Държавен вестник, брой 98 от 6.XII

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

§ 1. В чл. 13, ал. 7, т. 4 думите "Наредбата за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост" се заменят със "Закона за кадастъра и имотния регистър или Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост".

§ 2. В чл. 17 се правят следните изменения:

1. В ал. 1:

а) след думите "чл. 14б, ал. 3" се добавя "от Закона за горите";

б) в т. 2 думите "Наредба № 33 от 1996 г. за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост (обн., ДВ, бр. 3 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 9 от 2001 г.)" се заменят със "Закона за кадастъра и имотния регистър или Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост".

2. Алинеи 2 и 3 се отменят.

3. В ал. 4 се правят следните изменения:

а) в изречение първо думите "Скицата-проект по ал. 1 и 2 се съгласува служебно от общинската служба по земеделие и гори" се заменят с "Документите по ал. 1 се съгласуват";

б) в изречение второ думите "по скицата-проект" се заличават.

§ 3. В чл. 84 думите "Закона за ловното стопанство" се заменят със "Закона за лова и опазване на дивеча", а думите "Закона за рибното стопанство" се заменят със "Закона за рибарството и аквакултурите".

§ 4. В глава четвърта "Ползвания от горите и земите в горския фонд" се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нов раздел четвърти:

"Раздел IV

Предлагане на пазара на необработен дървен материал с описанието "класифициран по правилата на Европейската икономическа общност"

Чл. 98а. (1) Необработеният дървен материал се класифицира по размери и/или по качество.

(2) Класифицирането на необработен дървен материал по размери се извършва чрез измерване за определяне на съответствието му с класовете по чл. 98в, ал. 1 или 6.

(3) Класифицирането на необработен дървен материал по качество се извършва чрез оглед и измерване за определяне на съответствието му с класовете по чл. 98г, ал. 4.

Чл. 98б. (1) При класифициране на необработен дървен материал обект на измерване е:

1. обемът или масата на необработения дървен материал, изразен в плътни или пространствени кубически метри - при класифициране по размери;

2. наклонът на влакната и сбежистостта, както и наличните повреди (кривина и чепове) на необработения дървения материал - при класифициране по качество.

(2) При измерването се използва само метричната система.

(3) Инструментите, с които се извършва измерването на необработения дървен материал, са обект на метрологичен контрол и трябва да бъдат поддържани в изправност.

(4) Необработеният дървен материал на дълги секции се измерва, като се измерва поотделно всяка единица (стъбло) от материала.

(5) Необработеният дървен материал на дълги секции с неправилна форма се измерва, като се измерват поотделно секции от всяко стъбло.

(6) Обемът на всяка единица от материала се изчислява въз основа данните, получени в резултат на измерване на дължината и на диаметъра със или без кора. Обемът се изчислява с точност до втория десетичен знак съгласно таблици за обемите на облите дървени материали, утвърдени със заповед на началника на Националното управление по горите, която се обнародва в "Държавен вестник".

(7) Измерените стойности на диаметъра се определят в цели числа, закръглени към по-малката стойност. Когато диаметърът се измерва с кора, измерените стойности на диаметъра се намаляват с дебелината на кората и определянето на съответствието на материала с някой от класовете се извършва въз основа на намалените стойности.

(8) Когато измерената стойност на диаметъра без кора е по-малка или равна на 19 cm, диаметърът се измерва чрез едно измерване на стъблото с клупа за измерване на диаметъра.

(9) Когато измерената стойност на диаметъра без кора е по-голяма от 20 cm, диаметърът се измерва чрез две пресичащи се под прав ъгъл измервания (по възможност обхващащи най-тесния и най-широкия диаметър на стъблото).

(10) Когато измерваната част от стъблото се намира върху прешлен от клони или на друга част от стъблото с неправилна форма, диаметърът на тази част се измерва като средна стойност от измерването на стъблото от двете страни и на еднакви разстояния от измерваната част.

(11) Измерените стойности на дължината се закръгляват към по-малката стойност с точност до дециметър.

(12) Обемът на дървен материал, изразен в пространствени кубически метри, се изчислява, като получените в резултат на измерването стойности за височината на купчината се намаляват с надмерка, която е не по-малко от 3 на сто от измерената стойност на височината.

(13) За измерване на диаметъра и дължината на необработения дървен материал за целите на класификацията по размери се прилагат изискванията на ал. 7 - 11.

Чл. 98в. (1) Дървеният материал, чийто обем е изразен в плътни кубически метри, се класифицира по размери според диаметъра в средата на материалите, измерени със или без кора, независимо от дължината на материалите, като се определя съответствието на материала с някой от следните класове:

(2) Допълнителни класове над клас "L6" могат да бъдат образувани при спазване на принципа, определен в ал. 1. Делението на класовете по ал. 1 на "а" и "b" подкласове може да се прилага за всички "L" класове.

(3) Дървеният материал на дълги секции може да бъде класифициран и по минимална дължина и минимален диаметър на тънкия край без кора, съответстващ на тази дължина, като се определя съответствието на материала с някой от следните класове:

(4) В случаите по ал. 3 диаметърът на тънкия край се измерва еднократно.

(5) Някои групи материали, включващи различни видове дървен материал на дълги секции (подпори, стълбове и др.), могат да се класифицират и според диаметъра с кора, измерен на 1 cm от дебелия край, като се определя принадлежността им към някой от следните класове:

(6) Дървеният материал, чийто обем е изразен в пространствени кубически метри, се класифицира според диаметъра на тънкия край с кора, като се определя принадлежността му към някой от следните класове:

(7) Когато дървеният материал, чийто обем е изразен в пространствени кубически метри, е без кора, измерените стойности на диаметъра се увеличават с 1 cm и определянето на съответствието на материала с някой от класовете в ал. 6 се извършва въз основа на увеличените стойности.

(8) При класифициране на необработен дървен материал по размери по искане на лицето, което възлага извършването на класификацията, може едновременно с определяне на съответствието на материала с класовете по ал. 1 да бъде определено и съответствието на материала с класовете по ал. 3 и/или 5.

Чл. 98г. (1) Класификацията по качество се извършва въз основа на следните критерии:

1. кривина;

2. наклон на влакната;

3. сбежистост;

4. открити чепове, здрави (леки) чепове, загнили (черни) чепове;

5. сраснали чепове, подутини;

6. ексцентрична сърцевина;

7. реактивна дървесина: опънова дървесина при широколистни дървета, натискова дървесина или натръпване при иглолистните видове;

8. несиметричност на контура;

9. отлупни пукнатини, сърцевинни пукнатини, пукнатини при отсичане, пукнатини от замръзване;

10. дървен материал, получен от трупи, сушени на сечището, както и повреди, причинени от подобно сушене, плитки пукнатини от съсъхване;

11. оцветяване;

12. други биологични повреди.

(2) Кривината се измерва чрез разделяне на най-голямото отклонение от праволинейността, изразено в сантиметри с точност до цяло число, на разстоянието, разделящо двата края на изкривеното стъбло, изразено в метри с точност до първия десетичен знак. Кривината се изразява в сантиметри на метър.

(3) Наклонът на влакната се измерва чрез определяне на разстоянието, измерено в сантиметри с точност до цяло число, на всеки метър между посоката на влакната и линията, от която започва развитието на повредата, успоредна на оста на дървения материал на дълги секции. Наклонът на влакната се изразява в сантиметри на метър.

(4) Сбежистостта се измерва чрез разделяне на разликата между диаметрите на дървения материал на дълги секции, измерени на разстояние от 1 m от краищата в сантиметри с точност до цяло число, закръглено към по-малката стойност, на разстоянието, което ги отделя, изразено в метри с точност до първия десетичен знак. Сбежистостта се изразява в сантиметри на метър с точност до първия десетичен знак.

(5) Диаметърът на чеповете се измерва в милиметри, включително на най-малките чепове.

(6) При класифициране на необработения дървен материал по качество се определя съответствието на материала с някой от следните класове:

1. клас А/ЕИО: здрав дървен материал с отлични специфични качества, без повреди или с много малки повреди, имащи малко влияние върху употребата му;

2. клас В/ЕИО: дървен материал със средно добро качество, включително трупи, сушени на сечището, които имат една или няколко от следните повреди: незначителна кривина, незначителна степен на заплетено разположение на влакната, незначителна сбежистост, липса на големи чепове, няколко малки или средни здрави чепове, малък брой загнили малки чепове с малки размери, умерено ексцентрична сърцевина, известна несиметричност на контура или други единични повреди, които не се отразяват на добрата като цяло здравина на материала;

3. клас С/ЕИО: дървен материал, който поради наличието на повреди не може да бъде класифициран в класове А/ЕИО или В/ЕИО, но който притежава достатъчна степен на здравина за фасониране.

(7) Върху дървения материал на дълги секции от класовете за качество А/ЕИО и С/ЕИО се поставя незаличим знак за обозначаване на класа. Поставянето на знак за обозначаване на класа върху дървен материал на дълги секции от клас В/ЕИО не е задължително.

(8) Обозначаването на необработения дървен материал, класифициран по качество, се извършва, като се постави на челата на материалите утвърденият по реда на чл. 62б, ал. 2 от Закона за горите знак за съответния клас и/или подклас за качество.

Чл. 98д. (1) Измерването и класифицирането по размери и по качество на необработения дървен материал, както и обозначаването на материала със знак за клас и/или подклас за качество се извършва от служител по горите или от лесовъд, регистриран за упражняване на частна лесовъдска практика за дейността по чл. 39, ал. 1, т. 5 от Закона за горите.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват на склад или на превозно средство непосредствено преди експедиране.

(3) Лицето, което извършва дейностите по ал. 1, вписва в документите, придружаващи необработения дървен материал:

1. датата на извършване на дейността;

2. дървесния вид на необработения дървен материал и общото му наименование;

3. резултата от измерването;

4. направената отстъпка по чл. 98б, ал. 7;

5. надмерката по чл. 98б, ал. 12;

6. количествени характеристики на необработения дървен материал;

7. качествени характеристики на необработения дървен материал, класифициран по качество;

8. съответствието на необработения дървен материал, класифициран по размери с клас за размери;

9. съответствието на необработения дървен материал, класифициран по качество с клас и/или подклас за качество."

2. Досегашният раздел IV става раздел V.

§ 5. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) В дневника по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 98д, ал. 3."

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 6. В чл. 142, ал. 2 и 4 думите "парцеларен план" се заличават.

§ 7. В чл. 144 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) При констатирано от служители по горите незаконно строителство се съставя акт на основание чл. 107, 107а, 107в, 108 или 109 от Закона за горите и се уведомяват общинската администрация и регионалната дирекция за национален строителен контрол, които предприемат действия по реда на Закона за устройство на територията за отстраняване на незаконното строителство."

2. В ал. 2 думите "парцеларен план" се заличават.

§ 8. В чл. 154 ал. 2 се изменя така:

"(2) Ограждането по ал. 1 е допустимо, ако е предвидено в утвърдените лесоустройствени проекти, планове и програми или е съгласувано с директора на държавното лесничейство."

§ 9. В § 1а от допълнителните разпоредби се създават т. 18 - 30:

"18. "Объл дървен материал" е повалено и окастрено дърво с отделена връхна част, което може да бъде разкроено или неразкроено на сортименти, като дървесината за огрев обикновено се изключва.

19. "Дълга секция" е объл дървен материал, който не е разкроен и обемът на който се изразява в плътни кубически метри.

20. "Дървен материал в пространствени кубически метри" е необработен дървен материал, обемът на който се изразява в кубически метри като пространствен обем.

21. "Сбежистост" е постепенното намаление на диаметъра на стъблото на объл дървен материал по дължината, превишаващо големината на нормалното намаление от 1 cm на 1 m от основата до върха.

22. "Надмерка" е допустимо превишение, което не се взема предвид при измерванията на размерите и изчисляването на обема на необработения дървен материал.

23. "Сортимент" е разкроен объл дървен материал.

24. "Натръпване" е ранен стадий на гниене, който се характеризира с оцветени линии или петна в дървесината. Обичайната текстура и механичните свойства на дървесината все още са повече или по-малко непроменени.

25. "Съсъхване" е намалението на размерите на дървения материал, дължащо се на намалението на влажността под границата на насищането на клетъчните стени.

26. "Реактивна дървесина" е дървесина със специфични анатомични характеристики, формирана главно в наклонени и криви стъбла и в клони, когато дървото се стреми да възвърне първоначалното си положение, когато то е нарушено.

27. "Натискова дървесина" е реактивна дървесина, формирана главно от долната страна на клони и наклонени или криви стъбла при иглолистните дървета.

28. "Опънова дървесина" е реактивна дървесина, формирана главно от горната страна на клони и наклонени или криви стъбла при широколистните дървета.

29. "Ексцентрична сърцевина" е сърцевина, която е на значително разстояние от геометричния център на напречното сечение на облите дървени материали.

30. "Клупа" е уред за измерване, градуиран с точност 1 mm."