Държавен вестник, брой 38 от 21.V

НАРЕДБА № 132 ОТ 2 АВГУСТ 2006 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С МОНТИРАНИ ПРЕДНИ ЗАЩИТНИ УСТРОЙСТВА И ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ПРЕДНИ ЗАЩИТНИ УСТРОЙСТВА

НАРЕДБА № 132 ОТ 2 АВГУСТ 2006 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С МОНТИРАНИ ПРЕДНИ ЗАЩИТНИ УСТРОЙСТВА И ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ПРЕДНИ ЗАЩИТНИ УСТРОЙСТВА

В сила от 25.08.2006 г.

Издадена от Министерството на транспорта

Обн. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г., отм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г.

Отменена с параграф единствен на Наредба за отменяне на Наредба № 132 от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства с монтирани предни защитни устройства и за одобряване типа на предни защитни устройства - ДВ, бр. 38 от 21 май 2010 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. условията и редът за одобряване типа на нови моторни превозни средства (ПС) от категории М1 с максимална маса не по-голяма от 3,5 t и N1 с монтирани предни защитни устройства;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) условията и редът за одобряване типа на предни защитни устройства като отделни технически възли, предназначени за монтиране на ПС по т. 1 и изискванията към ЕО маркировката за одобряване;

3. техническите изисквания към ПС, предните защитни устройства и изпитванията за целите на одобряване на типа.

Глава втора.
ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С МОНТИРАНИ ПРЕДНИ ЗАЩИТНИ УСТРОЙСТВА

Раздел I.
Заявление за одобряване на типа

Чл. 2. Типът на ПС с монтирани предни защитни устройства се одобрява при условията и по реда на глава втора, раздел II или раздел III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2006 г.).

Чл. 3. (1) За одобряване типа на ПС с монтирани предни защитни устройства производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1.

(3) Всички скици и/или чертежи, приложени към списъка с данни, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробно, във формат А4 или в папка с формат А4. Снимките, когато има такива, трябва да показват съответните части с достатъчни и ясно различими подробности.

(4) Когато за системите, компонентите или отделните технически възли се използват специални материали, производителят предоставя информация за техните характеристики.

(5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага документ за платена държавна такса.

Раздел II.
Одобряване на типа

Чл. 4. (1) Производителят предоставя за изпитване на техническата служба ПС с монтирано предно защитно устройство, представително за типа, за който се иска одобряване.

(2) По искане на техническата служба се предоставят и специфични компоненти или образци от използваните материали.

Чл. 5. (1) (В сила от 01.01.2007 г.) В срок един месец от представяне от заявителя на техническата документация с извършени изпитвания за одобряване типа на ПС и монтирани предни защитни устройства изпълнителният директор на ИА "АА" издава ЕО сертификат за одобряване на типа, когато:

1. превозното средство отговаря на техническите изисквания на наредбата;

2. е изпълнена процедурата по глава втора от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 6. (1) Изпълнителният директор на ИА "АА" не може да откаже издаването на сертификат по чл. 5, ал. 1, когато типът ПС отговаря на техническите изисквания на наредбата и е изпълнена процедурата по глава втора от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Отказът да се издаде сертификат по чл. 5, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Чл. 7. (1) За всеки одобрен тип ПС с монтирани предни защитни устройства се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секция 2 на номера се попълва "2005/66".

(2) За различните типове ПС с монтирани предни защитни устройства се издават различни номера.

Чл. 8. В случаи на изменение на одобрения тип ПС с монтирано предно защитно устройство се прилагат разпоредбите по глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 9. (1) Видовете изпитвания и техническите изисквания към превозно средство с монтирано предно защитно устройство са описани в приложение № 3.

(2) Когато предното защитно устройство се изпитва монтирано на ПС и е проектирано за използване на няколко типа ПС, то се изпитва поотделно за всеки тип ПС, за който е предназначено.

(3) Като изключение от разпоредбата по ал. 2 ИА "АА" може да не изисква провеждането на допълнителни изпитвания, когато прецени, че предвидените типове ПС или предни защитни устройства са достатъчно подобни.

Глава трета.
ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ПРЕДНИ ЗАЩИТНИ УСТРОЙСТВА

Раздел I.
Заявление за одобряване на типа

Чл. 10. Типът на предно защитно устройство като отделен технически възел се одобрява при условията и по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 11. (1) За одобряване типа на предно защитно устройство като отделен технически възел производителят подава заявление до изпълнителния директор на ИА "АА" в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 4.

(4) Когато за компонентите на предното защитно устройство се използват специални материали, производителят предоставя информация за техните характеристики.

(5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага документ за платена държавна такса.

Раздел II.
Одобряване на типа

Чл. 12. (1) Производителят предоставя за изпитване на техническата служба предно защитно устройство, представително за типа, за който се иска одобряване.

(2) По искане на техническата служба се предоставят допълнителни образци.

(3) Образците се маркират ясно с незаличима търговска марка на заявителя и с обозначението на типа.

Чл. 13. (1) (В сила от 01.01.2007 г.) В срок един месец от представяне от заявителя на техническата документация с извършени изпитвания за одобряване типа на предно защитно устройство като отделен технически възел изпълнителният директор на ИА "АА" издава ЕО сертификат за одобряване на типа, когато:

1. предно защитно устройство отговаря на техническите изисквания на наредбата;

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 5.

Чл. 14. (1) Изпълнителният директор на ИА "АА" не може да откаже издаването на сертификат по чл. 13, ал. 1, когато типът предно защитно устройство като отделен технически възел отговаря на техническите изисквания на наредбата и е изпълнена процедурата по глава втора от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Отказът да се издаде сертификат по чл. 13, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 15. (1) За всеки одобрен тип предно защитно устройство се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секция 2 на номера се попълва "2005/66".

(2) За различните типове предни защитни устройства се издават различни номера.

Чл. 16. (1) (В сила от 01.01.2007 г.) Върху всяко предно защитно устройство, съответстващо на одобрен по реда на тази наредба тип, се нанася по образец ЕО маркировката за одобряване.

(2) Маркировката по ал. 1 се състои от:

1. (в сила от 01.01.2007 г.) правоъгълник, ограждащ буквата "е", последвана от отличителния номер на Република България - 34;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) "базов номер на одобряването", предвиден в секция 4 на номера за типово одобряване съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, поставен в близост до правоъгълника по т. 1; този номер се състои от номера на ЕО сертификата за одобряване типа на компонент съгласно приложение № 5 на наредбата, предшестван от две цифри "01", след които се поставя звездичка;

3. звездичката по т. 2, включена след поредния номер, показва, че предното защитно устройство е одобрено, като са приложени изискванията за изпитване на удар на макет на крак с предното защитно устройство, посочени в т. 1.1 или 2.1 на раздел III, приложение № 3; когато при предоставянето на одобряване тези разпоредби не са били приложени от одобряващия орган, звездичката се заменя с необозначен интервал.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) ЕО маркировката за одобряване типа на отделен технически възел се поставя върху предното защитно устройство по такъв начин, че да е неизтриваема, видима и четлива, дори и след като устройството е монтирано на ПС.

(4) (В сила от 01.01.2007 г.) Образецът на ЕО маркировката за одобряване на предното защитно устройство е посочен в приложение № 6.

Чл. 17. В случаи на изменение на одобрения тип предно защитно устройство се прилагат разпоредбите по глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 18. Видовете изпитвания и техническите изисквания към предното защитно устройство са описани в приложение № 3.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Превозно средство" е всяко моторно превозно средство от категории М1 с максимална маса не по-голяма от 3,5 t и от N1, посочени в приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

2. "А-колона" е крайната предна и външна опора на покрива, включена между шасито и покрива на ПС.

3. "Отделен технически възел" е устройство по смисъла на § 1, т. 13 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, предназначено за монтиране и употреба в един или повече типове ПС.

4. "Тип превозно средство" са ПС от една категория, които пред А-колоните не се различават по такива съществени характеристики, като конструкция, основни размери, материали на външните повърхности на ПС, разположение на компонентите (външни или вътрешни), методът на закрепване на устройството за предна защита, доколкото същите могат да се разглеждат като допринасящи неблагоприятно за резултатите от изпитванията на удар, описани в наредбата.

При изпитване на предно защитно устройство за одобряването му като отделен технически възел всяко посочване на ПС се счита за посочване на рамка за изпитване, върху която устройството е монтирано за целите на изпитванията, и която е предназначена да представя външните размери на предната част на съответния тип ПС, за който се одобрява типът на устройството.

5. "Нормално положение за движение" е положението на ПС в готовност за движение, когато то е поставено върху пътя; с пневматични гуми с препоръчаното от производителя налягане; с предни колела, ориентирани по оста на ПС; със системи, запълнени с всички необходими за работата на ПС течности, с монтиране на цялото предоставено от производителя оборудване; с поставена маса от 75 kg на седалката на водача и същата такава маса, поставена на седалката за пътника отпред; с окачване с възможност за движение със скорост 40 или 35 km/h при нормалните условия на движение, определени от производителя (в частност за превозните средства с активно окачване или с устройство за автоматично регулиране на височината на купето - каросерията).

6. "Външна повърхност" е външната част на превозното средство, пред А-колоните, включително капакът, калниците, фаровете и устройствата за светлинна сигнализация и видимите укрепителни елементи.

7. "Радиус на извивка" е радиусът на дъгата от кръг, който е най-близък до закръглената форма на разглеждания компонент.

8. "Краен външен контур (ръб)" по отношение на:

а) страничните краища на превозното средство е равнината, успоредна на средната надлъжна равнина на ПС, която преминава през неговата най-външна странична точка, и

б) предния и задния край е перпендикулярната напречна равнина на ПС, която преминава съответно през неговите най-външни предна и задна точка, като не се взимат предвид:

- гумите, близо до тяхната контактна точка със земята, и връзките на датчиците за налягането в гумите;

- които и да са устройства срещу плъзгане, които могат да бъдат монтирани на колелата;

- огледалата за виждане назад;

- странични пътепоказатели, горни габаритни светлини, предни и задни габаритни светлини и светлинни устройства за паркиране;

- по отношение на предния и задния край - части, монтирани на броните, на теглително-прикачните устройствата и на тръбите за отработени газове.

9. "Броня" е външната конструкция, разположена отпред, в долната част на купето (каросерията) на ПС. Тя включва всички елементи, предназначени да защитят ПС в случай на челен удар при ниска скорост с друго ПС, както и всички допълнителни елементи, например пластини за поставяне на регистрационните табели. Тя не включва допълнителни предни защитни устройства, които са монтирани на ПС след одобряването на неговия тип.

10. "Предно защитно устройство" е конструкцията (например буферна греда или допълнителна броня), която е предназначена да защити външната повърхност на ПС, над и/или под основната броня, в случай на удар от обект. Конструкция с максимална маса, по-малка от 0,5 kg, предназначена да защитава само фаровете, не се счита за предно защитно устройство.

11. "Базова линия на предния контур (ръб) на капака" е геометричната следа на допирните точки между една права линия с дължина 1000 mm и предната повърхност на капака, когато правата линия, поддържана успоредно на надлъжната вертикална равнина на ПС и наклонена на 50° назад, с долен край, разположен на 600 mm над земята, се премества по предния ръб на капака. При превозните средства, чиято горна повърхност на капака е наклонена на 50°, така че правата линия се допира до един участък или до няколко точки вместо само в една, базовата линия се определя, като правата линия се наклони назад, докато образува ъгъл 40°. За ПС със силует, при който първата допирна точка се намира върху долния край на правата линия, тази точка се разглежда като базова линия на предния контур (ръб) на капака в този частен случай. За ПС със силует, при който първата допирна точка се намира върху горния край на правата линия, геометричната следа на разгънатата дължина 1000 mm, определена в т. 16, се използва в този случай като базова линия на предния ръб на капака.

Горният контур (ръб) на бронята също се разглежда като базова линия на предния контур (ръб) на капака по смисъла на това определение, когато по време на проверката той влиза в допир с правата линия.

12. "Горна базова линия на предното защитно устройство" е горната граница на точките при допир на пешеходец с предното защитно устройство или с ПС. Тя е геометричната следа на най-горните точки на допир между една права линия с дължина 700 mm и предното защитно устройство или предната част на ПС (в зависимост от това къде се осъществява допирът), когато правата линия, поддържана успоредно на надлъжната вертикална равнина на ПС и наклонена на 20° назад, се премества по предната част на ПС, при което правата линия се допира до земята и до повърхността на предното защитно устройство или до ПС.

13. "Долна базова линия на предно защитно устройство" е долната граница на точките при допир на пешеходец с предното защитно устройство на ПС. Тя е геометричната следа на най-долните точки на допир между една права линия с дължина 700 mm и предно защитно устройство, когато правата линия, поддържана успоредно на надлъжната вертикална равнина на ПС и наклонена на 25° напред, се премества по предната част на ПС, при което правата линия се допира до земята и до повърхността на предното защитно устройство или до ПС.

14. "Горна височина на предно защитно устройство" е вертикалното разстояние между земята и горната базова линия на предното защитно устройство (определена в т. 12) на ПС, намиращо се в нормално положение за движение.

15. "Долна височина на предно защитно устройство" е вертикалното разстояние между земята и долната базова линия на предното защитно устройство (определена в т. 13) на ПС, намиращо се в нормално положение за движение.

16. "Разгъната дължина 1000 mm" е геометричната следа, описана върху предната горна повърхност на капака от единия край на рулетка с дължина на лентата 1000 mm, като рулетката се поддържа във вертикална равнина, успоредна на оста на ПС, и се премества по бронята и предното защитно устройство. По време на тази операция лентата е опъната и единият й край се поддържа в контакт с пътното платно във вертикално положение пред предната повърхност на бронята, а другият й край се поддържа в контакт с горната повърхност на капака. Превозното средство е поставено в своето нормално положение за движение;

17. "Базова линия на предния контур (ръб) на предно защитно устройство" е геометричната следа на допирните точки между права линия с дължина 1000 mm и предната повърхност на предно защитно устройство, когато правата линия, поддържана успоредно на надлъжната вертикална равнина на ПС и наклонена на 50° назад, се премества и допира предния ръб на предно защитно устройство. При превозни средства, чиято предна повърхност на предното защитно устройство е наклонена точно на 50°, така че правата линия има непрекъснат контакт или има много допирни точки вместо една, базовата линия се определя от права линия, наклонена назад на 40°;

18. "Критерий за натоварване на главата (НРС)" се пресмята от уравнението:

където "a" е резултантното ускорение в центъра на тежестта на главата (m/s2 като кратно на "g", измерено като функция на времето и филтрирано с клас на честотния канал 1000 Hz; t1 и t2 са двата момента, определящи началото и края на съответния измервателен период, за който стойността на HPC е максимална между началния и крайния момент на допир. Стойностите на HPC, за които времевият интервал (t1 - t2) е по-голям от 15 m/s, не се вземат под внимание при изчисляването на максималната стойност.

19. "Производител" е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване на типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - лице, установено в Европейския съюз, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по наредбата.

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2007 г., в сила от 01.10.2007 г.) Наредбата въвежда изисквания на Директива 2006/96/ЕО.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и въвежда изискванията на Директива 2005/66/ЕО и на Решение 2006/368/ЕО.

§ 3. (1) Наредбата влиза в сила на 25 август 2006 г.

(2) От 25 август 2006 г. за нови типове ПС с монтирани предни защитни устройства, които отговарят на изискванията по тази наредба или Директива 2005/66/ЕО, сертификатите за съответствие с одобрен тип съгласно Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета или Директива 70/156/ЕИО, придружаващи тези ПС, се считат за валидни за целите на тяхната регистрация.

(3) От 25 август 2006 г. не може да се забранява пускането на пазара на предни защитни устройства като отделни технически възли, когато те отговарят на изискванията по тази наредба или Директива 2005/66/ЕО.

§ 4. (В сила от 01.01.2007 г.) От 25 ноември 2006 г. изпълнителният директор на ИА "АА" отказва издаването на ЕО сертификат за одобряване на типа, когато нов тип ПС с монтирано предно защитно устройство или нов тип предно защитно устройство като отделен технически възел не отговаря на изискванията по тази наредба.

§ 5. От 25 май 2007 г. за нови типове ПС с монтирани предни защитни устройства:

1. сертификатите за съответствие с одобрен тип съгласно Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета или Директива 70/156/ЕИО, придружаващи ПС, които не отговарят на изискванията по тази наредба или Директива 2005/66/ЕО, се считат невалидни за целите на тяхната регистрация;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) се забранява пускането им на пазара, когато не са придружени с валидни ЕО сертификати за съответствие.

§ 6. От 25 май 2007 г. предните защитни устройства, доставяни като отделни технически възли, трябва да отговарят на изискванията на тази наредба, на чл. 48 и чл. 51, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (чл. 6, т. 3 и чл. 7, т. 2 от Директива 70/156/ЕИО).

§ 7. Навсякъде в наредбата означението "bg" се заменя с "е", думата "сертификат" се заменя с "ЕО сертификат", думата "сертификата" се заменя с "ЕО сертификата", думата "сертификатът" се заменя с "ЕО сертификатът", думите "маркировка/та" се заменят съответно "ЕО маркировка/та" от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

(В сила от 01.01.2007 г.)

Образец

Списък с данни № ...

относно одобряване типа на превозни средства с монтирани предни защитни устройства

0. Обща информация

0.1. Марка (търговско наименование на производителя): ................................................................................................................................................

0.2. Тип и общо(-и) търговско(-и) описание(-я): ......................................................................................................................................................

0.3. Начини за идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство: .......................................................................................................................

0.3.1. Местоположение на тази ЕО маркировка: ............................................................................................................................................................

0.4. Категория на превозното средство: .................................................................................................................................................................

0.5. Наименование и адрес на производителя: .........................................................................................................................................................

0.8. Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и): ..........................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

1. Общи конструктивни характеристики на превозното средство

1.1. Снимки и/или чертежи на представително за одобряване превозно средство (образец): ......................................................................................................

2. Маси и размери(e) (в kg и mm), (препратка към чертеж, където е необходимо)

2.8. Технически допустимата максимална маса, посочена от производителя (максимална и минимална):

2.8.1. Разпределение на тази маса между осите (максимална и минимална):

9. Каросерия

9.1. Тип на каросерията: ............................................................................................................................................................................

9.[11]. Предно защитно устройство

9.[11].1. Общо разположение (чертежи и\или снимки), показващи положението и закрепването на предното защитно устройство: ......................................................................................................................................

9.[11].2. Чертежи и\или снимки, при необходимост, решетки на входящите отвори на въздухопровода, решетки на радиатор, декоративна облицовка, знаци, емблеми и жлебове и всякакви други външни изпъкнали части, които могат да бъдат разглеждани като изключително важни (напр. оборудване за осветление). Ако частите, посочени в предходното изречение, не са важни за целите на документацията, те могат да бъдат заменени със снимки, придружени, ако е необходимо, с размери и\или текст .........................................................................................................................................

9.[11].3. Пълна информация за изискваните скрепителни елементи и пълни инструкции, включително изисквания към момента на завъртане, за монтиране: ....................................................................................................................

9.[11].4. Чертеж на броните:

9.[11].5. Чертеж на контура на пода в предната част на превозното средство.

Дата: ........................................................................................................

Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2

(В сила от 01.01.2007 г.)

ОБРАЗЕЦ

(Максимален формат: А4 - 210 х 297 mm)

ЕО сертификат за одобряване на типа

	ПЕЧАТ НА
	ИА "АА"

Съобщение относно

- Одобряване на типа

- Изменение (разширение) на одобряването на типа

- Отказ за одобряване на типа

- Отнемане на одобряване на типа

за типа превозно средство с предно защитно устройство в съответствие с Наредба № 132/2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства с монтирани предни защитни устройства и за одобряване типа на предни защитни устройства (Директива 2005/66/ЕО).

Номер на типовото одобряване: .......................................................................................................................................................................

Основание за изменението (разширението): ............................................................................................................................................................

Раздел І

0.2. Тип: ..........................................................................................................................................................................................

0.2.1. Търговско(-и) наименование(-я) (когато има): .....................................................................................................................................................

0.5. Наименование и адрес на производителя:

0.7. В случай на предно защитно устройство, местоположение и начин на поставяне на ЕО маркировката за одобряване:

Раздел ІІ

1. Допълнителна информация (където е приложимо): съгласно допълнението

2. Техническа служба, която извършва изпитванията: .....................................................................................................................................................

3. Дата на протокола от изпитването: ....................................................................................................................................................................

4. Номер на протокола от изпитването: .................................................................................................................................................................

5. Забележки (когато има): съгласно допълнението

6. Място: .........................................................................................................................................................................................

7. Дата: ............................................................................................................................................................................................

8. Подпис: ..........................................................................................................................................................................................

9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобряващия орган, който може да се получи при поискване.

------------------

Допълнение

към ЕО сертификат № ....

за одобряване типа на превозно средство относно монтиране на предно защитно устройство

1. Допълнителна информация (където е приложимо):

2. Забележки:

3. Резултати от изпитванията съгласно приложение № 3, раздел II, т. 3

Изпитване	Регистрирана стойност	Приема
		се/от-
		хвърля се

Удар на макет	Ъгъл на огъване	градуси
на долната част	Хлъзгащо
на крака с пред-	изместване	mm
ното защитно	Ускорение в учас-
устройство	тъка на пищяла	g
- три изпитвания
(когато са
извършени)
Удар на макет	Сума от силите
на горната част	на удара	kN
на крака с пред-	Огъващ момент	Nm
ното защитно
устройство
- три изпитвания
(когато са
извършени)
Удар на макет	Сума от силите
на горната част	на удара	kN
на крака с пред-	Огъващ момент	Nm
ния контур (ръб)
на предното за-
щитно устройство
- три изпитвания
(само за наблюение)
Удар на макет	Стойности на
на главата на	НРС
дете / на дребен	(най-малко
възрастен човек	3 стойности)
(3,5 kg) с пред-
ното защитно
устройство

Приложение № 3 към чл. 9 и чл. 18

Видове изпитвания и технически изискванията към превозно средство с монтирано предно защитно устройство и към предното защитно устройство, като отделен технически възел

Раздел І

Общи технически изисквания

1. За целите на това приложение:

1.1. "Базово ниво на пътя" е хоризонталната равнина, успоредна на нивото на пътя, представляваща това ниво за ПС в своето нормално положение за движение, спряло върху равна повърхност с включена ръчна спирачка.

1.2. "Ъгъл на предното защитно устройство" е контактната точка на предното защитно устройство с вертикална равнина, която сключва ъгъл 60° с вертикалната надлъжна равнина на ПС и е допирателна към външната повърхност на предното защитно устройство. Долният край на равнината трябва да бъде на базовото ниво на пътя, както е описано в т. 1.1, и горният край трябва да е на височина 600 mm (виж фиг. 1).

Фиг. 1. Определяне на ъгъла на предното защитно устройство

1.3. "Една трета от предното защитно устройство" е измерена с рулетка геометричната следа, разделена на три равни части, разположена между ъглите на предното защитно устройство, следвайки външния хоризонтален контур на предното защитно устройство.

1.4. "Преден контур (ръб) на предно защитно устройство" е най-горната външна повърхност на предното защитно устройство и изключва капака, калниците на ПС, горните и страничните елементи на корпусите на фаровете и всички скрепителни елементи, като напр. решетките, защитаващи фаровете (виж фиг. 2).

Фиг. 2. Определяне на базовата линия на предния контур (ръб) на предно защитно устройство

1.5. "Височина на предния ръб на предното защитно устройство" за всяка секция на предното защитно устройство е вертикалното разстояние между базовото ниво на пътя и базовата линия на предния ръб на предното защитно устройство при ПС в нормално положение за движение.

1.6. "Издаване напред на предното защитно устройство" за всяка точка на предното защитно устройство е хоризонталното разстояние между горната базова линия на предното защитно устройство и положението на разглежданата точка от предното защитно устройството. Това разстояние трябва да бъде измерено по вертикална равнина, успоредна на вертикалната надлъжна равнина на ПС.

1.7. "Ъгъл на предния ръб на предното защитно устройство" е контактната точка на предното защитно устройство с вертикална равнина, която сключва ъгъл 45° с вертикалната надлъжна равнина на ПС и е допирателна към външната повърхност на предното защитно устройство. Долната част на равнината трябва да бъде на височина 600 mm или на 200 mm под най-високата част на предното защитно устройство, взема се по-високо разположеното от двете нива.

1.8. "Една трета от предния ръб на предното защитно устройство" е измерена с рулетка геометричната следа, разделена на три равни части, разположена между ъглите на предния ръб на предното защитно устройство, следвайки външния хоризонтален контур на предното защитно устройство.

1.9. "Разгърната дължина на предното защитно устройство" на всяка точка от предното защитно устройство, е измереното с рулетка перпендикулярно разстояние от тази точка до съответната точка от пътното платно. По време на измерване на разстоянието между двете точки лентата на рулетката се поддържа опъната. Единият край на лентата на рулетката е в контакт с пътното платно под най-изпъкналата точка на предното защитно устройство или на ПС, а другият й край се поддържа в контакт с разглежданата точка от предното защитно устройство (виж фиг. 3). Превозното средство се намира в нормално положение за движение.

Фиг. 3. Определяне на разгърната дължина на предното защитно устройство

1.10. "Базови външни предни размери" са твърди точки в пространството на рамката за изпитване. Това са всички точки от разглеждания тип ПС, с които предното защитно устройство е в състояние да влезе в контакт по време на изпитването.

1.11. "Центърът на коляното" е действителната точка на сгъване на коляното.

1.12. "Бедро" са всички компоненти или части на компоненти (включително плътта, кожата, амортизаторът, измерителната верига, както и направляващите, ролките и другите елементи, закрепени към макета на крака за неговото задвижване), разположени над центъра на коляното.

1.13. "Пищял" са всички компоненти или части на компоненти (включително плътта, кожата, амортизаторът, измерителната верига, както и направляващите, ролките и другите елементи, закрепени към макета на крака за неговото задвижване), разположени под центъра на коляното. Пищялът включва масата и другите характеристики на стъпалото.

Раздел ІІ

Изисквания към конструкцията и монтирането на предно защитно устройство

1. Изисквания към предни защитни устройства, монтирани на нови ПС, и предни защитни устройства, като отделен технически възел, предназначени за монтиране на определени ПС:

1.1. Компонентите на предното защитно устройство се проектират така, че всички твърди повърхности, които могат да бъдат допрени от 100 mm сфера, да имат минимален радиус на извивка 5 mm.

1.2. Общата маса на предното защитно устройство, включително всички скрепителни елементи, не трябва да надхвърля 1,2 % от масата на превозното средство, за което тя е проектирана, като максималната стойност на тази маса е 18 kg.

1.3. Височината на предното защитно устройство, когато е монтирано на ПС, не трябва да надвишава с повече от 50 mm височината на всяка точка от базовата линия на предния контур (ръб) на капака, така, както е определена в т. 11, измерена по вертикалната надлъжна равнина през превозното средство в тази точка.

1.4. Предното защитно устройство не трябва да увеличава широчината на превозното средство, на което е монтирано. Ако общата широчина на предното защитно устройство е повече от 75 % от широчината на превозното средство, краищата на устройството трябва да бъдат сгънати към външната повърхност, за да се минимизира рискът от сблъскване. Това изискване се разглежда като удовлетворено, при условие че предното защитно устройство е укрепено и интегрирано в каросерията или ако краят на устройството е сгънат така, че не може да бъде допрян от 100 mm сфера и празното пространство между края на устройството и обкръжаващата каросерия не надхвърля 20 mm.

1.5. Без да се нарушават разпоредбите по т. 1.4, празното пространство между компонентите на предното защитно устройство и намиращата се отдолу външна повърхност не трябва да надвишава 80 mm. Локалните прекъсвания на общия контур на намиращата се отдолу каросерия (такива като отвори на решетки, въздухопроводи и др.) не се вземат предвид.

1.6. По цялото странично протежение на ПС, с оглед да се запазят ползите от бронята на ПС, надлъжното разстояние между най-предната част на бронята и най-предната част на предното защитно устройство не трябва да надвишава 50 mm.

1.7. Предното защитно устройство не трябва да намалява значително ефективността на бронята. Това изискване е изпълнено, когато няма повече от два вертикални компонента и нито един такъв хоризонтален компонент на устройството, припокриващи бронята.

1.8. Предното защитно устройство не трябва да бъде наклонено напред по отношение на вертикалната права. Най-горните части на предното защитно устройство не трябва да достигат (по отношение на предното стъкло) на повече от 50 mm нагоре или назад от базовата линия на предния контур (ръб) на капака, както е определена в т. 11, с демонтирано предно защитно устройство. За всяка точка, за която се прави измерване, то се осъществява по вертикалната надлъжна равнина на превозното средство, преминаваща през тази точка.

1.9. Съответствието с изискванията на други директиви за одобряване на типа не трябва да бъде възпрепятствано от монтирането на устройството.

1.10. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" може да приема изискванията по раздел III за изцяло или частично изпълнени, когато са проведени еквивалентни изпитвания по реда на друга наредба или Директива на ЕО от списъка по приложение № 10 към Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

2. Предните защитни устройства, които са отделни технически възли, могат да бъдат разпространявани, предлагани за продажба или продавани само ако са съпроводени от списък на типовете превозни средства, за които типът на предното защитно устройство е одобрен, и от ясни инструкции за сглобяване. Инструкциите за сглобяване трябва да съдържат специфични инструкции за монтаж, включително начините на закрепване за превозните средства, за които устройството е било одобрено. Те трябва да позволяват одобрените компоненти да бъдат монтирани на това превозно средство по начин, който отговаря на съответните разпоредби на т. 1.

Раздел ІІІ

Видове изпитвания

1. Изпитване на удар на макет на долната част на крака с предното защитно устройство.

Изпитването се осъществява при скорост в момента на удара 40 km/h. Максималният динамичен ъгъл на прегъване в коляното не е по-голям от 21°, максималното динамично хлъзгащо изместване в коляното не е по-голямо от 6 mm и ускорението, измерено в горния край на пищяла не е по-голямо от 200 g.

1.1. По отношение на предните защитни устройства, одобрявани като отделни технически възли за използване на определени ПС с технически допустима максимална маса не по-голяма от 2,5 t, чийто тип е бил одобрен преди 1 октомври 2005 г., или ПС с технически допустима максимална маса, по-голяма от 2,5 t, разпоредбите на т. 1 могат да бъдат заместени с изискванията по т. 1.1.1 или на т. 1.1.2.

1.1.1. Изпитването се извършва при скорост в момента на удара 40 km/h. Максималният динамичен ъгъл на прегъване в коляното не трябва да надвишава 26°, максималното динамично хлъзгащо изместване в коляното не трябва да надвишава 7,5 mm и ускорението в горната част на пищяла не трябва да е по-голямо от 250 g.

1.1.2. Изпитванията се извършват на ПС с монтирано и без монтирано предно защитно устройство при скорост в момента на удара 40 km/h. Двете изпитвания се извършват на еднакви места, съгласувани от ИА "АА". Стойностите на максималния динамичен ъгъл на прегъване в коляното, на максималното динамично хлъзгащо изместване в коляното и на ускорението в горната част на пищяла се записват. Във всички случаи записаните стойности за ПС с монтирано предно защитно устройство не трябва да надвишават 90 % от стойностите, записани за ПС без монтирано предно защитно устройство.

1.2. Ако долната височина на предното защитно устройство е по-голяма от 500 mm, това изпитване трябва да бъде заместено от изпитване на удар на предното защитно устройство в горната част на крака на макет така, както е описано в т. 2.

2. Изпитване на удар на макет на горната част на крака с предното защитно устройство.

Изпитването се осъществява при скорост в момента на удара 40 km/h. Моментната сума на силите на удара по отношение на времето не е по-голяма от 7,5 kN и огъващият момент върху макета не е по-голям от 510 Nm.

Изпитване на удар на предното защитно устройство в горната част на крака на макет се провежда, ако при изпитването долната височина на устройството е по-голяма от 500 mm.

2.1. По отношение на предни защитни устройства, одобрявани като отделни технически възли за използване само на специализирани ПС с максимална допустима маса, която не надвишава 2,5 t, чийто тип е бил одобрен преди 1 октомври 2005 г., или на ПС с максимална допустима маса, която надхвърля 2,5 t, разпоредбите на т. 2 могат да бъдат заместени с разпоредбите или на т. 2.1.1, или на т. 2.1.2.

2.1.1. Изпитването се осъществява при скорост 40 km/h в момента на удара. Моментната сума на силите на удара във всеки момент не трябва да надхвърля 9,4 kN и огъващият момент върху макета не трябва да е по-голям от 640 Nm.

2.1.2. Изпитванията се извършват с ПС с монтирано и без монтирано предно защитно устройство при скорост 40 km/h в момента на удара. Двете изпитвания се извършват на еднакви места, съгласувани от ИА "АА". Стойностите на моментната сума на силите на удара във всеки момент и на огъващия момент върху макета се записват. Във всички случаи записаните стойности за ПС с монтирано предно защитно устройство не трябва да надвишават 90 % от стойностите, записани за ПС без монтирано предно защитно устройство.

2.2. Това изпитване не е необходимо да се извършва, ако долната височина на предно защитно устройство е по-малка от 500 mm.

3. Изпитване на удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на предното защитно устройство.

Изпитването се извършва при скорост в момента на удара 40 km/h. Моментната сума на силите на удара в най-горната и най-долната част на макета по отношение на времето не трябва да надвишава 5,0 kN и огъващият момент върху макета не трябва да е по-голям от 300 Nm. И двата резултата се записват само за целите на наблюдението.

4. Изпитване на удар на макет на глава на дете / възрастен човек с нисък ръст с предното защитно устройство.

Изпитването се извършва при скорост в момента на удара 35 km/h, като се използва макет на дете / възрастен човек с нисък ръст с тегло 3,5 kg. Критерият за натоварване на главата (HPC), изчислен на базата на резултатите, регистрирани чрез измерителя на ускорение в съответствие с т. 1.15, не трябва да е по-голям от 1000.

Раздел ІV

Подготовка за изпитванията

1. Изпитване на предно защитно устройство, като оригинално оборудване, монтирано на ПС.

1.1. Предното защитно устройство, монтирано на ПС, трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел II.

1.2. Превозното средство с монтирано предно защитно устройство трябва да се намира в своето нормално положение - закрепено здраво за опорите за повдигане или е неподвижно върху равна повърхност с включена ръчна спирачка. Да са спазени инструкциите на производителя за монтиране и правилно закрепване на скрепителните елементи на предното защитно устройство.

1.3. Всички устройства, конструирани за защита на уязвимите участници в движението по пътищата, се задействат правилно преди началото на изпитването или са включени по време на изпитването. Заявителят за типово одобряване е длъжен да демонстрира, че устройствата функционират, както е предвидено в случай на удар с пешеходец.

1.4. При извършване на изпитванията всички компоненти на ПС, които могат да изменят формата или разположението си (като скриващи се фарове), но са различни от активните устройства за защита на пешеходците, се поставят по начин и разположение, които са оценени като най-подходящи от отговарящите за изпитванията органи.

2. Изпитване на предно защитно устройство, като отделен технически възел.

2.1. Предното защитно устройство, предоставено за одобряване на типа, като отделен технически възел, и монтирано на тип ПС, за който устройството е предназначено, трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел II.

2.2. Изпитванията се провеждат или с предно защитно устройство, монтирано на тип ПС, за който устройството е предназначено, или на рамка за изпитване, която напълно съвпада с базовите външни предни размери на типа ПС, за който е предназначено предното защитно устройство. Ако по време на изпитване с рамка за изпитване предното защитно устройство, монтирано на тип ПС, за който е предназначено, влезе в контакт с рамката, изпитването се повтаря. При изпитване на предно защитно устройство, монтирано на ПС, се прилагат условията на т. 1.

Раздел V

Общи условия относно изпитванията

1. За да бъдат одобрени, предните защитни устройства трябва да отговарят на изискванията, относно изпитванията, посочени в раздел II.

2. Системи за задвижване.

2.1. Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент в изпитванията на удар с предното защитно устройство, трябва да се движи свободно в момента на удара. Удрящият елемент се освобождава на такова разстояние от ПС, че резултатите от изпитването да не се влияят от контакта на удрящия елемент със системата за задвижването при отскачането му назад.

2.2. Макетът на горната част на крака, използван като удрящ елемент с предното защитно устройство и с предния горен ръб на предното защитно устройство, се монтира към системата за задвижване с помощта на съединение, ограничаващо момента, за да се избегне повредата на направляващата система от значителни центробежни сили. Направляващата система се комплектува с водачи с малко съпротивление при триене, които не са чувствителни към понасяните усилия и допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на контакт с предното защитно устройство. Водачите трябва да предотвратяват всяко преместване в друга посока, както и завъртането около която и да е ос.

2.3. Макетът на глава на дете или на възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент в изпитванията на удар с предно защитно устройство, трябва да се движи свободно в момента на удара. Удрящият елемент се освобождава на такова разстояние, че резултатите от изпитването да не се влияят от контакта на удрящия елемент с предното защитно устройство при отскачането му назад.

2.4. Удрящите елементи могат да се задвижват от пневматичен, хидравличен привод, от механична пружина или от всяко друго средство, което може да осигури същия ефект.

Раздел ІV

Изпитване на удар на макет на долната част на крака с предно защитно устройство

1. Изисквания към изпитването.

1.1. Целта на изпитването е да се установи дали са изпълнени изискванията, посочени в раздел II, т. 1.

1.2. Извършват се най-малко три изпитвания на удар на макет на долната част на крака с предното защитно устройство в точки на изпитване, разположени между горната и долната базова линия на предното защитно устройство (виж фиг. 4 и 5). Разположението на точките се посочва от техническата служба в места, в които вероятността за наранявания е оценена като най-голяма. Изпитванията се прилагат към различни типове конструкции, когато те се изменят при преминаване от една към друга в оценяваната зона. Разположението на точките се посочва в протокола от изпитването.

Фиг. 4. Определяна на горната базова линия на предното защитно устройство

Фиг. 5. Определяна на долната базова линия на предното защитно устройство

2. Апаратура за изпитване.

2.1. Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, се състои от две твърди части, покрити с пенопласт, представляващи бедрото (горната част на крака) и пищяла (долната част на крака), съединени чрез изкуствено деформируемо коляново съединение. Общата дължина на удрящия елемент трябва да е 926 ± 5 mm; удрящият елемент трябва да съответства на предписанията в т. 4 и на фиг. 6. Направляващите, ролките и другите елементи, закрепени към удрящия елемент за неговото задвижване, могат да достигат показаните на фиг. 6 размери.

Фиг. 6. Макет на долната част на крака, покрита с пенопласт и кожа

2.2. Поставят се датчици за измерване на ъгъла на сгъване на коляното и на преместването при срязване. Поставя се едноосов акселерометър върху частта от пищяла, върху която няма да се нанася удар, в близост до коляновото съединение и с ос на максимална чувствителност, насочена по посока на удара.

2.3. Стойността на реакцията CFC (Channel Frequency Class) на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC (Channel Amplitude Class) на измервателната верига, определени в БДС ISO 6487:2000, са 50° за ъгъла на сгъване на коляното, 10 mm за преместването при срязване и 500 g за ускорението.

2.4. Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията към характеристиките му, изброени в раздел VIII, т. 2, и да е снабден с елементи на коляновото съединение от същата партида, както използваните при сертифицирането. Удрящият елемент трябва също да е покрит с четири последователни слоя от листове пенопласт ConforTM, изработени от една и съща производствена партида (изрязани от един блок или топка пенопласт), като пенопластът на един от тези листове е бил използван при динамичното изпитване за сертифициране и отделните маси на тези листове се отклоняват с не повече от ± 2 % от масата на листа, използван при изпитването за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран. При всяко изпитване се поставят нови деформируеми елементи на коляното. Удрящият елемент се сертифицира отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар превишават определената стойност за САС.

2.5. Удрящият елемент се монтира, задвижва и освобождава, както е посочено в раздел IV.

3. Метод за изпитване.

3.1. Стабилизираната температура на апаратурата и на ПС или отделния технически възел е 20°С ± 4°С.

3.2. Изпитванията се извършват между горната и долната базова линия на предното защитно устройство, определени в т. 1.2.

3.3. Векторът на скоростта на удара трябва да е разположен в хоризонтална равнина на предно защитно устройство така, както е монтирано на ПС или на рамка за изпитване. Допустимото отклонение на вектора на скоростта в хоризонтална и във вертикална равнина е ± 2° в момента на първоначалния контакт.

3.4. Оста на удрящия елемент трябва да е перпендикулярна на хоризонталната равнина с допустимо отклонение ± 2° в напречна и надлъжна равнина. Хоризонталната, надлъжната и напречната равнина са взаимно перпендикулярни една на друга (виж фиг. 7).

Фиг. 7. Допустими отклонения на ъглите на долната част на крака, използван като удрящ елемент в момента на първоначалния контакт

3.5. В момента на първоначалния контакт с предното защитно устройство долната част на удрящия елемент е на разстояние 25 mm над базовото ниво на пътя (виж фиг. 8), с допустимо отклонение ± 5 mm. Когато се установява височината на системата за задвижване, се държи сметка за влиянието на гравитацията по време на периода на свободно движение на удрящия елемент.

Фиг. 8. Изпитване на удар на макет на долната част на крака с предно защитно устройство на комплектувано ПС в нормално положение за движение (вляво), на комплектувано ПС, монтирано върху опора (в центъра) или като отделен технически възел, монтирано на рамка за изпитване (вдясно) (като вариант за изпитване на предното защитно устройство, като отделен технически възел, монтирано на превозно средство)

3.6. В момента на първоначалния контакт удрящият елемент трябва да е в предвиденото направление спрямо своята вертикална ос с допустимо отклонение ± 5°, за да може коляновото съединение да функционира нормално.

3.7. В момента на първоначалния контакт средната линия на удрящия елемент се удря в избраното място за удара с допустимо отклонение ± 10 mm.

3.8. В момента на контакта между удрящия елемент и предното защитно устройство удрящият елемент не трябва да докосва земята или друго нещо, което не е част от предното защитно устройство.

3.9. Скоростта на удара на удрящия елемент при удара му в предното защитно устройства е 11,1 ± 0,2 m/s. Когато скоростта на удара се пресмята въз основа на измервания, извършени преди момента на първоначалния контакт, се взема предвид влиянието на гравитацията.

4. Макет на долната част на крака.

4.1. Диаметрите на бедрото и пищяла са 70 ± 1 mm и са покрити с "плът" и кожа от пенопласт. Плътта се състои от пенопласт ConforTM тип CF-45 с дебелина 25 mm или от материал със същите характеристики. Кожата с обща дебелина 6 mm трябва да е съставена от неопренов пенопласт, покрит от двете страни с найлонов плат с дебелина 0,5 mm.

4.2. Дължината на бедрото и пищяла, измерена от центъра на коляното, е съответно 432 mm и 494 mm.

4.3. Пълната маса на бедрото е 8,6 ± 0,1 kg, на пищяла е 4,8 ± 0,1 kg и на удрящия елемент - 13,4 ± 0,2 kg.

4.4. Масовите центрове на бедрото и пищяла се разполагат съответно на разстояния 217 ± 10 mm и 233 ± 10 mm спрямо центъра на коляното.

4.5. Инерционните моменти на бедрото и на пищяла спрямо хоризонтална ос, преминаваща през техния масов център и перпендикулярна на посоката на удара, са съответно 0,127 ± 0,010 kg.m2 и 0,120 ± 0,010 kg.m2.

4.6. Едноосовият акселерометър се поставя върху страната на пищяла, с която не се нанася удара, на разстояние 66 ± 5 mm под центъра на коляновото съединение с ос на максимална чувствителност, насочена по посока на удара.

4.7. Удрящият елемент се комплектува с уреди за измерване на ъгъла на сгъване и на преместването при срязването между бедрото и пищяла.

4.8. Системата за преместването при срязване трябва да е снабдена с амортисьор, който може да се монтира към всяка точка от задната страна или във вътрешността на удрящия елемент. Характеристиките на амортисьора трябва да са такива, че удрящият елемент да удовлетворява статичните и динамичните изисквания към преместването при срязването и да предотвратява подлагането на системата за преместването при срязването на много силни вибрации.

Раздел V

Изпитване на удар на макет на горната част на крака с предно защитно устройство

1. Изисквания към изпитването.

1.1. Целта на изпитването е да се установи дали са изпълнени изискванията, посочени в раздел III, т. 2.

1.2. При изпитване на удар на горната част на крака с предното защитно устройство разположението на точките се посочва от техническата служба в съответствие с раздел IV, т. 1.2. Разположението на точките се посочва в протокола от изпитването.

2. Апаратура за изпитване.

2.1. Удрящият елемент отговаря на предписанията по т. 4 на раздел IV и фиг. 9.

Фиг. 9. Макет на горната част на крака

2.2. Поставят се два датчика за измерване поотделно на силите, приложени във всеки край на удрящия елемент, и тензодатчици в центъра и на 50 mm от двете страни на средната линия на удрящия елемент за измерване на огъващите моменти (фиг. 9).

2.3. Стойността на реакцията CFC на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, определени в БДС ISO 6487:2000, са 10 kN за силовите датчици и 1000 Nm за измерванията на огъващите моменти.

2.4. Използваният удрящ елемент трябва да отговаря на характеристичните изисквания, посочени в раздел IV. Удрящият елемент трябва да е покрит с лист от пенопласт, изрязан от материал, който е бил подложен на динамично изпитване за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран (това ограничение не се прилага към компонентите за задвижване или направляване). Удрящият елемент се сертифицира отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.

2.5. Удрящият елемент се монтира и задвижва, както е посочено в раздел V.

3. Изпитвателна процедура.

3.1. Стабилизираната температура на апаратурата и на ПС или отделния технически възел е 20°С ± 4°С.

3.2. Изпитванията на предното защитно устройство се извършват между ъглите на предното защитно устройство в местата, определени в т. 1.2.

3.3. Посоката на удара е успоредна на оста на предното защитно устройство, монтирано на ПС или на рамка за изпитване, а оста на удрящия елемент в момента на първоначалния контакт трябва да е вертикална. Допустимото отклонение в тези две посоки е ± 2°. В момента на първоначалния контакт средната линия на удрящия елемент трябва да преминава през избраната точка за изпитване с допустимо отклонение ±10 mm в хоризонтално и вертикално направление.

3.4. Скоростта на удара на удрящия елемент при удара му в предното защитно устройство е 11,1 ± 0,2 m/s.

4. Макет на горната част на крака.

4.1. Пълната маса на макета на горната част на крака, включително закрепените към удрящия елемент в момента на удара компоненти за задвижването и направляването, е 9,5 ± 0,1 kg.

4.2. Пълната маса на челната част и на другите компоненти, разположени пред местата за монтиране на датчиците за сили, прибавена към масата на датчиците за сили и техните скрепителни детайли, разположени пред активните елементи, с изключение на пенопласта и кожата, е 1,95 ± 0,05 kg.

4.3. Пенопластовата плът се състои от два листа пенопласт ConforTM тип CF-45 с дебелина 25 mm. Кожата е от усилен с нишки каучуков слой с дебелина 1,5 mm. Комплектът от пенопласта и кожата (с изключение на всеки елемент за усилване, монтиране и т. н., използван за закрепване на краищата на кожата отзад на частта) е с маса 0,6 ± 0,1 kg. Пенопластът и кожата се огъват зад частта, като кожата се закрепва към задната част на частта с помощта на обтегачи, които да поддържат страните й успоредни. Големината и формата на пенопластовата плът трябва да позволяват между пенопласта и компонентите, разположени зад челната част, да се образува едно пространство, достатъчно за избягването на зони на значителни усилия между тях.

4.4. Челната част се окомплектува с тензодатчици, позволяващи измерването на огъващите моменти в три точки, като за всеки от тях се използва отделен канал (виж фиг. 9). Тензодатчиците се разполагат върху удрящия елемент отзад на челната част. Двата външни тензодатчика се разполагат на разстояние 50 ± 1 mm от едната и от другата страна на оста на симетрия на удрящия елемент. Централният тензодатчик се разполага върху оста на симетрия на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 1 mm.

4.5. Съединението, ограничаващо момента, се закрепва така, че надлъжната ос на челната част да е перпендикулярна на оста на направляващата система с допустимо отклонение ± 2°, а моментът на триене в съединението да се регулира на не по-малко от 650 Nm.

4.6. Центърът на тежестта на частите на удрящия елемент, разположени пред съединението, ограничаващо момента, включително и монтираните тежести, трябва да е разположен върху средната надлъжна линия на удрящия елемент с допустимо отклонение ±10 mm.

4.7. Разстоянието между осите на датчиците за натоварване трябва да е 310 ± 1 mm, а диаметърът на челната част - 50 ± 1 mm.

Раздел VІ

Изпитване на удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на предно защитно устройство

1. Област на приложение.

Този метод за изпитване е приложим към изискванията за изпитване по раздел III, т. 3.

2. Изисквания към изпитването.

Извършват се най-малко три изпитвания на удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на предното защитно устройство - едно изпитване в средната третина и по едно изпитване във всяка от страничните третини на предния ръб на капака в местата, в които вероятността за наранявания е оценена като най-голяма.

3. Апаратура за изпитване.

3.1. Удрящият елемент отговаря на предписанията по т. 4 на раздел IV и фиг. 9.

3.2. При удар с предния контур (ръб) на предното защитно устройство масата на удрящия елемент зависи от общия профил на предното защитно устройство и се определя в съответствие с т. 4.

3.3. Поставят се два датчика за измерване поотделно на силите, приложени във всеки край на удрящия елемент, и тензодатчици в центъра и на 50 mm от двете страни на средната линия на удрящия елемент за измерване на огъващите моменти (фиг. 9).

3.4. Стойността на реакцията CFC на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, определени в БДС ISO 6487:2000, са 10 kN за силовите датчици и 1000 Nm за измерванията на огъващите моменти.

3.5. Горната част на използвания като удрящ елемент крак трябва да отговаря на характеристичните изисквания, посочени в раздел VIII, т. 3. Частта трябва да е покрита с лист от пенопласт, изрязан от материал, който е бил подложен на динамично изпитване за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти преди отново да бъде сертифициран (това ограничение не се прилага към компонентите за задвижване или направляване). Удрящият елемент се сертифицира отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.

3.6. Удрящият елемент се монтира и задвижва, както е посочено в раздел IV.

4. Изпитвателна процедура.

4.1. Стабилизираната температура на апаратурата и на ПС или отделния технически възел е 20°С ± 4°С.

4.2. Изпитванията на предното защитно устройство се извършват между ъглите на предното защитно устройство в местата, определени в т. 2.

4.3. Удрящият елемент е поставен по такъв начин, че надлъжната му ос и оста на системата за задвижване са успоредни на надлъжната ос на предното защитно устройство, монтирано на рамка за изпитване. Допустимото отклонение в тези две посоки е ± 2°. В момента на първоначалния контакт средната линия на удрящия елемент трябва да минава през избраната контактна точка с допустимо отклонение ±10 mm (виж фиг. 10), а допустимото отклонение в хоризонтално направление е ± 10 mm.

Фиг. 10. Изпитване на удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на предно защитно устройство

4.4. Изискваната скорост при удара, ъгълът на удара и масата на удрящия елемент са посочени в т. 4.5 и 4.6. Допуска се ± 2 % отклонение за скоростта при удара и е ± 2° отклонение за посоката на удара. Влиянието на гравитацията се взема в предвид преди момента на първоначалния контакт. Масата на удрящия елемент се измерва с точност не по-малка от ± 1 %. Когато измерената стойност се различава от изискваната такава, се променя скоростта, посочена в т. 4.7.1.

4.5. Изискваната скорост и ъгълът на удара се определят от графиките на фиг. 11 и 12 за съответните стойности на височината на избраната точка за изпитване на удар, разположена на базовата линия на предното защитно устройство и на издадената му част.

Фиг. 11. Скорост на удара при изпитванията на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на предното защитно устройство

Забележки:

1. Интерполира се хоризонтално между кривите.

2. При стойности, по-малки от 5, 56 m/s, изпитването се извършва с 5,56 m/s.

3. При стойности, по-големи от 11,1 m/s, изпитването се извършва с 11,1 m/s.

4. При отрицателни стойности за издаването напред на предното защитно устройство изпитването се извършва както при нулева стойност за издаването.

5. При стойности за издаването напред на предното защитно устройство, по-големи от 400 mm, изпитването се извършва, както при издаване на предното защитно устройство 400 mm.

Фиг. 12. Ъгъл на удара при изпитванията на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на предното защитно устройство

Легенда:

А = издаване напред на предното защитно устройство 0 mm

В = издаване напред на предното защитно устройство 50 mm

С = издаване напред на предното защитно устройство 150 mm

Забележки:

1. Интерполира се вертикално между кривите.

2. При отрицателни стойности за издаването напред на предното защитно устройство изпитването се извършва, както при нулева стойност за издаването.

3. При стойности за издаването напред на предното защитно устройство, по-големи от 150 mm, изпитването се извършва, както при издаване на предното защитно устройство 150 mm.

4. При стойности за височината на точката на първоначален контакт, по-големи от 1050 mm, изпитването се извършва, както при височина на точката на удар 1050 mm.

4.6. Изискваната енергията на удара се определя от графиката на фиг. 13 за съответните стойности на височината, измерена от базовото ниво на пътя до избрана точка за изпитване на удар, разположена на базовата линия на предния контур (ръб) на предното защитно устройство и на издадената му предна част.

Фиг. 13. Кинетична енергия при изпитванията на удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на предното защитно устройство

Легенда:

А = издаване напред на предното защитно устройство 50 mm

В = издаване напред на предното защитно устройство 100 mm

С = издаване напред на предното защитно устройство 150 mm

D = издаване напред на предното защитно устройство 250 mm

E = издаване напред на предното защитно устройство 350 mm

Забележки:

1. Интерполира се вертикално между кривите.

2. При стойности за издаването напред на предното защитно устройство, по-малки от 50 mm, изпитването се извършва, както при издаване на бронята 50 mm.

3. При стойности за издаването напред на предното защитно устройство, по-големи от 350 mm, изпитването се извършва, както при издаване на предното защитно устройство 350 mm.

5. При изисквана кинетична енергия, по-голяма от 700 J, изпитването се извършва със стойност 700 J.

6. При изисквана кинетична енергия, равна или по-малка от 200 J, изпитването се извършва със стойност 200 J.

4.7. Пълната маса на удрящия елемент включва компонентите за задвижване и направляване, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара, както и допълнителните тежести.

4.7.1. Стойността на масата на удрящия елемент се пресмята по формулата:

M = 2E/V2,

където:

М е масата (kg);

Е - изискваната енергия на удара (J);

V - изискваната скорост на удара (m/s).

4.7.2. Масата на удрящия елемент може да се различава от изчислената с не повече от ± 10%, като същевременно изискваната скорост на удара се изменя в съответствие с формулата по т. 4.7.1, за да се запази същата кинетична енергия.

4.7.3. Допълнителните тежести, необходими за привеждане на масата на удрящия елемент в съответствие с пресметнатата по т. 4.7.1 стойност, се закрепват отзад на задната част, показано на фиг. 9, или към компонентите на направляващата система, които остават свързани с удрящия елемент в момента на удара.

Раздел VІІ

Изпитване на удар на макет на глава на дете или на възрастен човек с нисък ръст с предното защитно устройство

1. Изисквания към изпитването.

1.1. Целта на изпитването е да се установи дали са изпълнени изискванията, посочени в раздел III, т. 4.

1.2. Точките, избрани за изпитването на удар на макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, трябва да са разположени върху предното защитно устройство и да са раздалечени на не по-малко от 900 mm една от друга. При изпитването ПС е в нормално положение за движение или когато предното защитно устройство е монтирано на рамка за изпитване, представяща ПС в нормално положение за движение, към което е предвидено да се монтира предното защитно устройство.

Извършват се три изпитвания на удар на макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст в места, за които изпитващите лаборатории считат, че вероятността за наранявания е оценена като най-голяма. Разположението на точките, в които са извършени изпитванията от техническите служби, се посочват в протокола от изпитването.

2. Апаратура за изпитване.

2.1. Удрящият елемент трябва да отговаря на описанието в т. 4 и на фиг. 14.

Фиг. 14. Макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент

2.2. Стойността на реакцията CFC на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 1000. Стойността на реакцията CАC за ускорението, определена в БДС ISO 6487:2000, е 500 g.

2.3. Удрящият елемент трябва да отговаря на критериите за натоварване, посочени в раздел VIII, т. 4. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран. Удрящият елемент се сертифицира отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или когато изходящите сигнали на датчик при който и да е удар превишат определената стойност за САС.

2.4. Удрящият елемент се монтира, задвижва и освобождава, както е посочено в раздел IV, т. 2.

3. Изпитвателна процедура.

3.1. Стабилизираната температура на апаратурата и на ПС или отделен технически възел е 20°С ± 4°С.

3.2. Изпитванията на предното защитно устройство се извършват в точки, определени в т. 1.2.

3.3. За извършване на изпитвания на предното защитно устройство, като удрящ елемент се използва макет на глава на дете или на възрастен човек с нисък ръст, определен в т. 4; разположението на точките на първоначалния контакт е посочено в т. 1.2.

3.4. Посоката на удара е надолу и назад във вертикална равнина, успоредна на оста на предното защитно устройство, подложено на изпитване, монтирано на ПС или на изпитвателна рамка. Допустимото отклонение спрямо тази посока е ± 2°. При изпитванията, извършвани с макета на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, ъгълът на удара е 50° ± 2° спрямо базовото равнище на земята. Влиянието на гравитацията се взема предвид, когато ъгълът на удара е пресметнат въз основа на измервания, извършени преди момента на първоначалния контакт.

3.5. В момента на първоначалния контакт точката на първоначалния контакт на удрящия елемент трябва да се намира в избраната зона на удара с допустимо отклонение ± 10 mm.

3.6. Скоростта на удрящия елемент при удара му в точката на изпитване е 9,7 ± 0,2 m/s. Влиянието на гравитацията се взема предвид, когато скоростта на удара е пресметната въз основа на измервания, извършени преди момента на първоначалния контакт.

4. Макет на глава на дете или на възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент.

4.1. Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, представлява алуминиева сфера с хомогенна структура, с диаметър 165 ± 1 mm и маса 3,5 ± 0,07 kg.

4.2. Най-малко половината от повърхността на сферата се покрива с изкуствена кожа с дебелина 14 ± 0,5 mm.

4.3. Центърът на тежестта на удрящия елемент, включително измервателното оборудване, трябва да бъде в центъра на сферата с допустимо отклонение ± 5 mm. Инерционният момент спрямо ос, преминаваща през центъра на тежестта и перпендикулярна на посоката на удара, е 0,010 ± 0,0020 kg.m2.

4.4. Предвидената кухина в сферата позволява монтирането на триосов акселерометър или на три едноосови акселерометри. Акселерометрите се разполагат в съответствие с предписанията на т. 4.4.1 и 4.4.2.

4.4.1. Оста на максималната чувствителност на един от акселерометрите трябва да е перпендикулярна на монтажната повърхност А (фиг. 14) и неговата сеизмична маса се разполага в допусково поле с цилиндрична форма с радиус 1 mm и дължина 20 mm. Средната линия на това поле е перпендикулярна на монтажната повърхност и неговата средна точка трябва да съвпада с центъра на сферата на удрящия елемент.

4.4.2. Осите на максималната чувствителност на останалите акселерометри трябва да са взаимно перпендикулярни и успоредни на монтажната повърхност А. Тяхната сеизмична маса се разполага в допусково поле със сферична форма с радиус 10 mm. Центърът на това поле трябва да съвпада с центъра на сферата на удрящия елемент.

Раздел VІІІ

Сертифициране на удрящите елементи

1. Изисквания при сертифицирането.

Използваният при изпитванията удрящ елемент, описан в т. 2, трябва да отговаря на приложимите към него експлоатационни изисквания.

2. Макет на долната част на крака, използван като удрящ елемент.

2.1. Статични изпитвания.

2.1.1. Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изискванията по т. 2.1.5, когато изпитванията се извършват по т. 2.1.7, и на изброените в т. 2.1.6 изисквания, когато изпитванията се извършват по т. 2.1.8.

2.1.2. При двата типа изпитвания удрящият елемент се насочва по предвидената посока спрямо своята надлъжна ос с допустимо отклонение ± 2°, за да може коляновото съединение да функционира правилно.

2.1.3. Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране е 20 ± 2°С.

2.1.4. Стойностите на реакцията CАC, определени в БДС ISO 6487:2000, са 50° за ъгъла на сгъване на коляното и 500 N за приложената сила, когато удрящият елемент е подложен на огъване съгласно т. 2.1.7, 10 mm за преместването при срязване и 10 kN за приложената сила, когато удрящият елемент е подложен на срязване съгласно т. 2.1.8. При двата вида изпитване се допуска филтриране при подходяща честота, за да се отстранят шумовете с по-висока честота, без да се влияе значително върху измерването на реакцията на удрящия елемент.

2.1.5. Когато удрящият елемент е подложен на огъване съгласно т. 2.1.7, отношението приложена сила/ъгъл на сгъване трябва да се намира в областта, посочена на фиг. 15. Енергията, необходима за получаване на сгъване от 15,0°, е 100 ± 7 J.

Фиг. 15. Отношение сила/ъгъл при статично изпитване на огъване за сертифициране на макет на долната част на крака

2.1.6. Когато удрящият елемент е подложен на срязване съгласно т. 2.1.8, отношението приложена сила/ъгъл на сгъване трябва да се намира в границите, посочени на фиг. 16.

Фиг. 16. Отношение сила/преместване при статично изпитване на срязване за сертифициране на макет на долната част на крака

2.1.7. Макетът на крака без пенопласт и кожа се монтира така, че пищялът да се поддържа здраво в захващащо приспособление, закрепено към хоризонтална повърхност, а бедрото се вкарва плътно в метална тръба (виж фиг. 17). За да се избегнат грешки от триенето, частта от бедрото и металната тръба не трябва да се опират на никаква опора. Огъващият момент от теглото на металната тръба и от другите компоненти (с изключение на самия макет на крака), приложен към центъра на колянното съединение, не трябва да превишава 25 Nm.

Фиг. 17. Поглед отгоре на схема за статично изпитване на огъване за сертифициране на макет на долната част на крака

2.1.7.1. Към металната тръба на разстояние 2,0 ± 0,01 m от центъра на сгъване на коляното се прилага сила, перпендикулярна на хоризонталата, и полученият ъгъл на отклонение на бедрото се записва. Натоварването се увеличава, докато ъгълът на отклонение на бедрото надвиши 22°.

2.1.7.2. Енергията се пресмята, като се интегрира в границите на ъгъла на сгъване в радиани произведението от силата по дължината на лоста, която е 2,0 ± 0,01 m.

2.1.8. Макетът на крака без пенопласт и кожа се монтира така, че пищялът да се поддържа здраво в захващащо приспособление, закрепено към хоризонтална повърхност, а бедрото се вкарва плътно в метална тръба, която е обездвижена с помощта на поддържащо приспособление, разположено на разстояние 2,0 ± 1 m от центъра на колянното съединение (виж фиг. 18).

Фиг. 18. Поглед отгоре на схема за статично изпитване на срязване за сертифициране на макет на долната част на крака

2.1.9. Към металната тръба на разстояние 50 mm от центъра на колянното съединение се прилага сила, перпендикулярна на хоризонталата, и полученото преместване на бедрото се записва. Натоварването се увеличава, докато преместването при срязването на коляното превиши 8,0 mm или натоварването превиши 6,0 kN.

2.2. Динамично изпитване.

2.2.1. Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в т. 2.2.3 изисквания, когато изпитванията се извършват съгласно т. 2.3.

2.2.2. Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране е 20 ± 2°С.

2.2.3. Когато макетът на крака се удря с удрящия елемент за сертифициране, насочен по описаната в т. 2.3.2 линейна траектория, максималното ускорение в горния край на пищяла трябва да е не по-малко от 120 g и не по-голямо от 250 g. Максималният ъгъл на сгъването трябва да е не по-малък от 6,2° и не по-голям от 8,2°. Максималното преместване при срязване трябва да е не по-малко от 3,5 mm и не по-голямо от 6,0 mm.

2.2.4. При всички тези величини стойностите се отчитат при първоначалния удар с удрящия елемент за сертифициране, а не през фазата на спирането. Всяко устройство, предназначено да спре макета на крака или удрящия елемент за сертифициране, се конструира така, че фазата на спиране да е отделена хронологически от първоначалния удар. Спирачното устройство не трябва да предизвиква изходящите сигнали на датчиците да надвишават определената стойност на реакция САС.

2.2.5. Стойността на реакцията CFC на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC на измервателната верига съгласно БДС ISO 6487:2000 са 50° за ъгъла на сгъване на коляното, 10 mm за преместването при срязване и 500 g за ускорението. Това не означава, че самият удрящ елемент трябва да е физически способен да възпроизведе едно сгъване и едно срязване, съответстващи на посочените ъгъл и преместване.

2.3. Изпитвателна процедура.

2.3.1. Удрящият елемент, включително пенопластът и кожата, се окачва хоризонтално върху три метални въжета с диаметър 1,5 ± 0,2 mm и дължина не по-малка от 2,0 m (виж фиг. 19). Неговата надлъжна ос трябва да е хоризонтална с допустимо отклонение ± 0,5° и перпендикулярна на траекторията на удрящия елемент за сертифициране с допустимо отклонение ± 2°. Удрящият елемент се ориентира по предвидената посока спрямо своята надлъжна ос с допустимо отклонение ± 2°, за да може коляновото съединение да функционира нормално. Макетът на крака отговаря на изброените в раздел IV, т. 2.1 изисквания, когато са монтирани опорите за закрепване на металните въжета.

Фиг. 19. Схема (план) на динамично изпитване за сертифициране на макет на долната част на крака (горе: изглед от страни; долу: изглед отгоре)

2.3.2. Масата на удрящия елемент за сертифициране е 9,0 ± 0,05 kg, включително компонентите за задвижването и направляването, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара. Размерите на челото на удрящия елемент са уточнени на фиг. 20. Челото на удрящия елемент е от алуминий и има грапавост на повърхнината не по-голяма от 2,0 mm.

Фиг. 20. Детайли за челото на удрящия елемент при динамично изпитване за сертифициране на макет на долната част на крака

Забележки:

1. Сводът може да се оформи като пълна окръжност или да се разреже на две части, както е показано на фигурата.

2. Защрихованите зони представляват участъците, които могат да се премахнат, за да се измени формата на удрящия елемент.

3. Допустимите отклонения за всички размери са ±1,0 mm.

Материал: алуминиева сплав.

2.3.3. Направляващата система се комплектува с водачи с ниско триене, които не са чувствителни към понасяните усилия и допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на контакт с ПС. Водачите трябва да предотвратяват всяко преместване в друга посока, както и завъртането около която и да е ос.

2.3.4. Подложеният на сертифициране удрящ елемент се покрива с неизползван пенопласт.

2.3.5. Пенопластът на удрящия елемент не трябва да се подлага на прекомерни въздействия или деформации преди, по време или след полагането му.

2.3.6. Удрящият елемент за сертифициране трябва да удари неподвижния изкуствен крак по хоризонтална траектория със скорост 7,5 ± 0,1 m/s, показано на фиг. 19. Удрящият елемент за сертифициране се разполага така, че неговата средна линия да съвпада с точка, намираща се върху средната линия на пищяла на разстояние 50 mm от центъра на коляното с допустими отклонения ± 3 mm странично и ± 3 mm по вертикала.

3. Макет на горната част на крака.

3.1. Макетът на горната част на крака, използван като удрящ елемент, отговаря на изброените в т. 3.3 изисквания, когато изпитванията се извършват по т. 3.4.

3.2. Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране е 20 ± 2°С.

3.3. Изисквания.

3.3.1. Когато макетът на горната част на крака се удари в неподвижно цилиндрично махало, максималната сила, измерена от всеки силов датчик, трябва да не е по-малка от 1,20 kN и не по-голяма от 1,55 kN, като разликата между силите, измерени от датчиците в горната и долната част на бедрото, трябва да е не по-голяма от 0,10 kN. Максималният огъващ момент, измерен от тензодатчиците, трябва да не е по-малък от 190 Nm и не по-голям от 250 Nm в средното положение и не по-малък от 160 Nm и не по-голям от 220 Nm в крайните положения. Разликата между максималните огъващи моменти в горната и долната част на бедрото трябва да не е по-голяма от 20 Nm.

3.3.2. При всички тези величини стойностите се отчитат при първоначалния удар с махалото, а не през фазата на спирането. Всяко устройство, предназначено да спре макета на крака или махалото, се конструира така, че фазата на спиране да не съвпада по време с първоначалния удар. Спирачното устройство не трябва да предизвиква изходящите сигнали на датчиците да надвишават определената стойност на реакцията САС.

3.3.3. Стойността на реакцията CFC на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC съгласно БДС ISO 6487:2000 са 10 kN за силовите датчици и 1000 Nm за измерванията на огъващите моменти.

3.4. Изпитвателна процедура.

3.4.1. Удрящият елемент се закрепва към системата за задвижване и направляване с помощта на съединение с ограничител на момента. Съединението с ограничител на момента се закрепва така, че надлъжната ос на челната част да е перпендикулярна на оста на направляващата система с допустимо отклонение ± 2°, а триещият момент да е регулиран на не по-малко от 650 Nm. Направляващата система се комплектува с водачи с ниско триене, които не са чувствителни към понасяните усилия и допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на контакт с махалото.

3.4.2. Масата на удрящия елемент е 12 ± 0,1 kg, включително на компонентите за задвижването и направляването, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара.

3.4.3. Центърът на тежестта на частите на удрящия елемент, разположени пред съединението с ограничител на момента, включително допълнителните тежести, трябва да е върху надлъжната ос на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 10 mm.

3.4.4. Подложеният на сертифициране удрящ елемент се покрива предварително с нов пенопласт.

3.4.5. Пенопластът на удрящия елемент не трябва да се подлага на прекомерни въздействия или деформации преди, по време или след полагането му.

3.4.6. Удрящият елемент с вертикалната си челна част трябва да удари неподвижното махало по хоризонтална траектория със скорост 7,1 ± 0,1 m/s, показано на фиг. 21.

Фиг. 21. Схема (план) на динамично изпитване за сертифициране на макет на горната част на крака

3.4.7. Тръбата на махалото е с маса 3 ± 0,03 kg, външен диаметър 150+1-4 mm, дебелина 3 ± 0,15 mm и дължина 275 ± 25 mm. Тя трябва да е от безшевна студено изтеглена стомана (допуска се метализиране на повърхността за защита срещу корозия) с грапавост на външната повърхност не по-голяма от 2,0 µ m. Окачва се на две метални въжета с диаметър 1,5 ± 0,2 mm и дължина не по-малка от 2,0 m. Повърхността на махалото е чиста и суха. Тръбата на махалото се разполага така, че надлъжната ос на цилиндъра да е перпендикулярна на челната част

(лоста) с допустимо отклонение ± 2° и на траекторията на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 2°. Центърът на махалото се разполага срещу челната част на удрящия елемент с допустими отклонения ± 5 mm по вертикала и ± 5 mm странично.

4. Макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент.

4.1. Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, отговаря на изброените в т. 4.3 изисквания, когато изпитванията се извършват по т. 4.4.

4.2. Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране е 20 ± 2°С.

4.3. Изисквания.

4.3.1. Когато макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст се удря в удрящия елемент за сертифициране, воден по праволинейни направляващи, посочено в т. 4.4, максималното резултантно ускорение, измерено от един триосов акселерометър или от три едноосови акселерометъра, монтиран(и) в макета на главата, трябва да не е по-малко от 290 g и не по-голямо от 350 g. Кривата на резултантното ускорение в зависимост от времето трябва да е непрекъсната.

4.3.2. Стойността на реакцията CFC на измервателната апаратура, определена в БДС ISO 6487:2000, е 1000. Стойността на реакцията CАC за ускорението съгласно БДС ISO 6487:2000 е 1000g.

4.4. Изпитвателна процедура.

4.4.1. Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, се окачва, както е показано на фиг. 22. Задната част на окачения макет на глава се разполага под ъгъл от 25 до 90° спрямо хоризонталата (виж фиг. 22).

Фиг. 22. Схема (план) на динамично изпитване за сертифициране на макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст

4.4.2. Масата на удрящия елемент за сертифициране е 1,0 ± 0,01 kg, включително компонентите за задвижването и направляването, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара. Линейната направляваща система се комплектува с водачи с ниско триене, в които няма въртящи се елементи. Диаметърът на челната плоскост на удрящия елемент е 70 ± 1 mm и нейните ръбове се закръгляват с радиус 5 ± 0,5 mm. Челото на удрящия елемент се изработва от алуминий с грапавост не по-голяма от 2 µm.

4.4.3. Удрящият елемент за сертифициране се придвижва със скорост 7,0 ± 0,1 m/s към неподвижните макети на глави на дете и на дете/възрастен човек с нисък ръст (виж фиг. 22). Удрящият елемент за сертифициране се разполага така, че центърът на тежестта на макета на главата се намира върху оста на удрящия елемент с допустими отклонения ± 5 mm странично и ± 5 mm по вертикала.

4.4.4. Изпитването се извършва в три различни точки на удара за всеки макет на глава. В тези специфични зони изпитванията се провеждат с покрития на макета, които вече са използвани и/или повредени.

Приложение № 4 към чл. 11, ал. 2

(В сила от 01.01.2007 г.)

Образец

Списък с данни № ...

относно одобряване типа на предни защитни устройства

0. Обща информация

0.2. Тип и общо(и) търговско(и) описание(я): …............................................................................................................................................................

0.7. Местоположение и начин на поставяне на ЕО маркировката за одобрение

1. Описание на устройството

1.1. Подробно техническо описание (включително снимки и/или чертежи)

1.2. Инструкции за сглобяване и монтиране, включително изисквания към момента на завъртане:

1.3. Списък на превозните средства, на които може да се монтира устройството

1.4. Всички ограничения при употреба и условия за монтиране:

-----------

Приложение № 5 към чл. 13, ал. 2

(В сила от 01.01.2007 г.)

ОБРАЗЕЦ

(Максимален формат: А4 - 210 х 297 mm)

ЕО Сертификат за одобряване на типа

	ПЕЧАТ НА
	ИА "АА"

Съобщение относно:

- Одобряване на типа

- Изменение (разширение) на одобряването на типа

- Отказ за одобряване на типа

- Отнемане на одобряване на типа

за тип предно защитно устройство, като отделен технически възел, в съответствие с Наредба № 132/2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства с монтирани предни защитни устройства и за одобряване типа на предни защитни устройства (Директива 2005/66/ЕО)

Раздел І

0.2. Тип: ..........................................................................................................................................................................................

0.2.1. Търговско(и) наименование(я): ...............................................................................................................................................................

0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и): ...............................................................................................................................................................

Раздел ІІ

1. Допълнителна информация: съгласно допълнението

5. Забележки (когато има): съгласно допълнението

------------------

Допълнение

към ЕО сертификат № ....

за одобряване типа на предно защитно устройство в съответствие с

Наредба № 132/2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства с монтирани предни защитни устройства и за одобряване типа на предни защитни устройства (Директива 2005/66/ЕО)

1. Допълнителна информация (където е приложимо):

1.1. Начин на закрепване

1.2. Инструкции за сглобяване и монтиране:

1.3. Списък на превозните средства, на които може да се монтира устройството

2. Забележки:

3. Резултати от изпитванията съгласно приложение № 3, раздел II, т. 3.

Изпитване	Регистрирана стойност	Приема
		се/от-
		хвърля се

Удар на макет	Ъгъл на огъване	градуси
на долната част	Хлъзгащо
на крака с пред-	изместване	mm
ното защитно	Ускорение в учас-
устройство	тъка на пищяла	g
- три изпитвания
(когато са
извършени)
Удар на макет	Сума от силите
на горната част	на удара	kN
на крака с пред-	Огъващ момент	Nm
ното защитно
устройство
- три изпитвания
(когато са
извършени)
Удар на макет	Сума от силите
на горната част	на удара	kN
на крака с пред-	Огъващ момент	Nm
ния контур (ръб)
на предното за-
щитно устройство
- три изпитвания
(само за наблюение)
Удар на макет	Стойности на
на главата на	НРС
дете / на дребен	(най-малко
възрастен човек	3 стойности)
(3,5 kg) с пред-
ното защитно
устройство

Приложение № 6 към чл. 16, ал. 2

(В сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2007 г.)

Образец на ЕО маркировка за одобряване

ЕО Сертификати за одобряване на типа и ЕО маркировки за одобряване, нанесени въз основа на тези сертификати, запазват действието си на територията на Република България, когато имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки:

1 - Германия;

2 - Франция;

3 - Италия;

4 - Холандия;

5 - Швеция;

6 - Белгия;

7 - Унгария;

8 - Чехия;

9 - Испания;

11 - Великобритания;

12 - Австрия;

13 - Люксембург;

17 - Финландия;

18 - Дания;

19 - Румъния;

20 - Полша;

21 - Португалия;

23 - Гърция;

24 - Ирландия;

26 - Словения;

27 - Словакия;

29 - Естония;

32 - Латвия;

36 - Литва;

49 - Кипър;

50 - Малта.

Сиела Норми

Българското законодателство. Актуални текстове и стари редакции на нормативите, прилежащи поднормативни актове и документи.

Новини

27 септември 2024

Нов Финансов регламент на ЕС

В правно-информационната система "Сиела Евро" е публикуван Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.

Виж повече

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 38 от 21.V

Новини

Нов Финансов регламент на ЕС

Сиела Офиси