Държавен вестник, брой 49 от 29.VI

Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) С наредбата се определят редът и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, наричани по-нататък "техническите резерви", принципите, които се прилагат за изчисляване на размера им, както и максималният размер на техническата лихва за застраховките по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Размерът на техническите резерви се изчислява въз основа на стойността на поетите от застрахователя или от презастрахователя, наричани по-нататък "дружествата", задължения, които се очаква да бъдат изпълнени в бъдеще по влезли в сила застрахователни или презастрахователни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези задължения, както и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от това очакване.

Чл. 3. (1) Дружеството образува техническите резерви по методите, определени с наредбата, или по други методи, които са предписани или одобрени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", наричан по-нататък "заместник-председателя". Използваните методи за образуване на техническите резерви се описват в годишния актюерски доклад, представян в Комисията за финансов надзор, наричана по нататък "комисията".

(2) Възприетият метод по ал. 1 може да бъде променен след предварително одобрение от заместник-председателя.

Чл. 4. (1) Застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, образува технически резерви, както следва:

1. запасен фонд;

2. резерв за предстоящи плащания;

3. пренос-премиен резерв;

4. математически резерв;

5. капитализирана стойност на пенсиите;

6. резерв за бъдещо участие в дохода;

7. резерви по застраховки "Живот", свързани с инвестиционен фонд;

8. резерв за бонуси и отстъпки;

9. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.

(2) Застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел II от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, образува технически резерви, както следва:

1. запасен фонд;

2. резерв за предстоящи плащания;

3. пренос-премиен резерв;

4. резерви за неизтекли рискове;

5. резерв за бонуси и отстъпки;

6. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) Презастрахователят образува технически резерви по ал. 1 за дейността си по раздел I от приложение № 1 към Кодекса за застраховането и резервите по ал. 2 за дейността си по раздел II от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 3 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.)

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Заместник-председателят дава предписание за образуването на други резерви по ал. 1, т. 9, ал. 2, т. 6 и по ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 9 и ал. 2, т. 6, когато прецени, че очакваният размер на задълженията на дружество, разходите, свързани с тези задължения, или възможното неблагоприятно отклонение от това очакване не могат да бъдат посрещнати с образуваните технически резерви и това може да застраши стабилността на дружеството или интересите на застрахованите, осигурените или на третите ползващи се лица, или изпълнението на задълженията, произтичащи от презастрахователни договори.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Когато дружество иска одобрение за образуване на други резерви по ал. 1, т. 9, ал. 2, т. 6 и по ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 9 и ал. 2, т. 6, то представя в комисията мотивирано искане, съдържащо обосновка на необходимостта от създаване на съответния резерв, описание на метода за изчисляване, разчети за размера на резерва за съответния период и данни за приходоизточника за образуването му, както и за предназначението и начините на изразходване на резерва.

Чл. 5. (1) Техническите резерви на застрахователите се изчисляват по всеки вид застраховка, за която е получен лиценз, като частта на презастрахователите не се приспада.

(2) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) Техническите резерви на презастрахователите се изчисляват по всеки вид застраховка, по която се извършва дейност, като частта на ретроцесионерите не се приспада.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 3 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.)

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Запасният фонд се образува за покриване на очаквани неблагоприятни отклонения в плащанията на дружеството по предлаганите от него застраховки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Запасният фонд се образува чрез прилагането на статистически методи в размер, който осигурява изравняване на бъдещите колебания в нетната квота на щетите по съответния вид застраховка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Ако дружеството не образува запасен фонд по даден вид застраховка, то включва мотивирана обосновка на това решение в годишния актюерски доклад.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Когато прецени, че колебанията в квотата на щетите по даден вид застраховка, или за портфейла като цяло, не могат да бъдат покрити от образуваните от дружеството технически резерви и това застрашава финансовата му стабилност, заместник-председателят дава предписание за образуването на запасен фонд или за увеличаването на неговия размер.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Средствата от запасния фонд се използват в случаите, когато резултатът по приложение № 1, метод № 1, т. 3 за даден вид застраховка пакет е отрицателен или след одобрение от заместник-председателя. Освобождаване на запасен фонд по един вид застраховка с цел покриване на отрицателния резултат по друг вид се извършва след одобрение от заместник-председателя. За получаване на одобрението дружеството представя в комисията мотивирана обосновка, съдържаща анализ на отклоненията от средната нетна квота на щети, изследвани за период не по-кратък от 5 години.

(6) Запасният фонд по застраховка на кредити се образува съгласно приложение № 1.

Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Резервът за предстоящи плащания се образува за покриване на обезщетения, суми и други плащания по силата на застрахователни или презастрахователни договори, както и на свързаните с тях разходи, по претенции, възникнали преди края на отчетния период, независимо дали са предявени или не, и които не са платени към същата дата. Резервът трябва да отчита всички известни фактори и обстоятелства, които влияят на крайната стойност на плащанията.

(2) Резервът за предстоящи плащания включва:

1. предявени, но неизплатени претенции;

2. възникнали, но непредявени претенции;

3. разходите за уреждане на претенциите.

(3) Не се допуска скрито дисконтиране или намаления в резултат на определяне на настоящата стойност на претенции, които се очаква да бъдат платени в бъдеще, на по-висока стойност или осъществено по друг начин.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Резервът за предстоящи плащания, образуван от застраховател или презастраховател, извършващ дейност по застраховки по раздел II от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, може да се дисконтира след одобрение от заместник-председателя, като се вземе предвид очакваният инвестиционен доход и ако са налице следните условия:

1. очакваният среден срок за изплащане на претенциите е най-малко 4 години след края на отчетния период;

2. (доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) застрахователят или презастрахователят разполагат с достатъчно представителни и надеждни данни за изграждане на достоверен модел на уреждането на претенции във времето;

3. използваният процент на дисконтиране не може да бъде по-висок от една от двете стойности, както следва:

а) реализираната средна годишна доходност от активите за покритие на техническите резерви за последните 5 години;

б) реализираната годишна доходност на активите за покритие на техническите резерви през предходната година.

Чл. 8. (1) Размерът на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 1 се изчислява по метода "Претенция по претенция", съгласно който в него се включва очакваният размер на плащанията за всяка предявена, но неплатена претенция.

(2) За изчисляване на размера на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 1 може да се прилагат и статистически методи след одобрение от заместник-председателя, ако при прилагането им размерът на резерва е най-малко равен на този, изчислен по реда на ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Претенциите по застрахователни или презастрахователни договори, предявени по съдебен ред, по които има произнасяне на съда, се включват в резерва с пълния размер на уважената претенция, в т.ч. за присъдените лихви и разноски.

(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Претенциите по застрахователни или презастрахователни договори, предявени по съдебен ред, за които дружеството е уведомено и по които няма произнасяне на съда, или които са били отхвърлени на предходна инстанция, преди решението да е влязло в сила, се включват в резерва, като цената на исковете, заедно с дължимите лихви и известните разноски по делата, се коригират с коефициент.

(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2007 г.) Коефициентът по ал. 4 се изчислява ежегодно към 31 декември от всяко дружество, като стойността му не може да бъде по-ниска от отношението между:

1. общия размер на исковете, уважени с влезли в сила решения, срещу дружеството и на съдебните спогодби през предходните три години (в т. ч. за главница, лихва и разноски) и

2. общия размер на предявените претенции по исковите молби, по които са били постановени влезлите в сила решения по т. 1 и са били постигнати съдебните спогодби.

(6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2007 г.) Коефициентът по ал. 4 се изчислява по видове застраховки. По застраховките по раздел II, буква А, т. 10.1 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането се изчислява отделно за имуществени и неимуществени вреди.

(7) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Към документите и в сроковете по чл. 99, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането дружествата представят стойностите на използваните коефициенти по видове застраховки и справка, съдържаща информация за:

1. (доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г.) съдебните решения и съдебните спогодби по дела по застрахователни или презастрахователни претенции, които са влезли в сила в тригодишния период преди датата на представяне на справката и размера на присъдената или договорената сума (в т.ч. за главница, лихви и разноски) и

2. исковите молби, във връзка с които са били произнесени влезлите в сила съдебни решения или са били постигнати съдебните спогодби и размера на предявените претенции (в т. ч. за главница, лихви и съдебни разноски).

(8) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2007 г.) Коефициентът се прилага за една финансова година, като за всяка следваща се преизчислява на база предходен тригодишен период.

(9) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 2007 г.) Резервът по чл. 7, ал. 2, т. 1 включва и неизплатените задължения с настъпил падеж по застраховки по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2010 г., в сила от 12.11.2010 г.) (1) Към края на текущата година застрахователят извършва тест за достатъчност на размера на резерва за предявени, неизплатени претенции по застраховките по раздел ІІ от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(2) Недостиг на резерв за предявени, неизплатени претенции съществува, когато стойността на изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди началото на текущата година, е по-висока от частта от образувания по тези щети резерв за предявени, неизплатени претенции към края на предходната година.

(3) Резултатите от теста по ал. 1 и данните, на база на които е извършено изчислението, се представят в КФН заедно с годишните отчети и справки.

(4) Когато съществува недостиг на образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към края на предходната година и размерът на резерва е определен по метода по чл. 8, ал. 1, размерът на резерва за претенции, предявени преди края на предходната година, които не са изплатени към края на текущата година или края на всеки отчетен период от следващата година, се коригира с коефициент на достатъчност. Коефициентът на достатъчност на резерва за предявени, неизплатени претенции се определя съгласно приложение № 5, като се намали с единица отношението между:

1. стойността на изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди края на предходната година, и

2. частта от образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към края на предходната година, съответстваща на изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди края на предходната година.

(5) При извършване на изчисленията по ал. 4:

1. в стойността на изплатените претенции се включват получените суми по регреси и абандони;

2. в резерва за предявени, неизплатени претенции се включват взмеманията по регреси и абандони;

3. делът на презастрахователя се включва в стойността на изплатените претенции и резерва за предявени, неизплатени претенции;

4. когато изплатените претенции и образуваният резерв за предявени, неизплатени претенции са във валута, различна от лева, при определяне на коефициента по ал. 4 и двете стойности се преизчисляват с валутния курс към момента на изплащане на претенцията;

5. при частично плащане на претенции в числителя на коефициента претенциите участват с размера на изплатената през текущата година сума, като в знаменателя се включва частта от образувания за плащания през текущата година резерв за предявени, неизплатени претенции.

(6) По видовете застраховки с малък относителен дял в портфейла на дружеството или с ниска честота на събитията и брой на изплатените през текущата година претенции под 10 % от общия брой на изплатените за същия период по всички видове застраховки претенции коефициентът по ал. 4 може да бъде определен на база данни за последните три години съгласно приложение № 5. Допълнителен резерв се образува, когато коефициентът на достатъчност на резерва за предявени, неизплатени претенции, определен като средноаритметична стойност на коефициентите за последните 3 години, има стойност, по-голяма от единица.

(7) Размерът на допълнителния резерв, образуван съгласно приложение № 5, се посочва в баланса в раздел В "Технически резерви", т. 9 "Други технически резерви".

Чл. 9. (1) Резервът по чл. 7, ал. 2, т. 2 включва размера на непредявените претенции по събития, възникнали преди края на отчетния период, както и размера на претенциите, които могат да бъдат възобновени.

(2) Резервът по чл. 7, ал. 2, т. 2 се изчислява, както следва:

1. по метода, описан в приложение № 2 - този метод не се прилага по застраховките по раздел II, буква "А", т. 10 - 13 от приложение № 1 от Кодекса за застраховането и по застраховките, по които значителна част от възникналите, но непредявени претенции се предявява със закъснение повече от една година;

2. чрез прилагане на статистически методи, отчитащи тенденциите в развитието на претенциите и тяхното предявяване във времето, инфлацията, индивидуалните характеристики на портфейла на дружеството и други фактори, като се правят допускания до каква степен наблюдаваните тенденции ще имат отражение за бъдещото развитие; тези методи се прилагат от дружества, които разполагат с достатъчно представителна и надеждна статистика за развитието на претенциите по съответните застраховки;

3. в процент от предявените претенции, от спечелените премии или от премийния приход за периода, за който се очаква да са възникнали събития, които не са били обявени; размерът на процента за съответния период се одобрява предварително от заместник-председателя; този метод се използва от дружества, които не разполагат с достатъчно представителна и надеждна статистика за развитието на претенциите по съответните застраховки.

(3) При одобряване на процента по ал. 2, т. 3 заместник-председателят взема предвид тенденциите, които се наблюдават на пазара, в развитието на претенциите и тяхното предявяване във времето по съответните застраховки.

(4) Когато по даден вид застраховка се покриват рискове от различно естество, включително имуществени вреди, неимуществени вреди, пропуснати ползи и други, резервът по чл. 7, ал. 2, т. 2 се изчислява отделно за претенциите във връзка с всеки от тези рискове. В тези случаи при всяко от изчисленията на резерва дружеството може да прилага различни методи, които са най-подходящи с оглед определяне на бъдещите задължения на дружеството във връзка с тези претенции.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2007 г.) Методът за образуване на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 към края на финансовата година по застраховките по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1 от Кодекса за застраховането подлежи на предварително одобрение от заместник-председателя. В този случай застрахователите представят ежегодно до 31 януари следващата година мотивирано искане, съдържащо подробно описание на:

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2010 г., в сила от 12.11.2010 г.) използвания метод за изчисление

Размерът на резерва се определя по няколко метода, един от които е верижно-стълбов метод. Изчисленията на база данни за изплатените претенции и на база данни за предявените претенции се извършват отделно. Начинът на определяне на използваните при прогнозиране на очаквания размер на претенциите, които ще се предявят със закъснение, коефициенти на развитие се описва подробно и се мотивира. Коефициентите на развитие при използване на верижно-стълбов метод се определят по данни на застрахователя, по пазарни данни и по данни на застрахователя и пазарни данни, участващи с различна тежест, определена в зависимост от степента на достоверност на данните на застрахователя;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2010 г., в сила от 12.11.2010 г.) обосновката за избора на посочения метод

Резултатите от всички използвани от застрахователя методи за определяне на размера на резерва се описват подробно, анализират се и се сравняват. Изборът на метод за образуване на резерва се извършва отделно за претенции във връзка с имуществени и неимуществени вреди, като резултатите за размер на резерва по избраните методи се сумират. При избора на метод за образуване на резерва застрахователят извършва тест за адекватност на размера му. Достатъчността на размера се доказва чрез сравнение с пазарно определен бенчмарк или стойност. Резултатът за размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции към края на годината, определен по избрания от застрахователя метод, не може да бъде по-нисък от пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции. Общият за пазара очакван размер на непредявените претенции към края на годината се определя със заповед на заместник-председателя на база пазарни данни за период от най-малко 10 години. Пазарният дял на застрахователя се определя на база броя на застрахованите МПС, претеглен с относителния дял на размера на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година на събитие. Броят на застрахованите МПС за дадена година на събитие се определя като средноаритметична стойност на броя на МПС по действащи към началото, средата и края на всеки месец договори. Броят на застрахованите МПС след 2007 г. включително се определя от заместник-председателя по данни, представени от застрахователите в КФН на основание чл. 294 от Кодекса за застраховането. С оглед отчитане на спецификите на портфейла, след представяне на мотивирана обосновка в КФН, застрахователите могат да коригират пазарния си дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции със следните коефициенти:

а) коефициент, отчитащ средния размер на изплатените претенции, определен като отношение между средния размер на изплатените от застрахователя претенции и средния размер на изплатените претенции общо за пазара;

б) коефициент, отчитащ средната честота на събитията, по които са изплатени претенции, определен като отношение между средната честота, определена по данни на застрахователя, и средната честота, определена по пазарни данни.

Коефициентите по букви "а" и "б" се определят по отделни години на събитие, като стойността им за всяка една година на събитие не може да бъде по-ниска от 0.9 и по-висока от 1.1. Крайната стойност на коефициентите се определя, като стойността за всяка една година на събитие се претегли с относителния дял на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година на събитие;

в) коефициент, отчитащ дюрацията или среднопретегленото време за изплащане на претенциите, определен като отношение между дюрацията на застрахователя и пазарната дюрация. Дюрацията се изчислява на база стойността на изплатените претенции за период не по-къс от 10 години, групирани по година на събитие и година на предявяване на претенциите. Дюрацията се определя като отношение между сумата от изплатените претенции, претеглени с броя на годините на закъснение на изплащането им и общия размер на изплатените претенции за последните 10 години. Сумата от изплатените претенции, претеглени с броя на годините на закъснение на изплащането им, се определя като сума от: изплатените претенции през годината на настъпване на събитието; двойния размер на изплатените претенции една година след годината на настъпване на събитието; тройния размер на изплатените претенции две години след годината на настъпване на събитието; четворния размер на изплатените претенции три години след годината на настъпване на събитието; петорния размер на изплатените претенции четири години след годината на настъпване на събитието; шест пъти размера на изплатените претенции пет години след годината на настъпване на събитието; седем пъти размера на изплатените претенции шест години след годината на настъпване на събитието; осем пъти размера на изплатените претенции седем години след годината на настъпване на събитието; девет пъти размера на изплатените претенции осем години след годината на настъпване на събитието и десет пъти размера на изплатените претенции девет години след годината на настъпване на събитието.

Коефициентите се определят отделно за претенции във връзка с имуществени и неимуществени вреди. Крайната стойност на всеки един от коефициентите не може да бъде по-ниска от 0.9 и по-висока от 1.1, а кумулативното влияние на всички използвани коефициенти или тяхното произведение не може да бъде по-малко от 0.8. Стойността на коефициентите по букви "а", "б" и "в" се определя от зам.-председателя по данни, представени от застрахователите в КФН. За образуване на резерва текущо през годината се прилага одобреният към края на предходната година метод, освен в случаите, когато този метод дава големи отклонения в стойността на резерва. В тези случаи след одобрение на зам.-председателя застрахователят може да промени метода или да не преизчислява размера на резерва към края на съответното тримесечие. Образуваният към края на всяко тримесечие размер на резерва не може да бъде по-нисък от размера към края на предходната година освен при значително намаляване на пазарния дял на застрахователя в броя на застрахованите МПС;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2010 г., в сила от 12.11.2010 г.) статистическата информация, въз основа на която са направени изчисленията

Застрахователят е необходимо да е изградил вътрешни процеси и процедури, чрез които да подсигури подходящи, пълни и достоверни данни, използвани при изчисление на резервите съгласно приложение № 6.

Корекция на данните, на база на които се определя резервът, се допуска единствено по отношение размера на големи щети, чиято стойност при по-малък на брой предявени (платени) щети води до съществени отклонения в размера на резерва. В този случай се извършва изглаждане на данните, като размерът на големите щети над определена стойност се разхвърли в различните периоди от съответната година (тримесечие), през която е възникнала щетата, при което общият размер на предявените/изплатените претенции за съответната година (тримесечие) на събитие остане непроменен. Ако данните на застрахователя не отговорят на горните изисквания и не са с необходимото качество, за да могат да се приложат подходящи актюерски методи и техники, при определяне на стойността на резерва за възникнали, но непредявени претенции, застрахователят следва да използва пазарни данни и подходи за оценка, базирани на пазарни данни. За определяне размера на резерва всеки застраховател е необходимо да разполага с данни, включващи следния минимален формат: дата на събитие; дата на предявяване на претенцията; дата на издаване на полицата; номер на полицата; номер на щетата; вид на претенцията (претърпени вреди); предявена сума; промени в размера на резерва за предявени, неизплатени претенции и дата на извършване на промяната; размер (размери) на изплатената щета; дата (дати) на плащане/отказ. Застрахователите представят в КФН в електронен вид заверени с електронен подпис данни за броя и стойността на предявените и изплатени претенции към края на всяко едно тримесечие до 10-о число на следващия месец във формата на таблица съгласно приложение № 5. КФН публикува на интернет страницата си агрегираните пазарни данни за броя и стойността на предявените и изплатени претенции към края на съответното тримесечие;

4. обосновката на направените експертни допускания и преценки, залегнали в използвания метод, включително относно процента на инфлация, модела на бъдещо развитие на претенциите по тези застраховки, заложената добавка за риск от отклонение от тези допускания и други.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Ако дружеството не образува резерв по чл. 7, ал. 2, т. 2 по даден вид застраховка, то включва мотивирана обосновка за това решение в годишния актюерски доклад.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Размерът на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 3 се определя за всеки вид застраховка, като се включат всички разходи, които могат да бъдат предвидени и които са свързани с изплащане на обезщетенията, сумите и другите плащания по застрахователни договори, по следния начин:

1. разходи, които могат да бъдат отнесени към всяка претенция, се включват по тяхната прогнозна стойност за всяка претенция;

2. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) разходи, които не могат да бъдат отнесени към конкретна претенция, се разпределят по видове застраховки на базата на премиен приход, брой или стойност на претенциите.

Чл. 11. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Пренос-премийният резерв се образува за покриване на претенциите и административните разходи, които се очаква да възникнат по съответния застрахователен или презастрахователен договор след края на отчетния период.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Пренос-премийният резерв включва частта от премийния приход по договорите, действащи към края на отчетния период, намален с аквизиционните разходи, таксите и отчисленията, заложени в застрахователно-техническия план или в техническия план на презастрахователя, наричани по-нататък "техническия план", отнасяща се за времето между края на отчетния период и датата, на която изтича срокът на застрахователния или презастрахователния договор, съответно датата на следващия падеж на премията - за застраховки по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Когато признаването като разход на заложените в техническия план аквизиционни разходи, такси и отчисления във фондове се отлага за следващ отчетен период, пренос-премийният резерв включва частта от премийния приход по договорите, действащи към края на отчетния период, отнасяща се за времето между края на отчетния период и датата, на която изтича срокът на застрахователния или презастрахователния договор, съответно датата на следващия падеж - за застраховки по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

(4) Базата за определяне на пренос-премийния резерв съответства на базата за признаване на премийния приход в годишния отчет на дружеството.

(5) Размерът на пренос-премийния резерв се изчислява по метода на точната дата, съгласно който частта от премията, която се пренася за следващия отчетен период, се определя в зависимост от датата, на която договорът влиза в сила и датата на изтичането на срока му. Премията се умножава с коефициент на разсрочване, получен като съотношение между броя на дните, през които договорът ще бъде в сила през следващия отчетен период, разделен на срока на договора, изразен в брой дни.

(6) Размерът на пренос-премийния резерв може да бъде изчислен и по други методи след одобрение от заместник-председателя.

(7) Когато нивото на риск през срока на договора не е равномерно и се очаква то да варира, се правят корекции на така изчисления пренос-премиен резерв, като разпределянето на премията се извършва съобразно разпределението на претенциите през периода на покритие и нивото на очаквания риск през бъдещите отчетни периоди.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Пренос-премийният резерв се изчислява по реда на чл. 13, ал. 2 за застрахователни договори по т. 2 от раздел IІ, буква "А" от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, по които:

1. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) застрахователят предлага гарантирано покритие за повече от една година;

2. са използвани таблици за заболеваемост при калкулиране на премиите;

3. премията е постоянна за целия срок на договора при нарастващо ниво на риск или премията нараства с по-бавни темпове от нарастването на нивото на риск;

4. не е предвидена възможност за увеличаване на премията или за намаляване на плащанията.

(9) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2010 г., в сила от 12.11.2010 г.) Общият размер на заложените в застрахователно-техническия план по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите административни и аквизиционни разходи не може да надвишава 20 % от стойността на застрахователната премия, намалена с всички законово определени такси, данъци и отчисления.

Чл. 11а. (*) (Нов - ДВ, бр. 89 от 2010 г., в сила от 12.11.2010 г.) (1) По застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към края на всяко едно тримесечие се образува допълнителен резерв, в случай че размерът на пренос-премийния резерв за всяко застраховано МПС към края на съответния отчетен период е по-нисък от минимално необходимата сума за покритие на риска за едно застраховано МПС и очакваните разходи след края на отчетния период.

(2) Резервът по ал. 1 се образува за всички застраховани МПС по влезли в сила застрахователни или презастрахователни договори, сключени преди края на отчетния период, по които е платена цялата дължима премия или първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, и които покриват риска след края на отчетния период, включително и когато началото на покритие на риска започва след края на отчетния период.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Размерът на резерва се определя съгласно приложение № 7 поотделно за всяко застраховано МПС по ал. 2 като разлика между:

1. сбора от минимално необходимата сума за покритие на риска за съответния вид МПС, умножена с коефициента на разсрочване, определен съгласно чл. 11, ал. 5, и очакваните разходи след края на отчетния период, и

2. образувания пренос-премиен резерв по реда на чл. 11.

(4) Минимално необходимата сума за покритие на риска за едно застраховано МПС за договори, сключени през дадено тримесечие, се определя като:

1. сума от средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС за предходната година с тежест 25 % и средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС за годината, предшестваща предходната година с тежест 75 % - за договори, сключени през първото тримесечие;

2. сума от средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС за предходната година с тежест 50 % и средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС за годината, предшестваща предходната година с тежест 50 % - за договори, сключени през второто тримесечие;

3. сума от средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС за предходната година с тежест 75% и средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС за годината, предшестваща предходната година с тежест 25% - за договори, сключени през третото тримесечие;

4. средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС за предходната година - за договори, сключени през четвъртото тримесечие.

(5) Средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС и средната рискова премия по видове МПС за дадена година се определя със заповед на заместник-председателя. Средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС се определя на база агрегирани за целия пазар данни за изплатените претенции във връзка с имуществени и неимуществени вреди като произведение на средния размер на възникналите претенции и честотата на събитията за съответната година. Средният размер на възникналите претенции се определя, като общият размер на възникналите претенции по години на събитие се раздели на броя на възникналите претенции за съответната година на събитие. Възникналите претенции включват както стойността на изплатените претенции, така и очаквания размер на претенциите, които ще се изплащат след момента на оценка по събития от съответната година, определени по верижно-стълбов метод на база акумулираната стойност на изплатените претенции. Честотата на събитията се определя като отношение на броя на възникналите по години на събитие претенции, разделени на броя на застрахованите през съответната година МПС.

(6) Очакваните разходи след края на отчетния период се определят на база извършените през предходния едногодишен период административни разходи по вида застраховка съгласно приложение № 8. Когато при образуване на пренос-премийния резерв се прилага чл. 11, ал. 3, в стойността на разходите се включва и размерът на заложените в техническия план аквизиционни разходи, такси и отчисления.

(7) Размерът на резерва се посочва в баланса в раздел В "Технически резерви", т. 9 "Други технически резерви".

Чл. 12. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.) Резервът за неизтекли рискове се образува за покриване на рискове за времето между края на отчетния период и датата, на която изтича срокът на застрахователния или презастрахователния договор, за да се покрият плащанията и разходите, свързани с тези рискове, които се очаква да превишават образувания пренос-премиен резерв.

(2) Дружеството образува резерв за неизтекли рискове, когато за последните 3 години, включително текущата, резултатът по приложение № 3 е отрицателен. В този случай дружеството представя в комисията актюерски разчет за достигане на достатъчност на премиите.

(3) Размерът на резерва за неизтекли рискове се определя съгласно приложение № 4.

Чл. 13. (1) Математическият резерв се образува за посрещане на бъдещи плащания по застраховките по раздел I, т. 1 - 5 от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

(2) Математическият резерв се изчислява по проспективен метод, като включва:

1. разликата между:

а) нето премийния резерв, представляващ настоящата стойност на очакваните бъдещи застрахователни плащания, произтичащи от условията по сключените застрахователни договори, включително:

аа) всички гарантирани суми, в това число гарантираните откупни стойности;

бб) бонусите, на които застрахованите или третите ползващи се лица имат право по силата на застрахователните договори;

вв) всички права, които се предоставят на застрахованите или ползващите лица като опция в застрахователните договори;

б) настоящата стойност на очакваните бъдещи нето премии, и

2. допълнителна сума за административни разходи - получена като разлика между настоящата стойност на очакваните бъдещи административни разходи, на база техническия план по съответната застраховка и благоразумна преценка за бъдещите им стойности, и настоящата стойност на добавките за административни разходи в очакваните бъдещите премии съгласно техническия план.

(3) В случаите, при които поради характеристиките на договора е невъзможно прилагането на проспективен метод, за изчисляването на математическия резерв се прилага ретроспективен метод, представляващ разликата между:

1. сумата от премийния приход, намален със заложените в техническия план аквизиционни разходи, и натрупания доход, и

2. сумата от акумулираната стойност на извършените застрахователни плащания, включително образувания резерв за предстоящи плащания, и признатите административни разходи, калкулирани в премията - в размер, заложен в техническия план.

(4) Базата за определяне на математическия резерв съответства на базата за признаване на премийния приход в годишния отчет на дружеството.

(5) Използваният метод за изчисляване на математическия резерв трябва да бъде основан на благоразумни актюерски оценки, като отчита и метода за оценка на активите, които служат за покритие.

(6) Статистическите елементи при оценката на резерва и калкулираните добавки за разходи се определят на базата на благоразумни допускания, като се вземат предвид условията по застрахователния договор, вида на договора и очакваната стойност на бъдещите административни разходи и комисиони.

(7) Методът за изчисление на техническите резерви или основите за изчисленията не могат да се променят необосновано, с изключение на случаите, когато това се прави с цел адекватно разпределение на дохода по застрахователните договори за периода на действие на всеки договор.

(8) При периодично плащане на премиите очакваните бъдещи нето премии по ал. 2, т. 1, буква "б" може да се модифицират с цилмерова квота, която отразява настоящата стойност на непогасените аквизиционни разходи.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) Алинея 8 не се прилага от застрахователи, които посочват в актива на баланса отложени аквизиционни разходи по застраховките, по които се образува математически резерв.

(10) Максималният размер на използваната техническа лихва при изчисленията на премиите и резервите е 3,5 на сто.

(11) Използваните таблици за смъртност трябва да отразяват националния опит и/или поведението на застрахователната съвкупност.

(12) Математическият резерв по даден застрахователен договор не може да бъде отрицателен и не може да бъде по-малък от размера на гарантираната откупна стойност към момента на определянето му.

(13) Математическият резерв е сума от индивидуалните резерви, изчислени поотделно за всеки действащ застрахователен договор.

Чл. 14. Капитализираната стойност на пенсиите е математически резерв, определен по реда на чл. 13 по застраховките по раздел I, т. 1, буква "б" от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

Чл. 15. (1) Основата и методите за изчисляване на техническите резерви по застраховките по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, включително разпределения по застрахователните договори доход - при застрахователните договори с участие в дохода от инвестиции, са публични. В годишния актюерски доклад, представян в комисията, застрахователите посочват: общия доход от инвестиции на техническите резерви и начина, по който е определен; частта от този доход, разпределен по застрахователните договори, и базата, на която е направено разпределението.

(2) Разпределянето на доход по застрахователните договори с участие в дохода от инвестиции се извършва на базата на индивидуалния размер на математическия резерв или на капитализираната стойност на пенсиите през текущата година, съгласно условията на договора.

(3) Разпределеният доход се изплаща на застрахованите или на третите ползващи се лица или се включва в математическия резерв или в капитализираната стойност на пенсиите по договорите.

Чл. 16. (1) Резервът за бъдещо участие в дохода се образува по застраховките със спестовен елемент по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането за покриване на очакваните бъдещи неблагоприятни отклонения в дохода от инвестиции.

(2) Резервът за бъдещо участие в дохода се използва за допълване на дохода за разпределение по застрахователните договори или за попълване недостига на доход от инвестиции за покриване на техническата лихва.

(3) Източник за образуване на резерва за бъдещо участие в дохода е разликата между дохода от инвестиции, намален с техническата лихва, и действително разпределената сума по чл. 15.

(4) Образуваният резерв за бъдещо участие в дохода подлежи на разпределение между застрахователните договори в срок от пет години.

Чл. 17. (1) Резервът по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, се образува за покриване задълженията на застрахователя по застрахователни договори, при които инвестиционният риск се носи от застрахования или третото ползващо се лице.

(2) Резервът по ал. 1 включва задълженията на застрахователя, които се определят от стойността и/или нетния доход от предварително определени в застрахователния договор активи или индекс. Нетният доход може да бъде намален с разходи за управление на инвестиционния фонд, чийто размер не може да е по-висок от 10 на сто от реализирания нетен доход.

(3) По застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, за покриване на рискове по т. 1, 2, 4, 5 и 6 от раздел I на приложение № 1 от Кодекса за застраховането, както и на гарантирани откупни стойности и на разходи, свързани със застрахователната дейност, се образуват съответните резерви по чл. 4, ал. 1.

Чл. 18. (1) Резервът за бонуси и отстъпки се образува за посрещане на задълженията за плащане на суми, предназначени за застраховащи, застраховани, осигурени и за трети ползващи се лица, под формата на бонуси и отстъпки, произтичащи от развитието на риска.

(2) Резервът за бонуси и отстъпки включва:

1. суми, които са предназначени за застраховащи, застраховани, осигурени и за трети ползващи се лица, под формата на бонуси, и които не са изплатени към края на отчетния период;

2. участия в положителния резултат, които не са изплатени;

3. суми до размера, до който те представляват частично връщане на премии, отнасящи се за текущия отчетен период, с изключение на случаите, в които намалението е направено в началото на срока на действие на договора при плащането на премията.

(3) Резервът включва бонуси и отстъпки до размера, до който те не са включени в друг образуван резерв или не са отчетени като разход за отчетния период.

Чл. 19. (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) Застраховател или презастраховател, извършващ пасивно презастраховане, отчита дела на презастрахователите в образуваните технически резерви съгласно условията на презастрахователните договори.

Чл. 20. Застраховател, извършващ активно презастраховане, образува видовете резерви по раздели I и II съгласно условията на презастрахователния договор.

Чл. 21. Застраховател, извършващ съзастраховане, образува видовете резерви по раздели I и II, като отчита дела си съгласно условията на съзастрахователния договор.