Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 73 от 5.IX

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН (ДВ, БР. 81 ОТ 1999 Г.)

 

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН (ДВ, БР. 81 ОТ 1999 Г.)

В сила от 06.10.2006 г.

Обн. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006г.

§ 1. Член 6 се изменя така:

"Такси

Чл. 6. Патентното ведомство събира такси за: заявяване; експертиза; приоритет; регистрация; издаване на свидетелство; подновяване на регистрацията; вписвания; поправка на грешки; обжалване на откази; заличаване на регистрацията; продължаване на срокове; публикация на заявката, на регистрацията и на вписванията; подаване на заявка за международна регистрация; препращане на заявка за дизайн на Общността; информация за заявен или регистриран дизайн; справки или извлечения от Държавния регистър на промишлените дизайни, в размери, определени в тарифа, одобрена от Министерския съвет."


§ 2. В чл. 11 ал. 3 се изменя така:

"(3) Промишлен дизайн на продукт, свързан с отбраната и сигурността на страната, се регистрира след писмено съгласуване с Министерството на отбраната или с Министерството на вътрешните работи."


§ 3. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна."


§ 4. В чл. 18 накрая се добавя "и всеки дизайн, който в значителна степен е копие на регистрирания дизайн".


§ 5. В чл. 19, ал. 3 думите "в Официалния бюлетин на Патентното ведомство" се заличават.


§ 6. (В сила от 01.01.2007 г.) В чл. 21, ал. 1 думите "в Република България" се заменят с "на територията на държавите - членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство".


§ 7. В чл. 26а, ал. 1, изречение първо след думата "върху" се добавя "регистриран".


§ 8. В чл. 26б, ал. 1, изречение първо след думата "върху" се добавя "регистриран".


§ 9. В чл. 26в, ал. 1 след думата "върху" се добавя "регистриран".


§ 10. В чл. 32, ал. 1 се създава т. 11:

"11. документ за съгласие от Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи при искане в случаите по чл. 11, ал. 3."


§ 11. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, изречение второ думите "връщат на заявителя" се заменят със "съхраняват в Патентното ведомство".

2. В ал. 2, изречение първо думата "приоритет" се заменя с "публикация на заявката".

3. Алинея 3 се изменя така:

"(3) В двумесечен срок от представяне на документа за платени такси се извършва формална експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 1 - 9 и ал. 3, чл. 33 и 34. Когато се установят недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им."

4. Създава се ал. 5:

"(5) За всяка заявка, за която е претендиран приоритет, се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 35, ал. 2. Когато се установи, че претенцията за приоритет не е направена съгласно тези изисквания, тя не се уважава и заявителят се уведомява за това."


§ 12. Създават се чл. 36а и 36б:

"Публикация на заявката

Чл. 36а. Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 36 и съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя и автора, изображение на дизайн, претенция за цвят или цветове, класовете по Международната класификация за моделите и рисунките съгласно Спогодбата от Локарно и продуктите, в които е включен или към които е приложен дизайнът.

Възражение срещу регистрацията на дизайна

Чл. 36б. (1) В двумесечен срок от датата на публикация на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на дизайна на основание чл. 12.

(2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основание и мотиви.

(3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката, но има право при поискване да получи информация за становището по възражението."


§ 13. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) В едногодишен срок след изтичането на срока по чл. 36б, ал. 1 се извършва експертиза дали заявеният дизайн:

1. е дизайн по смисъла на чл. 3;

2. не е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2;

3. е нов съгласно чл. 12 по отношение на дизайните, регистрирани по национален или международен ред в Република България;

4. не е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн, включен в национална заявка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, когато впоследствие по тази заявка се извърши регистрация;

5. не е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн, включен в международна заявка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, за която Република България е посочена страна и по която не е взето решение за отказ."

2. Алинея 5 се изменя така:

"(5) Когато се установи, че заявеният дизайн може да се регистрира, на заявителя се изпраща уведомление, като му се предоставя едномесечен срок за заплащане на таксите за регистрация, издаване на свидетелство за регистрация и публикация."

3. Създава се нова ал. 6:

"(6) Когато таксите по ал. 5 са заплатени, се взема решение за регистрация на дизайна и в едномесечен срок се издава свидетелство за регистрация. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се смята за оттеглена."

4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.


§ 14. В чл. 41 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, т. 1 след думите "4 и" числото "6" се заменя със "7".

2. В ал. 2 думите "трима държавни експерти, един от които е юрист" се заменят с "двама държавни експерти и един юрист", а думите "петима държавни експерти, двама от които са юристи" се заменят с "трима държавни експерти и двама юристи".


§ 15. (В сила от 01.01.2007 г.) След чл. 54 се създава глава четвърта "а" с чл. 54а - 54г:

"Глава четвърта "а"

ДИЗАЙН НА ОБЩНОСТТА

Регистрация и действие на дизайн на Общността

Чл. 54а. (1) Дизайнът на Общността е дизайн, който е регистриран във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент 6/2002/ЕС на Съвета за дизайна на Общността, наричан по-нататък "Регламента", или нерегистриран дизайн по смисъла на чл. 1 от Регламента.

(2) Заявката за дизайн на Общността с установена дата на подаване, съответно приоритетна дата, се смята за редовно подадена заявка на територията на Република България.

(3) Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламента.

(4) Председателят на Патентното ведомство издава сертификат за вписването на представители по индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар и предприема необходимите действия за това съгласно изискванията на Регламента.

Заявка за дизайн на Общността

Чл. 54б. (1) Заявката за дизайн на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 36 от Регламента.

(2) Заявката за регистрация на дизайн на Общността се подава директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар или чрез Патентното ведомство.

(3) Когато заявката е подадена в Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й.

(4) Патентното ведомство изпраща заявката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар в двуседмичен срок от получаването й.

Защита на дизайна на Общността

Чл. 54в. (1) Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху дизайн на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламента.

(2) В случай че съгласно Регламента искове и мерки, свързани със защитата на дизайн на Общността, се предявяват и искат в Република България, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламента не е предвидено друго.

(3) Исковете по ал. 2 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които са съдилища за дизайн на Общността по смисъла на Регламента.

Субсидиарно прилагане на решенията

Чл. 54г. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Регламента."


§ 16. В чл. 56 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Притежателят на правото върху дизайн, както и лицензополучателят на изключителна лицензия има самостоятелно право на иск за нарушение."

2. Алинея 2 се отменя.


§ 17. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава т. 4:

"4. иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване."

2. В ал. 2:

а) в текста преди т. 1 думите "може да се поиска" се заменят с "ищецът може да поиска по съдебен ред";

б) точка 1 се изменя така:

"1. да му бъдат предадени продуктите, предмет на нарушението;";

в) създава се нова т. 2:

"2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на продуктите, предмет на нарушението;";

г) досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така:

"3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда."


§ 18. Създават се чл. 57а - 57ж:

"Определяне на обезщетението

Чл. 57а. (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението.

(3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Особени случаи на обезщетение

Чл. 57б. (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 57а, ал. 2 и 3, или

2. равностойността на продуктите, предмет на нарушението, по цени на дребно на правомерно произведени продукти, в които е включен или към които е приложен дизайн в обхвата на закрила.

(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Изземване на продукти, предмет на нарушение

Чл. 57в. Изземване на продуктите по чл. 57, ал. 1, т. 4, предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на продукти, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на продукти, намиращи се в търговската мрежа.

Отговорност

Чл. 57г. Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушението на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства

Чл. 57д. (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.

(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.

(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.

(4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закрилян по този закон дизайн се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.

(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон дизайн.

Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение

Чл. 57е. (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.

(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:

1. държи продукти, предмет на нарушение, или

2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или

3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или

4. е посочено от лице по т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези продукти или услуги.

(3) Информацията по ал. 1 може да включва:

1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на продуктите или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;

2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от тези продукти или услуги.

(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.

(5) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Обезпечителни мерки

Чл. 57ж. (1) При нарушение на правото върху дизайн или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка за това, да допусне и някоя от следните мерки:

1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на дизайн;

2. изземване на продуктите, за които се твърди, че имат неправомерно използван дизайн, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;

3. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.

(2) Допускането, налагането и отменянето на обезпечителните мерки се извършва по реда на чл. 308 - 322 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 317, ал. 2, изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго.

(3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.

(4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане на обезпечението в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.

(5) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на обезпечителните мерки.

(6) Обезпечителната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.

(7) Притежателят на правото върху дизайн или лицензополучателят на изключителна лицензия е длъжен да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1."


§ 19. (В сила от 13.07.2006 г.) В чл. 61 думите "Административния съд - град София" се заменят със "Софийския градски съд".


§ 20. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Притежателят на право върху дизайн, както и лицензополучателят на изключителна лицензия може да поиска от митническите органи да задържат продукти, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право."

2. В ал. 2:

а) в текста преди т. 1 думата "стоки" се заменя с "продукти";

б) точки 1 и 2 се отменят;

в) точка 3 се изменя така:

"3. с нетърговско предназначение, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ;".

3. Създава се ал. 3:

"(3) Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение на всички представени пред митническите органи продукти без значение дали по отношение на тях е задействан митнически режим."


§ 21. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 4 се изменя така:

"(4) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 62, ал. 1, митническите органи задържат продуктите. Задържането се извършва със съответния митнически документ, издаден от компетентните митнически органи. Те уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на продуктите за задържането. Същите лица имат право да огледат задържаните продукти и да получат информация за тях."

2. Създават се ал. 5 - 8:

"(5) Ако в срок от 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 4 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните продукти, при условие че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още 10 работни дни.

(6) Компетентните органи, пред които е започната процедура по ал. 5, решават по жалба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.

(7) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на продуктите подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират продуктите, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на продуктите."


§ 22. Създава се чл. 63а:

"Действия по инициатива на митническите органи

Чл. 63а. (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат продукти, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно по този закон право.

(2) В случаите по ал. 1 митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 63, ал. 1, изпращача и получателя на продуктите и им дават възможност да огледат задържаните продукти. Митническите органи могат да поискат от притежателите на права всяка информация за извършване на експертиза.

(3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако в срок от 10 работни дни от задържането на продуктите не започне процедура пред съда за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните продукти, при условие че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление.

(5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на продуктите."


§ 23. (В сила от 01.01.2007 г.) Преди глава седма се създава чл. 64а:

"Прилагане на Регламент на Съвета 1383/2003/ЕС

Чл. 64а. Разпоредбите на тази глава се прилагат само в случай и доколкото не противоречат на разпоредбите на Регламент 1383/2003/ЕС на Съвета относно действията на митническите органи срещу стоки, за които е установено, че нарушават закриляни по този закон права."


§ 24. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата "пазара" се добавя "внася, изнася".

2. Алинея 5 се отменя.


§ 25. Наименованието "Допълнителна разпоредба" се изменя така: "Допълнителни разпоредби".


§ 26. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 15:

"15. "Внос или износ на стоки" е фактическото пренасяне през границата на Република България на продукти, в които е включен или към които е приложен дизайн в обхвата на закрила на този закон, независимо дали по отношение на тези продукти е задействан митнически режим."


§ 27. (В сила от 01.01.2007 г.) В допълнителните разпоредби се създава § 1а:

"§ 1а. Разпоредбите на този закон, които се прилагат за държавите - членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство."


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 28. (В сила от 01.01.2007 г.) Дизайни на Общността, които са действащи към датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, както и подадени към тази дата заявки за дизайн на Общността, ще имат действие на територията на Република България от тази дата.


§ 29. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 6, § 15, § 23, § 27 и § 28, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, и § 19, който влиза в сила от 13 юли 2006 г.

-------------------------

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 23 август 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


Промени настройката на бисквитките