Държавен вестник, брой 9 от 3.II

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя програма за мониторинг на СЕГ и скрейпи, която се утвърждава от министъра на земеделието и горите и е в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 2. Програмата за мониторинг включва изследване чрез използване на бързи тестове.

(2) Бързите тестове се извършват в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 3, т. 4.

Чл. 8. Всички официални проучвания и лабораторни изследвания за наличие на ТСЕ се документират съгласно приложение № 2, глава Б.

Чл. 9. (1) Не се разрешава изхранването на преживни животни с храни, които съдържат протеин от бозайници, както и на всички други видове животни, отглеждани във ферми, с изключение на месоядни животни, отглеждани за добив на ценни кожи.

(2) Животните по ал. 1 не се изхранват със:

1. преработен животински протеин;

2. желатин, добит от преживни;

3. кръвни продукти;

4. хидролизиран протеин;

5. дикалциев и трикалциев фосфат от животински произход;

6. фуражи, съдържащи протеините по т. 1 - 5.

Чл. 10. Ограниченията по чл. 9 се прилагат и за храни, произведени в страни или райони, поставени в категория V съгласно приложение № 1 и предназначени за:

1. изхранване на животни, отглеждани във ферми, с протеин от бозайници;

2. изхранване на бозайници с преработен протеин от бозайници; изискването не се прилага при изхранването на кучета и котки и при производството на храна за кучета и котки;

3. изхранване на преживни животни с преработени мазнини от преживни животни.

Чл. 11. (1) Изискванията по чл. 9 не се прилагат в следните случаи:

1. при изхранване на всички видове животни със:

а) мляко, млечни продукти и коластра;

б) яйца и яйчни продукти;

в) желатин, добит от непреживни животни;

г) хидролизиран протеин, добит от части на непреживни животни и от кожи на преживни животни;

2. при изхранване на непреживни животни, отглеждани във ферми със:

а) рибно брашно в съответствие с условията, посочени в чл. 12;

б) дикалциев фосфат и трикалциев фосфат в съответствие с условията по чл. 13;

в) кръвни продукти, добити от непреживни животни, в съответствие с условията по чл. 14;

г) фуражи, съдържащи протеините в букви "а", "б" и "в";

3. при изхранване на риба с кръвни брашна, добити от непреживни животни, в съответствие с условията по чл. 14.

(2) Изхранването на животни, отглеждани във ферми с кореноплодни растения и фуражи, съдържащи такива продукти, може да бъде разрешено от НВМС след определяне на костните частици и когато оценката на риска е благоприятна.

(3) При оценката на риска в случаите по ал. 2 се вземат под внимание количеството и възможният източник на замърсяване в мястото на получаване на пратката фураж.

Чл. 12. (1) При употреба на рибно брашно по чл. 11, ал. 1, т. 2, буква "а" и фуражи, съдържащи рибно брашно за изхранване на непреживни животни, отглеждани във ферми, се спазват следните изисквания:

1. рибното брашно е произведено в предприятия, предназначени само за добив на продукти от риба и одобрени за тази дейност по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите;

2. на всяка пратка от внесеното рибно брашно се прави микроскопски анализ за съдържание на месокостно брашно преди пускането й на пазара;

3. фуражите, съдържащи рибно брашно, са произведени в предприятия, които не произвеждат фуражи за преживни животни и които са одобрени по реда на Закона за фуражите.

(2) Изключение от изискването по ал. 1, т. 3 се допуска при производство на пълнодажбени фуражи от фуражи, съдържащи рибно брашно, от производители, които произвеждат фуражи за собствени цели, ако:

1. предприятието е регистрирано по реда на Закона за фуражите;

2. производителят отглежда само непреживни животни;

3. произведеният фураж се дава само на животни в собственото стопанство;

4. фуражите, съдържащи рибното брашно, имат по-малко от 50% суров протеин.

(3) Производството на фураж за преживни в предприятия, които използват рибно брашно за производство на фураж за други животни, се разрешава при следните условия:

1. насипният и пакетиран фураж, предназначен за преживни, се произвежда в помещения, които са физически отделени от помещенията, в които се произвежда фураж за непреживни животни;

2. насипният фураж за преживни се съхранява в помещения, които са физически отделени от помещенията, в които се държи насипно рибно брашно и насипни фуражи, съдържащи рибно брашно, през цялото време на съхранение, транспортиране и пакетиране;

3. всички покупки и употреба на рибно брашно и фуражи, съдържащи рибно брашно, са документирани, документите се съхраняват за срок пет години и при поискване се представят на органите на НВМС;

4. извършват се редовни изследвания на фуража, предназначен за преживни животни, за съдържание на рибно брашно;

5. етикетите и документите, които придружават пратката от фуражи, съдържащи рибно брашно, съдържат думите "съдържа рибно брашно - да не се дава на преживни";

6. насипният фураж, съдържащ рибно брашно, не се превозва с транспортни средства, които превозват през същото време и фураж за преживни; ако транспортното средство, с което е превозван фураж, съдържащ рибно брашно, се използва след това за превоз на фураж за преживни, то е почистено по процедура, одобрена от НВМС, за да се избегне кръстосаното замърсяване.

(4) Използването и съхранението на фураж, съдържащ рибно брашно, са забранени във ферми, в които се отглеждат преживни животни.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискването по ал. 4 при положение, че са предприети всички мерки за недопускане храненето на преживни животни с този фураж.

Чл. 13. (1) При използването на дикалциев фосфат, трикалциев фосфат и фуражи, съдържащи такива протеини, предназначени за изхранване на непреживни животни, с изключение на месоядни животни, отглеждани за добив на ценни кожи, се спазват следните изисквания:

1. дикалциевият фосфат и трикалциевият фосфат са произведени в предприятия, одобрени за тази дейност, по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите;

2. фуражите, съдържащи дикалциев или трикалциев фосфат, са произведени в предприятия, които не произвеждат храна за преживни и са одобрени за тази дейност по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши да не се прилагат изискванията по ал. 1, ако фуражът се произвежда за собствени цели, при следните условия:

1. предприятието е регистрирано по реда на Закона за фуражите;

2. производителят отглежда само непреживни животни;

3. произведеният фураж се ползва само за животни в собственото стопанство;

4. двукалциевият и трикалциевият фосфат, които се влагат във фуража, не съдържат повече от 10% фосфор.

(3) Производството на фуражи за преживни животни в предприятия, които произвеждат фуражи, съдържащи дикалциев и трикалциев фосфат, за други животински видове, се разрешава, когато:

1. насипният и пакетиран фураж, предназначен за преживни, се произвежда в помещения, които са физически отделени от помещенията, в които се произвежда фураж, съдържащ дикалциев или трикалциев фосфат, предназначен за други животни;

2. насипният фураж за преживни се съхранява в помещения, които са физически отделени от помещенията, в които се съхранява насипният фураж, съдържащ двукалциев и трикалциев фосфат, предназначен за други животни, през цялото време на съхранение, транспортиране и пакетиране;

3. всички покупки, употреба и продажби на дикалциев и трикалциев фосфат и фуражи, съдържащи двукалциев и трикалциев фосфат, са документирани, документите се съхраняват за срок пет години и при поискване се представят на органите на НВМС;

4. на етикета и на документите, придружаващи фуражите, съдържащи двукалциев и трикалциев фосфат, са изписани думите - "съдържа двукалциев/трикалциев фосфат от животински произход - да не се дава на преживни";

5. насипният фураж, съдържащ двукалциев или трикалциев фосфат , не се превозва с транспортни средства, които превозват през същото време и фураж за преживни; ако транспортното средство, с което е превозван фураж, съдържащ двукалциев или трикалциев фосфат, се използва след това за превоз на фураж за преживни, превозното средство се почиства по процедура, одобрена от НВМС, за да се избегне кръстосано замърсяване.

(4) Не се разрешава използването и съхранението на фураж, съдържащ двукалциев или трикалциев фосфат, във ферми, в които се отглеждат преживни животни.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да даде разрешение за съхраняване на фураж, съдържащ двукалциев или трикалциев фосфат, при положение, че са предприети всички мерки за недопускане храненето на преживни с този фураж.

Чл. 14. (1) При използването на кръвни продукти, кръвно брашно и фуражи, съдържащи тези протеини, за изхранването на непреживни животни, отглеждани във ферми, и за изхранването на риба се спазват следните изисквания:

1. кръвта е добита в одобрени от НВМС кланици, в които не се колят преживни, и се превозва с транспортни средства, специално предназначени за превоз на кръв от непреживни до преработващото предприятие;

2. ако транспортното средство преди това е превозвало кръв от преживни след това е почистено и проверено от НВМС, преди да превозва кръв от непреживни животни.

(2) По изключение от изискването по ал. 1, т. 1 НВМС може да разреши клането на преживни в кланицата, в която се събира кръв от непреживни за производство на кръвни продукти и кръвно брашно за изхранване съответно на непреживни, отглеждани във ферми, и за изхранване на риба, ако в предприятието за клане има система за контрол.

(3) Системата за контрол по ал. 2 отговаря на следните изисквания:

1. клането на непреживни е физически отделено от клането на преживни животни;

2. събирането, съхранението, транспортът и пакетирането на кръвта от непреживни се извършват в помещения, които са физически отделени от помещенията, в които се събира, съхранява, транспортира и пакетира кръвта от преживни животни;

3. редовно се правят изследвания на кръвта от непреживни за съдържание на протеин от преживни животни.

(4) Кръвните продукти и кръвното брашно се произвеждат в предприятие, в което се преработва единствено кръв от непреживни животни и е одобрено от НВМС по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.

(5) Като изключение от условието в ал. 4 НВМС може да разреши производство на кръвни продукти и кръвно брашно за изхранване на непреживни животни, отглеждани във ферми, и риба в предприятия, преработващи кръв от преживни животни, ако на място има контролна система, която предотвратява кръстосаното замърсяване.

(6) Системата по ал. 5 отговаря на следните изисквания:

1. кръвта от непреживни животни се преработва в затворена система, физически отделена от помещенията, в които се преработва кръв от преживни животни;

2. насипният суров материал и насипният краен кръвен продукт от непреживни животни се съхраняват и пакетират във физически отделени помещения от тези, в които се съхранява и пакетира кръвта от преживни животни; транспортирането също се извършва с отделни или сепарирани превозни средства;

3. извършват се редовни изследвания и анализи на кръвни продукти от непреживни животни за съдържание на протеин от преживни животни;

(7) Фуражи, съдържащи кръвни продукти или кръвно брашно, се произвеждат в предприятия за фураж за риби и непроизвеждащи фураж за преживни или други животински видове, отглеждани във ферми.

(8) Всички покупки и употреба на кръвни продукти и кръвно брашно и продажби на фураж, съдържащ такива продукти, се документират, документите се съхраняват за период най-малко пет години и при поискване се представят на НВМС.

(9) На етикетите, търговския документ или на здравния ветеринарен сертификат на фуражите, съдържащи кръвни продукти или кръвно брашно, с които се придружават пратките, ясно да се изписват думите "съдържа кръвни продукти - използва се само за храна на риба" или "съдържа кръвно брашно - използва се само за храна на риба".

(10) Насипният фураж, съдържащ кръвни продукти, не се транспортира с превозни средства, които в същото време транспортират фураж за преживни. Насипният фураж, съдържащ кръвно брашно, не се транспортира с превозни средства, които в същото време транспортират фураж за животни, отглеждани във ферми, освен риби. Ако превозното средство след това се използва за транспорт на фураж, предназначен съответно за преживни или животни, отглеждани във ферми, освен риби, се почиства по процедура, одобрена от НВМС, за да се избегне кръстосано замърсяване.

(11) Не се разрешава употребата и съхранението на фураж, съдържащ кръвни продукти, във ферми, в които се отглеждат преживни животни.

(12) Не се разрешава употребата и съхранението на фураж, съдържащ кръвно брашно, във ферми, в които се отглеждат други животински видове, с изключение на риби.

(13) Като изключение от изискването по ал. 12 НВМС може да разреши употребата и съхранението на фуражи, съдържащи съответно кръвни продукти или кръвно брашно, във ферми, в които се отглеждат преживни или други видове животни, с изключение на риби, ако на място се прилагат мерки за предотвратяване изхранването с фуражи, съдържащи съответно кръвни продукти или кръвно брашно на преживни или други видове животни, с изключение на риби.

(14) Изключение от изискването по ал. 7 се допуска в следните случаи:

1. не се изисква специално разрешително за производители, произвеждащи фураж за собствени нужди при производство на фуражи, съдържащи кръвни продукти или кръвно брашно, ако:

а) предприятието е регистрирано по реда на Закона за фуражите;

б) се отглеждат само непреживни в случай, че се използват кръвни продукти или само риба в случай, че се използва кръвно брашно;

в) произвеждат пълнодажбени фуражи единствено за собствени нужди;

г) фуражите, съдържащи кръвни продукти или кръвно брашно, използвани в производството, съдържат по-малко от 50% общ протеин;

2. производството на фуражи за преживни в предприятията, които произвеждат фуражи, съдържащи кръвни продукти или кръвно брашно за непреживни, отглеждани във ферми, или риба, може да бъде разрешено от НВМС при следните условия:

а) насипният и пакетираният фураж, предназначен за преживни или животни, отглеждани във ферми, с изключение на риби, се произвежда в помещения, физически отделени от помещенията, в които се произвежда фураж, съдържащ съответно кръвни продукти или кръвно брашно;

б) насипният фураж се съхранява и опакова във физически отделени от фуража помещения, предназначен за преживни, и се съхранява отделно от кръвните продукти и от фуража, съдържащ кръвни продукти, предназначен за животни, отглеждани във ферми, с изключение на риби; транспортирането се извършва с отделни или сепарирани транспортни средства.

Чл. 15. (1) Използване на хидролизиран протеин, добит от непреживни животни или от кожи на преживни и фуражи, съдържащи хидролизиран протеин за хранене на непреживни животни, с изключение на животни, отглеждани във ферми за добив на ценни кожи, се разрешава при следните изисквания:

1. хидролизираният протеин е добит в предприятия, одобрени от НВМС, по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите;

2. фуражът, съдържащ хидролизиран протеин, се добива само в предприятия, които не произвеждат фураж за преживни и са одобрени за тази цел по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.

(2) Изключение от изискването по ал. 1, т. 1 и 2 се допуска, ако производителят произвежда фураж за собствени цели, при следните условия:

1. предприятието е регистрирано по реда на Закона за фуражите;

2. производителят отглежда само непреживни животни;

3. произведеният фураж се дава само на животни в собственото стопанство;

4. хидролизираният протеин, който се влага във фуража, е по-малко от 50% от съдържанието на суровия протеин в него.

(3) Производството на фураж за преживни в предприятия, които произвеждат фуражи, съдържащи хидролизиран протеин, предназначен за непреживни, се разрешава от НВМС при спазване на следните изисквания:

1. насипният и пакетираният фураж, предназначен за преживни, се произвежда в помещения, които физически са отделени от помещенията, в които се произвежда фуражът за непреживни животни;

2. насипният фураж за преживни се съхранява в помещения, физически отделени от помещенията, в които се съхранява насипният фураж, съдържащ хидролизиран протеин, през цялото време на съхранение, пакетиране и транспорт;

3. всички продажби на хидролизиран протеин и фуражи, съдържащи хидролизиран протеин, са документирани, документите се съхраняват за срок пет години и при поискване се представят на органите на НВМС.

(4) На етикетите и търговските документи на фуражите, съдържащи хидролизиран протеин, с които се придружават пратките, се написват думите "съдържа хидролизиран протеин - да не се дава на преживни".

(5) Насипният фураж, съдържащ хидролизиран протеин, не се превозва с транспортни средства, които превозват през същото време и фураж за преживни. Ако транспортното средство, с което е превозван фураж, съдържащ хидролизиран протеин, се използва след това за превоз на фураж за преживни, то се почиства по процедура, одобрена от НВМС, за да се избегне кръстосаното замърсяване.

(6) Използването и съхранението на фураж, съдържащ хидролизиран протеин, е забранено във ферми, в които се отглеждат преживни.

(7) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши да не се спазва изискването по ал. 6, ако са предприети всички мерки за недопускане храненето на преживни с този фураж.

Чл. 16. (1) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща до държавите членки и Европейската комисия актуализирани списъци на:

1. одобрените кланици за събиране на кръв съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1;

2. одобрените предприятия, в които се произвежда хидролизиран протеин, дикалциев фосфат, трикалциев фосфат, рибно брашно, кръвни продукти или кръвно брашно, с изключение на тези, които произвеждат за собствени нужди и са одобрени за това съгласно изискванията, залегнали в тази наредба;

3. всички изменения, настъпили в списъците по т. 1 и 2.

(2) Преработеният насипен животински протеин, с изключение на рибното брашно и насипните фуражи, съдържащи такива протеини, се съхраняват в определени за тази цел помещения и се превозват със специализирани транспортни средства.

(3) Насипно рибно брашно, насипен дикалциев фосфат, насипен трикалциев фосфат и кръвно брашно се съхраняват в складове и се транспортират в транспортни средства, предназначени за тази цел.

(4) Помещенията или транспортните средства по ал. 3 могат да се използват за други цели след почистване и проверка от органите на НВМС.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискванията по ал. 2 и 3, когато:

1. складовете или транспортните средства могат да се използват като складове и транспортни средства в случай, че фуражите, които съхраняват или транспортират, съдържат същия протеин;

2. складовете или транспортните средства могат да се използват за други цели след почистване и проверка от органите на НВМС;

3. транспортните средства, превозващи рибно брашно, могат да се използват за други цели, ако има контролна система на място, одобрена от органите на НВМС, която предпазва от кръстосано замърсяване.

(6) Контролната система по ал. 5, т. 3 включва:

1. дневник със записани материали, които са превозвани, и начина на почистване на транспортните средства;

2. редовни проби и изследване на фуражите за наличие на рибно брашно.

(7) Националната ветеринарномедицинска служба извършва чести проверки на място, за да потвърди правилното прилагане на контролната система.

(8) Фуражите, включително и храните за домашни любимци, които съдържат животински протеин, различен от рибно брашно или кръвно брашно, добито от непреживни животни или кръвни продукти, добити от преживни, не могат да се произвеждат в предприятие, което произвежда фуражи за животни, отглеждани във ферми, с изключение на месоядни животни, отглеждани за ценни кожи.

(9) Храните за домашни любимци и фуражите, които съдържат рибно брашно, хидролизиран протеин, дикалциев фосфат и трикалциев фосфат, кръвни продукти и кръвно брашно, предназначени за месоядни животни, отглеждани за ценни кожи, се произвеждат и транспортират съгласно изискванията по чл. 12 - 15.

(10) Не се разрешава изнасянето на преработен животински протеин с произход от преживни животни за трети страни.

(11) Изнасянето на друг преработен животински протеин, кръвни продукти и продукти, съдържащи такива протеини, се разрешава от НВМС при следните условия:

1. когато са предназначени за използване извън забраните по чл. 9;

2. когато има писмено споразумение с третата страна преди изнасянето, което включва и крайното използване и забрана за изнасяне от третата страна на преработения животински протеин, кръвните продукти и продуктите, съдържащи същия протеин, за използване.

(12) В случаите по ал. 11 НВМС информира Европейската комисия и държавите членки за сроковете и условията на споразумението с третата страна.

(13) Изискването по ал. 12 не се прилага за рибно брашно, което е произведено съгласно изискванията по чл. 12, ал. 1, т. 1, за продукти, които съдържат такова рибно брашно, и храни за домашни любимци.

(14) Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверка на документите, физическа проверка и тестване на фуражите по време на производството и търговията по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите, и при наличие на забранен протеин във фуража се предприемат мерките, предвидени в нея.

(15) Националната ветеринарномедицинска служба редовно проверява компетентността на лабораториите, извършващи анализ, чрез оценка на резултатите от ринг пробите.

(16) Когато се установи, че компетентността на лабораторията е незадоволителна, като минимална корективна мярка се предприема повторното обучение на персонала на лабораторията.

Чл. 17. Националната ветеринарномедицинска служба контролира спазването на изискванията по чл. 9 - 15 и използваните методи за вземане на проби и анализ за проверка за наличие на протеини, добити от бозайници в храните за преживни животни.

Чл. 18. (1) Специфичнорискови материали са следните тъкани от преживни животни, определени в зависимост от категорията на статута за СЕГ на страната, от която произхожда или пристига животното:

1. категории I и II - няма такива;

2. категории III и IV:

а) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък от говеда на възраст над 12 месеца и червата от дуоденума до ректума на говеда от всички възрасти;

б) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или на овце и кози с постоянен резец, излязъл през венеца, и далака на овце и кози от всички възрасти;

3. категория V:

а) главата с изключение на езика, вкл. мозък, очи, тригеминални ганглии, сливици, тимус, далак и гръбначен мозък на говеда на възраст над 6 месеца и червата от дуоденума до ректума от животни от всички възрасти;

б) гръбначният стълб, вкл. и дорзалните (гръбначните) коренни ганглии на говеда на възраст над 30 месеца;

в) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или на овце и кози с постоянно излязъл през венеца резец и далака на овце и кози от всички възрасти.

(2) Специфичнорисковите материали се отстраняват в одобрени от НВМС кланици под контрола на определено от НВМС лице. Гръбначният стълб може да се отстранява и в местата за продажба на потребителите.

(3) Когато специфичнорисковите материали не са отстранени от мъртви животни, цялото животно е специфичнорисков материал.

Чл. 19. Специфичнорисковите материали от кланиците се оцветяват с боя веднага след отстраняването им и се унищожават по един от следните начини:

1. изгаряне без предварителна преработка;

2. когато след предварителната преработка оцветяването с боя остава различимо, чрез:

а) изгаряне;

б) съвместно изгаряне;

в) заравяне по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.

Чл. 20. Изискванията по чл. 18, ал. 2 не се прилагат, когато:

1. обезвреждането на отпадъци от животински произход, извън одобрените предприятия, се извършва по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите;

2. животните са умрели или са убити с цел ликвидиране на заразна болест чрез прилагане на метод, който изключва риск от предаване на ТСЕ, разрешен и контролиран от органите на НВМС, и са спазени изискванията на глава четвърта, раздели II и III.

Чл. 21. Говедата, овцете и козите, предназначени за човешка консумация или за храна на животни, се колят след зашеметяване, при което не се прилага лацерация (разкъсване) на тъкани от централната нервна система чрез продълговат, подобен на шиш предмет, въведен в черепната кухина, за категории II, III, IV или V.

Чл. 22. Използването на алтернативен тест за отстраняване на специфичнорискови материали се разрешава при спазване на следните условия:

1. тестовете се извършват в кланици и обхващат всички говеда, подлежащи на отстраняване на специфичнорисков материал;

2. продуктите от говеда, овце и кози, предназначени за човешка консумация или за храна на животни, не могат да напускат кланицата, преди органите на НВМС да са получили резултатите от тестовете на всички заклани потенциално заразени животни, ако има потвърждение за наличие на СЕГ в някое от тях;

3. когато алтернативен тест даде положителен резултат, всички материали от говеда, овце и кози, които потенциално са заразени в кланицата, се унищожават в съответствие с изискванията по чл. 19, освен ако всички части на тялото, вкл. и кожата на засегнатото животно, могат да бъдат отделени и съхранявани отделно.

Чл. 23. Разпоредбите по чл. 19 и 20 не се прилагат за тъкани от животни, подложени на одобрен от Европейската комисия алтернативен тест, извършен при условията на чл. 22, когато резултатите от този тест са отрицателни.

Чл. 24. Националната ветеринарномедицинска служба извършва редовни проверки за установяване на правилното прилагане на изискванията по чл. 18 и 19 и осигурява условия за предотвратяване на заразяване от ТСЕ във:

1. кланици;

2. предприятия за преработка на отпадъци от животински произход или на съоръжения и места, одобрени по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите;

3. места за директна продажба на крайния потребител.

Чл. 25. Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол за спазване на следните изисквания:

1. специфичнорисковият материал, използван за производство на продуктите по чл. 2, т. 1 - 3, се употребява само за разрешените цели;

2. говеда, овце и кози, внесени от страна, поставена в по-висока категория по отношение на СЕГ, се поставят под официален надзор до тяхното клане или напускането им на страната или района.

Чл. 26. (В сила от 01.07.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава изпращането на специфичнорискови материали или продукти, получени след преработка на такъв материал, в държави членки за изгаряне при следните условия:

1. страната получател е разрешила доставянето му;

2. когато се изпраща за изгаряне или за гориво, материалът се придружава от сертификат, издаден от органите на НВМС; на контейнерите се поставят етикети с надпис: "Не е предназначен за изхранване на животни - предназначен е за изгаряне или за гориво", написани на езика на държавата получател и на езика на страните, през които ще премине транзит;

3. когато се изпраща за преработка, се придружава от сертификат, издаден от органите на НВМС; на контейнерите се поставят етикети с надпис: "Не е предназначен за изхранване на животни - предназначен е за преработване", написани на езика на държавата получател и на езика на страните, през които ще премине транзит;

4. материалът се транспортира в запечатани, покрити контейнери или камиони по начин, който не позволява разпиляването му, и се доставя директно до мястото на изгаряне като гориво или до обекта за обезвреждане на странични животински продукти;

5. Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия и държавите членки за обектите, в които материалът се изгаря като гориво;

6. материалът се изпраща само в одобрени предприятия за преработка и обезвреждане на странични животински продукти.

(2) Когато изпраща материал до държава членка, НВМС информира компетентните власти на държавата чрез компютризирана система за обмен на информация с ветеринарните служби на държавите членки за издадените ветеринарни сертификати и други документи (Трейсис) за всяка пратка.

(3) В информацията по ал. 2 се посочва, че пратката не е предназначена за изхранване на животни, а за изгаряне или за гориво или не е предназначена за изхранване на животни, а за по-нататъшна преработка.

(4) Държавата членка, за която е предназначена пратката, информира НВМС за пристигането й на мястото, за което е предназначена.

Чл. 27. Не се допуска използването на суровини от преживни животни с произход от страни от категория V съгласно приложение № 1 за производството на:

1. механично обезкостено месо;

2. дикалциев фосфат, предназначен за храна на селскостопански животни;

3. желатин, с изключение на произведения от кожи на преживни животни;

4. продукти, предназначени за човешка консумация и храна на животни, които са добити от преработени в екарисаж мазнини от преживни животни;

5. преработени мазнини от преживни животни, с изключение на произведените от:

а) обявена за годна за човешка консумация непрекъсната мастна тъкан;

б) суровини, които са преработени в съответствие със стандартите, посочени по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.

Чл. 28. За производство на механично обезкостено месо не се допуска използването на кости от главата и гръбначен стълб от говеда, овце и кози с произход от страни от категории II, III, IV и V съгласно приложение № 1.

Чл. 29. Изискванията по чл. 27 и 28 не се прилагат за преживни животни, които са изследвани с алтернативни тестове, когато резултатите от тези тестове са отрицателни.

Чл. 30. Националната ветеринарномедицинска служба организира и провежда обучения по клиничните признаци и епизоотологичните особености на СЕГ на ветеринарномедицинските специалисти във всичките си поделения и диагностичните лаборатории, учебните заведения по ветеринарна медицина, частно практикуващите ветеринарномедицински специалисти, персонала на кланиците, собствениците на животни и обслужващия персонал в животновъдните обекти.

Чл. 31. (1) Животните и продуктите от животински произход по чл. 1, т. 3 и по чл. 2 се държат отделени едни от други по всяко време.

(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато животните или продуктите от животински произход по чл. 2 се отглеждат или произвеждат при най-малко същите условия на здравна защита по отношение на ТСЕ, които се прилагат за животни и продукти от животински произход по чл. 1, т. 3.

Чл. 32. Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по животните подлежат на задължително регистриране и обявяване по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.

Чл. 33. Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия да бъде уведомявана незабавно за всеки случай на възникване на съмнение за ТСЕ по животните.

Чл. 34. Генералният директор на НВМС уведомява Европейската комисия и държавите членки за появата на ТСЕ и за всички други случаи на ТСЕ, различни от СЕГ.

Чл. 35. Националната ветеринарномедицинска служба незабавно предприема мерките, посочени в раздел II, при съмнение за ТСЕ.

Чл. 36. Всяко животно, за което са налице съмнения, че е заразено от ТСЕ, се поставя под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените от НВМС клинични и епизоотологични изследвания или се убива под контрола на органите на НВМС за извършване на лабораторни изследвания.

Чл. 37. При съмнение за СЕГ на говедо от животновъден обект всички останали говеда от този обект се поставят под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените изследвания.

Чл. 38. При съмнение за СЕГ на овца или коза от животновъден обект всички останали овце и кози от този обект се поставят под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените изследвания.

Чл. 39. В случаите, когато за едно животно има съмнение, че е било изложено на риск от заразяване в друг животновъден обект, в който е било отглеждано, само това животно може да се постави под ограничение за придвижване. Органите на НВМС поставят ограничение за придвижване на животните от всички животновъдни обекти, в които е могло да стане заразяването.

Чл. 40. Когато органите на НВМС не могат да изключат заразяване с някоя от ТСЕ, ако животното е все още живо, се умъртвява. Неговият мозък и всички други тъкани, определени от НВМС, се отстраняват и изпращат за изследване в лаборатория по чл. 73.

Чл. 41. Всички части от тялото на съмнително болното от ТСЕ животно, вкл. и кожата му, се съхраняват под контрола на ДВСК до получаване на отрицателна диагноза или се унищожават съгласно изискванията по чл. 19.

Чл. 42. (1) Когато официално се потвърди наличие на някоя от ТСЕ, възможно най-бързо се предприемат следните мерки:

1. всички части от тялото на животното напълно се унищожават в съответствие с изискванията на глава трета, раздел III, с изключение на материала за лабораторни изследвания, който се съхранява за архив 7 години;

2. при говеда се извършва проучване за установяване на:

а) всички останали преживни животни от животновъдния обект, при които болестта е била потвърдена;

б) полученото от заразени женски животни поколение, родено две години преди появата на първите клинични признаци на майката или две години след това;

в) всички животни от кохортата на животното, в което е потвърдена болестта;

г) възможния произход на болестта;

д) други животни, намиращи се в животновъдния обект, в който болестта е била потвърдена, или други животновъдни обекти, в които животните е възможно да са заразени с ТСЕ, ако са консумирали храна от един и същ източник;

е) придвижването на потенциално заразени животински храни, други материали или каквито и да са други средства за предаване на болестта, които биха могли да са предали ТСЕ към или от заразения животновъден обект;

3. при овце и кози се извършва проучване за установяване на:

а) всички преживни животни, различни от овце и кози, от животновъдния обект, в който е потвърдена болестта;

б) техните родители, ако са идентифицирани, в случай че са женски животни, всички ембриони и яйцеклетки от тях, както и последното поколение на животното, в което е потвърдена болестта;

в) всички други овце и кози от животновъдния обект на животното, в което е потвърдена болестта;

г) възможния произход на болестта и в други животновъдни обекти, в които пребивават животни, ембриони и яйцеклетки, които биха могли да са заразени с ТСЕ или да са били изложени на същото хранене или източник на заразяване;

д) придвижването на потенциално заразени животински храни, други материали или други средства за предаване на болестта, които биха могли да са предали ТСЕ към или от заразения животновъден обект.

(2) След проучването по ал. 1, т. 2 и 3 се предприемат следните мерки:

1. при потвърждаване на СЕГ при говеда - убиване и пълно унищожаване на всички говеда, установени от проучването по ал. 1, т. 2, букви "а", "б" и "в";

2. при потвърждение на ТСЕ в овце и кози - убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, установени от проучването по ал. 1, т. 3, букви "б" и "г", с изключение на:

а) кочовете, предназначени за разплод, които имат ARR/ARR прион протеин генотип;

б) женски животни, предназначени за разплод, които имат най-малко една алела ARR прион протеин генотип и нямат алела - VRQ;

в) овце, които имат най-малко една алела АRR генотип и са предназначени за клане;

3. при потвърждение на СЕГ в овце и кози - убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, фуражи и материали, които могат да бъдат потенциално заразени, установени от проучването по ал. 1, т. 3, букви "б", "г" и "д".

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 НВМС може да разпореди да не се убиват и унищожават:

1. всички говеда от животновъдния обект, в който болестта е потвърдена, съгласно ал. 1, т. 2, буква "а" в зависимост от епизоотичното проучване и възможностите за проследяване на движението на животните от заразения животновъден обект;

2. животните от кохортата по ал. 1, т. 2, буква "в" до края на техния продуктивен живот, при условие че:

а) животните са бици, които са непрекъснато отглеждани за добив на семенен материал в център за изкуствено осеменяване;

б) след като бъдат убити труповете на животните, ще бъдат напълно унищожени.

(4) В случаите по ал. 2, т. 2, когато в заразения животновъден обект се установи, че животните, при които е потвърдена ТСЕ, произхождат от друг животновъден обект, в зависимост от епизоотичното проучване НВМС може да разпореди да не се убиват и унищожават всички животни в заразения животновъден обект, а само тези животни, които са носители на заразния причинител.

(5) До предприемане на мерките по ал. 1 животновъдният обект, в който е пребивавало животното, при което е потвърдена ТСЕ, се поставя под контрола на НВМС и всички предвижвания на възприемчиви към ТСЕ животни и получени от тях суровини и храни, насочени от или към този обект, се извършват само с разрешение на НВМС.

(6) При наличие на данни, че животновъдният обект, в който се е намирало животното по време на потвърждаването на ТСЕ, не е обектът, в който това животно е било изложено на риск от заразяване с ТСЕ, НВМС има право да реши да постави под свой контрол и двата животновъдни обекта или само този, в който е имало риск за заразяване с ТСЕ.

(7) При потвърждаване на ТСЕ при овце и кози, които са ползвали обща паша с други стада, в зависимост от епизоотичното проучване НВМС може да разпореди мерките по ал. 2, т. 2 да се приложат само за едно от стадата.

(8) При прилагане на мерките по ал. 2 се спазват изискванията по чл. 19 и 20.

(9) Националната ветеринарномедицинска служба може да приложи мерки, различни от посочените в ал. 1 и 2, които да осигуряват същото ниво на защита, ако те са одобрени от Европейската комисия.

Чл. 43. (1) В животновъден обект, в който са предприети мерките по чл. 42, ал. 2, т. 2, могат да бъдат въведени само:

1. кочове, които имат само ARR/ARR генотип;

2. женски овце, които имат най-малко една алела с ARR генотип и нямат алела с VRQ генотип;

3. кози, ако са изпълнени следните условия:

а) в животновъдния обект има само овце с ARR/ARR генотип;

б) преди въвеждането на козите всички помещения в животновъдния обект са механично почистени и дезинфекцирани;

в) в животновъдния обект е въведена интензивна мониторингова програма за ТСЕ, при която се изследват всички заклани и умрели кози на възраст над 18 месеца;

4. семенен материал и ембриони за заплождане на овцете, ако:

а) семенният материал е добит от кочове с ARR/ARR генотип;

б) ембрионите имат най-малко една алела с генотип ARR и нямат алела с VRQ генотип.

(2) По изключение от изискванията по ал. 1, т. 2 НВМС може да разреши в животновъдния обект да бъдат въведени полово зрели женски овце, предназначени за разплод, с неизяснен генотип.

(3) От животновъдния обект по ал. 1 животните се придвижват по следния начин:

1. овце с генотип ARR/ARR - без ограничение;

2. овце, които имат най-малко една алела ARR генотип - може да се извършва, когато са предназначени за клане и човешка консумация или за целите за ликвидирането им съгласно изискванията на тази наредба;

3. полово зрели женски овце, които имат най-малко една алела ARR и нито една алела с VRQ, могат да бъдат придвижвани до животновъден обект, в който са наложени мерките по чл. 42, ал. 2, т. 2;

4. овце, които имат други генотипове - само за целите за ликвидирането им съгласно изискванията на тази наредба;

5. ако НВМС разреши, агнета, носещи една алела с генотип ARR и нямащи алела с VRQ генотип, могат да бъдат придвижени до друг животновъден обект единствено за угояване и клане, като в животновъдния обект, за който те са предназначени, има само овце и кози, които са предназначени за угояване и клане, или изпращат овце и кози за други животновъдни обекти освен за директно клане;

6. ако НВМС реши, овце и кози по-малки от два месеца може да се изнасят от животновъдния обект единствено директно за клане и човешка консумация; главата и органите от коремната празнина на тези животни се отстраняват по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите;

7. овце, чийто генотип е различен от този, посочен в т. 1 и 2, могат да се придвижват от животновъдния обект единствено за унищожаване.

(4) Изискванията по ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3 се изпълняват в животновъдния обект в продължение на три години от датата, на която:

1. всички животни, които се намират в него, са с ARR/ARR генотип;

2. няма останали никакви овце или кози за отглеждане;

3. е започнала да се прилага интензивна програма за мониторинг - в случаите по ал. 1, т. 3, буква "в";

4. всички кочове за разплод са от генотип ARR/ARR и всички полово зрели женски овце за разплод имат поне една алела ARR и нито една алела VRQ, при условие че през този период всички предназначени за клане или умрели във фермата животни над 18 месеца се изследват за ТСЕ и резултатът от изследванията е отрицателен:

а) годишно се изследват проби от овце, заклани за човешка консумация в края на техния продуктивен период;

б) изследват се проби от мозък от всички овце, които са умрели в животновъдния обект.

(5) Когато честотата от животни с генотип ARR/ARR е много малка в породата или животновъдния обект или когато трябва да се избегне близко родствено съешаване, НВМС може да реши:

1. да забави ликвидирането на животните по чл. 42, ал. 2, т. 2 - за срок 3 години;

2. да разреши въвеждане в животновъдния обект на животни, които не отговарят на изискванията по ал. 1, т. 3, при условие че нямат алела с VRQ генотип.

(6) В случаите по ал. 2 и 5 НВМС незабавно информира Европейската комисия.

Чл. 44. В случаите, когато едно животно е болно от ТСЕ и има съмнение, че е било изложено на риск от заразяване в друг животновъден обект, в който е било отглеждано, само това животно може да се постави под ограничение за придвижване. Органите на НВМС поставят ограничение за придвижване на животните от всички животновъдни обекти, в които е могло да стане заразяването.

Чл. 45. За осигуряване на незабавно проследяване и откриване на засегнатите животни и продукти от животински произход до прилагане на мерките по чл. 37 НВМС контролира:

1. животновъдния обект, в който се е намирало заразеното животно;

2. всички придвижвания на възприемчиви към ТСЕ животни и получените от тях продукти, насочени от или към обекта по т. 1.

Чл. 46. Собствениците, чиито животни, суровини и продукти от животински произход са унищожени за ограничаване и ликвидиране на ТСЕ, се обезщетяват по реда на чл. 140 - 148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 47. Генералният директор на НВМС информира веднъж в годината Европейската комисия за всяка обявена и регистрирана ТСЕ, различна от СЕГ.

Чл. 48. Националната ветеринарномедицинска служба изготвя план за действие (контингенс план) в съответствие с общите критерии на правилата за контрол и борба срещу заболявания по животните, в който подробно се уточняват мерките, които следва да се прилагат, и се посочват компетенциите и отговорностите в случаите на потвърждаване на наличие на някоя от ТСЕ.

Чл. 49. При внасяне на говеда от страни или райони от категория I съгласно приложение № 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че съответната страна или район отговаря на условията на основание, на което е направена тази категоризация.

Чл. 50. При внасяне на говеда от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и тази забрана се прилага ефективно;

2. предназначените за внасяне говеда са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход и гарантира, че не са поколение от съмнително болни от СЕГ животни.

Чл. 51. При внасяне на говеда от страна или район, поставени в категории III и IV съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. предназначените за внасяне говеда от страна или район от категория III отговарят на едно от следните изисквания:

а) идентифицирани са чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ женски животни;

б) родени са, отгледани и останали в стада, в които през последните най-малко 7 години не е имало потвърден случай на СЕГ;

в) родени са след датата на влизане в сила на забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

3. предназначените за внасяне говеда от страна или район от категория IV са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ женски животни и е изпълнено едно от следните изисквания:

а) родени са, отгледани и останали в стада, в които през последните най-малко 7 години не е имало потвърден случай на СЕГ;

б) родени са след датата на влизане в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно.

Чл. 52. При внасяне на говеда от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на селскостопански животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. заразените говеда се убиват и унищожават напълно; изискването се отнася и за:

а) последното поколение на заразени женски животни, родено в рамките на две години преди или след първите клинични признаци за начало на болестта;

б) всички говеда от кохортата;

3. предназначените за внасяне животни:

а) са родени след влизането в сила на забраната за хранене на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната ефективно се прилага;

б) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход, както и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ животни;

в) са родени, отгледани и останали в стада, в които не е имало потвърден случай на СЕГ или не е имало през последните 7 години и в които се отглеждат само говеда, родени в този животновъден обект или идват от стадо със същия здравен статус по отношение на СЕГ.

Чл. 53. Когато едно животно е придвижено от една страна или район в друга страна или район, поставени в друга категория по отношение на СЕГ, то се поставя в по-високата категория на страните или районите, в които е пребивавало за повече от 24 часа, освен ако бъдат предоставени гаранции, удостоверяващи, че това животно не е било хранено с животински храни или фуражи, произведени в страната или района, класирани в по-висока категория.

Чл. 54. Не се подлагат на ограничения при предлагането им на пазара или при внасяне на следните продукти от животински произход, получени от здрави преживни животни:

1. семенен материал, ембриони и яйцеклетки;

2. сурово мляко, топлинно обработено мляко за пиене, мляко за производството на млечни продукти по смисъла на наредба от министъра на земеделието и горите;

3. дикалциев фосфат - без остатъчни количества от протеин или мазнини;

4. окосмени или неокосмени кожи;

5. желатин, получен от кожите по т. 4;

6. колаген, получен от кожите по т. 4.

Чл. 55. Внасянето на продукти от животински произход от страни от категории II, III, IV или V съгласно приложение № 1 се разрешава, ако са добити от здрави говеда, овце или кози, които не са били подлагани на лацерация (разкъсване) на централната нервна система или убити чрез инжектиране с газ в черепната кухина.

Чл. 56. Не се разрешава внасяне и предлагане на пазара на продукти от животински произход, които съдържат материали, получени от говеда с произход от страна или район от категория V съгласно приложение № 1, освен ако е спазено едно от следните изисквания:

1. животните са родени след датата на ефективно влизане в сила и прилагане на забраната за ползването за храна на преживни животни, в състава на която има протеин от бозайници;

2. животни, родени, отгледани и пребивавали в стада, за които е доказано, че са свободни от СЕГ през последните 7 години.

Чл. 57. При внасяне на прясно обезкостено или необезкостено месо и на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно.

Чл. 58. При внасяне на прясно обезкостено или необезкостено месо и продукти от говежди произход от страна или район от категории III и IV съгласно приложение № 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната се прилага ефективно;

2. предназначените за внасяне на прясно месо или продукти от говежди произход не съдържат или не са добити от специфичнорисков материал и не са механично добити от кости на главата или гръбначния стълб.

Чл. 59. (1) Не се разрешава внасяне на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория V, с изключение на следните продукти, ако са изпълнени изискванията по приложение № 6:

1. прясно месо;

2. мляно месо;

3. месни заготовки;

4. месни продукти;

5. храни за домашни любимци, предназначени за месоядни.

(2) При внасяне на продуктите по ал. 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. са изпълнени изискванията по чл. 60;

2. не съдържат или не са добити от продукти, посочени в чл. 27, т. 1 - 4, или от специфичнорискови материали;

3. съществува действаща система, чрез която могат да бъдат проследени обратно до предприятието, в което са добити;

4. говедата, от които произхождат, са били идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход;

5. говедата, от които произхождат, не са поколение на съмнително или болно от СЕГ женско животно и е изпълнено едно от следните изисквания:

а) родени са след датата, от която ефективно е влязла в сила забраната за хранене на отглеждани със селскостопанска цел животни с протеин от бозайници;

б) са родени, отгледани и останали в стада, в които няма потвърден случай на СЕГ през последните най-малко 7 години;

6. е забранено храненето на отглеждани със селскостопанска цел животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

7. се унищожават засегнатите говеда:

а) женските и тяхното последно поколение в рамките на две години преди или след първите клинични признаци за начало на болестта;

б) всички говеда от същата кохорта, ако те са все още живи, в страната или района.

Чл. 60. (1) Внасянето от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, на продуктите, посочени в чл. 59, ал. 1, се осъществява в съответствие с изискванията по чл. 56, но не се допуска в случаите, когато са добити от следните продукти или материали от преживни животни:

1. механично добито месо;

2. дикалциев фосфат, предназначен за храна на селскостопански животни;

3. желатин, освен ако не е получен от окосмени или неокосмени кожи;

4. термично преработени мазнини и произведени от тях продукти, освен ако не са произведени от непрекъсната адипозна тъкан, която е обявена за годна за човешка консумация, или от суровини, преработени в продукти, които не са предназначени за човешка консумация.

(2) Продуктите и материалите по ал. 1 се придружават от ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар, който удостоверява, че са произведени в съответствие с изискванията по тази наредба.

Чл. 61. Не се разрешава внасяне от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, на храни за животни, отглеждани във ферми, които съдържат протеин от бозайници или храни, предназначени за бозайници, с изключение на храни за кучета и котки, които съдържат протеин от бозайници.

Чл. 62. (1) При внасяне на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория I съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че съответната страна или район отговаря на условията на приложение № 1, на основание на което е направена тази категоризация.

(2) При внасяне на продукти от животински произход от страни или райони, които не са от категория I, към здравния ветеринарен сертификат се представя декларация, съдържаща текста съгласно приложение № 4, подписана от съответната ветеринарна служба на страната, в която тези продукти са произведени.

Чл. 63. При внасяне на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. ембрионите и яйцеклетките са добити, преработени и съхранявани в съответствие с изискванията, посочени в законодателството на Европейския съюз.

Чл. 64. При внасяне на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория III съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната се прилага ефективно;

2. са получени от женски животни, които:

а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход, и не са поколение на женски животни, болни от СЕГ;

б) не са поколение на женски животни, за които има съмнения или потвърждение на СЕГ;

в) не са били обект на съмнения за наличие на СЕГ по време на добиване на ембрионите;

3. ембрионите и яйцеклетките са добити, преработени и съхранявани в съответствие с изискванията, посочени в законодателството на Европейския съюз.

Чл. 65. При внасяне на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория IV съгласно приложение № 1, се представя ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. са получени от женски животни, които:

а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход, и не са поколение на женски животни, съмнително болни от СЕГ;

б) не са засегнати от СЕГ;

в) не са били съмнително болни от СЕГ животни по време на добиване на ембрионите;

3. женските животни по т. 2 отговарят и на едно от следните изисквания:

а) родени са след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници;

б) са родени, отгледани и оставени в стада, в които не е регистриран случай на СЕГ през последните най-малко 7 години;

4. ембрионите и яйцеклетките са добити, преработени и съхранявани в съответствие с изискванията, посочени в законодателството на Европейския съюз.

Чл. 66. При внасяне на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. засегнатите говеда, ако са женски и тяхното последно поколение, родено две години преди или след клиничното начало на болестта, са убити и напълно унищожени, ако са били живи, в съответната страна или район;

3. са получени от женски животни, които:

а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност да се проследят обратно до техните майки и до стадото на произход, и не са поколение на женски животни, които са болни или съмнително болни от СЕГ;

б) не са засегнати от СЕГ;

4. женските животни по т. 3 отговарят и на едно от следните изисквания:

а) родени са след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници;

б) не са били хранени с протеин от бозайници, родени са, отгледани и оставени в стада, в които не е бил потвърден случай на СЕГ през последните 7 години, и включват само родени в същата ферма говеда или такива, идващи от стадо със същия здравен статус.

Чл. 67. При внасяне на овце и кози се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че животните отговарят на едно от следните изисквания:

1. непрекъснато са отглеждани от деня на тяхното раждане или през последните три години в животновъден обект, в който никога не е констатиран случай на скрейпи;

2. произхождат от животновъден обект, в който няма констатиран случай на скрейпи през последните шест месеца - за овце с ARR/ARR генотип.

Чл. 68. При внасяне на овце и кози, предназначени за разплод, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че животните отговарят на едно от следните изисквания:

1. непрекъснато са отглеждани, от деня на тяхното раждане или през последните три години, в животновъден обект, в който най-малко през последните три години:

а) се извършват редовни официални ветеринарни проверки;

б) всички животни са идентифицирани;

в) няма констатиран случай на скрейпи;

г) се извършва изследване за болестта скрейпи на всички възрастни женски животни, предназначени за бракуване;

д) женски животни се допускат само ако идват от животновъден обект, който отговаря на изисквания по букви "а" - "г";

2. са животни с ARR/ARR генотип.

Чл. 73. Диагностиката на ТСЕ се извършва в специализирани лаборатории на НВМС, една от които се определя като национална референтна лаборатория.

Чл. 74. (1) Националната референтна лаборатория за ТСЕ се утвърждава от министъра на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС.

(2) Лабораторията по ал. 1:

1. разполага със средства, оборудване и квалифициран персонал, които могат да показват по всяко време и особено когато болестта се открие за първи път, типа и щама на причинителя на ТСЕ и да потвърдят резултатите, получени от регионалните диагностични лаборатории; когато лабораторията не може да идентифицира типа на щама на агент-причинителя, тя е длъжна да определи и приложи процедура, която гарантира, че идентифицирането на щама ще бъде изпратено към референтната лаборатория на ЕО, която е посочена в приложение № 3;

2. проверява и установява адекватността на диагностичните методи, използвани в регионалните диагностични лаборатории;

3. отговаря за координирането на диагностичните стандарти и методи, прилагани в регионалните диагностични лаборатории; за тази цел националната референтна лаборатория:

а) осигурява и доставя диагностични реагенти на регионалните диагностични лаборатории;

б) контролира качеството на всички диагностични реагенти, използвани в регионалните диагностични лаборатории;

в) периодично организира провеждането на сравнителни тестове;

г) съхранява изолати на агент-причинители на болестта или съответни тъкани, съдържащи такива агент-причинители и получени от потвърдени в страните членки случаи на болестта;

д) осигурява потвърждаване на резултатите, получени в регионалните диагностични лаборатории;

4. сътрудничи си с референтна лаборатория на ЕО.

Чл. 75. Проби, тестове и контрол за ТСЕ се извършват съгласно приложение № 3.