, отговарящи за надзора върху дъщерни дружества на институция майка от Европейския съюз, на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, компетентните органи на приемащата държава членка, в която са установени значими клонове, при необходимост - и централните банки от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

(2) Комисията може да участва в надзорни колегии, създадени от други компетентни органи, когато те са консолидиращи надзорни органи съгласно Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) За създаването и дейността на надзорните колегии комисията, след консултации с другите компетентни органи, сключва с тях писмени споразумения по чл. 72е.

(4) Надзорните колегии по ал. 1 създават необходимите условия и ред за:

1. обмен на информация между компетентните органи и ЕБО в съответствие с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 1093/2010;

2. постигане на съгласие по възлагане на задачи и делегиране на правомощия на доброволна основа;

3. определяне на план за извършване на надзорни проверки, основан на оценка на риска на групата;

4. повишаване ефективността на надзора чрез премахване на излишното дублиране на надзорни изисквания, включително във връзка с исканията за информация по чл. 72д и чл. 72к, ал. 5;

5. последователно прилагане на предвидените в този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им изисквания за пруденциален надзор по отношение на всички дружества в групата, без да се засягат възможностите и правото на преценка, предоставени от правото на Европейския съюз;

6. прилагане на чл. 72, ал. 1, т. 3 при отчитане дейността на други надзорни колегии или групи, които могат да бъдат създадени в тази област.

(5) Комисията си сътрудничи с ЕБО и с другите компетентни органи, когато участва в надзорни колегии. Изискванията за поверителност не могат да възпрепятстват обмена на поверителна информация.

(6) Създаването и дейността на надзорна колегия не засяга правомощията на комисията, съответно на заместник-председателя, по този закон, по Закона за Комисията за финансов надзор и по Регламент (ЕС) № 575/2013.

Чл. 72з. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) В случаите, когато е консолидиращ надзорен орган, комисията ръководи заседанията на надзорната колегия и определя компетентните органи, които ще участват във всяко заседание или дейност на колегията, като отчита значението на тези органи на надзорната дейност, която ще бъде планирана или координирана, включително възможното въздействие върху финансовата стабилност в съответните държави членки, и задълженията във връзка с надзора върху значимите клонове.

(2) Като консолидиращ надзорен орган комисията предварително предоставя на всички членове на надзорната колегия информацията относно организацията на заседанието, основните въпроси и действията, които ще се обсъждат. Комисията предоставя своевременно на всички членове на надзорната колегия и цялата информация относно взетите на тези заседания решения и предприети мерки.

(3) Комисията в качеството си на консолидиращ надзорен орган и при спазване на изискванията за поверителност информира ЕБО за дейността на надзорните колегии, които ръководи, включително при извънредни ситуации, и му предоставя цялата информация от съществено значение за сближаване на надзорните практики.

Чл. 72и. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) В случай на разногласие между компетентните органи, участващи в надзорната колегия, комисията като участник в нея може да отнесе съответния въпрос до ЕБО и да поиска съдействието му в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Чл. 72к. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Комисията по своя инициатива предоставя на съответните компетентни органи информацията, която е съществена и/или относима за упражняване на надзорните им функции за прилагането на Директива 2013/36/ЕС и на Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) За целите на ал. 1 съществена е всяка информация, която би могла да повлияе върху оценката на финансовата стабилност на институция или на финансова институция от съответната държава членка и включва следното:

1. описание на правната, управленската и организационната структура на групата, включващо всички поднадзорни лица и нерегулирани дъщерни дружества, значимите клонове и предприятията майки в групата, и посочване на компетентните органи, упражняващи надзор върху поднадзорните лица в групата;

2. процедури за събиране и проверка на информация от институциите в групата;

3. затруднения в дейността на институции или в дейността на други дружества от групата, които могат сериозно да засегнат дейността на институциите;

4. административни наказания и надзорни мерки, наложени от комисията по реда на този закон, включително налагането на допълнителни капиталови изисквания или ограничения за използване на усъвършенствания подход за измерване при изчислението на задължителния собствен капитал съгласно чл. 312, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) По искане на компетентен орган на държава членка, упражняващ надзор върху дъщерните дружества на институции майки от Европейския съюз или на институции, контролирани от финансови холдинги майки от Европейския съюз или от финансови холдинги майки със смесена дейност от Европейския съюз, спрямо които комисията е консолидиращ надзорен орган, тя предоставя информацията, която е относима за упражняване на надзорните им функции.

(4) Комисията си сътрудничи с ЕБО и предоставя цялата необходима информация за изпълнение на задълженията му при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(5) В случаите, когато комисията упражнява надзор върху инвестиционен посредник, контролиран от институция майка от Европейския съюз, при необходимост от информация относно прилагането на подходите и методиките съгласно Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013, комисията се свързва с консолидиращия надзорен орган в съответната държава членка, когато е възможно този орган да разполага с необходимата информация.

Чл. 72л. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Преди да вземе решение, което е от значение и за дейността на друг компетентен орган, комисията се консултира с него, както и с консолидиращия надзорен орган, ако решението се отнася до съществени надзорни мерки и административни наказания, наложени от комисията, съответно от заместник-председателя, включително налагането на допълнителни капиталови изисквания или ограничения за използването на вътрешни модели за операционния риск при изчисляване на собствения капитал за надзорни цели съгласно чл. 312, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато е необходимо комисията незабавно да вземе решение, както и когато консултациите могат да затруднят или да осуетят ефективността на съответно решение. В този случай комисията уведомява компетентните органи при първа възможност.

Чл. 72м. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Комисията може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 в случаите, когато:

1. компетентен орган не ѝ е предоставил съществена информация по смисъла на чл. 72к, ал. 2;

2. искането за обмен на относима информация е отказано или не е изпълнено в разумен срок.

Чл. 72н. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) По искане на компетентен орган комисията извършва проверка на определена информация за инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция, дружество за спомагателни услуги, холдинг със смесена дейност, дъщерни дружества, които извършват дейност на територията на Република България, спрямо които комисията упражнява надзор.

(2) Комисията може да възложи на компетентния орган, изискал информацията, или на външен одитор, или на експерт да извърши проверката.

(3) Когато инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция, дружество за спомагателни услуги, холдинг със смесена дейност или дъщерно дружество, върху които комисията упражнява надзор, извършва дейност в друга държава членка, комисията може да поиска от съответния компетентен орган да извърши проверка на определена информация за това лице. В този случай комисията може да поиска да извърши и самостоятелно проверката или да участва в извършването ѝ.

Чл. 72о. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Когато компетентен орган не е включил в надзора на консолидирана основа инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, комисията може да поиска от предприятието майка информация, която може да улесни надзора над този инвестиционен посредник.

(2) Когато комисията упражнява надзор на консолидирана основа съгласно този закон, тя може да изиска от дъщерните дружества на инвестиционни посредници, лицензирани в Република България, на финансов холдинг, или на финансов холдинг със смесена дейност, когато тези дъщерни дружества не са включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, информацията по чл. 72п. В този случай се прилага процедурата за предоставяне и проверка на информацията съгласно чл. 72п.

Чл. 72п. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Когато холдинг със смесена дейност е предприятие майка на един или повече инвестиционни посредници, лицензирани в Република България, комисията може да изисква от холдинга и от неговите дъщерни дружества информация, която е подходяща за целите на надзора на консолидирана основа над дъщерните дружества - инвестиционни посредници.

(2) Комисията може да извършва самостоятелно или с помощта на назначени за целта лица проверка на място в съответното дружество с цел проверка на получената информация по ал. 1.

(3) Ако холдингът със смесена дейност или едно от неговите дъщерни дружества е застраховател, комисията може да провери получената информация по ал. 1 и по реда на чл. 72т.

(4) Ако холдингът със смесена дейност или едно от неговите дъщерни дружества не са учредени в Република България, получената информация по ал. 1 може да бъде проверявана и по реда на чл. 72н.

Чл. 72р. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Когато холдинг със смесена дейност е предприятие майка на един или повече инвестиционни посредници, лицензирани в Република България, комисията упражнява общ надзор както върху сделките между тези инвестиционни посредници и холдинга, така и върху сделките между инвестиционните посредници и другите дъщерни дружества на холдинга, без да се нарушават изискванията на част четвърта от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Инвестиционните посредници по ал. 1 въвеждат адекватни процеси за управление на риска и механизми за вътрешен контрол, включително надеждни процедури за отчитане и осчетоводяване, за да идентифицират, измерват, наблюдават и контролират по подходящ начин сделките с холдинга със смесена дейност и с неговите дъщерни дружества. Инвестиционните посредници по ал. 1 уведомяват комисията за всяка значима сделка с холдинга със смесена дейност и с неговите дъщерни дружества, различна от сделките по чл. 394 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Процедурите и сделките по тази алинея са обект на надзор от комисията. Изискванията, на които сделките трябва да отговарят, за да се смятат за значими, се определят с наредба.

Чл. 72с. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Когато предприятие майка и някое от неговите дъщерни дружества - институции, едно от които е инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, са установени в различни държави членки, комисията си сътрудничи и обменя информация със съответните компетентни органи, която да позволи или да подпомогне упражняването на надзора на консолидирана основа.

(2) Когато предприятието майка е учредено в Република България, но комисията не упражнява надзор на консолидирана основа съгласно чл. 70, по искане на органа за надзор на консолидирана основа комисията има право да изисква от предприятието майка информацията, която би била необходима за надзора на консолидирана основа, като я предоставя на този компетентен орган.

(3) Правомощията на комисията за събиране на информация по ал. 2 не водят до задължение за комисията да упражнява надзор на самостоятелна основа върху предприятието майка, когато е финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция или дружество за спомагателни услуги.

(4) Правомощията на комисията за събиране на информация по чл. 72п не водят до задължения за надзор на самостоятелна основа върху холдинга със смесена дейност и дъщерните му дружества, които не са инвестиционни посредници и не са включени в обхвата на надзора на консолидирана основа.

Чл. 72т. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Когато упражнява надзор на консолидирана основа върху инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или холдинг със смесена дейност, който контролира едно или повече дъщерни дружества, които са застрахователи или други предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, които подлежат на лицензиране от комисията, комисията си сътрудничи и обменя информация със съответните компетентни органи с цел да съдейства за упражняване на надзора върху дейността и цялостното финансово състояние на поднадзорните лица.

(2) Комисията поддържа списък на финансовите холдинги и на финансовите холдинги със смесена дейност, върху които упражнява надзор на консолидирана основа. Комисията предоставя този списък на другите компетентни органи, на Европейската комисия и на ЕБО и ги уведомява за всяка промяна в него.

(3) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е дъщерно дружество на институция, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност от трета държава и спрямо този инвестиционен посредник не се упражнява надзор на консолидирана основа от комисията или от друг компетентен орган, комисията проверява дали инвестиционният посредник е обхванат от надзор на консолидирана основа, съответстващ на изискванията на този закон и Регламент (ЕС) № 575/2013. Комисията проверява по своя инициатива или по искане на предприятието майка или на дъщерното дружество, подлежащи на лицензиране и надзор в държава членка, и провежда консултации със съответния компетентен орган.

(4) При извършване на проверката по ал. 3 комисията взема предвид становището на Европейския банков комитет дали правилата за надзор на консолидирана основа на съответната трета държава биха постигнали целите на надзора на консолидирана основа съгласно чл. 111 - 127 от Директива 2013/36/ЕС. След приключване на проверката и преди вземането на решение комисията се консултира и с ЕБО.

(5) Ако установи, че не се упражнява надзор на консолидирана основа или че упражняваният надзор не съответства на изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013, комисията може да приложи спрямо инвестиционния посредник - дъщерно дружество по ал. 3, подходящи надзорни мерки за постигане целите на надзора на консолидирана основа върху него. Комисията прилага тези надзорни мерки след консултации със съответните компетентни органи, включително и на третата държава.

(6) В случаите по ал. 5 комисията може да поиска учредяването на финансов холдинг или на финансов холдинг със смесена дейност, със седалище на територията на държава членка, и спрямо него да се прилагат изискванията на надзора на консолидирана основа, установени в този закон.

Чл. 73. (1) Регулиран пазар е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му.

(2) Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на дял III от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

Чл. 74. (1) Комисията издава лиценз за извършване на дейност като регулиран пазар, ако системата за търговия и нейният пазарен оператор отговарят на изискванията на този закон и на актовете по прилагането му. Комисията може да издаде разрешение на пазарен оператор за организиране на многостранна система за търговия. Когато на регулирания пазар се осъществява и търговия с държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар, комисията издава лиценз след предварително одобрение от министъра на финансите и от управителя на Българската народна банка на правилника за дейността на регулирания пазар, правилата за търговия, вътрешната организация, регистрацията и сетълмента на държавни ценни книжа.

(2) Пазарният оператор организира дейността и операциите на регулирания пазар. Пазарният оператор отговаря за спазването на изискванията на закона и на актовете по прилагането му от организирания от него регулиран пазар. Пазарният оператор има право да упражнява правата, свързани с регулирания пазар.

(3) Регулираният пазар и неговият пазарен оператор трябва по всяко време да отговарят на условията, при които е издаден лицензът по ал. 1.

(4) Комисията и заместник-председателят упражняват надзор върху дейността на регулирания пазар и пазарния оператор.

(5) Търговията с финансови инструменти на регулиран пазар по ал. 1 се извършва при условията и по реда на българското законодателство.

(6) Комисията може да предвиди в наредба други изисквания към дейността на регулираните пазари, насочени към защита интересите на инвеститорите и стабилността на капиталовия пазар, включително към начина за разпределяне на задълженията, предвидени в закона, между регулирания пазар и пазарния оператор в случаите, когато са отделни юридически лица.

Чл. 75. (1) Пазарният оператор е акционерно дружество, което трябва по всяко време да разполага с капитал не по-малко от 5 000 000 лв.

(2) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на лиценз, а останалата част - в 14-дневен срок от получаване на писменото уведомление по чл. 80, ал. 5.

(3) Регулираният пазар трябва по всяко време да разполага с финансови ресурси, необходими за неговото надлежно функциониране съобразно естеството и обхвата на сделките, сключвани чрез неговата система, както и в зависимост от обхвата и степента на рисковете, на които той е изложен.

Чл. 76. Регулираният пазар разполага с вътрешна организация и структура, осигуряващи извършването на дейността в съответствие с изискванията на закона и на актовете по прилагането му.

Чл. 77. (1) Лицата, които са членове на управителния орган на пазарния оператор или управляват дейността му, трябва да притежават добра репутация и професионален опит, които да осигурят стабилното и разумно управление и функциониране на регулирания пазар. Лицата по изречение първо трябва да:

1. притежават висше образование, квалификация и професионален опит в областта на икономиката, правото, финансите, банковото дело или информатиката;

2. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

3. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

4. не са обявявани в несъстоятелност или да не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;

5. не са свързани лица по смисъла на този закон;

6. не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност;

7. не застрашават по друг начин стабилността и благоразумното управление и операциите на регулирания пазар.

(2) Лицата отговарят на изискванията на ал. 1, ако към момента на издаване на решението на комисията са членове на управителен орган или управляват дейността на регулиран пазар, лицензиран съгласно изискванията на този закон или на дял III на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията установява служебно обстоятелството по ал. 1, т. 2.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Лицата, които притежават квалифицирано участие в пазарния оператор, трябва да са подходящи в зависимост от влиянието, което могат да упражняват върху дейността на регулирания пазар. Членове 11б и 26 - 26д се прилагат съответно.

Чл. 79. (1) Организацията и управлението на регулирания пазар се извършват въз основа на правилник за дейността на регулирания пазар, който се приема от съвета на директорите, съответно от управителния съвет, на пазарния оператор.

(2) Правилникът по ал. 1 определя:

1. условията и реда за администриране на регулирания пазар;

2. правилата относно сделките, сключени на регулирания пазар;

3. условията, на които трябва да отговарят членовете или участниците на регулирания пазар, включително когато не са инвестиционни посредници или кредитни институции, съгласно чл. 93, ал. 3;

4. правилата и процедурите за клиринг, сетълмент и гарантиране на сделките, сключени на регулиран пазар;

5. условията и реда за разглеждане на искове срещу членове или участници на регулирания пазар от арбитраж;

6. други правила и процедури, предвидени в този закон.

Чл. 80. (1) За издаване на лиценз за извършване на дейност като регулиран пазар се подава заявление до комисията по образец, към което се прилагат следните документи:

1. устав на пазарния оператор;

2. правилник за дейността на организирания регулиран пазар;

3. данни за внесения капитал;

4. данни за членовете на управителния и контролния орган на пазарния оператор и за всички други лица, които имат право да управляват дейността на пазарния оператор;

5. данни за лицата, които имат квалифицирано участие в пазарния оператор;

6. данни за помещенията и техническото оборудване на регулирания пазар;

7. програма за дейността на регулирания пазар, която съдържа:

а) видовете дейност, която регулираният пазар ще извършва;

б) организационната структура на регулирания пазар;

8. в случаите, когато регулираният пазар е отделно юридическо лице от пазарния оператор, и следните данни и документи:

а) данните по т. 1, 4 и 5 за регулирания пазар;

б) документите, удостоверяващи разпределението на задълженията между регулирания пазар и пазарния оператор;

в) други документи, определени с наредба.

(2) Въз основа на представените документи комисията установява доколко са спазени изискванията за издаване на лиценз. Ако представените данни и документи са непълни или нередовни или е нужна допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията изпраща съобщение и определя срок за отстраняване на установените непълноти и несъответствия или за представяне на допълнителна информация и документи, който не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от два месеца.

(3) Ако съобщението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за представянето им тече от поставяне на съобщението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Това обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.

(4) Комисията се произнася по заявлението в срок до три месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - в срок до три месеца от получаването им, съответно от изтичането на срока по ал. 2, изречение второ.

(5) В срока по ал. 4 комисията уведомява писмено заявителя, че ще издаде лиценз за извършване на дейност като регулиран пазар, ако в 14-дневен срок от получаване на уведомлението заявителят удостовери, че изискуемият капитал по чл. 75, ал. 1 е изцяло внесен.

(6) Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.

Чл. 81. (1) Комисията отказва издаването на лиценз, ако:

1. лицата, които са членове на управителния орган на пазарния оператор или управляват дейността на пазарния оператор, не отговарят на изискванията на този закон и актовете по прилагането му или на устава на дружеството;

2. лицата, които притежават квалифицирано участие в пазарния оператор, не отговарят на изискванията на закона или могат по друг начин да застрашат стабилното и разумно управление на регулирания пазар;

3. правилникът за дейността на регулирания пазар не отговаря на изискванията на този закон;

4. принципите или методите на търговия не осигуряват на членовете или участниците на регулирания пазар равни условия за участие в търговията;

5. пазарният оператор или системата за търговия на регулирания пазар не отговарят на изискванията на закона;

6. не са спазени други изисквания на този закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Комисията може да откаже издаването на лиценз, ако не могат да се идентифицират действителните собственици на акционер с квалифицирано участие.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) В случаите по ал. 1 комисията отказва издаването на лиценз само ако заявителят не е отстранил констатираните непълноти и несъответствия или не е представил изискуемата допълнителна информация и документи в определения от нея срок.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Отказът на комисията да издаде лиценз се мотивира писмено.

Чл. 82. В случаите на отказ по чл. 81 заявителят може да направи ново искане за издаване на лиценз не по-рано от 6 месеца след влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 83. (1) Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър пазарния оператор, а в случаите, когато регулираният пазар и пазарният оператор са отделни юридически лица - и регулирания пазар, след като ѝ бъде представен лицензът, издаден от комисията.

(2) Лицата, които не притежават лиценз за извършване на дейност като регулиран пазар, не могат да използват в своето наименование и в рекламна или друга дейност думите "регулиран пазар", съответно "пазарен оператор", или тяхна производна на български или на чужд език, или друга дума, означаваща извършването на такава дейност.

Чл. 84. (1) Комисията може да отнеме издадения лиценз на регулиран пазар, ако:

1. не започне да извършва дейност до 12 месеца от издаването на лиценза;

2. пазарният оператор изрично поиска отнемане на лиценза;

3. регулираният пазар не извършва дейност в продължение на 6 месеца;

4. са предоставени неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лиценза;

5. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г.) регулираният пазар извършва системни нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, както и на Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти и актовете по прилагането му;

6. пазарният оператор или организираният от него регулиран пазар престанат да отговарят на изискванията на закона и на актовете по прилагането му за извършване на дейност като регулиран пазар.

(2) С решението за отнемане на лиценза комисията назначава един или няколко квестори.

(3) От датата на влизане в сила на решението за отнемане на лиценза на регулирания пазар не могат да се сключват нови сделки, освен ако това е необходимо за изпълнението на вече сключени сделки или за защита на инвеститорите.

(4) След влизане в сила на решението за отнемане на лиценза комисията незабавно изпраща копие от него на Агенцията по вписванията за образуване на производство по ликвидация на пазарния оператор, съответно на регулирания пазар, и го публикува в два централни ежедневника. В тези случаи комисията назначава ликвидатор, определя срок за извършване на ликвидацията и възнаграждението на ликвидатора.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Комисията уведомява за решението за отнемане на лиценза ЕОЦКП.

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Само след предварително одобрение от комисията могат да бъдат извършени следните действия:

1. промяна в състава на лицата, които са членове на управителния орган на пазарния оператор или които имат право да управляват дейността на пазарния оператор;

2. придобиване от едно лице на квалифицирано участие в пазарния оператор;

3. изменения и допълнения в правилника за дейността на регулирания пазар.

(2) За издаване на одобрение по ал. 1 се подава заявление, към което се прилагат данни и документи, определени с наредба.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя издава или отказва да издаде одобрение по ал. 1 в срок един месец от получаване на заявлението. Ако представените данни и документи са непълни или нередовни или е нужна допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията изпраща съобщение и определя срок за отстраняване на констатираните непълноти и несъответствия или за представяне на допълнителна информация и документи, който не може да бъде по-кратък от 14 дни и по-дълъг от един месец. Член 80, ал. 3 и 6 се прилага съответно.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията отказва да издаде одобрение, ако действието по ал. 1 не отговаря на изискванията на закона, застрашено е стабилното и разумно управление на регулирания пазар, заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание или не са осигурени интересите на инвеститорите и членовете на регулирания пазар.

(5) Пазарният оператор уведомява комисията за изменения и допълнения в другите документи, послужили като основание за издаване на лиценза, в 7-дневен срок. Срокът по изречение първо тече от вземане на решението, от внасяне или узнаване на изменението или допълнението.

(6) Пазарният оператор представя в комисията годишен отчет до 31 март на следващата година, както и 6-месечен отчет до 31 август на съответната година. Съдържанието на отчетите се определя с наредба.

(7) Пазарният оператор публикува информация за лицата, които притежават квалифицирано участие в него, и за размера на това участие и актуализира тази информация.

Чл. 86. (1) Регулираният пазар прилага подходящи мерки и процедури:

1. за установяване по категоричен начин и за предотвратяване на възможни неблагоприятни последици за операциите на регулирания пазар или за неговите членове или участници, които са резултат от конфликти на интереси между интереса на пазарния оператор, съответно на регулирания пазар, на лицата, които притежават квалифицирано участие в пазарния оператор, съответно в регулирания пазар, от една страна, и стабилното функциониране на регулирания пазар, от друга, и по-конкретно, когато могат да попречат на надлежното осъществяване на функциите, делегирани на регулирания пазар от комисията;

2. за управление на рисковете, свързани с дейността на регулирания пазар, за установяване на съществените рискове за надлежното функциониране на регулирания пазар, както и за ограничаване на тези рискове;

3. за осигуряване на стабилното управление на техническите операции на системата на регулирания пазар, включително за предприемането на ефективни мерки за управление на риска от срив в системата;

4. предвиждащи прозрачни и недискреционни правила, които да осигурят справедлива и надлежна търговия и обективни критерии за ефективното изпълнение на нарежданията за сключването на сделки с финансови инструменти;

5. за гарантиране на ефективен и навременен сетълмент на сделките, сключени на регулирания пазар;

6. за разкриване и предотвратяване на манипулации на пазара на финансови инструменти.

(2) Мерките и процедурите по ал. 1 се определят с правилника по чл. 79.

(3) За регулираните пазари се прилага съответно чл. 35.

(4) В случаите, когато регулираният пазар и пазарният оператор са отделни юридически лица, чл. 77, чл. 78, чл. 81, ал. 1 и чл. 85, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 7 се прилагат съответно за регулирания пазар.

Чл. 87. (1) Регулираният пазар прилага ясни и прозрачни правила за допускане на финансови инструменти до търговия, които са част от правилника по чл. 79.

(2) Правилата по ал. 1 гарантират, че финансовите инструменти, допуснати до търговия на регулирания пазар, могат да се търгуват справедливо, надлежно и ефективно, а ценните книжа са свободно прехвърлими.

(3) В случаите на търговия с деривативни финансови инструменти правилата гарантират, че структурата и съдържанието на деривативните договори позволяват те да бъдат правилно оценени, както и че са налице ефективни условия за сетълмент.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Съдържанието на правилата по ал. 1, както и условията и редът за допускане на финансови инструменти до търговия на регулиран пазар се определят при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1287/2006.

Чл. 88. (1) Регулираният пазар прилага подходящи процедури за установяване дали емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар, изпълняват задълженията си съгласно правото на Европейската общност във връзка с първоначалното, последващото и инцидентното разкриване на информация. Процедурите са част от правилника по чл. 79.

(2) Регулираният пазар осигурява на своите членове и участници улеснен достъп до информацията, която е станала публична съгласно правото на Европейската общност.

(3) Регулираният пазар осъществява постоянен контрол за спазване изискванията за допускане до търговия на регулирания пазар по отношение на финансовите инструменти, допуснати до търговия.

Чл. 89. (1) Прехвърлими ценни книжа, които са допуснати до търговия на регулиран пазар, могат да бъдат допуснати до търговия и на друг регулиран пазар и без съгласието на емитента, ако са изпълнени изискванията на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

(2) В случаите по ал. 1 пазарният оператор на регулирания пазар, на който е извършено последващо допускане до търговия, уведомява емитента за допускането на ценните книжа до търговия на този регулиран пазар. Емитентът не може да бъде задължаван да предоставя пряко или непряко информацията по чл. 88, ал. 2 на регулирания пазар.

Чл. 90. (1) На регулирания пазар може да се организира официален и/или неофициален пазар на ценни книжа.

(2) Ако приемането на ценните книжа на официалния пазар се предхожда от първично публично предлагане по чл. 5, ал. 1, т. 1 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, допускането до търговия може да бъде извършено след крайния срок на подписката.

(3) Общите изисквания към ценните книжа, както и редът и начинът за допускане на ценни книжа до търговия на официален пазар се определят с наредба.

Чл. 91. (1) Пазарният оператор може да спре търговията с финансови инструменти или да отстрани от търговия финансови инструменти, които не отговарят на изискванията, установени в правилника за дейността на регулирания пазар, ако това няма да увреди съществено интересите на инвеститорите и надлежното функциониране на пазара.

(2) Пазарният оператор оповестява публично решението за спиране на търговията с финансови инструменти или за отстраняването на финансови инструменти от търговията и уведомява за това комисията. Комисията предоставя информацията по изречение първо на компетентните органи на другите държави членки.

(3) Пазарният оператор може да уведоми за решението си по ал. 2 директно пазарните оператори на другите регулирани пазари, на които съответните финансови инструменти са допуснати до търговия.

Чл. 92. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) В случаите, когато изисква спиране на търговията с финансови инструменти или отстраняване на финансови инструменти от търговия на един или повече регулирани пазари съгласно чл. 118, ал. 1, т. 4 и 9, комисията публикува незабавно решението си и информира компетентните органи на другите държави членки и ЕОЦКП.

(2) В случаите, когато получи информация от компетентен орган на друга държава членка за спиране на търговията с финансови инструменти или за отстраняване на финансови инструменти от търговия на един или повече регулирани пазари, комисията изисква спиране на търговията или отстраняване от търговия на тези финансови инструменти на регулираните пазари или многостранна система за търговия, които извършват дейност на територията на Република България, освен ако това би могло да увреди сериозно интересите на инвеститорите и правилното функциониране на пазара.

Чл. 93. (1) Регулираният пазар прилага ясни и недискриминационни правила, основани на обективни критерии, с които се урежда достъпът до регулирания пазар или членството на регулирания пазар. Правилата са част от правилника по чл. 79.

(2) Правилата по ал. 1 определят задълженията за членовете и участниците на регулирания пазар във връзка със:

1. учредяването и администрирането на регулирания пазар;

2. правилата относно сделките, сключвани на регулирания пазар;

3. професионалните стандарти, които трябва да бъдат покрити от служителите на инвестиционните посредници или на кредитните институции, които извършват операции на регулирания пазар;

4. условията, на които трябва да отговарят членовете или участниците на регулирания пазар, когато не са инвестиционни посредници или кредитни институции по ал. 3;

5. правилата и процедурите за клиринг и сетълмент на сделките, сключени на регулирания пазар.

(3) Регулираният пазар може да допуска до участие в търговията или да приема за членове инвестиционни посредници, кредитни институции, както и други лица, които отговарят на следните изисквания:

1. имат необходимата професионална квалификация и опит, както и добра репутация;

2. имат необходимите търговски умения и компетентност;

3. разполагат с адекватна организационна структура съобразно дейността, която извършват;

4. разполагат с необходимите ресурси за функциите, които ще извършват във връзка с дейността на регулирания пазар, като се вземат предвид различните финансови споразумения, които регулираният пазар предвижда да сключи или е сключил за осигуряване на адекватен сетълмент за сделките.

Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Участниците и членовете на регулирания пазар могат да не спазват изискванията на чл. 24в, ал. 1, чл. 24г, чл. 27, ал. 2, 4 и 5, чл. 28, 30 и чл. 33, ал. 2 при извършването на сделки на регулирания пазар между тях. Участниците и членовете на регулирания пазар са длъжни да спазват изискванията по изречение първо в отношенията с техните клиенти, когато, действайки за сметка на клиенти, изпълняват техни нареждания на регулирания пазар.

(2) Инвестиционните посредници и кредитните институции участват или членуват присъствено или дистанционно на регулирания пазар при условия, определени в правилата по чл. 93, ал. 1.

(3) Пазарният оператор предоставя на комисията информация за членовете или участниците на регулирания пазар и я уведомява за всяка промяна на тази информация.

Чл. 95. (1) Регулиран пазар, получил разрешение за извършване на дейност от компетентен орган на друга държава членка, може да сключва споразумения на територията на Република България за улесняване на достъпа до системите си за търговия и извършването на търговия на този пазар от местни лица като дистанционни членове или участници на този регулиран пазар след получаване на уведомление от компетентния орган на тази държава членка.

(2) Във връзка с упражняване на надзорните си функции комисията може да поиска от компетентния орган на държава членка по ал. 1 информация за членовете или участниците на регулирания пазар по ал. 1, установени в Република България.

Чл. 96. (1) Регулиран пазар, получил лиценз за извършване на дейност в Република България, може да сключва споразумения на територията на друга държава членка за улесняване на достъпа до системите си за търговия и извършването на търговия на този пазар от лица от другата държава членка като дистанционни членове или участници на този регулиран пазар, след като уведоми за това комисията. В уведомлението се посочва държавата, на чиято територия регулираният пазар възнамерява да сключва споразумения за улеснен достъп, и информация за видовете споразумения.

(2) Комисията предоставя на съответния компетентен орган по ал. 1 информацията, съдържаща се в уведомлението, в срок един месец от получаването му. Комисията уведомява незабавно регулирания пазар за предоставянето на информацията.

(3) В срока по ал. 2 комисията може да откаже да предостави информацията, съдържаща се в уведомлението, на съответния компетентен орган по ал. 1 с мотивирано решение, ако предвидените от регулирания пазар споразумения не осигуряват в достатъчна степен свободен достъп до неговите системи за търговия или по друг начин не са осигурени интересите на участниците в търговията на регулирания пазар.

(4) По искане на компетентния орган на другата държава членка комисията му предоставя информация за членовете или участниците на регулирания пазар, установени в тази държава членка.

Чл. 97. (1) Регулираният пазар прилага ефективни правила и процедури за постоянен контрол за спазване на създадените от него правила от членовете или участниците на регулирания пазар. Правилата и процедурите са част от правилника по чл. 79.

(2) Регулираният пазар осъществява контрол спрямо сделките, извършвани от участниците или от членовете чрез неговите системи за търговия, с цел установяване на нарушения на законовите изисквания и на правилата на регулирания пазар, извършване на търговия в нарушение на установения ред или поведение, което може да е свързано с извършването на пазарни манипулации.

(3) Пазарният оператор уведомява комисията за съществени нарушения на правилата на регулирания пазар, извършване на търговия в нарушение на установения ред или поведение, което може да съставлява пазарна злоупотреба. Пазарният оператор оказва пълно съдействие на комисията и на заместник-председателя при упражняване на контролните им функции във връзка с пазарните злоупотреби с финансови инструменти.

Чл. 98. (1) В обичайните часове за търговия регулираният пазар оповестява непрекъснато и при подходящи търговски условия информация за обявените чрез неговата система текущи цени "купува" и "продава" на допуснатите до търговия акции, както и за направените нареждания по тези цени.

(2) Регулираният пазар може да осигури при подходящи търговски условия достъп до системите и механизмите, които той използва за оповестяване на информацията по ал. 1, на инвестиционните посредници, които са задължени да публикуват определените от тях котировки за акции съгласно чл. 44.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя може да разреши на регулирания пазар да не спази изискването за публикуване на информацията по ал. 1 в зависимост от пазарния модел, вида и обема на нарежданията в случаите по ал. 5, включително когато тази информация се отнася до сделки, които са големи по обем в сравнение с нормалния пазарен обем за съответната емисия акции или вид акции.

(4) Пазарният оператор редовно и при поискване предоставя на Министерството на финансите и на Българската народна банка информация относно сделките с държавни ценни книжа, извършени на регулирания пазар.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Регламент (ЕО) № 1287/2006 определя:

1. обхвата на цените за покупка и продажба или на котировките, определяни от признати маркет-мейкъри, както и направените нареждания по тези цени, за които трябва да бъде публикувана информация съгласно ал. 1;

2. вида и размера на нарежданията, за които се прилага ал. 3;

3. пазарния модел, за който може да бъде поискано освобождаване от задължението за публикуване на информация съгласно ал. 3;

4. приложимостта на задължението по ал. 1 по отношение на методите за търговия, прилагани от регулираните пазари, които сключват сделки съгласно приетите по тях правила въз основа на цени, определени извън регулирания пазар или чрез периодичен аукцион.

Чл. 99. (1) Регулираният пазар публикува при подходящи търговски условия възможно най-близко до реалното време цената, обема и времето на сключване на сделките с акции, приети за търговия.

(2) Регулираният пазар може да предостави на посредниците, задължени да публикуват информацията по чл. 53, при подходящи търговски условия равен достъп до средствата, които използва за публикуване на информацията по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя може да разреши на регулирания пазар да предвиди отложено оповестяване на информацията по ал. 1 за сделки с обем, по-голям от обикновения пазарен обем за тази емисия акции или този клас акции, както и в други случаи с оглед на вида и размера на сключените сделки.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Условията, при които регулираният пазар предвижда отложено оповестяване на информацията по ал. 3, и промените в тях се одобряват от комисията по предложение на заместник-председателя и се публикуват на интернет страницата на регулирания пазар или се оповестяват пред участниците на регулирания пазар и инвеститорите по друг подходящ начин.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Регламент (ЕО) № 1287/2006 определя:

1. обхвата и съдържанието на информацията, която трябва да бъде публикувана съгласно ал. 1;

2. условията, при които регулираният пазар може да предвиди отложено оповестяване на информация за сделките, и критериите, които трябва да се прилагат при определяне на сделките, за които поради обема или вида на акциите е допустимо отложено оповестяване на информация.

Чл. 100. (1) Регулираният пазар прилага система за клиринг, включително чрез централен съконтрагент или клирингови къщи, и за сетълмент на сключените сделки с финансови инструменти, която да осигурява тяхното ефективно и навременно финализиране.

(2) Регулираният пазар дава право на своите членове и участници да определят система за сетълмент на сделките с финансови инструменти, сключени на регулирания пазар, ако са изпълнени следните условия:

1. осигурени са необходимите връзки и споразумения между системата за сетълмент и друга система или способ за сетълмент с цел постигане на ефективен и икономичен сетълмент на сделките;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) комисията по предложение на заместник-председателя е издала одобрение сетълментът на сделките с финансови инструменти, сключени на регулирания пазар, да се извършва чрез система за сетълмент, различна от тази, която регулираният пазар прилага.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При издаването на одобрение по ал. 2, т. 2 се взема предвид надзора, който се упражнява върху участниците в системата за сетълмент. Правомощието на комисията за издаване на одобрение по ал. 2, т. 2 не засяга надзорните функции на съответната централна банка или на друг орган, осъществяващ надзор върху системата за сетълмент.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията отказва да издаде одобрение по ал. 2, т. 2, ако техническите условия за сетълмент на сделките, сключени на регулирания пазар, не осигуряват безпрепятственото и надлежно функциониране на финансовите пазари. Член 85, ал. 3 - 5 се прилагат съответно.

Чл. 101. (1) Регулираният пазар може да сключва споразумения с централен съконтрагент или клирингова къща и система за сетълмент в друга държава членка за извършване на клиринг и/или сетълмент на някои или на всички сделки, сключени от участници в пазара чрез неговата система за търговия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За сключването на споразумение по ал. 1 се изисква предварително одобрение от комисията. По отношение на търговията с държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар, комисията издава такова одобрение след предварително съгласие на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася по искането за издаване на одобрение по ал. 2, като отчита условията, на които трябва да отговарят системите за сетълмент съгласно чл. 100. Комисията не може да откаже издаването на одобрение по ал. 2, освен ако сключването на споразумението по ал. 1 може да застраши надлежното функциониране на регулирания пазар. Член 100, ал. 4 се прилага съответно.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При упражняване на надзорните си функции комисията и заместник-председателят вземат предвид надзора по отношение на системата за клиринг и сетълмент по ал. 1, упражняван от съответната централна банка или от друг надзорен орган на държавите членки.

Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Комисията изготвя и поддържа актуален списък на регулираните пазари, за които Република България е държава по произход. Комисията публикува списъка на интернет страницата си и го предоставя на съответните компетентни органи на другите държави членки и на ЕОЦКП.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Комисията уведомява държавите членки и ЕОЦКП за всяка промяна в списъка по ал. 1.

Чл. 103. (1) При осъществяване на надзорните си функции по този закон и актовете по прилагането му комисията предоставя информация и си сътрудничи със съответните компетентни органи на други държави членки.

(2) За целите на ал. 1 комисията използва предоставените ѝ със закон правомощия и в случаите, когато действието, предмет на разследване от компетентните органите на други държави членки, не представлява нарушение на законодателството на Република България.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Комисията определя лица за контакти, чрез които се приемат искания за предоставяне на информация или за сътрудничество, и уведомява за това Европейската комисия, ЕОЦКП и компетентните органи на другите държави членки.

Чл. 104. (1) Когато дейността на регулиран пазар от държава членка на територията на Република България е от изключително значение за функционирането на пазарите на ценни книжа и за защитата на интересите на инвеститорите в Република България, комисията и съответният компетентен орган на държавата членка предприемат съразмерни мерки за сътрудничество.

(2) Мерките по ал. 1 се предприемат и в случаите, когато дейността на територията на държава членка на регулиран пазар, получил разрешение за извършване на дейност в Република България, е от изключително значение за функционирането на пазарите на ценни книжа и защитата на интересите на инвеститорите в тази държава членка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Случаите, в които регулираният пазар по ал. 1 и 2 е от изключително значение за функционирането на пазарите на ценни книжа и защитата на интересите на инвеститорите, са определени с Регламент (ЕО) № 1287/2006.

Чл. 105. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) В случаите, когато комисията има основателни съмнения, че лице, върху чиято дейност тя не осъществява надзорни правомощия, извършва или е извършило действия в нарушение на изискванията на Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета на територията на друга държава членка, тя уведомява за това компетентния орган на съответната държава членка и ЕОЦКП.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) В случаите, когато комисията е уведомена от компетентния орган на държава членка, че лице, върху чиято дейност той не осъществява надзорни правомощия, извършва на територията на Република България действия в нарушение на изискванията на Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета, тя предприема необходимите мерки и уведомява съответния компетентен орган на държавата членка и ЕОЦКП за резултатите от тях.

Чл. 106. (1) При осъществяване на надзорната си дейност, при извършване на проверки на място или на разследване комисията може да поиска съдействие от съответния компетентен орган на друга държава членка.

(2) В случаите по ал. 1, отнасящи се до инвестиционни посредници, които са дистанционни членове на регулиран пазар в Република България, комисията може да упражни правомощията си по отношение на тях, като директно уведоми за това компетентния орган на държавата членка по произход.

(3) Когато комисията получи искане за съдействие при извършване на проверка на място или на разследване от компетентен орган на друга държава членка, тя в рамките на своите правомощия:

1. извършва проверката или разследването самостоятелно;

2. разрешава извършването на проверката или разследването от компетентния орган на другата държава членка;

3. разрешава извършването на проверката или разследването от одитори или експерти.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Комисията уведомява ЕОЦКП за всички случаи, в които не е предприето действие по нейно искане за съдействие за:

1. извършване на надзорна дейност, проверка на място или разследване съгласно ал. 1 и 2;

2. обмен на информация по чл. 107.

Чл. 107. (1) За получаване на информацията, необходима за осъществяване функциите на комисията, лицата за контакти по чл. 103, ал. 3 подават искане до лицата за контакти от съответния компетентен орган на държава членка. В случай че при предоставянето на исканата информация лицата за контакти от съответната държава членка са отбелязали, че тази информация не може да бъде разкривана пред трети лица без изричното съгласие на компетентния орган на държавата членка, комисията може да предоставя информацията на трети лица единствено за целите, за които компетентният орган от държавата членка е дал съгласието си.

(2) При получаване на искане за предоставяне на информация лицата за контакти по чл. 103, ал. 3 предоставят на лицата за контакти от съответната държава членка информацията, необходима за осъществяване на надзорните функции на компетентния ѝ орган. При предоставянето на информацията лицата за контакти по чл. 103, ал. 3 могат да отбележат, че тази информация не може да бъде разкривана пред трети лица без изричното съгласие на комисията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Изискванията, които се спазват при подаване на искане за получаване на информация по реда на ал. 1 и при предоставянето на информация по реда на ал. 2, са определени с Регламент (ЕО) № 1287/2006.

Чл. 108. (1) Лицата за контакти по чл. 103, ал. 3 могат да предоставят на Българската народна банка при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на комисията и на Българската народна банка, информацията, получена по реда на чл. 42 и чл. 107, ал. 1, и информацията, получена от съответния компетентен орган на трета държава.

(2) Лицата за контакти по чл. 103, ал. 3 не могат да предоставят информацията по ал. 1 на други органи или на физически и юридически лица без изричното съгласие на компетентните органи, разкрили информацията, и само за случаите, за които те са дали съгласие, с изключение на случаите, когато надлежно обосновани обстоятелства налагат това, за които лицата за контакти по чл. 103, ал. 3 незабавно информират лицата за контакти, предоставили информацията.

(3) Комисията, заместник-председателят, Българската народна банка, както и други органи или физически и юридически лица, на които е предоставена информация, получена по реда на чл. 42 и чл. 107, ал. 1, и информация, получена от съответния компетентен орган от трета държава, могат да я използват само във връзка с изпълнение на техните функции:

1. при проверка за спазване на изискванията за издаване на разрешение за извършване на дейност като инвестиционен посредник и за улесняване надзора на неконсолидирана и консолидирана основа, особено във връзка с изискванията за капиталовата адекватност, за административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол;

2. за контрол върху дейността на местата за търговия;

3. при прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания;

4. при обжалване по административен или съдебен ред на актовете на комисията и на заместник-председателя, както и на актовете на Българската народна банка по чл. 16, ал. 2 и чл. 103, ал. 8 от Закона за кредитните институции;

5. при извънсъдебни процедури за решаване на потребителски спорове относно инвестиционните услуги и дейности, предоставени на инвестиционни посредници.

Чл. 109. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Независимо от разпоредбите на чл. 107 и 108 от този закон и на чл. 24 и 25 от Закона за Комисията за финансов надзор, комисията предоставя на ЕОЦКП, Европейския съвет за системен риск, централните банки, на Европейската система от централни банки и на Европейската централна банка, в качеството им на органи, осъществяващи платежен надзор, а при необходимост - на други публични органи, осъществяващи надзора върху платежните системи и системите за сетълмент, информацията, необходима за осъществяване на тяхната дейност.

(2) Комисията може да поиска от органите по ал. 1 да ѝ предоставят информацията, необходима за осъществяване на нейната дейност.

Чл. 110. (1) Комисията може да откаже съдействие при извършване на проверка на място или на разследване по чл. 103, ал. 2 и за предоставяне на информация по чл. 107, ал. 2, чл. 108 и 109, когато:

1. извършването на проверка на място или на разследване и предоставянето на информация могат да засегнат по неблагоприятен начин суверенитета, сигурността или държавната политика на Република България;

2. е образувано производство пред органите на съдебната власт в Република България по отношение на същите действия и лица, във връзка с които е поискано съдействие;

3. е налице влязло в сила съдебно решение в Република България по отношение на същите действия и лица, във връзка с които е поискано съдействие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) В случаите по ал. 1 комисията уведомява органа, поискал съдействие, и ЕОЦКП и им предоставя подробна информация за причините за отказа.

Чл. 111. (1) Комисията провежда консултации със съответния компетентен орган от друга държава членка, преди да се произнесе по заявлението, когато заявителят е:

1. дъщерно дружество на друг инвестиционен посредник или кредитна институция, получил/а разрешение за извършване на дейност от компетентния орган на друга държава членка;

2. дъщерно дружество на предприятие майка на друг инвестиционен посредник или кредитна институция, получил/а разрешение за извършване на дейност от компетентния орган на друга държава членка;

3. лице, което се контролира от физическо или юридическо лице, което контролира инвестиционен посредник, или кредитна институция, получил/а разрешение за извършване на дейност от компетентния орган на друга държава членка.

(2) Комисията провежда консултации с Българската народна банка, преди да се произнесе по заявлението, когато заявителят е:

1. дъщерно дружество на кредитна институция, получила разрешение за извършване на дейност по реда на Закона за кредитните институции;

2. дъщерно дружество на предприятие майка на кредитна институция, получила разрешение за извършване на дейност по реда на Закона за кредитните институции;

3. лице, което се контролира от физическо или юридическо лице, което контролира кредитна институция, получила разрешение за извършване на дейност по реда на Закона за кредитните институции.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Комисията провежда консултации със съответните компетентни органи по ал. 1 и 2 и при преценка на репутацията и опита на лицата, които ще представляват и управляват инвестиционния посредник, ако участват в управлението и на друго лице в групата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията провежда предварителни консултации и сътрудничи със съответния компетентен орган, ако лицето по чл. 26 и 26а е:

1. кредитна институция, застраховател, презастраховател, инвестиционен посредник или управляващо дружество, лицензирани в друга държава членка, или кредитна институция, застраховател или презастраховател, лицензирани в Република България;

2. дружество майка на кредитна институция, застраховател, презастраховател, инвестиционен посредник или управляващо дружество, лицензирани в друга държава членка, или кредитна институция, застраховател или презастраховател, лицензирани в Република България;

3. физическо или юридическо лице, което контролира кредитна институция, застраховател, презастраховател, инвестиционен посредник или управляващо дружество, лицензирани в друга държава членка, или кредитна институция, застраховател или презастраховател, лицензирани в Република България.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Комисията консултира съответния компетентен орган на държава членка във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като инвестиционен посредник на:

1. дъщерно дружество на инвестиционен посредник, получил лиценз за извършване на дейност по този закон, или застраховател, получил лиценз за извършване на дейност по Кодекса за застраховането;

2. дъщерно дружество на предприятие майка на инвестиционен посредник, получил лиценз за извършване на дейност по този закон, или на застраховател, получил лиценз за извършване на дейност по Кодекса за застраховането;

3. лице, което се контролира от физическо или юридическо лице, което контролира инвестиционен посредник, получил лиценз за извършване на дейност по този закон, или застраховател, получил лиценз за извършване на дейност по Кодекса за застраховането.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Комисията консултира съответния компетентен орган от държава членка при преценка на репутацията и опита на лицата, които ще представляват и управляват инвестиционния посредник, ако участват в управлението и на инвестиционен посредник, получил лиценз за извършване на дейност по този закон.

(7) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При придобиване на квалифицирано участие в инвестиционен посредник или в кредитна институция, лицензирани в държава членка, комисията предоставя своевременно по искане на съответния компетентен орган всяка информация за инвестиционен посредник, получил лиценз за извършване на дейност съгласно този закон, която е съществена или има отношение за извършване на оценка на лицето, което придобива квалифицирано участие. Комисията предоставя по своя инициатива на съответния компетентен орган съществената информация за извършване на оценката.

Чл. 112. (1) За статистически цели комисията може да изисква от инвестиционните посредници от държава членка, които извършват дейност на територията на Република България чрез клон, да представят периодични отчети с форма и съдържание, определени с наредба.

(2) При изпълнение на функциите си комисията изисква от инвестиционните посредници от държава членка, които извършват дейност на територията на Република България чрез клон, необходимата информация за осъществяване на надзора за изпълняване на задълженията им по чл. 68, които не могат да бъдат по-строги от задълженията, установени за инвестиционните посредници, получили лиценз за извършване на дейност по този закон.

Чл. 113. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато заместник-председателят има очевидни причини да смята, че инвестиционен посредник от държава членка, който извършва дейност чрез клон или при условията на свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, нарушава изискванията на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, върху които комисията, съответно заместник-председателят, няма правомощия да осъществява надзор, комисията по предложение на заместник-председателя уведомява за това компетентния орган на държавата членка по произход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако въпреки приложените от компетентния орган на държавата членка по произход мерки или ако тези мерки са се оказали недостатъчни или неподходящи и инвестиционният посредник продължава да извършва действия в нарушение на интересите на инвеститорите или на нормалното функциониране на капиталовите пазари на територията на Република България, комисията по предложение на заместник-председателя може:

1. след като уведоми компетентния орган на държавата членка по произход, да предприеме необходимите мерки за защита на инвеститорите и за осигуряване на нормалното функциониране на капиталовите пазари, а ако е необходимо - и да забрани на инвестиционния посредник да извършва дейност на територията на Република България; комисията незабавно уведомява ЕОЦКП и Европейската комисия за предприетите мерки;

2. да отнесе въпроса до ЕОЦКП.

Чл. 114. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) Когато заместник-председателят установи, че инвестиционен посредник от държава членка, който извършва дейност чрез клон на територията на Република България, нарушава изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 7, чл. 24в, ал. 1, чл. 24г, чл. 27, 28, 30, 38 и раздел III от глава трета, както и на актовете по прилагането им, той разпорежда писмено да се преустановят и отстранят в определен срок допуснатите нарушения и вредните последици от тях.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако инвестиционният посредник не изпълни разпореждането по ал. 1, комисията, съответно заместник-председателя предприема всички необходими мерки за преустановяване на нарушенията и комисията уведомява за характера на тези мерки компетентния орган на държавата членка по произход.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Ако въпреки приложените по ал. 2 мерки инвестиционният посредник не преустанови нарушението по ал. 1, комисията, съответно заместник-председателят, може:

1. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) след като комисията уведоми компетентния орган на държавата членка по произход, да предприеме необходимите мерки, за да предотврати нарушението или накаже нарушителя и ако е необходимо, да забрани на инвестиционния посредник да извършва дейност на територията на Република България; комисията незабавно уведомява ЕОЦКП и Европейската комисия за предприетите мерки;

2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) комисията да отнесе въпроса до ЕОЦКП.

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато комисията има очевидни причини да смята, че регулиран пазар или многостранна система за търговия от държава членка нарушава изискванията на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, тя уведомява за това компетентния орган на държавата членка по произход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако въпреки приложените от компетентния орган на държавата членка по произход мерки или ако тези мерки са се оказали недостатъчни или неподходящи и регулираният пазар или многостранната система за търговия продължава да извършва действия в нарушение на интересите на инвеститорите или на нормалното функциониране на капиталовите пазари на територията на Република България, комисията може:

1. след като уведоми компетентния орган на държавата членка по произход, да предприеме необходимите мерки за защита на инвеститорите и осигуряване на нормалното функциониране на капиталовите пазари, а ако е необходимо - и да забрани на регулирания пазар или многостранната система за търговия да извършват дейност на територията на Република България; комисията незабавно уведомява ЕОЦКП и Европейската комисия за предприетите мерки;

2. да отнесе въпроса до ЕОЦКП.

Чл. 116. Мерките, предприети от комисията или от заместник-председателя по чл. 113, 114 и 115, включващи санкции или ограничения за дейността на инвестиционния посредник или за регулирания пазар, се мотивират писмено и се съобщават на инвестиционния посредник, съответно на регулирания пазар.

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г. (*)) (1) Комисията при осъществяване на надзорните си правомощия за спазване на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност си сътрудничи със съответните компетентни органи, когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, осъществява дейност чрез клон в друга държава членка или когато инвестиционен посредник от друга държава членка осъществява дейност чрез клон в Република България.

(2) При осъществяване на сътрудничеството по ал. 1 комисията обменя със съответните компетентни органи информация и документи:

1. относно управлението и собствеността върху инвестиционните посредници, необходими за надзора или проверката на условията за тяхното лицензиране;

2. необходими за осъществяване на надзора над инвестиционните посредници на индивидуална основа и на консолидирана основа, включително тяхната ликвидност, платежоспособност, ограниченията за големите експозиции, други фактори, които могат да повлияят на системния риск, породен от дейността на инвестиционния посредник, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол.

(3) По искане на компетентен орган на приемаща държава членка комисията предоставя разяснения за начина, по който са взети предвид информацията и констатациите, предоставени по ал. 2.

(4) В случаите, когато инвестиционен посредник, лицензиран в друга държава членка, извършва дейност в Република България чрез клон, комисията може да отправи до компетентните органи на държавата членка по произход искане за разяснения по какъв начин са взети предвид предоставените от нея информация и констатации.

(5) Когато смята, че предоставената от нея информация по ал. 2 не е довела до предприемане на подходящи мерки, комисията, след като уведоми компетентните органи на държавата членка по произход и ЕБО, предприема подходящи мерки за предотвратяване на последващи нарушения с цел защита на интересите на потребителите на услуги или на стабилността на финансовата система.

(6) Когато комисията не е съгласна с мерките, които компетентният орган на приемащата държава членка възнамерява да приложи въз основа на предоставената от комисията информация и разяснения, тя може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г. (*)) (1) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, извършва дейност чрез клон в една или повече държави членки, комисията незабавно изпраща на компетентните органи на приемащата държава членка информацията и направените констатации, получени във връзка с надзора върху ликвидността съгласно част шеста от Регламент (ЕС) № 575/2013 и с надзора на консолидирана основа, доколкото те са от значение за защитата на инвеститорите в съответната приемаща държава членка.

(2) Когато по отношение на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, извършващ дейност в една или повече държави членки чрез клон, възникнат или има основателни съмнения, че може да възникнат ликвидни затруднения, комисията незабавно информира за това компетентните органи на всички приемащи държави членки, включително и за изготвянето и прилагането на план за възстановяване и за предприетите надзорни мерки.

Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г. (*)) В случаите, когато компетентен орган на държава членка не е предоставил на комисията съществена информация или искане на комисията за обмен на подходяща информация е отказано или не е изпълнено в разумен срок, комисията може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) В случаите, когато инвестиционен посредник, лицензиран в друга държава членка, извършва дейност в Република България чрез клон, компетентните органи на държавата членка по произход, след като предварително уведомят комисията, могат самостоятелно или с помощта на упълномощени за целта лица да извършат на място в клона проверка на информацията по чл. 116а, ал. 2. Компетентните органи на държавата членка по произход могат за целите на проверката на място да се позоват на една или повече от проверките по чл. 72н.

(2) Комисията, след като предварително уведоми компетентни органи на приемащата държава членка, може да извършва проверки на място в клон на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България и осъществяващ дейност на територията на приемащата държава членка чрез клон. В тези случаи се прилага правото на съответната държава членка.

(3) Комисията може за целите на проверката на място на клон на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, да приложи една или повече от проверките по чл. 72н.

Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Заместник-председателят може да извърши проверка на място в клон на инвестиционен посредник, извършващ дейност на територията на Република България, и да изиска информация за дейността на клона, както и за надзорни цели, когато информацията е от значение за запазване стабилността на финансовата система в Република България.

(2) Преди извършване на проверката комисията провежда консултации с компетентните органи на държавата членка по произход. След извършване на проверката комисията предоставя на компетентните органи на държавата по произход получената информация и направените констатации, които са от значение за оценката на риска на инвестиционния посредник или за стабилността на финансовата система на Република България.

(3) При изготвяне на плана за надзорни проверки комисията взема предвид информацията и констатациите, получени от компетентния орган на приемащата държава членка в резултат на проверки на място в клон на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, включително във връзка със стабилността на финансовата система в приемащата държава членка.

Чл. 117. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Комисията уведомява Европейската комисия и ЕОЦКП за възникнали съществени затруднения за инвестиционни посредници, за които Република България е държава членка по произход, при установяването им или при извършване на услугите и дейностите по чл. 5, ал. 2 и 3 в трета държава.

(2) По искане на Европейската комисия комисията ограничава или спира за срок до три месеца издаването на разрешения за извършване на дейност на територията на Република България от инвестиционен посредник от трета държава, както и производствата във връзка с придобиването на участие от предприятие майка, което се регулира от законодателството на тази трета държава. По решение на Съвета на Европейския съюз този срок може да бъде удължен.

(3) Алинея 2 не се прилага по отношение на дъщерно дружество на инвестиционен посредник, получил разрешение за извършване на дейност в рамките на Европейския съюз, или дъщерно дружество на такова дъщерно дружество.

(4) По искане на Европейската комисия в случаите, когато трета държава не осигурява на инвестиционни посредници от държава членка извършване на дейност при пазарни условия, равностойни на тези, които правото на Европейската общност гарантира на инвестиционните посредници от тази трета държава, или когато трета държава не предоставя режим на национално третиране при извършване на дейност на нейна територия от инвестиционни посредници от държава членка, комисията я уведомява за всяко подадено:

1. заявление за издаване на лиценз на инвестиционен посредник, който се явява пряко или непряко дъщерно дружество на предприятие майка, което се регулира от законодателството на тази трета държава;

2. уведомление от предприятие майка, което се регулира от законодателството на тази трета държава и възнамерява да придобие участие в инвестиционен посредник, за който Република България е държава членка по произход, в резултат на което инвестиционният посредник става дъщерно дружество на това предприятие майка.

(5) Уведомяването по ал. 4 се преустановява след постигане на споразумение между Европейския съюз и третата държава за предоставяне от третата държава на условия за извършване на дейността на инвестиционните посредници от Европейската общност, равностойни на условията, които правото на Европейската общност гарантира на инвестиционните посредници от тази трета държава за предоставяне на режим на национално третиране, или след изтичане на срока по ал. 2.

Чл. 117а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) Комисията оповестява следната информация:

1. разпоредбите на законите, подзаконовите нормативни актове, административните правила и общите указания, приети в Република България в областта на пруденциалното регулиране на инвестиционните посредници;

2. начина на прилагане на правото на избор и правото на преценка, предоставени от правото на Европейския съюз, приложимо спрямо инвестиционните посредници;

3. общите критерии и методики, които комисията използва при прегледа и оценката във връзка с изискванията за капиталова адекватност и ликвидност;

4. обобщени статистически данни по основни аспекти от прилагането на пруденциалната рамка на инвестиционните посредници в Република България, както и броя и вида надзорни мерки, предприети във връзка с прилагане на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, както и наложените административни наказания.

(2) Информацията по ал. 1 се оповестява така, че да се осигури възможност за сравнение на подходите, възприети от комисията и от другите компетентни органи на държавите членки. Информацията се актуализира редовно и се оповестява по начин и във форма, съгласувани с ЕБО.

Чл. 117б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) (1) За целите на част пета от Регламент (ЕС) № 575/2013 комисията публикува следната информация:

1. приетите общи критерии и методики за преглед на спазването на чл. 405 - 409 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

2. обобщено описание на резултатите от надзорния преглед и описание на наложените мерки в случай на неспазване на чл. 405 - 409 от Регламент (ЕС) № 575/2013, констатирани на годишна основа.

(2) В случай че комисията освободи от прилагането на чл. 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 инвестиционен посредник съгласно чл. 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, комисията публикува следната информация:

1. критериите, прилагани от комисията, за да определи, че няма или не се предвиждат съществени практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения;

2. броя на инвестиционните посредници, които се ползват от освобождаването съгласно чл. 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и броя на тези от тях, които имат дъщерни предприятия в трета държава;

3. обобщена информация за:

а) размера на собствения капитал на консолидирана основа на инвестиционния посредник, който се ползва от освобождаването по чл. 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, който се държи в дъщерни предприятия в трета държава;

б) процента от общия собствен капитал на консолидирана основа на инвестиционните посредници, които се ползват от освобождаването съгласно чл. 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, който представлява собственият капитал, държан в дъщерни предприятия в трета държава;

в) процента от общия собствен капитал, изискван по чл. 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на консолидирана основа на инвестиционни посредници майки, които се ползват от освобождаването по чл. 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 съгласно чл. 7, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, който представлява собственият капитал, държан в дъщерни предприятия в трета държава.

(3) В случай че комисията освободи от прилагането на чл. 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 инвестиционен посредник съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, тя публикува:

1. критериите, прилагани от комисията, за да определи, че няма или не се предвиждат съществени практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения;

2. броя на инвестиционните посредници, които са освободени от прилагането на чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и броя на тези инвестиционни посредници майки, които имат дъщерни предприятия в трета държава;

3. обобщена информация за:

а) размера на собствения капитал на инвестиционните посредници, които са освободени от прилагането на чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, който се държи в дъщерни предприятия в трета държава;

б) процента от общия размер на собствения капитал на инвестиционните посредници, които са освободени от прилагането на чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, който представлява собственият капитал, държан в дъщерни предприятия в трета държава;

в) процента на минималните капиталови изисквания по чл. 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за инвестиционните посредници, които са освободени от прилагането на чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, който представлява собственият капитал, държан в дъщерни предприятия в трета държава.