Държавен вестник, брой 12 от 7.II

Чл. 58. Определените минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места се прилагат при извършване на следните дейности на железния път:

1. профилактика (техническо обслужване);

2. планов профилактичен преглед;

3. текущ ремонт;

4. планов или авариен основен ремонт.

Чл. 59. При изпълнението на минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето се взимат предвид характеристиката на работното място и на дейността, както и конкретните обстоятелства и опасности, съобразени със специфичните изисквания за строителство, ремонт и поддържане на железния път.

Чл. 60. (1) Всички работи по железния път се извършват от групи работници, работещи под наблюдението и контрола на ръководителя на определената работа (ръководител на железопътен участък, организатор производствена група, технически ръководител, помощник технически ръководител и др.).

(2) Ръководителят на работата се определя от ръководителя на поделението или подразделението му според изискванията на техническите процеси и нормативните изисквания и инструкции за изпълнение на съответните работи по железния път.

(3) При извършване на работа от група, всяка от които се състои от двама и повече работници, ръководителят на работата назначава за всяка група по един от най-опитните работници за старши със задача да се съблюдават и спазват от работниците в групата правилата по безопасност и здраве. Определеният за старши се инструктира от ръководителя на работата (което се отразява в съответния документ) и се подписва в книгата за инструктаж.

(4) Като изключение могат да се извършват някои работи само от едно длъжностно лице без наблюдение на ръководителя при спазване на специфични изисквания за безопасност и здраве (приложение № 1).

(5) При механизирано изпълнение на работи с релсови самоходни специализирани машини за ремонт и поддръжка на железния път, механизирани инструменти и машини отговорно лице за безопасността на работниците е ръководителят на работата или ръководителят на обекта.

Чл. 61. (1) Работите по железния път се изпълняват през светлата част на денонощието.

(2) На участъци, където според "прозорците" в графика за движението на влаковете или при аварии е наложително да се работи през нощта, ръководителят на работата осигурява изкуствено осветление на работните места в съответствие със стандартите за осветление.

(3) По изключение за неотложни работи се разрешава на работното място да се работи еднократно с преносимо аварийно локално осветление.

Чл. 62. За изпълнение на пътните работи ръководителят на работата изисква и контролира ползването на специално работно облекло, обувки, ръкавици, очила, колани, въжета и други предпазни средства, разпределя инструментите на всеки работник според естеството на предстоящата работа и инструктира работниците.

Чл. 63. Специфичните изисквания за безопасност и здраве при работа при товарене, разтоварване, пренасяне и превозване на материали за ремонт на железния път до работното място са посочени в приложение № 2, като се спазват нормите, определени в Наредба № 16 от 1999 г. за физиологичните норми и правила за ръчна работа с тежести (обн., ДВ, бр. 54 от 1999 г.; изм., бр. 70 от 2005 г.).

Чл. 64. При движението на работниците по железопътната линия до мястото на работа и обратно стриктно се спазват изискванията за безопасност при движение в районите на гарите, депата и в междугарие съгласно глава девета.

Чл. 65. Преди тръгване към работното място ръководителят на работата инструктира работниците за маршрута на придвижване до работното място.

Чл. 66. Придвижването на работниците се извършва в организирана група. Начело на групата се поставя старши или опитен работник, а на края се движи ръководителят на работата.

Чл. 67. При движение в условията на лоша видимост (остри криви, дълбоки изкопи, гористи или затревени местности) ръководителят определя двама сигналисти, които вървят пред и зад групата на разстояние, от което се виждат от работниците, така че да забележат приближаващия влак, когато е на разстояние не по-малко от 500 m от движещата се група. Сигналистите носят развети червени флагчета или фенери с червена светлина през нощта и охраняват работниците, докато не се отстранят от пътя.

Чл. 68. В тунелите работниците се движат внимателно - встрани от пътя, един след друг, като отпред върви водач с фенер, светещ с бяла светлина, или с факла в ръка, а последен е ръководителят на работата.

Чл. 69. (1) При движение на многобройна група от работници през тунел или мост ръководителят на работата я разделя на няколко по-малки групички, всяка от които е с толкова работници, колкото може да се укрият в една ниша или площадка.

(2) Всяка малка група се движи на разстояние 50 m една от друга, с охрана опитен работник начело на групата и старши отзад.

(3) Малката група се укрива само в намиращите се пред нея по посока на движението ниша или площадка, без да се връща назад, за да не се съберат две групи в една ниша или площадка.

(4) Всяка следваща група тръгва, когато предходната преминава край ниша или площадка.

(5) Мостове с дължина до 50 m работниците преминават, след като се убедят, че не се приближава влак.

Чл. 70. Когато се пресичат железният път и стрелките, не се стъпва върху релсите, между раменните релси и езика или жлебовете на стрелките.

Чл. 71. (1) Работното място се открива с неговото сигнализиране и поставяне на охрана.

(2) Ръководителят на работата по железния път:

1. осигурява сигнализиране на работното място съгласно Наредбата за определяне правилата за движението на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт;

2. осигурява охрана на работната група;

3. разпределя работниците, инструментите и оборудването по работните места;

4. създава организация на работното място.

Чл. 72. Ръководителят ръководи работата на фронт с дължина до 200 m, а при лоша видимост до 50 m. При работа на широк фронт за всяка група се назначава по един отговорник.

Чл. 73. Когато се работи по железния път в мъгла, сняг, дъжд или нощно време и видимостта е по-малка от 800 m, ръководителят на работата предприема мерки за запазване живота и здравето на работниците, като усилва охраната със сигналисти от двете страни на работното място.

Чл. 74. Ръководителят на работата се осигурява с извлечение за разписанията на влаковете и независимо от поставените сигналисти сам следи за приближаване на возилата, както и показанията на светофарите в района на работа.

Чл. 75. При влошени метеорологични условия на мястото на работа ръководителят на работа определя режима на работа и почивки на работниците или прекратява временно работата или възлага друга.

Чл. 76. (1) При работа в района на гарата ръководителят на работа:

1. уведомява дежурния ръководител движение чрез вписване в дневника за диспечерски заповеди за мястото и вида на работата, като осигурява по свое усмотрение безопасността на работниците без съдействието на дежурния ръководител движение;

2. в случаите, когато счита, че е необходимо да се предупреждава работната група за приближаването на возила в гарата, в дневника за диспечерски заповеди той и дежурният ръководител движение уточняват условията на работа, реда и начините за предварителното оповестяване за движението на возила през мястото на работа или съседните коловози.

(2) Дежурният ръководител движение се задължава да предупреждава работната група за предстоящото движение на возила чрез гаровата високоговорителна уредба, гаровите стрелочници или по друг начин.

Чл. 77. При работа в стеснени места, където встрани от пътя има високи рампи, сгради, стени, огради, отвесни скали, стръмни откоси, гъсти храсти, както и работа на мостове и в тунели и всякакви препятствия, непозволяващи бързото отстраняване или укриване на работниците, ръководителят на работата преди започване на работата дава разяснения за реда и начина на отстраняване на работниците при приближаване на возило.

Чл. 78. (1) При работа върху мостове и в тунели ръководителят на работата поставя сигналисти от двете страни на моста (тунела), които наблюдават и сигнализират за приближаващи се возила. При мостове и тунели с дължина до 50 m работниците изчакват преминаването на возилата извън моста (тунела). При работа върху мостове и в тунели с дължина, по-голяма от 50 m, работниците се прикриват на местата, посочени от ръководителя на работата.

(2) При мостовете всички застават от една страна на парапета или на специалните предпазни площадки, а при тунелите - в предпазните ниши.

Чл. 79. При работа в тунели ръководителят на работата осигурява необходимото осветление и вентилация.

Чл. 80. При лоша вентилация на тунела ръководителят на работата осигурява противогазови маски.

Чл. 81. При изпълнение на работи върху мостове, тунели и по текущия път, където стеснените за работа места са по-дълги от 100 m или не позволяват бързо отместване от железния път и прикриването на работниците на безопасно място, ръководителят на работата съставя план за организация на работата.

Чл. 82. Намиращите се на работното място материали, инструменти и машини се разполагат така, че да не затрудняват придвижването на работниците и бързото им освобождаване на железния път при подаване на сигнал за приближаващо возило.

Чл. 83. Преди преминаването на возило ръководителят на работата своевременно подава команда за освобождаване на железния път, проверява прибирането на инструментите и материалите от пътя на габаритно разстояние и следи за отстраняването на всички работници. В случай че по пътя приближава возило или специализирани машини за ремонт и поддържане на железния път на разстояние не по-близо от 500 m до група, по сигнал от сигналистите или ръководителя на работата работниците се прибират в укритията или настрана от пътя на разстояние от крайната релса не по-малко от:

1. минимум 2 m при приближаване на влак или друго жп возило със скорост до 100 km/h;

2. минимум 4 m при приближаване на влак със скорост над 100 km/h;

3. минимум 5 m и към противоположната страна на изхвърлянето на снега и отсевките при приближаване на специализирани машини за ремонт и поддържане на железния път (пътеполагащи кранове на собствен ход, снегорин (роторен), баластопресевна машина, планировъчна машина, релсошлифовъчна машина и влак за отсевки.

Чл. 84. Всички работници, работещи в групата под наблюдението и контрола на ръководителя на определената работа, са длъжни да изпълняват точно разпорежданията и указанията му.

Чл. 85. При намалена видимост работи по железния път и съоръженията по възможност не се провеждат.

Чл. 86. При възникване на произшествие или злополука изпълняваната в момента работа незабавно се преустановява и се вземат мерки за ограничаване на последиците.

Чл. 87. Нишите в тунелите се поддържат винаги чисти и краищата им се боядисват в бяло.

Чл. 88. Когато се работи с електрически, пневматични и други уреди, машини и механизми, те да се подреждат така, че работещите да не ги настъпват и да не се спъват в тях.

Чл. 89. След окончателното приключване на работа работното място се закрива след прибиране на сигналите и охраната.

Чл. 107. Преди потегляне отговорният за маневрата машинист е задължен да:

1. се убеди, че другите машинисти от екипажа са в кабините;

2. се убеди, че под машината, пред и/или зад нея, или в непосредствената близост до нея няма други лица;

3. провери дали са затворени вратите на кабината;

4. подаде звуков сигнал.

Чл. 108. Забранено е да се стои отвън по машината, на покрива и на стъпалата на кабините.

Чл. 109. Забранени са слизането и качването на машината по време на движение, стоенето или сядането на стъпалата, буферите, приспособленията и др. части на машината.

Чл. 110. При влизане и излизане от обръщател и през целия престой върху него обслужващият персонал е в кабините на машината.

Чл. 111. Скачването с други возила се извършва от правоспособно лице само при спряна и задържана машина.

Чл. 112. При скачването или разкачването се влиза внимателно под буферите, като обслужващият се придържа за специалната ръкохватка под него.

Чл. 113. След скачването се излиза между буферите по посока на движението, държейки се здраво за ръкохватката под буфера.

Чл. 114. Забранено е откачването и прикачването на куплите по време на движението на машината.

Чл. 115. Забранено е по време на движение на машината машинистът да се показва през прозорците.

Чл. 116. Не се превозват външни лица, с изключение на контролни органи и представители на възложителя на работите.

Чл. 117. При спиране на открит път (мястото на работа), преди да слезе от машината, машинистът е длъжен да огледа внимателно мястото на спиране. Това се прави особено внимателно, когато се спира на мост или водосток, при висок насип, в близост до бодливи храсти и др.

Чл. 118. Забранява се слизане от машината, спряла на мост без пешеходна настилка. В такъв случай машината се придвижва бавно напред или назад до изтегляне от моста.

Чл. 119. Забранено е извършването на ремонт без или с недостатъчно осветление през нощта.

Чл. 120. От кабините се слиза по стълбата с лице към машината и придържане с двете ръце за перилата.

Чл. 121. При работа на тежка пътна механизация по железния път се спазват заводските предписания, нормативите за железопътен транспорт и правилата за безопасност при движение на машинистите в сервитута на железния път.

Чл. 122. При работа в електрифициран участък се спазват безопасните габаритни разстояния до частите от контактна мрежа под напрежение. Пазят се от удар и скъсване заземителите на съоръженията, съединени с тяговата релса.

Чл. 123. На всички машини на височина 3,5 m над нивото на глава релса се поставят табели с надпис с черни букви: "Внимание!","Опасно за живота!" на жълт фон и червена стрелка.

Чл. 124. Когато в електрифициран участък се работи с баластопресевна машина, пътеполагащ кран, машина за полагане на релсова нишка, машина за полагане на траверси, вагони за събиране на отсевки, напрежението в контактната мрежа се изключва и мрежата се заземява по установения ред.

Чл. 125. При работа, свързана с устройствата на осигурителна техника, присъства специалист, отговарящ за устройствата.

Чл. 126. При работа на машината всички предпазни кожуси и ограждения, които преграждат достъпа до въртящите се и тоководещите части, са затворени.

Чл. 127. Работен агрегат се намества и центрира само с помощта на хидравличните и пневматичните устройства и в никакъв случай на ръка.

Чл. 128. Машината се пуска в работа едва тогава, когато машинистът се убеди, че останалите машинисти от екипажа са заели работните си места и са готови за работа, за което докладват по разговорната уредба на машината.

Чл. 129. Забранено е стоенето в зоната на работните агрегати.

Чл. 130. Забранено е в близост до машината да стоят лица, които не са непосредствено ангажирани в работния процес.

Чл. 131. При необходимост от подгряване на някои системи не се разрешава използването на открит огън.

Чл. 132. Не е разрешено за почистване да се използват леснозапалими течности и разяждащи вещества.

Чл. 133. Зареждането с гориво се извършва само при изключен двигател.

Чл. 134. Ако в работен режим се наложи придвижване на подбивна машина, винаги се окачват подбивните агрегати в блокиращите куки.

Чл. 135. (1) При работа с шлайфмашина на многопътни железопътни линии ръководителят на работата предписва пожароопасните влакове по съседните коловози да се движат със скорост до 25 km/h.

(2) При работа върху надлези автомобилите се спират, ако съществува опасност от запалвания.

(3) При работа по железния път с дървени траверси задължително се включва оросителна система.

Чл. 136. При работа с вагони за събиране на отсевки се забранява влизането във вагоните, превозването на хора върху вагоните и стоенето в близост до лентата при разтоварване.

Чл. 137. При работа с баластопресевна машина не се разрешава да се стои в близост до водещите корита. Наблюдава се положението на транспортната лента за препятствия. Монтажът и демонтажът на къртачната греда се извършват, ако по съседния коловоз не се очаква да премине влак.

Чл. 138. В работен режим при задействане на бутон "Стоп" двигателят се изключва, задейства се спирачката на машината и се спира движението. В този случай машината незабавно се осигурява и с ръчната спирачка.

Чл. 139. При напускане на машината машинистът е задължен да се увери, че тя е обезопасена срещу самопридвижване, защитена срещу влизане в кабината на външни лица и оградена съгласно Наредбата за определяне правилата за движението на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 140. Машинистите, работещи на работни места с установен наднормен шум, задължително ползват антифони.

Чл. 141. При работа с шлайфмашина, баластопресевна машина, вагони за събиране на отсевки се ползват предпазни очила, прахозащитни маски и каски.

Чл. 142. Прегледите и техническото обслужване и ремонтът на тежките пътни машини се извършват на специално определено място, оборудвано с канал.

Чл. 143. Преди започване на прегледа, обслужването или ремонта ръчната спирачка се натяга от двете страни на машината и под колелата се поставя по една спирателна обувка.

Чл. 144. Не се разрешават прегледите, обслужването и ремонтът на машината в движение.

Чл. 145. Работниците спазват габаритите на работната площадка.

Чл. 146. (1) Специфичните изисквания за безопасност и здраве при работа със стрелови железопътен хидравличен кран са посочени в приложение № 4.

(2) Специфичните изисквания за безопасност при рязане и пробиване на релси с релсорезна, релсопробивна машина и газокислородна уредба са посочени в приложение № 5.

Чл. 147. При работа с лека пътна механизация работното място по железния път се сигнализира съгласно Наредбата за определяне правилата за движението на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 148. С лека пътна механизация имат право да работят само лица, притежаващи необходимите знания и усвоили безопасните начини за работа.

Чл. 149. Лека пътна механизация се сваля и качва на железния път от определения брой работници. Свалените от пътя машини се разполагат така, че да не нарушават габарита на железния път.

Чл 150. Леката пътна механизация се придвижва по железния път от едно работно място до друго при изключен двигател и със скорост до 5 km/h.

Чл. 151. При наличие на наднормен шум се ползват антифони.

Чл. 152. Зареждането с гориво се извършва при изключен двигател.

Чл. 153. Ремонтът и профилактиката на лека пътна механизация се извършват от определени за тази цел лица. Забраняват се каквито и да са ремонтни работи от неквалифицирани работници.

Чл. 154. При проверка на железния път от дефектоскопната група се спазват следните правила:

1. извършва се под ръководството на най-опитния дефектоскопист; в зависимост от плана и профила на участъка и интензивността на движението на влаковете се уточняват броят и съставът на охраната, която не може да е по-малко от две длъжностни лица;

2. движението на дефектоскопната количка в района на гара и в междугарие се извършва по условията за движение на лекопреносими возила съгласно Наредбата за определяне правилата за движението на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт;

3. преди започване на измерването ръководителят на железопътния участък (или негов заместник) провежда инструктаж на дефектоскопната група; инструктажът се регистрира в книгата за ежедневен инструктаж, която се съхранява от лицето, извършило инструктажа;

4. групата по охрана е снабдена с необходимите сигнални принадлежности.

Чл. 157. Изискванията, обучението и проверка на знанията за безопасност при работа на длъжностните лица, примерните форми на протокол за проведен изпит за квалификационна група, за дневник от протоколи за изпит за квалификационна група и издадени удостоверения за придобита квалификационна група за безопасност при работа са в съответствие с действащите наредби (правилници) за безопасност и здраве при работа в електрически уредби и електрически мрежи.

Чл. 158. (1) Специфичните примерни изисквания за квалификация на длъжностните лица при работа в електрифицирани железопътни участъци са посочени в приложение № 6. Квалификацията се определя чрез квалификационна група за безопасност при работа в електрически уредби и мрежи, наричана накратко "квалификационна група за електробезопасност".

(2) В зависимост от заеманата длъжност и изпълняваната работа в съответствие с действащите наредби за електробезопасност и тази наредба работодателят определя необходимата квалификационна група.

Чл. 159. (1) Квалификационна група се придобива, потвърждава или променя при:

1. постъпване на работа;

2. промяна на длъжност, изискваща друга квалификационна група;

3. промяна на характера на работата или дейността, които водят до промяна на риска;

4. прекъсване на работата по заеманата длъжност за повече от 60 дни;

5. периодичните проверки;

6. при документирани нарушения на тази наредба;

7. нареждане за провеждане на извънреден изпит.

(2) Периодични проверки се извършват ежегодно на:

1. длъжностните лица от оперативния и ремонтния персонал, непосредствено извършващи оперативно обслужване и ремонт на контактната мрежа и съоръженията към нея;

2. длъжностните лица, които при определени случаи извършват манипулации по контактната мрежа.

(3) Периодични проверки се извършват на две години на:

1. длъжностните лица, свързани с оперативното обслужване и ремонта на контактната мрежа, но неизвършващи непосредствени действия по нея;

2. всички работници на електрифицирани железопътни участъци.

Чл. 160. Командированите работници по контактната мрежа са задължени да носят със себе си удостоверенията за квалификационна група.

Чл. 161. На командирования персонал се разрешава да извършва всички видове работи в съответствие с квалификационната група, която те притежават, с изключение на правата за издаване на наряд. Нарядът за работа се издава и инструктажът на командирования персонал се провежда само от персонала на поделението, в което се извършва работата.

Чл. 162. Целият командирован персонал се инструктира и запознава със схемата за секциониране и нейните особености по отношение безопасността при работа от лице с не по-ниска от четвърта квалификационна група. Инструктажът се документира в книгата за инструктаж.

Чл. 163. Ръководителят на подрайона, предприятието, дружеството, организацията, която командирова персонала:

1. носи отговорност за съответствието на присвоената им квалификационна група и тяхната подготовка за безопасност при работа;

2. писмено посочва лицата, които могат да бъдат отговорни изпълнители на работата.

Чл. 164. През време на работата отговорност за спазване на всички изисквания за безопасност при работа носи ръководителят на групата, която извършва работата.

Чл. 165. Прегледите на всички устройства по контактната мрежа (без качване на стълбовете) се извършват еднолично, без наряд, от лице с не по-ниска от трета квалификационна група след провеждане на писмен инструктаж.

Чл. 166. Лицата, извършващи прегледи и обходи, спазват изискванията за безопасност при движение в районите на гари и депа и в междугария и за работа в електрифицирани участъци.

Чл. 167. В тунели обходът се извършва от две лица.

Чл. 168. При затягане на разхлабени кука-болтове на заземители се застава от външната страна на релсата, перпендикулярно на пътя, и се следи за приближаването на возила.

Чл. 169. Лицата, извършващи обход, са длъжни да уведомяват дежурния енергодиспечер при започване и завършване на обхода.

Чл. 170. (1) Редът за приемане и предаване на дежурство в смяна се определя с инструкция, утвърдена от работодателя.

(2) Приемането и предаването на дежурство в смяна се оформя със записване в оперативен дневник или ведомост, в които се подписват предаващият и приемащият дежурството в смяната.

Чл. 171. Предаващият дежурството в смяна е длъжен:

1. да запознае приемащия дежурството със състоянието и режима на работа на съоръженията и с всички изменения в схемата на секциониране и управление, както и съоръженията, намиращи се в ремонт;

2. да уведоми за броя и разпределението на групите ремонтен персонал;

3. да съобщи за възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.

Чл. 172. Приемащият смяната дежурен е длъжен:

1. да се запознае с всички записвания в дневника, нанесени от предшестващия дежурен;

2. да запише в дневника състоянието на съоръженията и схемата за секциониране;

3. да съобщи на по-висшестоящия оперативен дежурен за встъпване в дежурство и за недостатъците, забелязани при приемане на смяната.

Чл. 173. Забранява се предаването на дежурство в смяна за времето до локализиране на авария, а също и по време на извършване превключвания на съоръженията.

Чл. 174. Забранява се напускането на дежурство без предаване на смяната на следващия или друг дежурен независимо от това, дали съоръженията се намират в работа, или са в резерв.

Чл. 175. (1) Ръководството за ликвидиране на авариите в контактната мрежа се осъществява от съответния дежурен персонал, който в присъствието на лице от по-висшестоящия технически персонал еднолично взема необходимите решения и дава указания за възстановяване на нормалния режим. Дежурният персонал носи пълна отговорност за отстраняване на аварията.

(2) Лицето от по-висшестоящия технически персонал има право да отстрани дежурния персонал от ръководството по ликвидиране на авария, ако действията му са неправилни, като поеме върху себе си отговорността за по-нататъшния ход по ликвидирането на аварията и изпълнението на разпорежданията на по-висшестоящия дежурен персонал.

Чл. 176. Всички видове работи по съоръженията и устройствата на контактната мрежа и електропроводите се извършват при спазване на следните условия:

1. има наряд или нареждане от лица, упълномощени за това;

2. изпълнени са необходимите организационни и технически мерки, осигуряващи безопасността на работата;

3. работата се извършва най-малко от две лица.

Чл. 177. (1) За да се разреши работа по контактната мрежа, ръководителят на подрайона или упълномощено лице лично или чрез дежурния от подрайона дава на дежурния енергодиспечер заявка за извършване на работа. Тя се записва в оперативните дневници в подрайона и при енергодиспечера. Въз основа на дадените заявки се изготвя нарядът за работа.

(2) Заявката се дава и потвърждение се получава съгласно утвърдения ред в НК "ЖИ".

(3) Извършването на работа по контактната мрежа в участъци, подчинени оперативно на повече от един енергодиспечер, се урежда с инструкция, изготвена от съседните предприятия (поделения).

Чл. 178. Организационните мерки, осигуряващи безопасността на работите по енергосъоръженията, са:

1. определяне на лицата, отговорни за безопасността;

2. работата с наряд и с нареждане;

3. определяне състава на бригадата;

4. допускане до работа;

5. контрол по време на работа;

6. прекъсване и завършване на работата, закриване на наряда.

Чл. 179. (1) Отговорни за безопасността при извършване на работа са:

1. лицето, което издава наряд или дава нареждане;

2. отговорното лице от оперативния персонал, допускащо до работа;

3. отговорният изпълнител на работата;

4. наблюдаващият по време на работа;

5. членовете на бригадата;

6. сигналистите охранители.

(2) Наряд за извършване на работата могат да издават само лица с пета квалификационна група, определени със заповед на работодателя. Препис от заповедта се изпраща на енергодиспечера.

(3) Лицата, които издават нареждания или наряд за работа, определят всички условия за безопасното й извършване и преценяват достатъчна ли е квалификацията на работниците, които ще извършват работата.

(4) За енергодиспечерски кръгове, съоръжени с телеуправление, е възможно съвместяване на функциите на оперативен персонал и допускащ до работа от сменния енергодиспечер.

Чл. 180. (1) Дежурният енергодиспечер, издаващ заповед за допускане бригадите до работа, носи отговорност дали са правилни и достатъчни взетите мерки за осигуряване на безопасността на работещите съгласно заповедта за извършване на превключвания и дадените допълнителни указания за безопасност при работа.

(2) Лицата, извършващи превключвания на контактната мрежа за рампените, деповските и екипировъчните коловози, изпълняват функциите и на допускащи до работа.

Чл. 181. (1) Лицето, на което е издаден наряд или е дадено нареждане за работа, е отговорно за изпълнение на работата.

(2) Отговорният изпълнител отговаря за правилната организация на работата в съответствие с технологичния процес, за предварителното инструктиране на лицата, определени за извършване на работата, за спазването от работещите на тази наредба и за осигуряването на безопасност за движението на влаковете. Той е длъжен да изпълнява точно всички мерки, взети от дежурния енергодиспечер при обезопасяване на работното място.

(3) Преди започването на работата отговорният изпълнител писмено инструктира членовете на бригадата и осигурява непрекъснат контрол, ръководство и наблюдение над всички работещи.

Чл. 182. (1) При контрола наблюдаващият следи дали отделните лица изпълняват изискванията на наредбата и на други нормативни актове по безопасност и здраве при работа.

(2) При извършване на работи от "неелектротехнически" персонал наряд се издава на наблюдаващия.

Чл. 183. Работата по устройствата и съоръженията се извършва:

1. с наряд, връчен лично или по куриер или предаден чрез средства за телекомуникация;

2. с нареждане, дадено непосредствено (устно), чрез телефон или радиотелефон.

Чл. 184. (1) Нарядът е писмено разпореждане, в което се определят характерът на работата, подлежаща на изпълнение, мястото, времето и условията за безопасното й извършване, както и лицата, отговорни за безопасността при работата. Работата с наряд се извършва най-малко от две лица.

(2) Изпълнените и закритите наряди, както и техните копия се пазят в продължение на 60 денонощия от завършване на работата, след което могат да бъдат унищожени. Примерни образци на формуляр за наряд са дадени в приложение № 7а,б.

(3) Ако при извършване на работите са станали злополуки, нарядите се съхраняват в архива на предприятията (дружествата, организациите).

(4) В случай на изгубване или унищожаване на наряда работата се прекратява до издаването на нов наряд по установения ред.

Чл. 185. С наряд се извършват следните видове работи:

1. по изключени и заземени линии и устройства;

2. при извършване на работа от строително-монтажни организации;

3. работа на височина;

4. при особени условия.

Чл. 186. (1) С нареждане се извършва работа:

1. в аварийни и предаварийни случаи по заповед на дежурния енергодиспечер съгласно приложение № 8 въз основа на искане на работник с не по-ниска от четвърта квалификационна група, имащ право да води група за работа;

2. далеч от частите под напрежение, която не изисква изключване на напрежението и не е свързана с изкачване на височина повече от 3 m (от земята до краката на работещия).

(2) Нареждането има еднократен характер и действа в продължение на работния ден на изпълнителя.

Чл. 187. (1) При издаване на наряд се спазват следните изисквания:

1. издава се в два екземпляра на формуляр, попълнен с химикалка ясно и четливо, без никакви поправки и задрасквания, или се съставя на компютър;

2. когато ще се работи с изключване на напрежението в местата на секциониране, един екземпляр от наряда се попълва и от дежурния енергодиспечер под диктовка по телефона или се предава на ръка;

3. единият екземпляр от него се връчва на отговорния изпълнител на работата, а другият (копието) остава у лицето, издаващо наряда;

4. всички позиции на формуляра, попълването на които не се налага, се отбелязват със знака " - "( тире).

(2) Наряд може да се издаде и непосредствено преди започването на работа.

Чл. 188. (1) Времетраенето на наряда се определя от продължителността на работата, която ще се извършва, но не за повече от 15 календарни дни.

(2) При прекъсване на работа нарядът остава действителен, ако условията за обезопасяването на работното място при изпълнението на работата остават без промяна.

(3) Забранява се в процеса на работа да се изменят условията на работа и границите на работното място, посочени в наряда. При промяна на условията на работа нарядът се закрива и се издава нов.

Чл. 189. (1) Наряд се издава на един отговорен изпълнител на работа и на една бригада.

(2) Допуска се съставът на бригадата да се измени само от лицата, издаващи наряди за съответното работно място.

(3) Измененията се записват или се предават на отговорния изпълнител на работата по телефона, който след като приеме измененията, ги нанася в наряда и записва фамилното име на лицето, което дава нареждане или разрешение за тези изменения. Измененията се нанасят в копието при издаващия наряда и при енергодиспечера.

Чл. 190. (1) Броят на нарядите, които могат да бъдат издадени едновременно на един отговорен изпълнител, се определя за всеки конкретен случай от лицето, което издава наряда.

(2) Отговорният изпълнител може да започне работа само по един от нарядите. Работата по другия наряд се разрешава тогава, когато бъде закрит предишният или бъде оформено прекъсване на работата по него.

(3) Нарядът се дава на отговорния изпълнител на ръка или се изпраща с куриер преди започване на работа.

(4) Нарядът остава у отговорния изпълнител на работата до окончателното й завършване, след което се закрива и се предава за съхранение от ръководителя на подрайона.

Чл. 191. (1) Допуска се предаване на наряда по телефон (радиотелефон). Лицето, издаващо наряда, попълва образеца и диктува по телефона (във форма на телефонограма) пълния текст на наряда на отговорния изпълнител, който също попълва образец за наряд, след което се извършва обратно проверка и се разменят контролните номера.

(2) Ако при четенето на наряда в отговорния изпълнител на работата възникнат и най-малки съмнения относно предвидените мерки по безопасност при работа, той незабавно изисква разяснения от лицето, издаващо наряда.

Чл. 192. Наряд има право да издаде само лице, което познава схемата за секциониране и особеностите на участъка и при попълването му ясно си представя мястото на работата и необходимите мерки по безопасност при работа.

Чл. 193. Лицето, издаващо наряда, е задължено устно да инструктира отговорния изпълнител на работата по безопасност и особеностите на предстоящата работа. Ако нарядът се предава по телефона (радиотелефона) или с куриер, инструктажът се извършва по телефона (радиотелефона) (като след това се разменят контролните номера) или писмено.

Чл. 194. (1) Работа по изключени и заземени устройства и съоръжения се извършва със заповед на дежурния енергодиспечер.

(2) Заповедта за работа, издадена от дежурния енергодиспечер, е разрешение за допускане на бригадата до работа.

(3) До издаване на заповед дежурният енергодиспечер е длъжен:

1. да провери съответствието на състава на бригадата с квалификацията на включените в наряда лица;

2. да повери правилни и достатъчни ли са направените изключвания за обезопасяване на работното място и при необходимост да разпореди допълнителни.

Чл. 195. (1) Заповедта за разрешение на работа се записва от отговорния изпълнител под диктовка на дежурния енергодиспечер по телефона, след което отговорният изпълнител повтаря номера и дословния текст на заповедта.

(2) Дежурният енергодиспечер, след като се убеди в правилността на номера и текста, потвърждава заповедта с думата "потвърждавам", след което записва часа, минутата и съобщава своето фамилно име.

Чл. 196. (1) Забранено е:

1. да се започва работа по-рано от посоченото в заповедта време;

2. да се предават посредством условни знаци указания за превключване на разединители и прекъсвачи, за поставяне и снемане на преносими заземители и за пристъпване към работа.

(2) Отговорният изпълнител на работата е длъжен лично да приема заповедите за работа и да предава уведомяванията за завършването й.

(3) Допуска се еднократно препредаване на заповед и уведомяване за започване и завършване на работа чрез телефон или радиотелефон, като лицето, извършващо препредаването, го записва и разменя контролните номера.

(4) Лицето, препредаващо заповедта и уведомлението, трябва да има не по-ниска от втора квалификационна група

Чл. 197. (1) Разрешава се едновременно да се издаде заповед за превключване и заповед за работа, ако са изпълнени следните условия:

1. отговорният изпълнител на работата е с не по-ниска от четвърта квалификационна група и е определен със заповед на работодателя, препис от която има при енергодиспечера;

2. схемата е предварително подготвена така, че изключването на напрежението в участъка, в който ще се работи, се извършва с превключване на един разединител лично от отговорния изпълнител на работата.

(2) Дежурният енергодиспечер не допуска на работа в изключения участък други групи, преди да е получил уведомяване за завършване на работата. След завършване на работата отговорният изпълнител извежда бригадата, лично включва разединителя и уведомява дежурния енергодиспечер за завършване на работата и за извършеното превключване. Уведомяване за изключване и заповед за включване на разединителя в такъв случай не се дават.

Чл. 198. (1) Преди започване на работа отговорният изпълнител е задължен на работното място пред всички работници, включени в групата, да прочете писмения инструктаж, в който посочва:

1. условията за извършване на работата;

2. точните граници на участъка, където трябва да се извърши работата, разположението на частите, намиращи се под работно или индуктирано напрежение (при работа по изключени и заземени линии и устройства);

3. местата на преминаване на проводници с друг потенциал или друго напрежение (осветление, телеуправление и др.);

4. местата на секциониране;

5. местата, където конкретните условия не позволят да се работи;

6. местата за поставяне на преносимите заземители и от кои лица ще бъдат поставяни;

7. особеностите в ограждането на работното място;

8. реда за разполагане на работниците при работа и определянето наблюдаващ при необходимост;

9. началото и края на работата.

(2) Лицата, неучастващи непосредствено в извършването на работата (извършващи превключвания, сигналисти охранители и други), се инструктират предварително писмено.

(3) На всички лица, на които се прави писмен инструктаж, се отбелязват и квалификационните групи.

Чл. 199. (1) Контролът на работниците се извършва от отговорния изпълнител на работата, който е задължен да се намира на такова място, че да вижда и чува работниците и да следи да не нарушават изискванията за безопасност при работа и реда на работата, установени от наряда и инструктажа, да им напомня за необходимостта от спазване на особена бдителност и да предупреждава работниците за приближаването на возила.

(2) Контролът не се отнася за извършващите превключвания и сигналистите охранители, включени в наряда, но неприсъстващи на работното място, оградено с преносимите заземители.

(3) Отговорният изпълнител има право да отстрани от работа всяко лице, нарушило изискванията за безопасност.

(4) Отговорният изпълнител може да вземе кратковременно непосредствено участие в работата, при което всички членове на бригадата, с изключение на лицата, които остават да работят с него, прекратяват работата и се отстраняват на безопасно разстояние.

(5) През периода, когато работи отговорният изпълнител, контрола на работещите води наблюдаващ, устно назначен от него пред цялата бригада, който е включен в наряда и не взема пряко участие в работата само през периода на контрола.

(6) Забранено е наблюдаващият да извършва каквато и да е друга работа.

(7) За наблюдаващ може да бъде определен работник с не по-ниска квалификационна група от тази на отговорния изпълнител.

Чл. 200. Всички премествания и преминавания на работещите от едно място на друго при работа близо до части, намиращи се под напрежение, както и при работа на височина се извършват с разрешение и по разпореждане на отговорния изпълнител на работата.

Чл. 201. Забранено е по време на работа отлъчването на работниците от мястото на работата без разрешение от отговорния изпълнител на работата.

Чл. 202. При прекъсване или завършване на работата отговорният изпълнител е длъжен:

1. да даде заповед за прекъсване на работата;

2. да даде разпореждане за събиране на инструментите и приспособленията, възпрепятстващи преминаването на влаковете, и да се увери в изправността на контактната мрежа;

3. да се увери, че всички работници са прекратили работа и са се отстранили на безопасно разстояние от работните места;

4. да събере бригадата и да съобщи на всички работници за завършването или прекъсването на работата;

5. да даде разпореждане за сваляне на ограждането на работното място;

6. да даде разпореждане за сваляне на преносимите заземители при работа по изключени и заземени линии и устройства и да се увери в изпълнението на това свое разпореждане;

7. да уведоми сигналистите.

Чл. 203. След като се изпълнят всички изисквания по чл. 202, отговорният изпълнител уведомява дежурния енергодиспечер, закрива наряда и лично го предава на ръководителя на подрайона. Последният проверява правилността на оформянето и изпълнението на наряда, което потвърждава с подписа си върху същия.

Чл. 204. При работа с пълно или частично изключване на напрежението последователно се изпълняват следните дейности:

1. изключване на напрежението;

2. ограждане и сигнализиране на работното място;

3. проверка за отсъствие на напрежение;

4. присъединяване на преносими заземители.

Чл. 205. (1) Дистанционно или ръчно превключване на разединителите и дистанционно превключване на прекъсвачите по контактната мрежа и високоволтовите електропроводи на диспечерската централизация могат да извършват длъжностни лица от експлоатацията и поддръжката на контактната мрежа с не по-ниска от трета квалификационна група.

(2) Ръчно превключване на секционните постове и резервните захранващи станции имат право да извършват лица с не по-ниска от четвърта квалификационна група.

Чл. 206. (1) Длъжностните лица, незаети с експлоатацията на контактна мрежа (началници на гари, ръководители на смени, дежурни ръководители движение и др.) имат право да превключват разединители по контактната мрежа и електропроводи за диспечерска централизация след обучение и полагане на изпит по основните изисквания на наредбата и по практическо умение за извършване на превключванията.

(2) Списъците на лицата, които имат право да манипулират с разединители, се съставят от работодателя и се предават за ползване от енергодиспечерите. Тези лица задължително притежават съответни удостоверения за квалификационна група.

(3) Списък на машинистите на електрически локомотиви и мотрисни влакове, които имат право да превключват само разединителите при неутралните ставки, не се предоставя на енергодиспечерите.

Чл. 207. Гаровите служители, притежаващи трета квалификационна група, изпълняват разпорежданията на енергодиспечера за превключване на разединителите по контактната мрежа и фидерите на диспечерската централизация.

Чл. 208. (1) Разединителите и прекъсвачите на контактната мрежа и електропроводите се включват и изключват без наряд по заповед на дежурния енергодиспечер, който вписва в денонощната ведомост или оперативния дневник съдържанието на заповедта.

(2) Секционните разединители на локомотивни депа и екипировъчни коловози се превключват по заповед на дежурния деломайстор без уведомяване на енергодиспечера.

(3) Секционните разединители на рампените и товарно-разтоварните коловози се превключват от дежурните ръководители движение без заповед на енергодиспечера.

(4) Отговорност за правилното превключване на секционните разединители на рампените и товаро-разтоварни коловози, тяхното заключване, както и правилното стопанисване на командните табла за дистанционно управление и личните предпазни средства носи началникът на съответната гара.

Чл. 209. Лицето, получило заповед за превключване, записва в книгата за превключване на разединителите по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация и повтаря ясно и точно съдържанието й на дежурния енергодиспечер. Ако съдържанието на заповедта е неясно или предизвиква съмнение, се изисква разяснение от дежурния енергодиспечер. Последният, като се убеди, че заповедта е разбрана правилно, я утвърждава с думата "потвърждавам", след което вписва часа, минутата, контролните номера и своето фамилно име. Заповед за превключване и работа, непотвърдена от дежурния енергодиспечер, не подлежи на изпълнение.

Чл. 210. В аварийни случаи, нетърпящи забавяне (при нещастни случаи, при скъсване на проводници и пр.), разединителите може да се изключат и без заповед на дежурния енергодиспечер. Лицето, извършило изключването, незабавно уведомява дежурния енергодиспечер. Включването на такъв разединител се извършва само по заповед на дежурния енергодиспечер.

Чл. 211. Секционните разединители се изключват без товар на едно или на повече междугария, но не повече от 14 km.

Чл. 212. Всички оперативни разговори на дежурния енергодиспечер се записват на звукозаписно устройство. Записите на разговорите се съхраняват за срок 30 дни.

Чл. 213. Превключванията се извършват в следните режими:

1. ръчно управление;

2. дистанционно управление;

3. телеуправление.

Чл. 214. (1) При извършване превключвания на разединителите с ръчно задвижване лицето, получило заповед за превключването, е длъжно:

1. да се убеди в съответствието на номерата на разединителите с посочените в заповедта;

2. да се убеди при оглед от земята в изправността на разединителя, на заземителите на стълба, при прекъсване и на двете заземления превключвания не се извършват;

3. да се убеди в съответствието на изходното положение на разединителя с посоченото в заповедта на енергодиспечера;

4. да отключи катинара, да извърши превключването и да заключи привода на ръчното задвижване;

5. да огледа състоянието на разединителя след извършената манипулация и да се убеди в правилността на изпълнението;

6. да уведоми енергодиспечера за извършеното превключване.

(2) Превключванията по разединителите се извършват с диелектрични ръкавици и предпазна каска.

Чл. 215. (1) За превключване на секционни разединители и прекъсвачи с дистанционно управление лицето, получило заповед за извършване на манипулациите, задължително:

1. включва захранването на веригите за управление и проверява изправността на сигналните лампи;

2. проверява съответствието между номера на разединителя или прекъсвача и този, посочен в заповедта;

3. по светлината на сигналната лампа проверява съответствието между изходното положение на разединителя или прекъсвача и посоченото в заповедта.

(2) След извършване на превключването лицето по ал. 1:

1. проверява по показанието на съответната сигнална лампа дали разединителят или прекъсвачът е превключен;

2. изключва захранването на веригите за управление и уведомява дежурния енергодиспечер за извършената манипулация.

(3) Дежурният енергодиспечер, след като приеме уведомяването, го повтаря, като казва поредния му номер, часа, минутата и своето фамилно име. С това превключването се смята за изпълнено.

(4) Допуска се уведомяването за извършено превключване или за извършена работа да се приеме от енергодиспечер, който не е издал заповедта при условие, че писмено е приел дежурството.

(5) При отказ или съмнение в действието на диспечерското управление се уведомява енергодиспечерът.

Чл. 216. При извършване на превключвания на разединители с далечно управление от диспечерския пункт дежурният енергодиспечер:

1. записва в денонощната ведомост или оперативния дневник вида на превключването;

2. по сигналната лампа или показанията на мнемосхемното табло проверява съответствието между изходното положение на разединителя и записаното във ведомостта;

3. по показанието на сигналната лампа или показанията на мнемосхемното табло установява, че превключването е изпълнено;

4. записва часа и минутата на превключването.

Чл. 217. (1) В участъци, съоръжени със система за телеуправление, включените на централно управление съоръжения се превключват от енергодиспечера.

(2) При отказ на системата за телеуправление превключванията се извършват в режим на местно управление.

(3) При система за телеуправление не се записват извършените чрез системата превключвания, когато те автоматично се регистрират от нея.

Чл. 218. (1) Напрежението в контактната мрежа се изключва с прекъсвачи, комплектни разпределителни уредби, мощностни и секционни разединители.

(2) Забранено е да се работи по съоръжения на контактната мрежа и диспечерската централизация, на които напрежението е изключено само с прекъсвач.

(3) Изключването може да се осъществи и само с комплектна разпределителна уредба, ако тя съдържа вграден разединител и има индикатор за положението на разединителя - отворен или затворен.

Чл. 219. При изключването на работното напрежение в контактната мрежа се спазва поредността на превключванията:

1. за извод от тягова подстанция и секционен пост първо се изключва прекъсвачът и след това съответните разединители;

2. за секция в двупътен участък първо се включва шунтиращият разединител, след което се изключват разединителите на самата секция.

Чл. 220. (1) Във веригите на дистанционно управление на задвижванията на изключените разединители се прекъсва оперативното напрежение.

(2) За разединители в режим на дистанционно управление оперативното напрежение се прекъсва ръчно.

(3) За разединители на телеуправление оперативното напрежение се прекъсва с команда чрез система за телеуправление от енергодиспечера, съпроводена с команда за блокиране или поставяне в неутрално положение на ключа на гаровото табло.

(4) При извършено изключване на разединител с ръчно задвижване, за предотвратяване на самоволно или погрешно включване, то се заключва с катинар. Ключът се съхранява от извършилия изключването.

Чл. 221. На мястото, където се извършва работа, се изключват:

1. тоководещите части, по които ще се работи;

2. тоководещите части, до които може да стане случайно допиране или доближаване на разстояние, по-малко от 1 m за напрежение до 20 kV и 2 m за напрежение до 110 kV.

Чл. 222. (1) При работа по изключени части и секция на контактната мрежа на командните табла за дистанционно управление на разединителите, ограждащи изключеното работно място, извършващият изключването по указание на дежурния енергодиспечер поставя табелки "Не включвай! Работят хора!".

(2) Броят на табелките "Не включвай! Работят хора!" отговаря на броя на работните групи в изключения участък.

(3) В участъци, съоръжени със система за телеуправление, когато е осигурена възможност за блокиране на прекъсването на оперативното напрежение на разединителите, за работното място, на което е изключено напрежението чрез системата, табелки не се поставят.

Чл. 223. (1) За предотвратяване подаването на напрежение в изключената за работа секция чрез препокриване на въздушни междини или секционни изолатори се спазват следните изисквания:

1. когато "прозорецът" е на междугарие, енергодиспечерът съгласува с влаковия диспечер, а последният разпорежда на ръководителите по движението в двете съседни гари да не допускат преминаване и маневра на електроподвижен състав през въздушните междини с вдигнати пантографи;

2. когато "прозорецът" е в района на гара, работното място се огражда от ръководителя движение в гарата след вписване от отговорния изпълнител в дневника за телефонограми;

3. в дневника за телефонограми се посочват мястото и характерът на работата: кои коловози, стрелки или секции от контактната мрежа и за колко време се закриват за движението, за всички влакове или само за електроподвижния състав; ако възникне необходимост за продължаване на работата, се извършва ново записване за продължаването й;

4. дежурният ръководител движение чрез своя подпис се съгласява за извършването на работата; след завършване на работата отговорният изпълнител включва устройствата по контактната мрежа под напрежение и вписва в книгата за диспечерските разпореждания датата и часа на завършването й; ако връзката се извършва по телефон (радиотелефон), разменя се телефонограма по установения ред;

5. в участъци, съоръжени със система за диспечерски контрол и управление, задълженията на ръководителите движение в гарите по смисъла на предходните точки се изпълняват от влаковия диспечер.

(2) При завършването на работата и възстановяването на схемата отговорният изпълнител на работата освен дежурния енергодиспечер уведомява и ръководителя по движението, а за участъци, съоръжени с диспечерски контрол и управление - влаковия диспечер.

Чл. 224. (1) За охрана на работната група при многопътни участъци и в район на гара отговорният изпълнител на работата лично и чрез определени сигналисти-охранители следи за приближаването на влакове и возила към мястото на работа.

(2) Ако условията на работа не осигуряват достатъчна видимост и сигурна връзка между сигналистите-охранители и работната група, отговорният изпълнител на работата поставя допълнителен междинен сигналист.

(3) Когато се превключват разединители близо до местата на секциониране, изпълнителят на превключванията може да бъде и охранител по отношение преминаването на возила, който следи и за неприпокриване на въздушни междини и секционни изолатори от преминаващ електрически локомотив или мотрисен влак с вдигнат пантограф.

Чл. 225. (1) Сигналистите-охранители се осигуряват и задължително ползват сигнални принадлежности.

(2) При работа на няколко места по открития път между две гари всяко от тези места се охранява с утвърдените сигнали и сигналисти.

Чл. 226. Забранено е:

1. да се започват работи, опасни за хората и за движението на влаковете, преди работните места да са оградени със съответните сигнали;

2. да се вдигат сигналите, които ограждат мястото на работата, преди пълното й завършване и преди да се провери състоянието на пътя, на контактната мрежа и на габарита.

Чл. 227. След получаване на заповед за работа от дежурния енергодиспечер и непосредствено преди поставяне на преносимите заземители отговорният изпълнител на работата осигурява проверка за отсъствие на напрежение.

Чл. 228. Проверка за отсъствие на напрежение се извършва с указател на напрежение.

Чл. 229. (1) Непосредствено преди проверката за отсъствие на напрежение се проверява изправността на указателя на напрежение с доближаване разположени наблизо тоководещи части, за които се знае, че са под напрежение. Проверката на указателя може да се извърши и със специален уред. Указателят се доближава до частите само дотолкова, доколкото е нужно да светне лампата.

(2) Указателят на напрежение се използва само в сухо време със захващане с диелектрични ръкавици.

(3) Указателите се съхраняват в калъфи, които ги предпазват от замърсяване и овлажняване.

(4) Във влажно и дъждовно време отсъствието на напрежение се установява чрез специален указател, предназначен за работа при тези условия.

Чл. 230. Проверката за отсъствие на напрежение чрез изолираща щанга и преносим заземител и искрище се извършва от две лица, притежаващи едното не по-ниска от четвърта квалификационна група, а другото не по-ниска от трета. Проверката задължително се извършва с диелектрични ръкавици, очила и предпазна каска с притегнат подбрадник.

Чл. 231. (1) Проверката за отсъствие на напрежение "на искра" се извършва, като най-напред заземителното въже се свързва към тяговата релса. За заземителни въжета се използват медни проводници със сечение не по-малко от 25 mm2, които могат да бъдат "облечени" и в шлаух. На върха на щангата има монтирано острие от меден проводник с диаметър не повече от 3mm и дължина не по-малка от 200 mm.

(2) Острието на щангата се доближава до масивни тоководещи части не по-близо от 1 m от изолатор. Прегарянето на острието показва, че в контактната мрежа има напрежение.

(3) При проверката се следи проверяващият да не се допира до заземителното въже.

Чл. 232. (1) След като се установи отсъствие на напрежение, тоководещите части се заземяват.

(2) За заземители се употребяват и изолиращи щанги с преносими заземители с искрище.

(3) Забранено е да се употребяват дефектни и нестандартни заземителни проводници (със скъсани жички, неизправни контакти между проводника и клемата или искрището), неизправни заземителни клеми, както и да се съединяват и удължават заземителните проводници чрез заплитане (усукване).

(4) При работа по изолирани гъвкави напречници и други изолирани части, подложени на индуктивно влияние след двустранното им заземяване, се поставят шунтиращи връзки за изравняване потенциала им.

Чл. 233. (1) Преносимите заземители се поставят и свалят от две лица - едното с не по-ниска от четвърта квалификационна група, а другото с не по-ниска от трета квалификационна група.

(2) При поставянето на преносимия заземител заземителният проводник с помощта на кука-болт или пружинно заземяващо устройство се закрепва към заземителя (релсата). След това заземителят чрез щангата се закачва по възможност към фиксатор или към други ненатегнати нормално тоководещи части. При сваляне на заземителите строго се спазва обратният ред: отначало се сваля заземителят от тоководещите части, а след това кука-болтът или пружинното заземяващо устройство се откачва от релсата.

(3) При обезопасяване на работни групи, външни на подрайона на контактната мрежа, второ лице при поставяне на преносими заземители може да бъде техническият ръководител на работната група, притежаващ не по-ниска от трета квалификационна група.

Чл. 234. (1) Заземител по време на работа е тяговата релса, към която непосредствено се присъединяват заземителните приспособления на преносимите заземители.

(2) При заземяване електропроводите на диспечерска централизация за заземител се използва концентрираният заземител на стълба. При отсъствие на такъв като заземление се използват метални пръти или свредли, които се забиват в земята на дълбочина не по-малка от 0,5 m.

(3) При смяна на релса в електрифициран участък мястото на прекъсването предварително се шунтира с медно въже със сечение най-малко 95 mm2, към което задължително се присъединяват заземителите на съоръженията и устройствата, попадащи в тази зона.

(4) Когато се работи с тежка пътна механизация и се прекъсват и двете релсови нишки, на еднопътен участък от двете страни на работното място се поставят преносими заземители. На двупътен участък, когато другият път е под напрежение, допълнително се поставят заземители на разстояние едно от друго не по-голямо от 100 m, които се свързват за тяговата релса на другия път. Заземителите не трябва да ограничават строителния габарит.

(5) Забранено е при заземяване да се използват други заземени метални конструкции независимо от връзката им с релсите.

Чл. 235. (1) При поставяне на преносим заземител се следи работникът, който извършва операцията, да не се допира до въжето на заземителя. Поставянето и свалянето на преносимите заземители чрез изолиращите щанги се извършва с диелектрични ръкавици и предпазна каска.

(2) Забранява се допирането на преносимия заземител към стълбовете на контактната мрежа и други заземени конструкции.

Чл. 236. (1) Преносимите заземители се поставят от всички страни на работното място, откъдето може да се подаде напрежение, на разстояние не повече от 200 m едно от друго за еднопътен участък, 100 m за двупътен участък и 100 m за работа по фидери.

(2) При работа по контактната мрежа и други електропроводи, разположени успоредно на въздушни високоволтови линии под напрежение, преносимите заземители се поставят на разстояние не повече от 100 m едно от друго.

(3) При работа по скъсани захранващи фидери или проводници от контактната мрежа заземители се поставят от двете страни на мястото на скъсването. При подмяна на проводници от двете страни се заземяват заменяемите и монтираните проводници.

(4) Не се разрешава изолиращите щанги на преносимите заземители от висящ тип да се поставят непосредствено до мястото на работата, за да се избегне нарушаване на електрическата връзка при разклащане на проводниците по време на работа.

(5) Забранява се да се работи по контактната мрежа, ако от двете страни на работещите няма видим преносим заземител.

(6) През време на работа отговорният изпълнител периодично контролира състоянието на преносимите заземители и шунтиращите проводници.

(7) При работа по кабелите за дистанционно управление на разединителите след изключване на захранващото напрежение бронята на кабелите се заземява в двата края и в мястото на работа, за да се избегне опасността от индуктивното влияние на контактната мрежа, намираща се под напрежение. Такова заземяване е задължително и при работа по кабели с друго предназначение, които са подложени на индуктивното влияние на контактната мрежа.

Чл. 237. Ако работата обхваща две или няколко секции на контактната мрежа или въздушна междина със секциониране, всяка секция самостоятелно се заземява. Разединителите, свързващи тези секции, задължително се включват. При работа в междугария на двупътни участъци контактната мрежа на всеки от коловозите, на които се извършва работа, се заземява самостоятелно. Ако се работи в гара по една секция, а съседната секция е под напрежение, заземители се поставят и на всеки напречник, по който се работи.

Чл. 238. Изолационните щанги и заземителните проводници се поставят по такъв начин, че частите им да са извън очертанията на строителния габарит.

Чл. 239. При работа със специализирана машина не се допуска за основен заземител да се ползва заземление от машината.

Чл. 240. (1) Работа, която се извършва по конструкциите и устройствата на контактната мрежа с изкачване на височина, по-голяма от 3 m, измерена от повърхността на земята до краката на работещия, се смята като работа на височина.

(2) При работа на височина се осигурява защита срещу падане. При конкретните условия въз основа на оценка на риска се определят видът на защитата и необходимите лични предпазни средства.

Чл. 241. (1) Работата на височина се извършва под наблюдение на отговорен изпълнител на работата или наблюдаващ, който се намира на земята не по-далече от едно междустълбие.

(2) При монтажа на конструкциите и проводниците изпълнителят проверява сигурността на закрепването им.

Чл. 242. Изкачването по стълб се извършва от обратната страна на контактната мрежа. При наличие на захранващи или усилващи проводници изкачването на стълба се извършва отстрани.

Чл. 243. (1) След като се изкачи на необходимата височина, работникът се закрепва чрез карабинките на предпазния колан само към здраво закрепени конструкции.

(2) Точката на закрепването е на ниво, равно или по-високо от гърдите на работещия.

(3) Забранено е закачването на карабинката към наклонени конструкции, ако не е изключена възможността работещият да се приближи в случай на падане към части, които се намират под напрежение.

Чл. 244. Откачването на карабинката, за да се закачи тя в нова точка, се разрешава само тогава, когато работникът има сигурна опора или е закачен с втора карабинка. Забранява се свалянето на предпазния колан, преди да се слезе от съоръжението.

Чл. 245. (1) Приспособления, детайли и инструменти се подават и спускат с помощта на монтажно въже и ролка. За да се избегне люлеенето на изкачвания товар, работникът, който се намира на земята, го прикрепва с допълнително въже. Забранено е закрепването на въжето за издигане на тежести, детайли и инструменти непосредствено към работещия.

(2) Забранено е да се подават инструменти и детайли с подхвърляне.

(3) Недопустимо е окачването на инструменти и детайли върху проводниците.

Чл. 246. Забранено е:

1. да се застава от вътрешната страна на проводници и въжета, разположени в криви;

2. изкачването и движението по проводниците и въжетата, отклоняващи се за анкериране;

3. изкачването и движението по проводниците и въжетата на косата (наклонената) контактна мрежа;

4. изкачването и движението по проводниците на обходни и захранващи фидери.

Чл. 247. Когато се работи върху монтажни платформи, инструментите и частите се подават с помощта на монтажно въже или непосредствено от работник, който се изкачва на монтажната платформа и ги подава с ръка на работещия на височина.

Чл. 248. През време на преминаване на работещия на височина от стълб върху конзола или върху въже предпазният му колан трябва да е прикрепен задължително с карабинката си към въжето или към конзолната обтяжка. Категорично се забранява преминаването без прикрепване на предпазния колан по посочения начин.

Чл. 249. (1) Наблюдаващият контролира монтажника, който работи по контактната мрежа, и следи за движението на влаковете. При появата на влак той предупреждава монтажника. В случай на необходимост монтажникът незабавно се премества, като прибира всички пречещи на преминаването предмети.

(2) Не се разрешава наблюдаващият да стои под монтажника, освен през времето, когато му оказва съдействие.

Чл. 250. Монтажникът, който пуска жабките, патентите или полиспастите, задължително предупреждава за това намиращите се долу работници.

Чл. 251. Забранява се работа на височина на лица под 18 години или с по-ниска от трета квалификационна група. Учениците на стаж, навършили 17 години, се допускат за работа на височина под наблюдение на отговорния изпълнител на работата.

Чл. 252. (1) Работи по съоръженията на контактната мрежа, които не изискват изключване на напрежението, са:

1. земните и другите работи на височина до 3 m;

2. изсичането на клони и дървета, отстоящи на разстояние над 2 m от части на контактната мрежа, намиращи се под напрежение;

3. поставянето на номерация, табели и измерване габарита на стълбовете;

4. измерването на "зиг-заг" с огледален прибор;

5. прегледът на заземителите;

6. прегледът на габаритните рамки;

7. поставянето и прегледът на сигналите по контактната мрежа, отстоящи на разстояние над 2 m от части, намиращи се под напрежение;

8. обходът и прегледът на съоръженията по контактната мрежа;

9. измерването съпротивлението на заземителите без отсъединяване на заземителната клема.

(2) За видовете работи по ал. 1 допълнително се провежда писмен инструктаж.

Чл. 253. (1) Дървета се изсичат, като:

1. изпълнителят на работата по изсичането преди започване на работата предупреждава всички членове на бригадата за опасностите от доближаване или допиране на дърветата до проводниците;

2. при ръчно изсичане се забранява грубото им поваляне с предварителното им подрязване, а така също и поваляне, като се използва падане на едно дърво върху друго;

3. за избягване на неочакваното падане на дърветата най-напред се събарят изгнилите, обгорените и слабо крепящите се дървета;

4. дървото, което ще бъде отсечено, предварително се подрязва (засича) на четвърт от дебелината му от тази страна, към която да падне;

5. дървото се реже от противоположната страна на засичането и се спира на 2 - 3 сm до него; ако при това дървото не пада, в разреза се набиват клинове;

6. за предстоящото падане на дървото работниците известяват стоящите в близост с викане или със звуков сигнал, като се следи хората да напуснат опасната зона преди падането на дървото.

(2) Забранява се изсичането на дърветата при мъгла, вятър, гръмотевични бури и през нощта.

(3) Работите по изсичането на дървета, при които се изисква вземане на мерки за предотвратяване на падането им върху проводниците на контактната мрежа и железния път, се извършват с наряд.

Чл. 254. (1) Работите за почистване и боядисване на стълбове и смяна на лампи за осветление и светофарите на разстояние, по-голямо от 2 m от части под напрежение, се извършват без изключване на напрежението и от лица с не по-ниска от трета квалификационна група. За наблюдаващ се изисква не по-ниска от четвърта квалификационна група. Наблюдаващият следи работата само върху един стълб.

(2) Към работа по боядисване на стълбове с изкачване от вътрешната страна на стоманорешетъчен стълб до неговия връх без изключване на напрежението се допускат обучени бояджии с не по-ниска от втора квалификационна група. За боядисване на външната страна на стълба ръката може да се подава до китката.

(3) Боядисването на стълбовете се разрешава с четка с дължина не по-голяма от 0,3 m. Не се допуска накапване или стичане на боя върху съоръженията и изолаторите. При механизирано боядисване се забранява струята да се насочва към проводниците.

(4) Боядисването на стълбове на контактна мрежа под напрежение с изкачване над 3 m от земята се извършва с наряд.

Чл. 255. (1) Работата по изключени и заземени съоръжения и устройства се извършва със:

1. частично изключване на напрежението;

2. пълно изключване на напрежението.

(2) В случаите по ал. 1 се работи с наряд.

Чл. 256. (1) Работа с пълно изключено напрежение е тази, при която се изключва работното напрежение от всички проводници и съоръжения. За района на цялата гара се изключва напрежението и на фидерите и на секционираните въздушни междини по всички направления. За района на междугарие при двупътен участък се изключва напрежението на фидерите и контактната мрежа на двата пътя.

(2) Всички изключени проводници и съоръжения се заземяват.

Чл. 257. Работа с частично изключено напрежение е тази, при която се изключва работното напрежение и се заземяват само тези проводници и съоръжения, по които се работи, и е изключена възможността за приближаване на разстояние по-малко от 2 m до части, намиращи се под напрежение.

Чл. 258. (1) При работа с наряд в един участък (гара или междугарие) може да се допускат едновременно и няколко групи, като на всяка група се издава отделен наряд.

(2) Дежурният енергодиспечер дава заповед за работа поотделно на всеки отговорен изпълнител.

(3) Когато се работи аварийно или предаварийно в един участък, заповед за работа се дава само на един отговорен изпълнител.

Чл. 259. При работа с пълно или частично изключено напрежение отговорният изпълнител има не по-ниска от четвърта квалификационна група. Съставът на бригадата зависи от характера и мястото на работата и се определя от лицето, издаващо наряда.

Чл. 260. (1) Отговорният изпълнител организира работата така, че да наблюдава всички работещи.

(2) В участък, по-голям от две междустълбия, отговорният изпълнител определя и обявява пред бригадата наблюдаващ, който наблюдава няколко работещи от място на разстояние от тях не по-голямо от едно междустълбие.

(3) При работа с частично изключване на напрежението наблюдаващият е с не по-ниска от четвърта квалификационна група. Той наблюдава един или двама работещи.

(4) При работа с пълно изключване на напрежението наблюдаващият е с не по-ниска от трета квалификационна група.

Чл. 261. Разрешава се да се извършват работи по устройствата и съоръженията на контактната мрежа през нощта или при лоша видимост само при положение, че е осигурено осветление и има добра видимост на всички изолатори и проводници в мястото на работата. В такъв случай работата се извършва под ръководството на лице с квалификационна група не по-ниска от четвърта група.

Чл. 262. Забранено е да се извършват работи по изключени и заземени линии и устройства по време на мълнии и силен вятър.

Чл. 263. Забранява се при работа по контактната мрежа с частично изключване на напрежението приближаването на разстояние под 1 m към носещите и фиксиращите въжета на изолираните гъвкави напречници, ако не са заземени.

Чл. 264. Работата по секционни разединители при изключено напрежение и заземена контактна мрежа се извършва след:

1. включване на разединителя;

2. поставяне на заземления от двете страни;

3. шунтиране на разединителя с медно въже със сечение не по-малко от 25 mm2, закрепено с клеми.

Чл. 265. Смяната на конзоли, носещи прътове, хамути и подмяната на стълбове се извършват при изключено напрежение.

Чл. 266. (1) Работа по контактната мрежа в гара или секция от нея без прекъсване движението на влаковете се извършва при следните условия:

1. енергодиспечерът съвместно с влаковия диспечер е осигурил "електрически прозорец" в гарата по време на транзитно преминаващите влакове;

2. отговорният изпълнител е организирал охраната на работната група със сигналист-охранители за всяко направление;

3. изключената гара - секция е заземена двустранно с по два преносими заземителя.

(2) За неспиращите влакове енергодиспечерът организира връчването на образци за преминаването на електроподвижен състав със свалени пантографи.

(3) Разрешава се влизането със свален пантограф на спиращи влакове в гара с изключено напрежение.

(4) Забранена е работата при мълнии, нощно време и намалена видимост.

Чл. 267. При работа в участъци със захранващи фидери за диспечерската централизация в близост под 2 m до контактната мрежа фидерите се третират като неразделна част от контактната мрежа и се изключват заедно със съответните участъци и секции по контактната мрежа и се заземяват.

Чл. 268. Работа по мачтовите трафопостове 27,5 / 0,22 kV може да се извършва с изключване или без изключване на напрежението в контактната мрежа. Когато не се изключва напрежението, в мрежата се поставят преносими заземители на работното място, като се спазват изискванията по наредбата.

Чл. 269. При изключване напрежението на мачтовия трафопост без изключване на напрежението в контактната мрежа или фидера се разрешават само тези прегледи и ремонти, при които работникът не се доближава до части под напрежение на разстояние, по-малко от 2 m.

Чл. 270. (1) При работа по мачтовите трафопостове независимо от наличието или отсъствието на напрежение в контактната мрежа или фидера е необходимо предварително да се изключи прекъсвачът или предпазителят за ниско напрежение и след това - разединителят на високото напрежение.

(2) На тоководещите части на трафопоста се поставят преносими заземители, ако разединителят е без заземителен нож и се окачват табели с надпис "Стой! Високо напрежение!" и "Внимание! Заземено!".

Чл. 271. Смяната на предпазителите на страна 27,5 kV на мачтовите трафопостове се извършва от две лица, едното от които има квалификация не по-ниска от четвърта група, а второто - не по-ниска от трета група. При това се изключват както прекъсвачите (разединителите) за ниско напрежение, така и разединителите за напрежение 27,5 kV на трафопоста. Манипулациите се извършват с диелектрични ръкавици и каски, след като изпълнителите се убедят в действителното изключване на разединителите чрез внимателен оглед на тяхното положение.

Чл. 272. Трансформаторът се повдига от земята върху площадката на стълба или се сваля от нея при пълно изключване на напрежението и след заземяване на контактната мрежа.

Чл. 273. (1) След завършване на работата отговорният изпълнител проверява състоянието на ремонтирания мачтов трафопост и дава нареждане да се свалят преносимите заземители.

(2) След свалянето на преносимия заземител се забранява извършването на каквато и да била работа, свързана с качването по стълба, на който е монтиран трафопостът.

Чл. 274. Работите по обратните фидери се извършват с наряд от бригада в състав най-малко от двама души. Отговорният изпълнител на работата има най-малко четвърта квалификационна група, а изпълнителят най-малко трета.

Чл. 275. (1) Ревизията на връзките на обратния фидер към релсата се извършва без изключване на тяговата подстанция, но с поставяне на меден шунт със сечение не по-малко от 95 mm2.

(2) Прекъсването на обратния фидер без предварително поставяне на шунтиращата връзка се разрешава само след изключване на тяговата подстанция.

Чл. 276. Всички метални конструкции (мостове, пасарели, семафори, отделно стоящи стълбове, покриви на сгради и др.), разположени на разстояние под 5 m от намиращите се под напрежение елементи на контактната мрежа, се заземяват. Заземяват се металните стълбове на контактната мрежа, конструкциите за закрепване на изолаторите и хамутите на обтяжките на железобетонните стълбове и разположените в зоната на влиянието на контактната мрежа метални съоръжения, в които могат да се индуктират опасни напрежения.

Чл. 277. (1) Стълбовете на контактната мрежа, разположени в района на пероните и местата, определени за слизане и качване на пътници без перони, прелези, места за товарене и разтоварване, а също така и стълбовете, на които са монтирани разрядниците или разединителите по контактната мрежа и всички метални конструкции (пасарели, семафори, мостове и други), се заземяват с два заземителя.

(2) В гари с усилена товарно-разтоварна дейност на разтоварищата, пероните и на местата, където стълбовете са на голямо разстояние от гаровите коловози, се разрешава заземяването на стълбовете с групови заземления двойно, подсъединени към релсите.

Чл. 278. Ремонтът на заземленията без изкачване на стълб се извършва без наряд от бригада в състав най-малко от двама души с не по-ниска от трета квалификационна група само след предварително поставяне на шунтираща връзка със сечение най-малко 25 mm2, успоредно на заземлението на стълба или конструкцията. Шунтираща връзка се поставя най-напред към тяговата релса, а след това към заземителя на стълба. Свалянето й протича в обратен ред, след като бъде възстановена връзката на постоянното заземление. Работниците се намират от външната страна на пътя, като единият от тях наблюдава движението на возилата.

Чл. 279. При свързване на заземител към релсата изпълнителят застава от външната страна на коловоза, перпендикулярно на пътя, и следи за чистотата на пътя.

Чл. 280. (1) На мостовете и пасарелите, разположени над електрифицирани линии, се монтират предпазни щитове за ограждане на частите на контактната мрежа, намиращи се под напрежение.

(2) Предпазните мрежи се монтират така, че да осигурят ограждане на елементите под напрежение на разстояние не по-малко от 2 m.

(3) На предпазните щитове се поставят надписи със знака за високо напрежение (червена стрелка, с върха надолу върху жълто поле) и надпис "Високо напрежение!", "Опасно за живота!", "Не се качвай!".

(4) Надписи се поставят на всички стълбове на височина 1,80 m от кота глава релса.

Чл. 281. При работа със специализирана машина изолаторите на изолираните платформи се шунтират с гъвкав меден проводник със сечение не по-малко от 25 mm2.

Чл. 282. Забранява се завъртането на подвижната платформа на специализираната машина, ако при това тя се доближава до части под напрежение на разстояние, по-малко от 2 m.

Чл. 283. Непосредственото измерване на "зиг-зага" и височината на контактната мрежа със специализирана машина за ремонт на контактната мрежа се извършва при изключено напрежение и заземена контактна мрежа с постоянно заземен пантограф. При тази операция се забранява допирането на работниците до контактната мрежа.

Чл. 284. При придвижване на специализираната машина работниците застават в клекнало положение на безопасно място на работната площадка. Придвижването се допуска в границите на преносимите заземители със скорост до 10 km/h. Когато се наложи излизане извън границите на поставените преносими заземители, работниците задължително слизат от работната площадка.

Чл. 285. (1) Забранено е да се извършват каквито и да е работи на площадката на специализираната машина, ако парапетите не са вдигнати и заключени.

(2) Работещите върху платформата задължително ползват предпазни каски с притегнат подбрадник.

(3) При работа над платформата и извън парапетите на платформата се ползва предпазен колан.

(4) Качването и слизането от платформата се извършват само с разрешение на отговорния изпълнител.

(5) Тежките и обемистите резервни части и инструменти се доставят на работещ на платформата с помощта на въже.

Чл. 286. (1) Придвижването на специализираната машина по време на работа, вдигането и свалянето на работната платформа се извършват само по нареждане на намиращия се на площадката отговорен изпълнител на работата. Работещите вземат мерки за обезопасяване при движението, както и да не се ударят в части от контактната мрежа.

(2) Преди да се даде сигнал за придвижване, се свалят всички приспособления и части, препятстващи свободното движение на специализираната машина, работата се прекратява и работещите заемат определените си безопасни места.

Чл. 287. След завършване на работа със специализираната машина огражданията и заземителите се свалят само, след като работниците слязат от работната площадка.

Чл. 288. При превозване на работниците със специализираната машина до машиниста седи бригадирът (отговорният изпълнител) на работната група. При превозване на работници в прикачен вагон в групата се осигурява лице, обучено като старши на групата, което наблюдава за реда и за безопасното превозване на хората.

Чл. 289. При превозването със специализирана машина и прикачен към нея вагон броят на лицата в тях не се разрешава да превишава бройките, определени в техническия паспорт на машината, за вагоните - 10 лица за ненатоварен вагон и едно лице (спирач) в натоварен с материали вагон.

Чл. 290. Забранено е:

1. сядането върху страничните перила и стоенето прав в специализирана машина и вагон по време на движение;

2. слизането, качването и преминаването между вагона и специализираната машина по време на движение.

Чл. 291. Забранено е да се извършват работи по контактната мрежа с неизправна специализирана машина или при изтекъл срок на ревизия.

Чл. 292. (1) Работа в близост до части, намиращи се под напрежение, на разстояние от 1 до 2 m се счита за работа при особени условия.

(2) Работата се извършва само при добра видимост, като отговорният изпълнител на работата има пета квалификационна група, а членът на бригадата - не по-ниска от четвърта квалификационна група, и във всички случаи с разрешение от ръководителя на подрайона.

(3) При работа при особени условия наблюдаващият е с пета квалификационна група и извършва наблюдение само на един работещ.

Чл. 293. (1) При работа в близост до части, намиращи се под напрежение, работната група се осигурява и използва преносим заземител, свързан към тяговата релса от страна на захранването и подготвен за окачване към проводниците.

(2) Работникът, определен за работа близо до части, намиращи се под напрежение, се изкачва, извършва работата и се премества от едно място на друго само с разрешение и по нареждане на отговорния изпълнител на работата. Отговорният изпълнител или наблюдаващият следи за правилното изпълнение на неговите нареждания, както и за това работещият да не се доближава на разстояние, по-малко от 1 m към проводника или части от контактната мрежа, намиращи се под напрежение.

Чл. 294. При работа в близост до части, намиращи се под напрежение, се забранява:

1. приближаването на разстояние по-малко от 1 m до тях;

2. работата в клекнало или наведено положение, ако при изправянето разстоянието от работещия до части, намиращи се под напрежение, е по-малко от 1 m;

3. работата при наличие на напрежение от двете страни на работещия на разстояние, по-малко от 2 m;

4. работата над части, намиращи се под напрежение.

Чл. 295. (1) Работата по гъвкавите напречници близо до частите, намиращи се под напрежение (включително първите до стълбовете изолатори), се извършва на самите стълбове с наряд от работници с не по-ниска от четвърта квалификационна група под наблюдение на отговорния изпълнител на работата или назначения от него наблюдаващ с квалификация не по-ниска от пета група. Един наблюдаващ може да извършва наблюдение на не повече от двама работници, намиращи се на един стълб.

(2) Преди започване на работата се проверява изправността на висящите изолатори на горното фиксиращо въже и на вторите от стълбовете изолатори в долното фиксиращо въже. Ако те са изправни, се заземява неутралната част на долното фиксиращо въже.

(3) Проверка на изправността на изолаторите може да се извършва на "искра" с допиране на острието към електрическия съединител между долното и горното фиксиращо въже.

(4) Проверката може да се извършва и с фазоуказателна щанга, като се допират краищата й до двете страни на първия до стълба изолатор в долното фиксиращо въже.

Чл. 296. По време на изкачването по стълб и слизането на земята не се разрешава приближаването към части, намиращи се под напрежение, на разстояние по-малко от 1 m. Изкачването се извършва под наблюдение на отговорния изпълнител или назначен от него наблюдаващ с пета квалификационна група.

Чл. 297. При почистване на лед по изкуствени съоръжения изключеният участък двустранно се заземява, като на специализираната машина се използва допълнително монтиран заземителен пантограф. Задължително е използването на изправна изолираща щанга, предпазна каска, диелектрични ръкавици и предпазни очила.

Чл. 298. (1) Всички работи по почистване на лед в тунелите се извършват с разрешение на дежурния енергодиспечер и при оформен наряд.

(2) Ледът, образувал се непредвидено, се почиства предаварийно без наряд.

Чл. 299. Когато се работи със специализираната машина, съставът на бригадата е най-малко от три лица с отговорен изпълнител, притежаващ не по-ниска от четвърта квалификационна група, и членове на бригадата с не по-ниска от трета квалификационна група.

Чл. 300. За безопасно извършване на работата на работното място чрез аварийно осветление се осигурява нормална видимост.

Чл. 301. (1) Качването на работните площадки за почистване на лед се разрешава само след изключване на напрежението на контактната мрежа и заземяване на изключения участък.

(2) Забранено е качването и слизането от работните площадки по време на движение. Не се разрешава скоростта на движение на специализираната машина да превишава 10 km/h.

Чл. 302. (1) В междугарие на еднопътен участък с повече от един тунел се разрешава заземяването да се извършва двустранно от съседните гари със специално монтирани за целта заземителни разединители.

(2) При заземяване по ал. 1 се разрешава само почистване на лед.

Чл. 303. Почиства се ледът, който пречи на токоснемането, на движението на пантографите, на нормалната работа на контактната мрежа.

Чл. 304. Ледът се почиства чрез механичното отстраняване на висящи ледообразувания.

Чл. 305. При прекъсване на всички железопътни съобщителни средства с дежурния енергодиспечер могат да се отстраняват само повредите по контактната мрежа, които застрашават сигурността на движението на влаковете, или за спасяването на човешки живот, или при природни бедствия. В такива случаи работите се изпълняват под ръководството на лице с пета квалификационна група.

Чл. 306. (1) Разединителите, изключени без заповед на дежурния енергодиспечер, могат да бъдат включени, преди да бъде възстановена връзката с енергодиспечера, само от същия изпълнител, който ги е изключил.

(2) Забранява се включването на разединители, които до момента на прекъсване на връзките за съобщение с дежурния енергодиспечер са били изключени.

(3) Отговорният изпълнител на работата е длъжен при първа възможност да извести на дежурния енергодиспечер за извършените манипулации и взетите мерки.

Чл. 307. (1) Специфичните изисквания за безопасност при работа по електропроводи с напрежение 6 kV, 75 Hz са дадени в приложение № 9.

(2) Специфичните изисквания за безопасност и здраве при монтаж на контактната мрежа са посочени в приложение № 10.

Чл. 315. Преди започване на работа по външните съоръжения на релсови вериги и броячните точки механиците и монтьорите вписват в книга по образец какво ще работят и се информират от дежурния ръководител движение за предстоящите придвижвания на железопътните возила в района, в който ще работят.

Чл. 316. През цялото време на работа по релсовите вериги и броячните точки се поддържа постоянно връзка с дежурния ръководител движение чрез радиотелефон или чрез гаровата високоговоряща уредба.

Чл. 317. При извършване на оглед на външните съоръжения на релсовите вериги и броячните точки проверяващите се движат встрани на пътя. Забранено е движението между двете релси по време на огледа.

Чл. 318. При измерване изолационното съпротивление на изолиращите настави задължително се застава от външната страна на релсата с лице към железния път, с готовност при поява на железопътно возило провеждащият измерванията да се отдалечи на безопасно разстояние. Когато измерването налага да се застане между релсите, измерващият, след като се убеди, че не идва железопътно возило, по най-бързия начин извършва измерванията. По време на измерването второто лице следи за приближаващи се железопътни возила.

Чл. 319. При разскачване на въжетата на дроселен трансформатор за контролни измервания или за подмяната им задължително се поставя обходно въже, което свързва веригата за обратния тягов ток.

Чл. 320. При извършване на планови или аварийни ремонти в зоната на броячната точка след демонтажа на броячните глави и изваждането на куплунга от ножовата рейка механикът по осигурителна техника застава на безопасно разстояние от мястото на работа на ремонтната група.

Чл. 321. При работа по стрелковите обръщателни апарати (СОА) едното лице е изпълнител, а другото следи за приближаване на железопътни возила.

Чл. 322. Преди започване на работа по стрелкови обръщателни апарати механиците и монтьорите вписват в книга по образец какво ще работят и се информират от дежурния ръководител движение за предстоящите придвижвания на железопътните возила в района, в който ще работят.

Чл. 323. Ремонтът на стрелкови обръщателни апарати, регулирането или почистването на електромеханичните и механичните детайли и възли при включено напрежение са забранени.

Чл. 324. За електрически измервания по стрелкови обръщателни апарати се използват прибори, комплектовани с проводници с изолирани накрайници. При това се обръща особено внимание на риска от доближаване до тоководещи части.

Чл. 325. Преди започване на работа по СОА 2 и СОА 3 за недопускане на възможността за обръщане на стрелката се изключват контактите на курбела, а за СОА 1, където няма прекъсвачи в стрелковия крайщник - се свалят електрическите предпазители във веригата за управление на електрическия двигател и на гнездата им се поставя табела "Не включвай! Работят хора!".

Чл. 326. При сваляне на капака на стрелкови обръщателен апарат той се поставя на земята извън габарита. Забранено е поставянето му между релсите, върху релсите или на ребро.

Чл. 327. При работа по стрелкови обръщателни апарати механикът и електромонтьорът застават встрани от стрелковия обръщателен апарат извън коловоза, с лице към него, а при регулиране на щанга второто лице следи за приближаването на железопътни возила и своевременно предупреждава работещия.

Чл. 328. Преди преминаване на влак по стрелката работата по стрелкови обръщателни апарати се преустановява и работещите се отдалечат на безопасно разстояние.

Чл. 329. Забранено е демонтирането на предпазителя върху голямото зъбно колело на редуктора при СОА 1 и обръщането на СОА 1 и въртенето на колелото с крак или ръка.

Чл. 330. При проверка на плътността на прилепване на езиците на стрелката към раменната релса с шаблон се внимава при поставянето на шаблона ръката да не попадне между езика и раменната релса.

Чл. 331. За безопасно извършване на работа по стрелките се поставя дървено трупче между раменната релса и свободния език. След свършване на работата трупчето веднага се изважда.

Чл. 332. При качване на мачтов светофор се използват предпазен колан и предпазна каска.

Чл. 333. Преди започване на работа, свързана с качване на мачтов светофор, задължително се проверява закрепването на стълбата или стъпенките на светофора и укрепването на неговия фундамент.

Чл. 334. (1) При работа по светофори в електрифициран участък се проверява наличието и целостта на заземяването на светофора и сигурното закрепване на заземителите към релсите.

(2) Когато разстоянието между работещия и части на контактната мрежа под напрежение е от 2 до 4 m, се осигурява наблюдаващ. Ако разстоянието е по-малко от 2 m, контактната мрежа се изключва и заземява.

Чл. 335. При качване на светофора второто лице задължително следи за приближаващи се железопътни возила, за което своевременно предупреждава качилия се на светофора. При приближаване на возило работещият е задължен незабавно да слезе от светофора и двамата застават на безопасно разстояние до окончателното преминаване на движещото се железопътно возило. Ако светофорът е в крива и няма видимост, е целесъобразно работещите да се съобразяват с разписанието за движение на влаковете.

Чл. 336. Забранена е работата по мачтов светофор по време на активна атмосферна дейност (гръмотевична буря).

Чл. 337. Работите, свързани с проверка, профилактика и ремонт по трансформаторните кутии на светофорите, се извършват при изключено напрежение. При невъзможност за изключване се използват изправни монтьорски инструменти с изолирани ръкохватки.

Чл. 338. Маршрутните указатели се проверяват в свободно от движение на влаковете време след съгласуване с дежурния ръководител движение в гарата. По време на проверката действието на маршрутния указател се изключва чрез сваляне на електрическите предпазители и на техните гнезда се поставя табела с надпис "Не включвай! Работят хора!".

Чл. 339. При аварийна ситуация изгоряла светофорна лампа може да се сменя от едно лице с не по-ниска от трета група по електробезопасност.

Чл. 340. При работа по бариерни механизми в електрифициран участък първо се проверява наличието и целостта на заземлението на бариерния механизъм.

Чл. 341. При проверка видимостта на прелезните и предпрелезните светофори проверяващият застава на безопасно разстояние от железния път.

Чл. 342. При проверка на видимостта на шосейните светофари едното лице следи за приближаване на автомобили.

Чл. 343. При проверка за падане на гредата от механизма на бариерите проверяващият застава така, че при падане да не го нарани.

Чл. 344. Проводниците на прелезната сигнализация и самото сигнализиращо устройство се закрепват сигурно и защитават от механични повреди.

Чл. 345. Проверката с почистване и смазване на задвижването задължително се извършва при спуснати бариерни греди и изключено захранване на електрическия двигател.

Чл. 346. Забранява се регулирането на контактори и крайните изключватели на автоматични прелезни устройства по време на движение на бариерните греди.

Чл. 347. При проверка и ремонт на къса електронна релсова верига задължително се застава с лице към релсите с готовност за отстраняване на безопасно разстояние от железния път.

Чл. 348. При проверка на шунтовата чувствителност на релсовата верига или наложила се подмяна на въже на къса електронна релсова верига лицето, което извършва тази операция, при поява на железопътно возило застава отстрани на пътя на безопасно разстояние с лице към движещото се возило.

Чл. 349. Ремонтът на гаровата съобщителна апаратура се извършва от лица с не по-ниска от трета квалификационна група по електробезопасност.

Чл. 350. Като правило пред магистралния шкаф има диелектрично килимче или при работа по него се използват диелектрични боти.

Чл. 351. При започване на работа по магистрален шкаф се проверява закрепването на заземителното въже към заземителната клема. Забранено е докосването на чифтовете с ръка.

Чл. 352. Ранжировките в магистралните шкафове се извършват с изолирани инструменти.

Чл. 353. Капаците на съобщителната апаратура се свалят внимателно и се поставят на предварително определено и почистено място.

Чл. 354. Съоръженията на влаковата радиовръзка може да се обслужват от едно лице с не по-ниска от трета квалификационна група по електробезопасност, когато не се работи по антеннофидерните устройства.

Чл. 355. Обслужването на уредбите за радиовръзка на локомотива или мотрисния влак е възможно само след получаване на разрешение от локомотивния машинист или дежурния деломайстор.

Чл. 356. При работа по съоръженията на влакова диспечерска връзка са забранени:

1. допирането до тоководещите части на локомотива (мотрисния влак);

2. качването и слизането от локомотива по време на движение;

3. прегледът на антенните устройства и ремонтът на радиостанцията по време на движение на локомотива;

4. качването на покрива на локомотива за извършване на каквито е да е работи в електрифициран участък, ако контактната мрежа не е изключена и заземена.

Чл. 357. При качване на покрива на локомотива задължително се използват предпазен колан и предпазна каска.

Чл. 358. При настройка и ремонт на апаратурата за радиовръзки не се разрешава допирането до нейните тоководещи части.

Чл. 359. Съоръженията на влаковата диспечерска радиовръзка (стационарна радиостанция, стационарно устройство при ръководител движение и управляващо устройство при диспечера) задължително се заземяват.

Чл. 360. Забранено е да се започва работа по стрелково отопление без предварително съгласуване с дежурния ръководител движение.

Чл. 361. Работата за профилактиката и ремонтът на електрическото отопление на стрелките се извършват най-малко от две лица, едното от които с не по-ниска от трета квалификационна група по електробезопасност.

Чл. 362. Един от работниците следи непрекъснато за приближаването на железопътно возило и своевременно сигнализира за отстраняване на безопасно разстояние на работниците и използваните от тях инструменти и материали.

Чл. 363. Всички работи, свързани с ремонта и подмяната на нагреватели за отоплението, се извършват при изключено напрежение.

Чл. 364. Абсолютно забранено е при работа по смяна на нагревателите тяхното зануляване и заземяване. Същата забрана е и за вторичната страна на разделителните трансформатори.

Чл. 365. За безопасно извършване на работа по стрелките се поставя дървено трупче между раменната релса и свободния език. След свършване на работата трупчето незабавно се изважда.

Чл. 366. В електрифициран участък нагревателите се пренасят на разстояние не по-малко от 2 m до контактната мрежа.

Чл. 367. При смяна на лампите, почистване и ремонт на осветителните тела на електрифицирани железопътни участъци се спазват и изискванията за безопасност при работа в електрифициран участък.

Чл. 368. При работа по осветителни тела на разстояние от 2 до 4 m от части на контактната мрежа под напрежение напрежението на контактната мрежа не се изключва. Работещият се следи от наблюдаващ.

Чл. 369. При най-малко съмнение, че разстоянието между работещия и части на контактната мрежа под напрежение е по-малко от 2 m, работата се преустановява и се изисква изключване и заземяване на контактната мрежа.

Чл. 370. Работата по осветителни тела, монтирани на пилони и стълбове на контактната мрежа, се извършва с наряд.

Чл. 371. При работа на площадките на пилони капакът на пода е затворен.

Чл. 679. (1) Изискванията за безопасност и здраве при работа в трамвайния транспорт са както при осъществяване на превози по железопътната инфраструктура, когато условията на труд са еднакви.

(2) Характерните изисквания за безопасност и здраве при работа в трамвайния транспорт са посочени в тази глава.

Чл. 680. (1) Всички работници и служители от трамвайния транспорт са длъжни да съдействат за осигуряване на безопасността на движението на трамвайния транспорт, за опазване на живота и здравето на персонала, пътниците, минувачите.

(2) Когато има препятствие на железния (релсовия) път, лицата по ал. 1 са задължени да го отстранят, оградят или оповестят.

(3) При скъсан, провиснал или паднал на пътя проводник или въже от контактната мрежа се вземат мерки за предотвратяване на доближаване до тях на пешеходци и превозни средства на разстояние не по-малко от 8 m.

(4) При повреда на трамвайна мотриса своевременно се съобщава.

Чл. 681. (1) На територията на трамвайните депа длъжностните лица се движат с повишена бдителност по определените пътеки за пешеходци. Забранено е движението по коловозите и между релсите или в близост до железния път (в габарита на подвижния състав).

(2) Не се разрешава преминаването в непосредствена близост до, пред или зад гарирана трамвайна мотриса.

Чл. 682. Преминаването между гарирани трамвайни мотриси или гарирана мотриса и портална врата на сервизно хале се разрешава, ако разстоянието между тях е над 3 m.

Чл. 683. При преминаване на трамвайна мотриса лицата се отдръпват извън габарита. На безопасно разстояние се пресича и пред движеща се трамвайна мотриса.

Чл. 684. Забранено е слизането и качването от/на трамвайна мотриса, когато е в движение.

Чл. 685. (1) Контактната и кабелните мрежи на трамвайния транспорт и съоръженията към тях са под напрежение 600 V постоянен ток.

(2) Забранява се приближаването на лица непосредствено или чрез какъвто и да е предмет към части на контактната мрежа под напрежение на разстояние, по-малко от 0,6 m.

Чл. 686. (1) Ръководител на група за ремонт на железния (релсовия) път и пътните съоръжения е техническият ръководител или определен от него работник.

(2) Ръководителят на групата организира обезопасяването на работното място, определя задачите на работниците и непосредствено наблюдава тяхната дейност.

Чл. 687. (1) Железният път се ремонтира и поддържа без и със спиране на трамвайното движение в зависимост от вида и технологията на ремонта.

(2) В зависимост от конкретните условия ръководителят на групата предварително определя безопасно място, на което застават работниците при преминаване на трамвайните мотриси през работното място.

(3) Ръководителят на групата или определен от него работник следи за движението на трамваите, своевременно предупреждава работниците за отстраняване от железния път и подава сигнал на ватмана за преминаване на трамвайната мотриса.

Чл. 688. Работното място на железния път се огражда със съответните предупредителни, забранителни, указателни и други знаци и сигнали.

Чл. 689. Когато трамвайният и автомобилният транспорт ползват общо платно, работното място се сигнализира спрямо автомобилите съгласно Закона за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45, 76 от 2002 г., бр. 16, 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85, 115 от 2004 г., бр. 9 от 2005 г.) и правилника за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 25 от 1996 г.; попр., бр. 72 от 1996 г.).

Чл. 690. При интензивно автомобилно движение, когато е необходимо, ръководителят на групата създава организация за временно спиране на автомобилното движение.

Чл. 691. Когато е наложително, през работното място се осигуряват обезопасени пътеки за преминаване на пешеходци и път за автомобилите.

Чл. 692. При намалена видимост работното място и сигналите допълнително се осветяват.

Чл. 693. На работното място работниците ползват сигнално облекло.

Чл. 694. Работа по железния път и съоръженията започва само по заповед на ръководителя на групата след обезопасяване на работното място.

Чл. 695. Работниците не оставят на железния път в рамките на габарита на подвижния състав инструменти, приспособления, колички и материали.

Чл. 696. Забранено е при ремонт на укрепването на железопътните релси почистването на траверсите (панелите) под релсите и изваждането на предмети между релсата и траверсата с ръце. За целта се използват инструменти (приспособления).

Чл. 697. При ремонт на железния път с пътноремонтни машини в технологията на ремонта се определя режимът на работа на контактните мрежи.

Чл. 698. Монтажът, демонтажът и ремонтът на електрическата част на автоматичните стрелки се извършват при изключено захранващо напрежение.

Чл. 699. Преди окончателното завършване на работата и проверката за състоянието на железния път и контактната мрежа сигналите, ограждащи работното място, не се прибират.

Чл. 700. Минималните изисквания за обезпечаване безопасност при работа по контактната и кабелните мрежи на трамвайния транспорт са определени в Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. Специфичните в някои случаи повишени изисквания за безопасност, произтичащи от особеностите на трамвайната контактна мрежа, са дадени в тази глава.

Чл. 701. Право за издаване на наряди за работа по контактните трамвайни и тролейбусни мрежи, по кабелната мрежа се предоставя на лица с пета квалификационна група по електробезопасност.

Чл. 702. (1) Изпълнител на работата е майстор или електромонтьор от ремонтните групи по контактната или кабелната мрежа с четвърта квалификационна група по електробезопасност.

(2) Изпълнителят на работата съвместява задълженията на допускащ до работа.

Чл. 703. Работа по контактната трамвайна мрежа се извършва:

1. с наряд, с нареждане, по реда на текущата експлоатация;

2. с пълно изключване на напрежението, с частично изключване на напрежението, с напрежение на тоководещите части (контактните проводници) на контактната мрежа, по които се работи, или в близост до тях.

Чл. 704. Пълното изключване на напрежението включва и изключване напрежението на тролейбусните контактни мрежи, ако на работното място има такива.

Чл. 705. С пълно изключване на напрежението се работи при:

1. скъсване на контактен проводник;

2. смяна на контактен проводник с дължина над 10 m;

3. смяна на носещо въже на верижна мрежа;

4. смяна на компенсатор;

5. смяна на конзола;

6. смяна на секционен изолатор между секции, захранвани от две токоизправителни станции;

7. прехвърляне на носещо или фиксиращо въже през контактен проводник, когато се работи с един специализиран автомобил за ремонт на трамвайна и тролейбусна контактна мрежа;

8. работа по трамвайни мрежи под изкуствени съоръжения (надлези, мостове, пасарели, тунели и др.), когато разстоянието между части на контактната мрежа под напрежение и заземени конструкции е по-малко от 1,5 m;

9. работа по възлови места - на пресичане с други трамвайни мрежи и тролейбусни мрежи;

10. почистване на части от контактната мрежа от клони, счупени носещи конструкции, елементи на други мрежи;

11. когато е невъзможно движението на трамваите в двете посоки.

Чл. 706. Частичното изключване на напрежението като правило се използва при аварийни ремонти, когато на работното място има две и повече мрежи, включително и тролейбусни. Изключва се само мрежата, по която се работи.

Чл. 707. Напрежението на контактната мрежа се изключва със секторните прекъсвачи в токоизправителните станции.

Чл. 708. (1) След прекъсвачите се изключват секторните плюсови разединители на кабелния излаз.

(2) Ножовите разединители на кабелния излаз се изключват от електромонтьор от бригадата с не по-ниска от трета квалификационна група по електробезопасност, като се използват диелектрични щанги и ръкавици под наблюдението на изпълнителя на работата.

Чл. 709. Отсъствието на напрежение се проверява с указател на напрежение от двама електромонтьори с не по-ниска от трета квалификационна група по електробезопасност, като се използват диелектрични ръкавици.

Чл. 710. (1) Преносимите заземители се поставят от двама електромонтьори с не по-ниска от трета квалификационна група по електробезопасност.

(2) Най-напред заземителите се присъединяват към железопътната тягова релса. Не се разрешава присъединяване на заземители към стълбовете на контактната мрежа или други заземени конструкции.

(3) Заземителите на тоководещата част (контактния проводник) се поставят с диелектрични ръкавици и изолационна щанга.

Чл. 711. Изпълнителят на работата уведомява дежурния енергодиспечер за пристигането на работното място, за изпълнението на разпоредените превключвания и за поставянето на преносими заземители.

Чл. 712. Работа без изключване на напрежението на контактната мрежа като правило се извършва при профилактика и авариен ремонт на съоръженията на мрежата.

Чл. 713. За извършване на работа по тоководещите части на контактната мрежа без изключване на напрежението е задължително:

1. разработване на технологична инструкция;

2. осигуряване на специализирани инструменти, съоръжения и екипировка за всеки отделен вид работа;

3. обучение на работниците от ремонтните групи.

Чл. 714. (1) За извършване на работа по тоководещата част на контактната мрежа без изключване на напрежението е задължително използването на изолирани работни площадки на специализираните автомобили за ремонт на трамвайни и тролейбусни контактни мрежи.

(2) Между работната площадка и корпуса на автомобила изолационното съпротивление е над 1 МW.

Чл. 715. (1) При работа на работната площадка на специализирания автомобил ръчната спирачка е натегната.

(2) При голям наклонен и хлъзгав автомобилен или железен път колелата на автомобила допълнително се осигуряват срещу самопридвижване.

Чл. 716. При работа на работната площадка специализираният автомобил се обезпечава срещу удар от друг автомобил, като се сигнализира съгласно Закона за движение по пътищата и правилника за неговото прилагане.

Чл. 717. (1) На работната площадка на специализирания автомобил работят най-малко двама електромонтьори.

(2) Броят на електромонтьорите на работната площадка се определя от технологията на ремонта и не се разрешава да превишава товароносимостта на платформата.

(3) Ако на площадката има сняг или обледяване, преди работа тя се почиства.

Чл. 718. (1) При работа на площадката на специализирания автомобил:

1. електромонтьорите използват предпазна каска;

2. парапетите на площадката се вдигат и фиксират;

3. инструментите, приспособленията, резервните и свалените части от контактната мрежа на площадката се поставят така, че да не падат.

(2) Когато специализираният автомобил е спрял успоредно и непосредствено до трамвайната мотриса, работещият може да стъпи на покрива на мотрисата след обезопасяване с предпазен колан, свързан с парапета на работната площадка.

Чл. 719. Когато се работи по тоководещи части без изключване на напрежението на мрежата, е забранено качването и слизането на/от работната площадка и подаването на инструменти, приспособления, части.

Чл. 720. При работа по контактната мрежа в криви се застава от външната страна на мрежата. Когато се налага да се работи от вътрешната страна на мрежата, контактният проводник и носещото въже допълнително се осигуряват срещу изпускане от клемите.

Чл. 721. (1) Когато на работната площадка има електромонтьори, специализираният автомобил се придвижва със скорост до 5 km/h.

(2) Автомобилът се придвижва само по команда на намиращ се на площадката електромонтьор.

Чл. 722. (1) Монтажът на стенни розетки с преносима стълба се извършва от двама електромонтьори. Единият от тях придържа стълбата и не допуска лица да минават под или близо до нея.

(2) Стълбите трябва да бъдат с метални шипове или гумени обувки в долния си край.

Чл. 723. (1) Стълбовете се почистват и боядисват без изключване напрежението на контактната мрежа.

(2) Наблюдаващият при работа по ал. 1 има не по-ниска от трета квалификационна група по електробезопасност.

(3) Разстоянието между работещия и части на мрежата под напрежение е по-голямо от 1,5 m.

Чл. 724. Забранява се:

1. извършването на работа по контактната мрежа при гръмотевични бури;

2. извършването на работа по тоководещи части на контактната мрежа без изключване на напрежението при дъжд и снеговалеж.

Чл. 725. (1) Когато са прекъснати всички съобщителни връзки с дежурния енергодиспечер, по контактната мрежа могат да се извършват работи по отстраняване на повреди, застрашаващи човешки живот и безопасността на движението или предизвикващи спиране на движението.

(2) Работата се извършва под ръководството на лице с не по-ниска от четвърта квалификационна група по електробезопасност, като се спазват изискванията за безопасност при работа по контактната мрежа.

(3) При необходимост ръководителят на работата изключва напрежението на контактната мрежа чрез разединителите на кабелния излаз. Разединителите се изключват без товар (трамвайните мотриси са със свалени пантографи, тролейбусите - със свалени токоснемащи пръти).

(4) За възстановяване на движението ръководителят на работата може да включи изключените от него разединители.

(5) При първа възможност ръководителят уведомява дежурния енергодиспечер за извършените работи и взетите мерки.

Чл. 726. Забранено е включването на разединители, които са били изключени преди прекъсване на всички съобщителни връзки с дежурния енергодиспечер.

Чл. 727. Посочените изисквания за безопасност при работа по трамвайните контактни мрежи се отнасят и при работа по тролейбусните контактни мрежи, като се спазват също изискванията на Наредбата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили (ДВ, бр. 6 от 2005 г.).

Чл. 728. (1) Ватманите на трамвайните мотриси и трамвайните композиции (мотрисни влакове) притежават правоспособност и втора квалификационна група по електробезопасност.

(2) Ватманите се явяват на предсменен медицински преглед, проба за употреба на алкохол и предсменен инструктаж.

Чл. 729. (1) При приемане на трамвайната мотриса в депо ватманът извършва оглед само след като се убеди, че ръчната спирачка е затегната (задействани спирачки в положение "паркинг") и пантографът е свален.

(2) Не се разрешава в кабината за управление (ватманската кабина) да има външни предмети (багаж).

(3) Преди да вдигне пантографа, ватманът проверява дали по мотрисата не се работи и всички капаци, врати, люкове на шкафовете и сандъците на електрообзавеждането се затворени и подава звуков сигнал.

Чл. 730. (1) Преди потегляне с трамвайната мотриса ватманът подава звуков сигнал и се уверява, че пред или в непосредствена близост до мотрисата няма хора.

(2) Преди потегляне от ремонтен канал или съоръжение за работа на покрива (кула, вишка) ватманът с оглед се осигурява, че под или на мотрисата няма работници.

Чл. 731. При движение на мотриса в района на депо (парк) са недопустими качването и слизането на длъжностни лица, извършването на ремонт и регулирането в мотрисата, почистването, седенето на стъпалата.

Чл. 732. При смяна на ватманите на линия предаващият смяната ватман информира приемащия ватман, ако има особености при работа на мотрисата или по линията.

Чл. 733. (1) Като правило вратата на кабината при движение на мотрисата е затворена и в кабината не се допуска друго лице.

(2) Вратата на кабината може да е отворена при обучение на стажант - второ лице ватман, и при проверка от контролни органи.

Чл. 734. Не се разрешава ватманът да показва глава или ръка през прозореца на кабината. Ако това се налага при изпълнение на служебните задължения, то се извършва с повишено внимание.

Чл. 735. (1) Ватманът напуска кабината за изпълнение на служебни задължения, като:

1. ръчно превключване на стрелки;

2. външен оглед на мотрисата;

3. предупреждаване на ватмана на следваща го мотриса;

4. информиране от ватмана на мотриса пред него;

5. произшествие.

(2) При напускане на кабината ватманът натяга ръчната спирачка. В зависимост от конкретните условия той предотвратява достъпа на други лица до кабината и управлението на мотрисата чрез изключване на главния прекъсвач, сваляне на пантографа, блокиране на управлението или заключване (затваряне) вратата на кабината.

(3) Ватманът не минава от лявата страна на своята мотриса, ако насреща идва мотриса.

(4) При общо платно с автомобилния транспорт ватманът се пази от преминаващите автомобили, като се препоръчва придвижване срещу тяхното движение. При обособено трасе на трамваите ватманът внимава за неравности и препятствия по пътя си.

Чл. 736. (1) При повреда на трамвайната мотриса, след като се убеди, че е невъзможно или рисково самостоятелното й придвижване, ватманът:

1. спира мотрисата по възможност на подходящо място - извън кръстовище, крива, голям наклон;

2. с ръчната спирачка осигурява мотрисата срещу самопридвижване;

3. изключва главния прекъсвач;

4. сваля пантографа и го подсигурява в това положение;

5. осигурява безопасното слизане на пътниците;

6. уведомява за събитието централния диспечерски пункт.

(2) При повреда на пантографа и/или контактната мрежа ватманът незабавно спира (екстремно) мотрисата.

(3) При наклон на пътя над 40 ‰ ватманът осигурява мотрисата срещу самопридвижване със спирателни обувки или друга спирачка.

Чл. 737. (1) Забранено е ватманът да отстранява повреди (да извършва случаен ремонт) по електрообзавеждането на мотрисата и да се качва на покрива на мотрисата.

(2) Повредите се отстраняват от аварийни групи по подвижен състав (контактна мрежа) или мотрисата се избутва (изтегля) от друга мотриса.

(3) Допуска се качване на покрива на трамвайната мотриса, ако:

1. мотрисата е приспособена и ватманът разполага с лични предпазни средства за работа на височина;

2. са изпълнени изискванията за електрообезопасяване.

Чл. 738. (1) Маневра на заден ход с трамвайна мотриса се извършва, ако има второ лице, което е правоспособен ватман или лице от експлоатационния състав. Второто лице осигурява безопасността на минувачите и возилата, подава информация на ватмана в кабината, превключва стрелките.

(2) При наличие на резервен пулт за управление от задната платформа маневрата се извършва самостоятелно от ватмана на мотрисата.

Чл. 739. Ватманът напуска трамвайната мотриса при гариране (оставяне в покой) след:

1. осигуряване мотрисата срещу самопридвижване;

2. изключване на главния прекъсвач;

3. сваляне на пантографа.

Чл. 740. Когато трамвайната мотриса е с вдигнат пантограф, като правило е забранено отварянето на врати, капаци на шкафовете и сандъците на електрообзавеждането, допирането до апарати, машини и проводници.

Чл. 741. (1) Почистването, техническото обслужване и ремонтът на трамвайна мотриса се извършват след осигуряване на мотрисата срещу самопридвижване, изключване на главния прекъсвач, сваляне на пантографа, изключване на акумулаторната батерия.

(2) Работещият е длъжен визуално да се убеди, че пантографът е свален.

(3) При работа по трамвайната мотриса на пулта за управление се поставя табела "Не включвай! Работят хора!".

Чл. 742. Забраняват се работата и допирането до апарати и проводници при включени акумулаторна батерия и кондензаторна батерия с остатъчен електрически заряд.

Чл. 743. (1) При пробно поставяне на трамвайна мотриса под напрежение лицата, работещи по нея или в непосредствена близост, се отстраняват.

(2) За функционална проверка се допуска отваряне на врати и капаци на електрообзавеждането.

(3) Забранено е принудителното включване на защитните апарати.

Чл. 744. (1) Мотрисите се вкарват в сервизното хале на собствен ход със скорост до 5 km/h.

(2) Контактната мрежа над ремонтните канали се секционира и съоръжава със светлинна сигнализация съгласно чл. 382.

(3) В зависимост от характера на ремонта, който се извършва на ремонтния канал, и конструкцията на секционните разединители във всяко трамвайно депо се изготвя инструкция за безопасност при превключване на секционните разединители на ремонтните канали.

Чл. 745. Трамвайните мотриси се прекарват на собствен ход през миячните машини с предписаната скорост и затворени врати и прозорци.

Чл. 746. При установяване на мотриса за ремонт разстоянието между прикачните (съединителните) устройства (теглично-отбивачни съоръжения) на две съседни мотриси е над 2 m. Мотрисата се осигурява срещу самопридвижване, главният прекъсвач се изключва, пантографът се сваля.

Чл. 747. (1) Лицата, които управляват мотрисите при маневра в трамвайното депо, са правоспособни ватмани с втора квалификационна група по безопасност, на които е възложено със заповед извършването на маневрената работа.

(2) В зависимост от типа на прикачните устройства на мотрисите в депото се разработва инструкция за безопасност и здраве при маневрената работа.

Чл. 748. (1) Стационарните съоръжения за работа по покривното електрообзавеждане на трамвайните мотриси се обезопасяват с перила. Перила има работната площадка на съоръжението и от двете надлъжни страни на мотрисата.

(2) Контактната мрежа се секционира и съоръжава със светлинна сигнализация.

Чл. 749. Електрообезопасяването на работещите на покрива на мотрисата може да се осъществи чрез заземяване на контактната мрежа или чрез изолиране на работещия спрямо "земя", като:

1. контактната мрежа се заземява чрез заземителен нож на секционния разединител; може да се направи и с отделен заземителен разединител или преносими заземители; работната площадка също се заземява;

2. изолацията спрямо "земя" включва: работа с изолирани инструменти, допиране с диелектрични ръкавици, диелектрични пътеки на покрива на мотрисата, изолиране на работната площадка спрямо носещата конструкция.

Чл. 750. Основните изисквания за безопасност при ремонтни работи по трамвайните мотриси са както при ремонтни работи по локомотивите и вагоните, дадени в част осма.