Държавен вестник, брой 19 от 28.II

Чл. 1. С наредбата се определят изискванията за организацията на работното време и почивката на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, и има за цел да се подобри защитата на здравето и безопасността им, както и да се подобри пътната безопасност.

Чл. 2. Наредбата се прилага по отношение на:

1. лицата, наети на работа в транспортните предприятия;

2. (В сила от 23.03.2009 г.) самостоятелно заетите водачи в автомобилния транспорт;

3. (В сила от 23.03.2009 г.) водачите, които не отговарят на изискванията на § 1, т. 1 и 3 от допълнителната разпоредба.

Чл. 3. (Предишен текст на чл. 3 - ДВ, бр. 97 от 2011 г., изм. от ДВ, бр. 97 от 2011 г. е отм. с Решение № 11701 от 02.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г.) Работодателят е длъжен да определи работното време и времето за почивки на транспортните работници.

(Ал. 2 нова - ДВ, бр. 97 от 2011 г., отм. с Решение № 11701 от 02.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г.)

Чл. 4. (1) Средната продължителност на седмичното работно време не може да надвишава 48 часа.

(2) Максималната продължителност на седмичното работно време може да бъде удължено до 60 часа само ако в рамките на четиримесечен отчетен период не се надвишава средната продължителност на седмичното работно време от 48 часа.

Чл. 5. (1) Продължителността на работното време при различните работодатели се изчислява общо.

(2) Работодателят изисква от съответния транспортен работник отчет в писмена форма за времето, през което е работил при друг работодател, който транспортният работник е длъжен да предостави.

Чл. 6. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2011 г., доп. от ДВ, бр. 97 от 2011 г. е отм. с Решение № 11701 от 02.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г.) При полагане на нощен труд работното време не може да надвишава 10 часа за всеки период от 24 часа.

Чл. 7. (1) При изчисляване продължителността на дневното работно време на транспортните работници се отчита времето от началото до края на работата, през което транспортният работник е на работното си място, упражнява своите функции или дейности и е на разположение на работодателя.

(2) Транспортният работник е на работното си място, когато е:

1. на мястото на основната дейност на предприятието, за което транспортният работник изпълнява задължения, заедно с различните спомагателни места на дейност, без значение дали те се намират на същото място, където е управлението или мястото на основната дейност;

2. в превозното средство, което се използва от транспортния работник, когато изпълнява задълженията си, и

3. на всяко друго място, на което се извършват дейности, свързани с транспортиране в изпълнение на служебните задължения.

(3) Транспортният работник упражнява своите функции и дейности при:

1. управление на моторното превозно средство;

2. товарене и разтоварване;

3. помагане на пътниците да се качат на превозното средство и да слязат от него;

4. почистване и техническа поддръжка;

5. извършване на всяка друга работа, предназначена за осигуряване безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за изпълнение на други задължения, пряко свързани с извършваната конкретна транспортна операция, включително наблюдение на товаренето и разтоварването, административни формалности с полиция, митници, имиграционни служби и др.

(4) Във времето на разположение се включват и периоди, различни от периодите на почивка по време на работа и периодите на почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява или да възобнови управлението на превозното средство, или да извърши друга работа. Такива са периодите:

1. през които транспортният работник придружава превозното средство, докато то е пренасяно с ферибот или влак, както и периодите на изчакване на границата или поради забрани за пътното движение;

2. през които транспортните работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение.

(5) Периодите по ал. 4, т. 1 и 2 и тяхната предполагаема продължителност трябва да се знаят предварително от транспортните работници преди заминаване или точно преди самото начало на съответния период.

(6) При изчисляване продължителността на дневното работно време се отчита и времето, през което транспортният работник е задължен да бъде на работното си място в готовност да започне нормална работа със задачи, свързани с изпълнение на дежурство, през периодите на очакване на товарене или разтоварване, преди отпътуване, когато продължителността им не може да се определи предварително.

Чл. 8. (1) Транспортните работници, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, при никакви обстоятелства не могат да работят в продължение на повече от 6 последователни часа без почивка, която е:

1. най-малко 30 минути, ако общият брой изработени часове е между 6 и 9 часа, и

2. най-малко 45 минути, ако общият брой изработени часове е повече от 9 часа.

(2) Почивките по време на работа могат да се разделят на периоди, всеки от които е с продължителност най-малко 15 минути.

(3) Периодите на почивка по ал. 1 не се включват в работното време.

Чл. 9. Работодателят е длъжен:

1. да информира работниците и служителите за всички споразумения, с които предприятието е обвързано, относно продължителността на труда на транспортните работници;

2. да планира работата на транспортните работници, като не допуска нарушаване на максимално определената продължителност на работното време;

3. да не допуска нарушения на определените в Закона за автомобилните превози изисквания за време на управление, прекъсване на управлението и почивки;

4. да вземе мерки за ограничаване продължителността на нощния труд и за своевременното му заплащане;

5. да осигури обучението на транспортните работници по отношение на прилагането на наредбата.

Чл. 10. Транспортният работник е длъжен:

1. да не нарушава максимално определената продължителност на работното време;

2. да спазва определените в Закона за автомобилните превози изисквания за време за управление, прекъсване на управлението и почивки;

3. да участва в организирано от работодателя професионално обучение.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г., изм. от ДВ, бр. 97 от 2011 г. е отм. с Решение № 11701 от 02.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г.) (1) Работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, се отчита от работодателите в индивидуален дневник за всяко лице по образец съгласно приложението. Дневниците се съхраняват за срок не по-малко от две години след края на календарната година, през която са съставени.

(2) При поискване работодателите предоставят на транспортните работници извлечение от индивидуалния дневник в 14-дневен срок от поискването.

Чл. 12. (1) Министърът на труда и социалната политика изготвя доклад за изпълнението на разпоредбите на Директива 2002/15/ЕО, въведени с наредбата.

(2) Докладът по ал. 1 се изпраща на Европейската комисия на всеки две години не по-късно от 30 септември на съответната година, като към него се прилагат и мненията на социалните партньори.