НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 10 ОТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ (ДВ, БР. 28 ОТ 2004 Г.)
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 10 ОТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ (ДВ, БР. 28 ОТ 2004 Г.)
Обн. ДВ. бр.89 от 3 Ноември 2006г.
§ 1. Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене, предназначени за монтиране на извънпътна техника, и на допълнителните двигатели, монтирани върху превозни средства, предназначени за превоз на хора и стоки по пътищата."
§ 2. Член 2 се изменя така:
"Чл. 2. (1) Наредбата се прилага за двигатели, предназначени да бъдат монтирани на устройства, които са предназначени или пригодени да се придвижват или да бъдат придвижвани по път или извън пътищата и отговарят на следните специфични изисквания:
1. с двигател с компресионно запалване, притежаващ ефективна мощност, по-голяма или равна на 19 kW, но непревишаваща 560 kW, работещ по-скоро с променлива скорост, отколкото с постоянна, или
2. с двигател с компресионно запалване, притежаващ ефективна мощност, по-голяма или равна на 19 kW, но непревишаваща 560 kW, работещ с постоянна скорост; тези граници се прилагат след 31 декември 2006 г., или
3. с бензинов двигател с искрово запалване, притежаващ ефективна мощност, непревишаваща 19 kW, или
4. с двигатели, конструирани за задвижване на мотриси (самоходни релсови транспортни превозни средства), конструирани специално за превоз на стоки и/или пътници, или
5. с двигатели, конструирани за задвижване на локомотиви, т.е. самоходни части от релсови съоръжения, създадени за преместване или задвижване на създадени за превоз на стоки, пътници или други съоръжения вагони, но които сами по себе си не са създадени, нито са предназначени за превоз на стоки, пътници (с изключение на машинистите) или други съоръжения; всеки спомагателен двигател и всеки двигател, предназначен да задвижи релсово оборудване, проектирано за извършване на работи по поддръжка или строителство, се класифицира по т. 1.
(2) Наредбата се прилага за всеки допълнителен двигател с вътрешно горене с мощност над 560 kW, предназначен за кораби за вътрешно корабоплаване.
(3) Наредбата не се прилага за двигатели, предназначени за задвижване на:
1. моторни превозни средства по смисъла на Наредба № 60 от 2003 г. за ЕО одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 46 от 2006 г.);
2. моторни превозни средства по смисъла на Наредба № 117 от 2005 г. за одобряване на типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства (ДВ, бр. 12 от 2005 г.);
3. моторни превозни средства по смисъла на Наредба № 30 от 2005 г. за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника (обн., ДВ, бр. 11 от 2006 г.; изм., бр. 39 от 2006 г.).
(4) Тази наредба не се прилага за:
1. кораби, с изключение на корабите, предназначени за вътрешното корабоплаване;
2. летателни апарати;
3. превозни средства за отдих и развлечение (моторни шейни, кросови мотоциклети, превозни средства с висока проходимост);
4. двигатели, предназначени за военните сили;
5. двигатели, използвани в машини, основно предназначени за пускане във вода и изваждане от вода на спасителни лодки;
6.двигатели, използвани в машини, предназначени главно за пускане и изваждане на кораби, пуснати във вода от брега."
§ 3. В чл. 3, ал. 1 думите "Центъра за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части - Пловдив, наричан по-нататък "упълномощен орган" се заменят с "Контролно-техническа инспекция (КТИ)".
§ 4. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. препис от съдебно решение за регистрация на производителя или неговия упълномощен представител или еквивалентен документ съгласно националното законодателство на съответната държава;".
2. Точка 3 се изменя така:
"3. техническа документация в два екземпляра във формат А4 или в папка с такъв формат; техническата документация включва попълнен формуляр "Списък с данни" по приложение № 1, подробни чертежи в подходящ мащаб и фотоснимки, ако има такива, показващи необходимите детайли;".
3. В т. 4 след думите "приложения № 3" се добавя ", 3а".
4. В т. 6 думите "чл. 9, ал. 11" се заменят с "чл. 9, ал. 15".
§ 5. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Представителният образец на двигателя от фамилията се избира по следните критерии:
1. за първи критерий се приема максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при обявения режим на максимален въртящ момент;
2. когато два или повече двигателя не могат да бъдат определени по реда на т. 1, представителният образец трябва да бъде избран по втори критерий, който представлява максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при номиналния режим на работа;
3. когато изпълнителният директор на КТИ установи, че чрез изпитване на втори двигател е най-добрият начин да се определи най-високо ниво на емисии, той може да избере допълнителен двигател за извършване на изпитвания, като се позове на характеристики, които сочат, че избраният втори двигател е в състояние да покаже най-високото ниво на емисии от двигателите от тази фамилия;
4. ако двигателите от фамилията притежават други променливи параметри, за които може да се приеме, че са в състояние да повлияят на емисиите от отработени газове, те се определят и се вземат под внимание при избора на представителния образец на двигателя."
2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Когато заявеният за одобрение на типа двигател изпълнява функциите си или притежава определени характеристики само във връзка с други части на извънпътната техника и по тази причина съответствието с едно или няколко от изискванията може да бъде установено само когато двигателят работи заедно с другите части на машината, независимо дали е реално или симулирано, обхватът на одобрението на типа трябва да бъде ограничен с тези условия, които са отразени и в протокола от изпитването."
§ 6. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "извършва оценка на условията на производство на производителя да осигури" се заменят с "предприема мерки за извършване на оценка на условията на производство за осигуряване на".
2. (В сила от 01.01.2007 г.) Създават се ал. 2 и 3:
"(2) Изпълнителният директор на КТИ предприема действия за проверка дали мерките от ал. 1 продължават да бъдат ефикасни и че всеки произведен двигател с нанесен номер за одобрение на типа по тази наредба съответства на данните, посочени в сертификата за одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели, включително неговите приложения.
(3) Действията по ал. 1 или 2 при необходимост могат да бъдат предприети и в сътрудничество с орган за одобрение на типа на друга държава - членка на Европейския съюз."
§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите "приложение № 6" се добавя "част I".
2. В ал. 3 думите "които имат отношение към условията, при които е бил одобрен типът" се заменят с "при наличие на обстоятелствата по чл. 5, ал. 5".
§ 8. Създава се член 10а:
"Чл. 10а. (1) Сертификатите на Европейската общност (ЕО сертификат) за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители, издадени от компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, и номерирани съгласно приложение № 6, част II, запазват действието си на територията на Република България, при условие че производителят или неговият упълномощен представител представи легализиран превод на сертификата на български език. Копие от сертификата се съхранява от КТИ.
(2) Признават се като еквивалентни изброените в приложение №10 одобрения на типа, както и съответните маркировки за одобрение."
§ 9. В чл. 12 се създава т. 3:
"3. са необходими нови изпитвания или проверки."
§ 10. В чл. 13, ал. 1, т. 5 думите "чл. 9, ал. 11" се заменят с "чл. 9, ал. 15".
§ 11. В чл. 14 ал. 3 се изменя така:
"(3) Когато заявеният за одобрение на типа двигател изпълнява функциите си или притежава определени характеристики само във връзка с други части на извънпътната техника и по тази причина съответствието с едно или няколко от изискванията може да бъде установено само когато двигателят работи заедно с другите части на машината, независимо дали е реално или симулирано, обхватът на одобрението на типа трябва да бъде ограничен с тези условия, които са отразени и в протокола от изпитването."
§ 12. (В сила от 01.01.2007 г.) В чл. 17, ал. 2 след думите "приложение № 6" се добавя "част I".
§ 13. Глава четвърта се изменя така:
"Глава четвърта
УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕНИЯ ТИП
Чл. 20. (1) На двигателите с компресионно запалване, одобрени в съответствие с наредбата, производителят поставя маркировка, съдържаща следната информация:
1. марка или име на производителя на двигателя;
2. тип и при необходимост фамилия двигатели, както и индивидуален идентификационен номер на двигателя;
3. номер на ЕО одобрение на типа съгласно приложение № 6;
4. етикетите, предвидени в приложение № 11, ако двигателят е пуснат на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм.
(2) На двигателите с принудително запалване, одобрени в съответствие с наредбата, производителят поставя маркировка, съдържаща следната информация:
1. марка или име на производителя на двигателя;
2. номер на ЕО одобрение на типа съгласно приложение № 6.
Чл. 21. (1) Маркировките трябва да съществуват в продължение на целия полезен живот на двигателя и да бъдат ясно четливи и неизтриваеми. В случай на използване на етикети или табелки те трябва да са поставени по такъв начин, че прикрепването им да остава стабилно през целия срок на полезен живот на двигателя и да не могат да се премахват, без това да предизвика тяхното повреждане или унищожаване.
(2) Маркировките трябва да бъдат поставяни върху компонент от двигателя, който е необходим за нормалната му работа и по принцип не се заменя по време на живота на двигателя.
(3) Тези маркировки трябва да бъдат поставени така, че да бъдат лесно видими от всяко лице със среден ръст след пълното монтиране на двигателя с всички допълнителни части, необходими за неговото функциониране.
(4) Всеки двигател трябва да бъде снабден с допълнителна демонтируема табелка от устойчив материал, на която са нанесени всички данни, посочени в приложение № 6, част I, която при необходимост трябва да бъде поставена така, че визираните в приложение № 6, част I маркировки да бъдат ясно видими за всяко лице със среден ръст и леснодостъпни след инсталирането на двигателя на устройството.
Чл. 22. Класифицирането на двигателите според идентификационните номера трябва да бъде от вид, който да позволява еднозначното определяне на последователността на производството им.
Чл. 23. (1) Преди напускането на производствената линия на двигателите трябва да са поставени всички изисквани маркировки.
(2) Точното местоположение на маркировките на двигателя се посочва в приложение № 5, част 1."
§ 14. В глава пета се правят следните изменения и допълнения:
1. Раздел I се изменя така:
"Раздел I
Оценка на условията на производство
Чл. 24. За да се провери съществуването на разпоредби и процедури, които са в състояние да осигурят ефикасен контрол на съответствието на производството, преди да бъде издадено одобрението, изпълнителният директор на КТИ признава придържането на производителя към хармонизирания стандарт EN 29002 (обсегът на който покрива въпросните двигатели) или към еквивалентен стандарт за одобрение, който отговаря на предвидените предписания. Производителят е длъжен да предостави подробна информация относно това придържане и да се ангажира да информира изпълнителния директор на КТИ за всяко ревизиране на валидността или обсега му. За да се провери дали условията, посочени в т. 2.2 от приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4, продължават да бъдат спазвани, се извършват съответни контролни проверки на производството.
Чл. 25. (1) Производителят е длъжен:
1. да следи за съществуването на процедури за ефикасен контрол на качеството на продукцията;
2. да осигури достъп до оборудването, необходимо за извършване на контрол на съответствието на всеки одобрен тип;
3. да следи за вписването на данните от резултатите от изпитванията и за съхраняването на приложените документи, които трябва да бъдат на разположение за период, който се определя от изпълнителния директор на КТИ;
4. да анализира резултатите от всеки тип изпитване с цел контролиране и осигуряване на постоянство в характеристиките на двигателя, като взема предвид допустимите отклонения при индустриалния тип производство;
5. да се увери, че всяко пробовземане от двигатели или компоненти, които показват несъответствие спрямо съответния тип изпитване, да бъде последвано от ново пробовземане и от провеждане на ново изпитване; да вземе всички необходими мерки за възстановяване на съответствието на производството.
Чл. 26. Компонентите, които могат да окажат влияние върху емисиите от замърсяващи газове и частици, трябва да бъдат проектирани, конструирани и монтирани по такъв начин, че при нормални условия на експлоатация двигателят да продължава да отговаря на предписанията по тази наредба въпреки вибрациите, на които може да бъде подложен.
Чл. 27. Техническите мерки, които производителят взема, трябва да бъдат такива, че посочените емисии да бъдат реално ограничавани съгласно наредбата по време на нормалната продължителност на живота на двигателя и при нормални условия на експлоатация. Тези предписания се считат за изпълнени, ако са изпълнени разпоредбите по т. 2.1.2.1, 2.1.2.3 и 3.3.2.1 от приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4.
Чл. 27а. В случай на използване на каталитичен конвертор и/или на филтър за частици производителят трябва да докаже посредством тестове за издръжливост във времето, които той може да изпълни самостоятелно съгласно добрите инженерни практики, както и посредством съответните архиви, че въпросните устройства за вторична преработка могат да функционират правилно по време на целия живот на двигателя. Архивните данни трябва да бъдат получени съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3. На клиента трябва да бъде дадена съответна гаранция. Разрешава се систематичното заменяне на устройството след определен период на функциониране на двигателя. Всяко регулиране, поправяне, демонтиране, почистване или замяна на компоненти или системи, които са част от двигателя, извършвано периодично, за да се предотврати нарушение на доброто функциониране на двигателя, породено от устройствата за вторична преработка, може да се извършва единствено ако е технологично необходимо за осигуряване на доброто функциониране на системата за ограничаване на емисиите. Също така предписанията относно календарния график за поддръжка трябва да бъдат посочени в книжката с упътването за употреба, да са предвидени в горепосочените разпоредби относно гаранцията и да бъдат одобрени преди издаване на одобрението. Извлечението от книжката с упътването за поддръжка или за замяна на устройствата за преработване на газовете и гаранционните условия трябва да бъде включено в списъка с данни съгласно приложение № 1.
Чл. 27б. Всички двигатели, изхвърлящи отработени газове, смесени с вода, са съоръжени с тръбно съединение в отделителна система на двигателя, което се намира след двигателя и преди точката, в която отработените газове влизат в контакт с вода (или с която и да е друга охлаждаща или пречистваща течност), за временно поставяне на системата за вземане на проби от емисиите на газове или частици. Важно е това съединение да бъде поместено така, че да позволи вземане на представителна смесена проба от отработените газове. Това тръбно съединение е вътрешно резбовано със стандартна тръбна резба с максимална широчина 1,3 cm. Когато съединението не работи, е затворено с тапа (разрешени са равностойни тръбни съединения)."
2. В раздел II:
а) в чл. 38, ал. 1 думите "вграждането му" се заменят с "неговото монтиране", а в ал. 3 думите "вгражда в мобилна техника" се заменят с "монтира на извънпътна техника";
б) член 39 се изменя така:
"Чл. 39. (1) В случаите, когато производителят не може да удостовери спазване на изискванията, свързани с удостоверяване на съответствието с одобрения тип, както и с чл. 35, чл. 36, ал. 1 и 2 на чл. 38 и чл. 42б, изпълнителният директор на КТИ предлага на министъра на земеделието и горите да отнеме сертификата за одобрение на типа за съответния двигател или фамилия двигатели.
(2) Министърът на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ информира органите на другите държави членки при отнемане на сертификата по ал. 1 съгласно процедурата по глава седма."
3. Създава се раздел IV:
"Раздел IV
Гъвкав механизъм
"Чл. 42а. Двигателите с компресионно запалване, предназначени за употреба, различна от задвижване на локомотиви, мотриси и кораби за вътрешното корабоплаване, могат да бъдат пуснати на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм в съответствие с процедурата, предвидена в приложение № 11.
Чл. 42б. Двигателите с компресионно запалване, пуснати на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, са етикетирани в съответствие с приложение № 11.
Чл. 42в. При подаване на заявление от производител на съоръжения (оборудване) за получаване на одобрение и при получаване на одобрение от министъра на земеделието и горите производителят на двигатели може да пусне на пазара в рамките на период между два последователни етапа, определящи допустими стойности на емисиите, ограничен брой двигатели, които отговарят единствено на допустимите стойности на емисиите за предходния етап, като се спазват изискванията по приложение № 11."
§ 15. Създава се глава седма:
"Глава седма
ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 45. (1) Министърът на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ:
1. ежемесечно изпраща на издаващите одобрение на типа органи на другите държави членки списък (с подробностите от приложение № 7) на издадените през месеца сертификати за одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели, отказите за издаване или отнемането на такива сертификати;
2. при искане от издаващ одобрение орган на друга държава членка незабавно изпраща:
а) копие от всеки издаден или отказан сертификат за одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели, със или без техническо досие за всеки тип или фамилия двигатели, или за оттеглено такова, и/или
б) списък на двигатели, произведени в съответствие с дадени одобрения на типа, и съдържащ подробностите по приложение № 8, и/или
в) копие от декларацията по чл. 36.
(2) Министърът на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ веднъж в годината или като допълнение към полученото заявление изпраща на Европейската комисия копие от таблицата по приложение № 9 относно одобрените двигатели след последното уведомление.
(3) Ако се докаже, че двигателят, носещ съответния номер, не съответства на одобрения тип или фамилия, изпълнителният директор на КТИ може писмено да поиска от държавата членка, която е издала такова одобрение, да провери дали двигателят в производство съответства на одобрения тип или фамилия.
(4) Когато искането е отправено от друга държава членка към Република България, проверката се осъществява в шестмесечен срок от датата на искането."
§ 16. Създава се глава осма:
"Глава осма
ГРАФИЦИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ОДОБРЕНИЯ НА ТИПА И ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА
Раздел I
График - Двигатели с компресионно запалване
Чл. 46. (1) Министърът на земеделието и горите отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели етап IIIА - категории двигатели H, I, J и K), при следните предпоставки:
1. H : след 30 юни 2005 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 130 kW Ј P Ј 560 kW;
2. I : след 31 декември 2005 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 75 kW Ј P Ј 130 kW;
3. J : след 31 декември 2006 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 37 kW Ј P Ј 75 kW;
4. K : след 31 декември 2005 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 19 kW Ј P Ј 37 kW,
ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4.
(2) Министърът на земеделието и горите отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели с постоянна скорост етап IIIА - категории двигатели H, I, J и K), при следните предпоставки:
1. двигатели с постоянна скорост от категория H: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от: 130 kW Ј P Ј 560 kW;
2. двигатели с постоянна скорост от категория I: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от : 75 kW Ј P Ј 130 kW;
3. двигатели с постоянна скорост от категория J: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност от: 37 kW Ј P Ј 75 kW;
4. двигатели с постоянна скорост от категория K : след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от : 19 kW Ј P Ј 37 kW,
ако двигателят не отговаря на изискванията на тази наредба и ако емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4.
(3) Министърът на земеделието и горите отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели етап IIIВ - категории двигатели L, M, N и P), при следните предпоставки:
1. L : след 31 декември 2009 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 130 kW Ј P Ј 560 kW;
2. M : след 31 декември 2010 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 75 kW Ј P Ј 130 kW;
3. N : след 31 декември 2010 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 56 kW Ј P Ј 75 kW;
4. P : след 31 декември 2011 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 37 kW Ј P Ј 56 kW,
ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.5.
(4) Министърът на земеделието и горите отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели етап IV - категории двигатели Q и R) при следните предпоставки:
1. Q: след 31 декември 2012 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 130 kW Ј P Ј 560 kW;
2. R: след 30 септември 2013 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 56 kW Ј P Ј 130 kW,
ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.6.
(5) Министърът на земеделието и горите отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III А - категории двигатели V) при следните предпоставки:
1. V1 :1: след 31 декември 2005 г., за двигателите с мощност, равна или по-голяма от 37 kW, и обем, по-малък от 0,9 l за цилиндър;
2. V1 :2 : след 30 юни 2005 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 0,9 l, но по-малък от 1,2 l за цилиндър;
3. V1 :3 : след 30 юни 2005 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 1,2 l, но по-малък от 2,5 l за цилиндър, и с мощност от: 37 kW Ј P Ј 75 kW;
4. V1 : 4 : след 31 декември 2006 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 2,5 l, но по-малък от 5 l за цилиндър;
5. V2 : след 31 декември 2007 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 5 l за цилиндър,
ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4.
(6) Министърът на земеделието и горите отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при мотрисите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III А) при следните предпоставки - RC A : след 30 юни 2005 г., за двигателите с мощност, по-голяма от 130 kW, ако тези двигатели не отговарят на изискванията по тази наредба и техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4.
(7) Министърът на земеделието и горите отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при мотрисите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III В) при следните предпоставки - RC B : след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност, по-голяма от 130 kW, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.5.
(8) Министърът на земеделието и горите отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при локомотивите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III А) при следните предпоставки:
1. RL A : след 31 декември 2005 г., за двигателите с мощност от 130 kW Ј P Ј 560 kW;
2. RH A: след 31 декември 2007 г., за двигателите с мощност от 560 kW < P,
ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4; разпоредбите по тази алинея не се прилагат за посочените типове двигатели или фамилии от двигатели, когато даден договор за покупка на двигател е сключен преди 20.V.2004 г. и при условие, че двигателят е пуснат на пазара най-късно две години след датата, определена за съответната категория локомотиви.
(9) Министърът на земеделието и горите отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при локомотивите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III В) при следните предпоставки - R B : след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност, по-голяма от 130 kW, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.5. Тази разпоредба не се прилага за посочените типове или фамилии от двигатели, когато договорът за покупка на двигател е сключен преди 20.V.2004 г. и при условие, че двигателят е пуснат на пазара най-много две години след датата, определена за съответната категория локомотиви.
Чл. 47. (1) Като се прави изключение за техниката и двигателите за износ за трети страни, се разрешава пускането на пазара на двигатели независимо от това, дали са или не са монтирани на техниката, само ако отговарят на изискванията по тази наредба и при спазване на ограниченията по чл. 46:
1. етап I:
а) категория А - 31 декември 1998 г.;
б) категория В - 31 декември 1998 г.;
в) категория С - 31 март 1999 г.;
2. етап II:
а) категория D - 31 декември 2000 г.;
б) категория Е - 31 декември 2001 г.;
в) категория F - 31 декември 2002 г.;
г) категория G - 31 декември 2003 г.
(2) Като се прави изключение за техниката и двигателите, предназначени за износ в трети страни, се разрешава пускането на пазара на двигатели независимо дали са монтирани или не в извънпътна техника, след следните дати, само ако отговарят на изискванията по тази наредба и ако двигателят е одобрен в съответствие с една от категориите, посочени в чл.46:
1. етап III A двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост:
а) категория H - 31 декември 2005 г.;
б) категория I - 31 декември 2006 г.;
в) категория J - 31 декември 2007 г.;
г) категория K - 31 декември 2006 г.;
2. етап III A двигатели за кораби от вътрешното корабоплаване:
а) категория V1 :1 - 31 декември 2006 г.;
б) категория V1 :2 - 31 декември 2006 г.;
в) категория V1 :3 - 31 декември 2006 г.;
г) категория V1 :4 - 31 декември 2008 г.;
д) категория V2 - 31 декември 2008 г.;
3. етап III A двигатели с постоянна скорост:
а) категория H - 31 декември 2010 г.;
б) категория I - 31 декември 2010 г.;
в) категория J - 31 декември 2011 г.;
г) категория K - 31 декември 2010 г.;
4. етап III A двигатели за мотриси:
а) категория RC A - 31 декември 2005 г.;
5. етап III A двигатели за локомотиви:
а) категория RL A - 31 декември 2006 г.;
б) категория RH A - 31 декември 2008 г.;
в) категория P - 31 декември 2012 г.;
6. етап III B двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост:
а) категория L - 31 декември 2010 г.;
б) категория M - 31 декември 2011 г.;
в) категория N - 31 декември 2011 г.;
г) категория P - 31 декември 2012 г.;
7. етап III B двигатели за мотриси:
а) категория RC B - 31 декември 2011 г.;
8. етап III B двигатели за локомотиви:
а) категория R B - 31 декември 2011 г.;
9. етап IV двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост
а) категория Q - 31 декември 2013 г.;
б) категория R - 30 септември 2014 г.
(3) За всяка категория спазването на изискванията по ал. 2 се отлага с две години по отношение на двигатели, чиято дата на производство предшества посочената дата.
(4) Даденото разрешение за един етап за допустими стойности за нивото на емисиите изтича на задължителната дата на влизане в сила на следващия етап от допустими стойности.
Чл. 48. За типовете двигатели или фамилии двигатели, спазващи допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4, 2.1.2.5 и 2.1.2.6, преди сроковете, посочени в чл. 47, ал. 3, се разрешава поставянето на специален етикет и означение, показващи спазване на изискваните допустими стойности, преди определените срокове (предварително спазване на изискванията на етапи IIIА, IIIB и IV).
Раздел II
График - Двигатели с принудително запалване
Чл. 49. Двигателите с принудително запалване се разпределят в следните класове:
1. главен клас S: малолитражни двигатели с нетна мощност Ј 19 kW;
2. главен клас S с две категории:
а) Н - двигатели, предназначени за преносими устройства;
б) N - двигатели, предназначени за непреносими устройства;
3. преносими двигатели:
а) клас SH:1 с работен обем < 20 сm3;
б) клас SH:2 с работен обем і 20 < 50;
в) клас SH:3 с работен обем і 50;
4. непреносими двигатели:
а) клас SN:1 с работен обем < 66;
б) клас SN:2 с работен обем і 66 < 100;
в) клас SN:3 с работен обем і 100 < 225;
г) клас SN:4 с работен обем і 225.
Чл. 50. (1) Министърът на земеделието и горите отказва одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели и издаването на сертификат за одобрение на типа и отказва да предостави всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, която е оборудвана с двигател:
1. след 1 август 2004 г. за двигателите от класове SN:1 и SN:2 и след 1 август 2006 г. за двигателите от клас SN:4;
2. след 1 август 2007 г. за двигателите от класове SH:1, SH:2 и SN:3;
3. след 1 август 2008 г. за двигателите от клас SH:3, ако тези двигатели не отговарят на изискванията по тази наредба и ако изпусканите от тях емисии от замърсители не съответстват на посочените пределни стойности в таблицата в приложение № 2, т. 2.2.2.2.
(2) Шест месеца след датите съгласно ал. 1 за съответната категория двигатели, с изключение на техниката и двигателите, предназначени за износ за трети страни, се разрешава пускането на пазара на двигатели независимо дали са монтирани на техниката или не са, само ако отговарят на изискванията на наредбата.
(3) За типовете двигатели или фамилии двигатели, спазващи допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.2.2.2, преди сроковете, посочени в ал. 1, се разрешава поставянето на специален етикет и означение, показващи спазване на изискваните допустими стойности преди определените срокове (предварително спазване на изискванията на етап II).
(4) За всяка категория спазването на изискванията по ал. 1 и 2 се отлага с две години по отношение на двигатели, чиято дата на производство предшества посочената дата.
Чл. 51. (1) Изискванията по чл. 50, ал. 1 се отлагат за период 3 години след влизането в сила на тези максимални стойности по отношение на:
1. преносими моторни резачки: преносими устройства, предназначени за рязане на дърва с верижен трион, които изискват да се държат с две ръце и са с работен обем на цилиндъра над 45 сm3, съгласно стандарт БДС EN ISO 11681-1;
2. машини, оборудвани с дръжка в горния край (като например пробивни машини и преносими режещи машини, предназначени за използване при поддръжка на дървета): преносими устройства, оборудвани с дръжка в горния край, предназначени за пробиване на отвори или рязане на дърво с верижен трион (съгласно стандарт БДС EN ISO 11681-2);
3. преносима машина за разчистване на храсти с двигател с вътрешно горене (храсторез): преносимо оборудване с ротативна метална или пластмасова работна повърхност, предназначено за премахване на плевели, храсти, малки дръвчета и друга подобна растителност; то трябва да бъде проектирано в съответствие със стандарт БДС EN ISO 11806, за да работи в различни положения, например хоризонтално или в обърнато положение, и да има работен обем на двигателя над 40 сm3;
4. преносими резачки за подрязване на жив плет: преносими устройства, проектирани за рязане на жив плет и храсти с помощта на една или няколко режещи повърхности, движещи се възвратно-постъпателно, съгласно стандарт БДС EN ISO 774;
5. преносими циркулярни триони, работещи с двигател с вътрешно горене: преносими устройства, проектирани за рязане на твърди материали, като камък, асфалт, бетон или стомана, с помощта на ротативна метална режеща повърхност и оборудвани с двигатели с работен обем, надвишаващ 50 сm3, съгласно стандарт БДС EN 1454;
6. непреносими двигатели от клас SN:3 с хоризонтална ос: единствено за непреносимите двигатели от клас SN:3 с хоризонтална ос на задвижване и произвеждащи енергия, равна или по-малка от 2,5 kW, използвани главно за определени промишлени цели, включително в мотокултиватори, косачки с цилиндрови двигатели, разрохквачи за зелени площи и генератори.
Раздел III
Изключения
Чл. 52. (1) Резервните двигатели, с изключение на двигателите на мотрисите, локомотивите и корабите от вътрешното корабоплаване, трябва да бъдат в съответствие с допустимите стойности, на които е отговарял оригинално монтираният двигател при пускането му на пазара.
(2) Означението "РЕЗЕРВЕН ДВИГАТЕЛ" се нанася на етикет, поставен върху двигателя, или се добавя в инструкцията за употреба.
Чл. 53. (1) Пускането на пазара на нови двигатели, последни от дадена производствена серия, или на извънпътна техника с монтирани такива двигатели се допуска за максимален срок до 12 месеца при спазване на изискванията по ал. 2 - 13, без да са изпълнени ограниченията съгласно чл. 47.
(2) Срокът по ал.1 започва да тече от датата, на която влиза в сила времевото ограничение за пускане на пазара за съответния двигател по чл.47.
(3) Двигателите или извънпътната техника по ал. 1 трябва да се намират физически на територията на Република България към датата на влизане в сила на съответното времево ограничение по чл. 47.
(4) За разрешаване на пускане на пазара на нови двигатели от определена категория съгласно ал. 1 производителят подава заявление до министъра на земеделието и горите само в случаите, когато министърът на земеделието и горите е издал сертификат за одобрение за типа двигатели или фамилия двигатели преди влизане в сила на сроковете по чл. 47.
(5) Заявлението по ал. 4 се придружава от списък по чл. 35 на двигателите, които не са пуснати на пазара в рамките на сроковете по чл. 47, и информация за техническите и/или икономическите основания, на които се базира искането.
(6) За типове двигатели, включени в обхвата на тази наредба за първи път, заявлението по ал. 4 трябва да бъде подадено до органа за одобрение на типа на държавата членка, на чиято територия са складирани двигателите.
(7) Разпоредбите по ал. 1 се прилагат само за двигатели, които съответстват на типа или фамилията, за които одобрението на типа вече не е валидно, или за типове, за които одобрение на типа не е било необходимо на предходен етап, но които са били произведени в съответствие с пределните стойности за емисиите съгласно времевите ограничения по чл. 47.
(8) Максималният брой нови двигатели от един или няколко типа, пуснати на пазара в Република България съгласно ал. 1, не може да превишава 10 % от общия брой нови двигатели от всички типове, пуснати на пазара на Република България в рамките на предходната година.
(9) В срок до един месец министърът на земеделието и горите се произнася по заявлението за разрешаване на пускането на пазара на двигатели по ал. 1 на територията на Република България и за броя двигатели, които ще могат да бъдат пуснати на пазара.
(10) Изпълнителният директор на КТИ предприема мерки за осигуряване спазването на задълженията на производителя във връзка с пускането на пазара на двигатели съгласно разрешения брой по ал. 9.
(11) В случаите, когато министърът на земеделието и горите разреши пускането на пазара на нови двигатели съгласно ал. 1, в рамките на един месец КТИ изпраща до органите за одобрение на типа на другите държави членки информация за дадените изключения на производителя, включително и информация за причините, на които се основава решението.
(12) Изпълнителният директор на КТИ отбелязва на сертификата за съответствие на всеки двигател специално вписване във връзка с пускането на пазара на двигателя в рамките на изключението за двигатели, последни от дадена серия. Може да се използва и общ консолидиран документ, съдържащ всички идентификационни номера на двигателите, ако е приложимо.
(13) Изпълнителният директор на КТИ изпраща на Европейската комисия списък с дадените изключения, съдържащ информация за причините, на които се основава решението.
(14) Разпоредбите по този член не се прилагат за двигатели, предназначени за задвижване на кораби за вътрешното корабоплаване.
Чл. 54. (1) За двигатели, произведени в малки серии, сроковете по чл. 47 влизат в сила 3 години след датата, посочена за съответната категория.
(2) В случаите по ал. 1 стойностите за емисиите се заменят със съответстващите на етап I.
(3) Броят на двигатели, произведени в малка серия, трябва да бъде до 25 000, при условие че включените различни фамилии двигатели имат различен работен обем.
Чл. 55. Двигателите, предназначени за кораби за вътрешно корабоплаване и за плавателни съдове, дефинирани съгласно чл. 2 от Наредба № 22 от 2005 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 85 от 2005 г.), трябва да отговарят на изискванията по тази наредба."
§ 17. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 9 се отменя.
2. Точка 10 се изменя така:
"10. "Техническа служба" е юридическо лице, определено от министъра на земеделието и горите, или нотифицирана от държава - членка на Европейския съюз, да извършва изпитвания и проверки по отношение на някои или всички технически изисквания по тази наредба при спазване на следните условия:
а) нотифицираните технически служби се акредитират съгласно БДС EN ISO 45001 като лаборатория за изпитване, в чийто обхват е включена тази наредба, определящи показатели и/или методи за изпитване;
б) техническа служба може да използва външно оборудване след одобрение от министъра на земеделието и горите."
3. В т. 18 се създава буква "г":
"г) за двигателите, които трябва да преминат цикъл на изпитване G1, междинният режим трябва да бъде равен на 85 % от номиналния максимален режим (виж приложение № 3а, т. 3.5.1.2)."
4. Създават се т. 23 - 44:
"23. "резервен двигател" е нов двигател, който е предназначен да замени двигател на дадено устройство и е доставен единствено с тази цел;
24. "преносим двигател" е двигател, който отговаря най-малко на едно от следните изисквания:
а) двигателят трябва да се използва в дадено устройство, което се носи от оператор по време на изпълнение на работата, за която е създадено;
б) двигателят трябва да се използва в устройство, което може да работи в различни положения, например в обърнато положение или в странично положение, за да изпълнява функциите, за които е създадено;
в) двигателят трябва да се използва в дадено устройство, чиято обща маса (устройството + двигателя) без работните течности не надвишава 20 kg и което притежава най-малко една от следните характеристики:
аа) операторът трябва да държи или да носи устройството по време на извършваната/ите от него работна/и операция/и;
бб) операторът трябва да държи или да управлява устройството по време на неговата/ите работни операции;
вв) двигателят трябва да бъде използван в генератор или помпа;
25. "непреносим двигател" е двигател, който не отговаря на определението за преносим двигател;
26. "преносим двигател с професионално предназначение, работещ в различни положения" е преносим двигател, който отговаря на изискванията, определени в букви "а" и "б" за определението "преносим двигател", и за който производителят писмено е декларирал пред изпълнителния директор на КТИ, че характеристиките на газовите емисии от категория 3 (както е посочено в приложение № 3а, допълнение 4, т. 2.1) ще бъдат устойчиви за определен период от време;
27. "период на устойчивост на характеристиките на газовите емисии" е посоченият брой часове в приложение № 3а, допълнение 4, използван за определяне на коефициентите за влошаване;
28. "фамилия двигатели, произвеждани в малки серии" е фамилия двигатели с принудително запалване, чието общо производство не надвишава 5000 броя годишно;
29. "производител на малки серии двигатели с принудително запалване" е производител, чието общо производство не надвишава 25 000 броя годишно;
30. "кораб за вътрешно корабоплаване" означава кораб, предназначен за използване по вътрешните водни пътища, с дължина, равна или по-голяма от 20 m, и обем, равен или по-голям от 100 m3, или влекач или тласкач, конструиран да влачи, тласка или премества борд до борд кораби от 20 m или повече, с изключение на:
а) корабите, предназначени за превоз на пътници, превозващи най-много 12 души в повече от екипажа;
б) яхтите с дължина, по-малка от 24 m (така, както са дефинирани в член първи, параграф 2 на Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 1994 (Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на плавателните съдове за отдих - обн. ДВ, бр. 12 от 2006 г.; посл. изм., бр. 61 от 2006 г.) за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно яхтите;
в) служебните кораби на контролните органи;
г) пожарните служебни кораби;
д) военните кораби;
е) риболовните кораби, записани в регистъра на общността за риболовните плавателни съдове;
ж) морските плавателни съдове, включително морските влекачи и тласкачи, движещи се или престояващи в крайбрежни води или намиращи се временно във вътрешни води, доколкото са снабдени с валидно свидетелство за плаване или за сигурност;
31. "производител на оригиналното оборудване (ПОО)" означава производител на даден тип подвижна извънпътна машина;
32. "гъвкав механизъм" означава процедурата, позволяваща на производител на машини да пуска на пазара през периода между два последователни етапа на допустими стойности ограничен брой двигатели, предназначени за подвижни извънпътни машини, спазващи само допустимите стойности на емисия от предния етап;
33. "обем, равен или по-голям от 100 m3, по отношение на кораб от вътрешното корабоплаване" означава, че обемът му е изчислен с помощта на формулата L x B x T, където: "L" е максималната дължина на корпуса, без да се включват кормилото и бушпритът, "B" - максималната широчина на корпуса в метри, измерена до външната страна на корабната обшивка (без да се включват колела с перки, защитни уплътнения и др.), "T" е вертикалното разстояние между най-ниската точка на корпуса извън напречните ребра или на кила и плоскостта на най-голямо потъване на кораба;
34. "устройство за невалидност" е устройство, което мери, отчита или реагира на работни променливи величини с цел да активира, модулира, забави или дезактивира действието на някоя част или функция на системата за контрол на емисиите, така че ефикасността на системата за контрол се намалява при условията, срещани по време на нормалното използване на подвижните извънпътни машини, освен когато използването на това устройство е съществено включено в приложената процедура за сертифициране на изпитването за емисии;
35. "нерационална стратегия за контрол" е всяка една стратегия или измерване, която при нормалните условия на използване на дадена подвижна извънпътна машина намалява ефикасността на системата за контрол на емисиите до ниво, по-ниско от нивото, предвидено за приложимите процедури за тест на емисиите;
36. "регулируем параметър" е всяко устройство, система или компонент, които са конструирани така, че да могат да окажат физическо влияние върху емисиите или характеристиките на двигателя по време на техническите изпитвания за емисии или по време на нормалната работа на двигателя;
37. "вторична обработка" е преминаването на отработените газове през устройство или система, които са конструирани да ги променят химически или физически, преди да бъдат изпуснати в атмосферата;
38. "двигател с принудително запалване" е двигател, който работи на принципа на запалване с искра;
39. "спомагателно устройство за ограничаване на емисиите" е всяко устройство, което е конструирано да засича параметрите на работа на двигателя с цел да може да адаптира функционирането на някой от елементите от системата за ограничаване на емисиите;
40. "система за ограничаване на емисиите" е всяко устройство, система или конструктивен елемент, който ограничава или намалява емисиите;
41. "система за захранване с гориво" е всички компоненти, които играят роля при дозирането и смесването на горивото;
42. "допълнителен двигател" е двигател, който е монтиран в или на моторното превозно средство, без да осигурява неговото задвижване;
43. "продължителност на режима на работа" е изминалото време между крайния момент на прилаганата скорост и/или предходния въртящ момент или фазата на предварително привеждане до работна температура и началото на следващия режим; тя включва времето, което е необходимо за изменение на скоростта и/или въртящия момент, и времето за стабилизиране в началото на всеки режим;
44. "цикъл на изпитване" означава поредица от точки на изпитване, всяка от които се характеризира с определени скорост и въртящ момент, които двигателят трябва да спазва при стационарни (изпитване NRSC) или преходни (изпитване NRTC) условия на работа."
§ 18. Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 3 се изменя така:
| за одобрение на типа и мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите от замърсяващи частици и газове, изпускани от двигателите с вътрешно горене, за извънпътната мобилна техника |
| (Директива 97/68/ЕО, последно изменена от Директива 2004/26/ЕО) |
| Базов двигател/тип двигател (1) |
| 0. | Общи данни |
| 0.1. | Марка (наименование на произво- |
| 0.2. | Тип и търговско описание на базо- |
| вия двигател и (ако е приложимо) | |
| на фамилията двигатели(1): | |
| 0.3. | Код на типа от производителя, как- |
| то е маркиран на двигателя(ите)(1): | |
| 0.4. | Вид на извънпътните машини, зад- |
| вижвани от двигателя (2): | |
| 0.5. | Наименование и адрес на произво- |
| дителя: | |
| Име и адрес на упълномощеното от | |
| производителя лице (ако има): | |
| 0.6. | Място, код и начин на закрепване |
| на идентификационния номер на | |
| двигателя: | |
| 0.7. | Място и начин на закрепване на ЕО |
| маркировката за одобрение на типа: | |
| 0.8. | Адрес(и) на монтажния завод (и) |
_________________
1 Ненужното се заличава.
2 Така, както e определено в чл. 2, ал. 1.
Приложения към списъка с данни:
1.1. Основни характеристики на базовия
двигател(и) (виж допълнение № 1)
1.2. Основни характеристики на фамилията
двигатели (виж допълнение № 2)
1.3. Основни характеристики на типовете
двигатели в рамките на фамилията (виж
допълнение № 3)
2. Характеристики на свързаните с двига-
теля части на мобилната техника (ако е
приложимо)
3. Фотографии на базовия двигател
4. Списък на следващи приложения, ако има.
Дата, техническо досие
| Допълнение № 1 |
| Основни характеристики на двигателя/базовия |
| двигател(1) |
| 1. | Описание на двигателя | |
| 1.1. | Производител: | |
| 1.2. | Код на двигателя от производителя: | .. |
| 1.3. | Тактност: четиритактов/двутактов(2) | .. |
| 1.4. | Диаметър на цилиндъра: | |
| mm | ||
| 1.5. | Ход на буталото: | |
| mm | ||
| 1.6. | Брой и разположение на цилиндрите: | |
| 1.7. | Ходов обем: | |
| cm3 | ||
| 1.8. | Номинална честота на въртене: | |
| 1.9. | Честота на въртене при максима- | |
| лен въртящ момент: | ||
| 1.10. | Степен на сгъстяване(3): | |
| 1.11. | Описание на горивния процес: | |
| 1.12. | Чертеж(и) на горивната камера и | |
| челото на буталото: | ||
| 1.13. | Минимално напречно сечение на | |
| всмукателните и изпускателните | ||
| отвори: | ||
| 1.14. | Охладителна система | |
| 1.14.1. | ||
| 1.14.1.1. | Вид на охлаждащата течност: | |
| 1.14.1.2. | Циркулационна помпа(и): да/не(2) | |
| 1.14.1.3. | Характеристики или марка(и) | |
| и тип(ове)(ако е приложимо): | ||
| 1.14.1.4. | Предавателно отношение(я) | |
| (ако е приложимо): | ||
| 1.14.2. | Въздушно охлаждане |
____________
1 В случай на няколко базови двигателя да се приложи за всеки един от тях.
2 Ненужното се заличава.
3 Да се определи допустимото отклонение.
| 1.14.2.1. | Вентилатор: да/не(1) | |
| 1.14.2.2. | Характеристики или марка(и) и | |
| тип(ове) (ако е приложимо): | ||
| 1.14.2.3. | Предавателно отношение(я) | |
| (ако е приложимо) | ||
| 1.15. | Допустима температура от произ- | |
| водителя | ||
| 1.15.1. | Течностно охлаждане: максимална | |
| температура на изхода: | ||
| К | ||
| 1.15.2. | Въздушно охлаждане: контролна | |
| точка: | ||
| Максимална температура в конт- | ||
| ролната точка: | ||
| К | ||
| 1.15.3. | Максимална температура на въз- | |
| духа за свръхпълнене на изхода на | ||
| междинния охладител (ако е при- | ||
| ложимо): | ||
| К | ||
| 1.15.4. | Максимална температура на отра- | |
| ботените газове в мястото на при- | ||
| съединяване на тръбата(-ите) на | ||
| изпускателната система към | ||
| външния фланец(-и) на изпуска- | ||
| телния колектор(и): | ||
| К | ||
| 1.15.5. | Температура на смазващото сред- | |
| ство: | ||
| минимум | ||
| К | ||
| максимум | ||
| К | ||
| 1.16. | ||
| 1.16.1. | Марка: | |
| 1.16.2. | Тип: | |
| 1.16.3. | Описание на системата (например | |
| максимално подавано налягане при | ||
| свръхпълнене, байпасна система, | ||
| ако е приложимо): | ||
| 1.16.4. | Междинен охладител: да/не(1) | |
| 1.17. | Всмукателна система: максимално | |
| допустимо разреждане при всмуква- | ||
| не при номинална честота на вър- | ||
| тене и при 100 % натоварване на | ||
| двигателя | ||
| kРа | ||
| 1.18. | Изпускателна система: максимално | |
| допустимо противоналягане на | ||
| отработените газове при номинална | ||
| честота на въртене и при 100 % | ||
| натоварване на двигателя: | ||
| kРа | ||
| 2. | Допълнителни противозамърся- | |
| ващи средства (ако има и не е | ||
| включено в друга точка) | ||
| .. |
____________
1 Ненужното се заличава.
| - Описание и/или чертеж(и): | ||
| 3. | Горивна система | |
| 3.1. | Горивонагнетателна помпа | |
| Налягане(2) или характеристична | ||
| диаграма: | ||
| kРа | ||
| 3.2. | Горивовпръскваща система | |
| 3.2.1. | Горивонагнетателна помпа | |
| 3.2.1.1. | Марка(и): | |
| 3.2.1.2. | Тип(ове): | |
| 3.2.1.3. | Производителност:.........и | |
| mm3 (2) | ||
| за такт или цикъл при максимално | ||
| впръскване и при честота на вър- | ||
| тене на помпата:.......min(-1) | ||
| (номинална) и при......min(-1) | ||
| (максимален въртящ момент), | ||
| съответно, или характеристична | ||
| диаграма | ||
| Посочване на използвания метод: | ||
| на двигателя или на изпитвателен | ||
| стенд (1) | ||
| 3.2.1.4. | Изпреварване на впръскването | |
| 3.2.1.4.1. | Крива на изпреварване на впръск- | |
| ването(2): | ||
| 3.2.1.4.2. | Регулиране на момента на впръск- | |
| ването(2): | ||
| 3.2.2. | Нагнетателен тръбопровод | |
| 3.2.2.1. | Дължина: | |
| mm | ||
| 3.2.2.2. | Вътрешен диаметър: | |
| mm | ||
| 3.2.3. | ||
| 3.2.3.1. | Марка(и): | |
| 3.2.3.2. | Тип(ове): | |
| 3.2.3.3. | Налягане на отваряне(2) или харак- | |
| теристична диаграма: | ||
| kРа | ||
| 3.2.4. | Регулатор | |
| 3.2.4.1. | Марка(и): | |
| 3.2.4.2. | Тип(ове): | |
| 3.2.4.3. | Честота на въртене на коляновия | |
| вал, при която започва огранича- | ||
| ване на подаването на гориво | ||
| при пълно натоварване(2): | min(-1) | |
| 3.2.4.4. | Максимална честота на въртене | |
| на коляновия вал без натовар- | ||
| ване (2): | min(-1) | |
| 3.2.4.5. | Честота на въртене на коляновия | |
| вал на празен ход(2): | min(-1) | |
| 3.3. | Система за пускане в ход на сту- | |
| 3.3.1. | Марка(и): | |
_______________
1 Ненужното се заличава.
2 Да се определи допустимото отклонение.
| 3.3.2. | Тип(ове): | |
| 3.3.3. | Описание: | |
| 4. | Газоразпределение | |
| 4.1. | Максимален ход и ъгли на отва- | |
| ряне и затваряне на клапана по | ||
| отношение на горна мъртва точка | ||
| или еквивалентни данни: | ||
| 4.2. | Препоръчвани хлабини и/или | |
| обхват на регулиране (1). | ||
| Допълнение № 2 |
| Основни характеристики на фамилията двигатели |
| 1. | Общи параметри(1) |
| 1.1. | Горивен цикъл: |
| 1.2. | Охлаждащ агент: |
| 1.3. | Начин на всмукване на въздуха: |
| 1.4. | Тип/конструкция на горивната |
| камера: | |
| 1.5. | Клапани и отвори - конфигурация, |
| размер и брой: | |
| 1.6. | Горивна система: |
| 1.7. | Системи за управление на двига- |
| теля: | |
| Доказателство относно идентифи- | |
| кация за съответствие с номер(ата) | |
| на чертеж(ите): | |
| - охлаждане на въздуха за свръх- | |
| пълнене: | |
| - рециркулация на отработените | |
| газове(2): | |
| - впръскване на вода/емулсия(2): | |
| - подаване на въздух под | |
| налягане(2): | |
| 1.8. | Система за допълнително обработ- |
| ване на отработените газове(2): | |
| Доказателство за идентичност | |
| (или най-ниско за базовия двигател) | |
| съотношение: производителност на | |
| системата/обем на впръсквано го- | |
| риво за всеки ход на буталото, в | |
| зависимост от номера(та) на диаг- | |
| рамата | |
| 2. | Описание на фамилията двигатели |
| 2.1. | Наименование на фамилията дви- |
| гатели: |
____________
1 Ненужното се заличава.
1 Да се попълни във връзка с характеристиките, посочени в т. 6 и 7 на приложение № 2.
2 Ако не е приложимо, се маркира "неприложимо".
2.2. Характеристика на двигателите в рамките на фамилията:
| Базов | |
| двига- | |
| тел (1) | |
| Тип на двигателя | |
| Брой на цилиндрите | |
| Номинална честота на въртене на коляновия | |
| вал(min(-1)) | |
| Обем на впръскано гориво за всеки ход на | |
| буталото (mm3) за дизелови двигатели, обем | |
| на впръсквано гориво (g/h) за бензиновите | |
| двигатели | |
| Номинална ефективна мощност на | |
| двигателя (kW) | |
| Честота на въртене на коляновия вал на дви- | |
| гателя при максимален въртящ момент (min(-1) | |
| Обем на впръскано гориво за всеки ход на | |
| буталото (mm3) за дизелови двигатели, обем | |
| на впръсквано гориво (g/h) за бензиновите | |
| двигатели | |
| Максимален въртящ момент (Nm) | |
| Минимална честота на въртене на коляновия | |
| вал на двигателя на празен ход (min(-1) | |
| Работен обем на цилиндъра (като % от базовия | 100 |
| двигател) | |
| (1) За повече подробности виж допълнение 1. | |
| Допълнение № 3 |
| Основни характеристики на двигател от фамилията двигатели(1) |
| 1. | Описание на двигателя | |
| 1.1. | Производител: | |
| .. | ||
| 1.2. | Код на двигателя от производи- | |
| теля: | ||
| .. | ||
| 1.3. | Тактност: четиритактов/ | |
| двутактов(2) | ||
| 1.4. | Диаметър на цилиндъра: | |
| mm | ||
| 1.5. | Ход на буталото: | |
| mm | ||
| 1.6. | Брой и разположение на цилин- | |
| дрите: | ||
| .. | ||
| 1.7. | Ходов обем: | |
| cm3 | ||
| 1.8. | Номинална честота на въртене: | |
| .. | ||
| 1.9. | Честота на въртене при максима- | |
| лен въртящ момент: | ||
| .. | ||
| 1.10. | Степен на сгъстяване(3): | |
| .. | ||
| 1.11. | Описание на горивния процес: | |
| .. | ||
| 1.12. | Чертеж(и) на горивната камера и | |
| челото на буталото: | ||
| .. |
_______________
1 Да се представи за всеки двигател от фамилията.
2 Ненужното се заличава.
3 Да се посочи допустимото отклонение.
| 1.13. | Минимално напречно сечение на | |
| всмукателните и изпускателните | ||
| отвори: | ||
| .. | ||
| 1.14. | Охладителна система | |
| 1.14.1. | Течностно охлаждане | |
| 1.14.1.1. | Вид на охлаждащата течност: | |
| .. | ||
| 1.14.1.2. | Циркулационна помпа(и): да/не(1) | |
| 1.14.1.3. | Характеристики или марка(и) и | |
| тип(ове) (ако е приложимо): | ||
| 1.14.1.4. | Предавателно отношение(я)(ако | |
| е приложимо): | ||
| .. | ||
| 1.14.2. | Въздушно охлаждане | |
| 1.14.2.1. | Вентилатор: да/не(1) | |
| 1.14.2.2. | Характеристики или марка(и) и | |
| тип(ове) (ако е приложимо): | ||
| .. | ||
| 1.14.2.3. | Предавателно отношение (ако | |
| е приложимо): | ||
| .. | ||
| 1.15. | Допустима температура от произ- | |
| водителя | ||
| 1.15.1. | Течностно охлаждане: максимална | |
| температура на изхода: | ||
| К | ||
| 1.15.2. | Въздушно охлаждане: контролна | |
| точка: | ||
| .. | ||
| Максимална температура в конт- | ||
| ролната точка: | ||
| К | ||
| 1.15.3. | Максимална температура на въз- | |
| духа за свръхпълнене на изхода на | ||
| междинния охладител (ако е при- | ||
| ложимо): | ||
| .. | ||
| 1.15.4. | Максимална температура на отра- | |
| ботените газове в мястото на при- | ||
| съединяване на тръбата(-ите) на | ||
| изпускателната система към | ||
| външния фланец(-и) на изпуска- | ||
| телния колектор(и): | ||
| К | ||
| 1.15.5. | Температура на смазващото сред- | |
| ство: минимална | ||
| К | ||
| максимална | ||
| К | ||
| 1.16. | Турбокомпресор: да/не (1) | |
| 1.16.1. | Марка: | |
| .. | ||
| 1.16.2. | Тип: | |
| .. | ||
| 1.16.3. | Описание на системата (например | |
| максимално подавано налягане при | ||
| свръхпълнене, байпасна система, | ||
| ако е приложимо): | ||
| .. | ||
| 1.16.4. | Междинен охладител: да/не (1) |
_____________
1 Ненужното се заличава.
| 1.17. | Всмукателна система: максимално | |
| допустимо разреждане при всмуква- | ||
| не при номинална честота на вър- | ||
| тене и при 100 % натоварване на | ||
| двигателя: | ||
| kРа | ||
| 1.18. | Изпускателна система: максимал- | |
| но допустимо противоналягане на | ||
| отработените газове при номинал- | ||
| на честота на въртене и при 100 % | ||
| натоварване на двигателя: | ||
| kРа | ||
| 2. | Допълнителни противозамърся- | |
| сяващи средства | ||
| (ако има и не е включено в друга | ||
| точка) | ||
| Описание и/или скица(и): | ||
| .. | ||
| 3. | Захранване с гориво на дизелови | |
| двигатели | ||
| 3.1. | Горивонагнетателна помпа | |
| Налягане (2) или характеристична | ||
| диаграма: | ||
| kРа | ||
| 3.2. | Горивовпръскваща система | |
| 3.2.1. | Горивонагнетателна помпа | |
| 3.2.1.1. | Марка(и): | |
| .. | ||
| 3.2.1.2. | Тип(ове): | |
| .. | ||
| 3.2.1.3. | ||
| mm3 (2) за всеки ход или цикъл при | ||
| максимално впръскване и при чес- | ||
| тота на въртене на помпата:....min(-1) | ||
| (номинална) и ..... min(-1) | ||
| (максимален въртящ момент) | ||
| съответно, или характеристична | ||
| диаграма. | ||
| Посочване на използвания метод: | ||
| на двигател или на изпитвателен | ||
| стенд (1). | ||
| 3.2.1.4. | Изпреварване на впръскването | |
| 3.2.1.4.1. | Крива на изменение на впръскване(2) | |
| .. | ||
| 3.2.1.4.2. | Регулиране на момента на впръск- | |
| ването(2): | ||
| .. | ||
| 3.2.2. | Нагнетателен тръбопровод | |
| 3.2.2.1. | Дължина: | |
| mm | ||
| 3.2.2.2. | Вътрешен диаметър: | |
| mm | ||
| 3.2.3. | Дюза(и) | |
| 3.2.3.1. | Марка(и): | |
| .. | ||
| 3.2.3.2. | Тип(ове): | |
| .. | ||
| 3.2.3.3. | Налягане на отваряне(2) или харак- | |
| теристична диаграма: | ||
| kРа | ||
| 3.2.4. | Регулатор | |
| 3.2.4.1. | Марка(и): | |
| .. |
_____________
1 Ненужното се заличава.
2 Да се посочи допустимото отклонение.
| 3.2.4.2. | Тип(ове): | |
| .. | ||
| 3.2.4.3. | Честота на въртене на коляновия | |
| вал, при която започва огранича- | ||
| ване на подаването на гориво при | ||
| пълно натоварване(2): | ||
| min(-1) | ||
| 3.2.4.4. | Максимална честота на въртене на | |
| коляновия вал без натоварване (2): | ||
| min(-1) | ||
| 3.2.4.5. | Честота на въртене на коляновия | |
| вал при празен ход(2): | ||
| min(-1) | ||
| 3.3. | Система за пускане в ход на студен | |
| двигател | ||
| 3.3.1. | Марка(и): | |
| .. | ||
| 3.3.2. | Тип(ове): | |
| .. | ||
| 3.3.3. | Описание: | |
| .. | ||
| 4. | Захранване с гориво на бензинови | |
| двигатели | ||
| 4.1. | Карбуратор: | |
| 4.1.1. | Марка(и): | |
| .. | ||
| 4.1.2. | Тип(ове): | |
| .. | ||
| 4.2. | Непряко впръскване: едноточко- | |
| во или многоточково: | ||
| .. | ||
| 4.2.1. | Марка(и): | |
| .. | ||
| 4.2.2. | Тип(ове): | |
| .. | ||
| 4.3. | Пряко впръскване: | |
| .. | ||
| 4.3.1. | Марка(и): | |
| .. | ||
| 4.3.2. | Тип(ове): | |
| .. | ||
| 4.4. | Разходът на гориво [g/h] и съотно- | |
| шението въздух/гориво при номи- | ||
| нален режим в положение на на- | ||
| пълно отворена дроселова клапа | ||
| 5. | Характеристики на газоразпреде- | |
| лителната система | ||
| 5.1. | Максимално повдигане на клапа- | |
| ните, ъгли на отваряне и затваряне | ||
| по отношение на горна мъртва | ||
| точка, или еквивалентни характе- | ||
| ристики: | ||
| .. | ||
| 5.2. | Препоръчвани хлабини и/или | |
| обхват на регулиране (1): | ||
| .. | ||
| 5.3. | Система за променливо разпре- | |
| деление (ако е приложима, и место- | ||
| положение на всмукателен и/или | ||
| изпускателен колектор) | ||
| 5.3.1. | Тип: постоянно действаща или в | |
| положение включена/изключена |
______________
1 Ненужното се заличава.
2 Да се посочи допустимото отклонение.
| 5.3.2. | Ъгъл на дефазиране на разпреде- | |
| лителния вал | ||
| 6. | Конфигурация на всмукателните | |
| и изпускателните отвори в горив- | ||
| ните камери | ||
| 6.1. | Положение, размери и брой | |
| 7. | Запалителна система | |
| 7.1. | Запалителна бобина | |
| 7.1.1. | ||
| 7.1.2. | ||
| 7.1.3. | Брой: | |
| 7.2. | Запалителна(и) свещ(и) | |
| 7.2.1. | ||
| 7.2.2. | ||
| 7.3. | Променливотоков генератор | |
| 7.3.1. | ||
| 7.3.2. | ||
| 7.4. | Регулировка на запалването | |
| 7.4.1. | Статичен аванс по отношение на | |
| ГМТ [в градуси на завъртане на | ||
| коляновия вал] | ||
| 7.4.2. | Крива на аванса на запалването, | |
| ако може да се приложи: | ||
| .." |
§ 19. Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4 се изменя така:
"Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4
1.1. Символи за параметрите на изпитване
| Символ | Мерна | Определение |
| единица | ||
| 1 | 2 | 3 |
| A/Fst | - | стехиометрично съотношение въздух/гориво |
| АР | m2 | площ на напречното сечение на изокинетичната сонда за вземане на проби |
| АТ | m2 | площ на напречното сечение на изпускателната тръба |
| Aver | тегловно коригирани средни стойности за: | |
| m3/h | обемен дебит | |
| kg/h | масов дебит | |
| С1 | - | въглеводород, еквивалентен на въглерод 1 |
| Cd | - | коефициент на изтичане на SSV |
| Conc | ppm | концентрация (с постпозиционирани |
| Vol % | означения на съставните части) | |
| Concc | ppm | концентрация, коригирана за фоновата |
| Vol % | концентрация | |
| Concd | ppm | концентрация на замърсителя във въздуха |
| Vol % | за разреждане | |
| Concе | ppm | концентрация на замърсителя в разреде- |
| Vol % | ния отработен газ | |
| d | m | диаметър |
| DF | - | коефициент на разреждане |
| fa | - | лабораторен атмосферен коефициент |
| GAIRD | kg/h | масов дебит на всмукания въздух (сухи условия) |
| GAIRW | kg/h | масов дебит на всмукания въздух (влажни условия) |
| GDILW | kg/h | масов дебит на въздуха за разреждане (влажни условия) |
| GEDFW | kg/h | еквивалентен масов дебит на отработeни газове (влажни условия) |
| GEXHW | kg/h | масов дебит на отработени газове (влажни условия) |
| GFUEL | kg/h | масов дебит на гориво |
| GSE | kg/h | масов дебит на пробата от отработени газове |
| GT | cm3/min | масов дебит на индикаторния газ |
| GTOTW | kg/h | масов дебит на разредените отработени газове (влажни условия) |
| На | g/kg | абсолютна влажност на всмукания въздух |
| Нd | g/kg | абсолютна влажност на въздуха за разреждане |
| HREF | g/kg | еталонна стойност на абсолютната влажност (10,71 g/kg) |
| i | - | долен индекс, означаващ отделните етапи на изпитване (изпитване NRSC) или моментната стойност (изпитване NRTC) |
| КН | - | корекционен коефициент за влажност на NOx |
| Кр | - | корекционен коефициент за влажност на частици |
| KV | - | калибрационна функция за CFV |
| KW,a | - | корекционен коефициент за преизчисляването на сухото към влажното относително състояние на всмукания въздух |
| KW,d | - | корекционен коефициент за преизчисляването на сухото към влажното относително състояние на въздуха за разреждане |
| KW,e | - | корекционен коефициент за преизчисляването на сухото към влажното относително състояние на разредените отработени газове |
| KW,r | - | корекционен коефициент за преизчисляването на сухото към влажното относително състояние на необработени отработени газове |
| L | % | процент на въртящия момент от максималния въртящ момент при честотата на въртене на изпитване на двигателя |
| Md | mg | маса на пробата от частици, събрана от въздуха за разреждане |
| MDIL | kg | маса на пробата на въздуха за разреждане, преминал през използваните за вземане на проби филтри за частици |
| MEDFW | kg | маса на еквивалента на разредените отработени газове за цялата продължителност на цикъла |
| MEXHW | kg | обща маса на отработените газове за цялата продължителност на цикъла |
| Mf | mg | маса на събраните частици |
| Mf,p | mg | маса на частиците, събрани върху основния филтър |
| Mf,b | mg | маса на частиците, събрани върху вторичния филтър |
| Mgas | g | обща маса на замърсяващия газ за цялата продължителност на цикъла |
| MPT | g | обща маса на частиците за цялата продължителност на цикъла |
| MSAM | kg | маса на разредените отработени газове, преминали през използваните за вземане на проби филтри за частици |
| MSE | kg | маса на пробата на отработените газове за цялата продължителност на цикъла |
| MSEC | kg | маса на въздуха за вторично разреждане |
| MTOT | kg | обща маса на двойно разредените отработени газове за цялата продължителност на цикъла |
| MTOTW | kg | обща маса на разредените отработени газове, преминаващи през тунела за разреждане, за цялата продължителност на цикъла във влажни условия |
| MTOTW,I | kg | моментна маса на разредените отработени газове, преминаващи през тунела за разреждане, във влажни условия |
| mass | g/h | долен индекс, означаващ масов дебит на емисиите |
| Np | - | общ брой обороти на обемната помпа за цялата продължителност на цикъла |
| nref | min(-1) | еталонна честота на въртене на двигателя за изпитване NRTC |
| nsp | s-2 | производна на честотата на въртене на двигателя |
| P | kW | спирачна мощност, некоригирана |
| p1 | kPa | намаляване на налягането на всмукателния отвор на помпата под действие на атмосферното налягане |
| PA | kPa | абсолютно налягане |
| Ра | kРа | налягане на насищане на парите на всмуквания от двигателя въздух (при атмосферно налягане) (в съответствие с български стандарт, въвел ISO 3046: psy = изпитване PSY) |
| РАЕ | kW | декларирана обща мощност на спомагателните агрегати, специално монтирани за провеждане на изпитването, използването на които, съгласно т. 14 от допълнителната разпоредба, не се изисква |
| PB | kРа | общо барометрично налягане (в съответствие с български стандарт, въвел ISO 3046:Px = общо външно налягане на място PX; Py = общо външно налягане на изпитване PY) |
| pd | kPa | налягане на насищане на паритe на въздуха за разреждане |
| PM | kW | максимална мощност при дадена честотата на въртене на изпитване, в условия за изпитването (съгласно приложение №5, допълнение 1) |
| Pm | kW | измерена мощност при изпитване на стенд |
| ps | kPa | атмосферно налягане (сухи условия) |
| q | - | степен на разреждане |
| QS | m3/s | обемен дебит на пробата при постоянен обем |
| r | - | съотношение между статичното налягане в дюзата (шийката) и на входа на сондата SSV |
| r | съотношение между площите на напречно сечение на изокинетичната сонда и изпускателната тръба | |
| Ra | % | относителна влажност на всмукания въздух |
| Rd | % | относителна влажност на въздуха за разреждане |
| Re | - | число на Рейнолдс (Reynolds) |
| Rf | - | реакционен коефициент на FID |
| T | K | абсолютна температура |
| t | s | време на измерване |
| Та | К | абсолютна температура на всмукания въздух |
| TD | K | абсолютна температура в точката на оросяване |
| Тref | K | еталонна температура на въздуха за горене (298 К) |
| Tsp | N.m | въртящ момент, необходим при преходния цикъл |
| t10 | s | време между началния постъпателен сигнал и 10 % от крайното измерване |
| t50 | s | време между началния постъпателен сигнал и 50 % от крайното измерване |
| t90 | s | време между началния постъпателен сигнал и 90 % от крайното измерване |
| Dti | s | времеви интервал при моментния разход на CFV |
| V0 | m3/rev | обемен разход на обемната помпа в реални условия |
| Wact | kWh | работа на реалния цикъл при изпитване |
| NRTC | ||
| WF | - | тегловен коефициент |
| WFE | - | ефективен тегловен коефициент |
| X0 | m3/rev | калибрационна функция на обемния дебит на обемната помпа |
| QD | kg.m2 | инерция на въртене на динамометъра с токове на Фуко |
| b | - | отношение между диаметъра d на дюзата (шийката) на SSV и вътрешния диаметър на всмукателната тръба |
| l | - | относително отношение въздух/гориво: ефективно отношение в/г, разделено на стехиометричното отношение в/г |
| rEXH | kg/m3 | плътност на отработените газове |
| 1.2. | Символи на химическите съединения |
| СН4 | метан |
| С3Н8 | пропан |
| С2Н6 | етан |
| CO | въглероден оксид |
| СО2 | въглероден диоксид |
| DOР | диоктилфталат |
| Н2О | вода |
| НС | въглеводороди |
| NOx | азотни оксиди |
| NO | азотен оксид |
| NO2 | азотен диоксид |
| О2 | кислород |
| РT | частици |
| PTFE | политетрафлуоретилен |
| 1.3. | Съкращения |
| CFV | тръба на Вентури с критично |
| обтичане CLD хемилуминесцен- | |
| тен детектор | |
| CI | компресионно запалване |
| FID | пламъчно-йонизационен детектор |
| FS | пълен обхват |
| NG | природен газ |
| HCLD | нагрят хемилуминесцентен |
| детектор | |
| HFID | нагрят пламъчно-йонизационен |
| детектор | |
| NDIR | недисперсионен инфрачервен |
| абсорбционен анализатор | |
| NRSC | цикъл при установени режими за |
| подвижни извънпътни машини | |
| NRTC | цикъл при преходни режими за |
| подвижни извънпътни машини | |
| PDP | обемна помпа |
| SI | искрово/принудително запалване |
| SSV | дозвукова тръба на Вентури |
2. Предписания и изпитвания
2.1. Двигатели с компресионно запалване
2.1.1. Общи положения
2.1.2. Предписания относно замърсяващите емисии
Емисиите от замърсяващи газове и частици, изпускани от двигателя, който е подложен на техническите изпитвания, се измерват по описаните методи в приложение № 4.
Други системи или анализатори могат да бъдат одобрени, ако те дават равностойни резултати на тези, които се получават с помощта на следните еталонни системи:
- за брутните емисии от отработени газове, системата, която е изобразена на фиг. 2 от приложение № 4;
- за разредените емисии от отработени газове от система за разреждане към главния кръг, системата, изобразена на фиг. 3 от приложение № 4;
- за емисиите от частици, системата за разреждане към главния кръг, оборудвана или с отделен филтър за всеки режим, или с един общ филтър, изобразен на фиг. 13 от приложение № 4.
Еквивалентността на системите се определя на базата на изследване за корелация на цикъл от 7 изпитвания между разглежданата система и една или няколко от визираните еталонни системи.
Приема се, че съществува еквивалентност, когато осреднените стойности на резултатите от емисиите, изхвърлени по време на един изпитателен цикъл, се намират в диапазон ± 5 %. Цикълът, който трябва да се използва, е посочен в т. 3.6.1 на приложение № 3.
За да може в наредбата да бъде въведена нова система, определянето на еквивалентността трябва да се основава на изчислението на повторяемостта и възпроизводимостта, в съответствие с български стандарт, въвел ISO 5725.
2.1.2.1. Емисиите от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, на етап I не трябва да надвишават посочените в следната таблица количества:
| Нетна | Маса на | Маса на | Маса на | Маса на |
| мощност | въглерод- | въглево- | азотните | частиците |
| (P) | ния оксид | дородите | оксиди | (PT) |
| (kW) | (CO) | (HC) | (NOx) | (g/kWh) |
| (g/kWh) | (g/kWh) | (g/kWh) | ||
| 130 <= P | 5,0 | 1,3 | 9,2 | 0,54 |
| <= 560 | ||||
| 75 <= P | 5,0 | 1,3 | 9,2 | 0,70 |
| < 130 | ||||
| 37 <= P | 6,5 | 1,3 | 9,2 | 0,85 |
| < 75 | ||||
2.1.2.2. Стойностите на емисиите, указани в точка 2.1.2.1, са пределни стойности "на изхода на двигателя"; те се определят преди устройствата за вторична обработка на отработените газове.
2.1.2.3. Емисиите от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, на етап II не трябва да надвишават посочените в следната таблица количества:
| Нетна | Маса на | Маса на | Маса на | Маса на |
| мощност | въглерод- | въглево- | азотните | частиците |
| (P) | ния оксид | дородите | оксиди | (PT) |
| (kW) | (CO) | (HC) | (NOx) | (g/kWh) |
| (g/kWh) | (g/kWh) | (g/kWh) | ||
| 130 <= P | 3,5 | 1,0 | 6,0 | 0,2 |
| <= 560 | ||||
| 75 <= P | 5,0 | 1,9 | 6,0 | 0,3 |
| < 130 | ||||
| 37 <= P | 5,0 | 1,3 | 7,0 | 0,4 |
| < 75 | ||||
| 18 <= P | 5,5 | 1,5 | 8,0 | 0,8 |
| < 37 | ||||
2.1.2.4. За етап III A емисиите от въглероден оксид, сумата от емисиите от въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици не трябва да превишават стойностите, посочени в следната таблица:
Двигатели, използвани за употреби, различни от задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, локомотиви и мотриси:
| Ефективна | Маса на | Сума от | Маса на |
| мощност | въглероден | въглеводо- | частици |
| (Р) | оксид | роди и | (РТ) |
| (kW) | (СО) | азотни | (g/kWh) |
| (g/kWh) | оксиди | ||
| (НС + NOx) | |||
| (g/kWh) | |||
| H : 130 kW <= P <= 560 kW | 3,5 | 4,0 | 0,2 |
| I : 75 kW <= P < 130 kW | 5,0 | 4,0 | 0,3 |
| J : 37 kW <= P < 75 kW | 5,0 | 4,7 | 0,4 |
| K : 18 kW <= P < 37 kW | 5,5 | 7,5 | 0,6 |
Двигатели, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване:
| Категория: работен | Маса на | Сума от | Маса на |
| обем/ефективна мощност | въглероден | въглеводо- | частици |
| (SV/Р), | оксид | роди и | (РТ), |
| (литри за цилиндър/kW) | (СО), | азотни | (g/kWh) |
| (g/kWh) | оксиди | ||
| (НС + NOx), | |||
| (g/kWh) | |||
| V1:1 SV < 0,9 и P >= 37 kW | 5,0 | 7,5 | 0,40 |
| V1:2 0,9 <= SV < 1,2 | 5,0 | 7,2 | 0,30 |
| V1:3 1,2 <= SV < 2,5 | 5,0 | 7,2 | 0,20 |
| V1:4 2,5 <= SV < 5 | 5,0 | 7,2 | 0,20 |
| V2:1 5 <= SV < 15 | 5,0 | 7,8 | 0,27 |
| V2:2 15 <= SV < 20 | |||
| и P < 3300 kW | 5,0 | 8,7 | 0,50 |
| V2:3 15 <= SV < 20 | |||
| и P >= 3300 kW | 5,0 | 9,8 | 0,50 |
| V2:4 20 <= SV < 25 | 5,0 | 9,8 | 0,50 |
| V2:5 25 <= SV < 30 | 5,0 | 11,0 | 0,50 |
Двигатели, предназначени за задвижване на локомотиви:
| Категория: | Въглероден | Сума от | Частици |
| ефективна мощност | оксид | въглеводо- | (РТ), |
| (Р), | (СО), | роди и | (g/kWh) |
| (kW) | (g/kWh) | азотни | |
| оксиди | |||
| (НС + NOx), | |||
| (g/kWh) | |||
| RL A:130kW <= P <= 560 kW | 3,5 | 4,0 | 0,2 |
| (СО) | Въгле- | Азотни | Частици | |
| (g/kWh) | водо- | оксиди | (РТ) | |
| роди | (NOx) | (g/kWh) | ||
| (НС) | (g/kWh) | |||
| (g/kWh) | ||||
| RH A : P > 560 kW | 3,5 | 0,5 | 6,0 | 0,2 |
| RH A двигатели с P > 2000 kW | 3,5 | 0,4 | 7,4 | 0,2 |
| и SV > 5l/цилиндър | ||||
Двигатели за задвижване на мотриси:
| Категория: | Въглероден | Сума от | Частици |
| ефективна мощност | оксид | въглеводо- | (РТ), |
| (Р), | (СО), | роди и | (g/kWh) |
| (kW) | (g/kWh) | азотни | |
| оксиди | |||
| (НС + NOx), | |||
| (g/kWh) | |||
| RС A : 130 kW < P | 3,5 | 4,0 | 0,2 |
2.1.2.5. За етап III В емисиите от въглероден оксид, емисиите от въглеводороди и азотни оксиди (или, при необходимост, тяхната сума), както и емисиите от частици не трябва да превишават следните стойности:
Двигатели, предназначени за употреби, различни от задвижване на локомотиви, мотриси и кораби от вътрешното корабоплаване:
| Категория: | Маса на | Въглево- | Азотни | Маса на |
| ефективна | въглеро- | дороди | оксиди | частици |
| мощност | ден оксид | (НС), | (NOx), | (РТ), |
| (Р), | (СО), | (g/kWh) | (g/kWh) | (g/kWh) |
| (kW) | (g/kWh) | |||
| L : 130 kW <= P <= 560 kW | 3,5 | 0,19 | 2,0 | 0,02 |
| M : 75 kW <= P < 130 kW | 5,0 | 0,19 | 3,3 | 0,02 |
| N : 56 kW <= P < 75 kW | 5,0 | 0,19 | 3,3 | 0,02 |
| Сума от въглево- | |||
| дороди и | |||
| азотни оксиди | |||
| (НС + NOx) | |||
| (g/kWh) | |||
| P : 37 kW <= P < 56 kW | 5,0 | 4,7 | 0,025 |
Двигатели, предназначени за задвижване на мотриси:
| Категория: | Маса на | Въглево- | Азотни | Маса на |
| ефективна мощност | въглероден | дороди | оксиди | частици |
| (Р) | оксид | (НС) | (NOx) | (РТ) |
| (kW) | (СО) | (g/kWh) | (g/kWh) | (g/kWh) |
| (g/kWh) | ||||
| RС В : 130 kW < P | 3,5 | 0,19 | 2,0 | 0,025 |
Двигатели, предназначени за задвижване на локомотиви:
| Категория: | Маса на | Сума от | Маса на |
| ефективна | въглероден | въглеводороди | частици |
| мощност | оксид | и азотни оксиди | (РТ) |
| (Р) | (СО) | (НС + NOx) | (g/kWh) |
| (kW) | (g/kWh) | (g/kWh) | |
| R В : 130 kW < P | 3,5 | 4,0 | 0,025 |
2.1.2.6. За етап IV емисиите от въглероден оксид, емисиите от въглеводороди и азотни оксиди (или, при необходимост, тяхната сума), както и емисиите от частици не трябва да превишават стойностите, посочени в следната таблица:
Двигатели, предназначени за употреби, различни от задвижване на локомотиви, мотриси и кораби от вътрешното корабоплаване:
| Категория: | Маса на | Въглево- | Азотни | Маса на |
| ефективна мощност | въглеро- | дороди | оксиди | частици |
| (Р) | ден оксид | (НС) | (NOx) | (РТ) |
| (kW) | (СО) | (g/kWh) | (g/kWh) | (g/kWh) |
| (g/kWh) | ||||
| Q : 130 kW <= P <= 560 kW | 3,5 | 0,19 | 0,4 | 0,025 |
| R : 56 kW <= P <= 130 kW | 5,0 | 0,19 | 0,4 | 0,025 |
2.1.2.7. Допустимите стойности, посочени в т. 2.1.2.4, 2.1.2.5 и 2.1.2.6, отчитат влошаването, изчислено в съответствие с приложение № 3, допълнение 5.
В случая на допустимите стойности, предвидени в т. 2.1.2.5 и 2.1.2.6, за съвкупността от произволни условия на натоварване, принадлежащи на определен контролен диапазон и с изключение на условията на работа на двигателя, които не се подчиняват на такава разпоредба, емисиите, взети за проба за време не по-малко от 30 s, не трябва да превишават с повече от 100 % допустимите стойности, намиращи се в посочените таблици.
2.1.2.8. Когато определена фамилия двигатели така, както е определена в т. 4 от това приложение във връзка с приложение № 1, допълнение 2, покрива повече от един диапазон от мощност, стойностите, прилагани спрямо емисиите на представителния образец на двигателя (типово одобрение) и на всички типове двигатели, които са част от същата фамилия (COP - съответствие на производството), трябва да отговарят на най-строгите изисквания относно най-високия диапазон от мощност. Лицето, подало искане за одобрение, може свободно да избере да ограничи определението за фамилиите двигатели до единни диапазони от мощност и да поиска извършване на сертифициране съгласно този избор.
2.2. Двигатели с принудително запалване
2.2.1. Общи положения
Компонентите, които могат за окажат влияние върху емисиите от замърсяващи газове, трябва да бъдат проектирани, конструирани и монтирани по такъв начин, че при нормални условия на експлоатация двигателят да отговаря на предписанията на настоящата наредба, въпреки вибрациите, на които може да бъде подложен.
Техническите мерки, които производителят взема, трябва да бъдат такива, че посочените емисии да бъдат реално ограничавани съгласно тази наредба при нормалната продължителност на живота на двигателя и при нормални условия на експлоатация в съответствие с приложение № 3а, допълнение 4.
2.2.2. Предписания относно замърсяващите емисии
Емисиите от замърсяващи газове, изпускани от двигателя, който е подложен на техническите изпитвания, трябва да се измерват по описаните методи в приложение № 4 (като се държи сметка за всяко устройство за вторична обработка на газовете).
Други системи или анализатори могат да бъдат одобрени, ако те дават равностойни резултати на тези, които се получават с помощта на следните еталонни системи:
- за брутните емисии от отработени газове системата, която е изобразена на фиг. 2 от приложение № 4;
- за разтворените емисии от отработени газове от система за разреждане към главния кръг системата, изобразена на фиг. 3 от приложение № 4.
2.2.2.1. Емисиите от въглероден оксид, от въглеводороди, от азотни оксиди, както и сумата от емисиите от въглеводороди и азотни оксиди не трябва да надвишават за етап I посочените количества в таблицата:
| Етап I |
| Клас | Въглероден | Въглеводо- | Азотни | Сума от |
| оксид | роди | оксиди | въглеводороди | |
| (CO) | (НС) | (NOx) | и азотни оксиди | |
| (g/kWз) | (g/kWз) | (g/kWз) | (g/kWз) | |
| HC + NOx | ||||
| SH:1 | 805 | 295 | 5,36 | |
| SH:2 | 805 | 241 | 5,36 | |
| SH:3 | 603 | 161 | 5,36 | |
| SN:1 | 519 | 50 | ||
| SN:2 | 519 | 40 | ||
| SN:3 | 519 | 16,1 | ||
| SN:4 | 519 | 13,4 | ||
2.2.2.2. Емисиите от въглероден оксид и сумата от емисиите от въглеводороди и азотни оксиди на етап II не трябва да надвишават посочените в следната таблица количества:
| Етап II (Приложение № 4, допълнение 4: включително коефициентите за влошаване.) |
| Клас | Въглероден оксид (CO) | Сума от въглеводороди |
| (g/kWз) | и азотни оксиди | |
| (g/kWз) | ||
| HC + NOx | ||
| 1 | 2 | 3 |
| SH:1 | 805 | 50 |
| SH:2 | 805 | 50 |
| SH:3 | 603 | 72 |
| SN:1 | 610 | 50,0 |
| SN:2 | 610 | 40,0 |
| SN:3 | 610 | 16,1 |
| SN:4 | 610 | 12,1 |
За всички класове двигатели газовите емисии от NOx не трябва да надвишават 10 g/kWh.
2.2.2.3. Независимо от определението за "преносим двигател" съгласно § 1, т. 24 двутактовите двигатели, с които се оборудват снегоиздухващите машини, отговарят единствено на стандартите SH:1, SH:2 или SH:3.
2.3. Инсталиране на мобилни устройства
Инсталирането на двигателя на мобилно устройство трябва да съответства на ограниченията, определени в приложното поле на типовото одобрение. Освен това то трябва да отговаря на следните характеристики относно одобрението на двигателя:
2.3.1. входящото разреждане не трябва да надвишава указаното за одобрения двигател и съответно посочено в приложение № 1, допълнение 1 или 3;
2.3.2. противоналягането в системата за отвеждане на отработените газове не трябва да надвишава указаното за одобрения двигател и съответно посочено в приложение № 1, допълнение 1 или 3.
3. Разпоредби относно контрола за съответствие на производствените механизми
3.3. Компетентните власти, които са издали одобрението, могат да проверяват във всеки момент методите за контрол на съответствието, прилагани спрямо всяка една производствена единица.
3.3.1. По време на всяка инспекция регистрите относно изпитванията и контрола на производството трябва да бъдат предоставяни на инспектора.
3.3.2. Когато нивото на качество изглежда недостатъчно или има необходимост от проверка на валидността на данните, представени съгласно т. 2.2, се прилага следната процедура:
3.3.2.1. Избира се един двигател от серията и се подлага на изпитването, описано в приложение № 3. Получените по този начин емисии от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, не трябва да надвишават стойностите, посочени в таблицата на т. 2.2.1, като се вземат предвид предписанията съответно от т. 2.2.2 или т. 2.2.3.
3.3.2.2. Ако избраният от серията двигател не отговаря на предписанията на т. 3.3.2.1, производителят може да поиска да бъдат извършени измервания върху проба от няколко двигателя, притежаващи същите характеристики, които се вземат от същата серия и включват избрания първоначално двигател. Производителят определя размера n на пробата съгласувано с техническата служба. Двигателите, които са различни от първия избран двигател, се подлагат на изпитване. След това за всеки замърсител се изчислява средната аритметична стойност
на получените от пробата резултати. Производството на серията се приема за съответстващо, ако е спазено условието:
_________________________
където x е един от резултатите, получени от пробата n.
където:
L е пределната стойност, определена в т. 2.2.1 или 2.2.3 за всеки от измерваните замърсители;
k - статистическият коефициент, който зависи от n и се дава в следната таблица:
| n | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
| k | 0,973 | 0,613 | 0,489 | 0,421 | 0,376 | 0,342 | 0,317 | 0,296 | 0,279 |
| n | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
| k | 0,265 | 0,253 | 0,242 | 0,233 | 0,224 | 0,216 | 0,210 | 0,203 | 0,198 |
3.3.3. Изпитванията се извършват върху двигатели, които са частично или напълно разработени съгласно указанията на производителя.
3.3.4. Нормалната честота на инспекциите, предприемани от изпълнителния директор на КТИ, трябва да бъде веднъж годишно. Ако не се спазват предписанията по т. 3.3.2, изпълнителният директор на КТИ трябва да следи да бъдат взети всички необходими мерки, за да може съответствието на производството да бъде възстановено във възможно най-кратък срок.
4. Параметри, които определят фамилия двигатели
Фамилията двигатели може да бъде определена от базовите конструктивни параметри, които трябва да бъдат общи за всички двигатели, принадлежащи на една и съща фамилия. В някои случаи е възможно взаимодействие на параметрите. Тези обстоятелства трябва също така да бъдат взети под внимание, за да се гарантира, че единствено двигателите, притежаващи подобни характеристики по отношение на емисиите от отработени газове, принадлежат към определена фамилия двигатели.
За да бъдат считани като принадлежащи към една и съща фамилия, двигателите трябва да притежават следните общи базови параметри, посочени в долния списък:
4.1. Горивен цикъл:
- двутактов
- четиритактов
4.2. Охладително работно тяло:
- въздух
- вода
- масло
4.3. Работен обем в границите между 85 и 100 % от най-големия работен обем на двигател от тази фамилия
4.4. Метод на всмукване на въздуха
4.5. Тип гориво
- дизелово гориво
- бензин
4.6. Тип горивна камера
4.7. Конфигурация, размер и брой на клапаните и на всмукателните и изпускателните отвори в горивните камери
4.8. Захранващ кръг:
за дизелов двигател:
- инжекторпомпа
- помпа, включена в контура
- разпределителна помпа
- общ компонент
- инжектор на блока
за бензинов двигател:
- карбуратор
- непряко впръскване
- пряко впръскване
4.9. Други
- повторна циркулация на отработените газове
- впръскване/водна емулсия
- впръскване на въздух
- системи за охлаждане при натоварване
- тип на запалване (чрез компресия, принудително)
4.10. Вторична обработка на отработените газове
- окислителен катализатор
- редуциращ катализатор
- трипътен катализатор
- термичен реактор
- филтър за частици."
§ 20. Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1, т. 4 се изменя така:
"Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1, т. 4
Процедура на изпитване за двигатели с компресионно запалване
1. Въведение
1.1. Това приложение описва метода, който се прилага за измерване на замърсяващите газови емисии и емисии от частици на двигателите, които се подлагат на изпитване.
Два цикъла на изпитване са описани и трябва да бъдат извършени в съответствие с т. 2:
- изпитване NRSC (Non-Road Steady Cycle, цикъл със стационарни (стабилизирани) режими за подвижни извънпътни машини), използвано за етапи I, II и IIIА и за двигатели с постоянна скорост, както и за етапи IIIВ и IV в случая на газови замърсители;
- изпитване NRTC (Non-Road Transient Cycle, цикъл с преходни режими за подвижни извънпътни машини), използвано за измерване на емисиите от частици в етапите IIIВ и IV за всички двигатели, с изключение на двигателите с постоянна скорост; по избор на производителя този цикъл на изпитване може също така да бъде използван за етап IIIА и за замърсяващите газове в етапи IIIВ и IV;
- за двигателите, предназначени за придвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, се прилага ISO методът на изпитване, установен със стандарт БДС EN ISO 8 178-4:2003 и приложение № 4 (код NOx) на конвенция MARPOL 73/78 на международната морска организация;
- за измерване на замърсяващите газове и частици в етапи IIIА и IIIВ при двигателите, предназначени за задвижване на мотриси, се използва изпитване NRSC;
- за измерване на замърсяващите газове и частици в етапи IIIА и IIIВ при двигателите, предназначени за задвижване на локомотиви, се използва изпитване NRSC.
1.2. Изпитването се провежда с двигател, който е монтиран върху изпитвателен стенд и е свързан с динамометър.
1.3. Принцип на измерването
Емисиите от отработени газове за измерване съдържат газообразни компоненти (въглероден оксид, общи въглеводороди и азотни оксиди) и частици. Освен това въглеродният диоксид е често използван като индикаторен газ за определяне на степента на разреждане на системи с разреждане на част от потока или на целия поток. Добрата инженерна практика препоръчва да се извършва общо измерване на въглеродния диоксид с цел да се детектират измерителните проблеми по време на осъществяване на изпитването.
1.3.1. Изпитване NRSC
По време на определена последователност от работни условия при топъл двигател количествата от посочените емисии от отработени газове се анализират непрекъснато, като се взема проба от необработени отработени газове. Цикълът на изпитване се състои от няколко етапа на измервания на честота на въртене и въртящия момент (натоварване), покриващи характерния работен обхват на дизеловите двигатели. По време на всеки етап се определя концентрацията на всеки замърсяващ газ, дебитът на отработените газове и развитата мощност и измерените стойности се коригират със съответния тегловен коефициент. Пробата от частици се разрежда в кондициониран околен въздух. По време на цялата процедура на изпитване се взема една проба, която се събира върху подходящи филтри.
Алтернативно за всеки етап се взема по една проба върху отделни филтри и ce изчисляват коригираните със съответния тегловен коефициент резултати.
Грамовете от всеки замърсител, отделени за киловатчас, се изчисляват в съответствие с описанието от допълнение 3 на това приложение.
1.3.2. Изпитване NRТC
Предписаният преходен цикъл, отразяващ точно условията на работа на дизеловите двигатели, монтирани на извънпътни машини, се извършва два пъти:
- първия път (пускане в ход на студен двигател) след темпериране на мотора до околна температура и след стабилизиране на температурите на охлаждащата течност и на маслото, на системите за допълнителна обработка и на всички допълнителни устройства на двигателя между 20 и 30 °С;
- втория път (пускане в ход на топъл двигател) след 20-минутен период на импрегниране на топло (загряване), започващо веднага след реализиране на цикъла на пускане в ход на студен двигател.
По време на тази последователност от изпитвания се анализират посочените замърсители. Като се използват данните за въртящия момент и честотата на въртене на двигателя, получени от двигателния динамометър, мощността трябва да се сумира (интегрира) за цялата продължителност на цикъла, от което се получава извършената от двигателя по време на цикъла работа. Концентрацията на газообразните компоненти се измерва по време на целия цикъл, в необработените отработени газове чрез интегриране на сигнала от анализатора, в съответствие с описанието от допълнение 3 на това приложение, или в отработените газове, разредени от система с разреждане на целия поток CVS - чрез интегриране на сигнала от анализатора или чрез вземане на проби в торбички, в съответствие с описанието от допълнение 3 на това приложение. Що се отнася до частиците, пропорционална проба от разредени отработени газове се събира върху определен филтър чрез разреждане на част от потока или чрез разреждане на целия поток. В зависимост от използвания метод разходът на разредени или неразредени отработени газове се измерва по време на целия цикъл с цел да бъдат определени стойностите на масова емисия на замърсителите. Последните се свързват с работата на двигателя, за да се получат грамовете от всеки замърсител, отделени за киловатчас.
Емисиите (g/kWh) се измерват по време на двата цикъла, на студено и топло пускане в ход на двигателя. Тегловно коригираните съставни емисии се изчисляват, като резултатите от пускането в ход на студен двигател се коригират с тегловен коефициент от 10 %, а резултатите от пускането в ход на топъл двигател - с тегловен коефициент от 90 %. Тегловно коригираните съставни емисии трябва да отговарят на стандартите.
2. Условия за провеждане на изпитването
2.1. Общи предписания
Всички обеми и обемни дебити трябва да отговарят на температура 273 K (0 °C) и на налягане 101,3 kPa.
2.2. Условия за изпитване на двигател
2.2.1. Измерват се абсолютната температура Ta на въздуха на входа на двигателя, изразена в Келвин, и атмосферното налягане в суха среда ps, измерено в kPa, а параметърът fa се определя по следния метод:
Двигатели с естествено всмукване и двигатели с механично турбозахранване:
Двигатели с турбокомпресор със или без охлаждане на входящия въздух:
2.2.2. Валидност на изпитването
За да бъде призната валидността на изпитването, параметърът fa трябва да бъде в следните граници:
0,96 Ј faЈ 1,06
2.2.3. Двигатели с охлаждане на въздуха за свръхзахранване
Температурата на въздуха за свръхзахранване трябва да бъде регистрирана и да се намира при посочената номинална честота на въртене и при пълно натоварване най-малко на ± 5 К от най-високата температура на свръхзахранващия въздух, посочена от производителя. Температурата на охлаждащата течност трябва да бъде най-малко 293 К (20 °С).
При използване на система за изпитване в сервиз или външен вентилатор температурата на въздуха за свръхзахранване трябва да бъде настроена в рамките на ± 5 К от максималната температура на свръхзахранващия въздух, посочена от производителя при честотата на въртене за обявената максимална мощност и пълно натоварване. Температурата и разходът на охлаждащата течност на охладителя на въздуха за свръхзахранване в по-горната точка на настройване не трябва да бъдат променяни по време на целия цикъл на изпитване. Обемът на охладителя на свръхзахранващия въздух се определя въз основа на добрата инженерна практика и най-често срещаните употреби на превозните средства или машините.
По избор охладителят на захранващия въздух може да бъде настроен в съответствие със стандарт SAE J 1937 така, както е публикуван през януари 1995.
2.3. Система за всмукване на въздух в двигателя
Изпитваният двигател трябва да бъде оборудван с въздушна всмукателна система, чието въздушно ограничение е в рамките на ± 300 Ра от определената от производителя стойност за чист въздушен филтър и двигател, работещ при посочените от конструктора условия, при които се получава най-голям разход на въздух. Ограниченията трябва да бъдат настроени при номинална честота на въртене и пълно натоварване. Може да бъде използвана система за изпитване в сервиз, при условие че отразява точно реалните условия на работа на двигателя.
2.4. Изпускателна система на двигателя
Изпитваният двигател трябва да бъде оборудван с изпускателна система, чието противоналягане на отработените газове се намира в границите на ± 650 Ра от зададената от производителя стойност за двигател, работещ при нормални условия, така че да се получи декларираната максимална мощност.
Ако двигателят е оборудван с устройство за допълнителна обработка на отработените газове, изпускателната тръба трябва да притежава същия диаметър като използвания за най-малко 4 тръби над всмукването в началото на разширената част, в която е поместено устройството за допълнителна обработка. Разстоянието от фланеца на отделителния колектор или от изхода на турбокомпресора до устройството за допълнителна обработка на отработените газове трябва да бъде същото като в конфигурацията на съоръжението или да е в рамките на спецификациите за разстояния, посочени от производителя. Противоналягането или ограничението на изпускане трябва да отговаря на същите критерии като посочените по-горе и да може да се настройва с помощта на клапа. Модулът, съдържащ устройството за допълнителна обработка, може да бъде демонтиран по време на изпитвания на празен ход и да се замени с еквивалентен модул, съдържащ неактивен катализаторен носител.
2.5. Охладителна система
Системата за охлаждане на двигателя трябва да бъде в състояние да поддържа двигателя при нормалните работни температури, предписани от производителя.
2.6. Смазочно масло
Характеристиките на използваното смазочно масло за изпитването трябва да бъдат вписани и представени заедно с резултатите от изпитване.
2.7. Гориво, използвано за изпитване
Необходимо е да се използва еталонното гориво, посочено в приложение № 3.
Цетановото число и съдържанието на сяра в еталонното гориво, използвано за изпитването, са посочени в приложение № 5, допълнение 1, съответно в т. 1.1.1 и 1.1.2.
Температурата на горивото на входа на помпата за впръскване на гориво трябва да бъде в границите от 306 и 316 K (33 и 43 °C).
3. Провеждане на изпитването (изпитване NRSC)
3.1. Определяне на настройките на динамометъра
Измерването на специфичните емисии се основава на некоригираната спирачна мощност в съответствие с български стандарт, въвел ISO 14396: 2002.
Някои допълнителни устройства, служещи единствено за работата на съоръжението и можещи да бъдат монтирани на двигателя, се отстраняват за изпитването. Като пример е посочен следният непълен списък:
- спирачен въздушен компресор;
- компресор за хидравликата на дирекцията;
- компресор за климатика;
- помпа за хидравлични предавки (задвижвания).
Когато тези допълнителни устройства не са отстранени, мощността, която консумират при изпитвателната честота на въртене, трябва да бъде определена, за да се изчислят настройките на динамометъра, освен в случая, когато допълнителните устройства са част от двигателя (например охлаждащите вентилатори при въздушно охлажданите двигатели).
Настройките на всмукателното ограничение и противоналягането в изпускателната тръба се регулират на горните граници, посочени от производителя, съгласно т. 2.3 и 2.4.
Максималните стойности на въртящия момент при зададените честоти на въртене се определят експериментално, за да могат да се изчислят стойностите на въртящия момент за посочените етапи на изпитване. При двигатели, които не са конструирани да работят в определен честотен диапазон на кривата на въртящия момент - при пълно натоварване, максималният въртящ момент при честотите на въртене на изпитване се декларира от производителя.
Настройката на двигателя за всеки етап на изпитване се пресмята по следната формула:
За съотношение
стойността на РAE може да бъде проверена от техническата служба, извършила изпитването за одобрението на типа.
3.2. Подготовка на филтрите за вземане на проби
Не по-малко от един час преди изпитването всеки филтър (двойка филтри) се поставя в затворена чашка на Петри, без тя да се запечатва, и се поставя в теглителната камера с цел стабилизиране на филтъра. В края на времето за стабилизиране всеки филтър (двойка филтри) се претегля и теглото му в празно състояние се записва. След това филтърът (двойката филтри) се поставя в затворена чашка на Петри или филтъродържач до момента на провеждане на изпитването. Ако филтърът (двойката филтри) не се използва през следващите 8 h след изваждането му от теглителната камера, той трябва да се претегли отново преди да се използва.
3.3. Монтиране на измервателното оборудване
Апаратурата и сондите за вземане на проби трябва да се инсталират в съответствие с предписанията. Когато се използва система за разреждане на отработените газове към главния кръг, системата трябва да бъде свързана към края на тръбата за отвеждане на отработените газове.
3.4. Задействане на системата за разреждане на газовете и на двигателя
Системата за разреждане на газовете и двигателят трябва да бъдат задействани и подгряти, докато всички температури и налягания се стабилизират при пълно натоварване и при номинален режим.
3.5. Регулиране на степента на разреждане
Системата за вземане на проби от частиците се пуска в действие и работи в режим на байпас при еднофилтърния метод (при многофилтърния метод - по избор). Фоновата концентрация на частиците в разреждащия въздух може да бъде определена, като разреждащият въздух се пропуска през филтрите за частици. При употреба на филтриран въздух за разреждане е достатъчно да бъде извършено едно измерване във всеки момент преди, по време или след изпитването. Ако въздухът за разреждане не се филтрира, измерването трябва да бъде извършено върху проба, взета по време на изпитването.
Температурата на разреждащия въздух на входа на филтъра трябва да бъде между 315 К (42 °С) и 325 К (52 °С) при всеки етап на изпитване. Общата степен на разреждане не бива да бъде по-малка от четири.
Бележка. За метода със стационарни (стабилизирани) режими температурата на филтъра може да бъде поддържана при най-високата температура 325 К (52 °С) или при по-ниска температура вместо да се спазва температурният обхват 42 - 52 °С.
При еднофилтърния и многофилтърния метод за системи с разреждане на целия поток масовият дебит на пробата през филтъра трябва да се поддържа през всички етапи в постоянно съотношение към масовия дебит на разредените отработени газове. Това масово съотношение трябва да бъде поддържано с толеранс ± 5 % по отношение на средната стойност на етапа, с изключение на първите 10 s на всеки етап при системи без възможност за байпас. При системи с разреждане на част от потока масовият дебит през филтъра трябва да бъде поддържан постоянен с толеранс ± 5 % по отношение на средната стойност на етапа, с изключение на първите 10 s на всеки етап при системи без възможност за байпас.
За системи, измерващи концентрацията на СО2 или NOx, съдържанието на СО2 или NOx във въздуха за разреждане трябва да бъде измервано в началото и в края на всяко изпитване. Разликата във фоновите концентрации на СО2 или NOx в разреждащия въздух, измерени преди и след изпитването, не трябва да превишава съответно 100 ppm или 5 ppm.
Когато се използва система за анализ на разредени отработени газове, съответните фонови концентрации се определят чрез вземане на проба от разреждащия въздух в торбичка за вземане на проби по време на цялата продължителност на изпитването.
Непрекъснатото измерване на фоновата концентрация (без торбичка за вземане на проби) може да бъде осъществено най-малко в три точки - в началото, в края и близо до средата на цикъла, след което се определя средната стойност на получените резултати. По искане на производителя може да не се извършва измерване на фона.
3.6. Контрол на анализаторите
Анализаторите на емисиите се нулират и еталонират.
3.7. Изпитателен цикъл
3.7.1. Спецификации на оборудването в съответствие с приложение № 2, раздел 1, т. А.
3.7.1.1. Спецификация А
За двигателите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4, 8-етапният цикъл (Идентичен с цикъла C1, както е описано в параграф 8.3.1.1 на стандарт ISO 8178-4:2002(E).) на изпитване трябва да бъде проследен с динамометър, монтиран върху изпитвания двигател:
| Номер на | Честота на въртене | Натоварване | Тегловен |
| етапа | на двигателя | (%) | коефициент |
| 1 | Номинална | 100 | 0,15 |
| 2 | Номинална | 75 | 0,15 |
| 3 | Номинална | 50 | 0,15 |
| 4 | Номинална | 10 | 0,10 |
| 5 | Междинна | 100 | 0,10 |
| 6 | Междинна | 75 | 0,10 |
| 7 | Междинна | 50 | 0,10 |
| 8 | Празен ход | - | 0,15 |
3.7.1.2. Спецификация В
За двигателите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 2, 5-етапният цикъл (Идентичен с цикъла D2, описан в т. 8.4.1 от стандарт ISO8178-4:2002 (Е).) на изпитване трябва да бъде проследен с динамометър, монтиран върху изпитвания двигател:
| Номер на | Честота на въртене | Натоварване | Тегловен |
| етапа | на двигателя | (%) | коефициент |
| 1 | Номинална | 100 | 0,05 |
| 2 | Номинална | 75 | 0,25 |
| 3 | Номинална | 50 | 0,30 |
| 4 | Номинална | 25 | 0,30 |
| 5 | Номинална | 10 | 0,10 |
Степените на натоварване представляват стойностите на въртящия момент в проценти, съответстващ на мощността при базова експлоатация, определена като максималната мощност, която е налична за определен период на експлоатация в променлив режим, чиято продължителност може да достигне неограничен брой часове годишно, между технически поддръжки с обявена периодичност и при обявени условия на околната среда, като поддръжката се извършва в съответствие с предписанията на производителя.
3.7.1.3. Спецификация C
За двигателите, предназначени за задвижване (Спомагателните двигатели с постоянна скорост трябва да бъдат сертифицирани, като се използва работният цикъл ISO D2, т.е. 5-етапният цикъл с установени режими, определен в т. 3.7.1.2, докато спомагателните двигатели с променлива скорост трябва да бъдат сертифицирани, като се използва работният цикъл ISO С1, т.е. 8-етапният цикъл с установени режими, определен в т. 3.7.1.1.) на кораби от вътрешното корабоплаване, се прилага методът на изпитване ISO, установен от стандарт ISO8178-4: 2002 (Е) и допълнение VI (код NOx) на конвенция MARPOL 73/78 на Международната морска организация (OMI).
Двигателите за задвижване, работещи по спираловидна крива с постоянна стъпка, се изпитват с динамометър, като се използва следният 4-етапен цикъл с установени режими (Идентичен с цикъл Е3, описан в т. 8.5.1, 8.5.2 и 8.5.3 от стандарт ISO 8178-4: 2002 (Е). Четирите етапа лежат върху осреднена спираловидна крива, построена от измервания по време на използване.), създаден за охарактеризиране на работата на търговските морски дизелови двигатели при нормални условия на работа:
| Номер на | Честота на въртене | Натоварване | Тегловен |
| етапа | на двигателя | (%) | коефициент |
| 1 | 100% | 100 | 0,20 |
| 2 | 91% | 75 | 0,50 |
| 3 | 80% | 50 | 0,15 |
| 4 | 63% | 25 | 0,15 |
Двигателите за задвижване с определена постоянна скорост, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, работещи по спираловидна крива с променлива стъпка или с електрически въртящ момент, се изпитват с динамометър, като се използва следният 4-етапен цикъл от установени режими (Идентичен с цикъл Е2, описан в точки 8.5.1, 8.5.2 и 8.5.3 от стандарт ISO 8178-4: 2002 (Е).), характеризиращ се със същите натоварвания и тегловни коефициенти като по-горния цикъл, но при работа на двигателя при номинална честота на въртене във всеки етап:
| Номер на | Честота на въртене | Натоварване | Тегловен |
| етапа | на двигателя | (%) | коефициент |
| 1 | Номинална честота | 100 | 0,20 |
| 2 | Номинална честота | 75 | 0,50 |
| 3 | Номинална честота | 50 | 0,15 |
| 4 | Номинална честота | 25 | 0,15 |
3.7.1.4. Спецификация D
За двигателите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 5, следният 3-етапен цикъл (Идентичен с цикъл F от стандарт ISO 8178-4:2002 (Е).) на изпитване се проследява с динамометър, монтиран върху изпитвания двигател:
| Номер на | Честота на въртене | Натоварване | Тегловен |
| етапа | на двигателя | (%) | коефициент |
| 1 | Номинална честота | 100 | 0,25 |
| 2 | Междинна честота | 75 | 0,15 |
| 3 | Празен ход | - | 0,60 |
3.7.2. Привеждане на двигателя до работна температура
Двигателят и системата трябва да бъдат приведени до работна температура при максималните стойности на скоростта и на въртящия момент, за да се стабилизират параметрите на двигателя съгласно препоръките на производителя.
Забележка. Фазата на предварително подгряване трябва също да позволи отстраняване влиянието на отлагания в системата за отвеждане на отработените газове, останали от предишно изпитване. Също така се предвижда и фаза на стабилизиране между моментите на извършване на изпитвания с цел да се сведе до минимум влиянието, което те биха могли да окажат един на друг.
3.7.3. Протичане на изпитванията
Започва провеждане на изпитването. То трябва да бъде извършвано по реда на номерата на етапите, както е определено по-горе за изпитвателните цикли.
По време на всеки етап на даден изпитвателен цикъл след началния преходен период определената честота на въртене се поддържа в рамките на ± 1 % от номиналната честота на въртене или ± 3 min-1, като се взема най-голямото от тези отклонения освен в случая, когато двигателят работи на празен ход, когато трябва да се спазват зададените от производителя допустими отклонения. Определеният въртящ момент се поддържа така, че средната стойност на измерванията, извършени по време на дадения период, не превишава ± 2 % от максималния въртящ момент при честотата на въртене на изпитването.
За всяка точка на измерване е необходимо минимално време 10 min. Ако при изпитването на един двигател е необходимо по-дълго време за вземане на проби, за да се събере достатъчна маса от частици върху измервателния филтър, продължителността на етапа на изпитване може да бъде удължена според необходимостта.
Продължителността на дадения етап се записва и докладва.
Стойностите на концентрацията на емисиите на отработените газове трябва да бъдат измервани и записвани през последните 3 min от етапа.
Вземането на проба от частици и измерването на емисиите от газове не трябва да започват преди приключване на стабилизирането на двигателя съгласно указанията на производителя и трябва да бъдат приключени едновременно.
Температурата на горивото се измерва на входа на гориво-нагнетателната помпа или съгласно предписанието на производителя, а мястото на измерването се отбелязва.
3.7.4. Данни, постъпващи от анализаторите
Данните, които постъпват от анализаторите, се записват с помощта на записващо лентово устройство или се измерват с помощта на еквивалентна система за обработване на данни, а отработените газове трябва да преминават през анализаторите най-малко през последните три минути на всеки изпитателен режим. Ако филтрите с торбички за вземане на проби са използвани за измерване на разредените CO и CO2 (виж допълнение 1, т. 1.4.4), е необходимо да се вземе проба през последните три минути на всеки изпитателен режим, след това тя да се анализира, а резултатите от анализа да се запишат.
3.7.5. Вземане на проби от частиците
Вземането на проби от частиците може да се извърши, като се използва методът с общ филтър или методът с няколко филтъра (допълнение 1, т. 1.5). Тъй като резултатите могат да показват малки различия в зависимост от методите, заедно с резултатите трябва да се укаже кой от тях се използва.
При метода с общ филтър по време на пробовземането трябва да се държи сметка за тегловните коефициенти, които трябва да се използват по време на процедурата по извършване на изпитателния цикъл, като съответно се регулира дебитът на пробата или времето за нейното вземане.
Вземането на проба трябва да се извърши възможно най-късно по време на всеки от изпитателните режими. Времетраенето на вземането на проби при всеки режим трябва да бъде най-малко 20 s при прилагане на метода с общ филтър и най-малко 60 s при прилагане на метода с няколко филтъра. При системите, които не са снабдени с дериватно устройство, времетраенето на пробовземането при всеки режим трябва да бъде най-малко 60 секунди при прилагане на метода с общ филтър и метода с няколко филтъра.
3.7.6. Параметри на двигателя
Режимът и натоварването на двигателя, температурата на входящия въздух и разходът на гориво и дебитът на въздуха или отработените газове трябва да се измерват за всеки изпитателен режим след стабилизирането на двигателя.
Ако не е възможно да се измери дебитът на отработените газове или разхода на въздух, използван за горенето, и на гориво, тези параметри могат да бъдат изчислени чрез използване на метода на въглеродния и кислородния баланс (виж допълнение 1, т. 1.2.3).
Всички други данни, които са необходими за изчисляването, трябва да бъдат записани (виж допълнение 3, т. 1.1 и 1.2).
3.8. Повторна проверка на анализаторите
След изпитването за измерване на емисиите за извършване на повторна проверка на анализаторите се използва един и същ газ за нулиране и за еталониране. Изпитването се счита за редовно, ако разликата в получените резултати между двете измервания е по-малка от 2 %.
4. Провеждане на изпитване (изпитване NRТC)
4.1. Увод
В приложение № 3, допълнение 4 изпитването NRTC е описано като последователност (секунда по секунда) от нормирани стойности на честотата на въртене и въртящия момент, приложими за всички дизелови двигатели, обхванати от наредбата. За извършване на изпитването в изпитвателна камера за двигатели нормираните стойности се превръщат в реални стойности за изпитвания двигател, като за целта се използва картографската крива на съответния двигател. Това превръщане се нарича денормиране и съответният му изпитвателен цикъл - еталонен цикъл на изпитвания двигател. С тези еталонни стойности на честотата на въртене и въртящият момент в изпитвателната камера се провежда цикълът и измерените стойности на честотата на въртене и въртящият момент се записват. С цел валидиране на изпитването в края му се извършва регресионен анализ на еталонните и реакционните стойности на честотата на въртене и на въртящия момент.
4.1.1. Използването на устройство за невалидност или прибягването до нерационална стратегия за контрол на емисиите са забранени.
4.2. Процедура за извършване на картография на двигателя
При извършване на NRTC в изпитвателната камера преди осъществяване на изпитвателния цикъл се реализира картография на двигателя с цел да се определи кривата "честота на въртене/въртящ момент".
4.2.1. Определяне на обхвата от картографски честоти на въртене
Минималната и максималната честота на въртене се определят по следния начин:
Минимална картографска честота на въртене = честота на въртене при празен ход
Максимална картографска честота на въртене = nhi x 1,02 или честота на въртене, при която въртящият момент при пълно натоварване пада до нула, като се запазва най-ниската стойност (където nhi е най-високата честота на въртене, дефинирана като най-високата честота на въртене на двигателя, при която се получава 70 % от номиналната мощност).
4.2.2. Картографска крива на двигателя
Двигателят се загрява при максимална мощност с цел да се стабилизират параметрите в съответствие с препоръките на производителя и добрата инженерна практика. Веднъж стабилизиран двигателят, картографията му се извършва, следвайки следните процедури.
4.2.2.1. Преходна картография
а) Двигателят не е натоварен и работи на празен ход.
б) Двигателят работи при пълно натоварване/при максимално подаване на газовете при минимална картографска честота на въртене.
в) Честотата на въртене на двигателя се повишава средно с 8 ± 1 min-1/s между картографските минимална и максимална честота на въртене. Точките, съответстващи на честотите на въртене и на въртящия момент на двигателя, се записват с честота най-малко една точка за секунда.
4.2.2.2. Прогресивна (постъпателна) картография
а) Двигателят не е натоварен и работи на празен ход.
б) Двигателят работи при пълно натоварване/ при максимално подаване на газовете при минимална картографска честота на въртене.
в) Поддържайки пълното натоварване, картографската минимална честота на въртене се поддържа най-малко за 15 s и средният въртящ момент по време на последните 5 s се регистрира. Кривата на максималния въртящ момент между картографските минимална и максимална честота на въртене се определя с увеличения на честотите, които не превишават 100 ± 20 об/min. Всяка изпитвателна точка се задържа най-малко за 15 s и се регистрира средният въртящ момент през последните 5 s.
4.2.3. Изготвяне на картографската крива
Всички експериментални точки, записани според т. 4.2.2, се свързват чрез линейна интерполация. Получената крива на въртящия момент представлява картографската крива и служи за преминаване от нормирани стойности на въртящия момент от програмирането на динамометъра (приложение № 3а) в действителни стойности на въртящия момент за изпитвателния цикъл, както е описано в т. 4.3.3.
4.2.4. Други техники за картография
Ако даден производител прецени, че представените техники за картография не са надеждни или представителни за даден двигател, могат да бъдат приложени други техники за картография. По подобие на установените картографски процедури тяхна цел е определяне на наличния максимален въртящ момент за всички достигнати честоти на въртене по време на цикъла на изпитване. Техниките, които по причина на надеждност или представителност се отклоняват от установените процедури, трябва да бъдат одобрени от заинтересованите страни едновременно с обосновка на използването им. В никакъв случай кривата на въртящия момент не трябва да бъде получена чрез намаляващи скорости в случай на двигатели с регулатор или турбокомпресор.
4.2.5. Подновяване на изпитванията
Не е необходимо да се прави картография на двигателя преди всеки цикъл на изпитване. Това трябва да се направи само в случаите, когато:
- въз основа на техническа оценка е установено, че прекалено дълъг промеждутък от време е изтекъл от последната картография
или
- двигателят е претърпял физични модификации или калибровки, които са в състояние да влияят на характеристиките му.
4.3. Изготвяне на еталонен цикъл на изпитване
4.3.1. Еталонна честота на въртене
Еталонната честота на въртене (nref) съответства на 100 % нормираните стойности на честотата на въртене, определени в програмирането на динамометъра (приложение № 3а, допълнение 4). Очевидно е, че действителният цикъл на двигателя, резултиращ от денормирането на еталонната честота на въртене, зависи до голяма степен от избора на съответната еталонна честота на въртене. Еталонната честота на въртене се дефинира по следния начин:
nref = ниска честота на въртене + 0,95 x (висока честота на въртене - ниска честота на въртене)
(висока честота на въртене е най-високата честота на въртене на мотора, при която се получава 70 % от номиналната мощност, докато ниска честота на въртене е най-ниската честота на въртене на мотора, при която се получава 50 % от номиналната мощност).
4.3.2. Денормиране на честота на въртене на мотора
Честотата на въртене се денормира, като се прилага следната формула:
| % честота x (еталонна честота на | ||||
| въртене - честота на въртене | ||||
| Действителна | на празен ход) | честота на | ||
| честота на | = | --------------------------------------- | + | въртене на |
| въртене | 100 | празен ход | ||
4.3.3. Денормиране на въртящия момент на двигателя
Стойностите на въртящия момент в програмирането на динамометъра (приложение № 3, допълнение 4) са нормирани към максималния въртящ момент при съответната честота. Стойностите на въртящия момент от еталонния цикъл се денормират с помощта на картографската крива, изчислена в съответствие с т. 4.2.2, по следния начин:
| Действителен | % въртящ момент x максимален | ||
| въртящ | въртящ момент | ||
| момент | = | ----------------------------------------- | (5) |
| 100 | |||
за съответната действителна честота така, както е определена в т. 4.3.2.
4.3.4. Пример за процедура за денормиране
За пример е денормирана следната експериментална точка:
% на честота на въртене = 43 %
% на въртящ момент = 82 %
Допускайки следните стойности:
еталонна честота на въртене = 2200 об/min
честота на въртене на празен ход = 600 об/min,
получаваме:
| действителна | 43 x (2200 - 600) | + | 600 | ||
| честота на | = | ------------------- | об/мин | = 1288 | |
| въртене | 100 | ||||
С максималния въртящ момент от 700 Nm, наблюдаван на картографската крива при 1288 об/min,
получаваме:
| действителен | 82 x 700 | |||
| въртящ | = | ------------------- | = | 574 Nm |
| момент | 100 | |||
4.4. Динамометър
4.4.1. В случай на използване на динамометрична клетка сигналът от въртящия момент се предава на оста на двигателя и инерцията на динамометъра трябва да се вземе под внимание. Действителният въртящ момент на двигателя е сума от въртящия момент от динамометричната клетка и спирачния момент на инерция, умножен с ъгловото ускорение. Командната система трябва да извърши това изчисление в реално време.
4.4.2. Ако изпитването на двигателя се извършва с помощта на динамометър с токове на Фуко, броят от точки, за които разликата
е по-малка от -5 % от максималния въртящ момент, не трябва да бъде по-голям от 30 (където Tsp е изискваният въртящ момент,
е производната на честотата на въртене на двигателя и QD е инерцията на въртене на динамометъра).
4.5. Провеждане на изпитване за измерване на емисиите
Последователността на изпитването е описана на по-долната диаграма.
Преди цикълът на измерване при необходимост могат да бъдат извършени един или повече предварителни цикли, за да се проверят двигателят, изпитвателната камера и системите за емисия.
4.5.1. Подготовка на филтрите за вземане на проба
Най-малко един час преди изпитването всеки отделен филтър се поставя в затворена, но не херметизирана петриева паничка, която от своя страна се поставя в тегловна камера с цел стабилизиране на филтъра. В края на периода на стабилизиране всеки филтър се претегля и се записва масата му. След това филтърът се съхранява в затворена петриева паничка или в затворен филтърен държател до момента на изпитване. Филтърът трябва да бъде употребен в рамките на 8 h след изваждането му от тегловната камера. Записва се масата на тарата.
4.5.2. Монтиране на измервателните уреди
Уредите и сондите за вземане на проби се монтират според инструкциите. Ако за разреждане на отработените газове се използва система с разреждане на целия поток, краят на изходната тръба трябва да бъде свързан към системата.
4.5.3. Пускане в действие и кондициониране на разреждащата система и двигателя
Разреждащата система и двигателят се пускат в действие и загряват. Системата за вземане на проби се кондиционира, като се пуска двигателят да работи при номинална честота на въртене и 100 % въртящ момент най-малко за 20 min, като заедно с това работят или системата за вземане на проби в част от потока, или системата CVS за вземане на проби в целия поток с вторично разреждане. След това се вземат празни проби от емисиите на частици. Филтрите за частици не трябва да бъдат стабилизирани или претеглени и могат да бъдат изхвърлени. Филтрите могат да бъдат сменени по време на кондиционирането, при условие че общата продължителност на вземането на проби през филтрите и системата за вземане на проби надвишава 20 min. Дебитът се настройва по такъв начин, че да съответства приблизително на избрания за изпитванията в преходен режим дебит. Въртящият момент се намалява от 100 %-ната стойност, като едновременно се поддържа номиналната честота на необходимото ниво с цел да не се превиши максималната температура 191 °С в зоната за вземане на проби.
4.5.4. Пускане в действие на системата за вземане на проби от частици
Системата за вземане на проби от частиците се пуска в действие и работи в режим на байпас. Фоновата концентрация на частиците в разреждащия въздух може да бъде определена, като се вземе проба от разреждащия въздух преди влизане на отработените газове в тунела за разреждане. Ако се използва друга система за вземане на проби от частици, за предпочитане е да се вземе проба от фонови частици по време на преходния цикъл. В противен случай използваната система за вземане на проби от частици в цикъла на преходен режим може да се използва. При употреба на филтриран разреждащ въздух достатъчно е да се извърши едно измерване преди или след изпитването. Ако разреждащият въздух не е филтриран, измервания се извършват преди началото и след края на цикъла и се определя средната стойност.
4.5.5. Настройка на системата за разреждане
Общият дебит на разредените отработени газове от система с разреждане на целия поток или дебита на разредените отработени газове от системата с разреждане на част от потока се регулира по такъв начин, че да се премахне водната кондензация в системата и да се получи температура в интервала от 315 К (42 °С) до 325 К (52 °С) на входящата част на филтъра.
4.5.6. Проверка на анализаторите
Анализаторите на емисиите се нулират и се калибрират. Ако се използват торбички за вземане на проби, те трябва да бъдат празни.
4.5.7. Процедура за пускане в ход на двигателя
Стабилизираният двигател се пуска в ход с помощта на серийно пусково устройство или динамометър в рамките на 5 min след загряването в съответствие с препоръчаната от производителя в упътването за експлоатация процедура за пускане в ход. По избор изпитването може да започне през 5-те min след етапа на кондициониране, без да се спира двигателят, когато последният вече е достигнал режим на празен ход.
4.5.8. Провеждане на цикъла
4.5.8.1. Последователност на изпитване
Изпитването започва след пускане в ход на двигателя, когато последният е бил спрян в края на етапа на кондициониране, или с двигател, работещ на празен ход, ако изпитването се извършва веднага след етапа на кондициониране. Изпитването се провежда в съответствие с еталонния цикъл, определен в допълнение 4. Точките на настройка, определящи честотата на въртене и въртящия момент на двигателя, се получават при 5 Hz (препоръчват се 10 Hz) . Точките на настройка се изчисляват чрез линейна интерполация на точките на настройка при 1 Hz от еталонния цикъл. Честотата на въртене и въртящият момент на двигателя се записват най-малко един път в секунда по време на изпитвателния цикъл и сигналите могат да бъдат филтрувани по електронен път.
4.5.8.2. Реакция на анализаторите
Ако цикълът започва веднага след кондиционирането, измерващото оборудване трябва да бъде приведено в движение едновременно с пускането в ход на двигателя или започването на последователността на изпитване:
- начало на събирането или на анализа на въздуха за разреждане, ако се използва система с разреждане на част от потока;
- начало на събирането или на анализа на необработените или разредени отработени газове в зависимост от използвания метод;
- начало на измерването на количеството разредени отработени газове, както и на необходимите температури и налягания;
- начало на регистриране на масовия дебит на отработените газове в случай на анализ на необработени отработени газове;
- начало на регистриране на данните за честотата на въртене и въртящият момент на динамометъра.
В случай на измерване на необработени отработени газове концентрациите на емисиите (HC, CO и NOx) и масовият дебит на отработени газове се измерват непрекъснато и се записват в компютър с честота най-малко 2 Hz. Всички останали данни могат да бъдат записани с честота най-малко 1 Hz. При аналоговите анализатори откликът се записва и калибрационните данни могат да бъдат използвани по време на работа (он-лайн) или след приключване на работа (оф-лайн) по време на изчисление на данните.
Ако се използва система с разреждане на целия поток, въглеводородите (HC) и азотните оксиди (NOx) се измерват непрекъснато в тунела за разреждане при честота най-малко 2 Hz. Средните концентрации се изчисляват, като се сумират (интегрират) сигналите от анализатора за цялата продължителност на цикъла на изпитване. Времето за отклик на системата не трябва да бъде по-голямо от 20 секунди и ако е необходимо, трябва да бъде съгласувано с колебанията на дебита на пробата при постоянен обем и с отклоненията в продължителността на вземане на проба/в цикъла на изпитване. Количествата СО и СО2 се изчисляват, като се сумират (интегрират) или като се анализират концентрациите в торбичката за вземане на проба, събрани по време на цикъла. Концентрациите на замърсяващите газове във въздуха за разреждане се изчисляват, като се сумира (интегрира) или като се анализира разреждащият въздух, събран в торбичката за вземане на проба. Всички останали параметри, които трябва да бъдат измерени, се записват най-малко по едно измерване за секунда (1 Hz).
4.5.8.3. Вземане на проби от частици
Ако цикълът започва веднага след кондиционирането, системата за вземане на проби на частици се превключва от режим на байпас към режим на събиране на частици след пускане в ход на двигателя или започване на последователността на изпитване.
Ако се използва система с разреждане на част от потока, помпата или помпите за вземане на проби трябва да бъдат настроени по такъв начин, че дебитът при преминаване през сондата за вземане на проби от частици или тръбата за пренос да бъде пропорционален на масовия дебит на отработените газове.
Ако се използва система с разреждане на целия поток, помпата или помпите за вземане на проби трябва да бъдат настроени по такъв начин, че дебитът при преминаване през сондата за вземане на проби от частици или тръбата за пренос да има стойност в границите на ± 5% от настроения дебит. При наличие на компенсация на дебита (а именно пропорционален контрол на дебита на пробата), трябва да бъде показано, че отношението на дебита на главния тунел към този на пробата от частици не се променя с повече от ± 5% по отношение на неговата настроена стойност (с изключение на първите 10 секунди от вземане на пробата).
Бележка. В случая на двойно разреждане дебитът на пробата представлява чистата разлика между дебита при преминаване през филтрите за вземане на проба и дебита на въздуха за вторично разреждане.
Средните стойности на температурата и налягането на газомера(ите) или на входа на уредите за измерване на дебита трябва да бъдат регистрирани. Ако поради високо натоварване от частици върху филтъра настроеният дебит не може да бъде поддържан през цялата продължителност на цикъла (до ± 5 %), изпитването се анулира. То трябва да бъде извършено отново с по-малък дебит и/или по-голям диаметър на филтъра.
4.5.8.4. Спиране на двигателя
Ако в някой момент от изпитвателния цикъл моторът спре, той трябва да бъде кондициониран и отново пуснат в ход, след което изпитването трябва да бъде започнато отново. Изпитването се анулира при неизправност на някое от необходимите за изпитването оборудвания по време на изпитвателния цикъл.
4.5.8.5. Операции след изпитването
При завършване на изпитването измерването на обемния дебит на отработените газове, обемът на разредените отработени газове, потокът на газовете в колекторните торбички и помпата за вземане на проби от частици трябва да бъдат спрени. В случая на интегрална система за анализ вземането на проби продължава до изтичането на времената за отклик на системата.
При използване на колекторни торбички концентрациите им се анализират при първа възможност и във всички случаи не по-късно от 20 min след края на изпитвателния цикъл.
След изпитването за измерване на емисиите нулиращ газ и същия газ за настройка на чувствителността се използват за повторна проверка на анализаторите. Изпитването се счита за валидно, ако разликата между резултатите, получени преди и след изпитването, е по-малка от 2 % от стойността на газа за настройка на чувствителността.
Филтрите за частици се връщат в тегловната камера най-късно до един час след приключване на изпитването. Те трябва да бъдат кондиционирани в затворена, но нехерметизирана петриева паничка в рамките най-малко на един час и след това претеглени. Записва се брутното тегло на филтрите.
4.6. Проверка на провеждане на изпитването
4.6.1. Отместване на данните
С цел да се намали до минимум влиянието на систематичната грешка, дължаща се на времевия промеждутък, разделящ реакционните стойности от тези на еталонния цикъл, цялата поредица от реакционни сигнали на честотата на въртене и въртящият момент може да бъдат отместени напред или назад във времето по отношение на еталонната поредица на честотата на въртене и въртящият момент. Ако реакционните сигнали са отместени, честотата на въртене и въртящият момент трябва да бъдат отместени със същата стойност и в същата посока.
4.6.2. Изчисление на работата на цикъла
Работата на действителния цикъла Wact (kWh) се изчислява, като се използва всяка регистрирана двойка от реакционни стойности за честотата на въртене и въртящия момент на двигателя. Работата на действителния цикъла Wact се използва за сравнение с работата на еталонния цикъл Wref и за определяне на специфичните емисии при спиране. Същият метод се прилага за интегриране (сумиране) на еталонната и действителната мощност на двигателя. Ако е необходимо изчисление на стойности, намиращи се между съседни еталонни или измерени стойности, се извършва линейна интерполация.
По време на интегриране (сумиране) на работата на еталонния цикъл и на работата на действителния цикъл всичките отрицателни стойности на въртящия момент се нулират и включват. Когато се извършва интегриране (сумиране) при честота, по-ниска от 5 Hz, и когато през даден промеждутък от време стойността на въртящия момент се променя от положителна на отрицателна или обратно, отрицателната част се изчислява и нулира. Положителната част се включва в интегралната (сумарната) стойност.
Wact трябва да се намира между -15 и +5 % от Wref.
4.6.3. Статистики за валидиране на изпитвателния цикъл
Трябва да бъде направена линейна регресия на реакционните стойности за честотата на въртене, въртящия момент и мощността по отношение на еталонните стойности. Това трябва да бъде извършено след отместване на реакционните данни, ако е избрана тази опция. Трябва да бъде приложен методът на най-малките квадрати, като уравнението има следния вид:
y = mx + b,
където:
y е реакционната (действителната) стойност на честотата на въртене (min-1) на въртящия момент (Nm) или на мощността (kW);
m - наклонът на регресионната права;
x - еталонната стойност на честотата на въртене (min-1), на въртящия момент (Nm) или на мощността (kW);
b - пресечната точка на регресионната права с ординатата.
Стандартната грешка при оценка (SE) на y към x и определителният коефициент (r2) се изчисляват за всяка регресионна права.
Препоръчва се този анализ да се извърши при 1 Hz. За да се счита дадено изпитване за валидно, то трябва да задоволява критериите от табл. 1.
Таблица 1
Допустими отклонения от регресионната права
| Честота | Въртящ | Мощност | |
| на въртене | момент | ||
| Стандартна | Най-много | Най-много 13 % | Най-много 8 % |
| грешка при | 100 min(-1) | от картографията | от картографията |
| оценката (SE) | на мощността | на мощността | |
| на y към x | при максимален | при максимална | |
| въртящ момент | мощност на | ||
| на двигателя | двигателя | ||
| Наклон на | 0,95 до 1,03 | 0,83 - 1,03 | 0,89 - 1,03 |
| регресионната | |||
| права, m | |||
| Определителен | Най-малко | Най-малко | Най-малко |
| коефициент, r2 | 0,9700 | 0,8800 | 0,9100 |
| Пресечна точка | ± 50 min(-1) | ± 20 Nm или | ± 4 kW или |
| на регресион- | ± 2% от макси- | ± 2% от макси- | |
| ната права с | малния въртящ | малната мощ- | |
| ординатата, b | момент, като се | ност, като се взе- | |
| взема по-голямата | ма по-голямата | ||
| от тези две | от тези две | ||
| стойности | стойности | ||
Единствено за нуждите на регресионните анализи преди изчисленията за регресия се разрешава изтриване на точки, когато последните са посочени в табл. 2. Тези точки обаче не могат да бъдат изтрити при изчисленията на работата на цикъла и на емисиите. Точка на празен ход се дефинира като точка, имаща нормиран еталонен въртящ момент от 0 % и нормирана еталонна честота на въртене от 0 %. Изтриването на точки може да бъде приложено към целия цикъл или към някоя част от него.
Таблица 2
Точки, които могат да бъдат изтрити при регресионен анализ (изтритите точки трябва да бъдат определени)
| Условие | Точки на честотата на |
| въртене, въртящия | |
| момент и/или мощ- | |
| ността, които могат | |
| да бъдат изтрити при | |
| условията, посочени | |
| в лявата колона | |
| 1 | 2 |
| 24 (± 1) начални и 25 последни секунди | Честота на въртене, въртящ момент и мощност |
| Максимално подаване на газовете и реак- | Въртящ момент и/или |
| ционна стойност на въртящия момент | мощност |
| < 95 % от еталонния въртящ момент | |
| Максимално подаване на газовете и реак- | Честота на въртене и/ |
| ционна стойност на честотата на въртене | или мощност |
| < 95 % от еталонната честота на въртене | |
| Няма подаване на газове, реакционна | Въртящ момент и/или |
| стойност на честотата на въртене | мощност |
| > честотата на въртене при празен ход | |
| + 50 min(-1), и реакционна стойност наv | |
| въртящия момент > 105 % от еталонния | |
| въртящ момент | |
| Няма подаване на газове, реакционна | Честота на въртене |
| стойност на честотата на въртене <= често- | и/или мощност |
| тата на въртене при празен ход + 50 min(-1), | |
| и реакционна стойност на въртящия | |
| момент = въртящ момент при празен ход, | |
| определен/измерен от производителя | |
| ± 2 % от еталонния въртящ момент | |
| Няма подаване на газове, реакционна | Честота на въртене |
| стойност на честотата на въртене > 105 % | и/или мощност |
| от еталонния въртящ момент | |
ДОПЪЛНЕНИЕ 1
Методи за измерване и за вземане на проби
1. Методи за измерване и вземане на проби (Изпитване NRSC)
Газовете и частиците, отделени от представения за изпитване двигател, се измерват по описаните в приложение № 4 методи. В методите се определят препоръчваните системи за анализ на газообразните емисии (т. 1.1) и препоръчваните методи за разреждане и вземане на проби от частиците (т. 1.2).
1.1. Спецификация на динамометъра
Използва се изпитвателен стенд за двигатели, оборудван с динамометър, който притежава необходимите характеристики, за да може да се проведе описаният в приложение № 3, т. 3.7.1 изпитвателен цикъл. Измервателните уреди за въртящ момент и честота на въртене трябва да позволяват измерване на мощността в рамките на зададените допустими стойности. Може да бъдат необходими допълнителни изчисления. Точността на тези измервателни уреди трябва да бъде такава, че да не се превишават максимално допустимите стойности, посочени в табл. 3.
1.2. Дебит на отработените газове
Дебитът на отработените газове се определя по един от посочените в т. от 1.2.1 до 1.2.4 методи.
1.2.1. Директен метод на измерване
Директно измерване на дебита на отработени газове чрез дебитомерна дюза или чрез еквивалентен измервателен апарат (в съответствие с български стандарт, въвел ISO 5167:2002).
Бележка. Директното измерване на дебита на газ е трудна задача. Необходимо е да бъдат взети мерки за избягване на грешки от измерването, които ще доведат до грешки в стойностите на емисиите.
1.2.2. Методи за измерване на дебита на въздуха и горивото
Измерване на дебита на въздух и дебита на гориво.
Използват се въздушни и горивни дебитомери с точност на измерване, съответстваща на определената в т. 1.3.
Дебитът на отработените газове се изчислява, както следва:
GEXHW = GAIRW + GFUEL (за влажна маса отработени газове)
1.2.3. Метод на баланс по въглерода
Изчисляване на масата отработени газове на базата на дебита на гориво и концентрацията на отработени газове по метода на баланс по въглерода (виж приложение № 3, допълнение 3).
1.2.4. Метод за измерване на индикаторен газ
Този метод се състои в измерване на концентрацията на индикаторен газ в отработените газове. Известно количество от инертен газ (например чист хелий) се добавя към отработени газове като индикатор. Индикаторният газ се смесва и разрежда от отработените газове, но не трябва да реагира в изпускателната тръба. След това се измерва концентрацията му в пробата от отработени газове.
За да се осигури пълното смесване на индикаторния газ, сондата за вземане на проба от отработените газове трябва да се намира най-малко на 1 m или 30 пъти диаметъра на изпускателната тръба, като се взема по-голямата стойност, след точката на добавяне на индикаторния газ. Сондата за вземане на проба може да се намира по-близо до точката на добавяне, ако е проверено, че смесването е пълно чрез сравнение на концентрацията на индикаторния газ с еталонната концентрация, когато индикаторният газ се вкарва преди двигателя.
Дебитът на индикаторния газ се регулира по такъв начин, че концентрацията му в режим на празен ход на двигателя след смесване да е по-ниска от пълния обхват на анализатора на индикаторния газ.
Дебитът на отработените газове се изчислява по следния начин:
където:
GEXHW е моментният масов дебит на отработените газове, (kg/s);
GT - дебитът на индикаторния газ, (cm3/min);
concmix - моментната концентрация на индикаторния газ след смесване, (ppm);
rEXH - плътността на отработените газове, (kg/m3);
conca - фоновата концентрация на индикаторния газ във всмукателния въздух, (ppm).
Фоновата концентрация на индикаторния газ (conca) може да се определи чрез осредняване на фоновата концентрация, измерена непосредствено преди и след изпитването.
Фоновата концентрация може да се пренебрегне, ако е по-ниска от 1% от концентрацията на индикаторния газ след смесване (concmix) при максимален дебит на отработените газове.
Цялата система трябва да отговаря на спецификациите за точност за дебита на отработените газове и трябва да бъде калибрирана в съответствие с приложение № 1, т. 1.11.2.
1.2.5. Метод за измерване на дебита на въздух и на отношението въздух/гориво
Този метод се състои в изчисляване на масата на отработените газове от дебита на въздух и от отношението въздух/гориво. Моментният масов дебит на отработени газове се изчислява по следния начин:
където:
A/Fst = 14,5
A/Fst е стехиометричното отношение въздух/гориво, (kg/kg);
l - относителното отношение въздух/гориво;
concCO2 - концентрацията на СО2 (сухи условия), (%);
concCO - концентрацията на СО (сухи условия), (ppm);
concHC - концентрацията на НС (сухи условия), (ppm).
Бележка. Изчислението се базира на дизелово гориво с отношение Н/С = на 1,8.
Въздушният дебитомер трябва да бъде в съответствие със спецификациите за точност, посочени в табл. 3, използваният анализатор на СО2 трябва да бъде в съответствие със спецификациите от т. 1.4.1 и цялата система трябва да бъде в съответствие със спецификациите за точност за дебита на отработените газове.
По избор измерването на относителното съотношение въздух/гориво може да бъде извършено с помощта на уред за измерване на съотношението въздух/гориво, какъвто е циркониевият тип сензор, в съответствие със спецификациите, посочени в т. 1.4.4.
1.2.6. Общ дебит на разредените отработени газове
При използване на система с разреждане на целия поток общият дебит на разредените отработени газове (GTOTW) се измерва с PDP или CFV или SSV (приложение № 4, т. 1.2.1.2). Точността на измерване трябва да отговаря на разпоредбите от приложение № 3, допълнение 2, т. 2.2.
1.3. Точност
Калибрирането на всички измервателни уреди се извършва в съответствие с националните или международните стандарти и отговаря на изискванията съгласно табл. 3.
Таблица 3
Точност на измервателните уреди
| № | Измервателен уред | Точност |
| 1 | 2 | 3 |
| 1 | Честота на въртене | ± 2% от показанията или ± 1% от мак- |
| на двигателя | сималната стойност на двигателя, като | |
| се взема по-високата стойност | ||
| 2 | Въртящ момент | ± 2% от показанията или ± 1% от мак- |
| сималната стойност на двигателя, като | ||
| се взема по-високата стойност | ||
| 3 | Разход на гориво | 2% от максималната стойност на дви- |
| гателя | ||
| 4 | Разход на въздух | ± 2% от показанията или ± 1% от мак- |
| сималната стойност на двигателя, като | ||
| се взема по-високата стойност | ||
| 5 | Дебит на отработе- | ± 2,5 % от показанията или ± 1,5 % |
| ните газове | от максималната стойност на двигате- | |
| ля, като се взема по-високата стой- | ||
| ност | ||
| 6 | Температури <= 600 К | ± 2 К в абсолютна стойност |
| 7 | Температури > 600 К | ± 1% от показанията |
| 8 | Налягане на отрабо- | ± 0,2 kPa в абсолютна стойност |
| тените газове | ||
| 9 | Разреждане във | ± 0,05 kPa в абсолютна стойност |
| всмукателния | ||
| колектор | ||
| 10 | Атмосферно налягане | ± 0,1 kPa в абсолютна стойност |
| 11 | Други налягания | ± 0,1 kPa в абсолютна стойност |
| 12 | Абсолютна влажност | ± 5% от показанията |
| 13 | Дебит на разрежда- | ± 2% от показанията |
| щия въздух | ||
| 14 | Дебит на разредените | ± 2% от показанията |
| отработени газове | ||
1.4. Определяне на газообразните компоненти
1.4.1. Основни спецификации на анализаторите
Анализаторите трябва да имат диапазон на измерване, който отговаря на изискванията за точност при измерване на концентрациите на компонентите на отработените газове (т. 1.4.1.1). Препоръчва се анализаторите да се използват така, че измерената концентрация да се намира между 15 и 100 % от пълния им обхват.
Концентрации под 15 % от пълния обхват са също допустими, ако стойността на пълния обхват е 155 ppm (или ppm С) или по-малко, или се използват директно отчитащи системи (компютри, устройства за регистриране на данните), които притежават достатъчна точност и разделителна способност под 15 % от пълния обхват. В този случай се предприемат допълнителни калибрирания, за да се гарантира точността на калибрационните криви (приложение № 3, допълнение 2, т. 1.5.5.2).
Електромагнитната съвместимост (СЕМ) на оборудването трябва да бъде на такова ниво, че да се сведат до минимум допълнителните грешки.
1.4.1.1. Грешки при измерването
Анализаторът не трябва да се отклонява от номиналната калибрационна точка с повече от ± 2 % от отчетената стойност или с ± 0,3 % от пълния обхват, като се взема най-високата стойност.
Бележка. За целите на този стандарт точността се дефинира като отклонението на показанията на анализатора от номиналните калибрационни стойности, получени при използването на калибриращ газ (є истинска стойност).
1.4.1.2. Повтаряемост
Повтаряемостта, дефинирана като 2,5 пъти стандартното отклонение на 10 последователни отклика на даден калибриращ или предназначен за настройка на чувствителността газ, не трябва да превишава ± 1 % от пълния коцентрационен обхват за всеки използван диапазон на измерване над 155 ppm (или ppm С) или ± 2 % от всеки използван диапазон на измерване под 155 ppm (или ppm С).
1.4.1.3. Шум
Отчетената от анализатора стойност между два пика при нулиране, калибриране или настройка на чувствителността с газове по време на интервал от 10 s не бива да превишава 2 % от пълния обхват при всички използвани диапазони.
1.4.1.4. Отместване на нулата
Отместване на нулата за период един час трябва да бъде по-малко от 2 % от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Нулевият отклик се дефинира като средния отклик (включително шума) на нулиращ газ за период от 30 s.
1.4.1.5. Отместване на калибрирането
Отместването на калибрирането в продължение на период от един час трябва да бъде по-малко от 2 % от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Калибрирането се дефинира като разликата между калибрационния отклик и нулевия отклик. Калибрационният отклик се дефинира като средния отклик (включително шумовете) на еталонен газ за регулиране на чувствителността за период 30 s.
1.4.2. Сушене на газовете
Използваното допълнително (незадължително) устройство за сушене на газовете трябва да влияе колкото се може по-малко на концентрацията на измерваните газове. Използването на химически средства за сушене като начин за отстраняване на вода от пробата не е допустимо.
1.4.3. Анализатори
Принципите, които трябва да бъдат използвани при измерване, са посочени в точки от 1.4.3.1 до 1.4.3.5 на това допълнение. Подробно описание на измервателните системи се съдържа в приложение № 4.
Подлежащите на измерване газове трябва да бъдат анализирани с описаните по-долу уреди. При нелинейните анализатори се разрешава използването на линеаризиращи схеми.
1.4.3.1. Анализ на въглероден оксид (СО)
Анализаторът за въглероден оксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен анализатор (NDIR).
1.4.3.2. Анализ на въглероден диоксид (СО2)
Анализаторът за въглероден диоксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен тип (NDIR).
1.4.3.3. Анализ на въглеводороди (НС)
Анализаторът за въглеводороди трябва да бъде от тип нагреваем пламъчно йонизационен детектор (HFID) с детектор, вентили, тръбопроводи и др., нагрети така, че да се поддържа температурата на газа от 463 К (190 °С) ±10 К.
1.4.3.4. Анализ на азотни оксиди (NOx)
Анализаторът на азотни оксиди трябва да бъде от тип хемилуминесцентен детектор (CLD) или нагреваем хемилуминесцентен детектор (НCLD) с NO2/NO конвертор, ако измерването ще бъде извършвано в сухи условия. При измерване във влажни условия се използва HCLD апарат с конвертор, поддържан при температура над 328 К (55 °С), при условие че проверката за подтискащото действие на водата (приложение № 3, допълнение 2, т. 1.9.2.2) е показала задоволителни резултати.
За апарати LCD, както и за апарати HLCD пробегът на пробите до конвертора за измерване в сухи условия и до анализатора за измервания във влажни условия трябва да бъде поддържан при температура на стената от 328 К до 473 К (55 °С до 200 °С).
1.4.4. Измерване на съотношението въздух/гориво
Апаратурата за измерване на съотношението въздух/гориво, използвана за определяне на дебита на отработените газове, както е описано в т. 1.2.5, трябва да представлява сензор с широк измервателен диапазон или lambda сензор от циркониев тип.
Сензорът се монтира директно върху изпускателната тръба, на място, където температурата на отработените газове е достатъчно висока, за да се избегне водната кондензация.
Точността на сензора заедно с вградената електроника трябва да бъде:
За да е възможно съблюдаване на спецификациите за точност, сензорът трябва да бъде калибриран според инструкциите на производителя на апарата.
1.4.5. Вземане на проби от газови емисии
Сондите за вземане на проби от газови емисии трябва да бъдат поставени на разстояние най-малко 0,5 m или на разстояние, равно на трикратната стойност на диаметъра на изпускателната тръба, като се взема по-голямото от двете разстояния, преди изхода на изпускателната система и да се намират достатъчно близо до двигателя, за да се гарантира температура на отработените газове при сондата минимум 343 К (70 °С).
При многоцилиндров двигател с разклонен изпускателен колектор входът на сондата трябва да се намира достатъчно далече по посоката на потока, за да се гарантира, че пробата е представителна за осреднените емисии на отработените газове от всички цилиндри. При многоцилиндрови двигатели, оборудвани с отделни групи от изпускателни колектори (като при V-образен двигател), е допустимо вземането на индивидуални проби от всяка група и пресмятането на осреднена емисия на отработените газове. Могат да се прилагат и други методи, за които е доказано, че съответстват на посочените методи. При изчисляване на емисиите на отработените газове трябва да бъде използван пълният масов дебит на отработени газове на двигателя.
Ако съставът на отработените газове се влияе от някоя система за допълнителна обработка, пробата от отработени газове трябва да бъде взета преди това устройство при изпитванията в етап I и след това устройство при изпитванията в етап II. При използването на система с разреждане на целия поток за определяне на частиците газообразни емисии в разредените отработени газове могат също да бъдат определени. Сондите за вземане на проби трябва да се намират близо до сондите за вземане на проби от частици в тунела за разреждане (приложение № 4, т. 1.2.1.2 за DT и т. 1.2.2 за PSP). СО и СО2 също могат допълнително да бъдат определени и чрез вземане на проба в торбичка и последващо измерване на концентрацията им в торбичката за взимане на проба.
1.5. Определяне на частиците
Определянето на частиците изисква разреждаща система. Разреждането може да бъде осъществено с помощта на система с разреждане на част от потока или на система с разреждане на целия поток. Дебитът на разреждащата система трябва да бъде достатъчно голям за пълното елиминиране на водната кондензация в разреждащите системи и в системата за вземане на проби и за поддържането на температурата на разредените отработени газове в интервала между 315 К (42 °С) и 325 К (52 °С), непосредствено пред филтърните държатели. При висока влажност на въздуха се разрешава изсушаване на разреждащия въздух преди влизането му в разреждащата система. При температура на околната среда по-ниска от 293 К (20 °С) се препоръчва предварително загряване на разреждащия въздух над граничната стойност на температурата 303 К (30 °С). Температурата на въздух за разреждане преди въвеждането на отработения газ в тунела за разреждане не бива да надвишава 325 К (52 °С).
Бележка. При метод със стационарни (стабилизирани) режими температурата на филтъра може да бъде равна или по-ниска от максималната температура 325 К (52 °С), вместо да се спазва температурният обхват от 42 до 52 °С.
При система с разреждане на част от потока сондата за вземане на проби от частици трябва да бъде поставена непосредствено пред сондата за газове, както е определено в т. 4.4 и съгласно приложение № 4, т. 1.2.2.1, фиг. от 4 до 12 (ЕР и SP).
Системата с разреждане на част от потока трябва да бъде конструирана по такъв начин, че да се извършва разделяне на потока от отработени газове на две части, като по-малката част, разредена с въздух, впоследствие се използва за измерване на частиците. По тази причина е необходимо много точно определяне на степента на разреждане. Могат да бъдат приложени различни методи на разделяне, като видът на разделянето определя до голяма степен използваните уреди и методите за вземане на проби (приложение № 4, т. 1.2.1.1).
За определяне на масата на частиците са необходими система за вземане на проби от частици, филтри за вземане на проби от частици, микрограмова везна и камера за претегляне с контролирана температура и влажност.
Проби от частици може да се вземат по два метода:
- при еднофилтърния метод при всички етапи на изпитвателния цикъл се използва една двойка филтри (виж т. 1.5.1.3 от това приложение); по време на фазата на вземане на проби трябва да се обръща съществено внимание по отношение на времената за вземане на проби и дебитите; при все това само една двойка филтри е необходима за цикъла на изпитване;
- при многофилтърния метод за всеки отделен етап на изпитвателния цикъл се използва собствена двойка филтри (виж т. 1.5.1.3 от това приложение); този метод позволява използването на по-леки процедури за вземане на проби, но са необходими повече филтри.
1.5.1. Филтър за вземане на проби от частици
1.5.1.1. Спецификация на филтрите
За сертифициращите изпитвания са необходими филтри от стъкловлакна с флуоровъглеродно покритие или флуоровъглеродни мембранни филтри. За особени приложения могат да бъдат използвани други филтърни материали. При всички типове филтри степента на улавяне на 0,3 mm DOP (диоктилфталат) трябва да е минимум 99 %, при скорост на обтичане на филтъра между 35 и 80 cm/s. Когато се провеждат сравнителни изпитвания между лаборатории или между производител и орган за одобрение, трябва да бъдат използвани филтри с едно и също качество.
1.5.1.2. Размери на филтрите
Филтрите за частици трябва да имат минимален диаметър 47 mm (37 mm ефективен диаметър (диаметър на петното). Могат също да бъдат използвани филтри с по-големи диаметри (т. 1.5.1.5).
1.5.1.3. Основен и вторичен филтър
По време на изпитването проба от разредените отработени газове се взема чрез поставена един зад друг двойка филтри (основен и вторичен филтър). Вторичният филтър не бива да се намира на повече от 100 mm зад основния филтър и не бива да го докосва. Филтрите могат да бъдат претегляни поотделно или по двойки - обърнати с ефективните си страни един към друг.
1.5.1.4. Номинална скорост на обтичане на филтъра
Трябва да бъде постигната номинална скорост на обтичане на газа през филтъра от 35 до 100 cm/s. Разликата в налягането между началото и края на изпитването не бива да се увеличава с повече от 25 kPa.
1.5.1.5. Натоварване на филтъра
Минималните препоръчителни натоварвания за филтри с най-често използваните размери са посочени в таблицата. За филтри с по-големи размери минималното натоварване е 0,065 mg/1000 mm2 площ на филтъра.
| Диаметър | Препоръчителен | Препоръчително |
| на филтъра | ефективен диаметър | минимално натоварване |
| (mm) | (диаметър на петното) | на филтъра |
| (mm) | (mg) | |
| 47 | 37 | 0,11 |
| 70 | 60 | 0,25 |
| 90 | 80 | 0,41 |
| 110 | 100 | 0,62 |
При многофилтърния метод минималното препоръчвано натоварване за съвкупността от всички филтри е равно на произведението от съответната посочена стойност и корен квадратен от общия брой етапи на изпитване.
1.5.2. Спецификации на тегловната камера и аналитичната везна
1.5.2.1. Условия в тегловната камера
Температурата на камерата (или помещението), в която (което) филтрите за частици се кондиционират и претеглят, трябва да бъде поддържана равна на 295 К (22 °С) ± 3 К през цялата продължителност на процеса на кондициониране и претегляне. Влажността трябва да бъде поддържана при температура на оросяване 282,5 К (9,5 °С) ± 3 К и относителната влажност - на 45 ± 8 %.
1.5.2.2. Еталонно претегляне на филтрите
Атмосферата в камерата за претегляне (или помещението за претегляне) трябва да бъде без всякакви замърсяващи вещества (например прах), които могат да се отложат върху филтрите за частици по време на тяхното стабилизиране. Отклонения от представените в т. 1.5.2.1 спецификации за камерата за претегляне са допустими, ако тяхната продължителност не надвишава 30 min. Помещението за претегляне трябва да отговаря на необходимите спецификации, преди персоналът да влезе в него. Най-малко два неупотребявани еталонни филтъра или еталонна двойка филтри се претеглят за предпочитане едновременно с филтрите (двойката филтри) за вземане на проби, като допустимата максимална разлика във времето на претегляне между филтрите за вземане на проби и еталонните филтри е 4 h. Филтрите трябва да имат същата големина и да са от същия материал както филтрите за вземане на проби.
В случай на отклонение в средното тегло на еталонните филтри (еталонни двойки) с повече от 10 mg в периода от време между тяхното претегляне и претеглянето на филтрите за вземане на проби трябва да се отстранят всички филтри за вземане на проби и изпитването за емисии на отработените газове да се повтори.
Ако посочените в т. 1.5.2.1 критерии за стабилност на камерата за претегляне не са изпълнени, но при претеглянето на еталонния филтър (еталонната двойка филтри) посочените по-горе критерии са спазени, производителят на двигателя може да признае теглата на филтрите за вземане на проби или да обяви изпитванията за невалидни, да промени системата за контрол на помещението за претегляне и да извърши изпитването отново.
1.5.2.3. Аналитична везна
За определяне на масата на всички филтри се използва аналитична везна с точност (стандартно отклонение) от 2 mg и разделителна способност от 1 mg (1 деление = 1 mg) (според означенията на производителя на везната).
1.5.2.4. Премахване на електростатични ефекти
За премахване на електростатичните ефекти преди претегляне филтрите трябва да бъдат неутрализирани, например чрез полониев неутрализатор или посредством устройство с подобно действие.
1.5.3. Допълнителни указания за измерване на частиците
Всички части на разреждащата система и на системата за вземане на проби, влизащи в допир с необработените и разредените отработени газове от изпускателната тръба до филтърния държател, трябва да бъдат конструирани така, че да бъде сведено до минимум отлагането на частици върху тях или изменението на частиците. Всички части трябва да бъдат от електрически проводими материали, които да не влизат в реакция с компонентите на отработените газове и да бъдат заземени за предотвратяване на електростатични ефекти.
2. Методи за измерване и вземане на проби (изпитване NRТC)
2.1. Увод
Газовите компоненти, отделени от изпитвания двигател, се измерват с помощта на методите, описани в приложение № 4. Методите описват препоръчваните системи за анализ на газообразните емисии (т. 1.1) и препоръчваните методи за разреждане и вземане на проби от частиците (т. 1.2).
2.2. Динамометър и оборудване на изпитвателната камера
За извършване на изпитванията за измерване на емисиите от двигателите върху динамометричен стенд се използва следното оборудване.
2.2.1. Динамометричен стенд за двигатели
Използва се динамометричен стенд за двигатели, който притежава необходимите характеристики, за да може да се проведе описаният в допълнение 4 на това приложение изпитвателен цикъл. Измервателните уреди за въртящ момент и честота на въртене трябва да позволяват измерване на мощността в рамките на зададените допустими стойности. Може да бъдат необходими допълнителни изчисления. Точността на това оборудване трябва да бъде такава, че да не бъдат превишавани максималните допустими стойности, посочени в табл. 4.
2.2.2. Други уреди
При необходимост се използват измервателни уреди за разхода на гориво, въздушния разход, температурата на охлаждащата течност и смазката, налягането на отработените газове и разреждането в смукателния колектор, температурата на отработените газове, температурата на всмукателния въздух, атмосферното налягане, влажността и температурата на горивото. Тези уреди трябва да задоволяват изискванията, посочени в табл. 4:
Таблица 4
Точност на измервателните уреди
| № | Измервателен | Точност |
| уред | ||
| 1 | 2 | 3 |
| 1 | Честота на | ± 2 % от показанията или ± 1 % от макси- |
| въртене на | малната стойност на двигателя, като се | |
| двигателя | взема по-високата стойност | |
| 2 | Въртящ момент | ± 2 % от показанията или ± 1 % от макси- |
| малната стойност на двигателя, като се | ||
| взема по-високата стойност | ||
| 3 | Разход на | 2 % от максималната стойност на двига- |
| гориво | теля | |
| 4 | Разход на | ± 2 % от показанията или ± 1 % от макси- |
| въздух | малната стойност на двигателя, като се | |
| взема по-високата стойност | ||
| 5 | Дебит на | ± 2,5 % от показанията или ± 1,5 % от |
| отработените | максималната стойност на двигателя, като | |
| газове | се взема по-високата стойност | |
| 6 | Температури | ± 2 К в абсолютна стойност |
| <= 600 К | ||
| 7 | Температури | ± 1% от показанията |
| > 600 К | ||
| 8 | Налягане на | ± 0,2 kPa в абсолютна стойност |
| отработените | ||
| газове | ||
| 9 | Разреждане във | ± 0,05 kPa в абсолютна стойност |
| всмукателния | ||
| колектор | ||
| 10 | Атмосферно | ± 0,1 kPa в абсолютна стойност |
| налягане | ||
| 11 | Други налягания | ± 0,1 kPa в абсолютна стойност |
| 12 | Абсолютна | ± 5% от показанията |
| влажност | ||
| 13 | Дебит на разреж- | ± 2% от показанията |
| дащия въздух | ||
| 14 | Дебит на разре- | ± 2% от показанията |
| дените отрабо- | ||
| тени газове | ||
2.2.3. Дебит на необработени отработени газове
Масовият дебит на отработените газове трябва да бъде известен, за да се изчислят емисиите в необработените отработени газове и за да се контролира дадена система с разреждане на част от потока. Този дебит може да бъде определен с помощта на един от описаните по-долу методи.
За изчисление на емисиите времето на отклик на всеки от описаните по-долу методи трябва да бъде равно или по-малко от времето на отклик на анализатора така, както е определено в допълнение 2, т. 1.11.1.
За контрола на дадена система с разреждане на част от потока е необходимо по-кратко време на отклик. В случая на система с разреждане на част от потока с постоянен (он-лайн) контрол времето на отклик трябва да бъде по-малко или равно на 0,3 s. В случая на система с разреждане на част от потока с предварителен контрол на основата на предварително регистрирано изпитване времето на отклик на системата за измерване на дебита на отработените газове трябва да бъде по-малко или равно на 5 s, с време за нарастване, по-малко или равно на 1 s. Времето за отклик на системата трябва да бъде определено от производителя на уреда. Изискванията по отношение на общото време за отклик на дебита на отработени газове и системата с разреждане на част от потока са посочени в т. 2.4.
Директен метод на измерване
Директното измерване на моментния дебит на отработените газове може да бъде извършено с помощта на следните апарати:
- уреди, чувствителни към разлика в налягането, като дебитомерни дюзи (в съответствие с български стандарт, въвел ISO 5167:2000);
- ултразвуков дебитомер;
- вихров дебитомер.
Необходимо е да бъдат взети мерки за избягване на грешки от измерването, които ще доведат до грешки в стойностите на емисиите. Трябва да се следи по-специално за внимателното монтиране на уреда в изпускателната система на двигателя в съответствие с препоръките на производителя на уреда и добрата практика. По-специално работата и емисиите на двигателя не трябва да се влияят от монтирането на уреда.
Точността на дебитомерите трябва да отговаря на предписанията от табл. 4.
Метод за измерване на дебита на въздух и гориво
Дебитът на въздух и дебитът на гориво се измерват с помощта на подходящи дебитомери. Моментният дебит на отработените газове се изчислява, както следва:
GEXHW = GAIRW + GFUEL (за влажна маса отработени газове)
Точността на дебитомерите трябва да отговаря на предписанията от табл. 4 и да бъде достатъчна също и за задоволяване на изискванията по отношение на точността на дебита на отработените газове.
Метод за измерване на индикаторен газ
Този метод се състои в измерване на концентрацията на индикаторен газ в отработените газове.
Известно количество от инертен газ (например чист хелий) се добавя към отработени газове като индикатор. Индикаторният газ се смесва и разрежда от отработените газове, но не трябва да реагира в изпускателната тръба. След това се измерва концентрацията му в пробата от отработени газове.
За да се осигури пълното смесване на индикаторния газ, сондата за вземане на проба от отработените газове трябва да се намира най-малко на 1 m или 30 пъти диаметъра на изпускателната тръба, като се взема по-голямата стойност след точката на добавяне на индикаторния газ. Сондата за вземане на проба може да се намира по-близо до точката на добавяне, ако е проверено, че смесването е пълно чрез сравнение на концентрацията на индикаторния газ с еталонната концентрация, когато индикаторният газ се вкарва преди двигателя.
Дебитът на индикаторния газ се регулира по такъв начин, че концентрацията му в режим на празен ход на двигателя след смесване да е по-ниска от пълния обхват на анализатора на индикаторния газ.
Дебитът на отработените газове се изчислява по следния начин:
където:
GEXHW е моментният масов дебит на отработените газове (kg/s);
GT - дебитът на индикаторния газ (cm3/min);
concmin - моментната концентрация на индикаторния газ след смесване (ppm);
сEXH - плътността на отработените газове (kg/m3);
conca - фоновата концентрация на индикаторния газ в смукателния въздух (ppm).
Фоновата концентрация на индикаторния газ (conca) може да се определи чрез осредняване на фоновата концентрация, измерена непосредствено преди и след изпитването.
Фоновата концентрация може да се пренебрегне, ако е по-ниска от 1 % от концентрацията на индикаторния газ след смесване (concmix) при максимален дебит на отработените газове.
Цялата система трябва да отговаря на спецификациите за точност за дебита на отработените газове и трябва да бъде калибрирана в съответствие с допълнение № 2, т. 1.11.2.
Метод за измерване на дебита на въздух и на отношението въздух/гориво
Този метод се състои в изчисляване на масата на отработените газове от дебита на въздух и от отношението въздух/гориво. Моментният масов дебит на отработени газове се изчислява по следния начин:
където:
A/Fst = 14,5
където:
A/Fst е стехиометричното отношение въздух/гориво (kg/kg);
l - относителното отношение въздух/гориво;
concCO2 - концентрацията на СО2 (сухи условия) (%);
concCO - концентрацията на СО (сухи условия) (ppm);
concHC - концентрацията на НС (сухи условия) (ppm).
Бележка. Изчислението се базира на дизелово гориво с отношение Н/С = 1,8.
Въздушният дебитомер трябва да бъде в съответствие със спецификациите за точност, посочени в табл. 4, използваният анализатор на СО2 в съответствие със спецификациите от т. 2.3.1 и цялата система в съответствие със спецификациите за точност за дебита на отработените газове.
По избор измерването на отношението на въздушен излишък може да бъде извършено с помощта на уред за измерване на съотношението въздух/гориво, какъвто е циркониевият тип сензор, в съответствие със спецификациите, посочени в т. 2.3.4.
2.2.4. Дебит на разредените отработени газове
За изчисление на емисиите в разредените отработени газове трябва да се знае масовият дебит на тези газове. Общият дебит на разредените отработени газове по време на цикъла (kg/изпитване) се изчислява от измерените стойности, събрани по време на цикъла, и от съответните калибрационни данни на дебитомера (V0 за PDV, KV за CFV, Cd за SSV) чрез съответния, описан в допълнение 3, т. 2.2.1, метод. Ако общата маса на пробата от частици и на замърсяващите газове превишава 0,5 % от общия дебит на системата CVS, дебитът на системата CVS се коригира или дебитът на пробата от частици се връща в системата CVS преди дебитомера.
2.3. Определяне на газообразните компоненти
2.3.1. Основни спецификации на анализаторите
Анализаторите трябва да имат диапазон на измерване, който отговаря на изискванията за точност при измерване на концентрациите на компонентите на отработените газове (т. 1.4.1.1). Препоръчва се анализаторите да се използват така, че измерената концентрация да се намира между 15 и 100 % от пълния им обхват.
Концентрации под 15 % от пълния обхват са също допустими, ако стойността на пълния обхват е 155 ppm (или ppm С) или по-малко, или се използват директно отчитащи системи (компютри, устройства за регистриране на данните), които притежават достатъчна точност и разделителна способност под 15 % от пълния обхват. В този случай се предприемат допълнителни калибрирания, за да се гарантира точността на кривите на калибриране (приложение № 3, допълнение 2, т. 1.5.5.2).
Електромагнитната съвместимост (СЕМ) на оборудването трябва да бъде на такова ниво, че да се сведат до минимум допълнителните грешки.
2.3.1.1. Грешки при измерването
Анализаторът не трябва да се отклонява от номиналната калибрационна точка с повече от ± 2 % от отчетената стойност или с ± 0,3 % от пълния обхват, като се взема най-високата стойност.
Бележка. За целите на този стандарт точността се дефинира като отклонението на показанията на анализатора от номиналните калибрационни стойности, получени при използването на калибриращ газ (й истинска стойност).
2.3.1.2. Повтаряемост
Повтаряемостта, дефинирана като 2,5 пъти стандартното отклонение на 10 последователни отклика на даден калибриращ или предназначен за настройка на чувствителността газ, не трябва да превишава ± 1 % от пълния концентрационен обхват за всеки използван диапазон на измерване над 155 ppm (или ppm С) или ± 2 % от всеки използван диапазон на измерване под 155 ppm (или ppm С).
2.3.1.3. Шум
Отчетената от анализатора стойност между два пика при нулиране, калибриране или настройка на чувствителността с газове не бива по време на интервал от 10 s да превишава 2 % от пълния обхват при всички използвани диапазони.
2.3.1.4. Отместване на нулата
Отместването на нулата за период от един час трябва да бъде по-малко от 2 % от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Нулевият отклик се дефинира като средния отклик (включително шума) на нулиращ газ за период 30 s.
2.3.1.5. Отместване на калибрирането
Отместването на калибрирането в продължение на период един час трябва да бъде по-малко от 2 % от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Калибрирането се дефинира като разликата между калибрационния отклик и нулевия отклик. Калибрационният отклик се дефинира като средния отклик (включително шумовете) на еталонен газ за регулиране на чувствителността за период 30 s.
2.3.1.6. Време за нарастване
За анализа на необработените отработени газове времето за нарастване на анализатора, монтиран в измервателната система, не трябва да превишава 2,5 s.
Бележка. Само оценката на времето за отклик на анализатора не е достатъчна за ясното определяне дали цялата система е подходяща за преходни изпитвания. Обемите, особено мъртвите обеми, на цялата система оказват влияние не само върху времето за транспорт от сондата до анализатора, но и върху времето за нарастване. Времето за транспорт във вътрешната част на даден анализатор се дефинира също като време за отклик на анализатора, както в случая на конвертора или на водната уловка в анализатор на NOx. Определянето на времето на отклик в цялата система е описано в допълнение 2, т. 1.11.1.
2.3.2. Сушене на газовете
Прилагат се същите спецификации като тези, предписани в случая на изпитвателен цикъл NRSC (т. 1.4.2).
Използваното допълнително устройство за сушене на газовете трябва да влияе колкото се може по-малко на концентрацията на измерваните газове. Използването на химически средства за сушене като начин за отстраняване на вода от пробата не е допустимо.
2.3.3. Анализатори
Прилагат се същите спецификации като тези, предписани в случая на изпитвателен цикъл NRSC (т. 1.4.3).
Подлежащите на измерване газове трябва да бъдат анализирани с описаните уреди. При нелинейните анализатори се разрешава използването на линеаризиращи схеми.
2.3.3.1. Анализ на въглероден оксид (СО)
Анализаторът за въглероден оксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен анализатор (NDIR).
2.3.3.2. Анализ на въглероден диоксид (СО2)
Анализаторът за въглероден диоксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен тип (NDIR).
2.3.3.3. Анализ на въглеводороди (НС)
Анализаторът за въглеводороди трябва да бъде от тип нагреваем пламъчно-йонизационен детектор (HFID) с детектор, вентили, тръбопроводи и т. н., нагрети така, че да се поддържа температура на газа 463 К (190 °С) ± 10 К.
2.3.3.4. Анализ на азотни оксиди (NOx)
Анализаторът на азотни оксиди трябва да бъде от тип хемилуминесцентен детектор (CLD) или нагреваем хемилуминесцентен детектор (НCLD) с NO2/NO конвертор, ако измерването се извършва в сухи условия. При измерване във влажни условия се използва HCLD апарат с конвертор, поддържан при температура над 328 К (55 °С), при условие че проверката за подтискащото действие на водата (приложение № 3, допълнение 2, т. 1.9.2.2) е показала задоволителни резултати.
За апарати LCD, както и за апарати HLCD пробегът на пробите до конвертора за измерване в сухи условия и до анализатора за измервания във влажни условия трябва да бъде поддържан при температура на стената от 328 до 473 К (55 до 200 °С).
2.3.4. Измерване на съотношението въздух/гориво
Апаратурата за измерване на съотношението въздух/гориво, използвана за определяне на дебита на отработените газове, както е описано в т. 2.2.3, трябва да представлява сензор с широк измервателен диапазон или lambda сензор от циркониев тип.
Сензорът се монтира директно върху изпускателната тръба, на място, където температурата на отработените газове е достатъчно висока, за да се избегне водната кондензация.
Точността на сензора заедно с вградената електроника трябва да бъде:
За да е възможно съблюдаване на по-горните спецификации за точност, сензорът трябва да бъде калибриран според инструкциите на производителя на апарата.
2.3.5. Вземане на проби от газови емисии
2.3.5.1. Дебит на необработените отработени газове
За изчисление на емисиите в необработените отработени газове се прилагат същите спецификации като тези, предписани в случая на изпитвателен цикъл NRSC (т. 1.4.4).
Сондите за вземане на проби от газови емисии трябва да бъдат поставени на разстояние най-малко 0,5 m или на разстояние, равно на трикратната стойност на диаметъра на изпускателната тръба, като се взема по-голямото от двете разстояния, преди изхода на изпускателната система и да се намират достатъчно близо до двигателя, за да се гарантира температура на отработените газове при сондата минимум 343 К (70 °С).
При многоцилиндров двигател с разклонен изпускателен колектор входът на сондата трябва да се намира достатъчно далече по посоката на потока, за да се гарантира, че пробата е представителна за осреднените емисии на отработените газове от всички цилиндри. При многоцилиндрови двигатели, оборудвани с отделни групи от изпускателни колектори (като при V-образен двигател) е допустимо вземането на индивидуални проби от всяка група и пресмятането на осреднена емисия на отработените газове. Могат да се прилагат и други методи, за които е доказано, че съответстват на посочените методи. При изчисляване на емисиите на отработените газове трябва да бъде използван пълният масов дебит на отработени газове на двигателя.
Ако съставът на отработените газове се влияе от някоя система за допълнителна обработка, пробата от отработени газове трябва да бъде взета преди това устройство при изпитванията във фаза I и след това устройство при изпитванията във фаза II.
2.3.5.2. Дебит на разредените отработени газове
При използването на система с разреждане на целия поток се прилагат следните спецификации.
Изпускателната тръба, монтирана между двигателя, и системата с разреждане на целия поток съответстват на изискванията по приложение № 4.
Сондата или сондите за вземане на проби от газовите емисии се монтират в тунела за разреждане на място, което се характеризира с добро смесване на разреждащия въздух и на отработените газове и в непосредствена близост до сондата за вземане на проби от частици.
По принцип вземането на проби може да бъде извършено по два начина:
- проби от замърсителите се вземат в торбичка за вземане на проби по време на целия цикъл и се измерват веднага след края на изпитването;
- проби от замърсителите се вземат непрекъснато и се натрупват през целия цикъл; този метод е задължителен за НС и NOx.
Пробите за фонова концентрация се вземат преди тунела за разреждане в торбичка за вземане на проби и фоновата концентрация се изважда от концентрацията на емисиите в съответствие с допълнение 3, т. 2.2.3.
2.4. Определяне на частиците
Определянето на частиците изисква разреждаща система. Разреждането може да бъде осъществено с помощта на система с разреждане на част от потока или на система с разреждане на целия поток. Дебитът на разреждащата система трябва да бъде достатъчно голям за пълното елиминиране на водната кондензация в разреждащите системи и в системата за вземане на проби и за поддържането на температурата на разредените отработени газове в интервала между 315 К (42 °С) и 325 К (52 °С), непосредствено преди филтърните държатели. При висока влажност на въздуха се разрешава изсушаване на разреждащия въздух преди въвеждането му в разреждащата система. При температура на околната среда, по-ниска от 293 К (20 °С), се препоръчва предварително загряване на разреждащия въздух над граничната стойност на температурата 303 К (30 °С). Температурата на разреждащия въздух преди въвеждането на отработения газ в тунела за разреждане не бива да надвишава 325 К (52 °С).
Сондата за вземане на проба от частици се монтира в непосредствена близост до сондата за вземане на проба от газови емисии и монтирането е в съответствие с разпоредбите по т. 2.3.5.
За определяне на масата на частиците са необходими система за вземане на проби от частици, филтри за вземане на проби от частици, микрограмова везна и камера за претегляне с контролирана температура и влажност.
Спецификации за системата с разреждане на част от потока
Системата с разреждане на част от потока трябва да бъде конструирана по такъв начин, че да се извършва разделяне на потока отработени газове на две части, като по-малката част, разредена с въздух, впоследствие се използва за измерване на частиците. По тази причина е необходимо много точно определяне на степента на разреждане. Могат да бъдат приложени различни методи на разделяне, като видът на разделянето определя до голяма степен използваните уреди и методи за вземане на проби (приложение № 4, т. 1.2.1.1).
За контрола на дадена система с разреждане на част от потока времето за отклик на системата трябва да бъде кратко. Времето за преход на системата се определя според описаната в допълнение 2, т. 1.11.1 процедура.
Ако общото време за преход при измерването на дебита на отработени газове (виж т. 2.3.5.2) и на система с разреждане на част от потока е по-малко от 0,3 s, може да бъде използван непрекъснат (он-лайн) контрол. Ако това време за преход е по-голямо от 0,3 s, трябва да бъде използван предварителен контрол на основата на предварително регистрирано изпитване. В този случай времето за нарастване трябва да бъде по-малко или равно на 1 s и общото време на закъснение на комбинацията - по-малко или равно на 10 s.
Откликът на цялата система трябва да бъде такъв, че пробата от частици (GSE) да е представителна и пропорционална на масовия дебит на отработените газове. За определяне на пропорционалността се извършва регресионен анализ на GSE/GEXHW при честота на събиране на данните най-малко 5 Hz и като се спазват следните критерии:
- корелационният коефициент r2 на линейната регресия между GSE и GEXHW не е по-малък от 0,95;
- стандартната грешка на оценката на GSE към GEXHW не превишава 5 % от максималната стойност на GSE;
- пресечната точка на GSE с регресионната права не превишава ± 2 % от максималната стойност на GSE.
По избор може да бъде извършено предварително изпитване и сигналът за масов дебит на отработените газове от това предварително изпитване да бъде използван за контрол на дебита на пробата в системата за вземане на проби от частици ("предварителен контрол"). Тази процедура се изисква, когато времето за преход на системата за вземане на проби от частици (t50,P) и/или времето за преход на сигнала на масовия дебит на отработени газове (t50,F) е по-голямо от 0,3 s. Точно регулиране на системата с разреждане на част от потока се получава, ако времевата линия на GEXHW,pre от предварителното изпитване, контролиращо GSE, е отместена с "предварително време", равно на t50,P + t50,F.
За установяване на връзката между GSE и GEXHW се използват данните, получени по време на реалното изпитване, като времето за GEXHW се регулира с t50,F по отношение на GSE (t50,P не влияе). С други думи, времевото отместване между GSE и GEXHW представлява разликата между времената за преход, определени в допълнение 2, т. 2.6.
За системите с разреждане на част от потока се отделя специално внимание на точността на дебита на проба GSE, ако той не е измерен директно, а е определен от разликата на дебитите:
GSE = GTOTW - GDILW
В този случай точност от ± 2 % за GTOTW и GDILW не е достатъчна, за да гарантира приемлива точност за GSE. Ако дебитът на газа се определя от разликата на дебитите, най-голямата грешка на разликата трябва да бъде такава, че точността на GSE да е в рамките на ± 5 %, при степен на разреждане по-малка от 15. Тя може да бъде изчислена, като се вземе средната квадратична стойност на грешките от всеки апарат.
Приемлива точност на GSE може да бъде получена по един от следните методи:
а) абсолютната точност на GTOTW и GDILW е ± 0,2 %, което гарантира точност на GSEЈ 5 % при степен на разреждане 15; при по-високи степени на разреждане грешките ще бъдат по-големи;
б) калибрирането на GDILW по отношение на GTOTW се извършва по начин, че да се получи същата точност на GSE както при точка "а"; за подробностите на това калибриране (виж допълнение 2, т. 2.6);
в) точността на GSE се определя индиректно от точността на степента на разреждане, определена с помощта на индикаторен газ (например СО2); и в този случай точността на GSE трябва да бъде еквивалентна на получената по метода от точка "а";
г) абсолютната точност на GTOTW и GDILW е ± 0,2 % от пълния обхват, максималната грешка на разликата между GTOTW и GDILW е 0,2 % и линейната грешка е 0,2 % от най-високата наблюдавана по време на изпитването стойност на GTOTW.
2.4.1. Филтър за взимане на проби от частици
2.4.1.1. Спецификация на филтрите
За сертифициращите изпитвания са необходими филтри от стъкловлакна с флуоровъглеродно покритие или флуоровъглеродни мембранни филтри. За особени приложения могат да бъдат използвани други филтърни материали. При всички типове филтри степента на улавяне на 0,3 mm DOP (диоктилфталат) трябва да е минимум 99 %, при номинална скорост на обтичане на филтъра между 35 и 80 cm/s. Когато се провеждат сравнителни изпитвания между лаборатории или между производител и орган за одобрение, се използват филтри с едно и също качество.
2.4.1.2. Размери на филтрите
Филтрите за частици трябва да имат минимален диаметър 47 mm (37 mm ефективен диаметър (диаметър на петното). Могат също да бъдат използвани филтри с по-големи диаметри (т. 2.4.1.5).
2.4.1.3. Основен и вторичен филтър
По време на изпитването проба от разредените отработени газове се взема чрез поставена един зад друг двойка филтри (основен и вторичен филтър). Вторичният филтър не бива да се намира на повече от 100 mm зад основния филтър и не бива да го докосва. Филтрите могат да бъдат претегляни поотделно или по двойки - обърнати с ефективните си страни един към друг.
2.4.1.4. Номинална скорост на обтичане на филтъра
Трябва да бъде постигната номинална скорост на обтичане на газа през филтъра от 35 до 80 cm/s. Разликата в налягането между началото и края на изпитването не бива да се увеличава с повече от 25 kPa.
2.4.1.5. Натоварване на филтъра
Минималните препоръчителни натоварвания за филтри с най-често използваните размери са посочени в долната таблица. За филтри с по-големи размери минималното натоварване е 0,065 mg/1000 mm2 площ на филтъра.
| Диаметър | Препоръчителен | Препоръчително |
| на филтъра (mm) | ефективен диаметър | минимално |
| (диаметър на петното) | натоварване на | |
| (mm) | филтъра (mg) | |
| 47 | 37 | 0,11 |
| 70 | 60 | 0,25 |
| 90 | 80 | 0,41 |
| 110 | 100 | 0,62 |
2.4.2. Спецификации за тегловната камера и аналитичната везна
2.4.2.1. Условия в тегловната камера
Температурата на камерата (или помещението), в която (което) филтрите за частици се кондиционират и претеглят, се поддържа равна на 295 К (22 °С) ± 3 К през цялата продължителност на процеса на кондициониране и претегляне. Влажността се поддържа при температура на оросяване 282,5 К (9,5 °С) ± 3 К и относителната влажност 45 ± 8 %.
2.4.2.2. Еталонно претегляне на филтрите
Атмосферата в камерата за претегляне (или помещението за претегляне) трябва да бъде без всякакви замърсяващи вещества (например прах), които могат да се отложат върху филтрите за частици по време на тяхното стабилизиране. Отклонения от представените в т. 2.4.2.1 спецификации за камерата за претегляне са допустими, ако тяхната продължителност не надвишава 30 min. Помещението за претегляне трябва да отговаря на необходимите спецификации, преди персоналът да влезе в него. Най-малко два неупотребявани еталонни филтъра или еталонна двойка филтри се претеглят за предпочитане едновременно с филтрите (двойката филтри) за вземане на проби, като допустимата максимална разлика във времето на претегляне между филтрите за вземане на проби и еталонните филтри е 4 h. Филтрите трябва да имат същата големина и да са от същия материал както филтрите за вземане на проби.
В случай на отклонение в средната маса на еталонните филтри (еталонни двойки) с повече от 10 mg в периода от време между тяхното претегляне и претеглянето на филтрите за вземане на проби се отстраняват всички филтри за вземане на проби и изпитването за емисии на отработените газове се повтаря.
Ако посочените в т. 2.4.2.1 критерии за стабилност на камерата за претегляне не са изпълнени, но при претеглянето на еталонния филтър (еталонната двойка) тези критерии са спазени, производителят на двигателя може да признае масата на филтрите за взимане на проби или да обяви изпитванията за невалидни, да промени системата за контрол на помещението за претегляне и да извърши изпитването отново.
2.4.2.3. Аналитична везна
За определяне на масата на всички филтри се използва аналитична везна с точност (стандартно отклонение) от 2 mg и разделителна способност от 1 mg (1 деление = 1 mg) (според означенията на производителя на везната).
2.4.2.4. Премахване на електростатични ефекти
За премахване на електростатичните ефекти преди претегляне филтрите се неутрализират, например чрез полониев неутрализатор или посредством устройство с подобно действие.
2.4.3. Допълнителни указания за измерване на частиците
Всички части на разреждащата система и на системата за взимане на проби, влизащи в допир с необработените и разредените отработени газове от изпускателната тръба до филтърния държател, трябва да бъдат конструирани така, че да бъде сведено до минимум отлагането на частици върху тях или изменението на частиците. Всички части трябва да са от електрически проводими материали, които да не влизат в реакция с компонентите на отработените газове и да бъдат заземени за предотвратяване на електростатични ефекти."
ДОПЪЛНЕНИЕ 2
Метод за калибриране (NRSC, NRTC (Методът на калибриране е еднакъв за изпитвания NRSC и NRTC с изключение на изискванията, посочени в т. 1.11 и 2.6.))
1. Еталониране на инструментите за анализ
1.1. Въведение
Всеки анализатор трябва да бъде еталониран толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност, наложени от настоящия стандарт. Тази точка описва метода за еталониране, който се прилага спрямо анализаторите, описани в допълнение 1, т. 1.4.3.
1.2. Газ за еталониране
Необходимо е да се спазва времетраенето на съхранение на всички еталониращи газове.
Указаната от производителя крайна дата на използване на еталониращите газове трябва да бъде вписана в протокола.
1.2.1. Чисти газове
Изискваната чистота за газовете се определя от следните допустими стойности на примесите. Използват се следните газове:
- пречистен азот
(примеси Ј 1 ppm C, Ј 1 ppm CO, Ј 400 ppm
CO2, Ј 0,1 ppm NO);
- пречистен кислород
(чистота > 99,5 обемни % O2);
- смес водород - хелий
(40 ± 2 % водород, останалото хелий)
(примеси Ј 1 ppm C, Ј 400 ppm CO2);
- пречистен синтетичен въздух
(примеси Ј 1 ppm C, Ј 1 ppm CO, Ј 400 ppm
CO2, Ј 0,1 ppm NO);
(съдържание на кислород между 18 и 21 обемни %).
1.2.2. Газ за еталониране
Използват се газови смеси със следния химически състав:
- C3H8 и синтетичен пречистен въздух (виж т. 1.2.1);
- СО и пречистен азот;
- NO и пречистен азот (количеството на NO2, съдържащо се в този еталониращ газ, не трябва да надвишава 5 % от съдържанието на NO);
- О2 и пречистен азот;
- СО2 и пречистен азот;
- CH4 и пречистен синтетичен въздух;
- C2H6 и пречистен синтетичен въздух.
Забележка. Допустими са и други комбинации от газове, ако съставящите ги газове не реагират едни с други.
Реалната концентрация на даден газ за еталониране трябва да съответства на номиналната стойност с толеранс ± 2 %. Всички концентрации на еталониращите газове се указват в обемно съотношение (обемни проценти или милионни (ppm) обемни части).
Газовете, използвани за еталониране, могат също така да се получат с помощта на смесител-дозатор (газов сепаратор) чрез разреждане с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на смесителя трябва да позволява определянето на концентрацията на разредените еталониращи газове в рамките на ± 2 %. Тази точност предполага, че използваните за смесите първични газове са известни с точност най-малко 1 % съгласно националните и международните стандарти. Проверката се прави в интервала от 15 до 50 % от пълния обхват за всяко едно калибриране, включващо използването на смесител-дозатор. При проваляне на първата проверка може да бъде направена допълнителна проверка с друг еталонен газ.
По избор смесител-дозаторът може да бъде проверен с уред за измерване от линеен тип, например като се използва газ NO с детектор CLD. Настройката на скалата на уреда се извършва с газа за настройване на чувствителността, директно свързан към уреда. Смесител-дозаторът се проверява при използваните настройки и номиналната стойност се сравнява с измерената от уреда концентрация. За всяка точка получената разлика трябва да бъде 1 % от номиналната стойност.
Други методи могат да бъдат използвани, при условие че се основават на добрата инженерна практика и с предварителното съгласие на заинтересованите страни.
Бележка. За построяване на точна калибрационна крива на анализатора се препоръчва смесител-дозатор с точност в границите ± 1 %. Смесител-дозаторът трябва да бъде калибриран от производителя на уреда.
1.3. Режим на използване на анализаторите и на системата за вземане на проби
Режимът на работа на анализаторите трябва да отговаря на инструкциите за задействане и за работа, дадени от производителя на уреда. Минималните изисквания, указани в т. 1.4 - 1.9, трябва също така да бъдат спазвани.
1.4. Изпитване за херметичност
Извършва се едно изпитване за херметичност на системата. За тази цел сондата се откача от системата за отвеждане на отработените газове и краят й се запушва. Помпата на анализатора се пуска в движение. След период на начално стабилизиране всички разходомери трябва да показват нула. В противен случай се проверяват тръбопроводите за вземане на проби и аномалията се отстранява. Максимално допустимият процент на изпускане в частта, в която се създава вакуум, е от порядъка на 0,5 % от дебита по време на използване на проверяваната част на системата. Дебитите на анализатора и на дериватната система могат да се използват за определяне на дебита по време на работа.
Друг метод се състои в добавянето на промяна на концентрацията на входа на тръбопровода за вземане на проба, като газът за нулиране се заменя с газ за еталониране.
Ако след достатъчен интервал от време измерената стойност показва концентрация, по-ниска от първоначално въведената, това означава, че има проблеми с еталонирането или с утечки в системата.
1.5. Процедура по еталониране
1.5.1. Цялото устройство
Цялото устройство се еталонира и кривите на еталониране се проверяват чрез сравнение с еталонни газове. Използват се същите дебити на газа както по време на вземането на проби от отработените газове.
1.5.2. Време на подгряване
Времето за подгряване трябва да съответства на препоръките на прозводителя. Ако липсват указания, се препоръчва да се съблюдава минимално време от два часа за привеждане на анализаторите до работна температура.
1.5.3. Анализатори NDIR и HFID
При необходимост анализаторът NDIR се регулира и горивният пламък на анализатора HFID се оптимизира (т. 1.8.1).
1.5.4. Еталониране
Всеки нормално използван диапазон трябва да бъде еталониран.
С помощта на пречистен синтетичен въздух (или азот) анализаторите на CO, CO2, NOx, HC и O2 се нулират.
В анализаторите се въвеждат съответните еталониращи газове, записват се стойностите и се начертава кривата на еталониране съгласно т. 1.5.6. Отново се проверява регулировката на нулевото положение и при необходимост процедурата по еталониране се извършва отново.
1.5.5. Начертаване на кривата на еталониране
1.5.5.1. Основни принципи
Калибрационната крива на анализатора се построява с помощта на най-малко 6 калибрационни точки (без нулата), разположени колкото се може по-равномерно. Максималната номинална концентрация трябва да бъде равна или по-висока от 90 % от пълната измервателна скала.
Кривата на еталониране се изчислява с помощта на метода на най-малките квадрати. Ако степента на резултантния многочлен е по-висока от 3, броят на точките на еталониране (включително и нулата) трябва да бъде най-малко равен на тази степен на многочлена плюс 2.
Калибрационната крива не трябва да се различава с повече от ± 2 % от номиналната стойност на всяка калибрационна точка и с повече от ± 0,3 % от пълния обхват при нулата.
Кривата и точките на еталониране позволяват да се провери точното извършване на еталонирането.
Трябва да се отбележат различните характерни параметри на анализатора, а по-специално:
- измервателният диапазон;
- чувствителността;
- датата на еталонирането.
1.5.5.2. Еталониране при под 15 % от пълната скала
Кривата на еталониране на анализатора се начертава, като свързва поне 10 точки на еталониране (с изключение на 0), разстоянието между които е разпределено така, че 50 % от точките на еталониране да бъдат разположени по-ниско от 10 % от пълната скала.
Кривата на еталониране се изчислява с помощта на метода на най-малките квадрати.
Калибрационната крива не трябва да се различава с повече от ± 4 % от номиналната стойност на всяка калибрационна точка и с повече от ± 0,3 % от пълния обхват при нулата.
1.5.5.3. Други методи
Ако може да се докаже, че друго оборудване (компютър, електронен превключвател на диапазони и т. н.) може да постигне еквивалентна степен на точност, то също може да бъде използвано.
1.6. Проверка на еталонирането
Всички нормално използвани диапазони се проверяват преди всеки анализ съгласно следната процедура.
Еталонирането се проверява с помощта на газ за нулиране и газ за еталониране, чиято номинална стойност надвишава 80 % от пълната скала на измервателния диапазон.
Ако за разглежданите две точки отчетената стойност не се отклонява от обявената референтна стойност с повече от ± 4 % от пълната скала, регулировъчните параметри могат да бъдат променени. Ако случаят не е такъв, се начертава нова крива на еталониране съгласно т. 1.5.4.
1.7. Контрол на ефективността на NOx-конвертора
Ефективността на конвертора, койтослужи за преобразуване на NO2 в NO, се проверява, както е посочено в т. 1.7.1 - 1.7.8 (фиг. 1).
Фиг. 1. Схема на устройство за определяне на ефективността на конвертора за NO2
1.7.1. Изпитвателна инсталация
С изпитателната инсталация, показана на фиг. 1 (виж също така допълнение 1, т. 1.4.3.5) и следната процедура, може да се провери ефективността на конверторите с помощта на озонатор.
Детекторите CLD и HCLD се еталонират съгласно спецификациите на производителя в най-често използвания диапазон с помощта на газ за нулиране и на газ за еталониране (последният със съдържание на NO, което отговаря на около 80 % от измервателния диапазон, и концентрацията на NO2 в газовата смес трябва да бъде по-ниска от 5 % от концентрацията на NO). Анализаторът на NOx се поставя в режим NO, така че газът за еталониране да не преминава през конвертора. Отчетената концентрация трябва да се запише.
1.7.3. Изчисления
Ефективността на конвертора за NOx се изчислява, както следва:
където:
а е концентрацията на NOx съгласно т. 1.7.6;
b - концентрацията на NOx съгласно т. 1.7.7;
c - концентрацията на NO съгласно т. 1.7.4;
d - концентрацията на NO съгласно т. 1.7.5.
1.7.4. Добавяне на кислород
Добавя се непрекъснато кислород или въздух за нулиране към газовия поток посредством Т-образна връзка, докато отчетената концентрация стане по-ниска с около 20 % от концентрацията за еталониране, указана в точка 1.7.2 (анализаторът е поставен в режим NO).
Отчетената концентрация на "с" се записва. Озонаторът остава дезактивиран по време на цялата процедура.
1.7.5. Активиране на озонатора
След това озонаторът се активира, за да създаде достатъчен обем от озон и за да намали концентрацията на NO до около 20 % (минимум 10 %) от концентрацията за еталониране, указана в т. 1.7.2. Отчетената стойност на концентрацията "d" се записва (анализаторът е в режим NO).
1.7.6. Режим NOx
След това анализаторът на NO се превключва в режим NOx, така че газовата смес (съставена от NO, NO2, O2 и N2) да преминава през конвертора. Отчетената концентрация на "а" се записва (анализаторът е в режим NOx).
1.7.7. Дезактивиране на озонатора
След това озонаторът се дезактивира. Газовата смес, указана в т. 1.7.6, преминава през конвертора и достига до детектора. Отчетената концентрация на "b" се записва (анализаторът е в режим NOx).
1.7.8. Режим на анализиране на NO
След превключване в режим NO и след като озонаторът е дезактивиран, се спира също така притокът на кислород или на синтетичен въздух. Отчетената от анализатора стойност на NOx не трябва да се различава с повече от ± 5 % от стойността, измерена съгласно т. 1.7.2 (анализаторът е в режим NO).
1.7.9. Интервал на провеждане на изпитванията
Ефективността на конвертора се тества преди всяко еталониране на анализатора за NOx.
1.7.10. Изискван рандеман (коефициент на полезно действие)
Ефективността на конвертора не трябва да бъде по-ниска от 90 %, но е препоръчително тя да надвишава 95 %.
Забележка. Ако анализаторът е регулиран да работи на най-често използвания диапазон и озонаторът не позволява да се постигне намаляването от 80 до 20 % съгласно т. 1.7.5, е необходимо да се използва най-високият диапазон, който е в състояние да отчете това намаляване.
1.8. Регулировка на FID
1.8.1. Оптимизиране на реагирането на детектора
Детекторът HFID се регулира според указанията на производителя на апаратурата. За да се оптимизира реагирането на детектора в най-често използвания измервателен диапазон, се използва газ за еталониране, съдържащ пропан и въздух.
След регулиране дебита на горивото и на въздуха според препоръките на производителя в анализатора се вкарва газ за еталониране 350 ± 75 ppm C. Реагирането на определен дебит на горивото се определя въз основа на разликата между реакцията на газа за еталониране и на газа за нулиране. Дебитът на горивото се регулира постъпково над и под предписаната от производителя стойност. Записва се реагирането на газа за еталониране и на газа за нулиране при тези дебити на горивото. Начертава се крива на двете реакции и дебитът на горивото се регулира в зависимост от най-високата част на кривата.
1.8.2. Коефициенти на реагиране на въглеводородите
Анализаторът се еталонира съгласно т. 1.5, като се използва пропан с въздух или с пречистен синтетичен въздух.
Коефициентите на реагиране трябва да се определят при пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след продължителни интервали на употреба. Коефициентът на реагиране (Rf) на определен тип въглеводороди представлява отношението на стойността C1, отчетена от FID, и на газовата концентрация в бутилката, която се изразява в ppm C1.
Концентрацията на изпитвания газ трябва да бъде достатъчна, за да предизвика реакция, равна на около 80 % от пълната скала. Концентрацията трябва да се знае с точност ± 2 % по отношение на определен гравиметричен еталон, изразен в обемни части. Освен това газовата бутилка предварително се поддържа в продължение на 24 h при температура от 298 K (25 °С) ± 5 К.
Изпитвателните газове, които се използват, и препоръчителните диапазони на коефициентите на реагиране са следните:
- метан и пречистен синтетичен въздух: 1,00 Ј RfЈ 1,15;
- пропилен и пречистен синтетичен въздух: 0,90 Ј R RfЈ 1,10;
- толуен и пречистен синтетичен въздух: 0,90 Ј R RfЈ 1,10,
спрямо коефициент на реагиране (Rf) от 1,00 за пропана и пречистения синтетичен въздух.
1.8.3. Контрол на интерференцията с кислорода
Проверката за смущения от кислород се извършва при пускане в действие на анализатора и след това по време на основните поддръжки.
Избира се обхват, при който използваните газове за проверка за смущения от кислород попадат в горната част на 50 %. Изпитването се извършва с пещ, настроена на необходимата температура.
1.8.3.1. Газове за проверка за смущения от кислород
Газовете за проверка за смущения от кислород трябва да съдържат пропан с 350 ppm C ± 75 ppm въглеводороден C. Стойността на концентрацията се определя за допуските на еталонните газове чрез хроматографски анализ на общите въглеводороди плюс примесите или чрез динамично смесване-дозиране. Основният разредител е азот с добавка от кислород. За изпитване на дизелови двигатели са необходими следните смеси:
| Концентрация на кислород | Добавка |
| 21 (от 20 до 22) | Азот |
| 10 (от 9 до 11) | Азот |
| 5 (от 4 до 6) | Азот |
1.8.3.2. Процедура:
а) Анализаторът се нулира.
б) Обхватът на анализатора се настройва с 21 % кислородна смес.
в) Отново се проверява нулевият отклик. Ако се е променил с повече от 0,5 % от пълния обхват, операциите по букви "а" и "б" се повтарят.
г) Въвежда се газът за проверка за смущения от кислород при 5 и при 10 %.
д) Отново се проверява нулевият отклик. Ако се е променил с повече от 1 % от пълния обхват, изпитването се започва отново.
е) За всяка от смесите по буква "г" смущенията от кислород (%O2I) се изчисляват по следния начин:
където:
A е концентрацията на въглеводородите (ppm C) на газа за регулиране на чувствителността, използван в буква "б";
B - концентрацията на въглеводородите (ppm C) на газовете за проверка за смущения от кислород, използван в буква "г";
C - откликът на анализатора;
D - процентите на отклика на анализатора при пълен обхват, дължащи се на А.
ж) Процентът на смущенията от кислород (%O2I) преди изпитването трябва да бъде по-малък от ± 3,0 % за всички газове, за които се изисква проверка за смущенията от кислород.
з) Ако смущенията от кислород са повече от ± 3,0 %, въздушният дебит над и под спецификациите на производителя се настройва чрез нараствания, като за всеки дебит се повтаря операцията по т. 1.8.1.
и) Ако след настройване на въздушния дебит смущенията от кислород са повече от ± 3,0 %, се настройва дебитът на горивото и след това дебитът на пробата, като за всяко ниво на настройка се повтарят операциите по т. 1.8.1.
й) Ако смущенията от кислород са все още повече от ± 3,0 %, се поправя или сменя анализаторът, горивото за FID или въздухът за горелката. След това операциите по тази точка се започват отначало с поправени или заменени оборудвания или с нови газове.
1.9. Ефекти от интерференция с анализаторите NDIR и CLD
Газове, присъстващи в отработените газове, и които са различни от анализирания газ, могат да повлияят на отчитаните стойности по няколко начина. В инструментите NDIR се наблюдава положителна интерференция, когато газът, причина за интерференцията, предизвиква същия ефект като измервания газ, но в по-ниска степен от него. Отрицателна интерференция се наблюдава в инструментите NDIR, когато газът, причина за интерференцията, разширява диапазона на абсорбция на измервания газ, и в инструментите CLD, когато газът, причина за интерференцията, предизвиква затихване на излъчването. Контролът на интерференцията, указан в т. 1.9.1 и 1.9.2, се извършва преди пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след продължителни интервали на употреба.
1.9.1. Контрол на интерференцията на анализатора на CO
Водата и CO2 могат да повлияят на работата на анализатора на CO. Поради това газът за еталониране, съдържащ CO2 с концентрация от 80 до 100 % от пълната скала на максималния измервателен диапазон, използван по време на изпитванията, се пречиства чрез преминаване през вода при температура, равна на температурата на околната среда, като показанието на анализатора се записва. Стойността на показанието не трябва да надвишава 1 % от пълната скала за диапазоните, които са равни или надвишават 300 ppm, или 3 ppm за диапазоните, по-ниски от 300 ppm.
1.9.2. Контрол на редуциращия ефект в анализатора на NOx
Двата газа, имащи отношение към анализаторите CLD (и HCLD) са CO2 и водната пара. Степените на редуциращия ефект, причиняван от тези газове, са пропорционални на техните концентрации и това налага да се прибягва до изпитвания за определяне на редуциращия ефект при очакваните максимални концентрации по време на изпитванията.
1.9.2.1. Контрол на редуциращия ефект в анализатора на CO2
През анализатора NDIR се пропуска газ за регулиране еталониране на CO2 с концентрация от 80 до 100 % от пълната скала на максималния диапазон, който се използва при изпитването, и се записва измерената стойност на CO2 (A). След това газът се разрежда до около 50 % с газ за еталониране на NO и се пропуска през NDIR и през (H)CLD, след което се записват измерените стойности на CO2 и на NO (съответно В и В). Пропускането на CO2 се прекъсва, за да може единствено газът за еталониране на NO да преминава през анализатора (H)CLD, след което се записва измерената стойност за NO (D).
Редуциращият ефект се изчислява, както следва:
% редуциращ ефект в анализатора на
и той не трябва да надвишава 3 % от пълната скала,
където:
А е концентрацията на неразреден CO2, измерена в % с помощта на NDIR;
B - концентрацията на разреден CO2, измерена в % с помощта на NDIR;
C - концентрацията на разреден NO, измерена в ppm с помощта на CLD;
D - концентрацията на неразреден NO, измерена в ppm с помощта на CLD.
1.9.2.2. Проверка чрез водно закаляване
Тази проверка се прилага единствено за измервания на концентрацията на влажни газове. При пресмятането на подтискащото действие на водата се вземат предвид разреждането на калибриращия газ NO с водна пара и установяването на съотношение между концентрацията на водна пара в сместа и тази, очаквана по време на изпитването. NO-калибриращ газ с концентрация от 80 до 100 % от пълния обхват на нормалния работен диапазон се пропуска през (Н)CLD и стойността на NO се записва под означение D. Газът NO се оставя да барботира във вода при стайна температура и се пропуска през (Н)CLD, а стойността на NO се записва под означение С. Температурата на водата се определя и записва под обозначение F. Налягането на наситената пара на сместа, което съответства на температурата на водата на барботьора (F), се определя и записва под означение G. Концентрацията на водна пара (в %) на сместа се изчислява по формулата
и се отчита като Н. Очакваната концентрация на разредения калибровъчен газ NO (във водна пара) се изчислява по формулата:
и се записва под означение De. При отработени газове от дизелов двигател максималната очаквана при изпитването концентрация на водна пара в отработените газове (в %) се изчислява, допускайки атомно съотношение Н/С на горивото от 1,8 до 1 въз основа на максималната концентрация на СO2 в отработените газове или въз основа на концентрацията на неразреден СO2 в газа за регулиране на чувствителността (стойност А, измерена така, както е посочено в т. 1.9.2.1) по формулата Hm = 0,9 x A и отчетена като Hm.
Водното закаляване се изчислява по израза
и не трябва да бъде по-голямо от 3 % от пълния обхват на скалата, където:
De е очакваната концентрация на разреден NO (ppm);
C - концентрацията на разреден NO (ppm);
Hm - максималната концентрация на водната пара (%);
Н - действителната концентрация на водната пара (%).
Забележка. За тази проверка е важно калибровъчният газ NO да съдържа минимална концентрация на NO2, тъй като абсорбцията на NO2 във вода не е взета предвид в изчисленията за закаляване.
1.10. Периодичност на еталонирането
Анализаторите се еталонират съгласно т. 1.5 не по-рядко от веднъж на всеки 3 месеца или след всяка поправка или промяна на системата, която е в състояние да повлияе на еталонирането.
1.11. Допълнителни изисквания по отношение на калибрирането за измерване на необработени отработени газове при изпитване NRTC
1.11.1. Проверка на времето на отклик на аналитичната система
Настройките на системата за оценка на времето за отклик трябва да бъдат идентични с използваните за измервания по време на самото изпитване (налягане, дебити, настройки на филтрите на анализаторите и всички други фактори, влияещи на времето на отклик). Времето на отклик се определя чрез превключване на газа директно на входа на сондата за вземане на проби. Газът се сменя за по-малко от 0,1 s. Използваните за изпитването газове трябва да водят до промяна на концентрацията най-малко 60 % от пълния обхват.
Концентрацията на всеки газов компонент се регистрира. Времето за отклик се дефинира като времевата разлика между смяната на газа и съответната промяна на регистрираната концентрация. Времето за отклик на системата (t90) се състои от времето на закъснение до измервателния детектор и времето за нарастване на детектора. Времето на закъснение се дефинира като времето, изминало между смяната (t0) и момента, когато откликът достига 10 % от крайното показание (t10). Времето за нарастване се дефинира като времето, изминало между отклика при 10 % и отклика при 90 % от крайното показание (t90-t10).
За времевата настройка на сигналите от анализатора и от потока от отработени газове в случая на измерване на необработени отработени газове времето за преход се дефинира като времето, изминало от смяната (t0) и момента, когато откликът стига 50 % от крайното показание (t50).
Времето за отклик на системата трябва да е по-малко или равно на 10 s с време за нарастване по-малко или равно на 2,5 s за всички ограничени компоненти (СО, NOx, НС) и за всички използвани диапазони.
1.11.2. Калибриране на анализатора на индикаторния газ за измерване на дебита на отработени газове
В случай на използване на индикаторен газ анализаторът, служещ за измерване на концентрациите на този газ, се калибрира с помощта на еталонен газ.
Калибрационната крива се построява от най-малко 10 калибрационни точки (без нулата), разположени по такъв начин, че половината от тях се намира в интервала между 4 и 20 % от пълния обхват на анализатора и останалата част - в интервала между 20 и 100 % от пълния обхват. Калибрационната крива се пресмята по метода на най-малките квадрати.
Калибрационната крива не трябва да се отклонява от номиналната стойност на всяка калибрационна точка с повече от 1 % от пълния обхват в диапазона от 20 до 100 % от пълния обхват. Тя не трябва също да се отклонява от номиналната стойност с повече от 2 % от номиналната стойност в диапазона от 4 до 20 % от пълния обхват.
Преди изпитването нулата и обхватът на анализатора се регулират с помощта на нулиращ газ и на газ за настройване на чувствителността, чиято номинална стойност е по-голяма от 80 % от пълния обхват на анализатора.
2. Еталониране на системата за измерване на частиците
2.1. Въведение
Всеки компонент се еталонира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност, наложени от този стандарт. Тази точка описва метода за еталониране, който трябва да се прилага спрямо компонентите, указани в приложение № 3.
2.2. Дебит
Газомерите или дебитомерите се калибрират в съответствие с националните и/или международните стандарти.
Максималната грешка на измерваната стойност трябва да бъде ± 2 % от отчетената стойност.
При системите с разреждане на част от потока специално внимание се обръща на точността на дебита на пробата GSE, ако той не се измерва директно, а се определя от разликата на дебитите:
GSE = GTOTW - GDILW.
В този случай точност от ± 2 % за GTOTW и GDILW не е достатъчна, за да гарантира приемлива точност за GSE. Ако дебитът на газа се определя от разликата на дебитите, най-голямата грешка на разликата трябва да бъде такава, че точността на GSE да е в рамките на ± 5 % при степен на разреждане, по-малка от 15. Тя може да бъде изчислена, ако се вземе средната квадратична стойност на грешките от всеки апарат.
2.3. Контрол на степента на разреждане
При използване на системи за вземане на проби от частици без анализатор на отработените газове EGA (приложение № 3, т. 1.2.1.1) се проверява степента на разреждане при всяко монтиране на нов двигател, докато двигателят работи, използвайки концентрациите на CO2 или NOx в брутните и разредените отработени газове.
Измерената степен на разреждане трябва да бъде ± 10 % от степента на разреждане, изчислена въз основа на измерването на концентрацията на CO2 или NOx.
2.4. Проверка на условията за отвеждане на газовете чрез дериватна система
Диапазонът от скорости на отработените газове и колебанията на налягането се проверяват и регулират при необходимост съгласно изискванията по приложение № 3, т. 1.2.1.1, EP.
2.5. Периодичност на еталонирането
Инструментите за измерване на дебита се еталонират не по-рядко от веднъж на всеки 3 месеца или всеки път, когато е извършена промяна в системата, която е в състояние да повлияе на еталонирането.
2.6. Допълнителни изисквания по отношение на калибрирането за системите с разреждане на част от потока
2.6.1. Периодично калибриране
Ако дебитът на газовата проба се определя от разликата на дебитите, дебитомерът или уредът за измерване на дебита се калибрира с помощта на една от следните процедури по такъв начин, че дебитът GSE в тунела да задоволява изискванията по отношение на точността, предписани в допълнение 1, т. 2.4.
Дебитомерът, измерващ GDILW, се свързва последователно към дебитомера, измерващ GTOTW. Разликата между двата дебитомера се калибрира за най-малко 5 точки на настройване, като стойностите на дебита са разположени равномерно между най-ниската, използвана по време на изпитването стойност на GDILW, и стойността на GTOTW, използвана по време на изпитването. Тунелът за разреждане може да се заобиколи.
Калибрирано устройство за измерване на масовия дебит се свързва последователно към дебитомера, измерващ GTOTW, и точността се проверява за използваната по време на изпитването стойност. След това калибрираното устройство за измерване на масовия дебит се свързва последователно към дебитомера, измерващ GDILW, и точността се проверява за най-малко 5 настройки, съответстващи на съотношения на разреждане от 3 до 50 по отношение на използваната по време на изпитването стойност на GTOTW.
Свързващата преносна тръба се отделя от изпускателната тръба и калибрираното устройство за измерване на дебита с подходящ мащаб за измерване на GSE се свързва към свързващата преносна тръба. След това GTOTW се настройва на използваната по време на изпитването стойност и GDILW последователно се настройва на най-малко 5 стойности, съответстващи на съотношения на разреждане q между 30 и 50. По избор за калибрирането може да бъде монтиран специален път (байпас), чрез който тунелът се заобикаля, но дебитът на общия въздух и дебитът на разреждащия въздух, преминаващи през съответните метри, се поддържат както по време на самото изпитване.
Индикаторен газ се пропуска през свързващата преносна тръба. Този индикаторен газ може да бъде един от компонентите на отработените газове като CO2 или NOx. След разреждане в тунела индикаторният газ се измерва при 5 степени на разреждане между 3 и 50. Точността на дебита на пробата се определя от степента на разреждане q:
GSE = GTOTW/q.
Точността на анализаторите на отработени газове се взема под внимание за гарантиране на точността на GSE.
2.6.2. Проверка на въглеродния поток
Силно се препоръчва извършването на проверка на въглеродния поток с помощта на реални отработени газове, за да се открият проблемите на измерване и контрол и за да се провери доброто функциониране на системата с разреждане на част от потока. Проверката на въглеродния поток се извършва най-малко всеки път, когато се монтира нов двигател и когато се извършва значителна промяна на изпитвателната камера.
Двигателят трябва да работи при максимално натоварване на въртящия момент и при максимална честота на въртене или при който и да е друг стационарен режим, произвеждащ 5 % или повече СО2. Системата за вземане на проби в част от поток трябва да работи с коефициент на разреждане от около 15 до 1.
2.6.3. Проверка преди изпитването
Два часа преди изпитването се извършва следната проверка:
Точността на дебитомерите се проверява по метода, като този, използван за калибрирането, най-малко за две точки, включително стойностите на GDILW, съответстващи на степени на разреждане между 5 и 15 за стойността на GTOTW, използвана по време на изпитването.
Проверка преди изпитването не е необходима, при условие че стойностите, регистрирани при описаната процедура на калибриране, позволяват да се покаже, че калибрирането на дебитометрите е стабилно за по-продължителен период от време.
2.6.4. Определяне на времето за преход
Настройките на системата за определяне на времето за преход са същите като използваните за измерванията по време на самото изпитване. Времето за преход се определя по следния метод.
Отделен еталонен дебитомер с диапазон на измерване, пригоден за дебита в сондата, се монтира последователно на сондата и се свързва с нея. Времето за преход на този дебитомер трябва да бъде по-малко от 100 ms за дебитното стъпало, използвано по време на измерване на времето за отклик, с достатъчно ниско ограничение на дебита, за да не се повлияят динамичните характеристики на системата с разреждане на част от потока и да отговаря на добрата инженерна практика.
Дебитът на отработените газове в системата с разреждане на част от потока (или въздушния дебит, ако се изчислява дебитът на отработените газове) се променя на стъпала, като се започва от нисък дебит, докато се стигне най-малко 90 % от пълния обхват. Пусковото устройство на стъпаловидното изменение трябва да бъде същото като използваното за започване на предварителния контрол по време на самото изпитване. Импулсът на стъпаловидното изменение на дебита на отработените газове и откликът на дебитомера се регистрират при честота най-малко 10 Hz.
На основата на тези данни се определя времето за преход на системата с разреждане на част от потока, което представлява времето, изтекло между започване на импулса на изменение и момента, в който откликът на дебитомера достигне 50 %. Аналогично се определя времето за преход на сигнала GSE на системата с разреждане на част от потока и сигнала GEXHW на дебитомера на отработените газове. Тези сигнали се използват по време на регресионните проверки, извършвани след всяко изпитване (допълнение 1, т. 2.4).
Изчислението се повтаря за най-малко 5 нарастващи и затихващи импулса и се определя средната стойност от резултатите. Времето за вътрешен преход (< 100 ms) на еталонния дебитомер се изважда от тази стойност. Така се получава "предварителната стойност" на системата с разреждане на част от потока, която се прилага в съответствие с допълнение 1, т. 2.4.
3. Калибриране на системата CVS
3.1. Общи положения
Системата CVS се калибрира с помощта на прецизен дебитомер и устройство, позволяващо промяна на работните условия.
Дебитът, преминаващ през системата, се измерва за различни настройки на дебита и параметрите за управление и контрол на системата се измерват и отнасят към дебита.
Могат да бъдат използвани различни типове дебитомери (например калибрирана тръба на Вентури, калибриран ламинарен дебитомер или калибриран турбинен дебитомер).
3.2. Калибриране на обемната помпа (PDP)
Всички параметри на помпата се измерват едновременно с параметрите на калибрационна тръба на Вентури, последователно свързана на помпата. Изчисленият дебит (в m3/min на всмукателния отвор на помпата, абсолютно налягане и температура) се чертае спрямо корелационен коефициент, който представлява стойността на дадена точно определена комбинация от параметри на помпата. След това се решава линейното уравнение, свързващо дебита на помпата и корелационната функция. Ако системата CVS има повече скоростни диапазона, калибрирането се извършва за всеки използван диапазон.
По време на калибрирането се поддържа стабилност на температурата.
Загубите във връзките и тръбопроводите между калибрационната тръба на Вентури и CVS помпата трябва да са по-малки от 0,3 % от точката с най-малък дебит (точката с най-голямо ограничение и най-ниска PDP скорост).
3.2.1. Анализ на данните
Въздушният дебит (QS) във всяка позиция на ограничение (минимум 6 настройки) се изчислява в нормирани m3/min от данните от дебитомера, като се използва определеният от производителя метод. След това въздушният дебит се превръща в дебит на помпата (V0), изразен в m3/об. при абсолютни температура и налягане на вход на помпата:
където:
QS е въздушният дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s;
T - температурата на всмукателния отвор на помпата, K;
pA - абсолютното налягане на всмукателния отвор на помпата (pB - р1), kPa;
n - дебитът на помпата, об./s.
За отчитане на взаимодействието на промените в налягането на помпата и степента на приплъзване (отместване) на помпата се изчислява корелационната функция X0 между дебита на помпата, разликата в налягането между всмукателния и нагнетателния отвор на помпата и абсолютното налягане на нагнетателния отвор на помпата:
където:
Dpp е разликата в налягането между всмукателния и нагнетателния отвор на помпата, kPa;
pA - абсолютното налягане на нагнетателния отвор на помпата, kPa.
За получаване на калибрационното уравнение се извършва линеен фит по метода на най-малките квадрати:
V0 = D0 - m x (X0),
D0 и m са съответно константите на пресичане и наклон, описващи регресионните прави.
За CVS система с повече скоростни диапазони калибрационните криви за различните диапазони на дебит на помпата трябва да са приблизително успоредни и стойностите на пресичане (D0) трябва да нарастват с намаляване на диапазона на дебит на помпата.
Стойностите, изчислени по формулата, трябва да се различават с ± 5% от измерената стойност V0. Стойностите на m варират за различните помпи. Даден входен дебит от частици намалява приплъзването (отместването) на помпата с времето, което се отразява от по-ниските стойности на m. Следователно, калибрирането се извършва при включване на помпата след основна профилактика и когато проверката на цялата система (виж т. 3.5) показва промяна на степента на приплъзване (отместване).
3.3. Калибриране на тръба на Вентури с критичен поток (CFV)
Калибрирането на CFV се базира на уравнението за потока на критична тръба на Вентури. Газовият поток зависи от налягането и температурата при всмукателния отвор:
където:
KV е калибрационният коефициент;
pA - абсолютното налягане на вход на тръбата на Вентури, kPa;
T - температурата на вход на тръбата на Вентури, K.
3.3.1. Анализ на данните
Въздушният дебит (QS) при всяка позиция на ограничението (минимум 8 настройки) се определя в съответствие с определения от производителя метод, в нормирани m3/min от данните от дебитомера. Калибрационният коефициент се изчислява от получените за всяка настройка калибрационни данни, както следва:
където:
QS е въздушният дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s;
T - температурата на вход на тръбата на Вентури, K;
pA - абсолютното налягане на вход на тръбата на Вентури, kPa.
За определяне на диапазона на критичния поток KV се чертае като функция на налягането на вход на тръбата на Вентури. За критичен поток (намален) KV има сравнително постоянна стойност. С намаляване на налягането (увеличаване на разреждането) тръбата на Вентури се отпушва и KV намалява, което показва, че CFV работи извън допустимия диапазон.
Средната стойност на KV и стандартната грешка се изчисляват най-малко за 8 точки, намиращи се в областта на критичен поток. Стандартната грешка не трябва да превишава ± 0,3 % от средната стойност на KV.
3.4. Калибриране на дозвукова тръба на Вентури (SSV)
Калибрирането на SSV се базира на уравнението на потока на дозвукова тръба на Вентури. Газовият поток зависи от налягането и температурата на вход, както и от понижението на налягането между входа и дюзата (шийката) на SSV:
където:
А0 е наборът от константи и единици за превръщане = 0,006111 в единици от системата SI
d - диаметърът на дюзата (шийката) на SSV, m;
Cd - коефициентът на изтичане на SSV;
рA - абсолютното налягане на вход на тръбата на Вентури, kPa;
T - температурата на вход на тръбата на Вентури, K;
r - съотношението между абсолютните статични налягания при дюзата (шийката) и на входа на SSV=
b - съотношението между диаметъра d на дюзата (на шийката) на SSV и вътрешния диаметър на входната тръба=
| d |
| ___ . |
| D |
3.4.1. Анализ на данните
Въздушният дебит (QSSV) при всяка настройка на потока (минимум 16 настройки) се изчислява в нормирани m3/min от данните от дебитомера според определения от производителя метод. Коефициентът на изтичане се изчислява от получените за всяка настройка калибрационни данни, както следва:
където:
QSSV е въздушният дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s;
T - температурата на вход на тръбата на Вентури, K;
d - диаметърът на стеснението (шийката) на SSV, m;
r - съотношението между абсолютните статични налягания при дюзата (шийката) и на входа на SSV =
b - съотношението между диаметъра d на дюзата (на шийката) на SSV и вътрешния диаметър на входната тръба =
| d |
| ___ . |
| D |
За определяне на диапазона на дозвуков поток Cd се чертае като функция от числото на Рейнолдс (Reynolds) на вход на дюзата (шийката) на SSV. Числото на Рейнолдс (Re) на вход на дюзата (шийката) на SSV се изчислява с помощта на следната формула:
където:
А1 е наборът от константи и единици за превръщане
QSSV - въздушният дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s;
d - диаметърът на дюзата (стеснението) на SSV, m;
m - абсолютният или динамичният вискозитет на газа, изчислен с помощта на следната формула:
където:
b е опитна константа =
S - опитна константа = 110,4 K.
Тъй като QSSV се използва във формулата, служеща за изчисляване на Re, изчисленията се започват с предполагаема начална стойност на QSSV или на Cd на калибриращата тръба на Вентури и се повтарят до получаване на сходимост на стойностите на QSSV. Методът за сходимост трябва да има точност най-малко 0,1 %.
За най-малко 16 точки, намиращи се в областта на дозвуков поток, стойностите на Cd, изчислени с помощта на уравнението, произтичащо от фита на калибрационната крива, трябва да се намират в интервала ± 5% от стойността на Cd за всяка калибрационна точка.
3.5. Проверка на цялата система
Общата точност на CVS системата и на системата за анализ се определя, като известна маса от замърсяващ газ се вкарва в нормално използваната система. Замърсителят се изследва и масата се изчислява съобразно с приложение № 3, допълнение 3, т. 2.4.1, освен в случая на пропан, където се използва коефициент 0,000472 вместо 0,000479, използван за НС.
Прилага се една от следните две техники.
3.5.1. Измерване с помощта на бленда за критичен поток
Известно количество чист газ (пропан) се вкарва в CVS системата през калибрирана бленда за критичен поток. Ако налягането на вход е достатъчно високо, настроеният чрез блендата за критичен поток дебит не зависи от налягането на изход на блендата (критичен поток). В продължение на приблизително 5 до 10 min CVS системата работи както по време на нормално изпитване за измерване на емисиите от отработени газове. Газовата проба се изследва с обичайното оборудване (торбичка за вземане на проба или интегрален метод) и се изчислява масата на газа. Така определената маса трябва да се намира в границите на ± 3 % от известната маса на вкарания газ.
3.5.2. Измерване с помощта на гравиметрична техника
Теглото на малка бутилка, пълна с пропан, се определя с точност ± 0,01 g. В продължение на приблизително 5 до 10 min CVS системата работи както по време на нормално изпитване за измерване на емисиите от отработени газове, когато въглеродният оксид или пропанът се вкарват в системата. Количеството отделен чист газ се определя с диференциално теглене. Газовата проба се изследва с обичайното оборудване (торбичка за вземане на проба или интегрален метод) и се изчислява масата на газа. Така определената маса трябва да се намира в границите на ± 3% от известната маса на вкарания газ.
ДОПЪЛНЕНИЕ 3
Оценка и изчисление на данните
1. Оценка и изчисление на данните - изпитване NRSC
1.1. Оценка на данните относно газовите емисии
За да се оценят газовите емисии, се вземат средните стойности от диаграмата през последните 60 s на всеки режим и се определят средните концентрации (conc) на HC, на CO, на NOx и на CO2, ако се използва методът на въглеродния баланс, постигнати по време на всеки режим въз основа на записаните средни стойности от диаграмите и съответните данни от еталонирането. Може да се използва друг тип записване, ако той гарантира получаването на еквивалентни данни.
Средните фонови концентрации (concг) могат да се определят въз основа на регистрираните стойности на първичния въздух, който се съдържа в торбичките, или въз основа на стойностите на фоновата концентрация, записани без прекъсване (без вземане на проба в торбички) и съответните данни от еталонирането.
1.2. Емисии на частици
За оценка на частиците сумарните маси МSAM,i на пропуснатата през филтрите проба се записват за всеки изпитвателен етап. Филтрите се поставят в тегловната камера и се кондиционират там в продължение най-малко на два, но не повече от 80 h, и после се претеглят. Брутното тегло на филтрите се записва и от него се изважда тарата (приложение № 3, т. 3.1). Масата на частиците (Мf при еднофилтърния метод, Мf,i при многофилтърния метод) e сумата от масите на частиците, събрани върху основния и вторичния филтър. При прилагане на фонова корекция се записва масата (МDIL) на преминаващия през филтрите разреждащ въздух и масата на частиците (Мd). Ако е направено повече от едно измерване, се изчислява отношението Md/MDIL за всяко отделно измерване и се определя средната стойност.
1.3. Изчисляване на газовите емисии
Окончателните резултати от изпитванията се получават чрез извършване на следните операции.
1.3.1. Определяне на дебита на отработените газове
Масовият дебит на отработените газове (GEXHW) за всеки изпитвателен етап се определя съгласно приложение № 3, допълнение 1, т. от 1.2.1 до 1.2.3.
При използване на система с разреждане на целия поток общият дебит на разредените отработени газове (GTOTW) за всеки изпитвателен етап се определя според приложение № 3, допълнение 1, точка 1.2.4.
1.3.2. Корекция за преход от работа в сухи към влажни условия
При прилагане на стойността GEXHW, ако измерването не е било вече направено при влажни работни условия, измерената концентрация се превръща в стойности, отнесени към влажни работни условия, по следната формула:
сonc (влажно) = kW x conc (сухо).
За необработените отработени газове:
За разредените отработили газове:
или
За разреждащия въздух:
За всмуквания въздух (ако е различен от разреждащия въздух):
където:
Нa е абсолютната влажност на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух;
Нd - абсолютната влажност на разреждащия въздух, g вода на kg сух въздух;
Rd - относителната влажност на разреждащия въздух, %;
Ra - относителната влажност на всмуквания въздух, %;
pd - налягането на наситената пара на разреждащия въздух, kPa;
pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kP;
pB - общото барометрично налягане, kPa.
Бележка. Ha и Hd могат да бъдат определени чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.
1.3.3. Корекция за влажност на емисиите от NOx
Тъй като емисиите на NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се коригира в зависимост от температурата и влажността на околния въздух, като се прилага коефициентът КH, определен от формулата:
където:
Ta е температурата на въздуха, К;
Нa - абсолютната влажност на всмуквания въздух, g на kg сух въздух
Ra - относителната влажност на всмуквания въздух, %;
pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;
pB - общото барометрично налягане, kPa.
Бележка. Ha може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.
1.3.4. Пресмятане на масовите дебити на емисиите
Масовите дебити на емисиите за всеки етап на изпитване се определят, както следва:
а) за необработени отработени газове (В случай на NOx концентрацията на NOx (NOxconc или NOxconcc) трябва да се умножи с КHNOX (фактор за влажност за NOx, посочен в раздел 1.3.3), както следва: КHNOX x conc или КHNOX x concc.):
Gasmass = u x conc x GEXHW;
б) за разредените отработени газове (Масовият дебит на частиците РТmass се умножава с Кp (коригиращ коефициент за влажност за частиците съгласно т. 1.4.1)):
Gasmass = u x concc x GTOTW,
където:
concc e коригираната фонова концентрация;
concc = conc - concd x (1-(1/DF))
DF = 13,4/(concCO2 + (concCO + concHC) x 10-4)
или:
DF = 13,4/concCO2
Коефициентът "u - влажно" да се прилага съгласно табл. 5:
Таблица 5
Стойности на коефициент "u - влажно" за различни компоненти на отработените газове
| Газ | u | Conc |
| NOX | 0,001587 | ppm |
| CO | 0,000966 | ppm |
| HC | 0,000479 | ppm |
| CO2 | 15,19 | % |
Плътността на НС се изчислява на основата на средно съотношение въглерод-водород 1:1,85.
1.3.5. Изчисляване на специфичните емисии
Специфичната емисия (g/kWh) се пресмята отделно за всички съставни части по следния начин:
където Рi = Рm,i + PAE,i.
Използваните при изчислението тегловни коефициенти и брой на изпитвателните етапи (n) съответстват на т. 3.7.1 от приложение № 3.
1.4. Изчисляване на емисиите на частици
Емисиите на частици се изчисляват по следния начин:
1.4.1. Корекция за влажност на емисиите на частици
Тъй като емисиите на частици на дизеловите двигатели зависят от околните атмосферни условия, масовият дебит на частиците се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, прилагайки коефициента Кp, дефиниран от следната формула:
Кp = 1/(1 + 0,0133 x (Ha - 10,71)),
където:
Ha е абсолютната влажност на всмуквания въздух, g на kg сух въздух
където:
Ra - относителната влажност на всмуквания въздух, %;
pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;
pB - общото барометрично налягане, kPa.
Бележка. Ha може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.
1.4.2. Система с разреждане на част от потока
Крайните протоколирани резултати от изпитването на емисията на частици се получават чрез следните стъпки. Тъй като могат да бъдат използвани различни начини за регулиране на дебита на разреждане, за пресмятане на масовия дебит на разредените отработени газове GEDF се прилагат различни методи. Всички изчисления се основават на средните стойности на отделните етапи на изпитване (i) по време на периода на вземане на проби.
1.4.2.1. Изокинетични системи
GEDFW,i = GEXHW,i x qi
където r съответства на съотношението на площите на сеченията на изокинетичната сонда Аp и на изпускателната тръба АT
1.4.2.2. Системи с измерване на концентрацията на СO2 или NOx
GEDFW,i = GEXHW,i x qi
където:
ConcE е концентрацията на влажния индикаторен газ в необработените отработени газове;
ConcD - концентрацията на влажния индикаторен газ в разредените отработени газове;
ConcA - концентрацията на влажния индикаторен газ в разреждащия въздух.
Концентрациите, измерени при сухи условия, се преобразуват в стойности, отнесени към влажни условия съгласно т. 1.3.2.
1.4.2.3. Системи с измерване на СO2 и метод на въглеродния баланс
където:
СО2D е концентрацията на СО2 в разредените отработени газове;
СО2A - концентрацията на СО2 в разреждащия въздух (концентрации в обемни проценти, на влажна база).
Това уравнение се базира на допускането за съществуване на баланс по въглерода (подадените към двигателя въглеродни атоми се отделят под формата на СО2) и се извежда по следния начин:
GEDFW,i = GEXHW,i x qi и
1.4.2.4. Системи с измерване на дебита
GEDFW,i = GEXHW,i x qi
1.4.3. Системи с разреждане на целия поток
Крайните протоколирани резултати от изпитването на емисията на частици се получават чрез следните операции.
Всички изчисления се основават на средните стойности на отделните етапи на изпитване (i) по време на периода на вземане на проби
GEDFW,i = GTOTW,i.
1.4.4. Пресмятане на масовия дебит на частици
Масовият дебит на частици се пресмята, както следва:
При еднофилтърния метод:
където (GEDFW)aver за цикъла на изпитване се определя чрез събиране на изчислените в отделните етапи средни стойности, определени по време на периода на вземане на проби:
където i = 1, ...n.
При многофилтърния метод:
където i = 1, ...n.
Масовият дебит частици може да бъде коригиран в зависимост от фоновата концентрация, както следва.
При еднофилтърния метод:
Ако е извършено повече от едно измерване, (Мd/MDIL) се замества с (Мd/MDIL)aver
DF = 13,4 /(concCO2 + (concCO + concHC) x 10-4)
или:
DF = 13,4/concCO2
При многофилтърния метод:
Ако е извършено повече от едно измерване, (Мd/MDIL) се замества с (Мd/MDIL)aver
DF = 13,4 /(concCO2 + (concCO + concHC) x 10-4)
или:
DF = 13,4/concCO2
1.4.5. Пресмятане на специфичните емисии
Емисията на частици РТ (g/kWh) се изчислява по следния начин1
При еднофилтърния метод:
При многофилтърния метод:
1.4.6. Ефективен тегловен коефициент
При еднофилтърния метод ефективният тегловен коефициент WFE,i за всеки изпитвателен етап се изчислява по следния начин:
където i = 1,...n.
Стойността на ефективните тегловни коефициенти не бива да се отклонява с повече от ± 0,005 (абсолютна стойност) от стойностите на посочените тегловни коефициенти в т. 3.7.1 на приложение № 3.
2. Оценка и изчисление на данните (Изпитване NRТC)
Този раздел описва следните два принципа на измерване, които могат да бъдат използвани за оценка на емисиите от замърсители по време на NRTC цикъла:
- газообразните компоненти се измерват в необработените отработени газове в реално време и частиците се измерват при използване на система с разреждане на част от потока;
- газообразните компоненти и частици се определят с помощта на система с разреждане на целия поток (система CVS).
2.1. Газовите емисии в необработените отработени газове и емисиите на частици се изчисляват с помощта на система с разреждане на част от потока.
2.1.1. Увод
Сигналите за моментната концентрация на газообразните компоненти се използват за изчисляване на масовите емисии, като се умножават с моментния масов дебит на отработените газове. Моментният масов дебит на отработените газове може да бъде директно измерен или изчислен с помощта на методите, описани в приложение № 3, допълнение 1, т. 2.2.3 (измерване на дебита на всмуквания въздух и дебита на гориво, метод на индикаторния газ, измерване на всмуквания въздух и на съотношението въздух/гориво). Специално внимание се обръща на времената на отклик на различните уреди. Тези разлики се вземат под внимание при времевата настройка на сигналите.
В случая на частици сигналите за масовия дебит на отработените газове се използват за настройка на системата с разреждане на част от потока по такъв начин, че да се получи проба, пропорционална на масовия дебит на отработените газове. Качеството на пропорционалността се проверява чрез прилагане на регресионен анализ между пробата и дебита на отработените газове, както е описано в приложение № 3, допълнение 1, т. 2.4.
2.1.2. Определяне на газообразните съставки
2.1.2.1. Изчисление на масовите емисии
Масата на замърсителите Mgaz (g/изпитване) се определя, като се изчисляват моментните масови емисии от необработените концентрации на замърсителите, от стойностите "u" от табл. 6 (виж т. 1.3.4) и от масовия дебит на отработените газове, като се държи сметка за времето на преход и се интегрират (сумират) моментните стойности за цялата продължителността на цикъла. За предпочитане е концентрациите да бъдат измервани при влажна база. Ако са измервани при суха база, корекцията за преход от сухи към влажни условия се прилага за стойностите на моментна концентрация преди всяко друго изчисление.
Таблица 6
Стойности на коефициент "u - влажно" за различни компоненти на отработените газове
| Газ | u | Conc |
| NOX | 0,001587 | ppm |
| CO | 0,000966 | ppm |
| HC | 0,000479 | ppm |
| CO2 | 15,19 | % |
Плътността на въглеводородите (НС) се изчислява на основата на средно съотношение въглерод-водород 1:1,85.
Прилага се следната формула:
където:
u е съотношението между плътността на компонента на отработените газове и плътността на отработените газове;
conci - моментната концентрация на компонента в необработените отработени газове, ppm;
GEXHW,I - моментният масов дебит на отработените газове, kg/s;
f - честотата на събиране на данните, Hz;
n - броят измервания.
За изчисляване на NOx се използва корекционният коефициент за влажност kH.
Ако измерването не е било вече направено при влажни работни условия, измерената моментна концентрация се превръща в стойности, отнесени към влажни работни условия.
2.1.2.2. Корекция за преход от сухи във влажни условия
Ако измерената моментна концентрация се определя при сухи условия, тя се превръща в стойности, отнесени към влажни работни условия, като се прилагат следните формули:
сoncвлажно = kW x concсухо,
където:
като:
където:
concCO2 е концентрацията на CO2 при сухи условия, %;
concCO - концентрацията на CO при сухи услоия, %;
Ha - абсолютната влажност на всмуквания въздух, g на kg сух въздух
където:
Ra е относителната влажност на всмуквания въздух, %;
pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;
pB - общото барометрично налягане, kPa.
Бележка. Нa може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.
2.1.2.3. Корекция на влажността и температурата на емисиите от NOx
Тъй като емисиите на NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се коригира в зависимост от температурата и влажността на околния въздух, като се прилагат коефициентите, определени от следната формула:
където:
Ta е температурата на всмуквания въздух, К;
Нa - влажността на всмуквания въздух, g на kg сух въздух.
където:
Ra е относителната влажност на всмуквания въздух, %;
pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;
pB - общото барометрично налягане, kPa.
Бележка. Ha може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или темпeратурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.
2.1.2.4. Пресмятане на специфичните емисии
Специфичните емисии (g/kWh) се изчисляват отделно за всеки компонент, както следва:
Индивидуален газ = Mgaz/Wact,
където:
Wact е работата на действителния цикъл, така както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2, kWh.
2.1.3. Определяне на частици
2.1.3.1. Изчисляване на масовите емисии
Масата на частици МРТ (g/kWh) се изчислява по един от следните два метода.
а)
където:
Mf е масата на частиците, взети за проба по време на цикъла, mg;
MSAM - масата на разредените отработени газове, преминаващи през филтрите за частици, kg;
MEDFW - масата на еквивалента на разредените отработени газове по време на целия цикъл, kg.
Общата маса на еквивалента на разредените отработени газове по време на целия цикъл се определя по следния начин:
където:
GEDFW,i е еквивалентният моментен масов дебит на разредените отработени газове, kg/s;
GEXHW,i - моментният масов дебит на отработените газове, kg/s;
qi - моментната степен на разреждане;
GTOTW,I - моментният масов дебит на разредените отработени газове в тунела за разреждане, kg/s;
GDILW,i - моментният масов дебит на въздуха за разреждане, kg/s;
f - честотата на събиране на данните, Hz;
n - броят измервания.
б)
където:
Mf е масата на частиците, взети за проба по време на цикъла, mg;
rS - редното калибрационно съотношение за цялата продължителност на цикъла,
където:
където:
MSE е масата на отработените газове, взета за проба по време на цикъла, kg;
MEXHW - общият масов дебит на отработените газове през продължителността по време на целия цикъл, kg;
MSAM - масата на разредените отработени газове, преминаващи през филтрите за частици, kg;
MTOTW - масата на разредените отработени газове, преминаващи през тунела за разреждане, kg.
Бележка. В случая на система за пълно вземане на проба MSAM и MTOTW са еднакви.
2.1.3.2. Корекция за влажност на емисиите на частици
Тъй като емисиите на частици на дизеловите двигатели зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на частиците се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, като се прилага коефициентът Кp, дефиниран от следната формула:
където:
Ha е влажността на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух:
където:
Ra е относителната влажност на всмуквания въздух, %;
pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;
pB - общото барометрично налягане, kPa.
Бележка. Ha може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.
2.1.3.3. Пресмятане на специфичните емисии
Емисията на частици се изчислява по следния начин:
където:
Wact е работата на действителния цикъл, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2, kWh.
2.2. Определяне на газообразните съставки и на частиците с помощта на система с разреждане на пълния поток
За изчисление на емисиите на разредените отработени газове трябва да се знае масовият дебит на тези газове. Общият дебит на разредените отработени газове по време на продължителността на цикъла MTOTW (kg/изпитване) се изчислява от стойностите на измерване, събрани по време на цикъла и от съответните калибрационни данни на дебитомера (V0 за PDP, KV за CVF, Cd за SSV), с помощта на един от методите, описани в т. 2.2.1. Ако общата маса на пробата от частици (MSAM) и замърсяващи газове превишава 0,5 % от общия дебит на CVS системата (MTOTW), дебитът на CVS системата се коригира за MSAM или потокът на пробата от частици се връща към CVS системата преди дебитомера.
2.2.1. Определяне дебита на разредени отработени газове
Система PDP - CVS
Ако температурата на разредените отработени газове се поддържа в границата на ± 6 К по време на целия цикъл с помощта на топлообменник, масовият дебит по време на цикъла се изчислява по следния начин:
MTOTW = 1,293 x V0 x Np x (pB - p1) x 273/(101,3 x T),
където:
MTOTW е масата на разредените отработени газове по време на цикъла във влажни условия, kg;
V0 - обемът на изпомпвания за един оборот газ при условията на изпитване, m3/об.;
Np - общият брой на оборотите на помпата за дадено изпитване;
pB - атмосферното налягане в изпитвателната камера, kPa;
p1 - разреждането под атмосферното налягане на всмукателния отвор на помпата, kPa;
T - средната температура на разредените отработени газове при всмукателния отвор на помпата по време на цикъла, K.
При използване на система с компенсация на дебита (т.е. без топлообменник) моментните масови емисии трябва да бъдат определени и интегрирани за цялата продължителност на цикъла. В този случай моментната маса на разредените отработени газове се изчислява, както следва:
MTOTW,i = 1,293 x V0 x Np,i x (pB - p1) x 273/(101,3 x T),
където Np,i е общият брой на оборотите на помпата за даден времеви интервал.
CFV - CVS система
Ако температурата на разредените отработени газове се поддържа в границата на ± 11 К по време на целия цикъл с помощта на топлообменник, масовият дебит по време на цикъла се изчислява по следния начин:
MTOTW = 1,293 x t x KV x pA/T0,5,
където:
MTOTW е масата на разредените отработени газове по време на цикъла във влажни условия, kg;
t - времето на цикъла, s;
KV - калибрационен коефициент на тръба на Вентури с критичен поток при нормирани условия;
pA - абсолютното налягане на вход на тръбата на Вентури, kPa;
T - абсолютната температура на вход на тръбата на Вентури, K.
При използване на система с компенсация на дебита (т.е. без топлообменник) моментните масови емисии трябва да бъдат определени и интегрирани за цялата продължителност на цикъла. В този случай моментната маса на разредените отработени газове се изчислява, както следва:
MTOTW,i = 1,293 x Dti x KV x pA/T0,5,
където: Dti е времевият интервал, s.
Система SSV - CVS
Ако температурата на разредените отработени газове се поддържа в границата на ± 11 К по време на целия цикъл с помощта на топлообменник, масовият дебит по време на цикъла се изчислява по следния начин:
MTOTW = 1,293 x QSSV,
където:
А0 е наборът от константи и единици за превръщане:
= 0,006111 в единици от системата SI
d - диаметърът на дюзата (шийката) на SSV, m;
Cd - коефициентът на изтичане на SSV;
рA - абсолютното налягане на вход на тръбата на Вентури, kPa;
T - температурата на вход на тръбата на Вентури, K;
r - съотношението между абсолютните статични налягания при дюзата (шийката) и на входа на SSV=
b - съотношението между диаметъра d на дюзата (на шийката) на SSV и вътрешния диаметър на входната тръба=
| d |
| ___. |
| D |
При използване на система с компенсация на дебита (т.е. без топлообменник) моментните масови емисии трябва да бъдат определени и интегрирани за цялата продължителност на цикъла. В този случай моментната маса на разредените отработени газове се изчислява, както следва:
MTOTW = 1,293 x QSSV x Dti,
където:
Dti е времевият интервал, s.
Изчислението в реално време започва или с подходяща стойност на Cd, като например 0,98, или с подходяща стойност на QSSV. Ако изчислението започва с QSSV, началната стойност на QSSV се използва за оценка на Re.
По време на всички изпитвания за емисии числото на Рейнолдс при дюзата (на шийката) на SSV трябва да е близко до числата на Рейнолдс, използвани за получаване на калибрационната крива, построена в съответствие с допълнение 2, т. 3.2.
2.2.2. Корекция за влажност на емисиите от NOx
Тъй като емисиите на NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, като се прилагат определените от следните формули коефициенти:
където:
Ta е температурата на въздуха, К;
Нa - абсолютната влажност на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух;
Ra - относителната влажност на всмуквания въздух, %;
pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;
pB - общото барометрично налягане, kPa.
Бележка. Нa може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.
2.2.3. Пресмятане на масовите дебити на емисиите
2.2.3.1. Системи с постоянен масов дебит
В случая на системи, оборудвани с топлообменник, масата на замърсителите Mgaz (g/изпитване) се определя по уравнението:
Mgaz = u x conc x MTOTW,
където:
u е съотношението между плътността на компонента на отработените газове и плътността на разредените отработени газове, както е посочено в табл. 4, т. 2.1.2.1;
conc - средните концентрации, коригирани с фоновите концентрации по време на целия цикъл, получени от интегрално измерване (задължително за NOx и HC) или от измерването с торбички, ppm;
MTOTW - общата маса на разредените отработени газове по време на целия цикъл, така както е определена в т. 2.2.1, kg.
Тъй като емисиите на NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, като се прилага коефициентът КН, както е описано в т. 2.2.2.
Концентрациите, измерени при сухи условия, се превръщат в стойности, отнесени към влажни условия в съответствие с точка 1.3.2.
2.2.3.1.1. Определяне на концентрациите, коригирани с фоновите концентрации
За да бъдат получени чистите концентрации на замърсителите от измерените концентрации, се изважда средната фонова концентрация на замърсяващите газове в разреждащия въздух. Средните стойности на фоновата концентрация могат да бъдат измерени с помощта на метода за вземане на проби в торбички или с непрекъснато интегрално измерване. Използва се следната формула:
conc = conce - concd x (1 - (1/DF)),
където:
conc е концентрацията на съответния замърсител в разредените отработени газове, коригирана с количеството на съответния замърсител, съдържаща се в разреждащия въздух;
conce - концентрацията на съответния замърсител, измерена в разредените отработени газове, ppm;
concd - концентрацията на съответния замърсител, измерена в разреждащия въздух, ppm;
DF - коефициент на разреждане, както следва:
2.2.3.2. Системи с компенсация на дебита
Когато системата не е оборудвана с топлообменник, масата на замърсителите Mgaz (g/изпитване) се определя, като се изчисляват моментните масови емисии и като се интегрират моментните стойности за цялата продължителност на цикъла. Освен това корекцията за фонова концентрация се прилага директно към моментната стойност на концентрацията. Прилагат се следните формули:
където:
conce,i е моментната концентрация на съответния замърсител, измерена в разредените отработени газове, ppm;
concd - концентрацията на съответния замърсител, измерена във въздуха за разреждане, в ppm;
u - съотношението между плътността на компонента на отработените газове и плътността на разредените отработени газове, както е посочено в табл. 6, т. 2.1.2.1;
MTOTW,i - моментната маса на разредените отработени газове (т. 2.2.1), kg;
MTOTW - общата маса на разредените отработени газове за цялата продължителност на цикъла (т. 2.2.1), kg;
DF - коефициент на разреждане, както е определен в т. 2.2.3.1.1.
Тъй като емисиите на NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, като се прилага коефициентът КН, както е описано в т. 2.2.2.
2.2.4. Пресмятане на специфичните емисии
Специфичните емисии (g/kWh) се изчисляват отделно за всяка съставка, както следва:
Индивидуален газ = Mgaz/Wact,
където Wact е работата на действителния цикъл, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2, kWh.
2.2.5. Изчисление на емисиите на частици
2.2.5.1. Изчисление на масовия дебит
Масата на частици МРТ (g/kWh) се изчислява, както следва:
където:
Mf е масата на частиците, взети за проба по време на цикъла, mg;
MTOTW - общата маса на разредените отработени газове по време на целия цикъл, както е определена в т. 2.2.1, kg;
MSAM - масата на разредените отработени газове, взета в тунела за разреждане за събиране на частици, kg;
Mf = Mf,p + Mf,b, когато тези стойности са претеглени отделно, mg;
Mf,p - масата на частиците, събрани върху основния филтър, mg;
Mf,b - масата на частиците, събрани върху вторичния филтър, mg.
При използване на система с двойно разреждане масата на въздуха за вторично разреждане се изважда от общата маса на двойно разредените отработени газове, чиято проба е взета от филтрите за частици.
MSAM = MTOT - MSEC,
където:
MTOT е масата на двойно разредените отработени газове, преминали през филтрите за частици, kg;
MSEC - масата на въздуха за вторично разреждане, kg.
Ако фоновата концентрация на частици във въздуха за разреждане се определя съгласно приложение № 3, т. 4.4.4, масата на частиците може да бъде коригирана за фоновата концентрация. В този случай масата на частиците се изчислява, както следва:
където:
MDIL е масата на въздуха на първично разреждане, взета за проба чрез системата за вземане на проби от частици в разреждащия въздух, kg;
Md - масата на частиците, събрани във въздуха за първично разреждане, mg;
DF - коефициент на разреждане, както е определен в т. 2.2.3.1.1.
2.2.5.2. Корекция за влажност на емисиите на частици
Тъй като емисиите на частици на дизеловите двигатели зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на частиците се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, като се прилага коефициентът Кp, дефиниран от следната формула:
където:
Ha е влажността на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух
Ra - относителната влажност на всмуквания въздух, %;
pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;
pB - общото барометрично налягане, kPa.
Бележка: Ha може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.
2.2.5.3. Пресмятане на специфичните емисии
Емисията на частици се изчислява по следния начин:
PT = MPT x Kp/Wact,
където Wact е работата на действителния цикъл, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2, kWh.
ДОПЪЛНЕНИЕ IV
ПРОГРАМИРАНЕ НА ДИНАМОМЕТЪРА ЗА ИЗПИТВАНЕ NRTC
| Вре- | Нор- | Нор- |
| ме | мира- | миран |
| (s) | на чес- | вър- |
| тота | тящ | |
| на вър- | мо- | |
| тене | мент | |
| (%) | (%) | |
| 1 | 2 | 3 |
| 1 | 0 | 0 |
| 2 | 0 | 0 |
| 3 | 0 | 0 |
| 4 | 0 | 0 |
| 5 | 0 | 0 |
| 6 | 0 | 0 |
| 7 | 0 | 0 |
| 8 | 0 | 0 |
| 9 | 0 | 0 |
| 10 | 0 | 0 |
| 11 | 0 | 0 |
| 12 | 0 | 0 |
| 13 | 0 | 0 |
| 14 | 0 | 0 |
| 15 | 0 | 0 |
| 16 | 0 | 0 |
| 17 | 0 | 0 |
| 18 | 0 | 0 |
| 19 | 0 | 0 |
| 20 | 0 | 0 |
| 21 | 0 | 0 |
| 22 | 0 | 0 |
| 23 | 0 | 0 |
| 24 | 1 | 3 |
| 25 | 1 | 3 |
| 26 | 1 | 3 |
| 27 | 1 | 3 |
| 28 | 1 | 3 |
| 29 | 1 | 3 |
| 30 | 1 | 6 |
| 31 | 1 | 6 |
| 32 | 2 | 1 |
| 33 | 4 | 13 |
| 34 | 7 | 18 |
| 35 | 9 | 21 |
| 36 | 17 | 20 |
| 37 | 33 | 42 |
| 38 | 57 | 46 |
| 39 | 44 | 33 |
| 40 | 31 | 0 |
| 41 | 22 | 27 |
| 42 | 33 | 43 |
| 43 | 80 | 49 |
| 44 | 105 | 47 |
| 45 | 98 | 70 |
| 46 | 104 | 36 |
| 47 | 104 | 65 |
| 48 | 96 | 71 |
| 49 | 101 | 62 |
| 50 | 102 | 51 |
| 51 | 102 | 50 |
| 52 | 102 | 46 |
| 53 | 102 | 41 |
| 54 | 102 | 31 |
| 55 | 89 | 2 |
| 56 | 82 | 0 |
| 57 | 47 | 1 |
| 58 | 23 | 1 |
| 59 | 1 | 3 |
| 60 | 1 | 8 |
| 61 | 1 | 3 |
| 62 | 1 | 5 |
| 63 | 1 | 6 |
| 64 | 1 | 4 |
| 65 | 1 | 4 |
| 66 | 0 | 6 |
| 67 | 1 | 4 |
| 68 | 9 | 21 |
| 69 | 25 | 56 |
| 70 | 64 | 26 |
| 71 | 60 | 31 |
| 72 | 63 | 20 |
| 73 | 62 | 24 |
| 74 | 64 | 8 |
| 75 | 58 | 44 |
| 76 | 65 | 10 |
| 77 | 65 | 12 |
| 78 | 68 | 23 |
| 79 | 69 | 30 |
| 80 | 71 | 30 |
| 81 | 74 | 15 |
| 82 | 71 | 23 |
| 83 | 73 | 20 |
| 84 | 73 | 21 |
| 85 | 73 | 19 |
| 86 | 70 | 33 |
| 87 | 70 | 34 |
| 88 | 65 | 47 |
| 89 | 66 | 47 |
| 90 | 64 | 53 |
| 91 | 65 | 45 |
| 92 | 66 | 38 |
| 93 | 67 | 49 |
| 94 | 69 | 39 |
| 95 | 69 | 39 |
| 96 | 66 | 42 |
| 97 | 71 | 29 |
| 98 | 75 | 29 |
| 99 | 72 | 23 |
| 100 | 74 | 22 |
| 101 | 75 | 24 |
| 102 | 73 | 30 |
| 103 | 74 | 24 |
| 104 | 77 | 6 |
| 105 | 76 | 12 |
| 106 | 74 | 39 |
| 107 | 72 | 30 |
| 108 | 75 | 22 |
| 109 | 78 | 64 |
| 110 | 102 | 34 |
| 111 | 103 | 28 |
| 112 | 103 | 28 |
| 113 | 103 | 19 |
| 114 | 103 | 32 |
| 115 | 104 | 25 |
| 116 | 103 | 38 |
| 117 | 103 | 39 |
| 118 | 103 | 34 |
| 119 | 102 | 44 |
| 120 | 103 | 38 |
| 121 | 102 | 43 |
| 122 | 103 | 34 |
| 123 | 102 | 41 |
| 124 | 103 | 44 |
| 125 | 103 | 37 |
| 126 | 103 | 27 |
| 127 | 104 | 13 |
| 128 | 104 | 30 |
| 129 | 104 | 19 |
| 130 | 103 | 28 |
| 131 | 104 | 40 |
| 132 | 104 | 32 |
| 133 | 101 | 63 |
| 134 | 102 | 54 |
| 135 | 102 | 52 |
| 136 | 102 | 51 |
| 137 | 103 | 40 |
| 138 | 104 | 34 |
| 139 | 102 | 36 |
| 140 | 104 | 44 |
| 141 | 103 | 44 |
| 142 | 104 | 33 |
| 143 | 102 | 27 |
| 144 | 103 | 26 |
| 145 | 79 | 53 |
| 146 | 51 | 37 |
| 147 | 24 | 23 |
| 148 | 13 | 33 |
| 149 | 19 | 55 |
| 150 | 45 | 30 |
| 151 | 34 | 7 |
| 152 | 14 | 4 |
| 153 | 8 | 16 |
| 154 | 15 | 6 |
| 155 | 39 | 47 |
| 156 | 39 | 4 |
| 157 | 35 | 26 |
| 158 | 27 | 38 |
| 159 | 43 | 40 |
| 160 | 14 | 23 |
| 161 | 10 | 10 |
| 162 | 15 | 33 |
| 163 | 35 | 72 |
| 164 | 60 | 39 |
| 165 | 55 | 31 |
| 166 | 47 | 30 |
| 167 | 16 | 7 |
| 168 | 0 | 6 |
| 169 | 0 | 8 |
| 170 | 0 | 8 |
| 171 | 0 | 2 |
| 172 | 2 | 17 |
| 173 | 10 | 28 |
| 174 | 28 | 31 |
| 175 | 33 | 30 |
| 176 | 36 | 0 |
| 177 | 19 | 10 |
| 178 | 1 | 18 |
| 179 | 0 | 16 |
| 180 | 1 | 3 |
| 181 | 1 | 4 |
| 182 | 1 | 5 |
| 183 | 1 | 6 |
| 184 | 1 | 5 |
| 185 | 1 | 3 |
| 186 | 1 | 4 |
| 187 | 1 | 4 |
| 188 | 1 | 6 |
| 189 | 8 | 18 |
| 190 | 20 | 51 |
| 191 | 49 | 19 |
| 192 | 41 | 13 |
| 193 | 31 | 16 |
| 194 | 28 | 21 |
| 195 | 21 | 17 |
| 196 | 31 | 21 |
| 197 | 21 | 8 |
| 198 | 0 | 14 |
| 199 | 0 | 12 |
| 200 | 3 | 8 |
| 201 | 3 | 22 |
| 202 | 12 | 20 |
| 203 | 14 | 20 |
| 204 | 16 | 17 |
| 205 | 20 | 18 |
| 206 | 27 | 34 |
| 207 | 32 | 33 |
| 208 | 41 | 31 |
| 209 | 43 | 31 |
| 210 | 37 | 33 |
| 211 | 26 | 18 |
| 212 | 18 | 29 |
| 213 | 14 | 51 |
| 214 | 13 | 11 |
| 215 | 12 | 9 |
| 216 | 15 | 33 |
| 217 | 20 | 25 |
| 218 | 25 | 17 |
| 219 | 31 | 29 |
| 220 | 36 | 66 |
| 205 | 20 | 18 |
| 206 | 27 | 34 |
| 207 | 32 | 33 |
| 208 | 41 | 31 |
| 209 | 43 | 31 |
| 210 | 37 | 33 |
| 211 | 26 | 18 |
| 212 | 18 | 29 |
| 213 | 14 | 51 |
| 214 | 13 | 11 |
| 215 | 12 | 9 |
| 216 | 15 | 33 |
| 217 | 20 | 25 |
| 218 | 25 | 17 |
| 219 | 31 | 29 |
| 220 | 36 | 66 |
| 221 | 66 | 40 |
| 222 | 50 | 13 |
| 223 | 16 | 24 |
| 224 | 26 | 50 |
| 225 | 64 | 23 |
| 226 | 81 | 20 |
| 227 | 83 | 11 |
| 228 | 79 | 23 |
| 229 | 76 | 31 |
| 230 | 68 | 24 |
| 231 | 59 | 33 |
| 232 | 59 | 3 |
| 233 | 25 | 7 |
| 234 | 21 | 10 |
| 235 | 20 | 19 |
| 236 | 4 | 10 |
| 237 | 5 | 7 |
| 238 | 4 | 5 |
| 239 | 4 | 6 |
| 240 | 4 | 6 |
| 241 | 4 | 5 |
| 242 | 7 | 5 |
| 243 | 16 | 28 |
| 244 | 28 | 25 |
| 245 | 52 | 53 |
| 246 | 50 | 8 |
| 247 | 26 | 40 |
| 248 | 48 | 29 |
| 249 | 54 | 39 |
| 250 | 60 | 42 |
| 251 | 48 | 18 |
| 252 | 54 | 51 |
| 253 | 88 | 90 |
| 254 | 103 | 84 |
| 255 | 103 | 85 |
| 256 | 102 | 84 |
| 257 | 58 | 66 |
| 258 | 64 | 97 |
| 259 | 56 | 80 |
| 260 | 51 | 67 |
| 261 | 52 | 96 |
| 262 | 63 | 62 |
| 263 | 71 | 6 |
| 264 | 33 | 16 |
| 265 | 47 | 45 |
| 266 | 43 | 56 |
| 267 | 42 | 27 |
| 268 | 42 | 64 |
| 269 | 75 | 74 |
| 270 | 68 | 96 |
| 271 | 86 | 61 |
| 272 | 66 | 0 |
| 273 | 37 | 0 |
| 274 | 45 | 37 |
| 275 | 68 | 96 |
| 276 | 80 | 97 |
| 277 | 92 | 96 |
| 278 | 90 | 97 |
| 279 | 82 | 96 |
| 280 | 94 | 81 |
| 281 | 90 | 85 |
| 282 | 96 | 65 |
| 283 | 70 | 96 |
| 284 | 55 | 95 |
| 285 | 70 | 96 |
| 286 | 79 | 96 |
| 287 | 81 | 71 |
| 288 | 71 | 60 |
| 289 | 92 | 65 |
| 290 | 82 | 63 |
| 291 | 61 | 47 |
| 292 | 52 | 37 |
| 293 | 24 | 0 |
| 294 | 20 | 7 |
| 295 | 39 | 48 |
| 296 | 39 | 54 |
| 297 | 63 | 58 |
| 298 | 53 | 31 |
| 299 | 51 | 24 |
| 300 | 48 | 40 |
| 301 | 39 | 0 |
| 302 | 35 | 18 |
| 303 | 36 | 16 |
| 304 | 29 | 17 |
| 305 | 28 | 21 |
| 306 | 31 | 15 |
| 307 | 31 | 10 |
| 308 | 43 | 19 |
| 309 | 49 | 63 |
| 310 | 78 | 61 |
| 311 | 78 | 46 |
| 312 | 66 | 65 |
| 313 | 78 | 97 |
| 314 | 84 | 63 |
| 315 | 57 | 26 |
| 316 | 36 | 22 |
| 317 | 20 | 34 |
| 318 | 19 | 8 |
| 319 | 9 | 10 |
| 320 | 5 | 5 |
| 321 | 7 | 11 |
| 322 | 15 | 15 |
| 323 | 12 | 9 |
| 324 | 13 | 27 |
| 325 | 15 | 28 |
| 326 | 16 | 28 |
| 327 | 16 | 31 |
| 328 | 15 | 20 |
| 329 | 17 | 0 |
| 330 | 20 | 34 |
| 331 | 21 | 25 |
| 332 | 20 | 0 |
| 333 | 23 | 25 |
| 334 | 30 | 58 |
| 335 | 63 | 96 |
| 336 | 83 | 60 |
| 337 | 61 | 0 |
| 338 | 26 | 0 |
| 339 | 29 | 44 |
| 340 | 68 | 97 |
| 341 | 80 | 97 |
| 342 | 88 | 97 |
| 343 | 99 | 88 |
| 344 | 102 | 86 |
| 345 | 100 | 82 |
| 346 | 74 | 79 |
| 347 | 57 | 79 |
| 348 | 76 | 97 |
| 349 | 84 | 97 |
| 350 | 86 | 97 |
| 351 | 81 | 98 |
| 352 | 83 | 83 |
| 353 | 65 | 96 |
| 354 | 93 | 72 |
| 355 | 63 | 60 |
| 356 | 72 | 49 |
| 357 | 56 | 27 |
| 358 | 29 | 0 |
| 359 | 18 | 13 |
| 360 | 25 | 11 |
| 361 | 28 | 24 |
| 362 | 34 | 53 |
| 363 | 65 | 83 |
| 364 | 80 | 44 |
| 365 | 77 | 46 |
| 366 | 76 | 50 |
| 367 | 45 | 52 |
| 368 | 61 | 98 |
| 369 | 61 | 69 |
| 370 | 63 | 49 |
| 371 | 32 | 0 |
| 372 | 10 | 8 |
| 373 | 17 | 7 |
| 374 | 16 | 13 |
| 375 | 11 | 6 |
| 376 | 9 | 5 |
| 377 | 9 | 12 |
| 378 | 12 | 46 |
| 379 | 15 | 30 |
| 380 | 26 | 28 |
| 381 | 13 | 9 |
| 382 | 16 | 21 |
| 383 | 24 | 4 |
| 384 | 36 | 43 |
| 385 | 65 | 85 |
| 386 | 78 | 66 |
| 387 | 63 | 39 |
| 388 | 32 | 34 |
| 389 | 46 | 55 |
| 390 | 47 | 42 |
| 391 | 42 | 39 |
| 392 | 27 | 0 |
| 393 | 14 | 5 |
| 394 | 14 | 14 |
| 395 | 24 | 54 |
| 396 | 60 | 90 |
| 397 | 53 | 66 |
| 398 | 70 | 48 |
| 399 | 77 | 93 |
| 400 | 79 | 67 |
| 401 | 46 | 65 |
| 402 | 69 | 98 |
| 403 | 80 | 97 |
| 404 | 74 | 97 |
| 405 | 75 | 98 |
| 406 | 56 | 61 |
| 407 | 42 | 0 |
| 408 | 36 | 32 |
| 409 | 34 | 43 |
| 410 | 68 | 83 |
| 411 | 102 | 48 |
| 412 | 62 | 0 |
| 413 | 41 | 39 |
| 414 | 71 | 86 |
| 415 | 91 | 52 |
| 416 | 89 | 55 |
| 417 | 89 | 56 |
| 418 | 88 | 58 |
| 419 | 78 | 69 |
| 420 | 98 | 39 |
| 421 | 64 | 61 |
| 422 | 90 | 34 |
| 423 | 88 | 38 |
| 424 | 97 | 62 |
| 425 | 100 | 53 |
| 426 | 81 | 58 |
| 427 | 74 | 51 |
| 428 | 76 | 57 |
| 429 | 76 | 72 |
| 430 | 85 | 72 |
| 431 | 84 | 60 |
| 432 | 83 | 72 |
| 433 | 83 | 72 |
| 434 | 86 | 72 |
| 435 | 89 | 72 |
| 436 | 86 | 72 |
| 437 | 87 | 72 |
| 438 | 88 | 72 |
| 439 | 88 | 71 |
| 440 | 87 | 72 |
| 441 | 85 | 71 |
| 442 | 88 | 72 |
| 443 | 88 | 72 |
| 444 | 84 | 72 |
| 445 | 83 | 73 |
| 446 | 77 | 73 |
| 447 | 74 | 73 |
| 448 | 76 | 72 |
| 449 | 46 | 77 |
| 450 | 78 | 62 |
| 451 | 79 | 35 |
| 452 | 82 | 38 |
| 453 | 81 | 41 |
| 454 | 79 | 37 |
| 455 | 78 | 35 |
| 456 | 78 | 38 |
| 457 | 78 | 46 |
| 458 | 75 | 49 |
| 459 | 73 | 50 |
| 460 | 79 | 58 |
| 461 | 79 | 71 |
| 462 | 83 | 44 |
| 463 | 53 | 48 |
| 464 | 40 | 48 |
| 465 | 51 | 75 |
| 466 | 75 | 72 |
| 467 | 89 | 67 |
| 468 | 93 | 60 |
| 469 | 89 | 73 |
| 470 | 86 | 73 |
| 471 | 81 | 73 |
| 472 | 78 | 73 |
| 473 | 78 | 73 |
| 474 | 76 | 73 |
| 475 | 79 | 73 |
| 476 | 82 | 73 |
| 477 | 86 | 73 |
| 478 | 88 | 72 |
| 479 | 92 | 71 |
| 480 | 97 | 54 |
| 481 | 73 | 43 |
| 482 | 36 | 64 |
| 483 | 63 | 31 |
| 484 | 78 | 1 |
| 485 | 69 | 27 |
| 486 | 67 | 28 |
| 487 | 72 | 9 |
| 488 | 71 | 9 |
| 489 | 78 | 36 |
| 490 | 81 | 56 |
| 491 | 75 | 53 |
| 492 | 60 | 45 |
| 493 | 50 | 37 |
| 494 | 66 | 41 |
| 495 | 51 | 61 |
| 496 | 68 | 47 |
| 497 | 29 | 42 |
| 498 | 24 | 73 |
| 499 | 64 | 71 |
| 500 | 90 | 71 |
| 501 | 100 | 61 |
| 502 | 94 | 73 |
| 503 | 84 | 73 |
| 504 | 79 | 73 |
| 505 | 75 | 72 |
| 506 | 78 | 73 |
| 507 | 80 | 73 |
| 508 | 81 | 73 |
| 509 | 81 | 73 |
| 510 | 83 | 73 |
| 511 | 85 | 73 |
| 512 | 84 | 73 |
| 513 | 85 | 73 |
| 514 | 86 | 73 |
| 515 | 85 | 73 |
| 516 | 85 | 73 |
| 517 | 85 | 72 |
| 518 | 85 | 73 |
| 519 | 83 | 73 |
| 520 | 79 | 73 |
| 521 | 78 | 73 |
| 522 | 81 | 73 |
| 523 | 82 | 72 |
| 524 | 94 | 56 |
| 525 | 66 | 48 |
| 526 | 35 | 71 |
| 527 | 51 | 44 |
| 528 | 60 | 23 |
| 529 | 64 | 10 |
| 530 | 63 | 14 |
| 531 | 70 | 37 |
| 532 | 76 | 45 |
| 533 | 78 | 18 |
| 534 | 76 | 51 |
| 535 | 75 | 33 |
| 536 | 81 | 17 |
| 537 | 76 | 45 |
| 538 | 76 | 30 |
| 539 | 80 | 14 |
| 540 | 71 | 18 |
| 541 | 71 | 14 |
| 542 | 71 | 11 |
| 543 | 65 | 2 |
| 544 | 31 | 26 |
| 545 | 24 | 72 |
| 546 | 64 | 70 |
| 547 | 77 | 62 |
| 548 | 80 | 68 |
| 549 | 83 | 53 |
| 550 | 83 | 50 |
| 551 | 83 | 50 |
| 552 | 85 | 43 |
| 553 | 86 | 45 |
| 554 | 89 | 35 |
| 555 | 82 | 61 |
| 556 | 87 | 50 |
| 557 | 85 | 55 |
| 558 | 89 | 49 |
| 559 | 87 | 70 |
| 560 | 91 | 39 |
| 561 | 72 | 3 |
| 562 | 43 | 25 |
| 563 | 30 | 60 |
| 564 | 40 | 45 |
| 565 | 37 | 32 |
| 566 | 37 | 32 |
| 567 | 43 | 70 |
| 568 | 70 | 54 |
| 569 | 77 | 47 |
| 570 | 79 | 66 |
| 571 | 85 | 53 |
| 572 | 83 | 57 |
| 573 | 86 | 52 |
| 574 | 85 | 51 |
| 575 | 70 | 39 |
| 576 | 50 | 5 |
| 577 | 38 | 36 |
| 578 | 30 | 71 |
| 579 | 75 | 53 |
| 580 | 84 | 40 |
| 581 | 85 | 42 |
| 582 | 86 | 49 |
| 583 | 86 | 57 |
| 584 | 89 | 68 |
| 585 | 99 | 61 |
| 586 | 77 | 29 |
| 587 | 81 | 72 |
| 588 | 89 | 69 |
| 589 | 49 | 56 |
| 590 | 79 | 70 |
| 591 | 104 | 59 |
| 592 | 103 | 54 |
| 593 | 102 | 56 |
| 594 | 102 | 56 |
| 595 | 103 | 61 |
| 596 | 102 | 64 |
| 597 | 103 | 60 |
| 598 | 93 | 72 |
| 599 | 86 | 73 |
| 600 | 76 | 73 |
| 601 | 59 | 49 |
| 602 | 46 | 22 |
| 603 | 40 | 65 |
| 604 | 72 | 31 |
| 605 | 72 | 27 |
| 606 | 67 | 44 |
| 607 | 68 | 37 |
| 608 | 67 | 42 |
| 609 | 68 | 50 |
| 610 | 77 | 43 |
| 611 | 58 | 4 |
| 612 | 22 | 37 |
| 613 | 57 | 69 |
| 614 | 68 | 38 |
| 615 | 73 | 2 |
| 616 | 40 | 14 |
| 617 | 42 | 38 |
| 618 | 64 | 69 |
| 619 | 64 | 74 |
| 620 | 67 | 73 |
| 621 | 65 | 73 |
| 622 | 68 | 73 |
| 623 | 65 | 49 |
| 624 | 81 | 0 |
| 625 | 37 | 25 |
| 626 | 24 | 69 |
| 627 | 68 | 71 |
| 628 | 70 | 71 |
| 629 | 76 | 70 |
| 630 | 71 | 72 |
| 631 | 73 | 69 |
| 632 | 76 | 70 |
| 633 | 77 | 72 |
| 634 | 77 | 72 |
| 635 | 77 | 72 |
| 636 | 77 | 70 |
| 637 | 76 | 71 |
| 638 | 76 | 71 |
| 639 | 77 | 71 |
| 640 | 77 | 71 |
| 641 | 78 | 70 |
| 642 | 77 | 70 |
| 643 | 77 | 71 |
| 644 | 79 | 72 |
| 645 | 78 | 70 |
| 646 | 80 | 70 |
| 647 | 82 | 71 |
| 648 | 84 | 71 |
| 649 | 83 | 71 |
| 650 | 83 | 73 |
| 651 | 81 | 70 |
| 652 | 80 | 71 |
| 653 | 78 | 71 |
| 654 | 76 | 70 |
| 655 | 76 | 70 |
| 656 | 76 | 71 |
| 657 | 79 | 71 |
| 658 | 78 | 71 |
| 659 | 81 | 70 |
| 660 | 83 | 72 |
| 661 | 84 | 71 |
| 662 | 86 | 71 |
| 663 | 87 | 71 |
| 664 | 92 | 72 |
| 665 | 91 | 72 |
| 666 | 90 | 71 |
| 667 | 90 | 71 |
| 668 | 91 | 71 |
| 669 | 90 | 70 |
| 670 | 90 | 72 |
| 671 | 91 | 71 |
| 672 | 90 | 71 |
| 673 | 90 | 71 |
| 674 | 92 | 72 |
| 675 | 93 | 69 |
| 676 | 90 | 70 |
| 677 | 93 | 72 |
| 678 | 91 | 70 |
| 679 | 89 | 71 |
| 680 | 91 | 71 |
| 681 | 90 | 71 |
| 682 | 90 | 71 |
| 683 | 92 | 71 |
| 684 | 91 | 71 |
| 685 | 93 | 71 |
| 686 | 93 | 68 |
| 687 | 98 | 68 |
| 688 | 98 | 67 |
| 689 | 100 | 69 |
| 690 | 99 | 68 |
| 691 | 100 | 71 |
| 692 | 99 | 68 |
| 693 | 100 | 69 |
| 694 | 102 | 72 |
| 695 | 101 | 69 |
| 696 | 100 | 69 |
| 697 | 102 | 71 |
| 698 | 102 | 71 |
| 699 | 102 | 69 |
| 700 | 102 | 71 |
| 701 | 102 | 68 |
| 702 | 100 | 69 |
| 703 | 102 | 70 |
| 704 | 102 | 68 |
| 705 | 102 | 70 |
| 706 | 102 | 72 |
| 707 | 102 | 68 |
| 708 | 102 | 69 |
| 709 | 100 | 68 |
| 710 | 102 | 71 |
| 711 | 101 | 64 |
| 712 | 102 | 69 |
| 713 | 102 | 69 |
| 714 | 101 | 69 |
| 715 | 102 | 64 |
| 716 | 102 | 69 |
| 717 | 102 | 68 |
| 718 | 102 | 70 |
| 719 | 102 | 69 |
| 720 | 102 | 70 |
| 721 | 102 | 70 |
| 722 | 102 | 62 |
| 723 | 104 | 38 |
| 724 | 104 | 15 |
| 725 | 102 | 24 |
| 726 | 102 | 45 |
| 727 | 102 | 47 |
| 728 | 104 | 40 |
| 729 | 101 | 52 |
| 730 | 103 | 32 |
| 731 | 102 | 50 |
| 732 | 103 | 30 |
| 733 | 103 | 44 |
| 734 | 102 | 40 |
| 735 | 103 | 43 |
| 736 | 103 | 41 |
| 737 | 102 | 46 |
| 738 | 103 | 39 |
| 739 | 102 | 41 |
| 740 | 103 | 41 |
| 741 | 102 | 38 |
| 742 | 103 | 39 |
| 743 | 102 | 46 |
| 744 | 104 | 46 |
| 745 | 103 | 49 |
| 746 | 102 | 45 |
| 747 | 103 | 42 |
| 748 | 103 | 46 |
| 749 | 103 | 38 |
| 750 | 102 | 48 |
| 751 | 103 | 35 |
| 752 | 102 | 48 |
| 753 | 103 | 49 |
| 754 | 102 | 48 |
| 755 | 102 | 46 |
| 756 | 103 | 47 |
| 757 | 102 | 49 |
| 758 | 102 | 42 |
| 759 | 102 | 52 |
| 760 | 102 | 57 |
| 761 | 102 | 55 |
| 762 | 102 | 61 |
| 763 | 102 | 61 |
| 764 | 102 | 58 |
| 765 | 103 | 58 |
| 766 | 102 | 59 |
| 767 | 102 | 54 |
| 768 | 102 | 63 |
| 769 | 102 | 61 |
| 770 | 103 | 55 |
| 771 | 102 | 60 |
| 772 | 102 | 72 |
| 773 | 103 | 56 |
| 774 | 102 | 55 |
| 775 | 102 | 67 |
| 776 | 103 | 56 |
| 777 | 84 | 42 |
| 778 | 48 | 7 |
| 779 | 48 | 6 |
| 780 | 48 | 6 |
| 781 | 48 | 7 |
| 782 | 48 | 6 |
| 783 | 48 | 7 |
| 784 | 67 | 21 |
| 785 | 105 | 59 |
| 786 | 105 | 96 |
| 787 | 105 | 74 |
| 788 | 105 | 66 |
| 789 | 105 | 62 |
| 790 | 105 | 66 |
| 791 | 89 | 41 |
| 792 | 52 | 5 |
| 793 | 48 | 5 |
| 794 | 48 | 7 |
| 795 | 48 | 5 |
| 796 | 48 | 6 |
| 797 | 48 | 4 |
| 798 | 52 | 6 |
| 799 | 51 | 5 |
| 800 | 51 | 6 |
| 801 | 51 | 6 |
| 802 | 52 | 5 |
| 803 | 52 | 5 |
| 804 | 57 | 44 |
| 805 | 98 | 90 |
| 806 | 105 | 94 |
| 807 | 105 | 100 |
| 808 | 105 | 98 |
| 809 | 105 | 95 |
| 810 | 105 | 96 |
| 811 | 105 | 92 |
| 812 | 104 | 97 |
| 813 | 100 | 85 |
| 814 | 94 | 74 |
| 815 | 87 | 62 |
| 816 | 81 | 50 |
| 817 | 81 | 46 |
| 818 | 80 | 39 |
| 819 | 80 | 32 |
| 820 | 81 | 28 |
| 821 | 80 | 26 |
| 822 | 80 | 23 |
| 823 | 80 | 23 |
| 824 | 80 | 20 |
| 825 | 81 | 19 |
| 826 | 80 | 18 |
| 827 | 81 | 17 |
| 828 | 80 | 20 |
| 829 | 81 | 24 |
| 830 | 81 | 21 |
| 831 | 80 | 26 |
| 832 | 80 | 24 |
| 833 | 80 | 23 |
| 834 | 80 | 22 |
| 835 | 81 | 21 |
| 836 | 81 | 24 |
| 837 | 81 | 24 |
| 838 | 81 | 22 |
| 839 | 81 | 22 |
| 840 | 81 | 21 |
| 841 | 81 | 31 |
| 842 | 81 | 27 |
| 843 | 80 | 26 |
| 844 | 80 | 26 |
| 845 | 81 | 25 |
| 846 | 80 | 21 |
| 847 | 81 | 20 |
| 848 | 83 | 21 |
| 849 | 83 | 15 |
| 850 | 83 | 12 |
| 851 | 83 | 9 |
| 852 | 83 | 8 |
| 853 | 83 | 7 |
| 854 | 83 | 6 |
| 855 | 83 | 6 |
| 856 | 83 | 6 |
| 857 | 83 | 6 |
| 858 | 83 | 6 |
| 859 | 76 | 5 |
| 860 | 49 | 8 |
| 861 | 51 | 7 |
| 862 | 51 | 20 |
| 863 | 78 | 52 |
| 864 | 80 | 38 |
| 865 | 81 | 33 |
| 866 | 83 | 29 |
| 867 | 83 | 22 |
| 868 | 83 | 16 |
| 869 | 83 | 12 |
| 870 | 83 | 9 |
| 871 | 83 | 8 |
| 872 | 83 | 7 |
| 873 | 83 | 6 |
| 874 | 83 | 6 |
| 875 | 83 | 6 |
| 876 | 83 | 6 |
| 877 | 83 | 6 |
| 878 | 59 | 4 |
| 879 | 50 | 5 |
| 880 | 51 | 5 |
| 881 | 51 | 5 |
| 882 | 51 | 5 |
| 883 | 50 | 5 |
| 884 | 50 | 5 |
| 885 | 50 | 5 |
| 886 | 50 | 5 |
| 887 | 50 | 5 |
| 888 | 51 | 5 |
| 889 | 51 | 5 |
| 890 | 51 | 5 |
| 891 | 63 | 50 |
| 892 | 81 | 34 |
| 893 | 81 | 25 |
| 894 | 81 | 29 |
| 895 | 81 | 23 |
| 896 | 80 | 24 |
| 897 | 81 | 24 |
| 898 | 81 | 28 |
| 899 | 81 | 27 |
| 900 | 81 | 22 |
| 901 | 81 | 19 |
| 902 | 81 | 17 |
| 903 | 81 | 17 |
| 904 | 81 | 17 |
| 905 | 81 | 15 |
| 906 | 80 | 15 |
| 907 | 80 | 28 |
| 908 | 81 | 22 |
| 909 | 81 | 24 |
| 910 | 81 | 19 |
| 911 | 81 | 21 |
| 912 | 81 | 20 |
| 913 | 83 | 26 |
| 914 | 80 | 63 |
| 915 | 80 | 59 |
| 916 | 83 | 100 |
| 917 | 81 | 73 |
| 918 | 83 | 53 |
| 919 | 80 | 76 |
| 920 | 81 | 61 |
| 921 | 80 | 50 |
| 922 | 81 | 37 |
| 923 | 82 | 49 |
| 924 | 83 | 37 |
| 925 | 83 | 25 |
| 926 | 83 | 17 |
| 927 | 83 | 13 |
| 928 | 83 | 10 |
| 929 | 83 | 8 |
| 930 | 83 | 7 |
| 931 | 83 | 7 |
| 932 | 83 | 6 |
| 933 | 83 | 6 |
| 934 | 83 | 6 |
| 935 | 71 | 5 |
| 936 | 49 | 24 |
| 937 | 69 | 64 |
| 938 | 81 | 50 |
| 939 | 81 | 43 |
| 940 | 81 | 42 |
| 941 | 81 | 31 |
| 942 | 81 | 30 |
| 943 | 81 | 35 |
| 944 | 81 | 28 |
| 945 | 81 | 27 |
| 946 | 80 | 27 |
| 947 | 81 | 31 |
| 948 | 81 | 41 |
| 949 | 81 | 41 |
| 950 | 81 | 37 |
| 951 | 81 | 43 |
| 952 | 81 | 34 |
| 953 | 81 | 31 |
| 954 | 81 | 26 |
| 955 | 81 | 23 |
| 956 | 81 | 27 |
| 957 | 81 | 38 |
| 958 | 81 | 40 |
| 959 | 81 | 39 |
| 960 | 81 | 27 |
| 961 | 81 | 33 |
| 962 | 80 | 28 |
| 963 | 81 | 34 |
| 964 | 83 | 72 |
| 965 | 81 | 49 |
| 966 | 81 | 51 |
| 967 | 80 | 55 |
| 968 | 81 | 48 |
| 969 | 81 | 36 |
| 970 | 81 | 39 |
| 971 | 81 | 38 |
| 972 | 80 | 41 |
| 973 | 81 | 30 |
| 974 | 81 | 23 |
| 975 | 81 | 19 |
| 976 | 81 | 25 |
| 977 | 81 | 29 |
| 978 | 83 | 47 |
| 979 | 81 | 90 |
| 980 | 81 | 75 |
| 981 | 80 | 60 |
| 982 | 81 | 48 |
| 983 | 81 | 41 |
| 984 | 81 | 30 |
| 985 | 80 | 24 |
| 986 | 81 | 20 |
| 987 | 81 | 21 |
| 988 | 81 | 29 |
| 989 | 81 | 29 |
| 990 | 81 | 27 |
| 991 | 81 | 23 |
| 992 | 81 | 25 |
| 993 | 81 | 26 |
| 994 | 81 | 22 |
| 995 | 81 | 20 |
| 996 | 81 | 17 |
| 997 | 81 | 23 |
| 998 | 83 | 65 |
| 999 | 81 | 54 |
| 1000 | 81 | 50 |
| 1001 | 81 | 41 |
| 1002 | 81 | 35 |
| 1003 | 81 | 37 |
| 1004 | 81 | 29 |
| 1005 | 81 | 28 |
| 1006 | 81 | 24 |
| 1007 | 81 | 19 |
| 1008 | 81 | 16 |
| 1009 | 80 | 16 |
| 1010 | 83 | 23 |
| 1011 | 83 | 17 |
| 1012 | 83 | 13 |
| 1013 | 83 | 27 |
| 1014 | 81 | 58 |
| 1015 | 81 | 60 |
| 1016 | 81 | 46 |
| 1017 | 80 | 41 |
| 1018 | 80 | 36 |
| 1019 | 81 | 26 |
| 1020 | 86 | 18 |
| 1021 | 82 | 35 |
| 1022 | 79 | 53 |
| 1023 | 82 | 30 |
| 1024 | 83 | 29 |
| 1025 | 83 | 32 |
| 1026 | 83 | 28 |
| 1027 | 76 | 60 |
| 1028 | 79 | 51 |
| 1029 | 86 | 26 |
| 1030 | 82 | 34 |
| 1031 | 84 | 25 |
| 1032 | 86 | 23 |
| 1033 | 85 | 22 |
| 1034 | 83 | 26 |
| 1035 | 83 | 25 |
| 1036 | 83 | 37 |
| 1037 | 84 | 14 |
| 1038 | 83 | 39 |
| 1039 | 76 | 70 |
| 1040 | 78 | 81 |
| 1041 | 75 | 71 |
| 1042 | 86 | 47 |
| 1043 | 83 | 35 |
| 1044 | 81 | 43 |
| 1045 | 81 | 41 |
| 1046 | 79 | 46 |
| 1047 | 80 | 44 |
| 1048 | 84 | 20 |
| 1049 | 79 | 31 |
| 1050 | 87 | 29 |
| 1051 | 82 | 49 |
| 1052 | 84 | 21 |
| 1053 | 82 | 56 |
| 1054 | 81 | 30 |
| 1055 | 85 | 21 |
| 1056 | 86 | 16 |
| 1057 | 79 | 52 |
| 1058 | 78 | 60 |
| 1059 | 74 | 55 |
| 1060 | 78 | 84 |
| 1061 | 80 | 54 |
| 1062 | 80 | 35 |
| 1063 | 82 | 24 |
| 1064 | 83 | 43 |
| 1065 | 79 | 49 |
| 1066 | 83 | 50 |
| 1067 | 86 | 12 |
| 1068 | 64 | 14 |
| 1069 | 24 | 14 |
| 1070 | 49 | 21 |
| 1071 | 77 | 48 |
| 1072 | 103 | 11 |
| 1073 | 98 | 48 |
| 1074 | 101 | 34 |
| 1075 | 99 | 39 |
| 1076 | 103 | 11 |
| 1077 | 103 | 19 |
| 1078 | 103 | 7 |
| 1079 | 103 | 13 |
| 1080 | 103 | 10 |
| 1081 | 102 | 13 |
| 1082 | 101 | 29 |
| 1083 | 102 | 25 |
| 1084 | 102 | 20 |
| 1085 | 96 | 60 |
| 1086 | 99 | 38 |
| 1087 | 102 | 24 |
| 1088 | 100 | 31 |
| 1089 | 100 | 28 |
| 1090 | 98 | 3 |
| 1091 | 102 | 26 |
| 1092 | 95 | 64 |
| 1093 | 102 | 23 |
| 1094 | 102 | 25 |
| 1095 | 98 | 42 |
| 1096 | 93 | 68 |
| 1097 | 101 | 25 |
| 1098 | 95 | 64 |
| 1099 | 101 | 35 |
| 1100 | 94 | 59 |
| 1101 | 97 | 37 |
| 1102 | 97 | 60 |
| 1103 | 93 | 98 |
| 1104 | 98 | 53 |
| 1105 | 103 | 13 |
| 1106 | 103 | 11 |
| 1107 | 103 | 11 |
| 1108 | 103 | 13 |
| 1109 | 103 | 10 |
| 1110 | 103 | 10 |
| 1111 | 103 | 11 |
| 1112 | 103 | 10 |
| 1113 | 103 | 10 |
| 1114 | 102 | 18 |
| 1115 | 102 | 31 |
| 1116 | 101 | 24 |
| 1117 | 102 | 19 |
| 1118 | 103 | 10 |
| 1119 | 102 | 12 |
| 1120 | 99 | 56 |
| 1121 | 96 | 59 |
| 1122 | 74 | 28 |
| 1123 | 66 | 62 |
| 1124 | 74 | 29 |
| 1125 | 64 | 74 |
| 1126 | 69 | 40 |
| 1127 | 76 | 2 |
| 1128 | 72 | 29 |
| 1129 | 66 | 65 |
| 1130 | 54 | 69 |
| 1131 | 69 | 56 |
| 1132 | 69 | 40 |
| 1133 | 73 | 54 |
| 1134 | 63 | 92 |
| 1135 | 61 | 67 |
| 1136 | 72 | 42 |
| 1137 | 78 | 2 |
| 1138 | 76 | 34 |
| 1139 | 67 | 80 |
| 1140 | 70 | 67 |
| 1141 | 53 | 70 |
| 1142 | 72 | 65 |
| 1143 | 60 | 57 |
| 1144 | 74 | 29 |
| 1145 | 69 | 31 |
| 1146 | 76 | 1 |
| 1147 | 74 | 22 |
| 1148 | 72 | 52 |
| 1149 | 62 | 96 |
| 1150 | 54 | 72 |
| 1151 | 72 | 28 |
| 1152 | 72 | 35 |
| 1153 | 64 | 68 |
| 1154 | 74 | 27 |
| 1155 | 76 | 14 |
| 1156 | 69 | 38 |
| 1157 | 66 | 59 |
| 1158 | 64 | 99 |
| 1159 | 51 | 86 |
| 1160 | 70 | 53 |
| 1161 | 72 | 36 |
| 1162 | 71 | 47 |
| 1163 | 70 | 42 |
| 1164 | 67 | 34 |
| 1165 | 74 | 2 |
| 1166 | 75 | 21 |
| 1167 | 74 | 15 |
| 1168 | 75 | 13 |
| 1169 | 76 | 10 |
| 1170 | 75 | 13 |
| 1171 | 75 | 10 |
| 1172 | 75 | 7 |
| 1173 | 75 | 13 |
| 1174 | 76 | 8 |
| 1175 | 76 | 7 |
| 1176 | 67 | 45 |
| 1177 | 75 | 13 |
| 1178 | 75 | 12 |
| 1179 | 73 | 21 |
| 1180 | 68 | 46 |
| 1181 | 74 | 8 |
| 1182 | 76 | 11 |
| 1183 | 76 | 14 |
| 1184 | 74 | 11 |
| 1185 | 74 | 18 |
| 1186 | 73 | 22 |
| 1187 | 74 | 20 |
| 1188 | 74 | 19 |
| 1189 | 70 | 22 |
| 1190 | 71 | 23 |
| 1191 | 73 | 19 |
| 1192 | 73 | 19 |
| 1193 | 72 | 20 |
| 1194 | 64 | 60 |
| 1195 | 70 | 39 |
| 1196 | 66 | 56 |
| 1197 | 68 | 64 |
| 1198 | 30 | 68 |
| 1199 | 70 | 38 |
| 1200 | 66 | 47 |
| 1201 | 76 | 14 |
| 1202 | 74 | 18 |
| 1203 | 69 | 46 |
| 1204 | 68 | 62 |
| 1205 | 68 | 62 |
| 1206 | 68 | 62 |
| 1207 | 68 | 62 |
| 1208 | 68 | 62 |
| 1209 | 68 | 62 |
| 1210 | 54 | 50 |
| 1211 | 41 | 37 |
| 1212 | 27 | 25 |
| 1213 | 14 | 12 |
| 1214 | 0 | 0 |
| 1215 | 0 | 0 |
| 1216 | 0 | 0 |
| 1217 | 0 | 0 |
| 1218 | 0 | 0 |
| 1219 | 0 | 0 |
| 1220 | 0 | 0 |
| 1221 | 0 | 0 |
| 1222 | 0 | 0 |
| 1223 | 0 | 0 |
| 1224 | 0 | 0 |
| 1225 | 0 | 0 |
| 1226 | 0 | 0 |
| 1227 | 0 | 0 |
| 1228 | 0 | 0 |
| 1229 | 0 | 0 |
| 1230 | 0 | 0 |
| 1231 | 0 | 0 |
| 1232 | 0 | 0 |
| 1233 | 0 | 0 |
| 1234 | 0 | 0 |
| 1235 | 0 | 0 |
| 1236 | 0 | 0 |
| 1237 | 0 | 0 |
| 1238 | 0 | 0 |
Графично представяне на програмиране на динамометъра за изпитване NRTC
Честота на въртене
Въртящ момент
Време (s)
ДОПЪЛНЕНИЕ V
Изисквания за устойчивост
1. Период на устойчивост на характеристиките на емисиите и коефициенти на влошаването им
Това допълнение се прилага единствено при двигатели с компресионно запалване, етапи IIIA, IIIB и IV.
1.1. За всеки регламентиран замърсител производителите определят коефициент на влошаване (КВ (DF)) за всички фамилии двигатели в етапи IIIA и IIIB. Тези КВ се използват при одобрението на типа и изпитванията на двигателите в производствената верига.
1.1.1. Изпитванията с цел определяне на КВ се извършват, както следва:
1.1.1.1. Производителят извършва изпитвания за устойчивост, за да натрупа часове на работа на двигателите според изпитвателна програма, която на основата на добра техническа преценка е изготвена така, че да бъде представителна за влошаването на характеристиките на емисиите по време на работа на двигателя в нормални условия на използване. По принцип периодът на изпитването за устойчивост трябва най-малко да бъде равен на една четвърт от периода на устойчивост на характеристиките на емисиите (ПУХЕ (PDCE/ЕDP)).
Работните часове могат да бъдат натрупвани, като двигателят се включи на динамометричен стенд или при реални условия на работа. Могат да бъдат извършени ускорени изпитвания за устойчивост, като изпитванията от програмата за натрупване на работни часове се извършват с по-голям коефициент на натоварване отколкото при нормални условия на използване. Коефициентът на ускоряване, т.е. броят часове на изпитване за устойчивост на двигателя спрямо еквивалентен брой часове ПУХЕ, се определя от производителя на основата на добра техническа преценка.
По време на периода на изпитване за устойчивост нито един важен по отношение на емисиите компонент не може да бъде променян (ремонтиран) или заменян извън предвиденото в препоръчаната от производителя нормална програма за поддръжка.
На основата на добра техническа преценка производителят избира двигателя, подсистемите или компонентите, които ще бъдат използвани за определяне на КВ на емисиите на дадена фамилия двигатели или на фамилии двигатели, оборудвани със сравними техники по отношение на намаляване на емисиите. Подложеният на изпитване двигател трябва да бъде представителен за характеристиките на влошаване на емисиите на фамилията от двигатели, към които ще се прилагат стойностите на КВ за целите на одобрение на типа. Двигателите, които се различават по вътрешен диаметър на цилиндъра, ход на буталото, конфигурация, системи за управление на въздуха, горивни системи, могат да се считат за еквивалентни по отношение на характеристиките на влошаване на емисиите, ако тази еквивалентност е технически разумно обоснована.
КВ на други производители могат да бъдат използвани, ако разумно е обосновано съществуването на технологична еквивалентност по отношение на влошаване на емисиите и ако може да се докаже, че изпитванията са били извършени според предписаните изисквания.
Анализите на емисиите се извършват в съответствие с описаните в тази наредба процедури след първоначалното разработване на двигателя, но преди натрупване на работни часове и след завършване на изпитването за устойчивост. Анализите на емисиите могат също да бъдат извършвани на интервали през периода на натрупване на работни часове и получените данни могат да бъдат използвани за определяне на тенденцията на влошаване на емисиите.
1.1.1.2. Представители на КТИ не могат да присъстват на изпитванията за натрупване на работни часове или на анализите на емисиите, извършвани за определяне на влошаване на характеристиките на емисиите.
1.1.1.3. Определяне на КВ на основата на изпитванията за устойчивост
Адитивен КВ се определя като стойността, получена чрез изваждане на стойността на емисията, определена в началото на ПУХE от стойността на емисията, определена в края на ПУХE.
Мултипликативен КВ се определя като нивото на емисията, определено в края на ПУХЕ, разделено на стойността на емисията, определена в началото на ПУХЕ.
За всеки от замърсителите, обхванати от законодателството, се установяват отделни стойности на КВ. Стойността на даден адитивен КВ за стандарта NOx + HC се определя на основата на сумата от замърсителите въпреки факта, че отрицателна стойност на влошаването за единия замърсител може да не компенсира влошаването за другия. В случай на мултипликативен КВ за NOx + HC се определят отделни КВ за HC и NOx; тези стойности се прилагат поотделно при изчисляване на влошаване нивата на емисиите от резултата на даден анализ на емисиите, преди да се обединят стойностите на влошаване на емисиите от NOx и HC с цел да се определи дали стандартът е спазен.
В случая, когато изпитванията не са извършени за целия ПУХЕ, стойностите на емисия в края на ПУХЕ се определят чрез екстраполация на тенденцията на влошаване на емисиите, установена по време на изпитвателния период, към целия ПУХЕ.
Когато резултатите от анализите на емисиите се регистрират периодично по време на периода на изпитване за устойчивост, за определяне на нивата на емисия на края на ПУХЕ се използват техники за стандартна статистическа обработка, основаващи се на правилата на добрата практика; статистически анализ за значимост може да бъде използван при определяне на крайните стойности на емисия.
Ако резултатът от изчислението е стойност, по-ниска от 1,00 за мултипликативен КВ или по-ниска от 0,00 за адитивен КВ, то КВ е съответно 1,00 или 0,00.
1.1.1.4. Със съгласието на изпълнителния директор на КТИ даден производител може да използва стойностите на КВ, получени от резултатите от изпитвания за устойчивост, извършени за получаване на стойности на КВ за одобрение на двигатели с вътрешно горене, предназначени за пътни тежкотоварни автомобили. Това се разрешава, при положение че съществува технологична еквивалентност между изпитвания двигател за пътни машини и фамилията двигатели за извънпътни машини, към които се прилагат стойностите на КВ с цел тяхното одобрение. Стойностите на КВ, получени от резултатите от изпитване за устойчивост на емисиите на двигатели за пътни машини, трябва да бъдат изчислени на базата на стойностите на ПУХЕ, дефинирани в т. 2.
1.1.1.5. В случая, когато дадена фамилия двигатели използва добре установена технология, изпитванията могат да бъдат заменени с анализ на основата на добрата практика за определяне на коефициента на влошаване за тази фамилия двигатели, при условие че има съгласие на изпълнителния директор на КТИ.
1.2. Информация за КВ в молбите за типово одобрение
1.2.1. Адитивните КВ се определят за всеки замърсител в молбата за типово одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, необорудвани с устройство за допълнителна обработка.
1.2.2. Мултипликативните КВ се определят за всеки замърсител в молбата за типово одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, оборудвани с устройство за допълнителна обработка.
1.2.3. По искане на изпълнителния директор на КТИ производителят му предоставя информация, подкрепяща установените стойности на КВ. По принцип тази информация съдържа резултатите от анализите на емисиите, програмата за натрупване на работни часове, процедурите по поддръжка, както и, при необходимост, информация, подкрепяща техническите оценки относно технологичната еквивалентност.
2. Периоди на устойчивост на характеристиките на емисиите за двигателите в етапи III A, III B и IV.
2.1. Производителите използват посочените в табл. 7 ПУХЕ.
Таблица 7
Категории периоди на устойчивост на характеристиките на емисиите за двигатели с компресионно запалване във фази III A, III B и IV (часове)
| Категория | Срок на експлоатация |
| (обхват от мощности) | (часове) ПУХЕ |
| <= 37 kW (двигатели | 3000 |
| с постоянна скорост) | |
| <= 37 kW (двигатели | 5000 |
| с непостоянна скорост) | |
| > 37 kW | 8000 |
| Двигатели, предназначени | 10 000 |
| за задвижване на кораби от | |
| вътрешното корабоплаване | |
| Двигатели за мотриси | 10 000 |
Технически характеристики на еталонното гориво за използване при изпитванията за одобрение и проверка на съответствието на производството
Еталонно гориво за двигателите с компресионно запалване, използвани в подвижни извънпътни машини, одобрени за етапи I и II, и за двигателите, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване
Забележка. Основните характеристики относно функционирането на двигателя и относно емисиите от отработени газове са в курсив.
| Пределни стойности | Метод на | |
| и единици (2) | изпитване | |
| Цетаново | минимум 45 (7) | ISO 5165 |
| число (4) | максимум 50 | |
| Плътност | минимум 835 kg/m | ISO 3675, |
| при 15 °C | максимум 845 кg/m3 (10) | ASTM D 4052 |
| Дестила- | максимум 370 °C | ISO 3405 |
| ция (3) на | ||
| 95 % от | ||
| обема | ||
| Вискозитет | минимум 2,5 mm2/s | ISO 3104 |
| при 40 °C | максимум 3,5 mm2/s | |
| Съдържа - | минимум 0,1 теглов- | ISO 8754, |
| ние на сяра | ни % (9) | EN 24260 |
| максимум 0,2 теглов- | ||
| ни % (8) | ||
| Пламна тем- | минимум 55 °C | ISO 2719 |
| пература | ||
| Гранична | минимум - | EN 116 |
| температура | maximum + 5 °C | |
| на филтруе- | ||
| мост през сту - | ||
| ден филтър | ||
| Корозия на | максимум 1 | ISO 2160 |
| медна плас- | ||
| тина | ||
| Коксов ос- | Conradson (на 10 % ос- | ISO 10370 |
| татък | татък от дестилация) | |
| максимум 0,3 тегловни % | ||
| Съдържание | максимум 0,01 теглов- | ASTM D 482(12) |
| на пепел | ни % | |
| Съдържание | максимум 0,05 теглов- | ASTM D 95, |
| на вода | ни % | D 1744 |
| Индекс на | максимум 0,20 мg | |
| неутрализи- | КОН/g | |
| ране (силна | ||
| киселина) | ||
| Стабилност | максимум 2,5 mg/100 ml | ASTM D 2274 |
| на окисле- | ||
| ние (5) | ||
| Добавки (6) | ||
Бележка 1. Ако е необходимо да се изчисли топлинният коефициент на полезно действие на двигател или превозно средство, топлопроизводителната способност на горивото може да бъде получена чрез следната формула. Специфична енергия (топлопроизводителна способност) (нетно)
MJ/kg = (46,423 - 8,792 d2 + 3,170 г) x [1 - (x + y + s)] + 9,420 s - 2,499 x,
където:
d е плътността, измерена при 288 K (15 °C);
х - тегловното съотношение на водата (%/100);
у - тегловното съотношение на пепелта (%/100);
s - тегловното съотношение на сярата (%/100).
Бележка 2. Посочените в спецификациите стойности са "реални стойности". При установяването на пределните стойности се приложени изискванията на стандарта ASTM D 3244 "Defining a basis for petroleum produce quality disputes" и при определянето на максимална стойност е взета под внимание минимална разлика от 2 R по отношение на нулевата стойност; при определянето на максимална и на минимална стойност минималната разлика между тези стойности е de 4 R (R = въпроизводимост).
Въпреки това измерване, което е необходимо за статистически нужди, производителят на определено гориво трябва да се стреми към нулева стойност, когато максималната изисквана стойност е 2 R, и към средната стойност, когато са посочени максимални и минимални граници. При необходимост от проверка на спазването на спецификациите се прилагат изискванията на стандарт ASTM D 3244.
Бележка 3. Указаните стойности съответстват на общите количества на изпаренията (% възстановени и % загуби).
Бележка 4. Указаният интервал за цетановото число не отговаря на минимума 4 R. Въпреки това в случай на спор между доставчика и потребителя могат да се прилагат изискванията на стандарт ASTM D 3244, при положение че бъде извършен достатъчен брой измервания, за да се получи необходимата точност, като за предпочитане е извършването на еднократно определяне.
Бележка 5. Въпреки че стабилността на окисление се контролира, е вероятно продължителността на живот на продукта да бъде ограничена. Препоръчва се да се поиска съвет от доставчика по отношение на условията за съхраняване и продължителността на живот на продукта.
Бележка 6. Това гориво може да бъде произвеждано само от преки или крекирани дестилати; позволява се извършването на десулфуризация. То не трябва да съдържа метални присадки или подобрители на цетановото число.
Бележка 7. Приемат се и по-ниски стойности, като в този случай трябва да бъде указано цетановото число на използваното референтно гориво.
Бележка 8. Приемат се и по-високи стойности, като в този случай трябва да бъде указано цетановото число на използваното референтно гориво.
Бележка 9. Тези стойности трябва да бъдат постоянно преразглеждани в зависимост от тенденциите на пазара. За целите на първоначалното одобрение на двигател без отработени газове след обработка по искане на заявителя се допуска 0,05 % номинално масово ниво на сяра (минимум 0,03 % маса), като в такъв случай измереното ниво на механични частици следва да се коригира нагоре до средната номинално определена стойност за съдържание на сяра в горивото (0,15 % маса) съгласно уравнението:
PTadj = PT + [SFC x 0,0917 x (NSLF - FSF)],
където:
PTadj е коригираната стойност PT (g/kWh);
PT - усреднената специфична емисионна стойност, измерена за емисията от частици (g/kWh);
SFC - усредненият специфичен разход на гориво (g/kWh), изчислен по долната формула;
NSLF - средната стойност на номиналната спецификация за тегловното съдържание на сяра (тоест 0,15%/100);
FSF - тегловно съдържание на сяра в горивото (%/100); уравнение за изчисляване на усреднения специфичен разход на гориво:
Pi = Pm,i + PAE,i
За целите на съответствието на производството съгласно т. 5.3.2 на приложение I условията трябва да се изпълняват с еталонно гориво със съдържание на сяра, съответстващо на минималното/максималното ниво 0,1/0,2 тегловни %.
Бележка 10. Приемат се и по-високи стойности до 855 кg/m; в този случай трябва да бъде указана плътността на използваното референтно гориво. За целите на съответствието на производството съгласно т. 5.3.2 на приложение I условията трябва да бъдат изпълнени с еталонно гориво със съдържание на сяра, съответстващо на минималното/максималното ниво от 835/845 кg/m3.
Бележка 11. Всички свойства на горивото и пределните стойности се преразглеждат в зависимост от тенденциите на пазара.
Бележка 12. Ще се замени от стандарт EN/ISO 6245 след влизането му в сила.
Еталонно гориво за двигателите с компресионно запалване, използвани в подвижни извънпътни машини, одобрени за етап III А
Еталонно гориво за двигателите с компресионно запалване, използвани в подвижни извънпътни машини, одобрени за етапи III B и IV
| Параметър | Мерна | Допустими | Метод на |
| единица | стойности (1) | изпитване |
| Мини- | Макси- | |||
| мум | мум | |||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
| Цетаново число(2) | 52 | 54 | БДС EN ISO | |
| 5165 | ||||
| Плътност при 15°С | kg/m3 | 833 | 837 | БДС EN |
| ISO 3675 | ||||
| Дестилация: | ||||
| - Температура, при | °С | 245 | - | БДС EN |
| която се дестилират | ISO 3405 | |||
| 50 % от фракцион- | ||||
| ния състав | ||||
| - Температура, при | °С | 345 | 350 | БДС EN |
| която се дестилират | ISO 3405 | |||
| 95 % от фракцион- | ||||
| ния състав | ||||
| - крайна температу- | °С | - | 370 | БДС EN |
| ра на кипене | ISO 3405 | |||
| Пламна температура | °С | 55 | - | БДС ЕN |
| ISO 2719 | ||||
| TLF (CFPP) | °С | - | - 5 | БДС EN ISO 116 |
| Вискозитет при | mm2/s | 2,5 | 3,5 | БДС EN |
| 40°С | ISO 3104 | |||
| Полициклични аро- | % m/m | 3,0 | 6,0 | IP 391 |
| матни въглеводороди | ||||
| Съдържание | mg/kg | - | 300 | ASTM D 5453 |
| на сяра (3) | ||||
| Корозия на медна | - | клас 1 | БДС EN | |
| пластинка | ISO 2160 | |||
| Коксов остатък | % m/m | - | 0,2 | БДС EN |
| по Конрадсон | ISO 10370 | |||
| (на 10 %-ия остатък | ||||
| при дестилация) | ||||
| Съдържание на пепел | % m/m | - | 0,01 | БДС EN |
| (пепелност) | ISO 6245 | |||
| Съдържание на вода | % m/m | - | 0,05 | БДС EN |
| ISO 12937 | ||||
| Число на неутрали- | mg KOH/g | - | 0,02 | ASTM D 974 |
| зация (силна кисе- | ||||
| лина) | ||||
| Устойчивост на | Mg/ml | - | 0,025 | БДС EN |
| окисление (4) | ISO 12205 | |||
(1) Дадените в спецификациите стойности са "действителни стойности". При определянето на техните допустими стойности са приложени предписанията на стандарт БДС EN ISO 4259 "Петролни продукти - определяне и прилагане на доверителни стойности, отнасящи се до методите на изпитване". При определянето на дадена минимална стойност се взема предвид минималната разлика 2R спрямо нулевата стойност; при определянето на максимална и минимална стойност минималната разлика е 4R (R = възпроизводимост).
Въпреки този критерий, необходим по технически причини, производителят на горивото трябва да се стреми да постигне нулева стойност там, където е договорена максимална стойност 2R, а там, където са дадени долна и горна граница - да постигне средната стойност. Ако има съмнения дали дадено гориво отговаря на предписаните изисквания, се прилагат предписанията на стандарт БДС EN ISO 4259.
(2) Диапазонът на цетановото число не отговаря на изискването за минимален диапазон от 4R. При спорни ситуации между доставчици и потребители на горивото за достигане до решение може да се приложат предписанията на стандарт БДС EN ISO 4259, като за постигане на необходимата прецизност се дава предпочитание на многократни измервания пред единично измерване.
(3) Докладва се действителното съдържание на сяра в използваното за изпитвания от тип I гориво.
(4) Въпреки че устойчивостта срещу окисляване се контролира, продължителността на съхранение вероятно е ограничена. Що се отнася до условията и продължителността на съхранение, се препоръчва да се потърси мнението на доставчика.
| Параметър | Мерна | Допустими | Метод на |
| единица | стойности (1) | изпитване |
| Мини- | Макси- | |||
| мум | мум | |||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
| Цетаново число(2) | 54 | БДС EN | ||
| ISO 5165 | ||||
| Плътност при 15 °С | kg/m | 833 | 837 | БДС EN |
| ISO 3675 | ||||
| Дестилация: | ||||
| - Температура, при | °С | 245 | - | БДС EN |
| която се дестилират | ISO 3405 | |||
| 50 % от фракцион- | ||||
| ния състав | ||||
| - Температура, при | °С | 345 | 350 | БДС EN |
| която се дестилират | ISO 3405 | |||
| 95 % от фракцион- | ||||
| ния състав | ||||
| - крайна температу- | °С | - | 370 | БДС EN |
| ра на кипене | ISO 3405 | |||
| Пламна температура | °С | 55 | - | БДС ЕN |
| ISO 2719 | ||||
| TLF (CFPP) | °С | - | - 5 | БДС EN |
| ISO 116 | ||||
| Вискозитет при | mm2/s | 2,3 | 3,3 | БДС EN |
| 40°С | ISO 3104 | |||
| Полициклични | % m/m | 3,0 | 6,0 | IP 391 |
| ароматни въгле- | ||||
| водороди | ||||
| Съдържание | mg/kg | - | 10 | ASTM D 5453 |
| на сяра (3) | ||||
| Корозия на медна | - | Клас 1 | БДС EN | |
| пластинка | ISO 2160 | |||
| Коксов остатък | % m/m | - | 0,2 | БДС EN |
| по Конрадсон | ISO 10370 | |||
| (на 10 %-ия остатък | ||||
| при дестилация) | ||||
| Съдържание на пе- | % m/m | - | 0,01 | БДС EN |
| пел (пепелност) | ISO 6245 | |||
| Съдържание на вода | % m/m | - | 0,02 | БДС EN |
| ISO 12937 | ||||
| Число на неутрали- | mg KOH/g | - | 0,02 | ASTM D 974 |
| зация (силна кисе- | ||||
| лина) | ||||
| Устойчивост на | mg/ml | - | 0,025 | БДС EN |
| окисление (4) | ISO 12205 | |||
| Смазваща способ- | µm | - | 400 | CEC F-06-A-96 |
| ност (метод HFRR: | ||||
| диаметър на белега | ||||
| на износване при | ||||
| 60 °C) | ||||
| EMAG | забранени | |||
(1) Дадените в спецификациите стойности са "действителни стойности". При определянето на техните допустими стойности са приложени предписанията на стандарт БДС EN ISO 4259 "Петролни продукти - определяне и прилагане на доверителни стойности, отнасящи се до методите на изпитване". При определянето на дадена минимална стойност се взема предвид минималната разлика 2R спрямо нулевата стойност; при определянето на максимална и минимална стойност минималната разлика е 4R (R = възпроизводимост).
Въпреки този критерий, необходим по технически причини, производителят на горивото трябва да се стреми да постигне нулева стойност там, където е договорена максимална стойност 2R, а там, където са дадени долна и горна граница, да постигне средната стойност. Ако има съмнения дали дадено гориво отговаря на предписаните изисквания, се прилагат предписанията на стандарт БДС EN ISO 4259.
(2) Диапазонът на цетановото число не отговаря на изискването за минимален диапазон от 4R. При спорни ситуации между доставчици и потребители на горивото за достигане до решение може да се приложат предписанията на стандарт БДС EN ISO 4259, като за постигане на необходимата прецизност се дава предпочитание на многократни измервания пред единично измерване.
(3) Докладва се действителното съдържание на сяра в използваното за изпитвания от тип I гориво.
(4) Въпреки че устойчивостта срещу окисляване се контролира, продължителността на съхранение вероятно е ограничена. Що се отнася до условията и продължителността на съхранение, се препоръчва да се потърси мнението на доставчика.
Мобилни устройства, непредназначени за движение по път, еталонно гориво за двигателите с принудително запалване
Забележка. Горивото за двутактовите двигатели представлява смес от смазочно масло и бензин със специфицирани показатели. Съотношението на сместа гориво/масло трябва да отговаря на предписаното съотношение от производителя, както е посочено в приложение 3а, т. 2.7.
| Параметър | Единица | Допустими | Метод на | Обна- |
| мярка | стойности (1) | изпитване | родване |
| Мини- | Макси- | ||||
| мум | мум | ||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| Октаново число | 95,0 | - | EN 25164 | 1993 | |
| по изследовател- | |||||
| ски метод (RON) | |||||
| Октаново число, | 85,0 | - | EN 25163 | 1993 | |
| по моторен метод | |||||
| (MON) | |||||
| Обемна маса | kg/m3 | 748 | 762 | БДС EN | 1995 |
| при 15 °C | ISO 3675 | ||||
| Налягане на па- | kPa | 56,0 | 60,0 | EN 12 | 1993 |
| рата по метода на | |||||
| Reid (налягане на | |||||
| наситените пари) | |||||
| Дестилация | - | ||||
| Начална точка | °C | 24 | 40 | БДС EN | 1988 |
| на кипене | ISO 3405 | ||||
| - Изпарение | vol. % | 49,0 | 57,0 | БДС EN | 1988 |
| при 100 °C | ISO 3405 | ||||
| - Изпарение | vol. % | 81,0 | 87,0 | БДС EN | 1988 |
| при 150 °C | ISO 3405 | ||||
| - Крайна точка | °C | 190 | 215 | БДС EN | 1988 |
| на кипене | ISO 3405 | ||||
| Отпадни про- | % | - | 2 | БДС EN | 1988 |
| дукти | ISO 3405 | ||||
| Състав на въгле- | |||||
| водороди: | - | - | |||
| - Олефини | vol. % | - | 10 | ASTM | 1995 |
| D 1319 | |||||
| - Ароматни | vol. % | 28,0 | 40,0 | ASTM | 1995 |
| съединения | D 1319 | ||||
| - Бензен | vol. % | - | 1,0 | EN 12177 | 1998 |
| - Наситени | vol. % | - | допъл- | ASTM | 1995 |
| съединения | нително | D 1319 | |||
| Съотношение | Съотно- | Съотно- | |||
| въглерод/водород | шение | шение | |||
| Устойчивост на | min | 480 | - | БДС EN | 1996 |
| окисляване (2) | ISO 7536 | ||||
| Съдържание на | маса % | - | 2,3 | БДС | 1997 |
| кислород | EN 1601 | ||||
| Фактически | mg/ml | - | 0,04 | БДС EN | 1997 |
| смоли | ISO 6246 | ||||
| Съдържание | mg/kg | - | 100 | БДС EN | 1998 |
| на сяра | ISO 14596 | ||||
| Корозия на медна | - | 1 | БДС EN | 1995 | |
| пластина при | ISO 2160 | ||||
| 50 °C | |||||
| Съдържание на | g/l | - | 0,005 | БДС | 1996 |
| олово | EN 237 | ||||
| Съдържание на | g/l | - | 0,0013 | ASTM | 1994 |
| фосфор | D 3231 | ||||
Бележка 1. Посочените в спецификацията стойности са "фактически стойности". За установяване на техните пределни стойности са приложени условията на стандарт БДС EN ISO 4259 "Петролни продукти - определяне и приложение на достоверни стойности, свързани с изпитвателните методи". За фиксирането на минимална стойност се взема под внимание минималната разлика от 2R над нулата; за фиксирането на максимална и минимална стойност минималната разлика е 4R (R = възпроизводимост на измерванията). Въпреки тези необходими за статистически нужди определения доставчикът на горива трябва да се стреми към нулева стойност, когато максималната изисквана стойност е 2R, и към средната стойност, когато са посочени максималните и минималните граници. В случай, когато трябва да се изясни въпросът за съответствието на определено гориво спрямо изискванията на спицификациите, се прилагат условията на стандарта БДС EN ISO 4259.
Бележка 2. Горивото може да съдържа окислителни инхибитори и инхибитори на метална катализа, които обикновено се използват за стабилизиране на бензинови магистрали в рафинериите, но добавките от типа на детергенти/дисперсанти и разтворими масла не са разрешени."
§ 21. Създава се приложение № 3а към чл. 4, ал. 1, т. 4:
"Приложение № 3а към чл. 4, ал. 1, т. 4
Процедура на изпитване за двигатели с принудително запалване
1. Въведение
1.1. Това приложение описва метода, който следва да се прилага за измерване на замърсяващите газови емисии на двигатели, които се подлагат на изпитване.
1.2. Изпитването се провежда с двигател, монтиран върху изпитвателен стенд, свързан с динамометър.
2. Условия за провеждане на изпитването
2.1. Условия за изпитване на двигателя
Измерват се абсолютната температура (Ta) на входящия въздух в двигателя, изразена в Келвин, и атмосферното налягане в суха среда (ps), измерено в kPa, а параметърът fа се определя по следния метод:
2.1.1. Валидност на изпитването
За да бъде призната валидността на изпитването, параметърът fа трябва да бъде:
0,93 Ј fаЈ 1,07
2.1.2. Двигатели с охлаждане на въздуха на турбозахранването
Температурата на работното тяло на охлаждането и на въздуха на турбозахранването трябва да бъдат записани.
2.2. Система за всмукване на въздух в двигателя
Двигателят, който се подлага на изпитване, трябва да бъде снабден със система за всмукване на въздух, фиксирана на ± 10 % от горната граница, посочена от производителя, при наличие на нов въздушен филтър и работа на двигателя при нормални условия, както те са посочени от производителя, така че да се получи максимален дебит на въздух.
За малолитражните двигатели с принудително запалване (с работен обем на цилиндъра < 1000 cm3) се използва система, която е представителна за инсталирания двигател.
2.3. Система за отвеждане на отработените газове на двигателя
Двигателят, който се подлага на изпитване, трябва да бъде снабден със система за отвеждане на отработените газове, работеща с противоналягане и регулирана на ± 10 % от горната граница, посочена от производителя за двигателя, при положение че той работи при условия, позволяващи постигане на обявената максимална мощност при съответния режим.
За малолитражните двигатели с принудително запалване (с работен обем на цилиндъра < 1000 cm3) се използва система, която е представителна за инсталирания двигател.
2.4. Система за охлаждане
Системата за охлаждане на двигателя трябва да бъде в състояние да поддържа двигателя при нормалните работни температури, предписани от производителя. Тази разпоредба се прилага към устройствата, които трябва да бъдат демонтирани, за да може да се измери мощността, например в случай, когато трябва да се демонтира вентилаторът или нагнетяващият вентилатор (на охлаждането) на двигателя, за да се открие достъп до коляновия вал.
2.5. Смазочно масло
За даден двигател и за определена експлоатация се използва смазочно масло, което отговаря на спецификациите на производителя на двигателя. Производителите трябва да използват смазочни моторни масла, представителни за наличните в търговската мрежа смазочни масла.
Характеристиките на смазочното масло, използвано за изпитването, се вписват в приложение № 5, допълнение 2, т. 1.2 за двигателите с принудително запалване и се представят с резултатите от изпитването.
2.6. Регулируеми карбуратори
Двигателите, снабдени с карбуратори с ограничено регулиране, трябва да преминат на изпитване при двете крайни положения на регулировката.
2.7. Гориво за изпитване
Необходимо е да се използва еталонното гориво, посочено в приложение № 3.
За двигателите с принудително запалване в приложение № 5, допълнение 2, т. 1.1.1 са посочени октановото число и обемната маса на еталонното гориво, използвано за изпитването.
При двутактовите двигатели съотношението на сместа гориво/масло трябва да отговаря на предписаното съотношение от производителя. Процентното съдържание на масло в сместа гориво/масло, която захранва двутактовия двигател, и така получената обемна маса гориво са указани в приложение № 5, допълнение 2, т. 1.1.4 за двигателите с принудително запалване.
2.8. Определяне на регулировките на динамометъра
Измерването на емисиите се основава на некоригираната спирачна мощност. Допълнителните устройства, които служат само за работата на самото оборудване и се монтират на двигателя, могат да бъдат демонтирани за изпитването. Ако тези допълнителни устройства не се демонтират, погълнатата от тях мощност трябва да се определи, за да се изчислят регулировките на динамометъра, освен когато тези допълнителни устройства представляват неразделна част от двигателя (например вентилаторите за охлаждане на двигателите с въздушно охлаждане).
При двигателите, които позволяват извършване на подобно коригиране, регулировките на входящото разреждане и на противоналягането в тръбата за отвеждане на отработените газове се настройват в горните граници, посочени от производителя в съответствие с т. 2.2 и 2.3. Максималните стойности на въртящия момент в указаните изпитвателни режими се определят експериментално, за да може да се изчислят стойностите на въртящия момент за различните режими на изпитването. За двигатели, които не са създадени да работят в един диапазон от режими според крива на въртящ момент при пълно натоварване, максималният въртящ момент в изпитвателните режими се обявява от производителя. Регулировката на двигателя за всеки от режимите на изпитване се изчислява с помощта на следната формула:
където:
S е регулировката на динамометъра, kW;
PM - максималната констатирана или обявена мощност при използвания изпитвателен режим при условията на изпитването (виж приложение № 5, допълнение 2), kW;
PAE - общата консумирана мощност, обявена за всяко от спомагателните устройства, които се инсталират за изпитването (kW) и които не се изискват от разпоредбите в приложение № 5, допълнение 3;
L - процентът на въртящия момент, указан за режима на изпитването.
При съотношение:
стойността на PAE може да се провери от техническия орган, отговарящ за типовото одобрение.
3. Провеждане на изпитването
3.1. Монтиране на измервателното оборудване
Апаратурата и сондите за вземане на проби се инсталират в съответствие с предписанията. Когато се използва система за разреждане на отработените газове към главния кръг, системата трябва да бъде свързана към края на тръбата за отвеждане на отработените газове.
3.2. Задействане на системата за разреждане на газовете и на двигателя.
Системата за разреждане на газовете и двигателят се задействат и подгряват, докато всички температури и налягания се стабилизират при пълно натоварване и при номинален режим (т. 3.5.2).
3.3. Регулиране на коефициента на разреждане
Общият коефициент на разреждане не трябва да е по-малък от 4.
При системите, които измерват концентрациите на CO2 или на NOx, съдържанието на CO2 или на NOx в първичния въздух се измерват в началото и в края на всяко изпитване. Отклонението между концентрациите на CO2 или на NOx в първичния въздух преди или след изпитването не трябва да надвишава 100 милионни части (ppm) или 5 милионни части (рpm) за всяка от тях.
Когато се използва система за анализ на разредените отработени газове, фоновите концентрации, които се вземат предвид, се определят чрез вземане на проба от първичния въздух в торбичка през цялото времетраене на изпитването.
Измерването без прекъсване на фоновата концентрация (без торбичка за проби) може да се извърши най-малко три пъти - в началото, в края и към средата на цикъла, след което се изчисляват получените средни аритметични стойности. Ако производителят реши, може да не се проведе измерване на фоновата концентрация.
3.4. Проверка на анализаторите
Анализаторите на емисиите се нулират и еталонират.
3.5. Изпитвателен цикъл
3.5.1. Спецификация с) на оборудването, посочено в чл. 2, ал. 1, т. 3
Прилагат се следните изпитвателни цикли за работа на изпитвания двигател на динамометричния стенд в зависимост от съответното оборудване:
| цикъл D(3): | двигатели с постоянна скорост и с |
| непостоянно натоварване, като елек- | |
| трогенераторни агрегати; | |
| цикъл G1: | непреносими устройства, които рабо- |
| тят на междинен режим; | |
| цикъл G2: | непреносими устройства, които рабо- |
| тят на номинален режим; | |
| цикъл G3: | преносими устройства |
(3) Идентично на цикъл D2 от стандарт ISO 8168-4: 1996(E).
3.5.1.1. Режими на изпитване и тегловни коефициенти
| Цикъл D |
| № на | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||||||
| режима |
| Скорост | Номинален | Междинен | Режим на |
| на двига- | режим | режим | работа на |
| теля | празен | ||
| ход |
| Натовар- | 100 | 75 | 50 | 25 | 10 | ||||||
| ване (1) | |||||||||||
| в % | |||||||||||
| Тегловен | 0,05 | 0,25 | 0,3 | 0,3 | 0,1 | ||||||
| коефи- | |||||||||||
| циент | |||||||||||
| Цикъл G1 |
| № на | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| режима |
| Скорост | Номинален | Междинен | Режим на |
| на двига- | режим | режим | работа на |
| теля | празен | ||
| ход |
| Натовар- | 100 | 75 | 50 | 25 | 10 | 0 | |||||
| ване (1) | |||||||||||
| в % | |||||||||||
| Тегловен | 0,05 | 0,2 | 0,29 | 0,3 | 0,07 | 0,05 | |||||
| коефи- | |||||||||||
| циент | |||||||||||
| Цикъл G2 |
| № на | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |||||
| режима |
| Скорост | Номинален | Междинен | Режим на |
| на двига- | режим | режим | работа на |
| теля | празен | ||
| ход |
| Натовар- | 100 | 75 | 50 | 25 | 10 | 0 | |||||
| ване (1) | |||||||||||
| в % | |||||||||||
| Тегловен | 0,09 | 0,2 | 0,29 | 0,3 | 0,07 | 0,05 | |||||
| коефи- | |||||||||||
| циент | |||||||||||
| Цикъл G3 |
| № на | 1 | 2 | |||||||||
| режима |
| Скорост | Номинален | Междинен | Режим на |
| на двига- | режим | режим | работа на |
| теля | празен | ||
| ход |
| Натовар- | 100 | 0 | |||||||||
| ване (1) | |||||||||||
| в % | |||||||||||
| Тегловен | 0,85* | 0,15* | |||||||||
| коефи- | |||||||||||
| циент | |||||||||||
(1) Степените на натоварване представляват стойностите на въртящия момент в проценти, съответстващи на мощността при базова експлоатация, определена като максималната мощност, налична за определен период на променлив режим на експлоатация, чиято продължителност може да бъде неопределен брой часове годишно, между технически обслужвания с обявена периодичност и при обявени условия на околната среда, при положение че поддръжката се извършва в съответствие с предписанията на производителя. Фигура 2 от стандарт БДС ISO 8528-1: 1993 илюстрира по-добре определението за мощност при базова експлоатация.
(*) За етап I се разрешава използване на стойностите 0,90 и 0,10 вместо съответно 0,85 и 0,15.
3.5.1.2. Избор на подходящия изпитвателен цикъл
Ако е известно каква е основната употреба на даден модел двигател, изпитвателният цикъл може да се избере въз основа на дадените примери в т. 3.5.1.3. Ако съществува колебание по отношение на основната употреба, подходящият изпитвателен цикъл се избира според спецификацията на двигателя.
3.5.1.3. Примери (неизчерпателен списък)
Типични примери в зависимост от циклите:
Цикъл D:
електрогенераторни агрегати с непостоянно натоварване, включително агрегати, монтирани на кораби и на железопътно оборудване (без тези, които служат за задвижване), хладилни агрегати и заваръчни агрегати;
газови компресори.
Цикъл G1:
самоходни косачки за трева с предно или задно разположен двигател;
колички за голф;
метачни машини за тревни площи;
ръчни косачки за трева, оборудвани с ротативна работна повърхност или с цилиндър;
машини за снегопочистване;
машини за смилане на отпадъци.
Цикъл G2:
преносими електрогенераторни агрегати, помпи, заваръчни агрегати и компресори за въздух;
може също да се включат тревни косачки и градинско оборудване, което работи при номинален режим на двигателя.
Цикъл G3:
машини за издухване на листа и отпадъци;
моторни триони;
машини за подрязване на жив плет;
портативни дъскорезни машини;
мотокултиватори;
пулверизаторни машини;
машини за подрязване на трева около бордюри чрез корда;
машини за аспириране.
3.5.2. Привеждане на двигателя до работна температура
Двигателят и системата се привеждат до работна температура при максималните стойности на режима и на въртящия момент, за да се стабилизират параметрите на двигателя съгласно препоръките на производителя.
Забележка. Фазата на предварително подгряване трябва също да позволи отстраняване влиянието на отлагания в системата за отвеждане на отработените газове, останали от предишно изпитване. Необходимо е да се предвиди също и фаза на стабилизиране между моментите на извършване на изпитвания, с цел да се сведе до минимум влиянието, което те биха могли да окажат един на друг.
3.5.3. Протичане на изпитванията
Изпитвателните цикли G1, G2 или G3 се провеждат при спазване на възходящия ред на режимите, така както е посочено за съответния цикъл. Времето за вземане на проби за всеки режим е с продължителност минимум 180 s. Концентрациите на отработените емисии се измерват и записват през последните 120 s от съответното време за вземане на пробата. Продължителността на режима трябва да бъде достатъчно дълга за всяка точка на измерване, за да може двигателят да се стабилизира при работната си температура преди началото на вземане на пробата. Времетраенето на режима на работа се записва и представя в доклада за изпитването.
а) При двигателите, които преминават изпитване по конфигурацията "регулиране на скоростта на динамометъра": по време на всеки изпитвателен режим след началната преходна фаза се поддържат параметрите на указания изпитвателен режим в границите ± 1 % от номиналния режим или ± 3 min-1, като се записва най-голямото от тези отклонения, освен когато двигателят работи на свободен ход, като в този случай се спазват предписаните от производителя допустими стойности. Указаният въртящ момент се поддържа така, че средната стойност на извършените измервания през времето на периода да не надвишава границата от ± 2 % от максималния въртящ момент по време на изпитвателния режим.
б) При двигателите, които преминават изпитване по конфигурацията "регулиране на натоварването на динамометъра": по време на всеки режим от изпитвателния цикъл след началната преходна фаза предписаният изпитвателен режим се поддържа в границите ± 2 % от номиналния режим или в границите ± 3 min-1, като се записва най-голямото от тези отклонения, но при всички случаи той трябва да е в границите ± 5 %, освен когато двигателят работи на свободен ход, като в този случай се спазват предписаните от производителя допустими стойности.
По време на всеки режим от изпитвателния цикъл, когато предписаният въртящ момент е в границата 50 % или повече от максималния въртящ момент на изпитвателния режим, средната стойност на въртящия момент за времетраенето на периода на събиране на данните се поддържа в границата ± 5 % от предписания въртящ момент. По време на режимите от изпитвателния цикъл, когато предписаният въртящ момент има стойност под 50 % от максималния въртящ момент за изпитвателния режим, средната стойност на въртящия момент за времетраенето на периода на събиране на данните се поддържа в границата ± 10 % от предписания въртящ момент или в границата ± 0,5 Nm, като се записва най-високата показана стойност.
3.5.4. Реагиране на анализаторите
Данните, който постъпват от анализаторите, се регистрират с помощта на записващо лентово устройство или се измерват с помощта на еквивалентна система за обработване на данни, а отработените газове трябва да преминават през анализаторите най-малко през последните 180 s на всеки цикъл. Ако торбичките за вземане на проби са използвани за измерване на разтворените CO и CO2 (виж допълнение 1, т. 1.4.4), е необходимо да се вземе мостра през последните 180 s на всеки изпитвателен режим, след това тя да се анализира и резултатите от анализа да се регистрират.
3.5.5. Параметри на двигателя
Режимът и натоварването на двигателя, температурата на входящия въздух и разходът на гориво се измерват за всеки изпитвателен режим след стабилизирането на двигателя. Всички други данни, необходими за изчисляването, се записват (виж допълнение 3, т. 1.1 и 1.2).
3.6. Повторна проверка на анализаторите
След изпитването за измерване на емисиите за извършване на повторна проверка на анализаторите се използва един и същ газ за нулиране и за регулиране на чувствителността. Изпитването се счита за редовно, ако разликата в получените резултати между двете измервания е по-малка от 2 %.
ДОПЪЛНЕНИЕ 1
1. Методи за измерване и за вземане на проби
Съставните газове, изпускани от изпитвания двигател, се измерват по описаните в приложение № 4 методи. Тези методи определят системите за анализ, които се препоръчват за измерването на газовите емисии (точка 1.1).
1.1. Спецификация на динамометъра
Използва се динамометричен стенд за двигатели, чиито характеристики са достатъчни за изпълнение на предписания в приложение № 3а, т. 3.5.1 изпитвателен цикъл. Измервателните уреди на въртящия момент и на скоростта трябва да позволяват измерване на спирачната мощност в посочените граници. Възможно е да се наложи извършването на допълнителни изчисления.
Точността на тези измервателни инструменти трябва да бъде такава, че да не допуска надвишаване на максимално допустимите отклонения, посочени в т. 1.3.
1.2. Разход на гориво и общо количество на разредения дебит
Разходомерите, които се използват за определяне на разхода на гориво, който се взема под внимание при изчисляване на емисиите (допълнение 3), трябва да притежават определената в т. 1.3 точност на измерване. Ако се използва система за разреждане към главния кръг, общият дебит на разредените отработени газове (GTOTW) се измерва с помощта на система PDP или CFV - приложение № 4, т. 1.2.1.2. Точността на измерване трябва да съответства на разпоредбите на приложение № 3, допълнение 2, т. 2.2.
1.3. Прецизност на измерване
Еталонирането на всички измервателни инструменти се извършва съгласно националните (международните) стандарти и съответства на изискванията на табл. 1 и 2.
Таблица 1
Допустима неточност на инструментите за измерване на параметрите на двигателя
| № | Параметър | Допустима неточност |
| 1. | Режим на дви- | ± 2 % от отчетената стойност или |
| гателя | ± 1 % от максималната стойност | |
| на двигателя, като се записва най- | ||
| високата стойност | ||
| 2. | Въртящ момент | ± 2 % от отчетената стойност или |
| ± 1 % от максималната стойност | ||
| на двигателя, като се записва най- | ||
| високата стойност | ||
| 3. | Разход на | ± 2 % от максималната стойност |
| гориво (а) | на двигателя | |
| 4. | Разход на | ± 2 % от отчетената стойност или |
| въздух (а) | ± 1 % от максималната стойност | |
| на двигателя, като се записва най- | ||
| високата стойност | ||
(a) Изчисленията на емисиите на отработените газове, описани в тази наредба, в някои случай се основават на различни методи на измерване и/или изчисление. Поради малкия марж на стойностите на допустимия толеранс при изчисляване на емисиите на отработени газове стойностите, които се приемат за някои параметри, използвани в съответните уравнения, трябва да бъдат по-ниски от допустимия толеранс в съответствие с български стандарт, въвел ISO 3046-3.
Таблица 2
Допустима неточност при показанията на инструментите за измерване на останалите основни параметри
| № | Параметър | Допустима неточност |
| 1 | 2 | 3 |
| 1. | Температури | ± 2 K от абсолютната стойност |
| <= 600 K | ||
| 2. | Температури | ± 1 % от отчетената стойност |
| >= 600 K | ||
| 3. | Налягане на | ± 0,2 kPa от абсолютната |
| отработените | стойност | |
| газове | ||
| 4. | Разреждане в | ± 0,05 kPa от абсолютната стойност |
| смукателния | ||
| колектор | ||
| 5. | Атмосферно | ± 0,1 kPa от абсолютната стойност |
| налягане | ||
| 6. | Други видове | ± 0,1 kPa от абсолютната стойност |
| налягане | ||
| 7. | Отностителна | ± 3 % от абсолютната стойност |
| влажност | ||
| 8. | Абсолютна | ± 5 % от отчетената стойност |
| влажност | ||
| 9. | Дебит на пър- | ± 2 % от отчетената стойност |
| вичния въздух | ||
| 10. | Дебит на разтво- | ± 2 % от отчетената стойност |
| рените отрабо- | ||
| тени газове | ||
1.4. Определяне на газовите компоненти
1.4.1. Общи изисквания относно анализаторите
Анализаторите трябва да притежават измервателен диапазон, който да съответства на точността, изисквана за измерване на концентрациите на компонентите на отработените газове (т. 1.4.1.1). Препоръчително е анализаторите да се използват по такъв начин, че измерваната концентрация да бъде в рамките от 15 до 100 % от пълната скала.
Концентрации, по-ниски от 15 % от пълната скала, също се приемат за допустими, ако стойността на пълната скала е 155 ppm (или ppm C) или по-ниска или ако се използват системи за отчитане на показанията (компютри, устройства за записване на данни), които показват с достатъчна точност и разделителна способност стойности, по-ниски от 15 % от пълната скала. В този случай се извършат допълнителни еталонирания, за да се гарантира точността на кривите на еталониране (допълнение 2, т. 1.5.5.2 от това приложение).
Оборудването също така трябва да има степен на електромагнитна съвместимост (CEM), която да е в състояние да намали до минимум допълнителните грешки.
1.4.1.1. Точност на измерване
Анализаторът не трябва да се отклонява от номиналната точка на еталониране с повече от ± 2 % от отчетената стойност върху цялата измервателна скала с изключение на нулево положение, когато отклонението не трябва да бъде повече от ± 0,3 % от пълната скала. Точността се определя в съответствие с изискванията за еталониране, посочени в т. 1.3.
1.4.1.2. Повторяемост
Резултатите при повторяемостта трябва да са такива, че 2,5 пъти типовото отклонение при 10 последователни измервания на даден газ, използван за еталониране или за регулиране на чувствителността, не трябва да се отклонява с повече от ± 1 % от концентрацията при пълната скала за всеки използван диапазон над 100 милионни части (ppm) (или ppm C) или ± 2 % от всеки използван диапазон под 100 милионни части (ppm) (или ppmC).
1.4.1.3. Фонов шум
Реакцията между два съседни пика на анализатора при газове, използвани за нулиране и еталониране или за регулиране на чувствителността, по време на който и да е 10-секунден период не трябва да надвишава 2 % от пълната скала при всички използвани диапазони.
1.4.1.4. Отклонение от нулата
Нулевото показание се определя като средната реакция, включително фоновия шум, на газ, използван за нулиране, по време на интервал 30 s. Отклонението от нулата по време на период от един час трябва да бъде по-ниско от 2 % от пълната скала при използвания най-нисък диапазон.
1.4.1.5. Отклонение от скалата
Показанието на горната точка на скалата се определя като средното показание, включително фоновия шум, отбелязано от газ, използван за регулиране на чувствителността по време на интервал 30 s. Отклонението на показанието от горната точка на скалата за период един час трябва да бъде по-ниско от 2 % от пълната скала при използвания най-нисък диапазон.
1.4.2. Изсушаване на газовете
Отработените газове могат да бъдат измервани при наличие и отсъствие на кондензируеми фракции. Всяко евентуално използвано устройство за премахване на тези фракции трябва да има минимално влияние върху концентрацията на измерваните газове. Химическите изсушители не могат да бъдат използвани в качеството си на метод за елиминиране на водата от мострата.
1.4.3. Анализатори
Точки от 1.4.3.1 до 1.4.3.5 от това допълнение описват принципите на измерване, които трябва да се прилагат, а приложение № 4 дава детайлизирано описание на измервателните системи.
Газовете, които ще се измерват, се анализират с помощта на описаните устройства. Използването на линеаризационни контури се разрешава при нелинейни анализатори.
1.4.3.1. Анализ на въглеродния оксид (CO)
Анализаторът за въглероден оксид трябва да е от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър (Non-Dispersive InfraRed или NDIR).
1.4.3.2. Анализ на въглеродния диоксид (CO2)
Анализаторът за въглероден диоксид трябва да е от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър (Non-Dispersive InfraRed или NDIR).
1.4.3.3. Анализ на кислорода (O2)
Анализаторите на кислород трябва да бъдат от тип, работещ с парамагнитен детектор (PMD), със сонда с циркониев оксид (ZRDO) или с електрохимическа клетка (ECS).
Забележка. Анализаторите със сонда с циркониев оксид не се препоръчват, когато концентрациите на въглеводороди (HC) и на въглероден оксид (CO) са високи, както е в случая с двигателите с принудително запалване, които работят с бедна горивна смес. Уредите с електрохимическа клетка трябва да имат компенсатор на интерференцията на въглеродния диоксид (CO2) и на азотните оксиди (NОx).
1.4.3.4. Анализ на въглеводородите (HC)
Когато се вземат директно проби на газове, анализаторът на въглеводородите трябва да бъде от вида загрят детектор на йонизиране на пламък (Heated Flame Ionisation Detector или HFID) и да бъде оборудван с нагорещени: детектор, клапани, тръбопроводи и т. н., така че газовете да се поддържат при температура от 463 ± 10 K (190 ± 10 °C).
Когато се вземат проби на газове с разреждане, анализаторът на въглеводородите трябва да бъде от типа загрят детектор на йонизиране на пламък (Heated Flame Ionisation Detector или HFID) или детектор на йонизиране на пламък (FID).
1.4.3.5. Анализ на азотните оксиди (NOx)
Анализаторът на азотните оксиди трябва да бъде от вида детектор с химическа луминесценция (ChemiLuminescent Detector или CLD) или загрят детектор с химическа луминесценция (Heated ChemiLuminescent Detector или HCLD), оборудван с NO2/NO конвертор, ако измерването се извършва при условия на отсъствие на кондензируеми фракции. Ако измерването се извършва при условия на наличие на кондензируеми фракции, трябва да се използва устройство HCLD, оборудван с конвертор, който се поддържа при температура, надвишаваща 328 K (55 °C), при положение че резултатът от проверката за редуциращото въздействие на водата е задоволителен (виж приложение № 3, допълнение 2, т. 1.9.2.2). При детекторите с химическа луминесценция CLD и загрятите детектори с химическа луминесценция HCLD стената на участъка, през който преминават пробите, трябва да се поддържа при температура от 328 K до 473 K (55 °C до 200 °C) до конвертора за измерване при отсъствие на кондензируеми фракции и до анализатора за измерване при наличие на кондензируеми фракции.
1.4.4. Вземане на проби от газовите емисии
Ако върху състава на отработените газове се въздейства с независимо каква система за вторично обработване на отработените газове, пробата от отработени газове се взема след тази система.
Сондата за вземане на проби от отработените газове се поставя в точка, намираща се откъм страната на високото налягане на изпускателното гърне, но същевременно колкото се може по-далече от изпускателния отвор. За да осигури пълно смесване на отработените газове на двигателя преди вземането на пробата, може, без да бъде задължително, да се постави смесителна камера между изхода на гърнето за отработените газове и сондата за вземане на проби. Смесителната камера трябва да притежава вътрешен обем не по-малък от десетократния работен обем на двигателя, преминаващ изпитванията, и размерите й да бъдат приблизително едни и същи на височина, широчина и дълбочина, подобно на куб. Размерът на смесителната камера трябва да бъде колкото е възможно най-малък и тя трябва да бъде свързана в точка, разположена възможно най-близко до двигателя. Линията на излизане на отработените газове от смесителната камера на гърнето за отработените газове трябва да продължава най-малко 610 mm след местоположението на сондата за вземане на проби и да бъде с достатъчен диаметър, за да се намали максимално противоналягането. Температурата на вътрешната стена на смесителната камера трябва да се поддържа над точката на образуване на роса от отработените газове. Препоръчва се минимална температура 338 K (65 °C).
Всички компоненти могат по избор да бъдат измервани или директно в тунела за разреждане, или чрез вземане на проби в торбичка за вземане на проби с последващо измерване на концентрацията в торбичката.
ДОПЪЛНЕНИЕ 2
1. Еталониране на инструментите за анализ
1.1. Въведение
Всеки анализатор се еталонира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност, наложени от тази наредба. Тази точка описва метода за еталониране, който се прилага спрямо анализаторите, описани в допълнение 1, т. 1.4.3.
1.2. Газ за еталониране
Необходимо е да се спазва времетраенето на съхранение на всички еталониращи газове.
Указаната от производителя крайна дата на използване на еталониращите газове трябва да бъде вписана в протокола.
1.2.1. Чисти газове
Изискваната чистота за газовете се определя от указаните допустими стойности на примесите. Могат да се използват следните газове:
- пречистен азот (примеси Ј 1 ppm C, Ј 1 ppm CO, Ј 400 ppm CO2, Ј 0,1 ppm NO);
- пречистен кислород (чистота > 99,5 % vol. O2);
- смес водород - хелий (40 ± 2 % водород, добавката е от хелий); примеси Ј 1 ppm C, Ј 400 ppm CO2;
- пречистен синтетичен въздух (примеси Ј 1 ppm C, Ј 1 ppm CO, Ј 400 ppm CO2, Ј 0,1 ppm NO) (съдържание на кислород между 18 и 21 % vol.)
1.2.2. Газ за еталониране и за регулиране на чувствителността
Използват се газови смеси със следния химически състав:
- C3H8 и синтетичен пречистен въздух (виж т. 1.2.1), СО и пречистен азот;
- NOx и пречистен азот (количеството на NO2, съдържащо се в този еталониращ газ, не трябва да надвишава 5 % от съдържанието на NO), СО2 и пречистен азот;
- CH4 и пречистен синтетичен въздух;
- C2H6 и пречистен синтетичен въздух.
Забележка. Допустими са и други комбинации от газове, ако съставящите ги газове не реагират едни с други.
Ефективната концентрация на даден газ за еталониране и за регулиране на чувствителността трябва да съответства на номиналната стойност с толеранс ± 2 %. Всички концентрации на еталониращите газове трябва да бъдат указани в обемно съотношение (обемни проценти или милионни (ppm) обемни части).
Газовете, използвани за еталониране и за регулиране на чувствителността, могат също така да се получат с помощта на точен смесител-дозатор (газов сепаратор) чрез разреждане с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на смесителя трябва да позволява определянето на концентрацията на разтворените еталониращи газове в рамките на ± 1,5 %. Тази точност налага да се познават първичните газове, използвани за смесването, с точност най-малко ± 1 %, което позволява сравняване с националните или международните еталонни газове. Контролирането се извършва между 15 и 50 % от пълната скала за всяко еталониране, при което се използва смесител-дозатор.
Като вариант смесителят-дозатор може да се провери с инструмент с естествен линеен измервател, например чрез използване на газ NO с детектор тип CLD. Регулирането на скалата на измервателния инструмент се извършва с газ за регулиране на чувствителността, който е свързан директно към инструмента. Смесителят-дозатор трябва да се провери при използваните регулировки и номиналната стойност да се сравни с отчитаната от инструмента концентрация. Получената разлика във всяка една точка не трябва да се различава с повече от ± 0,5 % от номиналната стойност.
1.2.3. Контрол на интерференцията с кислорода
Газовете за контрол на интерференцията с кислорода трябва да съдържат пропан с 350 ppm C ± 75 ppm C въглеводороди. Стойността на концентрацията трябва да се определи при допустимия толеранс на еталониращите газове чрез хроматографски анализ на целите въглеводороди плюс примесите или чрез динамично смесване-дозиране. Азотът трябва да бъде доминиращият разтворител заедно с добавката от кислород. Изискваната дозировка при изпитването на бензинови двигатели е, както следва:
| Концентрация - | Добавка |
| интерференция с О2 | |
| 10 (от 9 до 11) | азот |
| 5 (от 4 до 6) | азот |
| 0 (от 0 до 1) | азот |
1.3. Режим на използване на анализаторите и на системата за вземане на проби
Режимът на работа на анализаторите трябва да отговаря на инструкциите за задействане и за работа, дадени от производителя на уреда. Минималните изисквания, указани в т. от 1.4 до 1.9, също така трябва да бъдат спазвани. За лабораторните инструменти като хроматографите GC и HPLC (за течна хроматография под високо налягане) се прилагат единствено разпоредбите по т. 1.5.4.
1.4. Изпитване за херметичност
Извършва се едно изпитване за херметичност на системата. За тази цел сондата се откачва от системата за отвеждане на отработените газове и краят й се запушва. Помпата на анализатора се пуска в движение. След период на начално стабилизиране всички разходомери трябва да показват нула. В противен случай се проверяват тръбопроводите за вземане на проби и аномалията се отстранява.
Максимално допустимият процент на утечка в частта, в която се създава вакуум, е от порядъка на 0,5 % от работния дебит за проверяваната част на системата. Дебитите на анализатора и на дериватната система могат да се използват за определяне на дебитите по време на работа.
Като вариант системата може да се изпразни посредством разреждане (вакуум) от най-малко 20 kPa (80 kPa в абсолютно налягане). След период на първоначално стабилизиране повишаването на налягането dр (в kPa/min) в системата не трябва да надвишава:
dр = р/Vsyst x 0,005 x fr
където:
Vsyst e обемът на системата, l;
fr - дебитът на системата, l/min.
Друг метод се състои във въвеждането на постепенна промяна на концентрацията на входа на тръбопровода за вземане на проба, като се извършва превключване между газа за нулиране и газа за регулиране на чувствителността. Ако след достатъчен интервал от време измерената стойност показва концентрация, по-ниска от въведената първоначално, това означава, че има проблеми с еталонирането или с утечки в системата.
1.5. Процедура по еталониране
1.5.1. Еталониране на цялото устройство
Цялото устройство се еталонира и кривите на еталониране се проверяват чрез сравнение с еталонни газове. Използват се същите дебити на газа както по време на вземането на проби от отработените газове.
1.5.2. Време за привеждане до работна температура
Времето за привеждане до работна температура се съобразява с препоръките на производителя. Ако липсват указания, се препоръчва да се съблюдава минимално време два часа за привеждане на анализаторите до работна температура.
1.5.3. Анализатори NDIR и HFID
При необходимост анализаторът NDIR се регулира и горивният пламък на анализатора HFID се оптимизира (т. 1.9.1).
1.5.4. Хроматографи GC и HPCL
Двата инструмента трябва да бъдат еталонирани според методите на лабораторните практики и в съответствие с препоръките на производителя.
1.5.5. Изработване на кривите за еталониране
1.5.5.1. Общи положения
a) Всеки нормално използван диапазон трябва да бъде еталониран.
б) Анализаторите на CO, на CO2, на NOx и на HC трябва да бъдат нулирани с помощта на пречистен синтетичен въздух (или азот).
в) Адекватните еталониращи газове се въвеждат в анализаторите, след това се записват стойностите и се начертават кривите на еталониране.
г) За всички диапазони на инструментите, с изключение на най-ниския от тях, се начертава кривата на еталониране, която свързва най-малко 10 точки на еталониране (с изключение на 0), разстоянието между които е равномерно разпределено. За най-ниския диапазон на инструмента се начертава кривата на еталониране, която свързва най-малко 10 точки на еталониране (с изключение на 0), които са така раздалечени, че половината от точките са разположени в диапазона под 15 % от пълната скала на анализатора, а останалите - над 15 % от пълната скала. За всички диапазони максималната номинална концентрация трябва да бъде равна или по-висока от 90 % от пълната скала.
д) Кривата на еталониране се пресмята с помощта на метода на най-малките квадрати. Може да бъде използвано уравнение за линейно или нелинейно изравняване.
е) Точките на еталониране не трябва да се отклоняват от определената по метода на най-малките квадрати крива на изравняване с повече от ± 2 % от отчетената стойност или с повече от ± 0,3 % от пълната скала, като се записва най-високата стойност.
ж) Проверява се отново регулировката на нулевото положение и при необходимост процедурата по еталониране се извършва отново.
1.5.5.2. Други методи
Ако може да се докаже, че друго оборудване (например компютър, електронен превключвател на диапазони) може да постигне еквивалентна степен на точност, то също може да бъде използвано.
1.6. Проверка на еталонирането
Всички нормално използвани диапазони се проверяват преди всеки анализ съгласно следната процедура.
Еталонирането се проверява с помощта на газ за нулиране и газ за регулиране на чувствителността, чиято номинална стойност надвишава 80 % от пълната скала на измервателния диапазон.
Ако за разглежданите две точки отчетената стойност не се отклонява от обявената референтна стойност с повече от ± 4 % от пълната скала, регулировъчните параметри могат да бъдат променени.
В противен случай газът за регулиране на чувствителността се проверява или се начертава нова крива на еталониране съгласно т. 1.5.5.1.
1.7. Еталониране на анализатора на трасиращия газ за определяне на дебита на отработените газове
Анализаторът, който се използва за измерване на концентрациите на трасиращия газ, се еталонира с помощта на еталонния газ.
Кривата на еталониране се начертава, като се свържат най-малко 10 точки на еталониране, с изключение на нулата, които са разположени по такъв начин, че половината от точките да се намират между 4 и 20 % от пълната скала на анализатора, а останалите - между 20 и 100 % от пълната скала. Кривата на еталониране се изчислява с помощта на метода на най-малките квадрати.
Кривата на еталониране не трябва да се отклонява от номиналната стойност на всяка точка на еталониране с повече от ± 1 % от пълната скала в диапазона от 20 до 100 % от пълната скала. Тя не трябва също така да се отклонява с повече от ± 2 % от номиналната стойност на точките на еталониране в диапазона от 4 до 20 % от пълната скала. Нулевата позиция и скалата на анализатора се регулират преди изпитването с помощта на газ за нулиране и на газ за регулиране на чувствителността, който има номинална стойност над 80 % от пълната скала на анализатора.
1.8. Изпитване за ефективността на конвертора за NOx
Ефективността на конвертора, използван за превръщане на NO2 в NO, се тества по начина, указан в т. от 1.8.1 до 1.8.8 (фиг. 1 от приложение № 3, допълнение 2).
1.8.1. Изпитвателна инсталация
С изпитвателната инсталация, показана на фиг. 1 от приложение № 3, и описаната процедура може да се провери ефективността на конверторите с помощта на озонатор.
1.8.2. Еталониране
Детекторите CLD и HCLD се еталонират съгласно спецификациите на производителя в най-често използвания диапазон с помощта на газ за нулиране и на газ за регулиране на чувствителността (последният трябва да има съдържание на NO, което отговаря на около 80 % от измервателния диапазон и концентрацията на NO2 на газовата смес трябва да бъде по-ниска от 5 % от концентрацията на NO). Анализаторът на NOx се поставя в режим NO, така че газът за регулиране на чувствителността да не преминава през конвертора. Отчетената концентрация се записва.
1.8.3. Изчисления
Ефективността на конвертора за NOx се изчислява, както следва:
където:
а е концентрацията на NOx съгласно т. 1.8.6;
b - концентрацията на NOx съгласно т. 1.8.7;
c - концентрацията на NO съгласно т. 1.8.4;
d - концентрацията на NO съгласно т. 1.8.5.
1.8.4. Добавяне на кислород
Добавя се непрекъснато кислород или въздух за нулиране към газовия поток посредством Т-образна връзка, докато отчетената концентрация стане по-ниска с около 20 % от концентрацията за еталониране, указана в т. 1.8.2 (анализаторът е поставен в режим NO).
Отчетената стойност на концентрацията (с) се записва. Озонаторът остава дезактивиран по време на цялата процедура.
1.8.5. Активиране на озонатора
Озонаторът се активира, за да създаде достатъчен обем от озон и да се намали концентрацията на NO до около 20 % (минимум 10 %) от концентрацията за еталониране, указана в т. 1.8.2. Отчетената стойност на концентрацията (г) се записва (анализаторът е в режим NO).
1.8.6. Режим на анализиране на NOx
Анализаторът на NO се превключва в режим NOx, така че газовата смес (съставена от NO, от NO2, от O2 и от N2) да преминава през конвертора. Отчетената стойност на концентрацията (а) се записва (анализаторът е регулиран в режим NOx).
1.8.7. Дезактивиране на озонатора
Озонаторът се дезактивира. Газовата смес, описана в т. 1.8.6, преминава през конвертора и достига до детектора. Отчетената стойност на концентрацията (б) се записва (анализаторът е в режим NOx).
1.8.8. Режим на анализиране на NO
След превключване в режим NO и след като озонаторът е дезактивиран, се спира притокът на кислород или на синтетичен въздух. Отчетената от анализатора стойност на NOx не трябва да се различава с повече от ± 5 % от стойността, измерена съгласно т. 1.8.2 (анализаторът е в режим NO).
1.8.9. Интервал на провеждане на изпитванията
Ефективността на конвертора се проверява ежемесечно.
1.8.10. Изисквана ефективност
Ефективността на конвертора не трябва да бъде по-ниска от 90 %, но се препоръчва тя да надвишава 95 %.
Забележка. Ако анализаторът е регулиран в най-често използвания диапазон и озонаторът не позволява да се постигне намаляването от 80 до 20 % съгласно т. 1.8.5, е необходимо да се използва най-високият диапазон, който е в състояние да отчете това намаляване.
1.9. Регулировка на FID
1.9.1. Оптимизиране на реагирането на детектора
Детекторът HFID се регулира според указанията на производителя на апаратурата. За да се оптимизира реагирането на детектора в най-често използвания измервателен диапазон, се използва газ за регулиране на чувствителността, съдържащ пропан и въздух.
След регулиране дебита на горивото и на въздуха според препоръките на производителя в анализатора се вкарва газ за регулиране на чувствителността 350 ± 75 ppm C. Реагирането на определен дебит на горивото се определя въз основа на разликата между реакцията към газа за регулиране на чувствителността и към газа за нулиране. Дебитът на горивото се регулира постъпково над и под предписаната от производителя стойност. Записва се реагирането към газа за регулиране на чувствителността и към газа за нулиране при тези дебити на горивото. Начертава се кривата, която отразява разликата между реагирането към газа за регулиране на чувствителността и към газа за нулиране, и дебитът на горивото се регулира според по-високата стойност на кривата. Тази процедура представлява началното регулиране на дебита и може да се наложи впоследствие извършване на оптимизиране в зависимост от стойностите на коефициента на реагиране към въглеводородите и на резултатите от контрола на интерференцията с кислорода съгласно т. 1.9.2 и 1.9.3.
Ако интерференцията с кислорода или коефициентите на реагиране към въглеводородите не отговарят на следните изисквания, дебитът на въздуха се регулира постъпково над и под указаните от производителя стойности. Процедурите по т. 1.9.2 и 1.9.3 се повтарят за всяка стойност на дебита.
1.9.2. Коефициенти на реагиране към въглеводородите
Анализаторът се еталонира, като се използва пропан с въздух или с пречистен синтетичен въздух съгласно т. 1.5.
Коефициентите на реагиране трябва да се определят при пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след извършване на процедури по цялостен преглед и поддръжка. Коефициентът на реагиране (Re) на определен тип въглеводороди представлява отношението на стойността Cl, отчетена от FID, към газовата концентрация в бутилката, която се изразява в ppm Cl.
Концентрацията на изпитвания газ трябва да бъде достатъчна, за да предизвика реакция, равна на около 80 % от пълната скала. Концентрацията трябва да се знае с точност ± 2 % по отношение на определен гравиметричен еталон, изразен в обемни части. Освен това газовата бутилка трябва предварително да бъде поддържана в продължение на 24 h при температура 298 K (25 °C) ± 5 К.
Изпитвателните газове, които се използват, и различните диапазони, препоръчвани за определяне на коефициента на реагиране, са следните:
- метан и пречистен синтетичен въздух:
1,00 Ј RfЈ 1,15;
- пропилен и пречистен синтетичен въздух:
0,90 Ј RfЈ 1,1;
- толуен и пречистен синтетичен въздух:
0,90 Ј RfЈ 1,10.
Тези стойности се отнасят към коефициента на реагиране (Re) със стойност 1,00 за пропана и за пречистения синтетичен въздух.
1.9.3. Контрол на интерференцията с кислорода
Контролът на интерференцията с кислорода се извършва при пускането в експлоатация на анализатор и по-късно - след процедури по извършване на цялостен преглед и поддръжка. Избира се диапазон, в който газовете за контрол на интерференцията с кислорода ще попаднат в частта над 50 % от скалата. Изпитването се извършва с пещ, регулирана на желаната температура. Газовете за определяне на интерференцията с кислорода са определени в т. 1.2.3.
а) Извършва се регулиране на нулевото показание на анализатора.
б) Регулира се скалата на анализатора със смес от 0 % кислород за бензиновите двигатели.
в) Проверява се отново реакцията при нулево показание на анализатора. Ако тя се е променила с повече от 0,5 % от пълната скала, се повтарят операциите по букви "a" и "б".
г) Въвеждат се 5- и 10-процентните газове за контрол на интерференцията с кислорода.
д) Отново се проверява реакцията при нулево показание на анализатора. Ако тя се е променила с повече от ± 1 % от пълната скала, изпитването започва отначало.
е) Интерференцията с кислорода (% O2I) се изчислява за всяка смес от буква "г" по следната формула:
където:
А е концентрацията на въглеводороди (ppm C) на газа за регулиране на чувствителността, използван в буква "б";
В - концентрацията на въглеводороди (ppm C) на газовете за контрол на интерференцията с кислорода, използвани в буква "г";
C - реагирането на анализатора;
D - процентът на реагирането на анализатора спрямо пълната скала, който се дължи на А.
ж) Процентът на интерференция с кислорода (% O2I) преди изпитването трябва да бъде по-нисък от ± 3 % за всички газове, предписани за контрол на интерференцията с кислорода.
з) Ако интерференцията с кислорода надвишава ± 3 %, дебитът на въздуха се регулира постъпково над и под указаните от производителя стойности, като процедурата по т. 1.9.1 се повтаря за всяка стойност на дебита.
и) Ако интерференцията с кислорода надвишава ± 3 %, след като е регулиран дебитът на въздуха, трябва да се регулира дебитът на горивото, а след това - и дебитът на пробата, като се повторят процедурите по т. 1.9.1 за всяко ново регулиране.
й) Ако интерференцията с кислорода продължава да надвишава ± 3 %, се ремонтира или се сменя анализаторът, горивото на FID или въздухът на горелката. Операциите по тази буква трябва след това да се извършат отново на отремонтираното или замененото оборудване или с използване на нови газове.
1.10. Ефекти на интерференция с анализаторите на CO, на CO2, на NOx и на O2
Газовете, които са различни от анализирания газ, могат да повлияят на отчитаните стойности по няколко начина. В инструментите NDIR и PMD се наблюдава положителна интерференция, когато газът, причина за интерференцията, предизвиква същия ефект като измервания газ, но в по-ниска степен от него. Отрицателна интерференция се наблюдава, от една страна, в инструментите NDIR, когато газът, причина за интерференцията, разширява диапазона на абсорбция на измервания газ, и, от друга страна, в инструментите CLD, когато газът, причина за интерференцията, предизвиква затихване на излъчването. Контролиранията на интерференцията, посочени в т. 1.10.1 и 1.10.2, се извършват преди пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след основни технически обслужвания и при всички случаи най-малко един път годишно.
1.10.1. Контрол на интерференцията на анализатора на CO
Водата и CO2 могат да повлияят на работата на анализатора на CO. Поради това газ за регулиране на чувствителността към CO2 с концентрация от 80 до 100 % от пълната скала на максималния диапазон, използван по време на изпитванията, се пречиства чрез преминаване през вода при температура, равна на температурата на околната среда, като показанията на анализатора се записват. Стойността на тези показания не трябва да надвишава 1 % от пълната скала за диапазоните, които са равни или надвишават 300 ppm, нито да надвишава 3 ppm за диапазоните, които са по-ниски от 300 ppm.
1.10.2. Контрол на редуциращия ефект при интерференция на анализатора на NOx
Двата газа, имащи отношение към анализаторите CLD (и HCLD), са CO2 и водната пара. Степените на редуциращия ефект на тези газове са пропорционални на техните концентрации и това налага да се прибягва до изпитвания за определяне на редуциращия ефект при очакваните максимални концентрации по време на изпитванията.
1.10.2.1. Контрол на редуциращия ефект при интерференция на анализатора на CO2
През анализатора NDIR се пропуска газ за регулиране на чувствителността към CO2 с концентрация от 80 до 100 % от пълната скала на максималния диапазон, който се използва при изпитването, и се записва измерената стойност на CO2 (A). След това газът се разрежда до около 50 % с газ за регулиране на чувствителността към NO и се пропуска през NDIR и през (H)CLD, след което се записват измерените стойности на CO2 и на NO (съответно В и С). Пропускането на CO2 се прекъсва, за да може единствено газът за регулиране на чувствителността към NO да преминава през анализатора (H)CLD, след което се записва измерената стойност за NO (D).
Редуциращият ефект от интерференцията, който не трябва да бъде по-висок от 3 % от пълната скала, се определя, както следва:
където:
А е концентрацията на неразреден CO2, която е измерена в % с помощта на NDIR;
B - концентрацията на разреден CO2, която е измерена в % с помощта на NDIR;
С - концентрацията на разреден NO, която е измерена с помощта на CLD (ppm);
D - концентрацията на неразреден NO, която е измерена с помощта на CLD (ppm).
Могат да се прилагат и други еквивалентни методи за разреждане и количествено определяне на стойностите на газа за регулиране на чувствителността към CO2 и към NO, като например динамичния метод чрез смесване/чрез дозиране.
1.10.2.2. Контрол на редуциращия ефект при интерференция с водата
Това контролиране се прилага единствено при измерванията на концентрацията на газовете, в които има наличие на кондензируеми фракции. При изчисляването на редуциращия ефект от интерференцията с водата се взема предвид разреждането на газа за регулиране на чувствителността към NO във водната пара, както и съпоставянето на концентрацията на водната пара в сместа по отношение на очакваната по време на изпитването.
Газ за регулиране на чувствителността към NO с концентрация от 80 до 100 % от пълната скала на нормално използвания диапазон се пропуска през анализатора (H)CLD и измерената стойност за NO се записва като D. След това той се пречиства чрез преминаване през вода при температура, равна на температурата на околната среда, и се пропуска през анализатора (H)CLD, като измерената стойност за NO се записва като C. Температурата на водата се определя и записва като стойност F. Насищащото налягане на парата в сместа, което съответства на температурата (F) на водата от устройството за промиване на газа, се определя и записва като стойност G. Концентрацията на водната пара (в %) в сместа се изчислява, както следва:
и се записва като H. Очакваната концентрация на разредения (с водна пара) газ за регулиране на чувствителността към NO се изчислява, както следва:
и се записва като De.
Редуциращият ефект от интерференцията с водата не трябва да бъде по-висок от 3 % и се определя, както следва:
където:
De е разредената предвидена концентрация на NO в ppm;
C е разредената концентрация на NO в ppm;
Hm - максималната концентрация на водната пара в %;
H - реалната концентрация на водната пара в %.
Забележка. Необходимо е газът за регулиране на чувствителността към NO да съдържа минимална концентрация на NO2 за целите на този контрол, тъй като не е взета под внимание абсорбцията на NO2 във водата при изчисляването на редуциращия ефект от интерференцията.
1.10.3. Интерференция на анализатора на O2
Реагирането на анализатора PDM, дължащо се на газове, различни от кислорода, е сравнително слабо. Еквивалентното съдържание в кислород на общите съставки на отработените газове са представени в табл. 3:
Таблица 3
| Еквивалентно съдържание в кислород |
| Газ | Еквивалент О2, % |
| Въглероден диоксид (CO2) | - 0,623 |
| Въглероден оксид (CO) | - 0,354 |
| Азотен оксид (NO) | + 44,4 |
| Азотен диоксид (NO2) | + 28,7 |
| Вода (H2O) | - 0,381 |
Ако е нужно да се направят измервания с висока степен на точност, се коригира получената концентрация на кислород с помощта на следната формула:
1.11. Периодичност на еталонирането
Анализаторите се еталонират съгласно точка 1.5 не по-рядко от веднъж на всеки 3 месеца или след всяка поправка или промяна на системата, която е в състояние да повлияе на еталонирането.
ДОПЪЛНЕНИЕ 3
1. Оценка и изчисление на данните
1.1. Оценка на газовите емисии
За да се оценят газовите емисии, се вземат средните стойности, отчетени от графичното регистриращо устройство през най-малко последните 120 s на всеки режим и се определят средните концентрации (conc) на HC, на CO, на NOx и на CO2, постигнати по време на всеки режим въз основа на записаните средни стойности от диаграмите и съответните данни от еталонирането. Може да се използва друг тип записване, ако той гарантира получаването на еквивалентни данни.
Средната фонова концентрация (concг) може да се определи въз основа на регистрираните стойности на първичния въздух, който се съдържа в торбичката, или въз основа на стойностите на фоновата концентрация, записани без прекъсване (без вземане на проба в торбичка), и съответните данни от еталонирането.
1.2. Изчисляване на газовите емисии
Окончателните резултати от изпитванията се получават чрез извършване на следните операции:
1.2.1. Коригиране за преминаване от сухо към влажно състояние
Измерената концентрация, ако не е била определена във влажна среда, трябва да се преобразува в стойност, измерена при влажни условия:
conc (влажна среда) = kW x conc (суха среда).
За брутните отработени газове:
където a представлява съотношението водород/въглерод на горивото.
Концентрацията на H2 в отработените газове се изчислява по формулата:
Коефициентът kW2 се изчислява, както следва:
където Нa е абсолютната влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух. За разредените отработени газове:
Ако измерването на СО2 е направено при влажни условия, се прилага следното уравнение:
Ако измерването на СО2 е направено при сухи условия, се прилага уравнението:
където a представлява съотношението водород/въглерод на горивото.
Коефициентът kW1 се изчислява с помощта на следното уравнение:
където:
Hd е абсолютната влажност на първичния въздух, измерена в g вода на kg сух въздух;
Ha - абсолютната влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух
За първичния въздух:
kw,d = 1 - kW1.
Коефициентът kW1 се изчислява с помощта на следното уравнение:
където:
Hd е абсолютната влажност на първичния въздух, измерена в g вода на kg сух въздух;
Ha - абсолютна влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух
За входящия въздух (ако е различен от първичния въздух):
kw,a = 1 - kW2.
Коефициентът kW2 се изчислява с помощта на следното уравнение:
където Ha е абсолютната влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух.
1.2.2. Корекция в зависимост от влажността при NOx
Тъй като емисиите от NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се умножава по коефициента KH, която взема под внимание влажността:
KH = 0,6272 + 44,030 x 10-3 x Ha 0,862 x 10-3 x H2a
(за четиритактовите двигатели);
KH = 1 (за двутактови двигатели),
където Ha е абсолютната влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух.
1.2.3. Изчисляване на тегловните дебити на емисиите
Тегловните дебити на емисиите, Gasmass [g/h], за всеки режим се изчисляват, както следва:
а) За брутните отработени газове (При емисиите от NOx концентрацията трябва да бъде умножена по коефициента за корекция според влажността KH (коефициент за корекция според влажността при NOx)):
където:
GCARB [kg/h] е тегловният дебит на горивото;
MWGas [kg/kmole] - молекулярната маса на газа, който се изпитва, виж табл. 4;
Таблица 4
Молекулярни маси
- MWCARB = 12,011 + a x 1,00794 + b x 15,9994 [kg/kmole] - молекулярната маса на гориво, което има съотношение водород/гориво a и съотношение кислород/гориво b (Стандартът ISO 8178-1 дава по-пълна формула за молекулярната маса на горивото [формула 50 от глава 13.5.1б)]. Формулата взема под внимание не само съотношението водород/въглерод и съотношението кислород/въглерод, но също така и други възможни съставни елементи на горивото, като сяра и азот. Като се има предвид обаче, че двигателите с принудително запалване, посочени в директивата, се подлагат на изпитвания с бензин (посочен като референтно гориво в приложение V), който съдържа обикновено само въглерод и водород, се прибягва до използване на опростената формула.);
- CO2AIR - концентрацията на CO2 във входящия въздух (приема се, че е равна на 0,04 %, ако не е извършено измерването й).
б) За разредените отработени газове (При емисиите от NOx концентрацията трябва да бъде умножена по коефициента за корекция според влажността KH (коефициент за корекция според влажността при NOx)):
Gasmass = u x concc x GTOTW,
където:
- GTOTW [kg/h] e тегловният дебит на разтворените отработени газове при влажни условия, който при положение, че се използва система за разреждане към главния кръг, се определя съгласно приложение № 3, допълнение 1, т. 1.2.4;
- concc - коригираната фонова концентрация:
concc = conc - concd x (1 - 1/DF),
като
Коефициентът u е даден в табл. 5.
Таблица 5
| Стойности на коефициента u |
| Газ | Коефициент u | Концентрация (conc) |
| NOx | 0,001587 | ppm |
| CO | 0,000966 | ppm |
| HC | 0,000479 | ppm |
| CO2 | 15,19 | % |
Стойностите на коефициента u се основават на молекулярна маса на отработените разтворени газове, равна на 29 [kg/kmole]; стойността на u за НС се основава на средната стойност на съотношението въглерод/водород от 1:1,85.
1.2.4. Изчисление на специфичните емисии
Специфичната емисия (g/kWh) се изчислява за всеки съставен елемент:
където Pi = PM,i + PAE,i.
Когато спомагателните устройства, като например вентилатор или нагнетател на охлаждането не се демонтират за изпитването, мощността, която те поглъщат, се прибавя към резултатите, освен ако тези спомагателни устройства представляват съставна част от двигателя. Мощността на вентилатора или нагнетателя на охлаждането се определя при режимите, използвани при изпитването, или чрез извършване на изчисление според стандартните характеристики, или чрез извършване на практически изпитвания (приложение № 5, допълнение 3).
Тегловните коефициенти и номера на n-използваните режими за изчисленията са посочени в приложение № 3а, т. 3.5.1.1.
2. Примери
2.1. Данни, отчетени за брутните отработени газове на четиритактов двигател с принудително запалване
Що се отнася до експерименталните данни (табл. 6), първо се извършват изчисления за режим № 1, после се преминава към другите режими на изпитване, като се прилага същата процедура.
Таблица 6
Експериментални данни за четиритактов двигател с принудително запалване
2.1.1. Коефициент на конвертиране на стойността при сухи условия/стойността при влажни условия kW
За да се конвертират измерванията на СО при сухи условия и на CO2 при влажни условия, се изчислява коефициентът на конвертиране на стойността при сухи условия/стойността при влажни условия kW:
където:
и
CO [влажен] = CO (сух) x kW = 60 995 x 0,872 = 53 198 ppm
CO2 [влажен] = CO2 (сух) x kW = 11,410 x 0,872 = 9,951 %vol.
Таблица 7
Стойности при влажни условия на CO и на CO2 в зависимост от режимите на изпитване
| Режим на | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
| изпитване | |||||||
| H2 (сух) | % | 2,450 | 1,499 | 1,242 | 1,554 | 2,834 | 1,422 |
| kw2 | - | 0,009 | 0,010 | 0,010 | 0,010 | 0,009 | 0,010 |
| kw | - | 0,872 | 0,870 | 0,869 | 0,870 | 0,874 | 0,894 |
| CO (влажен) | ppm | 53 198 | 35 424 | 30 111 | 36 518 | 59 631 | 33 481 |
| CO2(влажен) | % | 9,951 | 11,039 | 11,348 | 10,932 | 9,461 | 8,510 |
2.1.2. Емисии на НC
където:
MWHC = MWcarb;
MWcarb = 12,011 + a 1,00794 = 13,876;
Таблица 8
Газови емисии на HC [g/h] в зависимост режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| HCmass | 28,361 | 18,248 | 16,026 | 16,625 | 20,357 | 31,578 |
2.1.3. Емисии на NOx
Най-напред трябва да се изчисли коефициентът за корекция според влажността KH за емисиите от NOx:
KH = 0,6272 + 44,030 x 10-3 x Ha - 0,862 x 10-3 x Ha2
KH = 0,6272 + 44,030 x 10-3 x 5,696 - 0,862 x 10-3 x (5,696) 2 = 0,850.
Таблица 9
Коефициент за корекция според влажността KH на емисиите от NOx в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| KH | 0,850 | 0,860 | 0,874 | 0,868 | 0,847 | 0,865 |
След това се изчислява NOxmass [g/h]:
Таблица 10
Газови емисии на NOx [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| NOxmass | 39,717 | 61,291 | 44,013 | 8,703 | 2,401 | 0,820 |
2.1.4. Емисии на CO:
Таблица 11
Газови емисии на CO [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| COmass | 2084,588 | 997,638 | 695,278 | 591,183 | 810,334 | 227,285 |
2.1.5. Емисии на CO2:
Таблица 12
Газови емисии на CO2 [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| CO2mass | 6126,806 | 4884,739 | 4117,202 | 2780,662 | 2020,061 | 907,648 |
2.1.6. Специфични емисии
Специфичната емисия (g/kW) се изчислява за всеки съставен елемент поотделно:
Таблица 13
Газови емисии [g/h] и тегловни коефициенти в зависимост от режимите на изпитване
| HCmass | g/h | 28,361 | 18,248 | 16,026 | 16,625 | 20,357 | 31,578 |
| NOXmass | g/h | 39,717 | 61,291 | 44,013 | 8,703 | 2,401 | 0,820 |
| COmass | g/h | 2084,588 | 997,638 | 695,278 | 591,183 | 810,334 | 227,285 |
| CO2mass | g/h | 6126,806 | 4884,739 | 4117,202 | 2780,662 | 2020,061 | 907,648 |
| Мощ- | kW | 9,96 | 7,50 | 4,88 | 2,36 | 0,94 | 0 |
| ност PI | |||||||
| Теглови | - | 0,090 | 0,200 | 0,290 | 0,300 | 0,070 | 0,050 |
| коефи- | |||||||
| циентWFI | |||||||
НС = (28,361 x 0,090 + 18,248 x 0,200 + 16,026 x 0,290 + 16,625 x 0,300 + 20,357 x 0,070 + 31,578 x 0,050)/(9,96 x 0,090 + 7,50 x 0,200 + 4,88 x 0,290 + 2,36 x x 0,300 + + 0,940 x 0,070 + 0 x 0,050) = 4,11 g/kWh;
NOx = (39,717 x 0,090 + 61,291 x 0,200 + 44,013 x 0,290 + 8,703 x 0,300 + 2,401 x 0,070 + 0,820 x 0,050)/(9,96 x 0,090 + 7,50 x 0,200 + 4,88 x 0,290 + 2,36 x x 0,300 + 0,940 x 0,070 + 0 x 0,050) = 6,85 g/kWh;
CO = (2084,59 x 0,090 + 997,64 x 0,200 + 695,28 x 0,290 + 591,18 x 0,300 + 810,33 x 0,070 + 227,92 x 0,050)/(9,96 x 0,090 + 7,50 x 0,200 + 4,88 x 0,290 + 2,36 x x 0,300 + 0,940 x 0,070 + 0 x 0,050) = 181,93 g/kWh;
CO2 = (6126,81 x 0,090 + 4884,74 x 0,200 + 4117,20 x 0,290 + 2780,66 x 0,300 + 2020,06 x 0,070 + 907,65 x 0,050)/(9,96 x 0,090 + 7,50 x 0,200 + 4,88 x 0,290 + 2,36 x 0,300 + 0,940 x 0,070 + 0 x 0,050) = 816,36 g/kWh.
2.2. Данни, отчетени за брутните отработени газове на двутактов двигател с принудително запалване
Относно експерименталните данни (табл. 14) първо се извършват изчисленията за режим № 1, после се преминава към другите режими на изпитване, като се прилага същата процедура.
Таблица 14
Експериментални данни за двутактов двигател с принудително запалване
2.2.1. Коефициент на корекция на стойност при сухи условия/стойност при влажни условия kW
За да се конвертират измерванията на СО при сухи условия и на CO2 при влажни условия, се изчислява коефициентът на корекция на стойност при сухи условия/стойност при влажни условия kW:
където:
CO [влажен] = CO [сух] x kW = 37 086 x 0,874 = 32 420 ppm;
CO2 [влажен] = CO2 [сух] x kW = 11,986 x 0,874 = 10,478 % vol.
Таблица 15
Стойности на CO и на CO2 при влажни условия, в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | |
| H2 сух | % | 1,357 | 0,543 |
| kw2 | - | 0,012 | 0,012 |
| kw | - | 0,874 | 0,887 |
| CO влажен | ppm | 32 420 | 14 325 |
| CO2 влажен | % | 10,478 | 10,153 |
2.2.2. Емисии на НС
където:
Таблица 16
Газови емисии на HC [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 |
| HCmass | 112,520 | 9,119 |
2.2.3. Емисии на NOx
Коефициентът KH за корекция на емисиите от NOx е равен на 1 за двутактовите двигатели:
Таблица 17
Газови емисии на NOx [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 |
| NOxmass | 4,800 | 0,034 |
2.2.4. Емисии на CO
Таблица 18
Газови емисии на CO [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 |
| COxmass | 517,851 | 20,007 |
2.2.5. Емисии на CO2
Таблица 19
Газови емисии на CO2 [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 |
| CO2mass | 2629,658 | 222,799 |
2.2.6. Специфични емисии
Специфичните емисии (g/kW) се изчисляват за всеки съставен елемент поотделно:
Таблица 20
Газови емисии [g/h] и тегловни коефициенти за два режима на изпитване
| Режим | 1 | 2 | |
| HCmass | g/h | 112,520 | 9,119 |
| NOxmass | g/h | 4,800 | 0,034 |
| COmass | g/h | 517,851 | 20,007 |
| CO2mass | g/h | 2629,658 | 222,799 |
| Мощност PII | kW | 2,31 | 0 |
| Тегловен коефициент WFi | - | 0,85 | 0,15 |
2.3. Данни, отчетени за брутните отработени газове на четиритактов двигател с принудително запалване
Относно експерименталните данни (табл. 21) първо се извършват изчисленията за режим № 1, после се преминава към другите режими на изпитване, като се прилага същата процедура.
Таблица 21
Експериментални данни за четиритактов двигател с принудително запалване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
| Режим на | min(-1) | 3060 | 3060 | 3060 | 3060 | 3060 | 2100 |
| двигателя | |||||||
| Мощност | kW | 13,15 | 9,81 | 6,52 | 3,25 | 1,28 | 0 |
| % на нато- | % | 100 | 75 | 50 | 25 | 10 | 0 |
| варване | |||||||
| Тегловни кое- | - | 0,090 | 0,200 | 0,290 | 0,300 | 0,070 | 0,050 |
| фициенти | |||||||
| Барометрич- | kPa | 980 | 980 | 980 | 980 | 980 | 980 |
| но налягане | |||||||
| Температура | °C | 25,3 | 25,1 | 24,5 | 23,7 | 23,5 | 22,6 |
| на входящия | |||||||
| въздух (*) | |||||||
| Относителна | % | 19,8 | 19,8 | 20,6 | 21,5 | 21,9 | 23,2 |
| влажност на | |||||||
| входящия | |||||||
| въздух (*) | |||||||
| Абсолютна | gH20/ | 4,08 | 4,03 | 4,05 | 4,03 | 4,05 | 4,06 |
| влажност на | kgair | ||||||
| входящия | |||||||
| въздух (*) | |||||||
| CO (сух) | ppm | 3681 | 3465 | 2541 | 2365 | 3086 | 1817 |
| NОx влажен | ppm | 85,4 | 49,2 | 24,3 | 5,8 | 2,9 | 1,2 |
| HC влажен | ppmC1 | 91 | 92 | 77 | 78 | 119 | 186 |
| CO2 сух | % vol. | 1,038 | 0,814 | 0,649 | 0,457 | 0,330 | 0,208 |
| CO сух (фо- | ppm | 3 | 3 | 3 | 2 | 2 | 3 |
| нова концен- | |||||||
| трация) | |||||||
| NОx влажен | ppm | 0,1 | 0,1 | 0,1 | 0,1 | 0,1 | 0,1 |
| (фонова кон- | |||||||
| центрация) | |||||||
| HC влажен | ppm C1 | 6 | 6 | 5 | 6 | 6 | 4 |
| (фонова кон- | |||||||
| центрация) | |||||||
| CO2 сух (фо- | % vol. | 0,042 | 0,041 | 0,041 | 0,040 | 0,040 | 0,040 |
| нова концен- | |||||||
| трация) | |||||||
| Тегловен де- | kg/h | 625,722 | 627,171 | 623,549 | 630,792 | 627,895 | 561,267 |
| бит на раз- | |||||||
| творените | |||||||
| обработени | |||||||
| газове GTOTW | |||||||
| Съотношение | - | 1,85 | 1,85 | 1,85 | 1,85 | 1,85 | 1,85 |
| H/C на гори- | |||||||
| вото, алфа | |||||||
| Съотношение | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| O/C на гори- | |||||||
| вото, бета | |||||||
(*) Условията за първичния въздух са същите както за входящия въздух.
2.3.1. Коефициент на корекция на стойността при сухи условия/стойността при влажни условия kW
За да се конвертират измерванията на СО при сухи условия и на CO2 при влажни условия, се изчислява коефициентът на корекция на стойността при сухи условия/стойността при влажни условия kW.
За разредените отработени газове:
където:
CO [влажен] = CO [сух] x kW = 3681 x 0,984 = 3623 ppm;
CO2 [влажен] = CO2 [сух] x kW = 1,038 x 0,984 = 1,0219 %.
Таблица 22
Стойности на CO и на CO2 при влажни условия за разредените отработени газове в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
| DF | - | 9,465 | 11,454 | 14,707 | 19,100 | 20,612 | 32,788 |
| kw1 | - | 0,007 | 0,006 | 0,006 | 0,006 | 0,006 | 0,006 |
| kw | - | 0,984 | 0,986 | 0,988 | 0,989 | 0,991 | 0,992 |
| CO влажен | ppm | 3623 | 3417 | 2510 | 2340 | 3057 | 1802 |
| CO2 влажен | % | 1,0219 | 0,8028 | 0,6412 | 0,4524 | 0,3264 | 0,2066 |
За първичния въздух:
kw,d = 1 - kW1,
където коефициентът kW1 е същият като вече изчисления коефициент за разтворените отработени газове
kw,d = 1 - 0,007 = 0,993;
CO [влажен] = CO [сух] x kW = 3 x 0,993 = 3 ppm;
CO2 [влажен] = CO2 [сух] x kW = 0,042 x 0,993 = 0,0421 % vol.
Таблица 23
Стойности на CO и на CO2 за влажни условия за първичния въздух в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
| Kw1 | - | 0,007 | 0,006 | 0,006 | 0,006 | 0,006 | 0,006 |
| Kw | - | 0,993 | 0,994 | 0,994 | 0,994 | 0,994 | 0,994 |
| CO влажен | ppm | 3 | 3 | 3 | 2 | 2 | 3 |
| CO2 влажен | % | 0,0421 | 0,0405 | 0,0403 | 0,0398 | 0,0394 | 0,0401 |
2.3.2. Емисии на НС
HCmass = u x concc x GTOTW,
където:
u = 0,000478 според стойността, посочена в табл. 2;
concc = conc - concd x (1 - 1/DF);
concc = 91 - 6 x (1 - 1/9,465) = 86 ppm;
HCmass = 0,000478 x 86 x 625,722 = 25,666 g/h.
Таблица 24
Газови емисии на HC [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| HCmass | 25,666 | 25,993 | 21,607 | 21,850 | 34,074 | 48,963 |
2.3.3. Емисии на NOx
Коефициентът KH за корекция на емисиите от NOx се изчислява по следния начин:
KH = 0,6272 + 44,030 x 10-3 x Ha - 0,862 x 10-3 x H2a,
KH = 0,6272 + 44,030 x 10-3 x 4,8 - 0,862 x 10-3 x (4,08)2 = 0,79.
Таблица 25
Коефициент за корекция според влажността KH на емисиите от NOx в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| KH | 0,793 | 0,791 | 0,791 | 0,790 | 0,791 | 0,792 |
NOxmass = u x concc x KH x GTOTW,
където:
u = 0,001587 според стойността, посочена в табл. 2;
concc = conc - concd x (1 - 1/DF);
concc = 85 - 0 x (1 - 1/9,465) = 85 ppm;
NOxmass = 0,001587 x 85 x 0,79 x 625,722 = 67,168 g/h.
Таблица 26
Газови емисии на NOx [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| NOxmass | 67,168 | 38,721 | 19,012 | 4,621 | 2,319 | 0,811 |
2.3.4. Емисии на CO
NOxmass = u x concc x GTOTW,
където:
u = 0,000966 според стойността, посочена в табл. 2;
concc = conc - concd x (1 - 1/DF);
concc = 3622 - 3 x (1 - 1/9,465) = 3620 ppm;
COmass = 0,000966 x 3620 x 625,722 = 2188,001 g/h.
Таблица 27
Газови емисии на CO [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| СOmass | 2188,001 | 2068,760 | 1510,187 | 1424,792 | 1853,109 | 975,435 |
2.3.5. Eмисии на CO2
CO2mass = u x concc x GTOTW,
където:
u = 15,19 според стойността, посочена в табл. 2;
concc = conc - concd x (1 - 1/DF);
concc = 1,0219 - 0,0421 x (1 - 1/9,465) = 0,9842 % vol;
CO2mass = 15,19 x 0,9842 x 625,722 = 9354,488 g/h.
Таблица 28
Газови емисии на CO2 [g/h] в зависимост от режимите на изпитване
| Режим | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| СO2mass | 9354,488 | 7295,794 | 5717,531 | 3973,503 | 2756,113 | 1430,229 |
2.3.6. Специфични емисии
Специфичните емисии (g/kWh) се изчисляват за всеки съставен елемент поотделно, както следва:
Таблица 29
Газови емисии [g/h] и тегловни коефициенти в зависимост от режимите на изпитване
| HCmass | g/h | 25,666 | 25,993 | 21,607 | 21,850 | 34,074 | 48,963 |
| NOxmass | g/h | 67,168 | 38,721 | 19,012 | 4,621 | 2,319 | 0,811 |
| COmass | g/h | 2188,001 | 2068,760 | 1510,187 | 1424,792 | 1853,109 | 975,435 |
| CO2mass | g/h | 9354,488 | 7295,794 | 5717,531 | 3973,503 | 2756,113 | 1430,229 |
| Мощност | kW | 13,15 | 9,81 | 6,52 | 3,25 | 1,28 | 0 |
| Pi | |||||||
| Тегловни | - | 0,090 | 0,200 | 0,290 | 0,300 | 0,070 | 0,050 |
| коефици- | |||||||
| енти WFI | |||||||
ДОПЪЛНЕНИЕ 4
1. Спазване на нормите, определени за емисиите
Това допълнение се прилага единствено за двигателите с принудително запалване, като то започва от етап II.
1.1. Нормите за емисиите на отработените газове, изпускани от двигателите по време на изпитванията от етап II, които са определени в приложение № 2 (4.2), се прилагат за емисиите на двигателите, когато те се намират в период на устойчивост на характеристиките на емисиите (ПУХЕ) (PDCE), като този период е определен съгласно това допълнение.
1.2. За всички двигатели, които преминават през изпитване през етап II, ако, когато се подложени на изпитванията според предвидените в тази наредба съответни процедури, всички изпитвани двигатели, представляващи една фамилия двигатели, изпускат емисии, които, след като са коригирани чрез умножаване на коефициента на влошаване (DF) (КВ), предвиден в това допълнение, са по-ниски или равни на всяка от емисионните норми за етап II [пределно ниво за емисии по фамилии (FEL) при необходимост] за даден клас двигатели, за тази фамилия се признава, че отговаря на нормите за емисии за този клас двигатели. Ако даден изпитван двигател, който представлява фамилия двигатели, изпуска емисии, които след коригиране чрез умножаване на коефициента на влошаване (DF) (КВ), предвиден в това допълнение, надвишават всяка от емисионните норми (FEL, при необходимост) за даден клас двигатели, се приема, че тази фамилия не отговаря на нормите за емисии за този клас двигатели.
1.3. Производителят на малки серии двигатели може да приеме опционално коефициентите на влошаване, фигуриращи в табл. 30 или 31 от тази точка за HC + NOx и CO, или да изчисли коефициентите на влошаване за тези две категории замърсители, като следва процедурата по т. 1.3.1.
За технологиите, които не са взети под внимание в табл. 30 и 31, производителят използва процедурата, описана в т. 1.4 на това допълнение.
Таблица 30
Преносими двигатели - емисии на HC + NOx и на CO - коефициенти на влошаване, определени предварително, за да бъдат взети под внимание от производителите на малки серии двигатели
| Клас | Двутактови | Четиритактови | Двигатели с устрой- |
| на | ство за вторична |
| двига- | HC + NOx | CO | HC + NOx | CO | преработка на |
| телите | газовете | ||||
| SH:1 | 1,1 | 1,1 | 1,5 | 1,1 | коефициентът на вло- |
| шаване (DF) (КВ) тряб- | |||||
| SH:2 | 1,1 | 1,1 | 1,5 | 1,1 | ва да се изчисли с по- |
| мощта на формулата, | |||||
| SH:3 | 1,1 | 1,1 | 1,5 | 1,1 | посочена в точка 1.3.1 |
Таблица 31
Непреносими двигатели - емисии на HC + NOx и на CO - коефициенти на влошаване, определени предварително, за да бъдат взети под внимание от производителите на малки серии двигатели
| Клас | Двигатели със | Двигатели | Двигатели с устрой- |
| на | странично | с горни клапани | ство за вторична |
| двига- | разположени | преработка на | |
| телите | клапани | газовете |
| HC + NOx | CO | HC + NOx | CO | ||
| SH:1 | 2,1 | 1,1 | 1,5 | 1,1 | коефициентът на вло- |
| шаване (DF) (КВ) тряб- | |||||
| SH:2 | 2,1 | 1,1 | 1,5 | 1,1 | ва да се изчисли с по- |
| мощта на формулата, | |||||
| SH:3 | 2,1 | 1,1 | 1,5 | 1,1 | посочена в точка 1.3.1 |
| SN:4 | 1,6 | 1,1 | 1,4 | 1,1 | |
1.3.1. Формула за изчисляване на коефициентите на влошаване за двигателите с устройство за вторична преработка на газовете:
DF = [(NE x EDF) - (CC x F)]/(NE - CC),
където:
DF е коефициент на влошаване;
NE - нивата на емисиите при нови двигатели преди катализатора (в g/kW);
EDF - коефициент на влошаване при двигателите без катализатор, такъв какъвто е посочен в табл. 30;
CC - количество, конвертирано в час нула в g/kWh;
F - 0,8 за HC и 0,0 за NOx за всички класове двигатели;
F - 0,8 за CO за всички класове двигатели.
1.4. Според случая производителите избират един предварително определен коефициент на влошаване DF или го изчисляват за всеки регламентиран замърсител за всички фамилии двигатели, изпитвани през етап II. Тези коефициенти на влошаване DF се използват при изпитванията за типово одобрение и при изпитванията на поточните производствени линии.
1.4.1. За двигателите, при които не се използват предварително определени коефициенти на влошаване (DF), фиг. в таблици 30 или 31 на точка DF се определят по следния начин:
1.4.1.1. Най-малко върху един изпитван двигател, представляващ избраната конфигурация и за който се смята, че има най-голяма възможност да надвиши нормите за емисии на HC + NOx (или при необходимост на FEL), и е произведен, за да бъде представителен за произведените двигатели, се прилага цялата процедура за изпитване относно емисиите, описана в тази наредба, след съответния брой часове на работа, необходим за стабилизиране на емисиите.
1.4.1.2. Ако се подлагат на изпитване няколко двигателя, се отчита средноаритметичната стойност на резултатите и тя се закръгля до същия брой цифри след десетичната запетая, като фигуриращите в прилаганата норма, но с една допълнителна цифра.
1.4.1.3. Тези изпитвания относно емисиите се повтарят след остаряването на двигателя. Процедурата по стареенето трябва да бъде предвидена, за да позволи на производителя да предвиди правилно влошаването на работните характеристики на емисиите, което се очаква в периода на устойчивост на параметрите на двигателя, като в същото време държи сметка за типа на износване и за други фактори на влошаване, които са очаквани при типичните условия на експлоатация, които биха могли да се отразят на качествените показатели на емисиите. Ако се подлагат на изпитване няколко двигателя, се отчита средноаритметичната стойност на резултатите и тя се закръгля до същия брой цифри след десетичната запетая, като фигуриращите в прилаганата норма, но с една допълнителна цифра.
1.4.1.4. В края на периода на устойчивост записаните емисии (при необходимост - средните стойности на емисиите) се делят за всеки регламентиран замърсител на стабилизираните емисии (при необходимост - средните стойности на емисиите) и резултатът се закръглява до две значещи цифри. Числото, което се получава като резултат от тази операция, представлява коефициента на влошаване КВ (DF), освен ако то е под 1,00, тогава се приема, че КВ (DF) е 1,0.
1.4.1.5. По избор на производителя могат да бъдат програмирани допълнителни точки на изпитване между точката на изпитване на стабилизираните емисии и изпитванията, които се извършват в края на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите. Ако се програмират междинни изпитвания, точките на изпитване равномерно се разпределят в периода на устойчивост на характеристиките на емисиите (ПУХЕ) (PDCE) (около два часа), а една от тези точки на изпитване трябва да се намира в средата на този период (ПУХЕ) (PDCE) (около два часа).
За всеки замърсител HC + NOx и CO се начертава права линия между точките с данни, като се има предвид, че началните изпитвания се провеждат в час нула, и като се прилага методът на най-малките квадрати. Коефициентът на влошаване се изчислява, като се разделят записаните емисии в края на периода на устойчивост на емисиите, записани в час нула.
1.4.1.6. Коефициентите на влошаване могат да включат други фамилии, различни от тези на чиято база те са били изчислени, при условие че производителят докаже убедително на изпълнителния директор на КТИ и преди предоставянето на типовото одобрение, че логично може да се очаква въпросните фамилии двигатели да бъдат с аналогични характеристики по отношение на влошаването на характеристиките на емисиите, в зависимост от модела и използваната технология.
Неизчерпателният списък на групирания в зависимост от модела и използваната технология е:
- класически двутактови двигатели без система за вторична обработка на отработените газове;
- класически двутактови двигатели с керамичен катализатор от един и същ активен материал и един и същ пълнител и с един и същ брой клетки на cm2;
- класически двутактови двигатели с керамичен катализатор от един и същ активен материал и един и същ пълнител, и с един и същ брой клетки на cm2;
- двутактови двигатели, оборудвани със система за слоесто прочистване;
- четиритактови двигатели с катализатор (като определения по-горе), които използват една и съща технология на разположение на клапаните и идентична смазочна система,
- четиритактови двигатели без катализатор, които използват една и съща технология на разположение на клапаните и идентична смазочна система.
2. Периоди на устойчивост на характеристиките на емисиите за двигателите във фаза II
2.1. Производителят обявява категорията на устойчивост на характеристиките на газовете (ПУХЕ) (PDCE), приложима за всяка фамилия двигатели по време на типовото одобрение. Това е категорията, която се приближава най-много до предвидената продължителност на полезен живот на оборудването, върху което двигателят трябва да бъде монтиран, според производителя на двигателя. Производителят съхранява съответните данни, които обосновават избора на категорията на (ПУХЕ) (PDCE) за всяка фамилия двигатели. Тези данни се съобщават при поискване на изпълнителния директор на КТИ.
2.1.1. За преносимите двигатели: производителят избира дадена категория на (ПУХЕ) (PDCE) в табл. 32.
Таблица 32
Категории на устойчивост на характеристиките на емисиите за преносимите двигатели (в часове)
| Категория | 1 | 2 | 3 |
| Клас SH:1 | 50 | 125 | 300 |
| Клас SH:2 | 50 | 125 | 300 |
| Клас SH:3 | 50 | 125 | 300 |
2.1.2. За непреносимите двигатели: производителят избира дадена категория на (ПУХЕ) (PDCE) в табл. 33.
Таблица 33
Категории на устойчивост на характеристиките на емисиите за непреносимите двигатели (в часове)
| Категория | 1 | 2 | 3 |
| Клас SH:1 | 50 | 125 | 300 |
| Клас SH:2 | 125 | 250 | 500 |
| Клас SH:3 | 125 | 250 | 500 |
| Клас SH:4 | 250 | 500 | 1000 |
2.1.3. Производителят трябва да докаже убедително пред изпълнителния директор на КТИ, че обявената продължителност на полезен живот е реална. Данните, които служат за обосноваване от страна на производителя на избора на категория на устойчивост на характеристиките на емисиите (ПУХЕ) (PDCE) за дадена фамилия двигатели, може да включва следното (без този списък да се смята за изчерпателен):
- проучвания за продължителността на живот на оборудването, върху което се монтират въпросните двигатели;
- технически оценки на двигатели, остарели при нормална експлоатация, с цел установяване на момента, когато техническите показатели на двигателите се влошават до положение, при което тяхната полезност и/или надеждност е нарушена дотолкова, че се налага извършване на основен преглед или подмяна;
- гаранционни карти и гаранционни периоди;
- документи с търговски характер, които се отнасят до продължителността на живот на двигателите;
- доклади за повредите, настъпили при потребителите;
- технически оценки на устойчивостта, в часове, на специфични технологии на двигателите, на материали за двигатели или на модели на двигатели."
§ 22. Приложение № 4 към чл. 4, ал. 1, т. 4 се изменя така:
"Приложение № 4 към чл. 4, ал. 1, т. 4
| Системи за анализ и вземане на проби |
1. Системи за вземане на проби от газове и частици |
| Номер | Описание |
| на фигу- | |
| рата | |
| 1 | 2 |
| 2. | Система за анализ на необработени отработе- |
| ни газове | |
| 3. | Система за анализ на разредени отработени |
| газове | |
| 4. | Частичен поток, изокинетичен поток, настрой- |
| ка чрез всмукващ вентилатор, вземане на про- | |
| ба от част от потока | |
| 5. | Частичен поток, изокинетичен поток, настрой- |
| ка чрез нагнетателен вентилатор, вземане на | |
| проба от част от потока | |
| 6. | Частичен поток, измерване на СО2 или на NОх, |
| вземане на проба от част от потока | |
| 7. | Частичен поток, измерване на СО2 и въглеро- |
| ден баланс, вземане на проба от целия поток | |
| 8. | Частичен поток, единична тръба на Вентури и |
| измерване на концентрациите, вземане на | |
| проба от част от потока | |
| 9. | Частичен поток, двойна тръба на Вентури или |
| двойна дюза и измерване на концентрациите, | |
| вземане на проба от част от потока | |
| 10. | Частичен поток, многотръбно разделяне и из- |
| мерване на концентрациите, вземане на проба | |
| от част от потока | |
| 11. | Частичен поток, регулиране на дебита, взема- |
| не на проба от целия поток | |
| 12. | Частичен поток, регулиране на дебита, взема- |
| не на проба от част от потока | |
| 13. | Пълен поток, обемна помпа или тръба на |
| Вентури с критичен поток, вземане на проба | |
| от част от потока | |
| 14. | Система за вземане на проба от частици |
| 15. | Система с разреждане на целия поток |
1.1. Определяне на газовите емисии
Подробни описания на препоръчваните системи за вземане на проби и за анализ се съдържат в т. 1.1.1, както и във фиг. 2 и 3. Равностойни резултати могат да се постигнат при различни конфигурации и за това не е необходимо точното съответствие с тези схеми. Могат да се използват допълнителни компоненти, като инструменти, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да се получи допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи. Други компоненти, които не са необходими за запазване на точността на някои системи, могат да бъдат премахнати, при условие че това решение се основава на добра техническа преценка.
1.1.1. СО, СО2, НС, NОх компоненти на отработените газове
Системата за анализ, използвана за определянето на газообразните компоненти в необработени или в разредени отработени газове, съдържа следните елементи:
- HFID-анализатор за измерване на въглеводородите;
- NDIR-анализатори за измерването на въглероден оксид и въглероден диоксид;
- HCLD или еквивалентен детектор за измерване на азотните оксиди.
При необработените отработени газове (виж фиг. 2) пробата за определяне на всички компоненти може да бъде взета с една сонда за вземане на проби или с две намиращи се близо една до друга сонди за вземане на проби и вътрешно да се раздели към различните анализатори. Трябва да се внимава нито една от компонентите на отработените газове (включително вода и сярна киселина) да не кондензира в аналитичната система.
При разредените отработени газове (фиг. 3) пробата за определяне на въглеводородите не трябва да се взема със същата сонда като тази, използвана за определяне на другите компоненти. Трябва да се внимава нито една от компонентите на отработените газове (включително вода и сярна киселина) да не кондензира в аналитичната система.
Фиг. 2
Схема на системата за анализ на необработени отработени газове за определяне на СО, NОх и НС
Фиг. 3
Схема на системата за анализ на разредени отработени газове за определяне на СО, NОх и НС
Общо указание:
Всички компоненти, през които преминава газовата проба, се поддържат при посочената за съответната система температура.
- Сонда SP1 за вземане на проби от необработени отработени газове (само фиг. 2)
Препоръчва се статична сонда от неръждаема стомана със затворен край и много отвори. Вътрешният й диаметър не трябва да бъде по-голям от вътрешния диаметър на тръбопровода за вземане на проби. Дебелината на стената на сондата не трябва да бъде по-голяма от 1 mm. Тя трябва да има поне три отвора в три различни радиално разположени равнини, чиито размери позволяват да се вземат проби с приблизително еднакъв обем. Сондата трябва да заема минимум 80 % от диаметъра на изпускателната тръба.
- Сонда SP2 - за анализ на въглеводороди (НС) в разредени отработени газове (само фиг. 3)
Сондата трябва:
- да представлява (по определение) първите 254 mm до 762 mm от тръбопровода за вземане на проби от въглеводороди (HSL3);
- да има минимален вътрешен диаметър 5 mm;
- да е монтирана в тунела за разреждане DT (т. 1.2.1.2) в точка, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени (т.е. на разстояние, равно на 10 пъти диаметъра на тунела след точката, в която отработените газове постъпват в тунела за разреждане);
- да е поставена на достатъчно разстояние (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични смущения или завихряния;
- да се загрява така, че температурата на газовия поток на изхода на сондата да достигне 463 К (190 °С) ± 10 К.
- Сонда SP3 - за анализ на СО, СО2 и NОх от разредени отработени газове (само фиг. 3)
Сондата трябва:
- да се намира в същата равнина като SP2;
- да е достатъчно отдалечена (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични смущения или завихряния;
- да се изолира и загрява по цялата си дължина така, че най-ниската температура да бъде 328 К (55 °С), за да се избегне образуването на водна кондензация.
- Нагреваем тръбопровод за вземане на проби HSL1
Тръбопроводът служи за отвеждане на газови проби от една сонда до разпределителната (разпределителните) точка (и) и анализатора на въглеводороди.
Тръбопроводът за вземане на проби трябва:
- да има минимален вътрешен диаметър 5 mm и максимален - 13,5 mm;
- да е от неръждаема стомана или РТFЕ (политетрафлуоретилен);
- да поддържа температура на стената от 463 К 190 °С) ± 10 К, ако температурата на отработените газове при сондата за вземане на проби е по-малка или равна на 463 К (190 °С); температурата се измерва във всеки независимо контролиран участък на нагряване;
- да поддържа температура на стената от 453 К (180 °С) ± 10 К, ако температурата на отработените газове при сондата за вземане на проби е по-голяма от 463 К (190 °С);
- да поддържа температура на газовете от 463 К (190 °С) ± 10 К непосредствено преди загрявания филтър (F2) и детектора HFID.
- Нагреваем тръбопровод HSL2 за вземане на проби от NОх
Тръбопроводът за вземане на проби трябва:
- да поддържа температура на стената от 328 до 473 К (от 55 до 200 °С) до конвертора при използване на охладител, а ако няма охладител - до анализатора;
- да е от неръждаема стомана или РТFЕ (политетрафлуоретилен).
Тъй като тръбопроводът трябва да бъде загряван само за предотвратяване на кондензацията на вода и сярна киселина, температурата му ще зависи от съдържанието на сяра в горивото.
- Тръбопровод SL за вземане на проби от СО (СO2)
Тръбопроводът трябва да бъде от неръждаема стомана или РТFЕ. Той може да бъде или да не бъде загряван.
- ВК: торбичка за вземане на проби за определяне на фоновата концентрация (незадължителна, само фиг. 3)
За измерване на фоновите концентрации.
- ВG: торбичка за вземане на проби (незадължителна, само фиг. 3, за СО и СО2)
За измерване на концентрациите на пробите.
- Нагреваем предварителен филтър (незадължителен) F1:
Температурата му трябва да бъде същата като на тръбопровода HSL1.
- Нагреваем филтър F2
Този филтър служи за отстраняване на всички твърди частици от газовата проба, преди тя да достигне в анализатора. Температурата му трябва да бъде същата като на тръбопровода HSL1. Филтърът трябва да се сменя при необходимост.
- Нагреваема помпа за вземане на проби Р
Помпата се загрява до температурата на тръбопровода HSL1.
- НС
Нагреваем пламъчно-йонизационен детектор (HFID) за определяне на въглеводороди. Температурата му трябва да бъде поддържана в границите от 453 до 473 К (180 до 200 °С).
- СО, СО2
NDIR-анализатори за определяне на въглероден оксид и въглероден диоксид.
- NО2
(Н)CLD-детектор за определяне на азотни оксиди. При използване на HCLD-детектор, температурата му трябва да бъде поддържана в границите от 328 до 473 К (55 до 200 °С).
- Конвертор С
Конверторът се използва за каталитична редукция на NО2 до NO преди анализа с CLD или HCLD.
- Охладителна баня В
Служи за охлаждане и кондензиране на водата, съдържаща се в пробата от отработени газове. Банята се поддържа при температура от 273 до 277 К (0° до 4 °С) посредством лед или охлаждаща система. Този апарат не е задължителен, ако анализаторът не се влияе от водна пара, както е определено в приложение № 3, допълнение 2, т. 1.9.1 и 1.9.2.
Използването на химически сушители за отстраняване на вода от пробата не е разрешено.
- Температурни сензори Т1, Т2, Т3
Служат за отчитане на температурата на газовия поток.
- Температурен сензор Т4
Служи за отчитане на температура на NО2 - NO конвертора.
- Температурен сензор Т5
За отчитане на температурата на охладителя на банята.
- Манометри G1, G2, G3
За измерване на налягането в тръбопроводите за вземане на проби.
- Регулатори на налягане R1, R2
За регулиране съответно на налягането на въздуха и на горивото (H2) за HFID.
- Регулатори на налягане R3, R4, R5
За регулиране на налягането в тръбопроводите за вземане на проби и на потока към анализаторите.
- Дебитомери FL1, FL2, FL3
За измерване на дебита на газовата проба, преминал през байпаса.
- Дебитомери FL4 до FL7 (незадължително)
За отчитане на дебита през анализаторите.
- Превключващи кранове V1 до V6
Подходящи кранове за подвеждане на взетата проба на газа за регулиране на чувствителността или на нулиращия газ, по избор, в анализатора.
- Магнитни вентили V7, V8
За обхождане (байпас) на NО2 - NO конвертора.
- Иглен вентил V9
За изравняване на дебита на NО2 - NO конвертора и байпаса.
- Иглени вентили V10, V11
За регулиране на дебита към анализаторите.
- Изпускателни кранове V12, V13
За изпускане на кондензата от охладителя на баня В.
- Превключващ кран вентил V14
За избор на торбичка ВК или торбичка BG.
1.2. Определяне на частиците
Точки 1.2.1 и 1.2.2 и фиг. 4 до 15 съдържат подробни описания на препоръчваните системи за разреждане и вземане на проби, като се има предвид, че с различни конфигурации могат да се постигнат еднакви резултати, не е необходимо стриктното придържане към тези схеми. Могат да бъдат използвани допълнителни компоненти, като апарати, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да бъде получена допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи. Други компоненти, които не са необходими за запазване на точността на някои системи, могат да бъдат премахнати, при условие че това решение се основава на добра техническа преценка.
1.2.1. Система за разреждане
1.2.1.1. Система с разреждане на част от потока (фиг. от 4 до 12) (Фигурите от 4 до 12 показват различни типове системи с разреждане на част от потока, които по принцип могат да бъдат използвани за изпитването в стационарен (стабилизиран) режим (NRSC). При все това по причина на много строгите ограничения на изпитванията в преходен режим само системите с разреждане на част от потока (фиг. от 4 до 12), задоволяващи всички изисквания, посочени в "Системи с разреждане на част от потока" на допълнение III, приложение № 1, т. 2.4, се приемат за изпитването в преходен режим (NRTC).)
Посочената система за разреждане се базира на разреждането на част от обема отработени газове. Разделянето на обема отработени газове и последващият процес на разреждане могат да бъдат осъществени с различни видове системи за разреждане. За последващото събиране на частици през системата за вземане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14) може да се пропусне пълният обем от разредени отработени газове или само една част от него. Първият метод се обозначава като система с вземане на проба от целия поток, вторият - като система с вземане на проба от част от потока.
Пресмятането на степента на разреждане зависи от използваната система.
Препоръчват се следните системи:
- Изокинетични системи (фиг. 4 и 5)
При тези системи подведеният в свързващата преносна тръба поток от газове отговаря по скорост и/или налягане на пълния поток от отработени газове, което изисква потокът от отработени газове на нивото на сондата за вземане на проби да бъде без смущения и равномерен. Това обикновено се постига чрез използването на резонатор и на тръба с права подвеждаща част, която е насочена срещу потока в мястото на вземане на проба. Впоследствие коефициентът на разделяне се изчислява въз основа на лесно измервани стойности, като например диаметрите на тръбите. Трябва да се има предвид, че изокинетичният метод се използва само за изравняване на характеристиките на потока, а не за изравняване на разпределението на частиците по размери. По правило последното не е необходимо, тъй като частиците са достатъчно малки, за да следват линията на течението на флуидите.
- Системи с регулиране на дебитите и измерване на концентрациите (фиг. 6 до 10)
При тези системи пробата се взема от целия поток отработени газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените отработени газове. Степента на разреждане се определя въз основа на концентрациите на индикаторни газове, като СО2 или NОх, които вече се съдържат в отработените газове на двигателя. Концентрациите в разредените отработени газове и в разреждащия въздух се измерват, а концентрацията в необработените отработени газове може да бъде измерена директно или да бъде пресметната, при известен състав на горивото, чрез дебита на горивото и уравнението на въглеродния баланс. Системите могат да се регулират чрез пресметнатата степен на разреждане (фиг. 6 и 7) или на базата на дебита към преходната тръба (фиг. 8, 9 и 10).
- Системи с регулиране и измерване на дебита (фиг. 11 и 12)
При тези системи пробата се взема от целия поток отработени газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените газове. Степента на разреждане се определя въз основа на разликата между двата дебита. Този метод изисква прецизно калибриране на дебитомерите един спрямо друг, защото относителната големина на двата дебита при по-големи съотношения на разреждане може да доведе до значителни грешки. Регулирането на дебита се извършва много лесно, като дебитът на разредените отработени газове се поддържа постоянен, а дебитът на разреждащия въздух се променя при необходимост.
За да се реализират предимствата на системите с разреждане на част от потока, трябва да се избягват проблемите, свързани със загуби на частици в свързващия преносен тръбопровод, да се внимава да се получи представителна проба от отработените газове на двигателя и да се определи коефициентът на разделяне.
При описаните системи тези основни фактори са взети под внимание.
Фиг. 4
Система с разреждане на част от потока с изокинетична сонда и вземане на проба от част от потока(регулиране с всмукващ вентилатор SB)
С помощта на изокинетичната сонда за вземане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия преносен тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработените газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Този сигнал се подава на дебитния регулатор FC1, който управлява всмукващия вентилатор SB така, че на върха на сондата да се поддържа нулева разлика в налягането. При тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP са равни, а дебитът през ISP и ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Коефициентът на разделяне се определя от площта на напречните сеченията на EP и ISP. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и коефициента на разделяне.
Фиг. 5
Система с разреждане на част от потока с изокинетична сонда и вземане на проба от част от потока (регулиране с нагнетателен вентилатор PB)
С помощта на изокинетичната сонда за взимане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия преносен тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработените газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Този сигнал се предава на дебитния регулатор FC1, който управлява нагнетателния вентилатор така, че на върха на сондата се поддържа нулева разлика в налягането. Това се постига, като се взема малка част от разреждащия въздух, чийто дебит вече е бил измерен с дебитомера FM1, и с помощта на пневматична бленда се подвежда в ТТ. При тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP се изравняват, а дебитът през ISP и ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Коефициентът на разделяне се определя от площта на сеченията EP и ISP. Разреждащият въздух се засмуква през DT чрез всмукващия вентилатор SB и дебитът се измерва посредством FM1 на входа на DT. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и коефициента на разделяне.
Фиг. 6
Система с разреждане на част от потока с измерване на концентрациите на СО2 или NОх и вземане на проба от част от потока
Необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОх) се измерват в необработените и разредени отработени газове, както и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Тези сигнали се предават на дебитния регулатор FC2, който управлява или нагнетяващия вентилатор РВ, или всмукващия вентилатор SB, така, че в DT се поддържа желаното разделяне и разреждане на отработените газове. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове в необработените отработени газове, в разредените отработени газове и в разреждащия въздух.
Фиг. 7
Система с разреждане на част от потока с измерване на концентрациите на СО2, баланс по въглерода и вземане на проба от целия поток
Необработени отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на СО2 се измерват в разредените отработени газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Сигналите за СО2 и GFUEL (масов дебит на горивото) се предават или на дебитния регулатор FC2, или на дебитния регулатор FC3 на системата за вземане на проби от частици (фиг. 14). FC2 управлява нагнетателния вентилатор SB, а FC3 - системата за вземане на проби от частици (фиг. 14); така те регулират дебитите на вход и изход на системата и осигуряват в DT желаната степен на разделяне и разреждане на отработените газове. Степента на разреждане се пресмята при използване на метода на баланс по въглерода въз основа на СО2 - концентрациите и на GFUEL.
Фиг. 8
Система с разреждане на част от потока с единична тръба на Вентури, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока
Под действието на отрицателното налягане (подналягането), което създава тръбата на Вентури VN в DT, необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Дебитът на газовете през ТТ зависи от обмена на сили (импулси) в зоната на тръбата на Вентури и следователно се влияе от абсолютната температура на газовете на изхода на ТТ. От това следва, че разделянето на отработените газове при определен дебит в тунела не може да бъде постоянно, а степента на разреждане при малко натоварване е малко по-ниска, отколкото при голямо натоварване. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОх) се измерват в необработените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA; степента на разреждане се изчислява на базата на така измерените стойности.
Фиг. 9
Система с разреждане на част от потока с двойна тръба на Вентури, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока
Необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР към тунела за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP, свързващия преносен тръбопровод ТТ и делителите на потока, състоящи се от набор бленди или тръби на Вентури. Първият делител на потока (FD1) се намира в ЕР, а вторият (FD2) - в ТТ. Необходими са два допълнителни вентила за регулиране на налягането (РСV1 и РСV2), за да може чрез регулиране на противоналягането в ЕР и на налягането в DT да се поддържа постоянно разделяне на отработените газове. РСV1 се намира след SP в ЕР, а РСV2 - между нагнетателния вентилатор РВ и тунела DT. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОх) се измерват в необработените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на отработените газове и могат да бъдат използвани за регулиране на РСV1 и РСV2 с цел получаване на прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове.
Фиг. 10
Система с разреждане на част от потока с многотръбно разделяне, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока
Необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР към тунела за разреждане DT чрез свързващия преносен тръбопровод ТТ и делителя на потока FD3, който се състои от набор от тръби с еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване), монтирани в ЕР. Отработените газове, протичащи през една от тези тръби, се подвеждат към DT, а протичащите през другите тръби отработени газове се подвеждат към овлажнителна камера DC. Следователно, разделянето на отработените газове се определя от общия брой на тръбите. Постоянното управление на разделянето изисква нулева разлика в налягането между DC и изхода на ТТ, като налягането се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Разлика в налягането, равна на нула, се постига, когато в DT на изхода на ТТ се подаде чист въздух. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОх) се измерват в необработените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на отработените газове и могат също така да бъдат използвани за регулиране на дебита на подаване на въздух за получаване на прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове.
Фиг. 11
Система с разреждане на част от потока с регулиране на дебита и вземане на проба от целия поток
От изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ необработените отработени газове се подвеждат към тунела за разреждане DT. Общият дебит през тунела се регулира с регулатора на дебит FC3 и помпата за вземане на проби на системата за вземане на проби от частици (фиг. 16).
Дебитът на разреждащия въздух се регулира с дебитния регулатор FC2, който за постигане на желаното разделяне на отработените газове може да ползва като управляващи сигнали GEXH, GAIR или GFUEL. Дебитът на взетата проба в DT e разликата от пълния дебит и дебита на разреждащия въздух. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1, а общият дебит - с дебитомера FM3 на системата за вземане на проби от частици (фиг. 14). Степента на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита.
Фиг. 12
Система с разреждане на част от потока с регулиране на дебита и вземане на проба от
част от потока
От изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ необработените отработени газове се подвеждат към тунела за разреждане DT. Разделянето на отработените газове и дебитът в DT се регулират от дебитния регулатор FC2, който настройва, съответно дебита (или честотата на въртене) на нагнетателния вентилатор РВ и на всмукателния вентилатор SB. Това е възможно, тъй като взетата проба със системата за вземане на проби от частици се връща в DT. GEXH, GAIR или GFUEL могат да се ползват като управляващи сигнали за FC2. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1, а общият дебит - с дебитомера FM2. Степента на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита.
Изпускателна тръба EP
Изпускателната тръба може да бъде изолирана. За намаляване на топлинната инертност на изпускателната тръба се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра й да бъде по-малко или равно на 0,015.
Използването на гъвкави участъци трябва да бъде ограничено до отношение на дължината към диаметъра по-малко или равно на 12. Колената трябва да бъдат ограничени до минимум, за да се намалят натрупванията от инертност. Ако системата включва стендов шумозаглушител, той също може да бъде изолиран.
При изокинетична система изпускателната тръба не трябва да има колена, огъвания и резки изменения на диаметъра на разстояние, равно на най-малко на шест диаметъра на тръбата преди и три диаметъра на тръбата след върха на сондата. Скоростта на газовете в областта на вземането на проба трябва да бъде по-висока от 10 m/s освен в случаите, когато двигателят работи на празен ход. Средноаритметичната стойност на колебанията в налягането на отработените газове не трябва да превишават ± 500 Ра. Всеки опит за намаляване на колебанията на налягането, освен използването на ходова изпускателна система (включваща шумозаглушител и устройство за допълнително обработване на отработените газове), не трябва да променя работата на двигателя и да води до отлагане на частици.
При системи без изокинетична сонда се препоръчва използването на права тръба, която трябва има дължина, равна на шест нейни диаметъра преди и три нейни диаметъра след върха на сондата.
- Сонда за вземане на проби SP (фиг. 6 до 12)
Вътрешният диаметър трябва да бъде най-малко 4 mm. Минималното отношение на диаметъра на изпускателната тръба към този на сондата трябва да бъде четири. Сондата трябва да бъде отворена тръба, която да е насочена срещу посоката на протичане на потока и монтирана по осевата линия на изпускателната тръба или трябва да бъде съставена от много отвори - както е описано за SP1 в т. 1.1.1.
- Изокинетична сонда за вземане на проби ISP (фиг. 4 и 5)
Изокинетичната сонда за вземане на проби трябва да бъде насочена срещу потока от отработени газове по осевата линия на изпускателната тръба в точка, в която са изпълнени условията за потока, описани в раздел ЕР. Тя трябва да бъде така проектирана, че да осигурява пропорционално вземане на проба от необработени отработени газове. Вътрешният диаметър трябва да бъде най-малко 12 mm.
Необходима е система за регулиране на изокинетично разделяне на отработените газове, което да се постигне чрез поддържане на нулева разлика в налягането между ЕР и ESP. При тези условия скоростите на отработените газове в ЕР и в ISP са еднакви, а масовият дебит през ISP е константна част от общия дебит на отработените газове. ISP трябва да бъде включена към диференциален датчик за налягане. Нулевата разликата в налягането между ЕР и ISP се получава чрез промяна на скоростта на нагнетателния вентилатор или чрез регулатор на дебита.
- Делители на потока FD1 и FD2 (фиг. 9)
Набор от тръби на Вентури или бленди се монтират съответно в изпускателната тръба ЕР и в свързващия тръбопровод ТТ, за да се осигури пропорционално вземане на проби от необработени отработени газове. Система за регулиране на налягането, състояща се от два вентила РСV1 и РСV2 се използва за пропорционално разделяне, което се осъществява посредством регулиране на наляганията в ЕР и DT.
- Делител на потока FD3 (фиг. 10)
Набор от тръби (тръбен пакет) се монтира в изпускателната тръба ЕР, за да се гарантира пропорционално вземане на проби от необработени отработени газове. Една от тези тръби подвежда отработените газове към разреждащия тунел DT, а отработените газове от другите тръби влизат в овлажнителна камера DC. Тръбите трябва да имат еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване), следователно разделянето на отработените газове зависи от общия брой на тръбите. Необходима е регулираща система, за да може да се осъществи пропорционално разделяне чрез поддържане на нулева разлика в налягането между изхода на тръбния пакет в DC и изхода на ТТ. При тези условия скоростите на отработени газове в ЕР и FD3 са пропорционални, а дебитът в ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Двете точки трябва да са свързани към диференциален датчик за налягането DPT. Нулевата разлика в налягането се получава с помощта на регулатора на дебита FC1.
- Анализатор на отработени газове EGA (фиг. 6 до 10)
Могат да се използват анализатори на СО2 или NОх (при метода на баланс по въглерода - само СО2-анализатори). Анализаторите трябва да бъдат калибрирани, както анализаторите за измерването на газообразните емисии. За определяне на разликите в концентрациите могат да се използват един или повече анализатори.
Точността на измерващите системи трябва да бъде такава, че точността на GEDFW,i или VEDFW,i да е в интервала ± 4 %.
- Свързващ преносен тръбопровод ТТ (фиг. 4 до 12)
Свързващият преносен тръбопровод за отвеждане на пробата от частици трябва:
- да е максимално къс и да не е по-дълъг от 5 m,
- да има диаметър, който е равен или по-голям от диаметъра на сондата, но не по-голям от 25 mm,
- да има изход по осевата линия на разреждащия тунел, насочен по посоката на протичане на потока.
Тръбопроводи с дължина до един метър трябва да бъдат изолирани с материал, чиято максимална топлопроводимост е 0,05 W/(m.K), като дебелината на изолационния слой трябва да съответства на диаметъра на сондата. Тръбопровод с дължина, по-голяма от един метър, трябва да бъде изолиран и загрят до минимална температура на стената 523 К (250 °С).
Необходимите температури на стената на свързващия тръбопровод могат също така да се определят чрез стандартни изчисления на топлопренасянето.
- Диференциален датчик за налягане DPT (фигури 4, 5 и 10)
Диференциалният датчик за налягане трябва да бъде с максимален обхват ± 500 Ра.
- Регулатор на дебита FC1 (фиг. 4, 5 и 10)
При изокинетичните системи (фиг. 4 и 5) регулаторът на дебита е необходим за поддържане на нулева разлика в налягането между ЕР и ISP. Нулирането се извършва чрез:
а) регулиране на скоростта или дебита на всмукващия вентилатор (SB) и поддържане постоянна скоростта на нагнетателния вентилатор (РВ) при всеки един от етапите (фиг. 4);
или
б) чрез настройване на всмукващия вентилатор (SB) на постоянен масов дебит на разредените отработени газове и регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор (РВ), чрез което се регулира дебитът на пробата от отработени газове в края на свързващия преносен тръбопровод (ТТ) (фиг. 5).
При използване на система с регулиране на налягането остатъчната грешка в контролната верига не трябва да превишава ± 3 Ра. Средноаритметичните колебания на налягането в тунела за разреждане не трябва да превишават ± 250 Ра.
При многотръбни системи (фиг. 10) регулаторът на дебита е необходим, за да се раздели пропорционално потокът от отработили газове и за да се поддържа нулева разлика в налягането между изпускателния отвор на многотръбната група и изхода на ТТ. Настройването може да се осъществи чрез регулиране на дебита на нагнетявания въздух в DT на изхода на ТТ.
- Вентили за регулиране на налягането РСV1 и РСV2 (фиг. 9)
Необходими са два вентила за регулиране на налягането за системата с двойна тръба на Вентури/двойна бленда, за да може чрез регулиране на противоналягането на ЕР и на налягането на DT да се осъществи пропорционално разделяне на потока. Вентилите трябва да се намират в ЕР след SP и между РВ и DT.
- овлажнителна камера DC (фиг. 10)
На изхода на тръбния пакет трябва да бъде монтирана овлажнителна камера, за да се намалят максимално колебанията на налягането в изпускателната тръба ЕР.
- Тръба на Вентури VN (фиг. 8)
В тунела за разреждане DT се монтира тръба на Вентури, за да създава отрицателно налягане (подналягане) в областта на изхода на свързващия преносен тръбопровод ТТ. Дебитът на газовете в ТТ се определя от обмена на сили (импулси) в тръбата на Вентури и по принцип е пропорционален на дебита на нагнетателния вентилатор РВ, така че се постига постоянна степен на разреждане. Тъй като обмена на сили (импулси) се влияе от температурата на изхода на ТТ и от разликата в налягането между ЕР и DT, действителната степен на разреждане е малко по-ниска при малко натоварване, отколкото при голямо натоварване.
- регулатор на дебита FC2 (фиг. 6, 7, 11 и 12; незадължителен)
За регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор РВ или на всмукващия вентилатор SB може да се използва регулатор на дебита. Той може да се управлява от сигнала за дебита на отработените газове или на горивото, или от диференциалния сигнал за СО2 или NОх.
FC2 регулира директно въздушния поток, ако се ползва подаване на сгъстен въздух (фиг. 11).
- Дебитомер FM1 (фиг. 6, 7, 11 и 12)
Газомер или уред за измерване на дебита на разреждащия въздух. FM1 не е задължителен, ако нагнетателният вентилатор РВ е калибриран за измерване на дебита.
- Дебитомер FM2 (фиг. 12)
Газомер или уред за измерване дебита на разредени отработени газове. FM2 не е задължителен, ако всмукващият вентилатор SB е калибриран за измерване на дебита.
- Нагнетателен вентилатор РВ (фиг. 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 12)
За регулиране на дебита на разреждащия въздух РВ може да се свърже към дебитните регулатори FC1 и FC2. РВ не е необходим, когато се използва дроселен вентил. Ако РВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разреждащия въздух.
- Всмукващ вентилатор SB (фиг. 4, 5, 6, 9, 10 и 12)
Само за системи с вземане на проба от част от потока. Ако SВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разредените отработени газове.
- Филтър за разреждащия въздух DAF (фиг. 4 до 12)
Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се очисти през активен въглен, за да се отстранят фоновите въглеводороди. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25 °С) ± 5 К.
По искане от производителя, в съответствие с добрата инженерна практика, се взема проба от разреждащия въздух за определяне на фоновите концентрации на частици, които концентрации след това могат да се извадят от измерените в разредените отработени газове стойности.
- Сонда за вземане на проби от частици PSP (фиг. 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12)
Сондата представлява предната част на тръбопровода за пренос на частици РТТ и:
- трябва да бъде насочена срещу потока на място, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. по осевата линия на разреждащия тунел DT на системите за разреждане, на разстояние приблизително равно на 10 диаметъра на тунела, след точката, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;
- трябва да има вътрешен диаметър най-малко 12 mm;
- може да бъде загрявана до максимална температура на стената 325 К (52 °С) чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух, при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);
- може да бъде изолирана.
- Разреждащ тунел DT (фиг. 4 до 12)
Разреждащият тунел:
- трябва да бъде с такава дължина, че да осигурява пълно смесване на отработените газове с разреждащия въздух при турбулентни условия на протичане;
- трябва да бъде от неръждаема стомана със:
- отношение на дебелина към диаметър максимум 0,025 за разреждащи тунели с вътрешен диаметър над 75 mm;
- стени, чиято номинална дебелина е не по-малка от 1,5 mm за разреждащи тунели с вътрешен диаметър, по-малък или равен на 75 mm;
- трябва да бъде с минимален диаметър 75 mm за система с вземане на проба от част от потока;
- трябва по възможност да бъде с минимален диаметър 25 mm за система с вземане на проба от целия поток;
- може да бъде загряван до максимална температура на стената 325 К (52 °С) чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух, при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);
- може да бъде изолиран.
Отработените газове от двигателя трябва да бъдат смесени напълно с разреждащия въздух. При системи за вземане на проби от част от потока качеството на смесване се проверява след пускането им, с помощта на СО2 - профил на тунела при работещ двигател (най-малко четири еднакво отдалечени точки на измерване). Ако е необходимо, може да бъде използвана смесителна бленда.
Бележка. Ако околната температурата в близост до разреждащия тунел DT е по-малка от 293 К (20 °С), трябва да бъдат взети мерки за избягване на загубите на частици по хладните стени на разреждащия тунел. Ето защо се препоръчва загряване и/или изолация на тунела в рамките на горепосочените допустими стойности.
При по-голямо натоварване на двигателя тунелът може да се охлажда с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, при условие че температурата на охлаждащата течност е не по-малка от 293 К (20 °С).
- Топлообменник НЕ (фиг. 9 и 10)
Топлообменникът трябва да бъде с достатъчен капацитет за поддържане на температурата на вход на всмукващия вентилатор SB в рамките на ± 11 К от наблюдаваната при изпитването средноаритметична експлоатационна температура.
1.2.1.2. Система с разреждане на целия поток (фиг. 13)
Работата на тази система се базира на разреждането на целия поток отработени газове по метода на вземане на проби с постоянен обем (CVS). Трябва да бъде измерен общият обем на сместа от отработени газове и разреждащ въздух. Може да се използва PDP, CFV или SSV система.
За последващото събиране на частици проба от разредените отработени газове се подвежда през системата за вземане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14 и 15). Ако това се извършва директно, става дума за единично разреждане. Ако пробата се разрежда отново във втори разреждащ тунел, се говори за двойно разреждане. Двойното разреждане е полезно, когато изискванията относно температурата, с която се обтича филтърът, не могат да бъдат спазени при единично разреждане. Въпреки че методът на двойно разреждане представлява по принцип разреждаща система, той се описва в т. 1.2.2, фиг. 15 като модификация на система за вземане на проби от частици, тъй като притежава повечето типични съставни части на система за вземане на проби от частици.
Газообразните емисии могат да бъдат определени също и в разреждащия тунел на системата с разреждане на целия поток. Ето защо сондите за вземане на проби на газообразни компоненти са изобразени на фиг. 13, но не са показани в описанието. Съответните изисквания са представени в т. 1.1.1.
Описание (фиг. 13)
Изпускателна тръба ЕР
Дължината на изпускателната тръба от изхода на изпускателния колектор за отработените газове на двигателя, на турбокомпресора или на устройството за допълнителна обработка до разреждащия тунел не трябва да превишава 10 m. Ако дължината на системата е по-голяма от 4 m, цялата част над 4 m трябва да бъде термоизолирана, с изключение на монтирания в изпускателната система димомер, ако има такъв. Дебелината на изолацията трябва да бъде минимум 25 mm. Топлопроводимостта на изолационния материал, измерена при 673 К (400°С), трябва да е максимум 0,1 W/m.K. За да се намали топлинната инертност на изпускателната тръба, се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра й да е по-малко или равно на 0,015. Използването на гъвкави участъци трябва да се ограничи до отношение на дължина към диаметър, по-малко или равно на 12.
Фиг. 13
Система с разреждане на целия поток
Общият обем необработени отработени газове се смесва с въздуха за разреждане в разреждащия тунел DT. Дебитът на разредените отработени газове се измерва с обемна помпа PDP, с тръба на Вентури с критичен поток CFV или с дозвукова тръба на Вентури SSV. За пропорционално вземане на проби от частици или за определяне на дебита може да се използва топлообменник НЕ или система за електронно изравняване на дебита EFC. Тъй като определянето на масата от частици се базира на целия обем на разредените отработени газове, не е необходимо да се изчислява степента на разреждане.
- Обемна помпа PDP
Тази помпа измерва общия дебит на разредените отработени газове от броя на оборотите на помпата и отместването й. Противоналягането на изпускателната система не трябва изкуствено да се намалява от PDP или от всмукателната система на разреждащия въздух. Статичното налягане на отработените газове, измерено с CVS-системата, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 kРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVS при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя.
Температура на газовата смес, непосредствено преди PDP, трябва да бъде поддържана в границите на ± 6 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна температура, когато не се използва изравняване на дебита.
Изравняване на дебита може да се използва само когато температурата на входа на PDP не превишава 323 К (50 °С).
- Тръба на Вентури с критичен поток CFV
CFV измерва общия дебит на разредените отработени газове в условия на дроселиране (критичен поток). Статичното противоналягане на отработените газове, измерено с работеща CVF-система, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 kРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVF, при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя. Температурата на газовата смес, непосредствено преди CFV, трябва да се поддържа в рамките на ± 11 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна температура, когато не се използва изравняване на дебита.
- Дозвукова тръба на Вентури SSV
Дозвуковата тръба на Вентури SSV измерва общия дебит на разредените отработени газове в зависимост от налягането и температурата на входа, както и в зависимост от намалението на налягането между входа и дюзата (шийката) на SSV.
Статичното противоналягане на отработените газове, измерено с работеща SSV-система, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 kРа от статичното налягане, измерено без връзка към SSV, при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя. Температурата на газовата смес, непосредствено преди SSV, трябва да се поддържа в рамките на ± 11 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна температура, когато не се използва изравняване на дебита.
- Топлообменник НЕ (не е задължителен, ако се използва система EFC)
Капацитетът на топлообменника трябва да бъде достатъчен, за да се поддържа температурата в диапазона на гореспоменатите допустими стойности.
- Система за електронно изравняване на дебита EFC (не е задължителна, ако се използва НЕ)
Ако температурата на входа на PDP или на CFV-системата не се поддържа в горепосочените граници, се изисква система за електронно изравняване на дебита, с цел непрекъснато измерване на дебита и регулиране на пропорционалното вземане на проби в системата за вземане на проби от частици. За тази цел сигналите на непрекъснато измервания дебит се използват, за да коригират дебита на пробата, преминаваща през филтъра за частици на системата за вземане на проби (фиг. 14 и 15).
- Разреждащ тунел DT
Разреждащият тунел:
- трябва да има достатъчно малък диаметър, за да създава турбулентен поток (Рейнолдсово число, по-голямо от 4000), и да е с достатъчна дължина, за да се смесват изцяло отработените газове с разреждащия въздух. Може също да бъде използвана смесителна бленда;
- трябва да има диаметър най-малко 75 mm;
- може да бъде изолиран.
Отработените газове от двигателя трябва да бъдат насочени по посока на потока до мястото, където навлизат в разреждащия тунел, след което да бъдат добре смесени.
При единично разреждане проба от разреждащия тунел се подвежда в системата за вземане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14). Дебитът на PDP или капацитетът на CFV или на SSV трябва да бъде достатъчен за поддържане на температура на разредените отработени газове, по-малка или равна на 325 К (52 °С), непосредствено преди първия филтър за частици.
При двойно разреждане една проба от разреждащия тунел се подвежда за по-нататъшно разреждане във втория тунел и след това се подвежда през филтрите за вземане на проби (т. 1.2.2, фиг. 15). Дебитът на PDP или капацитетът на CFV или на SSV трябва да бъде достатъчен за поддържане на температурата на разредените отработени газове в областта за вземане на проби, в DT, по-малка или равна на 464 К (191 °С). Вторичната разреждаща система трябва да осигурява достатъчен обем от вторичен разреждащ въздух, за да може двойно разреденият поток от отработени газове да поддържа температура, по-малка или равна на 325 К (52 °С), непосредствено преди първия филтър за частици.
- Филтър за разреждащия въздух DAF
Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се пречисти през активен въглен, за да се отстранят фоновите въглеводороди. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25 °С) ± 5 К. По заявка на производителя, според добрата инженерна практика, се взема проба от разреждащия въздух за определяне на фоновата концентрация на частици, която концентрация може да се извади после от измерените стойности в разредените отработени газове.
- Сонда за взимане на проби от частици PSP
Сондата представлява предната част на тръбопровода за пренос на частици РТТ и:
- трябва да бъде насочена срещу потока в място, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на разреждащия тунел DT на системите за разреждане, приблизително на разстояние, равно на 10 диаметъра на тунела след мястото, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;
- трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm;
- може да бъде загрявана чрез директно затопляне или предварително загряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);
- може да бъде изолирана.
1.2.2. Система за вземане на проби от частици (фиг. 14 и 15)
Системата за вземане на проби от частици служи за събиране на частици с помощта на един или повече филтри. В случай на система с разреждане на част от потока с вземане на проба от целия поток, при която общият обем от разредени газове се провежда през филтъра, разреждащата система (т. 1.2.1.1, фиг. 7 и 11) и системата за вземане на проби обикновено образуват едно цяло. В случай на система с разреждане на част от потока или на целия поток с вземане на проба от част от потока, при която само една част от разредените отработени газове се провежда през филтрите, разреждащата система (т. 1.2.1.1, фиг. 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12, както и т. 1.2.1.2, фиг. 13) и системата за вземане на проби обикновено са две отделни системи.
В тази наредба системата с двойно разреждане DDS (фиг. 15) на системата с разреждане на целия поток се приема за модификация на типичната система за вземане на проби от частици, показана на фиг. 14. Системата с двойно разреждане включва всички важни съставни части на системата за вземане на проби от частици, като например държателите за филтри и помпата за вземане на проба, и допълнително определени разреждащи функции, като захранване с разреждащ въздух и тунел за вторично разреждане.
За да се избегне въздействието върху управляващите контури, се препоръчва помпата за вземане на проби да работи по време на целия процес на изпитване. При еднофилтърния метод трябва да се използва една байпас-система за преминаване на пробата през филтрите за вземане на проби в желаните моменти. Смущенията от превключване на управляващите контури трябва да бъдат намалени до минимум.
Описание (фиг. 14 и 15)
- Сонда за вземане на проби от частици PSP (фиг. 14 и 15)
Сондата за вземане на проби от частици, показана на фигурите, е предната част на свързващия тръбопровод за пренос на пробата за частици РТТ.
Сондата:
- трябва да бъде насочена срещу потока в точка, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на тунела на системите за разреждане (точка 1.2.1), приблизително на разстояние 10 диаметъра на тунела след точката, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;
- трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm;
- може да бъде загрявана чрез директно затопляне или предварително загряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);
- може да бъде изолирана.
Фиг. 14
Система за вземане на проби от частици
Проба от разредените отработени газове се взема от тунела за разреждане DT на система с разреждане на част или на целия поток; след това тя преминава през сондата за вземане на проби от частици PST и свързващия тръбопровод за пренос на пробата от частици РТТ с помощта на помпата за вземане на проба частици. Пробата преминава през държателите за филтри FH, които съдържат филтрите за вземане на проби от частици. Дебитът на пробата се регулира с дебитния регулатор FC3. При използване на система за електронно изравняване на дебита EFC (фиг. 13), дебитът на разредените отработени газове служи за управляващ сигнал за FC3.
Фиг. 15
Система за разреждане (само за система с разреждане на целия поток)
Пробата от разредените отработени газове се пренася от разреждащия тунел DT на системата за разреждане на целия поток чрез сондата за вземане на проби от частици PSP и свързващия тръбопровод за пренос на частици РТТ до вторичния разреждащ тунел SDT, където се разрежда още веднъж. След това пробата преминава през държателите за филтри FH, съдържащи филтрите за взимане на проби от частици. Обикновено дебитът на разреждащия въздух е постоянен, докато дебитът от пробите се регулира с дебитния регулатор FC3. Ако се използва система за изравняване на потока EFC (фиг. 13), общият обем на разредените отработени газове служи за управляващ сигнал за FC3.
- Свързващ тръбопровод за пренос на пробата от частици РТТ (фиг. 14 и 15)
Свързващият тръбопровод за пренос на частици трябва да не е по-дълъг от 1020 mm и да бъде с най-малката възможна дължина.
Тези размери се отнасят:
- за частта от входа на сондата до филтърния държател при система с разреждане на част от потока, с вземане на проби от част от потока и при система с единично разреждане на целия поток,
- за частта от края на разреждащия тунел до филтърния държател - при система с разреждане на част от потока, с вземане на проба от целия поток,
- за частта от върха на сондата до вторичния разреждащ тунел - при система с двойно разреждане на целия поток.
Свързващият тръбопровод за пренос:
- може да бъде загряван чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената 325 К (52 °С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);
- може да бъде изолиран.
- Тунел за вторично разреждане SDТ (фиг. 15)
Тунелът за вторично разреждане трябва да има минимален диаметър 75 mm и да е с такава дължина, че двойно разредената проба да остава в него най-малко 0,25 s. Държателят на основния филтър FH не трябва да се намира на разстояние, по-голямо от 300 mm от изхода на тунела за вторично разреждане.
Тунелът за вторично разреждане:
- може да бъде загряван чрез директно загряване или предварително загряване на въздуха за разреждане до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);
- може да бъде изолиран.
- Държател(и) за филтри FH (фиг. 14 и 15)
За основния и вторичния филтър може да се ползват или един-единствен корпус, или отделни корпуси. Трябва да са изпълнени изискванията на приложение № 3, допълнение 1, т. 1.5.1.3.
Държателя(ите) за филтри:
- могат да бъдат загрявани чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената от най-много 325 К (52 °С), при условие че температурата на въздуха не надхвърля 325 К (52 °С);
- могат да бъдат изолирани.
- Помпа за вземане на проби Р (фиг. 14 и 15)
Помпата за вземане на проби трябва да се намира на такова разстояние от тунела, че температурата на постъпващите газове да бъде постоянна (± 3 К), ако не се използва корекция на дебита чрез FC3.
- Помпа за разреждащ въздух DР (фиг. 15) (само за система с двойно разреждане на целия поток)
Помпата за разреждащ въздух трябва да бъде така разположена, че въздухът за вторично разреждане да се подава с температура 298 К (25 °С) ± 5 К.
- Регулатор на дебита FC3 (фиг. 14 и 15)
При отсъствие на други начини, за компенсиране на колебанията на температурата и противоналягането на дебита на пробата от частици, трябва да бъде използван регулатор на дебита. При използването на система за изравняване на дебита EFC (фиг. 13) дебитният регулатор е задължителен.
- Дебитомер FM3 (фиг. 14 и 15) (дебит на пробата от частици)
Газомерът или дебитомерът трябва да са на такова разстояние от помпата за вземане на проби, че температурата на постъпващия газ да остане постоянна (± 3 К), ако не се осъществява корекция на дебита посредством FC3.
- Дебитомер FM4 (фиг. 15) (за разреждащ въздух, при система с двойно разреждане на целия поток)
Газомерът или дебитомерът трябва да са разположени така, че температурата на постъпващите газове да остане постоянна 298 К (25°С) ± 5 К.
- сферичен вентил ВV (допълнителен)
Диаметърът на сферичния вентил не трябва да е по-малък от вътрешния диаметър на тръбата за вземане на проби, а времето за неговото включване трябва да е по-малко от 0,5 s.
При по-големи натоварвания на двигателя горепосочените части може да се охлаждат с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, ако температурата на охлаждащата течност не е по-ниска от 293 К (20 °С)."
§ 23. Приложение № 5 към чл. 8, ал. 2 се изменя така:
"Приложение № 5 към чл. 8, ал. 2
| ОБРАЗЕЦ |
| МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ |
| ЕО СЕРТИФИКАТ № |
| ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА |
| ПЕЧАТ НА МЗГ |
| Информация относно: |
| - одобрение на типа (1) |
| - изменение на одобрението(1) |
| - отказ за предоставяне на одобрението(1) |
| - отнемане на одобрението(1) |
| на типа двигател или на типовете двигатели в рамките на фамилията по отношение на емисиите замърсители съгласно Директива 97/68/ЕО, последно изменена от Директива 2004/64/ЕО |
| Номер на одобрение на типа: |
| Номер на изменение: |
| Основание за изменение (ако е приложимо) |
Част I |
|
| 0. | |
| 0.1. | |
| 0.2. | Обозначаване от производителя на базовия-/и |
| (ако е приложимо) на типа/типовете двигател(и) | |
| 0.3. | Код на типа от производителя, както е маркиран |
| 0.4. | Характеристики за техниката, които трябва да |
| 0.5. | |
| Наименование и адрес на упълномощения пред- | |
| 0.6. | Местоположение, кодиране и начин на закрепва- |
| 0.7. | Местоположение и начин на закрепване на ЕО |
| 0.8. | |
| Част II | |
| 1. | |
| 1.1. | |
| 1.1.1. | Максимално допустимо разреждане при всмукване: ............... kPa |
| 1.1.2. | Максимално допустимо противоналягане: ............................... kРа |
| 2. | Техническа служба, отговорна за провеждането |
| 3. | |
| 4. | |
| 5. | Аз, долуподписаният, с настоящото удостоверявам, че описанието на представените по-горе двигатели, което се съдържа в приложения списък с данни, е точно и че приложените резултати от изпитванията се отнасят за този тип двигатели. Образците на типа/типовете (базов) двигател(и) бяха избрани от изпълнителния директор на КТИ и представени от производителя (1) |
| ЕО одобрение на типа се дава/отказва/отнема(1) | |
| Приложени документи: |
| Техническо досие |
| Резултати от изпитването ( виж Допълнение 1). |
| Доказателство за еквивалентност на използваните системи за вземане на проби, които се различават от базовите системи(4) (ако е приложимо). |
| (1) | Ненужното се заличава. |
| (2) | Както е определено в чл. 2, ал. 1 на наредбата. |
| (3) | Попълни "неприложимо", когато изпитването е проведено от упълномощения орган. |
| (4) | Както е определено в приложение № 2, т. 4.2. |
| ДОПЪЛНЕНИЕ 1 |
| Резултати от изпитванията за двигатели с компресионно запалване |
| Резултати от изпитванията |
| 1. Информация за провеждането на изпитване NRSC(1): |
| 1.1. Еталонно гориво, използвано за изпитванията: |
| (когато маслото е прибавено към горивото, трябва да се посочи процентната част на маслото в сместа) |
| 1.3. Задвижвано от двигателя оборудване (ако е приложимо) |
| 1.3.2. Консумирана мощност при посочените честоти на въртене на двигателя (по данни на производителя): |
| Консумирана мощност РАЕ(kW) при различни честоти на въртене на двигателя1 , като се взема под внимание допълнение 3 на това приложение |
| Оборудване | междинна честота | номинална |
| на въртене | честота | |
| (ако е приложимо) | на въртене | |
| Общо: |
| (1) | Не трябва да надвишава 10 % от измерената по време на изпитването мощност. |
| 1.4. Характеристики на двигателя |
| 1.4.1. Честоти на въртене на двигателя: |
| Празен ход ................................................................. об/min(-1) |
| Междинна честота на въртене ................................ об/min(-1) |
| Номинална честота на въртене ............................... об/min(-1) |
| 1.4.2. Мощност на двигателя(2) |
| Настройване на мощността (kW) | |
| при различни честоти на | |
| въртене на двигателя |
| Условие | междинна честота | номинална |
| на въртене | честота | |
| (ако е приложимо) | на въртене | |
| Максимална мощ- | ||
| ност, измерена | ||
| при изпитването | ||
| (Рм) (kW) (a) | ||
| Обща погълната | ||
| мощност на зад- | ||
| вижваното от дви- | ||
| гателя оборудване | ||
| съгласно т. 1.3.2 на | ||
| настоящото допъл- | ||
| нение или т. 3.1 от | ||
| приложение № 3 | ||
| (PAE) (kW) (b) | ||
| Ефективна мощ- | ||
| ност на двигателя | ||
| съгласно т. 14 от | ||
| допълнителната | ||
| разпоредба (kW) (c) | ||
| c = a + b | ||
| 1.5. Нива на емисиите |
| 1.5.1. Настройки на динамометъра (kW) |
| Настройка на динамометъра (kW) | |
| при различни честоти на | |
| въртене на двигателя |
| Процент на | междинна честота | номинална |
| натоварване | на въртене | честота |
| (ако е приложимо) | на въртене |
| 10 % | ||
| (ако е приложимо) | ||
| 25 % | ||
| (ако е приложимо) | ||
| 50 % | ||
| 75 % | ||
| 100 % |
| 1.5.2. Резултати за емисиите при изпитване NRSC: |
| CO: .............................................................................................................. g/kWh |
| HC: .............................................................................................................. g/kWh |
| NOx: ............................................................................................................ g/kWh |
| NMHC + NOx: ............................................................................................ g/kWh |
| Частици: ...................................................................................................... g/kWh |
| 1.5.3. Система за вземане на проби, използвана при изпитване NRSC: |
| 1.5.3.2.1. Метод(9): еднофилтърен/многофилтърен |
| 2. Информация относно провеждането на изпитване NRТC(10) |
| 2.1. Резултати за емисиите при изпитване NRТC: |
| CO: .............................................................................................................. g/kWh |
| NMHC: ........................................................................................................ g/kWh |
| NOx: ............................................................................................................ g/kWh |
| Частици: ...................................................................................................... g/kWh |
| NMHC + NOx: ............................................................................................ g/kWh |
| 2.2. Система за вземане на проби, използвана при изпитване NRTC: |
| Метод(2): еднофилтърен/многофилтърен |
| 1 | В случай на няколко представителни двигателя, да бъде попълнено за всеки един от тях. |
| 2 | Некоригирана мощност, измерена в съответствие с т. 14 от допълнителната разпоредба. |
| 8 | Да се посочат цифрите, дефинирани в приложение № 4, т. 1. |
| 9 | Ненужното се заличава. |
| 10 | В случай на няколко базови двигателя, да бъде попълнено за всеки един от тях. |
| 1 | Да се посочат цифрите, дефинирани в приложение № 4, т. 1. |
| 2 | Ненужното се заличава. |
| ДОПЪЛНЕНИЕ 2 |
| Резултати от изпитванията за двигатели с принудително запалване |
| 1. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНЕТО / ИЗПИТВАНИЯТА (В случай когато има няколко базови двигателя, тези информации трябва да бъдат посочени за всеки един от тях.): |
| 1.1. Октаново число |
| 1.1.1. Октаново число |
| 1.1.2. Посочва се процентното съдържание на маслото в сместа, ако маслото и горивото са смесени, както е например при двутактовите двигатели |
| 1.1.3. Обемна маса на бензина за четиритактовите двигатели или на сместа бензин/масло за двутактовите двигатели |
| 1.2. Смазочен продукт |
| 1.2.1. Марка(и) |
| 1.2.2. Тип(ове) |
| 1.3. Оборудване, задвижвано от двигателя (при необходимост) |
| 1.3.1. Изброяване и отличителни символи |
| 1.3.2. Консумирана мощност при режимите, определени за двигателя (както е определено от производителя) |
| Оборудване | Поглъщана мощност PAE (kW) при |
| различните изпитвателни режими | |
| на двигателя (*), като се взема под | |
| внимание допълнение 3 на това | |
| приложение |
| оборудване | номинален режим |
| Общо | |
| (*) | Не трябва да надвишава 10 % от измерената мощност по време на изпитването. |
| 1.4. Параметри на двигателя |
| 1.4.1. Режими на работа на двигателя |
| Работа на празен ход: min(-1) |
| Междинен режим: min(-1) |
| Номинален режим: min(-1) |
| 1.4.2. Мощност на двигателя (Некоригирана мощност на двигателя, измерена съгласно т. 14 от допълнителната разпоредба.) |
| Условие | Регулиране на мощността (kW) |
| при различните режими | |
| на двигателя |
| междинен режим | номинален | |
| (ако се прилага | режим | |
| такъв) | ||
| Максимална мощност, | ||
| измерена по време на | ||
| изпитванията (PM) | ||
| (kW) (a) | ||
| Обща поглъщана | ||
| мощност от устрой- | ||
| ствата, задвижвани | ||
| от двигателя, съглас- | ||
| но т. 1.3.2 на настоя- | ||
| щото допълнение | ||
| или съгласно т. 3.1 | ||
| на приложение № 3 | ||
| (РАЕ) (kW) (б) | ||
| Нетна мощност на | ||
| двигателя, съгласно | ||
| т. 14 от допълнител- | ||
| ната разпоредба | ||
| (kW) (в) | ||
| c = a + b | ||
| 1.5. Нива на емисиите |
| 1.5.1. Регулировки на динамометъра (в kW) |
| Процент на | Регулиране на динамометъра |
| натоварване | (kW) при различните режими |
| на двигателя |
| междинен режим | номинален | |
| (ако се прилага | режим | |
| такъв) | (ако се при- | |
| лага такъв) | ||
| 10 % (ако се прилага) | ||
| 25 % (ако се прилага) | ||
| 50 % | ||
| 75 % | ||
| 100 % | ||
| 1.5.2. Получени резултати за емисиите по време на изпитвателния цикъл: |
| CO: .............................................................................................................. g/kWh |
| HC: .............................................................................................................. g/kWh |
| NOx: ............................................................................................................ g/kWh |
| ДОПЪЛНЕНИЕ 3 |
| Оборудване и допълнителни устройства, които се монтират при изпитването за определяне на мощността на двигателя |
| Но- | Оборудване и допълни- | Да се инсталира при |
| мер | телни устройства | изпитването за опре- |
| деляне на емисиите | ||
| 1 | 2 | 3 |
| 1 | Система за всмукване | |
| Всмукателни колектори | Да, серийно оборудване | |
| Извод за рециклиране | Да, серийно оборудване | |
| на газовете от картера | ||
| Устройства за управле- | Да, серийно оборудване | |
| ние на системите с двоен | ||
| всмукателен колектор | ||
| Разходомер за въздух | Да, серийно оборудване | |
| Тръби за подаване на | Да (а) | |
| въздух | ||
| Въздушен филтър | Да (а) | |
| Шумозаглушител за | Да (а) | |
| всмукателната система | ||
| Ограничител на скорост | Да (а) | |
| 2 | Устройство за подгряване | Да, серийно оборудване |
| на всмукателния колектор | Да се постави по въз- | |
| чрез индукция | можност при най-благо- | |
| приятните условия | ||
| 3 | Изпускателна система | |
| Филтър на отработените | Да, серийно оборудване | |
| газове | ||
| Изпускателен колектор | Да, серийно оборудване | |
| Тръбопроводи | Да (б) | |
| Шумозаглушител | Да (б) | |
| Тръбопровод за отвеждане | Да (б) | |
| на отработените газове | ||
| Устройство за забавяне | Не (в) | |
| на отработените газове | ||
| Устройство за турбоза- | Да, серийно оборудване | |
| хранване | ||
| 4 | Горивоподаваща помпа | Да, серийно оборуд- |
| ване (г) | ||
| 5 | Оборудване за карбурация | |
| Карбуратор | Да, серийно оборудване | |
| Система за електронно | Да, серийно оборудване | |
| регулиране, разходомер | ||
| на въздух и т.н. | ||
| Спомагателни устройства | ||
| за газови двигатели | ||
| Редукционен клапан | Да, серийно оборудване | |
| (детандер) | ||
| Изпарител | Да, серийно оборудване | |
| Смесител | Да, серийно оборудване | |
| 6 | Оборудване за впръскване | |
| на гориво (бензин и дизел) | ||
| Филтър за предварително | Да, серийно оборудване | |
| пречистване | или оборудване на | |
| стенда | ||
| Филтър | Да, серийно оборудване | |
| или оборудване на | ||
| стенда | ||
| Помпа | Да, серийно оборудване | |
| Тръбопровод високо | Да, серийно оборудване | |
| налягане | ||
| Инжектор | Да, серийно оборудване | |
| Въздушна клапа | Да, серийно оборуд- | |
| ване(д) | ||
| Система за електронно | Да, серийно оборудване | |
| регулиране, разходомер | ||
| на въздух и т.н. | ||
| Регулатор/система за | Да, серийно оборудване | |
| управление | ||
| Автоматичен ограничител | Да, серийно оборудване | |
| при пълно натоварване на | ||
| зъбно-гребенната предав- | ||
| ка в зависимост от атмо- | ||
| сферните условия | ||
| 7 | Оборудване за охлаждане | |
| чрез течност | ||
| Радиатор | Не | |
| Вентилатор | Не | |
| Обтекател на вентилатора | Не | |
| Водна помпа | Да, серийно оборуд- | |
| ване (е) | ||
| Термостат | Да, серийно оборуд- | |
| ване (ж) | ||
| 8 | Въздушно охлаждане | |
| Обтекател | Не (з) | |
| Вентилатор или нагне- | Не (з) | |
| тател | ||
| Устройство за регулиране | Не | |
| на температурата | ||
| 9 | Електрическо оборудване | |
| Генератор | Да, серийно оборуд- | |
| ване (и) | ||
| Електрозапалителна | Да, серийно оборудване | |
| дистрибуторна система | ||
| Бобина или бобини | Да, серийно оборудване | |
| Окабеляване | Да, серийно оборудване | |
| Свещи | Да, серийно оборудване | |
| Система за електронно | Да, серийно оборудване | |
| регулиране, включително | ||
| система за детектиране | ||
| на чукане/закъснение в | ||
| запалването | ||
| 10 | Устройство за турбо- | |
| захранване | ||
| Компресор, задвижван | Да, серийно оборудване | |
| директно от двигателя | ||
| и/или от отработените | ||
| газове | ||
| Междинен охладител | Да, серийно оборудване | |
| или оборудване на | ||
| стенда (й) (k) | ||
| Помпа за охладителната | Не (з) | |
| течност или вентилатор | ||
| (задвижвани от двигателя) | ||
| Устройство за регулиране | Да, серийно оборудване | |
| на дебита на охладителна | ||
| течност | ||
| 11 | Спомагателен вентилатор | Да, при необходимост |
| на изпитвателния стенд | ||
| 12 | Устройство против | Да, серийно оборуд- |
| замърсяване | ване (л) | |
| 13 | Оборудване за потегляне | Оборудване на стенда |
| 14 | Маслена помпа за | Да, серийно оборудване |
| смазване | ||
| (a) Пълната всмукателна система, предвидена за разглежданото приложение, трябва да се използва: ако има опасност от значително влияние върху мощността на двигателя,при двигатели с принудително запалване с атмосферно засмукване, ако производителят го поиска. |
| В останалите случаи може да се използва еквивалентна система и трябва да се провери, че входящото налягане не се различава с повече от 100 Ра от най-високата пределна стойност, определена от производителя при работа с чист въздушен филтър. |
| (б) Пълната система за отвеждане на отработените газове трябва да се инсталира, както е предвидено за разглежданото приложение: ако има опасност от значително влияние върху мощността на двигателя, при двигатели с принудително запалване с атмосферно засмукване, ако производителят го поиска. |
| В останалите случаи може да се монтира еквивалентна система, при условие че измереното атмосферно налягане не се отклонява с повече от 1000 Ра от най-високата пределна стойност, определена от производителя. |
| (в) Ако съществува вградено към двигателя устройство за забавяне на отвеждането на отработените газове, клапата на забавящото устройство се фиксира в напълно отворено положение. |
| (г) При необходимост захранващото налягане на горивото може да бъде регулирано, с цел да се възпроизведе съществуващото налягане в разглежданото приложение (по-специално когато се използва система с връщане на част от горивото). |
| (д) Клапата за всмукване на въздуха е клапата за управление на пневматичния регулатор на инжекционната помпа. Регулаторът или инжекционната система могат да съдържат други устройства, които да са в състояние да повлияват върху качеството на впръскваното гориво. |
| (е) Циркулацията на охладителната течност трябва да се осъществява единствено от водната помпа на двигателя. Охлаждането на течността може да се осъществява чрез външен кръг, по такъв начин, че загубата на налягане в този кръг и входящото налягане на водната помпа да бъдат почти на 100 % равни на тези на охладителната система на двигателя. |
| (ж) Термостатът може да бъде фиксиран в напълно отворено положение. |
| (з) Ако нагнетателят или вентилаторът на охлаждането не са свалени за изпитването, мощността, която поглъщат, се прибавя към резултатите, освен в случай, когато вентилаторите на охлаждането на двигателите с въздушно охлаждане са монтирани директно върху коляновия вал. Мощността на вентилатора или на нагнетателя се определя при режимите, използвани при изпитването, или чрез извършване на изчисление въз основа на стандартните характеристики, или чрез извършването на практически изпитвания. |
| (и) Минимална мощност на генератора: генераторът трябва да доставя само необходимата електрическа мощност за захранването на необходимите спомагателни устройства за работата на двигателя. Ако е необходимо свързване към акумулатор, той трябва да бъде в добро техническо състояние и да е напълно зареден. |
| (й) Двигателите с турбозахранване с междинно охлаждане трябва да преминават изпитване с устройствата за охлаждане на турбозахранването, независимо дали те работят с въздух или течност. Ако производителят предпочита, въздушният охладител може да бъде заместен от инсталация, монтирана на изпитвателния стенд. Във всички случаи измерването на мощността при всеки режим трябва да се извършва при спадането на максималното налягане и спадането на минималната температура на въздуха на турбозахранването, засмукван в охладителя на изпитвателния стенд така, както те са специфицирани от производителя. |
| (к) Те могат да включват например системи за преработка на отработените газове, каталитичен конвертор, термичен реактор, вторично впръскване на въздух и противоизпарителна система за горивото. |
| (л) Енергията, която е необходима за електрическо стартиране или друга система за стартиране, трябва да бъде доставена от стенда." |
§ 24. В приложение № 6 към чл.8, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става част I.
2. Създава се част II:
| "Част II |
| ЕО сертификати за одобрение на типа запазват действието си на територията на Република България, ако имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки: |
| 1 | за Германия; | |
| 2 | за Франция; | |
| 3 | за Италия; | |
| 4 | за Холандия; | |
| 5 | за Швеция; | |
| 6 | за Белгия; | |
| 7 | за Унгария; | |
| 8 | за Чехия; | |
| 9 | за Испания; | |
| 11 | за Великобритания; | |
| 12 | за Австрия; | |
| 13 | за Люксембург; | |
| 17 | за Финландия; | |
| 18 | за Дания; | |
| 20 | за Полша; | |
| 21 | за Португалия; | |
| 23 | за Гърция; | |
| 24 | за Ирландия; | |
| 26 | за Словения; | |
| 27 | за Словакия; | |
| 29 | за Естония; | |
| 32 | за Латвия; | |
| 36 | за Литва; | |
| 49 | за Кипър; | |
| 50 | за Малта." | |
§ 25. Създава се приложение № 7 към чл. 45, ал. 2, т. 1:
"Приложение № 7 към чл. 45, ал. 2, т. 1
| Списък на издадените одобрения на типа на двигателя/фамилията двигатели |
| За всяко издадено, отказано или оттеглено одобрение по време на горепосочения период трябва да бъдат посочвани следните данни: |
| (*) Ненужното се заличава." |
§ 26. Създава се приложение № 8 към чл. 45, ал. 1, т. 2, буква "б":
"Приложение № 8 към чл. 45, ал. 1, т. 2, буква "б"
| Списък на произведените двигатели |
| Предоставя се следната информация относно идентификационните номера, типовете, фамилиите и номерата на одобрение на типа двигатели, произведени в рамките на горепосочения срок съгласно изискванията по тази наредба: |
| Тип на двигателя: |
| Идентификационни номера на двигателите: |
| ..... 001 | ..... 001 | ..... 001 | |
| ..... 002 | ..... 002 | ..... 002 | |
| . | . | . | |
| . | . | . | |
| . | . | . | |
| ..... m | ..... p | ..... q |
| 11 | При необходимост се изпуска; примерът показва фамилия от двигатели, включваща "n" различни типа двигатели, от които са произведени бройки със следните идентификационни номера: |
| ..... 001 до .............. m от тип 1 |
| ..... 001 до .............. p от тип 2 |
| ..... 001 до .............. q от тип n" |
§ 27. Създава се приложение № 9 към чл. 45, ал. 2:
"Приложение № 9 към чл. 45, ал. 2
| Технически документ на одобрените двигатели |
| Описание на двигателя | Емисии (g/kWh) |
| Номер | Дата | Произ- | Тип/ | начин | брой | рабо- | мощ- | номи- | гори- | вторична | PT | NOx | CO | HC |
| на | води- | фами- | на | на | тен | ност | нален | вен | обработ- | |||||
| серти- | тел | лия | охлаж- | цилин- | обем | (kW) | режим | ци- | ка на от- | |||||
| фици- | дане(1) | дрите | (cm3) | (min(-1)) | къл(2) | работе- | ||||||||
| ране | ните | |||||||||||||
| газове(3) |
| (1) Течност или въздух. |
| (2) Съкращения: DI за пряко впръскване, PC за камера за завихряне, NA за двигател с атмосферно пълнене (атмосферен двигател), TC за двигател с принудително пълнене, TCA за двигател с принудително пълнене с охлаждане на въздуха на турбозахранването (примери: DI NA, DI TC, DI TCA, PC NA, PC TC, PC TCA). |
| (3) Съкращения: CAT за катализатор, TP за филтър за частици, EGR за повторна циркулация на отработените газове." |
§ 28. Създава се приложение № 10 към чл. 10а, ал. 2:
"Приложение № 10 към чл. 10а, ал. 2
Признаване на други начини за одобрение на типа
1. Описаните сертификати за одобрение на типа и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на тази наредба за двигателите от категории A, B и C така, като те са определени в чл. 47, ал.1, т. 1:
1.1. сертификатите за одобрение, издадени съгласно Директива 2000/25/ЕО (Наредба № 14 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с компресионно запалване и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на емисиите на замърсители (обн., ДВ, бр. 49 от 2004 г.; изм., бр. 39 от 2006 г.);
1.2. сертификатите за одобрение, издадени съгласно Директива 88/77/ЕИО (Наредба № 78 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисии замърсяващи газове и частици, и на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели с принудително запалване, използващи гориво "природен газ" или "втечнен нефтен газ", по отношение на емисии замърсяващи газове (ДВ, бр. 22 от 2004 г.), които отговарят на предписанията, предвидени за етапи A или B по смисъла на чл. 2 и приложение № 2, т. 6.2.1 от Директива 88/77/ЕИО, чието изменение е извършено с Директива 91/542/ЕИО, или от серията изменения и поправки I/2 на Правило 49.02 на Икономическата комисия за Европа на ООН;
1.3. сертификатите за одобрение, издадени съгласно Правило № 96 на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации.
2. За двигателите от категории D, E, F и G (етап II), както са определени в чл. 9, т. 3, описаните сертификати за типово одобрение и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на тази наредба:
2.1. сертификатите за одобрение (етап II), издадени съгласно Директива 2000/25/ЕО;
2.2. сертификатите за одобрение, издадени съгласно Директива 88/77/ЕИО (Наредба № 78 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисии замърсяващи газове и частици, и на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели с принудително запалване, използващи гориво "природен газ" или "втечнен нефтен газ", по отношение на емисии замърсяващи газове (ДВ, бр. 22 от 2004 г.), чието изменение и допълнение е извършено от Директива 99/96/EО, които съответстват на един от етапите A, B1, B2 или C, предвидени в чл. 2 и в т. 6.2.1 на приложение I;
2.3. серията от изменения и допълнения на Правило № 49.03 на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации;
2.4. сертификатите за одобрение (етап B), издадени съгласно Правило № 96 на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации, т. 5.2.1, в серията изменения 01 на този регламент.
3. За категории двигатели H, I и J (етап III A) и категории двигатели K, L и M (етап III B) така, както са дефинирани в чл. 9, ал. 3, следните типови одобрения и при необходимост, съответните означения за одобрение се считат за еквивалентни на одобрение, дадено в съответствие с тази наредба:
3.1. типовите одобрения, издадени въз основа на изискванията на директива 88/77/ЕИО (Наредба № 78 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисии замърсяващи газове и частици, и на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели с принудително запалване, използващи гориво "природен газ" или "втечнен нефтен газ", по отношение на емисии замърсяващи газове (ДВ, бр. 22 от 2004 г.), изменена от директива 1999/96/ЕО, които съответстват на допустимите стойности, посочени за етапи В1, В2 или С, както е предвидено в чл. 2 и в т. 6.2.1 на приложение I от посочената директива.
3.2. типовите одобрения, издадени въз основа на изискванията на правило № 49/ ООН/ИКЕ, серия от поправки 03, на двигатели, които са в съответствие с етапи В1, В2 или С, предвидени в параграф 5.2."
§ 29. Създава се приложение № 11 към чл. 42а:
"Приложение № 11 към чл. 42а:
Разпоредби, приложими за двигатели, пуснати на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм
1. Действия на производителите на двигатели и на съоръжения (оборудване)
1.1. За прилагане на процедурата по чл. 42а (гъвкава схема) производителят на съоръжения (оборудване) подава заявление до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ за получаване на одобрение той или неговите доставчици да пуснат на пазара в рамките на период между два последователни етапа, определящи допустими стойности на емисиите, количествата двигатели съгласно посочените стойности в т. 1.2 и 1.3, които не отговарят на допустимите стойности на емисиите за етапа, в рамките на който е подадено заявление по чл. 42а, но са одобрени за допустими стойности на емисиите на етапа, предхождащ етапа, по време на който е подадено заявление от производителя.
1.2. Броят на двигателите, пуснат на пазара на базата на чл. 42а за всяка категория двигатели, не може да надвишава 20 % от годишните продажби на производителя на съоръжения (оборудване) с двигатели от тази категория (изчислени като средноаритметичната стойност на продажбите през последните 5 години на пазара на Европейския съюз). В случай, че производителят на съоръжения (оборудване) е продавал съоръжения (оборудване) на територията на Европейския съюз за период по-малък от 5 години, средноаритметичната стойност се получава на базата на периода, в рамките на който производителят на съоръжения (оборудване) е продавал съоръжения (оборудване) в Европейския съюз.
1.3. Като алтернативна възможност на т. 1.2 производителя на съоръжения (оборудване) може да заяви получаването на одобрение за неговите доставчици на двигатели да пуснат на пазара определен брой двигатели съгласно изискванията на чл. 42а. Броят на двигателите във всяка категория не трябва да надхвърля следните стойности:
| Категория двигатели | Брой двигатели |
| 19 - 37 kW | 200 |
| 37 - 75 kW | 150 |
| 75 - 130 kW | 100 |
| 130 - 560 kW | 50 |
1.4. Производителят на съоръжения (оборудване) включва до министъра на земеделието и горите следната информация:
а) образец на етикет, който ще бъде прикрепен към всяка извънпътна мобилна техника, чийто двигател е пуснат на пазара съгласно чл. 42а. Етикетът съдържа следния текст : "ТЕХНИКА № ..... (сериен номер на техниката) ОТ ...... (общ брой от даден вид техника в съответния диапазон на мощност) С ДВИГАТЕЛ № ..... С ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА (Директива 97/68/ЕО) № ....."; и
б) образец на допълнителния етикет, който ще се поставя на двигателя, съдържащ текста, посочен в т. 2.2 от това приложение.
1.5. Министърът на земеделието и горите трябва да информира органите за одобрение на типа на държавите членки за използването на гъвкав механизъм от даден производител на съоръжения (оборудване).
1.6. Производителят на съоръжения (оборудване) предоставя на изпълнителния директор на КТИ всяка информация, свързана с прилагането на чл. 42а, която е изискана от изпълнителния директор на КТИ, като необходима за вземане на решението.
1.7. Производителят на съоръжения (оборудване) предоставя доклад за прилагането на гъвкавата схема на всеки шест месеца до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ. Докладът съдържа кумулативни данни за броя на двигателите и мобилната извънпътна техника, пуснати на пазара в рамките на гъвкавия механизъм, серийните номера на двигателите и мобилната извънпътна техника и държавите членки, в които мобилната извънпътна техника е пусната на пазара. Тази процедура продължава, докато се прилагат разпоредбите на чл.42а.
2. Действия на производителите на двигатели
2.1. Производител на двигатели може да пусне на пазара двигатели съгласно разпоредбите по чл. 42а при наличие на одобрение от министъра на земеделието и горите в съответствие с т. 1 от това приложение.
2.2. Производителят на двигатели трябва да постави етикет на тези двигатели със следния текст: " Двигател, пуснат на пазара съгласно механизма на гъвкавост".
3. Издаване на одобрение
3.1. Изпълнителният директор на КТИ или определено от него длъжностно лице оценява съдържанието на заявлението за използване на чл. 42а и на приложените документи, дава мотивирано становище на министъра на земеделието и горите за одобрение или отказ от одобрение за прилагане на "гъвкава схема" и информира за това производителя на съоръжения (оборудване)."
Допълнителни разпоредби
§ 30. Навсякъде в текста на наредбата думите "упълномощения/т орган" се заменят с "изпълнителния/т директор на КТИ", а думите "Закон/а за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуален/ния кодекс".
§ 31. Наредбата въвежда изискванията на Директива на Европейския парламент и Съвета № 97/68 относно сближаване законодателството на страните членки във връзка с мерките за намаляване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извън-пътни подвижни машини (посл. изм. с Директива 2002/88/ЕО и 2004/26/ЕО).
Заключителни разпоредби
§ 32. Наредбата влиза в сила от датата на обнародване в "Държавен вестник" с изключение на § 6, т. 2 и § 12, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
