НАРЕДБА ЗА ЕДИННИ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ЗДРАВНИ ГРИЖИ" И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ "РЪКОВОДИТЕЛ НА ЗДРАВНИТЕ ГРИЖИ И ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ПРАКТИКА В МЕДИЦИНСКИ КОЛЕЖ"
НАРЕДБА ЗА ЕДИННИ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ЗДРАВНИ ГРИЖИ" И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ "РЪКОВОДИТЕЛ НА ЗДРАВНИТЕ ГРИЖИ И ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ПРАКТИКА В МЕДИЦИНСКИ КОЛЕЖ"
Обн. ДВ. бр.60 от 16 Юли 1996г., отм. ДВ. бр.70 от 29 Август 2006г.
Отменена с параграф единствен на заключителната разпоредба на Постановление № 215 от 18 август 2006 г. за приемане на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Управление на здравните грижи" за образователно-квалификационните степени "магистър" и "бакалавър" от професионално направление "Обществено здраве" - ДВ, бр. 70 от 29 август 2006 г.
Чл. 1. Висше образование по специалността "Здравни грижи" се придобива във висше училище, което е създадено по ред, определен със закон, и провежда обучение по специалността "Медицина". Висшето образование по тази специалност е на образователно-квалификационна степен "бакалавър".
Чл. 2. (1) Обучението за придобиване на висше образование по специалността "Здравни грижи" е с продължителност не по-малка от пет и половина години, съответстващи на 11 семестъра, и общ минимален хорариум 3330 часа.
(2) Обучението през първите 3 години с общ минимален хорариум 1620 часа може да се провежда в медицински колеж.
(3) Продължителността на обучението след успешното завършване на колежа е не по-малка от две и половина години, съответстващи на 5 семестъра, и общ минимален хорариум 1710 часа аудиторна заетост.
Чл. 3. (1) За продължаване на обучението по специалността "Здравни грижи" висшите училища провеждат конкурс. Завършилите медицински колеж могат да продължат обучението си по специалността "Здравни грижи" след полагане на писмен и устен конкурсен изпит. Двата изпита са по "Социална медицина и организация на здравеопазването". Оценките са по шестобалната система.
(2) Висшите училища съгласувано с Министерството на здравеопазването определят условията и реда за провеждане на конкурсните изпити.
Чл. 4. (1) Обучението по специалността "Здравни грижи" на степен "бакалавър" се извършва чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.
(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум при обучението по чл. 2, ал. 3 са:
1. | Управление на здравните грижи | - 270 часа; |
2. | Право (трудово и административно) и здравно | |
законодателство | - 135 часа; | |
3. | Икономика на здравеопазването | - 135 часа; |
4. | Социална медицина | - 120 часа; |
5. | Основи на управлението в здравеопазването | - 90 часа; |
6. | Медицинска статистика и информатика | - 90 часа; |
7. | Хигиена и екология на здравното заведение | - 90 часа; |
8. | Медицинска етика и деонтология | - 90 часа; |
9. | Педагогика | - 60 часа; |
10. | Методика на обучението по практика в | |
медицински колеж | - 90 часа; | |
11. | Психология | - 45 часа; |
12. | Приложна психология | - 90 часа; |
13. | Медицинска педагогика | - 90 часа; |
14. | Организация и ергономия на труда в | |
здравното заведение | - 45 часа; | |
15. | Епидемиология на здравето | - 60 часа; |
16. | История на здравеопазването | |
и здравните грижи | - 30 часа; | |
17. | Медицина на катастрофите | - 30 часа. |
----------- | ||
Общо: 1560 часа. |
Чл. 5. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели.
(2) Не по-малко от половината от преподавателите по задължителните учебни дисциплини са на основна работа в съответното висше училище.
Чл. 6. (1) Избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище.
(2) Лекционните курсове и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани преподаватели или от преподаватели с образователна и научна степен "доктор" в съответното научно направление.
(3) С разрешение на ректора на висшето училище лекционните курсове и семестриалните изпити по факултативните учебни дисциплини могат да се провеждат от преподаватели, които не отговарят на изискванията по ал. 2.
Чл. 7. Висшите училища при обучението по чл. 2, ал. 3 организират и практическо обучение, което има минимална продължителност 250 часа. Това обучение се провежда в бази, определени от министъра на здравеопазването.
Чл. 8. (1) Обучението завършва с държавен теоретичен изпит по медико-социални, икономически, правни и педагогически науки и с държавен практически изпит.
(2) Държавният теоретичен изпит се полага по единен конспект, утвърден от министъра на здравеопазването.
(3) Всеки държавен изпит се полага пред държавна комисия, в състава на която влизат трима хабилитирани в съответните научни направления преподаватели, единият от които се посочва от министъра на здравеопазването.
(4) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.
Чл. 9. Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план и положили успешно държавните си изпити, получават диплома за висше образование по специалността "Здравни грижи" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" и професионална квалификация "ръководител на здравните грижи и преподавател по практика в медицински колеж".
Допълнителни разпоредби
§ 1. (1) По смисъла на тази наредба:
1. "Задължителни учебни дисциплини" са тези, които осигуряват фундаментална подготовка, необходима за придобиване на професионална квалификация "ръководител на здравните грижи и преподавател по практика в медицински колеж". Изучаването им и полагането на изпити по тях е задължително за студентите.
2. "Избираеми учебни дисциплини" са тези, които осигуряват специализираща подготовка. Студентите са задължени да изберат някои от тях.
3. "Факултативни учебни дисциплини" са тези, които осигуряват допълнителна подготовка в зависимост от интересите на студентите.
(2) В минималния хорариум по чл. 2 се включват часовете по задължителните, избираемите и факултативните учебни дисциплини.
§ 2. (1) Минималният хорариум на учебните дисциплини за задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение не може да бъде по-малък от 1/3 от предвидения в учебния план хорариум за редовната форма на обучение по специалността.
(2) Практическото обучение на студентите от формите по ал. 1 се определя от висшите училища съобразно квалификационната и практическата им подготовка.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. Висши училища, които не осигуряват спазването на определените с наредбата държавни изисквания, не могат да издават дипломи за висше образование по специалността "Здравни грижи".
§ 4. Студентите, приети за обучение по специалността "Здравни грижи" преди влизането в сила на наредбата, запазват своите права и валидността на положените от тях изпити. Те продължават обучението си в съответствие с изискванията на наредбата.
§ 5. Успешно завършилите полувисши медицински институти до преобразуването им в медицински колежи или закриването им съгласно § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование могат да продължат обучението си по реда на чл. 3 от наредбата независимо от срока на обучение в полувисшите медицински институти.
§ 6. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 и чл. 42, ал. 5, т. 4 от Закона за висшето образование и влиза в сила от учебната 1996-1997 г.
§ 7. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на образованието, науката и технологиите и на министъра на здравеопазването.