Държавен вестник, брой 5 от 17.I

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) С тази наредба се определят редът и документите за възстановяване на правомерно начисления данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Европейския съюз и са установени в трети страни, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на страна.

Чл. 2. (1) "Чуждестранно лице" по смисъла на тази наредба е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, за което в периода, за който се отнася искането за възстановяване на данъка, са налице едновременно следните условия:

1. (доп. - ДВ, бр. 36 от 2021 г.) лицето няма седалище и адрес на управление, постоянен обект от който да е извършвало доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;

2. лицето не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната съгласно Закона за данък върху добавената стойност с изключение на доставки на:

а) транспортни услуги и услуги, свързани с международен транспорт по смисъла на чл. 30 и 31 от Закона за данък върху добавената стойност;

б) стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност;

в) (нова - ДВ, бр. 36 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г.) доставки, за които съгласно чл. 152, ал. 6, т. 3, ал. 7, т. 3, букви "б" и/или "в" и ал. 8, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност страната е държава членка по потребление:

аа) доставки на услуги, за които лицето прилага режим извън Съюза, и/или

бб) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, за които лицето прилага режим в Съюза, и/или

вв) доставки на стоки от лице, улесняващо продажба по чл. 14а, ал. 5, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, когато изпращането или транспортирането на стоките започва и завършва на територията на страната, за които лицето прилага режим в Съюза, и/или

гг) доставки на стоки, за които лицето прилага режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.

3. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.)

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) (1) Правото на възстановяване при условията на тази наредба има всяко чуждестранно лице, установено в страна, посочена в списък на страните, които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица, утвърден със заповед от министъра на финансите и министъра на външните работи. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на Министерството на външните работи.

(2) Лицето по ал. 1 има право да му бъде възстановен начисленият от доставчик - регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност за получени от него стоки и/или услуги по облагаема доставка и/или осъществен от него внос в периода, за който се отнася искането за възстановяване по чл. 3, ал. 1, т. 1, когато:

1. стоките и/или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в страната, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната;

2. стоките и/или услугите се използват за извършване на доставки по чл. 30 и 31 от Закона за данък върху добавената стойност.

(3) Правото на възстановяване по ал. 2 не е налице, когато начисленият от доставчик - регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност е без право на данъчен кредит съгласно Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) (1) Чуждестранно лице, установено в страна извън списъка по чл. 2а, ал. 1, включително страна, която не прилага облагане с данък върху добавената стойност или подобен данък, има право на възстановяване на данъка, начислен по облагаема доставка от доставчик, регистриран по Закона за данък върху добавената стойност и/или при осъществен от лицето внос, само за следните стоки и/или услуги:

1. осигуряване на достъп до панаири, изложби, симпозиуми, конгреси и конференции от търговски или професионален характер, провеждани на територията на страната, използван за целите на независимата икономическа дейност на лицето;

2. нощувки, консумация на храна и напитки, транспортни услуги, свързани с мероприятията по т. 1;

3. стоки и/или услуги с незначителна стойност с рекламна цел за независимата икономическа дейност на лицето, включително мостри.

(2) Данък върху добавената стойност за получените стоки и/или услуги по ал. 1 се възстановява, когато стоките и/или услугите се използват за целите на извършваните от лицето по ал. 1 облагаеми доставки в страната, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната.

Чл. 3. (1) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност възниква, когато подлежащият на възстановяване данък стане изискуем и се упражнява чрез упълномощен от лицето агент, който действа от името и за сметка на лицето и представя пред компетентния орган по приходите следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец:

а) с попълнена част I от образеца за лицето по чл. 2а, ал. 1;

б) (В сила от 01.01.2025 г.) с попълнена част II от образеца за лицето по чл. 2б, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) декларация, че са изпълнени условията по:

а) чл. 1, 2 и 2а - за лице по чл. 2а, ал. 1;

б) (В сила от 01.01.2025 г.) чл. 1, 2 и 2б - за лице по чл. 2б, ал. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 17.01.2023 г.) оригинално удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на страната, където лицето е установено, доказващо, че лицето извършва стопанска дейност съгласно член 18, параграф 3, буква "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77 от 23 март 2011 г.); удостоверението може да бъде електронно, когато същото може да бъде проверено по електронен път на официалната интернет страница на компетентния данъчен орган; удостоверението следва да бъде придружено с точен превод на български език, извършен от заклет преводач; когато компетентният орган по приходите разполага с удостоверение за статута на лицето, издадено и представено във връзка с подадено вече искане по т. 1 преди не повече от дванадесет месеца преди датата на последващо искане, лицето не е длъжно да представя отново такова удостоверение;

4. (изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 17.01.2023 г.) заверени от лицето копия на данъчните документи за получените доставки или документи за осъществен внос, за които се иска възстановяване на данък върху добавената стойност;

5. писмено пълномощно по чл. 5.

(2) Лицето може да упражни правото си на възстановяване на данък върху добавената стойност по тази наредба най-късно до 30 юни на годината, следваща календарната година, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

(3) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се погасява, когато искането по ал. 1 не е представено пред компетентния орган по приходите в срока по ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Искането за възстановяване може да се отнася за период по-малък от една календарна година, но не по-малък от три месеца. В този случай възстановяване на данък на лицето се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 800 лв.

(5) Независимо от ал. 4, искането за възстановяване на данък върху добавената стойност може да се отнася за период по-малък от три месеца само тогава, когато този период е остатък от календарната година.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато искането за възстановяване се отнася за период от една календарна година или за остатъка от същата, възстановяване на данък на лицето се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 100 лв.

Чл. 4. Искането за възстановяване на данък върху добавената стойност се попълва от агента на лицето на български език по образец съгласно приложение № 1, като информацията за наименованието и адреса на лицето се попълва и на официалния език на страната, в която лицето е установено.

Чл. 5. (1) Данъкът се възстановява на чуждестранното лице чрез упълномощено от него лице, регистрирано по реда на чл. 7, наричано агент.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) Упълномощаването по ал. 1 се извършва писмено.

(3) Агентът по ал. 1 има всички права на чуждестранното лице по тази наредба.

Чл. 6. (1) Компетентният орган по приходите възстановява данъка въз основа на представените документи, след като се увери, че са налице всички условия на Закона за данък върху добавената стойност, правилника за неговото прилагане и тази наредба относно правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност.

(2) Данъкът върху добавената стойност се възстановява от компетентния орган по приходите в български левове, по банкова сметка, посочена в искането за възстановяване на данъка, в срок до 6 месеца от постъпването на искането за възстановяване, като разходите по превода на възстановения данък са за сметка на лицето.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 17.01.2023 г.) Компетентният орган по приходите съхранява информация за данъчните документи и за документите за осъществения внос, по които данъкът е възстановен.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 17.01.2023 г.)

(5) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) Неправомерно възстановен данък подлежи на връщане от лицето или от неговия агент със законната лихва. Агентът има задължението при получаване на уведомление за възстановяване на неправомерно възстановен данък да го възстанови заедно с начислената лихва в седемдневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението.

(6) При неизпълнение на задълженията по ал. 5 от страна на лицето или неговия агент компетентният орган по приходите има право да:

1. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) удържи сумата на неправомерно възстановения данък при последващи молби за възстановяване на данък върху добавената стойност до размера на сумата, подлежаща на връщане, заедно с начислената лихва;

2. откаже да възстановява на същото това лице данък върху добавената стойност за период от две години, считано от датата на подаване на искането за възстановяване, за което е налице неправомерно възстановен данък.

Чл. 7. (1) Право да се регистрира като агент за представителство на чуждестранно лице по тази наредба има лице - търговец по смисъла на Търговския закон, или по законодателството на държава - членка на ЕС, или страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, за което са налице едновременно следните условия:

1. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;

2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) установено на територията на страната минимум от две години;

3. разполага с най-малко 500 хил. лв. във финансови активи и/или дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството;

4. не е в производство по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

5. няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на данъчното, счетоводното, митническото или валутното законодателство на стойност над 5000 лв. за последните 2 години;

6. няма изискуеми и ликвидни публични вземания над 5000 лв.;

7. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

(2) Лицето, отговарящо на условията по ал. 1, подава до компетентния орган по приходите писмено заявление за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи наличието на условията по ал. 1, т. 2, 3 и 4, и декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 5, 6 и 7.

(3) Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация в 14-дневен срок от подаване на писменото заявление. За дата на регистрация се приема датата на връчване на удостоверението.

(4) Регистрираният по ал. 1 освен задълженията по другите нормативни актове и по тази наредба следва и да:

1. отговаря на изискванията по ал. 1 към 16 май всяка година;

2. води регистър на получени, изпратени документи и сключени договори във връзка с дейността си по тази наредба; регистърът съдържа:

а) данните от получените документи;

б) направени откази за възстановяване на данък върху добавената стойност по чл. 1 и причини за отказа;

в) дата на възстановяване на данъка и неговия размер;

3. съхранява информацията и документите, получени във връзка с извършване на дейността по тази наредба, най-малко 5 години от изтичане на годината, за която се отнасят;

4. постави на видно място в обектите, в които осъществява дейността си по тази наредба, информация за общите условия, реда и начина за възстановяването на данъка.

(5) Регистрацията се прекратява по инициатива на лицето с писмено заявление, ако лицето:

1. се откаже доброволно;

2. не отговаря на условията по ал. 1 към 16 май на календарната година.

(6) Регистрацията се прекратява служебно от компетентния орган по приходите с данъчен акт, когато той констатира, че лицето:

1. не отговаря на условията по ал. 1 към 16 май на календарната година;

2. не изпълнява задълженията си по тази наредба.

(7) Регистрацията се приема за прекратена на датата на:

1. подаване на писменото заявление - в случаите по ал. 5;

2. връчване на данъчния акт по съответния ред - в случаите по ал. 6.

Чл. 8. По отношение на актовете и действията на органите по приходите се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 9. Националната агенция по приходите поддържа публичен регистър на агентите по тази наредба.

Чл. 10. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 17.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) Лице по чл. 159б, ал. 1, 4 и 5 от Закона за данък върху добавената стойност, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, включително и с постоянен обект, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки на услуги, за които лицето прилага режим в Съюза или режим извън Съюза, като не се прилагат чл. 2а, ал. 1 и чл. 2б, ал 1 и изискването за използване на агент по чл. 3, ал. 1, чл. 4 и чл. 5, ал. 1, 2 и 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 17.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) Лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, включително и с постоянен обект, и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки на стоки, за които лицето прилага режима, като чл. 2а, ал. 1 и чл. 2б, ал. 1 не се прилагат.