Държавен вестник, брой 80 от 3.X

Чл. 8. Военнополицейските органи не допускат употребата на физическа сила, помощни средства и оръжие спрямо задържаните лица извън случаите, условията и по реда, предвидени в чл. 40б, ал. 1, т. 10 и ал. 2 ЗОВСРБ и Наредба № 7 от 2000 г. за използване на физическа сила, помощни средства и оръжие от органите на Военна полиция (обн., ДВ, бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 28 от 2001 г.).

Чл. 9. Действията на военнополицейските органи изключват извършване, провокиране или толериране на какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание, както и прояви на дискриминация спрямо задържаните лица.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Служител от служба "Военна полиция", който е станал свидетел на неправомерна употреба на физическа сила, нечовешко или унизително отношение спрямо задържаното лице, е длъжен незабавно да се намеси с цел да го предотврати или спре, за което уведомява незабавно началника си.

Чл. 11. (1) За лицата по чл. 3 се издава писмена заповед за задържане, в която се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на военнополицейския орган, издал заповедта;

2. основанието за задържането;

3. данните, идентифициращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. правата на задържаното лице:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) да ползва медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(2) Заповедта за задържане се издава в три екземпляра, като един се връчва на задържаното лице, един се прилага към преписката и един - в регистратурата на съответната регионална служба.

(3) Заповедта за задържане се подписва от военнополицейския орган и от задържаното лице. Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(4) Заповедта за задържане се вписва в регистратурата, а номерът на заповедта се вписва в книгата за задържани лица (приложение № 1).

(5) За задържането военнополицейските органи уведомяват съответния директор на регионална служба и военния прокурор.

(6) Заповед за задържане не се издава за принудително доведени лица и задържани лица по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като:

1. принудително доведените лица се записват в книгата за задържани лица, като се отбелязват номерът и датата на постановлението, с което е разпоредено принудителното довеждане, кой го е постановил, кой дознател ще работи с лицето, както и точният час на влизане и напускане на лицето на съответната регионална служба;

2. задържаните лица се записват в книгата за задържани лица, като се отбелязват номерът на постановлението за задържане, кой го е издал, както и началният и крайният час на задържането.

(7) Когато за призовано или доброволно явило се лице по конкретен повод се издаде заповед за задържане, лицата веднага се вписват в книгата за задържани лица, като се отбелязва, че лицето е задържано, а за начален час на задържането се отбелязва моментът, от който на лицето е ограничено правото на свободно придвижване.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Срокът за задържане на лице по чл. 40б, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ започва да тече от момента на ограничаване на правата му за свободно придвижване, като точният час се записва в заповедта за задържане, независимо от времето на нейното фактическо издаване.

Чл. 13. При преместване на задържаното лице от една регионална служба в друга се отчита общото време на принудителен престой на лицето в регионалните служби, като се спазва 24-часовият срок за задържане и се попълва протокол за предаване (приемане) на задържано лице (приложение № 2).

Чл. 14. Всички действия по приемане, настаняване, служебно придвижване, свиждане и освобождаване на задържаното лице се отразяват в документацията, която се води в местата за настаняване на задържани лица.

Чл. 15. (1) Преди настаняване в помещението за задържане на задържаното лице се извършва личен обиск от приемащия го военнополицейски орган и се изготвя протокол за предаване (приемане) на задържано лице.

(2) Обискът по ал. 1 се извършва само от лице, което принадлежи към пола на обискирания, в присъствието на свидетел от същия пол.

(3) Личният обиск се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на обискираното лице.

(4) При извършването на личен обиск военнополицейските органи вземат необходимите мерки, гарантиращи личната им безопасност, изразяващи се в готовност във всеки момент при необходимост да се въздейства върху обискираните лица с предупреждение, физическа сила, помощни средства или оръжие при условията и по реда, определени в чл. 40б, ал. 1, т. 10 и ал. 2 ЗОВСРБ и Наредба № 7 от 2000 г. за използване на физическа сила, помощни средства и оръжие от органите на Военна полиция.

(5) Всички вещи и предмети, намерени в задържания, се изземват и съхраняват. Изключение се допуска единствено за следните вещи:

1. религиозна литература;

2. медицински документи;

3. бележници с телефони за контакти за правна помощ и близки, когато те не представляват веществено доказателство за извършено престъпление, които задържаният може да унищожи.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Извършеният обиск се отразява в протокола по чл. 53, ал. 3 от Правилника за структурата и организацията на дейността на служба "Военна полиция" и се описват всички иззети ценности, документи и други вещи.

(7) Протоколът се подписва от задържаното лице, от лицето, извършило обиска, и от свидетеля по ал. 2.

(8) Иззетите с протокола по ал. 6 вещи при освобождаване се връщат на задържаното лице срещу разписка (приложение № 3) с изключение на тези, които са иззети като веществени доказателства по реда, предвиден в НПК, като копие от разписката се прилага към заповедта за задържане в регистратурата.

Чл. 16. (1) Незабавно след задържането лицето се запознава с основанията за задържането и му се разясняват правата, посочени в чл. 11, ал. 1, т. 5.

(2) Задържаното лице попълва декларация (приложение № 4) в два екземпляра, че е запознато с правата си по ал. 1, както и за намерението си да упражни правата си по чл. 11, ал. 1, т. 5, букви "б" - "е". Първият екземпляр се дава на задържаното лице, а вторият се прилага към заповедта за задържане.

(3) За задържани лица, които са неграмотни, декларацията се попълва от служител, като волеизявленията се диктуват от самото лице в присъствието на свидетел, който удостоверява тяхната истинност с подписа си.

(4) На задържаното лице се предоставя правото на адвокатска защита от момента на неговото задържане.

Чл. 17. Задържано лице, което не разбира български език, е глухо или глухонямо, се запознава с основанията за задържането му, с неговите права и предвидената в закона отговорност на разбираем за него език, с помощта на преводач или тълковник.

Чл. 18. (1) На задържаното лице се извършва медицински преглед по негово искане или когато здравословното му състояние налага това.

(2) За всеки медицински преглед се издава документ от лекаря, извършил прегледа, като резултатите и евентуалните медицински предписания се съхраняват към документацията за задържаното лице.

(3) Копие от медицинския документ се предоставя на задържаното лице или на упълномощения от него защитник.

(4) По желание на задържаното лице му се предоставя възможност за медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка.

(5) Задържаното лице се охранява при извършване на медицински преглед извън регионалната служба.

(6) Присъствие на военнополицейски орган по време на самия преглед се допуска само по настояване на медицинско лице, като този факт се отбелязва в медицинския документ.

(7) Военнополицейският орган, присъстващ на прегледа по ал. 6, трябва да е от същия пол, от който е задържаното лице.

(8) Ако при медицинския преглед има основателни съмнения за неправомерно използване на физическа сила, помощни средства или оръжие спрямо задържаното лице, военнополицейският орган, придружил лицето по време на прегледа, изготвя рапорт до непосредствения си началник.

(9) Когато се налага сваляне на белезници за преглед или медицински процедури, се вземат необходимите мерки за охрана с цел предотвратяване на бягство, нападение или придобиване на вещи и предмети, които впоследствие могат да послужат за това.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Когато задържаното лице е чужденец, оперативният дежурен (ОД) в ОДЧ на регионалната служба, където е настанено лицето, уведомява ОД в ръководството на служба "Военна полиция" за неговото задържане, откъдето съобщението се предава в МВнР за уведомяване на съответната дипломатическа мисия.

(2) Ако задържаното лице пожелае да извърши лично уведомяването по ал. 1, ОД предварително уточнява телефонния номер на съответната дипломатическа мисия или тази мисия, която я представлява, и в присъствието на преводач предоставя възможност на задържаното лице да съобщи за своето задържане, като контролира възможността чрез разговора да се попречи на полицейските действия.

Чл. 20. Разговори, беседи и действия по разследване с малолетни задържани лица се провеждат в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника, а с непълнолетни лица - в присъствието на посочените лица, ако разследващият орган намери това за необходимо.

Чл. 21. Преди настаняване в помещенията за задържане съответното длъжностно лице:

1. поставя личните вещи на задържаното лице на определеното за целта място;

2. придружава задържания до санитарно-хигиенните помещения;

3. запознава задържания с правилата за вътрешния ред, правата и задълженията му.

Чл. 22. (1) Настаняването на лице в помещенията за задържане се разпорежда от директора на съответната регионална служба или определено от него длъжностно лице.

(2) Задържаните лица по един и същи повод се настаняват поотделно.

(3) Задържаните лица се настаняват в помещения, както следва:

1. лица от различен пол - в различни помещения;

2. изпаднали в криза психично болни, заразно болни, буйстващи, рецидивисти и извършители на особено тежки престъпления - отделно от други задържани лица, като психично болните и заразените лица се отвеждат в специализирани болнични заведения, където се организира охраната им;

3. задържаните малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

Чл. 23. Задържаните лица се освобождават незабавно след отпадане на основанието за задържането, но не по-късно от изтичането на 24-часовия срок.

Чл. 24. (1) Всеки задържан има право на свиждане с адвокат и представител на дипломатическа мисия, гражданин на която страна е лицето.

(2) Свиждане по ал. 1 се разрешава от органа, издал заповедта, или от ОД на регионалната служба след уведомяване на служителя, работещ пряко с лицето.

Чл. 25. (1) Задържано лице може да бъде предадено на друга регионална служба и в рамките на срока за задържане да бъде върнато. Това се отразява в документацията за задържаното лице.

(2) Когато задържано лице бъде предадено на друга регионална служба, се прилага процедурата за освобождаване, като вещите по чл. 15 се предават по служебен ред в мястото, където се предава задържаното лице.

(3) В случаите по ал. 2 се издава нова заповед за задържане в регионалната служба, която приема задържаното лице. В новата заповед за начален час се отбелязва часът на задържане по предходната заповед, вписва се нейният номер и от коя регионална служба е издадена.

Чл. 26. (1) Задържаното лице се охранява непрекъснато.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Охраната на задържани лица в регионалните служби се организира по ред, определен от директора на служба "Военна полиция".

(3) Директорите на регионални служби, а в тяхно отсъствие съответният оперативен дежурен на регионалната служба, отговарят за задържаните лица.

(4) Основен принцип на работа на длъжностните лица, работещи със задържани лица, е законност и спазване на човешките права.

Чл. 27. Организацията на охраната на задържано лице, настанено в болнично заведение, се съгласува с административното ръководство на това заведение.

Чл. 28. За осигуряване на охраната на задържано лице при придвижването му в района на регионалната служба се вземат всички необходими мерки за недопускане на бягството му.

Чл. 29. (1) В помещенията, където се настаняват задържани лица, се изгражда система за физическа защита с цел своевременно предотвратяване на всеки опит за нападение, самонараняване, безконтролно отклонение, както и други случаи на нарушаване на установения ред.

(2) Лицата, настанени в помещенията за задържане, се наблюдават непосредствено и/или чрез система за видеонаблюдение.

Чл. 30. При охрана на задържано лице в болнично заведение се извършва следното:

1. определя се кръгът от служители на медицинското заведение, които ще имат достъп до лицето, и техният старши ръководител;

2. установява се система за връзки и уведомяване с охраната и с административния ръководител на медицинското заведение;

3. извършва се охранителна експертна оценка на обекта и се набелязват конкретни мерки за организиране на охраната;

4. при необходимост се въвеждат режимни мероприятия в района около обекта и в непосредствена близост в сградата до мястото на настаняване на задържаното лице;

5. задължително е през нощта служителят от охраната да е от същия пол от какъвто е задържаното лице.

Чл. 31. На всяко задържано или принудително доведено лице в регионалните служби се указват:

1. режимът за неотклонение;

2. мястото за пребиваване;

3. правата и задълженията му.

Чл. 32. (1) На всяко задържано лице се осигурява в обичайното време храна за закуска, обяд и вечеря.

(2) При осигуряване на храна следва да се следи да не се увреди здравето на задържаното лице поради нарушаване на диета и други медицински предписания.

(3) Осигурената храна не може да е в противоречие с личните предпочитания на лицето, свързани със спазване на религиозни канони.

Чл. 33. (1) Задържаното лице не може да бъде ограничавано от възможностите за ползване на тоалетна, получаване на лични вещи за хигиенни нужди, лична храна, закупена от него или получена от негови близки, като времето, честотата и целесъобразността на тези действия се определят и контролират от охраняващия го военнополицейски орган.

(2) Свиждане с близки и получаване на храна, дрехи и вещи от тях се разрешават от органа, издал заповедта, или от ОД на регионалната служба и с уведомяване на служителя, работещ пряко с лицето.

Чл. 34. За принудително доведени или задържани служители на Министерството на отбраната (МО), Българската армия (БА) и структурите на подчинение на министъра на отбраната се уведомява съответният им началник/командир, а за служители на МВР - съответната оперативна дежурна част (ОДЧ) на структурното звено, откъдето е служителят.

Чл. 35. (1) Задържаното лице се освобождава след отпадане на основанието за задържане или след изтичане на определения в закона срок.

(2) В заповедта за задържане и в книгата за задържани лица се записва точният час на освобождаване на задържаното лице.

(3) При освобождаване на задържаното лице в книгата за задържани лица се отбелязва видимото му здравословно състояние, като при необходимост или при поискване на лицето се извършва и медицински преглед по реда на чл. 18, като копие от медицинския документ се дава на задържаното лице или на неговия защитник.

Чл. 36. (1) Право на достъп и осъществяване на контрол по отношение на спазване на човешките права, реда и режима в помещенията, където пребивават и се настаняват задържаните лица, имат международни и неправителствени организации, свързани с тази дейност, упълномощени съгласно международните ангажименти на Република България, или от съответните компетентни организации.

(2) Достъп до помещенията за задържане и задържаните лица се осигурява на международни експерти, които могат да ги посещават по силата на международни договори и конвенции, ратифицирани от Република България. В тези случаи се спазват изискванията на съответния акт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Режимът на достъп на представители на неправителствени организации и други органи и организации, имащи отношение за осъществяване на граждански контрол върху дейността на служба "Военна полиция", е предварително-уведомителен, при спазване на установения ред.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Информацията за задържани лица се предоставя на средствата за масово осведомяване по установения ред в служба "Военна полиция", като се следи да не се възпрепятства ходът на разследването и да не бъдат нарушени разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация и правата на задържаното лице.

Чл. 38. (1) Помещенията за задържане се оборудват по начин, подходящ за категорията задържани лица.

(2) В помещенията за задържане се осигурява място за почивка - нар или легло.

(3) На задържаното лице за времето на почивка през тъмната част на денонощието се осигурява завивка и постелка.

(4) Задържаните лица не следва да стоят в помещенията за задържане с поставени белезници.

Чл. 39. Местоположението на помещенията за задържане трябва да изключва визуална и звукова връзка на задържаните с външни лица.

Чл. 40. Разположението на помещението за задържане трябва да осигурява удобна и изолирана връзка с обслужващите ги помещения, при което да се изключи контакт с външни лица и по възможност с другите задържани.

Чл. 41. Помещенията за задържане се разполагат и устройват по начин, който не създава условия за увреждане на здравето на задържаните лица и охраната.

Чл. 42. В помещенията за настаняване и преминаване на задържаните лица не се съхраняват предмети, които могат да се използват за нападение срещу охраната или като средство за взломяване (разрушаване) на прегради.

Чл. 43. В помещенията за задържане и по маршрута на придвижване на задържаните лица, както и на входовете могат да се монтират камери за наблюдение с възможност за запис, сигнално-охранителна техника (СОТ), телефони, охранително осветление и други технически средства.

Чл. 44. Подовата настилка на помещенията за задържане и на коридора пред тях трябва да е от материал, позволяващ лесно почистване и дезинфекция.

Чл. 45. Не се допускат остри ръбове и детайли на конструкции и инсталации или обзавеждане, които биха дали възможност за умишлено самонараняване.

Чл. 46. Вратите на помещенията за задържане следва да са надеждни срещу взлом.

Чл. 47. Помещенията за задържане се осигуряват с постоянна вентилация и осветление.

Чл. 48. В помещенията за задържане се осигурява изкуствено осветление за четене и писане и слабо осветление (охранително) за наблюдаване на помещението по времето, когато задържаните лица спят, като:

1. електрическото осветление трябва да бъде обезопасено и да се включва от самостоятелен електрически ключ, изнесен отвън на помещението;

2. осветителните тела да бъдат защитени и монтирани в ниши;

3. не се допускат контакти или друг вид силнотокови инсталации.

Чл. 49. В помещенията за задържане се осигурява отопление, като минималната температура трябва да е 18°С през отопляемия сезон. При липса на централно отопление в сградата се допуска и друг вид безопасно отопление, обслужването на което да става извън помещението.

Чл. 50. В помещенията за задържане трябва да има сигнална уредба за повикване, която да се захранва с безопасно напрежение.

Чл. 51. (1) В помещенията се осъществява постоянен контрол, който може да бъде непосредствен или да се реализира с помощта на съответните технически средства.

(2) Апаратурата, осигуряваща работата на аудио- и видеотехническите средства и електрическото захранване, се монтира в отделно помещение.

Чл. 52. Помещенията за задържане на малолетни и непълнолетни отговарят и на следните условия:

1. вътрешността на помещенията е с приветлив и подходящ за възрастта вид;

2. в помещенията има легла, окомплектовани с постелъчен инвентар (чаршафи, калъфки, одеяла, възглавници), маса, два стола, шкаф за лични вещи, сапун и кърпи;

3. на помещенията е осигурено постоянно наблюдение от страна на ОДЧ - директно или чрез видеокамера на монитор;

4. в тях са монтирани сигнални бутони на достъпно за задържаните малолетни и непълнолетни място;

5. стъклата на прозорците им са обезопасени от вътрешната страна с метална мрежа, така че малолетните и непълнолетните да не могат да ги достигнат;

6. в помещенията не се допуска наличието на открити електроизточници, остри, режещи, запалителни и други предмети, които биха застрашили здравето и живота на задържаните.

Чл. 53. (1) Оборудването на помещенията за водене на разпит следва да осигурява условия, позволяващи на участващите в процеса на разпит сходен комфорт, да няма застрашителен вид, в помещенията да няма подозрителни предмети, които могат да бъдат използвани с цел насилие или да създадат впечатление за заплаха спрямо задържаното лице.

(2) За осъществяване на наблюдение и скрито разпознаване в помещенията за водене на разпит се допуска монтажът на "оперативно огледало".

Чл. 54. Оборудването на помещенията за свиждане и срещи с адвокат следва да отговаря на условия, осигуряващи конфиденциалност на разговора, като същевременно се спазват изискванията за охрана и безопасност.

Чл. 55. (1) В санитарно-хигиенните помещения не се допуска да има открити електрически инсталации, а тоалетните и мивките са изработени от нечуплив материал. При наличие на бойлер той се монтира така, че до него да нямат достъп задържаните лица.

(2) Към помещенията за задържане се осигурява удобна и изолирана връзка с тоалетна и по възможност баня, която се ползва само от задържаните лица.