Държавен вестник, брой 31 от 21.III

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. здравните изисквания към говеда и свине при извършване на търговия, придвижване и транспортиране между Република България и държавите членки;

2. изискванията за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат животните по т. 1;

3. изискванията, които се прилагат при обмен на говеда и свине между Република България и държавите членки.

(2) Наредбата не се прилага за дивите прасета.

Чл. 2. Търговия с говеда и свине между Република България и държавите членки се разрешава от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) със сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар, при условие че:

1. е извършена проверка за идентичност и клиничен преглед от официален ветеринарен лекар в рамките на 24 h преди напускането на територията на страната, от която произхождат говедата и свинете, и при прегледа не са установени никакви клинични признаци на болест;

2. говедата и свинете не произхождат от животновъден обект или район, който по здравни причини е обект на забрана или ограничения, засягащи съответния животински вид;

3. животните са идентифицирани съгласно изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);

4. животните не са предназначени за клане и не са предмет на други ограничения по силата на действаща програма за ликвидиране на заразна болест;

5. животните отговарят на изискванията по чл. 4 и 5.

Чл. 3. (1) При придвижването на говеда и свине от мястото на произход до мястото на предназначението им не се допуска контакт с двукопитни животни с различен здравен статус.

(2) Говедата и свинете се транспортират в превозни средства, отговарящи на изискванията на наредба по чл. 166, ал. 5 ЗВД и по чл. 17.

Чл. 4. Говедата и свинете се придружават по време на транспортирането до крайното им местоназначение със здравен сертификат по приложение № 1, който отговаря на следните изисквания:

1. е отпечатан само върху една страница, а когато се налага ползването на повече страници, всички следващи страници представляват една неделима част с един и същ пореден номер;

2. е попълнен и подписан в деня на провеждане на клиничния преглед за здравословно състояние и се отпечатва на официалния език на държавата членка на крайно местоназначение.

Чл. 5. (1) Сертификатът по чл. 4 се издава по съответен образец - приложение № 1, от официален ветеринарен лекар след проверка на животните и въз основа на извършен здравен преглед в животновъдния обект, от който произхождат животните, или в събирателен център.

(2) Официалният ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект на произход, попълва и подписва съответната част на сертификата по ал. 1.

(3) Говедата и свинете, които произхождат от животновъден обект, участващ в система за надзор по чл. 13, са предмет на обмен, ако освен изискванията по ал. 1 и 2 официалният ветеринарен лекар:

1. е осигурил изпълнението на предвидените допълнителни гаранции по чл. 13, ал. 2;

2. е извършил необходимите проверки на животните, пристигащи в центъра;

3. е осигурил регистриране на придвижването на животните в системата Трейсис да е извършено в деня на издаване на сертификата.

Чл. 6. (1) Транзитното преминаване през събирателен пункт в Република България на говеда и свине, транспортирани от една държава членка за друга държава членка, се допуска, при условие че има попълнен от официален ветеринарен лекар на държавата на произход сертификат, отговарящ на съответните изисквания.

(2) Официалният ветеринарен лекар, отговорен за събирателния център на транзита, попълва нов сертификат, който се предоставя на държавата членка на крайно местоназначение, като поставя поредния номер на оригиналния сертификат и го прилага към оригиналния сертификат или към официално заверено копие от него.

(3) Срокът на валидност на сертификатите по ал. 2 не може да бъде по-дълъг от 10 дни, с изключение на случаите, когато животните се транспортират по море.

Чл. 7. (1) Говедата и свинете, предназначени за развъждане, освен на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5 отговарят и на следните изисквания:

а) пребивавали са в животновъдния обект на произход в продължение на 30 дни преди товаренето им, а ако са на възраст под 30 дни, не са напускали обекта на произход от момента на раждането им;

б) когато се внесени от трета страна, отговарят на изискванията на тази наредба;

в) когато преминават като транзит през одобрен събирателен център в Република България, периодът на събиране на животни извън животновъдния обект по буква "а" е не повече от 6 дни;

г) придружават се от сертификат и се транспортират възможно най-бързо до държавата членка на крайното им местоназначение, когато са животни, внасяни от трета страна в държава членка, която не е страна на крайното им местоназначение;

д) когато животните от трета страна са били настанени в животновъден обект, не са го напускали 30 дни след настаняването.

(2) Внесените от трета страна животни не могат да бъдат въведени в животновъдния обект, докато ветеринарният лекар, който отговаря за съответния обект, не констатира, че те не застрашават здравния статус на останалите животни в обекта.

(3) Официалният ветеринарен лекар проверява спазването на изискванията по ал. 1 чрез официалната идентификация и водената документация за животните.

Чл. 8. Предназначените за разплод говеда и свине освен на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5 отговарят и на следните изисквания:

1. произхождат от официално признато за свободно от туберкулоза стадо, а когато са по-възрастни от 6 седмици, са показали отрицателен резултат за туберкулоза при изследването с интрадермален туберкулинов тест, извършен през предхождащите напускането на стадото на произход 30 дни;

2. ако говедата произхождат от държава членка или част от нея, официално признати за свободни от туберкулоза, или от държава членка или част от нея, които имат официално одобрена от Европейската комисия програма за надзор, извършването на теста по т. 1 не е задължително;

3. когато се касае за некастрирани животни, по-възрастни от 12 месеца и идващи от официално признато за свободно от бруцелоза стадо, те са показали резултат под 30 аглутинационни международни единици (МЕ) бруцели на милилитър от аглутинационен тест (или която и да е друга процедура за изследване, одобрена от Постоянния ветеринарен комитет (ПВК), след приемане на съответните протоколи), проведен през 30-те дни, предхождащи напускането на стадото на произход;

4. тестът по т. 3 или който и да било друг тест, одобрен след приемане на съответните протоколи по процедурата на ПВК, е задължителен за животните, които произхождат от държава членка или част от нея, които са официално признати за свободни от бруцелоза, или от държава членка или част от нея, която има одобрена система за надзор;

5. идват от официално свободен от ензоотична левкоза по говедата животновъден обект и ако са на възраст над 12 месеца, са изследвани с отрицателен резултат за левкоза чрез индивидуално изследване, извършено през 30-те дни, предхождащи напускането на животновъдния обект на произход;

6. изследването по т. 5 не е задължително, ако говедата произхождат от държава членка или част от нея, официално признати за свободни от ензоотична левкоза, или от държава членка или част от нея, която има одобрена програма за надзор;

7. в нито един момент между напускането на стадото на произход и пристигането им в мястото на крайно местоназначение животните не са били в контакт с говеда, които са с различен здравен статус.

Чл. 9. (1) Говедата на възраст под 30 месеца, предназначени за производство на месо, отговарят на следните изисквания:

1. до 31 декември 1999 г. не са били обект на изискванията за изследване по чл. 8, т. 1 и 2;

2. идват от говедовъден обект, официално признат за свободен от туберкулоза и ензоотична левкоза, а когато са некастрирани животни - и от бруцелоза;

3. придружени са от ветеринарно-здравен сертификат, съгласно приложение № 1;

4. до клането им остават под надзор на НВМС;

5. по време на транспортирането не са били в контакт с говеда, които идват от стада, непризнати за свободни от туберкулоза и ензоотична левкоза по говедата;

6. в продължение на 30 дни преди натоварване са преминали през подходящи тестове, съгласно приложения № 2, 3 и 4 с негативни резултати.

(2) Търговията на говеда по ал. 1 между Република България и държави членки или райони от тях се допуска, само ако двете страни имат един и същ здравен статут по отношение на туберкулозата и бруцелозата по говедата.

Чл. 10. (1) Животните, предназначени за клане, които при пристигането си в Република България директно са отведени в кланица, се изколват в съответствие с ветеринарно-здравните изисквания не по-късно от 72 h от пристигането им.

(2) Животните, предназначени за клане, които при пристигането си в Република България с крайно местоназначение са отведени в събирателен център, се изпращат директно в кланица и се изколват не по-късно от 3 работни дни от пристигането им в събирателния център.

(3) Забранява се при придвижването на животните по ал. 2 между събирателния център и кланицата те да влизат в контакт с двукопитни животни, които не отговарят на разпоредбите по тази наредба.

Чл. 11. (1) Директорите на регионалните ветеринарни служби в Република България незабавно уведомяват генералния директор на НВМС при поява на съмнение за наличие на някоя от болестите по приложение № 5.

(2) Всяка година до 31 май НВМС изпраща в Европейската комисия подробна информация за възникналите на нейна територия през предходната календарна година болести по приложение № 5, както и на каквато и да е друга болест по приложение № 6, включително и подробно описание на извършваните програми за мониторинг и ликвидиране на тези болести.

Чл. 12. (1) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя задължителна програма за контрол и борба с болестите, посочени в приложение № 6, и представя писмено тази програма на Европейската комисия, като посочва:

1. разпространението на болестта в страната;

2. причините за провеждане на програмата, значимостта на болестта, направените разходи за нея и вероятните ползи от нейното прилагане;

3. географския район, върху който тази програма ще се прилага;

4. категориите на статут, които ще се прилагат към животновъдни обекти, стандартите, които трябва да се достигнат за всяка отделна категория, и процедурите за изследване, които ще се използват;

5. процедурите за мониторинг на изпълнението на програмата, и резултатите от които се представят в Европейската комисия най-малко един път годишно;

6. действията, които трябва да се предприемат, ако по някаква причина съответният животновъден обект или предприятие загуби своя статут;

7. действията, които се предприемат, ако резултатите от изследванията, извършени в съответствие с изискванията на програмата, са положителни.

(2) Представените от НВМС програми може да се изменят или допълват от Европейската комисия.

Чл. 13. (1) Когато територията на страната или част от нея е свободна от посочените в приложение № 6 болести, НВМС представя в Европейската комисия документация за:

1. естеството на болестта и историята на нейната поява на територията на страната;

2. резултатите от надзорните изследвания, основани на серологични, микробиологични, патологоанатомични или епизоотични изследвания, при които нормативните разпоредби изискват те да са обект на задължително информиране на НВМС;

3. периода, през който е бил провеждан този надзор;

4. периода, през който е действала забрана за ваксиниране срещу тази болест, както и географския район, за който тази забрана се отнася;

5. мероприятията, чрез които е установено отсъствието на тази болест.

(2) Допълнителните гаранции, които Европейската комисия определя след одобрението на програмата по чл. 12, ал. 1, са задължителни за Република България при обмен на животни с държави членки.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява Европейската комисия за нови огнища на болестта.

Чл. 14. (1) Събирателните центрове се регистрират по реда на чл. 137 ЗВД.

(2) Директорът на РВМС регистрира събирателния център, при условие че:

1. е снабден със:

а) съоръжения за товарене и разтоварване;

б) съоръжения за поене и хранене, място за настаняване на животните;

в) съоръжения за инспектиране;

г) съоръжения за изолиране;

д) оборудване за почистване и дезинфекция на помещения и превозни средства;

е) помещения за съхранение на фураж, тор и постеля;

ж) система за събиране на отпадъчните води;

з) кабинет за ветеринарния лекар по т. 3;

2. всички съоръжения по т. 1 са от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране;

3. са осигурени условия за извършване на необходимите прегледи и проверки;

4. има сключен договор с ветеринарен лекар за обслужване на животните;

5. е с капацитет, който позволява да се съберат най-малко 40 броя животни.

(3) Всеки регистриран събирателен център се контролира от официален ветеринарен лекар, определен от директора на съответната РВМС, на чиято територия се намира.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия копие от регистъра на събирателните центрове.

Чл. 15. (1) В регистриран събирателен център се допускат животни, при условие че събирателният център е:

1. разположен в район, който не е обект на забрана или ограничения за придвижване на говеда и свине;

2. почистен и дезинфекциран преди използването му, като това се контролира от официалния ветеринарен лекар, отговарящ за събирателния център.

(2) В регистриран събирателен център се допускат животни, предназначени за развъждане и клане, които са:

1. идентифицирани;

2. от стада, официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза, или предназначени за клане;

3. съпроводени от здравни документи или сертификати за животинските видове и категории животни съгласно приложение № 1.

(3) Събирателният център по ал. 1 може да бъде регистриран само за определен вид животни, предназначени за развъждане или клане.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба може да преустанови или отмени регистрацията на събирателния център, в случай че не се изпълняват изискванията по тази наредба или по здравни причини.

(5) Регистрацията по ал. 2 се отменя със заповед на генералния директор на НВМС.

(6) Регистрацията се възстановява със заповед на генералния директор на НВМС след подаване на молба от собственика и писмен доклад от директора на РВМС.

Чл. 16. (1) Ветеринарният лекар, обслужващ събирателния център, води дневник, в който вписва:

1. името на собственика, произхода, датата на влизане и напускане, броя и идентификационните номера на говедата или регистрационния номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход на прасетата, приемани в центъра, и тяхното евентуално крайно местоназначение;

2. регистрационния номер на превозвача и регистрационния номер на превозното средство, доставящо животни във или изнасящо животни от събирателния център.

(2) Дневникът по ал. 1 се съхранява най-малко 3 години.

Чл. 17. (1) Животните се превозват само в транспортни средства, получили сертификат по реда на чл. 162 ЗВД.

(2) Животните се превозват с транспортни средства:

1. конструирани по начин, непозволяващ животинските екскременти, постеля или храна да се процедят или изпаднат от превозното средство;

2. почистени и дезинфекцирани с одобрен от НВМС дезинфектант, веднага след приключването на предходното транспортиране на животни.

(3) Превозвачите на животните:

1. водят регистър за всяко транспортиране на животни, съдържащ следната информация, която се съхранява най-малко 3 години:

а) място и дата на товарене на животните, име или търговско наименование и адрес на животновъдния обект или събирателния център, от където животните са натоварени за транспортиране;

б) места и дати на доставяне, име или търговско наименование и адрес на лицето - получател на пратката;

в) вид и брой на транспортираните животни;

г) дата и място на извършване на дезинфекцията;

д) подробни данни за придружаващата документация (номер и т.н.);

2. осигуряват условия през периода между напускането на животновъдния обект или събирателните центрове и пристигането на местата на крайно местоназначение да не се допуска контакт с животни с различен здравен статут от статута на животните, които превозват;

3. осигуряват лицата, които се грижат за животните при транспортирането им, с необходимите умения, професионална компетентност и познания;

4. разполагат със съоръжения за почистване и дезинфекция, одобрени от НВМС, включително и такива за съхраняване на торова постеля и оборски тор.

(4) При транспортиране на животните се спазват изискванията на наредбата по чл. 166, ал. 5 ЗВД.

Чл. 18. (1) Търговията с животни може да се извършва само от лица, регистрирани по реда на чл. 71 ЗВД.

(2) Търговията се извършва само с животни, които:

1. са идентифицирани;

2. са предназначени за развъждане и идват от стада, официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и левкоза, или са предназначени за клане;

3. са придружени със здравен сертификат съгласно приложение № 1.

(3) Допуска се придвижване и транспортиране на идентифицирани животни, които не отговарят на изискванията по ал. 2, само когато:

1. животните се отвеждат директно в кланица, без да преминават през други места или съоръжения, като клането им се извършва възможно най-бързо и са взети необходимите мерки за предотвратяване разпространяване на болест;

2. са предприети мерки, когато пристигнат в кланицата, животните да не влизат в контакт с други животни и да се колят отделно от другите животни в кланицата.

Чл. 19. (1) Търговците на животни водят дневник, съдържащ:

1. име на собственика, произход на животните, дата на закупуване, категории на животните, брой и идентификация на говедата или регистрационен номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход на закупените животни;

2. регистрационен номер на превозвача, регистрационен номер на превозното средство, с което са транспортирани животните;

3. име и адрес на купувача и крайно местоназначение на животното.

(2) Търговците на животни съхраняват копия от маршрутните планове на превозвача, копия от ветеринарните сертификати, придружаващи животните, и дневника по ал. 1 за срок 3 години.

(3) Търговците, които настаняват животните в собствени помещения:

1. осигуряват персонал, преминал обучение по прилагане и спазване на изискванията на тази наредба и изискванията за защита и хуманно отношение към животните, който да се грижи за животните;

2. сключват договор с правоспособен ветеринарен лекар, който да извършва необходимите изследвания на животните;

3. вземат всички необходими мерки за предотвратяване на разпространението на болести.

Чл. 20. (1) Ако по време на транспортиране на животните се установи, че не се спазват изискванията по тази наредба, контролните органи, открили нарушението, разпореждат:

1. да се прекрати транспортирането или животните да се върнат в мястото на тяхното отпътуване по възможно най-краткия маршрут, при условие че не се влошава здравето на животните или хуманното отношение към тях;

2. настаняване на животните на подходящо място, където да бъдат осигурени необходимите грижи;

3. да се пристъпи към клане на животните.

(2) Когато Република България е крайно местоназначение на животните, при установяване на неспазване на изискванията по тази наредба НВМС уведомява държавата членка на произход.

Чл. 21. (1) Помещенията за животни по чл. 19, ал. 3 се регистрират по реда на чл. 137 ЗВД.

(2) Помещенията по ал. 1 се регистрират, при условие че:

1. има сключен договор с ветеринарен лекар за обслужване на обекта;

2. са разположени в район, който не е обект на забрана за придвижване на говеда и свине;

3. разполагат със:

а) място за изолиране на животни в случай на поява на огнище на заразна болест;

б) съоръжение за товарене и разтоварване на животните;

в) съоръжение за поене и изхранване;

г) съоръжения за извършване на манипулации на животните;

д) място за приемане и съхраняване на отпадъци от тор и постеля;

е) система за събиране на отпадъчните води.

(3) Съоръженията по ал. 2, т. 3 се изготвят от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране.

(4) Преди използване помещенията се почистват и дезинфекцират.

Чл. 22. (1) Директорът на РВМС, на чиято територия се намира помещението за животни, определя официален ветеринарен лекар, който да контролира обекта за спазване на изискванията по тази наредба.

(2) При установяване на нарушения ветеринарният лекар по ал. 1 прави предписания, като определя срок за отстраняването им.

(3) Когато в срока по ал. 2 нарушенията не бъдат отстранени, ветеринарният лекар прави предложение до директора на РВМС за издаване на разпореждане за спиране дейността на обекта.

(4) След отстраняване на нарушенията директорът на РВМС отменя разпореждането по ал. 3 по молба на собственика на обект.

Чл. 23. (1) Националната ветеринарномедицинска служба въвежда система за надзор, която съдържа следните данни за:

1. стадата;

2. собственика или което и да било друго физическо или юридическо лице, отговарящо за съответния животновъден обект;

3. одобрения ветеринарен лекар или официално упълномощения ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект;

4. официалната ветеринарна служба;

5. официално одобрените от НВМС диагностични лаборатории;

6. компютърна база данни;

7. официалните ветеринарни лекари, които контролират кланиците, и официално упълномощените ветеринарни лекари, контролиращи одобрените събирателни центрове.

(2) Основна цел на системата по ал. 1 е да осъществи официално класифициране на животновъдните обекти, да поддържа актуалността на тази класификация чрез провеждане на редовни проверки, да събира епизоотични данни и да осъществява мониторинг върху болестите.

(3) Системата по ал. 1 е задължителна за всички животновъдни обекти на територията на страната. Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши въвеждането в действие на тази система върху част от територията, съставена от един или няколко съседни райони. Когато се ползва правото за прилагане на такова облекчение, придвижванията на животни към такава част от територията от други райони, които не са част от тази система, е обект на разпоредбите по тази наредба.

(4) В системата по ал. 1 се регламентират правата и задълженията на ветеринарните лекари, които контролират и обслужват животновъдните обекти, на собствениците на животновъдните обекти, както и на всички други участници в тази система, включително и лицата, издаващи ветеринарните здравни сертификати.

(5) Системата по ал. 1 се утвърждава със заповед на генералния директор на НВМС и се представя на Европейската комисия за одобрение.

Чл. 24. (1) Във връзка с въвеждане на системата за надзор по чл. 23 собствениците на животновъдни обекти са длъжни:

1. да осигуряват ветеринарно обслужване на обекта чрез договор с регистриран в РВМС практикуващ ветеринарен лекар;

2. при съмнение за наличие на заразна болест или болест, подлежаща на задължително обявяване, незабавно да уведомяват ветеринарния лекар по т. 1;

3. да уведомяват одобрения ветеринарен лекар за всички новопристигнали в неговия животновъден обект животни;

4. да изолират животните преди допускането им в животновъдния обект.

(2) Официално упълномощеният ветеринарен лекар, обслужващ обекта:

1. редовно актуализира познанията си;

2. предоставя на собственика на животновъдния обект информация и съдействие за изпълнение на всички мерки, осигуряващи запазването на здравния статут на животновъдния обект в съответствие с програми, утвърдени от НВМС;

3. спазва изискванията за:

а) идентифициране и здравно сертифициране на животните от стадото, на животните, приемани в животновъдния обект, и на животните, предназначени за изнасяне;

б) задължително докладване на РВМС за заразните болести по животните, както и на всички други рискови фактори, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях или със здравето на хората;

в) установяване на причината за смърт на животните и изпращане на проби в лабораториите за изследване;

г) хигиенните условия на стадото и на отделните единици за производство на селскостопански животни;

д) извършване на необходимите изследвания за запазване на здравния статут на обекта при внасяне на животни в животновъдния обект.

(3) Договор за ветеринарно обслужване на животински обект може да се сключи с ветеринарен лекар, който:

1. е регистриран по реда на чл. 28 - 30 ЗВД;

2. няма финансов интерес, свързан с дейността на животновъдния обект;

3. притежава конкретни познания по здравеопазване на животните от съответните видове;

4. няма роднински връзки със собственика на животновъдния обект или лицето, което се грижи за животните.

Чл. 25. В НВМС се води списък на участващите в системата по чл. 23, ал. 1 ветеринарни лекари и животновъдни обекти.

Чл. 26. (1) Компютърната база данни, предвидена в системата по чл. 23, ал. 1, съдържа следната информация за всяко животно:

1. идентификационен код;

2. дата на раждане;

3. пол;

4. порода, вид и цвят на космената покривка;

5. идентификационен номер на майката или когато е внесено от трета страна, идентификационния номер, който му е даден след инспектиране, проведено по реда на наредбата по чл. 51, ал. 5 ЗВД, и отговарящ на идентификационния номер на произход;

6. идентификационен номер на животновъдния обект, в който е родено животното;

7. идентификационните номера, имената и адресите на собствениците на всички животновъдни обекти, в които животното е пребивавало, както и датата на всяка промяна на такъв животновъден обект;

8. дата на смърт или клане.

(2) Всеки животновъден обект има идентификационен номер, състоящ се от не повече от 12 цифри, отделно от кода на държавата и името и адреса на стопанина.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по всяко време за проверка на следната информация:

1. идентификационните номера на всички животни от вида говеда, които присъстват в съответния животновъден обект, или когато се отнася за групи прасета, регистрационния номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход, както и номера на ветеринарно-здравния сертификат, когато такъв се прилага;

2. списък на всички свързани с всяко говедо промени на животновъдните обекти, като се започне от животновъдния обект на раждане или на животновъдния обект на внос, когато животното е внесено от трета страна, като за групите прасета това е регистрационният номер на последния животновъден обект или последното стадо, а за внесените от трети страни животни - животновъдния обект на внос.

(4) Данните по ал. 3 се съхраняват в продължение на най-малко 3 години след смъртта на говедата или след въвеждането на запис, като това се отнася и за записи на прасета.

Чл. 27. Животновъден обект, в който се отглеждат говеда, е официално свободен от туберкулоза, ако:

1. всички животни в обекта не показват клинични признаци за туберкулоза;

2. всички животни над 6-седмична възраст са реагирали отрицателно на най-малко две интрадермални изследвания с туберкулин, направени в съответствие с приложение № 2, първото 6 месеца от ликвидирането на заразяването в животновъдния обект, а второто - 6 месеца по-късно, или ако стадото е било събрано единствено от животни, които произхождат от официално свободни от туберкулоза стада, първото изследване се провежда най-малко 60 дни след събирането, а второ не се изисква;

3. след извършването на първото изследване по т. 2 нито едно говедо над 6-седмична възраст не е било въведено в животновъдния обект, освен ако не е реагирало отрицателно на интрадермално изследване с туберкулин, проведен и оценен съгласно приложение № 2 и изпълнен или 30 дни преди, или 30 дни след датата на неговото въвеждане в животновъдния обект; в последния случай животното физически се изолира от другите животни от стадото, за да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с другите животни, докато не се докаже, че резултатът е отрицателен.

Чл. 28. (1) Статутът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект по чл. 27 се запазва от НВМС, ако:

1. се спазват условията по чл. 27, т. 1 и 3;

2. животните, които се въвеждат в животновъдния обект, произхождат от признати за свободни от туберкулоза обекти;

3. всички животни в животновъдния обект, с изключение на телетата на възраст под 6 седмици, родени в същия животновъден обект, се изследват за туберкулоза всяка година.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да промени честотата на профилактичните изследвания за контрол на туберкулозата на територията на страната или на част от нея, при условие че:

1. ако общият брой, определен на 31 декември всяка година, на говеждите стада, заразени с туберкулоза, не е повече от един процент за съответния регион през последните две години, тогава интервалът на извършване на изследването за туберкулоза може да се увеличи на две години, а мъжките животни, предназначени за угояване в стадото, които се отглеждат отделно, може да не се изследват;

2. ако общият брой, определен на 31 декември всяка година, на говеждите стада, заразени с туберкулоза, не превишава повече от 0,2% за съответния регион през последните две години, тогава интервалът на извършване на изследването за туберкулоза може да бъде увеличен на 3 години, а възрастта за задължително изследване на животните вместо 42 дни да се увеличи на 24 месеца;

3. ако общият брой, определен на 31 декември всяка година, на говеждите стада, заразени с туберкулоза, не превишава повече от 0,1% за съответния регион през последните три години, тогава интервалът на извършване на изследването за туберкулоза може да бъде увеличен на 4 години, като НВМС може да реши това изследване да не е задължително за стадото, ако преди въвеждане в животновъдния обект всички говеда са изследвани за туберкулоза интрадермално и са показали отрицателен резултат или всички животни, които са заклани, са прегледани за наличие на изменения за туберкулоза, а при констатиране на изменения е извършено патохистологично и бактериологично изследване.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да увеличи честотата на интрадермалното изследване на територията на страната или на част от нея при увеличено заразяване от туберкулоза по говедата.

Чл. 29. (1) Статутът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се преустановява от НВМС, когато:

1. не се изпълняват изискванията по чл. 27;

2. едно или повече животни са показали положителна реакция на интрадермално изследване с туберкулин или има съмнение за туберкулоза при извършването на кланичния месопреглед;

3. в обекта има животни с неустановен статус по отношение на туберкулозата по говедата.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 статутът на свободен от туберкулоза животновъден обект се възстановява от НВМС, при условие че:

1. животното, показало положителна реакция, е отстранено от стадото и е заклано;

2. е извършен кланичен месопреглед и лабораторни и епизоотични изследвания за туберкулоза, при които заболяването не е потвърдено;

3. е извършено изследване на всички животни над 6-седмична възраст с отрицателен резултат за туберкулоза, като изследването се извършва най-малко 42 дни след отстраняване на положително реагиралото животно.

(3) Изключение от посоченото по ал. 2 се дава от НВМС за животновъден обект, в който няма констатирана туберкулоза за последните 3 години, а има положителни или съмнителни реакции.

(4) В случаите по ал. 3 НВМС може да разреши движението на други животни в стадото, когато статутът на всички реагирали за туберкулоза животни се определи с последващо изследване след 42 дни.

(5) В случаите по ал. 4 нито едно животно от животновъдния обект не може да се използва за придвижване и търговия в държавите членки, докато не бъде изяснен неговият статут.

(6) При извършване на изследването по ал. 4, ако животно реагира положително или е с неопределена реакция, се прилагат изискванията по ал. 1, т. 2.

(7) Ако впоследствие се потвърди наличие на заболяване, всички животни, които са напуснали животновъдния обект след последното извършено изследване без реагенти, се проследяват и изследват.

(8) Генералният директор на НВМС със заповед определя и отнема статута на свободни от туберкулоза животновъдни обекти.

(9) Генералният директор на НВМС със заповед възстановява отнетия статут на свободен от туберкулоза животновъден обект след подадена молба от собственика и писмен доклад от директора на РВМС, на територията на която се намира животновъдният обект.

(10) Националната ветеринарномедицинска служба писмено информира Европейската комисия за свободните от туберкулоза животновъдни обекти и за обектите с отнет статут.

Чл. 30. (1) Статутът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема, ако чрез изолирането на Микобактериум бовис (M.bovis) при лабораторно изследване се потвърди наличието на туберкулоза.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба отнема статута, ако:

1. не са спазени изискванията по чл. 28;

2. са открити типични изменения за туберкулоза при следкланичен преглед;

3. епизоотологичното проучване доказва наличие на заразяване;

4. е необходимо с цел контролиране на туберкулозата по говедата.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба проследява и проверява всяко стадо, за което се счита, че е заразено.

(4) Статутът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема до извършване на механично почистване и дезинфекция на помещенията и съдовете и всички животни, по-възрастни от 6 седмици, реагират отрицателно на две последователни изследвания за туберкулоза, като първото се извършва най-малко 60 дни, а второто най-малко 4 месеца и не повече от 12 месеца след отстраняване на последното положително реагирало животно.

Чл. 31. (1) Територията на Република България или регион от нея се признава за официално свободна от туберкулоза, ако:

1. процентът на заразените стада с говеда към 31.ХII всяка година е не повече от 0,01% и най-малко 99,9% от животновъдните обекти с говеда са признати за свободни от туберкулоза през последните 6 последователни години;

2. всяко говедо е идентифицирано;

3. на всички говеда, предназначени за клане, се извършва кланичен месопреглед;

4. са спазени процедурите за преустановяване и отнемане на статута на официално свободно от туберкулоза стадо.

(2) При промяна в положението по отношение на туберкулоза в страната или регион от нея Европейската комисия може да приеме решение за отнемане на статута на свободна от туберкулоза територия.

Чл. 32. (1) Територията на Република България или регион от нея запазват официалния статут на свободни от туберкулоза, ако условията по чл. 31, ал. 1 продължават да се спазват.

(2) Ако има данни за значителна промяна в ситуацията по отношение на туберкулозата в Република България или регион от нея, който е бил признат като официално свободен от туберкулоза, Европейската комисия може да вземе решение за прекъсване или възстановяване на статута, което изисква да бъдат провеждани редовни интрадермални изследвания с туберкулин.

Чл. 33. Животновъден обект, в който се отглеждат говеда, е официално свободен от бруцелоза, когато:

1. не е имало клинични признаци за бруцелоза при нито едно говедо през последните 6 месеца;

2. всички говеда над 12 месеца са показали отрицателен резултат при изследване за бруцелоза, извършено по един от следните методи:

а) две серологични изследвания по един от методите, посочени в приложение № 3, през интервал, по-голям от 3 и по-малък от 12 месеца;

б) три млечни ринг теста, извършени в интервал от 3 месеца, последвани 6 седмици след това от серологичен тест по метод съгласно приложение № 3;

3. всички говеда, които се въвеждат в стадото, произхождат от обекти, признати за официално свободни от бруцелоза, а когато те са навършили 12 месеца, са изследвани серологично за бруцелоза и са показали титър по-малко от 30 международни единици (IU) аглутинация за ml при изследване чрез серумаглутинация или са реагирали отрицателно на друго изследване за бруцелоза по приложение № 3 30 дни преди да бъдат въведени в стадото или 30 дни след като са въведени, като в последния случай се отглеждат физически изолирани от другите животни в стадото до получаване на резултата;

4. няма ваксинирани срещу бруцелоза говеда освен женски ваксинирани най-малко преди 3 години.

Чл. 34. В говедовъдните обекти, признати за свободни от бруцелоза, всички животни най-малко веднъж годишно се изследват за бруцелоза чрез:

1. три млечни ринг проби през интервал най-малко 3 месеца;

2. три изследвания чрез ЕЛАЙЗА на млечни проби през интервал най-малко 3 месеца;

3. две млечни ринг проби през интервал не по-малък от 3 месеца, последвани от едно серологично изследване по един от методите по приложение № 3, извършено най-малко след 6 седмици;

4. две изследвания чрез ЕЛАЙЗА на млечни проби през интервал не по-малък от 3 месеца, последвани от едно серологично изследване, извършено най-малко след 6 седмици;

5. две серологични изследвания през интервал най-малко 3 месеца и не повече от 12 месеца.

Чл. 35. (1) Животновъден обект запазва статута си на свободен от бруцелоза, ако всички говеда, които се въвеждат в обекта, произхождат от стада, признати за свободни от бруцелоза, навършили са 12-месечна възраст, изследвани са серологично за бруцелоза и са показали титър по-малко от 30 IU аглутинация за ml при извършване за серумаглутинация или са реагирали отрицателно на друго изследване за бруцелоза по приложение № 3 30 дни преди да бъдат въведени в стадото или 30 дни след като са въведени, като в последния случай се отглеждат физически изолирани от другите животни в стадото, за да се избегне директният или индиректният контакт с животните с доказан отрицателен резултат за бруцелоза.

(2) Изследването по ал. 1 не се изисква за страната или регион от нея, където процентът на стадата, заразени с бруцелоза, не надвишава 0,2 % през последните две години и животните идват от официално свободно от бруцелоза стадо и по време на транспортирането им не са били в контакт с животни с по-нисък здравен статус.

(3) Независимо от посоченото в ал. 1 и 2 говедата, произхождащи от свободно от бруцелоза стадо, могат да бъдат въведени в стадо, официално свободно от бруцелоза, ако са на възраст най-малко 18 месеца и са ваксинирани срещу бруцелоза една година преди това. Такива животни трябва да показват 30 дни преди въвеждане в стадото, което е официално свободно от бруцелоза, титър, по-малък от 30 IU аглутинация за ml при изследване, чрез серумаглутинация и отрицателен резултат за бруцелоза, когато са изследвани, чрез реакция за свързване на комплемента (РСК) или друг одобрен тест.

(4) Женските говеда, които произхождат от свободно от бруцелоза стадо, могат да бъдат въведени в стадо, официално свободно от бруцелоза, ако се счита, че стадото, от което идват, е свободно от бруцелоза две години от датата, на която е въведено в него последното ваксинирано срещу бруцелоза говедо.

(5) За непризнатите за свободни от бруцелоза говедовъдни обекти НВМС може в профилактичната програма за профилактика за контрол на бруцелозата да предвиди следната честотата на изследване за бруцелоза:

1. когато заразените говедовъдни обекти са не повече от 1% - веднъж годишно две млечни ринг проби или две изследвания чрез ЕЛАЙЗА на млечни проби през интервал от най-малко 3 месеца или едно серологично изследване;

2. когато най-малко 99,8 % от говеждите стада са признати за свободни от бруцелоза за последните 4 години, интервалът между изследванията може да се увеличи на две години, ако всички животни, навършили 12-месечна възраст, са изследвани, или се провежда ежегодно изследване на животни над 24-месечна възраст; изследването се извършва, като се използва едно от серологичните изследвания по приложение № 3.

Чл. 36. (1) Статутът на свободен от бруцелоза животновъден обект се преустановява от НВМС, ако:

1. не се изпълняват изискванията по чл. 33;

2. в резултат на лабораторни изследвания или по клинични признаци възникне съмнение, че едно или повече животни са заразени;

3. резултатите от лабораторните изследвания или епизоотичните проучвания потвърдят, че в животновъдния обект има заразяване от бруцелоза.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 статутът на свободен от бруцелоза животновъден обект се възстановява, ако:

1. животните, за които има съмнение, че са заразени, се заколят и се извършат две изследвания чрез реакция серумаглутинация на всички животни над 12-месечна възраст и титърът е по-малък от 30 IU аглутинация за ml; първото изследване се извършва най-малко 30 дни след отстраняване на съмнителните за заразяване животни, а второто - най-малко 60 дни по-късно;

2. изолираните животни, за които има съмнение, че са заразени:

а) при изследване със серумаглутинационния тест резултатът е по-малко от 30 IU аглутинация за ml или е получен отрицателен резултат от РСК;

б) получен е отрицателен резултат за бруцелоза при изследване с други одобрени тестове.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 изолираните животни могат да се въведат отново в обекта.

(4) В случаите по ал. 1, т. 3 статутът на свободен от бруцелоза обект се възстановява, ако всички говеда в обекта са заклани или са изследвани последователно два пъти всички животни на възраст над 12 месеца и са показали отрицателен резултат.

(5) Изследванията по ал. 4 се извършват през 60-дневен интервал, като първото се извърши не по-рано от 30 дни след отстраняване на положителните животни, а в случай че се касае за говеда, които са били бременни по време на заразяването, последното изследване се извършва най-малко 21 дни след отелването на последното животно, бременно по време на заразяването.

(6) Статутът се отнема и възстановява от НВМС по реда на чл. 29, ал. 8 - 10.

Чл. 37. (1) Статутът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект се отнема, ако в резултат на лабораторни тестове или епидемиологични изследвания се потвърди наличието на инфекция от бруцелоза в него.

(2) Статутът на животновъдния обект не се възстановява, докато всички говеда, които в момента на заразяването са били в него, не бъдат заклани, или всички говеда, по-възрастни от 12 месеца, се изследват и покажат отрицателни резултати за бруцелоза на две последователни изследвания през интервал 60 дни, като първото се извършва най-малко 30 дни след отстраняването на положително реагиралото животно.

(3) При женски животни, които са били бременни по време на възникване на заразяването, второто изследване по ал. 2 се извършва най-малко 21 дни след като последното бременно животно от животновъдния обект се е отелило.

Чл. 38. Едно стадо е свободно от бруцелоза, ако:

1. женските животни са ваксинирани преди 6-месечна възраст с жива ваксина щам 19;

2. женските животни са ваксинирани преди 15-месечна възраст с убита аджувант ваксина 45/20 и са официално инспектирани и одобрени;

3. женските животни са ваксинирани с други одобрени ваксини;

4. говедата под 30-месечна възраст са ваксинирани с жива ваксина щам 19 и при изследването със серумаглутинация са показали титър, по-голям от 30 IU, но по-малък от 80 IU за ml, а при изследване с РСК резултат, по-малък от 30 Европейски единици (ЕИО), в случай че женските животни са ваксинирани 12 месеца преди това, или по-малко от 20 ЕИО - във всички други случаи.

Чл. 39. Стадото с говеда запазва статута си на свободно от бруцелоза, ако животните:

1. в стадото са изследвани съгласно чл. 34;

2. влизащи в стадото, отговарят на изискванията по чл. 35, ал. 2;

3. произхождат от стада със статут на свободни от бруцелоза и в случай че са говеда над 12-месечна възраст, са показали през 30-те дни преди или в изолация след въвеждане в стадото по-малко от 30 IU за един ml, когато е бил даден серумен тест за аглутинация и отрицателен тест за свързване на комплемента;

4. произхождат от стада със статут на свободни от бруцелоза, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, ако те покажат резултат на серумен тест за аглутинация, по-голям от 30 IU, но по-малък от 80 IU за ml, и при изследване с РСК са показали резултат, по-малък от 30 ЕИО в случай на женски, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 ЕИО - във всички останали случаи.

Чл. 40. Статутът на свободно от бруцелоза стадо се преустановява, ако:

1. не са спазени условията по чл. 33 и 34;

2. в резултат на лабораторни изследвания или на клинични признаци за едно или повече говеда над 30-месечна възраст съществуват съмнения за бруцелоза и съмнителното животно е било заклано или изолирано по начин, по който се избягва всякакъв пряк или косвен контакт с други животни;

3. животното по т. 2 е било изолирано, то може отново да бъде въведено в стадото, статутът на стадото може да бъде възстановен, ако се изследва за бруцелоза и покаже серумен аглутинационен титър, по-нисък от 30 IU за ml, и отрицателен резултат от изследването по РСК или друго одобрено изследване;

4. животното по т. 2 е заклано и не може да се изследва; преустановеният статут се възстановява, ако са извършени две изследвания със серумаглутинация на всички говеда в стадото над 12-месечна възраст и покажат титър, по-нисък от 30 IU на ml;

5. първото изследване по т. 4 се извършва най-малко 30 дни след клането на животното, а второто - най-малко 60 дни след това;

6. животните по т. 3 и 4, които подлежат на изследване, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина щам 19, се счита, че не са заразени с бруцелоза, ако покажат резултат на серумаглутинация, по-голям от 30 IU, но по-малък от 80 IU за ml, при условие че при изследването по РСК са показали резултат, по-малък от 30 ЕИО, в случай че те са женски говеда, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малък от 20 ЕИО във всички останали случаи.

Чл. 41. (1) Статутът на официално свободно от бруцелоза стадо се отнема, ако в резултат на лабораторни тестове или епизоотологични проучвания се потвърди наличието на зараза в стадото.

(2) Статутът на стадото не се възстановява, докато всички налични говеда в стадото по време на възникване на заразяването не бъдат заклани или всички неваксинирани животни, по-възрастни от 12 месеца, покажат отрицателни резултати на две последователни изследвания през интервал 60 дни, като първото се извършва най-малко 30 дни след отстраняването на положително реагиралото животно.

(3) Ако животните по ал. 2 са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина щам 19, те се считат за незаразени с бруцелоза при титър, по-голям от 30 IU, но по-малък от 80 IU аглутинация за ml, при условие че при изследване по РСК са показали резултат, по-малък от 30 ЕИО за женски говеда, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малък от 20 ЕИО при всички останали животни.

(4) При женски животни, които са били бременни по време на възникване на заразяването, второто изследване се извършва най-рано 21 дни след като последното бременно животно от животновъдния обект се е отелило.

Чл. 42. (1) Територията на Република България или част от нея се признава за официално свободна от бруцелоза, ако са изпълнени следните изисквания:

1. не е имало случаи на аборт, дължащ се на заразяване с бруцелоза, и не е изолиран причинителят - Бруцела абортус (Brucella abortus), през последните 3 години и най-малко 99,8 % от стадата са признати за свободни от бруцелоза през последните 5 години, като определянето на този процент се извършва на 31 декември за всяка година; когато НВМС нареди да се изколи цялото стадо и епизоотичното проучване показва, че изолираните случай от бруцелоза се дължат на въвеждане на животни от трета страна или от част от държава членка и статутът на официално свободни от бруцелоза стада е отнет или преустановен по други причини, процентите не се вземат под внимание, ако НВМС води годишна справка за тези случаи;

2. всички говеда са идентифицирани.

(2) Абортите задължително се обявяват и се изследват за бруцелоза.

Чл. 43. (1) Република България или част от нея, призната за официално свободна от бруцелоза, запазва своя статут, ако:

1. се спазват изискванията по чл. 42, т. 1 и 2 и задължително всички случаи на аборти, съмнителни за бруцелоза, се обявяват и изследват;

2. всяка година за първите 5 години след обявяването на съответната територия за свободна от бруцелоза всички говеда на възраст над 24 месеца и не по-малко от 20 % от стадата се изследват чрез серологично изследване, а в случай на стада, предназначени за добив на мляко - чрез млечни проби;

3. за всяко говедо, за което се появи съмнение, че е заразено от бруцелоза, се информира НВМС и то се подлага на официални епизоотични проучвания и изследвания за бруцелоза най-малко чрез две серологични изследвания, включително РСК и микробиологични изследвания.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 до получаване на отрицателен резултат от изследването временно се отнема статутът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект, в който се намира говедото, и на обекта, епизоотично свързан с него.

(3) В случай че огнището от бруцелоза се разшири, всички говеда задължително се изколват. Животните от останалите възприемчиви видове подлежат на подходящо изследване, а помещенията и инвентарът се почистват и дезинфекцират.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за всички случаи на бруцелоза.

Чл. 44. (1) Официално свободен от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ) е животновъден обект, в който:

1. не са установени клинични признаци, патологоанатомични изменения за ЕЛГ и положителни резултати от лабораторните изследвания през последните две години;

2. при двукратни лабораторни изследвания на всички говеда на възраст над 24 месеца, извършени през предшестващите 12 месеца с интервал между изследванията не по-малък от 4 месеца, всички говеда са реагирали отрицателно;

3. се изпълняват условията по т. 1 и той се намира в официално свободна от ензоотична левкоза държава членка или регион.

(2) Животновъдният обект запазва официалния си статут за свободен от ЕЛГ, ако:

1. се изпълняват условията по ал. 1, т. 1;

2. всички животни, въведени в обекта, произхождат от официално свободни от ЕЛГ стада;

3. всички животни над 24 месеца са показали отрицателен резултат при изследване по метод по приложение № 4, извършен през интервал 3 години;

4. животните, предназначени за разплод, въведени в стадото и произхождащи от трети страни, са внесени в страната съгласно изисквания на Наредба за условията и реда за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни по чл. 188, ал. 2 ЗВД.

Чл. 45. (1) Статутът на признат за свободен от ЕЛГ животновъден обект се прекратява, ако:

1. не са изпълнени изискванията по чл. 44;

2. в резултат на лабораторно изследване или по клинични признаци възникне съмнение, че едно или повече говеда са заразени с ЕЛГ.

(2) Статутът на животновъден обект по ал. 1 се възстановява, ако:

1. животното, което е реагирало положително, в случай че е крава, и всяко теле, което тя е родила, се отстраняват от стадото и се заколват под контрол на НВМС;

2. всички животни в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две серологични изследвания, извършени най малко през 4 и не по-малко от 12 месеца и най-малко 3 месеца след отстраняване на положително реагиралото животно, включително и потомството му;

3. е проведено епизоотично проучване, при което са получени отрицателни резултати и всички стада, епизоотично свързани със заразеното стадо, се изследват.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискването за клане на телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от своята майка незабавно след отелването му. В този случай телето се изследва съгласно ал. 2, т. 3.

(4) Когато повече от едно животно реагира положително на едно от изследванията по приложение № 4 или има съмнение за заболяване при повече от едно животно в стадото, статутът се възстановява, ако:

1. всички животни са реагирали положително и кравите и техните телета се изпращат за клане под контрол на НВМС;

2. всички животни в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две изследвания за ЕЛГ, извършени през най малко 4 месеца и не по-малко от 12 месеца;

3. всички други животни в стадото са идентифицирани и остават в животновъдния обект до 24-месечна възраст, след което са изследвани за ЕЛГ, с изключение на случаите, когато НВМС разреши такива животни да се изколят под официален надзор;

4. е извършено епизоотично проучване, от което са получени отрицателни резултати за наличие на ЕЛГ при всички стада, епизоотично свързани със заразеното стадо.

(5) Разпоредбата по ал. 4, т. 1 не се прилага при телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от своята майка незабавно след отелването му. В този случай телето се изследва съгласно ал. 2, т. 3.

(6) Статутът по ал. 1 се признава и отнема от НВМС по реда на чл. 29, ал. 8 - 10.

Чл. 46. Територията на Република България или част от нея се признава от Европейската комисия за свободна от ЕЛГ, ако:

1. се изпълняват условията по чл. 44, ал. 1 и най-малко 98 % от стадата с говеда са признати за свободни от ЕЛГ;

2. не е имало случай на заразяване с ЕЛГ през последните 3 години и наличието на тумори със съмнение за ЕЛГ задължително се обявява на НВМС и изследват;

3. всички животни на възраст над 24 месеца от най-малко 10% случайно избрани стада са изследвани за ЕЛГ с отрицателен резултат през предшестващите 24 месеца;

4. всички животни над 24 месеца са изследвани с отрицателен резултат за ЕЛГ;

5. всеки метод, който с 99% сигурност показва, че по-малко от 0,2% от стадата са били заразени.

Чл. 47. (1) Република България или регион от нея, обявен за официално свободен от ЕЛГ, запазва статута си, ако:

1. всички животни, които са заклани, преминават през кланичен месопреглед, при което всички открити тумори, които биха могли да са причинени от вируса на ЕЛГ, са изпратени за лабораторно изследване;

2. всички животни, които са реагирали положително на изследванията за ЕЛГ, са заклани и животновъдните обекти, от които те произхождат, са поставени под ограничения до възстановяване на статута им;

3. всички животни на възраст над 24 месеца се изследват веднъж през първите 5 години след получаване на статута за официално свободна територия от ЕЛГ или през първите 5 години след получаване на този статут с достоверност 99%, че по-малко от 0,2% от стадата са заразени;

4. през последните 3 години не е имало нито един случай на ЕЛГ в едно стадо от 10 000 животни и НВМС всяка година извършва серологично изследване на 1% от всички говеда над 12-месечна възраст в случайно избрани животновъдни обекти.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за всички случаи на ЕЛГ, появили се в отделните региони.

(3) Статутът на Република България или на регион от нея на официално свободна от ЕЛГ се отменя, ако в резултат на изследванията за ЕЛГ по ал. 1 се открият данни за промяна на ситуацията по отношение на ЕЛГ.