Държавен вестник, брой 87 от 9.XI

Чл. 1. В тази наредба се определят:

1. минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на опитни животни;

2. изискванията към обектите, в които се провеждат опити с животни;

3. изискванията към обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни;

4. задълженията на контролните органи.

Чл. 2. Наредбата се прилага при провеждане на опити с животни за:

1. разработване, производство и оценка на ефективността и безопасното приложение за хората и околната среда на лекарства за хуманната и ветеринарната медицина, храни и хранителни добавки за хора и животни и други вещества:

а) диагностика и превенция на заболявания, изпитване на нови схеми и методи за лечение на болести и болестни състояния или други аномалии и техните последствия върху хора, животни и растения;

б) проучване, определяне, регулиране или промяна на физиологичните функции при хора, животни или растения;

2. изучаване на поведенческите реакции на животните;

3. обучение в средните специални, полувисшите и висшите училища;

4. защита на околната среда с оглед опазване здравето на хората и животните.

Чл. 3. (1) Използването на опитни животни се извършва само в обектите, посочени в чл. 153, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), след издаване на разрешение от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) съгласно чл. 155 ЗВД на базата на етична преценка и положително становище от Комисията по етика към животните по чл. 154 ЗВД.

(2) За получаване на разрешение по ал. 1 лицата по чл. 155, ал. 1 ЗВД подават до генералния директор на НВМС заявление по образец съгласно приложение № 1.

Чл. 4. Комисията по чл. 3 се състои от единадесет членове. В състава й се включват:

1. ветеринарен лекар, представител на НВМС;

2. ветеринарен лекар, представител на факултетите по ветеринарна медицина;

3. хуманен лекар - токсиколог, представител на Министерството на здравеопазването;

4. научен работник - биолог, представител на Българската академия на науките (БАН);

5. еколог, представител на Министерството на околната среда и водите;

6. зоолог, представител на Биологическия факултет към Софийския университет;

7. хуманен лекар, представител на Медицинския университет в София;

8. двама представители на неправителствените организации за защита на животните;

9. юрист, представител на Министерство на земеделието и горите;

10. ветеринарен лекар, представител на Министерството на земеделието и горите.

Чл. 5. При провеждане на опити изборът на вида животни се преценява с оглед на спецификата на вида и целта на изследването. Прилагат се методи, използващи минимален брой животни с ниска степен на неврофизиологична чувствителност, и процедури, които не водят или в по-слаба степен предизвикват болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане.

Чл. 6. (1) Публикуваните в научната литература резултати от проведени в страната и в държавите членки опити се признават с оглед избягването на ненужното повтаряне.

(2) В случаите по ал. 1 на лицето, подало заявление за разрешително по чл. 155, ал. 1 ЗВД, не се издава разрешение да използва животни в опити.

Чл. 7. Всички опити с животни се провеждат по начин, който намалява до минимум причиняването на дисстрес, ненужна болка, страдание и трайно увреждане на животните.

Чл. 8. Не се разрешава провеждането на опити:

1. за учебни цели, при които се причинява смърт на животните; в учебните заведения опитите с животни се заменят с други методи за онагледяване на учебния материал във всички случаи, в които не се цели усвояването на конкретни практически умения от страна на обучаващите се;

2. ако резултатът може да бъде постигнат с методи, при които не се използват животни.

Чл. 9. (1) Когато за опитни и други научни изследвания се използват животни от видовете, посочени в приложение № 2, те трябва да са специално отглеждани за тази цел в обекта, в който се провеждат опити с животни, или в обектите по чл. 32.

(2) При обективна невъзможност животните, посочени в приложение № 2, да бъдат отгледани в обекта, в който се провеждат опити с животни, или да бъдат закупени от обектите по чл. 32, това се описва в заявлението по приложение № 1 и се посочва начинът на придобиване на животните.

Чл. 10. Застрашените животински видове, включени в Червената книга на Република България, в приложение I на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (ДВ, бр. 6 от 1992 г.) и защитените видове животни по чл. 38, чл. 41, ал. 3 и чл. 45 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) (ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2005 г.), се използват за опитни и други научни цели единствено при:

1. проучвания, които имат за цел опазване на застрашения/защитения вид;

2. научни изследвания с изключителна важност в областта на медицината, за които застрашеният/защитеният животински вид е единственият подходящ за постигане на търсените резултати.

Чл. 11. (1) Използването на диви животни в опити се допуска, когато целите на опита не могат да бъдат осъществени с друг вид животни и при спазване на разпоредбите на Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 13 от 1991 г.) и ЗБР.

(2) За използване в опити на видовете животни по чл. 38, чл. 41, ал. 3 и чл. 45 ЗБР освен разрешението по чл. 155, ал. 6 ЗВД е необходимо и съответно разрешително по чл. 49 ЗБР, издадено по реда на наредбата по чл. 51 от същия закон, което се прилага към заявлението по чл. 155, ал. 1 ЗВД.

Чл. 12. (1) При улова на диви животни се спазват разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча и разпоредбите на раздел IV на глава трета на ЗБР.

(2) Дивите животни се улавят по хуманен начин и от хора с опит, които имат познания за навиците и естествената среда на животните - предмет на улавяне.

(3) Когато за улавянето на животните по ал. 1 е необходимо прилагането на упойващо или седативно лекарствено средство, то се прилага от ветеринарен лекар.

(4) В случаите на нараняване на животните при улавянето незабавно им се оказва ветеринарномедицинска помощ.

(5) Ако ветеринарният лекар прецени, че животното въпреки оказаната му ветеринарномедицинска помощ ще продължи да живее с болка или страдайки, то се подлага на евтаназия.

Чл. 13. Собствениците и управителите на обектите за отглеждане и/или доставка на животни и на обектите, в които се провеждат опити с животни, са длъжни да:

1. осигурят помещения за отглеждане на животните, които:

а) позволяват свобода на движение на животните;

б) са съобразени с тяхното нормално анатомично и физиологично развитие;

в) не препятстват протичането на репродуктивния процес на дадения животински вид;

2. осигурят възможност за максимално удовлетворяване на физиологичните и етологичните нужди на животните;

3. извършват ежедневен контрол на условията на хранене, поене, отглеждане и работа с животните;

4. осигурят свободен достъп на всяко животно до хранилките и поилките;

5. осигурят условия, грижи и внимание, съобразени с естествените нужди на животните;

6. осигурят ежедневно почистване и отстраняване на фекалиите в помещенията и клетките, без да се предизвиква стрес у животните;

7. осигурят редовно механично почистване и дезинфекция на помещенията, съоръженията и инвентара и задължителна дезинфекция при подмяна на една партида животни с друга;

8. надеждна система за контрол при влизане и излизане от обекта на външни лица;

9. осигурят подходящи съоръжения за защита на животните срещу насекоми, гризачи и други вредители;

10. не настаняват в едно помещение животни от видове, които са несъвместими, животни от различни възрастови групи и пол, когато това ще доведе до агресия и нетърпимост помежду им;

11. забранят пушенето в помещенията за настаняване на животните;

12. проверяват ежедневно автоматичните линии и механичните съоръжения (ако в обекта има такива) и незабавно отстраняват възникналите повреди, а ако това е невъзможно, осигуряват хранене, поене и поддържане на зоохигиенните изисквания по други начини;

13. осигурят редовно ветеринарномедицинско обслужване с цел предотвратяване или незабавно отстраняване на състояние на болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане на животните;

14. осигурят ежедневна проверка на здравословното състояние на животните и условията на заобикалящата ги среда;

15. осигурят издаването и спазването на вътрешни правила за отглеждане и грижа за животните в съответствие с разпоредбите на тази наредба;

16. следят за здравето и хигиената на персонала.

Чл. 14. (1) Опитните животни се транспортират съгласно изискванията на Наредбата за условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им.

(2) Изпращачът чрез писмена декларация гарантира, че животните са в добро здравословно състояние за транспортиране, и предварително уведомява получателя за датата и времето на доставката.

(3) Изпращачът и превозвачът вземат всички предохранителни мерки по отношение на товаренето и превоза, за да се избегне нежелано страдание, причинено от травми, неподходяща вентилация, излагане на високи температури, недостиг на храна и вода, закъснения и др.

(4) Не се разрешава транспортирането на болни животни и такива с влошено здравословно състояние, освен ако не се налага по терапевтични или диагностични причини.

(5) Не се разрешава транспортирането на женски животни в напреднала бременност и такива, които е възможно да родят по време на транспортирането или които са родили през предшестващите 48 часа, и на тяхното поколение, при което пъпната връв още не е паднала.

(6) Пратката с животни се приема и разтоварва без отлагане, като всички доставени животни се регистрират и маркират съгласно изискванията по чл. 26, 35 и 36.

(7) След проверка на документацията по транспортирането и преглед от ветеринарен лекар животните се настаняват в клетки или кошари и им се осигуряват условия за живот съгласно изискванията на наредбата.

(8) Боксовете за транспорт и превозните средства се почистват и дезинфекцират след всяко ползване.

Чл. 15. (1) Новопостъпилите животни в обектите по чл. 22 и 32 в зависимост от вида им се поставят под карантина за определен период от време, който се определя от ветеринарен лекар в съответствие с приложение № 3.

(2) Животните не се използват за опитни и други научни цели през периода на карантината.

(3) Болните животни се изолират от останалите в отделно помещение и подлежат на постоянно ветеринарномедицинско наблюдение. Те незабавно се преглеждат от ветеринарен лекар и в случаите, в които е необходимо, се лекуват. Животните, за които няма изгледи да се възстановят, се подлагат на евтаназия.

Чл. 16. (1) Животните, използвани за опитни и други научни цели, се настаняват в зависимост от особеностите на вида им в клетки, кошари или ясли съгласно приложение № 4.

(2) Клетките, кошарите и яслите по ал. 1 се изработват от материал, който не е опасен за здравето на животните и не ги наранява.

(3) Когато клетките не са за еднократна употреба, те се изготвят от устойчив на почистване и дезинфекция материал.

(4) Подът на клетките, кошарите и яслите се съобразява с вида и възрастта на животните и се конструира така, че да улеснява отстраняването на отпадъците.

(5) Кошарите се конструират по начин, който улеснява почистването и позволява на животните да удовлетворяват своите основни етологични нужди като катерене, прикриване или намиране на подслон и защита от влизане в контакт с други животни.

Чл. 17. (1) На всички опитни животни се предоставя достатъчно количество храна и вода според вида, възрастта и физиологичното им състояние.

(2) Всички хранилки редовно се почистват и ако е необходимо - стерилизират. Когато се използват влажни фуражи или фуражът лесно може да бъде замърсен с вода и урина, почистване се извършва всекидневно.

(3) Храната за животните се приготвя по начин, който предотвратява замърсяването й.

Чл. 18. (1) На всички животни се осигурява свободен и постоянен достъп до прясна питейна вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.), чрез използването на:

1. поилки или бутилки за малки гризачи, направени от термоустойчив прозрачен материал и конструирани по начин, който позволява лесно почистване, измиване и дезинфекция;

2. автоматични системи за поене, които редовно се проверяват, промиват и поддържат, за да се избягват инциденти и разпространение на инфекции;

3. други системи за поене.

(2) Водата за животни, които се отглеждат при строго определени химични и микробиологични параметри на средата, се подкиселява или допълнително хлорира, за да се намали растежът на микроорганизмите и някои потенциални патогени.

(3) За аквариумите и резервоарите за риби, земноводни и влечуги, чиято поносимост към киселинност, хлор и други вещества във водата варира в широки граници, се доставя адаптирана вода според нуждите и границите на търпимост на отделните видове.

(4) В случаите, в които животните са настанени в клетки с твърдо дъно, рискът от наводняване трябва да бъде сведен до минимум.

Чл. 19. (1) На животните се осигурява суха, абсорбираща постеля, която не събира прах, не е токсична, не съдържа инфекциозни агенти или вредители и не застрашава по друг начин тяхното здраве.

(2) Не се разрешава използването на стърготини или материали, получени от дървен или друг материал, който е бил химично обработен.

Чл. 20. (1) Собствениците и управителите на обектите по чл. 22 и 32 са длъжни да организират поддържането на чистотата в обектите чрез редовно механично почистване, измиване, дезинфекция и подновяване на клетките, принадлежностите, бутилките и останалото оборудване.

(2) Лицата по ал. 1 издават вътрешни правила за поддържане на чистотата в обекта.

Чл. 21. (1) Когато по медицински показания опитните животни се налага да бъдат евтаназирани, това се извършва от ветеринарен лекар съгласно изискванията на раздел VII на глава седма от ЗВД.

(2) Опитните животни се умъртвяват от определено от управителя на обекта лице и под наблюдение на ветеринарен лекар чрез използване на методите, посочени в приложение № 5 и Наредбата за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане.

(3) След извършване на умъртвяването ветеринарният лекар констатира настъпването на смъртта най-малко чрез потвърждаване на необратимо спиране на сърдечната дейност.

(4) Смъртта се регистрира в протокол, който представлява неразделна част от документите на обекта, като при нужда се допълва от аутопсионен протокол и/или хистопатологични изследвания.

(5) Умъртвяване на опитни животни чрез електричество, без електрическият ток да преминава през мозъка, и чрез прилагане на недеполяризиращи миорелаксанти с конкурентен тип действие се допуска единствено след предварително прилагане на анестезия.

(6) След настъпване на трупното вкочаняване труповете на умъртвените животни се третират по реда на Наредбата за ветеринарно-санитарните изисквания за събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход.

Чл. 22. Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, регистрират вивариума, в който се настаняват животните, по реда на чл. 137 ЗВД.

Чл. 23. Собствениците или управителите на обектите по чл. 22 са длъжни да:

1. назначат лице, което:

а) има висше биологично, медицинско, ветеринарномедицинско, зооинженерно или средно специално ветеринарномедицинско образование;

б) следи за спазване на ветеринарномедицинските и зоохигиенните изисквания за настаняване на опитните животни съобразно разпоредбите на тази наредба и вътрешните правила в обекта и отговаря за грижите за животните и спазването на изискванията за хуманно отношение;

в) организира процеса на хранене и поене на животните, почистването и дезинфекцията на помещенията, в които са настанени, и използваното оборудване;

г) води регистрите по чл. 26;

д) издава вътрешни правила за работа и грижа за животните съгласно разпоредбите на тази наредба и носи отговорност за изпълнението им;

2. осигурят на животните медицинско обслужване от ветеринарен лекар, който:

а) е постоянно назначен и ежедневно контролира здравния статус на животните и дава консултации по време на всеки етап от опита или след него по отношение доброто състояние на животните и предпазването им от излишна болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане;

б) определя поставянето им в помещенията за изолиране и определя срока на карантината;

в) в случаите, когато е необходимо, извършва евтаназия на опитните животни;

г) определя пригодността им за използване в опити;

д) определя необходимостта животното да бъде оставено живо или умъртвено след приключване на опита;

е) поставя маркировка на животните;

ж) води амбулаторен дневник за всяко лечение и манипулация на животните;

3. осигурят персонал за полагане на грижа за животните.

Чл. 24. (1) Обектите по чл. 22 разполагат с помещенията и оборудването по чл. 34, съобразени със спецификата на опитите, които ще се провеждат.

(2) Помещенията се конструират по начин, който позволява опитите да бъдат проведени по най-ефективния начин с цел да се получат конкретни резултати при използване на минимален брой животни и при минимална степен на болка, страдание дисстрес или трайни увреждания на животните.

Чл. 25. (1) В обектите по чл. 22 се използват само опитни животни, отглеждани за тази цел в обекта, доставяни от регистрираните обекти по чл. 32 или легално внесени.

(2) При обективна невъзможност опитните животни да бъдат отгледани в обекта, в който се провеждат опити с животни, да бъдат закупени от обектите по чл. 32 или внесени, това се описва в заявлението по приложение № 1 и се посочва начинът на придобиване на животните.

(3) За всеки проведен опит ръководителят на опита води протокол, в който записва:

1. вида, броя, пола и индивидуалния идентификационен номер или номера на партидата на използваните животни;

2. датата на започване на опита;

3. кратко описание на извършените манипулации/операции;

4. описание на проявилите се неочаквани отклонения или смърт на животното;

5. датата на приключване на опита.

(4) Протоколът по ал. 2 се съхранява в продължение на най-малко 3 години от датата на последното вписване и предоставя на контролните органи по раздел VIII при проверка или поискване.

Чл. 26. (1) В обектите, в които се провеждат опити с животни, лицето по чл. 23, т. 1 води регистър, в който вписва:

1. броя, вида, метода на маркиране, индивидуалния идентификационен номер или номера на партидата и данните за произхода на получените и използваните животни;

2. датата на получаване;

3. данните за обекта, от който са доставени животните.

(2) Регистърът се съхранява не по-малко от 3 години от датата на последното вписване и се предоставя на контролните органи по раздел VIII при проверка или поискване.

Чл. 27. (1) Когато в обектите по чл. 22 се развъждат или отглеждат опитни животни, тези обекти отговарят и на условията за обектите по чл. 32.

(2) В случаите по ал. 1 НВМС издава едно общо удостоверение за регистрация по чл. 137 ЗВД.

Чл. 28. (1) Опитите с животни се провеждат от лица, които имат образование, пряко свързано с предмета на експерименталната работа, и които имат необходимите теоретични и практически знания за манипулиране и грижа към опитните животни, добити след завършване на специализиран курс в акредитирано училище по програма, одобрена от НВМС.

(2) Опитите по ал. 1 се провеждат под прякото ръководство и/или наблюдение на лицето по чл. 23, т. 1 или друго компетентно лице, упълномощено от собственика или ръководителя на обекта, което:

1. има висше биологично, медицинско, ветеринарномедицинско или зооинженерно образование;

2. има 5 години професионален стаж, от които 3 години в практическата опитна дейност;

3. осъществява контрол върху провежданите опити и следи за спазване изискванията на този раздел.

(3) Преди, по време и след приключване на всеки етап от опита всички лица, които участват в провеждането му, стриктно следват и изпълняват препоръките на ветеринарния лекар по отношение доброто състояние на животните и предотвратяването на излишна болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане.

Чл. 29. (1) Всички опити се провеждат с прилагане на обща или местна анестезия на животните, освен ако ветеринарният лекар прецени, че:

1. прилагането на анестезия ще бъде по-травматично за животното, отколкото самия опит;

2. анестезията е несъвместима с целта на опита.

(2) За провеждането на опити при условията на ал. 1, т. 2 в разрешителното по чл. 155, ал. 6 ЗВД по препоръка на Комисията по етика към животните се включват допълнителни изисквания и условия с оглед намаляване до минимум страданията на животните.

(3) При провеждането на опити при условията на ал. 2, т. 2 ветеринарният лекар прилага болкоуспокояващи препарати или други подходящи методи с цел да се намалят до минимум дисстресът, болката и страданието, които изпитват животните.

(4) След приключване на всеки етап от опита и преминаване на ефекта от анестезията животните, които по преценка на ветеринарния лекар чувстват силна болка, се третират с болкоуспокояващи препарати, когато това не противоречи на целите на опита. Когато използването на болкоуспокояващи препарати не е възможно, животните се подлагат на евтаназия.

Чл. 30. (1) След приключване на опита ветеринарният лекар извършва пълен преглед на всяко едно използвано животно и ако прецени, че здравето му ще се възстанови напълно, го настанява в помещенията по чл. 34, ал. 1, т. 3, където се отглежда според условията на раздел III.

(2) Ако след прегледа по ал. 1 ветеринарният лекар прецени, че здравето на животните не е възможно да се възстанови напълно и те ще останат в състояние на силна болка и дисстрес или не могат да се отглеждат при условията по ал. 1, ветеринарният лекар ги евтаназира възможно най-скоро.

(3) Когато едно животно няма да бъде използвано повече и след прегледа по ал. 1 ветеринарният лекар прецени, че то е в добро здравословно състояние и не представлява опасност за околната среда и здравето на хората и животните, в зависимост от вида си може да бъде:

1. настанено в зоопарк или приют за животни - за диви и екзотични животни;

2. настанено в приют или продадено като животно компаньон - за кучета, котки, хамстери, морски свинчета;

3. върнато на свобода в естественото му местообитание, в същия ареал, от който е взето - за диви животни, характерни за Република България, които са взети от дивата природа.

(4) След приключване на опита с животни от видовете по чл. 38, чл. 41, ал. 3 и чл. 45 ЗБР разпореждането с тях се осъществява съгласно издаденото разрешително по чл. 49 ЗБР.

Чл. 31. (1) Всяко повторно използване на опитни животни се извършва при условията и по реда на тази наредба.

(2) Опитни животни, на които са причинени силна болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане, не се използват повторно в опити.

Чл. 32. (1) Собствениците или управителите на обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни се регистрират по реда на чл. 137 ЗВД. Регионалната ветеринарномедицинска служба изпраща до НВМС информация за всяка направена регистрация.

(2) Обектите по ал. 1 могат да доставят животни:

1. получени от обекти за отглеждане на животни;

2. получени от други обекти за доставка на животни;

3. придобити от легален внос.

Чл. 33. Собствениците или управителите на обектите по чл. 32 осигуряват:

1. лице с висше ветеринарномедицинско, биологично, медицинско, зооинженерно образование или средно специално ветеринарномедицинско образование, което:

а) следи за спазване на изискванията за грижа и настаняване на опитните животни съобразно разпоредбите на тази наредба и вътрешните правила в обекта и носи цялата отговорност по отношение грижите за тях и спазването на изискванията за хуманно отношение;

б) води регистъра по чл. 35;

в) организира процеса на хранене и поене на животните, почистването и дезинфекцията на помещенията, в които са настанени, и на използваното оборудване;

г) издава вътрешни правила за работа и грижа за животните съгласно разпоредбите на тази наредба и носи отговорност за изпълнението им;

2. медицинско обслужване на животните от ветеринарен лекар, който:

а) осъществява редовни посещения и наблюдения върху здравния статус на животните и незабавно отстраняване на състояние на болка, страдание, дисстрес или заболяване при животните;

б) определя поставянето им в помещенията за изолиране и определя срока на карантината;

в) в случаите, когато е необходимо, извършва евтаназия;

г) поставя маркировка на животните;

д) води амбулаторен дневник за всяко лечение и манипулация на животните;

3. персонал за полагане на грижа за животните.

Чл. 34. (1) Собствениците или управителите на обектите по чл. 32 са длъжни да осигурят в обектите:

1. помещение за преобличане на персонала;

2. филтър за дезинфекция на обувките преди влизане в помещенията за настаняване на животните;

3. помещения за настаняване на животните;

4. помещение за манипулации, оборудвано с лабораторна стъклария, техника и инструментариум за провеждане на диагностични тестове, прегледи и лечение на животните, аутопсии и вземане на проби;

5. помещение за подготовка на животните за транспортиране;

6. карантинно помещение за новопостъпили животни;

7. помещение за изолиране на болни или наранени животни;

8. сервизни помещения за съхраняване на:

а) храна;

б) постелъчен материал;

в) чисти клетки, инструменти и друго оборудване;

г) миещи и дезинфекционни препарати;

9. миялно помещение, в което:

а) да бъде монтирано оборудване, необходимо за почистване и дезинфекция;

б) процесът на почистване се организира по начин, препятстващ заразяване на чистото оборудване;

10. изолирано помещение или контейнери за съхраняване на трупове и отпадъци от животински произход; помещенията, съдовете и контейнерите за съхранение на отпадъците се почистват, измиват и дезинфекцират след всяка поредна употреба.

(2) Помещенията по ал. 1 отговарят на следните изисквания:

1. таваните, стените, подовете и вратите са от гладка, устойчива на корозия и повреди, водонепропусклива повърхност, която лесно се почиства и дезинфекцира;

2. ъглите между стените и пода са заоблени или има изграден цокъл от устойчив на почистване и дезинфекция материал;

3. вратите и прозорците са конструирани и обезопасени по начин, който предотвратява влизането на животни вредители и насекоми; на вратите на помещенията за настаняване на животни е монтиран прозорец за наблюдение;

4. дизайнът и конструкцията на коридорите отговарят на стандартите на помещенията за обитаване; коридорите са достатъчно широки, за да позволяват лесно преместване на подвижното оборудване;

5. сифоните на пода са подходящо покрити и осигурени с бариера, която предотвратява достъпа на животни до тях;

6. помещенията, в които се настаняват селскостопански животни, отговарят на изискванията на Наредбата за изискванията за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни;

7. помещенията, предназначени за гризачи, да бъдат използвани и за настаняване на по-големи видове;

8. дворовете към помещенията за настаняване на опитни животни са оградени така, че да предотвратяват влизането на външни лица и други животни и контакта с тях.

(3) В помещенията по ал. 1, т. 3 се осигуряват:

1. вентилационна система, която предотвратява възникването на въздушни течения в помещението и рециркулацията на отработения въздух и гарантира:

а) свеж въздух за животните;

б) ниски нива на миризми, вредни газове, прах и инфекциозни агенти;

в) отстраняване на излишната топлина и влага;

г) от 10 до 15 обмена на въздуха в час;

2. температура на въздуха съгласно приложение № 6; температурата се контролира чрез поставяне на термометър в помещението, като данните от измерванията се записват в дневник поне два пъти дневно;

3. влажност на въздуха, поддържана в рамките на 55 % ± 10 %;

4. осветление:

а) естествено, като прозорците са разположени така, че светлината се разпространява еднакво върху цялото пространство, в което са настанени животните;

б) контролирано изкуствено - в помещенията без прозорци, което едновременно осигурява биологичните изисквания на животните и изискванията за работна среда;

в) за животни албиноси или животни без козина - съобразено с тяхната чувствителност към светлината;

5. ниво на шума, сведено до минимум, като се избягва постоянният или внезапният шум; когато е подходящо, може да се осигури постоянен звук с умерена интензивност като тиха музика;

6. алармена система, която при работа причинява колкото е възможно по-малко смущения за животните за сигнализиране при:

а) възникване на пожар;

б) достъп на външни лица;

в) технически проблеми или авария на вентилационната система;

г) покачване или намаляване на температурата;

д) повреда на захранването с вода на резервоарите за риба и водните поилки;

7. генератор за животоподдържащите системи за животните и осветлението в случай на авария или прекъсване на електрическото захранване.

Чл. 35. (1) В обектите за отглеждане и/или доставка на животни лицето по чл. 33, т. 1 води регистър.

(2) На вписване в регистъра по ал. 1 подлежат:

1. видът и броят на новопостъпилите в обекта животни с идентификационния им номер или номера на партидата и данни за произхода им;

2. видът и броят на продадените животни с идентификационния им номер или номера на партидата;

3. името и адресът на доставчика или получателя на животните;

4. датата на доставка и продажба на животните;

5. видът и броят на умрелите животни с идентификационния им номер или номера на партидата.

(3) Регистърът се съхранява не по-малко от 3 години от датата на последното вписване и се предоставя на контролните органи по раздел VIII при проверка или поискване.

Чл. 36. (1) Всяко куче, котка и примат, които се отглеждат като опитни животни, се маркират от ветеринарен лекар или негов помощник.

(2) Маркировката на животните по ал. 1 се извършва чрез поставяне на микрочип, ушна марка или чрез татуиране на индивидуален идентификационен номер, преди да бъдат отбити и задължително преди да напуснат обекта на произход.

(3) Когато животните по ал. 1 се прехвърлят от един обект в друг преди отбиването им и не могат да бъдат маркирани предварително, те задължително се съпровождат от документация за произхода на животното и подробни данни за родителите.

(4) Всяко животно по ал. 1, което се настанява за първи път в обектите по чл. 22 и 32, незабавно се маркира.

(5) Методът на маркиране и индивидуалният идентификационен номер на животните по ал. 1 се записват в регистъра по чл. 35, ал. 1.

Чл. 37. (1) На базата на издадените разрешения по чл. 155 ЗВД НВМС ежегодно публикува статистическа информация относно използването на животни за опитни и други научни цели по отношение на:

1. броя на издадените разрешения за използване на опитни животни, вид и брой на използваните животни;

2. научната област, в която са извършени опитите, и брой и вид на използваните опитни животни в съответните научни области според приложение № 7.

(2) При публикуването на информацията по ал. 1 се спазва фирмената или търговската тайна.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) На всеки три години НВМС изпраща на Европейската комисия към Европейския съюз информацията по ал. 1, т. 1.

Чл. 38. (1) Органите на НВМС осъществяват контрол за спазване на изискванията за хуманно отношение към опитните животни.

(2) Контролът се осъществява по време на рутинна ветеринарномедицинска дейност или чрез проверки по сигнал за нарушаване изискванията на наредбата.

(3) Собствениците и ръководителите на обектите по чл. 22 и 32 осигуряват достъп на контролните органите до всички места в обекта и им предоставят цялата документация за проверка.

Чл. 39. (1) При констатирани нарушения на изискванията по тази наредба контролните органи:

1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушенията;

2. когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок, разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца;

3. правят предложение до директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение;

4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД.

(2) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията на тази наредба.

(3) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.

(4) Обект, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по общия ред, предвиден в ЗВД.