Държавен вестник, брой 45 от 2.VI

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките за контрол, които Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) прилага за следене на остатъци от субстанции в състава на ветеринарномедицински продукти (ВМП), наричани "остатъци", във:

а) живи продуктивни животни;

б) фуражи и вода, които животните поемат;

в) вода в обектите за развъждане и отглеждане на аквакултури (риба или други водни животни);

г) суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора;

д) вода, която влиза в контакт със суровините и храните по буква "г" при тяхната преработка;

2. мерките за контрол, които НВМС прилага за следене на замърсители от околната среда, наричани "замърсители", във:

а) суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора;

б) вода в обектите за развъждане и отглеждане на аквакултури;

3. отговорностите, които собствениците на продуктивни животни, суровини и/или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, имат при осъществяване на самоконтрол при пускането им на пазара;

4. официалният контрол, който НВМС прилага за контрол върху остатъци и замърсители;

5. мерките, които НВМС предприема в

случай:

а) на нарушаване изискванията по наредба за условията и реда за употреба на ветеринарномедицински продукти с хормонално действие и бета-агонисти по чл. 400, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);

б) че в животни, суровини или храни по т. 2 бъдат установени остатъци от субстанции, чиято употреба не се допуска съгласно наредбата по буква "а";

в) на установени по-високи от максимално допустимите стойности на остатъци (МДСОК) от фармакологично активни субстанции, включени в приложения № 1 и 3 към наредбата по чл. 63 ЗВД;

г) че продуктивни животни са третирани със субстанции по приложение № 1, група А, или с ВМП, които ги съдържат;

д) на установени по-високи от максимално допустимите стойности на остатъци от пестициди съгласно изискванията, посочени в Наредба № 31 за норми за максимално допустими количества на остатъци от пестициди в храните от 2003 г. (ДВ, бр. 14 от 2004 г.);

е) на установяване на остатъци от субстанции, включени в приложение № 4 към наредбата по буква "в";

ж) че продуктивни животни са третирани с лицензиран за употреба ВМП или медикаментозен фураж в нарушение на изискването за съблюдаване на:

аа) посочените от производителя на ВМП върху първичната и външната опаковка и в листовката на продукта терапевтични показания, начин на употреба и дозировка;

бб) специфични указания според вида, категорията, възрастта и предназначението на животните;

вв) определените карентни срокове на лицензиран за употреба ВМП, чиято употреба се допуска при продуктивни животни;

з) на установяване на по-високи от максимално допустимите концентрации на замърсители в продуктивни животни (включително във фураж и вода, които животните поемат, или вода, в която се отглежда риба или други водни животни), суровини и/или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора (включително и вода, която влиза в контакт с тях при преработката им);

5. проверки при установено нерегламентирано третиране на животни.

Чл. 2. (1) За осъществяване на контрола по чл. 1 НВМС ежегодно разработва и изпълнява национална мониторингова програма за контрол върху остатъци и замърсители (НМПКОЗ).

(2) Националната ветеринарномедицинска служба представя програмата по ал. 1 за текущата година за одобряване от Европейската комисия (ЕК).

Чл. 3. При разработването на НМПКОЗ НВМС:

1. събира и анализира резултатите, получени при изпълнението на програмата през предходната година;

2. взема предвид резултатите от изпълнението на програмата през предходни години;

3. се съобразява с евентуални промени в приложение № 4 към наредбата по чл. 7, ал. 1;

4. взема предвид отчета, изготвен във връзка с официалния контрол върху остатъци и замърсители по чл. 21.

Чл. 4. Националната мониторингова програма за контрол върху остатъци и замърсители се изпълнява чрез вземане на проби за лабораторно изследване за следене на остатъци и/или замърсители, посочени в приложение № 1.

Чл. 5. Пробите се вземат съгласно критериите в приложения № 2 и 3.

Чл. 6. (1) Пробите по чл. 4 се вземат от:

1. телесни течности, екскременти или тъкани от живи продуктивни животни;

2. суровини и храни, добити от животните по т. 1, предназначени за консумация от хора (в това число - месо, водни животни, мляко, яйца и мед);

3. фуражи за хранене на продуктивни животни;

4. вода за пиене на продуктивни животни;

5. вода, която влиза в контакт със суровини и храни по т. 2 при техния добив или преработка;

6. вода в обектите за развъждане и отглеждане на аквакултури.

(2) Пробите по ал. 1 се вземат във:

1. животновъдни обекти;

2. кланици;

3. млекосъбирателни пунктове;

4. складове за яйца;

5. обекти, в които се отглеждат аквакултури, и предприятия за преработването им;

6. обекти за производство и преработка на суровини и/или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора.

(3) Пробите от фуражи се вземат в животновъдни обекти, в които се отглеждат продуктивни животни.

(4) Пробите се вземат така, че да е възможно проследяването на данните за тях и за произхода им.

Чл. 7. (1) Броят, честотата и специфичните критерии, които се спазват при вземане на проби (минимални контролни параметри), са определени в приложения № 3 и 4.

(2) Минималните контролни параметри зависят от получените резултати за предходната година и от:

1. броя на закланите животни от съответен вид, пол и възраст, като се взема предвид технологията за угояване и всякаква друга информация, която може да подскаже необходимост от следене на определена субстанция (заразни или незаразни болести при животните);

2. количеството добити суровини или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора;

3. броя, вида и тежестта на установени нарушения по чл. 1, т. 5 през предходната година.

Чл. 8. Националната мониторингова програма за контрол върху остатъци и замърсители съдържа:

1. списък на субстанциите с анаболен ефект и на забранените за употреба при продуктивни животни в страната и фармакологично активни субстанции, посочени в приложение № 1, група А (включително субстанции, чиято употреба не се допуска във ветеринарномедицинската практика);

2. списък на замърсителите от околната среда и на фармакологично активните субстанции в състава на лицензиран за употреба в страната ВМП, посочени в приложение № 1, група Б;

3. списък на нормативните актове, които:

а) регламентират изискванията към производството, търговията на едро и дребно и употребата на ВМП в страната;

б) посочват максимално допустимите стойности остатъчни количества (МДСОК) от ВМП;

в) регламентират максимално допустимите стойности остатъчни количества от пестициди или други замърсители;

4. нормите за максимално допустимите стойности на остатъчни количества (МДСОК);

5. списък на административните звена на НВМС, които изпълняват програмата;

6. списък на лабораториите, в които се извършва изследване на пробите по чл. 4, както и данни за лабораторния им капацитет;

7. списък на остатъци и замърсители, които се контролират, и методи за лабораторно изследване, прилагани за съответна субстанция, и принципите за интерпретиране на резултатите за субстанциите по т. 1 и 2;

8. брой на пробите, предвидени в НМПКОЗ;

9. стратегия за вземане на проби съгласно приложение № 3, като се взема предвид сезонното прилагане на определени ВМП и болестите, възникнали в определен регион;

10. правила за вземане на проби;

11. специфични изисквания за съхранение на проби, взети за търсене на всяка отделна изследвана субстанция (матрица), с което се цели пробата да се запази в нейната цялост и в стабилно състояние, като се посочват:

а) видът на контейнера, в който пробите се транспортират;

б) температурата за съхранение на пробата;

в) времето, за което пробата трябва да бъде доставена в лабораторията;

г) видът на документацията, с която се съпровожда пробата, както и начинът на оформянето й;

12. брой или количество, достатъчно да се извърши скрининг и потвърдителен анализ на пробата на предвидените в програмата субстанции по приложение № 4;

13. мерки, които НВМС предприема при установяване на нарушенията по чл. 1, т. 5.

Чл. 9. (1) Когато при анализа на резултатите от изпълнението на НМПКОЗ за предходната година НВМС установи необходимост от промяна в минималните контролни параметри, посочени в приложения № 3 и 4, изпраща мотивирано искане за промяната им до Постоянния ветеринарен комитет на Европейския съюз (ЕС).

(2) При разработване на програмата за следващата отчетна година НВМС взема предвид отговора на искането по ал. 1.

(3) Когато НВМС установи необходимост от въвеждане на изследване на проби за наличие на група/и остатъци, посочени в приложение № 2, и от определяне на нови нива или честота на вземане на проби от живи животни (екскременти, телесни течности), суровини и/или храни, добити от животни, които не са включени в приложение № 4, НВМС незабавно информира комитета по ал. 1 за нужната промяна.

(4) Когато Постоянният ветеринарен комитет на ЕС уведоми НВМС за утвърждаване на промяна по ал. 3, както и в случай, че промяната не е инициирана от НВМС, тя става задължителна за изпълнение.

Чл. 10. (1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя НМПКОЗ и я представя за одобряване в ЕК до 31 март текущата година.

(2) Европейската комисия може да направи препоръки за промени в НМПКОЗ.

(3) Препоръките по ал. 2 се считат за приети, ако в срок до 10 работни дни от получаването им НВМС не уведоми ЕК за мотива за неприемането им.

(4) В случая по ал. 3 НВМС уведомява ЕК с мотивирано писмо.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба изпълнява одобрената от ЕК програма.

Чл. 11. Националната ветеринарномедицинска служба възлага изпълнението на програмата по чл. 10, ал. 5 на регионалните ветеринарномедицински служби (РВМС).

Чл. 12. (1) Директорът на РВМС със заповед определя ветеринарен/ни лекар/и, който взема планираните проби по чл. 6 и 7, след което ги изпраща за лабораторно изследване в национални референтни лаборатории в системата на НВМС.

(2) Генералният директор на НВМС може да възложи изследването на проби по ал. 1 и на други одобрени с негова заповед лаборатории в системата на НВМС.

(3) Когато лабораториите по ал. 1 и 2 нямат лабораторен капацитет да извършат определени изследвания, генералният директор на НВМС сключва за тях договор с акредитирана лаборатория извън системата на НВМС.

(4) Изследването за определена група остатъци или замърсители по приложение № 1 се възлага на една национална референтна лаборатория.

Чл. 13. Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на ЕК информация за изпълнението на НМПКОЗ на всеки 6 месеца.

Чл. 14. (1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя и изпраща в ЕК отчет за изпълнението на програмата за предходната година в срок до 31 март.

(2) Отчетът по ал. 1 съдържа резултатите от изпълнението на програмата по ал. 1 и мерките, които НВМС е предприела при установяване на нарушения по чл. 1, т. 5, и резултатите от тях.

Чл. 15. Национална мониторингова програма за контрол върху остатъци и замърсители не се прилага за контрол върху специфични изисквания, прилагани при хранене на продуктивни животни.

Чл. 16. (1) Собственикът на животновъден обект/животни или неговият представител пуска на пазара продуктивните животни, суровини и/или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, при условие че обектът е регистриран съгласно чл. 51, ал. 1 ЗВД.

(2) Собственикът на животни или неговия представител оказва съдействие на органите на НВМС за извършването на проверката на животните, предшестваща клането им.

Чл. 17. Собственик на кланица или неговия представител приема на територията на обекта си продуктивни животни, за които ветеринарният лекар, регистриран по реда на чл. 25, ал. 2 ЗВД, е издал ветеринарномедицински документ, съдържащ данни, че животните не са третирани със забранени субстанции. В този случай и когато животните са третирани с ВМП, който съдържа субстанция с определен карентен срок и чиято употреба е разрешена при продуктивни животни, карентните срокове са спазени.

Чл. 18. Собствениците на складове за яйца, млекосъбирателни пунктове, предприятия за преработване на суровини и/или храни от животински произход, както и техните представители приемат в обектите си суровини и/или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, когато за тях е издаден ветеринарномедицински документ по чл. 17.

Чл. 19. (1) Лицата по чл. 16 - 18 прилагат ефективен контрол върху качеството и системата за самоконтрол, в която изрично е предвидено изискването животни, суровини и/или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, да бъдат приемани, след като доставчикът им е представил ветеринарномедицинския документ по чл. 17.

(2) Лицата по ал. 1 пускат на пазара:

1. животни, които са:

а) претърпели нерегламентирано третиране;

б) третирани с ВМП, чиято употреба се допуска при продуктивните животни, когато карентният срок е спазен;

2. суровини и/или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, добити от животните по т. 1.

Чл. 20. (1) Ветеринарномедицинският продукт, който съдържа субстанция, за която има определен карентен срок, се предписва с рецепта, издадена от ветеринарния лекар по чл. 17, като третирането се записва в дневника на животновъдния обект и в амбулаторния дневник по чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗВД.

(2) Рецептата по ал. 1 се съхранява 5 години от датата на издаването й.

(3) Продуктивни животни се третират с ВМП по ал. 1, които съдържат хормонална субстанция или бета-агонист, като се спазват изискванията на наредбата по чл. 400, ал. 3 ЗВД.

(4) При третиране на продуктивни животни с медикаментозни фуражи, които съдържат субстанции по ал. 1, се спазват разпоредбите по чл. 10 - 16 от Наредба № 20 от 2005 г. за условията за производство, съхранение, отпускане, транспортиране, деконтаминация, детоксикация и унищожаване на медикаментозни фуражи (ДВ, бр. 5 от 2006 г.).

(5) При третиране на животните по ал. 1 - 3 ветеринарният лекар по ал. 1 вписва в дневника по ал. 1 следните данни:

а) идентификационен номер на третираното животно (ако се изисква от ЗВД);

б) цел на третирането и приложена доза;

в) наименование, съдържание на активната субстанция в една дозова единица, срок на годност на ВМП или медикаментозния фураж и дата на изтичането му;

г) дата на извършване на третирането;

д) номер на животновъдния обект.

Чл. 21. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разработва годишен инспекционен план за контрол върху остатъци и замърсители.

(2) Контролът се извършва чрез проверки с цел получаване на представителни резултати.

(3) При разработването на плана по ал. 1 се спазват принципи, възприети при разработването на НМПКОЗ.

(4) Изпълнението на плана по ал. 1 се възлага на РВМС.

(5) Регионалната ветеринарномедицинска служба изпраща в Централно управление (ЦУ) на НВМС месечни отчети за изпълнението на плана по ал. 1 по образец.

(6) До 31 януари въз основа на месечните отчети от РВМС ЦУ на НВМС изготвя годишен отчет за предходната година, който се взема предвид при разработването на НМПКОЗ.

(7) Проверките по ал. 2, свързани с контрола върху остатъци и замърсители, обхващат:

1. здравеопазването на животните;

2. идентификацията на животните (когато това се изисква по ЗВД);

3. производството, търговията и употребата на ВМП, доколкото проверките са свързани с установяване на нарушенията по чл. 1, т. 5;

4. спазването на карентните срокове на ВМП;

5. спазването на ветеринарно-санитарните изисквания, на които трябва да отговарят обектите, където се добиват, преработват, съхраняват суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора;

6. всеки етап от отглеждане на животните до пускане на пазара на животни, суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора;

7. всеки етап от производството и търговия с фуражи.

(8) Броят и честотата на проверките по ал. 7, които НВМС извършва в кланици, обекти за преработка или на местата за първоначална продажба на аквакултури и продукти от тях, предназначени за консумация от хора, в които се прилагат ефективни системи за самоконтрол и контрол върху качеството, и когато животновъдният обект е под постоянен епизоотичен контрол, може да бъде намалена.

(9) При сигнал или съмнение за нарушение по чл. 1, т. 5 освен в обектите по чл. 6, ал. 2, проверки се извършват и в административно свързани с тях обекти.

Чл. 22. Планът по чл. 21 се изпълнява от инспектори и официални ветеринарни лекари, определени със заповед на директора на РВМС.

Чл. 23. При извършване на проверките по чл. 22 ветеринарните лекари вземат проби за лабораторни изследвания.

Чл. 24. Пробите във връзка с контрола по чл. 21, ал. 1 се вземат съгласно приложения № 3 и 4 и при спазване на изискванията по чл. 8, т. 10 и 11.

Чл. 25. (1) При извършване на проверка по чл. 21 и вземането на проби по чл. 24 в животновъден обект, в който се отглеждат продуктивни животни, се вземат предвид:

1. сезонното прилагане на определени ВМП;

2. индикациите за употреба на фармакологично активни субстанции (болести, от които животните са боледували през последните две седмици или боледуват в момента на проверката);

3. вторичните полови белези (степен на изразеност, в зависимост от вида, пола и възрастта на животните);

4. промените в характерното поведение на животните;

5. евентуалната еднаквост в развитието на животните от различни групи, породи или категории животни;

6. кондицията и конституцията на животните, характерни за съответната порода.

(2) При проверката се изисква:

1. собственикът на животните или негов представител да представи дневника на животновъдния обект;

2. ветеринарният лекар по чл. 25, ал. 2 ЗВД да представи амбулаторния дневник по чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗВД;

3. лицата по т. 1 и 2 да представят и други документи, свързани с нарушенията по чл. 1, т. 5.

(3) Проверката цели евентуално установяване на:

1. притежаване на субстанции или ВМП, които съдържат субстанции с анаболно действие или други забранени субстанции, или ВМП, които ги съдържат;

2. нерегламентирано третиране на животните;

3. директно прилагане на субстанции във фураж и/или вода за пиене на животните;

4. неспазване на карентните срокове на ВМП или медикаментозни фуражи;

5. замърсители от околната среда.

Чл. 26. (1) Проверката по чл. 21 се извършва в обектите по чл. 6, ал. 2.

(2) При проверката се проследяват източникът и причината за наличие на остатъци или замърсители.

Чл. 27. (1) При проверката ветеринарният лекар по чл. 22 взема проби за лабораторно изследване.

(2) Пробите по ал. 1 се вземат с цел евентуално установяване на нарушенията по чл. 1, т. 5.

Чл. 28. (1) При вземане на проба ветеринарният лекар изготвя ветеринарномедицински документ по образец, утвърден със заповед на генералния директор на НВМС.

(2) Документът по ал. 1 съдържа следните данни:

1. адрес на РВМС, на чиято територия се намира обектът, в който се държат животните;

2. име, длъжност и щемпел на ветеринарния лекар по чл. 22 и идентификационен код;

3. номер на официалната проба;

4. дата на вземане на пробата;

5. име и адрес на собственика на животните или негов представител;

6. суровините и/или храните, от които е взета пробата;

7. име и адрес на животновъден обект (когато пробата се взема там);

8. регистрационен № на предприятието (кланицата);

9. идентификационен номер на животното (ако това се изисква от ЗВД);

10. вид на животното;

11. матрица;

12. третиране на животното през последните четири седмици (когато пробата се взема в животновъден обект);

13. субстанция или групи субстанции, за чието наличие се следи;

14. забележки, свързани с обстоятелствата по вземане на пробата.

(3) Документът по ал. 1 се подписва от ветеринарния лекар, взел пробата.

(4) Оригиналът на документа се съхранява в РВМС.

Чл. 29. (1) Документът за вземане на официална проба се вписва в специален дневник на РВМС.

(2) Дневникът по ал. 1 се съхранява 5 години от датата на последното вписване.

Чл. 30. До лаборатория пробите се транспортират при строго спазване на изискванията по чл. 8, т. 10 и 11.

Чл. 31. Пробите се изследват в национални референтни лаборатории.

Чл. 32. (1) Националните референтни лаборатории по чл. 12, ал. 1:

1. координират работата на лабораториите по чл. 12, ал. 2, както и стандартите и методите за изследване на всеки остатък/група остатъци и замърсители;

2. извършват арбитражни изследвания при възникване на спор относно резултатите, получени от лабораториите по чл. 12, ал. 2 и 3;

3. оказват съдействие на НВМС при изготвянето на НМПКОЗ;

4. адаптират, внедряват и разработват методи за лабораторен контрол върху суровини и храни от животински произход, хранителни добавки, фуражи, фуражни добавки и води в съответствие с приетите международни стандарти;

5. периодично организират сравнителни изпитвания за лабораториите по чл. 12, ал. 2 за даден остатък/група остатъци и замърсители;

6. предоставят на лабораториите по чл. 12, ал. 2 информацията, получена от референтните лаборатории на ЕС;

7. организират и провеждат курсове за повишаване квалификацията на персонала на лабораториите по чл. 12, ал. 2;

8. изследват официални проби, взети при изпълнението на НМПКОЗ, или на проби, взети при планови проверки по чл. 21, за остатъците, посочени в приложение № 1, група А, като всеки положителен резултат, получен при прилагане на рутинен метод, се подлага на изследване чрез референтен метод (потвърдителен анализ).

(2) При извършване на потвърдителен анализ чрез референтен метод разходите за извършване на арбитражно изследване на проби по ал. 1, т. 2 се заплащат от заявителя на арбитражното изследване.

Чл. 33. (1) При сигнал или съмнение за нарушение по чл. 1, т. 5 в обект по чл. 6, ал. 2 директорът на РВМС, на чиято територия се намира обектът, със заповед разпорежда проверка по чл. 21, ал. 7 в обекта и в други обекти, административно свързани с него.

(2) При проверката ветеринарният лекар взема официална проба при спазване на изискванията по чл. 24 - 30.

(3) До получаване на резултатите от лабораторните изследвания животните, от които са взети пробите по ал. 2, трайно се маркират и не напускат животновъдния обект при никакви обстоятелства до получаване на резултатите от проверката.

Чл. 34. (1) Когато лабораторно изследване на проба покаже нерегламентирано третиране на животни, директорът на РВМС незабавно със заповед поставя под възбрана животновъдния обект, в който се намират животните, фуражът или водата.

(2) Когато нарушението е установено в обектите по чл. 6, ал. 2, т. 2 - 7, възбраната по ал. 1 се налага в животновъдния обект, от който произхождат животните.

(3) Ветеринарният лекар по чл. 22 независимо от мярката по ал. 1 и 2:

1. поставя трайна маркировка на животните в обекта;

2. взема официална проба от цялата партида животни в животновъдния обект, от водата за пиене на животните, фуража или екскременти на животните и я предава за лабораторно изследване;

3. проучва произхода на остатъка или замърсителя;

4. извършва проверка за:

а) наличие в обекта на субстанции или ВМП, които съдържат субстанциите по приложение № 1, група А;

б) наличие в обекта на ВМП, които съдържат неразрешени за употреба субстанции при продуктивни животни;

в) имплантанти или следи от тях при животни;

г) записано третиране на животните в дневника на животновъдния обект или в амбулаторния дневник по чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗВД;

д) спазване на карентния срок на лицензиран ВМП, чиято употреба се допуска при продуктивни животни.

(4) Пробите по чл. 34, ал. 2, т. 2 се вземат и изследват, като разходите се поемат от собственика на животновъдния обект.

(5) Животните, при които е установено нерегламентирано третиране, се умъртвяват на място или в кланица под контрола на РВМС.

Чл. 35. (1) Когато половината или повече от половината от пробите, взети по чл. 34, ал. 2, т. 2, са положителни за субстанциите по приложение № 1, група А, собственикът на животновъдния обект избира дали да бъдат взети проби и от останалите животни в обекта, или всички животни да бъдат умъртвени на място или в кланица под контрола на ветеринарните лекари по чл. 22.

(2) Труповете на животните по ал. 1 се обезвреждат в регистрирани предприятия за обезвреждане на странични животински продукти.

(3) Животновъдните обекти по ал. 1 подлежат на ежемесечни проверки за контрол на остатъци от същата група за период една година след установяване на нарушението.

(4) При въведена система за самоконтрол в животновъдния обект по ал. 1 собственикът я прилага, като независимо от това обектът подлежи на засилен официален контрол през периода по ал. 3.

Чл. 36. (1) Когато ветеринарният инспектор или официалният ветеринарен лекар в кланица има съмнение за нерегламентирано третиране на продуктивни животни или че такива животни са поели фураж или вода със съдържание на замърсители над максимално допустимите количества:

1. разпорежда животните да бъдат умъртвени отделно от останалите партиди животни, постъпващи в кланицата;

2. задържа трупното месо и вътрешните органи и взема проба за лабораторно изследване за евентуално наличие на субстанциите по приложение № 1, група А, или на субстанции, чиято употреба се допуска при продуктивни животни.

(2) Ветеринарният инспектор или официалният ветеринарен лекар по ал. 1 вписва в придружаващия пробата документ субстанцията или групата субстанции, за които пробата следва да бъде изследвана.

Чл. 37. (1) Когато лабораторното изследване на проба покаже наличие на субстанциите по приложение № 1, група А, в животно, в суровини или храни ветеринарният лекар по чл. 36, ал. 1 изпраща месото и вътрешните органи за обезвреждане в предприятие за обезвреждане на странични животински продукти съгласно наредбата за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване, по чл. 66, ал. 2 ЗВД.

(2) Всички разходи, направени за обезвреждането на месото и вътрешните органи в предприятието по ал. 1, се поемат от собственика на животновъдния обект.

Чл. 38. (1) Когато лабораторното изследване на пробата по чл. 33, ал. 2 покаже наличие на остатъци, чиято концентрация превишава МДСОК за съответна субстанция, ветеринарният лекар по чл. 22 отлага умъртвяването на животните, като срокът на отлагане не може да е по-кратък от карентния срок, определен за установената субстанция.

(2) Когато лабораторното изследване на пробата по чл. 33, ал. 2 покаже наличие на замърсители в концентрации над максимално допустимите, ветеринарният лекар по чл. 22 предприема мерките, предвидени в чл. 37.

Чл. 39. Когато инфраструктурата или оборудването на кланицата не позволява клането да се отложи и едновременно с това да се спазят изискванията за хуманно отношение към животните, убиването им се разрешава преди изтичане на карентния срок.

Чл. 40. Инспекторът или официалният ветеринарен лекар в обект по чл. 6, ал. 2, т. 2 - 7:

1. пуска на пазара за консумация от хора само месо или вътрешни органи, за които количеството на остатъците от ВМП, пестициди или други замърсители не надвишава МДСОК;

2. обявява за негодни за консумация от хора трупно месо, суровини и/или храни от животински произход, в които МДСОК са надвишени.

Чл. 41. Когато се установи, че физическо или юридическо лице притежава, без да има разрешение, забранени субстанции или ВМП, които съдържат субстанции от приложение № 1, групи А, Б1 и Б2, инспекторите от граничен ветеринарномедицински контрол и митническите власти ги възбраняват и незабавно уведомяват НВМС за вземане на мерки, съответстващи на нарушението.

Чл. 42. При всеки случай на доказано чрез лабораторно изследване на проба нарушение по чл. 1, т. 5 НВМС проучва и идентифицира произхода на остатъка и/или замърсителя.

Чл. 43. (1) В случай на повторно нарушение по чл. 1, т. 5 органите на НВМС извършват ежемесечни проверки минимум за 6 месеца в животновъдния обект или предприятието, като възбраняват животните, суровините и храните от животински произход, предназначени за консумация от хора, до получаване на резултата от лабораторното изследване.

(2) При положителен резултат от повторно лабораторно изследване за наличие на остатъци над МДСОК възбранените суровини или храни по ал. 1 се обявяват за негодни за консумация от хора.

(3) В случаите по ал. 2 се предприемат мерките по чл. 37, ал. 1.

Чл. 44. Разходите за проверки и лабораторни изследвания, предвидени в чл. 37, ал. 1, както и за обезвреждането на месо, суровини и/или храни от животински произход се поемат от собственика на животновъдния обект, от който произхождат животните.

Чл. 45. Проверка по чл. 33, ал. 1 в обектите, които подлежат на контрол във връзка с евентуално установяване на нерегламентирано третиране на животни или наличие на фуражи, които съдържат остатъци от пестициди или замърсители от околната среда, се извършва, като се спазва един и същ принцип и критерий с цел съпоставимост на резултатите.

Чл. 46. (1) В случаите по чл. 34, ал. 1 и при постъпило запитване от компетентните органи на ЕС НВМС предоставя информация (за животните, животновъдния обект, а в случай, че са внесени, за произхода им), необходима за проследяване и установяване на източника и причината за нерегламентирано третиране на животни.

(2) Когато проверка от експерти на държава членка покаже нерегламентирано третиране на животни и установеното нарушение изисква допълнително проучване или предприемане на други действия в една или повече държави членки или в трета страна, засегнатите държави членки информират за това останалите държави членки и ЕК.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява ЕК, когато е засегната страна в случаите по ал. 2.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие за извършване на проверките по ал. 1.

Чл. 47. Когато при проверка по чл. 46, ал. 2 в Република България е необходимо предоставяне на информация, свързана с нерегламентирано третиране на животни, НВМС спазва условията за предоставяне на информация съгласно Наредба № 26 от 2006 г. за сътрудничество между НВМС, ветеринарните служби на държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия при прилагане на ветеринарното законодателство (ДВ, бр. 6 от 2006 г.).