Държавен вестник, брой 69 от 25.VIII

Обсег на действие

Член 1

§ 1. Настоящите Единни правила се прилагат при всеки договор за използване на железопътна инфраструктура за целите на международните превози по смисъла на Единните правила CIV и на Единните правила CIM. Това е в сила независимо от седалището и националността на страните по договора. Настоящите Единни правила се прилагат дори когато железопътната инфраструктура се управлява или използва от държави или от правителствени институции или организации.

§ 2. Извън разпоредбите на член 21 настоящите Единни правила не се прилагат за други правни отношения, като конкретно:

а) отговорността на превозвача или на управителя към техните служители или други лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на задачите си;

b) отговорността между превозвача или управителя, от една страна, и трети лица, от друга страна.

Декларация за отговорността при телесни вреди

Член 2

§ 1. Всяка държава може във всеки момент да декларира, че няма да прилага към пострадалите от произшествия, станали на нейна територия, всички разпоредби относно отговорността в случай на телесни вреди, когато пострадалите са нейни граждани или лица с обичайно местожителство в тази държава.

§ 2. Държавата, направила декларация в съответствие с § 1, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят го съобщи на държавите членки.

Определения

Член 3

За целите на настоящите Единни правила изразът:

а) "железопътна инфраструктура" означава всички железни пътища и стационарни съоръжения, доколкото те са необходими за движението на железопътните превозни средства и за безопасността на съобщението;

b) "управител" означава онзи, който предоставя железопътна инфраструктура;

с) "превозвач" означава онзи, който превозва по релсов път хора или товари в международно съобщение при режима на Единните правила CIV или на Единните правила CIM;

d) "помощник" означава служителите или другите лица, към чиито услуги превозвачът или управителят прибягва за изпълнението на договора, когато тези служители или тези други лица действат в упражняване на функциите си;

е) "трето лице" означава всяко лице, различно от управителя, превозвача и техните помощници;

f) "лиценз" означава разрешителното на превозвача, издадено в съответствие със законите и правните норми на държавата, в която се намира седалището по неговата основна дейност, да упражнява дейността на железопътен превозвач;

g) "сертификат за безопасност" означава документа, удостоверяващ в съответствие със законите и правните норми на държавата, в която се намира използваната инфраструктура, че по отношение на превозвача вътрешната организация на предприятието, както и персоналът, който ще се наема, и подвижният състав, който ще се използва по тази инфраструктура, отговарят на утвърдените изисквания в областта на безопасността с оглед да се осигури безаварийно обслужване по тази инфраструктура.

Обвързващи норми

Член 4

Освен при противоположна клауза в настоящите Единни правила е нищожна и без правни последици всяка постановка, която пряко или косвено би се отклонявала от тези Единни правила. Нищожността на такива постановки не води до нищожност на другите разпоредби на договора. Независимо от това страните по договора могат да поемат отговорност и задължения, по-тежки от предвидените в настоящите Единни правила, или да определят максимален размер на обезщетение за имуществени вреди.

Съдържание и форма

Член 5

§ 1. Отношенията между управителя и превозвача се уреждат с договор за използване.

§ 2. Договорът урежда конкретно административните, техническите и финансовите условия на използването. Той съдържа най-малко следните указания:

а) инфраструктурата, която ще се използва,

b) обсега на използване,

с) задълженията на управителя,

d) задълженията на превозвача,

е) персонала, който ще се наема,

f) подвижния състав, който ще се използва,

g) финансовите условия.

§ 3. Договорът трябва да бъде установен писмено или под равнозначна форма. Отсъствието или нередовността на писмен или под равнозначна форма документ или отсъствието на някое от указанията, предвидени в § 2, не засягат нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.

Специфични задължения на превозвача и на управителя

Член 6

§ 1. Превозвачът трябва да бъде оторизиран да упражнява дейността на железопътен превозвач. Персоналът, който ще се наема, и подвижният състав, който ще се използва, трябва да отговарят на изискванията за безопасност. Управителят може да изиска превозвачът да докаже чрез представяне на валиден лиценз и сертификат за безопасност или на заверени копия или по всякакъв друг начин, че условията са изпълнени.

§ 2. Превозвачът е длъжен да запознава управителя с всеки факт, който може да се отрази на валидността на неговия лиценз, на неговите сертификати за безопасност или на другите доказателствени документи.

§ 3. Управителят може да изиска превозвачът да докаже, че е сключил достатъчна застраховка отговорност или че е взел равностойни мерки за посрещане на всички искове, на каквото и да било основание, предвидени в членове 9 - 21. Превозвачът трябва всяка година да доказва посредством удостоверение в дължимата форма, че застраховката отговорност или равностойните мерки продължават да съществуват; той е длъжен да уведомява управителя за всяко свързано с тях изменение преди възникването на неговите последици.

§ 4. Страните по договора са задължени да се уведомяват взаимно за всеки факт, който може да попречи на изпълнението на сключения от тях договор.

Срок на договора

Член 7

§ 1. Договорът за използване може да бъде сключен за определен или неопределен срок.

§ 2. Управителят може да денонсира договора за използване незабавно, ако:

а) превозвачът вече не е оторизиран да упражнява дейността на железопътен превозвач;

b) персоналът, който се наема, и подвижният състав, който се използва, вече не отговарят на изискванията за безопасност;

с) превозвачът е просрочил плащане, а именно:

1. два последователни падежа, при което сумата е в размер, превишаващ обичайната равностойност за един месец,

или

2. с период, обхващащ повече от два падежа, при което сумата е в размер на обичайната равностойност за два месеца;

d) превозвачът явно е нарушил някое от специфичните задължения, предвидени в член 6, § 2 и 3.

§ 3. Превозвачът може да денонсира договора за използване незабавно, ако управителят изгуби правото си да управлява инфраструктурата.

§ 4. Всяка страна по договора за използване може да го денонсира незабавно в случай на явно нарушаване на някое от основните задължения от другата страна по договора, когато това задължение засяга безопасността на хората и имуществото; страните по договора могат да се споразумеят за формите на упражняване на това право.

§ 5. Страната по договора, дала основание за неговото денонсиране, е отговорна пред другата страна за произтичащата от това вреда, освен ако докаже, че вредата не се дължи на нейна грешка.

§ 6. Страните по договора могат да се споразумеят за условия, които се отклоняват от разпоредбите на § 2, букви с) и d) и на § 5.

Отговорност на управителя

Член 8

§ 1. Управителят е отговорен:

а) за телесните вреди (смърт, наранявания или всякакво друго увреждане на физическата или психическа цялост),

b) за имуществените вреди (разрушаване или повреждане на движимо и недвижимо имущество),

с) за финансовите вреди вследствие на обезщетения, дължими от превозвача в съответствие с Единните правила CIV и Единните правила CIM, причинени на превозвача или на неговите помощници по време на използването на инфраструктурата и произтичащи от инфраструктурата.

§ 2. Управителят е освободен от тази отговорност:

а) в случай на телесни вреди и на финансови вреди вследствие на обезщетения, дължими от превозвача в съответствие с Единните правила CIV:

1. ако вредоносният факт е причинен от външни по отношение на експлоатацията обстоятелства, които управителят въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати,

2. доколкото вредоносният факт се дължи на грешка на лицето, претърпяло вредата,

3. ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице, което управителят въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;

b) в случай на имуществени вреди и на финансови вреди вследствие на обезщетения, дължими от превозвача в съответствие с Единните правила CIM, ако вредата произтича от грешка на превозвача или от нареждане на превозвача, което не може да бъде отдадено на управителя, или от обстоятелства, които управителят не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.

§ 3. Ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това управителят не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с § 2, буква а), той е отговорен само в границите на настоящите Единни правила и без да се нарушава правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.

§ 4. Страните по договора могат да се споразумеят дали и в каква степен управителят е отговорен за вредите, причинени на превозвача от забавяне или от смущения в експлоатацията.

Отговорност на превозвача

Член 9

§ 1. Превозвачът е отговорен:

а) за телесните вреди (смърт, наранявания или всякакво друго увреждане на физическата или психическата цялост),

b) за имуществените вреди (разрушаване или повреждане на движимо и недвижимо имущество), причинени на управителя или на неговите помощници по време на използването на инфраструктурата от използваните превозни средства или от превозваните лица или товари.

§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност:

а) в случай на телесни вреди:

1. ако вредоносният факт е причинен от външни по отношение на на експлоатацията обстоятелства, които превозвачът въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати,

2. доколкото вредоносният факт се дължи на грешка на лицето, претърпяло вредата,

3. ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице, което превозвачът въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;

b) в случай на имуществени вреди, ако вредата произтича от грешка на управителя или от нареждане на управителя, което не може да бъде отдадено на превозвача, или от обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.

§ 3. Ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това превозвачът не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с § 2, буква а), той е отговорен само в границите на настоящите Единни правила и без да се нарушава правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.

§ 4. Страните по договора могат да се споразумеят дали и в каква степен превозвачът е отговорен за вредите, причинени на управителя от смущение в експлоатацията.

Съвкупност от причини

Член 10

§ 1. Когато за вредата са допринесли причини, отдавани на управителя, и причини, отдавани на превозвача, всяка страна по договора е отговорна само до степента, в която причините, отдавани на нея в съответствие с членове 8 и 9, са допринесли за вредата. Ако е невъзможно да се установи в каква степен съответните причини са допринесли за вредата, всяка страна понася вредата, която е претърпяла.

§ 2. Параграф 1 е приложим по аналогия, когато за вредата са допринесли причини, отдавани на управителя, и причини, отдавани на няколко превозвачи, използващи същата железопътна инфраструктура.

§ 3. Параграф 1, първо изречение е приложим по аналогия при вреди, упоменати в член 9, когато за вредата са допринесли причини, отдавани на няколко превозвачи, използващи същата инфраструктура. Ако е невъзможно да се установи в каква степен съответните причини са допринесли за вредата, превозвачите са отговорни поравно пред управителя.

Обезщетяване за вреди и загуби в случай на смърт

Член 11

§ 1. В случай на смърт обезщетението за вреди и загуби включва:

а) необходимите разноски вследствие на смъртта, конкретно разноските по превоза на тялото и погребението;

b) ако смъртта не е настъпила незабавно, обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 12.

§ 2. Ако поради смъртта лица, към които починалото лице по закон е имало или е щяло да има в бъдеще задължение за издръжка, са лишени от издръжката си, има основание те да бъдат обезщетени за тази загуба. Искът за обезщетяване за вреди и загуби на лицата, чиято издръжка починалото лице е поемало, без да е задължено за това по закон, остава подчинен на националното право.

Обезщетяване за вреди и загуби в случай на наранявания

Член 12

В случай на наранявания или на всякакво друго увреждане на физическата или психическата цялост обезщетението за вреди и загуби включва:

а) необходимите разноски, конкретно за лечение и превоз;

b) поправяне на вредата, произтичаща както от пълната или частичната нетрудоспособност, така и от нарастването на нуждите.

Обезщетяване при други телесни увреждания

Член 13

Националното право определя дали и в каква степен управителят или превозвачът трябва да заплати обезщетение за други телесни увреждания извън предвидените в членове 11 и 12.

Форма и размер на обезщетението при смърт и наранявания

Член 14

§ 1. Обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 11, § 2 и в член 12, буква b), трябва да се издължи под формата на еднократно изплатена сума. Ако националното право обаче позволява изплащане на рента, то се издължава под тази форма, когато пострадалото лице или правоимащите, посочени в член 11, § 2, поискат това.

§ 2. Размерът на обезщетението, което следва да се заплати в съответствие с § 1, се определя от националното право. За прилагането на настоящите Единни правила обаче се определя максимална граница от 175 000 разчетни единици за всяко лице в еднократно изплатена сума или в годишна рента, съответстваща на тази сума, в случай че националното право предвижда максимална граница в по-нисък размер.

Изгубване на правото на ограничаване на отговорността

Член 15

Ограничаването на отговорността, предвидено в настоящите Единни правила, както и разпоредбите на националното право, които ограничават обезщетенията до определен размер, не се прилагат, ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от причинителя на вредата било с умисъл да се предизвика такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Превръщане и лихви

Член 16

§ 1. Когато изчисляването на обезщетението предполага превръщане на суми, изразени в чуждестранни парични единици, това превръщане се извършва по курса на деня и мястото на плащане на обезщетението.

§ 2. Правоимащият може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно считано от деня на започване на процедура за спогодба, на сезиране на арбитражния съд, предвиден в раздел V на Конвенцията, или на предявяване на съдебния иск.

Отговорност при ядрен инцидент

Член 17

Управителят и превозвачът се освобождават от отговорността, която им тежи по силата на настоящите Единни правила, когато вредата е причинена от ядрен инцидент и когато в приложение на законите и правните норми на една държава, регламентиращи отговорността в областта на атомната енергия, експлоатиращият ядрена инсталация или друго лице, което го представлява, носи отговорност за тази вреда.

Отговорност за помощниците

Член 18

Управителят и превозвачът отговарят за своите помощници.

Други искове

Член 19

§ 1. Във всички случаи, в които се прилагат настоящите Единни правила, всеки иск за отговорност, на каквото и да било основание, може да бъде предявен срещу управителя или срещу превозвача само при условията и ограниченията на тези Единни правила.

§ 2. Същото важи за всеки иск, предявен срещу помощниците, за които управителят или превозвачът отговаря съгласно член 18.

Споразумения-спорове

Член 20

Страните по договора могат да се споразумеят за условията, при които ще предявяват или ще се отказват от предявяване на правата си на обезщетение за вреди и загуби към другата страна по договора.

Член 21

Искове срещу управителя или срещу превозвача

§ 1. Всеки иск за отговорност на помощниците на превозвача срещу управителя за причинени от него вреди, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на настоящите Единни правила.

§ 2. Всеки иск за отговорност на помощниците на управителя срещу превозвача за причинени от него вреди, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на настоящите Единни правила.

Процедура за спогодба

Член 22

Страните по договора могат да се споразумеят за процедури за спогодба или да се обърнат към арбитражния съд, предвиден в раздел V на Конвенцията.

Обратни искове

Член 23

Основателността на плащането, извършено от превозвача въз основа на Единните правила CIV или на Единните правила CIM, не може да бъде оспорвана, когато обезщетението е определено по съдебен ред и когато управителят, надлежно призован, е можел да встъпи в процеса.

Юрисдикция

Член 24

§ 1. Съдебните искове, основани на настоящите Единни правила, могат да бъдат предявени пред правораздавателните органи на държавите членки, определени по взаимно съгласие от страните по договора.

§ 2. Освен при противоположно споразумение между страните компетентната юрисдикция е тази на държавата членка, в която се намира седалището на управителя.

Давност

Член 25

§ 1. Исковете, основани на настоящите Единни правила, са с давност три години.

§ 2. Давностният срок тече считано от деня, в който е възникнала вредата.

§ 3. В случай на смърт на лица исковете са с давност три години считано от деня след смъртта, без при това този срок да може да превишава пет години считано от деня след вредоносния факт.

§ 4. Жалба на лице, от което се търси отговорност, може да бъде подадена и след изтичане на давностния срок, предвиден в § 1, ако това бъде направено в срока, определен от закона на държавата, където е започнало съдебното преследване. При това този срок не може да бъде по-кратък от деветдесет дни считано от датата, на която лицето, упражняващо правото на жалба, е уредило рекламацията или самото то е било призовано.

§ 5. Давностният срок спира да тече, когато страните по спора се споразумеят за процедура за спогодба или когато сезират арбитражния съд, предвиден в раздел V на Конвенцията.

§ 6. Извън това спирането и прекъсването на давността се регламентират от националното право.