Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 43 от 26.V

МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ЗАГУБИ НА ВОДА ВЪВ ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ

 

МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ЗАГУБИ НА ВОДА ВЪВ ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ

В сила от 01.06.2006 г.
Приложение към член единствен на Наредба № 1 от 05.05.2006 г. за утвърждаване на Методика за определяне на допустимите загуби на вода във водоснабдителните системи
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.43 от 26 Май 2006г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази методика се извършва:

1. контрол върху състоянието на водоснабдителните системи (ВС) в урбанизираните територии;

2. анализ и оценка на състоянието на ВС в урбанизираните територии;

3. определяне на размера на общите загуби на вода във ВС и на сроковете за достигане на допустимия размер загуби.


Чл. 2. Методиката може да се използва и за ВС, по които се доставя вода за производствени и други нужди.


Глава втора.
ИЗВЪРШВАНЕ НА КОНТРОЛ ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА ВС

Раздел I.
Извършване на наблюдения върху състоянието на ВС

Чл. 3. Контролът върху състоянието на ВС има за цел:

1. запазване сигурността на системите при експлоатация;

2. запазване качествата на питейната вода;

3. установяване на течове в системите;

4. своевременно откриване и отстраняване на авариите.


Чл. 4. Контролът върху състоянието на ВС се осъществява чрез периодични и постоянни наблюдения за общи загуби на вода и чрез превантивен контрол на отделни съоръжения и експлоатационни възли.


Чл. 5. Видът, обхватът и периодичността на провеждане на наблюденията се определят от оператора на ВС в зависимост от:

1. размера на общите загуби на вода;

2. броя на авариите във ВС или в отделни части от тях за едномесечен период;

3. функциите и значението на отделните водопроводи и прилежащите им съоръжения;

4. вида на почвата, в която са разположени водопроводите и съоръженията;

5. вида на материала, експлоатационната годност и начина на свързване на тръбите;

6. физико-химичните показатели на питейната вода.


Чл. 6. (1) Наблюденията на ВС включват периодични планови проверки за състоянието на отделни техни части - съоръжения, тръби, шахти, арматурни възли и др.

(2) Допълнителни проверки извън плановите се извършват при:

1. установяване на бързо или внезапно нарастване на загубите на вода;

2. нехарактерно спадане или увеличаване на налягането или чувствително нарастване на консумацията на вода;

3. забележително натрупване на аварии в определени участъци на ВС;

4. наличие на хидравлични удари във водопроводната мрежа и съоръженията;

5. промяна на повърхността на терена или настилката по трасето на водопровода, поява на пукнатини, слягания и др.;

6. влошаване качеството на водата;

7. оплаквания от потребителите за нарушения на налягането, дебита или качеството на водата;

8. природни бедствия (наводнения, земетресения и др.).

(3) Водопроводите и съоръженията на ВС трябва да бъдат достъпни за наблюдения, експлоатация и поддръжка. По време на наблюденията върху експлоатационното състояние на ВС се извършва и проверка за достъпност до водопроводите и съоръженията.


Раздел II.
Проверки за общите загуби на вода във ВС

Чл. 7. Видът, обхватът и периодичността на проверките за общи загуби на вода във ВС се определят от регистрираното ниво на общите загуби.


Чл. 8. (1) Нивата на общите загуби на вода във ВС са, както следва:

1. ниско ниво на общи загуби на вода - до 25 на сто от подаденото водно количество във ВС;

2. средно ниво на общи загуби на вода - от 25 до 50 на сто от подаденото водно количество във ВС;

3. високо ниво на общи загуби на вода - над 50 на сто от подаденото водно количество във ВС.

(2) Изразяването на общите загуби на вода в проценти не отчита всички фактори на влияние върху размера на загубите и не е показател за производителността на ВС. То се използва само при класифицирането на нивото на общите загуби.


Чл. 9. (1) При ниско ниво на общи загуби на вода проверките се извършват не по-малко от един път на 5 години.

(2) При средно ниво на общи загуби на вода проверките се извършват не по-малко от един път на 2 години, а за отделни участъци с регистрирана по-висока степен на аварии - един път годишно.

(3) При високо ниво на общи загуби на вода проверките се извършват не по-малко от един път годишно. За отделни участъци или съоръжения на ВС се организират непрекъснати наблюдения и измервания с автоматично регистриращи уреди.

(4) В отделни случаи - при извънредни експлоатационни обстоятелства или големи аварии, проверките на отделни участъци от ВС се извършват извън плановите проверки.


Чл. 10. Плановете за извършване на проверки за общи загуби на вода във ВС се разработват от операторите и се прилагат към бизнесплановете, които операторите разработват съгласно чл. 10 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).


Раздел III.
Проверка и превантивен контрол върху състоянието на експлоатационните устройства на ВС

Чл. 11. (1) Периодичността на извършване на експлоатационни и поддържащи мероприятия за своевременно откриване на течове и за проверка на сигурността на системата се определя в зависимост от състоянието, функционалното предназначение и важността на отделните участъци, кранове, арматури и други елементи на ВС.

(2) При извършването на проверки и превантивен контрол на съоръженията и експлоатационните възли задължително се провеждат следните мероприятия:

1. проверка на плътността на затварящите устройства в арматурните възли;

2. проверка на функционалната годност и четливостта на показателите на контролните устройства и средствата за измерване;

3. проверка и измерване на действителната пропускателна способност на хидрантите и изпразнителните устройства на водопровода.

(3) Превантивният контрол на отделните съоръжения на ВС се извършва в съответствие с периодичността, определена в таблица 1.


Таблица 1



№ по Експлоатационни Мероприятия за превантивен Поддържащи Периодичност
ред устройства контрол, в т.ч. изпитване за: мероприятия  
1 2 3 4 5
1. Затварящи арматури: - проводимост чрез кратковре- затваряне на всеки
  - клапи менно затваряне и отваряне при (отваряне); при 8 години
  - кранове не по-малко от 5 оборота възможност се  
    - подвижност на арматурните   извършва проба
    задвижващи механизми и    
    затварящи части    
    - плътност на шпинделното    
    уплътнение    
    - експлоатационно    
    положение    
    - външно състояние (зрите-    
    лен контрол и прослушване)    
    - състояние на монтажните    
    гарнитури    
    - корозия на видимите части    
    - състояние на показващото    
    устройство за положението    
    на затварящото тяло    
2. Спирателни кранове за - експлоатационно положение   годишно
  разделяне на зони "затворено"    
    - плътност на затваряне    
    - шум от протичане    
3. Въздушници - видими повреди и корозия почистване, ко- годишно
    - подвижност на сферата розионна защита,  
    - плътност подмяна на  
    - проводимост на дюзите уплътнения  
    - състояние на плувака    
    - състояние и чистота на шахтата    
    (мерки срещу навлизане на живот-    
    ни, води и замърсяване)    
4. Компенсатори - състояние и вид, корозия почистване, ко- годишно
    - плътност розионна защита,  
    - измерване на разликата при смазване на  
    отваряне и затваряне външните части  
5. Обратни клапи - функциониране почистване, ко- годишно
    - външен вид и корозия розионна защита  
    - течове    
    - плътност на затваряне    
    - проводимост    
6. Регулатори на напор и - външен вид, корозия почистване, ко- годишно
  вентили - повреди розионна защита,  
    - плътност при затворено измерване на на-  
    положение лягането, ремонт  
    - правилно функциониране на или подмяна  
    регулиращата арматура    
    - показания на манометъра    
    - състояние на обезвъздушител-    
    ните устройства    
7. Указателни табели - наличност и лесен достъп почистване, ко- на 5 години
    - четливост рекции, ремонт  
    - достоверност на данните или подмяна  
    - състояние на закрепващите    
    устройства    
8. Средства за измерване за - функционалност почистване, про- съгласно
  поток, обем, напор - точност на измерването верка на точност- Закона за
      та, ремонт или измерванията
      подмяна  
9. Инсталации за катодна - функционалност съгласно изисква- съгласно изисква-
  защита - повреди нията на проекта нията на проекта
    - точност на измерването    
         

(4) За всички елементи на ВС, освен посочените в таблица 1, се спазват и всички изисквания на производителя за монтаж и експлоатация.


Раздел IV.
Документация и удостоверяване на резултатите от наблюденията и проверките

Чл. 12. (1) За удостоверяване на резултатите от наблюденията и проверките, извършвани по реда на раздели II и III, се съставят протоколи съгласно примерните образци в приложения № 1 и 2.

(2) В протоколите се отбелязват задължително следните основни параметри:

1. данни за мястото на проверявания или наблюдавания обект;

2. вид и причина за извършване;

3. дата и периодичност на извършване;

4. използвани методи и уреди за наблюдение или проверка;

5. имена и длъжности на участващите лица;

6. установени смущения, повреди или нарушения на експлоатационното състояние на ВС;

7. основни резултати, установени при извършване на проверката или наблюдението;

8. предложени бъдещи мероприятия за подобряване на експлоатационното състояние на ВС.

(3) Протоколите по ал. 1 се документират в специален регистър, който се води от оператора. Местата с регистрирани течове се отбелязват на скица в подходящ мащаб.


Чл. 13. Извършените през годината проверки и резултатите от тях се отразяват в отчетния доклад, който операторът изготвя съгласно чл. 21, ал. 4 ЗРВКУ.


Чл. 14. Протоколите от извършените проверки се съхраняват от оператора до следващата проверка за срок не по-малък от 5 години.


Глава трета.
МЕТОДИ И МЕРОПРИЯТИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И НАМАЛЯВАНЕ НА ОБЩИТЕ ЗАГУБИ НА ВОДА

Раздел I.
Методи за наблюдение на експлоатационното състояние на ВС

Чл. 15. (1) В и К операторите определят методите за наблюдение и проверка на ВС или на отделни техни участъци в зависимост от състоянието на системите, регистрираните аварии и предварителната оценка на загубите на вода.

(2) Регистрирането на налягането във водопроводите, количеството на притока и видимите отклонения от нормалното експлоатационно състояние на ВС са елементи, които се включват във всички методи на наблюдение.


Чл. 16. Методите за наблюдение върху експлоатационното състояние на ВС са:

1. чрез постоянно (непрекъснато) измерване на притока;

2. чрез моментно измерване на притока.


Чл. 17. (1) По метода чрез постоянно измерване на притока загубите на вода се установяват за периоди не по-малко от 10 дни за участъци с дължина от 4 до 30 km. Минималната нощна консумация се измерва през целия период на наблюдението.

(2) Методът чрез постоянно измерване на потока изисква изпълнението на следните условия:

1. определяне обхвата на участъка, в който ще се провежда наблюдението;

2. монтиране на средства за измерване на параметрите на притока (налягане, водно количество, скорост и др.);

3. обхващане на всички притоци и оттоци в района;

4. ежедневно регистриране на измерваните стойности при минимално времетраене на измерването 1 - 2 h на денонощие;

5. предаване на данните от измерването при възможност по телеметричен път;

6. наличие на плътно затварящи се спирателни кранове на границите на участъка и на характерни места в него;

7. осигуряване на необходимия брой квалифицирани специалисти и на подходяща апаратура за провеждане на наблюдението.


Чл. 18. (1) При метода чрез моментно измерване на притока загубите на вода се установяват за периоди до 20 min за участъци с дължина от 1 до 10 km, но с по-малка точност в сравнение с метода по чл. 17.

(2) За измерването по метода по ал. 1 се изисква изпълнението на следните условия:

1. определяне обхвата на участъка за наблюдение;

2. подвижни средства за измерване на параметрите на притока;

3. минимално времетраене на измерването 20 min;

4. наличие на плътно затварящи се кранове на границите на участъка и на характерни места в него;

5. обхващане на всички индустриални потребители с непрекъсната консумация на вода в участъка.


Чл. 19. (1) При измерване на минималната нощна консумация на вода и изключване на отчетите на големите индустриални потребители в участъка на наблюдението измереният приток съдържа количеството на реалните загуби и остатъчната консумация на вода.

(2) Когато няма други методи за установяване на остатъчната консумация на вода, тя може да се приеме от 0,4 до 0,8 m3/h или от 7 до 14 l/min на 1000 потребители в разглеждания участък. Стойностите са препоръчителни за участъци от ВС, обслужващи от 2000 до 4000 потребители.


Чл. 20. Получените резултати при наблюдението на един участък от ВС могат да бъдат използвани по аналогия за преценка на състоянието на загубите на вода за други участъци или за цялата ВС, когато няма съществени различия в технологията за водоподаване, периода на експлоатация и вида на материала на водопроводите, налягането и други характерни параметри.


Раздел II.
Методи за установяване на течове във ВС

Чл. 21. (1) За установяването на течове във ВС се прилагат следните основни методи:

1. чрез визуални наблюдения;

2. чрез измерване на шума;

3. чрез измерване на скоростта на притока на налягане;

4. чрез измерване на температурните разлики;

5. корелативни методи;

6. чрез оцветяване на водата.

(2) Използването на различните методи и точността при установяване местата на течовете зависят от наличието на подходящи прецизни уреди и квалификацията на специалистите, работещи с тях.

(3) При използването на различните методи за откриване на течове се препоръчва да се извършват следните последователни действия:

1. ограничаване на района или на водопроводния участък и измерване на водните количества и налягането;

2. приблизително установяване участъка на теча;

3. точно локализиране мястото на теча.


Чл. 22. (1) Методите за откриване на течове във ВС се прилагат в следните случаи:

1. внезапна промяна на експлоатационните условия в определен участък или в цялата ВС;

2. обследване на ВС за установяване на реалните загуби на вода и на другите компоненти на водния баланс.

(2) За прилагане на методите за откриване на течове по ал. 1, т. 2 В и К операторите провеждат предварително наблюдения и разработват план с определените характерни участъци от ВС, които ще бъдат обследвани.


Чл. 23. (1) Всички резултати от провежданите мероприятия за откриване на течове се документират. Местата, в които са открити течове, се регистрират съгласно чл. 12, ал. 3.

(2) Документацията за регистрираните течове се съхранява от В и К операторите до извършване на рехабилитация и обновяване на водопроводната мрежа в съответния участък за срок не по-малък от 5 години.

(3) Резултатите от проведените мероприятия за откриване на течове се отразяват в отчетния доклад на В и К оператора, който се изготвя съгласно чл. 21, ал. 4 ЗРВКУ.


Глава четвърта.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩИТЕ ЗАГУБИ НА ВОДА ВЪВ ВС

Раздел I.
Определяне на реалните загуби на вода

Чл. 24. Общите загуби на вода във ВС са основен индикатор за тяхното състояние, производителност и ефективно управление.


Чл. 25. (1) Загубите на вода се определят чрез:

1. кратковременни измервания на притока на вода в отделни зони на ВС (метод 1 "отдолу - нагоре");

2. достатъчно точен и подходящ годишен баланс на водните количества на ВС или група ВС, обслужвани от един оператор (метод 2 "отгоре - надолу").

(2) Метод 1 "отдолу - нагоре" се прилага чрез определяне на характерни зони за потвърждаване на резултатите от метод 2 "отгоре - надолу" или по предписание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

(3) Метод 2 "отгоре - надолу" чрез изготвяне на годишен баланс на водните количества е задължителен за всички оператори.


Чл. 26. Определянето на реалните загуби на вода по метод 1 "отдолу - нагоре" се извършва в следната последователност:

1. инсталират се средства за измерване на водното количество на входовете и изходите на определената зона;

2. отчитат се показанията на средствата за измерване, като се приспадат транзитните количества за определяне на моментното водопотребление;

3. определя се средното минимално нощно потребление (МНП) в m3/h;

4. определя се действителното нощно потребление (ДНП) чрез измерване притока на място в m3/h;

5. определя се нетният минимален нощен дебит (НМНД):

НМНД = МНП - ДНП;

6. чрез НМНД и връзката между налягането и загубите се изчисляват загубите в m3 за едно денонощие;

7. съгласуват се получените резултати с тези по метод 2 "отгоре - надолу" чрез баланс на водните количества.


Чл. 27. (1) Прилагането на метод 2 "отгоре - надолу" чрез изготвяне на баланс на водните количества се извършва чрез измервания в характерни точки на ВС съгласно приложение № 3.

(2) Балансът по ал. 1 се изготвя, като се използват следните компоненти:

1. добита вода (Q1) - годишното количество непречистена (сурова) вода, добито от собствени водовземни съоръжения;

2. подадена вода (Q2) - годишното количество пречистена вода, подадено в преносната или разпределителната част на ВС;

3. доставена или продадена (фактурирана) вода (Q3) - годишното количество пречистена вода, подадено към потребителите и измерено на експлоатационните граници на ВС, в т.ч. фактурираните измерени и фактурираните неизмерени количества вода, определени в съответствие с Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; попр., бр. 93 от 2004 г.; изм., бр. 41 от 2005 г.);

4. нефактурирана подадена вода (Q3A) - за противопожарни, технологични нужди и др.;

5. общо количество вода на входа на ВС (Q4) - годишното количество вода на входа на ВС или на тази част от ВС, за която се изготвя водният баланс;

6. обща законна консумация (Q5) - годишното количество измерена (продадена) и неизмерена вода, използвано от потребителите; към неизмереното количество вода се включват разходите за противопожарни нужди, промиване на водопроводи, технологични нужди на пречиствателните станции и за други нормативно обосновани разходи;

7. общи загуби на вода (Q6) - разликата между общото количество вода на входа на системата и общата законна консумация;

8. реални загуби (Q7) - частта от общите загуби, представляваща физическите загуби на вода при еднакво налягане във ВС;

9. търговски загуби (Q8) - частта от общите загуби, представляваща сума от всички видове неточности, свързани с измерването на произведената вода и общата законна консумация и с незаконната консумация при кражба на вода;

10. неотчетена вода (Q9) - разликата между общото количество вода на входа на ВС и фактурираната законна консумация; тя включва освен реалните търговски загуби и нефактурираната законна консумация.


Чл. 28. (1) Реалните загуби на вода във ВС се определят, като се извършват последователно следните действия:

1. определяне на общото количество вода на входа на системата Q4 и на продадената (фактурираната) вода Q3;

2. анализ и оценка на неотчетеното количество вода Q9;

3. определяне на общата законна консумация Q5:

Q5 = Q3 + QЗА;

4. определяне на общите загуби на вода Q6:

Q6 = Q4 - Q5;

5. анализ и оценка на търговските загуби на вода Q8;

6. определяне на реалните загуби на вода Q7:

Q7 = Q6 - Q8.

(2) Последователността на определяне на баланса на водните количества е съгласно приложение № 4.


Чл. 29. (1) Общата законна консумация се определя като сума от всички единични отчети на реално измереното количество вода, всички видове нефактурирани измерени водни количества и фактурираните неизмерени водни количества.

(2) Единичните отчети на общата законна консумация се извършват в един ден за цялата ВС, като отчитането се извършва един път годишно.

(3) При големи ВС отчетите може да се извършват, като ВС се разделя на участъци. Всеки от тези участъци се отчита по реда на ал. 2. Отчетите за отделните участъци се преизчисляват, като се определят водните количества за цялата ВС за една календарна година.

(4) При съществени различия в консумацията за отделните сезони отчетите по ал. 2 и 3 се извършват в един характерен сезон и водните количества се преизчисляват за една календарна година.

(5) Неизмерените количества вода се оценяват въз основа на анализ на състоянието на ВС и специфичните особености на потреблението на вода.


Чл. 30. (1) Водните количества, които не могат да бъдат точно измерени поради различия в точността на средствата за измерване, слаби течове или кражби на вода, се определят като търговски загуби.

(2) Търговските загуби се отчитат при изготвяне на водния баланс на ВС.

(3) Търговските загуби се ограничават чрез:

1. избор на подходящи и правилно оразмерени общи и индивидуални водомери;

2. редовни проверки за точността на измервателните устройства на ВС и на потребителите;

3. откриване и прекъсване на незаконните водопроводни отклонения.

(4) При липса на достатъчно информация и наблюдения за размера на търговските загуби те се приемат не повече от 10 на сто от общото количество вода, измерено на входа на ВС.


Чл. 31. Реалните загуби на вода във ВС се определят посредством измервания по техническите методи съгласно глава трета от тази методика и чрез изчисления.


Чл. 32. (1) Количеството на загубите на вода от един теч се определя като произведение на изтичащото количество вода в m3 на ден или l/h и периода на изтичане, съответно в дни или часове.

(2) При установяване на течове във ВС се отчитат следните предпоставки:

1. трудно откриваемите малки течове, но с дълъг период на изтичане, водят до големи загуби на вода;

2. средните по големина течове в зависимост от тяхното откриване и времетраене водят до средни и големи реални загуби на вода;

3. видимите и лесно откриваеми течове при спукване на тръба водят до малки загуби на вода, когато се отстранят своевременно, и до много големи реални загуби на вода, когато не се отстранят своевременно.


Чл. 33. (1) Основните фактори, влияещи върху реалните загуби на вода, са:

1. дължина на водопроводната мрежа;

2. брой на водопроводните отклонения на 1 km водопроводна мрежа;

3. вид на материала, период на експлоатация и състояние на водопроводите и водопроводните отклонения;

4. свободен напор във ВС;

5. вид на почвата, в която са положени водопроводите, и дълбочина на полагане на водопроводите;

6. вид, период на експлоатация и състояние на арматурите (кранове, въздушници, средства за измерване, регулатори на налягане и др.).

(2) Различните видове почви оказват съществено влияние върху:

1. корозията - агресивността се увеличава от несвързаните към свързаните почви;

2. процесите на движение (деформации) и слягане - по-силни при свързаните почви при наличие на течове;

3. откриването на местата на течовете - по-трудно при несвързаните почви.


Чл. 34. (1) Загубите на вода във ВС се изразяват като:

1. процент от общото количество вода, постъпило във ВС - общи загуби;

2. специфични реални загуби на вода.

(2) Процентът на общите загуби на вода е ориентировъчен показател за размера им. Той се определя сравнително бързо и дава възможност за приблизителна оценка на състоянието на ВС.

(3) Специфичните реални загуби на вода са технически показател, който отчита факторите на влияние съгласно чл. 33.

(4) Загубите на вода (Qзаг) в проценти се определят по формулата:


където Q4 и Q3 са съгласно чл. 27, ал. 2.

(5) Специфичните реални загуби на вода (qспец) в m3/h x km се изразяват като отношение на реалните загуби на вода, определени съгласно чл. 28, и дължината на водопроводната мрежа. Те се определят по формулата:


където:

Q7 са реалните годишни загуби на вода в m3;

Lвм е дължината на водопроводната мрежа на ВС, без дължината на водопроводните отклонения, km.


Чл. 35. (1) Специфичното количество вода, изтичащо от водопроводната мрежа при авария или теч в определен участък от ВС, се определя чрез техническия показател "специфична моментна реална загуба на вода" (qспм).

(2) Специфичната моментна реална загуба на вода в m3/h x km се изразява като отношение на моментното количество на реалните загуби на вода в разглеждания водопроводен участък и дължината на водопроводите в него. Тя се определя по формулата:


където:

Qрм е моментната реална загуба на вода в разглеждания участък или количеството изтекла вода при аварията, определено чрез натурно измерване или чрез изчисления, m3/h;

Lуч - дължината на водопроводната мрежа в разглеждания участък на ВС, без дължината на водопроводните отклонения, km.


Чл. 36. При отчитане на фактора "брой на водопроводните отклонения" в определен участък от ВС специфичните реални загуби на вода се определят чрез техническия показател "специфични реални загуби на брой водопроводни отклонения" (qоткл) в m3 на 1 брой водопроводно отклонение на ден. Този показател се определя по формулата:


където N е броят на водопроводните отклонения в разглеждания участък.


Чл. 37. В зависимост от подаваното специфично количество вода във ВС, определено като отношение на общото количество вода на входа на системата и дължината на водопроводите, ВС се класифицират по големина, както следва:

1. тип 1 - със специфично водоподаване над 15 000 m3/km годишно;

2. тип 2 - със специфично водоподаване от 5000 до 15 000 m3/km годишно;

3. тип 3 - със специфично водоподаване от 5000 до 2000 m3/km годишно.


Чл. 38. Специфичните реални загуби на вода при трите типа ВС се класифицират по следните критерии и в зависимост от граничните стойности, посочени в таблица 2:

1. малки загуби на вода - за водопроводи в добро експлоатационно състояние;

2. средни загуби на вода - когато установените специфични реални загуби на вода не надвишават повече от два пъти определените по т. 1 загуби за съответния тип ВС;

3. големи загуби на вода - когато установените специфични реални загуби на вода надвишават от 2 до 5 пъти загубите по т. 1 за съответния тип ВС;

4. много големи загуби на вода - когато установените специфични реални загуби на вода надвишават над пет пъти определените по т. 1 загуби за съответния тип ВС.


Чл. 39. Граничните стойности на специфичните реални загуби на вода във ВС са съгласно таблица 2.


Таблица 2



Видове Типове ВС
загуби,  
куб. м/h x km тип 1 тип 2 тип 3
Малки до 0,25 до 0,08 до 0,03
Средни 0,25 - 0,42 0,08 - 0,14 0,03 - 0,06
Големи 0,42 - 0,68 0,14 - 0,23 0,06 - 0,10
Много над 0,68 над 0,23 над 0,10
големи      
       


Чл. 40. (1) Специфичните реални загуби на вода за една ВС се определят като средноаритметична стойност. Те могат да бъдат определени и за група ВС, които се обслужват от един оператор и са от един тип, определен съгласно чл. 38 и 39. Пример за изчисляване на специфичните реални загуби на вода е показан в приложение № 5.

(2) Специфичните реални загуби на вода за отделни участъци на една ВС могат да се различават съществено от средните й стойности при наличие на нови или реконструирани участъци, които имат съществени различия в експлоатационното състояние.

(3) Граничните стойности на специфичните реални загуби на вода намаляват от тип 1 към тип 3 на ВС. Причина за тази зависимост са намаляващият брой и гъстотата на водопроводните отклонения, както и по-голямата техническа сложност на по-големите ВС, при които специфичното водоподаване е по-голямо.


Раздел II.
Определяне на допустимите нива на общите загуби на вода

Чл. 41. Допустимите нива на общите загуби на вода се определят въз основа на:

1. определените специфични реални загуби на вода;

2. оценка на търговските загуби на вода;

3. оценка на необходимите разходи за намаляване на общите загуби на вода до приемливи нива;

4. оценка на ползите от намаляването на общите загуби на вода до приемливите нива, определени съгласно чл. 44 и 45.


Чл. 42. При определяне на допустимите нива на общите загуби на вода се отчита влиянието на следните фактори:

1. вид на отделните преобладаващи потребители в съответния район или населено място (жилища, фирми, промишлени консуматори и др.);

2. вид на застрояването на водоснабдените имоти (ниско, високо, смесено застрояване);

3. наличие, вид, точност и експлоатационна годност на средствата за измерване;

4. средното измерено потребление на вода на глава от населението в m3 на жител на месец и l на жител на денонощие;

5. кражбите на вода;

6. наличие на нерегламентирани преливания при резервоарите, които не се измерват;

7. използването на неотчетени количества вода за поливане на зелени площи, за гасене на пожари, миене на улици и др.;

8. наличие на зониране на налягането;

9. наличие на достатъчно водоизточници в района.


Чл. 43. Допустимите общи загуби на вода се определят въз основа на анализ на влиянието на:

1. инвестиционните разходи върху цената на водоснабдителната услуга и сравняването й със социално поносимата цена, определена съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗРВКУ;

2. оперативните разходи и тяхното намаляване при подобряване състоянието на ВС чрез намаляване на течовете до приемливи нива, определени съгласно чл. 44 и 45.


Чл. 44. (1) При определяне на допустимите реални загуби на вода във ВС със "средни" и "малки" стойности на специфичните реални загуби на вода се изчислява Краткосрочно икономически обосновано ниво на течовете (КИОНТ).

(2) Краткосрочно икономически обосновано ниво на течовете е нивото, при което допълнителните разходи за откриване на течове в размер 1 млн. литра вода дневно са равни на пределната себестойност за производство на 1 млн. литра вода дневно. В пределната себестойност за производство на водата се включват реагентите, пречистването, енергията и разходите за транспортиране на водата до потребителите.

(3) Краткосрочното икономически обосновано ниво на течовете се определя за периоди от една до пет години съгласно приложение № 6.


Чл. 45. (1) За дългосрочни периоди (от 5 до 25 години) и за целите на стратегическите анализи за развитие на ВС се определя Дългосрочно икономически обосновано ниво на течовете (ДИОНТ).

(2) Дългосрочното икономически обосновано ниво на течовете се определя съгласно приложение № 7.


Чл. 46. В бизнесплановете на В и К операторите се доказват и предлагат допустимите нива на загубите на вода по години съгласно чл. 43, а при "средни" и "малки" специфични реални загуби - и съгласно чл. 44.


Глава пета.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОПЕРАТОРИТЕ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ ЗАГУБИТЕ НА ВОДА

Чл. 47. (1) Бизнесплановете, които В и К операторите разработват съгласно ЗРВКУ, задължително съдържат Програма за намаляване на загубите на вода.

(2) В програмата по ал. 1 се предвиждат технически и финансови средства, които включват следните основни дейности:

1. провеждане на наблюдения и проверки на ВС;

2. изготвяне на воден баланс на ВС или на група ВС, които се обслужват от един оператор;

3. определяне на реалните загуби и на специфичните реални загуби на вода;

4. технически и финансов анализ на влиянието на реалните загуби на вода върху експлоатацията на ВС, цените на услугите и финансово-икономическото състояние на оператора;

5. мерки за намаляване на реалните загуби, в т.ч.:

а) срокове за отстраняване на аварии;

б) обследване състоянието на ВС, откриване и документиране на течовете;

в) план за рехабилитация на ВС или на отделни техни участъци;

г) обосновка на необходимите инвестиции;

д) очакван ефект;

6. определяне на търговските загуби на вода и предвиждане на мерки за намаляването им;

7. определяне на общите загуби на вода;

8. срокове и необходими инвестиции за изпълнение на програмата - по години и общо за периода.


Чл. 48. При разработването на Програмата за намаляване на загубите на вода за ВС на урбанизираните територии се спазват следните приоритети:

1. ВС с повече от 100 хил. потребители;

2. ВС с 40 до 100 хил. потребители;

3. ВС с 10 до 40 хил. потребители;

4. ВС с 2 до 10 хил. потребители;

5. ВС с до 2 хил. потребители.


Чл. 49. В съответствие с разработените в бизнесплановете програми за намаляване на загубите на вода и съгласно чл. 9, ал. 5 ЗРВКУ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя допустимите реални и общи загуби на вода, които В и К операторите трябва да постигнат по години и за периода на действие на съответния бизнеплан.


Чл. 50. В и К операторите изготвят ежегодно отчетни доклади за изпълнение на Програмата за намаляване на загубите на вода и за постигнатите резултати. Тези отчети са неразделна част от годишните отчетни доклади по чл. 21, ал. 4 ЗРВКУ.


Чл. 51. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изготвя анализ на резултатите от изпълнението на програмите за намаляване на загубите на вода на всички В и К оператори. Анализът е неразделна част от доклада по чл. 30 ЗРВКУ.


Приложение № 1 към чл. 12, ал. 1


(Примерен образец)



Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1


(Примерен образец)



Приложение № 3 към чл. 27, ал. 1



Приложение № 4 към чл. 28, ал. 2


Последователност на определяне на баланса на водните количества в m3 годишно



      Фактурирана измерена  
Общо     консумация на вода  
количество     (включително подадена  
вода на   Продадена вода) Фактурирана
входа на   фактурирана Фактурирана неизмерена и носеща
системата   вода Q3 консумация на вода приходи
Q4       водаQ3
      Нефактурирана измерена  
  Обща   консумация на вода  
  законна Подадена Нефактурирананеизмерена  
  консумация нефактурирана консумация на вода  
  Q5 водаQ3A    
      Незаконно ползване  
    Търговски Неточност при измерване  
    загуби на вода    
    Q8    
      Течове във водопроводите  
      за сурова вода и загуби при  
      пречистването  
      Течове в системата за  
      пренос и разпределение  
      Течове и препълване на  
  Общи   резервоарите за Неносеща
  загуби на   съхранение приходи
  вода Q6 Реални загуби Течове в сградните вода
    на вода Q7 отклонения (неотчетена
        вода) Q9
         


Приложение № 5 към чл. 40, ал. 1


Пример за изчисляване на реалните и на специфичните реални загуби на вода



    Период за наблюдение и
Стъпка Участък от ВС измерване -
    една година
1 Определяне на количеството вода, постъпващо в разглеждания участък за периода Q4 = 1 000 000 m3 годишно
2 Определяне на подадената фактурирана вода за периода Q3 = 600 000 m3 годишно
3 Определяне на подадената нефактурирана вода Q3А = 50 000 m3 годишно
4 Определяне на общата законна консумация Q5 = 650 000 m3 годишно
5 Загуби на вода Q6 = 350 000 m3 годишно
6 Търговски загуби 10 % Q8 = 100 000 m3 годишно
7 Реални загуби Q7 = 250 000 m3 годишно
8 Специфични реални загуби на вода q = 250 000/(8760x90) = 0,31 m3/hхkm
9 Дължина на водопроводната мрежа L = 90 km
     


Стъпка 1. Определяне на подаваното количество вода в участъка или във ВС:

Q4 = 1 000 000 m3 годишно.


Стъпка 2. Определяне на фактурираната продадена вода в участъка или във ВС:

Q3 = 600 000 m3 годишно.


Стъпка 3. Оценка на нефактурираната подадена и използвана вода в участъка или във ВС:

Q3A = 50 000 m3 годишно.


Стъпка 4. Определяне на общата законна консумация на вода:

Q5 = Q3 + Q3A = 650 000 m3 годишно.


Стъпка 5. Определяне на загубите на вода като разлика на продадената и доставената вода:

Q6 = Q4 - Q5 = 1 000 000 - 650 000 = 350 000 m3 годишно.


Стъпка 6. Оценка на вероятните търговски загуби от неточни измервания, кражби на вода и др.:

Q8 = 100 000 m3 годишно.


Стъпка 7. Определяне на реалните загуби на вода:

Q7 = Q6 - Q8 = 350 000 - 100 000 = 250 000 m3 годишно.


Стъпка 8. Определяне на специфичните загуби на вода:



Стъпка 9. Дължина на водопроводната мрежа в участъка или във ВС:

L = 90 km.


Определяне типа на ВС:


Определяне размера на специфичните реални загуби на вода:

q = 0,31 m3/h x km - големи загуби на вода.


Приложение № 6 към чл. 44, ал. 3


Определяне на КИОНТ

• При определянето на КИОНТ се изчисляват разходите за откриване на течове в определен обем (например 1 000 000 l дневно) и пределната себестойност за производство на вода в същия обем.

• При определянето на тези разходи не се вземат предвид необходимите средства за отстраняване на аварии, тъй като те са еднакви и в двата случая.

• КИОНТ се отнася за определено ниво на течовете и се изчислява за определено ниво на състоянието на инфраструктурата.

• Графичното изображение на КИОНТ е показано на схемата, като се изчертават кривите на разходите за откриване на течове и оперативните разходи.



• Математическата дефиниция на КИОНТ е нивото, при което:


• Определянето на кривата на разходите за откриване на течове се извършва, като се определи времетраенето на установяване, локализиране и отстраняване на течовете и се остойностят трудът, материалите и използваната техника:


- времетраене на установяването на теча е времетраенето на констатирането му;

- времетраене на локализирането на теча е времетраенето на точното определяне на мястото на теча чрез подходяща апаратура след констатирането му;

- времетраене на отстраняването на теча е времетраенето на извършване на ремонта и ликвидиране на теча.

• Типичното времетраене на регистрираните течове се отразява графично по следния начин:



• Типичното времетраене на нерегистрирани (скрити) течове се отразява също графично:



• След като се определи времетраенето, се определя броят на хората, необходими за работа по течовете, като се установява връзка между човешките ресурси и времетраенето на локализирането на течовете.



  обща дължина на водопроводите
Брой хора = ----------------------------------------- .
  проверявана дължина x време-
  траене на проверката
   


Когато времетраенето е различно, се взема средна величина на база регистрираните.

• Кривата на себестойността на течовете отразява разходите за всички екипи. Тези разходи се изчисляват чрез определяне на седмичен коефициент върху разходите за персонал, автомобили, необходима апаратура, управление и др.

• Кривата на себестойността на течовете се определя по следния начин:

- Определят се пределните икономии от течовете:



където Li е нивото на течовете в момента на локализиране ti.

- Пределните разходи за локализиране на течовете в целия водопровод или във ВС се определят, като се определят първоначално за един теч или разходите за един човек. Те се определят за различни периоди от време, като по този начин се изчертава кривата на пределните разходи.

• КИОНТ е точката от интегралната крива, при която пределните разходи за откриване на течове са равни на пределните разходи за производство на вода. На схемата е показан пример за определяне на КИОНТ.


Приложение № 7 към чл. 45, ал. 2


Определяне на ДИОНТ


• ДИОНТ отчита освен определените в краткосрочен аспект компоненти на пределните оперативни разходи и потенциалните социални, финансови и екологични разходи за период от 5 до 25 години.

• Измерването на ДИОНТ се извършва чрез анализи за ефективното действие на ВС и управлението на оператора.

• За целите на анализа се отчитат прогнозните резултати за капиталовите и оперативните разходи в следните примерни направления:



Вид и предназ- Капиталов Оперативен
начение на разхода разход разход
Нови изграждане енергия, реагенти,
водоизточници на ПСПВ поддръжка
Екологични разходи изграждане енергия, реагенти,
за пречистване на на ПСОВ поддръжка
отпадъчни води    
Купуване на вода водопроводи, енергия, горива,
или прехвърляне пречиствател- поддръжка
от други водосбори ни станции,  
  съоръжения  
Зониране на инсталиране поддръжка
налягане на регулатори  
Рехабилитация на разходи за поддръжка,
водопроводи тръби, съоръ- отстраняване на
  жения, труд аварии
Подмяна на Тръби, труд, поддръжка,
отклонения арматури отстраняване на
    аварии
Контрол и открива- апаратура, разходи за
не на течове транспорт транспорт, труд
     


• С тези видове разходи, както и с други специфични за съответния район, се извършват необходимите финансово-икономически анализи и се обосновава ДИОНТ във ВС.


Промени настройката на бисквитките