Държавен вестник, брой 29 от 6.IV

§ 1. Член 1 се изменя така:

"Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.

(2) Този закон се прилага и по отношение на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(3) Условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства."

§ 2. Член 2 се изменя така:

"Чл. 2. (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(2) Членове на семейството на български гражданин са лицата, които живеят с него в едно жилище и са:

1. съпруг;

2. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак;

3. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които са навършили двадесет и една години, но нямат собствени доходи поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях;

4. възходящи, включително и възходящи само на лицето по т. 1, които са на издръжка на българския гражданин или на лицето по т. 1;

5. други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване и сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях."

§ 3. В чл. 3 ал. 2 се изменя така:

"(2) По отношение на чужденци, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България, които се ползват с имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и международните договори, по които Република България е страна."

§ 4. Член 5 се отменя.

§ 5. Наименованието на глава втора се изменя така: "Влизане и летищен транзит".

§ 6. Член 8 се изменя така:

"Чл. 8. (1) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква.

(2) Не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет.

(3) Не се изисква виза и когато чужденецът притежава карта за продължително или за постоянно пребиваване в Република България и основанията за издаването й не са отпаднали."

§ 7. Създава се чл. 8а:

"Чл. 8а. (1) Чужденец, който е член на семейството на български гражданин, може да влезе на територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.

(2) Виза не се изисква, когато чужденец - член на семейството на български гражданин, притежава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, издадена във:

1. Република България, ако основанията за издаването й не са отпаднали;

2. друга държава - членка на Европейския съюз, ако придружава или се присъединява към българския гражданин.

(3) Когато при влизане на територията на Република България член на семейството на български гражданин се позовава на това си качество, но не представи документ по ал. 2, органите за граничен контрол му предоставят разумен срок да ги получи или да удостовери чрез други документи, че е член на семейството на български гражданин.

(4) В случаите по ал. 3 органите за граничен контрол извършват подробна проверка на личните обстоятелства и не допускат влизане на лице, което не е представило документ по ал. 2 или не е удостоверило надлежно с други документи, че е член на семейството на български гражданин. Отказът да се допусне влизане на лицето в Република България се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс."

§ 8. Член 9 се изменя така:

"Чл. 9. Визата е разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България или за летищен транзит."

§ 9. Създават се чл. 9а - 9е:

"Чл. 9а. (1) Видът на визата се определя от целта, за която се издава.

(2) Видовете визи са:

1. за летищен транзит (виза вид "А");

2. за транзитно преминаване (виза вид "B");

3. за краткосрочно пребиваване (виза вид "C");

4. за дългосрочно пребиваване (виза вид "D").

(3) При подаване на заявление за виза от лицето, кандидатстващо за виза, се събират лични данни, включително и биометрични данни.

(4) Биометричните данни могат да бъдат използвани само за проверка на действителната самоличност и за разпознаване или установяване на самоличност във връзка с подаването на заявление за виза или в рамките на граничния контрол или административния контрол на чужденците.

Чл. 9б. (1) Виза се издава под формата на единен визов стикер по образец на Европейския съюз и е валидна само с редовния документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, в който или към който е положена.

(2) Данните, нанесени във визовия стикер, не могат да бъдат променяни.

Чл. 9в. (1) Визовият стикер се полага в редовен паспорт или друг документ за задгранично пътуване, признат от Република България.

(2) Когато чужденецът притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, който не е признат от Република България, визовият стикер се полага върху единна бланка за поставяне на виза по образец на Европейския съюз, утвърдена с акт на Министерския съвет.

(3) Министерството на вътрешните работи съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, в които може да бъде положен визов стикер и дават право на чужденеца да влиза на територията на Република България.

(4) Условията и редът за отпечатване, полагане, анулиране, съхраняване и унищожаване на визовите стикери и бланките за поставяне на виза се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 9г. (1) Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България.

(2) Република България и друга държава - членка на Европейския съюз, могат да сключат двустранен договор за представителство за приемане на заявления и за издаване на визи.

Чл. 9д. По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, органите за граничен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове, съгласувано с Министерството на външните работи, могат да издават еднократни визи за транзитно преминаване със срок 36 часа и за краткосрочно пребиваване със срок до 15 дни.

Чл. 9е. Редът за издаване на визите и за определяне на визовия режим се определя с акт на Министерския съвет."

§ 10. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 след думите "е поставил" се добавя "или може да постави".

2. Точка 7 се изменя така:

"7. е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;".

3. Създава се т. 16:

"16. кандидатства за виза с нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ."

§ 11. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:

1. В текста преди т. 1 след думите "издаване на виза" се добавя "или влизане в страната".

2. В т. 3 думите "ще увреди" се заменят с "може да навреди".

3. Създават се т. 9 и 10:

"9. чужденецът няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;

10. е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни."

§ 12. Член 12 се изменя така:

"Чл. 12. (1) Виза за летищен транзит се издава на чужденец, който пристига с въздухоплавателно средство от една държава и пребивава в международната транзитна зона на летище на територията на Република България с цел да продължи пътуването си с първия следващ полет за друга държава.

(2) Чужденец, пътуващ с виза за летищен транзит, се смята за недопуснат на територията на Република България."

§ 13. Член 13 се изменя така:

"Чл. 13. (1) Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България и напуска територията й на път от една държава за друга държава.

(2) Визата за транзитно преминаване дава право на чужденеца на едно, две или, по изключение, на няколко транзитни преминавания, всяко от които за срок 36 часа, и може да бъде със срок на валидност до 12 месеца.

(3) Общата продължителност на пребиваването на територията на Република България с виза за транзитно преминаване не може да надхвърля 90 дни в рамките на 6 месеца."

§ 14. Член 14 се изменя така:

"Чл. 14. (1) Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза еднократно, двукратно или многократно на територията на Република България за общ срок на пребиваване до 90 дни в рамките на 6 месеца, смятано от датата на първото влизане.

(2) Многократната виза за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до една година, а в изключителни случаи и до 5 години."

§ 15. Член 15 се изменя така:

"Чл. 15. (1) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в Република България.

(2) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденци, които извършват научни изследвания или са студенти по програми за обучение до една учебна година, специализанти или стажанти, чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за осъществяване на инвестиции, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.

(3) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност.

(4) Визата за дългосрочно пребиваване се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от органите за административен контрол на чужденците."

§ 16. Член 16 се изменя така:

"Чл. 16. (1) Притежаването на виза не може да бъде единствено основание за влизане и пребиваване в Република България.

(2) Органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10 и 11 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19.

(3) На чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет.

(4) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания и срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по реда, определен с акт на Министерския съвет. В тези случаи незабавно се уведомява Министерството на външните работи.

(5) Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по ред, определен с акт на Министерския съвет."

§ 17. Член 17 се изменя така:

"Чл. 17. (1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или в международен договор.

(2) Чужденец, който притежава повече от един личен документ за задгранично пътуване и самоличност или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол.

(3) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в Република България, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал.

(4) Чужденец, който притежава повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.

(5) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да снемат биометрични данни с цел автоматизирана проверка или за установяване самоличността на чужденците.

(6) Органите за граничен контрол полагат щемпели в документа за задгранично пътуване на чужденците или заместващия го документ при всяко влизане и при напускане на Република България, с изключение на случаите, когато чужденецът е член на семейството на български гражданин и представи карта за пребиваване по чл. 8а, ал. 2."

§ 18. В чл. 18 ал. 3 се изменя така:

"(3) Чужденците, които преминават транзитно през територията на Република България, не попълват адресни карти."

§ 19. Член 19 се изменя така:

"Чл. 19. (1) Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава:

1. редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима;

2. достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;

3. медицинска застраховка и други застраховки;

4. покана по образец, когато такава се изисква;

5. други документи, доказващи целта на пътуването.

(2) Размерът на финансовите средства по ал. 1, т. 2, минималните застрахователни суми по ал. 1, т. 3, образецът на поканата и документите по ал. 1, т. 5 се определят с акт на Министерския съвет."

§ 20. В чл. 20 ал. 1 се изменя така:

"(1) Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:

1. редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима;

2. наличието на визи за държавата/държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими, в случаите на летищен транзит или транзитно преминаване през територията на Република България."

§ 21. В чл. 21, ал. 3 думите "Органите за граничен паспортно-визов контрол" се заменят с "Органите за граничен контрол".

§ 22. В чл. 22 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, т. 1 думите "по чл. 9, ал. 3" се заменят с "по чл. 9а, ал. 2".

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, службите за административен контрол на чужденците могат да продължат срока на пребиваване на чужденец над разрешения с визата срок по ред, определен с правилника за прилагане на закона."

§ 23. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Текстът преди т. 1 се изменя така: "Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и:".

2. В т. 5 думите "с български гражданин или" се заличават.

3. В т. 14 думите "чл. 18, ал. 2" се заменят с "чл. 22, ал. 3".

4. Създават се т. 17 и 18:

"17. са получили статут на специална закрила по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора;

18. са членове на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 2."

§ 24. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 2 думата "две" се заменя с "пет", а думите "с български гражданин или" се заличават.

2. в т. 3 думите "на български гражданин или" се заличават.

3. В т. 5 думите "срокът за пребиваване, разрешен по чл. 24, ал. 1, т. 3, не се зачита" се заменят с "в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 се отчита само половината от времето на пребиваване".

4. Създава се т. 9:

"9. членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години."

§ 25. В чл. 27 ал. 1 се изменя така:

"(1) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства."

§ 26. В чл. 31, ал. 1 т. 5 се отменя.

§ 27. Създава се глава трета "а" с чл. 33а - 33з:

"Глава трета "а"

ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЕЦ, ПОЛУЧИЛ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Чл. 33а. (1) Чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, може да получи в Република България разрешение за дългосрочно пребиваване:

1. ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в Република България;

2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение.

(2) Разрешение за дългосрочно пребиваване се издава на чужденеца по ал. 1, ако отговаря на условията по чл. 24, ал. 2 и представи:

1. разрешение за работа в Република България - ако е работник или служител;

2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност - ако е самостоятелно заето лице;

3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебната година - ако пребиваването е с цел обучение.

Чл. 33б. (1) В срок до един месец от влизането му на територията на Република България чужденецът по чл. 33а, ал. 1 подава пред службите за административен контрол на чужденците заявление за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на Република България.

(2) Заявлението се разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.

(3) Когато към заявлението не са приложени документите по чл. 33а, ал. 2 или случаят представлява фактическа сложност, срокът може да бъде удължен с не повече от три месеца. В тези случаи органите за административен контрол на чужденците уведомяват незабавно чужденеца за това.

(4) Редът за разглеждане на заявлението се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 33в. (1) Разрешението за дългосрочно пребиваване се издава за срок от пет години.

(2) Разрешението се подновява по молба на чужденеца от службите за административен контрол на чужденци след изтичането на срока му.

Чл. 33г. (1) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 има разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България и има семейство, създадено в държавата - членка на Европейския съюз, която е издала разрешението му за дългосрочно пребиваване, членовете на неговото семейство имат право да го придружават или да се присъединяват към него.

(2) За получаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството те представят в териториалната служба за административен контрол на чужденците:

1. редовен документ за задгранично пътуване;

2. документите по чл. 24, ал. 2;

3. своето разрешение за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване в другата държава - членка на Европейския съюз;

4. доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на дългосрочно пребиваващ чужденец в другата държава - членка на Европейския съюз.

(3) Срокът на пребиваване на членовете на семейството се определя от срока на пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.

(4) Когато семейството не е създадено при условията на ал. 1, по отношение на членовете на семейството на чужденеца по чл. 33а, ал. 1 се прилагат общите правила за влизане и пребиваване на чужденци в Република България.

Чл. 33д. Службите за административен контрол на чужденците уведомяват другата държава - членка на Европейския съюз, за предоставеното право на дългосрочно пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.

Чл. 33е. (1) Службите за административен контрол на чужденците отказват разрешение за дългосрочно пребиване на чужденец по чл. 33а, ал. 1 или на членовете на неговото семейство:

1. когато не отговаря на условията за получаване на право на дългосрочно пребиваване, определени в този раздел;

2. на основанията по чл. 10 или 11;

3. когато чужденецът или членовете на неговото семейство не пребивават на територията на Република България на законно основание.

(2) Разрешението за дългосрочно пребиване на чужденец по чл. 33а, ал. 1 или на членовете на неговото семейство се отнема, когато са отпаднали основанията за пребиваването им и в случаите по чл. 26, ал. 2.

(3) Отказът или отнемането на правото на дългосрочно пребиваване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 33ж. (1) Когато са налице основанията за отказ на разрешение за дългосрочно пребиваване, органите на Министерството на вътрешните работи връщат незабавно и без формалности чужденеца по чл. 33а, ал. 1 или членовете на неговото семейство в държавата - членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.

(2) В случаите по ал. 1 органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 33з. (1) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 или членовете на неговото семейство представляват сериозна заплаха за обществената сигурност и ред, органите на Министерството на вътрешните работи могат да ги експулсират от територията на Европейския съюз и преди те да са получили право на дългосрочно пребиваване в Република България, след съгласуване с компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.

(2) При експулсирането се отчита продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, както и наличието на връзка с държавата на пребиваване или липсата на връзка с държавата по произход на лицето.

(3) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, за изпълнението на решението за експулсиране."

§ 28. В чл. 40 се създава ал. 3:

"(3) Препис от влязлата в сила заповед за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България се изпраща на общината по постоянния му адрес за отбелязване в регистъра на населението."

§ 29. Създава се нов чл. 42а:

"Чл. 42а. Експулсира се и чужденец, пребиваващ на територията на Република България, за който е издадено решение за експулсиране от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз."

§ 30. Създават се чл. 42б - 42ж:

"Чл. 42б. (1) Експулсирането по чл. 42а се изпълнява, когато решението за експулсиране не е отменено или временно спряно за изпълнение от държавата - членка на Европейския съюз, която го е издала, и когато:

1. чужденецът представлява сериозна и реална заплаха за обществения ред или за националната сигурност поради това, че:

а) по отношение на него има влязла в сила присъда за престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година;

б) има достатъчно данни, че е извършил тежко престъпление или има достатъчно данни за неговото намерение да извърши такова престъпление на територията на държава - членка на Европейския съюз;

2. решението за експулсиране на чужденеца е на основание, че той не спазва изискванията на законодателството за влизане и пребиваване на чужденци в държавата - членка на Европейския съюз, която го е издала.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато чужденецът има разрешение за пребиваване в Република България, се прилага и чл. 42, ал. 2.

Чл. 42в. (1) Експулсирането по чл. 42а се изпълнява след получаване от компетентните органи на държавата - членка на Европейския съюз, която е издала решението за експулсиране, на потвърждение, че не е отменено или временно спряно за изпълнение, както и на документи, потвърждаващи самоличността на чужденеца.

(2) Изпълнението на решение за експулсиране, издадено от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 42г. Експулсирането по чл. 42а не се изпълнява, когато в специален закон или международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.

Чл. 42д. Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, издали решението за експулсиране, за неговото изпълнение или за наличие на основание за неизпълнението му.

Чл. 42е. Когато експулсирането не може да се осъществи за сметка на чужденеца, който се експулсира, органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, издали решението за експулсиране, за направените разходи във връзка с неговото изпълнение. Редът за уведомяването се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 42ж. Органите на Министерството на вътрешните работи на основанията по чл. 42б, ал. 1 могат да издадат заповед за експулсиране и да искат изпълнението й от компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, по отношение на чужденец, който се намира на нейната територията."

§ 31. Досегашният чл. 42а става чл. 42з.

§ 32. В чл. 44 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Принудителните административни мерки се налагат със заповеди на директорите на национални служби, директорите на главни дирекции и директора на дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи."

2. В ал. 3 думата "паспортно-визов" се заличава.

§ 33. Член 45 се изменя така:

"Чл. 45. (1) Разноските, свързани с пребиваването и извеждането от Република България на чужденец, влязъл в страната по покана от физическо или юридическо лице, за който се установи, че не отговаря на законовите изисквания за пребиваване на чужденците в Република България, са за сметка на домакина.

(2) В случаите по ал. 1 разноските за престоя и извеждането на чужденеца от страната се събират от Агенцията за държавни вземания по реда, предвиден в Закона за събиране на държавните вземания."

§ 34. В чл. 46 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи, а по съдебен ред - пред съответния окръжен съд" се заличават.

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Заповедите за:

1. отнемане на правото на пребиваване в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;

2. налагане на забрана за влизане в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, и

3. експулсиране

подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно."

§ 35. В глава пета се създават раздел Iа с чл. 47а - 47в и раздел Iб с чл. 47г - 47к:

"Раздел Iа

Искане за оказване на съдействие в случаите на транзит за целите на извеждане на чужденец извън територията на Република България по въздух, отправено от органите на Министерството на вътрешните работи до компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз

Чл. 47а. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да поискат с писмена молба съдействие от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, в случаите на транзит за целите на извеждане на чужденец извън територията на Република България по въздух при невъзможност да се използва директен полет до държавата, която е крайна цел на пътуването.

(2) Транзит по въздуха не може да се иска, когато се налага смяна на летището на територията на другата държава - членка на Европейския съюз, до която е отправена молбата за оказване на съдействие.

Чл. 47б. (1) Молбата се изпраща на компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, чието съдействие се иска, незабавно, но не по-късно от два дни преди датата на транзита.

(2) Транзит по въздуха през територията на друга държава - членка на Европейския съюз, се осъществява след получаване на разрешението на компетентните й органи.

(3) В случай че компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, до които е отправена молбата, не отговорят в срока по ал. 1, действията по транзита могат да започнат след като органите на Министерството на вътрешните работи уведомят компетентните й органи за осъществяването на транзита.

Чл. 47в. (1) Чужденецът се приема незабавно на територията на Република България, когато:

1. разрешението за транзит по въздуха през територията на другата държава - членка на Европейския съюз, е отказано или оттеглено;

2. чужденецът е влязъл без разрешение на територията на другата държава - членка на Европейския съюз, през която се осъществява транзитът;

3. не се е осъществило отвеждането на чужденеца за транзита през друга държава - членка на Европейския съюз, или в държавата, крайна цел на пътуването, или не се е осъществило качването му на полета за връзка;

4. транзитът по въздуха не може да се осъществи по други причини.

(2) Разходите, свързани с връщането на чужденеца, са за сметка на Република България.

Раздел Iб

Оказване на съдействие на компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, в случаите на транзит на чужденец по въздух през територията на Република България

Чл. 47г. Органите на Министерството на вътрешните работи могат да окажат съдействие на компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България при подадена писмена молба.

Чл. 47д. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, които са отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита, както и за възможността за предприемане на някоя от мерките по чл. 47ж в срок от два дни от получаването на молбата.

(2) В изключителни случаи срокът по ал. 1 може бъде удължен най-много с два дни. Необходимостта от удължаването на срока се мотивира.

(3) Ако органите на Министерството на вътрешните работи не уведомят компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита в срока по ал. 1 или 2, действията по транзита могат да започнат след съобщение от компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 47е. (1) При осъществяване на транзита през територията на Република България чужденецът може да се придружава от лица, които са оправомощени за това по законодателството на другата държава - членка на Европейския съюз, чиито компетентни органи са отправили молбата за транзит.

(2) Лицата, които придружават чужденеца, имат право да оказват съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване на бягство на чужденеца, причиняване на самонаранявания, вреди на трети лица или щети на чуждо имущество.

(3) Лицата, които придружават чужденеца, са длъжни да:

1. предприемат необходимите действия за предотвратяване на обстоятелствата по ал. 2, в случаите когато не е възможно органите на Министерството на вътрешните работи да осъществят правомощията си; в тези случаи лицата, които придружават чужденеца, са длъжни да спазват законите на Република България;

2. представят документите си за самоличност, както и разрешението за транзит или съобщението по чл. 47д, ал. 3, при поискване от органите на Министерството на вътрешните работи.

(4) Лицата, които придружават чужденеца, не могат да носят оръжие и униформа.

Чл. 47ж. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за осъществяване на транзита чрез прилагането на една или няколко от следните мерки:

1. приемане на чужденеца от борда на самолета и придружаването му в пределите на зоната за сигурност на летището на транзит;

2. оказване на спешна медицинска помощ на чужденеца и при нужда на лицата, които го придружават;

3. осигуряване на храна за чужденеца и при нужда за лицата, които го придружават;

4. получаване, съхранение и препредаване на пътни документи;

5. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит, за точното време и място на заминаване на чужденеца от територията на Република България, в случаите когато чужденецът не се придружава от лица, оправомощени за това;

6. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит, за възникнали сериозни инциденти по време на транзита на чужденеца.

(2) В рамките на възможностите и при спазване на приложимите международни правила органите на Министерството на вътрешните работи взимат всички необходими мерки за оказване на съдействие от кацането и отварянето на вратите на самолета до отпътуването на чужденеца от Република България, след предварителни консултации с компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, отправили молбата за транзит, с изключение на случаите по ал. 1, т. 2.

(3) В случай че осъществяването на транзита се окаже невъзможно и се налага обратното приемане на чужденеца от другата държава - членка на Европейския съюз, чиито компетентни органи са отправили молбата, органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за това.

Чл. 47з. Органите на Министерството на вътрешните работи взимат всички необходими мерки за осъществяване на транзита във възможно най-кратък срок, но не повече от 24 часа.

Чл. 47и. (1) Разходите по оказване на съдействие за транзит на чужденец по въздуха през територията на Република България са за сметка на другата държава - членка на Европейския съюз, чиито компетентни органи са отправили молбата за транзит.

(2) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят информация на компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, за разходите по ал. 1.

Чл. 47к. (1) Съдействието за осъществяването на транзита по чл. 47г може да бъде отказано, когато:

1. чужденецът е обвинен в извършване на престъпление по българското законодателство или по отношение на него има влязла в сила присъда, която подлежи на изпълнение в Република България;

2. чужденецът представлява заплаха за обществената сигурност и ред, общественото здраве или отношенията на Република България с други държави или международни организации;

3. не е възможен транзит през други държави до държавата - крайна цел на пътуването, или не е възможно приемането на чужденеца в държавата - крайна цел на пътуването;

4. се налага смяна на летище на територията на Република България;

5. съдействието за транзит по въздуха не може да бъде оказано на определената дата по други причини; в тези случаи органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, подали молбата за транзит, за най-близката възможна дата за осъществяване на транзита.

(2) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да откажат съдействие за транзит по чл. 47г, в случай че основанията за отказ по ал. 1 бъдат узнати, след като е дадено съгласие за осъществяване на транзита.

(3) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват незабавно компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, отправили молбата за транзит, за отказа да бъде осъществен транзита и мотивите за това."

§ 36. В чл. 49, ал. 1, т. 4 думите "чл. 17, ал. 2, 3 и 4" се заменят с "чл. 17, ал. 2".

§ 37. Член 51 се изменя така:

"Чл. 51. Превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице."

§ 38. В чл. 54, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 23:

"23. биометрични данни - снимки и 10 пръстови отпечатъка."

2. Досегашната т. 23 става т. 24.

§ 39. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 7 се изменя така:

"7. "Извънредни обстоятелства" са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати."