ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ, ОТГЛЕЖДАНИ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЦЕЛИ (Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 15 април 2004 г. - ДВ, бр. 34 от 2004 г. В сила за Република България от 21 януари 2005 г.)
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ, ОТГЛЕЖДАНИ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЦЕЛИ
(Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 15 април 2004 г. - ДВ, бр. 34 от 2004 г. В сила за Република България от 21 януари 2005 г.)
Обн. ДВ. бр.53 от 30 Юни 2006г.
ETS № 87
Страсбург,
10 март 1976 г.
Държавите - членки на Съвета на Европа, подписани тук, имайки предвид, че е желателно да се приемат обикновени предпазни мерки за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, особено в модерните технологични селскостопански ферми, се споразумяха, както следва:
Глава първа.
Основни принципи
Член 1
Тази конвенция да се приложи при отглеждане, полагане на грижи и подслоняване на животни, особено в модерните технологични ферми. За целите на тази конвенция под "животни" да се разбира "животните, които се отглеждат за производство на храна, вълна или кожи и други цели", а под "модерни технологични ферми" да се разбира "ферми, които са оборудвани предимно с технически автоматизирани процеси".
Член 2
Всяка страна от договора да окаже влияние върху принципите за благосъстояние на животните, изложени в чл. 3 - 7 от тази конвенция.
Член 3
Животните да се подслоняват, да им се осигурява храна, вода и грижи по начин, който е подходящ за физиологичните и етологичните им нужди и в съответствие с установения опит и научни познания според вида и степента на развитие, приспособяване и склонност към живот в домашни условия.
Член 4
1. Свободата на движение на едно животно, имайки предвид вида му и в съответствие с установения опит и научни познания, да не се ограничава, така че да не му се причиняват ненужни страдания и вреди.
2. Там, където животното е постоянно или временно завързано, трябва да му се даде достатъчно пространство за физиологичните и етологичните му нужди според установения опит и научни познания.
Член 5
Предвид вида и степента на развитие на животното, приспособяване и склонност към живот в домашни условия светлината, топлината, влажността, проветряването, други условия, като концентрация на бензинови пари или силен шум, да са подходящи за физиологичните и етологичните му нужди и в съответствие с установения опит и научни познания.
Член 6
Да не се дава на нито едно животно храна или вода или някакво вещество, които може да му причинят ненужни страдания или вреди.
Член 7
1. Условията и здравословното състояние на животните да се изследват изцяло, периодично или редовно, така че да се избегнат нежелателни страдания, а в случаите на животни, отглеждани в модерни технологични ферми, това трябва да се прави поне веднъж на ден.
2. Техническото оборудване в модерните технологични ферми да се проверява поне веднъж на ден, а откритият дефект да се отстрани възможно най-бързо. Ако това е невъзможно, трябва незабавно да се вземат мерки за запазване благосъстоянието на животните.
Глава втора.
Детайли на изпълнението
Член 8
1. Да бъде създадена комисия в рамките на една година от влизане в сила на тази конвенция.
2. Всяка страна по договора да има право да назначи представител в комисията. Всяка държава - членка на Съвета на Европа, която не е страна по договора, има право да бъде представена чрез наблюдател.
3. Генералният секретар на Съвета на Европа да свика комисията при необходимост и при всеки случай, когато мнозинството от представителите на страните по договора или на Европейската икономическа общност, бидейки и тя самата страна по договора, пожелаят свикване.
4. Мнозинството от представителите на страните по договора при наличие на кворум могат да изискват свикване на комисията.
5. Комисията да вземе решение според мнозинството при гласуване. Въпреки това единодушие при вота се изисква за:
а) приемането на препоръките по чл. 9;
б) решението за приемането на други наблюдатели освен тези, посочени в ал. 2 от този член;
в) приемането на доклад относно чл. 13, този доклад може да съдържа, където е необходимо, различни мнения.
6. Съобразно изискванията на тази конвенция постоянният комитет трябва да разработи свои правила за работа по прилагане на процедурите.
Член 9
1. Постоянният комитет е отговорен за разработване и приемане на препоръки към страните по тази конвенция, съдържащи детайлни разяснения за прилагане на принципите на глава 1 от тази конвенция и базирани на научните знания за различните видове животни.
2. За да може да поеме отговорности, посочени в ал. 1 от този член, комисията да следи развитието в научните изследвания и новите методи на животновъдството.
3. Ако комисията не определи изрично по-голям период от време, препоръките трябва да влязат в действие до шест месеца след приемането на конвенцията. От момента на влизане в действие на препоръките всяка страна по договора трябва или да ги изпълнява, или да уведоми комисията с официално писмо до Генералния секретар на Съвета на Европа за причините, по които не може или не може да продължава да изпълнява препоръките.
4. Ако две или повече страни по договора или Европейската икономическа общност, бидейки и тя самата страна по договора, съобщят в съответствие с ал. 3 от този член за решението си да не изпълняват или да не продължават да изпълняват препоръките, последните губят приложимостта си.
Член 10
Комисията да положи максимални усилия за постигане на консенсус между страните за уреждане на трудностите, възникващи между страните по договора относно изпълняването на тази конвенция.
Член 11
Комисията може да изрази консултативно мнение по всеки въпрос относно защита на животните по молба на дадена страна по договора.
Член 12
Всяка страна по договора може да назначи два или три органа, от които комисията да получава информация и съвети в помощ на работата си. Страните по договора да уведомят Генералния секретар на Съвета на Европа за имената и адресите на тези органи.
Член 13
Комисията да изпрати доклад за работата си и за изпълнението на препоръките по конвенцията до Комитета на министрите на Съвета на Европа в рамките на три години след влизането в сила на тази конвенция и на всеки три години след това, включително и при предложение за поправки по конвенцията.
Глава трета.
Окончателни мерки
Член 14
1. Тази конвенция да бъде отворена за подпис от държавите - членки на Съвета на Европа, и Европейската икономическа общност. Тя трябва да бъде предмет на ратификация, приемане и одобрение. Механизмите на ратификация, приемане и одобряване да се внесат при Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Тази конвенция да влезе в сила шест месеца след датата на внасянето на четвъртия механизъм на ратификация, приемане и одобряване от държавите - членки на Съвета на Европа.
3. По отношение на подписаната страна, която ратифицира, приема или одобрява след датата, посочена в ал. 2 от този член, конвенцията да влезе в сила шест месеца след датата на подписване.
Член 15
1. След влизането на конвенцията в сила Комитетът на министрите към Съвета на Европа може да покани всяка държава нечленка да се споразумее за присъединяване, но според сроковете или условията, които са приети за подходящи.
2. Това присъединяване влиза в действие шест месеца след като бъде депозиран механизъм за присъединяване пред Комитета на министрите.
Член 16
1. Всяка страна по договора може по време на подписването или при внасянето на механизъм за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване да определи територията или териториите, на които да се прилага тази конвенция.
2. Всяка страна по договора може при внасянето на механизъм за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване или по-късно чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири тази конвенция върху други територии, определени в декларацията и за чиито международни отношения е отговорна или от чието име е упълномощена да поставя задачи за изпълнение.
3. Всяка декларация, направена в изпълнение на предходната алинея, може по отношение на всяка територия, спомената в тази декларация, да се оттегли според процедурата, изложена в чл. 17.
Член 17
1. Всяка страна по договора може, доколкото е заинтересована, да оповести тази конвенция чрез официално писмо, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Подобно оповестяване ще даде резултат 6 месеца от получаване на писмото от Генералния секретар.
Член 18
Генералният секретар на Съвета на Европа да уведоми държавите членки и всяка страна по договора, която не е държава членка, за:
а) всеки положен подпис;
б) всяко внасяне на механизъм за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;
в) всяка дата на влизане в сила на тази конвенция според чл. 14 и 15;
г) всяка препоръка, отнасяща се до чл. 9, ал. 1, и датата на изпълнение;
д) всяка нотификация, получена в изпълнение на мерките по чл. 9, ал. 3;
е) всяка комуникация, получена в изпълнение на мерките по чл. 12;
ж) всяка декларация, получена в изпълнение на мерките по чл. 16, ал. 2 и 3;
з) всяка нотификация, получена в изпълнение на мерките по чл. 17, и датата, на която влиза в сила оповестяването.
Като доказателство за съгласие долуподписаният, надлежно упълномощен за това, подписа тази конвенция..
Този документ е изработен в Страсбург на 10-ия ден от март 1992 г. на английски и френски език, като и двата текста са еднакво автентични и са в един екземпляр, който следва да се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа се задължава да предаде заверени копия от него на всяка отделна подписала страна и на присъединилите се страни.
