Държавен вестник, брой 5 от 17.I

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията, редът и изискванията към системата за търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие при авиационно произшествие в обслужваното въздушно пространство на Република България, в съответствие със стандартите и препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

(2) Търсенето и спасяването на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие, се осъществява в пределите на територията на Република България, водите на териториалното море и тези с неопределен суверенитет, предоставени на държавата в зоната на отговорност на обслужваното въздушно пространство заедно с него.

(3) При осигуряването на помощ на въздухоплавателни средства в бедствие и на оцелелите от авиационни произшествия търсенето и спасяването се осъществяват независимо от националността или статута на лицата или обстоятелствата, при които те са открити.

(4) Търсенето и спасяването на въздухоплавателни средства, търпящи бедствие в обслужваното въздушно пространство на Република България, и информационното осигуряване по тази дейност се осъществява 24 часа в денонощието.

Чл. 2. (1) Тази наредба не се прилага за авиационни произшествия с въздухоплавателни средства на територията на гражданските летища на Република България и прилежащите им територии (радиус 5 км от контролната точка на летището).

(2) Държавните въздухоплавателни средства, които летят по правилата за полети в пределите на обслужваното въздушно пространство на Република България, попадат в обхвата на тази наредба.

Чл. 3. (1) Основната цел на системата за търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие, е организиране, осигуряване и координиране на наличните ресурси по начин, който гарантира оказването на помощ и съдействие на лица, намиращи се в бедствие, и да се осигури ефективно и бързо провеждане на операциите по търсене и спасяване извън районите на отговорност на гражданските летища.

(2) Основни задачи на системата за търсене и спасяване са:

1. ефективното поддържане на 24 часа готовност;

2. своевременното оповестяване на участниците в спасителните мероприятия;

3. провеждането на мероприятия по търсенето;

4. провеждането на спасителните дейности;

5. ликвидирането на последствията;

6. подготовката на персонала;

7. технологичното и техническото осигуряване.

Чл. 4. (1) Основните звена и елементи на системата за търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие, са:

1. Координационен център за търсене и спасяване (КЦТиС) - София;

2. Спомагателен координационен център за търсене и спасяване (СКЦТиС) - Варна;

3. Спомагателни информационни центрове за търсене и спасяване (СИЦТиС) в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (ДП "РВД") - София, Варна;

4. комуникационни съоръжения и оборудване;

5. подготвен (обучен и трениран) персонал с координационни и оперативни функции.

(2) При осъществяване на операции за търсене и спасяване се използват и органите за обслужване на въздушното движение (ОВД), както и други структури и налични средства, ангажирани с дейността.

Чл. 5. (В сила от 01.01.2006 г.) Създаването, структурирането и организацията на спомагателните информационни центрове за търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие, се възлага на генералния директор на ДП "РВД" и се финансира от бюджета на ДП "РВД".

Чл. 6. (В сила от 01.01.2006 г.) Координационният център за търсене и спасяване (КЦТиС) - София, ръководи операциите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие, от ситуационния център на Министерство на транспорта (МТ).

Чл. 7. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) Финансовото осигуряване на КЦТиС се осъществява от бюджета на МТ.

(2) Финансовото осигуряване на СИЦТиС се осъществява от ДП "РВД".

(3) Дейностите по търсенето и спасяването се финансират в съответствие с чл. 122а, ал. 3, т. 4 от Закона за гражданското въздухоплаване.

(4) Разходите на участващите, направени при провеждането на съвместни учения и тренировки в страната и извън нея, се възстановяват от бюджета на МТ в рамките на утвърдените целеви средства за дейността.

Чл. 8. (1) Районите за търсене и спасяване (РТиС) на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие, са:

1. Район за търсене и спасяване (РТиС) - София;

2. Район за търсене и спасяване (РТиС) - Варна.

(2) Граници на районите за търсене и спасяване са границите на районите за полетна информация във въздушното пространство на Република България, публикувани в Сборника за аеронавигационна информация - Република България (АИП - Р България).

Чл. 9. Управлението и координирането на дейностите по търсене и спасяване в РТиС - София, се осъществяват от:

1. Координационен център за търсене и спасяване (КЦТиС) - София;

2. Спомагателен информационен център за търсене и спасяване (СИЦТиС) - София.

Чл. 10. Управлението и координирането на дейностите по търсене и спасяване в Района за търсене и спасяване Варна се осъществява от:

1. Спомагателен координационен център за търсене и спасяване (СКЦТиС) - Варна;

2. Спомагателен информационен център за търсене и спасяване (СИЦТиС) - Варна.

Чл. 11. Спомагателният координационен център за търсене и спасяване - Варна, осъществява координация и взаимодействие с Морски спасително-координационен център - Варна, при:

1. планиране на взаимодействието във връзка с изпълнение на тренировки (учения) за търсене и спасяване по море и във въздушното пространство над тези части от Черно море с неопределен суверенитет, над които въз основа на регионално споразумение за въздушна навигация Република България е поела отговорността за обслужване на въздушното движение;

2. оперативното взаимодействие при осъществяване на въздушни и/или морски операции по търсене и спасяване.

Чл. 12. (1) Осигуряването на непрекъснато 24-часово дежурство в КЦТиС и/или СИЦТиС за търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие, се осъществява от персонал с определена професионална квалификация, обучен и трениран по програма, утвърдена от ГД "ГВА".

(2) Персоналът на КЦТиС и СИЦТиС, участващ във воденето на радиообмен трябва да владее английски език на ниво не по-ниско от IV ниво по изискванията на ИКАО за езикова подготовка на авиационния състав.

Чл. 13. Ситуационният център на МТ се оборудва със средства за бърза и надеждна връзка със:

1. координационните центрове за търсене и спасяване на съответните райони за полетна информация (РПИ);

2. органите за обслужване на въздушното движение;

3. щабовете на операциите за търсене и спасяване от района на авиационното произшествие;

4. центъра за управление на мисията на Cospas-Sarsat, обслужващ районите за търсене и спасяване.

Чл. 14. Всеки КЦТиС се оборудва със средства за бърза и надеждна връзка със:

1. органите за обслужване на въздушното движение;

2. подходящи пеленгатори и станции за определяне на местоположението;

3. брегови радиостанции, способни да оповестяват и комуникират с плавателните съдове на море в района, където е възможно;

4. щабовете на операциите за търсене и спасяване от района на авиационното произшествие;

5. Морски спасително-координационен център - Варна, и Морски спасителен подцентър - Бургас, и въздухоплавателни или съвместни КЦТиС на съседни райони за търсене и спасяване;

6. обозначена метеорологична служба или МТО наблюдателна станция;

7. екипите за търсене и спасяване и другите участници в операциите;

8. оповестителни постове;

9. центъра за управление на мисията на Cospas-Sarsat, обслужващ района за търсене и спасяване.

Чл. 15. Всеки СИЦТиС се оборудва със средства за бърза и надеждна връзка със:

1. координационния център за търсене и спасяване, към когото е асоцииран;

2. съседни СИЦТиС;

3. метеорологична служба или МТО наблюдателна станция;

4. екипи за търсене и спасяване.

Чл. 16. За осигуряване на дейностите в съответните райони за търсене и спасяване КЦТиС:

1. поддържа в готовност необходимия брой съоръжения, комуникационно оборудване и оборудване за търсене и спасяване;

2. поддържа запаси от провизии, медицински принадлежности, сигнални устройства и друга екипировка за оцеляване и спасяване.

Чл. 17. (1) Екипите за провеждане на операции по търсене и спасяване се осигуряват с оборудване за бързо локализиране и оказване на неотложната помощ на мястото на събитието (инцидента).

(2) Всеки екип за търсене и спасяване се оборудва с комуникационни средства за бърза и надеждна връзка с другите органи и участници, ангажирани в същата операция.

Чл. 18. (1) Въздухоплавателните средства за провеждане на операции по търсене и спасяване (SAR /А/) се осигуряват с оборудване, за да могат да комуникират на бедствените честоти, честотите от мястото на операциите по търсене и спасяване и на други честоти, които могат да бъдат предписани.

(2) Всяко въздухоплавателно средство за търсене и спасяване (SAR /А/) се оборудва с устройство за самонасочване по бедствените честоти и честотите, използвани от аварийните предаватели на местоположението (ELT).

(3) Всяко въздухоплавателно средство за търсене и спасяване (SAR /А/), когато се използва за операции по търсене и спасяване над зони в Черно море, се оборудва по подходящ начин, за да може да осъществява връзка с морски съдове - 121.5, 123.1 МHz и УКВ канали 6 (156.3 МHz), 13 (156.65 МHz)и 16 (156.8 МHz) в диапазона на морската подвижна служба.

(4) Всяко въздухоплавателно средство за търсене и спасяване (SAR /А/), което се използва за операции по търсене и спасяване над зони в Черно море, се снабдява с поне един екземпляр на Международния код на сигналите (INTERCO), който съдържа информация за осъществяване на комуникациите от въздухоплавателни средства, морски съдове и оцелели, за преодоляване на езиковите трудности, които могат да възникнат при връзка с кораби.

Чл. 19. В случаите, когато не е известно дали е необходимо осигуряване по въздуха на провизии и спасително оборудване за оцелелите, най-малко едно от въздухоплавателните средства за търсене и спасяване (SAR /А/), участващи в операциите по търсене и спасяване, носи на борда си спускаеми екипировка и оборудване за оцеляване.

Чл. 20. (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна авиация" разработва общи планове и процедури за координиране на операциите за търсене и спасяване.

(2) Координационният център за търсене и спасяване координира своите дейности със съответните органи (центрове) за търсене и спасяване на съседните РТиС.

Чл. 21. За осъществяване на търсенето и спасяването на оцелелите се разрешава незабавно влизане на въздухоплавателни средства за търсене и спасяване (SAR /А/) от други държави във въздушното пространство над територията и/или над прилежащата акватория на Република България. Полетите на тези въздухоплавателни средства (SAR ВС) се осъществяват само по полетен план съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 22 за извършване на полети във въздушното пространство и от/до летищата на Република България.

Чл. 22. (1) За полети по чл. 21 авиационният оператор на въздухоплавателните средства за търсене и спасяване (SAR /А/) или упълномощено от него лице представя полетен план по образец съгласно приложение № 1, който се изпраща не по-късно от един час преди началото на полета на адреса на IFPS и ДП "РВД".

(2) Координационният център за търсене и спасяване или органите за ОВД на държава, чиито въздухоплавателни средства за търсене и спасяване (SAR /А/) са получили разрешение за влизане във въздушното пространство над територията и/или над прилежащата акватория на Република България за търсене и спасяване, изпращат допълнителна информация за проектираната мисия и нуждата от нея. Тази информация се подава до КЦТиС от съответния район за търсене и спасяване на Република България в срокове, посочени в общите планове по чл. 20, ал. 1.

Чл. 23. В случаите по чл. 21 ДП "РВД":

1. незабавно потвърждава получаването на такова искане,

2. посочва условията, при които може да бъде предприета проектираната мисия за търсене и спасяване.

Чл. 24. Координационните центрове за търсене и спасяване могат по съответния ред да искат от центровете за търсене и спасяване на съседни държави логистична и оперативна помощ, включително въздухоплавателни средства за търсене и спасяване (SAR /А/), морски/речни съдове, хора или екипировка.

Чл. 25. Координационните центрове за търсене и спасяване оказват по съответния ред помощ на други центрове за търсене и спасяване, включително помощ с въздухоплавателни средства за търсене и спасяване (SAR /А/), морски/речни съдове, хора или екипировка.

Чл. 26. Координационните центрове за търсене и спасяване организират съвместни тренировъчни учения с участието на техните екипи за търсене и спасяване за повишаване ефективността при провеждане на съвместни операции по търсене и спасяване.

Чл. 27. В рамките на подготвителните мероприятия по искане на Министерство на транспорта Министерството на външните работи осигурява дипломатически решения и взаимодействие с други държави по въпросите на търсенето и спасяването на въздухоплавателни средства, в съответствие с изискванията на чл. 25 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.

Чл. 28. При провеждане на операции по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие и/или планирани съвместни учения, ГД "ГВА" съвместно с КЦТиС организират сътрудничеството и взаимодействието на координационните центрове за търсене и спасяване със:

1. Министерство на държавната политика при бедствия и аварии;

2. Изпълнителна агенция "Морска администрация";

3. Морски спасително-координационен център - Варна;

4. Национална служба "Противопожарна и аварийна безопасност";

5. Национална служба "Жандармерия";

6. Български червен кръст и Планинска спасителна служба;

7. центрове за спешна медицинска помощ;

8. лечебни заведения;

9. Министерство на отбраната - старши оперативен дежурен на Националния военен команден център;

10. длъжностни лица от системата на Министерството на земеделието и горите;

11. Държавна агенция "Гражданска защита";

12. местните постоянни комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи;

13. други обществени и частни организации за провеждане на мероприятия по търсенето.

Чл. 29. При необходимост ГД "ГВА" съвместно с КЦТиС осигурява взаимодействие на координационните центрове за търсене и спасяване със съответните въздухоплавателни и морски администрации на съседни държави с цел осигуряване на ефективно и ефикасно търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие.

Чл. 30. Всички въздухоплавателни средства, морски кораби и кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, местни служби и съоръжения, които не са част от системата за търсене и спасяване, сътрудничат при операциите по търсене и спасяване за оказване на всякаква възможна помощ на оцелелите от авиационни произшествия.

Чл. 31. Основните структурни звена на Министерството на вътрешните работи (МВР) участват в провеждането на мероприятия по търсене и спасяване при авиационни произшествия в съответствие с възложените им със Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) задачи и утвърдените планове за взаимодействие.

Чл. 32. Координационният център за търсене и спасяване осигурява пункт за контакт от системата за търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници и го оповестява за получаване на информация и данни за бедствия от Cospas-Sarsat.

Чл. 33. Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" предоставя на съответните органи (центрове) за търсене и спасяване на съседните държави, с които има договори за осъществяване на търсене и спасяване, информация относно оперативните планове за търсене и спасяване на КЦТиС в Р. България.

Чл. 34. В случай, че аварийната ситуация, в която е изпаднало въздухоплавателно средство, представлява обществена заплаха или са необходими общи действия за разрешаване на кризата, координационните центрове за търсене и спасяване предоставят информация относно действията, които трябва да се предприемат, на:

1. Министерство на държавната политика при бедствия и аварии;

2. Национална служба "Противопожарна и аварийна безопасност";

3. Национална служба "Жандармерия";

4. Държавна агенция "Гражданска защита";

5. центровете за спешна медицинска помощ;

6. лечебните заведения;

7. местните постоянни комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

Чл. 35. (1) Всеки КЦТиС разполага с актуална информация за своя район за търсене и спасяване относно:

1. екипите за търсене и спасяване;

2. органите за обслужване на въздушното движение;

3. средствата за връзка, които могат да бъдат използвани в операции по търсене и спасяване;

4. адресите и телефонните номера на всички оператори или техните обявени представители, осъществяващи полети в района;

5. всякакви други съоръжения и оборудване, включително медицински и транспортни, които могат да бъдат използвани при операциите за търсене и спасяване.

(2) Всеки КЦТиС - разполага и с информация, представляваща интерес относно:

1. местата, позивните, часовете на наблюдение и честотите на всички радиоцентрове и радиостанции, които може да бъдат използвани в поддръжката на операции по търсене и спасяване;

2. местата и часовете на наблюдение на службите, поддържащи радионаблюдение и запазените честоти;

3. местата, където се съхраняват запаси от спускаема аварийна екипировка и екипировка за оцеляване.

(3) Спомагателният координационен център за търсене и спасяване - Варна, трябва да разполага с информация относно мястото, курса и скоростта на корабите, намиращи се в райони на бедствие, които могат да окажат помощ на въздухоплавателното средство, търпящо бедствие.

Чл. 36. Спомагателният координационен център за търсене и спасяване - Варна, съвместно с районна дирекция "Морска администрация" - Варна, използва системата за доклади на кораби "Amver" при операциите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства във въздушното пространство над тези части от откритото море или с неопределен суверенитет, над които въз основа на регионално споразумение за въздушна навигация Република България е поела отговорността за обслужване на въздушното движение.

Чл. 37. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна авиация" съвместно с органите за управление и силите на Гражданска защита и общините изготвя план за провеждане на операции по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници, търпящи бедствие в пределите на територията на Република България, и го предоставя на заинтересованите ведомства и организации.

Чл. 38. В случай на авиационно произшествие КЦТиС изготвя подробен оперативен план за провеждане на операцията по търсене и спасяване в своя район.

Чл. 39. (1) Плановете по чл. 37 за операции по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници съдържат информация за:

1. начина, по който ще се провеждат операциите по търсенето и спасяването в района за търсене и спасяване;

2. използването на наличните съобщителни системи и съоръжения;

3. използването на силите, с които ще се осъществява търсене и спасяване, и тяхното оповестяване;

4. действията, които трябва да бъдат предприети от КЦТиС съвместно с други центрове за ТиС;

5. методите за оповестяване на въздухоплавателните средства по маршрута и корабите в морето;

6. правата и задълженията на лицата, назначени за търсене и спасяване;

7. евентуалното преразгръщане на апаратура и съоръжения, което може да бъде наложено от метеорологични или други условия;

8. методите за получаване на съществена информация относно операциите за търсене и спасяване, като SITREP, прогнози за времето, подходящи NOTAM и др.;

9. методите за получаване на помощ при необходимост от други КЦТиС, вкл. въздухоплавателни средства, морски съдове, лица или екипировка;

10. методите за оказване на помощ на въздухоплавателните средства в бедствие, кацнали принудително на вода, за среща със съдове на повърхността;

11. методите за оказване на помощ на всяко въздухоплавателно средство за търсене и спасяване (SAR /А/) или друго въздухоплавателно средство, следващо към въздухоплавателното средство в бедствие;

12. съвместните действия с органите за ОВД или други заинтересувани органи, за оказване на помощ на въздухоплавателно средство, за което се знае или се предполага, че е подложено на незаконна намеса.

(2) В плановете за операции се посочват и организацията и осигуряването на обслужването и зареждането с гориво на въздухоплавателни средства, морски кораби и кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, и превозни средства, ангажирани в операциите по търсене и спасяване, включително тези, предоставени от други държави.

Чл. 40. Плановете за операциите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници се интегрират с аварийните планове на летищата за взаимодействие при осъществяване на операциите в радиус 5 км от контролната точка на летищата.

Чл. 41. (1) За осъществяването на операциите по търсене и спасяване се формират екипи, в които могат да бъдат включени и лица, и техника от обществени или частни организации, подходящо разположени и екипирани за операции по търсене и спасяване.

(2) При необходимост в мероприятията по търсене и спасяване се осигурява участието на:

1. планинска спасителна служба към Българския червен кръст;

2. ВВС и/или други авиационни оператори за провеждане на мероприятия по търсенето;

3. длъжностни лица от системата на Министерството на земеделието и горите за провеждане на мероприятия по търсенето;

4. аварийно-спасителни служби на съседни страни, ако се налага тяхното участие;

5. доброволни формирования.

(3) Необходимите екипи, съоръжения и оборудване за осигуряване на операциите по търсене и спасяване в даден район за търсене и спасяване се определят съгласно приложение № 2.

Чл. 42. В операции по търсене и спасяване могат да бъдат включвани лица и техника от обществени или частни организации, които не са квалифицирани като екипи за търсене и спасяване, но независимо от това са способни да участват в такива операции.

Чл. 43. Всеки екип за провеждане на операции по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници трябва:

1. да познава и да е напълно подготвен за изпълнение на всички части на плановете за операции по търсене и спасяване, които са необходими за ефективното изпълнение на неговите задължения;

2. постоянно да информира съответния КЦТиС за своята готовност.

Чл. 44. Екипите за търсене и спасяване, чийто район на операции за търсене и спасяване включва зони на Черно море, трябва да разполагат с възможност за осъществяване на радиовръзка или друг вид комуникации на всички морски честоти.

Чл. 45. (1) Координационният център за търсене и спасяване в рамките на подготвителните мероприятия организира доставката и складирането на необходимите спасителни средства, хранителни запаси, приспособления и оборудване за оцеляване съгласно приложение № 3, подходящо опаковани за спускане от въздухоплавателни средства.

(2) Хранителните запаси и спасителното оборудване се съхраняват в подходящи за бързо товарене помещения (складове), посочени в плана за провеждане на операции за търсене и спасяване.

(3) Хранителните запаси и оборудването за оцеляване се съхраняват под контрола на съответния КЦТиС.

(4) Необходимото количество спасителни хранителни запаси и оборудване за оцеляване, съдържащо се в основните пакети, трябва да бъде достатъчно за поддържане живота на оцелелите от авиационното произшествие до тяхното евакуиране.

Чл. 46. (1) Използването на хранителните запаси и оборудването за оцеляване се разрешава от ръководителя на съответния КЦТиС.

(2) Редът за попълване на запасите и достъпът до складовете се отразяват в плановете на КЦТиС.

(3) В плана за провеждане на операции по търсене и спасяване се посочва най-близкият склад до предварително определен пункт за попълване на необходимите хранителни запаси и оборудване за оцеляване.

(4) Използваните хранителни запаси, спасителни средства, приспособления и оборудване за оцеляване се възстановяват или обновяват след приключване на спасителните операции или след изтичане срока им на годност.

Чл. 47. За осигуряване на операциите за търсене и спасяване над Черно море, в гористи и планински райони към стандартните пакети за оцеляване се включва и съответно специфично оборудване.

Чл. 48. (1) За постигане и поддържане на ефективност при провеждане на операциите по търсене и спасяване КЦТиС разработва програми за подготовка на състава на центровете за търсене и спасяване, съгласувани от ГД "ГВА" и утвърдени от министъра на транспорта.

(2) Под ръководството на МТ съвместно с МВР, ДА "ГЗ" и МО два пъти в годината се провеждат тренировки на центровете и екипите за търсене и спасяване, обхванати от плана за провеждане на операции по търсене и спасяване.

Чл. 49. В плана по чл. 37 ежегодно се планира провеждането на едно съвместно учение със съставите на центровете и екипите за търсене и спасяване на съседните РТиС в съответствие със сключените споразумения за търсене и спасяване.

Чл. 50. (1) Останките от авиационни произшествия с въздухоплавателни средства се премахват и/или заличават по реда и в сроковете на Наредба № 13 за разследване на авиационни произшествия в Република България.

(2) След приключването на разследването на авиационни произшествия с въздухоплавателни средства останките от авиационни произшествия, които не могат да бъдат премахнати или заличени, се нанасят на картата на съответния район за търсене и спасяване.

Чл. 51. Когато има основание да се предполага, че въздухоплавателно средство се намира в аварийна ситуация (състояние), всяко звено от системата за търсене и спасяване по чл. 4, ал. 1 незабавно предава наличната информация в съответния център за търсене и спасяване.

Чл. 52. (1) Веднага след получаването на информацията по чл. 51 КЦТиС оценява степента на аварийност и ако тя бъде определена като състояние на тревога или състояние на бедствие, предприема действия в съответствие с предвидената процедура.

(2) При възникване на състояние на тревога или състояние на бедствие КЦТиС определя мащаба на необходимите операции и по определените комуникационни канали ги разпределя към центровете за търсене и спасяване за изпълнение.

Чл. 53. В случай, че информацията за въздухоплавателно средство в аварийна ситуация бъде приета от други източници, различни от центровете за обслужване на въздушното движение, КЦТиС определя на коя степен на аварийност съответства ситуацията и прилага процедурите, определени за нея.

Чл. 54. (1) Стадиите на аварийна ситуация са:

1. състояние на неопределеност;

2. състояние на тревога;

3. състояние на бедствие.

(2) Състоянията на аварийност определят доколко е застрашена безопасността на въздухоплавателното средство и/или лицата на борда му.

(3) Координационният център за търсене и спасяване може да променя съответните стадии в зависимост от развитието на ситуацията.

Чл. 55. (1) Състояние на неопределеност се обявява в следните случаи:

1. липсва комуникация с въздухоплавателното средство в продължение на 30 мин. след времето, в което е трябвало да бъде установена, или 30 мин. след първия неуспешен опит за установяване на комуникация с това въздухоплавателно средство, в зависимост от това кое е настъпило по-рано;

2. въздухоплавателното средство не е долетяло до обекта на кацане до 30 мин. след последното съобщено от борда разчетно време на пристигане, или 30 мин. след изчисленото разчетно време на пристигане от органите за ОВД, в зависимост от това, кое е настъпило по-късно (получаване на доклад за некацнало въздухоплавателно средство от органите за управление на въздушното движение);

3. съществува неопределеност относно въздухоплавателното средство или пътниците му;

4. има излъчване на аварийния предавател за местоположение на въздухоплавателното средство (ELT), но без основание за съмнение за бедствие.

(2) Състояние по ал. 1 не се обявява, ако няма никакво съмнение за безопасността на ВС и лицата на борда му.

Чл. 56. При възникване на състояние на неопределеност КЦТиС взаимодейства с органите за обслужване на въздушното движение, с Морски спасително-координационен център - Варна, Национална служба "Полиция", военноморски флот и ВВС.

Чл. 57. (1) Състояние на тревога се обявява в следните случаи:

1. при състоянието на неопределеност всички последващи опити да се установи връзка с въздухоплавателното средство или да се получи информация за него от други източници са неуспешни;

2. въздухоплавателното средство, получило разрешение за кацане, не е кацнало в продължение на 3 мин. след изтичане на разчетното време за кацане и не е установена връзка с него;

3. е получена информация за понижаване експлоатационното състояние на въздухоплавателно средство, но не се налага принудително кацане;

4. е известно или се предполага, че въздухоплавателното средство е обект на незаконна намеса;

5. има излъчване на аварийния предавател за местоположение на въздухоплавателното средство (ELT), който не може да бъде изолиран или обяснен;

6. има съобщение от очевидец за авиационно произшествие или паднало въздухоплавателно средство.

(2) Състоянието по ал. 1 не се обявява, ако няма никакво съмнение за безопасността на ВС и лицата на борда му.

Чл. 58. При възникване на състояние на тревога КЦТиС незабавно оповестява екипите за търсене и спасяване и предприема действия съгласно плана за провеждане на операции за търсене и спасяване, съответстващ на това състояние.

Чл. 59. (1) Състояние на бедствие се обявява в следните случаи:

1. след състоянието на тревога последващите опити да се установи връзка с въздухоплавателното средство или да се получат данни за него са неуспешни и запитванията в по-широк мащаб дават основания да се предположи, че ВС търпи бедствие;

2. съществува увереност, че горивото на борда е изчерпано или е недостатъчно въздухоплавателното средство да стигне до безопасно място за кацане;

3. е получена информация за понижаване експлоатационното състояние на въздухоплавателното средство до такава степен, че съществува необходимост от принудително кацане;

4. има информация или има основания да се предполага, че въздухоплавателното средство се подготвя да изпълни или вече е извършило принудително кацане;

5. паднало ВС е локализирано визуално или чрез насочване по авариен предавател за местоположение на въздухоплавателното средство (ELT);

6. има излъчване от авариен предавател за местоположение на въздухоплавателното средство (ELT), прихванато само от спътниково следене за търсене и спасяване (SARSAT), непрекъснато, в продължение на 2 часа, без да е локализиран източникът;

7. има информация от очевидец за авиационна катастрофа или паднало въздухоплавателно средство.

(2) Състоянието по ал. 1 не се обявява, ако съществува достатъчна увереност, че въздухоплавателното средство и лицата на борда му не са заплашени от сериозна и непосредствена опасност и не се нуждаят веднага от помощ.

Чл. 60. При възникване на състояние на бедствие КЦТиС:

1. незабавно привежда екипите за търсене и спасяване в съответствие с процедурите на утвърдения план за операции по търсене и спасяване;

2. установява местоположението на въздухоплавателното средство, оценява степента на неопределеност на това местоположение и въз основа на тази информация и обстоятелствата определя площта на зоната, която трябва да бъде претърсвана;

3. когато е възможно, уведомява авиационния оператор и/или собственика на въздухоплавателното средство и държи оператора в течение относно развитието на събитията;

4. уведомява КЦТиС от съседните райони, чиято помощ може да бъде потърсена;

5. уведомява съответния орган за обслужване на въздушното движение, когато информацията за въздухоплавателното средство, търпящо бедствие, е била приета от друг източник;

6. изисква такива въздухоплавателни средства, морски кораби и кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, превозни средства, брегови станции и други единици, които не са конкретно включени в съответния план за операции, но са в състояние да:

а) поддържат прослушване за предаване от въздухоплавателното средство, търпящо бедствие, спасително радиооборудване или авариен предавател на местоположението (ELT);

б) подпомагат въздухоплавателното средство, търпящо бедствие, доколкото това е възможно;

в) информират постоянно КЦТиС за развитието на ситуацията;

7. по наличната информация подготвя подробен план за необходимите действия и операции по търсене и спасяване, като при необходимост получава допълнителни указания или съдействие от други ведомства;

8. в зависимост от развитието на обстоятелствата коригира подробния план на операцията по търсене и спасяване;

9. уведомява специализираното звено за разследване на авиационни събития;

10. при възможност уведомява държавата на регистрация на въздухоплавателното средство, търпящо бедствие;

11. предприема други действия по плана за провеждане на операции за търсене и спасяване, определен за това състояние.

Чл. 61. (1) В случай, че бъде обявено аварийно състояние за въздухоплавателно средство, чието местоположение е неизвестно, и което може да се намира в два или повече района за търсене и спасяване:

1. КЦТиС, получил информация за съществуването на аварийно състояние, но без информация, дали други центрове за търсене и спасяване са предприели такива действия, поема отговорността за начало на действията за търсене и спасяване;

2. осъществява връзка със съседните центрове за търсене и спасяване, за определянето на координационен център, който ще ръководи операциите за търсене и спасяване;

3. ръководи операциите по търсене и спасяване във:

а) района, в който въздухоплавателното средство последно е доложило местоположението си;

б) района, към който се е придвижвало въздухоплавателното средство, когато последното докладвано местоположение е било на линията, разделяща два района за търсене и спасяване;

в) района, към който въздухоплавателното средство е летяло, когато не е имало задължението да поддържа радиовръзка.

4. Координационният център за търсене и спасяване, ръководещ операциите, информира центровете за търсене и спасяване, които могат да вземат участие в операцията, за обстоятелствата на аварийната ситуация и развитието й; всички центрове за търсене и спасяване, които получат някаква информация, отнасяща се до инцидента, уведомяват КЦТиС, който ръководи операциите.

(2) Процедурите по ал. 1 не се прилагат, ако в общо споразумение или договор на центровете за търсене и спасяване са определени други процедури.

Чл. 62. Координационният център за търсене и спасяване, ръководещ операциите по търсене и спасяване, препраща към органите за обслужване на въздушно движение в района за полетна информация, в чиито предели се намира въздухоплавателното средство в аварийно състояние, информация за предприетите действия за предаването й към въздухоплавателното средство.

Чл. 63. При провеждане на операции по търсене и спасяване в зона, чиито граници попадат в райони за търсене и спасяване на повече от една държава, и при искане от КЦТиС, ръководещ операциите в зоната, всяка от заинтересуваните държави предприема действия в съответствие със съвместно разработен и включен в общо споразумение или договор план на операциите по търсене и спасяване.

Чл. 64. Координационният център за търсене и спасяване, ръководещ операциите, определя длъжностни лица за координиране на всички дейности, за гарантиране безопасността и ефективността на операциите по въздуха и земната/морската повърхност.

Чл. 65. Длъжностните лица, които непосредствено ръководят провеждането на операциите или на част от тях:

1. носят отговорност за оперативната координация на всички средства за търсене и спасяване на мястото на провеждане на операциите;

2. получават от КЦТиС план за провеждане на операциите по търсене;

3. в зависимост от измененията на външните условия правят промени на плана и постоянно информират КЦТиС за внесените промени;

4. осъществяват плана за провеждане на операциите по търсене;

5. предоставят информация и осъществяват контрол върху работата на екипите, участващи в търсенето;

6. координират въпросите по безопасността на полетите на въздухоплавателните средства за търсене и спасяване (SAR /А/);

7. при необходимост разработват и осъществяват план за спасяване;

8. дават инструкции на екипите под свое ръководство и информират КЦТиС за това;

9. изпращат в КЦТиС доклади за развитието на ситуацията (SITEREP).

Чл. 66. (1) В случай че екипажът на въздухоплавателно средство (ЕВС) установи, че друго въздухоплавателно средство или съд/средство на земната/морската повърхност търпи бедствие, той:

1. наблюдава средството/съда в бедствие до получаване информация от КЦТиС или органите за ОВД, че това повече не е необходимо;

2. определя местоположението на въздухоплавателното средство/съда, търпящ бедствие;

3. обозначава своето местоположение, ако преди това не го е сторил;

4. предава на съответния КЦТиС или на центъра за обслужване на въздушно движение информация за:

а) типа на въздухоплавателното средство/съда в бедствие, неговата идентификация и състояние;

б) местоположението, изразено в географски или мрежови (GEOREF) координати, или в разстояние и истински азимут от характерен ориентир или от радионавигационно средство;

в) времето на наблюдението, изразено в часове и минути в координирано универсално време (UTC);

г) забелязани ли са лица да напускат въздухоплавателното средство /съда в бедствие;

д) броя на забелязани лица;

е) метеорологичните условия на мястото на произшествието;

ж) видимото физическо състояние на оцелелите;

з) видимите най-подходящи пътища за достъп до мястото на произшествието по повърхността;

5. действа в съответствие с указанията на центъра за обслужване на въздушното движение.

(2) Действията по ал. 1 не се изпълняват от командира на въздухоплавателното средство, когато прецени, че може да бъде застрашена безопасността на полета или с оглед на обстоятелствата не е целесъобразно да се изпълнят тези действия.

Чл. 67. (1) В случай, че първото въздухоплавателно средство, достигнало мястото на произшествието, не е (SAR /А/), командирът му поема ръководството на дейностите на мястото на произшествието на всички пристигащи въздухоплавателни средства до пристигане на средство за търсене и спасяване (SAR /А/).

(2) В случай, че екипажът на въздухоплавателното средство, ръководещо операциите по търсене и спасяване, не може да установи връзка с КЦТиС или център за обслужване на въздушно движение, той отстъпва ръководството на екипажа на въздухоплавателно средство, който е в състояние да установи и поддържа такава връзка до пристигането на SAR /А/.

Чл. 68. В случай, че е необходимо екипажът на SAR /А/ да предава информация на оцелели или екипи за търсене и спасяване на повърхността, а няма двустранна връзка с тях, той спуска комуникационно оборудване, което позволява установяването на такава връзка, или предава информацията, като спуска съобщение/информация на твърд носител (вимпел).

Чл. 69. В случай, че на повърхността има изобразен сигнал от оцелели или екипи за търсене и спасяване, екипажът на въздухоплавателното средство, участващо в операциите, подава знак, че е разбрал сигнала.

Чл. 70. При необходимост екипажът на въздухоплавателното средство, участващо в операциите, насочва съда/средството по повърхността към мястото на събитието чрез предаване на точни инструкции с всички средства, с които разполага.

Чл. 71. Операциите по търсене и спасяване продължават дотогава, докато всички оцелели бъдат евакуирани на безопасно място или до изчерпване на всички възможности за спасяване на оцелели.

Чл. 72. (1) Решението за приключване на търсенето и спасяването и прекратяване на операциите се взема от КЦТиС, ръководещ операциите.

(2) При приключването на търсенето и спасяването и прекратяване на операциите КЦТиС по ал. 1 уведомява всички участници в операциите.

(3) При провеждане на операции по търсене и спасяване в зона, чиито граници влизат в отговорността на райони за търсене и спасяване на повече от една държава, центровете за търсене и спасяване на всяка от заинтересуваните държави участва при взимане на решението за прекратяване на операциите по търсене и спасяване.

Чл. 73. В случай, че операциите по търсене и спасяване са успешни или КЦТиС, ръководещ операциите, реши или получи информация, че вече не съществува аварийна ситуация, състоянието на бедствие се отменя, операциите се прекратяват и всички участници, които са били активирани или оповестени, своевременно се информират за завършване на операциите.

Чл. 74. (1) Ако обстоятелствата не позволяват продължаване на операциите, но КЦТиС счита, че е възможно все още да има оцелели, той временно прекратява дейностите на мястото на произшествието и информира участниците, които са били активирани или оповестени.

(2) Операциите по ал. 1 се възстановяват при промяна на обстоятелствата, наложили временното прекратяване, и ако все още съществува възможност за спасяване на оцелели.

(3) Търсенето се прекратява само в случаите, когато:

1. всички вероятни райони са били внимателно изследвани;

2. всички вероятни местоположения са били проучени;

3. са направени всички справки за местонахождението на въздухоплавателното средство/съда в бедствие.

(4) Спасяването се прекратява само в случаите, когато:

1. не съществува вероятност да са останали живи от намиращите се на борда на въздухоплавателното средство/съда в бедствие;

2. въздухоплавателното средство/съдът е намерено и всички оцелели, пострадали или загинали са евакуирани.

Чл. 75. (1) След прекратяване на операциите за търсене и спасяване авиационният оператор или други заинтересувани страни могат да продължат търсенето.

(2) В случаите по ал. 1 по искане на заинтересуваната страна дейността по търсенето и спасяването може да се координира от съответния координационен център.

Чл. 76. В случай, че сигнал за бедствие бъде прихванат от екипаж на въздухоплавателно средство (ЕВС), той:

1. потвърждава получаването на сигнала за бедствие;

2. записва местоположението на въздухоплавателното средство в бедствие, ако е излъчено;

3. засича пеленга на сигнала;

4. информира съответния КЦТиС или орган за обслужване на въздушно движение за сигнала за бедствие.

Чл. 77. При провеждане на операции за търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, екипажи и пътници се използват сигнали съгласно приложение № 4.

Чл. 78. При наблюдаване на сигналите по чл. 77 въздухоплавателното средство, участващо в операциите по търсене и спасяване, предприема действия, посочени в т. 3 на приложение № 4.

Чл. 79. Всеки КЦТиС подготвя доклади (оценки) на проведени операции за търсене и спасяване в своя район. В тези доклади се отразяват използваните процедури и оборудване за оцеляване. Докладите, които представляват интерес за други държави, се изпращат в ИКАО за информация и разпространение.

Чл. 80. (1) С докладите по чл. 79 се създава и поддържа архив във всеки КЦТиС.

(2) Архивният фонд може да бъде използван за целите на статистическа обработка на информацията, подготовка на състава на центровете и екипите за търсене и спасяване, както и за актуализиране на плановете за провеждане на операции за търсене и спасяване.