Държавен вестник, брой 23 от 29.II

Чл. 6. (1) Идентификационна маркировка се поставя само върху продукти, произведени съгласно изискванията на тази наредба в обекти, регистрирани по реда на чл. 228 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

(2) Здравна маркировка на прясно месо, поставена съгласно изискванията на Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.) не може да се отстранява, освен ако месото не се разфасова, преработва или обработва по друг начин.

(3) Идентификационната маркировка се поставя върху продукта, преди да напусне предприятието.

(4) Нова идентификационна маркировка не се поставя върху продукта, освен в случаите, когато опаковката му и/или материалът за пакетиране е отстранен или продуктът допълнително е преработен в друго предприятие.

(5) Когато продуктът е преработен допълнително в друго предприятие, новата идентификационна маркировка съдържа ветеринарния регистрационен номер на предприятието, където е извършено преработването.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Идентификационна маркировка не се поставя върху яйца, които са маркирани съгласно Наредба № 1 за изискванията за предлагане на пазара на кокоши яйца за консумация (ДВ, бр. 13 от 2006 г.).

Чл. 8. Идентификационната маркировка е четлива и неизтриваема и се поставя по начин, който улеснява контрола от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК).

Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Идентификационната маркировка съдържа означението "България" или инициалите "BG" и ветеринарния регистрационен номер на предприятието. Когато предприятието произвежда храни, за които се прилага наредбата, и такива, за които не се прилага, може да се поставя една и съща идентификационна маркировка за двата вида храни.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато идентификационната маркировка се поставя в предприятие на територията на държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), здравната маркировка е овална и включва означението "CE, EC, EF, EG, EK, EY, ES, EU, EK, EB или WE".

Чл. 10. (1) Идентификационната маркировка се поставя директно върху продукта, опаковката или материала за пакетиране. Тя може да се отпечата и върху етикет, прикрепен върху продукта, опаковката или материала за пакетиране, както и да представлява плочка от устойчив материал.

(2) Когато разфасовано месо или субпродукти са пакетирани, идентификационната маркировка се поставя върху етикет, който е прикрепен или отпечатан върху материала за пакетиране, така че маркировката да се разкъса при отварянето. Запазване на целостта на маркировката се допуска само когато материалът за пакетиране се унищожи след отварянето му.

(3) Когато опаковката осигурява същата защита на продукта както материала за пакетиране, етикетът може да се прикрепи към опаковката.

Чл. 11. Когато продукти от животински произход, поставени в транспортни контейнери или големи опаковки, са предназначени за допълнителна обработка, преработка, опаковане или пакетиране в друго предприятие, идентификационната маркировка може да се постави върху външната повърхност на контейнера или материала за пакетиране.

Чл. 12. Идентификационна маркировка не е необходима при транспортиране на продукти от животински произход в течен вид, във вид на гранули или прах, пренасяни в насипно състояние, както и на рибни продукти, транспортирани в насипно състояние, при условие че придружаващите ги документи съдържат информацията по чл. 9.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато продукти от животински произход, предназначени за директна доставка до крайния потребител, са поставени в материал за пакетиране, маркировката може да се постави само върху външната повърхност на материала за пакетиране.

Чл. 14. Когато маркировката се поставя директно върху продукти от животински произход, се използват оцветителите, посочени в чл. 14, ал. 4 от Наредба № 8 за изискванията към използване на добавки в храните (ДВ, бр. 44 от 2002 г.).

Чл. 15. (1) Собствениците на кланици въвеждат процедури за осигуряване на безопасността на храните, разработени съгласно изискванията по чл. 18 от Закона за храните, след извършване на анализ на опасностите, който е показал необходимостта от въвеждането им. Тези процедури трябва да гарантират, че всяко животно, постъпващо в кланицата:

1. е идентифицирано съгласно изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5 ЗВД;

2. се придружава от информацията по чл. 16 - 23;

3. не произхожда от животновъден обект или район, за които се прилагат мерките по чл. 117, ал. 1, т. 5 - 13 ЗВД, освен когато ветеринарният лекар, контролиращ обекта, или главният епизоотолог на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) е разрешил придвижването му;

4. е чисто;

5. е здраво, доколкото собственикът на кланицата може да прецени;

6. е транспортирано съгласно изискванията на наредбата по чл. 166, ал. 5 ЗВД.

(2) Собственикът на кланицата незабавно уведомява официалния ветеринарен лекар, когато установи, че не е спазено някое от изискванията по ал. 1, и предприема съответните мерки.

Чл. 16. Собствениците на кланици изискват, получават, проверяват и действат съгласно информацията за хранителната верига за всички животни, с изключение на дивеч, изпратен или предназначен за изпращане в кланица.

Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Собственикът на животновъден обект, който изпраща животни за клане, представя документ, съдържащ информация за хранителната верига по този раздел, на собственика на кланицата, в която се изпращат животните за клане.

Чл. 17. (1) Собствениците на кланици не допускат приемането на животни в кланицата, освен когато са изискали и получили от животновъдния обект на произход информация за хранителната верига, която съдържа най-малко:

1. статус на животновъдния обект на произход или здравния статус на животните в региона;

2. здравния статус на животните, пристигащи за клане;

3. дали животните са инжектирани с ветеринарномедицински продукти (ВМП), или е прилагано друго лечение - дата на прилагане и карентен срок;

4. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) наличие на болести, които могат да повлияят върху безопасността на месото;

5. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) резултати от изследвания, проведени върху животните, или други проби за диагностика на болести, които могат да повлияят върху безопасността на месото, както и проби, взети съгласно мониторингови програми, националната мониторингова програма за контрол на остатъци (НМПКО) и/или от програма за епизоотичен надзор, които са одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС);

6. записи от извършен предкланичен и следкланичен преглед на заклани животни от животновъдния обект на произход, както и доклади от официалния ветеринарен лекар, контролиращ обекта;

7. данни от отглеждането на животните, когато те доказват наличие на болест;

8. име и адрес на лекаря, упражняващ ветеринарномедицинска практика, отговорен за животновъдния обект по произход.

(2) Собственикът на кланицата може да не изисква информацията по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 8, когато вече разполага с тази информация.

(3) Собственикът на кланицата може да не изисква информацията по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7, когато доставчикът предостави декларация, че няма съответната информация.

(4) Информацията от животновъдния обект на произход може да бъде в писмен или електронен вид.

Чл. 18. Собствениците на кланици получават информацията по чл. 17, ал. 1 най-късно 24 h преди пристигане на животните в кланицата, с изключение на случаите по чл. 21.

Чл. 19. (1) Собствениците на кланици приемат животни за клане след извършване на оценка на получената информация за хранителната верига и възможно най-бързо предоставят тази информация на официалния ветеринарен лекар, но не по-късно от 24 h преди пристигане на животните, с изключение на случаите по чл. 21.

(2) Собствениците на кланици информират официалния ветеринарен лекар при всяко съмнение за здравето на животните преди извършване на предкланичен преглед.

Чл. 20. Когато в кланицата пристигне животно, което не е придружено от информация за хранителната верига, собственикът на кланицата незабавно информира официалния ветеринарен лекар. В този случай животното може да бъде заклано само след разрешение на официалния ветеринарен лекар.

Чл. 21. Официалният ветеринарен лекар може да разреши информацията за хранителната верига да не е получена 24 h преди пристигане на животните, а да ги придружава, в следните случаи:

1. при свине, птици или дивеч, отглеждан във ферми, преминали предкланичен преглед в животновъдния обект на произход и придружени от сертификат, издаден от ветеринарен лекар, който удостоверява, че животните са прегледани в обекта и са здрави;

2. при домашни еднокопитни;

3. при животни, които са претърпели неотложно клане, ако се придружават от декларация, подписана от ветеринарен лекар, която удостоверява, че им е извършен предкланичен преглед и животните са годни за клане;

4. при животни, които не са доставени директно от животновъдния обект на произход до кланицата.

Чл. 22. (1) Собственикът на кланицата извършва оценка на информацията по чл. 21 и ако приеме животните за клане, предоставя на официалния ветеринарен лекар документите по чл. 21, т. 1 или 3.

(2) Официалният ветеринарен лекар проверява документите по чл. 21, т. 1 или 3 и преценява дали да разреши клането.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Собственикът на кланицата проверява паспортите, придружаващи домашните копитни, за да се увери, че животните са предназначени за клане за човешка консумация.

(2) Когато собственикът приеме копитните за клане, той предоставя паспорта на официалния ветеринарен лекар.

Чл. 24. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) По време на товарене, събиране и транспортиране до кланицата животните се третират внимателно, без да им се причинява ненужно страдание.

(2) Животни, които показват признаци на болест или произхождат от стада, за които е доказано, че съществуват причинители на болести, които засягат здравето на човека, могат да се транспортират до кланицата само след разрешение от ветеринарния лекар, контролиращ обекта, или от главния епизоотолог на РВМС.

Чл. 25. (1) Кланиците за домашни копитни се изграждат със:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) подходящи хигиенични навеси или боксове за почивка на животните преди клане, лесни за почистване и дезинфекция, оборудвани със съоръжения за водопой, а когато е необходимо - и за хранене на животните, и със система за отвеждане на животинския тор и отпадните води, която не влияе върху безопасността на храните;

2. заключващи се помещения или боксове за клане на болни и съмнително болни животни, снабдени с отделна система за отвеждане на животинския тор от тях, разположени по начин, който не допуска заразяване на другите животни;

3. навеси с големина, която осигурява спазването на изискванията за хуманно отношение към животните; и с технологичен план, улесняващ извършването на предкланичен преглед и идентификацията на животните.

(2) Помещенията по ал. 1, т. 2 не са необходими, когато официалният ветеринарен лекар прецени това.

Чл. 26. (1) За предпазване на месото от замърсяване кланиците разполагат и със:

1. достатъчен брой помещения, подходящи за извършване на съответните дейности;

2. отделно помещение за изпразване и почистване на стомасите и червата;

3. отделни помещения за:

а) зашеметяване и обезкръвяване;

б) попарване, отстраняване на четината, остъргване и пърлене, когато се извършва клане на свине;

в) изкормване и тоалет на трупа;

г) обработка на почистените черва и шкембета;

д) подготовка и почистване на други субпродукти, включително обработка на главите, когато тя не се извършва на кланичната линия;

е) пакетиране на субпродукти;

д) експедиция на месото;

4. съоръжения, които не допускат контакт между месото и подовете, стените и свързващите части;

5. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) кланични линии, изградени по начин, осигуряващ последователно движение на кланичния процес и недопускащ кръстосано замърсяване между различните части на кланичната линия; когато в едно помещение работят повече от една кланична линия, между тях се осигурява подходящо разделяне за предпазване на месото от замърсяване;

6. средства за дезинфекция на инструментите с гореща вода с температура не по-ниска от 82°С или система с еквивалентен ефект;

7. средства за измиване на ръцете, които се използват само от персонала, който работи с открито месо; средствата са снабдени с кранове и изградени по начин, който не допуска замърсяване;

8. заключващи се съоръжения за съхранение на възбранено месо при хладилни условия;

9. заключващи се съоръжения за съхранение на месо, негодно за човешка консумация, отделни от тези по т. 8;

10. отделно място и подходящи съоръжения за почистване, измиване и дезинфекция на транспортните средства, които превозват животни;

11. заключващи се помещения за клане на болни и съмнително болни животни;

12. специално място за съхранение на тор или съдържание от храносмилателния тракт, когато се извършва такова съхранение в кланицата;

13. подходящо заключващо се помещение и/или оборудване, което се използва само от органите на ДВСК.

(2) Помещението по ал. 1, т. 2 не е необходимо, когато тези дейности се извършват по различно време от дейностите по т. 3 и официален ветеринарен лекар е разрешил това за всеки конкретен случай.

(3) Помещенията по ал. 1, т. 3 не са необходими, когато тези дейности се извършват по различно време от останалите дейности.

(4) Изискването по ал. 1, т. 10 не се прилага, когато с разрешение на органите на ДВСК почистването и дезинфекцията се извършват на място в близост до кланицата.

(5) Помещенията по ал. 1, т. 11 не са необходими, когато болни и съмнително болни животни се колят в друга кланица, одобрена от органите на ДВСК за тази цел, или след края на редовното клане.

Чл. 27. (1) Транжорните за разфасоване на месо от домашни копитни отговарят на следните изисквания:

1. изградени са по начин, който не допуска замърсяване на месото и:

а) позволява непрекъснато последователно извършване на дейностите;

б) осигурява разделяне между различните производствени партиди;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) имат помещения за отделно хладилно съхранение на пакетирано и открито месо;

3. имат помещение за разфасоване, оборудвано съгласно изискванията по чл. 38;

4. имат оборудване за измиване на ръцете, което се използва само от персонала, който работи с неопаковано месо; средствата са снабдени с кранове, изградени по начин, който не допуска разпространение на замърсяване;

5. имат средства за дезинфекция на инструментите с гореща вода с температура не по-ниска от 82°С или алтернативна система с еквивалентен ефект.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Отделни хладилни помещения за съхранение на пакетирано и открито месо не са необходими, когато месото се съхранява по различно време, а материалът за пакетиране и начинът на съхранение предпазват месото от замърсяване.

Чл. 28. (1) Животните се колят възможно най-бързо след пристигането им в кланицата. Клането може да се отложи, когато не са спазени изискванията за хуманно отношение към животните по време на транспортирането им до кланицата и преди клането им.

(2) В кланичната зала се доставят само живи животни, с изключение на:

1. животни, претърпели неотложно клане извън кланицата съгласно чл. 39;

2. животни, заклани във фермата, в която са отглеждани, съгласно чл. 57 и 59;

3. дивеч, обработен съгласно чл. 62 - 69.

(3) Месо от животни, заклани в кланица, след като са претърпели злополука, може да се използва за човешка консумация, при условие че след извършване на следкланичен преглед не са установени сериозни наранявания освен възникналите в резултат на злополуката.

(4) Не се допуска за човешка консумация месо, добито от животни, различни от тези по ал. 2 и 3, които са умрели по друг начин, освен заклани в кланица.

Чл. 29. (1) Всяко животно, предназначено за клане, или група животни, когато е достатъчно за точността на информацията и контрола върху тях, носи идентификационен знак, който позволява проследяване на произхода му.

(2) Животните се поддържат чисти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) С цел гарантиране, че предкланичният преглед на всяко животно се извършва при подходящи условия, собственикът на кланицата изпълнява указанията, дадени от ветеринарния лекар, определен от компетентните органи в съответствие с Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.).

(4) Животните се колят възможно най-бързо след доставянето им в кланичната зала.

(5) Зашеметяването, обезкръвяването, дрането, изкормването и тоалетът на трупа се извършват възможно най-бързо след клането и по начин, който предпазва месото от замърсяване.

(6) Трахеята и хранопроводът се оставят незасегнати при обезкръвяването, освен при клане по религиозни причини.

(7) По време на отстраняването на кожата не се допуска контакт между:

1. външната страна на кожата и трупа на животното;

2. работещите на кланичната линия и оборудването, влизащи в контакт с външната повърхност на кожата и месото.

(8) Изкормването се извършва възможно най-бързо след зашеметяването. Собственикът на кланицата осигурява недопускане на разпиляване на съдържание от стомашно-чревния тракт по време и след изкормването на животното.

(9) При отстраняване на вимето не се допуска замърсяване на трупа с мляко или коластра.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Труповете и другите части на тялото, предназначени за консумация от човек, се одират напълно, с изключение на труповете на свине, главите на овце, кози и телета, краката на говеда, овце и кози. Главите и краката се обработват по начин, който предпазва месото от замърсяване.

(2) Четината на свинете, ако не се одират, се отстранява веднага след обезкръвяването. За попарването на животните се използва чиста вода, за да не се допусне замърсяване. Допустимо е използването на добавки във водата, одобрени от НВМС. Труповете на свинете се изплакват изцяло с питейна вода.

(3) Не се допуска върху труповете да има видимо фекално замърсяване. Всяко фекално замърсяване се отстранява възможно най-бързо чрез изрязване или по друг начин с еквивалентен ефект.

(4) Не се допуска контакт между труповете и субпродуктите и подовете, стените или работните съоръжения.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Собственикът на кланицата изпълнява указанията на официалния ветеринарен лекар, за да се гарантира, че следкланичният преглед на всяко животно се извършва при подходящи условия, в съответствие с Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход.

Чл. 31. (1) До завършването на следкланичния преглед частите от закланите животни се идентифицират по начин, който позволява да бъде разпознато, че принадлежат към съответния труп.

(2) Не се допуска контакт между непрегледани трупове, субпродукти или вътрешности и такива, преминали следкланичен преглед.

(3) Пенисът се отстранява веднага, ако не показва патологични изменения.

(4) Бъбреците се отстраняват от околобъбречната мастна тъкан. Периреналната капсула при говедата, свинете и еднокопитните също се отстранява.

Чл. 32. Когато преди завършване на следкланичния преглед кръвта или другите субпродукти от няколко животни са събрани в един и същ контейнер, ако някой от труповете е обявен като негоден за човешка консумация, цялото съдържание на контейнера се обявява за негодно за човешка консумация.

Чл. 33. (1) След приключване на следкланичния преглед:

1. сливиците на говедата и еднокопитните се отстраняват по хигиеничен начин;

2. частите, които са негодни за човешка консумация, се отстраняват възможно най-бързо от чистата зона на кланицата;

3. възможно най-бързо напълно се отстраняват вътрешностите или частите от тях, останали прикрепени към трупа, с изключение на бъбреците, освен в случаите, когато официалният ветеринарен лекар не е разпоредил друго.

(2) Не се допуска контакт между месо, годно за човешка консумация, и месо, което не е годно за човешка консумация, възбранено месо и неядливи странични животински продукти.

(3) След приключване на следкланичния преглед месото се съхранява съгласно изискванията по чл. 41 - 43.

Чл. 34. Когато се обработват допълнително:

1. стомасите се попарват с гореща вода и се почистват;

2. червата се изпразват и почистват;

3. главите и краката се одират или се попарват с вряла вода и се обезкосмяват.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В кланиците, одобрени за клане на различни видове животни или за обработка на трупове от дивеч и дивеч, отглеждан във ферми, се вземат мерки за предпазване на месото от кръстосано замърсяване чрез разделяне на дейностите по време или място.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В случая по ал. 1 се осигурява отделно оборудване за приемане и съхранение на неоскубаните трупове на дивеча от ферми, заклан във фермата, и за дивеча.

Чл. 36. Когато кланицата няма отделни заключващи се помещения за клане на болни или съмнително болни животни, оборудването, използвано при клането им, се почиства, измива и дезинфекцира под контрола на официален ветеринарен лекар преди започване на редовното клане.

Чл. 37. Труповете на домашни копитни животни могат да се разфасоват на половини и четвъртини, а половините да се нарязват на не повече от три части само в кланици. По-нататъшното разфасоване и обезкостяване се извършва в транжорна.

Чл. 38. (1) В транжорните за разфасоване и обезкостяване на месо от домашни копитни се спазват следните изисквания:

1. месото се разфасова по начин, който предотвратява или намалява замърсяването му до минимум;

2. месото, предназначено за разфасоване, се внася в работните помещения през определени интервали от време в зависимост от нуждата на производството;

3. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) по време на разфасоване, обезкостяване, изрязване, нарязване, нарязване на тънки парчета, кубчета, шайби, опаковане и пакетиране температурата в дълбочина не превишава 7°С - за месото, и 3°С - за субпродуктите, като температурата в помещението за разфасоване се поддържа под 12°С или се използва алтернативен начин с еквивалентен ефект;

4. когато помещенията са одобрени за разфасоване на месо от различни видове, се вземат мерки за предпазване от кръстосано замърсяване чрез разделяне на дейностите по време или място.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.)

(3) Месото може да се обезкости преди достигане на температурите по ал. 1, т. 3, когато помещението за разфасоване и помещението за клане са разположени на едно и също място. В този случай месото се доставя до помещението за разфасоване директно от помещението за клане или след като е престояло в помещение за охлаждане или замразяване. Възможно най-бързо след разфасоването му или когато се пакетира - след пакетирането му, месото се охлажда до температурите по ал. 1, т. 3.

Чл. 39. (1) Месото от домашни копитни, добито при неотложно клане извън кланица, се използва за човешка консумация, когато:

1. здраво животно е претърпяло злополука, която не позволява транспортирането му до кланицата поради невъзможност да бъдат спазени изискванията за хуманно отношение към животните по време на транспортирането им;

2. ветеринарен лекар е извършил предкланичен преглед на животното;

3. закланото и обезкръвено животно е транспортирано възможно най-бързо до кланицата при спазване на хигиенните изисквания; стомахът и червата може да се отделят от трупа на мястото, където е заклано животното, под контрола на ветеринарен лекар; отделените вътрешности придружават трупа на животното до кланицата и се идентифицират по начин, който позволява да бъде разпознато, че принадлежат към съответния труп;

4. е охладено в случай че времето от клането на животното до пристигането му до кланицата е повече от два часа; при подходящи климатични условия не е необходимо животното да бъде охладено;

5. животното е придружено до кланицата от декларация от собственика, който го е отгледал, която удостоверява произхода на животното и съдържа данни за използване на ВМП и други вещества, давани на животното, дата на прилагане и карентни периоди;

6. животното е придружено до кланицата от декларация от ветеринарния лекар, извършил предкланичния преглед, която удостоверява благоприятен резултат от провеждането му, дата и време на клане, причините за неотложното клане и вида на третиранията на животното, проведени от ветеринарния лекар;

7. е извършен следкланичен преглед съгласно глава седма, раздели I - VIII от Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход или са направени допълнителни изследвания, които показват, че месото е годно за човешка консумация.

(2) Собственикът на кланицата, в която животното е докарано след клането, спазва указанията относно използването на месото, дадени от официалния ветеринарен лекар след провеждане на следкланичния преглед.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Не се допуска пускане на пазара на месо от животни, претърпели неотложно клане, освен когато то носи маркировката по чл. 25, ал. 1 от Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход. Такова месо може да се предлага само на пазара в страната при спазване на националните изисквания.

Чл. 41. (1) След завършване на следкланичния преглед месото от домашни копитни се охлажда възможно най-бързо до температура 7°С или се разфасова и обезкостява съгласно чл. 38, ал. 3.

(2) Субпродуктите се охлаждат възможно най-бързо до температура 3°С.

(3) По време на охлаждане на месото и субпродуктите се осигурява подходяща вентилация, за да се избегне образуването на конденз по повърхността им.

(4) Поддържането на температурите по ал. 1 и 2 се гарантира чрез температурна крива на охлаждане, която доказва постоянното намаляване на температурата.

(5) По време на съхранението температурата на месото се поддържа постоянна.

Чл. 42. (1) Температурата на месото по време на транспорт се поддържа в границите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 3.

(2) Официалният ветеринарен лекар може да разреши изискването по ал. 1 да не се спазва, поради технологични причини, свързани със зреене на месото, когато:

1. предварително е определил условията за транспортирането му от едно предприятие до друго;

2. транспортирането се извърши възможно най-бързо от кланицата или от транжорната, която е разположена на едно и също място с кланицата, и продължава до 2 h.

Чл. 43. (1) Месото, предназначено за замразяване, се замразява възможно най-бързо. Когато е необходимо, месото преминава период на стабилизация.

(2) Откритото месо се съхранява и транспортира отделно от пакетираното месо.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато открито и пакетирано месо се съхраняват и транспортират по различно време или по начин, при който материалът за пакетиране и условията на съхранение и транспортиране предпазват месото от замърсяване.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При събиране, товарене и транспортиране на животни те се третират по начин, който да не им причинява ненужно страдание.

(2) Животни, които показват признаци на болест или произхождат от стада, за които е доказано, че съществуват причинители на болести, които засягат здравето на човека, могат да се транспортират до кланицата след разрешение от ветеринарния лекар, контролиращ обекта, или от главния епизоотолог на РВМС.

(3) Кафезите или другите съоръжения за транспортиране на животни до кланицата се изграждат от устойчиви на корозия и лесни за почистване и дезинфекция материали. Възможно най-бързо след изпразването им, а когато е необходимо и преди следващата им употреба те се почистват, измиват и дезинфекцират.

Чл. 45. (1) Кланиците за добив на месо от птици и зайцевидни се изграждат със:

1. помещение или закрито пространство за приемане на птиците и зайцевидните и за извършване на предкланичен преглед;

2. достатъчен брой помещения, подходящи за извършване на съответните дейности;

3. отделно помещение за изкормване и тоалет, както и за добавяне на подправки към цели птичи трупове, когато се извършва такава дейност;

4. отделни помещения за извършване на следните дейности:

а) зашеметяване и обезкръвяване;

б) попарване и оскубване или премахване на кожата;

в) експедиция на месото;

5. съоръжения, които не допускат контакт между месото и подовете, стените и свързващите части;

6. кланични линии, изградени по начин, осигуряващ последователно движение на кланичния процес и недопускащ кръстосано замърсяване между различните части на кланичната линия; когато в едно помещение са разположени две или повече кланични линии, между тях се осигурява подходящо разделяне с цел предпазване от замърсяване;

7. средства за дезинфекция на инструментите с гореща вода с температура не по-ниска от 82°С или алтернативна система с еквивалентен ефект;

8. средства за измиване на ръцете, които се използват само от персонала, който работи с открито месо; средствата са снабдени с кранове и изградени по начин, който не допуска замърсяване;

9. заключващи се съоръжения за съхранение на:

а) възбранено месо при хладилни условия;

б) месо, негодно за човешка консумация;

10. отделно място и съоръжения за почистване, измиване и дезинфекция на кафезите и другите съоръжения, в които се транспортира месо, и на транспортните средства, които превозват животни;

11. подходящо заключващо се помещение и/или оборудване, което се използва само от органите на ДВСК.

(2) Помещение по ал. 1, т. 3 не е необходимо, когато тези дейности се извършват по различно време от останалите дейности и официален ветеринарен лекар е разрешил това за всеки конкретен случай.

(3) Помещенията по ал. 1, т. 4 не са необходими, когато тези дейности се извършват по различно време от останалите дейности.

(4) Изискването по ал. 1, т. 10 не се прилага, когато с разрешение на органите на ДВСК почистването и дезинфекцията се извършват на място в близост до кланицата.

Чл. 46. (1) Транжорните за разфасоване на месо от птици или зайцевидни:

1. се изграждат по начин, който не допуска замърсяване на месото, и:

а) позволяват непрекъснато последователно извършване на дейностите;

б) осигуряват разделяне между различните производствени партиди;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) имат помещения за отделно съхранение на пакетирано и открито месо;

3. имат помещение за разфасоване, оборудвано по начин, който осигурява спазване на изискванията по чл. 54;

4. имат средства за измиване на ръцете, които се използват само от персонала, който работи с непакетирано месо; средствата са снабдени с кранове и изградени по начин, който не допуска замърсяване;

5. имат средства за дезинфекция на инструментите с гореща вода с температура не по-ниска от 82°С или алтернативна система с еквивалентен ефект.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Отделни помещения за съхранение на пакетирано и открито месо не са необходими, когато месото се съхранява по различно време, а материалът за пакетиране и начинът на съхранение не допускат замърсяване на месото.

(3) Когато в транжорната се доставят неизкормени патици и гъски, отглеждани за производство на пастет от черен дроб, които са зашеметени, обезкървени и оскубани във фермата, в която са отгледани, както и когато се извършва забавено изкормване на птици при специфични начини на заготовка, в транжорната се осигурява помещение за изкормване.

Чл. 47. Месото от птици и зайцевидни се използва за човешка консумация, ако животните, от които е добито, са заклани в кланица.

Чл. 48. (1) В кланичната зала се доставят само живи животни, с изключение на следните случаи:

1. при забавено изкормване на птици, патици и гъски, отглеждани за производство на пастет от черен дроб, и птици, които не се считат за домашни, но се отглеждат във ферми като домашни животни, заклани във фермата съгласно чл. 56;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) дивечът, отглеждан във ферми, е заклан на мястото на произход съгласно чл. 57 и 59;

3. дребен дивеч, обработен съгласно чл. 70 - 73.

(2) Собственикът на кланицата изпълнява указанията, дадени от официалния ветеринарен лекар, за да се гарантира, че предкланичният преглед на всяко животно се извършва при подходящи условия.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В кланиците, одобрени за клане на различни видове животни или за обработка на щраусовидни птици, отглеждани във ферми, и дребен дивеч, се вземат мерки за предпазване на месото от кръстосано замърсяване чрез разделяне на дейностите по време или място.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В кланиците по ал. 1 се осигуряват отделни съоръжения за приемане и съхранение на труповете на щраусовидни птици, заклани във фермата, и дребен дивеч, в която са отгледани.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Животните се колят веднага след доставянето им в кланичната зала.

(2) Зашеметяването, обезкръвяването, премахването на кожата или оскубването, изкормването и тоалетът на труповете се извършват възможно най-бързо след клането по начин, който предпазва месото от замърсяване. По време на изкормване на животните се вземат мерки за предпазване от разпиляване на съдържание от храносмилателния тракт.

(3) Собственикът на кланицата изпълнява указанията, дадени от официалния ветеринарен лекар, за да се гарантира, че следкланичният преглед на всяко животно се извършва при подходящи условия.

Чл. 51. (1) След приключване на следкланичния преглед:

1. частите от трупа, които са негодни за човешка консумация, се отстраняват възможно най-бързо от чистата зона на кланицата;

2. вътрешностите или частите от тях, останали прикрепени към трупа, с изключение на бъбреците, се отстраняват напълно възможно най-бързо, освен в случаите, когато официалният ветеринарен лекар не е разпоредил друго.

(2) Не се допуска контакт между месо, годно за човешка консумация, и месо, което не е годно за човешка консумация, възбранено месо и странични животински продукти.

(3) След приключване на следкланичния преглед и изкормването месото се почиства и охлажда възможно най-бързо до температура под 4°С, освен когато месото се разфасова топло.

Чл. 52. (1) Когато се извършва водно охлаждане, се вземат мерки за предпазване на труповете от замърсяване. За тази цел се вземат предвид теглото на труповете, температурата на водата, обемът и посоката на водния ток и времето на потапяне на труповете.

(2) Оборудването за охлаждане се изпразва напълно, почиства се и се дезинфекцира най-малко веднъж дневно и всеки път, когато е необходимо.

Чл. 53. (1) Болни, съмнително болни животни и животни, които се колят в рамките на програми за контрол и ликвидиране на болести по животните, се колят в кланица само след разрешение от официален ветеринарен лекар.

(2) В случаите по ал. 1 клането се извършва под контрола на официален ветеринарен лекар, като се вземат мерки за предпазване от замърсяване.

(3) Помещенията, в които се е извършило клането на животни по ал. 1, се почистват и дезинфекцират преди започване на редовното клане.

Чл. 54. (1) При разфасоване и обезкостяване на месо от птици и зайцевидни се спазват следните хигиенни изисквания:

1. месото се разфасова по начин, който намалява до минимум замърсяването му;

2. месото, предназначено за разфасоване, се внася в работните помещения през определени интервали от време в зависимост от нуждата на производството;

3. по време на разфасоване, обезкостяване, изрязване, нарязване, нарязване на тънки парчета, кубчета, шайби, опаковане и пакетиране, температурата на месото не превишава 4°С; за тази цел температурата в помещението за разфасоване се поддържа под 12°С или се използва алтернативен начин с еквивалентен ефект;

4. в помещенията, одобрени за разфасоване на месо от различни видове, се вземат мерки за предпазване от кръстосано замърсяване чрез разделяне на дейностите по време или място.

(2) Когато помещението за разфасоване и помещението за клане са разположени на едно и също място, месото може да се обезкости, преди да достигне температура 4°С.

(3) В случая по ал. 2 месото се доставя до помещението за разфасоване директно от помещението за клане или след като е престояло в помещение за охлаждане или замразяване.

(4) Месото се охлажда до 4°С възможно най-бързо след разфасоването му, а когато се пакетира - след неговото пакетиране.

Чл. 55. (1) Непакетираното месо се съхранява и транспортира отделно от пакетираното месо.

(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато непакетирано и пакетирано месо се съхраняват и транспортират по различно време или по начин, при който материалът за пакетиране и условията на съхранение и транспортиране предпазват месото от замърсяване.

Чл. 56. (1) Птици, патици и гъски, отглеждани за производство на пастет от черен дроб, и птици, които не се считат за домашни, но се отглеждат във ферми като домашни животни, могат да се колят във фермите, в които се отглеждат, след разрешение от официален ветеринарен лекар и когато:

1. фермата е обект на епизоотичен контрол;

2. собственикът предварително е уведомил официалния ветеринарен лекар за датата и времето на клане;

3. фермата има съоръжения за събиране на птиците на едно място за извършване на предкланичен преглед на групата животни;

4. фермата има подходящи помещения за извършване на клане при хигиенни условия и обработка на птиците;

5. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) са спазени изискванията за хуманно отношение към животните;

6. закланите птици се придружават по време на транспортирането им до кланицата от декларация от собственика, който ги е отгледал, която съдържа данни за използвани ВМП и други вещества, давани на животното, дата на прилагане, карентни периоди, дата и време на клане;

7. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) животното е придружено до кланицата от сертификат по образец, издаден от официален ветеринарен лекар или одобрен ветеринарен лекар съгласно Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход.

(2) Птици, отглеждани за производство на пастет от черен дроб, заклани, но неизкормени във фермата, в която се отглеждани, се транспортират възможно най-бързо до кланицата или транжорната. Когато е необходимо, птиците се охлаждат преди транспортирането им.

(3) В случая по ал. 2 птиците се изкормят до 24 h след клането им под контрола на официален ветеринарен лекар.

(4) Птици, които преминават специфични начини на заготовка чрез забавено изкормване и заклани във фермата на произход, могат да се съхраняват най-много 15 дни при температура до 4°С. Изкормването на такива птици може да се извършва само в кланица или транжорна на територията на страната.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила до 31.12.2009 г.) Изискването по ал. 1, т. 7 не се прилага по отношение на сертификата по чл. 51, т. 1 от Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход, удостоверяващ благоприятен резултат от предкланичния преглед, а се издава и подписва от РВМС.

Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Собствениците на птицекланици осигуряват птиче месо, специфично обработено с цел задържане на водата, да не се предлага на пазара като прясно птиче месо, а само като месни заготовки, които ще се използват за производство на месни продукти.

Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Отстрелът на дивеч с цел пускането му на пазара за човешка консумация се извършва от обучени лица с достатъчни познания за патология на дивеч, за производство и обработка на дивеч и на месо от дивеч с цел извършване на първоначално изследване на дивеча на мястото, където е отстрелян.

(2) При отстрел на дивеч от ловни дружини е достатъчно само един ловец да е обучено лице и да има познанията по ал. 1.

(3) Обучени лица могат да бъдат и пазачи на дивеч или директори на държавни дивечовъдни станции, ако са членове на ловна дружина или се намират в близост до мястото на лов. В този случай ловецът предоставя дивеча на пазача на дивеч или на директора за извършване на преглед и го информира за евентуални отклонения в поведението на дивеча преди отстрела.

Чл. 61. (1) Ловците се обучават съгласно чл. 22 от Закона за лова и опазване на дивеча, като в програмата за изпита се включват и следните теми:

1. анатомия, физиология и поведение на дивеча;

2. промени в поведението на дивеча и патологични изменения, възникнали в резултат на болести, замърсяване на околната среда или други фактори, които могат да окажат влияние върху здравето на хората след консумация на такова месо;

3. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) хигиенни изисквания и начин на обработка, транспортиране и изкормване на дивеча;

4. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) познания за нормативната уредба и други изисквания, свързани с опазване здравето на хората и животните при пускане на пазара на месо от дивеч.

(2) Обучените лица, издържали изпита, получават удостоверение.

Чл. 62. (1) Стомасите и червата на едрия дивеч се отстраняват възможно най-бързо след отстрела, а когато е необходимо, дивечът се обезкръвява.

(2) Обученото лице преглежда трупа на дивеча и на отстранените вътрешности, извършва преглед и на вътрешностите с цел установяване наличие на изменения, които могат да представляват риск за здравето на човека. Прегледът се извършва възможно най-бързо след отстрела.

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Месо от едър дивеч се предлага на пазара само ако трупът на животното е транспортиран до предприятие за производство на месо от дивеч възможно най-бързо след извършване на прегледа по чл. 62, ал. 2.

(2) Вътрешностите придружават трупа, към който принадлежат, и се идентифицират по начин, който позволява да бъде разпознато, че принадлежат към съответния труп.

Чл. 64. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато животното не е показало отклонения в поведението си и при извършване на прегледа по чл. 62, ал. 2 не са установени изменения и замърсяване от околната среда, обученото лице прикрепва към трупа на животното номерирана декларация, която съдържа посочената информация, както и дата, време и място на отстрел.

(2) Когато труповете се придружават от декларацията по ал. 1, главата и вътрешностите на животното могат да не придружават трупа на животното.

(3) Разпоредбата по ал. 2 не се прилага за видовете, възприемчиви към трихинелоза. Техните диафрагми и глави (с изключение на бивните) придружават трупа.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато органите на ДВСК изискат, ловците вземат проби по НМПКО, съгласно Наредба № 53 за мерките за контрол върху остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда (ДВ, бр. 45 от 2006 г.).

Чл. 65. (1) Когато обученото лице установи отклонения в поведението на дивеча, патологични изменения и замърсяване от околната среда, главата (с изключение на бивните и ловните трофеи) и всички вътрешности (с изключение на стомаха и червата) придружават трупа.

(2) В случаите по ал. 1 обученото лице не издава декларация по чл. 64, ал. 1 и писмено информира официалния ветеринарен лекар за причините.

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато няма обучено лице, което да извърши преглед на дивеча, главата (с изключение на бивните и ловните трофеи) и всички вътрешности (с изключение на стомаха и червата) придружават трупа.

Чл. 67. (1) След отстрела охлаждането на трупа се извършва възможно най-бързо до достигане на температура във вътрешността на месото под 7°С. Когато климатичните условия са подходящи, охлаждане не е необходимо.

(2) Не се допуска труповете да се струпват на купчини по време на транспортирането им до предприятието за производство на месо от дивеч.

(3) Едрият дивеч, доставен до предприятието за производство на месо от дивеч, се подлага на преглед от официален ветеринарен лекар.

Чл. 68. Неодран едър дивеч може да бъде одран и да се предлага на пазара, когато са спазени следните изисквания:

1. преди дрането дивечът е съхраняван и обработен отделно от други продукти и не е замразяван;

2. след дрането дивечът е преминал преглед съгласно чл. 59 от Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход.

Чл. 69. При разфасоване и обезкостяване на едър дивеч се прилагат разпоредбите по чл. 37 - 38.

Чл. 70. (1) Обученото лице по чл. 60 преглежда трупа на дивеча с цел установяване на изменения, които могат да представляват риск за здравето. Прегледът се извършва възможно най-бързо след отстрела.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато установи отклонения в поведението на дивеча или замърсяване от околната среда, обученото лице информира съответната РВМС, на чиято територия е дивечът.

Чл. 71. Месо от дребен дивеч може да се предлага на пазара, ако трупът на животното, от който е добито, директно е транспортиран до предприятието за производство на месо от дивеч възможно най-бързо след прегледа по чл. 70, ал. 1.

Чл. 72. (1) След отстрела месото се охлажда възможно най-бързо до достигане на температура във вътрешността на месото под 4°С. Когато климатичните условия са подходящи, охлаждане не е необходимо.

(2) Дребният дивеч се изкормва възможно най-бързо след доставянето му до предприятието, освен в случаите, когато официалният ветеринарен лекар разпореди друго.

(3) Дребният дивеч, доставен до предприятието за производство на месо от дивеч, се подлага на преглед от официален ветеринарен лекар.

Чл. 73. При разфасоване и обезкостяване на дребен дивеч се прилагат изискванията по чл. 54.

Чл. 74. (1) Предприятията за производство на мляно месо, месни заготовки и МСМ отговарят на следните изисквания:

1. изградени са по начин, който предпазва замърсяването на месото и продуктите, като:

а) позволяват непрекъснато последователно извършване на дейностите;

б) осигуряват разделяне между различните производствени партиди;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) имат помещения за отделно съхранение на пакетирани и открити месо и продукти, освен ако се съхраняват по различно време, като материалът за пакетиране и начинът на съхранение не могат да причинят замърсяване на месото или продуктите;

3. помещението за производство е оборудвано по начин, който осигурява спазване на изискванията по чл. 78 - 87;

4. имат оборудване за измиване на ръцете, което се използва само от персонала, който работи с неопаковано месо и продукти; средствата са снабдени с кранове и изградени по начин, който не допуска разпространение на замърсяване;

5. имат средства за дезинфекция на инструментите с гореща вода с температура не по-ниска от 82°С или алтернативна система с еквивалентен ефект.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.)

Чл. 75. (1) (Предишен текст на чл. 75 - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Суровините, използвани за производството на мляно месо, отговарят на изискванията за прясно месо и на следните изисквания:

1. получени са от скелетна мускулатура, включително и прилежащите мастни тъкани;

2. не са добити от:

а) отпадъчни обрезки от месо, освен от цели мускулни парчета;

б) механично сепарирано месо (МСМ);

в) месо, съдържащо костни частици или кожа;

г) месо от мускулите на главата (с изключение на дъвкателните мускули), от немускулната част на бялата линия (linea alba), частите под карпалната и тарзалната става;

д) месо, получено от остъргването на костите и мускулите на диафрагмата, освен когато е отстранена серозата.

(2) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила до 31.12.2009 г.) Суровините могат да не отговарят на изискванията по ал. 1, когато производителят проверява влизащите суровини в предприятието за осигуряване съответствие с крайния продукт, посочен в приложение № 1.

Чл. 76. (1) За производство на месни заготовки се използва прясно месо или месо, което отговаря на изискванията по чл. 75.

(2) Когато месните заготовки са предназначени за консумация след термична обработка, за производството им може да се използва и:

1. месо, получено при смилането или нарязването на парчета на месо по чл. 75, т. 1 и т. 2, букви "б", "в" и "г";

2. механично сепарирано месо, което отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1.

Чл. 77. (1) Суровините, използвани за производството на МСМ, отговарят на изискванията за прясно месо.

(2) За производство на МСМ не се допуска използването на следните суровини:

1. краката, кожата от врата и главата - за птиците;

2. костите от главата, краката, опашката, бедрената кост, подбедрените кости, раменната кост и лакътната кост - за другите животни.

Чл. 78. (1) При производство на мляно месо, месни заготовки и МСМ се спазват следните изисквания:

1. месото се обработва по начин, който намалява до минимум замърсяването му;

2. използваното месо е с температура:

а) до 4°С - за птиче месо;

б) до 7°С - за друг вид месо;

в) до 3°С - за субпродукти.

(2) Месото се внася в помещението за обработка през определени интервали от време в зависимост от нуждите на производство.

Чл. 79. (1) Замразено или дълбоко замразено месо, предназначено за производство на мляно месо или месни заготовки, се обезкостява преди замразяването, освен когато официалният ветеринарен лекар е разрешил обезкостяване непосредствено преди смилането.

(2) Замразеното или дълбоко замразеното месо, предназначено за производство на мляно месо или месни заготовки, може да се съхранява за ограничен период от време.

(3) Охладено месо се използва за производство на мляно месо в следните случаи:

1. до 3 дни след клането - за птиче месо;

2. до 6 дни след клането - за месо от други видове;

3. до 15 дни след клането - за говеждо и телешко обезкостено, вакуум-пакетирано месо.

(4) Мляното месо и месните заготовки се опаковат или пакетират възможно най-бързо след производството, след което се:

1. охлаждат до температура във вътрешността му до 2°С - за мляно месо, и до 4°С - за месни заготовки; или

2. замразяват до температура във вътрешността му под минус 18°С.

(5) Температурите по ал. 4 се поддържат по време на съхранението и транспортирането на мляното месо и месните заготовки.

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При производството на МСМ по технология, при която не се променя структурата на използваните кости и съдържанието на калций в МСМ не превишава 0,1 % (=100 mg/100 g или 1000 ppm) пресен продукт, се прилагат следните изисквания:

1. суровината за обезкостяване е добита преди не повече от:

а) 7 дни в кланица, която се намира на същото място с предприятието, в което се получава МСМ;

б) (отм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.)

в) 5 дни в кланица, която се намира на друго място от предприятието, в което се получава МСМ;

г) 3 дни - за птичи трупове.

(2) Механичното сепариране се извършва непосредствено след обезкостяването.

(3) Когато МСМ не се използва веднага след получаването му, то се опакова или пакетира, след което се охлажда до температура 2°С или се замразява до температура във вътрешността му под минус 18°С.

(4) Температурите по ал. 3 се поддържат по време на съхранението и транспортирането на МСМ.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Съдържанието на калций в МСМ се определя по международен стандартизиран метод.

Чл. 81. (1) Когато собственикът на предприятието за производство на МСМ представи на официалния ветеринарен лекар резултати от микробиологични изследвания, които показват, че месото отговаря на изискванията, посочени в технологичната документация за мляно месо, МСМ може да се използва за производство на месни заготовки или на месни продукти, които преди консумацията им задължително преминава термична обработка.

(2) Когато МСМ не отговаря на изискванията по ал. 1, то се използва само за производство на термично обработени месни продукти в одобрени предприятия за производство на месни продукти.

Чл. 82. При производство на МСМ по технология, различна от посочената в чл. 80, се използват кости, получени от животни, заклани преди не повече от:

1. 7 дни в кланица, която се намира на същото място с предприятието, в което се получава МСМ;

2. 5 дни в кланица, която се намира на друго място от предприятието, в което се получава МСМ;

3. 3 дни - за птичи трупове.

Чл. 83. (1) Когато механичното сепариране на месото от костите не се извършва веднага след обезкостяването, костите се съхраняват и транспортират при температура до 2°С, а когато са замразени - при температура под минус 18°С.

(2) Не се допуска повторно замразяване на кости, по които има месо, получено от замразени трупове.

Чл. 84. (1) Когато МСМ не се използва в продължение на един час след получаването му, то се охлажда до температура до 2°С.

(2) Когато след охлаждането МСМ не се преработва в продължение на 24 h, то се замразява до 12 h след като е получено, като температурата във вътрешността му достига под минус 18°С в продължение на 6 h.

Чл. 85. (1) Замразеното МСМ се опакова или пакетира преди съхранението или транспортирането му.

(2) По време на транспортиране или съхранението температурата на МСМ се поддържа под минус 18°С.

(3) Механично сепарираното месо може да се съхранява най-много 3 месеца след замразяването му.

Чл. 86. Механично сепарираното месо може да се използва само за производство на термично обработени месни продукти в одобрени предприятия за производство на месни продукти.

Чл. 87. Не се допуска мляно месо, месни заготовки и МСМ да се замразяват след размразяването им.

Чл. 88. (1) Мляното месо, месните заготовки и МСМ се етикетират при условията и по реда на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните (ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

(2) Пакетите с мляно месо от птици или еднокопитни и месни заготовки, съдържащи МСМ, предназначени за доставка до крайния консуматор, задължително се означават, че продуктите трябва да преминат термична обработка преди консумация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила до 31.12.2009 г.) Изискването по ал. 1 и 2 относно етикета върху мляното месо не се прилага, ако съдържа следния текст:

1. "процент на мазнините до ..."

2. съединителна тъкан: "месен протеин до ...".

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила до 31.12.2009 г.) Мляно месо, което не отговаря на изискванията по чл. 75, ал. 2 и чл. 88, ал. 3, може да се предлага на пазара в страната, при условие че носи здравна маркировка, различна от посочената в чл. 6.

Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Изискванията по тази глава се прилагат за живи двучерупчести мекотели.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Тази глава се прилага и за видовете бодлокожи, ципести и морски коремоноги, с изключение на изискванията за пречистване.

(3) Изискванията на раздели II - VI се прилагат само за животни, уловени в производствени райони, класифицирани от органите на ДВСК съгласно чл. 67 от Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход.

(4) Раздел VII се прилага за стриди, миди и пектении от сем. Pectinidae, уловени извън производствените райони по ал. 3.

(5) Изискванията по чл. 110, чл. 112, ал. 5 и чл. 113 - 115 се прилагат и при търговия на дребно.

(6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато дейностите се извършват, преди живите двучерупчести мекотели да пристигнат в центъра за експедиция или центъра за пречистване, разпоредбите на този раздел допълват изискванията по глава втора от наредбата по чл. 17, ал. 2 ЗХ.

(7) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато се извършват други дейности, разпоредбите по тази глава допълват изискванията по глава трета от наредбата по чл. 17, ал. 2 ЗХ.

Чл. 91. (1) Живи двучерупчести мекотели могат да се предлагат за търговия на дребно само в център за експедиране, където им е поставена идентификационна маркировка, отговаряща на изискванията по чл. 112.

(2) Собственикът на центъра за експедиране може да приема партиди от живи двучерупчести мекотели само ако партидите се придружават от документите по чл. 92 и 93.

Чл. 92. (1) Всяка партида от живи двучерупчести мекотели се придружава от регистрационен документ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Регистрационният документ се съставя най-малко на един официален език на държава - членка на Европейския съюз, и на български език и съдържа следната информация:

1. за партида, транспортирана от производствен район:

а) име и адрес на лицето, събиращо мекотели;

б) дата на добиване;

в) местоположение на производствения район, а когато е налице, се посочва кодов номер;

г) здравен статус на производствения район;

д) вид на мекотелите и количество;

е) предназначение на партидата;

2. за партида, транспортирана от район за повторно полагане:

а) информацията за производствения район по т. 1;

б) местоположение на района за повторно полагане;

в) период на повторното полагане;

3. за партида, транспортирана от център за пречистване:

а) информацията за производствения район по т. 1;

б) адрес на центъра за пречистване;

в) период на пречистването;

г) дати на постъпване и експедиране на партидата във/от центъра за пречистване.

Чл. 93. (1) Лицата, които изпращат партиди от живи двучерупчести мекотели, попълват съответните части на регистрационния документ четливо и по начин, който не позволява изтриване.

(2) Лицата, които получават партиди от живи двучерупчести мекотели, поставят дата и печат на документа при получаването им.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 съхраняват копие от регистрационния документ за период най-малко една година след получаването или изпращането на съответната партида.

Чл. 94. Когато живите двучерупчести мекотели се добиват от същия персонал, който работи в центъра за експедиция, центъра за пречистване, района за повторно полагане или преработвателното предприятие, получаващо живи двучерупчести мекотели, и всички обекти се контролират от официален ветеринарен лекар, не е необходим регистрационен документ при транспортирането на партидите, при условие че ветеринарният лекар е разрешил това.

Чл. 95. Живи двучерупчести мекотели се добиват от производствени райони с определено местоположение и фиксирани граници. Производствените райони се класифицират от органите на ДВСК като райони от клас А, Б или В съгласно чл. 67 от Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход.

Чл. 96. (1) Живи двучерупчести мекотели, добити в производствени райони от клас А, се предлагат за директна човешка консумация, ако отговарят на изискванията по чл. 110.

(2) Живи двучерупчести мекотели, добити в производствени райони от клас Б, могат да се предлагат за човешка консумация след обработка в център за пречистване или след повторно полагане.

(3) Живи двучерупчести мекотели, добити в производствени райони от клас В, могат да се предлагат за човешка консумация след повторно полагане за по-дълъг период от време съгласно чл. 102 - 103.

Чл. 97. Живи двучерупчести мекотели от производствени райони от клас Б или В могат да се предлагат за човешка консумация, ако след пречистването или повторното им полагане отговарят на изискванията по чл. 110.

Чл. 98. (1) Живи двучерупчести мекотели от производствени райони от клас Б или В, които не са преминали процес на пречистване или повторно полагане, могат да се изпращат в преработвателно предприятие, където преминават обработка за унищожаване на патогенните микроорганизми. Когато е необходимо, преди обработката в същото или в друго предприятие се отстраняват замърсителите като пясък, кал или тиня.

(2) Методите за обработка са:

1. стерилизация в херметически затворени съдове;

2. термична обработка, която включва:

а) потапяне в кипяща вода до достигане на температура във вътрешността на месото най-малко 90°С и поддържане на тази температура не по-малко 90 s;

б) варене от 3 до 5 min в затворени съдове при температура от 120°С до 160°С и налягане от 2 до 5 kg/сm2, като след варенето черупката се премахва и месото се замразява до температура във вътрешността му под минус 20°С;

в) обработка с пара под налягане в затворени съдове, която гарантира достигане на стойностите по буква "а".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При обработката по ал. 2, т. 2, буква "в" се използва валидиран метод. За верификация на равномерното разпределение на топлината се прилага разработена процедура като част от системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки (НАССР).

Чл. 99. Не се допуска производство или добив на живи двучерупчести мекотели в производствени райони, които не са категоризирани от органите на ДВСК или в които са установени болести по мекотелите.

Чл. 100. Видът на обработката на добитите партиди двучерупчести мекотели с оглед на това даденият производствен район да отговаря на изискванията за добив или производство се определя от собственика на базата на:

1. информацията, получена при извършване на самоконтрола;

2. резултатите, получени при проверките от органите на ДВСК;

3. информация за околната среда и за климатичните условия.

Чл. 101. (1) Добивът на живи двучерупчести мекотели или обработката им непосредствено след добиването се извършва при спазване на следните изисквания:

1. технологията на добив не причинява допълнително замърсяване на продукта, увреждане на черупките или тъканта на месото на живите двучерупчести мекотели или други промени, които могат да повлияят на процеса на пречистването, преработването или повторното им полагане във вода;

2. живите двучерупчести мекотели се предпазват от счупване, надраскване или сътресения и не се излагат на резки температурни изменения;

3. в периода между добиването и разтоварването живите двучерупчести мекотели не се поставят повторно във вода, за да се избегне допълнителното им замърсяване;

4. когато се извършва подобряване в естествени условия, се използват само райони от клас А.

(2) Транспортните средства се оборудват по начин, който осигурява:

1. най-добри условия за запазване на мекотелите живи;

2. подходящо оттичане на водата;

3. ефикасна защита срещу замърсяване.

Чл. 102. (1) При повторно полагане на живи двучерупчести мекотели се спазват следните изисквания:

1. използват се само районите, одобрени за повторно полагане от органите на ДВСК;

2. обозначават се границите на районите за повторно полагане на живи двучерупчести мекотели с шамандури, пилони или други постоянни означения;

3. осигурява се разстояние между районите за повторно полагане във вода, както и разстояние между тях и производствените райони, за да се гарантира минимален риск от замърсяване;

4. създават се условия за повторно полагане, които осигуряват оптимални условия за пречистване.

(2) Технологията на обработка на живи двучерупчести мекотели, които се полагат повторно във вода, позволява възстановяване на естественото им хранене чрез филтриране на водата след потапянето им.

(3) Живите двучерупчести мекотели се полагат с гъстота, която позволява нормалното им пречистване.

(4) Живите двучерупчести мекотели се подлагат на повторно полагане в морска вода на съответния район за период, определен в зависимост от температурата на водата.

(5) Периодът по ал. 4 е най-малко два месеца освен в случаите, когато органите на ДВСК са разрешили по-кратък период, след като са представени доказателства за извършен анализ на риска от лицата, които извършват повторното полагане.

(6) За избягване смесването на различните партиди от добива местата за повторно полагане във вода в един район се разделят.

(7) Не се допуска полагането на нова партида от добива, преди да е извадена предишната. Прилага се принципът "съвкупно полагане - съвкупно изваждане".

Чл. 103. (1) Лицата, които извършват повторно полагане на мекотели във вода, водят дневник, който съдържа информация за:

1. произхода на живите двучерупчести мекотели;

2. продължителността на повторното полагане;

3. районите на полагане;

4. предназначението на всяка партида.

(2) Дневникът по ал. 1 се представя на органите на ДВСК при поискване.

Чл. 104. Теренът на центровете за експедиране и пречистване се избира така, че да не се наводнява при приливи или оттичащи се води от съседни терени.

Чл. 105. (1) Резервоарите за пречистване и контейнерите за съхранение на вода отговарят на следните изисквания:

1. вътрешните им повърхности са гладки, здрави, водонепропускливи и лесни за почистване;

2. конструирани са по начин, който позволява пълно оттичане на водата;

3. входящият отвор за чиста вода и отточните отвори за отпадната вода се разполагат по начин, който не допуска замърсяване на мекотелите.

(2) Големината на резервоарите за пречистване се определя в зависимост от количеството и вида на пречистваните мекотели.

Чл. 106. (1) При пречистване на живи двучерупчести мекотели се спазват следните изисквания:

1. първоначално живите двучерупчести мекотели се измиват с чиста вода за премахване на кал или друго замърсяване;

2. пречиствателната система осигурява:

а) бързо възстановяване на естественото хранене на живите двучерупчести мекотели чрез филтриране на водата;

б) отстраняване на отточните води от канализацията, за да се избегне повторно замърсяване;

в) след приключване на процеса на пречистване мекотелите да останат живи, в подходящо състояние за опаковане, съхранение и транспортиране преди пускането им на пазара;

3. количеството на живите двучерупчести мекотели, подлежащи на пречистване, не превишава капацитета на центъра за пречистване;

4. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) живите двучерупчести мекотели се подлагат на непрекъснато пречистване за период, който осигурява достигане на изискванията по чл. 110 и приети в съответствие с Регламент 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета за хигиената на храните.

(2) Когато в един пречиствателен резервоар се поставят няколко партиди живи двучерупчести мекотели от един и същ вид, продължителността на пречистването се определя от времето, необходимо за пречистване на партидата, която изисква най-дълга обработка.

(3) В системите за пречистване се използват мрежести торби за поставяне на живите двучерупчести мекотели, които осигуряват свободен приток на морска вода.

(4) Живите двучерупчести мекотели се полагат на пластове с дебелина, която позволява нормалното отваряне на черупките им по време на пречистването.

Чл. 107. Не се допуска поставяне на ракообразни, риби или други морски видове в резервоарите за пречистване на живите двучерупчести мекотели.

Чл. 108. Върху материала за пакетиране на пречистените живи двучерупчести мекотели се поставя етикет, който удостоверява, че мекотелите са преминали процес на пречистване.

Чл. 109. (1) В центровете за експедиция на живи двучерупчести мекотели се спазват следните изисквания:

1. обработката, процесът на подобряване, сортирането по големина, опаковането и пакетирането на живи двучерупчести мекотели не им причинява замърсяване и не влияе негативно на жизненото им състояние;

2. черупките на мекотелите се измиват напълно с чиста вода преди експедирането;

3. живите двучерупчести мекотели идват от:

а) производствен район от клас А;

б) район за повторно полагане;

в) център за пречистване;

г) друг център за експедиция.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат и за центрове за експедиция, разположени на борда на кораби-фабрики. В тези центрове се обработват мекотели, които идват от производствени райони от клас А или райони за повторно полагане.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Лицата, които добиват и произвеждат живи двучерупчести мекотели, при пускането им на пазара осигуряват съответствие с микробиологичните показатели и със следните изисквания:

1. да имат органолептични характеристики, свързани с преснотата, със запазени жизнени функции, с чисти черупки, да имат адекватна реакция на удар и нормално количество междучерупкова течност;

2. общото количество морски биотоксини, които съдържат (измерено в цялото тяло или в отделни ядливи части), да не превишава границите:

а) за паралитичен токсин (Paralytic Shellfish Poison - PSP) - 800 mg/kg;

б) за амнезиен токсин (Amnesic Shellfish Poison - ASP) - 20 mg домоична киселина на kg;

в) за окадаична киселина (okadaic acid), динофизистоксин (dinophysistoxin) и пектенотоксин (pectenotoxin) заедно - 160 mg еквивалент на окадаична киселина на kg;

г) за иесотоксини (yessotoxins) - 1 mg еквивалент на иесотоксин на kg;

д) за азаспирациди (azaspiracids) - 160 mg еквивалент на азаспирациди на kg.

(2) За определяне на общото количество морски биотоксини и съответствието им с показателите по ал. 1, т. 2 производителите използват методите за анализ, посочени в чл. 68б от Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход.

Чл. 111. (1) Стридите се опаковат или пакетират с вдлъбната черупка надолу.

(2) Потребителските опаковки на живите двучерупчести мекотели остават запечатани от центъра за експедиране до доставката им на крайния потребител.

Чл. 112. (1) Живите двучерупчести мекотели се етикетират при условията и по реда на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните (ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Изискването на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните може да се замени с означението "тези мекотели трябва да останат живи до момента на продажбата им".

(3) Етикетът и идентификационната маркировка, които се използват, са водоустойчиви.

(4) Върху етикета се поставя идентификационната маркировка на мекотелите, която отговаря на изискванията по чл. 6 - 14, и следната информация:

1. вид на мекотелите (общоприето и научно наименование);

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) дата на пакетиране, която съдържа най-малко ден и месец.

(5) Търговците на дребно съхраняват етикетите, поставени върху материала за пакетиране на мекотели, които не са опаковани в самостоятелни потребителски опаковки, за период най-малко 60 дни след разделяне на съдържанието на партидата.

Чл. 113. По време на транспортирането и съхранението на живи двучерупчести мекотели се поддържат температури, при които качеството и жизнеспособността на мекотелите се запазват.

Чл. 114. Не се допуска повторно потапяне или пръскане с вода на живите двучерупчести мекотели, след като са пакетирани за продажба на дребно и са напуснали центъра за експедиране.

Чл. 115. (1) Към стриди, миди и пектении, уловени извън класифицирани производствени райони, се прилагат следните изисквания:

1. предлагат се на пазара, ако са уловени и обработени съгласно чл. 101 и отговарят на изискванията по чл. 110; спазването на тези изисквания се удостоверява от резултатите, получени при извършване на самоконтрола;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) когато органите на ДВСК са в състояние да определят здравния статус на местата за улова им, когато е приложимо в сътрудничество с производителя на база получените данни от официални мониторингови програми и резултатите от извършване на самоконтрола, се прилагат изискванията по чл. 95 - 100;

3. предлагат се на пазара за човешка консумация само на рибни тържища, центрове за експедиция или преработвателни предприятия.

(2) Собственици на преработвателни предприятия, в които се обработват стриди, миди и пектении, писмено информират органите на ДВСК.

(3) Центровете за експедиция, в които се предлагат стриди, миди и пектении, отговарят на изискванията по чл. 104 - 109.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Лицата, които се занимават с улов на стриди, миди и пектении, спазват изискванията към документацията, посочени в чл. 92 и 93. Когато се използва търговски документ, той трябва да съдържа информация за мястото, където са уловени стридите, мидите или пектениите.

(5) Стридите, мидите и пектениите, които са пакетирани или опаковани и опаковката осигурява защита, еквивалентна на материала за пакетиране, се маркират съгласно изискванията по чл. 110.

Чл. 116. (1) Разпоредбите на тази глава не се прилагат за двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги, които се предлагат на пазара живи.

(2) С изключение на разпоредбите на раздели II и III изискванията на тази глава се прилагат за двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги, които не се предлагат на пазара живи.

(3) Изискванията по чл. 117, 119, 120, 131 и 132 се прилагат и при търговия на дребно.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Производството на суровини при рибните продукти включва отглеждане в рибовъдни стопанства, риболов и събиране на живи рибни продукти с цел пускането им на пазара.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Свързаните операции включват някои от следните дейности, когато се извършват на борда на риболовните кораби:

1. клане, обезкръвяване, изкормване, премахване на главите, отстраняване на перките, охлаждане и опаковане;

2. транспортиране и съхранение на живи рибни продукти, видът на които не се променя значително, включително живи рибни продукти, в границите на рибовъдни стопанства на сушата;

3. транспортиране на рибни продукти, видът на които не се променя значително, включително живи рибни продукти от мястото на производство до първото предприятие по дестинация.

(6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато дейностите се извършват в предприятия (включително кораби-фабрики), в които се извършва първично производство, разпоредбите по този раздел допълват изискванията по глава втора от наредбата по чл. 17, ал. 2 ЗХ.

(7) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато дейностите се извършват в други предприятия (включително кораби-фабрики), разпоредбите по тази глава допълват изискванията по глава трета от наредбата по чл. 17, ал. 2 ЗХ.

Чл. 117. (1) Риболовните кораби се изграждат и конструират по начин, който предпазва продуктите от замърсяване с мръсна вода от трюмовете, отпадна вода, пушек, дим, гориво, масло, грес или други нежелани вещества.

(2) Повърхностите, които влизат в контакт с рибните продукти, се изграждат от здрави и нетоксични материали, устойчиви на корозия, гладки и лесни за почистване.

(3) Оборудването, използвано за работа с рибни продукти, се изгражда от устойчиви на корозия, гладки и лесни за почистване и дезинфекция материали.

(4) Когато корабите имат смукателен отвор за водата, използвана при работа с рибните продукти, той се разполага по начин, който не позволява замърсяване на постъпващата вода.

Чл. 118. (1) Риболовните кораби, конструирани и оборудвани за съхранение на рибните продукти за период, по-дълъг от 24 h, отговарят на следните изисквания:

1. оборудвани са с трюмове, цистерни или контейнери за съхранение на рибните продукти при температурите, посочени в чл. 134;

2. трюмовете са отделени от машинното отделение и помещенията за екипажа с прегради, които не позволяват замърсяване на съхраняваните рибни продукти;

3. рибните продукти се запазват в трюмовете и контейнерите за съхранение при добри хигиенни условия и осигурено оттичане на водата от топящия се лед с цел недопускане на контакта й с продуктите.

(2) Корабите, оборудвани с устройства за охлаждане на рибните продукти със студена чиста морска вода, се снабдяват с резервоари, които имат приспособления за достигане на равномерна температура.

(3) Приспособленията по ал. 2 осигуряват:

1. степен на охлаждане, при която температурата на сместа от риба и чиста морска вода не превишава 3°С за период 6 h след натоварването и 0°С за период 16 h след натоварването;

2. извършването на наблюдение (мониторинг);

3. записване на температурата, когато е необходимо.

Чл. 119. (1) Хладилните кораби се осигуряват със:

1. оборудване за замразяване с капацитет, достатъчен за бързо понижаване на температурата във вътрешността на продукта под минус 18°С;

2. хладилно оборудване с капацитет, достатъчен за поддържане на температурата във вътрешността на рибните продукти в трюмовете под минус 18°С; трюмовете за съхранение на рибни продукти се снабдяват с уреди за отчитане на температурата, които се разполагат на място, достъпно за отчитане; датчиците за отчитане на температурата се поставят на места, където температурата е най-висока.

(2) За корабите по ал. 1 се прилагат и изискванията за риболовните кораби, които са конструирани и оборудвани за съхранение на рибни продукти за период, по-дълъг от 24 h, посочени в чл. 118, ал. 1, т. 2 и 3.

Чл. 120. (1) Корабите-фабрики разполагат най-малко със:

1. приемна площадка за рибните продукти, конструирана и разпределена на сектори, които позволяват отделно съхранение на всеки следващ улов; приемната площадка се почиства лесно и се изгражда по начин, който предпазва продуктите от климатични влияния и от замърсяване;

2. система за пренасяне на рибните продукти от приемната до работните площадки, осигуряваща спазване на хигиенните изисквания по тази наредба;

3. достатъчно големи работни площадки за приготвянето и преработката на рибните продукти при хигиенни условия; работните площадки са лесни за почистване и дезинфекция и се изграждат по начин, който предпазва продуктите от замърсяване;

4. достатъчно големи складове за съхранение на крайния продукт, конструирани по начин, който осигурява лесното им почистване;

5. място за съхранение на пакетиращите материали, отделено от площадките за приготвяне и преработка на продуктите;

6. съоръжение за изпомпване на отпадъците или рибните продукти, негодни за човешка консумация, директно в морето или във водонепропусклив контейнер, предназначен за тази цел; когато на борда се съхраняват и преработват отпадъци с цел почистването им, се обособяват специални места за тази цел;

7. смукателен отвор за водата, разположен по начин, който не допуска замърсяването й;

8. средства за измиване на ръцете, които се използват само от персонала, който обработва открити рибни продукти; средствата са снабдени с кранове и са изградени по начин, който не допуска замърсяване.

(2) Когато на борда на кораба има съоръжение за преработка на отпадъци, се определя отделен трюм или помещение за съхранение на отпадъците.

(3) Корабите-фабрики, на борда на които се извършват само готвене, охлаждане и опаковане на ракообразни и мекотели, не е необходимо да отговарят на изискванията по ал. 1 и 2.

(4) Корабите-фабрики, на борда на които се извършва замразяване на рибни продукти, отговарят на изискванията по чл. 119, ал. 1.

Чл. 121. (1) Частите от корабите или контейнерите, които се използват за съхранение на рибни продукти, се поддържат чисти и в добър вид. Не се допуска замърсяването им с гориво или трюмна вода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Веднага след улова рибните продукти се предпазват от замърсяване и от неблагоприятни слънчеви и топлинни въздействия. Когато се измиват, се използва питейна или чиста вода.

(3) Рибните продукти се обработват и съхраняват по начин, който намалява до минимум нараняването им. Персоналът, който обработва рибните продукти, може да използва остри инструменти за преместване на големи риби или риби, само ако не увреждат месото им.

(4) Рибните продукти, с изключение на тези, които се съхраняват живи, се охлаждат веднага след товаренето. Когато охлаждането им е невъзможно, рибните продукти се свалят на брега възможно най-бързо.

(5) За производство на леда за охлаждане на рибните продукти се използва питейна или чиста вода.

(6) Когато рибата се обезглавява и/или изкормва на борда на кораба, тези дейности се извършват по хигиеничен начин възможно най-бързо след улова, а продуктите веднага се измиват напълно с питейна или с чиста вода.

(7) В случаите по ал. 6 вътрешностите и частите, които могат да представляват опасност за здравето на хората, се отстраняват възможно най-бързо и се съхраняват отделно от продуктите, предназначени за човешка консумация.

(8) Черен дроб и хайвер, предназначени за човешка консумация, се съхраняват в лед при температура, близка до температурата на топящия се лед, или замразени.

(9) Когато се замразява цяла риба в саламура, предназначена за консервиране, температурата във вътрешността на продукта не трябва да надвишава минус 9°С. Не се допуска саламурата да бъде източник на замърсяване на рибата.

Чл. 122. (1) Уловените рибни продукти се разтоварват и изваждат на брега при спазване на следните изисквания:

1. използваното оборудване, което влиза в контакт с рибните продукти, е от лесни за почистване и дезинфекция материали и се поддържа чисто и в добро състояние;

2. замърсяването на рибните продукти се избягва, като:

а) уловът се разтоварва и изважда на брега възможно най-бързо;

б) рибните продукти без ненужно забавяне се поставят в защитена среда при температурите по чл. 134.

(2) Не се допуска използването на оборудване и манипулации, които причиняват ненужно увреждане на ядливите части на рибните продукти.

Чл. 123. (1) Тържищата и пазарите за продажба на едро на рибни продукти се осигуряват със:

1. заключващи се съоръжения за хладилно съхранение на възбранени рибни продукти и отделно заключващо се съоръжение за рибни продукти, негодни за човешка консумация;

2. подходящо заключващо се оборудване или отделна стая за ветеринарните лекари, които извършват държавния ветеринарно-санитарен контрол, когато официалният ветеринарен лекар прецени, че е необходимо.

(2) При излагането на рибните продукти на тържищата и пазарите за продажба на едро:

а) помещенията не се използват за други цели;

б) транспортните средства, които отделят изгорели газове, които могат да влошат качеството на рибните продукти, нямат достъп до помещенията;

в) лицата, които имат достъп до помещенията, не въвеждат други животни;

г) помещенията се осветяват добре с оглед извършването на официален контрол.

(3) Когато не е възможно охлаждане на борда на кораба, пресните рибни продукти, с изключение на тези, които се съхраняват живи, се охлаждат възможно най-бързо след изваждането им на брега и се съхраняват при температура, близка до температурата на топящия се лед.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При необходимост собствениците на рибни продукти си сътрудничат с органите на ДВСК при извършване на официален контрол в съответствие с Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход, по-специално при нотификация за изваждане на брега на рибни продукти от компетентните органи на държавата членка, под чийто флаг плава корабът-фабрика, или държавата - членка на Европейския съюз, на чиято територия се разтоварват рибните продукти.

Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Пресните рибни продукти трябва да отговарят на изискванията по чл. 124 - 127.

Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Охладените, непакетирани пресни рибни продукти, които не се разпределят, експедират, приготвят или преработват веднага след пристигането им в предприятието, се съхраняват в подходящи съоръжения с лед. Когато е необходимо, се извършва подмяна на леда.

(2) Пакетираните пресни рибни продукти се охлаждат до температура, близка до температурата на топящия се лед.

Чл. 125. (1) Премахването на главата, изкормването и други подобни дейности се извършват по хигиеничен начин.

(2) Рибата се изкормва възможно най-бързо, след като е уловена или извадена на брега.

(3) Възможно най-бързо след дейностите по ал. 1 продуктите се изплакват обилно с питейна вода (или с чиста вода - когато се извършват на борда на кораба).

Чл. 126. (1) Филетирането, нарязването и други подобни дейности се извършват по начин, който не допуска замърсяване и опаразитяване на рибните продукти.

(2) Филетата и парчетата не се задържат на работните маси по-дълго от необходимото за тяхното нарязване.

(3) Филетата и парчетата се опаковат и/или пакетират, след което възможно най-бързо се охлаждат.

Чл. 127. (1) За експедиция или съхранение на непакетирани приготвени пресни рибни продукти в лед се използват контейнери с конструкция, осигуряваща оттичането на водата от стопения лед.

(2) Цели и изкормени пресни рибни продукти се транспортират и съхраняват на борда на кораба в охладена вода. След изваждането им на брега рибните продукти могат да се транспортират в охладена вода от предприятия за аквакултури до първото предприятие за преработка, разположено на сушата.

Чл. 128. Предприятията, в които се замразяват рибни продукти, отговарят на изискванията по чл. 119.

Чл. 129. При производство на механично сепарирани рибни продукти се спазват следните изисквания:

1. използва се само изкормена, измита цяла риба и кости, получени при филетирането;

2. сепарирането се извършва възможно най-бързо след филетирането;

3. получените сепарирани рибни продукти се замразяват възможно най-бързо след производството им или се влагат в продукт, предназначен за замразяване или който ще премине процес на стабилизация.

Чл. 130. (1) При температура не по-висока от минус 20°С за не повече от 24 h могат да се замразяват:

1. риби, консумирани в сурово или почти сурово състояние;

2. херинга, скумрия, хамсия и "дива" атлантическа и тихоокеанска сьомга, когато са преминали през студено опушване, при което вътрешната температура на рибата е по-ниска от 60°С;

3. мариновани и/или осолени рибни продукти, когато процесът не може да унищожи ларвите на нематодите.

(2) Преработката по ал. 1 се прилага върху суровия или върху крайния продукт.

(3) Преработката по ал. 1 може да не се прилага, когато:

1. има епидемиологични данни, че местата на улова не представляват опасност за здравето на хората по отношение на наличие на паразити;

2. официалният ветеринарен лекар е разрешил това.

(4) Рибните продукти по ал. 1, които се предлагат на пазара, с изключение на случаите, когато се доставят до крайния консуматор, се придружават от документ от производителя, който съдържа информация за вида на преработката им.

Чл. 131. (1) Ракообразните и мекотелите се охлаждат възможно най-бързо след термичната им преработка.

(2) За охлаждане се използва питейна вода. Когато охлаждането се извършва на борда на кораб, се използва чиста вода.

(3) Когато не се използва друг метод на консервиране, охлаждането продължава до достигане на температура, близка до температурата на топящия се лед.

(4) Черупките се отстраняват при спазване на хигиенните изисквания, като не се допуска замърсяване на продукта.

(5) Когато черупките се премахват ръчно, работниците измиват ръцете си всеки път преди започване на работа.

(6) След премахването на черупките продуктите се замразяват възможно най-бързо или се охлаждат до температурите по чл. 134.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Производителите на рибни продукти осигуряват рибните продукти, които се пускат на пазара за консумация от човека, да отговарят на микробиологичните показатели, одобрени съгласно Регламент 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета за хигиена на храните и на следните показатели, в зависимост от вида на продукта или вида на рибата:

1. извършени са органолептични изследвания и на преснотата на рибните продукти;

2. не превишават допустимите стойности за хистамин;

3. непреработените рибни продукти не превишават допустимите стойности за общо количество летливи азотсъдържащи базични вещества (TVB-N) и триметиламин (ТМА-N);

4. извършена е визуална инспекция преди пускането им на пазара за наличие на видими паразити.

(2) Не се допуска пускането на пазара на рибни продукти за човешка консумация:

1. видимо замърсени с паразити;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) получени от отровни риби от семейства Tetraodontidae, Molidae, Diodontidae, Canthigasteridae; пресни, приготвени и преработени рибни продукти от сем. Gempylidae, по-специално маслена риба рувета (Ruvettus pretiosus) и есколар - деликатесна скумрия (Lepidocybium flavobrunneum), могат да се предлагат на пазара опаковани/пакетирани и подходящо етикетирани с цел представяне на информация на потребителя за методите на приготвяне/преработка и свързания риск относно наличието на вещества с неблагоприятен ефект върху стомашно-чревния канал; върху етикета освен общото име на вида се съдържат научното име, производственият метод и районът на улова в съответствие с изискванията по чл. 21 - 23 от Наредба № 4 от 2006 г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни организми (ДВ, бр. 14 от 2006г.);

3. съдържащи биотоксините ciguatoxin или мускулопарализиращи токсини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Рибните продукти, получени от двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги, могат да се предлагат на пазара, ако са произведени съгласно глава седма "б" и отговарят на изискванията по чл. 110.

Чл. 132а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) За установяване на паразити в рибни продукти се извършва визуална инспекция на представителен брой проби. Размерът и честотата на инспекциите се определят от лицата по чл. 23, ал. 2 ЗХ или от квалифицирано лице на борда на риболовния кораб в зависимост от вида на рибните продукти, географския им произход и употребата им.

(2) По време на производството квалифицираното лице извършва визуална инспекция на изкормената риба, коремната кухина, черния дроб и рибния хайвер, предназначен за консумация от човек.

(3) При ръчно изкормване визуалната инспекция се извършва непрекъснато от лицето, което изкормва рибата по време на изкормването и измиването й.

(4) При механично изкормване се вземат представителен брой проби, не по-малко от 10 риби от всяка партида.

(5) По време на изрязването след филетирането и нарязването на рибата от квалифицирано лице се извършва визуална инспекция на рибни филета и парчета. Когато размерът на филетата или филетирането не позволяват визуална инспекция на всяко филе, се изготвя план за вземане на проби, който се предоставя на официалния ветеринарен лекар, контролиращ предприятието или кораба-фабрика. Когато се извършва просветляване на филетата поради технологията на производство, то се включва в плана.

Чл. 133. (1) Контейнерите, в които рибните продукти се съхраняват в лед, се изграждат от водоустойчиви материали по начин, който осигурява оттичане на водата от топящия се лед.

(2) Замразените блокове рибни продукти, приготвени на борда на корабите, се опаковат по подходящ начин преди изваждането им на брега.

(3) Когато рибните продукти се опаковат на борда на риболовните кораби, се използва материал, който:

1. не представлява източник на замърсяване;

2. се съхранява по начин, който не допуска замърсяването му;

3. се почиства и когато е необходимо, се дезинфекцира в случаите на повторно използване.

Чл. 134. (1) Пресните рибни продукти, размразените непреработени рибни продукти и сготвените и охладените продукти от ракообразни и мекотели се съхраняват при температура, близка до температурата на топене на леда.

(2) Замразените рибни продукти се съхраняват при температура не по-ниска от минус 18°С във всички части на продукта.

(3) Цяла замразена риба в саламура, предназначена за производство на консервирана храна, може да бъде държана при температура не по-висока от минус 9°С;

(4) Живите рибни продукти се съхраняват при подходяща температура и по начин, който не оказва неблагоприятно влияние върху безопасността на храната или тяхната жизненост.

Чл. 135. (1) Рибните продукти се транспортират при съответните температури, посочени в този член.

(2) Пресните рибни продукти, размразените непреработени рибни продукти и сготвените и охладените продукти от ракообразни и мекотели се транспортират при температура, близка до температурата на топене на леда.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Замразените рибни продукти, с изключение на замразена риба в саламура, предназначена за производство на консервирана риба, се транспортират при температура не по-ниска от минус 18°С във всички части на продукта, с възможни кратки колебания нагоре не повече от 3°С.

(4) Изискването по ал. 3 не е задължително, когато замразените рибни продукти се транспортират от хладилен склад до одобрено преработвателно предприятие, при условие че транспортирането не превишава един час и официалният ветеринарен лекар, контролиращ склада, е разрешил това.

(5) Когато рибните продукти се съхраняват в лед, не се допуска топящата се вода от леда да остава в контакт с продуктите.

(6) Рибните продукти, които се предлагат на пазара живи, се транспортират по начин, който не оказва неблагоприятно влияние върху безопасността на храните и жизнеността на рибните продукти.

Чл. 136. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 137. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 138. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 139. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 140. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 143. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 144. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 145. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 146. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 147. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 149. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г. , отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила до 31.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г.)

Чл. 158. Яйцата в помещенията на производителя и до продажбата им на крайния консуматор трябва да са чисти, сухи, без несвойствена миризма, защитени от удар и директна слънчева светлина.

Чл. 159. Яйцата се съхраняват и транспортират при постоянна температура, която осигурява запазване на хигиенните им свойства.

Чл. 160. Яйцата се доставят на консуматора най-късно 21 дни след снасянето им.

Чл. 161. Конструкцията, технологичният план и оборудването на предприятията за производство на яйчни продукти позволяват разделяне на следните дейности:

1. измиване, подсушаване и дезинфекция на мръсните яйца, когато се извършват в предприятието;

2. счупване на яйцата, събиране на съдържанието им и отстраняване на частите от черупки и мембрани;

3. други дейности, различни от посочените в т. 1 и 2.

Чл. 162. (1) За производство на яйчни продукти се използват яйца с напълно развити черупки и без пукнатини по тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Пукнати яйца могат да се използват за производството на яйчни продукти, при условие че директно са доставени от център за пакетиране или предприятието на производство до предприятието, където трябва да бъдат счупени максимално бързо.

(3) Като суровина може да се използва и яйчно съдържание, добито в одобрено за тази цел предприятие и съгласно изискванията по чл. 164 и 167.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила до 31.12.2009 г.) Производителите могат да използват пукнати яйца за производство на течни яйчни продукти в предприятия, регистрирани за тази цел, при условие че са доставени директно до предприятието на производство или центъра за пакетиране, където се счупват възможно най-бързо.

Чл. 163. При извършване на дейностите в предприятието за производство на яйчни продукти не се допускат: замърсяването по време на производството, обработката и съхранението на яйчните продукти, и се гарантира спазването на изискванията по чл. 164 - 168.

Чл. 164. (1) Преди да бъдат счупени, яйцата се почистват и черупките се подсушават.

(2) Яйцата се счупват по начин, който предпазва яйчното съдържание от замърсяване, като се осигурява отделяне от другите дейности.

(3) Пукнатите яйца се преработват без забавяне.

(4) Яйцата, различни от кокоши, яйца от пуйки или от токачки, се обработват и преработват отделно.

(5) Преди започване на обработката на кокоши яйца, яйца от пуйки или от токачки оборудването се почиства и дезинфекцира.

(6) Когато яйчните продукти са предназначени за човешка консумация, не се допуска съдържанието на яйцата да се получава в резултат на центрофугиране или разбиване на яйцата, както и отделяне на остатъците от яйчните белтъци от празните черупки чрез центрофугиране.

Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) След счупването на яйцата, всяка част от яйчното съдържание се подлага на термична обработка възможно най-бързо с цел елиминиране на микробиологичните опасности или намаляването им до приемливо ниво.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Партида, която не е била преработена достатъчно, може да се преработи отново възможно най-бързо в същото предприятие, когато преработката я прави годна за човешка консумация.

(3) Когато партидата е негодна за човешка консумация, тя се преработва по начин, който не позволява използването й за човешка консумация.

Чл. 166. Не се изисква преработка на яйчен белтък, предназначен за производство на изсушен или кристализиран албумин, който след това преминава термична обработка.

Чл. 167. (1) Когато преработката не се извърши веднага след счупване на яйцата, яйчното съдържание се съхранява в замразено състояние или при температура не по-висока от 4°С.

(2) Периодът на съхранение при 4°С преди преработката не може да надвишава 48 h.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за продукти от чиито съставки се отстраняват наличните количества въглехидрати, при условие че този процес се извършва възможно най-бързо.

Чл. 168. (1) Продукти, които не са стабилизирани за съхранение при стайна температура, незабавно се охлаждат до 4°С.

(2) Продуктите, предназначени за замразяване, се замразяват веднага след обработката им.

Чл. 169. (1) Не се допуска концентрацията на 3ОН-бутирова киселина (три-хидроксибутирова киселина) да превишава 10 mg/kg в сухо вещество на немодифицирания яйчен продукт.

(2) Не се допуска съдържанието на млечна киселина в суровината, използвана за производство на яйчни продукти, да превишава 1 g/kg от сухото вещество. За ферментирали продукти тази стойност се отчита преди процеса на ферментация.

(3) Не се разрешава количеството остатъци от яйчни черупки, яйчни мембрани и всякакви други частици в яйчния продукт да превишава 100 mg/kg от яйчния продукт.

Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Пратките с яйчни продукти, отговарящи на общите изисквания за идентификационна маркировка по чл. 6 - 14, които не са предназначени за търговия на дребно, а като съставка за производство на друг продукт, се маркират и с етикет, който съдържа информация за температурата, при която трябва да се съхраняват яйчните продукти, и срока на трайност при тази температура.

(2) Етикетът по ал. 1 на течни яйчни продукти съдържа и думите "непастьоризирани течни яйчни продукти - да се обработват на местоназначението", както и датата и часа на счупването.

Чл. 176. (1) Центровете за събиране на суровини се оборудват със съоръжения за съхранение на суровините при температура не по-висока от 7°С.

(2) По време на транспортиране на суровините до преработвателните предприятия се поддържа температурата по ал. 1.

Чл. 177. (1) Преработвателните предприятия за топени животински мазнини и пръжки се осигуряват със:

1. хладилни съоръжения;

2. помещение за експедиция, освен когато предприятието експедира топени животински мазнини само в цистерни;

3. подходящо оборудване за приготвяне на продукти, състоящи се от топени животински мазнини, смесени с други храни и/или подправки, когато е приложимо.

(2) Освен в случаите по чл. 178, ал. 2, хладилни съоръжения не са необходими, когато суровините се доставят по начин, който гарантира съхраняването или транспортирането им охладени.

Чл. 178. (1) За приготвяне на топени животински мазнини и пръжки се използват суровини:

1. добити от животни, които след предкланичния и следкланичния преглед са годни за човешка консумация и са заклани в кланица;

2. които съдържат мастни тъкани или кости, в които няма кръв и не са замърсени;

3. добити в одобрени предприятия;

4. транспортирани и съхранявани до топенето им при хигиенни условия, а температурата във вътрешността им не превишава 7°С.

(2) Суровините по ал. 1 се съхраняват и транспортират без охлаждане, когато са разтопени до 12 часа след получаването им.

Чл. 179. Не се допуска използването на разтворители при топенето на мазнини и пръжки.

Чл. 180. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато мазнините за рафиниране отговарят на изискванията, посочени в приложение № 2, топените животински мазнини, приготвени съгласно чл. 178 и 179, могат да се рафинират в същото или в друго предприятие с цел подобряване на физико-химичните им свойства.

Чл. 181. В зависимост от вида си топените животински мазнини отговарят на показателите, посочени в приложение № 1.

Чл. 182. (1) Пръжките, предназначени за човешка консумация, се съхраняват при следните температури:

1. до 7°С - за период до 24 h, или при температура до минус 18°С, когато са получени при температура до 70°С;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) до 7°С - за период до 48 h, друга комбинация от време и температура, която осигурява еквивалентен ефект, или при температура до минус 18°С, когато са получени при температура над 70°С и съдържанието на вода в тях е над 10 % (m/m).

(2) Когато пръжките са получени при температура над 70°С и съдържанието на вода в тях е по-малко от 10 % (m/m), няма специфични изисквания към температурата на съхранение.

Чл. 184. (1) За производство на желатин, предназначен за храна, могат да се използват следните суровини:

1. кости;

2. кожа с косми и кожа без косми от преживни животни, отглеждани във ферми;

3. свинска кожа;

4. кожа от птици;

5. сухожилия;

6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) кожа с косми и кожа без косми от дивеч;

7. кожа и кости от риба.

(2) За производство на желатин не се допуска използването на кожа с косми и кожа без косми, подложени на процес на щавене, независимо дали процесът е завършил.

(3) За производството на желатин по ал. 1, т. 1 - 5 се използват суровини от животни, заклани в кланица, чиито трупове са годни за човешка консумация при предкланичния или следкланичния преглед, а кожите с косми или кожите без косми са получени от дивеч, годен за човешка консумация.

(4) За производство на желатин се използват само суровини, постъпващи от одобрени предприятия.

Чл. 185. (1) Събирателните центрове и цеховете за щавене на кожи могат да доставят суровини за производство на желатин за човешка консумация, ако са одобрени за тази цел и отговарят на изискванията:

1. имат помещения за съхранение със здрави подове и гладки стени, лесни за почистване и дезинфекция;

2. когато е необходимо, помещенията разполагат с хладилно оборудване;

3. помещенията за съхранение се поддържат чисти по начин, който не допуска замърсяване на суровините.

(2) Когато в обектите по ал. 1 се съхраняват и/или преработват суровини, които не отговарят на изискванията по чл. 184, тези суровини се приемат, съхраняват, преработват и експедират отделно от суровините, използвани за производство на желатин за човешка консумация.

Чл. 186. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) По време на транспортиране на суровини до събирателен център, цех за щавене на кожи или до предприятие за преработка на желатин, те се придружават от документа, посочен в приложение № 3, и върху тях не се поставя идентификационна маркировка.

(2) Суровините за производство на желатин се транспортират и съхраняват охладени или замразени, освен в случаите, когато се преработват до 24 h след изпращането им.

(3) При температура на околната среда могат да се транспортират:

1. костите с извлечени мазнини, сухи кости или осеин;

2. осолена, суха и обработена с вар кожа с косми;

3. кожа с косми или кожа без косми, обработени в основа или киселина.

Чл. 187. (1) При производство на желатин от костните материали на преживни животни, родени, отгледани и заклани в страни или райони с ниска степен на поява на случаи на спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ), съгласно Наредбата за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните и условията и реда за прилагането им те се обработват по начин, който гарантира, че са напълно разбити, мазнините са екстрахирани с гореща вода и са обработени с разредена солна киселина с минимална концентрация 4 % и рН<1,5 за период най-малко два дни. Процесът се последва от обработка с основа или наситен варов разтвор (рН > 12,5) за период най-малко 20 дни със стерилизация при 138 - 140°С за 4 s или процес с еквивалентен ефект, одобрен от органите на ДВСК.

(2) Суровините, различни от тези по ал. 1, преминават обработка с основа или киселина, последвана от едно или няколко изплаквания, като рН последователно се коригира. Желатинът се отделя чрез термична обработка веднъж или няколко последователни пъти и се пречиства чрез филтрация и стерилизация.

Чл. 188. Когато при производството на желатин, който не е предназначен за човешка консумация, са спазени изискванията към желатина за човешка консумация, двата вида желатин могат да се произвеждат и съхраняват в едно и също предприятие.

Чл. 189. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При производството на желатин крайният продукт отговаря на показателите, посочени в приложение № 4.

Чл. 189а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Върху опаковката или материала за пакетиране на желатина се съдържат думите "желатин, годен за консумация от човек", както и датата на приготвяне.

Чл. 190. (1) За производство на колаген, предназначен за храна, могат да се използват следните суровини:

1. кожа с косми и кожа без косми от преживни животни, отглеждани във ферми;

2. кожа и кости от свине;

3. кожа и кости от птици;

4. сухожилия;

5. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) кожа с косми и кожа без косми от дивеч;

6. кожа и кости от риба.

(2) За производство на колаген не се допуска използването на кожа с косми и кожа без косми, подложени на процес на щавене, независимо дали процесът е завършил.

(3) Суровините за производство на колаген по ал. 1, т. 1 - 4 се получават от животни, заклани в кланица и годни за човешка консумация след предкланичния или следкланичния преглед, а суровините по ал. 1, т. 5 и 6 - от дивеч, годен за човешка консумация.

(4) При производство на колаген се използват суровини, които са получени в одобрени предприятия.

Чл. 191. (1) Събирателните центрове и цеховете за щавене на кожи могат да доставят суровини за производство на колаген за човешка консумация, ако са одобрени за тази цел от органите на ДВСК и имат помещения за съхранение.

(2) Помещенията по ал. 1 отговарят на изисквания:

1. имат здрави подове и гладки стени, лесни за почистване и дезинфекция;

2. разполагат с хладилно оборудване, когато е необходимо;

3. поддържат се чисти по начин, който предпазва суровините от замърсяване.

(3) Когато в обектите по ал. 1 се съхраняват и/или преработват суровини, които не отговарят на изискванията по чл. 190, се създават условия тези суровини да бъдат отделени по време на приемането, съхранението, преработката и експедицията им от суровините, използвани за производство на колаген за човешка консумация.

Чл. 192. (1) Суровините, които се транспортират до събирателен център, цех за щавене на кожи или до предприятие за преработка на колаген, се придружават от документа, посочен в приложение № 2 към чл. 186, ал. 1 и върху тях не се поставя идентификационна маркировка.

(2) Суровините се транспортират и съхраняват охладени или замразени, освен когато се преработват до 24 h след изпращането им.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При температура на околната среда могат да се транспортират и съхраняват:

1. кости с извлечени мазнини, сухи кости или осеин;

2. осолена, суха и обработена с вар кожа с косми;

3. кожа с косми или кожа без косми, обработени в основа или киселина.

Чл. 193. (1) При производството на колаген се използва процес, при който суровините се измиват, рН последователно се коригира с помощта на основа или киселина, последвано от едно или няколко изплаквания, след което колагенът се филтрира и пресува.

(2) След извършване на действията по ал. 1 колагенът може да премине процес на сушене.

Чл. 194. Когато при производството на колаген, който не е предназначен за човешка консумация, са спазени изискванията към колагена за човешка консумация, двата вида колаген могат да се произвеждат и съхраняват в едно и също предприятие.

Чл. 195. При производство на колаген крайният продукт отговаря на показателите, посочени в приложение № 3 към чл. 189.

Чл. 196. Върху опаковката и/или материала за пакетиране на колагена се поставя следният надпис: "колаген, годен за човешка консумация", и се посочва датата на приготвяне.

Чл. 197. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Производители, които ще пускат на пазара на Швеция и Финландия месо от говеда и свине, мляно месо от тях (с изключение на месни заготовки и механично отделено месо), птиче месо от следните видове: домашни птици, пуйки, токачки, патици и гъски, мляно месо от тях (с изключение на месни заготовки и механично отделено месо) и яйца, трябва да отговарят на изискванията по чл. 198 относно наличие на салмонели.

Чл. 198. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Месо от говеда и свине и птиче месо трябва да е преминало микробиологични изследвания в предприятието на експедиция за наличие на салмонели и резултатът да е отрицателен съгласно законодателството на ЕС.

(2) Центровете за пакетиране, от които се изпращат яйца, представят гаранция, че пратките произлизат от ята, преминали микробиологични изследвания за наличие на салмонели и резултатът от тях е отрицателен съгласно законодателството на ЕС.

(3) Месо от говеда и свине не се изследва за наличие на салмонели, ако пратката е предназначена за предприятия с цел пастьоризация, стерилизация или обработка с подобен ефект.

(4) Яйцата по ал. 2 не се изследват за наличие на салмонели, ако пратката е предназначена за производство на преработени продукти по технология, която гарантира унищожаването на салмонелите.

(5) (В сила от 01.01.2007 г.) Изследванията за наличие на салмонели не се извършват върху храни, получени в предприятие, в което има програма за контрол на храните от животински произход, одобрена от Постоянния ветеринарен комитет за хранителна верига и здравеопазване на животните съгласно процедурата, посочена в чл. 12 (2) на Регламент 853/2004/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за специфичните изисквания при хигиена на храните и призната за еквивалентна на програмата за контрол, одобрена за Швеция и Финландия.

(6) Пратката месо от говеда, свине и птици се придружава от търговски документ или сертификат, отговарящ на модела, определен от законодателството на ЕС, като в него се посочва, че :

1. резултатът за наличие на салмонели е отрицателен;

2. месото ще премине преработките, посочени в ал. 3;

3. месото идва от предприятие, което отговаря на изискванията по ал. 5.

(7) Пратката яйца се придружава от сертификат, в който се посочва, че изследванията за наличие на салмонели са отрицателни или че яйцата са предназначени за преработка съгласно изискванията по ал. 4.