НАРЕДБА № 131 ОТ 31 МАРТ 2006 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДНИТЕ ИМ ПОВЪРХНОСТИ ЗА ЗАЩИТА ПРИ УДАР НА ПЕШЕХОДЦИТЕ И НА ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА
НАРЕДБА № 131 ОТ 31 МАРТ 2006 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДНИТЕ ИМ ПОВЪРХНОСТИ ЗА ЗАЩИТА ПРИ УДАР НА ПЕШЕХОДЦИТЕ И НА ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА
Обн. ДВ. бр.38 от 9 Май 2006г., отм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г.
Отменена с параграф единствен на Наредба за отменяне на Наредба № 131 от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на предните им повърхности за защита при удар на пешеходците и на другите участници в движението по пътищата - ДВ, бр. 38 от 21 май 2010 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. условията и редът за одобряване типа на нови моторни превозни средства (ПС) по отношение на предните им повърхности за защита при удар на пешеходците и на другите участници в движението по пътищата;
2. техническите предписания, изискванията към предните повърхности и необходимите изпитвания, на които се подлагат тези повърхности.
Чл. 2. Наредбата се прилага за предните повърхности на ПС от категория М1 с максимална маса не по-голяма от 2,5 t и от категория N1, произведени на база ПС от категория М1 с максимална маса не по-голяма от 2,5 t.
Глава втора.
ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА
Раздел I.
Заявление за одобряване на типа
Чл. 3. Типът на ПС по отношение на предните им повърхности се одобрява при условията и по реда на глава втора от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).
Чл. 4. (1) За одобряване типа на ПС по отношение на предните повърхности производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1.
(3) Всички скици и/или чертежи, приложени към списъка с данни, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробно, във формат А4 или в папка с формат А4. Снимките, когато има такива, трябва да показват съответните части с достатъчни и ясно различими подробности.
(4) За отделни части от предните повърхности, свързани или представляващи системи, компоненти или технически възли с електронно управление, към списъка с данни се прилага информация за тяхното действие.
(5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага документ за платена държавна такса.
Раздел II.
Одобряване на типа
Чл. 5. Производителят предоставя за изпитване от техническата служба ПС, представително за типа, за който се иска одобряване.
Чл. 6. (1) В срок един месец от представяне от заявителя на техническата документация с извършени изпитвания за одобряване типа на ПС по отношение на предните повърхности изпълнителният директор на ИА "АА" издава сертификат за одобряване на типа, когато:
1. превозното средство отговаря на техническите изисквания на наредбата;
2. е изпълнена процедурата по глава втора от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) (*) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 2, част 1.
(3) (*) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 2, част 2.
Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на ИА "АА" не може да откаже издаването на сертификат по чл. 6, ал. 1, когато типът ПС отговаря на техническите изисквания на наредбата и е изпълнена процедурата по глава втора от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) Отказът да се издаде сертификат по чл. 6, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 8. (1) За всеки одобрен тип ПС се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва съответно "2003/102" и "2004/90".
(2) За различните типове ПС се издават различни номера.
Чл. 9. (1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА "АА" за всички изменения на одобрения по реда на наредбата тип ПС по отношение на предните повърхности.
(2) В случай на изменения на одобрения в съответствие с тази наредба тип ПС се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(3) В случай на съмнение изпълнителният директор на ИА "АА" може да определи извършване на нови изпитвания на изменения тип ПС по отношение на предните повърхности.
Чл. 10. В случай на несъответствие с изискванията на наредбата изпълнителният директор на ИА "АА" отказва одобряване на измененията на типа ПС по отношение на предните повърхности.
Чл. 11. Мерките за осигуряване съответствието на продукцията с одобрения тип се предприемат съгласно разпоредбите на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
Чл. 12. Видовете изпитвания и техническите изисквания към предните повърхности са описани в приложение № 3.
Чл. 13. (*) Всеки месец ИА "АА" изпраща до комисията на Европейския съюз копие от ЕО сертификата за одобряване на типа за всяко ПС, одобрено през съответния месец.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Превозно средство" е всяко моторно превозно средство от категория М1 с максимална маса не по-голяма от 2,5 t и от категория N1, произведено на база ПС от категория М1 с максимална маса не по-голяма от 2,5 t, посочени в приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
2. "А-колона" е крайната предна и външна опора на покрива, включена между шасито и покрива на ПС.
3. "Предно стъкло" е челното остъкляване на ПС, което отговаря на всички приложими изисквания от приложение № 2 на Наредба № 112 от 8.I.2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на полето на видимост на водача (ДВ, бр. 54 от 2004 г.).
4. "Тип превозно средство" са ПС от една категория, които пред А-колоните не се различават по такива съществени характеристики, като конструкция, основни размери, материали на външните повърхности на ПС, разположение на компонентите (външни или вътрешни), доколкото същите могат да се разглеждат като допринасящи неблагоприятно за резултатите от изпитванията на удар, описани в приложение № 3, раздел III.
5. "Максимална маса" е технически допустимата максимална маса на ПС, обявена от производителя в съответствие с Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, приложение № 2, т. 2.8.
6. "Първоначални базови точки" са вдлъбнатините, повърхностите, маркировките и средствата за идентифициране, намиращи се върху купето (каросерията) на ПС. Типът на използваната базова точка и положението на тези точки по вертикалата (Z) спрямо земята се определят от производителя в зависимост от готовността на ПС за движение, определена в т. 7. Тези базови точки се избират така, че да позволяват бързото определяне на височините отпред и отзад и на положението на ПС.
Когато първоначалните базови точки се намират на разстояние до ± 25 mm по вертикалната ос Z спрямо положението, предвидено от производителя, това положение се счита за нормално положение по височина. Когато това условие е изпълнено, ПС се поставя в предвиденото от производителя положение или се имитира това положение при пригаждане на всички последващи измервания и извършване на изпитванията.
7. "Нормално положение за движение" е положението на ПС в готовност за движение, когато то е поставено върху пътя; с пневматични гуми с препоръчаното от производителя налягане; с предни колела, ориентирани по оста на ПС; със системи, запълнени с всички необходими за работата на ПС течности, с монтиране на цялото предоставено от производителя оборудване; с поставена маса 75 kg на седалката на водача и същата такава маса, поставена на седалката за пътника отпред; с окачване с възможност за движение със скорост 40 или 35 km/h при нормалните условия на движение, определени от производителя (в частност за превозните средства с активно окачване или автоматичен регулатор на височината на купето (каросерията).
8. "Базово ниво на пътя" е хоризонталната равнина, успоредна на нивото на пътя, представляваща това ниво за ПС в своето нормално положение за движение, спряло върху равна повърхност с включена ръчна спирачка.
9. "Броня" е външната конструкция, разположена отпред, в долната част на купето (каросерията) на ПС. Тя включва всички елементи, предназначени да защитят ПС в случай на челен удар при ниска скорост с друго ПС, както и всички части за закрепването на тази конструкция. Базовото равнище и страничните краища на бронята се определят от ъглите и базовите линии на бронята, определени в т. 10 до 14.
10. "Горна базова линия на бронята" е горната граница на основните точки на контакт на пешеходеца с бронята при удар. Тя се определя като геометричната следа на най-високите допирни точки между права линия с дължина 700 mm и бронята, когато правата линия, поддържана успоредно на надлъжната вертикална равнина на ПС и наклонена на 20° назад, е в постоянен допир с пътя и с повърхността на бронята и се премества по предната част на ПС (виж приложение № 3, раздел II, фиг. 1а).
Когато е необходимо, правата линия може да се скъси, за да се избегне всякакъв контакт с елементи, разположени над бронята.
11. "Долна базова линия на бронята" е долната граница на основните точки на контакт на пешеходеца с бронята при удар. Тя се определя като геометричната следа на най-ниските допирни точки между права линия с дължина 700 mm и бронята, когато правата линия, поддържана успоредно на надлъжната вертикална равнина на ПС и наклонена на 20° напред, е в постоянен допир с пътя и с повърхността на бронята и се премества по предната част на ПС (виж приложение № 3, раздел II, фиг. 1b).
12. "Максимална височина на бронята" е разстоянието по вертикала между пътното платно и горната базова линия на бронята, определена в т. 10, когато ПС е поставено в неговото нормално положение за движение.
13. "Минимална височина на бронята" е разстоянието по вертикала между пътното платно и долната базова линия на бронята, определена в т. 11, когато ПС е поставено в неговото нормално положение за движение.
14. "Ъгъл на бронята" е ъгълът между вертикална равнина, допираща се до външната повърхност на бронята и образуваща ъгъл от 60° със средната надлъжна вертикална равнина на ПС (виж приложение № 3, раздел II, фиг. 2).
15. "Една трета от бронята" е геометричната следа, разположена между ъглите на бронята, определени в т. 14, и измерена, следвайки външния контур на бронята с една лента, разделена на три равни части.
16. "Предна част на бронята" за всяко сечение на един автомобил е хоризонталното разстояние между горната базова линия на бронята, определена в т. 10, и базовата линия на предния контур на капака, определена в т. 20.
17. "Разгъната дължина 1000 mm" е геометричната следа, описана върху горната повърхност на капака от единия край на лента с дължина 1000 mm, когато тя се поддържа във вертикална равнина, успоредна на оста на ПС и се премества пред капака и бронята. По време на тази операция лентата е опъната и единият й край се поддържа в контакт с пътното платно във вертикално положение пред предната повърхност на бронята, а другият й край се поддържа в контакт с горната повърхност на капака (виж приложение № 3, раздел II, фиг. 3). Превозното средство е поставено в своето нормално положение за движение.
Операцията се повтаря с ленти с подходяща дължина, за да се определят разгънатите дължини 1500 mm и 2000 mm.
18. "Горен капак" е повърхността, определена, както следва:
а) от базовата линия на предния контур (ръб) на капака така, както е описана в т. 20;
б) от базовите линии на страничните повърхности на капака така, както са описани в т. 22;
в) от базовата линия на задната повърхност на капака така, както е описана в т. 25.
19. "Преден контур (ръб) на капака" е външната конструкция, разположена в предната горна част на купето (каросерията), която включва капака, калниците, горните и страничните елементи на корпусите на фаровете и всички скрепителни елементи. Базовата линия, обозначаваща положението на предния контур (ръб) на капака, се определя от нейната височина над земята и от хоризонталното разстояние, което го отделя от бронята (от предната част на бронята), определени в съответствие с т. 16, 20 и 21.
20. "Базова линия на предния контур (ръб) на капака" е геометричната следа на допирните точки между една права линия с дължина 1000 mm и предната повърхност на капака, когато правата линия, поддържана успоредно на надлъжната вертикална равнина на ПС и наклонена на 50° назад, с долен край, разположен на 600 mm над земята, се премества по предния ръб на капака (виж приложение № 3, раздел II, фиг. 4). При превозните средства, чиято горна повърхност на капака е наклонена на повече или по-малко от 50°, така че правата линия се допира до един участък или до няколко точки вместо само в една, базовата линия се определя, като правата линия се наклони назад, докато образува ъгъл от 40°. За ПС със силует, при който първата допирна точка се намира върху долния край на правата линия, тази точка се разглежда като базова линия на предния контур (ръб) на капака в този частен случай. За ПС със силует, при който първата допирна точка се намира върху горния край на правата линия, геометричната следа на разгънатата дължина 1000 mm, определена в т. 17, се използва като базова линия на предния ръб на капака в този случай.
Горният контур (ръб) на бронята също се разглежда като базова линия на предния контур (ръб) на капака по смисъла на това определение, когато той влиза в допир с правата линия по време на тази проверка.
21. "Височина на предния контур (ръб) на капака" за всяко сечение на един автомобил е вертикалното разстояние между пътя и базовата линия на предния контур (ръб) на капака, определена в т. 20, като ПС е поставено в своето нормално положение за движение.
22. "Базова линия на страничната повърхност на капака" е геометричната следа на най-високо разположените допирни точки между права линия с дължина 700 mm и страничната повърхност на капака, когато правата линия, поддържана успоредно на страничната вертикална равнина на ПС и наклонена на 45° навътре, е в непрекъснат контакт с повърхността на каросерията и се премества напред по горната повърхност на капака (виж приложение № 3, раздел II, фиг. 5).
23. "Връх на базовия ъгъл" е пресечната точка на базовата линия на предния контур (ръб) на капака и базовата линия на страничната повърхност на капака (приложение № 3, раздел II, фиг. 6).
24. "Една трета от предния контур (ръб) на капака" е геометричната следа, разположена между върховете на базовите ъгли, определени в т. 23, и измерена, следвайки външния контур на предния контур (ръб) на капака, с една лента, разделена на три равни части.
25. "Базова линия на задната повърхност на капака" е геометричната следа на най-задните допирни точки между една сфера и горната повърхност на капака, определена в т. 18, когато сферата се поддържа в постоянен контакт с предното стъкло и се премества от едната към другата страна на горната повърхност на капака (виж приложение № 3, раздел II, фиг. 7). Тази операция изисква демонтирането на перата и рамената на стъклочистачките.
26. "Една трета от горната повърхност на капака" е геометричната следа, разположена между базовите линии на страничните повърхности на капака, определени в т. 22, и измерена, следвайки външния контур на горната повърхност на капака, с една лента, разделена на три равни части.
27. "Пресичане между базовата линия на задната повърхност на капака и базовата линия на страничната повърхност на капака" е пресечната точка между двете базови линии. Когато базовата линия на задната повърхност на капака и базовата линия на страничната повърхност на капака не се пресичат, базовата линия на задната повърхност на капака се продължава и/или изменя, като се използва шаблон във формата на полукръг с радиус 100 mm (виж приложение № 3, раздел II, фиг. 8).
28. "Критерий за натоварване на главата (НРС)" се пресмята от уравнението, когато резултантната на ускорението в зависимост от времето има максимална стойност (зависеща от моментите t1 и t2):
в което "а" е резултантна на ускорението, умножена с "g", а "t1" и "t2" са двата момента (изразени в секунди), определящи по време на удара началото и края на регистрирането, при което НРС достига своята максимална стойност. Стойностите на НРС, за които интервалът (t2 - t1) е по-голям от 15 ms, не се взимат предвид при пресмятането на максималната стойност.
29. "Базова линия на задния край на предното стъкло" е геометричната следа на най-предните допирни точки между сфера с диаметър 165 mm и предното стъкло (определено в т. 3), като сферата се поддържа в постоянен контакт с предното стъкло и се премества от едната към другата страна на горната част на рамката на предното стъкло, включително евентуалните уплътнители (виж приложение № 3, раздел II, фиг. 10).
30. "Предна горна повърхност" е външната конструкция, която включва горната повърхност на всички външни елементи на превозното средство, с изключение на предното стъкло, А-колоните и структурите, разположени зад тези компоненти. Следователно тя включва предимно капака, калниците, осите за въртене на рамената на стъклочистачките и долната част от рамката на предното стъкло.
31. "Център на коляното" е действителната точка на сгъване на коляното.
32. "Бедро" са всички компоненти или части на компоненти (включително плътта, кожата, амортизатора, измерителната верига, както и направляващите, ролките и другите елементи, закрепени към макета на крака за неговото задвижване), разположени над центъра на коляното.
33. "Пищял" са всички компоненти или части на компоненти (включително плътта, кожата, амортизатора, измерителната верига, както и направляващите, ролките и другите елементи, закрепени към макета на крака за неговото задвижване), разположени под центъра на коляното. Пищялът включва масата и другите характеристики на стъпалото.
34. "Производител" е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване на типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. (1) От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" отказва издаването сертификати за одобряване на типа, когато ПС не отговаря на техническите изисквания, посочени в приложение № 3, раздел I, т. 1 или т. 2. Изключение се допуска само в случаи на одобряване на ПС по чл. 17, т. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за ПС, които не са били одобрени съгласно наредбата и които не се различават по отношение на съществени конструктивни характеристики на каросерията и конструкцията пред А-колоните на типове ПС, за които е издаден сертификат за одобряване на типа преди датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 3. От 1 септември 2010 г. изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" отказва издаването на сертификати за одобряване на типа, когато ПС не отговаря на техническите изисквания, посочени в приложение № 3, раздел I, т. 2. Изключение се допуска само в случаи на одобряване на ПС по чл. 17, т. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета,
§ 4. От 31 декември 2012 г. за нови ПС, за които се изисква сертификат за одобряване на типа, издадените от производителя сертификати за съответствие съгласно Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета ще се считат за невалидни, когато ПС не отговарят на техническите изисквания, посочени в приложение № 3, раздел I, т. 1 или т. 2;
§ 5. От 1 септември 2015 г. за нови ПС, за които се изисква сертификат за одобряване на типа, издадените от производителя сертификати за съответствие съгласно Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета ще се считат за невалидни, когато ПС не отговарят на техническите изисквания, посочени приложение № 3, раздел I, т. 2.
§ 6. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 е в сила до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, а разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 13 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 7. Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и въвежда изискванията на Директива 2003/102/ЕО, последно изменена с Решение 2004/90/ЕО.
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2
| Образец |
| Списък с данни № ... относно одобряване типа на превозно средство по отношение на предните повърхности за защита на пешеходците и на другите участници в движението по пътищата |
| 01. | Обща информация |
| 0.1. | Марка (търговско наименование на произво- |
| 0.2. | Тип и общо(-и) търговско(-и) описание(-я): |
| 0.3. | Начини за идентификация на типа, когато се |
| маркира на превозното средство: | |
| 0.3.1. | Местоположение на тази маркировка: |
| 0.4. | |
| 0.5. | Наименование и адрес на производителя: |
| 0.8. | Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и): |
| 1. | Общи конструктивни характеристики на превозното средство |
| 1.1. | Снимки и/или чертежи на представително за |
| одобряване превозно средство (образец): | |
| 1.6. | Местоположение и разположение на двигателя: |
| 9. | Каросерия |
| 9.1. | |
| 9.2. | Използвани материали и начини на изработка: |
| 9.23. | |
| Прилага се подробно описание, включително снимки и/или чертежи, на ПС по отношение на конструкцията, размерите, имащите отношение по въпроса базови очертания и съставните материали на предната част на ПС (отвътре и отвън). Описанието да съдържа подробности за всички монтирани системи за активна безопасност. |
__________
1 Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.
Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2
| Сертификати за одобряване на типа |
| Част 1 |
| ОБРАЗЕЦ |
| (Максимален формат: А4 (210 x 297 mm) |
| Сертификат за одобряване на типа |
| Печат на ИА "АА" |
| Съобщение относно |
| - Одобряване на типа 1 |
| - Изменение (разширение) на одобряването на типа 1 |
| - Отказ за одобряване на типа 1 |
| - Отнемане на одобряване на типа 1 |
| за тип превозно средство в съответствие с Наредба № ..... от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на предните им повърхности за защита при удар на пешеходците и на другите участници в движението по пътищата |
| 1 Излишното се задрасква. |
| Раздел I |
| 0.1. | Марка (търговско наименование на произ- |
| 0.2. | |
| 0.2.1. | Търговско(-и) наименование(-я) (когато |
| 0.3. | Начини за идентификация на типа, когато |
| 0.3.1. | Местоположение на тази маркировка: |
| 0.4. | Категория на превозното средство: |
| 0.5. | Наименование и адрес на производителя: |
| 0.8. | Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и): |
| Раздел II |
| 1. | Допълнителна информация (където е прило- |
| жимо): Виж раздел III | |
| 2. | Техническа служба, която извършва изпит- |
| 3. | |
| 4. | |
| 5. | Забележки (когато има): Виж раздел III |
| 6. | |
| 7. | |
| 8. | |
| 9. | Прилага се индексът на техническото досие, |
| депозирано при одобряващия орган, който | |
| може да се получи при поискване. | |
| Раздел III |
| Допълнение към сертификат № .... за одобряване типа на превозно средство в съответствие с Наредба № ..... от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на предните им повърхности за защита при удар на пешеходците и на другите участници в движението по пътищата |
| 1. | Допълнителна информация: |
| 1.1. | Кратко описание на типа превозно средство |
| по отношение на неговата конструкция, раз- | |
| мери, конфигурация и съставни материали: | |
| 1.2. | Местоположение на двигателя: отпред/отзад/ |
| в средата 1 | |
| 1.3. | Задвижване: предно/задно 1 |
| 1.4. | Маса на превозното средство, представено |
| за изпитване (kg) - | |
| 1.5. | Резултати от изпитванията съгласно прило- |
| жение № 3, раздел I, т. 1 и 2 (излишното се | |
| задрасква): | |
| 1.5.1. | Изпитвания съгласно т. 1: |
| 1 | Излишното се задрасква. |
| Изпитване | Регистрирана стойност | Приема |
| се/отхвър- | ||
| ля се (1) | ||
| 1 | 2 | 3 |
| Удар на макет на долната | Ъгъл на огъване | градуси | |
| част на крака с бронята | Хлъзгащо измест- | mm | |
| (когато се провежда | ване | ||
| такова изпитване) | Ускорение в уча- | g | |
| стъка на пищяла | |||
| Удар на макет на горната | Сума от силите | kN | (2) |
| част на крака с предния | на удара | ||
| контур на капака | Огъващ момент | Nm | (2) |
| Удар на макет на горната | Сума от силите | kN | |
| част на крака с бронята | на удара | ||
| (когато се провежда | Огъващ момент | Nm | |
| такова изпитване) | |||
| Удар на макет на главата | Стойности на НРС | ||
| на дете/на дребен въз- | в зона А (най-мал- | ||
| растен човек (3,5 kg) с | ко 12 стойности) | ||
| горната повърхност | Стойности на НРС | ||
| на капака | в зона В (най-мал- | ||
| ко шест стойности) | |||
| Удар на макет на гла- | Стойности на НРС | (2) | |
| вата на възрастен човек | (най-малко пет | ||
| (4,8 kg) с предното | стойности) | ||
| стъкло | |||
(1) Съгласно стойностите, посочени в приложение № 3, раздел I, т. 1 от наредбата.
(2) Само за целите на контрола.
1.5.2. Изпитвания съгласно т. 2:
| Изпитване | Регистрирана стойност | Приема |
| се/отхвър- | ||
| ля се (1) | ||
| 1 | 2 | 3 |
| Удар на макет на дол- | Ъгъл на огъване | градуси | |
| ната част на крака с | Хлъзгащо измест- | mm | |
| бронята (когато се | ване | ||
| провежда такова | Ускорение в | g | |
| изпитване) | участъка на | ||
| пищяла | |||
| Удар на макет на горната | Сума от силите | kN | |
| част на крака с предния | на удара | ||
| контур на капака | Огъващ момент | Nm | |
| Удар на макет на горната | Сума от силите | kN | |
| част на крака с бронята | на удара | ||
| (когато се провежда | Огъващ момент | Nm | |
| такова изпитване) | |||
| Удар на макет на главата | Стойности на НРС | ||
| на дете (2,5 kg) с горната | (най-малко девет | ||
| повърхност на капака | стойности) | ||
| Удар на макет на глава- | Стойности на НРС | ||
| та на възрастен човек | (най-малко девет | ||
| (4,8 kg) с горната повърх- | стойности) | ||
| ност на капака | |||
(1) Съгласно стойностите, посочени в приложение № 3, раздел I, т. 2 от наредбата.
| 1.6. | Забележки: (напр. отнасящи се до превозни- |
| те средства с ляво или дясно разположение | |
| Част 2 |
| ОБРАЗЕЦ |
| (Максимален формат: А4 (210 x 297 mm) |
| ЕО сертификат за одобряване на типа |
| Печат на ИА "АА" |
| Съобщение относно |
| - ЕО одобряване на типа 1 |
| - ЕО изменение (разширение) на одобряването |
| на типа 1 |
| - отказ за ЕО одобряване на типа 1 |
| - отнемане на ЕО одобряване на типа 1 |
| за тип превозно средство/в съответствие с Наредба № ..... от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на предните им повърхности за защита при удар на пешеходците и на другите участници в движението по пътищата |
| Раздел I |
| 0.1. | Марка (търговско наименование на произ- |
| 0.2. | |
| 0.2.1. | Търговско(-и) наименование(-я) (когато има): |
| 0.3. | Начини за идентификация на типа, когато се |
| 0.3.1. | |
| 0.4. | |
| 0.5. | Наименование и адрес на производителя: |
| 0.8. | |
| Раздел II |
| 1. | Допълнителна информация (където е прило- |
| жимо): Виж раздел III | |
| 2. | Техническа служба, която извършва изпит- |
| 3. | Дата на протокола от изпитването: |
| 4. | |
| 5. | Забележки (когато има): Виж раздел III |
| 6. | |
| 7. | |
| 8. | |
| 9. | Прилага се индексът на техническото досие, |
| депозирано при одобряващия орган, който | |
| може да се получи при поискване. | |
| Раздел III |
| Допълнение към ЕО сертификат № .... за одобряване типа на превозно средство в съответствие с Наредба № ..... от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на предните им повърхности за защита при удар на пешеходците и на другите участници в движението по пътищата |
| 1. | Допълнителна информация: |
| 1.1. | Кратко описание на типа превозно средство |
| по отношение на неговата конструкция, раз- | |
| мери, конфигурация и съставни материали: | |
| 1.2. | Местоположение на двигателя: отпред/отзад/ |
| в средата 1 | |
| 1.3. | Задвижване: предно/задно 1 |
| 1 | Излишното се задрасква. |
| 1.4. | Маса на превозното средство, представено |
| за изпитване (kg) - | |
| 1.5. | Резултати от изпитванията съгласно прило- |
| жение № 3, раздел I, т. 1 и 2 (излишното се | |
| задрасква): | |
| 1.5.1. | Изпитвания съгласно т. 1: |
| Изпитване | Регистрирана стойност | Приема |
| се/отхвър- | ||
| ля се (1) | ||
| 1 | 2 | 3 |
| Удар на макет на долната | Ъгъл на огъване | градуси | |
| част на крака с бронята | Хлъзгащо | mm | |
| (когато се провежда | изместване | ||
| такова изпитване) | Ускорение в | g | |
| участъка на | |||
| пищяла | |||
| Удар на макет на горната | Сума от силите | kN | (2) |
| част на крака с предния | на удара | ||
| контур на капака | Огъващ момент | Nm | (2) |
| Удар на макет на горната | Сума от силите | kN | |
| част на крака с бронята | на удара | ||
| (когато се провежда | Огъващ момент | Nm | |
| такова изпитване) | |||
| Удар на макет на гла- | Стойности на НРС | ||
| вата на дете/на дребен | в зона А | ||
| възрастен човек (3,5 kg) | (най-малко | ||
| с горната повърхност | 12 стойности) | ||
| на капака | Стойности на НРС | ||
| в зона В | |||
| (най-малко шест | |||
| стойности) | |||
| Удар на макет на главата | Стойности на НРС | (2) | |
| на възрастен човек | (най-малко пет | ||
| (4,8 kg) с предното | стойности) | ||
| стъкло | |||
(1) Съгласно стойностите, посочени в приложение № 3, раздел I, т. 1 от наредбата.
(2) Само за целите на контрола.
1.5.2. Изпитвания съгласно т. 2:
| Изпитване | Регистрирана стойност | Приема |
| се/отхвър- | ||
| ля се (1) | ||
| 1 | 2 | 3 |
| Удар на макет на долната | Ъгъл на огъване | градуси | |
| част на крака с бронята | Хлъзгащо | mm | |
| (когато се провежда | изместване | ||
| такова изпитване) | Ускорение в | g | |
| участъка на | |||
| пищяла | |||
| Удар на макет на горната | Сума от силите | kN | |
| част на крака с предния | на удара | ||
| контур на капака | Огъващ момент | Nm | |
| Удар на макет на горната | Сума от силите | kN | |
| част на крака с бронята | на удара | ||
| (когато се провежда | Огъващ момент | Nm | |
| такова изпитване) | |||
| Удар на макет на главата | Стойности на НРС | ||
| на дете (2,5 kg) с горната | (най-малко девет | ||
| повърхност на капака | стойности) | ||
| Удар на макет на главата | Стойности на НРС | ||
| на възрастен човек | (най-малко девет | ||
| (4,8 kg) с горната | стойности) | ||
| повърхност на капака | |||
| (1) Съгласно стойностите, посочени в приложение № 3, раздел I, т. 2 от наредбата. |
| 1.6. | Забележки: (напр. отнасящи се до превозни- |
| те средства с ляво или дясно разположение | |
Приложение № 3 към чл. 12
Видове изпитвания и технически изисквания към предните повърхности
Раздел I
Видове изпитвания
1. Провеждат се следните изпитвания при спазване на описаните технически изисквания (граничните стойности в т. 1.3 и 1.4 се вземат под внимание само за целите на контрола):
1.1. Удар на макет на долен крайник с бронята - провежда се едно от описаните в т. 1.1.1 или 1.1.2 изпитвания:
1.1.1. удар на макет на долната част на крака с бронята при скорост в момента на удара 40 km/h; максимален динамичен ъгъл на прегъване в коляното - не е по-голям от 21°, максимално динамично хлъзгащо изместване в коляното - не е по-голямо от 6 mm, и ускорението, измерено в горния край на пищяла - не е по-голямо от 200 g;
1.1.2. удар на макет на горната част на крака с бронята при скорост в момента на удара 40 km/h; моментна сума на силите на удара по отношение на времето - не е по-голяма от 7,5 kN и огъващ момент върху макета - не е по-голям от 510 Nm;
1.2. удар на макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст с горната повърхност на предния капак при скорост в момента на удара 35 km/h и тегло на макета 3,5 kg; критерият за натоварване на главата не трябва да е по-голям от 1000 за 2/3 от изпитвателния участък на капака и 2000 за останалата 1/3 от него;
1.3 удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на капака при скорост в момента на удара 40 km/h; моментната сума на силите на удара по отношение на времето не трябва да е по-голяма от 5 kN, а огъващият момент върху макета се регистрира и сравнява с приемлива стойност 300 Nm;
1.4. удар на макет на глава на възрастен човек с предното стъкло при скорост в момента на удара 35 km/h и 4,8 kg тегло на макета; критерият за натоварване на главата се регистрира и сравнява с приемлива стойност 1000.
2. Провеждат се следните изпитвания при спазване на описаните технически изисквания:
2.1. Удар на макет на долен крайник с бронята - провежда се едно от описаните в т. 2.1.1 или 2.1.2 изпитвания:
2.1.1. удар на макет на долната част на крака с бронята при скорост в момента на удара 40 km/h; максимален динамичен ъгъл на прегъване в коляното - не е по-голям от 15°, максималното динамично хлъзгащо изместване в коляното - не е по-голямо от 6 mm, и ускорението, измерено в горния край на пищяла - не е по-голямо от 150 g;
2.1.2. удар на макет на горната част на крака с бронята при скорост в момента на удара 40 km/h; моментна сума на силите на удара по отношение на времето - не е по-голяма от 5 kN и огъващ момент върху макета - не е по-голям от 300 Nm;
2.2. удар на макет на глава на дете с горната повърхност на капака при скорост в момента на удара 40 km/h и 2,5 kg тегло на макета; НРС не трябва да е по-голям от 1000 за цялата изпитвателна повърхност на капака;
2.3. удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на капака при скорост в момента на удара 40 km/h; моментната сума на силите на удара по отношение на времето не трябва да е по-голяма от 5 kN, а огъващият момент върху макета не трябва да е по-голям от 300 Nm;
2.4. удар на макет на глава на възрастен човек с горната част на предния капак при скорост в момента на удара 40 km/h и 4,8 kg тегло на макета; НРС не трябва да е по-голям от 1000 за цялата изпитвателна повърхност на капака.
Раздел II
Общи технически изисквания при изпитванията
Измерванията по този раздел се извършват при ПС, поставено в нормално положение за движение, съгласно т. 7 от допълнителната разпоредба. Когато върху ПС има знак, фигурка или друга част от конструкцията, която може да полегне или да се премести назад под действието на умерен натиск, този натиск се прилага преди и/или по време на измерванията. През време на измерванията всички компоненти на ПС, които могат да изменят своята форма или разположение (като скриващи се фарове), но са различни от компонентите на окачването или на активните устройства за защита на пешеходците, се поставят по начин и разположение, оценени като най-подходящи от отговарящите за изпитванията органи, след консултация с производителя.
Фиг. 1а. Определяне на горната базова линия на бронята (BR)
Фиг. 1b. Определяне на долната базова линия на бронята (LBR)
Фиг. 2. Определяне на ъгъла на бронята
Фиг. 3. Определяне на разгънатата дължина
Фиг. 4. Определяне на базовата линия на предния контур (ръб) на капака
Фиг. 5. Определяне на базовата линия на страничната повърхност на капака
Фиг. 6. Определяне на върха на базовия ъгъл: пресечна точка на базовата линия на предния контур (ръб) на капака и базовата линия на страничната повърхност на капака
Фиг. 7. Определяне на базовата линия на задната повърхност на капака
За изпитванията, описани в чл. 12, диаметърът на сферата е 165 mm. За изпитванията, описани в приложение № 3, раздел I, т. 1, диаметърът на сферата е 165 mm, когато долната част на рамката за предното стъкло по средната линия на ПС е разположена на разгъната дължина от пътя така, както е определена в § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба - по-голяма или равна на 1500 mm; той е 130 mm, когато тази дължина е по-малка от 1500 mm. Когато базовата линия на задната повърхност на капака е разположена на разгъната дължина от пътя по-голяма от 2100 mm, тази базова линия се определя от геометричната следа на разгъната дължина от 2100 mm, определена в § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба. Когато базовата линия на задната повърхност на капака и страничните повърхности на капака не се пресичат, базовата линия на задната повърхност на капака се изменя според процедурата, описана в § 1, т. 27 от допълнителната разпоредба.
Фиг. 8. Форма и маркировка на шаблона, използван за свързване на базовата линия на задната повърхност на капака и базовата линия на страничната повърхност на капака
Шаблонът се поставя върху ПС така, че ъглите "А" и "В" да съвпаднат със страничната базова линия. Като се внимава тези два ъгъла да продължават да съвпадат със страничната базова линия, шаблонът се плъзга постепенно назад, докато неговата дъга се допре до базовата линия на задната повърхност на капака. По време на придвижването шаблонът трябва да е огънат така, че да следва колкото е възможно по-близко външния контур на горната повърхност на капака на ПС, без да се прегъва. Когато между шаблона и базовата линия на задната повърхност на капака има точка на допиране и тя е разположена извън дъгата, определена от точките "С" и "D", базовата линия на задната повърхност на капака се продължава и/или изменя по дъгата на шаблона до достигането на базовата линия на страничната повърхност на капака, както е показано на приложение № 3, раздел II, фиг. 9.
Посоченият по-горе шаблон трябва да е от тънък лист гъвкав материал, който може лесно да се огъва по крива във всяко направление. За предпочитане е шаблонът да е заздравен при огъване чрез двойна или сложна крива, когато това може да доведе до поява на неравности по повърхнината. Препоръчва се материалът да е тънък пластмасов лист, покрит с пенопласт, за да позволи "прилепване" на шаблона към повърхността на ПС. При шаблон, поставен върху равна повърхност, върху него се маркират четири точки - от "А" до "D".
Когато шаблонът не може да се допира едновременно до базовата линия на страничната повърхност на капака в точките "А" и "В" и до базовата линия на задната повърхност на капака или точката, в която се допират базовата линия на задната повърхност на капака и шаблона е вътре в дъгата, определена от точките "С" и "D", трябва да се използват допълнителни шаблони, чиито радиуси нарастват постепенно с постоянна стойност 20 mm, докато всички посочени по-горе условия бъдат изпълнени.
След като се определи базовата линия на задната повърхност на капака, тя се използва във всички следващи точки и първоначалните й краища не се взимат под внимание.
Фиг. 9. Поглед отгоре на задния ъгъл на капака - продължаване на базовата линия на задната повърхност на капака с дъга от шаблона
Фиг. 10. Определяне на базовата линия на задния край на предното стъкло
Раздел III
Общи условия
1. Напълно комплектувано ПС:
1.1. Изпитванията на напълно комплектуваното ПС се провеждат при условията, описани в т. 1.1.1, 1.1.2 и 1.1.3.
1.1.1. Превозното средство трябва да се намира в своето нормално положение - закрепено здраво за опорите за повдигане или е неподвижно върху равна повърхност с включена ръчна спирачка.
1.1.2. Всички устройства, конструирани за защита на уязвимите участници в движението по пътищата, се задействат правилно преди началото на изпитването или са включени по време на изпитването. Заявителят за типово одобряване е длъжен да демонстрира, че устройствата функционират, както е предвидено в случай на удар с пешеходец.
1.1.3. При извършване на изпитванията всички компоненти на ПС, които могат да изменят формата или разположението си (като скриващи се фарове), но са различни от активните устройства за защита на пешеходците, се поставят по начин и разположение, които са оценени като най-подходящи от отговарящите за изпитванията органи, след консултация с производителя.
2. Подсистема от превозно средство
2.1. Когато за извършване на изпитванията е предоставена само една подсистема от ПС, тя трябва да е в съответствие с условията, определени в т. 2.1.1 - 2.1.4.
2.1.1. Да са налице всички елементи от конструкцията на ПС и всички компоненти, разположени под капака или зад предното стъкло, които могат да участват при челен удар с уязвим участник в движението по пътищата, за да се проявят характеристиките и взаимодействията на всички съвместно действащи компоненти на ПС.
2.1.2. Подсистемата се поставя в своето нормално положение и се закрепва здраво.
2.1.3. Всички устройства, конструирани за защита на уязвимите участници в движението по пътищата, се задействат правилно преди началото на изпитването или са включени по време на изпитването. Заявителят за типово одобряване е длъжен да демонстрира, че устройствата функционират, както е предвидено в случай на удар с пешеходец.
2.1.4. При извършване на изпитванията всички компоненти на ПС, които могат да изменят формата или разположението си (като скриващи се фарове), но са различни от активните устройства за защита на пешеходците, се поставят по начин и разположение, които са оценени като най-подходящи от отговарящите за изпитванията органи, след консултация с производителя.
Раздел IV
Изпитване на удар на макет на долната част на крака с бронята
1. Област на приложение
Този метод е приложим към изискванията за изпитване по раздел I, т. 1 и 2.
2. Общи изисквания
2.1. Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент в изпитванията на удар с бронята, трябва да се движи свободно в момента на удара. Удрящият елемент се освобождава на такова разстояние от ПС, че резултатите от изпитването да не се влияят от контакта на удрящия елемент със системата за задвижването при отскачането му назад.
2.2. Удрящият елемент може да се задвижва от пневматичен, хидравличен привод, от механична пружина или от всяко друго средство, което може да осигури същия ефект.
3. Изисквания към изпитването
3.1. Целта на изпитването е да се установи дали са изпълнени изискванията, посочени в раздел I, т. 1.1.1 и 2.1.1.
3.2. Извършват се най-малко три изпитвания на удар на макет на долната част на крака с бронята - едно изпитване в средната една трета и по едно изпитване във всяка от страничните една трети на бронята в местата, в които вероятността за наранявания е оценена като най-голяма. Изпитванията се прилагат към различни типове конструкции, когато те се изменят при преминаване от една към друга в оценяваната зона. Избраните за изпитванията точки са на разстояние не по-малко от 132 mm една от друга и на не по-малко от 66 mm навътре от определените ъгли на бронята. Минималните разстояния се определят с помощта на рулетка, опъната по външната повърхност на ПС. Разположението на компонентите, изпитвани в лабораториите, се посочват в протокола от изпитването.
3.3. Производителят може да поиска отклонение по отношение на усилената зона за демонтируемо прикачно устройство.
3.4. Метод за изпитване
3.4.1. Апаратура за изпитване
3.4.1.1. Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, се състои от две твърди части, покрити с пенопласт, представляващи бедрото (горната част на крака) и пищяла (долната част на крака), съединени чрез изкуствено деформируемо коляново съединение. Общата дължина на удрящия елемент трябва да е 926 ± 5 mm и масата при изпитването трябва да е 13,4 ± 0,2 kg; удрящият елемент трябва да съответства на предписанията от т. 4 в раздела и на фиг. 11. Направляващите, ролките и другите елементи, закрепени към удрящия елемент за неговото задвижване, могат да достигат показаните на фиг. 11 размери.
3.4.1.2. Поставят се датчици за измерване на ъгъла на сгъване на коляното и на преместването при срязване. Поставя се едноосов акселерометър върху частта от пищяла, върху която няма да се нанася удар, в близост до коляновото съединение и с ос на максимална чувствителност, насочена по посока на удара.
3.4.1.3. Стойността на реакцията CFC (Channel Frequency Class) на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC (Channel Amplitude Class) на измервателната верига, определени в БДС ISO 6487:2000, са 50° за ъгъла на сгъване на коляното, 10 mm за преместването и 500 g за ускорението. Това не означава, че самият удрящ елемент е физически пригоден да възпроизведе едно сгъване и едно срязване, съответстващи на посочените по-горе ъгъл и преместване.
Фиг. 11. Макет на долната част на крака, покрита с пенопласт и кожа
3.4.1.4. Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията към характеристиките му, изброени в т. 2 от раздел Х, и да е снабден с елементи на коляновото съединение от същата партида, както използваните при сертифицирането. Удрящият елемент трябва също да е покрит с четири последователни слоя от листове пенопласт ConforTM, изработени от една и съща производствена партида (изрязани от един блок или топка пенопласт), като пенопластът на един от тези листове е бил използван при динамичното изпитване за сертифициране и отделните маси на тези листове се отклоняват с не повече от ± 2 % от масата на листа, използван при изпитването за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран. При всяко изпитване се поставят нови деформируеми елементи на коляното. Удрящият елемент се сертифицира отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар превишават определената стойност за САС.
3.4.1.5. Удрящият елемент се монтира, задвижва и освобождава, както е посочено в т. 2.1 и 2.2.
3.4.2. Метод за изпитване
3.4.2.1. Състоянието на ПС или на неговата подсистема трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел III. Стабилизираната температура на апаратурата и на ПС или подсистемата е 20 °С ± 4 °С.
3.4.2.2. Изпитванията се извършват между ъглите на бронята в местата, определени в т. 3.2.
3.4.2.3. Долният край на удрящия елемент се разполага на базовото равнище на земята в момента на първоначалния контакт с бронята (виж фиг. 12) с допустимо отклонение ± 10 mm.
Фиг. 12. Изпитване на удар на макет на долната част на крака с бронята на комплектувано ПС в нормално положение (в ляво) и на комплектувано ПС или подсистема, монтирани върху опори (в дясно)
3.4.2.4. Векторът на скоростта на удара трябва да е разположен в хоризонтална равнина и да е успореден на надлъжната вертикална равнина на ПС. Допустимото отклонение на вектора на скоростта в хоризонтална и във вертикална равнина е ± 2° в момента на първоначалния контакт.
Оста на удрящия елемент трябва да е перпендикулярна на хоризонталната равнина с допустимо отклонение ± 2° в напречна и надлъжна равнина. Хоризонталната, надлъжната и напречната равнина са взаимно перпендикулярни една на друга (виж фиг. 13).
Когато се установява височината на системата за задвижване, се държи сметка за влиянието на гравитацията по време на периода на свободно движение на удрящия елемент.
В момента на първоначалния контакт удрящият елемент трябва да е в предвиденото направление спрямо своята вертикална ос с допустимо отклонение ± 5° (виж фиг. 13), за да може коляновото съединение да функционира нормално.
Фиг. 13. Допустими отклонения на ъглите на долната част на крака, използван като удрящ елемент в момента на първоначалния контакт
3.4.2.5. В момента на първоначалния контакт средната линия на удрящия елемент се удря в избраното място за удара с допустимо отклонение ± 10 mm.
3.4.2.6. В момента на контакта между удрящия елемент и ПС удрящият елемент не трябва да докосва земята или друго нещо, което не е част от ПС.
3.4.2.7. Скоростта на удара на удрящия елемент при удара му в бронята е 11,1 ± 0,2 m/s. Когато скоростта на удара се пресмята въз основа на измервания, извършени преди момента на първоначалния контакт, се взема предвид влиянието на гравитацията.
4. Макет на долната част на крака
4.1. Диаметрите на бедрото и пищяла са 70 ± 1 mm и са покрити с "плът" и кожа от пенопласт. Плътта се състои от пенопласт ConforTM тип CF-45 с дебелина 25 mm. Кожата с обща дебелина 6 mm трябва да е съставена от неопренов пенопласт, покрит от двете страни с найлонов плат с дебелина 0,5 mm.
4.2. Пълната маса на бедрото е 8,6 ± 0,1 kg, на пищяла е 4,8 ± 0,1 kg и на макета на крака - 13,4 ± 0,2 kg.
Масовите центри на бедрото и пищяла се разполагат съответно на разстояния 217 ± 10 mm и 233 ± 10 mm спрямо центъра на коляното.
Инерционните моменти на бедрото и на пищяла спрямо хоризонтална ос, преминаваща през техния масов център и перпендикулярна на посоката на удара, са съответно 0,127 ± 0,010 kg.m2 и 0,120 ± 0,010 kg.m2.
4.3. Едноосовият акселерометър се поставя върху страната на пищяла, с която не се нанася удара, на разстояние 66 ± 5 mm под центъра на коляновото съединение с ос на максимална чувствителност, насочена по посока на удара.
4.4. Удрящият елемент се окомплектува с уреди за измерване на ъгъла на сгъване и на преместването при срязването между бедрото и пищяла.
4.5. Системата за преместването при срязване трябва да е снабдена с амортисьор, който може да се монтира към всяка точка от задната страна или във вътрешността на удрящия елемент. Характеристиките на амортисьора трябва да са такива, че удрящият елемент да удовлетворява статичните и динамичните изисквания към преместването при срязването и да предотвратява подлагането на системата за преместването при срязването на много силни вибрации.
Раздел V
Изпитване на удар на макет на горната част на крака с бронята
1. Област на приложение
Този метод за изпитване е приложим за изпитване по раздел I, т. 1 и 2.
2. Общи изисквания
2.1. Макетът на горната част на крака, използван като удрящ елемент с бронята, се монтира към системата за задвижване с помощта на съединение, ограничаващо момента, за да се избегне повредата на направляващата система от значителни центробежни сили. Направляващата система се комплектува с водачи с малко съпротивление при триене, които не са чувствителни към понасяните усилия и допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на контакт с ПС. Водачите трябва да предотвратяват всяко преместване в друга посока, както и завъртането около която и да е ос.
2.2. Удрящият елемент може да се задвижва от пневматичен, хидравличен привод, от механична пружина или от всяко друго средство, което може да осигури същия ефект.
3. Изисквания към изпитването
3.1. Целта на изпитването е да се установи дали са изпълнени изискванията, посочени в раздел I, т. 1.1.2 и 2.1.2.
3.2. Изпитванията на удар на макет на горната част на крака с бронята се извършват в местата, описани в раздел IV, т. 3.2, когато минималната височина на бронята е по-голяма от 500 mm в избраното положение за изпитване и когато производителят е избрал изпитването с горната част на крака да се извърши преди това с долната част на крака. В особени случаи и само по отношение на посоченото в раздел I, т. 1.1.2 изпитване производителите могат да поискат отклонение относно прилагането на това алтернативно изпитване към ПС с минималната височина на бронята по-малка от 500 mm.
3.3. Производителят може да поиска отклонение по отношение на усилената зона за демонтируемо прикачно устройство.
3.4. Метод за изпитване
3.4.1. Апаратура за изпитване
3.4.1.1. Макетът на горната част на крака, използвана като удрящ елемент, се състои от твърда част с дължина 350 ± 5 mm, покрита с пенопласт от страната на удара, отговаряща на предписанията на т. 4 и на фиг. 14а.
3.4.1.2. Поставят се два датчика за измерване поотделно на силите, приложени във всеки край на удрящия елемент, и тензодатчици в центъра и на 50 mm от двете страни на средната линия на удрящия елемент за измерване на огъващите моменти (фиг. 14а).
3.4.1.3. Стойността на реакцията CFC (Channel Frequency Class) на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, определени в БДС ISO 6487:2000, са 10 kN за силовите датчици и 1000 Nm за измерванията на огъващите моменти.
3.4.1.4. Горната част на използвания като удрящ елемент крак трябва да отговаря на характеристичните изисквания, посочени в раздел Х, т. 3. Частта трябва да е покрита с лист от пенопласт, изрязан от материал, който е бил подложен на динамично изпитване за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран (това ограничение не се прилага към компонентите за задвижване или направляване). Удрящият елемент се сертифицира отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.
Фиг. 14а. Макет на горната част на крака
3.4.1.5. Макетът на горната част на крака, използван като удрящ елемент, се монтира и задвижва, както е посочено в т. 2.1 и 2.2.
3.4.2. Изпитвателна процедура
3.4.2.1. Състоянието на ПС или на неговата подсистема трябва да отговаря на изискванията от раздел III. Стабилизираната температура на апаратурата и на ПС или подсистемата е 20 °С ± 4 °С.
3.4.2.2. Изпитванията се извършват между ъглите на бронята в местата, определени в т. 3.2.
3.4.2.3. Посоката на удара е успоредна на оста на ПС, а оста на удрящия елемент в момента на първоначалния контакт трябва да е вертикална. Допустимото отклонение в тези две посоки е ± 2°. В момента на първоначалния контакт средната линия на удрящия елемент трябва да се намира по средата между горната базова линия на бронята и долната базова линия на бронята с допустимо отклонение ± 10 mm и в избраното място за удар с допустимо отклонение ± 10 mm.
3.4.2.4. Скоростта на удара на удрящия елемент при удара му в бронята е 11,1 ± 0,2 m/s.
4. Макет на горната част на крака
4.1. Пълната маса на макета на горната част на крака, използван като удрящ елемент, включително закрепените към удрящия елемент в момента на удара компоненти за задвижването и направляването, е 9,5 ± 0,1 kg. Масата на удрящия елемент може да се различава от тази стойност с не повече от ± 1 kg, когато изискваната скорост на удара се изменя по следната формула:
където,
V е скоростта на удара в m/s;
М - масата в kg, измерена с точност, по-голяма от ± 1 %.
4.2. Пълната маса на челната част и на другите компоненти, разположени пред местата за монтиране на датчиците за сили, прибавена към масата на частите и техните скрепителни детайли, разположени пред активните елементи, с изключение на пенопласта и кожата, е 1,95 ± 0,05 kg.
4.3. Пенопластовата плът се състои от два листа пенопласт ConforTM тип CF-45 с дебелина 25 mm. Кожата е от усилен с нишки каучуков слой, с дебелина 1,5 mm. Комплектът от пенопласта и кожата (с изключение на всеки елемент за усилване, монтиране и т.н., използван за закрепване на краищата на кожата отзад на частта) е с маса 0,6 ± 0,1 kg. Пенопластът и кожата се огъват зад частта, като кожата се закрепва към задната част на частта с помощта на обтегачи, които да поддържат страните й успоредни. Големината и формата на пенопластовата плът трябва да позволяват между пенопласта и компонентите, разположени зад челната част, да се образува едно пространство, достатъчно за избягването на зони на значителни усилия между тях.
4.4. Челната част се окомплектува с тензодатчици, позволяващи измерването на огъващите моменти в три точки, като за всеки от тях се използва отделен канал (виж фиг. 14а). Тензодатчиците се разполагат върху удрящия елемент отзад на челната част. Двата външни тензодатчика се разполагат на разстояние 50 ± 1 mm от едната и от другата страна на оста на симетрия на удрящия елемент. Централният тензодатчик се разполага върху оста на симетрия на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 1 mm.
4.5. Съединението, ограничаващо момента, се закрепва така, че надлъжната ос на челната част да е перпендикулярна на оста на направляващата система с допустимо отклонение ± 2°, а моментът на триене в съединението да се регулира на не по-малко от 650 Nm.
4.6. Центърът на тежестта на частите на удрящия елемент, разположени пред съединението, ограничаващо момента, включително и монтираните тежести, трябва да е разположен върху средната надлъжна линия на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 10 mm.
4.7. Разстоянието между осите на датчиците за натоварване трябва да е 310 ± 1 mm, а диаметърът на челната част - 50 ± 1 mm.
Раздел VI
Изпитване на удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на капака
1. Област на приложение
Този метод за изпитване е приложим към изискванията за изпитване по раздел I, т. 1 и 2.
2. Общи изисквания
2.1. Макетът на горната част на крака, използван като удрящ елемент с бронята, се монтира към системата за задвижване с помощта на съединение, ограничаващо момента, за да се избегне повредата на направляващата система от значителни центробежни сили. Направляващата система се комплектува с водачи с малко съпротивление при триене, които не са чувствителни към понасяните усилия и допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на контакт с ПС. Водачите трябва да предотвратяват всяко преместване в друга посока, както и завъртането около която и да е ос.
2.2. Удрящият елемент може да се задвижва от пневматичен, хидравличен привод, от механична пружина или от всяко друго средство, което може да осигури същия ефект.
3. Изисквания към изпитването
3.1. Целта на изпитването е да се установи дали са изпълнени изискванията, посочени в раздел I, т. 1.3 и 2.3.
3.2. Извършват се най-малко три изпитвания на удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на капака - едно изпитване в средната третина и по едно изпитване във всяка от страничните третини на предния ръб на капака в местата, в които вероятността за наранявания е оценена като най-голяма. Когато е възможно, точката на удара във всяка една трета се избира така, че определената в т. 3.4.2.7 кинетична енергия да е по-голяма от 200 J. Изпитванията се извършват към различни типове конструкции, които биха могли да се използват в оценяваната зона. Избраните за изпитванията точки са на разстояние не по-малко от 150 mm една от друга и на не по-малко от 75 mm навътре от върховете на определените базови ъгли. Минималните разстояния се определят с помощта на рулетка, опъната по външната повърхност на ПС. Разположението на точките, при които са извършени изпитванията в лабораториите, се посочват в протокола от изпитването.
3.3. Всяко монтирано върху предната част на ПС стандартно оборудване трябва да е на мястото, за което е предназначено.
3.4. Метод за изпитване
3.4.1. Апаратура за изпитване
3.4.1.1. Макетът на горната част на крака, използван като удрящ елемент, се състои от една твърда част, покрита с пенопласт от страната на удара, с дължина 350 ± 5 mm и отговаряща на изискванията, посочени в т. 4 и на фиг. 14b.
3.4.1.2. Масата на удрящия елемент зависи от общата форма на предната част на ПС и се определя в съответствие с указанията в т. 3.4.2.7.
3.4.1.3. Поставят се два датчика за измерване поотделно на силите, приложени във всеки край на удрящия елемент, и тензодатчици в центъра и на 50 mm от двете страни на средната линия на удрящия елемент за измерване на огъващите моменти (фиг. 14b).
3.4.1.4. Стойността на реакцията CFC (Channel Frequency Class) на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, определени в БДС ISO 6487:2000, са 10 kN за силовите датчици и 1000 Nm за измерванията на огъващите моменти.
Фиг. 14b. Макет на горната част на крака
3.4.1.5. Макетът на горната част на използвания като удрящ елемент крак трябва да отговаря на характеристичните изисквания, посочени в раздел Х, т. 3. Частта трябва да е покрита с лист от пенопласт, изрязан от материал, който е бил подложен на динамично изпитване за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран (това ограничение не се прилага към компонентите за задвижване или направляване). Удрящият елемент се сертифицира отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.
3.4.1.6. Макетът на горната част на крака, използван като удрящ елемент, се монтира и задвижва, както е посочено в т. 2.1 и 2.2.
3.4.2. Изпитвателна процедура
3.4.2.1. Състоянието на ПС или подсистемата трябва да отговарят на изискванията от раздел III. Стабилизираната температура на апаратурата и на ПС или подсистемата е 20 °С ± 4 °С.
3.4.2.2. Изпитванията се извършват на предния ръб на капака между "върховете на базовите ъгли", в местата, определени в т. 3.2.
3.4.2.3. Макетът на горна част на крак, използван като удрящ елемент, се насочва така, че оста на задвижващата система и надлъжната ос на удрящия елемент да се намират пред и зад вертикалната равнина, успоредна на оста на частта от ПС, подложена на изпитването. Допустимото отклонение на тези две направления е ± 2°. В момента на контакта оста на удрящия елемент трябва да съвпада с базовата линия на предния контур (ръб) на капака с допустимо отклонение ± 10 mm (фиг. 15) и с избраното място за удар с допустимо странично отклонение ± 10 mm.
Фиг. 15. Изпитване на удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на капака
3.4.2.4. Изискваните скорост на удара, посока на удара и маса на удрящия елемент се определят съгласно т. 3.4.2.6 и 3.4.2.7. Допуска се отклонение ± 2 % за скоростта на удара и ± 2° за посоката на удара. Когато скоростта на удара се определя въз основа на измервания, извършени в момента на първоначалния контакт, се взема предвид влиянието на гравитацията. Масата на удрящия елемент се измерва с точност не по-малка от ± 1 %. Когато измерената стойност се различава от изискваната стойност, тогава се компенсира, както е посочено в т. 3.4.2.7.
3.4.2.5. Определяне профила на превозното средство
3.4.2.5.1. Разположението на горната базова линия на бронята се определя в съответствие с изискванията по § 1, т. 10 от допълнителната разпоредба.
3.4.2.5.2. Разположението на базова линия на предния контур (ръб) на капака се определя в съответствие с изискванията по § 1, т. 20 от допълнителната разпоредба.
3.4.2.5.3. За подложения на изпитване участък от предния ръб на капака височината на предния ръб на капака и задната част на бронята се определя в съответствие с изискванията по § 1, т. 21 от допълнителната разпоредба.
3.4.2.6. Изискваната скорост и посока на удара се определят от графиките на фиг. 16 и 17 за съответните стойности на височината на предния ръб на капака и на задната част на бронята, определени съгласно т. 3.4.2.5.
Фиг. 16. Скорост на удара при изпитванията на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на капака, определена в зависимост от профила на превозното средство
Забележки:
1. Интерполира се хоризонтално между кривите.
2. При стойности, по-малки от 20 km/h, изпитването се извършва с 20 km/h.
3. При стойности, по-големи от 40 km/h, изпитването се извършва с 40 km/h.
4. При отрицателни стойности за издаването напред на бронята изпитването се извършва както при нулева стойност за издаването.
5. При стойности за издаването напред на бронята, по-големи от 400 mm, изпитването се извършва както при издаване на бронята 400 mm.
Фиг. 17. Ъгъл на удара при изпитванията на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на капака, определен в зависимост от профила на ПС
Легенда:
А = издаване напред на бронята 0 mm
В = издаване напред на бронята 50 mm
С = издаване напред на бронята 150 mm
Забележки:
1. Интерполира се вертикално между кривите.
2. При отрицателни стойности за издаването напред на бронята изпитването се извършва както при нулева стойност за издаването.
3. При стойности за издаването напред на бронята, по-големи от 150 mm, изпитването се извършва както при издаване на бронята 150 mm.
4. При стойности за височината на предния ръб на капака, по-големи от 1050 mm, изпитването се извършва както при височина на предния ръб на капака 1050 mm.
3.4.2.7. Пълната маса на използвания като удрящ елемент макет на горната част на крака включва компонентите за задвижване и направляване, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара, както и допълнителните тежести.
Стойността на масата на горната част на макета на крака се пресмята по формулата:
M = 2E/V2,
където:
М е масата в kg;
Е - енергията на удара в J;
V - скоростта в m/s.
Изискваната скорост е тази, определена в съответствие с т. 3.4.2.6, а енергията се определя от графиката на фиг. 18 по отношение на стойностите, получени за височината на предния ръб на капака и за задната част на бронята по т. 3.4.2.5.
Фиг. 18. Кинетична енергия при изпитванията на удар на макет на горната част на крака с предния контур (ръб) на капака, определена в зависимост от профила на ПС
Легенда:
А = издаване напред на бронята 0 mm
В = издаване напред на бронята 50 mm
С = издаване напред на бронята 150 mm
D = издаване напред на бронята 250 mm
E = издаване напред на бронята 350 mm
Забележки:
1. Интерполира се вертикално между кривите.
2. При стойности за издаването напред на бронята, по-малки от 50 mm, изпитването се извършва както при издаване на бронята 50 mm.
3. При стойности за издаването напред на бронята, по-големи от 350 mm, изпитването се извършва както при издаване на бронята 350 mm.
4. При стойности за височината на предния ръб на капака, по-големи от 1050 mm, изпитването се извършва както при височина на предния ръб на капака 1050 mm.
5. При изисквана кинетична енергия, по-голяма от 700 J, изпитването се извършва със стойност 700 J.
6. При изисквана кинетична енергия, по-малка от 200 J, изпитване не се изисква.
Масата на удрящия елемент може да се различава от изчислената с не повече от ± 10 %, като същевременно изискваната скорост на удара се изменя в съответствие с формулата по-горе, за да се запази същата кинетична енергия.
3.4.2.8. Допълнителните тежести, необходими за привеждане на масата на удрящия елемент в съответствие с пресметнатата по т. 3.4.2.7 стойност, се закрепват отзад на задната част, показано на фиг. 14b, или към компонентите на направляващата система, които остават свързани с удрящия елемент в момента на удара.
4. Макет на горната част на крака за изпитване на удар
4.1. Пълната маса на челната част и на другите компоненти, разположени пред местата за монтиране на датчиците за сили, прибавена към масата на частите и техните скрепителни детайли, разположени пред активните елементи, с изключение на пенопласта и кожата, е 1,95 ± 0,05 kg.
4.2. Пенопластовата плът се състои от два листа пенопласт ConforTM тип CF-45 с дебелина 25 mm. Кожата е от усилен с нишки каучуков слой с дебелина 1,5 mm. Комплектът от пенопласта и кожата (с изключение на всеки елемент за усилване, монтиране и т.н., използван за закрепване на краищата на кожата отзад на частта) е с маса 0,6 ± 0,1 kg. Пенопластът и кожата се огъват зад частта, като кожата се закрепва към задната част на частта с помощта на обтегачи, които да поддържат страните й успоредни. Големината и формата на пенопластовата плът трябва да позволяват между пенопласта и компонентите, разположени зад челната част, да се образува едно пространство, достатъчно за избягването на зони на значителни усилия между тях.
4.3. Челната част се окомплектува с тензодатчици, позволяващи измерването на огъващите моменти в три точки, като за всеки от тях се използва отделен канал (виж фиг. 14b). Тензодатчиците се разполагат върху удрящия елемент отзад на челната част. Двата външни тензодатчика се разполагат на разстояние 50 ± 1 mm от едната и другата страна на оста на симетрия на удрящия елемент. Централният тензодатчик се разполага върху оста на симетрия на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 1 mm.
4.4. Съединението, ограничаващо момента, се закрепва така, че надлъжната ос на челната част да е перпендикулярна на оста на направляващата система с допустимо отклонение ± 2°, а моментът на триене на съединението да се регулира на не по-малко от 650 Nm.
4.5. Центърът на тежестта на частите на удрящия елемент, разположени пред съединението, ограничаващо момента, включително и монтираните тежести, трябва да е разположен върху средната надлъжна линия на удрящия елемент с допустимо отклонение ±10 mm.
4.6. Разстоянието между осите на датчиците за натоварване трябва да е 310 ± 1 mm, а диаметърът на челната част - 50 ± 1 mm.
Раздел VII
Изпитване на удар на макет на глава на дете или на възрастен човек с нисък ръст с горната повърхност на капака
1. Област на приложение
Този метод за изпитване е приложим към изискванията по раздел I, т. 1.
2. Общи изисквания
2.1. Макетът на глава, използван като удрящ елемент в изпитванията на удар с горната повърхност на капака, трябва да се движи свободно в момента на удара. Удрящият елемент се освобождава на такова разстояние от ПС, че резултатите от изпитването да не се влияят от контакта на удрящия елемент със системата за задвижването при отскачането му назад.
2.2. Удрящият елемент може да се задвижва от пневматичен, хидравличен привод, от механична пружина или от всяко друго средство, което може да осигури същия ефект.
3. Изисквания към изпитването
3.1. Целта на изпитването е да се установи дали са изпълнени изискванията, посочени в раздел I, т. 1.2.
3.2. Изпитванията с макет на глава, използвана като удрящ елемент, се извършват върху горната повърхност на капака, определена в § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. Извършват се най-малко осемнадесет изпитвания с всеки удрящ елемент - шест изпитвания в средната една трета и по шест изпитвания във всяка от страничните една трети на горната повърхност на капака в местата, в които вероятността за наранявания е оценена като най-голяма. Изпитванията се извършват към различни типове конструкции, които биха могли да се използват в оценяваната зона.
От тези осемнадесет изпитвания поне дванадесет се извършат във вътрешността на "зоната А на горната повърхност на капака" и поне шест изпитвания се извършат във вътрешността на "зоната В на горната повърхност на капака", определени в т. 3.3.
Точките се избират така, че удрящият елемент да не може да рикошира в горната повърхност на капака, преди да се удари силно в предното стъкло или в една от колонките А. Точките, избрани за изпитването на удар на макета на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, трябва да са раздалечени на не по-малко от 165 mm една от друга, да са разположени на не по-малко от 82,5 mm навътре от определените базови линии на страничните повърхности на капака и на не по-малко от 82,5 mm пред определената базова линия на задната повърхност на капака. Всяка от точките, избрани за изпитването на удар на макет на главата на дете, трябва да е разположена на не по-малко от 165 mm зад базовата линия на предния ръб на капака, освен когато в нито една точка от зоната за изпитване в границите на 165 mm странично не е констатирана кинетична енергия при удара, по-голяма от 200 J, при изпитването на удар на горната част на макета на крак с предния ръб на капака.
Минималните разстояния се определят с помощта на рулетка, опъната по външната повърхност на ПС. Може да се извършат по-малко от осемнадесет изпитвания, когато известен брой точки е избран в зависимост от потенциалната им възможност за телесно нараняване и останалата зона за изпитване е много малка (условие за избор на други точки на удар, като се спазва минималното изисквано разположение). Разположението на точките, в които са извършени изпитванията от лабораториите, се посочват в протокола от изпитването.
Техническите служби провеждат толкова изпитвания, колкото са необходими за гарантиране на съответствието на ПС с граничните стойности на критериите за натоварване на главата (НРС) - 1000 за "зоната А на горната повърхност на капака" и 2000 за "зоната В на горната повърхност на капака", в частност в точките, близки до границите между двата типа зони.
3.3. "Зона А на горната повърхност на капака" и "зона В на горната повърхност на капака"
3.3.1. Производителят определя зоните от горната повърхност на капака, в които критерият за натоварване на главата (НРС) не трябва да надвишава 1000 (зона А на горната повърхност на капака) или 2000 (зона В на горната повърхност на капака) в съответствие с техническите изисквания, посочени в раздел I, т. 1.2 (виж фиг. 19).
Фиг. 19. Зони А и В на горната повърхност на капака
3.3.2. Очертаването на зоната на удара в "горната повърхност на капака", както и на "зоната А на горната повърхност на капака" и "зоната В на горната повърхност на капака", се извършва на базата на чертеж, предоставен от производителя, изобразяващ горната повърхност на ПС в равнина, успоредна на нулевата хоризонтална равнина на ПС. Производителят предоставя достатъчен брой координати x и y за очертаване на зоните върху ПС, като се държи сметка за контура на ПС по посока z.
3.3.3. Зоните "А" и "В" на горната повърхност на капака могат да са съставени от няколко части, като броят на тези части не е ограничен.
3.3.4. Пресмятането на зоната на удара, както и на зоните "А" и "В" на горната повърхност на капака, се извършва на базата на проекцията на капака върху хоризонтална равнина, успоредна на нулевата хоризонтална равнина над ПС, с помощта на данните от чертежа, предоставен от производителя.
3.4. Метод за изпитване
3.4.1. Апаратура за изпитване
3.4.1.1. Макетът на глава на дете или на възрастен човек с нисък ръст, използвана като удрящ елемент, е твърда сфера, покрита с изкуствена кожа. Тя трябва да отговаря на описанието в т. 4 и на фиг. 20. Нейният диаметър е 165 ± 1 mm, както е показано на фиг. 20. Пълната маса на удрящия елемент е 3,5 ± 0,07 kg.
3.4.1.2. В центъра на сферата се поставя триосов акселерометър (или три едноосови акселерометъра).
3.4.1.3. Стойността на реакцията CFC на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 1000. Стойността на реакцията CАC за ускорението, определена в БДС ISO 6487:2000, е 500 g.
3.4.1.4. Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на критериите за натоварване, посочени в раздел Х, т. 4. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран (това ограничение не се прилага към компонентите за задвижване или направляване). Удрящият елемент се сертифицира отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или когато изходящите сигнали на датчик при който и да е удар превишат определената стойност за САС.
Фиг. 20. Макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст (размери в mm)
3.4.1.5. Макетът на глава, използвана като удрящ елемент, се монтира, задвижва и освобождава, както е посочено в т. 2.1 и 2.2.
3.4.2. Изпитвателна процедура
3.4.2.1. Състоянието на ПС или на неговата подсистема трябва да отговаря на изискванията от раздел III. Стабилизираната температура на апаратурата и на ПС или подсистемата е 20 °С ± 4 °С.
3.4.2.2. Изпитванията се извършват върху горната повърхност на капака в границите, определени в т. 3.2 и 3.4.2.3.
При изпитванията на задната част на горната повърхност на капака удрящият елемент не трябва да докосва предното стъкло или една от колонките А, преди да удари капака.
3.4.2.3. За извършване на изпитвания на предната част на горната повърхност на капака като удрящ елемент се използва макет на глава на дете или на възрастен човек с нисък ръст, определена в т. 3.4.1; точките на първоначалния контакт се разполагат в границите, определени от разгънатата дължина 1000 mm, и от базовата линия на задната повърхност на капака, посочена в § 1, т. 25 от допълнителната разпоредба.
Посоката на удара е определена в т. 3.4.2.4, а скоростта на удара - в т. 3.4.2.6.
3.4.2.4. Посоката на удара е във вертикална равнина, успоредна на оста на частта от ПС, подложена на изпитване. Допустимото отклонение спрямо тази посока е ± 2°. Ударът се насочва надолу и назад спрямо ПС, поставено на пътната повърхност. При изпитванията, извършвани с макета на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, ъгълът на удара е 50° ± 2° спрямо базовото равнище на земята. Влиянието на гравитацията се взема предвид, когато ъгълът на удара е пресметнат въз основа на измервания, извършени преди момента на първоначалния контакт.
3.4.2.5. В момента на първоначалния контакт точката на първоначалния контакт на удрящия елемент трябва да се намира в избраната зона на удара с допустимо отклонение ± 10 mm.
3.4.2.6. Скоростта на удрящия елемент при удара му в горната повърхност на капака е 9,7 ± 0,2 m/s. Влиянието на гравитацията се взема предвид, когато скоростта на удара е пресметната въз основа на измервания, извършени преди момента на първоначалния контакт.
4. Макет на глава на дете или на възрастен човек с нисък ръст
4.1. Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, представлява алуминиева сфера с хомогенна структура.
4.2. Най-малко половината от повърхността на сферата се покрива с изкуствена кожа с дебелина 13,9 ± 0,5 mm.
4.3. Центърът на тежестта на макета на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, включително измервателното оборудване, трябва да бъде в центъра на сферата с допустимо отклонение ± 5 mm. Инерционният момент спрямо ос, преминаваща през центъра на тежестта и перпендикулярна на посоката на удара, е 0,010 ± 0,0020 kg.m2.
4.4. Предвидената кухина в сферата позволява монтирането на триосов акселерометър или на три едноосови акселерометри. Акселерометрите се разполагат в съответствие с предписанията на т. 4.4.1 и 4.4.2.
4.4.1. Оста на максималната чувствителност на един от акселерометрите трябва да е перпендикулярна на монтажната повърхност А (фиг. 20) и неговата сеизмична маса се разполага в цилиндрично пространство с радиус 1 mm и дължина 20 mm. Средната линия на това пространство е перпендикулярна на монтажната повърхност и неговата средна точка да съвпада с центъра на сферата.
4.4.2. Осите на максималната чувствителност на останалите акселерометри трябва да са взаимно перпендикулярни и успоредни на монтажната повърхност А. Тяхната сеизмична маса се разполага в сферично пространство с радиус 10 mm. Центърът на това пространство трябва да съвпада с центъра на сферата.
Раздел VIII
Изпитване на удар на макет на глава на възрастен човек с предното стъкло
1. Област на приложение
Този метод за изпитване е приложим към изискванията по раздел I, т. 1.
2. Общи изисквания
2.1. Макетът на глава, използвана като удрящ елемент в изпитванията на удар с горната част на предното стъкло, трябва да е в свободно движение в момента на удара. Удрящият елемент се освобождава на такова разстояние от ПС, че резултатите от изпитването да не се влияят от контакта на удрящия елемент със системата за задвижването при отскачането му назад.
2.2. Удрящият елемент може да се задвижва от пневматичен, хидравличен привод, от механична пружина или от всяко друго средство, което може да осигури същия ефект.
3. Изисквания към изпитването
3.1. Целта на изпитването е да се установи дали са изпълнени изискванията, посочени в раздел I, т. 1.4.
3.2. Изпитванията с макет на глава на възрастен човек, използвана като удрящ елемент, се извършват върху предното стъкло. Провеждат се най-малко пет изпитвания в местата, за които вероятността за наранявания е оценена като най-голяма.
Точките за изпитвания върху предното стъкло с макет на глава, използвана като удрящ елемент, трябва да са раздалечени на не по-малко от 165 mm една от друга, да са разположени на не по-малко от 82,5 mm навътре от границите на предното стъкло, определени в Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на полето на видимост на водача и на не по-малко от 82,5 mm пред задната базова линия на предното стъкло, определена в § 1, т. 29 от допълнителната разпоредба (виж фиг. 21).
Фиг. 21. Зона на удара върху предното стъкло
Минималните разстояния се определят с помощта на рулетка, опъната по външната повърхност на ПС. Може да се извършат по-малко от пет изпитвания, когато известен брой точки е избран в зависимост от потенциалната им възможност за телесно нараняване и останалата зона за изпитване е много малка (условие за избор на други точки на удар, като се спазва минималното изисквано разположение). Разположението на точките, в които са извършени изпитванията от лабораториите, се посочват в протокола от изпитването.
3.3. Във вътрешността на зоната, описана в т. 3.2, всички зони се разглеждат по същия начин.
3.4. Метод за изпитване
3.4.1. Апаратура за изпитване
3.4.1.1. Макетът на глава на възрастен човек, използвана като удрящ елемент, е твърда сфера, покрита с изкуствена кожа. Тя трябва да отговаря на описанието в т. 4 и на фиг. 22. Нейният диаметър е 165 ± 1 mm, показано на фиг. 22. Пълната маса на удрящия елемент, включително допълнителното оборудване, е 4,8 ± 0,1 kg.
Фиг. 22. Макет на глава на възрастен човек (размери в mm)
3.4.1.2. В центъра на сферата се поставя един триосов акселерометър (или три едноосови акселерометъра).
3.4.1.3. Стойността на реакцията CFC на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 1000. Стойността на реакцията CАC за ускорението, определена в БДС ISO 6487:2000, е 500 g.
3.4.1.4. Макетите на глави, използвани като удрящ елемент, трябва да отговарят на критериите за натоварване, посочени в раздел Х, т. 4. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран. Удрящият елемент се сертифицира отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или когато изходящ сигнал на датчик за удар превишава определената стойност за САС.
3.4.1.5. Макетите на глави, използвани като удрящ елемент, се монтират, задвижват и освобождават, както е посочено в т. 2.1 и 2.2.
3.4.2. Изпитвателна процедура
3.4.2.1. Състоянието на ПС или на подсистемата трябва да отговаря на изискванията от раздел III. Стабилизираната температура на апаратурата и на ПС или подсистемата е 20 °С ± 4 °С.
3.4.2.2. Изпитванията се извършват върху предното стъкло в границите, определени в т. 3.2.
3.4.2.3. Като удрящ елемент се използва макета на глава на възрастен човек, определена в т. 3.4.1, и точките на първоначалния контакт да са разположени в границите, описани в т. 3.4.2.2.
Посоката на удара е определена в т. 3.4.2.4, а скоростта на удара - в т. 3.4.2.6.
3.4.2.4. Посоката на удара трябва да бъде пред и зад вертикална равнина, успоредна на оста на частта от ПС, подложена на изпитване. Допустимото отклонение спрямо тази посока е ± 2°. Ъгълът на удара е 35° ± 2° спрямо базовото равнище на земята. Когато ъгълът на удара е пресметнат въз основа на измервания, извършени в момента преди първоначалния контакт, се взема предвид влиянието на гравитацията.
3.4.2.5. В момента на първоначалния контакт точката на първоначалния контакт на удрящия елемент трябва да се намира в избраната зона на удара с допустимо отклонение ± 10 mm.
3.4.2.6. Скоростта на удрящия елемент при удара му в предното стъкло е 9,7 ± 0,2 m/s. Когато скоростта на удара е пресметната въз основа на измервания, извършени в момента преди първоначалния контакт, се взема предвид влиянието на гравитацията.
4. Макет на глава на възрастен човек за изпитване на удар
4.1. Макетът на глава на възрастен човек, използвана като удрящ елемент, представлява алуминиева сфера с хомогенна структура.
4.2. Най-малко половината от повърхността на сферата се покрива с изкуствена кожа с дебелина 13,9 ± 0,5 mm.
4.3. Центърът на тежестта на макета на главата, включително измервателната апаратура, се разполагат в центъра на сферата с допустимо отклонение ± 5 mm. Инерционният момент спрямо ос, преминаваща през центъра на тежестта и перпендикулярна на посоката на удара, трябва да е 0,0125 ± 0,0010 kg.m2.
4.4. Предвидената кухина в сферата позволява монтирането на триосов акселерометър или на три едноосови акселерометъра. Акселерометрите се разполагат в съответствие с предписанията на т. 4.4.1 и 4.4.2.
4.4.1. Оста на максималната чувствителност на един от акселерометрите трябва да е перпендикулярна на монтажната повърхност А (фиг. 22) и неговата сеизмична маса трябва да е разположена в допусковото поле на цилиндър с радиус 1 mm и дължина 20 mm. Оста на допусковото поле е перпендикулярна на монтажната повърхност и нейната среда съвпада с центъра на макета на сферата.
4.4.2. Осите на максималната чувствителност на останалите акселерометри трябва да са взаимно перпендикулярни и успоредни на монтажната повърхност А. Тяхната сеизмична маса трябва да е разположена в допусково поле със сферична форма с радиус 10 mm. Центърът на това пространство трябва да съвпада с центъра на макета на сферата.
Раздел IX
Изпитване на удар на макет на глава на дете и на възрастен човек с горната повърхност на капака
1. Област на приложение
Този метод за изпитване е приложим към изискванията по раздел I, т. 2.
2. Общи изисквания
2.1. Макетът на глава, използван като удрящ елемент в изпитванията на удар с горната повърхност на капака, в момента на удара трябва да е в свободно движение. Удрящите елементи се освобождават на такова разстояние от ПС, че резултатите от изпитването да не се влияят от контакта на удрящия елемент със системата за задвижването при отскачането му назад.
2.2. Удрящият елемент може да се задвижва от пневматичен, хидравличен привод, от механична пружина или от всяко друго средство, което може да осигури същия ефект.
3. Изисквания към изпитването
3.1. Целта на изпитването е да се установи дали са изпълнени изискванията, посочени в раздел I, т. 2.2 и 2.4.
3.2. Изпитванията с макет на главата, използвана като удрящ елемент, се извършват върху горната повърхност на капака, определена в § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. Изпитванията, насочени към предната част на горната повърхност на капака, определена в т. 3.4.2.3, се извършват с макет на главата на дете, така както е описана в т. 3.4.1.1. Изпитванията върху задната част на горната повърхност на капака, определена в т. 3.4.2.4, се извършват с макет на главата на възрастен човек, така както е описана в т. 3.4.1.1. Извършват се най-малко девет изпитвания с всеки удрящ елемент - три изпитвания в средната третина и по три изпитвания във всяка от страничните третини на предната и задната част на горната повърхност на капака, в съответствие с § 1, т. 26 от допълнителната разпоредба в местата, за които вероятността за наранявания е оценена като най-голяма. Изпитванията се извършват към различни типове конструкции, които биха могли да се използват в оценяваната зона.
3.3. Точките, избрани за изпитването на удар на макет на главата на възрастен човек, трябва да са раздалечени на не по-малко от 165 mm една от друга, да са разположени на не по-малко от 82,5 mm навътре от определените базови линии на страничните повърхности на капака и на не по-малко от 82,5 mm пред определената базова линия на задната повърхност на капака. Точките се избират така, че удрящият елемент да не може да рикошира в горната повърхност на капака, преди да се удари силно в предното стъкло или в една от колоните А. Точките, избрани за изпитването на удар на макет на главата на дете, трябва да са раздалечени на не по-малко от 130 mm една от друга, да са разположени на не по-малко от 65 mm навътре от определените базови линии на страничните повърхности на капака и на не по-малко от 65 mm пред определената базова линия на задната повърхност на капака. Всяка от точките, избрани за изпитването на удар на макет на главата на дете, трябва да е разположена на не по-малко от 130 mm зад базовата линия на предния ръб на капака, освен когато в нито една точка от зоната за изпитване в границите на 130 mm странично не е констатирана кинетична енергия при удара, по-голяма от 200 J, при изпитването на удар на горната част на макета на крак с предния ръб на капака.
Минималните разстояния се определят с помощта на рулетка, опъната по външната повърхност на ПС. Може да се извършат по-малко от девет изпитвания, когато известен брой точки е избран в зависимост от потенциалната им възможност за телесно нараняване и останалата зона за изпитване е много малка (условие за избор на други точки на удар, като се спазва минималното изисквано разположение). Разположението на точките, в които са извършени изпитванията от лабораториите, се посочват в протокола от изпитването.
3.4. Метод за изпитване
3.4.1. Апаратура за изпитване
3.4.1.1. Макетите на глави на възрастен човек и на дете, използвани като удрящ елемент, са твърди сфери, покрити с изкуствена кожа. Те трябва да отговарят на описанието в т. 4 и на фиг. 23 и 24 съответно. Диаметърът на макета на главата на възрастен човек е 165 ± 1 mm, а диаметърът на макета на главата на дете е 130 ± 1 mm, показано на фиг. 23 и 24 съответно. Пълната маса на удрящия елемент е 4,8 ± 0,1 kg за макета на главата на възрастен човек и 2,5 ± 0,07 kg за макета на главата на дете.
Фиг. 23. Макет на глава на възрастен човек (размери в mm)
3.4.1.2. Във всеки от центровете на сферите се поставя един триосов акселерометър (или три едноосови акселерометъра).
3.4.1.3. Стойността на реакцията CFC на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 1000. Стойността на реакцията CАC за ускорението, определена в БДС ISO 6487:2000, е 500g.
3.4.1.4. Макетите на глави, използвани като удрящ елемент, трябва да отговарят на изискванията, посочени в раздел Х, т. 4. Сертифицираните удрящи елементи се използват не повече от 20 пъти, преди отново да бъдат сертифицирани. Удрящите елементи се сертифицират отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или изходящият сигнал на датчика превишава определените стойности за САС.
Фиг. 24. Макет на глава на дете (размери в mm)
3.4.1.5. Макетите на глави, използвани като удрящ елемент, се монтират, задвижват и освобождават, както е посочено в т. 2.1 и 2.2.
3.4.2. Изпитвателна процедура
3.4.2.1. Състоянието на ПС или на неговата подсистема трябва да отговаря на изискванията от раздел III. Стабилизираната температура на апаратурата и на ПС или подсистемата е 20 °С ± 4 °С.
3.4.2.2. Изпитванията се извършват върху горната повърхност на капака в границите, определени в т. 3.2, 3.4.2.3 и 3.4.2.4.
При изпитванията върху задната част на горната повърхност на капака удрящият елемент не трябва да докосва предното стъкло или една от колонките А, преди да удари капака.
3.4.2.3. За извършване на изпитвания върху предната част на горната повърхност на капака като удрящ елемент се използва макет на главата на дете, определен в т. 3.4.1; точките на първоначалния контакт се разполагат в границите, определени от разгънатата дължина 1000 mm и разгънатата дължина 1500 mm или от базовата линия на задната повърхност на капака, посочена в § 1, т. 25 от допълнителната разпоредба.
Посоката на удара е определена в т. 3.4.2.5, а скоростта на удара - в т. 3.4.2.7.
3.4.2.4. За извършване на изпитванията, насочени към задната част на горната повърхност на капака, като удрящ елемент се използва макет на главата на възрастен човек, определен в т. 3.4.1; точките на първоначалния контакт се разполагат в границите, определени от разгънатата дължина 1500 mm и разгънатата дължина 2100 mm или от базовата линия на задната повърхност на капака, посочена в § 1, т. 25 от допълнителната разпоредба.
Посоката на удара е определена в т. 3.4.2.5, а скоростта на удара - в т. 3.4.2.7.
3.4.2.5. Посоката на удара се разполага пред и зад вертикална равнина, успоредна на оста на частта от ПС, подложена на изпитване. Допустимото отклонение спрямо тази посока е ± 2°. Ударът се насочва надолу и назад спрямо поставеното на пътна повърхност ПС. При изпитванията, извършвани с макет на главата на дете, ъгълът на удара е 50° ± 2° спрямо базовото равнище на земята. При изпитванията, извършвани с макет на главата на възрастен човек, ъгълът на удара е 65° ± 2° спрямо базовото равнище на земята. Влиянието на гравитацията се взема предвид, когато ъгълът на удара се пресмята въз основа на измервания, извършени в момента преди първоначалния контакт.
3.4.2.6. В момента на първоначалния контакт точката на първоначалния контакт на удрящия елемент трябва да се намира в избраната зона на удара с допустимо отклонение ± 10 mm.
3.4.2.7. Скоростта на удрящия елемент при удара му в горната повърхност на капака е 11,1 ± 0,2 m/s. Влиянието на гравитацията се взема предвид, когато ъгълът на удара е пресметнат въз основа на измервания, извършени в момента преди първоначалния контакт.
4. Макети на глави за изпитване на удар
4.1. Макет на глава на възрастен човек за изпитване на удар
4.1.1. Макетът на глава на възрастен човек представлява алуминиева сфера с хомогенна структура.
4.1.2. Най-малко половината от повърхността на сферата се покрива с изкуствена кожа с дебелина 13,9 ± 0,5 mm.
4.1.3. Центърът на тежестта на макета на главата, включително измервателната апаратура, трябва да бъде в центъра на сфера с допустимо отклонение ± 5 mm. Инерционният момент спрямо ос, преминаваща през центъра на тежестта и перпендикулярна на посоката на удара, е 0,0125 ± 0,0010 kg.m2.
4.1.4. Предвидената кухина в сферата позволява монтирането на триосовия акселерометър или на трите едноосови акселерометъра. Акселерометрите се разполагат в съответствие с предписанията на т. 4.1.4.1 и 4.1.4.2.
4.1.4.1. Оста на максималната чувствителност на един от акселерометрите трябва да е перпендикулярна на монтажната повърхност А (фиг. 23), а неговата сеизмична маса се разполага в допусковото поле на цилиндър с радиус 1 mm и дължина 20 mm. Оста на цилиндъра е перпендикулярна на монтажната повърхност и нейната среда съвпада с центъра на сферата.
4.1.4.2. Осите на максималната чувствителност на останалите акселерометри трябва да са взаимно перпендикулярни и успоредни на монтажната повърхност А. Тяхната сеизмична маса се разполага в допусковото поле на сфера с радиус 10 mm. Центърът на допусковото поле трябва да съвпада с центъра на на макета на сферата.
4.2. Макет на глава на дете за изпитване на удар
4.2.1. Макетът на глава на дете, използвана като удрящ елемент, представлява алуминиева сфера с хомогенна структура.
4.2.2. Най-малко половината от повърхността на сферата се покрива с изкуствена кожа с дебелина 13,9 ± 0,5 mm.
4.2.3. Центърът на тежестта на макета на главата, включително измервателната апаратура, трябва да се разположи в центъра на сферата с допустимо отклонение ± 5 mm. Инерционният момент спрямо ос, преминаваща през центъра на тежестта и перпендикулярна на посоката на удара, е 0,0036 ± 0,0003 kg.m2.
4.2.4. Предвидена кухина в сферата позволява монтирането на триосовия акселерометър или на трите едноосови акселерометъра. Акселерометрите се разполагат в съответствие с предписанията на т. 4.2.4.1 и 4.2.4.2.
4.2.4.1. Оста на максималната чувствителност на един от акселерометрите трябва да е перпендикулярна на монтажната повърхност А (фиг. 24), а неговата сеизмична маса се разполага в допусковото поле на цилиндър с радиус 1 mm и дължина 20 mm. Остта на цилиндъра трябва да е перпендикулярна на монтажната повърхност и нейната среда трябва да съвпада с центъра на сферата на макета.
4.2.4.2. Осите на максималната чувствителност на останалите акселерометри трябва да са взаимно перпендикулярни и успоредни на монтажната повърхност А. Тяхната сеизмична маса се разполага в допусковото поле на сфера с радиус 10 mm. Центърът на това допусково поле трябва да съвпада с центъра на макета на сферата.
Раздел X
Сертифициране на удрящите елементи
1. Изисквания при сертифицирането
1.1. Използваните при изпитванията удрящи елементи, описани в раздели III до Х, трябва да отговарят на приложимите към тях експлоатационни изисквания.
Изискванията към макета на долната част на крака, използван като удрящ елемент, са определени в т. 2; изискванията към макета на горната част на крака, използван като удрящ елемент, са определени в т. 3 и изискванията към макетите на глави на възрастен човек, на дете и на възрастен човек с нисък ръст, използвани като удрящ елемент, са определени в т. 4.
2. Макет на долната част на крака
2.1. Статични изпитвания
2.1.1. Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в т. 2.1.2 изисквания, когато изпитванията се извършват по т. 2.1.4, и на изброените в т. 2.1.3 изисквания, когато изпитванията се извършват по т. 2.1.5.
При двата типа изпитвания удрящият елемент се насочва по предвидената посока спрямо своята надлъжна ос с допустимо отклонение ± 2°, за да може коляновото съединение да функционира правилно.
Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране е 20 ± 2 °С.
Стойностите на реакцията CАC, определени в БДС ISO 6487:2000, са 50° за ъгъла на сгъване на коляното и 500 N за приложената сила, когато удрящият елемент е подложен на огъване съгласно т. 2.1.4, 10 mm за преместването при срязване и 10 kN за приложената сила, когато удрящият елемент е подложен на срязване съгласно т. 2.1.5. При двата вида изпитване се допуска филтриране при подходяща честота, за да се отстранят шумовете с по-висока честота, без да се влияе значително върху измерването на реакцията на удрящия елемент.
2.1.2. Когато удрящият елемент е подложен на огъване съгласно т. 2.1.4, отношението приложена сила/ъгъл на сгъване трябва да се намира в областта, посочена на фиг. 25. Енергията, необходима за получаване на сгъване 15,0°, е 100 ± 7 J.
2.1.3. Когато удрящият елемент е подложен на срязване съгласно т. 2.1.4, отношението приложена сила/ъгъл на сгъване трябва да се намира в границите, посочени на фиг. 26.
2.1.4. Макетът на крака без пенопласт и кожа се монтира така, че пищялът да се поддържа здраво в захващащо приспособление, закрепено към хоризонтална повърхност, а бедрото се вкарва плътно в метална тръба (виж фиг. 27). За да се избегнат грешки от триенето, частта от бедрото и металната тръба не трябва да се опират на никаква опора. Огъващият момент от теглото на металната тръба и от другите компоненти (с изключение на самия макет на крака), приложен към центъра на колянното съединение, не трябва да превишава 25 Nm.
Към металната тръба на разстояние 2,0 ± 0,01 m от центъра на сгъване на коляното се прилага сила, перпендикулярна на хоризонталата, и полученият ъгъл на отклонение на бедрото се записва. Натоварването се увеличава, докато ъгълът на отклонение на бедрото надвиши 22°.
Енергията се пресмята, като се интегрира в границите на ъгъла на сгъване в радиани произведението от силата по дължината на лоста, която е 2,0 ± 0,01 m.
2.1.5. Макетът на крака без пенопласт и кожа се монтира така, че пищялът да се поддържа здраво в захващащо приспособление, закрепено към хоризонтална повърхност, а бедрото се вкарва плътно в метална тръба, която е обездвижена с помощта на поддържащо приспособление, разположено на разстояние 2,0 ± 0,01 m от центъра на колянното съединение (виж фиг. 28).
Фиг. 25. Отношение сила/ъгъл при статично изпитване на огъване за сертифициране на макет на долната част на крака
Фиг. 26. Отношение сила/преместване при статично изпитване на срязване за сертифициране на макет на долната част на крака
Фиг. 27. Поглед отгоре на схема за статично изпитване на огъване за сертифициране на макет на долната част на крака
Фиг. 28. Поглед отгоре на схема за статично изпитване на срязване за сертифициране на макет на долната част на крака
Към металната тръба на разстояние 50 mm от центъра на колянното съединение се прилага сила, перпендикулярна на хоризонталата, и полученото преместване на бедрото се записва. Натоварването се увеличава, докато преместването при срязването на коляното превиши 8,0 mm или натоварването превиши 6,0 kN.
2.2. Динамично изпитване
2.2.1. Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в т. 2.2.2 изисквания, когато изпитванията се извършват съгласно т. 2.2.4.
Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране е 20 ± 2 °С.
2.2.2. Когато макетът на крака се удря с удрящия елемент за сертифициране, насочен по описаната в т. 2.2.4 линейна траектория, максималното ускорение в горния край на пищяла трябва да е не по-малко от 120 g и не по-голямо от 250 g. Максималният ъгъл на сгъването трябва да е не по-малък от 6,2 ° и не по-голям от 8,2 °. Максималното преместване при срязване трябва да е не по-малко от 3,5 mm и не по-голямо от 6,0 mm.
При всички тези величини стойностите се отчитат при първоначалния удар с удрящия елемент за сертифициране, а не през фазата на спирането. Всяко устройство, предназначено да спре макета на крака или удрящия елемент за сертифициране, се конструира така, че фазата на спиране да е отделена хронологически от първоначалния удар. Спирачното устройство не трябва да предизвиква изходящите сигнали на датчиците да надвишават определената стойност на реакция САС.
2.2.3. Стойността на реакцията CFC (Channel Frequency Class) на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC (Channel Amplitude Class) на измервателната верига съгласно БДС ISO 6487:2000 са 50 ° за ъгъла на сгъване на коляното, 10 mm за преместването при срязване и 500 g за ускорението. Това не означава, че самият удрящ елемент трябва да е физически способен да възпроизведе едно сгъване и едно срязване, съответстващи на посочените ъгъл и преместване.
2.2.4. Изпитвателна процедура
2.2.4.1. Удрящият елемент, включително пенопластът и кожата, се окачва хоризонтално върху три метални въжета с диаметър 1,5 ± 0,2 mm и дължина не по-малка от 2,0 m (виж фиг. 29а). Неговата надлъжна ос трябва да е хоризонтална с допустимо отклонение ± 0,5 ° и перпендикулярна на траекторията на удрящия елемент за сертифициране с допустимо отклонение ± 2 °. Удрящият елемент се ориентира по предвидената посока спрямо своята надлъжна ос с допустимо отклонение ± 2 °, за да може коляновото съединение да функционира нормално. Макетът на крака трябва да отговаря на изброените в раздел IV, т. 3.4.1.1 изисквания, когато са монтирани опорите за закрепване на металните въжета.
2.2.4.2. Масата на удрящия елемент за сертифициране е 9,0 ± 0,05 kg, включително компонентите за задвижването и направляването, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара. Размерите на челото на удрящия елемент са уточнени на фиг. 29b. Челото на удрящия елемент е от алуминий и има грапавост на повърхнината не по-голяма от 2,0 mm.
Направляващата система се комплектува с водачи с ниско триене, които не са чувствителни към понасяните усилия и допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на контакт с ПС. Водачите трябва да предотвратяват всяко преместване в друга посока, както и завъртането около която и да е ос.
2.2.4.3. Подложеният на сертифициране удрящ елемент се покрива с неизползван пенопласт.
2.2.4.4. Пенопластът на удрящия елемент не трябва да се подлага на прекомерни въздействия или деформации преди, по време или след полагането му.
2.2.4.5. Удрящият елемент за сертифициране трябва да удари неподвижния изкуствен крак по хоризонтална траектория със скорост 7,5 ± 0,1 m/s, показано на фиг. 29а. Удрящият елемент за сертифициране се разполага така, че неговата средна линия да съвпада с точка, намираща се върху средната линия на пищяла на разстояние 50 mm от центъра на коляното с допустими отклонения ± 3 mm странично и ± 3 mm по вертикала.
3. Макет на горната част на крака
3.1. Макетът на горната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в т. 3.2 изисквания, когато изпитванията се извършват по т. 3.3.
Фиг. 29а. Схема (план) на динамично изпитване за сертифициране на макет на долната част на крака (горе: изглед отстрани; долу: изглед отгоре)
Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране е 20 ± 2 °С.
3.2. Изисквания
3.2.1. Когато макетът на горната част на крака се удари в неподвижно цилиндрично махало, максималната сила, измерена от всеки силов датчик, трябва да не е по-малка от 1,20 kN и не по-голяма от 1,55 kN, като разликата между силите, измерени от датчиците в горната и долната част на бедрото, трябва да е не по-голяма от 0,10 kN. Максималният огъващ момент, измерен от тензодатчиците, трябва да не е по-малък от 190 Nm и не по-голям от 250 Nm в средното положение и не по-малък от 160 Nm и не по-голям от 220 Nm в крайните положения. Разликата между максималните огъващи моменти в горната и долната част на бедрото трябва да не е по-голяма от 20 Nm.
Фиг. 29b. Детайли за челото на удрящия елемент при динамично изпитване за сертифициране на макет на долната част на крака
Забележки:
1. Сводът може да се оформи като пълна окръжност или да се разреже на две части, както е показано на фигурата.
2. Защрихованите зони представляват участъците, които могат да се премахнат, за да се измени формата на удрящия елемент.
3. Допустимите отклонения за всички размери са ± 1,0 mm.
Материал: алуминиева сплав.
При всички тези величини стойностите се отчитат при първоначалния удар с махалото, а не през фазата на спирането. Всяко устройство, предназначено да спре макета на крака или махалото, се конструира така, че фазата на спиране да не съвпада по време с първоначалния удар. Спирачното устройство не трябва да предизвиква изходящите сигнали на датчиците да надвишават определената стойност на реакцията САС.
3.2.2. Стойността на реакцията CFC (Channel Frequency Class) на измервателната верига, определена в БДС ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC съгласно БДС ISO 6487:2000 са 10 kN за силовите датчици и 1000 Nm за измерванията на огъващите моменти.
3.3. Изпитвателна процедура
3.3.1. Удрящият елемент се закрепва към системата за задвижване и направляване с помощта на съединение с ограничител на момента. Съединението с ограничител на момента се закрепва така, че надлъжната ос на челната част да е перпендикулярна на оста на направляващата система с допустимо отклонение ± 2°, а триещият момент да е регулиран на не по-малко от 650 Nm. Направляващата система се комплектува с водачи с ниско триене, които не са чувствителни към понасяните усилия и допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на контакт с махалото.
3.3.2. Масата на удрящия елемент е 12 ± 0,1 kg, включително компонентите за задвижването и направляването, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара.
3.3.3. Центърът на тежестта на частите на удрящия елемент, разположени пред съединението с ограничител на момента, включително допълнителните тежести, трябва да е върху надлъжната ос на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 10 mm.
3.3.4. Подложеният на сертифициране удрящ елемент се покрива предварително с нов пенопласт.
3.3.5. Пенопластът на удрящия елемент не трябва да се подлага на прекомерни въздействия или деформации преди, по време или след полагането му.
3.3.6. Удрящият елемент с вертикалната си челна част трябва да удари неподвижното махало по хоризонтална траектория със скорост 7,1 ± 0,1 m/s, показано на фиг. 30.
Фиг. 30. Схема (план) на динамично изпитване за сертифициране на макет на горната част на крака
3.3.7. Тръбата на махалото е с маса 3 ± 0,03 kg, външен диаметър 150+1-4 mm, дебелина 3 ± 0,15 mm и дължина 275 ± 25 mm. Тя трябва да е от безшевна студено изтеглена стомана (допуска се метализиране на повърхността за защита срещу корозия) с грапавост на външната повърхност не по-голяма от 2,0 mm. Окачва се на две метални въжета с диаметър 1,5 ± 0,2 mm и дължина не по-малка от 2,0 m. Повърхността на махалото трябва да е чиста и суха. Тръбата на махалото се разполага така, че надлъжната ос на цилиндъра да е перпендикулярна на челната част (лоста) с допустимо отклонение ± 2° и на траекторията на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 2°. Центърът на махалото се разполага срещу челната част на удрящия елемент с допустими отклонения ± 5 mm по вертикала и ± 5 mm странично.
4. Макети на глави
4.1. Макетите на глави на дете, на дете/възрастен човек с нисък ръст и на възрастен човек, използвани като удрящ елемент, трябва да отговарят на изброените в т. 4.2 изисквания, когато изпитванията се извършват по т. 4.3.
Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране е 20 ± 2 °С.
4.2 Изисквания
4.2.1. Когато макетът на глава на дете се удря в удрящия елемент за сертифициране, воден по праволинейни направляващи, посочено в т. 4.3, максималното резултантно ускорение, измерено от един триосов акселерометър или от три едноосови акселерометъра, монтиран(и) в макета на главата, трябва да не е по-малко от 405 g и да не е по-голямо от 495 g. Кривата на резултантното ускорение в зависимост от времето трябва да е непрекъсната.
4.2.2. Когато макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст се удря в удрящия елемент за сертифициране, воден по праволинейни направляващи, посочено в т. 4.3, максималното резултантно ускорение, измерено от един триосов акселерометър или от три едноосови акселерометъра, монтиран(и) в макета на главата, трябва да не е по-малко от 290 g и не по-голямо от 350 g. Кривата на резултантното ускорение в зависимост от времето трябва да е непрекъсната.
4.2.3. Когато макетът на глава на възрастен човек се удря в удрящия елемент за сертифициране, воден по праволинейни направляващи, посочено в т. 4.3, максималното резултантно ускорение, измерено от един триосов акселерометър или от три едноосови акселерометъра, монтиран(и) в макета на главата, трябва да не е по-малко от 337,5 g и не по-голямо от 412,5 g. Кривата на резултантното ускорение в зависимост от времето трябва да е непрекъсната.
4.2.4. Стойността на реакцията CFC на измервателната апаратура, определена в БДС ISO 6487:2000, е 1000. Стойността на реакцията CАC за ускорението съгласно БДС ISO 6487:2000 е 1000 g.
4.3. Изпитвателна процедура
4.3.1. Макетите на глави, използвани като удрящ елемент, се окачват, както е показано на фиг. 31. Задната част на окачените макети на глави се разполага под ъгъл от 25° до 90° спрямо хоризонталата (фиг. 31).
Фиг. 31. Схема (план) на динамично изпитване за сертифициране на макет на глава
4.3.2. Масата на удрящия елемент за сертифициране е 1,0 ± 0,01 kg, включително компонентите за задвижването и направляването, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара. Линейната направляваща система се комплектува с водачи с ниско триене, в които няма въртящи се елементи. Диаметърът на челната плоскост на удрящия елемент е 70 ± 1 mm и нейните ръбове трябва се закръгляват с радиус 5 ± 0,5 mm. Челото на удрящия елемент се изработва от алуминий с грапавост не по-голяма от 2 mm.
4.3.3. Удрящият елемент за сертифициране трябва да се придвижва със скорост 7,0 ± 0,1 m/s към неподвижните макети на глави на дете и на дете/възрастен човек с нисък ръст и със скорост 10,0 ± 0,1 m/s към неподвижния макет на главата на възрастен човек. Удрящият елемент за сертифициране се разполага така, че центърът на тежестта на макета на главата да се намира върху оста на удрящия елемент с допустими отклонения ± 5 mm странично и ± 5 mm по вертикала.
4.3.4. Изпитването се извършва в три различни точки на удара за всеки макет на глава. В тези специфични зони изпитванията могат да се провеждат с покрития на макета, които вече са използвани и/или повредени.
Обобщените изискванията към макетите на глави, използвани като удрящ елемент, са посочени в следната таблица:
Таблица
| Удрящ елемент | Скорост | Горна | Долна |
| и неговата маса | при серти- | граница | граница |
| фициране | [g] | [g] | |
| [m/s] | |||
| Дете, 2,5 kg | 7 | 405 | 495 |
| Дете или възрастен чо- | 7 | 290 | 350 |
| век с нисък ръст, 3,5 kg | |||
| Възрастен човек, 4,8 kg | 10 | 337,5 | 412,5 |
