НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 91 ОТ 2004 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ТЕХНИТЕ РЕМАРКЕТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНАТА СЪВМЕСТИМОСТ И ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ/ЕЛЕКТРОНЕН МОНТАЖЕН ВЪЗЕЛ ПО ОТН
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 91 ОТ 2004 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ТЕХНИТЕ РЕМАРКЕТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНАТА СЪВМЕСТИМОСТ И ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ/ЕЛЕКТРОНЕН МОНТАЖЕН ВЪЗЕЛ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНАТА СЪВМЕСТИМОСТ (ДВ, БР. 28 ОТ 2004 Г.)
Обн. ДВ. бр.52 от 27 Юни 2006г.
§ 1. Член 2 се изменя така:
"Чл. 2 (1) Наредбата се прилага за електромагнитната съвместимост на превозните средства (ПС) независимо дали са моторни превозни средства (МПС) или ремаркета, доставени от производителя, както и за компоненти или отделни технически възли, предназначени за монтиране в ПС.
(2) В обхвата на наредбата се включват:
1. изисквания по отношение на устойчивостта на въздействието на излъчени или получени по проводник смущения за функции, свързани с директното управление на ПС или със защитата на водача, пътниците и други участници в движението и също така устойчивостта на въздействието на смущения, които причиняват объркване на водача и на други участници в движението на пътя;
2. изисквания по отношение на контрола върху нежелани излъчвани или изпратени по проводник смущения с цел да се защити предвидената употреба на електрическо или електронно оборудване, разположено във въпросното ПС или в съседни ПС или в близката околност, и по отношение на контрола върху смущения от приспособления, които могат да се монтират на ПС след неговата продажба."
§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 думата "планирани" се заменя с "относими".
2. В ал. 2 т. 3 се отменя.
3. В ал. 5 след думите "одобряване на типа" се добавя "при процедурата по подготовка на сертификата за одобряване на типа".
4. Създава се ал. 7:
"(7) Производителят на ПС представя декларация за честотните ленти, нивата на мощността, разположенията на антените и инструкциите за монтаж на предавателите на радиочестоти (RF предаватели), дори ако ПС не е оборудвано с радиопредаватели по време на одобряването на типа. Това се отнася до всички мобилни радиофункции, използвани в ПС при нормални условия на движение. Тази информация трябва да бъде включена в инструкция за използване след одобряването на типа. Производителят на ПС представя данни, че функционирането на превозното средство няма да бъде нарушено от монтирането на тези предаватели."
§ 3. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. Представително за типа ПС, предназначено за изпитване, се избира на основата на списъка по чл. 4, ал. 2, т. 2 по взаимно съгласие между производителя и изпълнителния директор на ИА "АА"."
§ 4. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6 (1) Изборът на ПС се извършва на основата на електрическите и електронните системи, предложени от производителя.
(2) Едно или няколко ПС могат да бъдат избрани на основата на списъка по чл. 4, ал. 2, т. 2, ако производителят на ПС и изпълнителният директор на ИА "АА" установят по взаимно съгласие, че съществува риск наличието на различни електрически и електронни системи да повлияе значително върху електромагнитната съвместимост на ПС в сравнение с тази на първия избран образец.
(3) Изборът на ПС по чл. 5 се ограничава до комбинациите от ПС, електрически или електронни системи, предназначени за действително производство."
§ 5. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата "поотделно" се заменя със "самостоятелно".
2. Точка 3 се изменя така:
"3. производителят може да получи одобряване на типа, когато ПС не притежава оборудване от типа, подлежащо на изпитване за устойчивост на електромагнитни смущения или на излъчвания; в този случай не се изисква провеждане на изпитвания."
§ 6. В чл. 8 позоваванията на "чл. 41 и 49" се заличават.
§ 7. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) За всеки одобрен тип ПС по отношение на електромагнитната съвместимост се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва "72/245" и "2004/104".
(2) За различните одобрени типове ПС се издават различни номера."
§ 8. Член 10 се изменя така:
"Чл. 10. (1) Изпълнителният директор на ИА "АА" отказва издаването на сертификат по чл. 8, ал. 1 на основания, свързани с електромагнитната съвместимост, когато ПС не отговаря на изискванията по тази наредба.
(2) Отказът по ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство."
§ 9. Член 12 се изменя така:
"Чл. 12. В случай че производител е получил одобряване на типа за дадена конфигурация на ПС и той желае да монтира допълнителна или заместваща електрическа/електронна система или ЕМВ, които са били одобрени съгласно изискванията на настоящата наредба и които ще бъдат монтирани в съответствие с всички условия на настоящата наредба, одобряването на ПС може да бъде изменено и допълнено без по-нататъшно изпитване. Допълнителната или заместващата електрическа/електронна система или ЕМВ се разглеждат като част от превозното средство за целите на съответствието на производството."
§ 10. Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. (1) Сертификатът за одобряване типа на ПС по отношение на електромагнитна съвместимост се отнема от изпълнителния директор на ИА "АА", когато ПС не отговаря на изискванията по тази наредба.
(2) Изпълнителният директор на ИА "АА" отнема сертификата за одобряване на типа съгласно условията на глава четвърта, раздел III от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета."
§ 11. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на чл. 16 става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 - 6:
"(2) Разпоредбите по тази глава се прилагат за ЕМВ, предназначени за монтиране на ПС, които не са пасивни, нямат ограничено използване от технически средства само за неподвижни ПС и са механично прикрепени към ПС, като не могат да бъдат демонтирани от тях без използването на инструменти.
(3) Разпоредбите по тази глава се прилагат и ако ЕМВ е свързан постоянно или временно към окабеляването на ПС и не използва интерфейс, одобрен по реда на тази наредба.
(4) Типът на ЕМВ, които се предлагат на пазара като резервни части, не подлежи на одобряване, ако ЕМВ:
1. са ясно маркирани като резервни части с идентификационен номер;
2. са идентични и са произведени от същия производител, който произвежда оригиналното оборудване, предназначено за одобрен тип превозно средство.
(5) Компоненти, пуснати на пазара, като резервни части и предназначени за монтиране в моторни превозни средства, не подлежат на одобряване на типа, ако нямат функции, свързани с устойчивостта.
(6) В случаите на ал. 5 се издава удостоверение за съответствие (приложение № 10) или декларация за съответствие съгласно разпоредбите на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства (ДВ, бр. 79 от 2002 г.) или на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост (ДВ, бр. 78 от 2001 г.), съдържаща информация, че ЕМВ изпълнява еталонните допустими стойности, определени съгласно изискванията на т. 1, 2, 4 и 5 на приложение № 8."
§ 12. В чл. 17 ал. 2 се изменя така:
"(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 3 с приложено към него съдържание. За оборудване, за което се предвижда да бъде монтирано в ПС, производителят може да допълни заявлението по ал. 1 с декларация за съответствие на производителя съгласно разпоредбите на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства или на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост, както и протокол от изпитване за електромагнитна съвместимост и инструкцията за потребителя, която дава ръководни насоки за монтаж на такова оборудване в превозни средства."
§ 13. В чл. 19 се създават ал. 3 и 4:
"(3) Одобряване може да бъде издадено на типа ЕМВ, предназначен за монтиране във всеки тип ПС (одобряване на компонент) или за монтаж в специфичен тип или специфични типове ПС, при искане от страна на производителя на ЕМВ (одобряване на отделен технически възел).
(4) Електрически/електронни монтажни възли, представляващи по предназначение радиопредаватели и за които производителят на ПС не е поискал одобряване на типа, се доставят с подходящо ръководство за монтаж."
§ 14. В чл. 22, ал. 1 числата "95/54" се заменят с"2004/104".
§ 15. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2:
а) цифрите "02" се заменят с "03";
б) добавя се второ изречение: "Базовият номер на одобряване и цифрите 03 се разделят с празен интервал."
2. В ал. 7 след думите "одобрения тип ПС" се добавя "и за резервни части по чл. 16, ал. 4".
§ 16. В чл. 25, ал. 1 след израза "ИА "АА" се добавя "когато ЕМВ не отговаря на изискванията на тази наредба".
§ 17. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
"(2) Превозното средство се подлага на изпитвания за излъчвани смущения и за устойчивост на въздействието на излъчвани смущения. За одобряването на типа на превозно средство не се провеждат изпитвания за смущения, изпращани по проводник, или за устойчивост на въздействието на смущения, получени по проводник.
(3) Електрически/електронен монтажен възел се изпитва за излъчвани смущения и за генерирани от тях смущения, изпратени по проводник, за устойчивост на въздействието на излъчени смущения и на смущения, получени по проводник.
(4) Преди изпитването техническата служба подготвя план за изпитването в сътрудничество с производителя, който съдържа най-малко следните елементи: начина на действие, стимулираната функция (функции), наблюдаваната функция (функции), критериите за преминаване или пропадане на изпитването и очакваните излъчени смущения."
§ 18. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Не е необходимо да се извършват изпитвания за предаване на смущения по проводник на електрически/електронни монтажни възли, които не се включват, не съдържат ключове или индуктивни товари. Счита се, че те отговарят на изискванията по т. 5 на приложение № 8."
2. Създават се ал. 4 и 5:
"(4) Загубата на функция на приемници по време на изпитване за устойчивост, когато изпитателният сигнал е в рамките на честотната лента на приемателя (радиочестотна лента на изключване), като е посочено за специфичната радиоуслуга/продукт в съответен хармонизиран стандарт за електромагнитна съвместимост, не води задължително до несъответствие.
(5) Предавателите на радиочестоти (RF предаватели) се изпитват в режим на предаване. Необходимите излъчвания (например от радиопредавателни системи) в рамките на необходимата честотна лента и излъчванията извън лентата не се взимат предвид за целите на тази наредба. Несъществените излъчвания попадат в обхвата на тази наредба, но не трябва да бъдат изпитвани, ако предавателят е одобрен съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства."
§ 19. В чл. 41 изразът "2 dB (25 %)" се заменя с "4 dB (60 %)".
§ 20. Създава се нов чл. 43:
"Чл. 43. При проверка на съответствието на компонент или отделен технически възел, взети от производствена серия, се счита, че продукцията отговаря на изискванията на тази наредба по отношение на устойчивостта на въздействието на смущения, получени по проводник, и по отношение на генерирането на такива смущения, ако "функциите, свързани с устойчивостта" на компонента или на отделния технически възел, не са нарушени до стойностите, посочени в т. 4 на приложение № 8, и не надвишават стойностите, определени съгласно т. 5 на приложение № 8."
§ 21. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 4, 5, 6 и 7 се изменят така:
"4. "Електромагнитна съвместимост" е способността на ПС, компонента или отделния технически възел да функционира в съответствие с изискванията в своята електромагнитна среда, без да създава недопустими смущаващи електромагнитни въздействия, за който и да било от обектите в тази среда.
5. "Смущаващо електромагнитно въздействие" е всяко електромагнитно явление, което може да окаже негативно влияние върху функционирането на ПС, компонент (компоненти) или отделен технически възел (възли) или на което и да е устройство, възел на устройство или система, работещи в близост до ПС. Смущаващото електромагнитно въздействие може да бъде електромагнитен шум, нежелан сигнал или изменение в самата преносна среда.
6. "Устойчивост на въздействието на смущаващите електромагнитни въздействия" е способността на ПС или компонент или отделен технически възел да функционират без влошаване на показателите за ефективността при наличие на (специфични) електромагнитни смущения, които включват желани радиосигнали от радиопредаватели или сигнали, излъчвани в честотната лента на индустриални-научни-медицински (ИНМ) апарати, вътрешни или външни за ПС.
7. "Електромагнитна среда" е съвкупността от електромагнитни явления, съществуващи на дадено място."
2. Точки 13 и 14 се изменят така:
"13. "Електрически/електронен монтажен възел (ЕМВ)" е електрическо и/или електронно устройство или комплект устройства, предназначени да бъдат съставна част от ПС, заедно със съответните електрически връзки и проводници, които изпълняват една или повече специализирани функции. Електрически/електронен монтажен възел може да бъде типово одобрен по искане на производителя или на неговия упълномощен представител като "компонент" или като "отделен технически възел".
14. "Тип превозни средства" по отношение на електромагнитната съвместимост са ПС, които не се различават съществено в аспекти като:
а) общ размер и форма на двигателното отделение;
б) общо разположение на електрическите и/или електронните компоненти и обща схема на окабеляване;
в) основен материал, от който са изработени каросерията или външната част (което е приложимо) на ПС (например: външна част на каросерия от стомана, алуминий или фибростъкло); наличието на панели, изработени от различни материали, не променя типа на ПС, при условие че основният материал на каросерията остава един и същ; в случай на такива варианти те се съобщават на ИА "АА"."
3. Точка 16 се изменя така:
"16. "Електрически/електронни системи или ЕМВ на ПС" са системи или възли, които могат да излъчват съществени широколентови или теснолентови смущения и/или които въздействат на функциите, свързани с устойчивостта."
4. Създават се т. 17, 18, 19, 20 и 21:
"17. "Окабеляване на ПС" е съвкупността от захранващи кабели, кабелите на BUS-системата (например CAN), кабели за сигнали или кабели на активните антени, които са инсталирани от производителя на ПС.
18. Функции, свързани с устойчивостта, са:
18.1. функции, свързани с директното управление на превозното средство:
а) чрез нарушаване или промяна на действието на двигателя, скоростната кутия, спирачките, окачването, активното кормилно управление, устройствата за ограничаване на скоростта;
б) чрез влияние върху местоположението на водача: например позиционирането на седалката или кормилото;
в) чрез влияние върху видимостта на водача: например къси светлини, чистачки за предното стъкло;
18.2. функции, свързани със защитата на водача, пътниците или други участници в движението: например въздушна възглавница и задържащи системи за осигуряване на безопасност;
18.3. функции, чието нарушаване причинява объркване на водача и на други участници в движението:
а) оптически смущения: неправилно действие например на пътепоказателите, стопсветлините, габаритните светлини, светлина за заден ход, аварийно осветление, неточна информация от предупредителни индикатори, светлини или монитори, свързани с функции в точки 18.1 или 18.2, които могат да бъдат виждани непосредствено от водача;
б) акустични смущения: например неправилно действие на алармената система или на устройството за звукова сигнализация;
18.4. функции, свързани с действието на системите за трансфер на данни - чрез блокиране на предаването на данни в системите за предаване на данни на превозното средство, които се използват за осигуряване на правилното функциониране на други функции, свързани с устойчивостта;
18.5. функции, чието нарушаване причинява неправилно действие на системите за събиране на данни от превозното средство, изисквани по закон: например тахограф, километражен брояч.
19. "Необходима честотна лента" означава за даден клас излъчвания широчината на честотната лента, която е точно достатъчно, за да осигури предаването на информация със скоростта и качеството, изисквани при специфицирани условия.
20. "Излъчвания извън лентата" означава излъчвания на честота или честоти, непосредствено извън необходимата честотна лента, които се получават в резултат на модулационния процес, с изключение на несъществените излъчвания.
21. "Несъществени излъчвания": във всеки процес на модулация съществуват допълнителни нежелани сигнали. Те се обобщават с израза "несъществени излъчвания". Несъществени излъчвания са излъчвания на честота или честоти, които са извън необходимата честотна лента и нивото на които може да бъде намалено, без да се повлияе на съответното предаване на информация. Несъществените излъчвания включват хармонични излъчвания, паразитни излъчвания, продукти на интермодулация и конверсия на честотата, но изключват излъчвания извън лентата (чл. 1, т. 1145 от регламента за радиокомуникациите)."
§ 22. Приложения № 1 - 10 се изменят, както следва:
"Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2, т. 1
| в съответствие с Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, приложение № 2 и Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост |
| Раздел I |
| 0. | |
| 0.1. | Марка (алфа) (търговско наименование на |
| 0.2. | |
| 0.4. | Категория на превозното средство съг- |
| ласно чл. 149 от Закона за движението | |
| по пътищата (c): | |
| 0.5. | Наименование(3) и адрес на производите- |
| Наименование и адрес на упълномоще- | |
| 0.8. | |
| 1. | Общи конструктивни характеристики на |
| 1.1. | Снимки и/или чертежи на представено |
| за одобряване превозно средство | |
| (образец): | |
| 1.6. | Местоположение и разположение на дви- |
| гателя: | |
| 3. | Двигател(q) |
| 3.1. | |
| 3.1.1. | Код на производителя на двигателя, как- |
| 3.2. | Двигател с вътрешно горене |
| 3.2.1.1. | Принцип на работа: принудително запал- |
| ване/запалване чрез сгъстяване, четири- | |
| 3.2.1.2. | Брой и разположение на цилиндрите: |
| 3.2.4. | |
| 3.2.4.2. | Чрез впръскване на гориво за двигате- |
| лите със запалване чрез сгъстяване: | |
| .......................................................да/не (1) | |
| 3.2.4.2.9. | Система за електронно управление: |
| 3.2.4.2.9.1. | Марка(-и): |
| 3.2.4.2.9.2. | Описание на системата: |
| 3.2.4.3. | Чрез впръскване на гориво (само за при- |
| нудително запалване): да/не (1) | |
| 3.2.5. | Електрическа система: |
| 3.2.5.1. | Номинално напрежение:...................V |
| отрицателно/положително заземяване (1) | |
| 3.2.5.2. | |
| 3.2.5.2.1. | |
| 3.2.6. | |
| 3.2.6.1. | |
| 3.2.6.2. | |
| 3.2.6.3. | |
| 3.2.15. | Горивна система за втечнен нефтен газ |
| (ВНГ - LPG): да/не(1) | |
| 3.2.15.2. | Устройство за електронно регулиране на |
| двигателя при зареждане с втечнен | |
| нефтен газ (ВНГ - LPG): | |
| 3.2.15.2.1. | |
| 3.2.15.2.2. | |
| 3.2.16. | Горивна система за природен газ |
| (ПГ - NG): да/не(1) | |
| 3.2.16.2. | Устройство за електронно регулиране на |
| двигателя при зареждане с природен газ | |
| (NG): | |
| 3.2.16.2.1. | |
| 3.2.16.2.2. | |
| 3.3. | |
| 3.3.1. | Тип (електрически намотки, възбужда- |
| 3.3.1.2. | Работно напрежение: ............................. V |
| 3.9. | Двигатели, зареждани с газово гориво |
| (при системи, планирани по различен | |
| начин, да се представи еквивалентна | |
| 3.9.7. | Електронно командно устройство (ECU): |
| 3.9.7.1. | Марка(-и): |
| 3.9.7.2. | Тип(-ове): |
| 4. | |
| 4.2. | Тип (механична, хидравлична, електри- |
| 4.2.1. | Кратко описание на електрическите/ |
| електронните компоненти (ако има | |
| 6. | |
| 6.2.2. | Кратко описание на електрическите/ |
| електронните компоненти (ако има | |
| 7. | |
| 7.2.2.1. | Кратко описание на електрическите/ |
| електронните компоненти (ако има): | |
| 8. | |
| 8.5. | Антиблокираща спирачна система: |
| да/не/по избор(1) | |
| 8.5.1. | За превозни средства с антиблокиращи |
| 9. | |
| 9.1. | |
| 9.2. | Използвани материали и методи за из- |
| 9.5. | |
| 9.5.2.3. | Кратко описание на електрически/елек- |
| 9.9. | |
| 9.9.1.7. | Кратко описание на електронните ком- |
| поненти (ако има) на устройството за | |
| 9.12. | Обезопасителни колани и/или други сис- |
| 9.12.4. | Кратко описание на електрическите/ |
| електронните компоненти (ако има | |
| 9.18. | Отстраняване на смущаващи електро- |
| 9.18.1. | Описание и чертежи/снимки на форми- |
| 9.18.2. | Чертежи или снимки на местоположе- |
| 9.18.3. | Таблица и чертеж на устройствата за уп- |
| 9.18.4. | Подробности за номиналната стойност |
| 10. | Устройства за осветяване и светлинна |
| 10.5. | Кратко описание на електрическите/ |
| 12. | |
| 12.2. | Устройства за защита срещу неразреше- |
| но използване на превозното средство: | |
| 12.2.3. | Кратко описание на електрическите/ |
| електронните компоненти (ако има | |
(алфа) Името, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.
(c) Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(3) Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА "АА".
(q) При неконвенционални двигатели и системи производителят предоставя подробности, еквивалентни на тези, посочени в тази точка.
(1) Неприложимото се изтрива.
(v) Данните се посочват за всички предложени варианти.
12.7. Таблица за инсталиране и използване на предаватели на радиочестоти (RF предаватели) в превозното средство (превозните средства), ако е приложимо (виж чл. 4, ал. 7):
| Честотни | Максимална | Местоположение на анте- |
| ленти | мощност | ната в превозното сред- |
| (Hz) | на изхода | ство, специфични условия |
| (W) | за инсталиране и/или | |
| използване | ||
Заявителят за одобряване на типа трябва също да предостави, когато е приложимо:
Допълнение 1
Списък с марката (марките) и типа (типовете) на всички електрически и/или електронни компоненти, попадащи в обхвата на тази наредба, които не са посочени преди това.
Допълнение 2
Схеми или чертежи на общото разположение на електрически и/или електронни компоненти (в обхвата на тази наредба) и тяхното окабеляване.
Допълнение 3
Описание на превозното средство, избрано като представително за типа:
Вид каросерия:
Ляво или дясно разположение на кормилното управление:
Междуосие (база):
Допълнение 4
Приложим протокол (протоколи) от изпитания, предоставени от производителя от изпитателни лаборатории, акредитирани съгласно БДС ISO 17025 и признати от ИА "АА" с цел подготвянето на сертификат за одобряване на типа.
Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2
| ОБРАЗЕЦ |
| максимален формат: А4 (210 x 297 mm) |
| Сертификат за одобряване на типа |
| Печат на ИА "АА" |
| Информация, отнасяща се до 1 (1): |
| - одобряване на типа |
| - разширение (изменение) на одобряването на типа |
| - отнемане на одобряването на типа |
| - отказ за одобряване на типа |
| за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел(1) в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост |
| Раздел I |
| 0.1. | Марка (алфа) (търговско наименование на |
| 0.2. | |
| 0.4. | |
| 0.5. | |
| Наименование и адрес на упълномощения | |
| представител, ако има: | |
| 0.8. | Име и адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и) |
| Раздел II | |
| 1. | Допълнителна информация (където е |
| приложимо): | |
| 2. | Техническа служба, която отговаря за провеж- |
| 3. | |
| 4. | |
| 5. | Забележки (ако има): |
| 6. | |
| 7. | |
| 8. | |
| 9. | Прилага се индексът на техническото досие, |
| Раздел III |
| Допълнителна информация за одобряване типа на ПС в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по от-ношение на електромагнитната съвместимост |
| 1. | |
| 1.1. | Номинално напрежение на електрическата |
| система:....................................................V, | |
| 1.2. | |
| 1.3. | Списък на всички електронни функции (по- |
| 1.4. | Акредитирана лаборатория, съгласно БДС ISO |
| 5. | Забележки: |
1 (1) Излишното се зачертава.
(алфа) Името, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.
(c) Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(3) Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА "АА".
Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2
| в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост |
| Раздел I |
| 0. | Обща информация |
| 0.1. | Марка (алфа) (търговско наименование на произ- |
| водителя) | |
| 0.2. | Тип: |
| 0.3. | Начини за идентификация на типа, ако се мар- |
| кира на компонента/отделния технически | |
| възел(b) | |
| 0.3.1. | Местоположение на маркировката |
| 0.5. | Наименование(3) и адрес на производителя: |
| Наименование и адрес на упълномощения | |
| представител, ако има: | |
| 0.7. | В случай на компоненти и отделни техничес- |
| ки възли, местоположение и начин на нанасяне на маркировката за ЕО одобряването: | |
| 0.8. | Адрес (адреси) на монтажния завод (монтаж- |
| ните заводи): | |
| 1. | ЕМВ се одобрява като компонент/отделен |
| технически възел(2) | |
| 2. | Всички ограничения по отношение на експлоа- |
| 3. | Номинално напрежение на електрическата |
| система: ..........................................................V, | |
| отрицателно/положително заземяване(1). | |
(алфа) Името, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.
(b) Ако средствата за идентифициране на типа съдържат символи, които не са приложими за описването на типовете на компонента или отделния технически възел, предмет на списъка с данни, то такива символи се представят в документацията със символа "?" (например АВС??123?).
(3) Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА "АА".
(2) Излишното се зачерква.
Раздел II
Описание на ЕМВ, избран за представителен за типа (електронна блокова диаграма и списък на основните компоненти, съставящи ЕМВ (например марка и тип на микропроцесора, кристала и т. н.).
Раздел III
Приложим(-и) протокол(-и) от проведени изпитания, предоставени от производителя и издадени от изпитателна лаборатория, акредитирана съгласно БДС ISO 17025, и признати от ИА "АА" за целите на одобряване на типа.
Приложение № 4 към чл. 18, ал. 4
| ОБРАЗЕЦ |
| максимален формат: А4 (210 x 297 mm) |
| Сертификат за одобряване на типа |
| Печат на ИА "АА" |
| Информация, отнасяща се до (1): |
| - одобряване на типа |
| - разширение (изменение) на одобряването на типа |
| - отнемане на одобряването на типа |
| - отказ за одобряване на типа |
| за тип компонент/отделен технически възел (1) в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост. |
| Маркировка за одобряване на типа, която се нанася на ЕМВ: |
| Раздел I |
| 0.1. | Марка (алфа) (търговско наименование на произ- |
| 0.2. | |
| 0.3. | Начини за идентификация на типа, ако се |
| 0.3.1. | |
| 0.5. | Наименование(3) и адрес на производителя: |
| Наименование и адрес на упълномощения | |
| 0.7. | При компоненти и отделни технически въз- |
| 0.8. | Име и адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и) |
(1) Излишното се заличава.
(алфа) Името, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.
(2) Ако средствата за идентифициране на типа съдържат символи, които не са приложими за описването на типовете на компонента или отделния технически възел, обхванати от сертификата за одобрение на типа, такива символи се представят в документацията със символа "?" (например АВС??123?).
(3) Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА "АА".
| Раздел II |
| 1. | Допълнителна информация (където е |
| приложимо): | |
| 2. | Техническа служба, която отговаря за про- |
| 3. | |
| 4. | |
| 5. | |
| 6. | |
| 7. | |
| 8. | |
| 9. | Прилага се индексът на техническото досие, |
| депозирано при одобряващия орган, което може да се получи при поискване |
| Раздел III |
| Допълнителна информация за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на елек-тромагнитната съвместимост |
| 1. | |
| 1.1. | Номинално напрежение на електрическата |
| 1.2. | Този ЕМВ може да се използва при всеки тип |
| превозно средство със следните ограничения: | |
| 1.2.1. | Условия за монтиране, ако има такива: |
| 1.3. | Този ЕМВ може да се използва единствено |
| при следните типове превозни средства: | |
| 1.3.1. | Условия за инсталиране, ако има такива: |
| 1.4. | Използваният(-те) метод(-и) за изпитване и |
| 1.5. | Акредитирана лаборатория съгласно БДС ISO |
| 5. | |
Приложение № 5 към чл. 23, ал. 3
Маркировка за одобряване на типа
1. Маркировката за одобряване показва, че ЕМВ е получил сертификат за одобряване на типа в Република България (bg 34) съгласно изискванията на тази наредба (03) с базов номер на одобряване 0148. Използваните цифри имат само илюстративна стойност.
2. Височината на символите на номера е a/3, където а е 6 mm.
3. Размерите на правоъгълника, ограждащ номера, са за дължина, равна на а, и за височина, равна на 2a/3.
4. Поредният номер се поставя под правоъгълника с означение "bg 34".
Приложение № 6 към чл. 27
Техническите изисквания към превозните средства по отношение на електромагнитната съвместимост
1. Технически изисквания към широколентово електромагнитно излъчване от ПС
1.1. Метод за измерване
Създаваното от представителното за типа ПС електромагнитно излъчване се измерва с помощта на посочения метод съгласно част I на приложение № 7.
Разстоянието на измерване се избира от производителя на ПС съгласувано с техническата служба.
1.2. Еталонни допустими стойности за широколентово електромагнитно излъчване от ПС
1.2.1. Когато измерванията се извършват по описания в част I на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 10,0 ± 0,2 m, еталонните допустими стойности за излъчването са 32 dB mV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 32 до 43 dB mV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай пределната стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено на фиг. № 1 на това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 43 dB mV/m.
1.2.2. Когато измерванията се извършват по описания в част I на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 3,0 ± 0,05 m, еталонната допустима стойност за излъчването е 42 dB mV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 42 до 53 dB mV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай допустимата стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 2 на това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 53 dB mV/m.
1.2.3. Стойностите, измерени за представителното за типа ПС, изразени в dB mV/m, трябва да бъдат по-ниски от еталонните допустими стойности.
2. Технически изисквания към теснолентово електромагнитно излъчване от ПС
2.1. Метод за измерване
Създаваното от представителното за типа ПС електромагнитно излъчване се измерва чрез използване на посочения в част II на приложение № 7 метод. Разстоянието се избира от производителя на ПС, съгласувано с техническата служба.
2.2. Еталонни допустими стойности за теснолентово електромагнитно излъчване от ПС
2.2.1. Ако измерванията се извършват по описания в част II на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 10,0 ± 0,2 m, еталонните допустими стойности за излъчването са 22 dB mV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 22 до 33 dB mV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай допустимата стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено съгласно фиг. 3 на това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 33 dB mV/m.
2.2.2. Когато измерванията се извършват по посочения в част II на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 3,0 ± 0,05 m, еталонната допустима стойност за излъчването е 32 dB mV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 32 до 43 dB mV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай допустимата стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено съгласно фиг. 4 на това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 43 dB mV/m.
2.2.3. Стойностите, измерени на представителното за типа ПС, изразени в dB mV/m, трябва да бъдат по-ниски от еталонните допустими стойности.
2.2.4. Независимо от това, че еталонните допустими стойности, посочени в точки 2.2.1, 2.2.2 и 2.2.3 на това приложение, не са постигнати, ако по време на първоначалния етап, посочен в точка 1.3 на част II на приложение № 7, силата на сигнала, измерена с детектор за средна стойност на радиоантената на превозното средство, е по-малка от 20 dB mV в честотния диапазон от 76 до 108 MHz, се приема, че превозното средство отговаря на техническите изисквания за теснолентово електромагнитно излъчване и не се изисква допълнително изпитване.
3. Технически изисквания към устойчивостта на ПС на въздействието на електромагнитно излъчване
3.1. Метод за изпитване
Устойчивостта на представителното за типа ПС на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по метода, посочен в част III на приложение № 7.
3.2. Еталонни допустими стойности за устойчивост на ПС
3.2.1. Когато изпитванията се извършват по метода, описан в част III на приложение № 7, еталонната средноквадратична стойност за напрегнатостта на полето трябва да бъде 30 V/m за 90 % от честотния диапазон от 20 до 2000 MHz и най-малко 25 V/m за целия честотен диапазон от 20 до 2000 MHz.
3.2.2. Приема се, че представителното за типа ПС отговаря на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитванията, извършени в съответствие с част III на приложение № 7, не настъпва влошаване на експлоатационните характеристики на функциите, свързани с устойчивостта.
Разстояние между антената и превозното средство - 10 m
| Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) |
| при честота F (MHz) |
| 30 - 75 MHz | 75 - 400 MHz | 400 - 1000 MHz |
| E = 32 | E = 32 + 15,13 log (F/75) | E = 43 |
F (MHz)
Честота - MHz - логаритмична скала
Фиг. 1. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване (т. 1.2.1)
Разстояние между антената и превозното средство - 3 m
| Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) |
| при честота F (MHz) |
| 30 - 75 MHz | 75 - 400 MHz | 400 - 1000 MHz |
| E = 42 | E = 42 + 15,13 log (F/75) | E = 53 |
F (MHz)
Честота - MHz - логаритмична скала
Фиг. 2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване (т. 1.2.2)
Разстояние между антената и превозното средство - 10 m
| Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) |
| при честота F (MHz) |
| 30 - 75 MHz | 75 - 400 MHz | 400 - 1000 MHz |
| E = 22 | E = 22 + 15,13 log (F/75) | E = 33 |
F (MHz)
Честота - MHz - логаритмична скала
Фиг. 3. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване (т. 2.2.1)
Разстояние между антената и превозното средство - 3 m
Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) при честота F (MHz)
| Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) |
| при честота F (MHz) |
| 30 - 75 MHz | 75 - 400 MHz | 400 - 1000 MHz |
| E = 32 | E = 32 + 15,13 log (F/75) | E = 43 |
F (MHz)
Честота - MHz - логаритмична скала
Фиг. 4. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване (т. 2.2.2)
Приложение № 7 към чл. 28, ал. 1
Част I
Метод за измерване на широколентово електромагнитно излъчване от превозните средства
1. Общи изисквания
1.1. Методът на изпитване по тази част се прилага само за превозни средства.
1.2. Метод за изпитване
Това изпитване е предназначено за измерване на широколентовите електромагнитни излъчвания, генерирани от електрическите или електронните системи, монтирани на превозното средство (например система с принудително запалване или електродвигатели).
Изпитването се извършва в съответствие с публикация № 12, издание пето (2001) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12).
2. Състояние на превозното средство по време на изпитванията
2.1. Двигател
Двигателят трябва да работи в съответствие с публикация № 12, издание пето (2001) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12), т. 5.3.2.
2.2. Други системи на превозното средство
Всяко оборудване, което е в състояние да генерира широколентово електромагнитно излъчване и което може да бъде пуснато да работи постоянно от водача на ПС или от пътник, трябва да работи с максимално натоварване, например устройствата за задвижване на стъклочистачките или вентилаторите. Устройството за звукова сигнализация или устройството за отваряне на стъклата и др. не са включени в обхвата на изпитването, тъй като те не се използват непрекъснато.
3. Изисквания при изпитване
3.1. Еталонните допустими стойности се прилагат върху целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz за измервания, извършени в полуекранирана камера или на площадка на открито.
3.2. Измерванията могат да бъдат извършени с квазипикови детектори или с пикови детектори. Еталонните допустими стойности, посочени в приложение № 6, т. 1 или в приложение № 8, т. 1, се отнасят за квазипикови детектори. Ако се използват пикови детектори, се прилага корекционен фактор 20 dB съгласно публикация № 12, издание пето (2001) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12).
3.3. Измервания
Техническата служба провежда изпитването на интервали, определени съгласно публикация № 12, издание пето (2001) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12), за целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz.
Ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента от техническа служба, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИА "АА", тази служба може да раздели честотния диапазон на 14 честотни ленти: 30 - 34, 34 - 45, 45 - 60, 60 - 80, 80 - 100, 100 - 130, 130 - 170, 170 - 225, 225 - 300, 300 - 400, 400 - 525, 525 - 700, 700 - 850, 850 - 1000 MHz, като провежда изпитванията при 14-те честоти, които имат най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията на тази част.
Ако еталонната допустима стойност е превишена по време на изпитването, се правят изследвания, които да удостоверят, че това се дължи на превозното средство, а не на фоновото излъчване.
3.4. Представяне на резултатите
Максималната стойност по отношение на еталонната допустима стойност (хоризонтална и вертикална поляризация и разположение на антената отляво и отдясно на превозното средство) във всяка от 14-те честотни ленти са отчита като характеристична стойност на честотата, на която са направени измерванията.
Част II
Метод за измерване на теснолентово електромагнитно излъчване от превозните средства
1. Общи изисквания
1.1. Методът за изпитване, посочен в тази част на приложение № 7, се прилага само за превозни средства.
1.2. Метод за изпитване
Това изпитване е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания, които могат да бъдат генерирани от микропроцесорни системи или друг теснолентов източник.
Изпитването се извършва в съответствие с публикация № 12, издание пето (2001) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12) или в съответствие с публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25).
1.3. В началото се извършва измерване на нивата на излъчването в честотната лента на ултракъсите вълни (76 до 108 MHz) на радиоантената на ПС с помощта на детектор на средна стойност. Ако нивото, посочено в т. 2.2.4 на приложение № 6, не е превишено, се счита, че ПС отговаря на изискванията по тази част по отношение на тази честотна лента, и не следва да се провежда пълното изпитване.
2. Състояние на превозното средство по време на изпитването
2.1. Запалването трябва да бъде включено. Двигателят не трябва да работи.
2.2. Електронните системи на ПС трябва да бъдат в нормален работен режим, а ПС - в неподвижно състояние.
2.3. Всяко оборудване, което може да бъде пуснато да работи постоянно от водача на ПС или от пътник, с вътрешни осцилатори, по-голямо от 9 kHz или с повтарящи се сигнали, трябва да бъде в нормален режим на работа.
3. Изисквания при изпитванията
3.1. Еталонните допустими стойности се прилагат за целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz за измервания, осъществени в полуекранирана камера или на площадка на открито.
3.2. Измерванията се осъществяват с детектор на средна стойност.
3.3. Измервания
Техническата служба извършва изпитването на интервали, определени съгласно публикация № 12, издание пето (2001) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12) за целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz.
Ако производителят предостави данни за измервания в рамките на цялата честотна лента, извършени от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИА "АА", техническата служба може да раздели честотния диапазон на 14 честотни ленти: 30 - 34, 34 - 45, 45 - 60, 60 - 80, 80 - 100, 100 - 130, 130 - 170, 170 - 225, 225 - 300, 300 - 400, 400 - 525, 525 - 700, 700 - 850, 850 - 1000 MHz, и да проведе изпитванията на 14-те честоти, които имат най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да удостовери, че превозното средство отговаря на изискванията на част II.
Ако по време на изпитването еталонната допустима стойност е превишена, се извършват изследвания, които да удостоверят, че това се дължи на превозното средство, а не на фоновото излъчване, включително широколентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ.
3.4. Представяне на резултатите
Максималната стойност по отношение на еталонната допустима стойност (хоризонтална и вертикална поляризация и разположение на антената отляво и отдясно на превозното средство) във всяка от 14-те честотни ленти се отчита като характеристична стойност на честотата, на която са направени измерванията.
Част III
Метод за изпитване за определяне на устойчивостта на превозните средства на въздействието на електромагнитното излъчване
1. Общи изисквания
1.1. Методът за изпитване по част III се прилага само за превозни средства.
1.2. Метод за изпитване
Изпитването по част III има за цел да определи устойчивостта на електронните системи на превозното средство. Превозното средство се подлага на действието на електромагнитни полета по начина, посочен в част III. По време на изпитването се извършва наблюдение върху характеристиките на превозното средство.
Изпитването се провежда съгласно изискванията на български стандарт, въвел ISO 11451-2:2005.
1.3. Алтернативни методи за изпитване
Изпитването може да бъде осъществено на открито за всички превозни средства. Изпитвателните съоръжения трябва да отговарят на законовите изисквания по отношение на излъчването на електромагнитни сигнали.
Ако превозното средство е по-дълго от 12 m и/или по-широко от 2,60 m и/или по-високо от 4,00 m, методът с директно индуктиране на ток в съответствие с български стандарт, въвел ISO 11451-4:1995, може да бъде използван в честотния диапазон от 20 до 2000 MHz за нивата, определени съгласно приложение № 8, част III.
2. Състояние на превозното средство по време на изпитването
2.1. Превозното средство трябва да е в ненатоварено състояние, с изключение на оборудването, необходимо за провеждане на изпитването.
2.1.1. При нормални условия двигателят осигурява завъртането на задвижващите колелата с постоянна скорост 50 km/h, освен ако технически причини, свързани с ПС, не налагат да се определят други изисквания. Превозното средство трябва да се намира върху подходящо регулиран чрез натоварване динамометър. Ако няма подходящ динамометър, ПС трябва да бъде поддържано на стендове с изолирани оси с минимален просвет.
Предавателните валове могат да бъдат изключени (например при товарни автомобили), ако е подходящо.
2.1.2. Основни изисквания към превозното средство
Тази точка определя минималните изисквания при изпитването и критериите, при които изпитването за устойчивост се приема за неуспешно. Други системи на превозното средство, които могат да повлияят на функции, свързани с устойчивостта, трябва да бъдат изпитвани по начин, съгласуван между производителя и техническата служба.
| Условия за изпитване на | Критерии, при които |
| превозното средство | изпитването се счита |
| за цикъл "50 km/h" | за неуспешно |
| 1 | 2 |
| Скорост на превозното | Изменение на скорост- |
| средство 50 km/h ± 20 % | та, по-голямо от ± 10 % |
| (превозното средство се дви- | от номиналната скорост |
| жи на ролери). Ако превоз- | За автоматична скоро- |
| ното средство е оборудвано | стна кутия: промяна на |
| със система за регулиране | предавателното отноше- |
| на скоростта, тя трябва да | ние, водеща до варира- |
| е в действие | не на скоростта с пове- |
| че от ± 10 % от номинал- | |
| ната скорост | |
| Включени къси светлини | Изключени светлини |
| (ръчен режим) | |
| Включени чистачки на пред- | Пълно спиране на чис- |
| ното стъкло с максимална | тачките на предното |
| скорост (ръчен режим) | стъкло |
| Включени пътепоказатели | Промяна на честотата |
| от страна на водача | (по-малка от 0,75 Hz |
| или по-голяма от | |
| 2,25 Hz) | |
| Промяна на цикъла на | |
| работа (по-малка от | |
| 25 % или по-голяма | |
| от 75 %) | |
| Регулируемо окачване в | Неочаквано значително |
| нормално положение | изменение |
| Седалка на водача и кормил- | Неочаквано изменение |
| но колело в средно поло- | по-голямо от 10 % от |
| жение | общия диапазон |
| Деактивирана аларма | Неочаквано включване |
| на алармата | |
| Изключен клаксон | Неочаквано включване |
| на клаксона | |
| Въздушна възглавница и за- | Неочаквано активиране |
| държащи системи за осигуря- | |
| ване на безопасност работят, | |
| с изключена въздушна въз- | |
| главница за пътника, ако | |
| тази функция съществува | |
| Автоматичните врати | Неочаквано отваряне |
| затворени | |
| Регулируем лост на спирач- | Неочаквано активиране |
| ката в нормално положение | |
| Условия за изпитване на | Критерии, при които |
| превозното средство при | изпитването се счита |
| цикъл "спиране" | за неуспешно |
| Трябва да бъдат определени | Стопсветлините са из- |
| в плана за цикъл "спиране". | ключени по време на |
| Това трябва да включва функ- | цикъла |
| циониране на спирачния пе- | Предупредителен сиг- |
| дал (освен ако няма техниче- | нал за спирачките, вклю- |
| ски причини това да не се | чен със загуба на функ- |
| прави), но не задължително | ционалност |
| действие на антиблокира- | Неочаквано активиране |
| щата система | |
2.1.3. Оборудването, което може да бъде включено постоянно от водача на ПС или от пътник, трябва да бъде в нормален режим на работа.
2.1.4. Всички други системи, които влияят на управлението на превозното средство от водача на ПС, трябва да бъдат включени и да са с режим на работа както при условия на нормално действие на превозното средство.
2.2. Ако има електрически/електронни системи на превозното средство, които представляват интегрална част от непосредственото управление на превозното средство, които не функционират съгласно изисквания на т. 4.1, допуска се производителят да предостави протокол или допълнително доказателство пред техническата служба, че електрическата/електронната система на превозното средство отговаря на изискванията на наредбата. Тези документи се съхраняват в документацията за одобряване на типа.
2.3. Наблюдението на ПС се извършва само с оборудване, което не излъчва смущения. Външността на ПС и купето за пътници се наблюдават, за да се определи дали изискванията на част III са изпълнени (например чрез използване на една или повече видеокамери, микрофон и др.).
3. Изисквания при изпитването
3.1. Честотен диапазон, продължителност на излъчването, поляризация
Превозното средство се подлага на електромагнитно излъчване в честотния диапазон от 20 до 2000 MHz с вертикална поляризация.
Модулацията на тестовия сигнал е:
- амплитудна модулация с 1 kHz модулация и 80 % дълбочина на модулацията в честотния диапазон 20 - 800 MHz, и
- фазова модулация с t, равно на 577 ms, период 4600 ms в честотния диапазон 800 - 2000 MHz, ако не е постигнато съгласие между техническата служба и производителя на превозното средство за използване на други стойности.
Размерът на изменение на честотния диапазон и продължителността на излъчването се определят съгласно български стандарт, въвел ISO 11451-2:2005.
3.1.1. Техническата служба провежда изпитването на интервали съгласно български стандарт, въвел ISO 11451-2:2005, за целия честотен диапазон от 20 до 2000 MHz.
Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента, извършени от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИА "АА", техническата служба може да избере намален брой честоти, характерни за гамата (например 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750, 900, 1300 и 1800 MHz), за да потвърди, че ПС отговаря на изискванията на част III.
Ако превозно средство не изпълни изискванията по време на изпитването съгласно част III, трябва да бъде удостоверено, че изпитванията са проведени при необходимите условия, а неизпълнението на изискванията не е в резултат на генерирането на неконтролирани полета.
4. Генериране на изискваната напрегнатост на полето
4.1. Методология за провеждане на изпитването
4.1.1. За получаване на необходимите за целите на изпитването характеристики на полето се прилага "метод на замяната" в съответствие с изискванията на български стандарт, въвел ISO 11451-2:2005.
4.1.2. Калибриране
За системи с предавателни линии се извършва една проверка на полето на референтната точка на оборудването.
За антени се извършват четири проверки на полето на референтната линия на оборудването.
4.1.3. Етапи на изпитване
Превозното средство се разполага така, че оста му да е разположена върху референтната точка или линия на оборудването. При нормални условия ПС се разполага срещу неподвижна антена.
Въпреки това, когато електронните управляващи блокове и съответното окабеляване са разположени предимно в задната част на ПС, при нормални условия изпитването се провежда с ПС, обърнато със задната си част към антената. При дълги ПС (т.е. с изключение на леките автомобили и леките товарни превозни средства), при които електронните управляващи блокове и съответното окабеляване са разположени предимно в средата на ПС, може да се определи референтна точка както от лявата, така и от дясната страна на ПС. Тази референтна точка трябва да се намира по средата на надлъжната ос на ПС или от едната страна на ПС, по избор на производителя в сътрудничество с органа за одобряване на типа след разглеждане на разположението на електронните системи и трасето на окабеляването.
Такива изпитвания могат да се провеждат само ако геометричните размери на камерата позволява това. Местоположението на антената се отбелязва в протокола от изпитването.
Приложение № 8 към чл. 29
Техническите изисквания към електрически/електронни монтажни възли по отношение на електромагнитната съвместимост
1. Технически изисквания към широколентовите електромагнитни смущения, генерирани от електрически/електронни монтажни възли (ЕМВ)
1.1. Метод за измерване
Създаваното от представителния за типа ЕМВ електромагнитно излъчване се измерва съгласно метода, посочен в част I на приложение № 9.
1.2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ
1.2.1. Ако измерванията се извършват по метода, описан в част I на приложение № 9, еталонните допустими стойности за излъчването са 62 до 52 dB mV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, при което пределната стойност намалява логаритмично (линейно) при честоти над 30 MHz, и 52 до 63 dB mV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, при което пределното ниво нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 1. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz пределното ниво остава постоянно при 63 dB mV/m.
1.2.2. Стойностите, измерени за представителния за типа ЕМВ, изразени в dB mV/m, трябва да бъдат по-ниски от еталонните допустими стойности.
Еталонни допустими стойности за широколентово електромагнитно излъчване
| Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) |
| при честота F (MHz) |
| 30 - 75 MHz | 75 - 400 MHz | 400 - 1000 MHz |
| E = 62 - 25,13 log (F/30) | E = 52 + 15,13 log (F/75) | E = 63 |
F (MHz)
Честота - MHz - логаритмична скала
Фиг. 1. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване при електрически/електронен монтажен възел
2. Технически изисквания към теснолентовите електромагнитни смущения, генерирани от ЕМВ
2.1. Метод за измерване
Създаваното от представителния за типа си ЕМВ електромагнитно излъчване се измерва съгласно метода, посочен в част II на приложение № 9.
2.2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ
2.2.1. Ако измерванията се извършват по метода, описан в част II на приложение № 9, еталонните допустими стойности за излъчването са 52 до 42 dB mV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, при което пределната стойност намалява логаритмично (линейно) при честоти над 30 MHz, и 42 до 53 dB mV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, при което пределното ниво нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 2. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz пределното ниво остава постоянна при 53 dB mV/m.
Еталонни допустими стойности за теснолентово електромагнитно излъчване
| Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) |
| при честота F (MHz) |
| 30 - 75 MHz | 75 - 400 MHz | 400 - 1000 MHz |
| E = 52 - 25,13 log (F/30) | E = 42 + 15,13 log (F/75) | E = 53 |
F (MHz)
Честота - MHz - логаритмична скала
Фиг. 2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване за електрически/електронен монтажен възел
2.2.2. Стойностите, измерени върху представителния за типа си ЕМВ, изразени в dB mV/m, трябва да бъдат по-ниски от еталонните допустими стойности.
3. Технически изисквания към устойчивостта на ЕМВ на въздействието на електромагнитно излъчване
3.1. Метод(и) за изпитване
Устойчивостта на представителния за типа ЕМВ на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по един от методите съгласно част III на приложение № 9.
3.2. Еталонни допустими стойности за устойчивост на ЕМВ
3.2.1. Ако изпитванията се извършват по методите, посочени в част III на приложение № 9, еталонните допустими стойности за устойчивост са 60 V/m при метода за изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера, 15 V/m при метода за изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера, 75 V/m при метода за изпитване в коаксиална ТЕМ камера, 60 mА при метода за изпитване чрез директно индуциране на ток и 30 V/m при метода за изпитване в условията на свободно поле за 90 % от честотния диапазон от 20 до 2000 MHz, и минимум 50 V/m при метода за изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера, 12,5 V/m при метода за изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера, 62,5 V/m при метода за изпитване в коаксиална ТЕМ камера, 50 mA при метода за изпитване чрез директно индуктиране на ток и 25 V/m при метода за изпитване в условията на свободно поле за целия честотен диапазон от 20 до 2000 MHz.
3.2.2. ЕМВ, представителен за типа, се приема, че отговаря на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитванията, осъществени в съответствие с приложение № 9, част I, не е установено нарушение на "функциите, свързани с устойчивостта".
4. Технически изисквания към устойчивостта на въздействието на преходни смущения, проведени по захранващите линии
4.1. Метод за изпитване
Устойчивостта на ЕМВ, представителен за тип, се изпитва съгласно метод или методи в съответствие с БДС ISO 7637-2:2005, съгласно изискванията на приложение № 9, част IV при използване на нивата за изпитване, посочени на табл. № 1.
Таблица 1: Устойчивост на ЕМВ
| Номер | Ниво за изпит- | Функционален статус |
| на | ване на устой- | на системите |
| изпита- | чивост | функции, | функции, |
| телния | свързани с | които не са | |
| импулс | устойчивостта | свързани с | |
| устойчивостта | |||
| 1 | III | C | D |
| 2а | III | B | D |
| 2б | III | C | D |
| 3a/3б | III | A | D |
| 4 | III | B | |
| (за ЕМВ, които | |||
| трябва да | |||
| работят по | |||
| време на | |||
| фазата на | |||
| запалване | |||
| на двигателя) | |||
| C | |||
| (за другите ЕМВ) | D | ||
5. Технически изисквания за излъчени от проводник смущения
5.1. Метод за изпитване
Създадените смущения от ЕМВ, представителен за типа, се изпитват по метода или методите в съответствие с БДС ISO 7637-2:2005, както е посочено в приложение № 9, част IV за нивата, посочени в табл. 2.
Таблица 2: Максимално разрешена амплитуда на импулса
| Полярност на | Максимално разрешена амплитуда |
| амплитудата | на импулса за |
| на импулса | превозни средства | превозни средства |
| със системи, | със системи, | |
| работещи при | работещи при | |
| напрежение 12 V | напрежение 24 V | |
| Положителна | + 75 | + 150 |
| Отрицателна | - 100 | - 450 |
Приложение № 9 към чл. 30
Част I
Метод за измерване на излъчваните широколентови електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли
1. Общи изисквания
1.1. Методът за изпитване е предназначен за електрически/електронни монтажни възли, които могат да се монтират на превозни средства на следващ етап, отговарящи на изискванията на приложение № 7, част I.
1.2. Метод за изпитване
Изпитването е предназначено за измерване на широколентовите електромагнитни излъчвания, генерирани от електрически/електронни монтажни възли (например системи на запалване, електродвигатели и др.).
Изпитването се провежда съгласно изискванията на съответствие с публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25), с изключение на случаите, когато изрично е посочен друг стандарт.
2. Състояние на ЕМВ по време на изпитването
2.1. По време на изпитванията ЕМВ е в нормално работно състояние, по възможност при максимално натоварване.
3. Подготовка за изпитването
3.1. Изпитванията се провеждат в съответствие с публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25), т. 11 (ALSE метод).
3.2. Като алтернатива на метода с използване на поглъщаща екранирана преграда (ALSE метод) изпитването може да се проведе на открита площадка за тестове (OATS), което отговаря на изискванията на публикация № 16-1, второ издание (2002 г.) съгласно фигура № 1.
3.3. Външна среда
За да се гарантира, че никакъв шум или сигнал от външни източници с достатъчно голяма амплитуда не би оказал съществено влияние на измерването, преди или след основното изпитване се извършват измервания по отношение на външните условия. При тези измервания шумът или сигналът от външни източници трябва да бъдат най-малко с 6 dB по-ниски от контролните нива на смущенията съгласно т. 1.2.1 на приложение № 8, с изключение на случаите, при които има целенасочени външни теснолентови предавания.
4. Изисквания за изпитването
4.1. Еталонните допустими стойности се прилагат върху целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz за измервания, проведени в полуекранирана камера или на открито.
4.2. Измерванията могат да бъдат извършени с квазипикови детектори или с пикови детектори. Еталонните допустими стойности, посочени в приложение № 6, т. 1 или в приложение № 8, т. 1, се отнасят за квазипикови детектори. Ако се използват пикови детектори, се използва корекционен фактор 20 dB съгласно публикация № 12, издание пето (2001) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12).
4.3. Измервания
Техническата служба извършва изпитването на интервали, определени в публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25) за целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz.
Ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИА "АА", техническата служба може да раздели честотния диапазон на 13 честотни ленти: 30 - 50, 50 - 75, 75 - 100, 100 - 130, 130 - 165, 165 - 200, 200 - 250, 250 - 320, 320 - 400, 400 - 520, 520 - 660, 660 - 820, 820 - 1000 MHz, и да осъществи изпитванията на 13-те честоти, които имат най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията на тази част от приложение № 9.
Ако еталонната допустима стойност е превишена по време на изпитването, се правят изследвания, които да покажат, че това се дължи на ЕМВ, а не на фоновото излъчване.
4.4. Представяне на резултатите
Максималната стойност по отношение на еталонната допустима стойност (хоризонтална и вертикална поляризация) във всяка от 13-те честотни ленти са отчита като характеристична стойност на честотата, при която са направени измерванията.
Фиг. 1. Изпитване на открито; граници на участъка за изпитване на електрически/електронен монтажен възел
Хоризонтален участък, в който няма повърхности, отразяващи електромагнитни вълни
Част II
Метод за измерване на излъчваните теснолентови електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли
1. Общи изисквания
1.1. Методът за изпитване съгласно тази част се прилага за електрически/електронни монтажни възли, които могат на следващ етап да се монтират на превозни средства, отговарящи на изискванията на приложение № 7, част II.
1.2. Метод за изпитване
Това изпитване е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания, например като генерираните от микропроцесорни системи.
Изпитването се извършва в съответствие с публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25), ако изрично не е посочен друг стандарт.
2. Състояние на ЕМВ по време на изпитванията
2.1. По време на изпитванията ЕМВ е в нормално оперативно състояние.
3. Подготовка на изпитванията
3.1. Изпитванията се провеждат в съответствие с публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25), т. 11 (ALSE метод).
3.2. Алтернативно място на провеждане на изпитванията
Като алтернатива на метода с използване на поглъщаща екранирана преграда (ALSE метод) изпитването може да се проведе на открита площадка за тестове (OATS), което отговаря на изискванията на публикация № 16-1, второ издание (2002 г.) съгласно фиг. № 1.
3.3. Околна среда
За да се осигури липсата на шум или сигнал от външни източници с достатъчно голяма амплитуда, която да повлияе съществено на измерването, преди или след основното изпитване се извършват измервания.
При тези измервания шумът или сигналът от външни източници следва да бъдат най-малко с 6 dB по-ниски от еталонните допустими стойности, посочени съгласно т. 1.2.1 на приложение № 8, с изключение на целенасочени теснолентови външни предавания.
4. Изисквания при изпитванията
4.1. Еталонните допустими стойности се прилагат върху целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz за измервания, извършени в полуекранирани камери или на площадка на открито.
4.2. Измерванията се осъществяват с детектор на средна стойност.
4.3. Измервания
Техническата служба осъществява изпитването на интервали, определени в публикация № 12, издание пето (2001) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12) за целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz.
Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента, извършени от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИА "АА", техническата служба може да раздели честотния диапазон на тринадесет честотни ленти (30 - 50, 50 - 75, 75 - 100, 100 - 130, 130 - 165, 165 - 200, 200 - 250, 250 - 320, 320 - 400, 400 - 520, 520 - 660, 660 - 820, 820 - 1000 MHz) и да извърши изпитванията в тринадесетте честоти, които имат най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да потвърди, че ПС отговаря на изискванията на приложение № 9, част II.
В случай че граничната стойност бъде превишена по време на изпитването, се правят проучвания, които да удостоверят, че това се дължи на ЕМВ, а не на фоновото излъчване, включително и от широколентовите излъчвания от ЕМВ.
4.4. Представяне на резултатите
Максималната стойност по отношение на еталонната допустима стойност (хоризонтална/вертикална поляризация) във всяка от 13-те честотни ленти са отчита като характеристична стойност на честотата, на която са направени измерванията.
Част III
Метод за изпитване за определяне на устойчивостта на електрическите/електронните монтажни възли на въздействието на електромагнитното излъчване
1. Общи изисквания
1.1. Методът или методите на изпитване, посочени в тази част на приложение № 9, се прилагат за електрически/електронни монтажни възли.
1.2. Методи за изпитване
1.2.1. Електрическите/електронните монтажни възли трябва да отговарят на изискванията на всяка комбинация от следните методи за изпитване по избор на производителя, ако полученият резултат за целия честотен диапазон по т. 3.1 е обхванат:
- изпитване в поглъщаща камера: съгласно български стандарт, въвел ISO 11452-2: 2004;
- изпитване в коаксиална ТЕМ камера: съгласно български стандарт, въвел ISO 11452-3: 2001;
- изпитване чрез директно индуциране на ток: съгласно български стандарт, въвел ISO 11452-4: 2005;
- изпитване в отворена електромагнитна камера: съгласно български стандарт, въвел ISO 11452-5: 2002;
- изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера: съгласно т. 4.5.
(Честотният диапазон и общите условия на изпитване се извършват при спазване на изискванията на български стандарт, въвел ISO 11452-1: 2005).
2. Състояние на ЕМВ по време на изпитването
2.1. Условията за провеждане на изпитването съответстват на българския стандарт, въвел ISO 11452-2: 2004.
2.2. По време на изпитването ЕМВ трябва да е включен и да бъде задействан при нормални условия на работа. Той трябва да бъде регулиран съгласно изискванията на тази част на приложение № 9, освен ако отделните методи на изпитване не изискват друг начин на регулиране.
2.3. Цялото външно оборудване, необходимо за работата на ЕМВ по време на изпитването, не трябва да е налично по време на фазата на калибриране. Не се допуска наличието на външно оборудване на разстояние, по-малко от 1 m от референтната точка, по време на фазата на калибриране.
2.4. За да се осигури получаването на повторяеми резултати от измерването, оборудването за генериране на изпитвателен сигнал и неговото разположение трябва да бъдат едни и същи като тези, използвани при всяка съответстваща фаза на калибриране.
2.5. Ако изпитваният ЕМВ се състои от повече от един блок, свързващите кабели трябва в идеалния случай да повтарят предвиденото окабеляване в превозното средство. Ако това не е възможно, дължината на свързването между електронния управляващ блок и мрежата за стабилизиране на импеданса е, както е определено по стандарт. Всички кабели в окабеляването са свързани към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия, като за предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства.
3. Изисквания при изпитванията
3.1. Честотен диапазон, продължителност на излъчването
Измерванията се правят в честотния диапазон от 20 до 2000 MHz със размер на изменение на честотата съгласно български стандарт, въвел ISO 11452-1: 2005.
Модулацията на тестовия сигнал е:
- амплитудна модулация с 1 kHz модулация и 80 % дълбочина на модулацията в честотния диапазон 20 - 800 MHz, и
- фазова модулация с t, равно на 577 ms, период 4600 ms в честотния диапазон 800 - 2000 MHz, ако не е съгласувано друго между техническата служба и производителя на превозното средство.
Размерът на изменение на честотата и продължителността на излъчването се избират в съответствие с български стандарт, въвел ISO 11452-2: 2004.
3.2. Техническата служба провежда изпитването на интервали, посочени в български стандарт, въвел ISO 11452-1: 2005, в рамките на целия честотен диапазон от 20 до 2000 MHz.
Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента, извършени от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИА "АА", техническата служба може да избере намален брой честоти, характерни за гамата (например 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750, 900, 1300 и 1800 MHz), за да потвърди, че ЕМВ отговаря на изискванията съгласно част III на приложение № 9.
3.3 Ако ЕМВ не изпълни изискванията по време на изпитванията съгласно част III на приложение № 9, се проверява, че изпитванията са проведени при релевантни условия и неуспехът не е в резултат на генерирането на неконтролирани полета.
4. Специфични изисквания при измерванията
4.1. Изпитване в поглъщаща камера
4.1.1. Метод за изпитване
Този метод на изпитване позволява изпитването на електрическите/електронните системи на превозно средство чрез подлагане на ЕМВ на електромагнитни лъчения, генерирани от антена.
4.1.2. Методология на изпитването
Използва се "методът на замяна", за да се създадат условия на изпитване съгласно български стандарт, въвел ISO 11452-2: 2004.
Изпитването се осъществява при вертикална поляризация.
4.2. Изпитване в коаксиална ТЕМ камера
4.2.1. Метод на изпитване
В коаксиалната ТЕМ камера (напречни електромагнитни колебания) се генерират хомогенни полета между вътрешния проводник (преграда) и корпуса (заземена повърхност).
4.2.2. Методология на изпитване
Изпитването се извършва в съответствие с български стандарт, въвел ISO 11452-3:2001.
В зависимост от ЕМВ, който трябва да се изпита, техническата служба избира метода на максимално поле, въздействащо върху ЕМВ или върху окабеляването вътре в ТЕМ камерата.
4.3. Изпитване чрез директно индуциране на ток
4.3.1. Метод на изпитване
Това е метод на провеждане на изпитвания за устойчивост чрез индуциране на токове директно в окабеляването с помощта на сонда за инжектиране на ток.
4.3.2. Методология на изпитването
Изпитването се извършва съгласно български стандарт, въвел ISO 11452-4: 2005 на изпитвателен стенд. Като алтернатива ЕМВ може да бъде изпитан монтиран в превозното средство съгласно български стандарт, въвел ISO 11451-4.
Инжекционната сонда се позиционира на разстояние 150 mm от изпитвания ЕМВ.
За изчисляване на инжектираните токове, като функция на подаваната мощност се използва референтният метод.
Честотният диапазон на метода се ограничава от спецификациите на инжекционната сонда.
4.4. Изпитване в отворена електромагнитна камера
4.4.1. Метод на изпитване
Този метод се изразява в подлагане на окабеляването, свързващо компонентите на ЕМВ, на полета със точно определена напрегнатост.
4.4.2. Методология на изпитването
Изпитването се осъществява в съответствие с български стандарт, въвел ISO 11452-5: 2002.
4.5. Изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера
4.5.1. Метод на изпитване
Отворената електромагнитна камера се състои от две успоредни метални пластини, поставени на разстояние 800 mm една от друга. Изпитваното оборудване се поставя централно между пластините и се подлага на въздействието на електромагнитно поле (фиг. № 2 и 3).
Съгласно изискванията на този метод могат да бъдат изпитвани окомплектовани електронни системи, включително сензори и изпълнителни устройства, както и блокове на управление и електропроводната система. Методът е подходящ за уреди, чийто максимален размер е по-малък от 1/3 от разстоянието между пластините.
4.5.2. Начин за провеждане на изпитване
4.5.2.1.Разположение на електромагнитната камера
Електромагнитната камера се разполага в екранирано помещение (за предотвратяване разпространението на излъчването) на разстояние 2 m от стени и каквито и да било метални прегради, за да се предотврати отразяването на електромагнитното излъчване. За намаляване на това отразяване може да се използва материал, който поглъща радиовълните. Електромагнитната камера се разполага върху непроводящи опори на разстояние не по-малко от 0,4 m от опорната повърхност.
4.5.2.2. Калибриране на електромагнитната камера
Устройството за измерване на напрегнатостта на полето се разполага в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерениe от пространството между пластините в отсъствието на изпитваната система.
Допълнителното измервателно оборудване се разполага извън границите на екранираното помещение.
При всяка от избираните изпитвателни честоти към електромагнитната камера се подава мощност с определено ниво за генериране на необходимата напрегнатост на полето върху антената. Нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите на определянето на характеристиките на полето, се използва в хода на изпитването за одобряване на типа, освен ако промените в средствата или оборудването не наложат необходимост от повтаряне на тази процедура.
4.5.2.3. Разполагане на изпитвания ЕМВ
Основният блок за управление се разполага в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерение от пространство между двете пластини на електромагнитната камера. Блокът се поставя върху опора, изработена от непроводящ материал.
4.5.2.4. Основен сноп свързващи проводници за сензорите/изпълнителните устройства
Основният сноп на проводници и кабели за свързване със сензорите/изпълнителните устройства се издига вертикално от блока за управление до горната заземена пластина (това дава възможност за максимално увеличаване на степента на взаимодействие с електромагнитното поле). След това същите трябва да преминават върху долната част на тази пластина до единия от нейните свободни краища, където трябва да завият и преминат върху външната част на заземената повърхност възможно най-далеч от местата на захранване на отворената електромагнитна камера. Кабелите да се насочват към допълнителното измервателното оборудване, което се разполага в зоната извън влиянието на електромагнитното поле, например върху пода на екранираното помещение на разстояние не по-малко от 1 m от отворената електромагнитна камера.
Елементи на захранването на отворената електромагнитна камера
1 - заземена повърхност; 2 - основен сноп и кабели за съединяване със сензори/изпълнителни устройства; 3 - дървен корпус; 4 - токопровеждаща пластина; 5 - изолатор; 6 - изпитван обект
Фиг. 2 Изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера
Фиг. 3. Размери за 800-милиметрова отворена електромагнитна камера
(всички размери са в mm)
Типови размери на коаксиалната ТЕМ камера
В таблицата са посочени размерите на камерата в зависимост от горните честотни граници
| Горна | Отношение | Отношение | Раздели- | Вътрешен |
| честота | между | между | телно | проводник |
| (MHz) | размерите | размерите | разстояние | S (сm) |
| на каме- | на каме- | b (сm) | ||
| рата W : b | рата L/W | |||
| 200 | 1,69 | 0,66 | 56 | 70 |
| 200 | 1,00 | 1 | 60 | 50 |
Част IV
Метод (методи) за изпитване за устойчивостта на електрически/електронни монтажни възли на въздействието на преходни електромагнитни полета и на излъчването на преходни електромагнитни полета от тези възли
1. Общи изисквания
Този метод е предназначен за измерване на устойчивостта на електрически/електронни монтажни възли на въздействието на смущения под формата на преходни електромагнитни полета, получени по захранващите проводници на превозното средство, и да се ограничат преходните електромагнитни полета, генерирани от електрическите/електронните монтажни възли по захранващите кабели на превозното средство.
2. Устойчивост спрямо недопустими въздействия, получени по захранващите линии
Прилагат се тестовите импулси 1, 2а, 2б, 3а, 3б и 4 в съответствие със стандарт БДС ISO 7637-2:2005 за захранващите линии и по другите свързващи проводници на електрическите/електронните монтажни възли, които могат да са свързани към захранващите линии при режим на работа.
3. Излъчване на недопустими въздействия по захранващите линии
Измерването съгласно стандарт БДС ISO 7637-2:2005 по захранващите линии и по другите свързващи проводници на електрическите/електронните монтажни възли, които могат да са свързани към захранващите линии в режим на работа.
Част V
Списък на нормите, които се използват за целите на одобряване на типа съгласно Наредба № 91
1. CISPR 12 "Характеристики на радиосмущенията, генерирани от превозни средства, лодки и машини, задвижвани от двигатели с вътрешно горене - пределно допустими стойности и методи на измерване", 5-о издание, 2001 г.
2. CISPR 16-1 "Технически изисквания за апаратура и методи за измерване на радиосмущения и устойчивост - Част 1: Апаратура за измерване на радиосмущения и устойчивост", 2-ро издание, 2002 г.
3. CISPR 25 "Пределно допустими стойности и методи на измерване на характеристиките на радиосмущения за защита на приематели, използвани в превозни средства", 2-ро издание, 2002 г.
4. ISO 7637-1 "Пътни превозни средства - Електрически смущения, получени по проводник или при свързване - Част 1: Определения и общи разглеждания", 2-ро издание, 2002 г.
5. ISO 7637-2 "Пътни превозни средства - Електрически смущения, получени по проводник или при свързване - Част 2: Електрически преходни смущения, проведени по захранващите кабели само на превозни средства със захранване с номинални 12 V или 24 V", 2-ро издание, 2004 г.
6. ISO EN 17025 "Общи изисквания относно компетентността на лаборатории за изпитване и калибриране", първо издание, 1999 г.
7. ISO 11451 "Сухоземни превозни средства - Електрически смущения от теснолентова излъчена електромагнитна енергия - Изпитателни методи на превозни средства"
Част 1: Обща информация и определения
(ISO DIS 11451-1:2003)
Част 2: Външен за превозното средство източник на излъчване
(FDIS 11451-2:2004)
Част 4: Директно индуциране на ток
(ISO 11451-4, първо издание, 1995 г.).
8. ISO 11452 "Сухоземни превозни средства - Електрически смущения от теснолентова излъчена електромагнитна енергия - Изпитателни методи на компоненти"
Част 1: Обща информация и определения
(ISO DIS 11452-1:2003)
Част 2: Абсорбционна камера
(ISO DIS 11452-2:2003)
Част 3: Коаксиална ТЕМ камера
(ISO 11452-3, трето издание, 2001 г.)
Част 4: Директно индуциране на ток
(ISO DIS 11452-4:2003)
Част 5: Отворена електромагнитна камера
(ISO 11452-5, 2-ро издание, 2002 г.).
9. ITU Радиорегламенти, издание 2001 г.
Приложение № 10 към чл. 16, ал. 5
| ОБРАЗЕЦ |
| (максимален формат: А4 (210 x 297 mm) |
| Удостоверение по чл. 16 |
| Печат на администрацията |
| Заявител: |
| Общо описание на продукта: |
| Информация, предоставена от заявителя: |
| Този ЕМВ може да бъде използван на всеки тип превозно средство със следните ограничения: |
| Условия за монтаж, ако има такива: |
| Потвърждава се, че посоченият продукт не е свързан с устойчивостта в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост. |
| Не е необходимо допълнително изпитване за устойчивост съгласно Наредба № 91 от 2004 г. |
| Техническа служба, отговорна за оценката: |
| Място: |
| Дата: |
| Подпис:" |
