Държавен вестник, брой 71 от 1.IX

§ 1. Създава се чл. 7а:

"Чл. 7а. Лишените от свобода се разпределят по затвори, поправителни домове и затворнически общежития в съответствие с приложение № 1."

§ 2. Създава се чл. 11а:

"Чл. 11а. (1) Със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") в заведенията от закрит тип за рецидивисти могат да бъдат настанявани за нуждите на обслужващата дейност до 15 % осъдени от закрит тип за нерецидивисти, устойчиви на отрицателно влияние и годни да подпомагат възпитателния процес. В тези случаи е необходимо писмено съгласие на осъдените.

(2) Със заповед на главния директор на ГД "ИН" може да се превеждат лишени от свобода нерецидивисти - мъже, за нуждите на обслужващата дейност в затворите за жени и поправителните домове. Те се настаняват изолирано от лишените от свобода - непълнолетни и жени.

(3) В затворническите общежития от закрит тип не се настаняват лишени от свобода с висока степен на риск от извършване на нарушения и престъпления."

§ 3. В чл. 18, ал. 1 думите "началника на главно управление" се заменят с "главния директор на ГД "ИН".

§ 4. Член 19 се изменя така:

"Чл. 19. (1) Частта от полагащото се на лишените от свобода възнаграждение за положен труд, която остава, след като се направят съответните удръжки и се заделят следващите се по режима суми, се внася на личен влог в посочена от тях банка, която има клон по местонахождението на затвора или поправителния дом, или с тяхно писмено съгласие и за тяхна сметка се изпраща на близките им.

(2) За съхраняваните в касата на затвора или поправителния дом суми за задоволяване личните нужди на лишените от свобода се води специална отчетност."

§ 5. В чл. 39 ал. 1 се изменя така:

"(1) Лишените от свобода имат право на хранителни пратки, месечният брой на които е в зависимост от режима на изтърпяване на наказанието. Получените извън нормите по режима или надвишаващи определеното тегло хранителни пратки по искане на лишения от свобода му се предават за следващия период или се връщат за негова сметка на подателя."

§ 6. Член 52 се изменя така:

"Чл. 52. Лишените от свобода на лек режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 70 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на четири хранителни пратки на месец;

4. могат да работят в обслужващата дейност."

§ 7. Член 53 се изменя така:

"Чл. 53. Лишените от свобода на общ режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 60 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на три хранителни пратки на месец;

4. могат да работят в обслужващата дейност."

§ 8. Член 54 се изменя така:

"Чл. 54. Лишените от свобода на строг режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 50 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на две хранителни пратки на месец;

4. могат да работят в обслужващата дейност."

§ 9. Член 55 се изменя така:

"Чл. 55. Лишените от свобода на усилено строг режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 40 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на една хранителна пратка на месец;

4. не могат да работят в обслужващата дейност и на външни работни обекти."

§ 10. Член 56 се изменя така:

"Чл. 56. Лишените от свобода на специален режим:

1. се настаняват в заключени помещения при засилен надзор и охрана;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 30 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на една хранителна пратка на месец;

4. могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана."

§ 11. Член 58 се изменя така:

"Чл. 58. (1) Лишените от свобода имат право на свиждане не по-малко от веднъж на месец. Свижданията са по 40 мин. и се провеждат по график за различните групи, утвърден от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(2) Свижданията се провеждат в съботни и неделни дни. По преценка на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие свижданията може да бъдат провеждани и в други дни от седмицата. В тези случаи лишените от свобода предварително се уведомяват, като им се осигурява време да известят близките си.

(3) Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци.

(4) Ползвалите полагащите им се за периода хранителни пратки не получават такива при свиждане освен в случаите по чл. 74, ал. 3 ЗИН."

§ 12. В чл. 59, ал. 1 след думите "на открито е" се добавя "не по-малко от".

§ 13. Член 60 се изменя така:

"Чл. 60. (1) Лишените от свобода разполагат с допълнителното възнаграждение за работа при вредни за здравето условия и за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, извън нормите по режима.

(2) Заетите с тежък физически труд разполагат със суми за лични нужди в размер 10 % от минималната работна заплата, установена за страната, а заетите с подземен труд, бременните жени и кърмачките - в размер 10 % на месец в повече от предвиденото за съответния режим. Кой труд се счита за тежък физически, се определя от главния директор на ГД "ИН", съобразено с действащите в страната разпоредби.

(3) Началникът на затвора или затворническото общежитие всеки месец може да разрешава и на други лишени от свобода, които системно изпълняват трудовите си задължения, да разполагат с допълнителни суми в размер 10 % от минималната работна заплата, установена за страната."

§ 14. Член 61 се изменя така:

"Чл. 61. За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка."

§ 15. Създава се чл. 61а:

"Чл. 61а. (1) Ползването на правата по режима, реда в спалните и общите помещения, дневния режим и други въпроси от дейността в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се регламентират в правилника за вътрешния ред по чл. 35 ал. 3, който се утвърждава от главния директор на ГД "ИН".

(2) Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, се определят в съответствие с приложение № 2."

§ 16. Член 64 се изменя така:

"Чл. 64. (1) Преди всяко заседание на комисията по чл. 17 ЗИН инспекторите по социална дейност и възпитателна работа съставят списъци на лишените от свобода, които:

1. са изтърпели необходимия минимум от наказанието съгласно чл. 54 ЗИН и съответно се предлагат или не се предлагат за промяна на режима в по-лек;

2. се предлагат за замяна на режима в по-тежък при условията на чл. 55 ЗИН;

3. са изтърпели необходимата част от наказанието за настаняване в затворническо общежитие от преходен тип заедно със становище за или против искането;

4. се предлагат за преместване от затворническо общежитие от открит или преходен тип в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при условията на чл. 55 ЗИН;

5. са изтърпели необходимата част от наказанието и се предлагат или не се предлагат за условно предсрочно освобождаване, в зависимост от показаното поведение;

6. са осъдени на доживотен затвор и се предлагат или не се предлагат за настаняване в общи помещения при условията на чл. 127б, ал. 4 ЗИН.

(2) Предложенията на инспектора по социална дейност и възпитателна работа за или против промяната в правното положение на лишените от свобода по ал. 1 се мотивират с данни за цялостното поведение и оценката на риска за всеки един поотделно."

§ 17. Създава се чл. 64а:

"Чл. 64а. (1) Предложенията за решения на комисията по чл. 17 ЗИН се правят от началника на затвора или поправителния дом, мотивирано за всеки лишен от свобода поотделно.

(2) Комисията се произнася с решения, които се вписват в протокола и се подписват от участващите в заседанието членове."

§ 18. Наименованието на глава шеста се изменя така:

"СОЦИАЛНА ДЕЙНОСТ И ВЪЗПИТАТЕЛНА РАБОТА, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО И ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ".

§ 19. Членове 71 - 89 се изменят така:

"Чл. 71. (1) Социалната дейност и възпитателната работа включват консултиране, ориентиране, усъвършенстване на социалните умения, личностно развитие, рехабилитация, психотерапия, образование, квалификация, спорт, културно-информационни дейности и религиозна подкрепа.

(2) Лишените от свобода се включват в програми за индивидуална и специализирана групова работа, общообразователно и професионално обучение и дейности за осмисляне на свободното време.

Чл. 72. (1) Възпитателната работа се осъществява от инспектори по социална дейност и възпитателна работа и инспектори-психолози и се подпомага от всички служители в местата за лишаване от свобода.

(2) Социалната дейност с лишените от свобода е насочена към индивидуално и групово консултиране по проблеми, свързани с реда и дисциплината, взаимоотношенията между лишени от свобода, между тях, служителите и др.

Чл. 73. (1) Възпитателната работа с лишените от свобода се провежда по индивидуални програми, утвърдени от началника на сектор по социална дейност и възпитателна работа на съответния затвор или поправителен дом.

(2) Програмите се изготвят въз основа на оценката на риска и регистрираните нужди. За лишените от свобода с висока степен на риск програмите се изготвят съвместно с инспектор-психолог и психиатър.

(3) Индивидуалната програма за въздействие се изготвя въз основа на първоначалния писмен доклад от специализирания екип в приемно отделение и утвърдените от министъра на правосъдието правила за прилагане системата за оценка на риска.

(4) Индивидуалните програми се обявяват на лишените от свобода срещу подпис и могат да бъдат променяни или допълвани в съответствие с изявени от тях желание или интерес.

Чл. 74. (1) В местата за лишаване от свобода освен груповите програми по чл. 66б, ал. 1 ЗИН се прилагат и други програми за групова работа, които се утвърждават от главния директор на ГД "ИН".

(2) Програмите за групова работа отчитат личностните и социалните нужди на правонарушителите.

Чл. 75. (1) Лишените от свобода имат право да участват в образователни дейности за получаване или повишаване на съответна образователна степен.

(2) Учебната дейност не изключва провеждането на индивидуална и групова възпитателна работа.

Чл. 76. (1) Участието на лишените от свобода в образователни дейности и курсове за ограмотяване се зачита за намаляване срока на наказанието, като осем учебни часа се зачитат за един работен ден.

(2) Времето за самоподготовка и явяването на срочни, годишни, зрелостни и квалификационни изпити се зачита по 5 работни дни за всеки успешно положен изпит.

(3) Ако лишените от свобода учат и работят едновременно, работни дни се зачитат на по-благоприятното за тях основание.

(4) Работните дни се отчитат ежемесечно по предложение на педагогическия съвет, а за курсовете за професионална квалификация - от преподавателите.

Чл. 77. Лишените от свобода ученици могат да полагат труд в училищните работилници до четири часа дневно в съответствие с нормативната уредба на Министерството на образованието и науката (МОН).

Чл. 78. (1) Директорите на училищата към местата за лишаване от свобода се назначават от министъра на образованието и науката съгласувано с главния директор на ГД "ИН".

(2) Преподавателите в училищата към местата за лишаване от свобода се назначават от директора на училището след съгласуване с началника на затвора.

Чл. 79. Включените в общообразователната и професионалната подготовка се настаняват на работа, свързана по възможност с изучаваната специалност, която да не възпрепятства посещението на занятията и участието в организираната самоподготовка. През време на обучението те могат да бъдат премествани в други затвори или затворнически общежития само в изключителни случаи и при условие, че там ще продължат обучението си.

Чл. 80. С лишените от свобода ученици се провежда самоподготовка съобразно учебния план.

Чл. 81. (1) Освен в училища лишените от свобода могат да придобиват професионална квалификация и в курсове, провеждани от лицензирани фирми и училища по програми, утвърдени от министъра на образованието и науката.

(2) Курсовете за професионална квалификация в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се организират под ръководството на началника на сектор по социална дейност и възпитателна работа в съответствие с материалната база и възможностите за пълноценно усвояване на професията.

(3) Когато е необходимо да се подготвят работници специалисти, главният директор на ГД "ИН" може да разреши провеждането на курсове за професионална квалификация с участието на лишени от свобода от всички затвори и поправителни домове, в поделение с подходяща за обучението материална база.

Чл. 82. Своевременното издирване и мотивиране на желаещите за обучение и професионална квалификация, набавянето на документи за завършено образование, медицинското им освидетелстване и включването им в учебни занятия се организират и ръководят от началниците на сектори по социална дейност и възпитателна работа с помощта на директорите на училищата.

Чл. 83. (1) Лишени от свобода, които притежават необходимата квалификация, могат да водят групови занятия за ограмотяване, чуждоезиково обучение, професионална квалификация и хоби-дейности.

(2) На водещите занятията по ал. 1 се зачитат осем учебни часа за един работен ден.

Чл. 84. Изпитите за завършено образование, както и за придобита квалификация се провеждат от учебното заведение в местата за лишаване от свобода или лицензирана обучаваща фирма, които издават съответните документи.

Чл. 85. (1) На лишените от свобода се осигурява гледане на телевизионни и видеопрограми до 22,30 ч., а с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие за всеки конкретен случай - и до по-късно.

(2) Лишените от свобода могат да държат при себе си и ползват лични телевизионни и радиоприемници.

(3) Личните телевизионни и радиоприемници се ползват във времето, определено от дневния режим, по общо съгласие на настанените в помещението и по начин, осигуряващ непрекъсната осемчасова междудневна почивка.

Чл. 86. (1) За подготовка на художествени програми и провеждане на спортни състезания могат да бъдат привличани и специалисти отвън.

(2) С разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие лишените от свобода могат да изнасят художествени програми пред обществеността.

Чл. 87. В затворите, поправителните домове и затворническите общежития могат да се организират местни радио- и телевизионни предавания по тематика, утвърдена от началника на сектор по социална дейност и възпитателна работа.

Чл. 88. (1) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се поддържат библиотеки, които се попълват с нова литература съгласно установения ред и практика на гражданските библиотеки.

(2) Администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие осигурява за своя сметка най-малко по един ежедневен вестник на всяка група лишени от свобода.

(3) По желание на лишените от свобода и за тяхна сметка всеки може да извърши личен абонамент.

Чл. 89. Достъпът на религиозните общности до местата за лишаване от свобода се осъществява след представяне на документ за регистрация."

§ 20. Член 96 се изменя така:

"Чл. 96. (1) За всяка награда и за всяко дисциплинарно наказание се издава мотивирана писмена заповед.

(2) Преди издаване на заповедта наказващият лично се запознава с докладната записка на констатиралия нарушението служител, писмените обяснения на затворника, другите материали от дисциплинарната преписка и изслушва лишения от свобода. Когато е необходимо, се събират сведения и от други служители и лишени от свобода.

(3) Със заповедта за наказание лишеният от свобода се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата. Тя може да бъде обявена и пред съответния затворнически колектив.

(4) По един екземпляр от всяка заповед се прилага към досието на лишения от свобода, към класьорите за награди и наказания и към досието в главната дирекция.

(5) В случаите по чл. 74, ал. 1, буква "б" ЗИН заповедта се вписва в картона за свижданията, а в случаите по чл. 74, ал. 1, букви "г" и "д" и чл. 76, буква "д" ЗИН се изпраща на счетоводството."

§ 21. Създава се чл. 96а:

"Чл. 96а. При подаване на жалба по чл. 78, ал. 5 ЗИН органът, наложил дисциплинарното наказание, може сам да отмени или измени заповедта. Когато не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща преписката в ГД "ИН"."

§ 22. Член 99 се изменя така:

"Чл. 99. (1) Извънредното свиждане по чл. 74, ал. 1, буква "б" ЗИН може да бъде със срок от 3 до 24 часа.

(2) За свиждания над 8 часа се предоставят подходящи отделни помещения от администрацията на съответното място за лишаване от свобода."

§ 23. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се ал. 1:

"(1) Отпускът по чл. 74, ал. 1, буква "и" ЗИН се ползва само в населеното място по местонахождението на затворническото общежитие."

2. Досегашният текст става ал. 2.

§ 24. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) Наградата "заличаване на наложено дисциплинарно наказание" може да бъде дадена в едногодишния срок по чл. 83 ЗИН, но не по-рано от три месеца след неговото изтърпяване.

(3) Наградата "отмяна на наложено дисциплинарно наказание" може да бъде дадена, когато изпълнението на наказанието не е започнало."

§ 25. Член 103 се изменя така:

"Чл. 103. (1) Наказателните килии се разполагат в зоните за повишена сигурност, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения.

(2) Помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено твърдо легло.

(3) Лишените от свобода се настаняват в наказателна килия от дежурния главен надзирател въз основа на писмена заповед за наложено наказание по чл. 76, букви "и" и "к" ЗИН.

(4) Преди настаняването на лишения от свобода в наказателна килия задължително му се извършва медицински преглед.

(5) Наказаните по чл. 76, букви "и" и "к" ЗИН лишени от свобода могат да държат при себе си следните вещи:

1. от 1 май до 15 октомври - постелъчни принадлежности, от които едно одеяло само за през нощта, долно бельо, тенис фланелки, панталон, пуловер или жилетка, шапка, чорапи, обувки, чехли или джапанки, носна кърпа, кърпа за лице, сапун, четка и паста за зъби, самобръсначка, сапун и четка за бръснене, тоалетна хартия, очила за корекция на зрението, брачна халка, пощенски пликове, марки, листове и химикал;

2. от 16 октомври до 30 април - освен вещите по т. 1 още: едно одеяло и зимна горна дреха; за този период едното одеяло им се оставя и през деня.

(6) На наказаните по чл. 76, букви "и" и "к" ЗИН лишени от свобода задължително се осигурява сутрин, на обяд и вечерта достатъчно време за личен тоалет, ако в килията няма самостоятелен санитарен възел.

(7) Храненето се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия.

(8) Когато е наложено наказание по чл. 76, буква "к" ЗИН за повече от седем денонощия, на лишените от свобода се осигурява един път ползването на баня.

(9) Наказаните по чл. 76, букви "и" и "к" ЗИН лишени от свобода ползват правото си на престой на открито по график, отделно от останалите лишени от свобода.

(10) Наказаните по чл. 76, букви "и" и "к" нямат право да ползват телефон.

(11) Освен ограниченията по ал. 1 и по чл. 76а, ал. 1 и 2 ЗИН на наказаните с изолиране в наказателна килия не могат да се налагат допълнителни ограничения.

(12) Наказаните по чл. 76, буква "и" ЗИН се настаняват по възможност отделно от тези по чл. 76, буква "к" ЗИН."

§ 26. Създава се чл. 107а:

"Чл. 107а. Органът, издал заповедта за дисциплинарно наказание, може да упълномощи друго длъжностно лице от администрацията за участие в съдебното заседание по чл. 78б, ал. 3 ЗИН."

§ 27. Член 110 се отменя.

§ 28. Член 111 се изменя така:

"Чл. 111. (1) За иззетите пари и вещи, държането на които не е разрешено, в присъствието на поемни лица се съставя протокол в четири екземпляра, от които един се прилага към иззетите пари и вещи, един към кочана, един се предава на лишения от свобода, а оригиналът се прилага в затворническото досие.

(2) Заповедта за отнемане по чл. 87а ЗИН се издава само при наличие на протокол по ал. 1.

(3) Иззетите пари и вещи се предават на Агенцията за държавни вземания."

§ 29. Член 132 се изменя така:

"Чл. 132. При условно предсрочно освобождаване на лишени от свобода за взетото отношение от съда по наложените допълнителни наказания по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК и за постановените пробационни мерки в изпитателния срок се уведомява прокурорът, привел присъдата в изпълнение."

§ 30. В чл. 159 се създава ал. 4:

"(4) Ако към съответния затвор няма общежитие от открит тип, лишените от свобода се настаняват в затворническо общежитие от преходен тип до получаване на преводното нареждане от главната дирекция, след което се конвоират с общия конвой."

§ 31. В чл. 167 се създава т. 3:

"3. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер 10 % от минималната работна заплата, установена за страната, в повече от предвиденото за съответния режим."

§ 32. Член 167а се изменя така:

"Чл. 167а. За настаняване в затворническо общежитие от преходен тип е необходимо лишеният от свобода да е изтърпял фактически повече от шест месеца от наложеното наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип."

§ 33. Член 167б се отменя.

§ 34. Наименованието на глава четиринадесета се изменя така:

"ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".

§ 35. Член 168 се изменя така:

"Чл. 168. Разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на мярката за неотклонение задържане под стража, доколкото в тази глава не се предвижда друго."

§ 36. Член 169 се изменя така:

"Чл. 169. Надзорът за законност в следствените арести се упражнява от прокурора, който упражнява ръководство и надзор върху досъдебното производство."

§ 37. Член 170 се изменя така:

"Чл. 170. По смисъла на чл. 129а, ал. 1 ЗИН писмените разпореждания за приемане на задържани лица в следствения арест са:

1. постановление за задържане за срок до 72 часа от съответния прокурор;

2. определение за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража от съответния съд;

3. телеграма за обявяване за национално издирване, придружена с документ от разследващия орган за основанията за задържане;

4. съпроводителни писма за етапно конвоираните;

5. присъда - до приемане в затвора на осъдения за изтърпяване на наказанието;

6. писмено разпореждане на съда или прокурора за явяване на обвиняеми и подсъдими по съдебни дела или за участие в процесуално-следствени действия."

§ 38. Член 171 се изменя така:

"Чл. 171. (1) Незабавно след настаняването в следствения арест на лицето с мярка за неотклонение задържане под стража се завежда лично арестантско досие. Това досие се изпраща, когато лицето бъде осъдено на лишаване от свобода или на пробация по искане на съответния началник на място за лишаване от свобода или пробационен служител.

(2) Когато се установи, че постъпилото в следствения арест лице е лишен от свобода, ползващ отпуск или прекъсване на изпълнението на наказанието, началникът на сектор областно звено "Следствени арести" (ОЗСА) незабавно уведомява главния директор на ГД "ИН" и началника на съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие."

§ 39. Наименованието "Глава петнадесета. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА МЕСТОЖИВЕЕНЕ В ОПРЕДЕЛЕНО НАСЕЛЕНО МЯСТО И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСЕЛВАНЕ БЕЗ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" се заличава.

§ 40. Член 172 се изменя така:

"Чл. 172. Протоколът за иззетите документи, пари и вещи по чл. 129а, ал. 3 ЗИН се съставя в присъствието на поемни лица."

§ 41. Член 173 се изменя така:

"Чл. 173. На настанените в следствените арести се осигуряват:

1. самостоятелно легло и спални принадлежности;

2. безплатна храна;

3. ползване на лекарства и диетична храна по предписание на лекар;

4. по възможност - пряк достъп до дневна светлина, температура 18 - 24 градуса, осветление, вентилация или климатизация, самостоятелна стая, жилищна площ от 4 до 6 кв. м, санитарен възел и други условия за поддържане на лична хигиена и спазване на санитарните изисквания."

§ 42. Член 174 се изменя така:

"Чл. 174. При преместване на задържано лице в случаите по чл. 131 и 131а ЗИН администрацията на следствения арест осигурява суха храна в достатъчно количество съобразно разстоянието и времето на конвоиране."

§ 43. Член 175 се изменя така:

"Чл. 175. В случаите по чл. 132в, ал. 2, предл. 2 ЗИН служителите от надзорно-охранителния състав в следствения арест незабавно конвоират задържания до специализирано лечебно заведение, след което се уведомява разследващият орган, съответният прокурор или съдия."

§ 44. Член 176 се изменя така:

"Чл. 176. (1) Престоят на открито се провежда на специално определени места в района на следствения арест.

(2) Продължителността на престоя е не по-малко от един час на ден, а за бременни жени и непълнолетни - не по-малко от два часа дневно.

(3) Когато липсват условия за осигуряване на необходимата изолация и охрана, въз основа на писмена заповед на началника на сектор ОЗСА в отделни дни може да не се провежда престой на открито. Това време се компенсира чрез удължаване престоя на открито през другите дни.

(4) Престоят на открито може да бъде прекратен, ако задържаното в следствения арест лице нарушава реда за провеждането му."

§ 45. Член 177 се изменя така:

"Чл. 177. (1) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно.

(2) Свижданията са с продължителност 45 минути. Те се провеждат в специално обзаведени помещения в следствения арест и в дни по преценка на началника на ОЗСА, в присъствието на служител от надзорно-охранителния състав.

(3) По време на свиждането се забранява предаването и приемането на каквито и да е предмети между задържаните лица и посетителите им.

(4) На свижданията се допускат не повече от четирима посетители. Това ограничение не важи за низходящите и възходящите роднини, за съпрузите, братята и сестрите.

(5) Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва редът за провеждането му.

(6) Адвокатите ползват правата си по чл. 34 от Закона за адвокатурата."

§ 46. В глава четиринадесета се създават чл. 178 - 190:

"Чл. 178. (1) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на кореспонденция без ограничения, която не подлежи на проверка.

(2) Обвиняемите и подсъдимите изпращат или получават писмата в присъствие на служител от охранителния състав. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа пари или други неразрешени вещи.

(3) При констатирани случаи на опити за внасяне на неразрешени вещи се уведомява наблюдаващият прокурор.

Чл. 179. (1) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на четири хранителни пратки на месец.

(2) Задържаният може да откаже получаването на определена хранителна пратка, като отказът се прави в писмена форма.

(3) Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци.

(4) Ползвалите полагащите им се за периода хранителни пратки не получават такива при свиждане освен в случаите по чл. 74, ал. 3 и чл. 132г, ал. 2 ЗИН.

(5) За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, задържаните под стража имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.

Чл. 180. Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до една минимална работна заплата, установена за страната.

Чл. 181. Срокът за ползване правата на свиждане, колетни пратки и пари за лични нужди тече от първо число на месеца, в който задържаният е настанен в следствения арест.

Чл. 182. Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража могат да получават дрехи, обувки, тоалетни принадлежности, до 50 кутии цигари на месец и други разрешени предмети независимо от ограниченията за броя и теглото на хранителните пратки.

Чл. 183. Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право да закупуват и да получават вестници, списания и книги на български и чужд език.

Чл. 184. Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража и преведените в следствения арест на друго основание са длъжни:

1. да се грижат за опазване на имуществото;

2. да спазват установените за тях правила;

3. да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;

4. да изпълняват възложената им от администрацията работа, свързана с поддържането на чистотата и хигиената в килиите, санитарните и домакинските помещения в района на следствения арест.

Чл. 185. На задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража е забранено:

1. да внасят и държат при себе си предмети, които не са разрешени;

2. да продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;

3. да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и да пушат;

4. да играят хазартни и други забранени от администрацията игри;

5. да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание, проповядващи фашистка или друга антидемократична идеология, национална, етническа, расова или религиозна омраза;

6. да провеждат групови протести.

Чл. 186. За предотвратяване на престъпления и на други нарушения задържаните под стража могат да бъдат подлагани на обиск.

Чл. 187. (1) Молбите и жалбите на задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража се завеждат в отделни книги, като се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на задържания, органът, до който са адресирани, предметът и датата на получения отговор.

(2) Всички молби и жалби, адресирани до съда и прокуратурата, се изпращат в срок до 24 часа.

Чл. 188. Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на кореспонденция.

Чл. 189. Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до задържаните под стража или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до администрацията на следствения арест им се съобщават срещу подпис.

Чл. 190. (1) Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража лица, се определят в съответствие с приложение № 3.

(2) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража могат да държат при себе си и да ползват лични телевизионни и радиоприемници със собствено захранване.

(3) Личните телевизионни и радиоприемници се ползват във времето, определено от дневния режим в следствения арест, със съгласие на настанените в килията и по начин, осигуряващ непрекъсната осемчасова междудневна почивка."

§ 47. Създава се глава петнадесета "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ПРОБАЦИЯ" и членове от 191 до 220:

"Чл. 191. Разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на наказанието пробация, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 192. Пробационните мерки се изпълняват от областните пробационни служби.

Чл. 193. (1) Дейността на пробационния съвет се подготвя, координира и ръководи от неговия председател.

(2) Пробационният съвет включва от 7 до 11 членове.

(3) Представителите по чл. 134, ал. 2, т. 2 и ал. 4 ЗИН се съгласуват с ръководителя на съответната институция.

(4) Освобождаването на член на пробационния съвет се извършва по реда на чл. 134, ал. 5 ЗИН.

Чл. 194. (1) Заседанията на пробационния съвет се свикват от председателя, като членовете се уведомяват за дневния ред седем работни дни по-рано.

(2) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред.

(3) Председателят може да покани за участие в заседанието на пробационния съвет лица, които не са негови членове.

(4) Участието на лицата по ал. 3 се допуска с решение на пробационния съвет.

Чл. 195. (1) Заседанията на пробационния съвет са открити, освен ако съветът не реши друго.

(2) Членовете на пробационния съвет участват в заседанията лично.

Чл. 196. (1) За всяко заседание на пробационния съвет се води протокол, който се съхранява в съответната пробационна служба.

(2) Препис от протокола се изпраща на окръжния прокурор.

Чл. 197. (1) Съдебните актове, с които са наложени пробационни мерки, се изпълняват след получаването им в пробационната служба по реда на тяхното влизане в сила.

(2) Когато на едно и също лице са наложени две или повече наказания пробация, се уведомява съдът, постановил последния съдебен акт, за определяне на общо наказание.

Чл. 198. (1) Ако по време на изтърпяване на наказанието пробация се приведе в изпълнение съдебен акт за наложено наказание лишаване от свобода, пробационният служител уведомява прокурора, привел в изпълнение лишаването от свобода, и началника на съответния затвор, като представя справка за размера на изтърпяното наказание пробация.

(2) Когато на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода, след изтърпяване на което предстои да бъде приведено в изпълнение наказание пробация, се уведомява прокурорът, привел в изпълнение лишаването от свобода, с цел определяне на общо наказание при условията на чл. 23 - 25 НК.

Чл. 199. (1) Не се привежда в изпълнение съдебен акт за наложено наказание пробация, в който не са:

1. посочени задължителните пробационни мерки;

2. индивидуализирани отделните пробационни мерки;

3. определени сроковете на всяка от пробационните мерки.

(2) В случаите по ал. 1 началникът на областната пробационна служба уведомява прокурора, наредил привеждането в изпълнение на съдебния акт.

(3) При наличието на други причини, извън посочените в ал. 1, които правят съдебния акт неясен или непълен, той не се привежда в изпълнение, а началникът на областната пробационна служба уведомява съда, който го е постановил.

Чл. 200. (1) Осъденото лице се счита за призовано, ако е подписало лично известието или то е подписано от друго пълнолетно лице, живеещо на същия адрес.

(2) Ако след изтичане на три дни след указания в известието срок осъденият не се яви в пробационната служба, той се довежда принудително.

Чл. 201. (1) Когато настоящият адрес на осъдения не е в района на действие на съответната областна пробационна служба, съдебният акт се връща на прокурора, който го е изпратил за привеждане в изпълнение.

(2) Ако се установи, че осъденият е извън пределите на Република България, той се призовава по постоянния му адрес.

(3) Когато осъденият е редовно призован и не се яви в пробационната служба, се уведомяват органите на МВР за обявяване за национално издирване съответно за налагане на ограничителни мерки по чл. 76 от Закона за българските документи за самоличност.

Чл. 202. (1) Ако осъденият на пробация подлежи на наборна военна служба, пробационният служител уведомява съответното военно окръжие.

(2) Когато наказанието пробация е наложено на наборен военнослужещ, досието се изпраща чрез прокурора, привел присъдата в изпълнение, на съответния военен прокурор.

Чл. 203. (1) При промяна на местоизпълнението на наказанието пробация личното досие се изпраща по новото местоизпълнение, като за това се уведомяват съответните прокурори.

(2) Промяната на местоизпълнението се счита за настъпила при получаване на заповедта от съответната пробационна служба по старото местоизпълнение и връчването и срещу подпис на осъдения.

(3) Осъденият е длъжен да се яви в тридневен срок от връчване на заповедта в областната пробационна служба по новото местоизпълнение на наказанието.

Чл. 204. (1) Личното досие на осъдения съдържа: формуляр за досие, съдебен акт, с който е наложено наказанието, и екземпляри от всички документи, издадени по повод изпълнение на наказанието пробация.

(2) Личното досие се води от пробационния служител.

Чл. 205. Уведомяването на кмета на населеното място и на началника на районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи се извършва в тридневен срок от явяването на осъдения в пробационната служба.

Чл. 206. (1) Индивидуалната програма на осъдения се изготвя от пробационния служител след извършване оценката на риска. Осъденият се запознава с нея срещу подпис.

(2) Областните пробационни служби могат да организират и прилагат групови и индивидуални програми за подпомагане ресоциализацията на осъдените.

(3) Участието в програмите по ал. 2 е доброволно.

Чл. 207. (1) Задължителната регистрация по настоящ адрес се извършва ежедневно чрез подпис на осъдения в отчетен картон.

(2) Когато на осъдения е постановена и пробационна мярка поправителен труд, задължителната регистрация може да се извършва по местоработата.

(3) В почивни и празнични дни полагането на подписа може да се извършва на други места извън пробационната служба, определени от пробационния служител.

(4) Времето за стационарно лечение в лечебни заведения се зачита за изтърпяване на мярката задължителна регистрация.

(5) Разпоредбите на чл. 141б, ал. 4, 5 и 6 ЗИН се прилагат и по отношение изпълнението на задължителната регистрация по настоящ адрес.

Чл. 208. (1) Пробационният служител определя график за провеждане на срещи с осъдения, тяхното място, време и продължителност.

(2) Задължителните периодични срещи се провеждат най-малко един път на месец, а по преценка на пробационния служител и по-често.

(3) Извънредните срещи се провеждат при необходимост.

(4) Всички срещи се регистрират в специален дневник.

Чл. 209. (1) Забраната за посещаване на посочените в присъдата места, райони и заведения се реализира чрез контролни проверки.

(2) Забраната по ал. 1 се обявява на собствениците или длъжностните лица чрез представяне на снимки или по друг начин.

(3) При установяване на нарушения на забраната се съставя констативен протокол.

Чл. 210. (1) При изпълнение на пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие пробационният служител взема предвид оценката на риска, квалификацията, дефицитите в поведението, личностните особености, степента на образование, необходимостта от снижаване на риска от повторно извършване на правонарушение и желанието на осъдения.

(2) Задължителните програми с осъдените на пробация се определят със заповед на министъра на правосъдието по предложение на главния директор на ГД "ИН".

(3) При необходимост се прилагат и други корекционни и развиващи програми.

Чл. 211. (1) В 7-дневен срок от получаване на съдебния акт пробационният служител уведомява работодателя на осъдения за наложената от съда пробационна мярка поправителен труд, за продължителността на същата, за размера на удръжките и номера на сметката, по която трябва да се превеждат удържаните суми.

(2) Работодателят ежемесечно писмено уведомява пробационния служител за направените удръжки, като изпраща копие от съответния документ.

(3) Неуведомяването по чл. 141е, ал. 3 ЗИН е нарушение на постановената пробационна мярка.

Чл. 212. (1) Със заповед на пробационния служител се определят обектът и продължителността на безвъзмездния труд в полза на обществото.

(2) Работодателят, при когото се полага бъзвъзмезден труд в полза на обществото, е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд. При трудова злополука пробационният служител съставя акт, който се изпраща в ГД "ИН".

(3) Пробационният служител регистрира полагането на безвъзмезден труд в отчетна книжка, в която се отразяват времето, мястото и продължителността на положения труд.

(4) Осъденият на безвъзмезден труд е длъжен да спазва правилата за вътрешния ред на обекта, където се полага, и да се отнася добросъвестно към възложената му работа.

Чл. 213. Пробационният служител в затвора:

1. осъществява взаимодействието с областните пробационни служби и събира информация за лицата, които преминават от пробационен надзор в затвора;

2. участва в заседанията на комисията по чл. 17 ЗИН;

3. изготвя доклад за осъдените лица, които ще бъдат предложени за условно предсрочно освобождаване с пробационен надзор в изпитателния срок;

4. уведомява съответната областна пробационна служба за лицата по т. 3 и изпраща документацията за тях.

Чл. 214. (1) Пробационният служител запознава членовете на пробационния съвет с оценката по чл. 141и ЗИН и с плана за индивидуално изпълнение на наказанието.

(2) Преразглеждане на оценката се извършва в зависимост от регистрираната степен на риска, плана за изпълнение и размера на наложеното наказание не по малко от веднъж на шест месеца.

Чл. 215. (1) Предложението за промяна по чл. 141к, ал. 1, т. 1 - 3 ЗИН се прави в писмен вид от пробационния служител, работещ с конкретното осъдено лице, и материалите се предоставят на членовете на пробационния съвет.

(2) Предложението по ал. 1 съдържа пълна информация за осъдения, конкретни доказателства за регистрираната положителна промяна и прогноза за поведението му.

Чл. 216. (1) За всяко наказание се издава мотивирана писмена заповед.

(2) Със заповедта по ал. 1 осъденият на пробация се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата.

(3) Екземпляр от заповедта се прилага към досието на осъдения, към класьорите за наказания и към досието в главната дирекция.

Чл. 217. При подаване на жалба по чл. 141л, ал. 3 ЗИН началникът на областната пробационна служба може да отмени или измени заповедта. Когато същият не намери основание за пререшаване на въпроса, потвърждава заповедта.

Чл. 218. Молбите, жалбите, сигналите и предложенията се подават от осъдените на пробация в писмен вид. Те се регистрират в специален дневник.

Чл. 219. (1) Изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичане срока на пробационната мярка с най-дълъг срок.

(2) За приключване изпълнението на наказанието писмено се уведомяват прокурорът, ГД "ИН", съответното РПУ на Министерството на вътрешните работи, военното окръжие по постоянния адрес на осъдения, кметът на населеното място по последното местоизпълнение на наказанието, а в случаите по чл. 141б, ал. 3 и чл. 141е, ал. 1 ЗИН - съответните длъжностни лица.

(3) На освободения от изтърпяване на наказанието пробация се издава удостоверение, а по негова молба - и характеристика.

Чл. 220. (1) Досиетата на изтърпелите наказание пробация се съхраняват десет години в съответните областни пробационни служби. След изтичане на този срок се предават в Държавния архивен фонд.

(2) Досиетата по ал. 1 могат да се предоставят за съхранение в ГД "ИН" в случаите, когато са архивирани на електронен носител."

§ 48. Създава се глава шестнадесета "ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ НА ОХРАНАТА В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" и членове от 221 до 250:

"Чл. 221. Надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода има следните основни задачи:

1. осъществява постовата служба в местата за лишаване от свобода;

2. конвоира затворниците и задържаните в следствените арести лица само до затворническите общежития, работните обекти и лечебните заведения по нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие и на началника на сектор ОЗСА;

3. предотвратява, пресича и ликвидира опитите на затворниците и на задържаните в следствените арести лица за извършване на нарушения и престъпления;

4. осигурява реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода;

5. осигурява защитата, безопасността и сигурността на настанените в местата за лишаване от свобода правонарушители, на служителите, на водещите разследването и на имуществото.

Чл. 222. (1) Надзорно-охранителният състав е основна сила на постовата и конвойната служба в местата за лишаване от свобода. При необходимост по нареждане на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и на началника на сектор ОЗСА за помощна сила могат да се използват и други служители.

(2) Средствата за постова и конвойна служба са: въоръжението и помощните средства, надзорно-охранителната техника, моторните превозни средства и плавателните съдове.

Чл. 223. В усложнена обстановка по нареждане на главния директор на ГД "ИН" могат да се прехвърлят сили и средства от едно поделение в друго. Те се поставят в оперативно подчинение на началника на съответния затвор, поправителен дом, затворническо общежитие или на началника на сектор ОЗСА.

Чл. 224. Не се допуска конвоиране с превозни средства от обществения транспорт и конвоиране пеша в населени места.

Чл. 225. (1) В местата за лишаване от свобода се допускат:

1. министърът на правосъдието и неговите заместници;

2. главният директор на ГД "ИН" и неговите заместници;

3. прокурорите и съдиите;

4. служителите от секторите "Охрана и сигурност в затворите" и "Охрана и сигурност в следствените арести" на главната дирекция;

5. представители на Съвета на Европа, на международни и вътрешни правозащитни органи и организации;

6. народните представители и омбудсманът на Република България;

7. членовете на научно-методическия съвет по затворно дело;

8. всички лица с постоянни, временни или еднократни пропуски за съответното място за лишаване от свобода;

9. служителите на Министерството на правосъдието, на ГД "ИН" и териториалните й звена - след представяне на заповед за командироване;

10. защитниците и поверениците;

11. разследващите органи;

12. вещите лица - в рамките на работното време след представяне на служебна бележка, удостоверяваща това му качество по делото;

13. други лица, определени с нормативен акт.

(2) Началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и началникът на сектор ОЗСА може да разреши влизането и на други лица.

(3) Лицата по ал. 1, т. 1 - 12, след удостоверяване на служебното си положение, се допускат в местата за лишаване от свобода, без да се взема разрешение от съответния началник.

(4) При влизане в местата за лишаване от свобода на лицата по ал. 1, т. 13 и по ал. 2 след представяне на лична карта им се издава пропуск по утвърден образец.

(5) Защитниците и поверениците се легитимират и допускат за среща с лишените от свобода след предоставяне на адвокатска карта или пълномощно.

(6) Представители на средствата за масово осведомяване се допускат с разрешение на министъра на правосъдието, зам.-министър на правосъдието; главния директор на ГД "ИН" или началника на съответното място за лишаване от свобода.

(7) Не се допуска влизане в местата за лишаване от свобода с оръжие и мобилни телефони, както и на лица във видимо нетрезво или друго неадекватно състояние.

Чл. 226. Лицата, дошли на свиждане, се придружават от надзирател.

Чл. 227. Пропускането през контролно-пропускателните пунктове на лишени от свобода и на задържани в следствения арест лица се извършва само с писмено нареждане на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и на командира на отделение на следствения арест.

Чл. 228. Не се допуска назначаването за самостоятелно носене на постовата и конвойната служба на надзиратели, които не са завършили курс за първоначална професионална подготовка и не са положили успешно теоретико-практически изпит.

Чл. 229. Постовата служба се носи от наряд, назначен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от началника на сектор ОЗСА.

Чл. 230. Възможностите на местата за лишаване от свобода за използване на надзорно-охранителния състав за постова служба се определят от щатната численост и коефициента за личен състав.

Чл. 231. Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не може да превишава установената продължителност на работния ден.

Чл. 232. Във всеки затвор, поправителен дом, затворническо общежитие или следствен арест се изготвят правила за особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. В инструкциите се определят:

1. местонахождението на поста, границите и пунктовете за носене на службата и местата за смяна на постовия;

2. особеностите на поста и на какво конкретно да се обръща внимание при изпълнение на службата;

3. редът на обхождане територията на поста и най-характерните технически начини за носене на службата;

4. редът за осъществяване на връзка и взаимодействие с дежурния главен надзирател или дежурния по арест, командира на отделението (младши инструктора по охраната), съседните постове, дежурния от териториалното поделение на МВР и др.;

5. униформата и снаряжението на постовия;

6. други особености и дейности на постовия.

Чл. 233. Маршрутите за конвоиране на лишени от свобода и задържани в следствените арести лица, начинът на конвоирането и броят на конвойните се определят от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от началника на сектор ОЗСА или командира на отделение в следствения арест в зависимост от разстоянието, наличието на транспортни средства, броя на конвоираните, обществената им опасност, особеностите на маршрута и др.

Чл. 234. Лишените от свобода и задържаните в следствените арести лица се предават и приемат за конвоиране от дежурния главен надзирател и от командира на отделение или дежурния по арест по списък, утвърден от началника на съответното място за лишаване от свобода, срещу подпис на конвойните.

Чл. 235. (1) Инструктажът на наряда се извършва от инспектора по охраната, от главния надзирател или определено от тях лице.

(2) Началникът на затвора или поправителния дом, заместник-началникът по режимна и надзорно-охранителна дейност, началникът на затворническото общежитие, началникът на сектор ОЗСА и главният надзирател в следствения арест най-малко два пъти в месеца лично извършват инструктаж на наряда.

(3) Надзирателите, които служат на отдалечени обекти, се инструктират най-малко два пъти в месеца по утвърден от съответния началник ред.

Чл. 236. (1) Постовият е неприкосновено лице. Той е подчинен само на дежурния главен надзирател или командира на отделение в затвора и на дежурния по арест.

(2) През време на носене на службата на постовия не се налагат дисциплинарни наказания.

Чл. 237. Проверки извършват:

1. министърът на правосъдието и заместник-министърът, отговарящ за ГД "ИН";

2. главният директор и заместник главните директори, началникът на сектор "Охрана и сигурност в затворите" и офицерите от същия сектор, началникът на сектор "Охрана и сигурност в следствените арести" и офицерите от същия сектор;

3. началникът на затвора или поправителния дом и заместник-началникът по режимната и надзорно-охранителната дейност - най-малко един път в месеца;

4. началникът на затворническото общежитие и началникът на сектор ОЗСА - най-малко два пъти в месеца;

5. инспекторът по охраната в затвора или поправителния дом, главният надзирател и командирът на отделение в следствения арест - най-малко два пъти в седмицата;

6. дежурните главен надзирател и командир на отделение в затвора или поправителния дом и дежурният по арест - най-малко един път в денонощието.

Чл. 238. Постовата и конвойната служба могат да проверяват и други длъжностни лица, писмено упълномощени от министъра на правосъдието, заместник-министъра на правосъдието и от главния директор на ГД "ИН".

Чл. 239. При проверката не се допускат опити за вземане на оръжието, инсцениране на правонарушения или използване на други начини, които могат да доведат до нещастни случаи.

Чл. 240. (1) Служителите от надзорно-охранителния състав носят постовата служба без оръжие, с изключение на външните постове и при конвоиране извън местата за лишаване от свобода.

(2) В зоните за повишена сигурност отключването, влизането и извеждането от килиите се допуска само в присъствието на най-малко още един служител.

Чл. 241. (1) Арестните помещения се държат постоянно заключени.

(2) Арестните помещения се отключват и заключват само от дежурния по арест.

Чл. 242. На постовия надзирател се забранява:

1. да спи, да се храни, да чете, да употребява алкохол и други упойващи вещества, да пуши, да отклонява вниманието си по въпроси, несвързани със службата, и да понижава бдителността си по какъвто и да е начин;

2. да напуска поста и да се отклонява от него без разрешение на началника, дежурния главен надзирател или командира на отделение в затвора и на дежурния по арест;

3. да предава или предоставя на когото и да е оръжието, снаряжението и ключовете от охраняваните обекти;

4. да приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните в следствения арест лица, служителите и други лица.

Чл. 243. При възникване на извънредна ситуация в местата за лишаване от свобода се мобилизират всички сили и средства на надзорно-охранителния състав, които действат съгласно утвърдените планове съвместно с териториалните поделения на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 244. (1) За издирване и залавяне на избягали затворници и задържани под стража лица се организират групи за преследване и претърсване на територията на съответното място за лишаване от свобода и околността.

(2) Издирването, преследването и залавянето на избягали лица по ал. 1 се извършват от специализираните звена на Министерството на вътрешните работи. При необходимост в състава им се включват служители от местата за лишаване от свобода.

(3) Началникът на затвора, на затворническото общежитие, на поправителния дом или на сектор ОЗСА незабавно уведомява главния директор на ГД "ИН" за бягството и за взетите мерки.

Чл. 245. (1) За предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и задържаните под стража лица и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения.

(2) Обиските и претърсванията се извършват от надзорно-охранителния състав, а при необходимост се привличат и други служители.

Чл. 246. Обиск на лишени от свобода и задържани в следствените арести лица се извършва задължително:

1. при постъпването и освобождаването им от затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или следствения арест;

2. във всички случаи на влизане или излизане от корпуса на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие и следствения арест;

3. при изолиране в наказателна или единична килия;

4. при влизане и излизане в зоните за повишена сигурност;

5. при извеждане и прибиране от работа.

Чл. 247. Претърсване се извършва задължително най-малко един път месечно.

Чл. 248. По заповед на началника на затвора, на поправителния дом, на затворническото общежитие или на сектор ОЗСА се извършват допълнителни обиски и претърсвания.

Чл. 249. Служителите от надзорно-охранителния състав не могат да:

1. използват труда и услугите на лишените от свобода и на задържаните под стража лица за лични нужди;

2. се включват като съавтори с лишените от свобода и задържаните под стража лица в рационализации и изобретения и други;

3. сключват с лишените от свобода и задържаните под стража лица, както и с близките им, каквито и да е сделки и да приемат от тях подаръци;

4. уведомяват лишените от свобода и задържаните под стража лица за личния живот на служителите, обсъжданите въпроси на служебни съвещания, за работата и слабостите в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и следствения арест;

5. съхраняват ценности на лишените от свобода и задържаните под стража лица;

6. посредничат за създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги;

7. посочат или влияят на лишените от свобода и задържаните под стража лица за избиране на защитник;

8. използват вещи на лишените от свобода и задържаните под стража лица;

9. посещават семействата на лишените от свобода и задържаните под стража лица без разрешение на съответния началник;

10. се хранят с лишените от свобода, задържаните под стража лица и посетителите им;

11. се държат грубо с лишените от свобода, задържаните под стража лица и близките им, както и да установяват фамилиарни и приятелски отношения с тях;

12. използват познанства и контакти на лишените от свобода, задържаните под стража лица и техните близки за решаване на лични въпроси.

Чл. 250. Към лишените от свобода и задържаните под стража лица не могат да се прилагат мерки, които имат за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото им достойнство."