Държавен вестник, брой 21 от 9.III

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките за профилактика срещу проникване, разпространение и за ликвидиране на болестта класическа чума по свинете (КЧС);

2. методите за диагностика на болестта;

3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2. (1) Класическата чума по свинете подлежи на задължително обявяване по реда на наредбата по чл. 50, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.).

(2) Освен данните по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните генералният директор на НВМС изпраща на Европейската комисия и държавите членки и допълнителна информация съгласно приложение № 1 за:

1. огнищата на КЧС, които са били потвърдени в животновъдни обекти;

2. случаите на КЧС, които са били потвърдени в кланица или в транспортно средство;

3. потвърдените първични случаи на КЧС при дивите свине;

4. потвърдените вторични случаи на КЧС при дивите свине в заразените райони в съответствие с чл. 32, ал. 1, т. 1 и ал. 4;

5. резултатите от епизоотологичното проучване, проведено в съответствие с чл. 5.

Чл. 3. (1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие (контингенс план) при съмнение или при възникване на КЧС.

(2) Планът по ал. 1 включва:

1. създаване на национален център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на болестта КЧС;

2. създаване на регионални центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на регионално ниво;

3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешните мерки и квалификацията на кадрите, отговарящи за тях;

4. информация за възможностите на всеки регионален кризисен център за незабавно организиране на неговите членове при поява на огнище от КЧС;

5. създаване на постоянно действаща експертна група;

6. необходимата екипировка и материали за точно въвеждане и изпълнение на спешните мерки;

7. инструкции, които посочват последователността на действията при предприемане на спешните мерки, вкл. унищожаването на труповете на заразените животни;

8. програми за обучение;

9. информация за възможностите за провеждане на лабораторните изследвания.

(3) Експертната група по ал. 2, т. 5 съдейства на членовете на кризисните центрове при:

1. епизоотологичното проучване;

2. вземането на проби, извършването на изследвания и анализ на резултатите от лабораторните изследвания;

3. въвеждането на мерки за контрол на болестта КЧС.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя плана по ал. 1 на Европейската комисия за проверка на неговата съвместимост с контингенс плановете на останалите държави членки.

(5) След проверката по ал. 4 НВМС отразява евентуално предложените промени и предава плана на Европейската комисия за одобряване. Националната ветеринарномедицинска служба актуализира контингенс плана най-малко веднъж на всеки 5 години и го представя на Европейската комисия за одобряване.

Чл. 4. (1) Когато в свиневъден обект съществува съмнение за наличие на свине, заразени с вируса на КЧС, обслужващият лицензиран ветеринарен лекар незабавно уведомява регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), която изпраща на място официален ветеринарен лекар.

(2) Държавният ветеринарен лекар по ал. 1:

1. провежда епизоотологично проучване;

2. взема и изпраща диагностични проби в съответствие с диагностичното ръководство, посочено в приложение № 2, до Националната референтна лаборатория за КЧС;

3. извършва проверка на регистъра на свиневъдния обект и идентификационните марки на свинете.

Чл. 5. Епизоотологичното проучване по чл. 4, ал. 2, т. 1 следва да изясни:

1. възможен произход на инфекцията;

2. времето и пътя за проникване на вируса в свиневъдния обект;

3. периода на скрито протичане на инфекцията;

4. наличието на други свиневъдни обекти, в които има вероятност от проникване на вируса;

5. придвижване на свине, продукти от тях, семенен материал и всеки друг материал, месо, трупове на свине, хора и транспортни средства, които биха могли да бъдат преносители на вируса;

6. вероятността диви свине или заразени с вируса на КЧС продукти да причинят разпространението на болестта.

Чл. 6. (1) До получаване на резултатите от взетите проби по чл. 4, ал. 2, т. 2 държавният ветеринарен лекар нарежда:

1. незабавно да се извърши преброяване на всички свине в свиневъдния обект, като се състави списък на умрелите, болните и съмнително болните животни, описани по категории, като този списък подлежи на актуализиране за отразяване на родените и умрелите през периода на съмнението животни;

2. незабавно да се поставят свинете на оборен режим, където могат да бъдат изолирани и да не допуска:

а) вкарването, изкарването и преместването на свине, семенен материал, яйцеклетки и ембриони, продукти от свине, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло и други предмети, които могат да бъдат преносители на вируса;

б) вкарването, изкарването и преместването на обектите по буква "а", отнасящи се до други животински видове, като прилага и подходящи мерки за унищожаване на гризачи и насекоми;

в) влизането и излизането на външни лица и транспортни средства без писмено разрешение, издадено от него;

3. да се подготвят и заредят с дезинфекционен разтвор разположените на входа на свиневъдния обект:

а) площадка за дезинфекция на транспортни средства, и

б) площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете;

4. дезинфекция на обувките и ръцете на всяко лице, което влиза или излиза от свиневъдния обект;

5. преди напускане на свиневъдния обект всички транспортни средства да бъдат дезинфекцирани.

(2) Списъкът по ал. 1, т. 1 се предоставя при поискване от държавния ветеринарен лекар.

(3) Мерките по ал. 1 се отменят от държавния ветеринарен лекар след получаване на отрицателен резултат за наличието на вирус на КЧС от лабораторните изследвания.

Чл. 7. (1) Когато свиневъдният обект по чл. 4, ал. 1 е разположен в район с висока плътност на свине, директорът на съответната РВМС може да разпореди прилагането и на мерките по чл. 8.

(2) В случаите по ал. 1 мерките по чл. 8 могат да се прилагат само по отношение на свинете, за които има съмнение, че са инфектирани или контаминирани с вируса на КЧС, както и по отношение на онази част от свиневъдния обект, в която са настанени тези свине, при условие че те са държани и хранени напълно отделно от останалите свине.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 държавният ветеринарен лекар взима достатъчен брой проби от свинете, за да може в съответствие с диагностичното ръководство да потвърди или отхвърли наличието на вирус на КЧС.

(4) Директорът на съответната РВМС определя временна контролна зона около свиневъдния обект по ал. 1, в която се прилагат всички или някои от мерките по чл. 4 и 6.

Чл. 8. (1) При лабораторно потвърждаване на КЧС държавният ветеринарен лекар освен мерките по чл. 4 - 6:

1. нарежда:

а) всички свине в засегнатия обект незабавно да се умъртвят по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на КЧС;

б) да се подложат на обработка, гарантираща унищожаването на вируса на КЧС, всички предмети, материали, отпадъци и фураж, за които съществува вероятност да са контаминирани;

в) да се унищожат всички материали за еднократна употреба, които биха могли да са контаминирани, и особено тези, използвани за кланични процедури и ветеринарномедицински мероприятия;

г) да се почистят и дезинфекцират по правилата на приложение № 3 сградите и помещенията, в които са пребивавали свинете, транспортните средства и контаминираният с вируса на КЧС околен терен;

2. взима в съответствие с изискванията на диагностичното ръководство достатъчен брой проби от умъртвени свине, за да може да се установи начинът на проникване в свиневъдния обект на вируса на КЧС, както и продължителността на предшестващия обявяването на болестта период, през който то вероятно е присъствало в обекта;

3. проследява преработката на месото от свине, заклани през периода между вероятното проникване на болестта в свиневъдния обект и налагането на ограничителните мерки;

4. контролира преброяването и преработването на труповете на умрелите или умъртвените свине;

5. контролира унищожаването на семенния материал, яйцеклетките и ембрионите, събрани в свиневъдния обект през периода между вероятното проникване на болестта и налагането на ограничителните мерки;

6. изпраща взетата от първично огнище на болестта КЧС проба за лабораторно изследване съгласно формулираната в диагностичното ръководство процедура за определяне на генетичната разновидност на вируса;

7. провежда епизоотологично проучване съгласно чл. 5.

8. не се позволява преколване на болни и съмнително болни свине във фермата.

(2) При потвърждаване на огнище в лаборатория, зоопарк, държавно дивечовъдно стопанство или в ограден участък, в който се отглеждат прасета с научни цели или за цели, свързани със запазване на животинския вид или запазване на редки породи, НВМС има право да приложи облекчения на разпоредбите по ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 5, при условие че с това не се застрашават интересите на Европейския съюз и е уведомена Европейската комисия.

Чл. 9. (1) При потвърдено наличие на КЧС в свиневъден обект, състоящ се от две или повече отделни производствени единици, с цел да се осигури приключване на угояването на здрави свине по преценка на директора на съответната РВМС мерките по чл. 8, т. 1, буква "а" могат да не се прилагат върху всички производствени единици, при условие че разполагат с напълно изолирани помещения и съоръжения за настаняване, отглеждане и хранене, гарантиращи невъзможност да се разпространи вирусът на КЧС от една производствена единица в друга.

(2) При ползване на облекченията по ал. 1 НВМС съставя и утвърждава подробни правила за тяхното прилагане с оглед опазване здравето на животните, за което незабавно уведомява Европейската комисия.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба съвместно с експерти от Европейската комисия прави преглед на ситуацията и при необходимост предприема мерки за предотвратяване разпространението на болестта.

Чл. 10. (1) Националната ветеринарномедицинска служба обявява свиневъден обект за контактен, когато при епизоотологичното проучване по чл. 5 държавният ветеринарен лекар установи или има основание да предполага, че вирусът на КЧС може да е проникнал/възникнал:

1. от друг свиневъден обект в заразения обект;

2. от заразения обект в друг свиневъден обект.

(2) В контактните свиневъдни обекти се прилагат мерките по чл. 6, когато държавният ветеринарен лекар има основание да предполага наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 1 или 2.

(3) Мерките по чл. 8 се прилагат, когато се потвърди наличието на КЧС в контактния свиневъден обект.

Чл. 11. (1) В съответствие с изискванията на диагностичното ръководство се вземат достатъчен брой проби от умъртвени свине, за да може наличието на вирус на КЧС в контактния свиневъден обект официално да се потвърди или отхвърли.

(2) Решение за умъртвяване на свине в контактни свиневъдни обекти се взема съгласно критериите, посочени в приложение № 4.

Чл. 12. (1) При лабораторно потвърждаване на КЧС директорът на съответната РВМС със заповед определя защитна и надзорна зона.

(2) Защитната зона е с радиус не по-малък от 3 km от огнището на болестта.

(3) Зоната по ал. 2 се включва в надзорна зона, която е с радиус не по-малък от 10 km от огнището на болестта.

(4) Ако някоя от зоните включва части от територията на няколко държави членки, компетентните органи на засегнатите държави членки си сътрудничат с НВМС за налагане на зоната.

Чл. 13. При определяне на зоните по чл. 12 директорът на съответната РВМС се съобразява със:

1. резултатите от епизоотологичното проучване;

2. географското разположение на огнището на болестта и по-конкретно всички естествени или изкуствени граници;

3. разположението и близостта на други животновъдни обекти, кланици, сметища и кожарски предприятия;

4. начините на придвижване на свинете и търговията с тях;

5. наличните материални и човешки ресурси, които могат да се използват за контрол на придвижването на свине в границите на зоните;

6. необходимостта от извеждане на подлежащите на умъртвяване свине от свиневъдния обект на произход.

Чл. 14. Регионалната ветеринарномедицинска служба в сътрудничество с кмета на общината или кметството информира населението в защитната и надзорната зона за въведените ограничения чрез поставянето на ясно видими знаци и предупредителни табели, чрез средствата за масово осведомяване и по друг подходящ начин.

Чл. 15. (1) В защитната зона директорът на съответната РВМС предприема следните мерки:

1. разпорежда:

а) незабавно преброяване на всички заразени от КЧС свиневъдни обекти, разположени в зоната;

б) незабавно преброяване на всички свиневъдни обекти в зоната;

в) официален ветеринарен лекар в 7-дневен срок да посети всички заразени свиневъдни обекти, като извърши клинични прегледи на свинете и проверка на дневниците и идентификационните марки на свинете;

г) да се почистят и дезинфекцират транспортните средства и оборудването, използвани за превозване на свине и други селскостопански животни, както и материалите като фуражи, тор, торова течност и други, за които съществува вероятност да са заразени с вируса на КЧС;

д) ветеринарните лекари, обслужващи обектите, незабавно да уведомят РВМС за наличие на умрели или болни свине и съставят протокол, в който да фигурират и ушните им марки;

е) лицата, които влизат или излизат от свиневъдните обекти, да спазват необходимите хигиенни изисквания за намаляване на риска от разпространение на вируса на КЧС;

2. разрешава камионите или другите транспортни средства, използвани за превоз на свине, да напуснат зоната, при условие че:

а) предварително са почистени, дезинфекцирани и инспектирани;

б) им е издадено повторно разрешение за транспортиране;

3. не допуска:

а) придвижването и транспортирането на свине по главни и второстепенни пътища, с изключение на сервизните пътища в свиневъдния обект;

б) изнасянето на свине от свиневъдния обект най-малко 30 дни след приключване на мероприятията по дезинфекция и почистване;

в) внасянето и изнасянето от свиневъдния обект на други видове животни без негово разрешение;

г) изнасянето на сперма, яйцеклетки и ембриони от свиневъдните обекти, разположени в зоната.

(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 2, буква "а" не се прилага:

1. при транзитно превозване на свине през защитната зона, при което не се налага спиране или разтоварване на свине;

2. когато се налага клане на свине, пристигащи от обект извън територията на защитната зона, и техният маршрут е с местоназначение кланица в защитната зона; в тези случаи свинете се подлагат на незабавно клане.

Чл. 16. (1) След изтичането на 30-дневния срок държавният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свинете до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона, а когато липсва кланица - свинете се транспортират до най-близката до огнището на болестта кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват.

(2) Транспортирането в случаите по ал. 1 се извършва при следните условия:

1. ветеринарният лекар, отговарящ за обекта, е провел клиничен преглед на свинете и е проверил регистъра и идентификационните марки на свинете;

2. при клиничния преглед по т. 1 не са установени признаци за наличие на КЧС;

3. свинете се транспортират в пломбирани от официален ветеринарен лекар транспортни средства;

4. след разтоварването на свинете транспортните средства и оборудването, използвани за превозването им, се дезинфекцират под контрола на официален ветеринарен лекар;

5. преди клането е взет достатъчен брой проби от свинете, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на КЧС;

6. отговарящият за кланицата официален ветеринарен лекар е предварително информиран за намерението да се изпратят свине в тази кланица, като впоследствие информира изпращащия лекар за тяхното пристигане;

7. при пристигането им в кланицата тези свине се държат и колят отделно от другите свине;

8. по време на клането се следи за характерни изменения във вътрешните органи, типични за КЧС;

9. добитото месо се подлага на термична преработка, гарантираща унищожаването на вируса на КЧС, или се обозначава със специален печат, указващ, че месото е предназначено за термична преработка;

10. подлежащото на термична преработка месо по т. 9 се транспортира в пломбирани от официален ветеринарен лекар транспортни средства в одобрено от НВМС месопреработвателно предприятие, където се преработва по начин, гарантиращ унищожаването на вируса на КЧС.

Чл. 17. Когато поради възникване на нови огнища в защитната зона мерките по чл. 15 се прилагат повече от 30 дни, в резултат на което в свиневъден обект, разположен в тази зона, възникват икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните, директорът на съответната РВМС може да разреши при условията на чл. 16, ал. 2 и на основание мотивирано заявление от собственика на свинете тяхното транспортиране до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона, а при липса на кланица - до най-близката до огнището на болестта кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват;

3. до други обекти, разположени в рамките на защитната зона при липса на кланица или екарисаж, като НВМС незабавно уведомява Европейската комисия за това свое действие.

Чл. 18. (1) Наложените в защитната зона мерки остават в сила:

1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;

2. докато свинете във всички свиневъдни обекти са преминали през клинични прегледи и лабораторни изследвания, проведени в съответствие с диагностичното ръководство с цел да се установи вероятното наличие на вируса на КЧС.

(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не се извършват по-рано от 20 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 19. Сроковете по чл. 15, ал. 1, т. 3, буква "б", чл. 17 и чл. 18, ал. 2 могат да бъдат намалени на 20 дни, при условие че в съответствие с диагностичното ръководство са взети проби и са извършени изследвания, въз основа на които може да се отхвърли наличието на КЧС в свиневъдния обект.

Чл. 20. В надзорната зона директорът на съответната РВМС предприема мерките по чл. 15, като тази по ал. 1, т. 3, буква "б" се прилага в срок най-малко 30 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция.

Чл. 21. Държавният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свине от надзорната зона след изтичане на 21-дневния срок по чл. 20, ако са спазени условията и редът на чл. 16.

Чл. 22. Когато поради възникване на нови огнища в защитната зона мерките по чл. 15 се прилагат в надзорната зона повече от 30 дни, в резултат на което в свиневъден обект, разположен в тази зона, възникват икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните, директорът на съответната РВМС може да разреши при условията на чл. 16, ал. 2 и на основание мотивирано заявление от собственика на свинете тяхното транспортиране до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона, а при липса на кланица - до най-близката до огнището на болестта кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват.

Чл. 23. (1) Наложените в надзорната зона мерки остават в сила:

1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;

2. докато свинете във всички свиневъдни обекти преминат през клинични прегледи и лабораторни изследвания, осъществени в съответствие с диагностичното ръководство с цел да се установи вероятното наличие на вируса на КЧС.

(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не се извършват по-рано от 30 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 24. Собствениците под контрола на официален ветеринарен лекар зареждат свиневъдния обект със свине не по-рано от 30-ия ден след приключване на дейностите по почистване и дезинфекция при спазване на следните изисквания:

1. първоначално свиневъдният обект се зарежда с възприемчиви животни (свине - индикатори), които при лабораторното изследване и клиничен преглед са показали отрицателен резултат за наличие на антитела срещу вируса на КЧС или произхождат от свиневъдни обекти, които не са били обект на ограничения, свързани с КЧС;

2. възприемчивите животни се настаняват върху цялата територия на свиневъдния обект, като на 40-ия ден след настаняването им се вземат проби за наличие на антитела срещу вируса на КЧС; през този период свинете не трябва да напускат свиневъдния обект;

3. от деня на настаняването им се извършва ежедневен клиничен преглед с измерване на телесната температура, като данните за всяко животно се отразяват в специален дневник;

4. лечение на заболели възприемчиви животни се допуска след поставяне на диагноза, изключваща КЧС;

5. пълното зареждане с новозакупени свине се осъществява, ако в нито едно от възприемчивите животни не се установят антитела срещу вируса на КЧС;

6. новозакупените свине се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, като в срок 3 дни от настаняването им в свиневъдния обект числеността им се декларира пред кмета на общината или кметството, пред лицензирания частнопрактикуващ ветеринарен лекар или в съответната районна ветеринарна лечебница, ако тя обслужва свиневъдния обект;

7. новозакупените свине се карантинират за срок 30 дни.

Чл. 25. (1) При съмнение за наличие на КЧС в кланица или транспортно средство държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на КЧС.

(2) При потвърждаване на наличието на КЧС в обектите по ал. 1 под контрола на официален ветеринарен лекар се предприемат следните мерки:

1. умъртвяват се всички възприемчиви животни, намиращи се в кланицата или транспортното средство;

2. унищожават се труповете, вътрешностите и отпадъчните продукти от свинете, при които съществува вероятност да са заразени или контаминирани, по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на КЧС;

3. извършва се почистване, дезинфекция и дезинсекция на сградите, оборудването на кланицата и транспортните средства;

4. провежда се епизоотологично проучване съгласно чл. 5;

5. изпраща се изолат на вируса на КЧС за определяне на генетичната разновидност на същия.

(3) Не се допуска въвеждане на свине в кланицата или транспортното средство по-рано от 24 часа от приключване на мероприятията по почистването и дезинфекцията.

Чл. 26. В свиневъдния обект, от който произхождат заразените свине, предназначени за клане, се прилагат мерките по чл. 8.

Чл. 27. (1) При съмнение за наличие на КЧС при диви свине държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на болестта, като ползва информация от собствениците на свине или ловци за всички отстреляни или открити мъртви диви свине.

(2) В случаите по ал. 1 директорът на съответната РВМС незабавно информира началника на регионалното управление по горите (РУГ).

Чл. 28. (1) При потвърждаване на наличието на първичен случай на КЧС в диви свине директорът на РВМС след съгласуване с началника на РУГ със заповед определя експертна група, която включва ветеринарни лекари, ловци и лесоинженери, отговорници по дивеча.

(2) Експертната група по ал. 1 съдейства на държавния ветеринарен лекар при:

1. провеждането на епизоотологично проучване и определянето на границите на заразения район;

2. определянето на мерките, които трябва да се предприемат за ликвидиране на болестта в заразения район;

3. изготвянето на план за ликвидиране на КЧС в заразения район;

4. извършването на проверки за потвърждаване на ефективността на предприетите мерки за ликвидиране на КЧС в заразения район.

Чл. 29. (1) До 90 дни от потвърждаването на първичен случай на КЧС в диви прасета НВМС представя за одобряване от Европейската комисия план за мерки за ликвидиране на болестта в животновъдните обекти от заразената зона. При преопределяне на заразената зона НВМС незабавно информира Европейската комисия и останалите държави членки за това.

(2) При последващи изменения или допълнения на плана по ал. 1 НВМС представя плана за повторно разглеждане и одобряване от Европейската комисия. След одобряване на плана мерките, предвидени в него, влизат в сила от датата на одобряването му.

(3) Планът по ал. 1 съдържа информация за:

1. резултатите от епизоотологичното проучване, което включва и попълването на въпросник за:

а) времето и мястото, когато дивата свиня е била открита мъртва или отстреляна;

б) лицето, което е намерило или отстреляло животното;

в) възрастта и пола на дивата свиня;

г) състоянието на трупа, ако животното е намерено мъртво;

д) резултатите от лабораторните изследвания;

е) симптомите, които животното е показало преди отстрела;

2. географското разпространение на болестта;

3. популацията на диви свине в заразения район;

4. съществуването на големи естествени или изкуствени прегради за движение на диви свине;

5. начина на уведомяване на ловците за изискванията към тях във връзка с избягване на разпространяването на болестта;

6. приблизителния брой на диви свине около заразения район;

7. степента на разпространение на инфекцията в популацията на диви свине, определена чрез епизоотологични проучвания и лабораторни изследвания;

8. мерките, които ще се предприемат за намаляване популацията на диви свине;

9. мерките за унищожаване на труповете на намерените мъртви или отстреляни диви свине;

10. мерките за мониторинг на болестта, които продължават за период не по-кратък от 12 месеца след последния потвърден случай на КЧС при диви свине в заразения район;

11. информационна система, чрез която експертната група редовно да извършва проверка на резултатите от плана;

12. служителите на НВМС, които контролират прилагането на плана.

(4) Епизоотичното проучване по ал. 1, т. 1 се провежда върху всички диви свине независимо дали са отстреляни или намерени мъртви.

(5) Планът по ал. 1 се утвърждава от директора на съответната РВМС.

(6) На всеки 6 месеца НВМС изпраща на Европейската комисия и държавите членки информация за епизоотичната обстановка в определената зона и резултатите от прилагането на плана по ал. 1.

Чл. 30. (1) Директорът на съответната РВМС съгласно плана по чл. 29, ал. 1 предприема следните мерки в заразения район:

1. всички отстреляни или открити мъртви диви свине се аутопсират и се вземат материали за лабораторно изследване съгласно диагностичното ръководство за доказване наличие на КЧС и генно типизиране на вируса;

2. труповете на всички доказано положителни за КЧС свине се загробват под контрола на официален ветеринарен лекар или се преработват в екарисаж;

3. забранява лова и храненето на диви свине;

4. прекратява мероприятията по разселване и транспорт на дивеч;

5. прекратява всякаква стопанска дейност, вкл. дърводобив;

6. засилва контрола на дезинфекционните площадки при входа на оградните площи в базите за интензивно стопанисване на дивеч.

(2) В свиневъдните обекти, намиращи се в заразения район, освен мерките по чл. 6 и 8 като допълнителни мерки може да се забранят:

1. влизането в свиневъдния обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви свине;

2. внасянето на месо от диви свине независимо дали са отстреляни, или намерени мъртви;

3. внасянето на оборудване и инвентар, за които съществува вероятност да са контаминирани с вируса на КЧС.

(3) През периода на мониторинга по чл. 29, ал. 1 се провеждат лабораторни изследвания за наличие на вирус на КЧС и антитела.

(4) Ако случай на КЧС в диви прасета се появи в район от съседна държава, който е в близост до територията на Република България, тя е длъжна да съдейства за установяването и въвеждането в сила на мерките за контрол на заболяването.

Чл. 31. (1) Не се прилага профилактична ваксинация срещу КЧС.

(2) Манипулирането, производството, съхранението, доставката, разпространението и продажбата на ваксини срещу КЧС се осъществяват под контрола на органите на НВМС.

Чл. 32. (1) Принудителното ваксиниране на свине срещу КЧС се разрешава по изключение, ако в свиневъдния обект е потвърдено наличието на КЧС и съществува опасност от разпространение на заболяването.

(2) Ваксинацията по ал. 1 се разрешава със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС, направено въз основа на критериите, посочени в приложение № 5.

(3) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:

1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;

2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране, и броя на свиневъдните обекти в него;

3. приблизителния брой на свине по категории, които следва да се ваксинират;

4. вида на ваксините, които ще се използват - маркерни (субединични) или конвенционални;

5. времетраенето на ваксинационната кампания;

6. идентификацията и регистрацията на ваксинираните животни;

7. видовете лабораторни изследвания, които ще се осъществяват върху взетите проби от ваксинирани с маркерна или конвенционална ваксина;

8. мерките по придвижванията на прасета и продукти от тях;

9. критериите, които следва да бъдат обсъдени за вземане на решение, дали ваксинирането или мерките по чл. 8 ще бъдат прилагани в контактни животновъдни обекти;

10. клиничните прегледи и лабораторните изследвания, които следва да се осъществят върху взети от ваксинирани и други животновъдни обекти проби.

(4) По време на ваксинацията по ал. 1 в защитната и надзорната зона по чл. 12 държавният ветеринарен лекар:

1. забранява напускането на живи свине от района на ваксиниране, освен в случаите на транспортирането им с цел незабавно клане в одобрена кланица или унищожаването им в екарисаж;

2. разпорежда месото, добито от ваксинирани срещу КЧС свине, да бъде термично преработено или да бъде обозначено със специален печат и преработено по реда на чл. 16, ал. 3, т. 9 и 10;

3. контролира проследяването и унищожаването на всички семенни материали, яйцеклетки и ембриони, събрани през 30-те дни преди ваксинирането от свине, които ще бъдат подлагани на ваксиниране.

(5) След завършване на ваксинацията мерките по ал. 4 се прилагат в продължение най-малко на 6 месеца, като в този период не се разрешава:

1. серопозитивните свине да напускат свиневъдния обект, където са настанени, с изключение на случаите на незабавно клане;

2. събирането на семенен материал, яйцеклетки и ембриони от серопозитивни свине;

3. прасенцата, родени от серопозитивни свине майки, да напускат свиневъдния обект на произход, освен ако не бъдат транспортирани за:

а) кланица за незабавно клане;

б) определена за целта от държавния ветеринарен лекар изолационна база, от която да бъдат изпращани направо в кланицата;

в) свиневъден обект, но след получаване на отрицателен резултат от серологичен тест за наличие на антитела срещу вируса на КЧС.

(6) Ограниченията в свиневъдните обекти, в които се извършва ваксинация, се прекратяват, след като:

1. всичките ваксинирани свине са заклани или умъртвени и полученото от закланите свине прясно месо е маркирано или термично преработено;

2. свиневъдните обекти, в които е имало ваксинирани свине, са били почистени и дезинфекцирани.

(7) Националната ветеринарномедицинска служба взема решение за въвеждане на спешно ваксиниране при спазване на следните изисквания:

1. има изготвен план за спешно ваксиниране, който да предписва:

а) всички прасета, подложени на ваксиниране, да бъдат заклани или умъртвени, колкото е възможно по-скоро след приключване на ваксинирането;

б) произведеното от прасета по буква "а" прясно месо да бъде маркирано и обработено или преработено;

2. планът и решението за прилагане на спешно ваксиниране да са съобщени на Европейската комисия преди започване на дейностите по ваксинирането;

3. планът за спешното ваксиниране да е одобрен от Европейската комисия.

(8) Предвидените мерки могат да бъдат вдигнати, след като:

1. всички прасета във ваксинираните животновъдни обекти са заклани или произведеното от тези прасета прясно месо е или преработено, или маркирано и обработено;

2. всички животновъдни обекти, в които е имало настанени ваксинирани прасета, са почистени и дезинфектирани.

(9) В случаите на използване на маркерна ваксина в рамките на кампанията за ваксиниране се допускат облекчения, отнасящи се за маркирането на месото от ваксинирани прасета и неговото последващо използване, както и за местоназначението на обработените продукти. Разрешението за маркерна ваксинация е обект на следните предварителни условия:

1. планът за ваксиниране е одобрен преди започване на дейностите по ваксинирането;

2. Националната ветеринарномедицинска служба е внесла в комисията конкретно заявление за това, което да е придружено от задълбочен и изчерпателен доклад за осъществяването на кампанията по ваксиниране, резултатите от нея и цялостната епидемиологична обстановка;

3. определено е мястото на осъществяването на кампанията по ваксиниране.

(10) Приемането на облекченията се основава на риска от възможно разпространение на вируса на КЧС, което да настъпи в резултат от придвижвания на или търговия с ваксинирани прасета, тяхното поколение или произведени от тях продукти.

Чл. 33. (1) След като ограниченията по чл. 32, ал. 4 и 5 бъдат отменени, собствениците на свиневъдни обекти могат да започнат зареждане със свине не по-рано от 11-ия ден след приключване на почистването и дезинфекцията.

(2) След зареждането свинете се подлагат на клинични прегледи и лабораторни изследвания, имащи за цел да открият евентуално наличие на вирус на КЧС, но не по-рано от 40 дни от зареждането. През този период свинете не напускат свиневъдния обект.

Чл. 34. (1) При прилагане на:

1. конвенционална ваксина пробите се изследват за наличие на антитела и вирус на КЧС чрез конвенционални тестове;

2. маркерна ваксина пробите се изследват за наличие на вирус на КЧС чрез конвенционални тестове, а за наличие на антитела - чрез конвенционални и разграничителни лабораторни тестове.

(2) В случаите на прилагане на конвенционална ваксина месото, добито от ваксинирани свине, се подлага на термична преработка.

(3) В случаите на прилагане на маркерна ваксина след получаване на отрицателен резултат за наличие на вирус на КЧС и постваксинални антитела от лабораторните изследвания, проведени 6 месеца след ваксинацията, месото от ваксинираните свине може да се използва без ограничения.

Чл. 35. (1) При констатиране на КЧС в диви свине с цел неразпространение на заболяването може да се наложи принудително ваксиниране.

(2) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:

1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;

2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране;

3. вида на ваксините, които ще се използват, и процедурата по ваксиниране;

4. специалните усилия, които следва да се положат за ваксиниране на млади животни;

5. очакваната продължителност на кампанията по ваксиниране;

6. приблизителния брой на диви свине, които следва да се ваксинират;

7. приетите мерки за недопускане на голяма промяна в популацията на дивите свине;

8. приетите мерки за недопускане на евентуално разпространение на ваксиналния вирус сред свинете, отглеждани в свиневъдни обекти;

9. очакваните резултати от кампанията по ваксиниране и параметрите, които ще бъдат разглеждани за проверка на нейната ефективност;

10. други мерки, свързани с извънредната обстановка.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно преглежда и съгласува с Европейската комисия плана за ликвидиране на заболяването и мерките, прилагани по него.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно преглежда и съгласува със съседна държава плана за ликвидиране на заболяването и мерките, прилагани по него, ако районът на ваксиниране е в близост до територията на съседна държава, в която също са в сила мерки за ликвидиране на КЧС в дивите прасета.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба представя в комисията и на другите държави членки на всеки 6 месеца доклад за резултатите от кампанията по ваксиниране.

Чл. 36. Националната ветеринарномедицинска служба съвместно с експерти на Европейската комисия извършва проверки на място за спазване разпоредбите на наредбата.

Чл. 37. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба:

1. забранява храненето на прасета с отпадъчни продукти от места за обществено хранене;

2. разпорежда хранителните отпадъци от средства за международен транспорт - кораби, шосейни транспортни средства и самолети, да бъдат събирани и унищожавани под официален надзор.

(2) Информацията за прилагането на разпоредбите по ал. 1, както и за проведените от НВМС проверки за това се предава всяка година на Европейската комисия не по-късно от 31 октомври. Комисията е длъжна да представи тази информация на Постоянния ветеринарен комитет, създаден с решение на Съвета 68/361/ЕЕС.

(3) Допуска се да бъдат приети подробни правила за контролните мерки, които следва да се прилагат, и за информацията, която следва да се предоставя от НВМС.