Държавен вестник, брой 14 от 14.II

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията към месо, месни продукти, мляко и млечни продукти за лична консумация от хора при внасянето им от трети страни от пътници или изпратени до частни лица на територията на Република България.

(2) Месо, месни продукти, мляко и млечни продукти за лична консумация от хора могат да се внасят на територията на Република България само от трети страни или региони на трети страни, посочени в списъци, одобрени от Европейската комисия, от които внасянето на съответните суровини и храни е разрешено и отговарят на изискванията за внасяне, определени с Наредбата за общите изисквания към ветеринарните проверки при въвеждане на продукти на митническата територия на страната по чл. 188, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и Наредбата за общите ветеринарномедицински изисквания за внасяне на суровини и храни от животински произход по чл. 61, ал. 2 ЗВД.

(3) Продуктите по ал. 1 подлежат на ветеринарномедицински проверки, които се извършват по ред, определен с Наредбата за общите изисквания към ветеринарните проверки при въвеждане на продукти на митническата територия на страната по чл. 188, ал. 2 ЗВД.

(4) След одобряването на списъците по ал. 1 от Европейската комисия страните, посочени в тях, се одобряват със заповед на министъра на земеделието и горите.

Чл. 2. (1) Изискванията по чл. 1 не се прилагат за продуктите, посочени в приложение № 1, ако не надвишават 1 кг, както и за продуктите, внасяни на територията на Република България от островите Фарос, Гренландия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария и не надвишават 5 кг за едно лице.

(2) За продуктите по ал. 1 се прилагат изискванията на Наредбата за общите изисквания към ветеринарните проверки при въвеждане на продукти на митническата територия на страната по чл. 188, ал. 2 ЗВД.

Чл. 3. (1) На всички гранични пунктове се поставя на лесно достъпни и видими места съобщение на български и английски език, съдържащо ветеринарномедицинските изискванията към продукти по чл. 1, ал. 1.

(2) Международните превозвачи са длъжни да предоставят на пътниците, които пренасят продукти по чл. 1, ал. 1, информация за ветеринарномедицинските изисквания към тези продукти чрез средства за комуникации (брошури, гласови съобщения, екранни и стенни дисплеи и др.).

(3) Информацията по ал. 1 и 2 съдържа най-малко данните по приложения № 2 и 3.

Чл. 4. (1) Официалните ветеринарни лекари осъществяват граничен ветеринарномедицински контрол в сътрудничество с другите служби от задължителния граничен контрол на пристанища и летища и обслужващите лица от други гранични пунктове на влизане, като проверяват спазването на изискванията на тази наредба и изискванията за внасяне на продуктите по чл. 1, ал. 1.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват чрез:

1. анализ на риска;

2. използване на сканиращо оборудване и обучени кучета.

(3) Всички продукти, внесени в нарушение на тази наредба, се конфискуват и унищожават по ред, определен с Наредбата за общите изисквания към ветеринарните проверки при въвеждане на продукти на митническата територия на страната по чл. 188, ал. 2 ЗВД.

(4) Разходите по конфискацията и унищожаването на суровини и храни за лична консумация, внесени в нарушение на тази наредба, са за сметка на нарушителя.

Чл. 5. (1)Тази наредба не се прилага за пратки до 5 кг до частни лица, когато се внасят от Андора, Норвегия и Сан Марино.

(2) Страните по ал. 1 се посочват в информацията по чл. 3, ал. 3.

Чл. 6. (1) Всяка година в срок до 1 март Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия обобщена информация съгласно приложение № 4 за предприетите мерки за съобщаване и прилагане на изискванията към продуктите по чл. 1, ал. 1 и произтичащите от това резултати.

(2) Информацията по ал. 1 се отнася за периода от 1 януари до 31 декември на предходната година.

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя по електронен път.