Държавен вестник, брой 36 от 2.V

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. условията и редът за прилагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите, предаващи се чрез храни, на всички етапи на:

а) отглеждането на животни;

б) добива, преработката, съхранението и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход;

в) производството на фуражи;

2. мерките за профилактика и контрол на салмонелозите, които се прилагат с цел намаляване на рисковете от заразяване на хора и животни;

3. изискванията за изготвяне на програми за контрол на салмонелозите, одобряването им от Европейската комисия и тяхното прилагане от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и производителите на храни и фуражи при:

а) отглеждането на животните;

б) добива, преработката, съхранението и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход и фуражи;

4. мерките за контрол на салмонелозите при обмена на животни, суровини и храни от животински произход и фуражи между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и при внасянето им от трети страни.

Чл. 2. Изискванията по тази наредба не се прилагат:

1. при отглеждането на животни, от които се добиват продукти за лична консумация;

2. при директната доставка на малки количества суровини от животински произход до крайния консуматор или доставката и продажбата им при търговия на дребно;

3. (отм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.)

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Тази наредба се прилага, без да нарушава изискванията на други нормативни актове, свързани със:

а) здравеопазване на животните;

б) хранене на животните;

в) хигиена на храните;

г) заразни болести по хората;

д) безопасност на работното място;

е) генни технологии;

ж) трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

Чл. 3. (1) Министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването писмено уведомяват Европейската комисия, че компетентните органи за контрол на салмонелозите и техните причинители са Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и дирекция "Опазване и контрол на общественото здраве" в Министерството на здравеопазването.

(2) Компетентните органи по ал. 1 събират, анализират и ежеседмично публикуват на електронната страница на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на здравеопазването данни за установяване на салмонелози.

(3) Генералният директор на НВМС със заповед определя ветеринарен лекар, който осъществява обмен на информация с Европейската комисия за контрола на салмонелозите.

(4) Компетентните органи по ал. 1 си сътрудничат при прилагане на изискванията по тази наредба.

(5) Компетентните органи си сътрудничат с други структури на Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, с Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите, органите на местната администрация и компетентните органи на държавите членки по прилагане на ветеринарното законодателство на Европейския съюз за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите.

(6) Компетентните органи:

1. изготвят, изменят, допълват и прилагат програми за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите по приложение № 1;

2. събират и анализират данни за изпълнението на програмите по чл. 4, ал. 1 и данните от мониторинга по чл. 3 от Наредбата за мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им, издадена на основание чл. 125, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);

3. извършват проверки в помещенията за производство на храни от животински произход и на фуражи за спазване изискванията на тази наредба.

Чл. 4. (1) По искане на Европейската комисия или по предложение на компетентните органи по чл. 3, ал. 1 до комисията могат да се прилагат специфични методи за контрол на салмонелозите и техните причинители на всички етапи на отглеждането на животните, добива, преработката, съхранението и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход и фуражи.

(2) Компетентните органи разработват програми за прилагането на специфичните методи по ал. 1.

(3) Методите по ал. 1 не могат да се използват за субстанции и методи, за които има изисквания на Европейския съюз, свързани с хранене на животните, хранителни добавки и ветеринарномедицински продукти.

Чл. 5. (1) Компетентните органи по чл. 3, ал. 1 съвместно разработват и прилагат национални програми за контрол на салмонелозите и техните причинители по приложение № 1, които са задължителни за собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи.

(2) Програмите по ал. 1 се разработват въз основа на събраната от компетентните органи информация за териториалното разпространение на зоонозите и преценката за размера на финансовите средства, които ще заплащат собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи за прилагането им.

(3) Програмите по ал. 1 се прилагат най-малко 3 последователни години и съдържат:

1. мерките за контрол на салмонелозите и минималните изисквания за вземане на проби за лабораторно изследване по приложение № 2;

2. задълженията на компетентните органи по чл. 3, ал. 1, собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи;

3. мерките за ограничаване и ликвидиране на салмонелозите след тяхното установяване;

4. изискванията за изменението и допълнението им във връзка с разпространението на салмонелозите и техните причинители;

5. методите за вземане на проби от животни и яйца и методите за оценка на резултатите от лабораторното им изследване.

(4) Програмите по ал. 1 се прилагат при:

1. производството на фуражи;

2. отглеждането на животни;

3. добива, преработката, съхранението и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход.

(5) Националните програми по ал. 1 могат да бъдат изменяни:

1. по искане на Европейската комисия;

2. по предложение на компетентните органи по чл. 3, ал. 1, одобрено от Европейската комисия.

(6) Програмите по ал. 1 се предоставят от компетентните органи на Европейската комисия най късно до 1 юли на годината, предхождаща изпълнението им.

Чл. 6. Когато Европейската комисия поиска допълнителна информация за програмите за контрол на салмонелозите и техните причинители, компетентните органи по чл. 3, ал. 1 я предоставят до два месеца от получаване на искането.

Чл. 7. Собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи:

1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) могат да изготвят и изпълняват програми за контрол на салмонелозите и техните причинители на всички етапи от отглеждането на животните, добива, преработката, съхранението и пускането на пазара на суровини, храни от животински произход и фуражи;

2. могат да предложат на компетентните органи програмите по т. 1 да бъдат включени в програмите по чл. 5, ал. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) информират компетентните органи за резултатите от изпълнението на програмите по т. 1.

Чл. 8. Компетентните органи:

1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) одобряват програмите за контрол на салмонелозите и техните причинители, когато те съответстват на изискванията по приложение № 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) съставят списъци на собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи, изпълняващи програмите по т. 1;

3. изпращат списъците по т. 2 на Европейската комисия при поискване.

Чл. 9. При обмен на разплодни птици от вида "Gallus gallus", кокошки носачки, бройлери, пуйки, прасета за клане и свине за разплод между Република България и държавите членки НВМС извършва лабораторни изследвания на животните за наличие за салмонелози и техните причинители.

Чл. 10. Официалният ветеринарен лекар вписва в здравния сертификат, който придружава животните по чл. 9, датата и резултатите от лабораторните изследвания.

Чл. 11. (В сила от 01.10.2006 г.) (1) Внасянето на животни и птици по приложение № 1 от трети страни се допуска от НВМС, когато са изпълнени следните условия:

1. страните и предприятията, от които произхождат партидите, са посочени в списъци на Европейската комисия;

2. страните са представили пред Европейската комисия програма за контрол на салмонелозите и техните причинители, която е одобрена от комисията.

(2) Внасянето по ал. 1 се допуска от официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен ветеринарен пункт след извършване на проверките по чл. 188, ал. 1, т. 1 - 3 ЗВД и вписване на решението за допускане в декларация за гранични ветеринарни проверки.

(3) Списъците по ал. 1, т. 1 се обнародват в "Държавен вестник" и се публикуват в интернет страницата на Министерството на земеделието и горите.

Чл. 12. (В сила от 01.10.2006 г.) (1) Преди внасяне на животни и птици по приложение № 1 от трета страна НВМС може да изисква потвърждение от компетентния й орган, че са извършени лабораторни изследвания на всяка партида за наличие на салмонели.

(2) Потвърждението по ал. 1 се удостоверява чрез вписване на датата и резултатите от лабораторните изследвания в здравния сертификат, който придружава партидата.

Чл. 13.(1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС определя със заповед национална референтна лаборатория за диагностика на салмонелозите и техните причинители по приложение № 1.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за наименованието и адреса на лабораторията по ал. 1.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба спазва указанията на Европейската комисия за координиране работата на лабораторията по ал. 2 с националните референтни лаборатории в държавите членки.

Чл. 14. (1) Лабораториите, които могат да участват в изпълнението на националните програми по чл. 5, ал. 1, отговарят на следните изисквания:

1. прилагат системи за качество на лабораторните изследвания съгласно изискванията на стандарта EN/ISO;

2. участват в съвместни сравнителни изследвания, организирани от националната референтна лаборатория;

3. използват международно приети методи и стандарти или алтернативни на тях, посочени в Ръководството за стандарти и диагностични методи на Световната организация по здравеопазване на животните.

(2) Генералният директор на НВМС със заповед определя лабораториите, които участват при изпълнението на програмите по чл. 5, ал. 1.

(3) В срок до две години от включването на нови салмонелози и техните причинители в приложение № 1 лабораториите по ал. 2 въвеждат и прилагат системите за качество по стандарта EN/ISO и по отношение на тях.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) При поискване от Европейската комисия НВМС предоставя информация за изпълнението на националните програми по чл. 5, ал. 1 за изготвяне на доклад до Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

Чл. 16. Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки за изпълнение изискванията по тази наредба.

Чл. 17. (1) Ежегодно компетентните органи по чл. 3, ал. 1 извършват анализ за разпространението на салмонелните серотипове при хората и определят серотиповете, които имат значение за здравето им въз основа на критериите по приложение № 3.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя информация на дирекция "Опазване и контрол на общественото здраве" в Министерството на здравеопазването и на Референтната лаборатория по чревни инфекции към националния център по заразни и паразитни болести по всички критерии, посочени в приложение № 3.