Държавен вестник, брой 95 от 24.XI

§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата "лиценз" се добавя "на Общността и заверени копия на лиценза".

2. В ал. 2 след думата "лиценз" се добавя "на Общността" и числата "1,5" и "3,5" се заменят съответно с "3,5" и "6".

§ 2. В чл. 3 след думата "лиценз" се добавя "на Общността".

§ 3. В чл. 4 думите "лиценза не е отнеман през последните две години и" се заличават.

§ 4. Създават се чл. 5а и 5б:

"Чл. 5а. Освен в случаите по чл. 5 изискванията за професионална компетентност са изпълнени и когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 5б. (1) Транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност.

(2) Едно и също лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност по чл. 5, ал. 2 или по чл. 5а, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две лица по чл. 2, ал. 1."

§ 5. Член 6 се изменя така:

"Чл. 6 (1) Финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 е лице, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер левовата равностойност на 9000 евро за първи автомобил, за всеки следващ автомобил - в размер левовата равностойност на 5000 евро.

(2) Изискването за финансова стабилност за лицата по чл. 2, ал. 1 е изпълнено, когато стойността на показателя за оценка на финансова стабилност "Фс" е по-голяма или равна на единица.

(3) Показателят "Фс" се определя, както следва:

където капиталът (К) е равен на размера на собствения капитал (К1) минус размера на невнесения капитал (К2), а "n" е броят на заявените копия на лиценза на Общността. Капиталът се определя по данните от представения счетоводен баланс.

(4) Не е финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

(5) Банковата гаранция по ал. 3 трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да бъде в полза на лицето по чл. 2, ал. 1;

2. да е със срок не по-малък от една година;

3. да не може да бъде променяна или отменяна без предварително уведомяване на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация";

4. да е издадена от местна банка, притежаваща лиценз, издаден от Централната банка за извършване на банкова дейност по смисъла на Закона за банките или от банка в държава - членка на Европейския съюз.

(6) Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в случаите:

1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на Общността;

2. при кандидатстване за допълнителни заверени копия на лиценза на Общността;

3. на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността.

(7) Финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени следните документи:

1. счетоводен баланс към последното число на предходния месец;

2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5;

3. удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) При доказване на финансова стабилност на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността документите по ал. 7 се представят в период един месец до изтичане на двегодишния срок."

§ 6. Член 7 се отменя.

§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. След думата "лиценз" се добавя "на Общността и на заверени копия на лиценза".

2. В т. 5 текстът "чл. 6, ал. 6" се заменя с "чл. 6, ал. 7".

3. Точка 8 се изменя така:

"8. декларация за наличието на собствена или наета гаражна площ с точно указан адрес;"

4. Точки 10 и 11 се изменят така:

"10. копие от договора за назначаване на лицето, което ръководи транспортната дейност;

11. копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за лицето, назначено да ръководи транспортната дейност, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция по приходите."

4. Точки 12 - 16 се отменят.

§ 8. Член 9 се изменя така:

"Чл. 9 (1) В срок до 30 календарни дни от датата на подаване на заявлението министърът на транспорта или упълномощено от него лице издава или отказва издаването на лиценз на Общността за извършване на превоз на пътници или товари (приложение № 10 или 10а) и на заверените копия на лиценза (приложение № 11 или 11а).

(2) Броят на заверените копия на лиценза на Общността се определя от броя на автомобилите, за които лицето по чл. 2, ал. 1 е доказало финансова стабилност по чл. 6.

(3) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

(4) За увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление, в което посочва номера на лиценза, броя на копията, които иска да му бъдат издадени, и прилага справка за финансова стабилност (приложение № 3)."

§ 9. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

"Чл. 10. (1) Лицензът на Общността се издава със срок на валидност 5 години.

(2) Лицензът на Общността и заверените копия на лиценза са лични и не се преотстъпват."

2. В ал. 3 след думите "Срокът на лиценза" и "валидност на лиценза" се добавя "на Общността".

§ 10. Член 11 се изменя така:

"Чл. 11. (1) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице отказва издаването на лиценз на Общността и на заверените копия на лиценза, както и продължаване на срока на лиценза, когато кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 3 или към заявлението не са приложени изискуемите документи по чл. 8."

§ 11. В чл. 12 след думата "лиценз" се добавя "на Общността и на заверените копия на лиценза".

§ 12. В чл. 13 след думата "лиценза" се добавя "на Общността".

§ 13. В чл. 14 след думата "лиценза" се добавя "на Общността".

§ 14. Създава се чл. 14а:

"Чл. 14а. Когато се установи, че в следствие на промяна на показателя за финансова стабилност по чл. 6, ал. 3 броят на издадените копия е по-голям от броя на автомобилите, за които лицето по чл. 2, ал. 1 може да докаже финансова стабилност, министърът на транспорта или упълномощено от него лице с писмена заповед отнема съответния брой заверени копия на лиценза на Общността."

§ 15. Член 15 се изменя така:

"Чл. 15. Отнемането на лиценза на Общността или заверените копия на лиценза се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс."

§ 16. Член 16 се изменя така:

"Чл. 16. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на издадените лицензи на Общността и заверените копия на лиценза."

§ 17. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата "лиценз" се добавя "на Общността".

2. В ал. 2 числата "1,5" и "3,5" се заменят съответно с "3,5" и "6" и думите "лиценз и" се заличават.

§ 18. Член 18 се отменя.

§ 19. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 1 се изменя така:

"1. заверено копие на лиценза на Общността;".

2. Точка 2 се изменя така:

"2. заверено копие на договора за наем или лизинг на превозното средство, когато то не е собственост на превозвача;".

3. Точка 4 се изменя така:

"4. разрешително за територията на Република България, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна;".

4. В т. 5 преди думата "други" се добавя "сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5 и".

5. Създава се т. 6:

"6. трудовият договор на водача или заверено извлечение от него, от което да са видни имената на работодателя и работника, датата на сключване и срокът на договора, когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на превозното средство."

§ 20. В чл. 22 думите "удостоверение на МПС" се заменят със "заверено копие на лиценза на Общността".

§ 21. В чл. 23 думите "удостоверението на МПС за международен превоз" се заменят със "завереното копие на лиценза на Общността".

§ 22. Член 24 се отменя.

§ 23. В чл. 26 т. 4 и 5 се отменят.

§ 24. В чл. 28 думите "по лиценза и копие от списъка към лиценза, в който е включен автомобилът" се заличават.

§ 25. В чл. 29 след думата "лиценза" се добавя "на Общността".

§ 26. Членове 30 и 31 се отменят.

§ 27. (В сила от 24.11.2007 г.) В чл. 32 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 текстът "(приложение № 16)" се заменят с "и" и думата "указан" се заменя с "указани".

2. Алинея 3 се отменя.

§ 28. (В сила от 24.11.2007 г.) Член 33 се отменя.

§ 29. В заглавието на раздел I на глава четвърта след думата "линия" се добавя "до държава, която не е членка на Европейския съюз".

§ 30. В чл. 34 след думата "лиценз" се добавя "на Общността".

§ 31. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1, като:

а) точка 2 се отменя;

б) в т. 4 думите "за автобусна линия с период на обслужване по-малко от 6 месеца няма ограничение спрямо началната спирка и спирките по маршрута" се заличават;

в) създава се т. 10:

"10. копие на лиценза на Общността за извършване на превоз на пътници на подизпълнителя, когато е предвидено участието на подизпълнител при изпълнението на автобусната линия."

2. Създава се ал. 2:

"(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 може да предвиди участието на подизпълнители при изпълнението на автобусната линия, ако това е предвидено в двустранните договори и спогодби, по които Република България е страна."

§ 32. Член 36 се отменя.

§ 33. В чл. 37 се правят следните допълнения:

1. След първото изречение се добавя: "При получаване на разрешителните лицето по чл. 2, ал. 1 представя копие на свидетелството за регистрация на автобусите; за превозните средства, които се ползват по договор за наем или за лизинг, лицето по чл. 2, ал. 1 представя заверено копие на договора за наем или за лизинг."

2. В последното изречение думите ", разрешителните се обявяват за невалидни и" се заличават.

§ 34. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават се нови ал. 4 - 7:

"(4) Разрешително не се издава, когато:

1. лицето по чл. 2, ал. 1 има две или повече нарушения на условията и реда за извършване на международен превоз на пътници, включително на разпоредбите, свързани с времето за управление и почивка на водачите или на законодателството в областта на безопасността по пътищата през последните 12 месеца;

2. когато през последните 12 месеца е отнемано разрешително за автобусна линия, издадено на същия превозвач;

3. въз основа на анализ се установи, че линията ще засегне съществуването на сравнима железопътна линия в съответните преки участъци.

(5) Освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.

(6) Лицето по чл. 2, ал. 1 поставя на видно и достъпно място в автобуса информация за маршрута на линията, автобусните спирки, цените и условията за превоза.

(7) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 възнамерява да преустанови обслужването на автобусната линия, трябва писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" три месеца преди датата на преустановяване на обслужването, като посочи причините за това. Ако търсенето на услугата вече не съществува, срокът за уведомяване е един месец. В тези случаи лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец по-рано чрез подходящи публикации."

2. Сегашните ал. 4 - 9 стават съответно ал. 8 - 13.

§ 35. В чл. 44, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 думите "удостоверението на МПС за международен превоз" се заменят със "заверено копие на лиценза на Общността".

2. Точки 2 и 7 се отменят.

§ 36. Член 45 се отменя.

§ 37. Създава се раздел Iа в глава четвърта:

"Раздел Iа

Превоз по автобусна линия до държава - членка на Европейския съюз

Чл. 45а. За извършване на международен превоз по автобусна линия, освен лиценз на Общността, се изисква и разрешително (приложение № 26).

Чл. 45б. (1) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разрешително за превоз по автобусна линия, представя в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" или до компетентния орган на държавата членка, на чиято територия се намира крайния пункт на линията:

1. заявление за издаване на разрешително по образец (приложение № 27);

2. копие на лиценза на Общността;

3. разписание с посочени автогари за спиране на автобусите;

4. график за работа на екипажите;

5. цени за превоз по линията;

6. схема на маршрута с обозначени места, на които се качват или слизат пътници;

7. копие на лиценза на Общността за извършване на превоз на пътници на подизпълнителя, когато е предвидено участието на подизпълнител при изпълнението на автобусната линия.

(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 представя към заявлението всякакви допълнителни сведения, които сметне за необходими.

Чл. 45в. Заявленията за издаване на разрешително за извършване на международен превоз по автобусна линия се разглеждат по реда на тяхното постъпване.

Чл. 45г. (1) Когато подадените заявления за превоз по автобусна линия отговарят на изискванията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" уведомява заявителя и открива процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът.

(2) Когато подадените заявления не отговарят на изискванията за издаване на разрешително, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не открива процедура за съгласуване, като уведомява заявителя за възможността да приведе в съответствие с изискванията документацията си в срок 30 дни. Когато в посочения срок лицето по чл. 2, ал. 1 не приведе в съответствие с изискванията документацията си, процедурата за издаване на разрешително за линията се закрива.

Чл. 45д. (1) След получаване на потвърждение от държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията, но не по-късно от 4 месеца от откриването на процедурата за издаване на разрешително, министърът на транспорта или упълномощено от него лице издава разрешителното в толкова екземпляра, колкото са заявени от лицето по чл. 2, ал. 1.

(2) Срокът на валидност на издаденото разрешително е не по-повече от 5 години. По молба на лицето по чл. 2, ал. 1 или по взаимно съгласие на компетентните органи, на чиито територии се качват или слизат пътници, може да се определи и по-малък срок.

(3) Обслужването на автобусната линия трябва да започне най-късно до 10 дни след получаване на разрешителното за линията.

(4) Лицето по чл. 2, ал. 1 получава разрешителното за превоз по автобусната линия в срок до два месеца от уведомяването му за издаването му, ако докаже че разполага с необходимия брой автобуси за обслужване на всички линии, за които са му издадени разрешителни. При получаване на разрешителното лицето по чл. 2, ал. 1 представя копие на свидетелствата за регистрация на автобусите. В случай, че автобусите за извършване на превозите се ползват по договор за наем или за лизинг, лицето по чл. 2, ал. 1 представя договорите. Когато разрешителното не е получено от лицето по чл. 2, ал. 1 в посочения срок, процедурата се закрива.

(5) Разрешително не се издава, когато:

1. лицето по чл. 2, ал. 1 има две или повече нарушения на условията и реда за извършване на международен превоз на пътници, включително на разпоредбите, свързани с времето за управление и почивка на водачите или на законодателството в областта на безопасността на движението по пътищата през последните 12 месеца;

2. въз основа на анализ се установи, че линията ще засегне съществуването на сравнима железопътна линия в съответните преки участъци;

3. се установи, че линията, която е предмет на заявлението, ще застраши пряко съществуването на други линии, освен в случаите, когато тези линии се обслужват от един превозвач;

4. обслужването на линията - предмет на заявлението, е насочено единствено към най-доходоносните части от съществуващи линии.

(5) Освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.

(6) Лицето по чл. 2, ал. 1 поставя на видно и достъпно място в автобуса информация за маршрута на линията, автобусните спирки, цените и условията за превоза.

(7) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 възнамерява да преустанови обслужването на автобусната линия, трябва писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" 3 месеца преди датата на преустановяване на обслужването, като посочи причините за това. Ако търсенето на услугата вече не съществува, срокът за уведомяване е един месец. В тези случаи лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец по-рано чрез подходящи публикации.

Чл. 45е. За откриване на процедура за продължаване на срока на издадено разрешително или промяна в обслужването лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 27), към което прилага документите по чл. 45б, най-малко 4 месеца преди изтичане на срока на валидност на разрешителното. Заявленията за продължаване на срока на издадените разрешителни за международен превоз по автобусна линия се разглеждат по същата процедура, която се прилага за разглеждане на заявленията за откриване на нова автобусна линия.

Чл. 45ж. (1) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице със заповед отнема разрешителното за превоз на пътници по автобусна линия преди изтичане срока на неговата валидност:

1. когато не са налице условията, въз основа на които е издадено;

2. по искане от компетентния орган на държавата - членка на Европейския съюз, в която е установен превозвачът;

3. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид по чл. 96, ал. 1 от Закона за автомобилните превози или при системни нарушения на правилата за безопасност на движението по пътищата, или на правилата, свързани с времето за управление и почивка на водачите;

4. при необслужване на линията.

(2) Отнемането на разрешителното за превоз на пътници по автобусна линия се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) При отнемане на издаденото разрешително за превоз на пътници по автобусна линия лицето по чл. 2, ал. 1 връща разрешителното в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

(4) При предсрочно отнемане на издаденото разрешително за превоз на пътници по автобусна линия министърът на транспорта или упълномощено от него лице уведомява компетентните органи на държавите по маршрута и закрива обслужваната автобусна линия.

Чл. 45з. При отказ за издаване на разрешително за превоз по международна автобусна линия от компетентните органи на някоя от държавите, през чиято територия преминава маршрутът, министърът на транспорта или упълномощено от него лице уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 в 14-дневен срок от получаването на отказа и връща срещу подпис подадените от лицето по чл. 2, ал. 1 документи.

Чл. 45и. Лицето по чл. 2, ал. 1, което извършва превоз на пътници по автобусна линия, представя в края на всяко тримесечие от календарната година или при поискване в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" справка за реализираните превози и превозените пътници по образец (приложение № 18).

Чл. 45й. При извършване на превоз по международна автобусна линия в автобуса трябва да се намират следните документи:

1. заверено копие на лиценза на Общността;

2. разрешителното за автобусната линия.

Чл. 45к. Разпоредбите по този раздел се прилагат и за извършване на превоз по специализирани редовни линии, при условие че те се извършват без договор с възложител."

§ 38. В чл. 46 след думата "автобуси" се добавя "до държави, които не са членки на Европейския съюз," и след думата "лиценз" се добавя "на Общността".

§ 39. Създава се чл. 46а:

"Чл. 46а. За извършване на международен совалков превоз на пътници до държави - членки на Европейския съюз, се прилагат разпоредбите по чл. 52а, 54 и 55а."

§ 40. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата "превоз" се добавя "до държави, които не са членки на Европейския съюз,".

2. В ал. 2:

а) в т. 1 след думата "лиценз" се добавя "на Общността";

б) точка 6 се изменя така:

"6. данни за автобусите, с които ще се извършва превозът: пътникоместа и регистрационен номер на автобуса;".

3. Алинея 3 се изменя така:

"(3) Документите по ал. 2, т. 2 - 9 трябва да са придружени от легализиран превод на официалния език на съответната държава или на английски, френски или руски език, в случаите, когато се изисква съгласуване от компетентния орган на държавата, явяваща се краен пункт по маршрута."

§ 41. В чл. 48 след думата "превоз" се добавя "до държави, които не са членки на Европейския съюз,".

§ 42. В чл. 49 след думата "държавата" се добавя "която не е членка на Европейския съюз,".

§ 43. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"Чл. 50. (1) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице издава разрешително за совалков превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, след получаване на потвърждение и/или издаване на разрешително от компетентния орган на държавата, явяваща се краен пункт на маршрута. Полученото разрешително се изпраща до компетентните органи на държавите, които не са членки на Европейския съюз, през чиито територии транзитно преминава маршрутът на совалковия превоз."

2. В ал. 2 след думата "Разрешителното" се добавя "за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз,".

3. В ал. 3 след думата "Разрешителното" се добавя "за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз,".

4. В ал. 4 след думата "разрешителното" се добавя "за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз,".

5. В ал. 5 след думата "разрешителното" се добавя "за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз,".

6. В ал. 6 след думата "лиценза" се добавя "на Общността" и след думата "разрешителни" се добавя "за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз,".

§ 44. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:

1. След думите "совалков превоз" се добавя "до държави, които не са членки на Европейския съюз,".

2. Точка 1 се изменя така:

"1. заверено копие на лиценза на Общността;".

3. Точка 2 се отменя.

4. В т. 4 след думата "превоз" се добавя "до държави, които не са членки на Европейския съюз,".

5. Точка 5 се отменя.

6. В т. 7 след думата "за" се добавя "възлагане на".

§ 45. Член 52 се изменя така:

"Чл. 52. (1) За извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, освен лиценз на Общността се изисква и пътническа ведомост (приложение № 23), както и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.

(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление до съответната регионална дирекция "Автомобилна администрация" по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътнически ведомости."

§ 46. Създава се чл. 52а:

"Чл. 52а. (1) За извършване на случаен превоз до държави - членки на Европейския съюз, освен лиценз на Общността, се изисква и контролен документ - пътен формуляр (приложение № 23а).

(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление до съответната регионална дирекция "Автомобилна администрация" по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътни формуляри (приложение № 23б). Книжката с пътни формуляри за случайни превози е поименна и не може да се преотстъпва.

(3) При извършване на случаен превоз от двама или повече превозвачи, когато превозът е възложен от един и същи възложител, пътниците могат да сменят превозното средство по време на превоза на територията на държава - членка на Европейския съюз.

(4) В рамките на международен случаен превоз превозвачът може да извършва случайни превози (местни екскурзии) в държава членка, различна от тази, в която е установен. Тези превози трябва да бъдат предназначени за пътници, които са били превозени от същия превозвач, и да се извършват със същото превозно средство или с друго превозно средство на същия превозвач или група превозвачи."

§ 47. Създава се чл. 52б:

"Чл. 52б. Превозвачът е длъжен да съхранява книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2 две години."

§ 48. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата "пътници" се добавя "до държави, които не са членки на Европейския съюз".

2. В ал. 2:

а) в т. 1 думите "за международен превоз на пътници" се заменят с "на Общността";

б) точки 2, 4 и 5 се отменят.

3. В ал. 3 след думата "превоз" се добавя "до държави, които не са членки на Европейския съюз".

§ 49. В чл. 54 ал. 1 се отменя.

§ 50. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:

1. След думите "случаен превоз" се добавя "до страни, които не са членки на Европейския съюз,".

2. Точка 1 се изменя така:

"1. заверено копие на лиценза на Общността;".

2. Точка 2 се отменя.

3. Точка 3 се изменя така:

"3. пътническа ведомост (приложение № 23);".

4. Точка 4 се отменя.

§ 51. Създава се чл. 55а:

"Чл. 55а. При извършване на случаен превоз до държави - членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните документи:

1. заверено копие на лиценза на Общността;

2. пътен формуляр (приложение № 24)."

§ 52. В чл. 56 след думата "разрешителни" се добавя "за извършване на случаен превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз".

§ 53. В глава четвърта се създава раздел IV:

"Раздел IV

Каботажни превози в държави членки на Европейския съюз

Чл. 56а. На всеки превозвач, който извършва обществен превоз на пътници и който притежава лиценз на Общността, се разрешава без дискриминация на базата на националност или място на установяване временно да извършва международни автомобилни превози на пътници срещу заплащане в друга държава членка, по-долу наричана "държава членка домакин", без от него да се изисква да има седалище или друго установяване в държавата, в която извършва превозите. Такива превози по-долу са наричани "каботажни превози".

Чл. 56б. (1) Каботажен превоз е разрешен за следните видове превози:

1. превоз по специализирани редовни линии, при условие че се извършват по договор с възложител;

2. случаен превоз;

3. превоз по автобусни линии, при условие че се извършват от превозвачи, установени извън държава членка домакин при извършване на превоза по автобусната линия.

(2) Каботажен превоз не може да се извършва извън рамките на тези международни превози.

Чл. 56в. (1) За извършване на каботажни превози, посочени в чл. 56б, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се прилагат правилата на законите, подзаконовите нормативни актове и административни актове, които са в сила в държавите членки по отношение на:

а) цените и условията, уредени с договора за превоз;

б) масата и размерите на пътните превозни средства; масата и размерите могат, когато е уместно, да надхвърлят тези, зададени в държавата членка по регистрация на превозвача, но при никакви обстоятелства не могат да надхвърлят техническите стандарти, зададени в свидетелството за регистрация на превозното средство;

в) изисквания, свързани с превоза на определени категории пътници, а именно ученици, деца и хора с намалена подвижност;

г) периоди на управление и почивка;

д) данък върху добавената стойност за транспортните услуги; единна данъчна основа се прилага за превозите, посочени в чл. 56б.

(2) За извършване на каботажните превози, които са част от превозите по чл. 56б, ал. 1, т. 3, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се прилагат правилата на законите, подзаконовите нормативни актове и административните актове, които са в сила в държавата членка домакин, касаещи разрешителните, тръжните процедури, движението по пътищата, редовността, продължителността и честотата на превозите, както и самите маршрути.

(3) Превозните средства, с които се извършват каботажни превози, трябва да отговарят на техническите стандарти за конструкцията и оборудването на превозните средства, с които се извършват международни превози.

Чл. 56г. (1) При извършване на каботажни превози в превозното средство трябва да се намира заверено копие на лиценза на Общността.

(2) Извършването на каботажни превози по чл. 56б, ал. 1, т. 2 се осъществява с контролен документ - пътен формуляр по образец (приложение № 23а), който трябва да се намира в превозното средство.

(3) При извършване на каботажни превози по чл. 56б, ал. 1, т. 1 за контролен документ служи заверено копие на договора за възлагане на превоза. За тези превози превозвачът попълва пътен формуляр (приложение № 23а) във вид на месечен отчет.

(4) Използваните пътни формуляри по ал. 2 и 3 се предават в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"."

§ 54. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4 думите "изискванията на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR)" се заменят с "Наредба № 12 от 2002 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 1 от 2003 г.; изм., бр. 91 от 2006 г.)".

2. Създава се ал. 5:

"(5) Лицето по чл. 2, ал. 1 може да осъществява международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато то притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица (приложение № 28)."

§ 55. Създават се чл. 57а, 57б, 57в, 57г, 57д и 57е:

"Чл. 57а. (1) Сертификатът за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е нает на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.

(2) За издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 29) до министъра на транспорта, към което прилага следните документи:

1. копие на разрешението за работа на водача;

2. копие на личната карта на водача (продължително или постоянно пребиваващ);

3. копие от страницата с личните данни и страницата с виза "D" от националния паспорт на водача;

4. копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

(3) Копията на документите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се заверяват с подпис от управителя и печат на лицето по чл. 2, ал. 1. При подаване на документите се представя и оригиналът на документа по т. 1 от ал. 2 за проверка на съответствието му със завереното копие.

(4) В срок до 15 календарни дни от датата на подаване на заявлението министърът на транспорта или упълномощеното от него лице издава или отказва издаването на сертификата.

(5) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава със срок на валидност, съвпадащ със срока на валидност на разрешението за работа - за продължително пребиваващ гражданин, и 5 години - за постоянно пребиваващ.

(6) Срокът на валидност на сертификата се продължава за новия срок за разрешителното за работа, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичане на срока на валидност на сертификата и водачът отговаря на изискванията по тази наредба.

(7) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по ал. 2, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Чл. 57б. (1) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице отказва издаването на сертификат в случаите, когато:

1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията, удостоверени с документите по чл. 57а, ал. 2, или към заявлението не са представени изискуемите документи по чл. 57а, ал. 2;

2. издаденият сертификат е бил отнет през последните две години.

(2) Отказът за издаване на сертификат се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 57в. Действието на сертификата се прекратява преди изтичане на срока на неговата валидност, считано от датата на:

1. искането на неговия притежател за прекратяване валидността му;

2. прекратяване дейността на лицето по чл. 2, ал. 1;

3. отнемането му.

Чл. 57г. (1) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице с писмена заповед отнема сертификата, когато:

1. се установи, че е издаден въз основа на неистински документи или документи с невярно съдържание;

2. отпадне някое от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 57а, ал. 2.

(2) Отнемането на сертификата се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 57д. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" създава и поддържа база с данни за лицата по чл. 2, ал. 1, получили сертификат, и за водачите, за които е издаден сертификат.

Чл. 57е. Сертификатът за водач на моторно превозно средство принадлежи на превозвача, който го предоставя на водача на моторно превозно средство."

§ 56. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1, като:

а) точка 1 се изменя така:

"1. да е на възраст не по-малко от 21 години за превозно средство за превоз на пътници и за превозно средство за превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 t, а за всички останали - 18 години";

б) (В сила от 24.11.2007 г.) създава се т. 4:

"4. да притежават карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози".

2. Създава се ал. 2:

"(2) Водач, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който не е навършил 21 години, се допуска да управлява превозно средство при превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 t, когато притежава удостоверение за професионална компетентност, признато от една от държавите членки, потвърждаващо, че той е завършил курс на обучение за водачи на превозни средства за превоз на товари."

§ 57. (В сила от 24.11.2007 г.) Създават се чл. 59а и 59б:

"Чл. 59а. (1) Контролът за техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършва обществен превоз на пътници или товари, се осъществява чрез технически проверки на пътя.

(2) Техническата проверка на пътя включва един, повече от един или всички от следните елементи:

1. визуална проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в неподвижно състояние;

2. проверка за наличие на валиден знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно средство;

3. проверка на протокола от извършена предишна проверка на пътя;

4. проверка за неизправности, обхващаща един или повече елементи от посочените в т. 6 от приложение № 30.

(3) Елементи, за които от знака за технически преглед или протокола за предишна проверка се установява, че са проверявани през предишните 3 месеца, не се проверяват отново, с изключение на случаите, когато имат видим дефект или неизправност.

(4) Проверка на спирачните системи и на емисиите на отработилите газове се извършва в съответствие с правилата, определени в приложение № 6А към чл. 31, ал. 2 и приложение № 12 към чл. 8, ал. 5 от Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 74 от 1999 г.; доп., бр. 79 от 2001 г.; изм., бр. 32 от 2003 г., бр. 52 от 2005 г.; попр., бр. 58 от 2005 г.; изм., бр. 41 от 2006 г.).

(5) Резултатите от техническата проверка на пътя се отразяват в протокол за проверка на пътя (приложение № 30), а при проверка на пътно превозно средство, извършващо автомобилен превоз на опасни товари - и в контролен лист (приложение № 31).

(6) Екземпляр от протокола и контролния лист се връчва на водача на провереното превозно средство срещу подпис.

Чл. 59б. (1) На всеки две години до 31 март Министерството на транспорта уведомява Европейската комисия за броя на проверените пътни превозни средства по категориите, определени в приложения № 30 и 31, и по месторегистрация, както и за проверените елементи по т. 6 от приложение № 30 и установените неизправности.

(2) За установени повреди или неизправности на чуждестранно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари, посочени в чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, се уведомяват компетентните органи на държавата - членка на Европейския съюз, в която превозното средство е регистрирано."

§ 58. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1:

а) в т. 1 след думата "превози" се добавя "до страни, които не са членки на Европейския съюз";

б) създава се т. 1а:

"1а. "Случайните превози" до страни - членки на Европейския съюз, са превози, които не отговарят на дефиницията за редовни линии, включително специализираните редовни линии, и които се характеризират преди всичко с това, че превозват групи от пътници, събрани по инициатива на даден възложител или на самия превозвач.";

в) създават се т. 3 и 4:

"3. "Редовни автобусни линии" са тези услуги, които предполагат превоз на пътници на определени интервали по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени спирки. Услугата е достъпна за всички при условие на задължителна резервация, там където е необходимо.

4. "Специализирани редовни линии" са:

а) превоз на работници между дома и работното им място;

б) превоз до и от учебното заведение за ученици и студенти;

в) превоз на войници и на техните семейства между държавата, от която произхождат, и мястото, където се намира казармата им."

2. Параграф 3 се изменя така:

"§ 3. Лицензът на Общността за международен превоз, издаден на лицата по чл. 2, ал. 1, е валиден и за извършване на превози на територията на Република България."

3. Параграф 4 се отменя.

§ 59. Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7 се изменя така:

"Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7

§ 60. Приложение № 6 към чл. 8 се изменя така:

"Приложение № 6 към чл. 8

§ 61. Приложение № 5а към чл. 7, ал. 2 се отменя.

§ 62. Приложение № 7 към чл. 8, т. 9 се отменя.

§ 63. Приложение № 9 към чл. 8, т. 12 се отменя.

§ 64. Приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 се изменя така:

"Приложение № 10 към чл. 9, ал. 1

§ 65. Приложение № 10а към чл. 9, ал. 2 се изменя така:

"Приложение № 10а към чл. 9, ал. 2

§ 66. Приложение № 10б към чл. 9, ал. 2 се отменя.

§ 67. Приложение № 11 към чл. 9, ал. 2 се изменя така:

"Приложение № 11 към чл. 9, ал. 2

§ 68. Създава се приложение № 11а към чл. 9, ал. 1:

"Приложение № 11а към чл. 9, ал. 1

§ 69. Приложение № 12 към чл. 19, т. 2 се отменя.

§ 70. Приложение № 16 към чл. 32, ал. 2 се отменя.

§ 71. Приложение № 17 към чл. 35, ал. 1, т. 1 се изменя така:

"Приложение № 17 към чл. 35, ал. 1, т. 1

§ 72. Приложение № 19 към чл. 44, ал. 1, т. 6 се отменя.

§ 73. Приложение № 20 към чл. 44, ал. 1, т. 7 се отменя.

§ 74. Приложение № 21 към чл. 45 се отменя.

§ 75. Приложение № 24 към чл. 53, ал. 1 се изменя така:

"Приложение № 24 към чл. 53, ал. 1

§ 76. Приложение № 25 към чл. 58, т. 3 се отменя.